НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Доброто семе

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Доброто семе

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, казва, аз, сега, хора, чувство, всички, живот, мозък, време, път, иска, развито, тебе, казвам, себе, бог ,

 Неделни беседи , София, 2 Септември 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Събуди се, братко мили“

Ще прочета част от 13-ата глава от Евангелието на Матея – от 24-ия стих до 30-ия стих.

„Духът Божи“

Знанието в света седи от няколко категории. Четири-пет души се събрали и единият казва: „Едно време дядо ми приказваше за царя в тази държава.“ Другият казва: „Баба ми на мене ми показваше портрета на царя.“ Третият казва: „Аз ходих в града и го видях.“ А четвъртият казва: „Аз се познавам с него, приятел ми е царят.“ Има знание, което дядо ви е предал. Има знание, което баба ви на картина ви го е показала. Има знание, което е като този, който ходил в града и видял царя. А съществено е знанието да ви бъде приятел царят. Знанието може да ви бъде приятел. Доброто, това е капитал, възможност в живота. Това е късметът на човека. Турците имат една поговорка и казват: „Късметът ми на крака да ми дойде.“ И всички хора сега очакват късметът им на крака да им дойде. Казват: „Тъй, както Господ го даде.“ Когато Господ го даде както Той намери за добре, тогава питат: „Защо го даде?“ Най-първо бяха съгласни както Господ го даде, после намериха едно противоречие.

Ние всякога казваме: „Както Господ даде“, [но] имаме една своя идея, нищо Божествено. Онзи човек, който казва: „Както Господ дал“, той всякога има една човешка идея и казва: „Дано стане както мисля!“ И като стане, казва: „Господ ме научи.“ А пък като не стане както той мисли и както той иска, той се учудва защо нещата не стават тъй.

Сега да оставим обикновените работи. Има неща, които не може да ги поправим. Има една погрешка, която не може да поправим. Тя е, че не може да изправим оста на Земята. Една погрешка: земната ос се е изкривила с 23 градуса и ние не може да я изправим. Всичките пакости, погрешки произтичат от тези 23 градуса на земната ос. Кой е онзи професор, който може да я намести? Било е време, когато оста на Земята е била перпендикулярна и тогава онези, учените хора казват, че всичката тежест тогава е била на Южния полюс. Но понеже Земята, като не разбира [да] седи на едно място, тя не обича да седи на едно място, и тя обича, като жените, да ходи тук-там, и тя си има свой идеал, стреми се към някого. Попадне нашата Земя на едно свое заблуждение, чака от черната магия да увеличат тежестта на Северния полюс и от тази тежест се е изменило равновесието, наклонило се е. На Северния полюс има повече лед и тази е причината, че оста е наклонена. Тази тежест е била долу, а сега се е изменила малко тежестта

Сега, туй с доброто семе няма нищо общо [с] разместването на земната ос. Искам да ви кажа, че на всинца ви осите ви са разместени. Това искам да ви кажа. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена 23 градуса и всичкият стремеж на хората е в това да наместят оста си. Перпендикулярна трябва да бъде. Една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. В света съществуват две плоскости. Едната плоскост аз я наричам плоскост на любовните действия. Любовта има известна площ. Знанието и мъдростта, и тя си има площ. Между тия две плоскости този перпендикуляр когато се измени, започват всичките нещастия.

Или другояче казано: Ако не разбираш законите на Любовта, която действува в човешкия живот, ако ти не разбираш законите на Мъдростта, която действува в човешкия живот, ти ще влезеш в едно противоречие. Туй противоречие може да произтича от тебе, може да произтича от съвсем посторонни причини. В даден случай може да страдаш. Дали заслужаваш или не, това е без разлика. Защото, ако се радваш, че си го заслужил, ако страданията са незаслужени, то и радостите са незаслужени. При радостите, когато се радваме, считаме го в реда на нещата. Но всяко нещо, което изпитваш, заслужил си го. Щом имаш съзнание, заслужил си го. Кой ти е крив?

В света малките работи създават най-големи пакости. Всичките недоволства в света произтичат от малкия прах. Има един прах, който преминава през всичките пукнатини. Ти може да имаш херметически затворено нещо, но има малки пукнатини и през тия пукнатини прахът минава. Може пукнатината да е половин милиметър, но през тия дупчици прахът намира място да мине. Сега, всичката пакост у човека е понеже човек има 7 дупки на главата и през тия 7 дупки влиза толкоз прах в неговия мозък. През очите влиза прах, през ушите, през носа, през устата. През тия дупки като влиза този прах, той е причина и образува една каша в човешкия мозък. Вие сега се намирате в трудно положение. Казвате: „Как Господ е направил тъй, че да влиза прахът вътре?“ Господ не го е направил тъй. Вие пропукахте прозорците. Той ги направи херметически. Вие казвате: „Малко отвън въздух да влиза, чист въздух.“ И край този чистия въздух влиза и прахът.

Сега, другата страна на живота седи в следното: човешкият мозък не е еднакво организиран. Част от човешкия мозък е полуорганизиран. Човешкият мозък, и той е в процес на развитие и всичките нещастия в света произтичат от неорганизирания мозък на човека.

Запример, ще намерите, на някой човек всичките нещастия произтичат от задната част на мозъка. Неговата глава е така завъртяна, има повече мозък отзад, отколкото отпред. А пък този, задният мозък, той много обича, много да яде и да пие нашироко, обича удобства в света и затова заборчава и през целия живот само дългове изплаща. Ако малкият му мозък не е организиран, знаете какво ще произтече от него. Всички бели на хората произтичат от малкия мозък. Ако е неорганизиран, той няма да се задоволи. Ако е мъж, няма да се задоволи с една слугиня: 2, 3, 5, 10 слугини иска да му шетат. Ако е жена, обича да има не един слуга мъж, но тя иска 10 слуги мъже, жени не може да търпи.

Хубаво нещо е да има човек слуги, но слугата е нещо вметнато, слугите са дошли отпосле. Бог е дал толкоз слуги да му слугуват. Запример, Той на човека е дал 10 милиона слуги да му слугуват в стомаха. Десет милиона слуги! Какво иска повече? Пък в дробовете, в главата колко слуги има! И вън от това той иска още слуги отвън. Казвам: Един човек, който има само в стомаха си 10 милиона слуги, той белята си търси, като иска отвън още слуги. Двама слуги. Никакъв слуга не ти трябва. Казва: „Без слуга не може!“ Щом без слуга не може, и без беля не може. Хората са дошли до това, че като не могат в света да успяват, викат дявола да го направят слуга. Пък дяволът, като ти стане слуга, цялата ти глава ще завърти. Казвате: „Умен е нашият слуга.“ Умен е, но знаеш умните слуги какво създават? Туй е в алегория казано.

Сега да оставим погрешките. Погрешки правят само учените хора. Невежите, понеже не се занимават с наука, погрешки не правят. В науката си някой астроном, някой геометрик, някой математик, някой естественик, той може да направи погрешка. Ако дойде в религиозния живот, някой учен човек може да внесе погрешка, може да внесе някое правило, някой проповедник може да каже нещо. В живота красивите, умните жени може да направят сума пакости. Такъв кодекс, направен [от] погрешки. Всичките най-учените хора, и те правят. Сега учените хора, за да се избавят от своите погрешки, казват: „Онзи, невежият, той е причината!“ Невежият човек нищо не разбира.

„Който посял доброто семе.“ Мнозина от вас имате доброто желание. Направите услуга някому и този човек не ви се отплаща. Казва: „Услужете ми с 10 000 лева и аз ще Ви бъда крайно признателен.“ Мине се година, две, три, десет години, трябва да го съдиш. Дойде друг, и той иска 10 000 лева. Три, 4, 15 души се наредят по 10 000 лева и всичкият капитал отиде. От какво страдаш? От много добрини. Питам сега: Каква е крайната цел?

„Посял доброто семе.“ Дошъл враждебник и посял лошото семе. Но понеже целта ни е да обясня някои противоречия: по някой път вие правите погрешки по единствената причина, че нямате достатъчно светлина. Не че не сте добри. Добри сте, но нямате достатъчно светлина във вашия мозък, понеже едното полушарие на мозъка ви е съвсем неорганизирано. Човек работи засега само с дясното полушарие. Половината полушарие седи в запас. Лявото полушарие седи в запас. От това мозъчните способности и чувства, мозъчните центрове, с които човек работи, някои са полуразвити.

Запример вземете центъра на човешката справедливост: някой човек не е справедлив, не е съвестен. Чувството на съвест е чувство, не е способност. Някои хора не може да бъдат съвестни, обичат да лъжат, да крадат, съвестта е слабо развита у тях. Някои хора са съвестни, справедливи. После, има някои хора са набожни. Да бъдеш набожен не е способност, то е чувство. В някои хора това чувство е развито, а други го нямат. Някои хора имат чувствата по вяра. И вярата е чувство. Той вярва. Но у някой вярата е слабо развита, той не вярва. Като дойдем до човешките способности, те са недоразвити.

Колкото хора са идвали при мене и са се оплаквали. Аз като ги погледна, виждам откъде иде. Най-първо в него способността за време не е развита, после способността за интуиция, за пресмятане на времето не е доразвита. Виждам, че центърът на причинността – да разсъждава от причина към следствие, е слабо развит. После, наблюдателните способности, и те са слабо развити. Той е станал търговец, взел стока, която на хората не е потребна, забатачил. Казва: задигнали го. Какво ще го задигнат? Той турил 10 души слуги в дюкяна си, а той си държи ръцете отзад. Той не разбира, [че] тия слуги обичат да пооткрадват. Днес каквото вземат, 5 на господаря и 5 в джоба, утре 5 на господаря и 5 в джоба и работите не вървят. Най-първо, като дойде един слуга, ще видиш главата му дали е развита. Някой казва: „Но какво ни казва той, аз съм честен човек!“ – „Да видя главата!“ Друг казва: „Аз съм свършил по математика, разбирам.“ – „Я ми разреши една задача. Ако разрешиш задачата, разбираш.“ Друг казва: „Аз разбирам от строеж, от план.“ – „На опит трябва да се постави.“

Сега някой казва: „Аз съм много набожен човек.“ В това ни най-малко не вярвам. Аз вярвам повече на своя пергел, той показва по-право колко е набожен човек, отколкото неговите думи. Някой ще каже, че много набожен бил. Знаете ли какво значи набожност? Това е едно от най-благородните чувства, които той има. Когато туй чувство е хубаво развито, той има най-голяма мекота и благородство, състрадание към хората – най-хубавото чувство, във всяко отношение един примерен човек е. Когато туй чувство е слабо развито, той може да те пържи на ръжен.

В европейските народи религиозното чувство е развито. В германците е слабо развито. Силно е в славяните. В американците е средно развито религиозното чувство. Силно е развито у евреите и там е [в] едно противоречие с парите. Слепоочната част, чувството за стяженолюбие е толкова силно развито, че Господ, като знаел тази слабост на евреите, даде им малка земя. Ако беше им дал голяма земя, какво щяха да направят, не зная. Малка земя им дали, да ги научат да работят. Един умен народ са евреите, религиозни са. Един евреин разбира времето тъй, както европеецът не разбира. За време евреите са първи. Евреин в търговия рядко пропада.

Сега да оставим, това са посторонни въпроси. Когато се говори за добродетелите на някой народ, се разглежда народът, разглежда се цялото човечество как е. Всеки народ, всеки човек има свои добри и лоши страни. При лошите условия какви са последствията и при добрите последствията какви са? Лошите условия, в миналото които са имали, лошите последствия са вътре, в неговия организъм. Запример, слабо е развита твоята съвест, слабо е развито религиозното ти чувство, слабо е развита твоята вяра – ще куцаш, ще се обезсърчаваш, ще се обезверяваш; животът няма да има смисъл за тебе.

Сега, когато се проповядва религията на хората, ние искаме да си обясним техните чувства. Казваме: „Набожен е.“ Той тепърва трябва да внася храна в организма си. Той трябва да намери набожните хора, не така които изповядват, но набожния човек. Ако си ясновидец, ще видиш, че излиза една особена светлина от главата. Запалено е. Туй място индусите го наричат хилядолистник, един център. И при този хилядолистник се намира най-висшето чувство – любов към Бога. Да любиш Бога, върху Който е поставен законът, да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.

Казвате, някой човек станал религиозен. Сегашните хора са мнозина религиозни. Ако бяха религиозни в този смисъл, светът щеше да бъде рай. Тия хора нямат религия. Но какво нещо е религия? Религия може да има един човек, който може да има любов към Бога. Бог е едно Същество, Което е образец на всичките хора; всичките добродетели и стремежи Той поддържа. Държавата, домът, семейството, всичко онова, което в нас е благородно и възвишено, произтича от Него. Той е, Който контролира нещата. Той казва на човека: „Това, което правиш, не е право. Има закон.“ Ред същества има, които са завършили своето развитие.

По някой път мене ме питат: „Ти виждаш ли нещо?“ Казвам: „Това е обидно заради мене. Виждам, разбира се. Виждам тебе, виждам, че ти си човек, който нямаш любов към Бога, после си човек, който имаш много малко съвест: откъдето вземеш пари назаем, не връщаш; обичаш да икономисваш истината; в училище като си бил, не си се учил, дипломът, който имаш, е слаб.“ – „Отде знаеш?“ – „Познавам. Ти си носиш своите белези на главата.“ – „Е – казва, – страшен човек си.“ Не съм страшен аз, страшна е твоята глава. Тури в себе си да подигнеш, да организираш своя мозък. Ти ако живееш добре, заради тебе е, не е заради мене. Аз ако живея добре, заради мене е. А пък ако не живея добре, то е пак заради мене.

Сега всичкият стремеж в света е да се организира човешкият мозък. Трябва една наука. Не само да се констатира, но да има начини, по които човек може да се превъзпита, не изведнъж. Защото, за да се превъзпиташ, трябва да дойдеш, да имаш един образец. Не може да придобиеш туй религиозно чувство в себе си, без да организираш своя мозък. Само хора, у които туй чувство е развито, ти като влезеш при тях, усещаш, че тия хора ти дават. В света сме много практични. Трябва да идеш при банкера, който има пари, да ти даде назаем. Или при тях, или при архитекта иди като при професор, който има знание да ти даде; той разбира тия работи. Разбира математика, тази способност е развита.

Казвате: „Така се раждат.“ Не така се раждат хората. Всеки човек носи своите заложби, които Бог му е дал, но същевременно носи и резултатите, усилията, които той е правил в миналото.

Ако вие вземете двама души, единият, на когото веждите са тънки, както копринен конец или като 10 копринени конци (защото единият е много тънък; българите казват: такива „копринени гайтани“), а пък другият с дебели вежди, като на Тарас Булба, който Гогол описва. Единият човек, с тия дебелите вежди, е практичен. Той е обективен, той разбира физическия живот. Той може да бъде справедлив. Той няма фини чувства, той не е религиозен. Той казва: „Ти трябва да изпълниш каквото ти казвам!“, другояче, ще ти даде път. Онзи с тънките вежди, той е по-отстъпчив, той с големите отстъпки създава на себе си други пакости. За хатъра на този, за хатъра на онзи прави погрешки. От какво произтича хатърът? То произтича от едно чувство на тщеславие. Когато у тебе уважението е много силно развито, когато искаш хората да имат за тебе добро мнение, хубаво е това, то служи за един подтик. Ти може да имаш туй чувство, но за да имаш доброто мнение на хората, трябва да дадеш нещо. За да мислят хората, че ти си музикант, ти трябва да свириш, да направиш нещо. Или да бъдеш скулптор. В каквото и да е направление, хората искат да видят нещо у тебе. Ако това не може да дадеш, ти не може да имаш тяхното добро мнение.

Не търси доброто мнение на хората, но най-напред търси онова, което правиш, право ли е, разумно ли е или не. Търси една опора вътре в себе си, после търси опора вън от себе си. Защото ако вие вървите успоредно в своето развитие, ако тия хора имат твоите разбирания, не само разбирания, разбиране значи еднакво развиване, ако техният мозък е така организиран, както твоят, вие ще се разберете. Ако техният мозък не е организиран както вашия, ако техните способности и чувства не функционират както твоите, вие не може да се разберете. Ако вие идете в Европа, във Франция, ще намерите законите по-други. Ако идете в Америка, и там се различават. Ако вие идете в Англия, различават се законите. Ако идете в съветска Русия или ако сте тука, в България, има различие. Според степента на развитието на народите, такива са и законите.

Колкото един народ е на по-високо развитие, по-добре е организиран неговият мозък в правия смисъл, според ония правила, според ония закони, които съществуват в природата. Защото аз не считам живота произволен. В света има една правова държава, има съвършени хора, от които ние може да черпим. Пример, дали вие ги знаете или не, няма какво сега да ви доказвам.

Някой път някои искат доказателства. Как ще докажете на някое дете, което гледа Слънцето, иска да го носи под мишница? Ако ти му кажеш, че то е един милион и 500 хиляди пъти по-голямо от Земята, как ще разбере? То казва: „Може да е като нашата къща.“ Туй дете не може да го убедиш, даже способни хора, които говорят за един и половина пъти, че Слънцето е по-голямо от Земята, те сами не разбират това нещо, защото, за да разбереш колко е голяма Земята, ти трябва да го обгърнеш. Ние говорим, че Земята е много голяма, но това е повърхностно знание. Ние със своето съзнание е трябвало да обгърнем Земята или да можем да я видим отвсякъде, да може да видиш какво става в Америка, да може да видиш противоположната страна, навсякъде Да виждаш, това значи да разбираш нещата, да знаеш къде е ден и нощ, да знаеш къде е вечер. Сега може да се зароди противоречие: „Кой може да го има това нещо?“ Има хора, които може да го имат. Има хора, които живеят на Земята и знаят, че нощ няма, има вечер и ден. Има хора, за които Слънцето никога не залязва. Какво ще кажете? Щом Слънцето не залязва, това показва, че вие има още дълго време да се усъвършенствувате. Но да оставим този въпрос.

Сега въпросът е за доброто семе, заложбите, туй, което в дадения случай зависи от вас. Вие се намирате в едно противоречие – искате да услужите (?) вашия живот. Природата не ви е оставила съвсем в тъмно. Животните, които са поставени на голяма опасност, запример, като един заек или както една сърна, един елен, у тях слухът е толкова фино развит, по някой път обонянието е толкоз развито, че още отдалеч, от един километър една сърна ще усети мечката. Някога от два километра чувствува. Тези, първите жители на Америка, у тях туй чувство на слушане е толкоз силно развито. Те казват, един индианец като тури ухото на земята, от 4–5 километра който иде, той вече го чува.

Та, казвам: Природата в нас е вложила известни чувства, за да ни предпази. Много пъти известен човек предчувствува, че след време неговият живот ще се измени и той трябва да вземе някакви мерки. Казвате: „Това е илюзия. Сега върви по мед и масло.“ След 5 години той чувствува, че това ще се измени и след 5–10 години това се случва. Вие, които не знаете, ще идете при някоя врачка да ви гледа на кафе или на боб, или при хиромантисти на ръка, или физиогномисти, или френолози, все да ви кажат нещо.

Преди години, мисля 7–8 години има, във време на войната, един ден седя занят, една млада госпожа иска да ме види. Казвам: „Занят съм, ще кажете да ме извини.“ Тя казва: „Не, не, толкоз важно е, непременно трябва да видя този господин!“ Казвам: „Не може ли да отложи?“ – „Не, по никой начин.“ Слизам и казвам: „Ще ме извините, имам малко време.“ Обръща се тя и ми казва: „Ще бъда ли щастлива? Моля да ми кажеш!“ Казвам ѝ: „Искате ли да Ви кажа една горчива истина?“ – „Че каква горчива истина? Може да ми кажеш.“ – „Ти, рекох, има да живееш само две години. Затова ти препоръчвам да вземеш едно Евангелие и да се приготвиш за другия свят. Пък туй, дето искаш да се ожениш, всичко това го остави.“ Тя казва: „Друго нещо няма ли писано?“ Казвам: „Съжалявам. Понеже искаш да ти кажа, хайде да ти дам малка надежда. Виждам една малка възможност. Тя е много малка – на 10 000 случая става изключение, но ако стане изключението с тебе, ако ти останеш на този свят, да дойдеш да ми кажеш. Ако заминеш за другия свят, аз това ще го зная.“ Тя и досега не е дошла.

Ще кажете: „Някое ясновидство.“ Това не е закон на ясновидство. Това са известни черти, които аз виждам. Аз виждам строежа, който тя има. Този строеж при тия условия след две години ще рухне. Казвате: „Трябва да видя това.“ Не, аз другояче разсъждавам. Виждам кола слабо направена, казвам: „Като турят стотина кила, ще се счупи.“ – „Отде го знаеш, ясновидец ли си?“ Не, аз виждам, аз измервам оста колко може да издържи. И виждаш, че 100 килограма като носи, може да издържи.

Та, когато се говори за ясновидство… Това е отношението. Другояче седи ясновидството. Тъй, както разглеждате, ясновидството е много механическо. Законът на вярата – човек има отношение към същества, които не познава. Ти седиш някой път и нещо ти казва: „Стани туй да направиш!“ И казваш: „Така ми дойде на ума.“ Имаш едно същество, което мисли твоето добро. То ти говори по радиото, възприемаш, казва ти: „Така и така ще постъпиш.“ Постъпваш. Работата тръгва. Или някой път забравил си някой предмет или някоя книга, някои от тия същества те заведат и казват: „В еди-коя си библиотека иди, в еди-кой си шкаф“ да намериш някоя книга. Всичко туй ще ти каже. Някои хора нямат такива помощници, тяхната работа върви малко по-мъчно.

Туй, което хората наричат късмет, това не е нищо друго освен връзка с известни разумни същества, които са богати в своята опитност, богати в своите сили, богати в много неща. Те може да ви помогнат и упътват в правия път. Някои ги наричат божества, някои ги наричат светии, някои ги наричат гении, някои ги наричат дарби. Както и да е, но те съществуват.

Както и да вярвате вие, аз сега не искам да ви карам да вярвате, но аз искам да вярвате в туй, което е. Вие не може да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: „Вяра трябва.“ Вярата е един закон. Ти ще видиш нещата как ще станат. Да вярваш в Бога какво означава? Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш тогава? Но тебе Бог не може да ти бъде приятел, ако в тебе чувството на любов не е развито, да Го обичаш, да ти трепери сърцето, да имаш свещено чувство към Него. Ако към Него имаш любов, Той ще ти нареди всичките работи в света. Всичките блага и сега, и за в бъдеще зависят от Него, не тъй механически ако Го обичаш, но ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй, както никога не очакваш.

Вие казвате: „Защо е така?“ Защото не може да бъде другояче. Вие вземете някога една жена, колкото и да е красива, колкото и да е умна, каквато и да е, ако тя започне със своя другар мъж да се отнася зле, той и светия да е, той като търпи, търпи, ще излезе из търпение и ще каже: „Не искам да имам нищо общо с тебе!“ Турците казват така: „И счупените орехи надминаха 1000.“ Докато счупи 999, търпи; като счупят хилядния орех, той ритне. Турчинът търпи до 999 ореха и като туриш хилядния, ритне. Американците казват: „Да ме ритне някой с крака си, ще го претърпя; но да се качи на гърба ми – ще го ритна аз.“

Не, към сегашния живот, тъй, както хората са се стремели да обяснят живота според своите разбирания, тия методи, които сега употребяват, са полезни. Но тия методи не са ефикасни за самовъзпитанието. Казва: ти бъди справедлив, ти бъди разумен, ти бъди добър, бъди малко мъжествен, бъди честен. Как? Дружи с честни хора. Ти искаш да имаш един честен син, един отличен син. Ще намериш най-добрата мома, ще ѝ попипаш главата, съвестта в нея да е отлично развита, да има 7 за съвест. Религиозното чувство да има 7, твърдост 7; вяра 7, надежда 7, вдъхновение 7, разумност 7, памет 7, навсякъде 7. За нея като се ожениш, но и у тебе да са по 7, ще имате синове и дъщери такива, каквито вие искате. Казвате: „Каквото Господ даде!“ Ако посееш семето на бодили в нивата, Господ пшеница няма да даде, бодили ще даде. Ако ти развиваш в себе си противоположни качества на ония плевели, ти не може да имаш един гениален живот.

Чудни са хората, когато мислят. Казва: „Той е гениален човек!“ Той, за да бъде гениален, трябва да има гениално чувство, той трябва да има гениален ум, той трябва да има гениална воля. Значи развит мозък, трябва да е организиран. Гениалният човек в пълния смисъл е с добре организиран мозък. Всеки човек може да стане гениален, ако работи над себе си. Ще се организира неговият ум, мозъкът е в постоянен процес на организиране. Не трябва да се обезсърчава. Когато направим изменение на живота, 20–30 години по всичките правила постъпваш по всичките правила, може да дойдеш до гениалното положение на добре организирания мозък. Ако мислите само произволно, трябва да работите над себе си, да се молите.

Оттук-оттам те похваляват, че си добър човек. Не с похвали. Онзи човек, който пише, ще направи едно съчетание, второ, трето. И после, много поети пишат там. Аз, като видя някой поет, като пише поезията, виждам, че неговото религиозно чувство е слабо развито. Той развива своята поезия, някъде е поетично, но някъде е хлабаво, в морално отношение е хлабаво.

Казвам: Когато в човека чувствата са хубаво развити, той не трябва да бъде хлабав в своя морал. Не че не трябва да имаме любов, но любовта не седи само да вземаш, трябва да даваш. Аз разглеждам живота. Що е любовта? В света има два вида любов: който купува и който продава, или онзи, който произвежда и онзи, който консумира. Ако дойде някой да ми продава хубав плат, платът мене ми е приятен и аз съм доволен, че съм взел хубавия плат, скъпо плащам, но хубав е платът.

Хубаво. За да пожертвувам заради някого, той ще каже, че ме обича. В какво ще покаже своята любов? Ако този, който ме обича, в най-мъчното положение не може да помогне, де седи неговата любов? И ако аз не може да постъпя по същия начин, де седи моята любов? Чудни са хората. Казва: „Това е безсмислено, заради което аз умирам.“ Казва някой: „Аз умирам за някого.“ Аз не искам някой да умира заради мене. Аз искам хората да живеят заради мене и аз да живея заради тях. Християните по някой път казват, че Христос умрял заради тях. Хубава идея. Аз виждам, според мене има криво тълкувание. Христос умря, за да живее заради тях. Отрича се от Своето лично благо, за да живее изключително за благото на другите. Той не е мъртъв, но жив, живее за другите, умрял в Своя личен интерес и живее за благото на Своите ближни. Това е Неговото разбиране. Човек трябва така да разбира.

Сега всички се намираме в една степен. Някой от вас трябва да живее дълго време, някой искате да се ожените, млад сте. Гледайте главата на вашата възлюблена да е добре устроена, лицето да няма никакъв дефект, като го прегледате. Щом намерите дефект, ще кажете: „Тя не е за мене.“ Като изправиш дефектите, нека 10 години момъкът да работи и тогава да се ожени за младата мома. Да не бърза. Чудни са хората, като бързат млади да се оженят! Като се оженят, какво ще направят? Да се оженят, да се разбират, да си помагат. То е смисълът. Вие не разбирате женитбата. Тя е една от великите тайни. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне при мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога. Вие не разбирате каква е тайната. Жената като се върне при мъжа си, тогава и той ще се върне при Бога. Само тогава може да живеят заедно. Сега жената – отвън, мъжът – отвън и всичко карат през просото и са нещастни. Дотогава, докато твоята жена е извън тебе, дотогава тя ще греши. Дотогава, докато ти си извън Бога, ти ще грешиш. „Не искаме да грешим!“ Ще влезеш при Бога. Жена ти, [за] да не греши, тя трябва да влезе в тебе. Жената, ако не иска да влезе в мъжа, тя ще греши. Човек, който не иска да влезе при Бога, той ще греши.

Ако грешите сега, кой е крив, я ми кажете? Ако мъжът греши, причината е, че е без Бога. Ако жената греши, причината е, че не е в мъжа си. Тя иска да има един мъж. Сега, разбирайте ме право. Тя иска да има един мъж, като кон да го възсяда, да му тури един гем. Не, не. Подкопаваш ли мъжа, туряш ли му гем и самар, ти създаваш на себе си най-голямото нещастие в живота. Човек, който се опитва да подчини Божественото в себе си – мъжа, той ще създаде най-голямото нещастие в себе си. Така седят работите. Ти, като дойдеш до Бога, ще считаш Неговия закон свещен. Жената да счита закона на мъжа свещен. Тя трябва да има за мъжа, свещена идея, който е излязъл от Бога. Нали за мъжа вие имате идеал? Коя жена не търси този идеал? Коя жена не въздиша?

И сега въздишате. Не мислете, че аз ви осмивам. Аз ви оценявам. Когато въздишате, търсите. Когато не въздишаш, казвам: „Ударил я нашироко!“ Всички, които не въздишат, казвам: нашироко са ударили. Мъж, който въздиша, на прав път е. Мъж, който не въздиша, не е на правия път. Които въздишат, влизат в положението, на прав път са те. Когато човек намери Бога, да живее в Него и Бог да живее в него. И когато жената намери онзи мъж, разумното, Божественото да живее в него и то да живее в нея.

Това е доброто семе, което човек трябва да посее. Тази нива, то е новият човек, който трябва да се посее. Пък сегашните плевели, които са посети, няма да ги търсите, ще ги оставите. Ще погледнете, има някакъв дефект посят. Не се мъчи да го изтеглиш. Остави да расте доброто в тебе. Кой как дойде, кажи: „Не се доближавай до мене, понеже обичам да ритам. Стойте малко настрана, един метър настрана. Имам навик: без да искам, ритам.“ Човек не трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да ги изкоренява. Той иска да ги изкорени. Човек трябва само да подхранва Божественото, да се спре върху силното, което има в себе си, да види кои са силните точки, върху тях да работи. След туй идват други способности да развива. Вярата е чувство. Други са хората, които имат вяра. Чувството на любовта е подложено на развитие. Човек не е достигнал до туй съвършено развитие. Той подлежи на развитие. И всичките усилия сега се изискват. Сега ние искаме да се облагороди човек. Човек да познава себе си, да познава ближните си, да знае как да помогне, това е то, доброто семе, което Бог е посял.

Сега, онези нещастия, които идват, онези противоречия, които идват, не считайте, че са нещо неизцеримо, тъй както казват: „Това е съдба, това е карма!“ Тогава ще обясня. Това е полуобяснение. Всичките погрешки на човека в един живот могат да се изправят. Всичките занемарени чувства може да се развият и всичките занемарени способности може [да се развият]. Престъпление той не трябва да държи в ума си, но нека да държи един образ Божествен. Образ трябва да се държи. В туй отношение, не трябва да се спирате върху отрицателната страна на човешкия живот, понеже той е познат. Там няма какво да се занимавате. Спирайте се върху положителното. Срещате кой и да е човек – винаги се спирайте върху нещо положително, което има. От него може да се ползувате. Дефектът, какъвто има, ако се спирате върху този дефект, вие ще си създадете цяло нещастие на себе си. Когато казва Писанието да възлюбиш ближния си, подразбира да търсите доброто, което Бог е вложил в твоя ближен. Не търсете неговите недостатъци, той сам ги чувствува. Ако ги намериш, кажи един начин, един прав път, как може да ги изправи.

Да допуснем, че някой човек не е милосърден. Как бихте му казали? Ти ще му кажеш, че не е милостив. Как трябва да помогне? Вие обичате да жертвувате, вие подразбирате парите на някой човек. Трябва да дадеш мисъл, не пари. Хората не се нуждаят от пари. Парите са на втори план. Дай му една мисъл, постави го на един изпит. И себе си ще поставиш на един изпит, тъй както са поставени външните условия, при които си поставен, когато условията, при които ти можеш да се подигнеш. След като се подигнеш, ще може да помогнеш и на окръжаващите. Първият, който излезе из един трап, ще може и другите, които са в трапа, да ги извади. То е, когато се подигне човек. Остава сега едно отношение за нас. Работници се изискват, за да се подигне светът. Във всички области се изискват работници и то много добри работници. Ние сега ратуваме за един ред и порядък. Всички хора трябва да се превъзпитат. Те трябва да се пресъздадат. Тогава ще имаме едно общество, такова, каквото ние желаем. В едно общество с тия неразвити чувства и способности какво ще има? Музиката няма да е на свят, изкуството няма да е на свят. Милосърдието няма да е на свят. Религиозното чувство няма да е на свят. Тогава какво ще бъде?

Та, казвам: Тия усилия, които се правят в науката за възпитанието на младото поколение, тия преобразования в дома, навсякъде се изискват знания. Да тръгнем по онзи път, който природата от хиляди години е начертала и който постоянно ни коригира. Това е новата наука, която слиза и знанието, което в миналото е било запретено да се казва на хората. Вече се отваря нов път. Трябва да се изучава. Казвате: „Духът като дойде, ще ни научи.“ Много общо е казано: Духът. Дойде един учен човек, казва: „Я да видим съвестта как е развита, религиозното чувство как е развито.“ Не само за пари да ти прегледа главата. Ако е за пари, като я гледа и ако дадеш повече, ще ти каже неща, които не са верни, ще позаглади, ще позамаже и т.н.

Доброто семе, което е посято, трябва да израсте. Сега работете върху себе си. Когато дойде обезсърчението, всяко обезсърчение показва, че надеждата е слабо развита. Всяка меланхолия и обезверяване показват, че вярата ви е слаба. Когато започнете и в Бога да се съмнявате, показва, че любовта ви е слаба. Като кажете: „Добро не трябва да се прави“, милосърдието е слабо. А като кажете: „Много философия не ни трябва“, разсъждението не е вярно. Казвате: „Този човек няма какво да учи.“ Казвате: „Музика не трябва, това не трябва, онова не трябва.“ Казвате: „Навреме и без време.“ Не, всяко нещо трябва да стане точно навреме. Навреме и без време. В Писанието има навреме и без време. Някой път хората считат, че някои неща не са навреме, но по Божествен […] и навреме. В човешкото време ти всякога не си според Божественото време. „Навреме и без време.“ Всякога прави нещата според Божественото време, а не без време. Ако направиш нещата без време, когато Бог не ги иска, ще имаш най-голямото разочарование. Това е в човешкия живот. В Божествения живот всичките неща са навреме, точно определени. Точно определено е. Вие знаете – по закона на интуицията, някой път десетина години не сте се виждали с някого, тръгвате по улицата и мислите за някого. Срещате се и той казва: „Аз за тебе мислех!“ Срещате се двамата точно навреме. Приказвате и се разбирате. Целият ваш минал живот остава.

Казвам: Връзките, които свързват хората, са много по-дълбоки, отколкото вие схващате. Сега се живее и за в бъдеще пак ще се живее, пак ще се виждате. Вие казвате: „Има ли друг живот?“ Има, има. Аз от там ида. Аз ида от този живот, за който вие питате. Или, ида от Живота, от Големия Живот, от Великия Живот, дето всичко се осмисля, живот, в който всичките противоречия не съществуват. Съществува Божественото. Един ден, когато влезете в този живот, ще видите защо са били тези работи. Сега, както и да обяснявам, аз не искам да примирявате противоречията. Не мога да кажа на един железар защо бие желязото. Ако го попитам, казва: „Много дебело е, трябва да го заостря. Трябва ми остро желязо.“ Гледам, дърводелецът деля дърветата. Питам го защо ги деля, казва: „Трябва ми за греди.“ Какво ще кажете на онази жена, която кълца месото? Тя казва: „Мъжът ми иска. Не може, трябва да го кълцам.“ Аз виждам противоречията, но виждам и добрата страна.

Ще ви обясня с един пример. Един ангел, който искал да разбере какво е човешкият живот, молил се на Господа да го прати на Земята. Господ го пратил на Земята на една ябълка. Той цъфнал, завързал хубави плодове, хората го заобиколили и той се зарадвал, като ги видял толкова хора хубаво облечени. По едно време идва едно дете, откъсва, без да го пита, започва да го реже с нож, да го дъвчи. Казва: „Втасахме!“ Знаете ли какво било положението на този ангел? Като се върнал на Небето, казва: „Много добре беше, но онова дете ме накълца и ме изяде.“ Казва Господ: „Искаше да изучаваш човешкия живот.“ Пратил го в една круша – същият опит. Пратил го в коня, в кравата, в разни форми. Туй е отрицателната страна. Най-после, като минал през всичките страдания, до гушата му дошло, той го турил във формата на една красива царска дъщеря. Дошъл вече нейният възлюблен и като поживели, казва: „Слава Богу, царската дъщеря заличи всичките ми земни страдания.“

Казвам: Като дойде последната форма – на царската дъщеря, всичките ви страдания ще се заличат.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

44-та неделна беседа,
държана от Учителя
на 2.IX.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, казва, аз, сега, хора, чувство, всички, живот, мозък, време, път, иска, развито, тебе, казвам, себе, бог ,

 Неделни беседи , София, 2 Септември 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder