НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вдлъбнати и изпъкнали линии

Вдлъбнати и изпъкнали линии

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, условия, състояние, себе, ръце, мисъл, линии, ново, сега, линия, друг, пръсти, мисли, положение, нос, можете, другите ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Септември 1934г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Пишете върху темата: "Влияние на човешката мисъл".

Да изпеем песента: "Аз в живота ще благувам".

Прочете се Послание към Галатяните, 4 гл., стихове от 1 до 11.

Направи се следното упражнение: Изходно положение – ръцете пред гърдите. Пръстите на ръцете събрани в купчина като цвят, насочени едни срещу други и допрени. Ръцете се отдалечават в хоризонтална линия настрани и постепенно пръстите се разтварят. После пак идват в първоначалното си състояние, пак се разтварят и т.н. Това се повтаря три пъти, след което ръцете идват в първоначалното положение.

2. Ръцете се повдигат пред лицето до височината на челото и пръстите се обръщат нагоре, при което пак пръстите на всяка ръка са събрани на купчина като цвят. При такова положение на ръцете, без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират отново в цвят. (Три пъти.)

3.Ръцете се поставят отпред на височина на долния край на гърдите, с пръсти обърнати надолу и пак събрани на купчина като цвят. Без да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират във формата на цвят. (Три пъти.)

4.Упражнение номер едно се повтаря само един път.

5.Упражнение 2 се повтаря 12 пъти.

6.Ръцете се връщат в изходното положение и после веднага се спущат надолу свободно.

Ако ви се зададе такава тема: "Благоприятни условия при самота и оскъдни условия при множество", как бихте я развили? Да кажем, че едно същество има много простор около себе си, свободно е, но е самотно. Представете си едно растение посадено на полето, но има голяма суша, то не може да расте. И ако тази влага с години отсъствува, тогава то няма да израсте, а младите дръвчета остават ниски. Растежът не е нормален. При неблагоприятни условия в растението се заражда желание да спуща корените си надълбоко, а инак се простират на шир. А при друг вид неблагоприятни условия растението постъпва другояче. Ако едно растение е посято в гъста гора, то ще се стреми да изкочи на светлина, но ако не стане високо е осъдено на големи страдания и става хилаво. Хора, които не са високи и раменете им не са широки, са болнави и има нещо недоразвито в тях.

Човек може да се намери в чувствата си в стеснителни условия, да има неприятни преживявания, да е при лоши условия и да не е в самота. Понякога пък се наслояват много животински състояния и чувства в човека, а това се отразява на мозъка. Човек трябва да се справя с много неестествени положения в мозъка си, трябва дълго време да го организира и преорганизирва. Както преработва земята, за да изкара нещо от нея за себе си, така трябва да се обработва и мозъка. С всяко хубаво чувство, което имате в сърцето си, обработвате кората на своя мозък. А тази кора има влияние върху мисълта. В кората на мозъка се проявява мисълта така, както се проявяват растенията върху земната кора. Това е по отношение на човешката мисъл. Но ако разглеждаме човешките добродетели, те се развиват като скъпоценните камъни. Те не се развиват на повърхността, а дълбоко в земната кора при съвсем други условия. За да се образуват скъпоценните камъни, земята е минала през големи пертурбации в своя строеж и заради тях са станали много видоизменения.

Често питате защо човек трябва да страда? Вие имате едно повърхностно понятие за страданието, считате, че е непотребно. Ако ви кажат, че един път е мъчен, опасен, с препятствия, но вие не сте минавали по него и може да си съставите едно въображаемо страдание. При сегашните условия животните са свободни от тези въображаеми страдания. Да кажем, че имате в банка Губиделников 200 000 лева. Дойде някой и ви каже, че банка Губиделников е фалирала и вие цяла нощ не можете да спите, цяла нощ мислите. Желанието ви беше да заминете в чужбина да следвате, мислехте къща да си правите, но всичко пропада. Печете се на ръжен. На другия ден разбирате, че банката не е фалирала. От тежко състоянието се сменя в радостно, окуражително, започвате да мислите за странство. Само две три думи бяха в състояние да ви разстроят: "Банка Губиделников фалира!" Само три думи са достигнали до вашето ухо, а 24 часа не спахте. Осъждате Господа, че е допуснал това, осъждате и себе си, че сте бил глупав да спестявате. На другия ден виждате, че нито Господ, нито провидението, нито директорът на банката, нито външните условия са виновни, а радост ви доставиха само думите: "Банката не е фалирала!"

Това е защото нямате критична мисъл. Може някой да дойде да ви каже за вашия приятел най-лоши думи и вие веднага се хващате, вярвате, без да проверите тези думи, защото не разсъждавате. Един, като обвинявал някого, казал за него: "Той е голям пияница. Постоянно пие. Опропасти всичкото си имане. Негодник!" Друг казва: "Аз пък го намирам за трезвен човек, за свестен човек, никога не съм го виждал да пие. Когато спи, това са осем часа, не пие." Значи думата "постоянно пие" не е уместна.

Щом каже за някого, че е лош, тогаз ние имаме в съзнанието си една философия за последствията. В един момент той е постъпил зле и веднага сме готови да казваме, че е лош, а условията за в бъдеще ще се изменят. Представете си, че едно дете туря малка запалка на една къща, налива газ и запалва къщата. Виждаме лошите последствия от една постъпка. На вас какво ви е струвало да предотвратите нещастието, като сте видели още детето какво прави, не сте ли могли да загасите малкия огън? Още като цъкне кибритената клечка, ще угасите това малко зло. Може още клечки да цъка, но вие една по една ще ги гасите. Инак последствията ще бъдат – изгоряла къща. Намеренията на това [дете] не са били лоши. Детето си прави опити, иска да знае какво ще стане, ако изгори всички клечки, то не мисли, че го чака наказание. То и да види, че къщата изгоряла, няма представа за вредата, която е нанесло. Но за пръчката, която ще шари по него, за боя, който се е отразил по неговото месце, ще има ясна представа.

Та в това отношение всички хора приличат на малките деца, обичат да цъкат и палят кибритени клечки. Природата си има обаче пръчица. Има наказание, страданията са наказания. Може едно страдание да произтича от причини, с които ние не сме свързани. Например, гладен си, влизаш в гостилница, хапваш си, но месото, маслото и другите продукти не са пресни, ти започваш да се гърчиш, отровен си. Друг е направил погрешката и въпреки, че се мъчиш, трябва да платиш сметката. Какви са изводите? – Чрез страданията идва човешката мисъл. Трябваше да ви препоръчат този гостилничар, трябваше да питате някого, който е ходил там, хубаво ли готвят и т.н. Има и други изводи. Добивате известни познания, морални правила. Ще изгубите известно време, но мисълта ви ще работи, за да търсите начин да оздравеете.

Тръгвате на екскурзия из планината. Ще питате тези, които са ходили много пъти, опитни туристи, кои са най-добрите пътища, най-красивите местности и т.н. Човек, който пита, никога не греши. А който не пита, греши и страда. Който не се учи от опитността на другите е неразположен, кисел, настръхнал като таралеж, защото все беди му се случват. Защо настръхва козината на котката, като види куче? - От страх. Кокошката, като има пиленца и види вол, настръхва срещу него, става голяма, излиза срещу вола. Куражът и на кокошката и на котката е отвън, а страхът е отвътре. За насърчение и човек така взима по-голяма форма. Защо човек трябва да бъде спокоен? – При едно спокойно състояние ти възприемаш повече сили от природата, отколкото при едно напрегнато, нервно състояние. При едно спокойно състояние отраженията на външния свят стават по-ясни. При едно неспокойно състояние нямаш правилни възприятия. Свиваш се, огъваш се. Сам си създаваш условията.

Вие в съзнанието си имате добрите условия на живота. Син сте на богат баща, имате определен доход от 100 000 лева в годината и можете да разполагате, настроението е добро, щом сте здрав. Но има и друго положение: баща ви е беден, едвам изкарва по 50 лева на ден. Принуден сте да работите и вие. Бедният син трябва да работи, а богатият си почива, забавлява се, учи, няма страдания.

Тази епоха е трудна за нас, условията са неблагоприятни, има доста мъчнотии, но може да си представим, че още по-стеснителни условия може да настанат. Един българин завършил в странство висше образование, връща се в България и не може дълго време да си намери работа. Почнал да преподава музика на богаташките дъщери, но не била музиката толкова на почит тогава. Хората казвали : "Как ще изпращаме децата си да учат цигански занаят, особено цигулка!" Най-после станал секретар при турския паша, но след като погладувал доста със своята класическа музика. Днес музиката е поставена на по-високо място, както и музикантите. Имате дарби и по други изкуства, но нямате условия да се проявите. Какво трябва да правите? Добър сте, имате дарби, но нито дарбите, нито доброто се ценят. Обичаш да казваш нещата както са, но и това не се цени. Почваш да мислиш, че не си струва човек да е добър и истинолюбив. Има епохи, когато не си струва човек да говори истината, но има и други епохи, когато само истината трябва да е напред, трябва да е живот.

В началото на човечеството се е появил въпросът: "Как трябва да се живее?" Имало е две течения. Едни са казвали, че човек трябва да живее за другите, а другите казвали, че човек трябва да живее само за себе си. Така дяволът излязъл с първото свое изобретение – лъжата. И всички вестници писали, че нещо ново влязло в света. Първата лъжа влязла в света. Дошло едно малко дяволче и искало да продаде това на един голям дявол. А той му казал: "На мен това няма да продаваш, а на други, на мен ще говориш истината. При другите ще туриш в работа всичките мои лъжи."

Ти сам лъжеш себе си, а пък не искаш да те лъжат. Искаш да залъжеш себе си и казваш: "Не може само все право, все истина! Трябва някой път и малко криво, малко лъжа." Лъжата в самия човек произвежда една реакция, особено когато искаш да излъжеш себе си. То е все едно да си наливаш азотна киселина върху кожата. Тя действува разрушително. Всяка лъжлива мисъл, която човек се опитва да си наложи, непременно ще произведе реакция. Затова никога не се опитвай да лъжеш себе си, понеже това е невъзможно. А пък щом се опиташ, резултатът на това ще бъде страданието. Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Нещо ти казва: "Не яж от това ядене!" Ти не слушаш и си казваш: "Е, няма нищо, що да не си хапна?" На един свещеник донасят много хубаво грозде. Той бил неразположен, но обичал да си похапва. Така започнал уж само с едно зрънце, та второ, та трето, цяла кошница с грозде изял и цяла нощ се въртял, що не се пръснал само, но си казал: "Сега ли трябваше да донасят това грозде? Защо не го донесоха сутринта?" Иска да се лъже.

Погрешките, които правите никога, не оправдават човека. Погледни гроздето, помилвай го и го остави. Така ще си опиташ характера. Добре е да се въздържа човек. Онези, които ръководят съдбините на човечеството, са невидими за нас, но ни наблюдават. Всеки човек се намира под известно опекунство. Вие мислите, че сте свободни, че можете да направите каквото искате и че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите както искате, но не може да правите, каквото искате. Но даже и за мисълта има известни области, които ограничават. Какво може да мисли човек? Ако ви дам на вас, на класа, една премия от 2000 лева да мислите върху нещо, което досега никой не го е мислил, какво ще мислите? Или да направите нещо лошо или нещо добро, което досега никой не го е правил. Искаш да си отмъстиш някому, ще употребиш стар метод – ще го набиеш, или ще говориш лоши работи за него, или ще му запалиш къщата, или ще му хвърлиш киселина в лицето – това са все познати неща, стари методи. Ето една нова мисъл: Да се откажеш от старите методи за отмъщение, да се откажеш и от замислено престъпление! Всяка нова мисъл, която хората не са проучили, е толкова интересна, че ти ще престанеш да правиш престъпления.

Вие гоните някого, който ви е обидил, но гледате през една витрина млади момичета да играят на сцена, улисвате се по тях и забравяте да гоните онзи, който ви е обидил. Тези момичета сменят веднага вашето настроение, вече отлагате да си отмъщавате. Това може да е нещо обикновено за някои хора, но за вас е ново и интересно. Новите неща, които стават сега, новите изобретения и новите идеи и мисли за някои развити същества са нещо обикновено, но за нас те са нови. За нас е небивал морал да извършиш нещо добро, но за невидимите същества доброто е в реда на нещата.

Всяко нещо, което произвежда, дава ново направление на нашия живот, то е за нас ново. За природата не е ново, но за нашето съзнание е ново.

По възможност всеки един от вас трябва да се стреми да възприеме новото, което влиза в ума му, от какъвто и да е характер. Новите неща всякога произвеждат едно ново направление в човешкото съзнание и в човешкия живот.


(Учителят чертае на дъската една изпъкнала и една вдлъбната линия.) Ако изпъкналата линия се намира на лицето, какво влияние има? Показва магнетическо, здравословно състояние, показва здравословно състояние на симпатичната нервна система и на стомаха, а пък вдлъбнатата линия показва едно нездравословно състояние. Трябва умен човек да умее да съпостави тези линии. Изпъкналите линии са положителни, а вдлъбнатите са отрицателни. Всякога една вдлъбната линия, показва неестествено състояние, дори болезнено състояние, зависи доколко е огъната линията. Също така и при изпъкналата линия влиянието зависи от това, каква е изпъкналостта й.

Ако изпъкналостта е на средата на носа има едни качества, а ако е на края на носа, тогаз ще има друг характер. Ако тая изпъкналост е горе при корена на носа или в долния край на носа, тогаз първият случай ще показва една определена тенденция в умствения живот на човека, а във втория вариант, случай – противоположна тенденция. Вдлъбнатите линии са събирателни. Човек с вдлъбнати линии на края на носа е любопитен, иска всичко да знае, кой какво е казал.

Относно изпъкналата линия на края на носа, ще оставим за друг път.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. (Три пъти.)

43-та лекция на МОК, 13 година, държана от Учителя на 14 септември 1934г., 5 часа сутринта

Вдлъбнати и изпъкнали линии

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, условия, състояние, себе, ръце, мисъл, линии, ново, сега, линия, друг, пръсти, мисли, положение, нос, можете, другите ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Септември 1934г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

Пишете върху темата: „Влияние на човешката мисъл".

Песен: „Аз в живота ще благувам". Прочете се Послание към Галатяните, 4 глава, стихове 1-11.

Направи се следното упражнение:

1. Изходно положение: Ръцете отпред на гърдите. Пръстите на всяка ръка събрани в купчина като цвят. Пръстите на двете ръце насочени едни срещу други, допрени (фиг. 1).



Ръцете се отдалечават в хоризонтална линия на страни и постепенно се разтварят. После пак идват в първоначалното положение.

2. От първоначалното си положение ръцете се повдигат пред лицето до височината на челото и пръстите се обръщат нагоре, при което пак пръстите на всяка ръка са събрани на купчина като цвят. При такова положение на ръцете, без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират отново във форма на цвят (три пъти).

3. Ръцете се поставят на височината на долния край на гърдите с пръсти обърнати надолу и пак събрани на купчина като цвят. При такова положение на ръцете без те да се местят, пръстите ту се отдалечават, ту се събират във форма на цвят (три пъти).

4. Упражнение № 1 се повтаря само един път.

5. Упражнение № 2 се повтаря 12 пъти.

6. Ръцете се връщат в изходното положение и после веднага се спущат надолу свободно.

Ако ви се зададе такава тема: „Благоприятни условия при самота и оскъдни условия при множество", как бихте я развили?

Да кажем, че имаме едно органическо същество и то има простор, но е в самота. И да кажем, че вън от условията има големи препятствия. Например представете си, че едно растение е посадено на полето и има голяма суша. Влагата изобщо съдейства за растежа. И ако тая влага с години отсъства, тогава младите дръвчета стават ниски. Растежът не е нормален. При неблагоприятни условия у растението се заражда желание да спуща корените си надълбоко, а инак се простират нашир.

А пък при друг вид неблагоприятни условия растението постъпва другояче. Да кажем, че едно растение е посято в гъста гора. У малките дръвчета тогаз има желание да растат нависоко. Ако малкото растение не може да стане толкова високо, че да долавя слънчевите лъчи, то е осъдено на големи страдания, става хилаво. Такива хора, които не са високи и чиито рамене не са широки, нямат съразмерност в развитието.

Сега ние вземаме един пример от естествения свят. А пък, за да се обясни едно органическо израстване у човека, трябва да се направи един превод.

Човек може да се намери в чувствата си в стеснителни условия и да има неприятни преживявания, но може да има естествени условия в своята мисъл, в мисловния свят и да има неприятни преживявания.

Спънките на човешката мисъл зависят от следното: често стават наслоявания, накопления от животинското състояние на човека. От животинските чувства на човека са оставени известни наслоявания в човешкия мозък. Мозъкът е един апарат, който функционира. Човек трябва да се справи с много неестествени положения в мозъка си. Трябва дълго време да организира мозъка си. Не че мозъкът не е организиран, но трябва преработване. Както човек преработва земната кора, за да изкара нещо, така трябва да се обработва и човешкият мозък. Вие с всяко хубаво чувство, което можете да имате в сърцето си, обработвате кората на своя мозък. А тази кора служи на човешката мисъл, има влияние върху мисълта. В кората на мозъка се проявява мисълта така, както се проявяват растенията върху земната кора. Това е по отношение на човешката мисъл. Но ако разглеждаме човешките добродетели, те се развиват като скъпоценните камъни. Те не се развиват на повърхността, а дълбоко в земната кора при съвсем други условия. За да се образуват скъпоценните камъни, Земята е минала през големи пертурбации в своя строеж. Скъпоценните камъни образуват една епоха. И можем да мислим, че заради тези скъпоценни камъни, са станали много видоизменения. Някой път можете да кажете: „Защо човек трябва да страда?" Вие имате едно повърхностно понятие за страданието: считате, че то е нещо непотребно. Но трябва да се изяснят работите. Могат да ви представят известен път, че е мъчен, че има много препятствия по него. Вие не сте минавали и може да си съставите едно въображаемо страдание. При сегашните условия животните са свободни от тези въображаеми страдания. Да кажем, че вие имате в банката Губиделников 200 000 лева. Дойде някой и ви каже, че банка Губиделников е фалирала и вие цяла нощ не можете да спите, цяла нощ мислите. Мислехте да следвате в странство и казвате, че това пропада! Мислехте къща да си направите. Цяла нощ сами се печете на един ръжен. На другия ден виждате, че банката Губиделников не е фалирала. Веднага идвате в едно възходящо състояние, започвате да мислите за странство.

Какви бяха причините за вашата промяна? Само няколко думи: „Банката Губиделников пропада!" Колко думи са това? (Три.) Само за три думи, които са достигнали до вашето ухо, вие 24 часа не можахте да спите и казвахте: „Защо Господ допусна именно сега да пропадне банката? Колко бях глупав!" Най-първо осъждате себе си, а после хванете Провидението. После хванете и хората наоколо: „Този директор на банката какъв нехранимайко е!" И на другия ден намирате, че нито вие сте виновен, нито директорът на банката, нито външните условия, а просто думите. Банката Губиделников не е пропаднала в своето здравословно състояние.

При сегашните условия мнозина от вас нямате една критическа мисъл. При когото и да е от вас, като дойде някой може да ви каже няколко думи за един ваш приятел и вие без да проверите тези думи, веднага повярвате. Човек трябва да бъде находчив в своите разсъждения. Един като обвинявал някого, казал за него. „Той е голям пияница. Постоянно пие. Опропасти всичкото си имане, негодник е." Другият му казал: „Аз го намирам за трезвен човек, честен, никога не съм го виждал да пие." - „Как?" - „Не съм го виждал когато спи да пие." Осем часа е трезвен. Когато спи един пияница не може да пие. Тогава защо го укоряваш, че е постоянно пияница? Кажете че три часа на ден е пияница, а вие казвате, че постоянно пие. Думата „постоянно" тук не е уместна.

Щом се каже, че някой е лош, тогава ние имаме в съзнанието си една философия за последствията. В един момент той е постъпил зле и казваме, че той е лош, защото условията в бъдеще ще се изменят. Ето каква е идеята. Представете си, че едно дете туря малка запалка на една къща. Налива газ и запалва. Първоначално вие може да се смеете, когато ви кажат, че къщата ще пламне. Но не се минават 2-3 часа и къщата пламва. Ние виждаме вече лошите последствия от една постъпка. Тогава какво се изисква? - Онзи, който вижда какво прави детето с тази запалка, може да образува обратна реакция. Колко ви струва да загасите един малък огън в началото. Ако едно дете цъкне кибритена клечка, няма да оставите това дете да запали огън, но ще я загасите. Може още клечки да цъка, но вие една по една ще ги гасите. Като изгори цялата кутия, детето няма да има какво да прави. Инак какви ще бъдат последствията? Последствията ще бъдат, че цялата къща ще изгори. Сега, какви са били намеренията на това дете? Не са били лоши. Детето е искало да направи опит да види, като запали клечката, какво ще стане. Огън се образува, после цялата къща ще изгори. А като изгори къщата, какво заключение ще си извади детето? Това дете ще го накажат, ще го бият. Детето сега разсъждава: „За една малка клечка и за няколко капки газ толкоз бой!" Това малко 7-8 годишно дете го напердашват. Представете си, че къщата наполовина изгаря. То още няма представа за вредата, която е направило. Но за пръчката, за онова, което се е отразило върху неговото месце, за това има вече ясна представа. Та в това отношение всичките хора на земята приличат на малки деца, които постоянно цъкат. Много кибритени клечки са цъкнали в природата. Природата е оставила доста такива клечки и някой човек, като намери кибритена клечка, я запалва. Но и природата си има пръчица. Ти, като направиш една погрешка, почувстваш болката от пръчицата - има наказание. Кое е наказанието? - Страданията, те са от чисто физически характер. Ние не знаем техния произход. Може едно страдание да произтича от причини, с които ние не сме свързани. Например един гостилничар сготви нещо лошо. Ти си гладен, ядеш, а той зле сготвил. Месото не е както трябва, маслото не е както трябва, съдините му не са хубаво калайдисани, и поради това той е сготвил нещо отровно. Той прави погрешка, а пък ти страдаш, и след яденето се свиваш, въртиш се от болки.

В дадения случай сам ти не си готвил. И ти можеш сам да си сготвиш, но има случай, дето друг е направил погрешката, а пък ти плащаш. Тогаз какви са изводите, които човек изважда от един такъв случай? - Чрез страданията идва човешката мисъл. Трябваше да ви препоръчат този гостилничар; трябваше да питате някого, който е ходил там, доволен ли е от гостилничаря, дали той готви хубаво, добро ли е яденето. Ще питаш някого, който яде там. След това имаме и другите изводи: Добиваш известни научни познания, морални правила. Ние сега питаме, какви ще бъдат последствията? - Ще добиеш някой научен метод или система. Ще се изгуби известно време, но мисълта ви ще работи, за да търсите начини да оздравеете.

Ти тръгваш на екскурзия в планината. Ще питаш онези, които са ходили, кои са най-добрите пътища, по които можеш да се качиш на нея. Човек, който пита, никога не греши. А който не пита, греши и иска много да страда. Сега това са обикновени ежедневни страдания, които идат от неудобства - това, което наричат неразположение на духа. Отнякъде ти имаш неразположение, помрачение: кисел си, настръхнал си като един таралеж или както някоя котка, която като види някое куче, настръхва козината й. Защо настръхва козината й? - От страх. Или някоя кокошка, която има малки и види говеда, тя си разтвори крилата, настръхне. Тя прави това, за да се насърчи: иска да се покаже, че формата й е по-голяма. Като настръхне перушината й, тя тегли кураж отвън. При едно състояние, когато иска да се насърчи, човек взема винаги една по-разширена форма. Защо човек трябва да бъде спокоен? При едно спокойно състояние ти възприемаш повече сила от природата, отколкото при едно неспокойно състояние. При едно спокойно състояние отраженията на външния свят стават по-ясни. При едно неспокойно състояние нямаш правилни възприятия. Например един човек се свива, огъва се. Туря в ума си едно неблагоприятно условие. Сам си създаваш тези условия.

Казвам: Мнозина сега живеете между тези два полюса. Вие в съзнанието си имате добрите условия на живота. Представете си, че сте син на един богат баща. Имате един определен доход от 100 000 лева в годината и можете да разполагате. Или представете си, че баща ви е беден и едва изкарва по 50 лева на ден и те едва ви стигат за прехраната. И тогаз нямате никакъв доход. Какво трябва да правите? - Синът, който се намира при неблагоприятни условия, баща му го праща на работа, а другия - баща му го оставя да си почива, мисли да го остави без страдание и да му даде възможност да свърши училището.

Та казвам: Ние живеем в една епоха, когато мислим, че сме при много неблагоприятни условия и че сегашните условия разрешават по-големи мъчнотии. Допуснете, че сте в още по-стеснителни условия. Свършил си и при това няма къде да работиш. Един българин, който свършил висше образование по музика в турско време, се завърнал във Варна. Той свирил на цигулка. Преподавал танци, ритмични игри. Който го слушал, казвал: „О, то е цяла цигания! На циганска гъдулка свири!" Богаташите казвали: „Как ще изпращаме дъщерите си при този човек да ги учи!" Страдал той, страдал и най-после станал секретар на турския паша. Дотогаз цяла година гладувал със своята класическа музика. Всички казвали: „Тая работа хляб не дава". Сега музикантите са поставени при много по-добри условия. В някои случаи вие имате дарби и за други изкуства, но нямате условия да се проявите. Какво трябва да се направи? Добър си, но някой път и доброто не може да се цени. А казвате: „Не струва човек да бъде добър". Ти обичаш да казваш нещата както са си, но никой не ги цени. Говориш право, а другите криво и работите не излизат добре. Не върви работата и най-после трябва да се създаде друг навик. Почваш да мислиш: „Не си струва човек да говори право". След това дойде друга епоха и казваш: „Не си струва човек да говори криво." Та има епохи в които казваш, че не струва да говориш право, има и епохи в които казваш, че не струва да говориш криво. Когато едно време се появило човечеството, явил се въпросът: "Как трябва да се живее?" Две течения имало. Едни казвали, че човек трябва да живее за всички други, а пък други казвали, че човек трябва да живее само за себе си. Така дяволът излязъл със своето първото изобретение - лъжата. И всички вестници писали, че нещо ново влязло в света. Дошло едно малко дяволче и искало да продаде това на един голям дявол. А онзи му казал: „На мен това няма да продадеш, а на други. На мен ще говориш истината, а на всички други - лъжата. При другите ще туриш в работа всичките мои лъжи.".

Ти сам лъжеш себе си, а не искаш да те лъжат. Искаш да се лъжеш, но не можеш в дадения случай. Ти искаш сам да се излъжеш и си казваш: „Не може все право, право! Трябва някой път и малко криво."

Но има нещо вътре в човека, което го хваща. Лъжата в самия човек всякога произвежда една реакция, особено когато искаш да излъжеш себе си. То е все едно да си наливаш азотна киселина върху кожата. Тя действа разрушително. Всяка лъжлива мисъл, която човек се опитва да си наложи, непременно ще произведе реакция. И затова всички са казвали: „Никога не се опитвай да лъжеш себе си!" Едно от правилата: Никога не се опитвай да лъжеш себе си, понеже това е невъзможно. А пък щом се опиташ, резултатът от това ще бъде страданието. Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Например нещо ти казва: „Не яж от това ядене". Ти си казваш: „Няма нищо от това!" На един свещеник донасят една кошница хубаво грозде. Той бил малко неразположен, а обичал да си похапва. Казват му да остави гроздето тая вечер. Най-после той си казва: „Искам да го опитам, само едно зрънце ще взема". Отива при кошницата. Взема едно зрънце. После казва: „Я още едно!" И започва второ, трето, четвърто и, след като опитал цялата кошница, цялата нощ се търкалял. После си казал: „Защо ми трябваше да ям! Трябваше да махна гроздето! Сега ли намериха да го донесат? Защо не го донесоха сутринта, а вечерта?" Питам: Къде е вината? Той иска да се излъже и казва: „Няма нищо!" Опитва първото зрънце, второто и пр. Каквито погрешки да направите, те никога не оправдават човека. Погледни гроздето, попипай го и го остави. Ще си опиташ характера. Та казвам: При сегашния живот има сили, които ръководят съдбините на човечеството. Всеки един човек се намира под известно опекунство. Вие мислите, че сте свободни, че можете да направите каквото искате и че можете да мислите, каквото искате. Някои философи мислят така. Вие можете да мислите каквото искате, но не можете да правите каквото искате. Даже и за мисълта има известни области, които ограничават. Някой казва: „Аз мога да мисля." Какво може да мисли човек? Например да ви дам на вас, на този клас, една премия от 2 000 лева да помислите нещо, което други не са мислили. Ти казваш: „Аз мога да мисля каквото искам." Но да помислиш нещо, което другите не са мислили! Да направиш нещо добро или лошо, което другите не са правили! Например искаш да си отмъстиш някому, ще употребиш стар метод: ще го набиеш, или ще му удариш някоя плесница, или ще говориш против него, или ще му запалиш къщата, или ще му хвърлиш киселина върху лицето. Понякога хвърлят азотна киселина върху лицето. Или ще употребиш инквизицията. Каквито и средства да употребиш, все са стари. Коя мисъл е нова? - Да се откажеш от своето престъпление! Всяка нова мисъл, която хората не са проучили, е толкова интересна, че ти ще престанеш да правиш престъпления. Представете си, че гоните някого, който ви е обидил и минавате покрай едно здание, което е отворено. Виждате красиви момичета играят на сцената и се спирате. Вие ще се откажете да го гоните. Ще кажете: „Има време. Я да видя какво правят." Сядате на стол, почвате да гледате и забравяте онзи, когото гоните. Тези момичета с новото, което вършат, игрите на сцената, веднага сменят вашето състояние. Питам: Лошо ли беше новото? Това за вас може да е ново, а пък за другите хора то е обикновено. Новите неща, които стават сега, всички тези изобретения и нови мисли, за някои същества са много обикновени! За нас е небивал морал да извършим нещо добро. Има същества, за които това е в реда на нещата. Сега, къде седи тайната? - Всяко нещо, което произвежда, което дава ново направление на нашия живот, за нас то е ново. Не че в природата е нещо ново, но за нашето съзнание то е нещо ново. Ние намираме за нови всички неща, които за пръв път влизат в нашето съзнание.

По възможност всеки един от вас трябва да се стреми да възприеме новото, което влиза в ума му. От какъвто и характер да са, новите неща всякога произвеждат едно ново направление в човешкото съзнание и в човешкия живот.

Тези линии как се наричат (фиг. 2)?


(Изпъкнала линия АВ и вдлъбната - СD.)

Ако тая изпъкнала линия се намира на лицето, какво влияние има? Показва магнетическо, здравословно състояние. Изпъкналите линии на лицето показват физиологически едно здравословно състояние на стомаха и на симпатичната нервна система, пък вдлъбнатите линии показват едно нездравословно състояние. Но трябва един умен човек да съпостави тези линии. Някъде имате известни линии, които са изпъкнали, и други, които са вдлъбнати. Изпъкналите линии са положителни, а пък вдлъбнатите линии са отрицателни. Всякога една вдлъбната линия показва неестествено състояние. Може да показва едно болезнено състояние: зависи, доколко е огъната линията. Също така и при изпъкналите линии, влиянието зависи от това, каква е изпъкналостта й.

Ако изпъкналостта е на средата на носа, тя има едни качества, а пък ако тая изпъкналост е на края на носа, тогаз ще има друг характер. И ако тая изпъкналост е горе, при корена на носа, или в долния край на носа, тогава първият случай ще показва една определена тенденция в умствения живот на човека, а във втория случай - противоположна тенденция.

Вдлъбнатите линии са събирателни линии. Човек с вдлъбнати линии към долния край на носа е любопитен, - иска да знае кой какво е казал. Много пъти тая линия може да е изпъкнала. Този въпрос ще го оставим недовършен.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът, (три пъти)

44 лекция от Учителя, държана на 14 септември 1934 г., София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder