НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Доброто име

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Доброто име

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, име, сега, аз, добро, казва, път, пее, иска, жена, дойде, условия, съм, всички, живот, себе ,

 Утрини Слова , София, 2 Декември 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 22-ра глава от Притчите.

За да разбира Словото, човек трябва да има вътрешно разположение към него. Какво разбирате под думите „вътрешно разположение“? Вътрешното разположение подразбира разположение на духа. В разбирането има толкова елементи, колкото и в тоновете. За пример, ако изпеете един и същ тон с различни букви – „А“, „Е“, „И“, „О“, „У“, ще имате различни резултати.

В първия стих на прочетената глава се казва: „По-предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство; и добра благодат, нежели сребро и злато“. Защо доброто име е за предпочитане пред голямото богатство? Защото принадлежи към един възвишен свят. Богатството принадлежи към материалния свят. При това, всеки богат не е придобил богатството си сам. Той може да е получил голямо наследство от баща си или от чичо си, без да го е изработил сам. Богатството не е всякога лична придобивка, докато доброто име е всякога лична придобивка. Всеки сам трябва да си изработи добро име. То не се придобива по наследство. Никой не може да се ползва с добро име, ако сам не го е изработил или заслужил. Който има добро име, той е силен човек, той никога не се обезсърчава, нито се обезверява. Той обича живота и разумно го използва. Казано в Писанието, че всеки човек ще има такова име, което само той ще знае и на което всякога може да разчита. Днес всеки човек носи някакво име, но то е негов псевдоним, а не истинското му име. Той не може да разчита на своя псевдоним. Така че когато се говори за доброто име, ние разбираме име, което е подобно на кибритената клечка. Щом драснем кибритената клечка, тя веднага се запалва и светва. Следователно изговорите ли доброто име, пътят ви веднага се осветява.

Защо е дошъл човек на земята? Да спечели добро име. Днес всички хора имат по едно име, но скоро го изгубват. Силата и властта на това име е подобна на високото положение, което човек заема на земята. Срещате един човек, на когото всички се кланят, всички го обичат и уважават. Защо? Защото е министър-председател. Каквото каже, каквото подпише, всичко става. След три–четири години отнемат властта му и каквото каже, каквото подпише, нищо не става. Защо? Изгубил е силата на своето име. Днес всички хора са министър-председатели само за известно време. Щом изгубят поста си, заедно с това губят и властта си. Кой отнема властта им? Смъртта. Щом дойде смъртта, от човека нищо не остава. Той се превръща в обикновен гражданин.

И така, стигнете ли до доброто име, вие трябва да вярвате в неговата сила, както вярвате в Бога. Доколко вярвате в Бога, ще разберете във време на трудности. Ако във време на трудности човек не може да издържа, вярата му е слаба. Малко хора имат силна вяра. Те се респектират едни други не с вяра, но с физическа сила, както правят животните. Когато по-силно животно погледне към по-слабо, последното свива опашка и отминава далеч от него. Защо? Респектира се от силата му. Не правят ли същото и хората? Срещате един горд, силен човек, навсякъде ходи с вдигната нагоре глава и току-реже с езика си. Смел и решителен е този човек, защото се намира при благоприятни условия на живота. Изгуби ли благоприятните условия, той навежда глава, спуща ръце надолу и поглежда страхливо хората. Като го питат нещо, той казва: „Оставете ме свободен, не съм разположен духом“. Мъчи се този човек. Всички хора се мъчат и ще се мъчат, докато изработят доброто си име и разберат неговото значение. Да изработи човек добро име, това е мъчна задача. Разреши ли задачата си, колкото мъчна да е била, тя става лесна. След нея, обаче, иде нова задача, пак мъчна. Колкото по-горе се качва човек, толкова по-мъчни задачи му се дават.

Съвременните хора се стремят към блага, но искат да ги получат по лесен начин, без мъчнотии и страдания. Това е невъзможно. Ако годината е суха и житото не може да се развива добре, земеделецът се моли за дъжд. Завали ли дъжд, житото се радва, но улиците се калят. Ако същият земеделец излезе вън, в калта, с нови, скъпи обуща, непременно ще ги окаля. Трябва ли той да се моли да дойде суша, да не се каля? Ако иска житото да вирее добре, той трябва да пожертва обущата си. Иска ли да запази обущата си, житото ще пострада. Кое от двете е за предпочитане: житото ли да се запази или обущата? За предпочитане е житото да израсте, да цъфне, плод да даде, защото много хора ще се хранят с него. Някои религиозни искат да станат светии без да се калят. Това е невъзможно. Искаш ли да станеш светия, непременно ще се накаляш. За да стане чист и свет, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. Някой иска да се качи на висок планински връх, но не желае да се измъчва. Стигне донякъде, умори се и казва: „Хайде, ще се върна. Като си почина, пак ще се опитам“. Рече отново да се качи, стигне до едно място, пак се връща. Той постоянно се качва и слиза, но върхът все далеч остава. Като види, че няма сила и постоянство да го достигне, той си казва: „Да има един аероплан, да се кача на него и така да стигна върха“. И с аероплан е добре да се качиш, но славата ще бъде на аероплана, а не твоя. Иска ли да придобие знание, сила, богатство, човек трябва да работи, да учи, да прилага това, което знае.

Кой човек е учен? Учен човек е този, който е придобил знанията си с усилия, с вяра и с постоянство. Той не е придобил нещата даром. Думата „даром“ подразбира само дадените условия. Всичко останало човек придобива сам, с труд, усилия и работа. „За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство.“ Само вътрешно силният човек има добро име. Казваме за някого, че е именит. Значи именит е този, който има добро име, който има имане. В обикновения живот богатият човек считат човек с добро име, а сиромахът – човек с лошо име. Много естествено! Като се намери в големи мъчнотии и затруднения, сиромахът тръгва да иска пари оттук-оттам, докато задлъжнее толкова много, че не може да изплати дълговете си, с което опетнява своето име. Богатият не може да опетни лесно името си, защото откъдето вземе пари, скоро ги връща. Да плаща някой дълговете си, това не значи, че е човек с добро име. Важно е как плаща. Някой плаща редовно и навреме задълженията си, защото стражарят стои срещу него. В това отношение сиромахът, който не плаща, има по-добро име от богатия. Той казва: „Нямам пари, не искам да плащам“ – нищо повече. В желанието си да се освободи от сиромашията, от ограничителните условия на живота, той се отказва да плаща, да търси пари оттук-оттам. Той не иска даже да мисли за дълговете си, иска да се представи за силен човек. Силен е, докато не е опитал тоягата върху гърба си. Усети ли, че тоягата се слага върху гърба му, веднага отстъпва.

По време на турското робство българите, ограничени от турското управление, правили опити да се освободят от него, но в края на краищата пак отстъпвали. Когато турски чиновници ходели по домовете да събират данъци, българите казвали: „Няма да плащаме!“ Оттук-оттам някой се обаждал: „Знаете ли какво направили с Драган, със Стоян? Като не искали да плащат задълженията си, турците ги пребивали от бой“. – „Така ли? Няма какво да се прави, ще вземем назаем отнякъде, ще платим. Турско управление е това, ще носим теглото и ще мълчим.“ „За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство.“ Този стих се отнася за всеки човек – богат или беден, учен или прост. Доброто име на човека се определя от неговия език. По езика ще познаете добър ли е човек или лош. Който не е изработил доброто име, той всякога роптае против съдбата си. Той е недоволен от всичко и постоянно се оплаква, че Господ не го защитава, не слуша молитвата му. Кого защитава Бог? Бог защитава онези, които са дали път на Божественото в себе си. Това са добрите, разумни хора в света. Това не значи, че и разумният всякога ще бъде покровителстван от Бога. Ще дойде ден, когато и той ще бъде изоставен. Христос, Когото наричаме Син Божи, като се намери в голямо изпитание, каза: „Господи, Господи, защо си ме оставил?“ Всеки човек трябва да мине през това изпитание, да научи нещо. Докато детето е малко, майка му го носи на ръце. Започне ли да расте, тя го слага на земята, да се учи да ходи. Като не разбира защо майката постъпва така, детето започва да плаче, да протестира. Коя е причината, поради която майката оставя детето си на земята? Тя иска да го научи да ходи, да стане самостоятелно. Кое дава право на детето да плаче и да вика? Може ли майката да носи детето си през целия му живот на ръце? Докато се научи да ходи, детето се чуди защо майка му го оставя на земята, да пада и става, да удря главата си. То не подозира, че по този начин се учи да ходи, да се калява в живота. И възрастните хора, като не познават Божия план, чудят се защо Бог ги е оставил на земята сами, да падат и стават, да се калят, да чупят главите си. Трябва ли земеделецът да се оплаква от дъжда? Ако не вали дъжд, житото няма да израсте. Като знае това, земеделецът се радва на дъжда, макар че ще разкаля пътищата.

На същото основание можете да се запитате защо плачете, когато някой от близките ви замине за другия свят. Заминаването на човека за другия свят не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова или посаждането му в земята, за да израсте отново. Трябва ли при такива случаи човек да губи равновесието си? Да замине човек за другия свят, това значи да напусне къщата си и да излезе вън от нея. Казват на някого, че трябва да напусне къщата си, но той се противопоставя. Той иска да знае причината, защо трябва да излезе вън. В къщата става някаква катастрофа. Казват на този човек да излезе час по-скоро навън. Като не разбира защо трябва да напусне къщата си, той се противи, не иска да се подчини. Щом доброволно не иска да напусне къщата си, ще го заставят насила да излезе, но с пукната глава. Човек трябва да се научи да отстъпва. Докато не се научи да отстъпва, той не може да настъпва. Между отстъпване и настъпване има известно съотношение. Ако музикантът не може да понижава тоновете, той не може и да ги повишава. И обратно: ако не може да ги повишава, той не може и да ги понижава. Истински музикант е този, който знае да повишава и да понижава тоновете. „За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство.“ Силата на разумния човек е в доброто име. Като се стреми да придобие доброто име, човек изучава Божиите пътища, изучава законите, които ги управляват. Как ще познае детето сладостта на захарта, ако няма слюнка в устата си? Няма ли слюнка, която да разтвори захарта, никаква сладост не може да се усети.

Следователно, за да опитате свойствата на телата, вие трябва да познавате условията, при които те могат да се проявят. За да се прояви нещо, нужни са известни условия.

Двама души американци, млад господин и възрастна госпожа, отиват при един богат американски банкер да искат известна сума на заем. Младият господин, външно грозен и скромно облечен, влиза при банкера и го моли да му даде пет хиляди долари на заем. Банкерът го поглежда изпитателно и му казва: „Заповядайте, вземете тази сума, но след три месеца непременно да я върнете. Не направите ли това навреме, последствията ще бъдат лоши. Аз съм човек на реда и на порядъка“. След младия господин влиза старата жена. Тя се покланя вежливо и го моли за един заем от десет хиляди долари. – „Ще ви услужа, но с условие да ги изплатите на определения срок.“ Тя взела парите, благодарила и си отишла. Не се минало много време, старата госпожа заболяла сериозно, вследствие на което не могла да изплати парите в уречения срок. За тази цел дъщеря ѝ, млада и красива мома, отишла при банкера да го помоли да отложи изплащането на полицата. Като я погледнал, банкерът изведнъж разбрал, че в тази мома се крие нещо особено, някаква добродетел, пред която веднага отстъпил. Усмивката, обходата на момата го поразили и той продължил срока за изплащане на полицата.

И тъй, ако сте в положението на младия, но грозен господин, или в положението на старата госпожа, законът ще бъде строг към вас, веднага ще ви се наложи да плащате. Ако сте в положението на красивата мома, работите ви ще се нареждат добре.

Значи човешкият разум, който нарежда работите добре, представлява красива мома. Според духовните хора Божественото в човека нарежда работите му. То е красива мома, в душата на която живее Любовта. Даде ли път на Божественото в себе си, човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите си и никога не се обезсърчава. Той е изработил доброто име. Може ли човек с добро име да се обезсърчава, да се страхува и обезнадеждва? На способния, на силния, на добрия и на разумния човек пътят му е всякога отворен. Където отива, всички го приемат с радост. Каквото предприеме, всичко му се отдава. Той е даровит, способен човек. Дарбите показват, че той е работлив. Нищо не се дава даром. Изгуби ли условията за растене и развиване, човек започва да съжалява. Той съзнава, че е пропуснал времето, но това съзнание не може да му помогне. Има смисъл да съзнава човек, че не е придобил нещо, но ако веднага започне да работи. Ако е нетърпелив, той прилича на празен параход, който се люшка от вълните на морето. Какво трябва да направи човек, за да преодолее своето нетърпение? Да се натовари малко, за да добие по-голям стабилитет. Ако е нервен, неразположен или недоволен, нека си представи добре наредена трапеза, с вкусни яденета, и мислено да си хапне, да се успокои. Някой е недоволен от положението си, счита се сиромах. За да се справи с мисълта за сиромашията, той трябва да сложи в ума си точно противоположна мисъл, че е богат, че е княз или цар, който разполага с големи богатства. Ще кажете, че не можете да си представите това, което не сте. Как може актьорът да играе на сцената ролята на цар, на княз, без да е такъв в действителност? Ако човек може да играе на сцената фиктивна роля, защо и в живота да не играе такава роля, която ще го спаси от тежките състояния на мисълта му?

И тъй, докато не се научи да вярва в невъзможните неща, човек нищо не може да постигне. Невъзможните неща са реални, а възможните – нереални. Каква реалност има в това, че вярвате в десетте лева, които някой човек може да ви даде? Какво можете да направите с десет лева? Има смисъл да вярва човек, че ще получи няколко хиляди лева, защото може да свърши някаква работа с тях. Да вярва човек в своите възможности, това е реално. Да вярва, че чрез възможностите на другите хора може да постигне нещо, това не е реално. Човек се ползва най-много от това, което сам може да постигне, а не от това, което хората могат да направят за него. На човека са дадени ред възможности и условия, безброй блага, а въпреки това той се счита беден. Какви по-големи блага може да очаквате от въздуха, водата, светлината и храната? Който се оплаква, че работите му не се нареждат добре, той пресилва нещата. Ако днес колелото на живота му не се движи, това доказва, че е слязло долу, в низината на живота. Той трябва да има търпение, да почака малко, докато колелото гребне от благата на живота и отново се вдигне нагоре. Ако човек няма търпение да слезе до най-ниското място, да гребне оттам нещо и след това да се качи горе, във височините на живота, колелото на неговия живот винаги ще бъде празно. Докато колелото не се върти, докато не слиза и не се качва, градината на човека винаги ще бъде суха. Движи ли се колелото, кофите ще се пълнят и празнят, зеленчуците ще се поливат и човек ще се радва на благата в живота. Да се пълнят и празнят кофите на човека, това значи да живее добре. Щом живее добре, нивите, градините му ще бъдат росни, плодовете и житото ще узряват добре, а след това и хамбарът му ще бъде пълен.

Мнозина се оплакват от мъчнотиите в живота си и търсят начин да се освободят от тях. Те искат да бъдат щастливи без да подозират, че щастието се постига при мъчнотии и страдания. Щастието се постига вън от благоприятните условия. Благоприятните условия са в дома, в отечеството на човека, въпреки това той трябва да напусне тия условия и да излезе вън от дома и отечеството си, да придобие опитности и знания. За пример, докато е около майка си и баща си, детето е безгрижно, за нищо не мисли. Иска ли да придобие знание, то трябва да излезе от бащиния си дом, да отиде на училище, да научи нещо. И наистина, детето влиза в училище, където година след година расте, развива се и придобива все по-големи знания и опитности. Наред с придобиване на знания човек минава през големи мъчнотии. Като свърши гимназия, ученикът отива в странство, да придобие още повече знания. И най-после, след големи мъчнотии и изпитания той влиза в живота, като опитна школа за приложение на придобитото знание. Колкото по-добре прилага знанието си, толкова по-щастлив се чувства човек. Каквото става с човека на физическия свят, същото става и в духовния свят. За да придобие духовно знание, човек трябва да мине през мъчнотии и изпитания.

Като се натъква на мъчнотии, човек казва, че е грешен, че в грях го е заченала майка му. Ученикът не трябва да говори за грях и за зло. Грехът има отношение само към ленивия ученик, а не и към способния. Ленивият се спъва и греши, а трудолюбивият и способният върви напред и разумно решава задачите си. Той не се стеснява от обкръжаващата среда. Какво правят хората около него, това не го интересува. Той има една цел – да стигне върха. Кой върви след него, как ходи, какъв път е изминал, той не се интересува. Докато се качва към върха на планината, човек не трябва да се обръща назад. Щом се качи на върха, той има право вече да се обърне назад, да гледа ония, които идат след него. Той има право и да критикува. Изобщо само онзи има право да критикува, който се е качил вече на върха и познава пътищата на възлизане. Докато не се е качил на върха, човек трябва да гледа пред себе си, за да не изразходва енергията си. Спре ли човек на пътя си и започне да критикува хората, той непременно ще се спъне. Всяко спъване е резултат на свързването на човека със слабостите и недъзите на неговите ближни. Като сте тръгнали към върха, не мислете за отрицателното в живота. Дали сте певец, музикант, учител, художник или учен, вие вървите към известен връх. Следвайте пътя към върха, за да придобиете известно благо. „Ама жена ми не иска да ме придружи.“ – И сам можете да стигнете до върха. Ако двамата пътувате в единство и пълно съгласие, има смисъл да бъдете заедно. Няма ли съгласие помежду ви, по-добре вървете сами. Дали сам ще вървите или двама заедно, важно е да запазите духа и разположението си.

Често съвременните хора не успяват в предприятията си, защото искат всичко да бъде в единство и хармония и тогава да се заловят за работа. Те не са прави. Има смисъл човек да се стреми към хармония и единство, но ако е свързан с хора, които сами за себе си са в хармония с Бога. Не са ли те сами в хармония с Бога, каквито отстъпки да правите, никога няма да се хармонирате с тях. В такъв случай, ако трябва да свършите някаква добра работа, никога не отлагайте. Ако целият ви дом – баща, майка, жена, деца не са съгласни с вас, пак не отлагайте работата си. Щом е Божествена, вървете напред. За вас е важно да имате хармония с Бога. Ако жена ви не е съгласна с вас, оставете я свободна, а вие вършете това, което отвътре ви се диктува. Натъкнете ли се на злото в човека, не се мъчете да го възпитавате. Във всеки човек – мъж, жена, дете, има освен добро и нещо зло, което не се подава на обработване. Докато човек сам не съзнава злото в себе си и не започне да се самовъзпитава, никой не е в състояние да се справи с него. Един селянин видял как жената на съседа му малтретирала мъжа си, добър, разумен човек, и се чудил как я търпи. Като впрягал колата си за близкия град, той казал: „Да е моя тази жена, ще я набия така, че да помни как трябва да се отнася с мъж“. Жената чула тези думи и решила да отмъсти на съседа си. Привечер, когато той се връщал от града, тя го причакала и бързо се качила на колата му. Като се обърнал назад, селянинът се изненадал, че тя седи в колата му, и я запитал: „Какво търсиш тук? Как се качи без мое позволение?“ – „От кого ще искам позволение? Ти си мой мъж, ще ме водиш у дома си.“ Селянинът се уплашил, не знаял как да постъпи с тази сприхава жена. Той се страхувал от жена си, която била много ревнива, какво ще каже за свое оправдание. За тази цел той започнал да се моли на съседката си: „Моля ти се, слез от колата, не говори глупости. Ти не си моя жена; не ме прави да излизам от търпение, насила да те сваля от колата“. – „Прави, каквото щеш, но няма да сляза от колата. Опитай се само да ме бутнеш!“ Селянинът спрял колата и отново започнал да я увещава да слезе. Най-после тя отстъпила, сама слязла от колата и му казала: „Втори път да не смееш да говориш лошо за жена. Каквато да е жената, ти не можеш да я възпиташ“.

В човека има две начала: добро и лошо. Той не е господар нито на едното, нито на другото. Някога човек направи едно добро дело и се чувства разположен, като че той е автор на това дело. Той не знае, че доброто начало в него е авторът на нещата. В този смисъл дали ще извърши някакво добро или лошо дело, човек е само изпълнител; той не е господар на положението. Едно се иска от човека: будно съзнание. Като има будно съзнание, човек разбира защо върши едно или друго. Ако върши добро, ще знае защо го върши и каква полза ще пренесе на онзи, на когото го прави. Ако върши някакво зло, пак ще знае защо го върши. Разумният човек отговаря за всяка своя постъпка, защото предварително знае какви ще бъдат резултатите от нея.

И тъй, понеже живеете в свят, пълен с противоречия и мъчнотии, от вас се изисква разумност, добре да понасяте страданията, без никакви протести и роптания. Страхът сам по себе си ще дойде, но като предупреждение. Вярата, надеждата, любовта ще дойдат също така, но като помощни сили. Човек разполага с много сили в себе си, които трябва да приложи именно при големи противоречия и мъчнотии в живота си. Разумен трябва да бъде човек, да знае къде каква сила да приложи. Страхът е отрицателна сила, но човек трябва да знае как да я използва. Не знае ли как да се справи със страха, той нарушава връзката между добрите, подкрепящи сили в себе си. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на Мъдростта“. Кога трябва да се страхува човек: когато е пред съдията или когато кредиторът го търси в дома му? Човек трябва да се страхува още когато се срещне с кредитора си. Като се уплаши от него, той ще обещае, че ще плати дълга си, и веднага ще пристъпи към изплащане на задълженията си. Остане ли да се страхува пред съдията, работата му не е добра. Съдията ще разгледа делото и ще го осъди да плати. Докато плати, ще го постави в затвор. Такова трябва да е отношението ви и към Бога. От Бога ще се страхувате още когато се намирате пред изкушението, докато не сте сгрешили. Сгрешите ли, няма защо вече да се страхувате. Сега ще очаквате последствията от греха и престъплението, което сте извършили. Ще кажете, че Бог е милостив, че прощава греховете на хората. Той е милостив, но когато постъпвате според Неговия закон. Не спазвате ли закона Му, ще носите последствията. Сгреши ли човек веднъж, колкото да се страхува, страхът няма да намали страданията му. Намериш ли се пред съдията, ще чуеш присъдата си – нищо повече. „Аз мислех, че може да се отложи плащането на дълга ми.“ – „Плащането е могло да се отложи преди да се явиш пред мене. Веднъж си изправен тук, никакво отлагане не се допуща. Тук или се плаща, или в затвор се отива.“

Следователно дойдете ли до положение да направите нещо, направете го на време. Ако е за плащане, веднага плащайте. Никакво отлагане не се позволява. Страх ли ви е от изкушението, ще носите последствията му. Някои хора грешат от страх, а други от тщестлавие. Страхът и тщестлавието вървят ръка за ръка, като брат и сестра. За да не подхранва тщестлавието в себе си, човек не трябва да се подава на ласките и на похвалите на своите близки. Срещате един способен ученик, за когото съучениците му казват, че той е необикновено надарен, че не трябва да чете уроците си. Защо не трябва да чете уроците си? Защото от слушане само ги запомнял. Колкото да е способен ученикът, все трябва да учи. Има задачи, от които и най-способните ученици могат да се спънат. Те трябва да ги прегледат няколко пъти, докато ги решат. Лесно е да се каже за някого, че е силен математик, но никой не знае как е станал такъв. Той е работил по цели часове върху известни задачи, докато ги разреши. Щом е толкова силен математик, накарайте го да изчисли какво ще ви се случи след 20 години. – „Ама това не е математика.“ – Това, именно, е математика. – „Ти можеш ли да решиш тази задача?“ – Щом я предлагам на други хора, разбира се, че мога да я реша. – „Как ще я решиш?“ – Това не се казва. Как ще разберете човека, ако не проследите проявите му? Как можете да се произнесете за един певец, ако не го чуете да пее? Има неща, които колкото да се разправят на човека, не могат да се разберат. За да се разберат, човек трябва по някакъв начин да влезе в контакт с тях, да ги чуе и да ги види.

Като ученици, от вас се иска работа, а не само да вярвате в щастливия случай. Добре е човек да вярва в щастието, но то се обуславя от предварителна работа. Човек трябва първо сам да работи, да свърши това, което се иска от него, а после да остави другите да свършат останалата работа. Това, което зависи от другите, е щастливият случай в живота. Във всяка работа взимат участие много същества – всеки има свой специфичен дял. Обаче, ако човек пръв не започне работата, и другите същества няма да работят. Започне ли той пръв да работи, всички останали ще го подкрепят. Работи ли човек върху себе си, всички същества, които са свързани с него, ще му помагат.

Сега, желая ви да имате по едно добро име, с което всички могат да ви познават. Как сте изработили това име, никой не трябва да знае. То трябва да бъде тайната на вашия живот. Бог казва: „Призовете ме!“ С кое име трябва да призовете Господа? Всеки човек трябва да призове Господа с онова име, което излиза дълбоко от душата му. Само при този зов Бог отговаря на човека. Мнозина викат Господа без да знаят името Му и се чудят защо не им отговаря. Много естествено! Те не Го викат на име, те Го назовават с различни имена, каквито Той не притежава. Само онзи може да извика Господа по име, който сам е изработил своето добро име. Забрави ли свещеното име на Бога, човек започва да греши, обърква посоката на живота си, не знае къде е изток и къде – запад, вследствие на което работите му остават назад.

Съвременните астрономи и учени познават четири точки, около които се ориентират: изток, запад, север и юг. И в духовния свят има четири точки, чиито посоки всеки човек трябва да знае. Първите три точка са: посоката на истината, на доброто и на справедливостта. Четвъртата точка се определя сама по себе си, т.е. от първите три. Знаете ли посоката на истината, на доброто и на справедливостта, вие никога няма да се изгубите. Направите ли най-малкото отклонение в една от тия посоки, вие се намирате вече в мъгла и обърквате работите си. Върви ли по тия посоки, човек е намерил вече щастието си. Пътят на истината, на доброто и на справедливостта са пътища, които водят човека към щастие.

За да се развива правилно, човек трябва да бъде музикален. Музикалността се вижда не само в пеенето или свиренето, но и в говора. Съвременните хора са изгубили своята музикалност, вследствие на което се натъкват на големи противоречия и страдания. Езикът на човека е лишен от музикалност, поради което му създава големи неприятности. Иска да каже една дума, но тя не излиза, както трябва – все засяга някого. Понякога говорите на човека за вярата или за любовта, но той не ви разбира, не иска да ви слуша. Защо? Защото не говорите музикално. Всяка дума, която не е музикална, няма съдържание. Коя дума в български език е най-музикална? За да познаете коя дума е музикална, първо трябва да я изпеете. Ако при пеенето на тази дума се роди друга, която може да се размножава, тази дума е музикална. Не е лесно човек да познае музикалността на думите.

Съвременните хора пеят светски песни по-добре от духовните. Като дойдат до духовните, гласът им се губи. В светските песни те влагат чувство, мисъл, а духовните не разбират. Щом не разбират и не чувстват съдържанието на духовните песни, те не могат да ги изпълнят, както трябва. В това отношение те приличат на певец, който обича виното. Като седне пред чаша вино, той се разполага вътрешно, започва да пее и казва: „Винце, винце, червено винце!“ Сложите ли в същата чаша брашно, той не пее вече. Брашното не му действа, не го вдъхновява. Брашното е по-ценно от виното, но той не може да пее, не се насърчава от него. Намери ли се пред чаша вино, веднага се настройва. Значи брашното може да се уподоби на духовните песни, а виното – на светските. Истинският певец пее еднакво и на брашното, и на виното. Той живее в песента, тя го вдъхновява. А какво ще сложат пред него, това е безразлично. Той знае, че от брашното могат да се направят различни сладкиши. Той възпява всичко, понеже музиката е вътре в него. И така, човек може да пее само тогава, когато песента е близо до сърцето и до ума му. За да пее човек, умът и сърцето му трябва да взимат участие в пеенето. Ако сърцето не подкрепва ума и ако умът не подкрепва сърцето, никакъв глас не може да излезе. Без вдъхновение човек не може да пее. Вдъхновението дохожда само при пълно участие на ума и на сърцето в човека. При това положение в него става отпушване на един важен нерв в симпатичната нервна система. Певците работят десетки години върху гласа си, докато раздвижат този нерв. Не се ли отпуши този нерв, да потече енергия през него, певецът остава обикновен певец. Раздвижи ли се този нерв и започне да вибрира музикално, певецът става гениален. Щом този нерв започне да вибрира музикално, енергията от него се предава на ларинкса и певецът се вдъхновява. Големи усилия трябва да прави човек, докато раздвижи музикалния нерв в симпатичната нервна система. Когато се учи да пее, човек трябва да научи известна песен точно, т.е. в гамата, в която е дадена, да не минава от една гама в друга. Когато напредне в пеенето, тогава може да минава от една гама в друга. За да минава от една гама в друга, човек трябва да бъде майстор-виртуоз.

Изпейте сега упражнението „Вехади“. За да развивате гласа си, вие трябва да пеете всеки ден поне по половин час. Ако се предадете на грижите във физическия живот, вие ще престанете да пеете и ще изгубите и този глас, който имате. Като отидете в другия свят, първият изпит, на който ще ви поставят, е пеенето. Ако не знаете да пеете, ще ви върнат назад. Който иска да пее добре, той трябва да пее за себе си, да задоволи своя вкус. Ако той сам е доволен от пеенето си, и другите ще бъдат доволни. Като ученици на окултна школа, вие трябва да се свържете с музикалния свят, с музикални същества, които да създават във вас подтик да пеете и да свирите. Пейте без да се стеснявате и подражавайте само на ония същества, които ви потикват към пеене. Само те могат да ви послужат като образци на истински певци и музиканти. Преди да пее човек трябва да си създаде добро настроение и разположение. Без добро разположение той не може да пее. При недоволство, при неразположение на духа човек не може да пее. Иска ли да успява в пеенето, човек трябва да заеме положението на дете, което сега започва да се учи.

Като ученици, вие трябва да се учите да пеете. Млади и стари, всички трябва да пеят. Обикновено младите пеят повече, понеже имат стимул. Старите, като нямат стимул, престават да пеят. Ако са религиозни и любят Бога, те обичат да пеят. Любовта им към Бога е стимул, който ги заставя да учат, да пеят. Докато е млад, човек има за кого да пее. Докато е религиозен и обича Бога, макар и стар, човек пак има за кого да пее. Загуби ли младостта си, той престава да пее. Загуби ли вярата си, пак престава да пее. За да бъде здрав, човек трябва да пее, да слави Бога.

Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа!“

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно слово от Учителя, държано на 2 декември 1934 г., София, Изгрев.

Доброто име

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, име, сега, аз, добро, казва, път, пее, иска, жена, дойде, условия, съм, всички, живот, себе ,

 Утрини Слова , София, 2 Декември 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Двадесет и втора глава от Притчите

„Духът Божи“

Всякога, за да се разбере словото, трябва да има едно вътрешно разположение. Под думата „разположение“ какво трябва да се разбира? Казват – разположен по дух е човекът. Онези, които се занимават с музика, говорят за тоновете. Ако питате един съвременен музикант колко качества има тонът в обикновеното сегашно пение, тонът има пет качества. Той има качество на „а“. Ако дойде да изпеете тона с „а“, ще дойдат чувствата на „а“. Ако този тон изпеете с „и“, той вече се различава от „а“. Ако го изпеете с „е“ или го изпеете с „о“, или„у“ – те се различават. Ще кажете – това е „до“, но и „до“–то има пет качества, които се различават. Някой ще каже: „Кажи ми ги.“ Не могат да се кажат. Трябва да се дадат пет образци, да се произведе един опит. Да видите каква е разликата помежду им. Та казвам сега – в разбирането.

Тук в началото тази глава започва: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство. И добра благодат, нежели злато и сребро“ (1. стих). Преводът е малко осакатен. Защо именно е за предпочитане доброто име? Понеже принадлежи към един свят. Богатството принадлежи към материалния свят. Ако ти си богат, това не показва, че по достойнство ти си добил богатството. Може то да е станало по наследство. А доброто име, което носиш, показва, че ти си го изработил. Ти не може да имаш добро име, ако сам не си го изработиш, сам не си го заслужиш. Ако този човек носи доброто име, той ще бъде силен човек. Който има добро име, той не се обезсърчава. Това е едно. Той не се обезверява – две. После човек с добро име, той обича живота. Ще кажете вие: „Хората да мислят.“ Не, хората мислят, че той има добър ум. И това не. В съзнанието си той носи едно име. Не само какво казват хората. И Писанието казва, че ще имате едно име, което сами вие ще знаете. И за бъдеще, когато вие влезете в света на съвършените, ще имате едно име, на което ще разчитате. Сега вие имате име такова: Драган, Стоян, Петко, но това са псевдоними, имена, на които ти не можеш да разчиташ. Аз говоря сега – име, на което можеш да разчиташ. То ще бъде като една кибритена клечка – като драснеш, ще се запали, а когато няма да се запали, този човек носи едно име, с което нищо не може да направи. Сега питам, кой ще ти даде доброто име? Вас може други да са ви кръстили. Все са ви кръстили, но това име вие не сте добили.

Та сега вие трябва да добиете едно име с вашия живот. И сега начинът, как трябва да го добиете, не е правилен. Името не може да се добие, името не се добива. Добие, добива – това е двузначуща дума. Той бие или добива. Да вземем добие, значи добил нещо. И после той го бил, че го добива, стивасва го. Та не го знаеш какво е, в каква смисъл е употребена думата.

Та казват някои: „Защо човек трябва да живее на земята?“ Да добиеш едно добро име. Сега хората имат имена, които скоро ги изгубват. Те ги изгубват, както първите министри изгубват имената си. Щом направят някого пръв министър, те казват – еди–кой си господин, той е премиер. Обаче след няколко години
– три–четири, щом го смъкнат от власт – вече той не е пръв министър. Докато е министър–председател, каквото той подпише, става. Щом го свалят и той се подпише с името, обаче каквото пише, не става. Та сега всички сте министър– председатели само за няколко години и като дойде смъртта и ви смъкне от вашия пост, вие вече не сте министър–председател. А какво сте? Един обикновен гражданин на земята.

Сега това едно учение да се разбере в какво седи доброто име. Някой ще каже: „Аз вярвам в Бога, имам надежда. Аз вярвам в Бога.“ Та кои ли не са вярвали? Може да вярваш ти. Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име. Често някои смесват своето вярване, своето чувстване. Някой път някои имат добро разположение. Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по–слаба, познава това. И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли. Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия. Пренесе чувствата. Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“

Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката. Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите. Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си. Имат особено разположение вече. По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека. И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере. Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача. Следната задача ще бъде по–мъчна.

Да ви приведа един пример. Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии. Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд. Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад. И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате. Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе. „Отлично, казваш, е горе.“

Сега кой е учен човек? Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил. Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ. Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По–предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по–ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най–малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по–силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой. „А, тъй ли, ще платим. Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това. Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.

И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас. Да допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате да давате. И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете? Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът. Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок. И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват!“

Сега вие оставете това. По някой път вие искате Господ да ви защитава. Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава. Вие казвате, че Господ ще защити. И така е. Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити. Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава. То е верно. Трябва да разберете кога Бог защитава. Всички, които са умни и в които Бог живее, той ги защитава. Но всички, в които Бог не живее, той не ги защитава. И в дадения случай има си причини. Един от великите в света е казал: „Всякога си ме слушал.“ И на друго място този същият казва: „Защо си ме оставил?“ Признава, че е изоставен. И когато те изостави Господ, тогава непременно ще се покаже твоята слабост. И ако си изоставен, непременно трябва да има някоя причина, ти ще намериш причината. Причината може да бъде много малка. Твоята слабост и твоите грехове – може те да са причината. Но същинската причина не са нито слабостта, нито греховете. Но просто може да си изоставен, за да се научиш на нещо. Когато майката изостави детето си, нали тя го носи на ръката си и после го остави на земята. Какво иска да каже майката? Че едно време тя го държа на ръцете си, но след две години остави го на земята и излиза навън. Туй дете нададе вик, кряска.

Питам, кои са причините, че туй дете е оставено. Туй дете няма право да мисли, че все майката ще го носи на ръцете си. То не разбира още. Това е една временна услуга само. Майка му казва: „Ти трябва да се научиш да ходиш. Ти ако речеш всякога да те носят, аз няма да бъда жива, разбира се. Отсега нататък трябва да се научиш да ходиш. Още не може да ходиш, но трябва да се научиш.“ Онези, които тръгват по пътя, не знаят туй сравнение. Те считат, като че Господ е задължен и се чудят как тъй Господ ги оставил на земята и как допуснал прах да падне върху тях, как допуснал да се окалят лачените обуща. Аз казвам, как Господ да не допусне дъжда, да не стане житото, как Господ допуснал да умре някой, без да го питат. И като умрял някой, как те да не вземат неговото мнение – дали да умре, или не. И понеже той си дал мнението да не умре, а Господ гласувал да умре, и той иска да знае защо Господ гласувал да умре. Казвам, това са ред човешки разсъждения при сегашния живот, дето мнозина губят равновесието си. Аз сега зная някои неща.

Някой път аз изляза от стаята си, иде един и ме пита: „Защо излезе сега?“ Идва един господин, аз му казвам: „Излез, че ще се случи нещо много лошо.“ Сега един стои в стаята, а този, който влиза, е по–силен, а онзи е по–слаб, казва му: „Излез.“ Този казва: „Аз ще изляза, когато аз искам, а не когато ти ми кажеш.“ Онзи казва: „Както обичаш, аз ще изляза, пък ти, ако искаш, излез.“ Той си излиза, и таванът пада отгоре. И този излиза, но с пукната глава. „Е, аз ти казах напред да излезеш.“ Когато ти кажат „излез навънка“, ти трябва да знаеш причините. Че причината не е само една. Условията са такива, ти трябва да излезеш. Не е само причината. Или това значи – в дадения случай трябва да отстъпиш. И ако един човек не се е научил да отстъпва, той не може да се научи и да настъпва. Между настъплението и отстъплението има известно отношение. Един музикант, който не се научил най–първо да снема тоновете си, той не може и да ги повиши. Защото някой път да снемеш един тон, е много трудно, по–трудно е отколкото да го повишиш. Някой път човек се научил да повишава тона си, а не се научил да го понижава. А някой друг може той да е по–способен да го понижава, по–лесно му е, отколкото да го повишава. Но господар е този, който знае едновременно и да понижава, и да повишава.

Казвам сега, като се спирам върху доброто име, ви казвам в какво седи доброто име. Де седи силата на разумния човек? Трябва да се проучват Божиите пътища. Ако на някое дете му дадете бучка захар и ако това дете няма слюнка в устата си, тази захар няма да се стопи. Той не може да вкуси никаква сладчина. Непременно детето трябва да знае законите на водата, които действат. Някой път казват: „Аз в слюнката ще го удавя.“ Е, за да удавиш някого в слюнката си, трябва цяло море, някоя голяма река. И хубаво е човек да има толкова слюнки.

Или другояче казано, трябва да разбирате условията на закона. Да ви приведа два примера из американския живот. Двама души са. Отива единият, взема пет хиляди долара, а другият заема десет хиляди долара от един банкерин. Този, който заема пет хиляди долара, е един мъж на трийсет–трийсет и три години, малко грозничък е – банкеринът не му дава. Казва му: „Навреме трябва да върнеш. Аз съм човек на реда и порядъка. Ако не, друг път пари не мога да ти дам.“ И няма да имате никакъв кредит. Ако не си платите, може и затвор да намерите. А другият е една стара жена – и тя заема десет хиляди долара. Този казва на старата: „Макар че си стара, навреме трябва да платиш. Аз съм взискателен човек, да не би да ти се случи някакво зло“ – предупреждава я. Старата жена, като дошло времето да плати, поразболяла се нещо. Тя имала дъщеря красива, умна, казва й: „Десетте хиляди долара на твоя сметка, може ли да уредим това?“ Той вижда, онзи говори, за да плати навреме и като влиза младата мома, поглежда го, поусмихва се и той я гледа. Тя казва: „Дойдох да уредя една сметка на майка си.“ „Може да се поотложи малко.“ Питам, де седи силата сега – може да се поотложи? Всяко нещо може да се поотложи. Той вече намира смекчаващи условия в обществените закони, може би тази младата мома, като го погледнала, казваш, като големия котарак – като погледна само другия, и той си подви опашката. Питам, в дадения случай трябва ли да носите характера на този, който плаща, характера на мъжа, на старата баба или да носите характера на младата мома, която урежда сметките на старата си майка? Аз ще оставя този въпрос. Вие лесно може да го разрешите. Но вашият въпрос не се урежда. Вие сте или мъжът, или старата баба, или сте онзи малко грозничък, че законът спрямо вас е строг. Казва: „Плащай.“ Пък старата баба, тя е пратила някого при вас. Но ако работата ви се урежда, вие сте онази красивата мома. Когато работата ви върви добре, вие вървите по тази линия.

Тогава аз правя аналогията, тя е следната. Всякога, когато нашият разум урежда нашата работа, тя е красивата мома тогава. Всичките работи кармически отстъпват. Това е красивата мома, която иде, това е човешкият разум, възвишеното го наричат, Божественото себе. Това е нещо Божествено, което застъпва за учения човек. И работите му се уреждат. Така се говори, когато се говори за Божественото. Трябва винаги да разбирате туй, което може да урежда човешките противоречия при всичките условия без изключение. Ние трябва да го потърсим.

Някой път нашите работи не вървят, ти си обезнадежден. Обнадеждването идва всякога, когато Божественото дойде у човека или когато Божественото се събуди в човека, или когато човек влезе в тази област, тогава той придобива едно особено състояние. И при каквито условия да го поставите, той има в себе си едно вътрешно обнадеждване – това е доброто име. Ако вие сте един царски син или способен ученик в училището, вие няма какво да се страхувате. Цялото бъдеще за вас е отворено. На способния, на силния, на добрия и на умния човек пътят всякога му е отворен. Той носи доброто име. И ако стане някоя несрета в живота му, източните народи това го наричат карма. На Запад тази дума значи един човек, който е нехаел, той отлагал, отлагал, небрежен е, не е работил и не се спирал върху това, което носи в себе си. И като остарее, тогава почне да мисли, когато няма вече условия. Какво ще учиш? Ти станеш на сто и двайсет години. Да мислиш да станеш певец, какво може да мислиш? Като станеш на сто и двайсет години, нито ще станеш философ, казваш: „Не поумнях.“ Но ти сам съзнаваш, няма условия вече. Ти съзнаваш, че си остарял. Каква полза има от това? Или съзнаваш, че не си учил. Каква полза от това? Съзнаваш, че не си богат, съзнаваш, че си грешен. Някой казва. Ама че съзнаваш, каква полза има, че съзнаваш, че си грешен? Ако съзнаваш и има условия да изправиш греха – да, но ако е само едно голо съзнание, без да може да изправиш, тогава има обратното съзнание. По нямане на думи казваш – съзнаваш, че си силен и радваш се, понеже тази сила дошла от небето. Съзнаваш, че си учен човек. Съзнаваш, че имаш една дарба, която си използвал. В този случай е друго. Ние гледаме някой човек, който е даровит и казваме – Господ го е дарил, защото туй, което той има, то е дар. Но при този дар, който Бог му е дал, той е работил. Много разумно е работил. Той използвал всичките условия, а ние мислим, че всичко, каквото той носи, то е един дар от Бога, че му дошло така, без да работи. Там има едно погрешно схващане, понеже всички не се намират на един уровен на развитие.

Мнозина съм чувал да казват: „Много съм нетърпелив.“ Веднага изпъква в ума ви една картина. Когато човек ми каже, че е нетърпелив, аз го виждам като един празен кораб в развълнуваното море, че се чатка натук–натам и може да се преобърне надолу. Казвам, ако беше натрупан този кораб, нямаше тъй да се вълнува. Казва някой: „Много съм нервен.“ Казвам: „Трябват ти повече пари, повече знание ти трябва, повече сила. После трябва да ядеш хубаво по две печени кокошки.“ Аз съм правил често опит. Дойде някой много развълнуван, казва изведнъж: „Неспокоен съм, не мога да търпя!“ Казвам: „Една печена кокошка да има тъй на скарата зачервеничка малко.“ Той се усмихва малко и търпение отива веднага в него. Като се яви в ума ви някое недоволство, тури печената кокошка, и веднага се развесели човек. Казва, да си похапне човек, е хубаво. И философията седи там – щом ти си раздразнен, тури печената кокошка в ума си, за да се махне туй раздразнение.

Щом ти си раздразнен нещо, тури двайсет–трийсет златни лева в ума си, и ще ви дам на вас поне хомеопатически да се лекувате. Да кажем, неспокоен си, не ти върви. И представи си, че си един княз, който имаш един приход на годината от сто хиляди лева, ама мисли го това, че е действително така. Играй като един актьор на сцената, мисли, че си княз, какво има. Да кажем, вие мислите, че сте беден. Право ли е това, че сте беден? То е една фикция. Вие сте един актьор само. Приели сте да се считате за богат граф, инкогнито пътувате, но като просяк, а ни най–малко не си просяк. В старо време царете пътували като прости, но те ходят инкогнито, не са бедни. Винаги пазят съзнанието си. Когато ти съзнаваш, че си беден, мисли, че си един цар. Какво има? Казваш: „Как да мисля, че съм цар, като не съм.“ Ти пазиш другото съзнание. И там е нещастието на хората, че те мислят, че не са царе. Че ти, докато не се научиш да вярваш в невъзможните работи, ти човек няма да станеш.

Това е едно от правилата. Казваш: „Как аз да вярвам?“ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща. Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най–първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава. И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най–долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия. Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си. Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия. Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.

При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом? При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее? Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието. Че знанието не е в дома ви. Трябва да излезете навън от дома си. Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да
идете в странство. Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение. Този закон е верен и в духовния живот. Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най–малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия. Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си. Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш. И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.

Да допуснем сега, ти си певец. Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе. Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената. Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо? Защото жена му не е отишла с него на концерт. Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца. Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.

Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени. Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него. Казвам, два месеца ще опъваш. Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение?“ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе? Как ще разрешиш въпроса? Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат. И мнозина не могат да разрешат въпроса.

В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар. Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар. Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си. Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По–хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави. И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва. И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка. Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.

Та понеже сме в един свят, Бог изисква от нас. Бог е мълчалив и силен, но той е най–силният, който е неизменяем. И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват, да постъпваме разумно, а не да се оплакваме. Страхът ще дойде само като едно предупреждение. Вярата ще дойде като един помощник, надеждата ще дойде като един помощник, разсъдъкът, силата, всичко туй, но ти в дадения случай всички тия сили, които Бог ти дал, ти трябва да им дадеш направление, за да свършат нещо за тебе. Но най–първо ще се научиш – страхът у тебе е едно отрицателно чувство и ако развали всичките ти работи, ако не знаеш къде да поставиш страха, той може да развали връзката между всичките твои помощници. Че страхът като влезе в тебе, трябва да знаеш как да се справиш с него.

Казват, че начало на мъдростта е страх Господен, но знаете ли къде е това място, при какви условия е туй място, де трябва да се плаши човек? От съдията трябва да се плашиш не когато си пред него, но щом дойде онзи взаимодавец при тебе, на когото имаш да му плащаш, тогава да се плашиш. Защото съдията може да те осъди и да те тури в дрънголника. Ако ти се уплашиш преждевременно от съдията, преди да си отишъл при него, тогава в затвора няма да идеш. От Бог трябва да се плашиш, като дойде изкушението, ти тогава да се плашиш. Но ако не се плашиш, като дойде дългът, тогава разполага онзи съдия. Казвате – милостив е Господ. Милостив, когато ти постъпиш съобразно с неговия закон. Да се страхуваш от съдията, преди да си изправен пред него. Да си платиш дълговете. Тогава ти си свободен от закона. Не да се страхуваш от съдията, като не плащаш. И да се страхуваш, страхът няма ни най–малко да намали страданието. Ще те пита съдията: „Ти защо не си плати?“ И той ще ти каже: „Нали знаеш, че аз може да те осъдя тебе?“ „Ама аз мисля, че може да отложиш.“ И съдията ще ти каже, че той не може да отлага нещата.

Сега заключението е: туй, което има да направите, направете го – единственото място, дето може разумно да приложите страха. Страхът е отрицателната страна на човешките слабости, а пък тщеславието е положителната страна. Страхът и тщеславието са като брат и сестра. Вие някой път от страх ще направите някои работи, а някой път от голямо тщеславие ще направиш нещо, което не трябва. Тогава де ще туриш мястото на страха и на тщеславието? Защото и тщеславието си има място. Тогава, каквото ти каже страхът да направиш, направи го, за да се освободиш от страха.

Как трябва да се пазите от тщеславието? Има някои ученици, на които другарите им казват: „Ти си много способен ученик, много даровит, с едно четене научаваш урока си.“ С едно четене урок не се научава. Аз зная, има неща, които се научават с едно четене, но в математиката се намират трудни задачи. Три– четири пъти трябва да ги минеш, за да ги запомниш, ще работиш, ще пишеш, ще изтриваш, по един начин не става, по друг начин не става, по три, четири начина, докато ти дойде една светла идея, да може да разрешиш задачата. Не е лесна работа. Казват: „Много силен математик.“ Силен математик, но работи. Казват: „Те са обикновени работи.“ Но има и трудни задачи.

Разправяше ми един, казва: „Аз съм много силен по аритметика, по математика най–силният ученик съм, няма задача, която да не съм решил.“ Аз му казвам: „Я ми кажи след двайсет години на днешния ден какво ще се случи?“ „Ама туй не влиза в математиката.“ Хасал това е математика – след двайсет години какво ще се случи. Ако ти това не може да смяташ, аз ще ти кажа какво ще се случи след двайсет години. „Отде го знаеш това?“ Моя работа е. То е едно изкуство. Трябва да се работи. Има неща, които не могат да се разправят. И да ти го разправят, ти не може да го разбереш. Как ще разберете един човек, я ми кажете как ще разберете за пението, за музиката? Трябва да ти изпее нещо. Ако аз ти разправям за нотите само така на дъската и мога да ги пиша колкото искаш, но няма да бъда разбран. Но ако аз ти ги изпея, ще бъде малко по–разбрано.

Сега трябва да работите. Вие сте от тези, които вярвате в щастливия случай в света. Аз съм съгласен, не е лошо човек да вярва, но щастливият случай е случай на работа. Ще работиш и след като свършиш всичко, тогава ще оставиш и на другите и те да работят. Защото в една работа не сте вие само, които взимате участие. В добрия живот на хората не само те работят. Има хиляди хора, които могат да работят. Но след като работите върху себе си и другите хиляди хора, с които сте свързани, те ще работят.

Желая сега да имате по едно добро име. Силата на човека седи в неговото име. Едно име, но име, с което хората могат да те назначат. Едно име, което може да признаваш в себе си. И туй име трябва да бъде една от тайните на твоя живот. И казва Господ: „Призовете ме!“ Ако ти призоваваш Бог в неговото име, той всякога ще ти отговори. Ако ти викаш Бога с името, но не знаеш името на Бога, той няма да ти отговори. А името на Бога да знаеш само тогава, когато имаш това име в себе си. Някой път вие забравяте вашето име. Тогава забравяте името Божие. И тогава всичките работи тръгват назад. А сгрешаването не е нищо друго освен когато ти забравиш своето собствено име, забравиш и Божието име. Тогава всичките работи се забъркват. То е същото, както в този свят да бъркаш къде е изток и къде е запад и не знаеш в каква посока да вървиш. А къщата ти може да е към изток, а ти не може да я намериш, ако тръгнеш към запад. Тия четирите неща трябва да ги държите в ума си. Никога не трябва да изгубите посоката на истината, на доброто, на справедливостта – три, пък четвъртата точка сама по себе си се определя. Истината, доброто и справедливостта в сегашния живот са необходими условия. А от тия точки вие ще определите последната. И те са, които ще ви дадат направление в света. Ако вие сте изгубили посоката на истината, вие вече сте се объркали. Ако вие загубите посоката на доброто и посоката на справедливостта, вие ще се намерите в една мъгла, и тогава работата, която искате да вършите, тя не може да се постигне. И при всяка една работа, при всеки един успех, при всеки един растеж е повдигането на живота. В живота има три точки. Бъдете определени без страх, да знаете посоката на истината, тя е посоката на щастието. Пътят на доброто е пътят на щастието и пътят на справедливостта, това е пак пътят на щастието. Това са трите пътища на щастието, по които човек трябва да върви.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Сега за упражненията. Седнете малко. Изпейте една песен, която най–добре знаете без погрешка. Сега ще коригираме малко пението. Да вземем сега „Махар Бену“. Как е думата сега? „Махар“ или „Махар“? В дадения случай „Махар“ е слизане. „М“–то е разрешение на едно голямо противоречие. „Ма“ – качване нагоре и „ха“ е слизане надолу, на равнище. И тогава издигане. Вие казвате – много лесно е „Махар“. Надолу е лесно, но като дойде нагоре, вие го продължавате много дълго време.
„Махар“, тя е една много силна дума. Изпейте сега „Махар Бену Аба“. Или цигулката е крива, или вие сте криви. (Има едно малко понижение.) А сега изпейте „Осанна“. „О“–то, това са условията в даден случай. „С“–то, това е едно преходно състояние на даване и вземане. „А“–то е творческият принцип. „Н“–то е законът на противоречието. После второ „а“ има ли? Как трябва да се изпее сега? „О“ – слизане надолу, после възлизане. Сега да се вземе една форма, доколко ще се качиш и ще слизаш. После как трябва да се произнесе „осанна“, да имаш печалба. Как ще произнесете „сладко“, „горещо“, „кисело“. Те са различни състояния, неща. Как ще ги произнесете? Как ще произнесете „сладко“, „медено“, „кисело“? При „и“ е свиване, а „сладко“, „а“ – разширява се. Това са прости думи, но те са думи, които ти може да разрешиш. Нали казвам „Осанна, благословен, който иде в името Господне“. Една дума, която не може да се произнесе, тя не е съдържателна. С коя българска дума да я заменим? (Благословен.)

Та изпейте една песен, която най–добре знаете, безпогрешно. А, бре, синко. Тя още не я знаете. Новата песен знаете ли я всички? „При всичките условия“. Всички трябва да бъдете първокласни певци, да имате един регистър от четири октави и солфежът ви да бъде верен. Сега вие сте отлични певци, но не пеете, жена ви не идва с вас. Сега как ще кажете: „При всичките условия не губи мира си.“ „При“ малко не е музикално. „П“ е един плод, който се е обърнал надолу, зрее. Събрали се две съгласни букви, които много мъчно се изговарят – „пр“. Най– първо пейте със слоговете – една съгласна и една гласна. А като станете виртуози, тогава може да вземете няколко съгласни заедно, но то е вече изкуство. Сега, за да се пее, всички се притесняват, защото мислите, че не може да пеете. Ама и в говора човек трябва да бъде музикален. Сега хората са изгубили музикалността си, езикът не е музикален и много пъти се раждат много противоречия в живота от немузикалността. Една дума ти не я произнасяш тъй както трябва и като му кажеш нещо, той казва: „Аз не вярвам в това.“ Човекът не вярва. Говориш на човека за вярата, той ти казва: „Остави, не ми говори такива работи.“ Сега вие още не сте се занимавали коя е най– музикалната дума в българския език. То не е една погрешка, че не я знаете. И не съжалявайте за това, защото и най–видните български музиканти, и те не знаят. Сега дайте една дума, която можем да изпеем. Една дума, която може в дадения случай, като я пеем, да роди друга, че детето й да бъде даровито. Някой път съм слушал, като пеете, колкото песни и да пеете, не сте добри певци. Това като пеете духовни песни, но като пеете някоя светска песен, много хубаво пеете. И като слушам, казвам: „Виж колко хубаво пеят, и чувство има вложено “ Пък като пеете някои духовни песни, като че дърва цепите. Пък светската песен така много мелодично върви. Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце. Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее. Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по–хубаво пее. На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво. Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената. На винената пеете много хубаво. Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.

Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас. Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето. За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран. Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза. Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш?“ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи?“ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но това е пеене, като че цепя дърва. Сега същото ще изпея по правия начин. В първия случай смехът беше да се отпуши енергията. Сега ще ви дам един пример.

Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою...“. Славяните имат тази песен. Когато се пее, всичко е право. Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по–долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме. („Аум“, вдъхновение). Още една дума имаше. („Вехади“). Изпейте сега „Вехади“.

С пение вие трябва да се занимавате дома най–малко половин час. Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете. Пък като не знаете, ще ви пратят назад. Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по–малко, а еволюцията е по–голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете. Като пеете, вие да я слушате. Накрай все с удължение свършвате. Изпейте „фир–фюр–фен“.

Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят. Да искате да пеете. Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш? Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най–първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно. (Брат Велев: „Ако позволите. Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.) Може. (Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.

Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така. (Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път. Слизане надолу. Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по– големи и тоновете са по–обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените. И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени. Това са всичките основни корени. Те са отвлечени тези работи.

Сега близките неща, онова което е най–близкото. Трябва да има една премия за вас, да се научите да пеете. Една премия от двайсет–трийсет хиляди лева, защото все трябва да има човек един стимул. Младите пеят повече, понеже имат повече стимул. Старите понеже нямат стимул, щом са религиозни, те пеят. Понеже имат стимул, обичат Бога. Все трябва да имаш някой да обичаш. И пееш тогава. Като си млад, има на кого да пееш, като си религиозен, пак има на кого да пееш. Като не обичаш никого, нямаш стимул да пееш.

(Към дядо Благо) Сега Стояне, ти си голям певец, някой път, приготви се, ще ни изпееш някое соло, пък ако ще ти ръкопляскат, няма да ти е мъчно.

Сега да идем на упражнения вън на поляната.

Осмо утринно слово
2 декември 1934 г., неделя, 5–7.20 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder