НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Милосърдие, смирение и молитва

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Милосърдие, смирение и молитва

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, път, любов, има, казва, аз, можеш, сега, всички, истина, бог, вода, казваш, божие, имаш, бъдете ,

Общ Окултен клас , София, 3 Октомври 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

„В начало бе Словото"

Ще прочета петнайсета глава от Посланието към римляните.

"Духът Божи"

Всеки път след като остарее човек, мисли, че всичко е научил. Той не знае, че учението е за старите. Младият не учи, а старият учи.

Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки. Всякога в превода стават погрешки. Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание. Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен. Значи има трети начин.

Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния. Някой казва. “Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.

Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен. Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан. Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се!" Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз. На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна. Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво?

Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне. Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби. Нямате за това ясна представа. Някой пита защо Господ направи света такъв. Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота. Това е само едно средство.

Сега хората не се хранят правилно. Не се хранят с това, което е определено за храна. Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове. Едва тепърва човек трябва да се научи с каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: "Аз съм живият хляб, слезнал от небето."? Като направите един вътрешен превод на този стих ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото. Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението. Защото обезсърчението е едно отслабване. Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние.

Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо. Казват, че повторението е майка на знанието. Отчасти е вярно това. В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят. Ти си мислиш, че се повтарят. Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.

Например сега казват, че трябва да обичаме. Човек може да обича само Едного. В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате. Това е невъзможно. Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Казваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото. И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно. Ти не може да не обичаш полезното. Отвращението не е създадено от Бога.

Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш. Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш. Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях. И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: "Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не. А пък дали той е даровит, то е друг въпрос. И дали те ще вярват, то е друг въпрос. Това е тяхна работа.

Истината не е от слабите неща, че да има нужда да я защищаваш. Ти казваш, трябва да се увериш, че онова, което аз говоря, е вярно. Това, което ти казваш, ако е вярно, тогава ти трябва да се ползваш от него. Но ако ти сам не можеш да се ползваш от него, това показва, че нямаш истинско разбиране.

Някой казва: "Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш." Някой казва: "Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш." Това не може. Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш. Той не знае да пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите да пеят или свирят." Това е невъзможно. И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от себе си, той знае повече от теб. Някой казва "Аз не зная, но мога да те науча теоретически." Не се заблуждавайте. Някой казва: "Трябва да го научиш", за да те научи. Ако учението може да се научи чрез бой, тогава всички хора щяха да се научат.

Всички вие сте много претоварени. Всички хора са претоварени все с ненужни неща. Казвате: "Какво ще се прави в тези години? [...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища, какво ще се прави?" Някой се оплаква, казва: "Аз ще умра." Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира. Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна?" Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота. Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш. И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно. Човек може да се лиши от няколко блага.

Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината. Някои казват, че истината е горчива. Никаква горчивина няма в истината. Казват: "Истината е неразбираема." Това е едно друго заблуждение. Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда да я носят. Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори. Истината няма нужда някой от вас да я носи

Три неща има, по които вие може да познаете Бога - да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина. Това са трите начина. Това са дрехите, с които Бог е облечен. Вие за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш, ти трябва не да му създадеш условия, но никога не трябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец. Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар. Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща. Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал.

Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството? Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света. Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци. Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила? Че е много богат. Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичащ, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост. Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега. Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири. Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен.

Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва да се насоли." Солта не дава живот. Солта запазва някои работи. Христос казва: "Солта ако избезсолее, с какво ще се соли?" Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял. Любовта ще ти даде тази сила. Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.

Представете си. че не знаете какво нещо е сладчина. Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално. Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината. Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е." Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само. Като близнеш, ще разбереш. Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш. И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.

Сега в света някои лекуват алопатически, а други лекуват хомеопатически, тоест с малки дози. Алопатическите лекове често са горчиви, а хомеопатическите церове отвън са сладки. Понеже децата бягат от горчивите лекарства, лекарите са се изхитрили и приготовляват лекарства отвън покрити със сладчина, но отпосле са горчиви.

Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева. На какво се радвате? Кое е онова, което ви причинява радост? Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде. Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината. Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.

Сега като ви говоря, някой от вас, който не разбира, ще каже: "Какво трябва да правим?" Онзи, който носи кирливи, нечисти дрехи, трябва да ги съблече и после трябва да отиде на баня, да се умие. И после - да се облече със съвършено нови дрехи, а за старите да не мисли.

Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете. Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси. Има вода, чрез която не може да се измие. Сега не вземам това като правило.

Ти казваш: "Аз имам вяра." Каква вяра имаш? Вяра имаш, но те боли рамото. Вяра имаш, но те боли коремът. Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник. Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена. Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш. Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна.

Човек има два ключа. Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода. Ти си станал неврастеник - много студена вода си пуснал. Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода. Имаш много знание, а малко любов - студен си станал, неврастеник си. Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта. А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода. Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание.

Ти се уплашиш, че те боли ръката. Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява. Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът - никога не си го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне да се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове. Ще дойде остаряването. Някой път ти казваш: "Направих опит." Но утре пак те заболи някъде. Това показва, че не си направил опита както трябва.

Бях веднъж при един евангелист. Заболя го зъбът. Той нямаше церове. Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени. Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне. И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш. Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи.

Един евангелски проповедник проповядвал веднъж, че човек не трябва да се обезсърчава, че трябва да има самообладание, че всичко, което иде от Бога, е за добро. Той слезнал от катедрата и му съобщили, че баща му умрял, и после му казали, че някой друг е умрял, а не баща му. Защо е плакал той?

Бащата не умира. Той отишъл на визита. Господ го вика. Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път. "Баща ми умря, и аз ще умра." Не си на правия път. Можеш да кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.

Христос каза: "Имам власт да положа душата Си и имам власт да я взема пак." Той казва на друго място: "Съборете този храм и Аз в три дена ще го създам отново." Това показва сила, знание. Евреите Му казали: "Ти на колко си години? Нямаш още трийсет и пет години, а този храм е съграден за четирийсет и пет години."

Някои казват: "Научи ни, Учителю." За да ви науча, трябва да ме слушате. И най-първо, аз не съм намерил хора, които да ме слушат. Някой казва за някого: "Звездите му помагат." Или казва: "Въздухът му помага." Въздухът е едно условие, звездите са условие, но те не помагат.

За някого казват, че той е Венерин тип. Кривият тип на любовта, той е Венерин тип. Той не знае как да люби. Венериният тип някой път си позволява някои неща. Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов. Това е най-хубавото състояние вътре.

Любовта се облича. Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл. И човекът на любовта не се бои. Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо. И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен.

Някой декламира из Шекспир или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам. Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед. Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе. Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие. Какво е разбирал Славейков под думата "пари"? Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да. Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава - да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.

Ти можеш да кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат. Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда. Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа. Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: "Много студено се отнесе." Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани. Например имате пари, вложени в банката. Интересувате се от банката, но от обич към банката ли? Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."

Този начин не е начин за намиране на истината. Ти учиш някоя наука, но си заинтересован. Учиш френология, но си заинтересован. Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него. Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко. Това е пътят, по който трябва да върви човек. Това е новият път.

Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си. Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече. Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена. Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш. Това не е самоотричане. Това е криво разбиране.

За да имате знание, трябва да имате любов. За да се прояви любовта, трябва да имате знание. А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата "Истински метод за обичане". Напишете темата тези от вас, които могат. Имате известна опитност, напишете въз основа на това. Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически.

Сега, като ви говоря, някой от вас може да каже: "Каква е крайната цел на Учителя? Какво иска да ни каже той?" Две неща искам да ви кажа. Да не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и да не туряте никакъв горчив примес във вашето знание. Не изопачено знание, не да мислиш това, което не е.

Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не си го обичал. Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина. Човек и половина е този, който обича. Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече. Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане. Занимават го съвсем други въпроси. А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.

Ние сега мислим как да уредим живота си. Всички, които са уредили живота си, са все на почтено място някъде. Но да оставим това сега. Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: "Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот. После ще му даде три полици. "Трябва да бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза. И казва си: "Много голям морал ми чете."

Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост. Харчете ги на място. Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари. Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така. Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си. Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път. Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път. Това е един метод.

При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели. Той е дал една малка сума. После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: "Какво обичате? На ваше разположение съм." Какво употребила тя? Тя употребява любовта. Тя носи любовта. Тя искала да му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво. Но хората не те познават." Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата.

Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим?" Че какъв учен човек си ти? На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си.

Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може да се научи да говори. То е един вътрешен подтик, една вътрешна необходимост. Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога.

Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован. Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани. Не е било време, когато Той да не ни слушал. Той ще те послуша. Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед. С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат. А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.

Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници. Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи. Христос показа един път - път на цялото човечество. Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да виждаме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество. Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество. Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път. Това са те, които светят по пътя, по който ходиш.

Ще ви кажа една сладка дума. Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите. По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни. Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе. Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост.

Наскоро ми разправяше една учителка. Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си. Била е някъде учителка, сега не може да учи никого. Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки си взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой да вземе. Така той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си. И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа. Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното. Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас, да им давате."

Едно нещо искам сега от вас. То е следното. Да бъдете един отличен образ на Божията любов. Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов. И няма нищо по-хубаво от това. Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това. Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта.

Сега може да стане въпрос, какъв образ. След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак. След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете. И ако не научите след една година, ще ви кажа: "След една година пак ще ви събера." После още една година. И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта. И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов. Да бъдете образ на Божията любов, не както другите.

Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате. Ни най-малко не трябва да си приличате. Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението. Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва. Това е работа само на Бога. И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.

„Добрата молитва"

6.35 часа

Втора лекция на Общия окултен клас

3 октомври 1934 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, път, любов, има, казва, аз, можеш, сега, всички, истина, бог, вода, казваш, божие, имаш, бъдете ,

Общ Окултен клас , София, 3 Октомври 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder