НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вътрешният човек

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Вътрешният човек

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, сега, природа, има, път, хора, бъде, дойде, години, казва, аз, любов, себе, свят, живот, христос ,

 Неделни беседи , София, 29 Юли 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще ви прочета само няколко стиха от третата глава [на Посланието на апостол Павел] към Ефесяните.

Ще се спра на думите „вътрешният човек“.

Има неща в природата, на които трябва да се направи един превод. Превод трябва да се направи, защото хората не са запознати с езика на природата. Ако биха били запознати с езика на природата, те толкова нещастия не биха имали на Земята. Понеже имаме толкоз криви преводи, ние влизаме в постоянно стълкновение. Всичките учени хора правят един опит, възможно е да направят разни преводи. Трябва да благодарим за хубавите преводи, които са направили. Тия преводи не са дали още желаемите резултати. Положението сега е много по-добро, отколкото в миналото и за бъдеще ще има още по-голямо подобрение.

Вътрешният човек. Щом има вътрешен човек, има и външен. Един обширен въпрос е да се проучава човекът. Най-интересното същество на Земята е човекът. По-интересно същество от човека няма. Ако човек би проучил човека, не себе си. Някой казва: „Проучи себе си.“ Онзи човек, който включва всичко – един човек или всичките хора са един човек, съзнанието е едно.

Сега, когато казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Вие, от едно езеро, което няма никакво изтичане навън, ако отворите, може да направите хиляди вадички, които текат в разни направления. Туй е все от езерото. Езерото е едно. Изтичанията са човешки, ни най-малко няма никакво различие. Във всичките хора има нещо общо. Колкото и да се различават хората, всичките хора скърбят еднакво и се радват еднакво. Хората се различават, но всички скърбят. Най-първо трябва да се пазим. Има нещо, за което хората трябва да се учат. Има неща, които трябва да ги учим. Няма нужда да учим рибата да плава. Няма нужда да учим птицата да лети. Няма нужда да учим коня да бяга. Няма нужда да учим човека как да говори, как да гледа. То е външният човек. За да се изрази външният, този процес във вътрешния човек е завършен. Външно е незавършен.

Казвам: По някой път въпросите се разглеждат и външно, и вътрешно и оттам произтичат противоречията. Ние казваме, че животът има смисъл и няма смисъл. Животът всякога има смисъл, който го разбира. И животът няма смисъл, който не го разбира. Казват: „За да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат.“ Вярно ли е? Не, човек същевременно трябва да бъде и богат, и сиромах. Ако човек същевременно не е богат и сиромах, той не може да бъде щастлив. Може да докажем научно тези противоречия. После, човек трябва да бъде и добър, и лош. Защото, ако не е добър и лош едновременно, не може да бъде щастлив.

Това са противоречия, това са контрасти. Казваме: „Това не е съобразно със сегашния морал на хората.“ Питам: Какъв е сегашният морал на хората? Той не разрешава всичките противоречия. Преди хиляди години казва: „не кради!“, но крадат хората. От хиляди години е казано: „не лъжи!“, но лъжат хората. От хиляди години е казано, че хората трябва да се обичат, казва се: „люби ближния си!“, но хората не се обичат. Казва: „Причината?“ Няма никаква причина. Когато някой човек каниш на гости и той не иска да яде, коя е причината? Сит е човекът, не е гладен. Щом огладнее, ще видиш как ще яде.

Сега ти ще разсъждаваш философски кои са причините, сърди ли се. Те са посторонни работи. Основната причина е, че този човек не е гладен. Казваш: „Яж, на гости си поканен!“ Тогава законът е: Когато каниш на гости, кани тия, които са гладни, а не които са сити. Сега умният човек може да извади ред заключения. Това са все методи и начини за разсъждения. Понеже ние сме попаднали в един водовъртеж; учените хора казват, че светът се е образувал чрез един водовъртеж, хората са се родили във водовъртежа, понеже човек още не се е създал. Външният човек още не е оформен. Казват: Бог направи човека по образ и подобие [Свое]. Не, вътрешния човек; външния човек още го върти. Ако искате, туй може да ви го представя като че Господ е един грънчар, който има уреди да върти гърнето и да го изкалъпва. Тури ръката, върти колелото. Господ още държи човека на огъня, пече го. Който не разбира, казва: „Пече ме Господ.“ Радвай се, че те пече Господ, защото ако не те пече, нищо няма да стане. Опеченият хляб е, който има цена, не замесеният. Човек сега е замесен. Казвате: „Ние, съвременните хора, които сме дошли до сегашното положение на ХХ-я век, век на просвета, век на висока култура.“ Всичките християни минават за християни, говорят за любовта, говорят за общество, за морал, за гражданска свобода. За какво ли не говорят. Хубави работи са.

Три неща са, които трябва да залегнат в основата навсякъде: вътрешният живот, или да го преведем – Божественият живот. Ако разберем какво нещо е Божественият живот… [Божественият живот] е туй, в което противоречие няма. В туй знание почива целият порядък, цялата природа е обоснована на това знание. После, вътрешната свобода, или това, което хората наричат истина, или Божествена свобода. Три неща трябва да залегнат в душата на човека. Следователно вътрешният живот изключва всяка болест. Вътрешният живот изключва всяко вътрешно страдание. Можеш да имаш страдания отвън, но го изключва отвътре; отвън е като едно условие. Този човек, той не се влияе от болестта. Болестта ходи около него като муха, може да кацне на главата, този вътрешен човек махне с ръката, замине мухата. Той е господар, само с ръката като махне, замине си.

Вътрешното знание изключва всяко невежество. Вътрешното знание изключва всяко заблуждение. По някой път как ли не са цитирали, как ли не са изопачавали моите думи. Аз виждам гениално, много майсторски, как им дошло на ум да го измислят. Едно нещо аз зная и на вас препоръчвам: Никога не се старайте да представите природата такава, каквато не е. Няма по-голямо нещастие за човека да представи природата такава, каквато не е. Представете природата такава, каквато е. Нищо повече. Ще кажете: „Понеже ние живеем в един свят, дето има страдание, мислим, че природата е причината.“ Нима когато един пътник или както онези германци, които ходиха в Хималаите [и] трима души [си] изгуби[ха] живота, нима природата е виновата? Ни най-малко не е виновата природата. Но то е невниманието на човека. Човек, когато иска да прави пътешествие из планината, трябва да е вещ, трябва да е сигурен, трябва да има бодро око, трябва да бъде ясновидец. То е само един контраст.

Според мене човек на Земята, за да бъде съвършен, веждите не трябва да бъдат дебели, нито веждите трябва да станат тънки като косъм. Казвате: „Защо?“ Дебелите вежди дават обективен ум, който вижда нещата отблизо, всичко вижда, пресмята. Този човек на 100 метра не вижда. Този с тънките вежди, той наблизо не вижда, той вижда на хиляди километри какво става. Когато искаш да се качваш по планините, ще се качиш по тънките вежди, ще видиш трябва ли да се качиш или не. Когато искаш наблизо – тогава по дебелите вежди. Много естествено, дебелото въже на късо разстояние може да го разпънеш; едно тънко въже като конец може да го разпънеш надалеч. Сега се заражда друг въпрос. Сега се заражда въпросът: тогава човек нямаше да бъде красив. Човек отвън нямаше да бъде красив, но главата му не щеше да пати, както сега пати. Сега е красив, но главата му пати. После, съвременното човечество, всички съвременни учени хора туриха една идея в ума, че природата трябва да се победи. Един максимум. И се започна една борба между природата и човека. И вече с години се води борбата и човек иска да излезе победител на природата. Той ще излезе победител върху природата, но ще се намери на гърба си легнал. Като един български пехливанин, който се борил с един турчин. Българинът ритнал турчина и го съборил на гърба. Понеже турчинът е много честолюбив, казва: „Ритнах го в корема.“ Българинът се радва, че го повалил на гърба, турчинът се радва, че го ритнал в корема. Нашата работа ще бъде тъй. Ние ще се радваме, че сме ритнали природата в корема. Природата има такъв корем, че речем ли да я ритнем, знаеш ли какво ще ти струва този удар? Като се качил комарът върху дебелата кожа на слона, казва: „Надупчих му кожата!“ Питат слона заболяло ли го е, той казва: „Не зная кога се е качил на гърба ми, не ме заболя.“

Друго едно положение, друго едно твърдение в старо време казва: „Трябва да победим себе си.“ Няма какво да побеждава човек нито природата, нито себе си. Обикни природата, обикни и себе си. Нищо повече. Ще кажеш: „Ние обичаме себе си.“ Не, ние не обичаме себе си. Да се удоволствуваш, да се храниш по един неестествен начин, това не е обич. Да искаш стомахът ти от сутрин до вечер да яде, това не е обич към себе си. Твоят стомах е една машина, която иска почивка. След като работи два-три часа, да почива. Трябва да знаем, че нашите дробове, и те трябва да почиват; нашето сърце, и то трябва да почива; нашият мозък, и той трябва да почива. Казва: „Не мога да мисля.“ Той не разбира закона. Не може да мисли. При тези условия, при които човек може да мисли, неговият мозък си почива. Природата дава на човека от 6–7 часа, за да почине мозъкът; той трябва да спи, че като дойде сутринта, да може да работи. Сега ние, хората, нямаме ясна представа за онази грамадна енергия, за онази велика разумност в света, за всички ония същества преди нас, които са завършили своето развитие, които са строили Вселената. Аз ги наричам строители на Вселената. В източната философия ги кръщават така. Аз ги наричам ония същества, които са построили Вселената. Думата „Господ“ в еврейски е турена в множествено число. Не един е построил Вселената, но мнозина са я построили. След като са мислили хиляда, един милион, тия мнозината сега имат единство в природата. Това е не че се отрича Бог. За Бога ние нямаме ясна представа. Бог е същество, недостъпно за човешкия мозък. Бог е едно същество, недостъпно за човешкото сърце. Бог е едно същество, достъпно за човешкия дух. За човешката душа донякъде е достъпно. Туй, което умът и сърцето мисли за Бога, те са отражения на онези, които са построили Вселената. Сега туй вас ви смущава. Аз разбирам външно. Ние още не сме в състояние да разберем Бога. Погрешката е, че ние искаме да схванем Бога външно, като обект, като форма. Той е непонятен, не може да Го схванем.

Има един начин, по който човек може да схване отношението, което трябва да имаме към живото същество. Питам: Кое е по-хубаво за вас: да имате отношение с един милиардер, да знаете колко милиарда има, колко добрини прави този човек, но нищо не ви дава, не ви помага, да няма никакво отношение спрямо вас или той да ви помага, да бъде на ваше разположение и вие нищо да не знаете за неговите добрини? По-добре е помощта, която се дава. Ние се намираме в положението, че туй Същество, Което ни помага, ние не Го познаваме, То е недостъпно и ние не можем да Го разберем. От всичко, от което се нуждаем, няма нещо, което да не ни е дадено. Ако ние сме недоволни, то зависи от нашето невежество.

Мнозина се окайват, че са нещастни хора. Питам: Вземете един човек, който не оценява колко струват неговите очи. Той казва, че е нещастен, а най-малко неговите очи струват 100 милиона французки франка. Неговите уши струват 20 милиона. Неговото обоняние струва 50 милиона, яденето му струва един милиард. Вие ще кажете: „Къде са тези звонкови?“ Всеки ден, когато ядете, това не е ли приход? Какво искате?

Вие искате някой човек да ви обича. Аз не зная какво разбирате под обич. Аз може да обичам когото и да е. Ще започнат да плачат от моята любов. Може да ви обичам по два начина. От единия начин ще плачете до девет рода. Ако аз, който ви обичам, не ви дам да ядете, затворя ви в стаята, не ви дам нищо, туря ви восък в ушите да не слушате лоши работи; за да не се изкушавате от света, завържа ви очите; след туй завържа устата, за да не кажете лоши думи, да не направите престъпление – и все от обич направя това, питам: кой обича тази любов? Сегашните хора казват: „Защо Господ не ми затвори очите, защо направих туй прегрешение?“ Какво ли не са ми се оплаквали! И все мъже са ми се оплаквали, казват: „Очите като видят някоя жена, все на лошо гледат.“ Казвам: „Твоята камера е изопачена.“ Казва: „Не зная, каквото чуя, не го изопачавам. Така ми се гледат нещата.“ Ти дай нещата като произведение незавършено. Жената не е завършена външно, но вътрешно е завършена. Една картина не е завършена, може да се изкушаваш, искаш тази жена. По някой път мъжът се изкушава от жената както децата от захарта – бръкне, вземе една бучка, тури я в устата. Само че е опасно да глътнеш жената. Няма нещо по-опасно [от това] да глътнеш една жена. Който е глътнал жена, казва: „Всичко гълтам, но жена втори път не гълтам.“ Човек не разбира жената. Това е противоположното на човека. Противоположно обективно. Вътрешният човек може да види себе си само в жената. Една жена може да види себе си само в мъжа. Следователно мъжът е едно огледало за човека, за да се види жената външно, обективно какво представлява. Така седят работите. Те са необходими. Какво има да се изкушаваш? То е като в огледало, ще се видиш в огледало. Благодари, че си красив. Ако имаш недостатък, ще се изправиш, ще направиш упражнения, ще се измени лицето ти.

Сега ще ви обърна внимание на следното: светът не седи в едно затворено положение. Вземете съвременните хора, не знаят какво влияние упражнява Слънцето, не знаят какво влияние упражнява Месечината и какво влияние упражняват звездите. Пък не знаят какво влияние упражнява Земята, какво влияние упражняват плодните храни, какво влияние упражняват цветовете, какво влияние упражняват растенията, животните. Човек е заобиколен с милиони неща, които упражняват влияние. Казваме: „За в бъдещето съществувание ще разберем.“ Ние по някой път сме недоволни от живота. Единствената причина е, че няма с какво да се занимава нашият ум, все с много обикновени работи е зает. Търговецът се занимава все с платове. Онзи, който се занимава с жито, все мисли колко жито да купи, колко ще продаде. Гостилничарят мисли колко клиенти ще дойдат, колко да сготви.

Те са външни неща. То не допринася нищо на вътрешния човек. Яденето е условие на външния човек, за да може да си достави материал за усъвършенстването на вътрешния човек. Сегашните хора даже не знаят как да ядат. Аз съм правил своите научни наблюдения 12 години. Някой тичал, дойде, вземе веднага да яде, бърза, бърза, изведнъж. Той ще си създаде своето нещастие. Такова ядене не може! Ще седнеш на масата, 10 минути ще си починеш, няма да бързаш, никой не те гони. Казваш, че някаква работа имаш отвън. В дадения случай туй, което ядеш, то е работата. Туй, за което мислиш, че имаш работа, ти се самозаблуждаваш. Тази храна, която ще влезе в този живот, то е Божественото. В Божествената храна, която ядем, там е скрит Бог. Че ние искаме живот да придобием. Ако ти не можеш да мислиш, че в тази храна участвува Божественият живот, смъртта ще те намери. Като започнеш да мислиш за храната, онзи хляб като ядеш, ще благодариш. Ти сега, като ядеш хляба, хванеш го, кажеш: „Този [е] недопечен.“ Това е осъждане, това не е философия. Ти тогава ще седнеш да мислиш. Вие сте хора на XX век, вие сте хора образовани. В хляба се крие онази мощна сила. Ако си болен и мислиш, като ядеш, болестта ще изчезне. Като пиеш вода, ще знаеш, че във водата е Божественото. Като дишаш, ще знаеш, че Бог е във въздуха. Като възприемаш светлината, ще знаеш, че Бог е в светлината.

Ако така мислиш, ще настане един нов свят пред вас. По какво се отличава? Можеш да направиш един опит. Заблуждението се отличава от истината по следните качества. Когато човек върви в пътя на заблужденията, умът му се помрачава, недоволството се увеличава. Когато човек върви по правия път на истината, неговият ум се просвещава, той расте и душата му се разширява. Когато вие вървите по пътя на истината, вашата душа се разширява, вашият ум се просвещава. Ако твоето дело расте, от ден на ден ти ставаш по-красив и ти казват: „Ти вървиш в кривия път!“, аз бих желал да вървя по този крив път. По този път, по който върви, той ще разбере смисъла на сиромашията, той ще разбере смисъла на богатството, ще разбере и смисъла на живота, ще разбере смисъла и на смъртта. Човек, който така мисли, той като влезе в рамките на смъртта, той ще изненада и самата смърт.

Аз турям, максимум 3 неща са потребни на човека, за да бъде той свободен: да може да става толкова малък, че да минава отвсякъде, че нищо да не може да го спре; да се движи толкова бързо, че и смъртта да не може да го стигне; да бъде обширен толкоз в своята мисъл, че никой да не може да го ограничи. Че какво ще ме хване смъртта? Единственото нещо в света, което е неуловимо, то е душата. Душата се вижда, но не може да се ограничи. Душата се вижда и не може да се разбере. Единственото нещо, което се вижда и не може да се улови, е човешката душа. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, е човешката душа. Някой казва: „Еди-кого си улови смъртта.“ Чудя се на хората – смъртта дошла и освободила душата от ненужен багаж. Тя е келнер, който носи голям куфар на едно място, дойде смъртта и го пренесла на друго място. Всички онези, които са заминали на другия свят, радват се, подмладяват се и казват: „Ние сме на 33 години.“ То са сегашни данни, те не са мои. Може да ги намерите в Ню-Йорк, може да ги намерите в Бостон, може да ги намерите в Лондон, може да ги намерите в Берлин, може да ги намерите в Париж, може да ги намерите и в Индия. Учените хора правят своите опити. Ще кажете: „Тия хора са заблудени.“ Тогава кои са хората, които не са заблудени?

Казвам: Нас ни трябва нов начин на разсъждение. На западните хора трябва нов начин на разсъждение. Не че този живот е лош, но сега трябва да разберем сегашния живот обективно, за да извадим тази поука, понеже западните народи вървят по съвсем друг път. Източните народи вървяха по друг път, западните народи вървят по друг, противоположен път. Новата раса, която иде, тя върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде, то иде по друг път, но нов път, то не е старият път. Старите методи, старите разбирания, всичко туй ще служи като параван на съвсем нови работи. Ако така разсъждавам, че чрез Моисей Бог ни говори, ако беше съвършено Моисеевото учение, имаше ли нужда от Христос?

Законът е следният: Понеже човечеството расте, този външният човек расте. Следователно християнството в света дойде като един метод, за да може да даде два начина: за външния и вътрешния човек, да ги примири [в] голямото противоречие, което сега съществува в света между хората. Ако ние не намерим един път, по който да примирим, всеки един от нас се мъчи.

Вие искате да уредите живота си по начин, по който не може да се уреди. Единственият път, по който може да уредите живота индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучвате природата, нейните закони, нейните постановления и да постъпвате точно тъй, както тя постъпва. Туй трябва да дойде. Всичките учени хора, и мъже, и жени, щом намерят този път, тогава животът ще се видоизмени. Тези хора искат да ядат. Тези хора искат да имат жилища, искат да имат добър живот. Тези хора искат да имат семейство, искат да имат деца. Как да се възпита бъдещето поколение, ако майката ражда 10 деца и умират? Казвам: Каква полза има от умирането на тия деца? По-добре да роди едно дете разумно, което да ѝ даде радост.

Питам: Защо е известно знание, което не може да внесе полза? Знанието е потребно. Без знание не може, но знанието постоянно трябва да се тури на работа.

Тогава, да ви приведа пример. Без знание ти ще мязаш на стар цигулар на 70 години, който седи със своята цигулка, че не може да свири. Минава един Паганини, вижда го, взима цигулката, спира се при него и засвирва. Събира се голяма тълпа. Голямата копанка, която имал, се напълва с банкноти. На стария цигулар му потекли сълзи, казва: „Стар съм, защо не съм млад, [да] се науча да свиря както ти свириш? Колко години изгубих напразно, да дойда до този хал. Защо не съм така млад, да ме научиш да свиря?“

Вие седите със своята цигулка, копанката празна. Като мине природата, ще засвири. Тогава може да кажеш: „Защо не [съм] малко по-млад, защо този ум не беше на младини, ами сега, на стари години?“ Има един начин за подмладяване. Вие се лъжете, че сте стари.

Преди два дни дойде при мене една госпожа от света, високоблагородна, и ми казва: „Ти си стар, на колко години си?“ Казвам ѝ: Аз имам за живота две понятия: млад е онзи, който никога не изгубва любовта на младостта си, стар е онзи, който никога не е изгубил любовта на старостта си. Ако кажа, че съм стар, значи, че съм изгубил любовта на младостта си, направил съм погрешка. Ако младият се откаже от своята младост, той ще остарее. Ако старият се откаже от своята старост, той ще умре. Тогава аз казвам тъй: Едновременно съм млад и стар. Млад съм толкоз, че като мене друг млад няма. Стар съм толкова, че като мене друг стар няма.

Туй е Божественото разбиране. Така трябва да разсъждава всеки един от вас. Затова ви се дава тази глава, затова ви се даде този ум, това сърце, този дух, тази душа. Казва: „Какво трябва да правим?“ Ще се спрете при някой цигулар и ще свирите. Колцина от вас бихте пели като Аделина Пати, запример?

Ще кажете: „Може ли?“ Възможното за Аделина Пати е възможно за всеки, но трябва да спазвате всички условия, които природата изисква. Ако онази майка, която иска да роди едно дете, знаеше постановленията на природата, тя можеше да внесе дарби в своето дете. Когато дарбите се дават, за внасянето на дарбите в човешкия организъм има определени дни през годината. Когато едно дете се зачене, майката трябва да бди, за да внесе тази дарба. Ако не бодърствува, тези дарби не може да се всадят. Някои деца виждаме, че те не са религиозни. Религията не е нещо, което може да се насади. Човек се ражда религиозен. Винаги горната част е огъната като копанка на нерелигиозния човек. Когато майката бодърствува, винаги главата е изпъкнала отгоре. Ще го кажем, че е религиозен. Ако майката бодърствува, когато се предават дарбите на човешкия ум, на човешките способности, туй дете ще бъде одарено с отлична мисъл, челото отпред ще бъде изпъкнало. Ако не е бодърствувала, челото ще бъде вглъбнато, то ще бъде посредствено дете.

Мнозина ме питат тъй: „За тази мома да се оженя ли?“ Аз седя и разсъждавам: Защо да се жени, копани да ражда. Може да намери някой момък богат, с хубава служба, с някой апартамент, да може да живеят. То е външната страна. Трябва да се изменят идеите за нашия семеен живот и частично за женитбата. Женитбата трябва да стане преди детето да се е родило. Когато майката се продава, че чрез женитбата да се осигури… Тя трябва да внесе туй необходимото, понеже известни условия се изискват. Този момък трябва да дойде на времето, когато е определено от невидимия свят, да не се разместят пътищата, че да не стане волята Божия. Всичко се нарежда от горе. Наредено е. Ако е наредено от горе да се ожениш, ще се ожениш. Ако майка ти е разместила пътищата […] Казвам за някого: „Майка ти е разместила пътищата, за тебе няма шанс. Ти ще се ожениш за един, който не те обича, той утре ще те напусне или ще умре.“ Някой дойде, казва: „Аз еди-кого си много обичам.“ Този, когото обичаш, сега не може да живее, майка му му определила на 35 години да умре. По един закон е наредено тъй, осъден е този човек, и двете линии на ръцете са скъсани. Може по стечение на обстоятелствата, ако той измени своята съдба, ако възстанови тези линии, но то се изисква един гениален ум.

Сега, какво учи Христос? Учи един закон: човек да не престъпва законите, които Бог е поставил в природата. Христос учи едно учение: да имат любов към Бога, към Първата Причина, за да може, като любят Бога, Бог да вложи дарбите, туй, което Той е вложил в душата. Христос учи да обичаш ближния си и да може този ближен като майката да вложи дарбите. Да обичаш най-после и себе си, за да може любовта на Бога, любовта на ближния и твоята любов като работи, да израсне в тебе великото. Така се постига великото в света.

Ние имаме понятие, че като дойде Христос, какво ли няма да направи. Че, Христос дойде преди 2000 години, какво Го направиха? Разпнаха Го. Ако дойде днес Христос, какво ще направи? Ако дойде Христос, Той ще каже: „Долу оръжието на всички държави. Братски ще живеете.“ Ще го послушат ли? Ако дойде Христос, ще каже: „Всички религии ще се обединят, подайте си ръка!“ Всеки да държи своята църква, но любовта да им въздействува. И мъже, и жени, и православни, и католици, и евангелисти по света, светът е пълен само със сектанти. Мечките не са ли сектанти? Вълците не са ли сектанти? Дърветата, буковите дървета не са ли сектанти? Рибите не са ли сектанти? Все сектанти търпи Господ. Потребни са сектите в света. Който не разбира, това са секти; който разбира, това са органи на природата, чрез които действува природата. Не мислете, че има секти, но разумни същества, които работят. Ако дойде Христос, туй ще проповядва.

Казва някой: „Не му е дошло времето.“ След 1000 години ако дойде Христос, пак същото. След 2000 години ако дойде Христос, пак същото. И след 3000 години пак същото ще каже: „Без войни!“ За да може да направим една война, трябва да имате любов.

Кога ще влезе любовта в света? Казвал съм и друг път: Жените трябва да дойдат на фронта, да спасят света. Мъжете проповядват: жените трябва да реализират туй, което мъжете проповядват. Тогава всяка жена трябва да тури следната задача: никога няма да се жени за един мъж, който не обича Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила; „никога няма да обичам един мъж, който не обича ближния като себе си и никога няма да обичам един мъж, който не обича себе си.“ Тези правила ще тури жената. Те са основни правила. Когато един мъж дойде да предложи на една жена, че се влюбил в нея, не може да живее без нея, така да му каже: „Всичко може да оставя, но през 20 години за любов няма да говориш. Каквото ти заповядам, ще слушаш и след 20 години имаш право да кажеш една любовна дума.“ Така се спасява светът.

Сега мъжете казват: „За жените е това. Ами за нас?“ И за мъжете същото правило. Като дойде една жена и каже: „Аз те обичам!“, той да каже: „Никога няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; никога няма да се женя за една жена, която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си.“ Най-после, като каже, че те обича, ще кажеш: „Ти всичко, каквото искаш, ще оставиш на мене. 20 години за любов няма да говориш.“ Това са много тежки максими. Вие ще ги намерите, вие знаете числителя и знаменателя. Това е вътрешен път.

Трябва ново схващане за любовта, която сега действува в света. Вие, като не я разбирате, се раждат страданията. Страданията вече [в] света са един резултат на усилената Божествена любов, която иска да изправи хората. На хората трябва да се даде онова правилно разбиране. Не сега да се ограничаваме. Вие сега не живеете, но човек на Земята, каквото вложил, трябва да живее добре. Не трябва да го ограничаваме, не да му дотегне, но да има всичко онова, което му е потребно, да е радостен, че той живее на Земята. Има неща позволени. Не трябва да доказваме на човека: „Не трябва да пиеш!“ Ще пиеш колкото искаш. Ще пиеш умерено. Какво? Само най-чистата вода. Ще ядеш умерено. Какво? Не месо, не прасе, не агънца, не кокошки, но най-хубавите плодове. Хубав, пресен хляб ще ядеш и с него плодове. Това са максими. Онзи, който иска да се освободи от обятията на смъртта, онзи, който иска да се освободи от страданията, от несгодите, от сиромашията, от всички неволи, на тях говоря. Онези, които нямат никакви страдания, живейте както искате. Онези, които искат свобода, на вас показвам пътя, по който трябва да вървите. Направете опит.

Някои ще кажете: „Дали е правилно или не?“ Онова, което сте опитали и проверили, вярвайте в това, което сте проверили. Приемете и вярвайте в пълния смисъл само на това, което сте проверили. Това, което не сте проверили, приемайте на вяра. Приемете на вяра нещата, които ви проповядвам, за да не би да ги преведете криво. Някой път нямам време да обяснявам достатъчно. Някои неща искат много обяснения. Някой път човек не е в състояние да разбере.

Допуснете, че вие имате приятел, който ви обича, иска да ви постисне ръката, но вашата ръка е изкълчена, рани имате. Постисне те, вие казвате: „Чакай, чакай, не ме стискай!“ Когато човек иска да изучава съвременния свят, човек трябва да бъде свободен от всичките болести. Най-първо трябва да се премахне всичката проказа, всичките болести, които човек има и тогава да дойде любовта.

Сега всички все говорят за любов и от любов умират. Не, аз говоря за една любов, при която хората не умират, ами оживяват. Това, от което хората умират, е безлюбие.

Помнете: Когато говорите за любов, всякога трябва да разбирате това, което дава живот. Ако един човек, който влезе вкъщи и ви говори за любовта, след като излезе от къщи, остави едно голямо мъчение в душата, никаква любов няма. Той като дойде, трябва да бъде като свещ; вие трябва да сте благодарни, като светне, вие сте доволни от живота. Той като дойде, трябва да премахне всичките противоречия.

Сега аз разбирам: Ако дойде Христос, Той ще проповядва по такъв начин на света, [че] да разберат хората. Единственият начин, по който хората може да разберат, то е законът на Любовта. Щом влезеш в закона на Любовта, ти ще станеш щастлив; щом влезеш в закона на Любовта, ти ще станеш здрав; щом влезеш в закона на Любовта, животът ще се осмисли, ще започнеш да се учиш и животът ти няма да бъде товар за тебе. Сега, другото противоречие: „Дали това може да бъде?“ Има хора на Земята, които живеят по този начин.

Срещнах една американка на 90 години, която ми разправи, казва: „С моя другар 90 години живеем, и през [тези] 90 години една горчива дума не ми каза, нито един крив поглед хвърли, щастливи сме и двамата. Никога няма да се разделим. Като умрем, и двамата ще заминем заедно. Ако се върнем на Земята, пак заедно ще се върнем.“

Да умрете заедно с Христа и да се върнете заедно с Христа. Това е спасението в живота.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

42-ра неделна беседа,
държана от Учителя
на 29.VII.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, сега, природа, има, път, хора, бъде, дойде, години, казва, аз, любов, себе, свят, живот, христос ,

 Неделни беседи , София, 29 Юли 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder