НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Механическо и органическо пеене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Механическо и органическо пеене

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, сега, добре, пееш, път, пеене, правилно, можеш, казва, думи, мисъл, съм, имаш, книга, пее, кой ,

Общ Окултен клас , София, 14 Ноември 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш" „Махар Бену Аба"

Ще ви прочета 59 псалом.

Нямате представа при какви условия са се намирали преди две хиляди години добрите хора.

Ще ви прочета и една част от първата глава на Посланието към римляните. (От осми до двайсет и шести стих.)

„Бог е любов"



Има три положения, върху които човек трябва да мисли добре: да мисли, да чувства и да постъпва добре. Нека вземем първото положение, да мислим добре. Как да мислим добре, кой е начинът? Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване. Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши. Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър. В какво седи добрината на човека? Нали в доброто качество на ума и на сърцето. Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?

Сега Свещеното писание казва, в рая имало едно дърво, на което живеели и доброто, и злото. В рая имало дърво като жилище, където са се съвместявали, по братски са живеели, доброто и злото. Но един ден човек отишъл да се запознае с доброто и със злото и от този ден нататък се влошил животът на човека.

Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот? Какво лошо има, ако човек се запознае с водата? Но има една червена вода. Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино. Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си. Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата. Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума. Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти. Може да констатираш факта, но умният човек трябва правилно да разреши въпроса.

Някой може да каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука. Ти вярваш. Хубаво, аз мога да направя едно възражение. Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш? Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле. Този стимул от кой свят произтича? От света, в който той живее. Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет. А онзи, който не се е занимавал, той ще изтълкува нещата повърхностно.

Сега всички казват, че са нервни. В какво седи нервността на човека? Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието? Где е причината на нервността? Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди? Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди. Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си. Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите. Всякога човек търси причината у някого.

За да се освободи човек от противоречията на живота, трябва да употреби правилни методи. Всички хора си имат все по един метод. Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи. Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде. Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има? И този бюджет е останал неплатен. Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата. Видимо, като че ли природата не мисли за тях. Ние мислим, че ще мине така.

Сега, ако ви се зададе една задача да разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили? Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината. И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха. Как ще плати? И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа?" „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде. Пие ли се? Не се пие. Какво става? Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя. И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе. Каква сила има това парченце книга? Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея. Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.

Някой има къща, замаже я добре и повдигне се цената на къщата. Повдига се цената й със стотина такива банкноти по хиляда лева. Как така тези сто парчета книга, нямат и сто грама, а пък са равни на много нещо, много нещо предават на къщата?

Някой ме убеждава, че е господар на тези парчета книги, но изгубиш ли ги веднъж, промяна става в тебе.

Сега това са външни състояния, но те стават и вътре в човека. Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот. Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари. И аз ги търся тези хора. Светията, и той ще бръкне, и той ще извади. Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш. Тогава и то е грешно. Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си.

В тебе се появи една мисъл. Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма. Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне. Къде отиде тази мисъл? Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан. От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл. А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце. То не се е изгубило. Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше?

Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума. Някой път майката води своите млади дъщери някъде. Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много. А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори. Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под. След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде. Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо. Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето. И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли да направите опит?

Има неща, които горят, има неща, които не горят. Но тези неща, които не горят, те се окисляват, губят своята същина.

Да ви приведа един пример. Когато човек не е пил от червената вода, от виното, той може да се моли добре, но след като му дадат и пие едно кило вино, той не може да се моли. И мнозина казват: „Не мога да се моля сега."

Ще ви приведа пример за един американски проповедник. Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат. Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник. Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа?" Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние. Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа. След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде. Твоята мисъл ще я свържеш с някои предмети, които са извън това, което се говори.

Сега ще се повърнем към тези три положения. Какво означават те? Първото е течението в растенията, второто е течението, което има у животните, а третото течение е в човека. (Виж фигурата.)

Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства. Изисква се една специална наука за това. Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване. Ще си послужа с едно изяснение. Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения. Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат. И след това имаме психическа музика. За психическа музика и въпрос не може да става сега.

Да ви дам една дума: „Еинза". Как ще я изпееш по органически начин? Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат. Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи. Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии. Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката. Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно. „Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото. И като пееш, тези мъчнотии ще се разрешат.

Навсякъде, дето има „г", това означава противоречие. На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено. При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо. И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас. Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент. Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка. Ти тази мярка не можеш да я даваш на други. Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш. Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.

В пеенето трябва да се заинтересуваш: очите си, носа си, устата си, ушите си. Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец. Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено. Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание. Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували. Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал. И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти. Сега как ще заинтересуваш ушите си?

Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене. Правете си опити. Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето. С една лекция не може да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава. В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение. „Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта. „Г" и „л" мъчно се изговарят.

Като пееш „л", после работата тръгва напред. „А" е творчески принцип, върви добре. В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви. Как да изпеем думите: „Гладен съм"? Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"? Кой ще повярва на това? След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях. След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път. И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо да куца в работите ти, каквато и да е работата.

Та най-първо трябва да бъдете обаяни при глада. Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво. Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание. Навсякъде гладът е мощна сила. Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш. Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо. Някой човек може да те блъсне, а някой ти помага тихо да се качиш някъде, че да бъдеш доволен.

Може да направите опит. Най-първо вие, сестрите. Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада. Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко. И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит. Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв. Един блъска другите. Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе. Това е един музикален прийом.

Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение. Без правилно движение не може да пеете правилно. При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат. И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не. Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях. Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение. По-рано попей десет минути и ако пееш добре по-рано, ще имаш добро угощение, и обратно.

Или казано другояче, всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма. Всяко добро чувство е музикално. И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма. Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е. Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене. Как ще го учиш да пее тогава? Трябва да го учиш. Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.

Сега кой би изпял думите: „Обаян съм"? Или думите: „Аин фаси"? При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето. „Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая. Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш. Да кажем, че ти си се разсърдил. Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние. Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си. Всякога недоволството се дължи на една външна или вътрешна загуба.

Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите. Аз не мога да говоря каквото искам. Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа. Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата. Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен. Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо. Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение. Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи. Значи имало е Божие благословение при пението.

Пишете върху темата „Как аз пея". Всеки да развие тази тема. Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене". Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук има доста видни певци от вас. Коя песен да изпеем сега? Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам". (Изпяхме два пъти тази песен.)

Направихме това, понеже отивате в безкрайността. Постепенно замира гласът, отслабва. Не че отслабва, но отива в безкрайността. Сега другите две думи, „ще благувам", как ще дадете израз на тези думи? (Учителят изпя няколко пъти думите „ще благувам" и после всички изпяхме тези думи.)

Досега пеенето се разрешаваше с пари, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов. Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш. Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене. Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене. Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен. Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен. Щом си недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.

„Добрата молитва"

Осма лекция на Обшия окултен клас

14 ноември 1934 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, сега, добре, пееш, път, пеене, правилно, можеш, казва, думи, мисъл, съм, имаш, книга, пее, кой ,

Общ Окултен клас , София, 14 Ноември 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder