НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Граници на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Граници на живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, може, има, плът, духт, всички, цялото, дух, страдания, време, вода, земя, себе, казвате, дете, хора, дявол ,

Съборни беседи , Витоша, 8 Август 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Когато четете Библията, трябва да имате предвид две неща: Духът и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма. Плътта подразбира променливия, неустойчивия живот. Духът – Вечното, Божественото начало на нещата. Духът и плътта коренно се различават, но като се говори за тях, човек не трябва да се спира много да ги разграничава какво е плътта, и какво – Духът. В плътта се крият условия за всички видове престъпления. Обаче не смесвайте страданията, причинени от престъпленията, с вътрешните, по-високите страдания. Страданията са преходен период от плътта към Духа. Страданията са граници между плътта и Духа. Който не може да мине през тази граница, той не може да влезе в Духа. Някой се смущава, безпокои се защо му идват страдания. Ако не страда, човек не може да мине от неустроеното, от нечистото, от държавата на плътта към мястото на Духа. В нечистотата, в неустроеното няма живот. Следователно смъртта царува в плътта, а животът – в Духа.

Какво е смъртта и какво – животът? Смъртта е сянка на живота. Обаче не за всекиго смъртта е сянка. Смъртта е сянка за праведния, ад за грешния. И страданието не е за всекиго. Един се мъчи, друг се труди, а трети страда. Който страда, само той минава от плътта в Духа, от неразумния в разумния живот, който е организиран. Разумният живот е без противоречия, без сенки. Когато боледува от някаква болест, човек се намира в страданията на плътта. Като страда, по този начин той изучава законите на живота. Всяка болест показва, че е нарушена някоя добродетел. Болката на очите, на главата, на гърдите, на стомаха, както и на всички останали удове в организма, показва, че тия удове са лишени от нещо. Щом придобият това, което им липсва, здравословното състояние ще се възстанови.

Така трябва да гледа човек на всички явления в живота. Съвременните хора искат да разберат смисъла на живота. Смисълът на живота е в това – да живееш. Ако не живееш, какъв смисьл може да има животът? Ако не живеете, а говорите за смисъла на живота, все едно, че сте взели Библията и размествате буквите ѝ или чоплите с игла всяка буква, за да видите какво има под нея. Какво ще остане от Библията? Библейска каша. При това положение вие трябва да намерите онези, които са писали Библията на времето си, те да ви помогнат. Същото нещо става, когато размествате в ума си всички ваши понятия за живота и за Природата. Това не е нищо друго, освен същата библейска каша.

Често вие мислите, че сте постигнали нещо, че много сте придобили. На другия ден обаче обръщате всичко с главата надолу и се чувствате грешен. Как ще си обясните това противоречие? В един момент се чувствате чист и свят, добър човек, а в следния момент се чувствате нечист, грешен и лош. Ще изясня това противоречие със следния пример. Майка облича детето си с чисти дрехи. Отдето мине, то на всички обръща внимание, всички му се радват. Покрай това дете минава друго, което носи в ръка кофа с нечиста вода. Второто вдига кофата с нечистата вода и я излива върху детето с новите дрехи. От този момент кой как мине покрай него, бяга настрани. Това дете започва да се чувства нечисто, грешно. Питам: всъщност то по-грешно ли е сега, отколкото преди заливането му с нечистата вода? Вътрешно то е пак толкова чисто, колкото и по-рано, но външно дрехите му са нечисти. Детето трябваше да бъде толкова предвидливо и умно, че отдалече още да схване какво мисли другото с кофата в ръка и да избяга от него. Кое е второто дете? – Дяволът. Когато срещнете дявола, не се хвалете пред него, че имате нови дрехи. Той всякога носи в ръката си кофа с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен човек, залива го с нечиста вода. Срещнете ли дявола, отдалече още бягайте от него. Казвате: "Какво представлява дяволът?" Дяволът е символ на злото, на изкушението, на отрицателното в живота. За да не правите връзка с дявола, не мислете за него. За каквото мислите, с това се свързвате, това привличате. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и го привличате към себе си. Вие не обичате злото, но то казва: "Колко време сте живели при мене! Колко време сте ми слугували! Защо днес ме избягвате? Защо сте толкова непризнателни? Забравихте ли, че аз ви научих да разбирате света?" Така изрежда дяволът своите заслуги по отношение на хората. Той не е невежа, не е прост, той е първокласен философ, благодарение на което изопачава доброто в човека. Щом влезе в него, той разбърква ума, сърцето и волята му, вследствие на което човекът вижда света наопаки.

Казвате: "Щом е така, защо е създаден дяволът?" – Не питайте това, но задайте си въпроса защо вие сте създадени. Дяволът е свободен да мисли и да разбира, както иска, за това вие не сте отговорни. Вашата отговорност се отнася до самите вас. Когато дяволът дойде при вас да ви изкушава, вие ще му кажете: "Махни се, сатана, оттук. Аз мисля, както Бог мисли, и върша Неговата воля." Ако не мислите така, страданията едно след друго ще ви следват. Това не значи още, че човек не трябва да изучава живота и на по-низшите от себе си същества. Той има право да прониква в живота на същества, по-низши от себе си, но трябва да бъде внимателен, за да не падне в техния живот. Защо? Защото този живот не отговаря на неговия и ще му причини големи мъчнотии и страдания, докато излезе от него.

И тъй, Духът е Божественото начало в човека, което организира, работи и повдига неговия живот. Той води човека към онази пълнота на живота, към която се стреми неговата душа. Само в живота на Духа човек ще придобие истински знания: познаване на Цялото и познаване на частите. Цялото се познава отдалече, а частите – отблизо. Понякога вие искате да изучите Цялото отблизо и се приближавате към него. Цялото по никой начин не може да се изучи отблизо. Защо? Защото отблизо се изучават само частите. И тогава, като се приближите до частите, една от тях ще хвърли сянка пред очите ви и вие ще видите само нея. Тази малка част обаче не представлява Цялото. Например, като мислите за добрия човек, вие казвате, че добър е само онзи, който прави Добро. Добрият човек не прави само Добро, но той мисли добре и чувства добре. Има още ред качества, които определят добрия човек. Вие даже не сте помисляли, не сте сънували какво нещо е добрият човек. Апостол Павел е казал: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога." Същото може да се каже и за добрия човек: "Нито на ум е дохождало на човека какво нещо е Доброто." Велико нещо е Доброто! Да живееш в Доброто, значи да живееш в рая.

Мнозина се интересуват от живота в рая и питат: "И в рая ли отношенията между хората са такива, каквито на Земята? Има ли в рая мъже и жени, майки, бащи и деца, както на Земята?" – Ако си представяте живота в рая като този на Земята – отношения между мъже и жени, майки, бащи и деца – и животът там ще бъде същата каша като тази на Земята. Докато сте на Земята, доволни или недоволни, вие ядете кашата, която майка ви бърка. Някога сте доволни от тази каша, а някога не сте доволни. Защо? Защото има сладки каши, има и горчиви каши. Всички желаят сладките каши.

Сега размишлявайте върху живота на Небето и нека всеки от вас си представи този живот и после да го опише. Някои искат да си представят как живеят съществата на Небето. За да разберете живота на Небето, първо трябва да забравите отношенията, които сте имали помежду си като жители на Земята. Там ще видите, че вашите майки, бащи, братя и сестри не са били никакви майки, бащи, братя и сестри. Това са отношения между кукли. Щом забравите тези стари отношения, ще започнете да изучавате новите отношения – отношенията между душите. Когато забравите старите си бащи, майки, братя и сестри, тогава само ще намерите своя истински Баща, тогава само ще намерите опорната точка в живота, тогава само ще намерите смисъла на живота.

Докато живеете на Земята, вие ще имате нужда и от майка, и от баща, и от братя, и от сестри. Кой от кого има нужда: майката от детето или детето от майката? – Детето, разбира се. Защо? – Защото е слабо. Детето няма сила да се облече, да се изпере, да се нахрани. Когато е чиста, дрехата може да се изпере само със студена вода. Обаче когато е нечиста, нужно е топла вода и сапун. Защо е нужен сапунът? Да разтваря мазнините. Тъй щото, когато поставят човека на огън, това показва, че той има много мазнини, много непотребни вещества. Сама по себе си ризата е чиста, но в междините ѝ са вмъкнати мазнини, утайки, които са непотребни и трябва да се изчистят, да се изхвърлят навън. Празните пространства, шуплите на ризата са необходими, защото през тях минава въздух, който прониква в тялото. Щом се запушат шуплите с нечистотии, ризата непременно трябва да се изпере. Иначе въздухът не може да прониква през тялото и от това организмът се разстройва. Когато нечистотиите, калта, утайките в човешкия организъм се увеличат, Божествената Любов не може да прониква вътре, а с това се създават ред нездравословни състояния. Само Божията Любов носи здраве за човека.

Някои хора обичат да затварят прозорците на къщите си. Това е все едно да запушват шуплите на своите ризи, за да не влиза през тях въздух. Не, благодарете, когато шуплите на дрехите ви са отворени, за да стане проветряването правилно. Когато ви дойде едно страдание, това не е нищо друго, освен отваряне на няколко хиляди пори в човешкото тяло. Като се видите в това положение, казвате: "Какво ли ще излезе от мене?" Радвайте се на тия отворени пори! Всички хора говорят за здравето, препоръчват разни методи за запазване на здравето си, но като дойдат до опитите, виждат, че това, което са проповядвали и разбирали, сега не го разбират. Докато е здрав, човек препоръчва търпение на другите хора, казва им да търпят, ако искат да се излекуват. Щом той заболее, проповедта му пропада. На другите хората проповядват търпение, а те сами не могат да търпят. Силата на човека седи в следното: сам да изпълни това, което на другите проповядва. Всяка болест служи за изпитание на човека – да провери неговото търпение. Болестта не е нищо друго, освен инспектор, който дохожда да провери и изпита как е устроено тялото на даден човек, каква е издръжливостта на някои удове от организма му и т. н. Той проверява дали тялото е укрепнало, или не. Всяко изпитание има за цел да опита човека какво и колко неща е придобил в живота си.

Казвате: "Докога ще идват изпитанията и страданията в живота ни?" – Докато се усъвършенствате. Невидимият свят не търпи никакви дефекти. Докато човек греши, докато има дефекти, все ще има някой да го ревизира. Всяка погрешка в живота на човека трябва да се отстрани, т. е. да се изправи. Защо? – Понеже сега се строи нещо съвършено ново, което трябва да бъде без погрешки. Вие не виждате Новото, което се строи във вас, вследствие на което изпадате в големи противоречия. Без Новото, което сега се строи, никой не може да бъде щастлив. Докато Новото се съгради, вие ще удряте, ще чукате, ще плащате данъци. Съгради ли се Новото, никакъв чук няма да се чуе, никакъв данък няма да се плаща. Мнозина питат не може ли без страдания. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита не може ли без ръце, без крака, без очи, без уши? И без ръце може, и без крака може, и без очи може, и без уши може, но какво ще остане тогава от човека? Едно трябва да имате предвид: каквото страдание или противоречие ви дойде, намерете неговия смисъл. Каквато болка ви дойде, намерете нейния смисъл. Всички противоречия, страдания, болки не са нищо друго, освен чистене. Чистенето пък е процес на живота. Дето има живот, там има и чистене.

Следователно страданията, противоречията са граница за преминаване от един живот в друг. Човек не може да влезе в Божествения живот, докато не мине през страданието като процес на чистене. Който се чисти, той минава в държавата на Духа, той става свободен гражданин. Радвайте се тогава на чистенето. – "Колко време ще се чистим?" – Това не трябва да ви интересува. – "Дълго време ли ще трае процесът на чистенето?" – Колко време се употребява за изпиране на една нечиста риза? Някои могат да изперат ризата си само за половин час, но от търкане могат да я скъсат. Други пък могат да я изперат в продължение на няколко часа, като я киснат предварително в сапунена вода; после я перат със сапун в няколко води, докато най-после я изсушат и изгладят. По-добре перете ризата си бавно, да не я скъсате скоро. Не се отегчавайте от работата си. Духът, който живее във вас, не се отегчава, затова и вие не трябва да се отегчавате. Духът ви казва: "Не бързайте, не се смущавайте, имайте търпение, аз сам ще свърша тази работа." В погрешките си хората са бавни, а щом дойде до изправянето им, те бързат, искат моментално да ги изправят. Както бавно, продължително са грешили, така ще се въоръжат с търпение, бавно ще изправят погрешките си. Много време се изисква за съграждане на Доброто в човека: не един, два или няколко дена, но години са нужни за това. Всяка добродетел, която човек е изработил в себе си, се е подхранвала, съграждала се е с години наред. Това не става в един ден, нито в една година или в един живот. Не само това, но хиляди разумни същества са работили върху човека, помагали са му, за да изгради в себе си красивото, великото, което днес виждаме. Някои казват, че Духът всичко ще донесе. – Духът всичко ще донесе, но какво ще правите, ако нямате място в себе си къде да турите това, което Той носи? И светлината носи много нещо на мравката, но как я използва тя? Тя ще задържи в себе си толкова светлина, колкото е нейната възприемчивост. И обикновеният човек възприема светлината, и светията възприема светлината, обаче всеки я използва според степента на своето развитие.

Стремете се да разширявате съзнанието си. Казвате: "Не се ли е разширило досега съзнанието ни?" Да задавате такъв въпрос, това значи да живеете в закона на ограничението. Разширяването на съзнанието е непреривен процес, свързан с повдигането на човека. Колкото по-високо се повдига човек, толкова и хоризонтьт на неговото разбиране и знание трябва да се разшири. Той трябва да разбира закона на Цялото и закона на частите. Цялото е Бог, частите са всички живи същества, от най-малките до най-големите. Щом разбере тези два закона, човек може да определи своите отношения към Цялото и към неговитe части. Всеки момент частта мени своята служба, своето място, тя не остава два момента на едно и също място: постоянно се движи към Цялото, за да се учи от Него. Тя заема мястото и службата на различни органи. И вие, като части на Цялото, откакто сте слезли на Земята, досега сте заемали различни служби, вследствие на което сте се изменили много. В първо време сте заемали малки служби, но колкото по-нагоре сте се качвали, толкова по-големи служби сте заемали, с по-големи и тежки отговорности, докато сте дошли до положението, при което днес се намирате.

Сега казвате: "Остаряхме вече, не можем повече да работим." – Какво нещо е старостта? Старостта показва, че службата на човека е голяма, товарът му – тежък; той е заобиколен с много хора и затова казва, че не знае какво да прави. Вие сте остарели по единствената причина, че сте се занимавали с много работи. Злото не е в това, че сте остарели, но че като сте остарели, не сте могли да изперете дрехите си. Знаете ли колко е мъчно стар човек да пере дрехитe си? Виждали ли сте как стар човек пере дрехите си? Малкото дете и старият си приличат в едно отношение, а именно в това: малкото дете и старият човек сами не могат да се перат. Сегашните хора мислят, че сами се перат. Не, те се лъжат. Съвременните хора са деца, които и до днес още майките и бащите им ги перат. Те мислят, че са силни и сами могат да се перат. Не, майките и бащитe им ги перат. Майките и бащите им – това е Духът, Който ги пере. Щом Той се оттегли, те ще видят, че представляват или малко дете, или стари дядо и баба. Старият трябва много да работи. Обаче като мисли, че не може да работи, той туря товара си на чуждите гърбове. Истинското положение, в което човек трябва да се намери, е това, което Христос е изказал в стиха: "Ако не станете като децата, няма да влезете в новия живот, в Царството Божие." С други думи казано: ако не станете като малките деца, няма да преминете през границите на страданието, за да влезете в Царството на Духа. Време е вече да влезете в това Царство. Ето защо, не гледайте на страданията като на мъчение, но като на преходни състояния, които водят от Скръб към Радост.

Сега размишлявайте върху това, което ви се каза днес. И каквото намислите, то ще ви остане. Ваше е само това, което можете да възприемете от всичко казано, а не това, което ви се е дало.

Изпейте песента Бог е Любов.

8 август, 5 ч.

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, може, има, плът, духт, всички, цялото, дух, страдания, време, вода, земя, себе, казвате, дете, хора, дявол ,

Съборни беседи , Витоша, 8 Август 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder