НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Самоотричане

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Самоотричане

Най-често използвани думи в беседата: свобода, любов, аз, има, сега, христос, човек, може, казва, живот, дойде, истина, съм, две, можеш, тебе, път ,

Общ Окултен клас , София, 7 Ноември 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

Пишете върху темата "Пътят на Христа". По какво се отличава един път? По какво се отличава добрият път от лошия? Вие по кои пътища обичате да ходите, като тръгнете за някое село или град? ("Да няма много препятствия по него, да няма прах, да е добре павиран.")


Всички съвременни противоречия, и в обществения, и в частния живот, и всички противоречия във вашия ум и във вашето сърце, се дължат на две причини - на доброто и злото. Някой ще каже: "Ние знаем това." Казват: "Христос е пътят." Хубаво, ако Христос е ходил по един път и вие казвате, че Той е пътят, как може Христос да ходи по един път и Той да е пътят? Христос е ходил по Христовия път. Значи Той е ходил по известен път, а пък при това казва: "Аз съм пътят." Значи Той е пътят, по който вие може да ходите. Вие вземате преносните работи и ги правите буквални. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът." Какво подразбирате под думите "път", "истина" и "живот"? Сега аз не казвам, че това, което вие разбирате, не е право, но човек трябва да си даде ясна представа, как разбира. Някой казва: "Аз пея добре. Но как пееш? Може да пееш за себе си и да ти е приятно, но излизаш пред хората, и не ти харесват песента. Кое е меродавно сега? Ако ти се харесваш, и хората не те харесват и започват да правят известни критики, че гласът ти няма яснота, мекота и израз, кой е правата страна?

Има ли нужда да ви говоря сега за певци? Каква прилика има между певеца и един, който върви по пътя? Единият пее, а другият вдига прах. Този, който обича да пее, не му идва наум, че има някой болен човек. Той пее, повишава гласа си и му се казва: "Млъкнете малко, не ми се слуша, болен съм, не съм здрав." Певецът казва: "Да не се е разболявал." Право ли е това? Тогава и болният казва: "Да не пее." Сега кое е по-хубаво? По-хубаво е онзи да не се разболява, да бъде здрав. А пък някой път е добре певецът да си пее, а някой път е хубаво да не пее. Когато не знае как да пее, да не пее.

Вие казвате сега: "Отчаях се от живота." Отчаял се, иска да се самоубие. Христос преди две хиляди години дойде и говори. Считаха Го за Син Божи, за божество. Неговите съвременници, учените фарисеи, знатните философи ходиха подире Му и постоянно се препираха с Него. Христос казва: "Син человечески няма къде глава да подслони." Христос е ходил и е проповядвал, и проповедите Му са били алегорични. Това е една разказвателна проповед.

Един романист пише роман за някоя героиня и някой герой. Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма. Ти казваш: "Горката героиня, горкият герой." И плачеш, плачеш. Отиваш при някого и му разправяш: "Какво страдание, да ти настръхне косата."' Питам сега, тези страдания сега ли стават? Някой казва: "Тя се влюбила в еди-кого си." Няма никакво влюбване.

Човешките сърца не са били готови във време на Христос за това, което е проповядвал Христос. И сега, след две хиляди години, още не са готови. Как ще се приеме едно учение, което казва: "Онзи, който не се отрече от баща си и майка си и не вдигне кръста си да Ме последва, не може да бъде Мой ученик." Трябва да напуснеш децата си, жена си, баща си. и прочее. И тогава някой ще каже: "Откъде накъде? Бащата, майката, децата Господ ги е създал. И тези, които Господ е създал, да ги напуснеш?" Христос дойде при евреите преди две хиляди години, и не Го послушаха, та и вие сега слушате ли Го? Не Го слушате. Кой от вас се е отрекъл, кой е направил това? Имате си къщичка, деца, вие сте при майка си и при баща си, и при това сте християни. Вие имате буквално разбиране на горния стих.

Има неща златни и има неща позлатени. И ти носиш един златен пръстен от четиринадесет, осемнадесет или двадесет и четири карата. Това сега са разсъждения. Всеки може да разсъждава.

Представете си, че вашите къщи са построени на една улица. Някои са построени да гледат на изток, други на юг, трети на запад, а четвърти на север. Някои се оплакват, че нямат достатъчно светлина вкъщи, а други казват, че имат достатъчно светлина в своята къща. Кой е виновен, че в една къща има достатъчно светлина, а в другата няма? Онзи, който има малка светлина, ще каже, че спрямо него слънцето не е толкова любезно, много малко светлина му праща. Питам сега, това твърдение право ли е? Слънцето за твоята къща мислило ли е? В бюджета на слънцето има ли писано нещо за твоята къща? Как мислите вие, когато във вашата къща има малко светлина, слънцето отговорно ли е за това? Или пък когато има много светлина, слънцето има ли някакво съзнание, че ви е изпратило повече? Ако вие бръкнете в една каса и извадите стотина наполеона, тази каса недоволна ли е от вашето бръкване? Или пък ако вие внесете сто наполеона в касата, ще бъде ли тя доволна от вас? Колко ще внесете и колко ще изнесете, касата по това не казва нищо. Тя казва: „То е ваша работа." Касата не се занимава с това, кой е доволен или недоволен, кой седи зад касата.

Съвременните физиолози казват, че в мозъка ви е всичко. Те казват, че когато имате известни идеи, това се дължи на мозъка. Мозъкът не съзнава, когато имате известни идеи. То е като една каса. Но зад тая каса, зад тези клетки, от които е направен мозъкът, седят разумни същества извън мозъка.

Аз правя тогава следното сравнение. Банкерът в касата ли живее? Не живее в касата, живее извън касата. Банкерът и касата са две понятия различни. Но вие казвате: „Щом дойде до човешкия мозък, мисълта може да е в мозъка, както може да са турени в касата пари." Касата може да е направена от желязо, а вътре да е златото. Кой метал е по-скъп сега, това, което пази, или това, което се пази? По-скъпо е златото, а твоят мозък е една желязна каса, а пък тези пари са потребни някому - на онова съзнателно същество, което не е в мозъка. По някой път това същество идва със своите ключове, влиза в мозъка, взема каквото му трябва и след това си излиза навън. Когато това същество дойде, ти съзнаваш, че е дошъл някой, но този, който е дошъл, и този, който съзнава, едно и също същество ли са? Не, различни са. Касата си има пазач. Когато дойде господарят, пазачът на касата съзнава, че е дошъл господарят, и наблюдава, защото го държат отговорен. Казват му: „Дай ключа." Той дава ключа и съзнава, че е дошъл неговият господар, който е дошъл или да вложи пари в касата, или да вземе пари. И той си отбелязва - има си справочна книга и записва, че в еди-кой си час и минута, еди-каква сума е взета от касата или е внесена в нея.

Ти казваш: „Съзнавам, че трябва да ходя по правия път." Че какво те препятства? Казваш: „Имам препятствия. Какво трябва да правя с тях?" Сега ние казваме, че дяволът е едно препятствие за хората. По какво се отличава сега духът на доброто и духът на злото? Как ще ги представиш? Дяволът си има известна форма. И ангелите, светлите ангели, си имат известна форма. Те стават видими и невидими. Ти ако се отдалечиш от една планина на далечно пространство, тя става невидима, и ако се приближиш, става видима. Ако предметите са далеч, са невидими, а пък ако са близо, са видими. По какво се отличава един светъл дух от един лош дух? Или по какво се отличава един добър човек и един лош човек?

Когато аз ви говоря и вие ме слушате, вие приличате на следното. Един румънец и казак се разговаряли. Румънецът казал нещо на румънски, и казакът разбира съвсем друго.

Кое е съществено в злото и кое е съществено в доброто? Да вземем тона „до". Трябва да имате една основа, от която трябва да започнете. Има си камертон, който определя от где трябва да вземете; има си ключ, който показва от где трябва да започне песента. След като изпеете една песен, какво се разрешава? Вие пеете повече от година песента „Всичко в живота е постижимо", има ли резултат? Вие пеете, че всичко е постижимо, а пък има много работи в живота, които не са постигнати. Като дойде в живота, мъчно върви. По теория лесно става, но да се направи, е мъчно.

Да дойдем до същественото. По какво се отличава един добър човек? Някой казва: „Аз съм добър и лош." Как може да бъде едновременно добър и лош? При това имате един добър човек и един лош човек, а пък имате и друг, който съзнава, че единият е добър, а другият е лош. Сега какво е различието между доброто и лошото? Ако вие сте болен, добрият ще ви вземе на гърба си или ще хване една кола и ще ви занесе на болницата, ще ви услужи. А пък лошият човек, ти си паднал на пътя, той ще дойде, ще бръкне в джоба ви, ще ви вземе парите, ще ви съблече дрехите и ще ги вземе. Добрият пък ще ви даде нова дреха, ще ви облече и прочее. Тази е съществената разлика. Един добър човек, като дойде при вас, ще намери нещо хубаво във вас, ще каже нещо добро за вас, а пък един лош човек, като дойде при вас, веднага ще намери някоя грешка във вас. Някой път казваме: "Не трябва да одумваме, не трябва да мислим нищо лошо за някого." Добре, един певец ми пее, но ми пее фалшиво, нищо ли не трябва да му кажа? Трябва ли да му кажа: "Много хубаво пееш?" Тогава не говориш истината. Можеш да му кажеш: "Аз не съм компетентен, ще ме извините. Там има някой друг, който разбира." По този начин се освобождавате, но зад гърба му казвате: "Той е лепка." На кого казвате това? Никой няма около тебе. На кого говорите? Ти, който говориш, и онзи, на когото говориш, че певецът е лепка, тези двама кои са?

Сега да дойдем до противоречията. Говори се за свобода и за любов, но любовта и свободата са две неща съвсем различни. Вие ги смесвате. Свободата не произтича от любовта. Любовта не е родила свободата. Свободата не е един принцип. Не е свободата, която ражда всичко в света. Свободата е един резултат на нещо. Ти казваш: "Аз искам да бъда свободен, искам да бъда богат, искам да бъда учен." Свободен, богат, учен, това са резултати на нещо. А пък щом кажеш "любов", какво подразбираш? Това е един велик принцип в света, най-мощната сила в света, която съществува, нещо, което, като го обясняваш, остава необяснено. Писанието говори, че любовта е плод на Духа. А пък казваме, че Бог е любов. Какво подразбираме под думите "Бог е любов"? Че любиш някого. Бащата люби сина си, дъщеря си. По какво се отличава любовта? Ще оставите обикновените работи, обикновените разбирания.

Свободата произтича от истината и е резултат на истината. Любовта е една от най-мощните сили, а пък свободата, това е един резултат. Този резултат, свободата, няма отношение към самата любов. Свободата има отношение към живота. Тогава как бихте изразили отношението на свободата към живота математически? Как ще турите? Свободата се отнася към живота как? Свободата се отнася към живота така, както животът се отнася към любовта.

Какво разбирате вие под тези думи? Право ли е това, което казах? Право ли е това отношение? Онези, които са математици, или тези, които са завършили два факултета, да кажат. Свободата се отнася към живота така, както животът към любовта. Това отношение значи: свободата е потребна за света, не за умрелите хора, а за живите в техните действия. Свободата значи да ти дадат простор, път да минаваш, къща да живееш, за да можеш да се проявяваш както искаш.

Когато казвам, че свободата значи простор да се проявяваш както искаш, тук подразбирам необходимите неща. Значи когато си гладен, да можеш да се наядеш. Като седнеш да ядеш, да не те пребият и изтласкат, но да те оставят свободен да си вземеш обеда, както ти обичаш. Това е в простия смисъл на думата понятието свобода.

Много хора в света жертват любовта заради своята свобода. Щом пожертваш любовта заради свободата, какъв ще бъде резултатът? Ти имаш свобода, ама си изгубил любовта. Какви резултати ще произлязат сега от изгубването на любовта? Това, което стана причина да излезе човек от Рая, беше обстоятелството, че той беше поставен да намери едно отношение между свободата и закона на любовта. Човек си казва: "Аз, като човек, искам да бъда свободен." Бог му туря една заповед: "От всички дървета ще ядеш, но щом дойдеш до дървото на познание доброто и злото, няма да буташ плодовете му. То е предназначено за други, то не е за прости хора. То е предназначено за боговете, за най-възвишените същества." Че е така, аз ще ви приведа един аргумент. Само един е той. Но не е много силен, той е един от най-слабите аргументи, но като няма друг аргумент, ще го спомена. Боговете казаха: "Понеже Адам стана като един от нас и понеже яде преждевременно от дървото на доброто и злото, и доби нашата сила, а пък не е толкова умен като нас, той ще направи някоя голяма пакост. Затова ние, боговете, решаваме Адам да излезе от Рая навън." Щом е ял от това дърво, станал е като един от боговете и затова го изпъдиха от Рая навън. Този аргумент е слаб. Мога да ви кажа много работи още, но слаб е ангелът ви. Мога да ви отворя скъпоценностите и да ви покажа това, което имам, но се опасявам от вас - тогава ще се яви някое изкушение у вас.

Да допуснем, че вие сте баща и имате две дъщери, красиви като ангели, и един човек ви казва: "Аз имам двама сина." Запознайте ги вашите дъщери с тези синове. Какво ще стане? Няма нищо да стане. Ще се съберат две капки на едно място. Събрали се двама хора и са си турили ръцете един върху друг и казват: "Мъж и жена са се събрали, рамо до рамо седят." Утре гледам, и двамата умрели, турят ги пак рамо до рамо в гроба, понеже се обичат, и след десет години изкопаваме гроба и виждаме, че няма никаква следа от рамената им. А по-рано бяха рамо до рамо.

Близък е онзи човек, който мисли като тебе, чувства като тебе и постъпва като тебе. Онзи човек, който не мисли като тебе, който не чувства като тебе и не постъпва като тебе, и рамо до рамо да е с тебе, той е далеч от тебе, колкото слънцето е далеч от земята. Така мисля аз. А вие как мислите, това е друг въпрос.

Когато човек пожертва любовта заради своята свобода, той е създал всичките сегашни нещастия. Когато вие страдате и се мъчите в себе си, това показва, че сте пожертвали любовта си. Ти тогава си свободен. Всеки, който страда, е свободен. Но свободата е нещо външно в случая, не е нещо вътрешно. Ти имаш всички удобства - и къща, и деца, и приятели. Гледаш слънцето, водата, усещаш вятъра и прочее, но казваш, че ти липсва нещо. Липсва ти това, което си пожертвал, а пък и двете в дадения случай не можеш да имаш при сегашните условия. Аз говоря за сега. Като страдаш, липсва ти нещо. Какво? Любовта. Други хора има, които жертват свободата заради любовта. Свободата значи следното. Например ти очакваш от баща си да ти остави наследство, ти очакваш брат ти, жена ти да ти работят. Това са външни условия. Христос казва: "Докато ти уповаваш на външни условия, не можеш да имаш любов, не можеш да имаш мир в душата си, не можеш да имаш истинско знание в живота си." Следователно непременно трябва да се отречеш, да се откажеш. Но може ли да направиш това? Човек е направил първото, отказал се е от любовта и има страдание сега. За да се премахне страданието, ние трябва да се откажем от свободата и да възприемем любовта, тогава ще имаме мир в душата си. Ще станеш поет, музикант и прочее, но отвън няма да има къде да се завъртиш. Може да си гладен, закъсал, нямаш обувки, имаш скъсани дрехи и прочее. Всичко това лошото е отвън. За тебе лошо ще говорят, ти ще кажеш: "Нека да говорят хората каквото искат за мене." Значи и в първия, и във втория случай ти имаш противоречия.

Сега това са две алтернативи, има две противоречиви положения. Има и едно трето положение, но то ще дойде след време. Сега то не може да дойде, това е невъзможно, но то е идеал. Значи можем да съединим свободата и любовта. Имаме основните числа.



Това е резултат: живот, знание и свобода. Свободата не може да бъде устойчива в човека. След като си добил свободата, тя трябва да има устой. Ти казваш: "Дали ще устоя и на свободата?" Там е знанието. Ако вие нямате знание, вашата свобода не може да има устои, и свободата ви не може да има приложение, и вие ще изгубите свободата си. Има един начин, по който може да изгубите свободата си. Представете си, че вие сте тръгнали в пътя като възрастен и блъснете жената на някой благороден човек. Тя ще падне и стражарят ви казва: "Престъпление си направил." Ще ви закарат в участъка. Вие отдалече трябваше да видите тази жена и да я заобиколите.

Казвам, не се ли блъскате вие всеки ден в живота, всеки от вас не се ли е блъскал в някого? Всеки ден се блъскате. Невъзможно е човек да не се сблъска с една реалност. Сега аз бих ви доказал това, но това нищо няма да ви ползва.

Сега вие вярвате в Христос, вярвате и в Бог, и казвате: "Ние сме много щастливи", а пък при това всеки ден вашият мир се нарушава. Най-първо трябва да имате една ясна представа, от какво произтича вашият мир и от какво произтича вашата свобода. Свободата не е нещо външно само, тя е нещо външно и вътрешно. Казано е в Писанието: "Където е Духът, там е свободата." Това значи, където е разумният живот, там е свободата. Духът, това е Великото, Разумното начало в света, а пък където е Духът, там е и любовта, там е и животът. А пък където е животът, там се проявява и свободата като необходимост, за да може да се прояви животът.

Сега питам, кой е онзи, който може да ви даде свобода? Сега вие сте свободни. Щом сте свободни, я изпейте сега тона "до". Нека една сестра да изпее тона "до". Можеш да изпееш тона "до", но дали правилно ще го изпееш, това е въпрос. (Една сестра изпява тона "до", после един брат изпява тона "до".) Тя го взе малко по-високо. Когато аз говоря за един правилен тон, когато взема правилен тон, умрелият трябва да стане, нищо повече. "До" е тонът на живота, и щом взема "до" правилно, умрелият трябва да стане. Всеки тон произвежда известен резултат. Музиката е проводница, носителка на живота. Тя тонира живота. Ако вие сте болен, може да направите опит. Да кажем, че сте хремав. Пейте на хремата, и за един-два дена ще оздравеете. Онзи, който пее, ще оздравее много по-скоро, отколкото онзи, който не пее. Онзи, който очаква да оздравее, че тогава да пее, той ще оздравее, да кажем, след петнадесет дена, а пък другият, който пее, ще оздравее много скоро. (Учителят пее следните думи) "Ой, миличка хремичко, като тебе друго божество няма. Ти си толкова красива, че като дойдеш, постоянно кихам."

Всичките страдания от какъвто и да са характер, произтичат от едно несъзнателно пожертване на любовта. Когато страдаш, трябва да знаеш дали това страдание е твое, или чуждо. Но всичките страдания са от това, че любовта е пожертвана - пожертвано е това, от което животът произтича, има вече недоимък на живот у нас. А пък щом чувствате, че свободата ви е ограничена, какво показва това? Вие сте придобили любовта и отвътре имате мир. Пожертвал си свободата заради любовта. В първия случай сте пожертвали любовта заради свободата, а пък във втория случай сте пожертвали свободата заради любовта.

Тогава идва третото положение. Няма да жертвате нито любовта, нито истината, но трябва да ги съедините, но за това вие трябва да разбирате живота в неговите крайни цели. Любовта е начало на живота, а истината е крайният предел на живота - докъдето може да достигнете. Свободата е крайният предел. Зад свободата нищо не съществува. А пък животът, това е начало на любовта. Що е живот? Началото на любовта. Що е свобода? Крайният предел на истината.

Вие казвате: "Като дойде Христос, ще ни освободи." Христос дойде преди две хиляди години, и освободи ли света? Ако дойде Христос днес, ще освободи ли света? Когато не може да разрешите известен въпрос, вие казвате: "Искам да умра." Отчаяният човек иска да умре. Болният, който не може да се излекува, иска да умре и така нататък. Какво подразбирате вие под думата "умиране"? Когато търговецът иска да умре, аз подразбирам, че иска да стане богат, нищо повече. Когато невежият иска да умре, аз подразбирам, че иска да стане учен. Когато младата мома иска да умре, аз подразбирам, че тя иска да се ожени. Когато младият момък иска да умре, той иска да стане свободен от родителите си. Когато ученикът иска да умре, той иска да излезе от училището навън. Казват ми: "Еди-кой си е умрял." Казвам: "Свободен е той." Казват: "Заровиха го." Кого заровиха? Човешката душа може ли да се зарови? Не може. Животът може ли да се зарови? Не може, това е невъзможно. Къде ще ги заровиш? Как ще заровиш това, което е неделимо? Можеш да заровиш нещо, което се дели. Живота не можеш да го заровиш.

Сега да се повърнем. Какъв е бил пътят на Христос? Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът." Защо Христос туря тези думи, защо Христос постави това, което е резултатът на любовта? Най-после Христос казва: "Животът е последният резултат." Какво има зад живота? Нищо. Животът е крайният предел на любовта. Път, градина, нива - те са близки, синоними в известен смисъл. По пътя аз мога да ходя, в градината дърветата могат да се садят, на нивата житото се сее. Христос казва: "Аз съм това, в което нещата могат да се сеят." Под думата "истина" Той подразбира, че само при нея един плод може да узрее. Когато Христос говори за истината, Той подразбира, че благата, които ние търсим в живота, ще ги намерим в плодовете. Живото Слово, онова благородно чувство не можеш да го имаш без истината. Без истината човек не може да има никаква трезва мисъл и никакъв добър живот. Без слънчевата светлина не можеш да имаш узрели плодове.

Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът." Ако вие кажете: "Аз съм пътят, истината и животът", тогава това, което е, това едно и също нещо ли е? Когато Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Той съзнава това, но същевременно е отделен от пътя, истината и живота, не са двете неща едно и също. Когато кажем, че Бог е любов, любовта е едно, а пък Бог по Своето естество е друго. Любовта е външното проявление на Бог. Животът е външно проявление на това, което ние знаем, и истината е външно проявление на това, което ние не знаем. Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил." А пък в какво седи познанието? Когато и ние познаем Бог, това значи да ядем от дървото на живота. А това дърво, това е Христос. Христос казва: "Аз съм живият хляб, и който Ме яде, ще бъде жив, както Аз съм жив." Следователно това живото дърво се отличава с особени качества. Христос иска да Го ядат хората, а пък обикновените хора не искат другите хора да ги пипат. Ако и ти пипнеш и откъснеш нещо от един жив човек, ще намериш затвора. А Христос казва: "Който не Ме яде, не може да има живот." Ако вземете това в буквален смисъл, тогава къде ще отидем? И казва Христос: "Думите, които Аз ви говоря, те са плът и кръв. Онзи, който се храни с Моето Слово, ще има живот."

Вие искате да ви ядат хората, тоест да слушат словото ви. Всеки един от вас искате да ви ядат хората, но като кажете нещо и не го приемат, става ви мъчно. Щом те яде дъщеря ти, тя веднага ще започне да мисли като тебе. Това са сега отвлечени понятия, които нямат приложение. За тези понятия трябва да минат най-малко още хиляда години, за да бъдат достъпни за практическо приложение.

И аз съм правил опити, аз съм казал нещо. Дойде някой при мене и ми казва: "Преди години ти какво ми каза." Казвам му. "Какво ти казах?" "Ти ми каза тогава, че от мен нещо ще излезе, но от мене още нищо не е излязло. Ти ми каза, че аз ще свърша благополучно, а пък не съм свършил. Ти ми каза, че ще взема известно обществено положение, а пък никакво положение още не съм завзел. При това ми каза, че ще бъда щастлив в семейството си, а пък ела да го видиш сега. Защо ми каза ти това, което не е?" Аз го питам: "Какво искаш сега?" Той каза. "Трябва да стане нещо от мене." Казах му: "Мислиш ли, че от тебе нищо не е станало? Изпратете твоята възлюбена при мене, с която не можеш да живееш, ще я убедя да те напусне." Той каза: "Защо ще си губиш времето? Тя е съвсем невежа, невежо същество, нищо не става от нея. Ще си намеря друга някоя беля на главата." Казвам му: "Ще й покажеш тази кесия и ще й кажеш, че един неин роднина й праща подарък, връща се от Америка. Ще й дадеш подаръка." Той ми каза: "Какво ще стане?" Казах му: "Нищо няма да стане. Някоя кесия ще се изпразни, и ти ще се освободиш от своите нещастия, и жена ти няма да те безпокои." Той каза: "Ами какво мислите за моето бъдеще, какво ще стане с мене?" "С тази кесия работите ще се оправят ли?" - ми каза той. Казах му: "Поне отчасти."

В този случай имате вече двама хора, които гледат на живота от две становища. Аз мога да разреша този въпрос много добре. Той е недоволен. Те са две становища - единият изисква вътрешен живот, а другият изисква външен живот и вследствие на това има стълкновение. Този човек търси любовта, а пък тя е жената, която търси свободата, и вследствие на това тези двамата се събрали. Той пожертва свободата, а тя пожертва любовта, но всеки жертва за себе си. Тези двамата хора не могат да живеят щастлив живот заедно.

Сега разбирате ли как седи въпросът? Ако жената търси свободата, а пък жертва любовта, то всичкият им живот ще бъде нещастен, понеже ценното за мъжа е любовта. Външната свобода той я има, но щом изгуби любовта, той вече се е ограничил. А пък същевременно той жертва свободата на жена си, а пък щом й се пожертва външната свобода, това е вече едно стълкновение.

Сега от двамата кой е по-прав, мъжът или жената? Дотогава, докато не изгубиш един предмет, ти не можеш да го научиш. Докато хлябът не се изгуби отпред очите ти, ти не можеш да разбереш неговата същина. Ако хлябът седи пред тебе и ти го разглеждаш във външна форма и го милваш, той никога не може да ти допринесе това, което ти искаш от него. Този хляб трябва да го изядеш. След като изядеш, ще почувстваш известна сила в твоя организъм; твоята мисъл и чувство ще започнат да работят. Значи хлябът трябва да бъде изяден.

Сега другото положение. Ако хлябът се изяде, и не се добие това, което именно трябва да се добие в човешкия ум и човешкото сърце, тогава едно от двете: или че това не е хляб, или че този хляб не е изяден както трябва. Ти вярваш в Христос, и нямаш тези резултати, които трябва да имаш и които очакваш. Вярваш в Него, че е Син Божи, вярваш, че е пострадал, всичко това вярваш, но онова, което ти искаш, го нямаш. Нямаш любовта, която е потребна за тебе, нямаш свободата, която очакваш. Христос казва - за да бъдеш свободен, трябва да се откажеш от себе си, да намразиш своя живот и да отидеш да Го последваш. От баща си, както и да е, всички женени все са се отказали от баща си - синът ще напусне баща си и майка си и ще се прилепи при жена си, но Христос казва: "И това, при което си се прилепил, и него ще напуснеш." И тъкмо направиш това, Христос казва: "И от себе си ще се откажеш, ще намразиш себе си и ще Ме последваш."

Аз сега искам да зная в дадения случай каква е идеята на Христос. Той е казал една истина в света, а пък там, където е истината, там е свободата.

Всички нещастия, падения в света произтичат от раздвояване на съзнанието, а пък раздвояване на съзнанието зависи от това, дали любовта да пожертваш, или свободата. Ти искаш да разрешиш този въпрос. Има една алтернатива и не знаеш какво да правиш, и казваш: "Какво трябва да правя?"

Какъв е бил пътят на Христос? Две неща им казал Той. За да разрешавате въпросите, вие трябва да разбирате отношението на Великото в света, на Великото, Безграничното, Безначалното отношение между Великото голямо и Великото малко. Вие трябва да разбирате отношението между тези две величини. Щом искаш да бъдеш щастлив, ти трябва да вървиш по пътя на Великото. Щом търсиш любовта, ти трябва да вървиш по пътя на Великото голямо. Никаква друга философия няма. Там е разрешението. Ако ти искаш да вървиш по пътя на свободата, ти трябва да вървиш по пътя на Великото малко. В единия случай ще се увеличаваш, а пък в другия случай ще се смаляваш. Ако ти не можеш да намериш примирение между увеличаването и смаляването, ти не можеш да разрешиш въпроса.

Свободата се допуска по закона на смаляването. Трябва да се отречеш от много работи, за да станеш свободен. Например тежко ти е нещо, носиш голям кош с хляб, ограничена ти е свободата. Дадеш един хляб на този, на онзи, и като раздадеш всичкия хляб, хвърлиш коша и казваш: "Слава Богу, освободих се." Законът на любовта е обратен. Ти ще ядеш. Нямаш нищо, празен си. Вземеш един плод, претегля те. Като те туря на везните и след като си изял плода, ще намеря, че си станал по-тежък, отколкото по-рано. Ти си се увеличил. Ти искаш да бъдеш щастлив - трябва да придобиеш нещо. А пък щом искаш да станеш свободен, ще дадеш нещо. Единият процес е обратен на другия, те са два процеса диаметрално противоположни. Под закон на свободата вие разбирате да натрупате много неща: да имаш къщи, ниви и прочее. Това не е свобода.

Единственото нещо, което нищо не жертва, то е любовта. Но казват, любовта се е пожертвала. Любовта никога не се жертва, и няма защо да се жертва. Това, което се жертва, то е съвсем по друг закон, то е по закона на свободата. Ако Христос дойде да се пожертва, Той вървеше по закона на освобождението, търсеше свободата. Той е път към Великото малко. Той каза: "Отец Ми е по-голям от Мене. Любовта е от Него." Христос се смалява и казва: "Син человечески не дойде да Му служат, но да послужи." Той върви по пътя на смаляването. Вие, ако не станете малки, свободата не можете да намерите, и ако не станете големи, любовта не може да намерите.

Сега питам, какво разбрахте? Някой пита: "Онази младата сестра защо идва толкова често при вас?" Казвам, за две неща идва тя - търси Великото малко и Великото голямо. За две неща идва при мене - или за любовта, или за свободата. При когото и да отиде една млада мома, тя търси две неща, все едно дали при мене, или при вас. Дали ще ги намери, то е друг въпрос. В себе си тя има едно противоречие.

После ме питат, еди-кой си брат не върви по пътя. Хубаво, какво трябва да прави, за да върви по пътя? Или някой казва: "Еди-коя си сестра не си изпълнява задълженията." Вие се месите в нейната свобода. Или казвате: "Тя не се отнася добре." Че вие се месите в нейната свобода. Или казвате: "Тя не се отнася добре." Че вие се месите в нейната любов, вие се месите във вътрешния й живот. Оставете я. Вие поддържате робството. Имате ли право вие да се месите в любовта на хората и в тяхната свобода? Щом се намесите вие, тогава и другите ще се намесят във вашата любов и във вашата свобода. И тогава?

Казвам, свободата, която аз си позволявам спрямо другите, другите ще си позволят спрямо мен. Щом искаш да бъдеш свободен, не се меси в свободата на другите хора. Бог е казал: "Няма да ядеш от това дърво." Той казал на Адам: "Може да ядеш, но Аз ти казвам, че в който ден ядеш, ти сам ще си ограничиш свободата." Ти казваш: "Защо Бог не му отне възможността да яде от това дърво?" Ако Бог му беше отнел тази възможност, щеше да му отнеме свободата. Ти казваш: "Тази сестра не се отнася добре." Как трябва да се отнася?

Един брат, доктор Миркович, ми казваше: "Препоръчаха ми един младеж християнин. Кредитирах го при един книжар евангелист. Младежът взе книги от книжаря, разпродаде ги, изяде парите и не се върна. Аз казах на евангелиста: "Ще ме извиниш, той ми даде пари, за да ти ги дам. Онзи младеж е честен." И аз платих на евангелиста сумата. Аз се зарадвах за това, което ми се случи. Казах си: "Имам един пример, една опитност. Струва си толкова пари." Колко пари бяха, не зная, петстотин или хиляда лева. (Една сестра излезе от салона.) По пътя на свободата тази сестра излиза.

Не сме хора, които не съзнаваме колко разумни същества работят за нас. Ние целия ден дишаме въздуха, приемаме светлината - хиляди същества ни държат като царски синове, помагат ни, а ние не искаме да знаем за това и сме недоволни. Какво показва това? Че ние жертваме любовта заради свободата. Казваш: "Не трябва да се постъпва така." Тогава трябва да се пожертва свободата заради любовта. Едно от двете - трябва да се пожертва или свободата, или любовта. Ако съм аз, аз предпочитам да пожертвам свободата заради любовта. Но един ден ще дойде, когато няма да жертваме истината за нищо на света. Обаче всяка една жертва, която се прави, не е изгубена. Щом жертваш свободата, ти един ден ще намериш истината. Онова жито - хвърляме го на нивата, то израства и всяко зърно дава тридесет, шестдесет или сто зърна. Та страданията ни един ден ще принесат стократно своя плод. Нищо не е изгубено, но в дадения случай мъчно е, докато разбере човек. Като страдаш вътре, като жертваш нещо вътре, като че се търга нещо в теб. Не е лесна работа.

Числото 6 е число на илюзиите, на забавленията. Слизане и качване, това е числото 6. Въртенето на земята е числото 6. Радостта и скръбта, печалба и загуба, знание и невежество, раждане и умиране, навсякъде има 6. И сега разрешават въпроса, кое е числото 666, за което се говори в Откровението. Това подразбира един човек, който не разбира. Ти, като си направил три капитални грешки, и не можеш да вземеш един урок от това, ти си в 666. В шест дена Господ създаде света и в седмия си почина, и човекът беше направен шестия ден. Човек е числото 6. Докато вие сте в числото 6, вие ще имате всички промени, а пък щом влезете в числото 7, то е ден на Бога. Докато сте човек, вие ще имате всичко, каквото съдържа числото 6 в себе си. Питаш: "Защо страдам?" Защото си човек. "Защо умирам?" Защото си човек. "Защо се раждам?" Защото си човек. "Защо греша?" Защото си човек. "Защо спя?" Защото си човек. Всички носите числото 6.

Какво подразбирате под думите, че този брат не е такъв, какъвто трябва да бъде? Какъв трябва да бъде един брат и какво трябва да бъде едно братче? Какво подразбирате вие под думите "брат" и "братче"? Брат е по-големият, а братче е по-малкият. "Брат" и "сестра", това са санскритски думи, французите казват на сестра "soeur". По-големият брат и по-малкият какво трябва да правят? Ако братът е голям, трябва да помага, а ако е малък, трябва да слуша. По-малкият да слугува - каквото му кажат, да го направи. Ако е голям братът, той трябва да предвижда, да услужва на своите малки братчета и сестричета като някой баща. Също трябва да прави и голямата сестра. Ако си сестра, трябва да си умна, да предвиждате, на всички да услужвате, а пък ако сте сестриче, трябва да бъдете на разположение на всички, да слушате.

Любовта нищо не изисква. Любовта търси празни чували. Любовта търси празни неща. Любовта търси глупави хора. Любовта търси лоши хора. Като ги срещне, любовта не ги пита добър ли си, или лош. Щом ги намери, след един час не може да ги познаеш, няма нито светии вече, нито грешници, нито графове, няма нищо. Ще намериш само разумни хора. Ти казваш: "Къде отидоха другите?" Любовта ги прати на голяма разходка, а пък разумният човек остана на тяхното място да слугува. "Аз останах да им пазя багажа." Сега вие сте тези слуги, останали на земята да пазите дрехите на всички, които са заминали по разходка някъде, докато се върнат. Кой е крив на това? Любовта го е направила.

Сега аз съм като един разказвач на стари приказки. Вие казвате: "Това, което казва този човек, право ли е, или не е?" Наполовина е право, наполовина е криво. Където е светло, право е, където е тъмно, криво е. Всеки един от вас има ясни понятия за това, което е било денем. А пък за някои неща имате тъмни понятия. Тогава е било нощем. Тогава втори път минете през деня по онова място, когато по-рано е било тъмно. Това е разрешението.

Вие ще жертвате или любовта, или свободата, докато дойде да имате ясна представа. И тогава няма да жертвате нито любовта, нито свободата. Това е великото разрешение, което ще дойде. Това е вече закон на Бог. Това е за друга някоя епоха.

Каквото остава по този въпрос, за друг път ще го оставим. Това, което ви говорих, това е една лична беседа за всеки един от вас. Тя не е обща беседа.

"Отче наш"

Седма лекция на Общия окултен клас

7-ми ноември, 1934 г., сряда, 5.00 часа, София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: свобода, любов, аз, има, сега, христос, човек, може, казва, живот, дойде, истина, съм, две, можеш, тебе, път ,

Общ Окултен клас , София, 7 Ноември 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder