НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вътрешни състояния и външни условия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Вътрешни състояния и външни условия

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, бог, аз, казваш, истина, лева, знаеш, казва, път, любов, дявол, работи, живот, кажете, пари, бутнеш, знае ,

Общ Окултен клас , София, 18 Юли 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

(Небето облачно, времето тихо, меко и приятно.)

Отче наш

Размишление

Ще ви прочета само няколко стиха от Евангелието на Йоана, 14 глава от 25 стих до края.

Това е за размишление през седмицата.

(Прочетоха се темите: „Любовно писмо“)

Има нещо, от което човек винаги се смущава – от онова, което не знае. Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага. А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия. На пръв поглед това е един контраст. Ще кажете: „Как така?“

От кое произлизат всички нещастия на човека? – От това, което знае и може да направи. Често това, което знаеш, не можеш да го направиш, а пък това, което не знаеш, него правиш. Например вие сега ядете, но знаете ли, кои са последствията от яденето? Вие ядете и казвате: „От баща ми и от майка ми остана.“ Ядеш и казваш: „Да стане каквото стане“ и си излизаш по работа.

Няма защо да знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там. Няма нужда да знаеш, когато си едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет. Или като малко дете, няма нужда да знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт. Няма нужда да знаеш тези работи. Защото, ако ти знаеш, те ще ти напакостят. Ти ще почнеш да мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не. Според твоето състояние сега, ако ти почнеш да мислиш, как ще свириш, ще си повредиш. По-добре е сега да учиш, да свършиш. Ако всичко знаеш, ще загазиш. Има неща, които не могат да се знаят.

Вие вървите по един път. Вървите 10 пъти по него и знаете всичко. Но ако продължиш този път още 100 км., тези други 100 км., които не ги знаеш, ще ги научиш. А пък друг някой, който е пред тебе и който ги е изходил, той ги знае. Та, всеки неизходен път е незнаен. Има неща, които не си изходил и не ги знаеш. Едно дете, което е минало по един път, ще знае повече от един учен човек, който сега учи нещата. Да учиш света по карта е едно нещо, а пък да го извървиш е друго нещо. Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато си е, ще намериш едно голямо различие.

Някои от вас казвате: „Говори ми истината!“ Истината не може да се говори. Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси. Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр. Но представете си едно нещо, което нито с тесла [числа] да се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете? Представете си едно нещо, което е светло на всякъде, където и да ходиш, няма да намериш никакво различие. Светлината е еднакво силна. Какво ще кажете след като се върнете от такъв един свят? Ще кажете: „Светлината е навсякъде!“ Ще ви кажат: „Кажете нещо повече!“ Вие ще кажете също. Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате да кажете нещо за нея, можете да кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече!“ Човек, който е намерил истината, се отличава с едно качество – той е свободен. Всякога е свободен! Под израза „всякога“ ще подразбирате следното: до толкова, до колкото е свързан с нея.

Всякога, когато ти си в контакт с нея, ти си свободен. Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода. Някой път сте неразположен духом, не можеш да ядеш, не си [в] съприкосновение с истината. Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не си в съприкосновение с истината. Казваш: „Условията са такива.“ – Не си в съприкосновение с истината.

Вие трябва да имате една философия. Условията, това са само най-външната страна на живота. Важни са вътрешните състояния на човека. Ако ти не разбираш своите вътрешни състояния, ти не можеш да използуваш външните условия, понеже всяко външно условие има отношение към едно вътрешно състояние.

У вас има такива чужди работи, с които се спъвате. Взел си 10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш? Мислиш за чуждите 10 000 лева, как да ги платиш. И 20 години мислиш, как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. И казваш: „Много научих.“ Какво си научил? – Как да изплатиш 10 000 лева чужди пари. Нищо не си научил. Това са моите разсъждения. Какво вие разбирате, то е друг въпрос. Вие мислите, че знаете. Много хубаво, животът всякога показва, че малко знаем. Имаш една раница, снемаш я от гърба си. Това е, което си научил. Усещаш, че си свободен. Като изплатиш 10-те хиляди лева, чувствуваш се свободен. Какво иска да ти каже животът? Не ти трябват чуждите 10 000 лева. Защо? – Ти си един царски син. Не ти трябва, като син на един богат баща, да ходиш да вземаш пари на заем. Баща ти не позволява да ходиш да вземаш пари на заем. Ако нямаш, пиши му да ти прати пари. Ако нямаш пари, издържай. До кога? – Докато баща ти изпрати пари. Ще кажеш: „Това е вече традиция, да се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос. Традицията, това е обикновения живот. Но в истинския живот никога не се позволява да си туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.

Ето една фигура, много проста. (Липсва чертеж в оригинала.) Тези работи са прости, понеже вие се занимавате с философски работи. Вие се занимавате с въпроса, кога ще се оправи светът. Светът никога не е развален и няма какво да се оправя. Това е първото твърдение. Кога ще се оправи светът? Това е един въпрос, който не е бил зададен на место. Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание. Развалил се е твоят вкус и казваш: „Кога крушата ще стане сладка? Тя е горчива!“ – Когато вкусът ти стане добър. Ти казваш: „Светът е станал лош.“ Развалено нещо има в тебе. Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти си станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил. Отвън няма подобрение. Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света?“ – Какво лошо виждаш? Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не си виждал. Сама по себе си мечката лоша ли е? Тя, като дойде при децата си, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея. Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите. Първия път ви донесе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15 000, 20 000, 30 000 лева. Как мислите, мечката ви става много приятна, нали? Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева. Нали тази форма става опасна за вас.

Та най-първо вие не знаете, какво се крие в една форма. Вземете един човек на лице. Среща ме един човек и се поусмихне малко. Забелязвам на краищата на устата му една особена усмивка. Сега няма какво да ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе. Такива съм ги смятал, смятал. Искам и тебе да сметна.“ Поусмихне се той. Казвам, това е негово субективно схващане. Със своята усмивка, той иска да каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би си ме смятал понеже бях глупав. И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може да смяташ. Сега съм едно голямо число и ти не можеш да ме мръднеш от земята. Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата си играеха с нея. Децата хвърляха като мека топка земята. А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат да я мръднат. Какво ще кажете на това? Имате една малка искрица огън. Вие си играете. Туряте тази искра на едно место гдето тя се разгорява. После идва голям огън и вие си плюете на петите и бягате.

Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая. Наближава го. Човекът няма никакво оръжие. Имал си един кибрит. Но идва при една голяма суха трева. Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата. Вятърът отива към лъва, лъвът избягва. Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът да отстъпи? – Огънят. Ще ви направя сега една аналогия, едно сравнение. Кой е този лъв, който ви гони? – Той е дявола. Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава. И какво ви трябва? – Една кибритена клечка ви трябва. Дяволът има козина. Като драснете кибритената клечка, тогава дяволът ще избяга. Но вие не си запалвате клечката кибрит, но сядате да говорите на дявола. Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад. Господ е създал света, аз съм Син Божи. Аз искам да си поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека да става с козината му каквото ще стане. Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет. Какво ще каже това? Ще отстъпиш.

За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт. А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот. Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие. А пък човек, който разбира радостите, носят му живот. Радостта носи живот. Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее.

Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура. Мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш. Ще се научиш да пееш. Дали право пееш? Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво. Какъв такт ще вземеш и какъв тон ще вземеш. Детето не казва: „Олеле!“ ниско, а високо. Възрастният има друг тон Той обича да взема ниско думата „олеле“. При високото „олеле“ на детето, болестта по-лесно бяга. А пък старият не знае дали е взел правилно или не. Правилният тон на „олеле“ е следния: (Учителят пее високо, смях.)

Човек всякога се смее от незнание. Всякога незнанието произвежда смях у човека. Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен. Водят те някъде. Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос?“ Щом искаш да бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой. А пък щом кажеш: „Бос!“, тогава ти бъди уверен, че щастие те чака.

Аз съм давал този пример. Един велик художник намерил едно малко дете. Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. И детето ходи при своите познати да му дадат по-хубави дрехи. И така се представило пред художника по-хубаво облечен и мислел, че ще се оправят работите му. Художникът му казал: „Ако исках такова дете, ще намеря много. А мене ми трябва да те видя такъв, какъвто те видях.“

Сега изводът е следния: вие искате да отидете при Бога с вашето знание. И казвате му: „Господи, ние идем със знанието си!“ Господ ще каже: „Аз ви искам такива, каквито сте!“

Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта. Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта. Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша. Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете! Вие сте още невежи!“ И той ги поглежда надменно. Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам да ви заведа в къщи да видите какво е написал един. Жена ми е написала много хубава поезия. Тя е поетеса.“ Тръгват да видят поетесата. Влезли в къщи и жената поднесла на трапезата хубава чорба, добре изпечен хляб, много хубаво опечена баница. Започнали с чорбата – с Любовта. Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата. И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена!“

Сега всички трябва да имате нещо опитно. Една хубава мисъл, която можем да пратим в света, това е едно опечена баница. Това е Любовта. Човек може да бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него. А пък човек може да е със скъсани дрехи и да ти помага. Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре да е така, да помага, от това по-хубаво няма. За предпочитане е външно човек да не е така облечен, но вътре да има добри условия. За предпочитане са вътрешните състояния пред външните условия. Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре да се измени, не да се измени, но вътрешните състояния трябва да се разберат. А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва да любите! Да дадете нещо от себе си, нищо повече. Добрият живот започва с това. Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.

Какво ще дадете? – Ще дадете както на този пътник. Пътника ще го заведете и ще му дадете баница. Може и да му поднесете и една печена кокошка. Една ябълка и една печена кокошка. Една круша за мен е печена кокошка.

Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна. Сега ще оставим тоя философски въпрос за вегетарианството и месоядството. Този въпрос е малко неправилно подет. Не че е грешно да се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече. Месото е отрова. Няма да го ядеш. А пък растителните храни съдържат елементите на живота. Храната е само един проводник. Ще дам пример за такъв проводник. Аз идвам до едно копче. Ако го бутна, веднага се постига целта. Например, да кажем, вземете един асансьор. Бутнеш копчето, повдига се. Бутнеш пак, слиза надолу. И в този случай, като бутнеш, от вас ли излиза тази енергия? Не, вие сте само едно условие. Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия. Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата. През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането. А пък колко мисли и чувства ще минат през това време през тебе. А пък и те са просеци, които носят живот.

Казвам, според както мислиш или както чувствуваш, такава ще бъде и храната ти. Един учен човек ще каже: „Хранителността е в храната.“ Това е прието, така е, но ако ти не мислиш и не чувствуваш добре, ти не можеш да възприемаш тази, хранителната част, която е в храната, вашият организъм не може да я възприеме.

Можете да произнесете думите: „Бог е любов“. Но това е само натискането на копчето. Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма да разберете. Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта? Има много опасни опити. Най-опасните същества на земята, като кобра, тигър, имат известни места и ако ги бутнеш там, ще се измени тяхното естество. Но докато го бутнеш, то може да те ухапе. Преди да те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото. Значи, тя се обсебва от Любовта. Ако в дадения случай, ти можеш да бутнеш едно същество, за да видиш добрата страна в него, това същество не може да ти направи никаква пакост. Ако не можеш да бутнеш там, то кобрата може да те ухапе и след няколко минути ще свършиш. И казвате: „Защо Господ е създал така света?“ Аз не знам защо Господ е създал така света.

Че по-ужасна кобра от дявола има ли? И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила. В кой дом не е влязла. Кого от вас до сега не е ухапала. Има ли някой от вас да не е хапан? И колко рани имате? И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас да ви помогнат. Като ви ухапе дяволът, дойде някой ангел или някой повдигнат дух и намаже раната и на друго место пак те клъвне дяволът. И всеки ден има мазане.

Бъдете внимателни! Не ходете по пътя на кобрата. Кое е онова, което привлича един вълк при овцете? – Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси. Но ако овцата е хилава, вълкът я побутва и нищо не ѝ казва.

Щом сте богат, дяволът ще ви намери. Вие сте човек за ядене. Щом сте много учен – също. Дяволът яде учени хора. Гълта ги на общо основание. Щом си много добър, дяволът пак обича да гълта такива. Той те търси. Но щом си хилав, дяволът казва: „Не бива да го гълтам!“ Той е много практичен. И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти си немощен и оставяш Силният, Мощният, да уреди работите.

В дадения случай, всички тези неща вие сте ги слушали. Това е едно ново съчетание, турено. И след като ме слушате, като излезете, пак ще започнете вашата стара песен.

Ти казваш: „Трябва да обичаме!“ Но след като излезете, пак ще запеете старата песен. Имаш един сомун хляб и казваш: „Този хляб ми е за два дена.“ Срещаш един пътник и ти, който имаш хляб, казваш му: „Нямам!“ Този, когото срещаш е от добрите. Но среща те един разбойник и не казва: „Имате ли хляб?“ Но ти казва: „Стой, дай торбата!“ При първия случай вие сте господар. Първият човек ти казва: „Нямате ли нещо в торбата?“ Значи, най-първо ви среща свободният и ви казва: „Имате ли нещо в торбата?“ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата!“ Той ще провери, че лъжете. И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба. Понеже си казал на първия това, което не е верно, сега да носиш торбата такава, каквато е според думите ти. Понеже си казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно. Когато не може да направите едно добро на време, непременно трябва да знаете, че злото ще дойде. Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.

По този закон, се сменява и вашето състояние. Вие искате да обичате някого, но търсите някого, който да съответствува на вашата обич – да е красив, да е хубаво облечен и докато го намерите, вие изгубвате вашите чувства.

Вие вървите по пътя. Къде можете да покажете вашата обич? Вие мислите да държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави. Оставете другите работи и проявете Любовта към тази мушичка. Вземи я на една сламка, постави я отгоре върху някой цвят, поглади я. И да ти е приятно. Кажи си: „Нали е хубава тази форма! Тя има живот! Тя има някаква идея. Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави? – Аз да ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала да страда. Ти я дигни и я тури върху цветето. Именно върху това цвете отгоре е нейният възлюблен. Тури я там. И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.

И ти може да си в положението на една муха, която се дави. И някой ангел да те спаси и да те постави на сигурно место. Та, онези от вас, които искате да прогресирате, научете се да обичате Бога вътре във вас, за да оправи живота ви. Щом речеш да се усъмниш, кажи си: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение!“ Тури вярата вътре в себе си. Ти си един господар, да кажем. Тъкмо са дошли работници при тебе. Ти искаш да им покряскаш, искаш да им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили!“ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички. Плати и на тези, които са свършили работата, плати и на тези, които не са свършили. Плати им еднакво. Те могат да спорят, но ти им плати еднакво. Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво. Не прави разлика, да цепи косъма, кой колко е работил. Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости. Плати на всичките и не ги изпращай да си отидат, но им кажи: „Останете всички днес. Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение. Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска да каже: „Елате да видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно. И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него? Дали е някой долап?“ Никакъв долап. Долап има, когато Господ Го няма. Ако срещнете някой човек и ако Господ е там, никакъв долап няма. Ако Го няма Господ, хиляди долапи има.

Човек и спрямо себе си ще констатира същия закон. Щом Господ е там, човек е разположен. Щом Господ Го няма, има друго разположение.

Някои ще кажат за някой човек: „Условията са такива, майка му била такава, баща му бил такъв и т.н.“ Но това ще разгледаме друг път. Времето минава.

Добрата молитва

6 часа и 10 минути, сутринта

43 лекция на Общия окултен клас
18 юлий 1934 г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, бог, аз, казваш, истина, лева, знаеш, казва, път, любов, дявол, работи, живот, кажете, пари, бутнеш, знае ,

Общ Окултен клас , София, 18 Юли 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder