НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Противоречия и възможности

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Противоречия и възможности

Най-често използвани думи в беседата: човек, себе, може, страдание, всички, бог, йосиф, работи, дойде, години, страдания, хора, има, христос, бъде, време, добро, любов, днес ,

Съборни беседи , Витоша, 12 Август 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Деяния на апостолите, 7-а глава.

В човешкото естество съществуват три големи противоречия и три големи възможности, от които произтичат всички нещастия и блага за човека. От противоречията произтичат всички страдания, а от възможностите – всички блага. Това е такава философия, за предаването на която са нужни не само ден-два, но най-малко хиляда години. Тези хиляда години са необходими за предаването само на една лекция от цялата философия. Представете си тогава колко години са необходими за цялата философия! За да си представи човек каква е тази философия, някои учени я сравняват с вечността. Какво нещо е вечността? За да си съставите понятие за вечността, ще приведа аналогията, с която си е послужил един от древните мъдреци. Той казва: "За да имате понятие за вечността, представете си една голяма земя с 400 хиляди мили дължина, 400 хиляди мили широчина и толкова дебелина. Тази земя е нещо подобно на голям остров, на който всяка година прелита една птица; тя взема по една малка частица от нея и я занася на друго място. Колкото време ще употреби, за да пренесе земята на това място, толкова време трае първата секунда на вечността."

Често вие се натъквате на известни противоречия, но не знаете техния произход. Също така изживявате известно недоволство, скръб, омраза, но отде са дошли тия чувства, тия сьстояния, не знаете. Например вие не знаете, че омразата е от висока култура. Защо? – Защото съществата от нисша култура, какъвто е например глистът, не познават това чувство. Да мразиш, да завиждаш – за това се изисква доста висока култура. Само умният човек е способен да мрази, да завижда, да върши престъпления. За да направи едно престъпление, понякога човек мисли години: планува, решава, докато най-после го извърши. Ум се иска за престъпленията. Колко време е мислил човек, докато направи ножа! Да се направи един нож с такава форма, каквато днес той има, това съставлява цяла епоха в развитието на човечеството. Който пръв е измислил ножа, той е имал предвид благото, спасението на човечеството. Наистина, ножът и до днес е благо за човека, но същевременно той е и негово нещастие, защото го заробва. От една страна, ножът може да спаси човека, а от друга – да го зароби. Тази работа прилича на спасителя на един търговец, който дошьл уж да го спасява, а го насилил и взел парите му. Това се разправя в един анекдот. Двама разбойници нападнали един търговец с цел да го оберат. В това време дошъл трети с желание да освободи търговеца от разбойниците. Той изпъдил разбойниците и завел търговеца у дома си, като му казал: "Сега ще ми дадеш всичко, каквото имаш в себе си, и ще благодариш, че те избавих от ръцете на разбойниците." – Какво добро направил той на търговеца? И той постъпил като двамата разбойници. Ако търговецът се беше противопоставил да му даде парите, които е имал в джоба си, и той щеше да постъпи като разбойниците.

Казвам: характерът на хората се познава при изпитанията в живота. Много родители например се радват на малките си деца, считат, че те са ангелчета. Дайте на едно от тия ангелчета една ябълка и после му я поискайте назад и ще видите доколко това дете е ангелче. Казвате за някой човек, че е светия. Дайте на този човек една къща и след време се опитайте да му я вземете. Този светия веднага ще каже: "Защо вземате къщата ми? Нали за Бога я дадохте?" Това не е светийство. Няма защо да задържа той къщата за Бога. Бог не се нуждае от никакви къщи. Истинският светия ще каже: "Заповядай, братко, вземи къщата си. Аз и без къща мога да живея." Изобщо в даването човек се изпитва. Някой даде нещо или направи някакво добро и после казва: "Много дадох, излъгах се." – Това показва, че ти си съгрешил. Когато човек дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши. Той трябва да дава точно колкото е определено. Когато прави Добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с радост трябва да си спомня, че е направил някакво добро. Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва да си спомня за направеното добро. Истинско Добро е това, което предизвиква радост в Бога, в ближния ти и в самия тебе. Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радост, то не е направено, както трябва.

В 7-а глава от Деянията на апостолите се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосиф. От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи. Яков имал дванадесет сина, един от които бил Йосиф. Той сънувал два съня, които разказал на баща си и на братята си, с което събудил тяхната завист: те го продали на търговци, които отивали за Египет, а след това напръскали дрехата му с кръв от животно, за да докажат на баща си, че Йосиф бил изяден от звяр. С това те дали добър урок на Йосиф, за да разбере как може единадесет братя да му се покланят, как може баща да му се кланя. Йосиф вътрешно проявил тщеславие. Не е трябвало да разказва той сънищата си нито на братята си, нито на баща си. Сънища са това, те не са нещо реално. Обаче братята му завидели – как е възможно да дойде ден, когато те да му се поклонят. От втория сън пък баща му се докачил и казал: "Нима ти ще ни станеш господар, че ще трябва и аз, и майка ти, и братята ти да ти се покланяме?"

Днес всички хора правят същата грешка като тази на Йосиф и на дванадесетте отци на Израил, неговите братя. Йосиф имал известни слабости, за които трябвало да отиде в Египет, а после да лежи две години в затвор. Когато бил в дома на фараона, Невидимият свят го поставил на изпит, за да се опита целомъдрието му. Той избягал от изкушението, но вината му се заключавала в това, че не събудил в жената възвишени и благородни чувства, а лоши, низки чувства. Това показва, че и в него имало нещо криво. Кривото се заключавало в това, че не бил много умен. Може ли да се нарече умен човек онзи, който, като срещне своя приятел, започне да му отваря касите си, библиотеките си, да показва колко богатства, колко знания има? С богатствата, със знанията си той излага своя приятел на изкушение. Следователно не излагайте приятеля си на изкушение с вашите богатства и знания.

Това, което Йосиф преживя, трябваше да стане. Така се изпитва всеки човек. Хиляди години трябваше да минат, за да се разбере защо именно Йосиф е пострадал от братята си и от фараона. Хиляди години още има да учите! Дълго време още птицата ще отива и ще се връща, ще пренася зрънце по зрънце земята, докато от старата земя се създаде нова.

Казвате: "Не можаха ли тия неща да се избегнат?" – Всичко, което е станало, трябваше да стане. Ако не бяха станали тия неща, нямаше какво да четете и да учите. Тъй щото по-добре е, че всички тия неща са станали, макар и със своите противоречия, отколкото да не бяха станали. Това, което Йосиф не можа да довърши, други дойдоха след него и го свършиха. С това, което стана, се разкриха греховете и слабостите на Йосиф и на братята му. Като отидоха при Йосиф да купуват храна, той ги постави на изпит – задържа при себе си най-малкия си брат, Вениамин, а останалите пусна да си отидат. Те започнаха да плачат, да се разкайват и да говорят помежду си: "Каква напаст ни сполетя! Ние продадохме брат си, но ето, днес иде възмездие за нашето престъпление." – Колко години трябваше да минат, докато те осъзнаят в себе си престъплението, което са извършили по отношение на брат си! Едва тогава те се изповядаха пред баща си за стореното от тях с Йосиф. Тогава и Йосиф им разказа своите изпитания и погрешки. И най-после заключи: "Отсега нататък всички ще вървим по Божиите пътища и няма повече да грешим." Следователно всеки човек, всеки народ, който не върши Волята Божия, е осъден на големи страдания.

Питам: ако днес, три хиляди години от времето на Йосиф, ви дадат задача като неговата, как ще я решите? Или ако след изминаването на две хиляди години след Христа ви дадат задача като Неговата, как ще я решите? Много от съвременните християни, като се натъкнат на някое малко страдание, едва го понасят. Страданията са за героите. Който не страда, той не може да бъде герой. Първото страдание, което се дава на човека, показва, че в него има условия да стане герой. Страданията повдигат човека, правят го силен, мощен, велик. Ако не страда, човек нищо не може да постигне. Когато някой страда, Божественото в него му нашепва: "Не се смущавай, от тебе човек ще стане." Страданията са скъпоценни камъни, които украсяват човека. Който види тия камъни върху човека, той изпитва в себе си желание да ги обсеби, да ги открадне. Болката, която човек изпитва при страданието, се дьлжи не толкова на това, че той страда, колкото на факта, че се чувства разпънат: от една страна го теглят отвън, да му вземат скъпоценния камък – страданието, от друга страна той тегли да задържи тази скъпоценност за себе си. Който не разбира смисъла и цената на страданието, той казва: "Защо ми се даде това страдание?"

Мнозина смесват страданието с мъчението и с труда. Страданията представляват обвивките на Божествените ценности, които в бъдеще ще красят главите ви. Ако страданията не съществуваха, хората щяха завинаги да останат голи, сухи кости, от които нищо не можеше да излезе. Ако можеше без страдания, нито Христос, нито апостолите, нито мъчениците биха страдали. Страданията са съществували и преди Христа, и в Негово време, а съществуват и днес. Който върви по пътя на разумните страдания, той върви в Божествения път. Да мисли човек, че може и без страдания, това значи да е взел крива посока в живота. Едно трябва да знаете: след всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта. Колкото голяма е била скръбта, толкова голяма ще бъде и радостта. Радостта иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място. Какво значи да занесе човек страданието на неговото място? Да занесеш страданието на мястото му, това значи да го изтърпиш докрай. Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него. Щом придобиеш тази скъпоценност, радостта иде вече като естествено последствие на придобивката. Тази е философията на страданието. Всичко друго, вън от страданията и радостите, е преходно, временно. Някога и страданията ще престанат, но днес, при сегашното развитие на хората, те са необходими.

Сега всички трябва да бъдете герои. Като ви дойде някое страдание, не бързайте да го хвърлите на земята, но кажете: "Без страдания на Земята не може." Пееш ли, носи страданието. Работиш ли, носи страданието. Имаш да даваш, носи страданието. Обират те, носи страданието. Мъчат те, носи страданието. Каквото и да става с тебе, носи страданието и напред върви!

Някой се оплаква, че е пострадал много. От какво е пострадал? Борил се е с котка и тя е оставила следи по лицето му. Или се е борил с куче, което също така е оставило следи по лицето му. Може да се е борил и с лъв, който е оставил следите си по тялото, по дрехите му. Най-после човек може да се бори и с дявола. Какво оставя дяволът? Той оставя своята чернота. Като излезе от борбата си с дявола, човек почернява, погрознява и започва да съжалява, че е влязъл в борба с него. Каквото и да прави, човек трябва да се бори с дявола. Той е голям майстор в борбата. Всички се отвращават от дявола, а въпреки това всеки ден дружат с него. Тук ще го видите да чука чаша за здраве с някои добри хора. Там ще го видите, че е влязъл в съдружие с някой богат търговец. Всички се радват на веселостта му, на сладкодумието му, на доброжелателството му – не го познават хората. Защо? – Защото те си го представят особен, не като човека, вследствие на което попадат в неговите примки. След като ви създаде ред неприятности, той ще дойде да ви съжалява, че сте пострадали много, че са ви излъгали, и казва: "Да бях дошъл при вас, нямаше да пострадате така." Като разберете един ден, че дяволът ви е създал всички нещастия, вие се връщате пак към старата философия и казвате: "Защо стана така?" – Защото другояче не можа да стане. За подобни случаи турците казват: "Или си отваряй очите, или ще ти ги отворят!" С други думи казано: или разбирай как стават нещата, или ще те накарат да разбереш.

Съвременните хора са дошли до положението да работят главно за себе си. Добро е това, но то съставя една трета от цялата работа. Други са отишли по-нагоре – те работят освен за себе си, още и за ближните си. Това съставя две трети от цялата работа. Най-после човек трябва да работи и за Бога, да завърши целия кръг на работата. Значи човек трябва да работи в три направления: за себе си, за ближния си и за Бога. Или обратно: за Бога, за ближния си и за себе си. Отдето и да започне работата, резултатът ще бъде един и същ. Всеки трябва да държи в съзнанието, в ума си мисълта за тези три работи – да работи едновременно за себе си, за ближния си и за Бога. Ако работи изключително за себе си, човек се намира в областта на свещения егоизъм, отдето идат всички страдания и нещастия. Свещеният егоизъм не носи нищо добро за човечеството. Досега хората са работили за себе си повече, отколкото трябва. Едва сега те започват да работят за ближните си.

Време е вече хората да започнат работа за Бога. Като работят за себе си, мнозина мислят, че работят за Бога. Какво значи да се работи за Бога? Хиляди години трябва да се разправя на хората какво значи работа за Господа. За да работи за Господа, първо човек трябва да отиде при Него, да Го проучва, да види как Той работи. Не можете да работите за Бога, докато сами не видите как Той работи. Щом започнете да работите като Бога, вие работите вече за Него. Докато дойдете до тази работа, дълго време трябва да учите как Бог работи. Тъй щото, когато работите за Бога, ще се учите от Него как Той работи. Като работите за ближния си, ще се учите от него как той работи. Като работите за себе си, също така ще се учите от себе си. По този въпрос вие сте специалисти, по-големи авторитети от вас не съществуват. Що се отнася до работата за себе си, всички сте генерали. Щом дойде до работата за ближния и за Бога, там сте обикновени войници. Засега бих желал да станете генерали в работата си за ближния. Колкото се отнася до работата за Господа, това е въпрос на близко или далечно бъдеще – от вас зависи.

И тъй, за когото и да работите – за себе си, за ближния си или за Бога, поставете Любовта за основа на всяка работа! Страданието е работа, радостта – почивка. Следователно, дойде ли страданието на гости в дома ви, поканете го любезно, усмихнете му се и кажете: "Много те очаквах, много плаках за тебе, но заслужаваше да се плаче." Какво ви струва да се усмихнете на страданието? Някой ви е обрал. Трябва ли да страдате за това? Като срещнете този, който ви е обрал, усмихнете му се и кажете: "Заповядай и друг път. Ако имах повече, още бих ти дал." – Това значи герой!

Сега нека всеки от вас си избере поне по едно нещо за приложение от това, което говорих тази сутрин. Много неща има за приложение, и то най-разнообразни. Нека всеки си избере нещо, но ще внимавате да не се яви между вас вътрешно недоволство. Това недоволство може да се дължи на обстоятелството, че някой е задигнал най-хубавите дрехи, а за другите не са останали такива. Друг пък е задигнал един скъпоценен пръстен или златен часовник, или златно перо за писане, или сребърна лъжица, чаша или някакъв скъп прибор за ядене. Нека всеки си избере това, което му е нужно, а не това, на което всички се нахвърлят. Ако ви трябва лъжица, вземете я; ако ви трябва пръстен, вземете го; ако ви трябва огърлица, вземете я. Всеки да си вземе това, което за дадения случай му е необходимо. Който иска да се жени, той непременно трябва да има огърлица. Без огърлица човек не може да се жени. Когато посаждат житото в земята, става годяването му. Като покълне, става сватбата му. Когато започне вършитбата, хорото се върти. И най-после, когато житото се смели и приготви на хляб, щастието иде. Значи тогава невястата, младата булка влиза в устата на хората, които започват да я дъвчат.

Следователно, когато житото страда, вие се смеете, радвате се. Тази е първата усмивка, която човек е направил. Като слушате да ви се говори така, вие казвате, че ви залъгват. Какво значи залъгването? Залъгване е, когато ви обещават нещо, а не го дават. Щом ви дадат обещаното, това вече не е залъгване, то е нещо реално. Човек търси Любовта и ако не я намери, казва, че го залъгват. Щом намери Любовта, той е доволен вече, защото се е домогнал до нещо реално. Залъгването е метод. Докато заставят детето да отиде на училище, залъгват го, дават му това-онова. Щом влезе в училището, започват вече да го учат. И през периода на ученичеството ученикът пак се залъгва. С какво? – С хубави бележки, с награди, със свидетелства. Всички тия неща са все залъгалки. Хубави са залъгалките, но най-добро от всичко е знанието, което човек придобива. Истинско знание е това, което човек всякога може да употреби както за свое благо, така и за благото на другите. Всичко друго, което не може да използва за свое и за общо благо, не е знание.

В прочетената глава в лицето на мъченика Стефан виждаме герой, когото убиват с камъни, но той прощава, като се обръща към Бога с думите: "Господи, прости им, те не знаят какво правят." Стефан разбираше смисъла на страданието. Той гледаше на страданието като на скъпоценност. Ако хвърлят камък върху някой обикновен човек, той ще каже: "Убиха ме! Мене ли намериха да убиват с камъни?" – Някога ще ви бият с малки камъни, а някога – с големи. С каквито камъни да ви бият, вие трябва да имате предвид философията на страданията и геройски да понесете всичко. Когато влизате в някоя градина с плодове, вие отивате при една ябълка, откъсвате най-голямата, най-зрялата и красива ябълка и казвате: "Отлична е тази ябълка." Защо не постъпвате по същия начин и когато ви замерят с някой голям камък? Вземете този камък в ръката си, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е ударил с него. По този начин вие ще победите. Как постъпвате днес, когато някой ви удари с камък? Навеждате се, вземате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взема още един камък и ви удря с него. Така се започва престрелка, хвърляне на камъни от двете страни, както децата си играят с топки.

Казвам: бъдете герои, за да носите страданията си. Вие викате към Христа, молите се да ви посети. Но ако Христос дойде при вас, едва ли ще Го изтърпите един ден. Ще Му кажете: "Господи, можеш вече да си отидеш, защото откак дойде при нас, големи нещастия ни сполетяха." Защо сте недоволни от Христа? – Защото, когато дойде в домовете ви и намери пълни шишета, Той ще каже: "Изпразнете това шише, изпразнете онова шише!" Като не знаете какво по-нататък ще прави Той с празните шишета, вие казвате: "Откак дойде Христос в дома ни, оголяхме, къщата ни се изпразни." Обаче Христос прилага един велик метод: старото излива, а ново, чисто налива. Нали и вие постъпвате така? Когато при вас дойде някой ученик, дадете му една хубава книга. Когато гладен човек дойде при вас, давате му от най-хубавия хляб, с който и вие се храните. Когато жаден човек дойде при вас, давате му от най-хубавата вода, която и вие пиете. И най-после, когато приятелят ви дойде при вас, давате му най-хубавата мисъл, която държите за себе си. Какво приятелство е това, ако вие не можете да имате помежду си най-хубави мисли и чувства? Истинският живот седи в чистотата. Много лоши мисли и чувства могат да минат покрай вас, но вие не трябва да ги пущате да влязат вътре. Това е геройство. Срещате мечки, вълци – не се възмущавайте от тях. Има три вида мечки: външни, вътрешни и Божествени мечки. Също така има и Божествени коне. Например пророк Илия се възнесе на Небето с огнена колесница, с три Божествени коня. Това са отвлечени работи, които не са за всички хора. Те са само за възрастните. Големите, дълбоките книги са за учените хора, а за вас са малките книги, букварчетата.

Често съвременните хора задават въпроса: "Не можа ли Христос да не страда?" – Аз не се занимавам с този въпрос, защото зная, че Онзи, Който е създал света, е предвидил всичко. Той е наредил нещата разумно. Следователно страданията на Христа са разумни и на място. Който намира, че е могло да се избегнат страданията на Христа, нека той направи опит да създаде нов свят, според своите разбирания. Ако наблюдавате вашия вътрешен свят, ще видите, че и там е предвидено да страда Христос. Когато грешите, Христос страда във вас. Апостол Павел казва, че Христос е разпнат втори път. Какво значи това? Това подразбира, че докато грешат, хората все още продължават да разпъват Христа в себе си. Хората се възмущават от евреите, че преди две хиляди години са разпнали Христа, но въпреки това те и до днес още продължават да Го разпъват в себе си. Някои пък се съмняват наистина ли Христос е бил разпнат. За да се освободи от съмнението в себе си, човек трябва правилно да мисли.

Сега аз ви съветвам да не се лакомите за големи неща, но всеки да си вземе по едно букварче и да започне да учи. Какво трябва да бъде това букварче? – Букварче на щастието. Всички търсят щастието и ще го намерят в това букварче. В днешната беседа има едно букварче на щастието. Намерете го, вземете го и започнете да учите. Другите неща от беседата оставете за после. Започнете да изучавате азбуката на щастието. Кога може да бъде човек щастлив? – Човек може да бъде щастлив, когато езикът му не е много дълъг. Човек може да бъде щастлив, когато не се сърди, не се кара, не се гневи. Човек може да бъде щастлив, когато не е ревнив. Щастлив е онзи, който се влюбва само за ден и половина. Защо? – Защото влюбването е външната страна на Любовта. Влюбването е дреха на Любовта, която всеки ден може да се сменя.

Едно трябва да знаете: който истински иска да бъде щастлив, той трябва да се държи здраво за Любовта. Любовта е същественото в живота. Тя носи живот. При Любовта човек расте и се развива, а при влюбването се смалява. Като се влюби, човек губи от теглото си и тежи два пъти по-малко, отколкото преди влюбването. Щом се влюби, след един ден и половина той вече се е стопил, олекнал е. Който се топи и смалява, той се е влюбил; който расте и се увеличава, той люби. Изкуство е човек да се влюбва. По-голямо изкуство е човек да люби. Един търговец се влюбил в една княжеска дъщеря и за да разположи княза към себе си, поканил го един ден на обяд. Като се свършил обядът, търговецът казал: "Втори път няма да помисля да давам обяд на княза." – Защо? Прескъпо му струвал този обяд. Търговецът казал: "Ако дам още един обяд на княза, нищо няма да остане от мене. Всичкото ми имане ще отиде. И себе си да продам, нищо няма да постигна." Такова нещо е влюбването.

Не желайте неща, които заробват! Ако едно желание може да ви допринесе нещо, има смисъл да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши от свободата, от най-ценното в живота, защо ви е то? Затова правете разлика между желанията си. Наблюдавайте кои желания дават свобода, кои заробват и кои ограничават. Свободният човек сам се ограничава. Това е негово право. Който не е свободен, той пък се заробва и като се зароби, трябва да дойдат други да го освобождават. Значи свободният сам се ограничава, сам се освобождава. Който не е свободен, други го заробват, други го освобождават. Затова казвам: ограничавайте се, без да се заробвате! Това е ваше право. В това седи силата на човека. Това е законът на Любовта.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

12 август, 5 ч.

Най-често използвани думи в беседата: човек, себе, може, страдание, всички, бог, йосиф, работи, дойде, години, страдания, хора, има, христос, бъде, време, добро, любов, днес ,

Съборни беседи , Витоша, 12 Август 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder