НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Посвещения в живота

Най-често използвани думи в беседата: сега, човек, змия, аз, любов, посвещение, може, има, път, ева, хора, казва, всички, първото, дойде, христос, години ,

 Утрини Слова , София, 7 Октомври 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Четирите посвещения в живота. Великите посвещения. В какво седи силата ми



(второто заглавие е по книгата на Издателска къща „Хелиопол“, 1998.)
утринно слово

7 октомври 1934 г.


Ще прочета 3-та глава от Битието.

Всеки човек се стреми да разбира нещата. Първо той се стреми да разбира езика, на който му говорят. Всеки език може да се разбира по три начина: физически, органически и психически. Най-добре човек познава нещата физически. Дойде ли до органическото и психическото им познаване, там работата става по-трудна. За пример, лесно е да се определи физически или механически какво нещо е правата линия, плоскостта, тялото. За да се обяснят тези неща, нужни са няколко часа. Речете ли да ги обяснявате органически и психически, и месеци няма да стигнат. Като слушате тези обяснения, ще кажете, че те не представляват реалността на живота. Каква реалност съществува на сцената? Отивате на театър, гледате как актьорите играят, пеят, обличат се в царски дрехи, представят царе и царици, но всъщност не са нито царе, нито царици. Въпреки това, като се свърши представлението, вие отивате у дома си и разправяте какво сте видели.

Съвременните хора говорят за реалността, без да знаят какво представлява тя. За пример, млада мома или млад момък получава някакво писмо. Като отворят писмото, виждат някакви драскулки. Реално ли е това писмо? Външно погледнато, то не представлява никаква реалност. Освен едни драскулки нищо друго не виждате. Обаче, като прочете писмото, младият момък или младата мома започва да се смущава. Щом са смутени, те са се натъкнали на нещо реално, което произвежда в тях цяла пертурбация. Значи реалността не е в драскулките, но в съдържанието, в думите, които са съчетани по някакъв начин. Тези думи съдържат в себе си известно изкушение. Такова писмо беше дървото в райската градина. Дървото за познаване на доброто и на злото беше първото любовно писмо, което Адам и Ева не трябваше да отварят. Значи има писма, които човек не трябва нито да отваря, нито да приема. Получите ли такова писмо, веднага го пратете обратно в редакцията. Защо? Защото тези писма не представят нещата в техния истински вид, нито в тяхната същина. Какво представя актьора на сцената? Той представя своето изкуство, но не това, което в действителност става. Той няма предвид идейната страна, да помогне на човечеството, да му покаже правия път в живота. Пък и авторът, който е писал пиесата, на първо място се е ръководил от нещо материално, да се прослави, да спечели пари, а после дохожда идейната страна на въпроса.

Като говоря за театъра, аз не отричам значението му като забава и условие за развиване. Каквото е куклата за малките деца, такова нещо представлява театъра за голяма част от хората. За възрастния и за стария куклата е непотребна. Ако бабата си играе с кукла, както малкото дете, всички ще кажат, че ѝ липсва нещо. Днес почти всички хора, светски и религиозни, още продължават да играят с кукли. Срещате един религиозен, който носи Евангелието в джоба си и току го вади и цитира ту един, ту друг стих. Той си служи с Евангелието като с оръжие, да се защитава от неприятеля. По същата причина и войникът носи пушката или сабята си, да се пази от неприятеля. Какво ще излезе от това? Едно от двете: или ще дадете нещо, или ще вземете. Това значи да се занимава човек с кукли. Какво влияние е оказало писмото, което Ева получи в рая? Лошо влияние. Ето осем хиляди години откак човечеството носи лошите влияния на любовното писмо, дадено на Ева от змията. И до днес още човек слуша съветите на змията, т.е. на животинското в себе си, от което не може да се освободи. Змията запита Ева: „Наистина ли Бог ви забрани да ядете от дървото за познаване на доброто и на злото?“ Ева отговори: „От всички дървета можем да ядем, но не и от дървото, което е в средата на рая“. – „Вие не сте разбрали думите на Бога. Той иска да каже, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще станете като Него.“ Като чу тези думи, Ева се изкуси и яде от плодовете на забраненото дърво. След това тя даде и на Адам от тия плодове, и той яде. Това, което стана преди осем хиляди години в рая, става всеки ден в живота.

Сега, като говоря за момата, нямам предвид нейната външна форма. Аз взимам момата като буква, като дума в изречението. В широк смисъл думата „мома“ означава девственото, чистото в човека, което не познава силата и влиянието на изкушенията. За пример, върви една млада мома по улиците и постоянно среща един и същ момък. Тя минава-заминава покрай него, без да и обръща внимание. Един ден дохожда при нея една стара баба и ѝ казва: „Виждала ли си по улиците един млад, красив, черноок момък? Той е добър, интелигентен. Ако му обърнеш внимание, ти ще бъдеш щастлива. Ти ще придобиеш това, което никога не си очаквала.“ От този момент младата мома започва да мисли за този момък. Тя ходи по улиците, гледа насам-натам, дано го срещне. Тя мисли, че той ще ѝ донесе всичките блага на живота. Където ходи, каквото прави, в главата ѝ се върти младият момък. Като изнасям този пример, аз правя сравнение между Ева и младата мома. Казвате: „Защо Ева трябваше да слуша змията?“ Защо младата мома трябваше да слуша старата баба? Защото не са имали опитност. Защо змията е змия? Защото е яла от забранения плод. Защо бабата остаря? Защото цял живот е мислела все за млади момци.

Сега, като четете трета глава от Битието, вие се чудите на Ева, защо се е съгласила да яде от плода на забраненото дърво. Въпреки това вие всеки ден правите същата погрешка. Ако Адам и Ева нямаха какво да ядат в райската градина, те щяха да бъдат оправдани. Но при положението, в което се намираха, те не могат да бъдат оправдани. Те имаха на разположение много плодове, нямаше за какво да се грижат. От тях се искаше само послушание. Както да разглеждате въпроса, той не е лесно разрешим. Всеки човек се намира под влиянието на змията, т.е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работи в съзнанието си, за да се освободи от това влияние.

Сега, ако ви кажа, че Христос иска от всички хора да се откажат от себе си, от богатството си и да тръгнат след Него, това ще предизвика голямо вътрешно смущение. Веднага ще последват ред въпроси: „Защо трябва да се откажем от себе си? Защо трябва да се откажем от баща си и от майка си? Те са ни отгледали, а след това трябва да се откажем от тях“. Питам: Всъщност кой ви е родил и кой ви е отгледал? Майката е допринесла за детето си дотолкова, доколкото е станала причина да му се скрои, ушие и купи една дреха. Първата дреха на Ева беше дадена от Бога, а втората – от змията. Вторият ѝ костюм е по последна мода, украсен с панделки. И до днес Ева носи този костюм. Където мине, всички се спират, гледат костюма ѝ, възхищават се от украшенията му.

Когото срещнете днес, мъж или жена, всички носят качествата на змията. Тя постоянно се движи около хората и им нашепва: „Без пари не може да се живее. Нямате ли пари, гладни ще умрете. И без знание не може. И без сила не може“. Змията дава съвети на човека, но не му дава най-малката помощ за реализиране на тези неща. Тя казва: „Ти трябва да постигнеш тези неща с всички средства, простени и непростени“. Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след себе си големи страдания и разочарования.
Едно трябва да знаете: Истинското знание, богатство и сила са вътре в човека, а не отвън. Отвън човек може да придобие толкова богатство, знание и сила, колкото са вътрешните му условия. Значи има една равноценност на нещата в природата. Всяка външна проява на човека отговаря на неговите вътрешни качества. Следователно човек никога не може да има отвън онова, която няма отвътре. Да бъде човек здрав, това значи да има права, трезва мисъл. Ако духът на човека не е здрав, мощен, и тялото не може да бъде здраво. Духът в човека е онова, което включва всичко в себе си. Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото и да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото и да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тези процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие.

В какво се заключава погрешката на Ева? Ще кажете, че тя не е трябвало да се разговаря със змията. Не, тя трябваше да ѝ каже: „Преди да изпълня твоя съвет, ще отида при Господа да Го питам какво да правя“. Тя не постъпи така, вследствие на което сгреши. Тя сама реши този въпрос, заради което и до днес носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първите човеци от добрите условия на рая. Те живяха там, но не ги използваха. Не само Адам и Ева не можаха да използват условията, при които бяха поставени, но и до днес хората не използват благоприятните условия на живота. Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по Любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята, да ги повдигне. Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес. Това, което някога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящият момент определя живота на човека.

Как може да се освободи човек от влиянието на змията? Чрез вяра и послушание към Бога. Докато се съмнява в Бога, човек всякога ще изпада в примките на змията. Както гимнастикът прави ред упражнения, докато развие мускулите си, така и човек се нуждае от ред опитности. Ден след ден гимнастикът вдига все по-големи тежести, докато един ден излезе пред света като голям борец. Като развива мускулите си, той ще дойде най-после до положение да не може нищо повече да постига в това направление. Той е дошъл до крайния предел, до който мускулите могат да се развиват. Оттам нататък настава една реакция, която се придружава с бавно, но сигурно втвърдяване на мускулите. Защо? Друго нещо се иска от човека, а не само физическа сила. Ако би работил и вътрешно върху себе си, той би могъл да избегне втвърдяването на мускулите. До същото положение дохожда човек, когато работи върху известен предмет от науката само от материална гледна точка. За да не дохожда до такова пресичане или втвърдяване, човек трябва да работи всестранно: и физически, и умствено, и духовно.

Един стар свещеник, който служил цели 30 години в църквата, се оплаквал един ден от тамяна. Той казвал: „Дотегна ми вече миризмата на тамяна. Където да се обърна, каквото да пипна, все на тамян ми мирише. Дали се ражда човек или умира, дали се жени или кръщава, все тамян се кади. Главата ми се напълни с този дим. Да се освободя веднъж от този тамян, най-малко сто години няма да помисля за него. Отвращение изпитвам към тамяна“.

Следователно всяко нещо, което човек повтаря на думи, без да го прилага, води към отвращение. Слушате днес навсякъде да се говори: „Да живеем добре! Да живеем като християни! Да се обичаме!“ Няма защо да се говорят тези неща. Кажете ли нещо добро, приложете го. Вземете Евангелието и четете. Каквото Христос е направил, направете го и вие. – „Не мога да направя нещата като Христа.“ – Щом не можеш да постъпваш като Христа, върви, където искаш. – „Къде да отида?“ – Където искаш. Щом не можеш да живееш добре, живей, както искаш, без да се оправдаваш. Като изучавам живота, виждам колко неестествени отношения съществуват между мъжа и жената. Като влезе чужд човек между тях, те са внимателни, нежни, сладко си говорят. Щом излезе гостът, те започват да се нагрубяват: мъжът нагрубява жената, майката – децата и т.н. Значи пред хората човек се представя внимателен, добър, а като остане сам, започва да роптае. Това не е естественото положение на човека. Това е раздвояване, което не може да доведе до никакви постижения. Защо хората не успяват в живота си? Защото чакат всичко наготово. Всеки има на разположение дърва, въглища и огнище, но очаква да дойде някой да запали огъня му. Щом срещне човек, на когото огънят гори, той веднага го спира и му казва: „Моля ти се, запали ми огъня!“ – Бързам, работа имам. – „Кажи ми тогава, как да го запаля!“ – Вземи кутийката с кибрита, извади една клечка, драсни я отстрана на кутийката и я сложи на огъня, между дървата. Щом дървата се запалят, отстрани се, те сами ще горят. От време на време само прибавяй по две–три дръвчета, да поддържаш огъня.

Хората избягват простите, леки работи в живота си и се стремят към някакви големи посвещения. Какво нещо е посвещението? Всеки минава не през едно посвещение, но през няколко. Човек трябва да мине най-малко през четири посвещения. Всяко посвещение има за цел да увеличи, да разшири знанията на човека. При първото посвещение човек придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения знанието му се увеличава още повече. За човек, който е минал четири посвещения, казват, че се е посветил вече. Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една–две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение.

След няколко години същият човек среща млада, красива мома, влюбва се в нея и се оженва. Сега той минава второто посвещение.
Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца. Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човек е умрял. Значи той минал и четвъртото посвещение.
Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер. Змията е внесла животински елемент в човека. Той се отличава с неустойчивост. Виждате, за пример, една квачка с пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги под крилата си. Щом израснат малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва от себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите къде отиде майчината ѝ любов. Такова нещо е животинската любов. Тя трае малко време. Следователно всяка любов, която не трае дълго време, е резултат на животинско състояние, на неустойчивостта на човека, на змията в него. След такава любов казват, че човек заболява от неврастения.

Какво представлява неврастенията? Неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилно функциониране на капилярните съдове. То се предизвиква от голямо натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голямо напрежение върху нервите, вследствие на което човек става чрезмерно нервен. Какво трябва да прави този човек, за да си помогне по някакъв начин? Той трябва да затвори ключовете на своята нервна система, да не допуска прииждане на голямо количество електричество отвън. Когато в човека се атакува повече симпатичната нервна система, той започва да затлъстява. Затлъстяването пък причинява друг род болезнени състояния. Човек трябва да пази своята симпатична нервна система от излишни наслоявания.

Сега, ако искате да разберете през какво изкушение са минали Адам и Ева, четете третата глава от Битието. Там ще видите как Ева е била изкушавана от змията. Тя не послуша Господа и сгреши, заради което и двамата бяха изпъдени от рая. С излизането си от рая те минаха първото посвещение. Те разбраха какво значи да свързваш приятелство със змия. Змията казваше на Ева, че трябва да яде от плода на забраненото дърво, за да стане господар на себе си, на своите мисли и чувства. Ева послуша змията, но какво придоби от това посвещение? С грехопадането, т.е. с излизането на Адам и Ева от рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още. Тази е причината, поради която всички хора на земята минават през посвещения. Няма човек на земята, който да не е минал през трите посвещения. Задачата на човека днес е по обратен път да се освободи от учението на змията и от тия посвещения. Той трябва да минава през посвещения, но такива, които са резултат на новия му живот – на живота на Любовта.

Кой е пътят към Любовта? – Отричане от учението на змията и тръгване в пътя на Любовта, който Христос и до днес още сочи на човечеството. Не чакайте да дойде Господ в райската градина да ви търси. Преди още да ви е извикал излезте пред Него и се изповядайте. Признайте грешката си и тръгнете напред. Като изправите погрешката си, вие ще разберете какъв е бил смисълът на първото посвещение. Вие ще разберете какво значи приятел. Да опознаеш душата на приятеля си, да използваш правилно обмяната, която става между тебе и него, това значи да си разбрал Божиите пътища.

„И направи Бог человека по образ и подобие свое; мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е първата женитба, първото съчетание, което Бог направи още в райската градина. А това, което хората наричат женитба, е особен род посвещение, но не от Бога, а от змията. Истинската женитба се основава на Любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му. Той се е родил с определена Любов към някого. Женитба, която се основава на любов, създадена днес, е устроена от змията. Следователно не е ли роден човек с определена любов към някого, това е измама, от която трябва да се пази. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз Го възлюбих“. Същото може да се каже и за хората. Христос е възлюбил човечеството още от времето, когато Бог го е възлюбил. Значи Любовта на Христа към човечеството е съществувала от незапомнени времена. Ако останеше на Христа днес да залюби хората, тяхната работа щеше да бъде свършена. Любов, която днес се заражда, е подобна на огъня на сламата: пламне и загасне. Каква любов е тази, която не е изказана на Божествен език? Днес хората говорят за любовта, а не познават нейния език. Те се опитват да решат един велик математически проблем, без да познават основните правила на математиката. Това е невъзможно!

И тъй, всяко положение в живота може да се изучава от механическа, органическа и психологическа гледна точка. За пример, дойдем ли до числата, и те растат и се увеличават по механически, органически и психологически начин. Едни от числата растат отвън-навътре, а други – отвътре-навън. Живи величини са числата. Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам. Човешкият живот започна с Адам. Второто число беше Ева, третото – Каин, четвъртото – Авел, петото – Сит и т.н. Всеки човек трябва да знае кое число представлява след Адам. Има числа по-близки и по-далечни от основните числа на живота. Тази е причината, поради която и вие делите хората на близки и на далечни. Когато един предмет или човек е близо до вас, до вашия поглед, вие го виждате ясно, познавате го добре. Ако е далеч от вас, не го виждате и го не познавате добре. Близък предмет или човек до вас е този, който сам се е приближил на такова разстояние, да можете свободно да го виждате и изучавате. Искате ли да изучите един отдалечен от погледа ви предмет, вие трябва да се приближите към него. Сега, като говоря за влиянието на змията върху човека, аз имам предвид онази тъмна, черна зона в човешкия живот, на която той неизбежно се натъква. Някой път, със ставането си от сън още, човек чувства тъга, неразположение, тъмнина в съзнанието си и се чуди откъде е дошло това. Това тежко състояние е влияние на змията. Тя влияе на човека чрез особени отрицателни мисли и чувства, които му се натрапват. Не е лесно да се освободи човек от тия мисли, натрапени чрез внушение. Понякога човек се моли на Бога, но веднага известни мисли му се натрапват: „Защо се молиш? Какво си постигнал, като си се молил толкова години? Я виж, ще се умориш да стоиш прав“. Ако пък е студено, друг род мисли му се натрапват: „Защо си станал толкова рано да мръзнеш в студената стая? Не знаеш ли, че ще се простудиш? Ако пък искаш непременно да се молиш, легни си и така се моли. И в леглото можеш да се молиш“. Това са мисли, внушени от змията, и човек трябва да се освободи от тях. Който се моли в леглото си, той не е още от напредналите. Който се страхува от студа, и той не е от напредналите. – „Ама дали съм в правия път?“ – Ако любиш, ти си в правия път; ако не любиш, не си в правия път. Любовта изключва страха, противоречията, съмненията. Силата на нагорещеното желязо не е в самото желязо, но в топлината, която съдържа в себе си. Следователно силата на човека, с която може да преодолява всичко, се крие в неговата любов. Изгуби ли топлината си, заедно с това желязото губи и силата си. Изгуби ли любовта си, с нея заедно човек губи и силата си. Като знаете това, помнете следното: каквото да се случи в живота ви, през каквито изпитания и страдания да минавате, пазете връзката си с Любовта. Никога не прекъсвайте връзката си с Любовта. Искате ли да запазите силата си, не губете любовта си. Любовта прави човека силен.

Какво се разбира под думите „Не късайте връзката си с Любовта“? Да скъса човек връзката си с Любовта, това значи да запуши устата и носа си, да не влиза отвън въздух. Щом запуши устата и носа си и се лиши от въздух, човек сам се осъжда на смърт. Като не успяват в работите си, мнозина се разочароват от любовта и мислят, че тя е причина за тяхното нещастие. Изучавайте хората, които живеят извън законите на Любовта, които не я признават, и ще видите, че те страдат, боледуват, остаряват. Ако и те страдат, остаряват и боледуват, това показва, че Любовта не е причина за техните нещастия. Има нещо извън Любовта, което прави човека нещастен. Това се неговите слабости, неговите недъзи. Невъзможно е човек да живее в Любовта и да страда, да боледува, да остарява. Човекът на Любовта е доволен от всичко. Той е вечно млад, той никога не боледува. Дали е богат или сиромах, учен или прост, той е доволен от положението си. В него има вечен стремеж към красивото и великото в света, което постоянно го насърчава. Той знае, че ако днес е невежа, утре ще стане учен.

И тъй, силата на човека е в Любовта. За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Вътрешното недоволство прави човека нещастен. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с Любовта. Неврастенията на хората се дължи на това, че са изгубили средата, в която са живели. Тази среда, без която не могат да живеят, е Любовта. Намерят ли тази среда, обикнат ли ги хората, те отново стават радостни. Човек трябва да бъде смел и решителен. Намисли ли човек да се свърже с Любовта, да следва нейните закони, веднага трябва да реализира мисълта си. В духовния живот на човека не се позволява никакво отлагане. – „Какво да правим със страданията?“ – Ще търпите. Като страдате, ще се учите на търпение. Някой търговец изгубил стотици хиляди лева – ще търпи. Това е посвещение. Мома обича някой момък, сгодила се за него, но той я напуснал. Това е посвещение. Дете се родило някъде, но скоро след това умира. И това е посвещение. Всичко, което се случва в живота на човека, добро и зло, е изпитание, което има предвид да събуди човешкото съзнание, да му покаже какви са разбиранията му и докъде е дошъл в развитието си.

Има един път, който може да освободи човека от страданията. Това е пътят на Любовта. – „Как да вървим в този път?“ – Както Христос е казал. – „Къде е говорил Христос за този път?“ – В Евангелието. – „Как да нося кръста си?“ – Както Христос е носил своя. – „Как да се моля?“ – Както Христос се е молил. – „Няма ли нов начин?“ – Новият начин е начинът на самоизмамата. Измамата се състои в боядисване на нещата. Всяка боядисана дреха е стара. Тя е изтъркана, избеляла. Аз ви препоръчвам да носите нови дрехи, без никаква боя. Природата никога не боядисва. Тя слага естествени краски на нещата, но никога не ги боядисва. Ние не сме за никакво боядисване, било то религиозно, умствено или сърдечно. Говорете с хората, споделяйте своите разбирания, но не се стремете да ги боядисвате. – „Ама той трябва да споделя възгледите на новото учение.“ – Един възглед съществува в света, общ за всички хора. Този възглед е вложен в душата на човека още в началото на неговото създаване. Той е най-старият възглед в света. Той е наречен „възглед на Божията Любов“. Този възглед гласи: „Обичай всички хора, които те обичат. Не се привързвай към тия, които не те обичат“. Още по-широко казано: Обичайте всички, но не се свързвайте с онези, които не ви обичат. Всичко изпитвайте, но доброто дръжте. Следвайте пътя на Любовта, ако искате правилно да се развивате. – „Как ще се наложи Новото учение?“ – То е наложено на света от памтивека. Новото учение е посято от незапомнени времена. То се нуждае само от поливачи. От вас се иска само да поливате. Вие ще изпълнявате ролята на дъжда. Вие ще поливате, а посетите семена ще никнат и растат.

Днес новите условия на живота изискват образци. Всички трябва да бъдете образци на Любовта. Обаче Любовта без Мъдростта, и Мъдростта без Любовта, не съществуват. Те са неразривно свързани. Като казваме, че Бог е Любов, подразбираме, че Той е и Мъдрост. Признаваме ли Бога като Любов, трябва да Го признаваме и като Мъдрост.

Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в Ханаан – земята на изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, а само на небето. Ханаан е мястото, където живеят съществата на Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на „обществото на Любовта“.

И змията запита Ева: „Истина ли рече Бог, да не ядете от всяко дърво в рая?“ Кое е това дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да не ядат от него? Това дърво е дървото на злото. Къде се намира това дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това дърво, нито от плодовете му яжте. Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувстват се нещастни. Не бутайте дървото на злото, което е вътре във вас!

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.


Утринно слово от Учителя, държано на 7 октомври 1934 г., София, Изгрев.

Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)

Най-често използвани думи в беседата: сега, човек, змия, аз, любов, посвещение, може, има, път, ева, хора, казва, всички, първото, дойде, христос, години ,

 Утрини Слова , София, 7 Октомври 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление – 10 минути

Трета глава от Битието

„Духът Божи“

Когато се говори на човека, той разбира езика, на който му говорят. Всеки един език има три начина на разбиране. Има едно физическо разбиране на нещата, едно органическо и психическо разбиране на нещата. Вие сте учили в геометрията. Ако ви питат какво е център, що е права линия и що е плоскост, какво определение дават? Има едно определение и туй определение, което дават, то е чисто механическо. Добре, щом имате един център, щом имате една права линия и една плоскост, и един куб, какво може да направите? Всеки един може да държи цяла една лекция върху туй. Или вие сте в един театър, представя ви се една пиеса.

Отваря се завесата, вие виждате актьорите на сцената. Туй, което представляват, реално ли е? Някой човек пее там. Актьорите такива ли са, каквито трябва да са? Не са. Някой се представлява, че е цар, ама не е цар. Някой се представлява, че е царица, ама не е царица. Някой се представлява, че е философ, а не е философ. Някой – че е учен или съдия. Всичките хора там са такива, каквито не трябва да са. И ти седиш и се въодушевляваш и като се върнеш дома, разправяш всичко това.

Сега другата страна – ти си млада мома или млад момък, или някоя жена – женена си, спокойна си, но един ден получаваш едно писмо така нашарено, четеш го и току изведнъж туриш писмото в джеба си. Туй писмо произвело някакво си впечатление у тебе, криеш го. Ако си женен, като го четеш, има нещо, криеш го. Ако си млада мома – измени се лицето ти. Защо? Има нещо в писмото. Сега, какво носи писмото? Да е злато, не е. Че такива криволици, знакове. Той извади го, погледне го, пак го
скрие, пак го тури, пак затваря писмото. Туй писмо е вече едно изкушение. Крие се нещо. Аз считам туй – райското дърво беше първото любовно писмо, което човек не трябваше да чете. Има писма, които човек не трябва да отваря, не трябва да приема. Защо? Като го приемеш – по обратната посока, ако искаш да ти е мирна главата. Пък има писма, които трябва да приемеш. Не е въпрос за говорене, защото актьорите искат да представят нещо на хората, което не е. Те ни най–малко не искат да преобразят света, да им покажат правия път. Те искат да покажат само на хората своето изкуство, да вземат малко парици, да си подобрят положението, живота. И онзи, който е написал пиесата, той не я е написал за доброто на човечеството. Той я е написал за пари. Има нещо идейно, не отричам, но стимулът на неговото написване е да го похвалят хората и около това да дойде малко масло, да си направи баница.

Сега могат някои да дойдат, да се спорят, да кажат: „Потребен е театърът.“ Не отричам едно забавление, потребни са куклите на малките деца. Дайте му една кукла на детето, нека си играе. Малкото дете да си играе с куклата и да си мисли за куклата, както то иска, – то е нужно. За възрастния човек да си играе с една кукла, или за бабата, ако си играе с куклата, веднага ще кажат – липсва й нещо на тази баба. Ако детето си играе с куклата, има нещо, което може да развие, но ако бабата си играе с
куклата, не е същото нещо. В съвременния свят и млади, и стари си играят с куклите. Аз гледам религиозните хора – кукли навсякъде. Той донесъл куклата си, в джеба си я турил. Току извади куклата и казва: „Тук – казва, че тук е Господ. – Извади, – казва – да ти покажа този стих.“ „Как? Че как се събра Господ в джеба ти?“ Отвори книгата, пак я затвори, тури я в джеба си. Каква разлика има? Това е едно оръжие. Гледаш – един войник турил пушката си и той я носи на гърба си. „Е, защо ти е пушката?“ „Е, потребна е, врагове има.“ Ще дойде време да се бият.

Сега вие си задавате въпроса: „Е, какво ще излезе от това?“ Аз ще ви кажа какво ще излезе от това. Когато дойде онзи, който има да взема нещо от вас, какво ще излезне от това? Той няма да внесе, но вие ще дадете нещо. А когато отидете някъде, дето има да вземете, какво ще излезе от това? Може някой път да вземете, а може някой път и да не вземете.

Сега туй, върху което аз ще се спра, показва някакво влияние. Какво влияние е оказала змията? Едно влияние върху едно разумно същество като човека, който е направен по образ и подобие на Бога и оказва едно влияние такова, от което осем хиляди години човек не може да се освободи от туй влияние. Змията, животинското, присадено върху човека, оказва влияние върху човека и досега човек слуша този съвет. Тя казва тъй: „Наистина ли Господ ви запрети да ядете от всичките плодове на райската градина?“ Сега често казват: „Наистина ли вас ви учат да се не жените?“ И казва жената, сега определя: „Но каза Господ от всички плодове да не ядем, само едно дърво има в центъра на рая.“ Тогава змията казва: „Много сте прости! Господ знае, че в който ден вие ядете от това дърво, ще станете като него!“ „Тъй ли?“ И веднага влиянието, вече внушението върви. Дотогава жената, на която умът не стигаше, беше просто сърдечна като девица, девствена беше и тъй ококори си очите: „Абе, красиво е!“ Същото нещо е и сега.

Ще изясня. В живота на всяка една стъпка се среща. Сега аз вземам една мома, не мислете, че имам нещо с момите. Общо вземам момата като една форма, като една буква, с която да си послужа. Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него. Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание. Мирна й е главата. Тя може двайсет пъти да е минала около него и да не е обърнала внимание. Един ден иде една стара баба и й казва: „Обърни внимание на този момък! Я му виж мустачките, очите.“ Бабата казва на момата. „А и ако ти имаш за другар такъв момък, с тебе ще стане туй, което никога не е ставало!“ Върне се тази мома, вече Вечерта не е спокойна. Този момък й се върти около ума. Вече тя мисли, че този е, който носи всичкото благо. Аз обаче тегля един паралел. Сега казват: „Защо е била тази мома толкова глупава, че е слушала змията?“ „Ама защо е била толкова глупава тази мома, че е слушала тази баба?“ „Бабата защо е остаряла?“ Защото е гледала мустачките на този младия момък. Змията защо е станала змия? Защото яде този забранения плод. И затова стана змия.

Сега думата „вие“ какво е – местоимение или прилагателно? (Местоимение.) Вие сега четете тази глава и казвате, чудите се на ума на Ева в райската градина, а правите същата погрешка. Питате: „Е, защо е яла?“ Защото й се ядеше. Първата жена би била оправдана, но ако туй би било единственото дърво и нямаше какво да ядат – като една необходимост. А имаше и други плодове, от които те можеха да ядат. Това дърво не беше единственото. Този плод не беше първият. Аз не искам да изведа като логическо заключение, защото той не е лесен въпрос. Аз уподобявам това на влиянието на животинското у човека. Влиянието на змията, която все още упражнява влияние. Човек не е свободен от змията. Сега да ви кажа тъй: Христос иска от вас да се отречете от себе си, от имането си, от всичко. И туй буквално да разберете, веднага ще настане една тревога у вас. Жената, като чу, че от плода ще стане като Бога, веднага пожела да яде от плода, на часа. Но ако на вас се каже, че трябва да се откажете от това, от онова, във вас ще настане една борба, ще питате: „Защо трябва да се отречем?“ „Че защо трябва да напуснем баща си и майка си?“ „Какво прегрешение са направили баща ми и майка ми? Те са ме отгледали.“

Най–първо вярно ли е, че баща ви ви е отгледал? И най– първо майка ви наистина ли ви е родила? Защото, ако вие влезете в един магазин и си купите дрехи, какво дължите на този магазинер? Той взема 3–4 хиляди лева за дрехите. За какво трябва да му благодарите? И питам, не си ли купи един костюм и Ева от тази змия? И то един много моден костюм с всичките му панделки. Аз го наричам един много хубав костюм. И наместо да го яде – облече го. И сега Ева накъдето ходи, все носи костюма си.

Сега онова, което е важно, че всеки един ден всеки човек проявява качествата на змията. Той не постъпва справедливо спрямо себе си. Змията ти каже: „Без пари не може! Ти трябва да знаеш, че гладен ще умреш. Трябва да ядеш!“ Змията ти казва: „Без знание не може! Невежа ще останеш.“ Змията ще каже тъй: „Без сила не може, силен трябва да бъдеш.“ Питам, какво ще внесе змията? Змията казва: „Без пари не може.“ Кому змията досега е дала пари? Толкова като е тя хитра, като я слушате, кому е дала змията пари? Ако вземеш и работиш на нивата, ще вземеш малко пари. По–лесен път има. Змията ще те научи да врачуваш на боб, на кафе, може някоя окултна наука, може да гадаеш какви са влиянията и т.н.

Сега туй, което искам да изнеса. Знанието е вътре в човека, то не се създава отвън. Богатството е вътре в човека, то не иде отвънка. Съществува в природата един закон на равноценност. Златото, което ти можеш да имаш отвънка, и богатството, което ти можеш да имаш отвънка, туй богатство трябва да има нещо равноценно вътре в тебе. То е един закон икономически, който съществува в природата. Ти никога не можеш да имаш отвън туй, което нямаш вътре в себе си – равноценното на него. Ти никога не можеш да имаш едно здраво тяло, ти никога не можеш да имаш тази сила, която не е вътре в твоя ум. Силата, която е вътре в твоя ум, тя може да се проектира в твоята мисъл, в твоите чувства. Тя ще се проектира тази сила и тя ще образува твоите мускули на тялото. Но никога ти не можеш да организираш тялото си тъй, както ти би искал, ако туй не е поставено в твоя дух. Аз в дадения случай взимам духа – туй, което носи всичко. Добре, сега вие като ме слушате, аз виждам – вашето съзнание е раздвоено. Вашето съзнание е тъй раздвоено, както ден и нощ. То е един закон засега неизбежен. И вие, за да се освободите, вие трябва да съзнавате. Не може да измените нещата на закона. Вие не може да се освободите от тъмнината. По никой начин вие не може при сегашните условия да се освободите от едни лоши ваши чувства. Какво трябва да правите? Някой път дойде туй чувство вътре. И туй чувство ще дойде от баща ви, от майка ви, от братята и сестра ви. От близките ще дойде, не от далечните предмети. Какво ще правите с туй чувство, което се предава вътре в тялото?

Сега каква беше погрешката у Ева? Погрешката не седеше там, че тя се разговаря със змията. Щом тя й проговори, какво трябваше да направи тя? Трябваше да каже: „Аз ще ида да се допитам до Господа. Ти ми казваш тъй, но аз ще се допитам до Господа, ще взема неговото мнение и след това.“ Много добре. Най–първо тя трябваше да каже: „Ще се допитам малко.“ След това питаме защо не се допита Ева. Защо не се допита Ева до Господ, а тя сама реши? Аз ще ви попитам тази сутрин защо дойдохте и туй, за което сте дошли, ще го придобиете ли. Вие от събранието може да си излезете като онзи, който си е взел билет в театъра вътре. Ще гледате една драма или една трагедия и ще се върнете. И после ще разправяте заради нея. Във вашия ум седи идеята, че преди две хиляди години Христос е дошъл от небето, проповядвал е едно учение и вие носите името християни. И го чакате пак втори път да дойде. И чакате на основание на него да влезете в рая и един ден да се спасите. Питам, ако Ева не беше работила за змията, защото яденето е една работа, която тя свърши за змията. Има последствия. Сега аз вземам положителната страна, понеже тя работеше, имаше последствия. Вие сега искате да влезете в небето, без да работите. То иде по причината, понеже вие сега искате да влезете в небето, без да работите. То иде по причина, понеже тя каза: „Понеже първия път много работа съм свършила.“ Някой казва: „Аз не искам да работя, няма да работя. И няма да се уча вече, защото от много учене ще ми се пукне главата. Колкото книги съм чел, ще ми се пукне главата. Няма да уча!“ Как? Питам сега, на туй внушение какво трябва да се прави? Защото всякога на една противоречива мисъл трябва да се противопостави друга.

Как ще се освободите от влиянието на змията, от хитрата змия? Та съмнението, което прониква във вас, – колцина от вас имате една положителна опитност? Много малка опитност имате. Вие дигате един килограм, то е едно упражнение. Дигате два килограма, три, пет, шест, хиляда килограма – това са упражнения. И след като дигате хиляда килограма, какво придобивате вие от туй упражнение? Част от вашата сила, от мускулите е минала в ония предмети, които вие сте дигали. Най– първо има едно заблуждение. Най–първо във вас се усилва мускулната система, но то е една самоизмама. Туй усилване върви до известно време и най–после всички, които разбиват мускулната си сила, туй върби до известни години, после тия мускули се втвърдяват и тия най–силните хора умират сега от затвърдяване на мускулите. Ти можеш да затвърдиш мускула си в известен смисъл, но после ще дойде една реакция, този предмет, който ти си проучвал, ще се яви едно желание – ти вече не искаш да се занимаваш с него.

В България аз имам един такъв пример от един стар свещеник, той казва: „Ей дотука ми дойде да кадя тамян. Не искам за хиляда години да го помириша. Ражда се някой – тамян, умира някой – тамян, жени се някой – тамян. От главата ми да излезе този тамян. Само дим е в моята попска глава. Не искам вече да го помириша. И накъдето ходя – все тамян, все кадене, кадене. И ми се додея вече. Отвръщение имам към него.“ Казваме: „Да живем добре, да живеем добре, да живеем добре.“ Кадене навсякъде. Или казвате: „Не живеем добре, не живеем добре. Не сме такива християни, каквито трябва да бъдем християни.“ А сега казвате: „Покажи ни.“ Няма какво да ви покажа. Вземи Евангелието и каквото е направил Христос, направи го и ти. „Кажи ми какво да направя?“ Вземи Евангелието и каквото е направил Христос, направи и ти. „Ама аз не мога.“ Като него като не можеш, сбогом. Казваш: „Какво да правя?“ Прави каквото искаш. „Ама къде ще ида?“ Иди където искаш. Чудни са някои, казват: „Ела да ни научиш.“ Чети Евангелието. Този е начинът. Туй и на себе си ще кажеш. Вие сте един кавалер със змията, като дойде тя, и на нея ще кажеш същото. Аз съм забелязал змията и в семейството. За мен външният живот съставлява – аз го проучвам – като дойде някой външен човек, мъжът или жената са много любезни, усмихнати, тъй гледаш, като ангели. Щом външните хора заминат, мъжът говори рязко на жена си, бащата на своите деца. Но всичко туй е спрямо външните хора, а в дома е лошото. Ти отвънка спрямо света искаш да се покажеш, че си нещо тъй, а в себе си мърмориш, като останеш сам.

Питам, тогава не е ли това едно раздвояване? С такова раздвояване какво може да се постигне? По този начин на разсъждаване човек никога не може да постигне това, което той иска. Не е този пътят за постижението. Сега и вие помисляте, че вкъщи вие имате дърва, имате кибрит и казвате: „Ела ми драсни кибрита, запали ми огъня.“ Казвам: „Най–лесната работа. Понеже бързам, нямам време да дойда да паля огъня, аз ще ти кажа аз как паля: ще изтеглиш от кутията една клечка, от страната на кутията ще драснеш с клечката и след като се запали клечката, ще туриш вътре клечката на дървата и после ще оставиш тия дърва сами да се разгорят.“ „Ама дали ще се разгорят?“ „Ти направи това сега.“ „Ако не се разгорят?“

Сега пътят, по който вървите сега, на вас са ви говорили много пъти за самообладание. И мнозина говорят за посвещение. Казва някой: „Трябва да мина първо посвещение, второ, трето, четвърто посвещение. Туй е първото ми посвещение.“ Че второ, трето, четвърто посвещение. Като нещо такова голямо. Такива посвещения има. Посвещение – това значи знание, придобивки. Първо посвещение значи – имаш едно ограничено познание. Второ посвещение – на кого? На знание по–широко. Трето посвещение – още по–широко знание. Четвърто посвещение – посветил си се. Тук имаше един теософ, той искаше да иде в Адеар, град в Индия, за да се посвещава. И в какво седи посвещението? Казва: „Ще ме свържат на един каменен кръст и в три дена ще ме посветят.“ То е много лесна работа. Тук можеш да имаш такива кръстове колкото искаш. Целият свят – това е посвещение. Вие всички имате посвещения. Всичките изпитания, които имате в живота си, са все посвещения. Някои от вас са в първото посвещение. Запример завързал си ти приятелство с един човек – това е първото посвещение. Оженил си се – то е второто посвещение. Родил си някое дете – третото посвещение. Умреш – четвъртото посвещение. „Ама в приятелството какво посвещение има?“ Ще научиш какво нещо е приятелството. После ще си благодарен на туй посвещение.

Като се ожениш, и там ще има посвещение. Ще се посветиш. Ако не се ожениш, никога няма да имаш това познание, което при жена си ще имаш и ще научиш. Твоята жена, твоята любезна – професор е тя, ще те научи, ще ти даде такова знание. Сега аз ви вземам като хора, които не сте женени. Аз ви считам като хора в райската градина, които, преди да сте яли от Дървото на познанието добро и зло. А пък вие ще ми кажете: „Как да не сме женени, е–хей!“ То е друг въпрос. То е учението
на змията. Защото онова знание в райската градина, което имаме преди грехопадението, е друго. А сега, като се жениш, казват ти: „Гледай малко красивичка да е, богатичка и мазничка. После добре трябва да готви.“ Че това е учението на змията, нищо повече. На жената пък казват, и тя ще се възпита. Децата като дойдат, всичко туй ще се яви, ще се преобрази и ще дойде един живот, който е примесен – животинско влязло вече вътре. За животните едно е вярно. Вземете в кокошката, тя до известно време, до три–четири месеца държи пиленцата си под крилцата си, а като мине повече от три–четири месеца, тя ги клъвва вече всичките, няма вече такова криене под крилата. Животинско състояние е това. Че някой път вие имате любов. Запалите се, казвате – това е любов. Като кокошката, като пиленцата. Но след четири–пет месеца той ще те клъвне по главата отгоре.

Неустойчивото в живота – то е змията. Онзи неустойчив живот, дето хората стават нервни. Запример лекарите казват „неврастения“. Какво нещо е неврастенията? Анормално функциониране на капилярните съдове. Нервността, то не е болест, то е известно състояние, таксувана е нервната система с повече електричество, отколкото трябва. И вследствие на голямото напрежение човек става нервен. Какво трябва да направиш? Ще затвориш ключа, да не става толкова голямо влизане на електричеството. Някой затлъстял. Не знае какво трябва да яде или какво трябва да прави, за да не яде. Таксувана е неговата нервна система. Да не яде, тогава затлъстява. Симпатичната нервна система е обременена, капилярните съдове на тази система не функционират правилно. Ти взимаш много храна, всичко, но тази храна не отива намясто, а остава една стока, която се пласира, пласира, образуват се известни мазнини, от които се образуват известни болести после.

Сега целта ви е – като дойдете да четете третата глава, в тази глава вие не сте се освободили от тази змия. Вие сте на пътя на изкушението, всички. И дълги години има още да се борите с тази змия – някои още двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, сто години още. Някои имате още хиляда години да се борите с тази змия. Изкушението не е престанало още. Не мислете, че първото посвещение беше на Адам. Адам се посвети. В какво? Че той влезе в черната ложа. Ева се посвети в лъжата на змията. Първото посвещение беше за непокорството, непослушанието, нищо повече. Змията казва: „Господар трябва да бъдеш, какво ще се подчиняваш. Човек ще станеш. Да мислиш, каквото искаш, и да правиш, каквото искаш. Е, хубаво. Какво донесе туй първото посвещение, което хората имат? Та сега по обратен път, трябва да се посветите по обратен път, трябва да се посветите другояче. Та вие сте все посветени в първото посвещение. И второ посвещение имате. Второто – изпъждането от рая. И третото посвещение, което имате и дето сега се трудите на земята. То е на черната ложа. Първото – няма никой от вас, които да нямат първото посвещение, и второто имате, и третото. Всички имате три посвещения. И затуй сте майстори. Като дойдете да се лъжете, все сте майстори. Гледам, едно дете, готово е да те излъже, да те метне, лъже така изкуствено майка си. Посвещение е.

Сега мнозина казват: „Кажи ни пътя. Какво трябва да правим?“ Не слушайте змията. „Е, кого да слушаме?“ Слушайте Христа. Ама, ако Господ дойде в райската градина и вие се скриете при дървото, и ви търси Господ, не може да ви намери никъде. И после като ви намери, какво ще кажете? Чух гласа ти и се убедих, грешен човек съм. Какво ще е другото положение, ако на Господа говорите? Той ще каже: „Кой ти каза, че си грешен? Да не си ял от забраненото дърво?“ „Е, жена ми даде.“ Какво беше първото посвещение? Приятелството е. Вие мислите, че приятелството не е едно посвещение. Че приятелството е първото посвещение. Някой иска да се посвети. Че ти ако може да разбереш душата на твоя приятел, да влезеш, да разбереш тази обмяна, която там става, ти ще разбереш Божиите пътища. И ако ти разбереш първото положение, казва – направи Бог човека, мъжки и женски пол ги създаде. То е първата женитба. Разберете, първото съчетание, което трябва да настане. Второто посвещение е женитбата, жененето. А сега, както хората се женят, то е посвещението на змията. Първото казва – Бог е създал човека по образ Божий, мъжки и женски пол ги създаде. Хората се раждат така. Туй не стана на земята. Ти се раждаш така, ти се раждаш с известна любов към някого. И тази любов – ти се раждаш с нея. А пък туй, което става от змията, тази любов сега се образува. Всяка любов, която сега се образува, питат: „Ама от колко време го обичаш?“ „Както виждаш, сега, преди няколко месеца.“ Е, от змията е тази любов. Ти с любовта към когото и да е трябва да си роден с тази любов. Не си ли роден, ти трябва да се пазиш. То е цяла измама и от твоя страна, и от страната на когото и да е.

И казва Христос „Както ме е Отец възлюбил, така и аз го възлюбих.“ Не от сега, от памтивека. (Какво се разбира под думата за Христа, че било предопределено да стане жертва?) От самото начало, когато Бог го възлюби, той люби хората. Поначало тази любов отдавна е съществувала в неговата душа. Ако тази любов сега се яви във вас, тя е онзи огън на сламата, на конопа. Но да не се отвличаме сега, те са посторонни работи. Бих говорил много отривисто, тъй както англичаните: „Говорите ли английски?“ Щом ме питат знаеш ли френски, тогава ще започнем разговора.

Питам сега, често при мене идат някои да говорят за Божията любов, а не знаят, не разбират. Чудни сте вие, аз не съм намерил в България нито един, който да знае да говори небесния език и за Божията любов. Ще разрешава една математическа проблема, а нищо не разбира. Той не е научил даже основните правила на математиката. Е, как ще обясните – вие едно число, кога се увеличава едно число? Механическото разбиране, органическото и психологическото. Числата се увеличават по механически начин, по органически и по психологически начин. Живите числа на природата по механически начин – има числа, които се увеличават отвънка, има известни числа, които се увеличават отвътре. Растат тия числа. Та казвам, ще вземете вие едно число. С кое число започна Бог в света? Първото число беше Адам.
Човешкият живот започна с Адам. Адам е първото число, а Ева е второто, Каин беше третото, Авел – четвъртото, Сид – петото число и т.н. Всички хора се наредиха съобразно тази редица. И всеки един от вас трябва да знае във всяка редица от Адама кое число представлявате вие. В живата математика имаме близките числа и далечните числа. Ако някой човек вас ви е близък и някой далечен, какво означава това? Какво подразбирате под близък и под далечен? Не че този въпрос механически може да се разгледа. Човек или предмет е далече от вас, може да го видите ясно, а близо е предметът или човекът, с който вече може да разполагате. Един предмет е близо до вас, който може да го разгледате, е под вашия взор, под наблюдението на вашия ум, на вашето зрение, а далечен предмет е този, който вие не виждате, значи до този предмет вие трябва да дойдете.

Та казвам сега, влиянието на змията. Сега тази змия всеки ден идва по няколко пъти и ако по някой път вие се спирате във вашето съзнание, виждате, че има една черна зона, има нещо черно, което ви пречи. Някой път вие казвате: „Тъмно ми е, черно ми е.“ Това е змията. Влиянието, внушението. Всяко едно лошо внушение, което вас ви се натрапва, вие знаете ли, че трябва да се справяте с една мисъл, която вас ви се натрапи? Да се освободите от натрапването на една лоша мисъл, не е лесна работа. Искаш да се молиш, казваш: „Какво ще се моля? Какво съм направил, като съм се молил толкова време?“ Някой пита: „Е, как трябва да се моля?“ Някой седне и каже: „Откъснаха ми се краката да седя прав.“ После така си легне в леглото на лявата страна, после на дясната се обърне. Тъй се моли в леглото.

Питам сега, вие как се молите? Аз съм виждал много сестри, казват: „Понеже е малко студеничко, та се молих така в леглото.“ Аз да ви кажа, не сте от много напредналите. Ако тебе те е страх от студа сутрин, като станеш, да се не простудиш, змията е около тебе. Като пътувах сега от Русе до София, имаше в трена един, аз го считам полковник, ама много упорит, сече, реже всичко. Аз се представих, че малко дремнах, той си разказа цялата история как е ходил да воюва, аз го слушам. И като отвори някой прозореца, казва: „Затворете прозореца, вратата, бързо, бързо!“ Аз казах: „Много си страхлив. Ти на бойното поле си бил.“ Той изведнъж се сепна. Рекох: „Няма нищо, малко чист въздух да влезе.“ Жена му била болна и той я пази. Тя си легне, пък коремът й се разбърка. Като го погледнах, каза, че е болна. Видях, че на младини много е ял и пил безразборно и вследствие на това е нервен, като се отвори вратата. Някои наши сестри отварят, и той каже: „Моля, затворете вратата.“ Та сестрите трепереха. А той казва: „Затворете вратата.“ У вас има една мисъл страхлива, дали сме на пътя. На кой път? Щом любиш, ти си на пътя. Щом не любиш, ти не си на пътя.

Та първото нещо, което ви трябва сега. Змията е във вас. Има едно голямо любопитство. При мене са идвали и са ме питали в какво седи моята сила. Търсят сега де се крие силата ми. Такъмът му къде е. Аз да ви кажа къде се крие силата. Силата на всеки един човек се крие в Божествената любов, която прониква в неговата душа. Силата на нагорещеното желязо не седи в самото желязо, а в топлината от сто хиляди градуса. Така и желязото добива сила. Щом престане тази топлина, желязото е пак такова, каквото е било, престава силата. И тялото дотолкова е силно, доколкото любовта прониква в него, доколкото любовта на духа прониква в него, има сила. Сега не искам да останете с мисълта, да кажете: „Толкова години ние сме следвали подир Христа.“ Е, хубаво. Адам работеше, казва: „Толкова години аз работех в рая.“ И доста години седя той в рая, историята както е, но като направи една погрешка, изпъдиха го из рая навънка. И всичката тази работа отиде нахалос. Не трябва да се губи любовта.

Едно нещо помнете: никога не трябва да губите връзката с любовта. И трябва да се пазите. Всички ще трябва да пазите – каквото и да е може да стане у вас, но пазете едно нещо – никога не прекъсвайте онази връзка, която съществува. Никога не губете връзката с любовта. Всичката сила на човека е там. Всичко може да стане, раздрусване може да стане, да става каквото ще, но не прекъсвайте връзката с любовта.

Сега какво подразбирате под „Не прекъсвайте връзката с любовта“? Та ако един от вас си зашие устата и си запуши носа, питам, какво ще стане от него? Смъртта ще го постигне, смъртта ще дойде. Не мислете, че може да живеете.

Някой път вие може да турите съзнанието си, да подложите любовта си на опит. Но никой път не се опитвайте да скъсате любовта си. Че ако някой от вас се съблазни, каже тъй: „Що ми трябва аз да вървя по този път? Мен ми побеля главата“, тогава казвам – заключението ви не е правилно. Понеже, ако вашата глава или моята е побеляла, тя не е побеляла от учението, от любовта, защото и хората в света, които не вървят по това учение, и техните глави са побелели. На друго място е причината. И ако аз остарявам и осиромашавам, и хората в света осиромашават. Причината не е в учението. И ако аз страдам и боледувам, туй ни най–малко не е по причина, че вървя по пътя на любовта. И хората от света са бледи и боледуват. Че ако някой боледува, вие не сте се освободили от слабостите на света. Туй показва, че Божествената любов не функционира както трябва. И аз съм направил строги наблюдения. Щом се изгуби любовта, веднага лицето на човека погрознее, набръчка се, очите му станат мътни, косите не се подчиняват на гребена, човек ходи намусен, неглиже, недоволен е. Сега онзи човек, който изгуби любовта си, той е недоволен. В любовта има едно хубаво качество. Любовта е доволна от всичко. Тя е доволна от невежеството, от сиромашията, от богатството, от безпаричие, от бедност, каквото има, от всичко е доволна.

Аз говоря сега за силата на човека. Тя не седи отвънка, ако ти кажеш, че си недоволен от нещо. Но ще знаете, че за да добиете сила, вие трябва да бъдете доволни. Защото вътрешното мърморене прекъсва връзката и спира да функционира Божията любов в душата ви. И ти усещаш едно вътрешно изтощаване. И тази нервност, която имате сега, се дължи на това – щом няма среда на любовта, няма хора да те обичат. Има хора, които нас ни обичат. Има хора, които те обичат, но след като отидеш, той все ще намери някоя погрешка в тебе. Запример някои от вас, аз ви изпитвам сега, някои от вас каквото сте си намислили вие ще си вършите. Не че каквото ви кажа сега вие ще тръгнете по този път, не. Но аз като ви гледам сега, искам да зная кои са побудителните причини, защо вие не искате да вървите в пътя. Някои от вас се клатите, казвате: „Ние решихме, това ще направим, онова ще направим.“ Все ще направите, но все седите на едно място. Казвате: „Тази година ще постоим вкъщи, че идущата година.“ И пак отлагате, отлагате. Казвате – пари няма, условия няма, всичко туй. Е, хубаво, ако вашата къща не може да съградите? Казвате: „Следующото прераждане като дойдем.“ Тъй в психическия живот на човека не трябва да има никакво отлагане. После в този път аз мога да ви представя нещата. Някой път вие представяте посвещението по един крив начин. Посвещението, това го вземат като примамка. Та вие сте в най–доброто посвещение. Туй посвещение, в което сега вървите, по–добро няма. Та ти ще се научиш на търпение. Ти си търговец, изгубиш триста, четиристотин, петстотин хиляди лева, то е цяло посвещение.

Ти си мома, таман си се сгодила за един момък, върнете назад. Това е посвещение. Това са все изпити. Таман се е родило детето, ще ти го вземат назад. То е посвещение. Всичките неща, които сега стават, не са нищо друго освен един изпит, да ви раздрусат, да ви покажат какво е вашето разбиране и доде сте достигнали. Сега някоя сестра каже: „Защо всичките сестри говорят против мене?“ Че то е едно посвещение. Изпитват те. „Ама еди–коя сестра ме посмушка малко.“ Що е посвещение? Тя показва докъде е достигнала. Тя е змията, земеделецът, която смушка воловете. Следователно стой три–четири километра далеч от нея.

Та казвам, понеже сте инициирани всичките до третото посвещение в черната ложа и трябва да се разинициирате. Тази змия, това е животното, от което трябва да се освободите. Писанието казва – да не би сатана да разврати ума ви. Този път, по който вървите, аз слушам постоянно едно и също нещо – никога не съм ви казал кой е пътят на любовта. „Ама как да вървим?“ Върви в любовта. Нищо повече. „Ама как?“ Както Христос е казал. Чети Евангелието, тъй както Христос е вървял, тъй. „Ама как да си дигна кръста?“ Тъй както го е дигал Христос. „Как ще проповядвам?“ Както е проповядвал Христос. „Как ще се моля?“ Както се е молил Христос. „Ама някой нов начин.“ Новият начин е от дявола. Новият начин, това е една самоизмама, една стара дреха, която е боядисана с хубава боя, а дрехата е стара. А новият начин – тя е дрехата, която е стара, която е изтъркана, но не е боядисана. Аз искам да ви дам една дреха, която е без боя. Нито ви препоръчвам да носите боядисани дрехи. Защото природата никога не боядисва. Ти можеш да туриш призмата и после, като се махне тя, дрехата остава без боя. Можеш да боядисваш с призмата, ако ти остане боята. Ти на някой човек ако му говориш, няма да го боядисаш като себе си. Аз не съм за боядисването. Аз не споделям бояджилъка. Аз не споделям никакво религиозно боядисване. Ама той трябва да споделя нашите възгледи, новото учение. В света съществува един Божествен възглед, който е общ за всички. Всичките хора го знаят.

Ако ме питате, и аз ще ви кажа: поддържайте онзи възглед, който отначало е вложен във вас, нищо по–ново – стария възглед на любовта. Обичай всички хора, които те обичат. И не се привързвай към онези, които не те обичат. Обичай всички, които те обичат и не се привързвай към онези, които не те обичат. Защото, ако се привържеш към един лош кон, той ще те влече. И ще дойдат да казват: „Аз съм слушал много положения.“ Може да слушате както и да е. Слушайте, но не се привързвайте. Не че да не ги обичате, но да не се привързвате към тях. Слушайте и всичко изпитвайте, и всичко прилагайте. И ако на опит намерите, че нещата са верни, правете ги. Не да го е страх човекът. Този е пътят, по който трябва да се прогресира, по който човек трябва да мине и трябва да стане човек. Някой път вие искате да знаете как ще се наложи новото учение. Новото учение е наложено от памтивека. Новото учение иска само хора, които да поливат, и то само ще расте. И като дойде пролетното време, като дойде дъждът, всички тия растения ще пораснат.

И сега се изисква от вас – всички трябва да бъдете образци на любовта. Две неща, които са потребни: любов и мъдрост. Любовта без мъдростта не може да се прояви. И мъдростта без любовта не може да се прояви. Те са две неща. Бог е любов, но същевременно Бог е мъдрост. И щом приемем Бога на любовта, трябва да приемем и Бога като мъдрост в нас. И тогава всичките ония внушения в нас, които се зараждат, ние трябва да приложим само въздържание. Тук се образува една школа, дето нямате въздържание, нямате търпение. Един ден ще дойдем до новия начин, всеки ще седи вкъщи и аз ще говоря тук и вие по радиото ще разбирате. И по–добре ще разбирате, отколкото тука ако сте. Но колцина от вас бихте слушали по радиото сега?

И казвам сега, ако ушите ви бяха затворени, ако аз след като ви говоря, бихте ли могли да ме слушате? Малко памук има още в ушите ви. Инак щяхте да ме слушате на десет километра, на сто километра, и то много по–ясно. А най–после може да слушате и още много други проповедници по целия свят, които говорят, ако имате туй радио. Но за това трябва да знаете езика, този небесния език трябва да знаете. Има християни, които говорят на ханаански език. В какво седи ханаанският език? Но той ханаански не е, но е ватански език. Най–старият език, от който са произлезли другите езици. А които не знаят това, наричат го ханаански, дето са били в рая. И тогава говорят символистично: „Да идем в Ханаан.“ Ханаанската земя къде е? Говорят за ханаански език, а Ханаанската земя я няма. Тя съществува, но вратата е затворена на тази земя, както и вратата на рая. И сега се изисква особено разрешение да се влезе в тази земя. Посвещение трябва, за да влезеш в Ханаанската земя.

Евреите никаква Ханаанска земя не са имали, те отиват в Палестина. И всеки един християнин, след като прекара двадесет–тридесет години, като си замине от този свят, той ще иде в Ханаанската земя. И някои от вас мислите, че ще идете на небето. А тази Ханаанска земя още тук, на земята, ще я видите. Ще идете горе. Тази Ханаанска земя тя е горе, не е долу. Съществува тази Ханаанска земя – мястото, дето всички онези, които живеят в любов. Такива хора има, същества в човешката раса, които живеят съобразно тия закони на любовта. И те съставляват цяло едно общество. Някой път и вие имате стремеж да влезете в тази Ханаанска земя. Имате желание да станете членове на туй общество.

Но да оставим сега. И рече змията на Ева: „Наистина ли Господ ви забрани на вас да ядете от дървото?“ Сега да ви кажа, знаете ли защо змията говореше на Ева? Знаете ли защо Господ ви каза да не ядете? Всичко на земята ви е позволено да правите. От всички плодове, които имате сега на земята, може да ядете. Само едно дърво има на земята, от което не трябва да ядете. Кое е то? От забраненото дърво. Сега кое е туй забранено дърво? Вие го имате вътре в себе си туй забраненото дърво. Като дойдеш до него, там ще го намериш, няма да го буташ, дървото на злото е то. Ще го погледнеш и ще кажеш: „Казано е да не го бутам. От плода му няма да взема. То е злото.“ Злото, което е у вас, не го бутайте. Не бутайте злото. Вие ходите всеки ден под прозореца, наядете се от него.

Не бутайте дървото на злото във вас. Станете сега!

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Трето утринно слово
7 октомври 1934 г., неделя, 5–7.25 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder