НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Стремеж и постъпка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Стремеж и постъпка

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, можеш, крак, метра, майка, крака, бъде, истина, дървен, сега, страдания, природа, шапката, бог, знаеш, съвършен, всичко, искаш ,

Младежки окултен клас , София, 13 Юли 1934г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

Ще прочета няколко стиха от 18 глава от Евангелието на Матея, първите 6 стиха.
Царството небесно това е жилище или място на човешката душа, дето тя може да прояви туй, което желае, да придобие най-хубавите условия, при които човек може да се намери. Влизането в Царството Божие е състояние. Човек трябва да бъде подобен на детето, да има най-хубавото възприятие на човешката душа. И в туй отношение можем да кажем, че туй, което възприемаме, то е истината. Който не възприема истината като малко дете, не може да влезе в Царството Божие. То не е външното дете. Може да вземете едно дете и да го отгледате. Ако мислите така да влезете в Царството Божие, то всички хора ще влязат, понеже няма някой, който да не е отгледал деца. Какъв смисъл има, ако така се разбира? Дете е всеки един човек, който носи истината в себе си. То е красивото. Когато човек чувства, че възприема истината, чувства, че има нещо, което не се мени. Туй, възвишеното, благородното, то е истината. При сегашното състояние на човека, понеже има много желания, които са достъпни за неговата душа, човек почти е забравил истината, той не може да я разбере. Има много неща, които съществуват. Всеки един човек има антураж. Той носи работи, които не му трябват, а мисли, че много работи са му потребни. Те са един товар. За пример при сегашните условия, за да бъде човек щастлив, според неговото разбиране колко неща са му потребни. Вие ще кажете къща му трябва, пари му трябват, знание му трябва. Много добре. Да допуснем, че вие имате пари. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не ви дава да дишате. Питам, какво ще ви ползват вашите пари? Тука кое е същественото? Вие се нуждаете от светлина, от въздух, от вода и храна. Това е същественото. Всички други неща са постижими, а другите неща са преходни. Светлината е нещо съществено. Топлината е нещо съществено, въздухът е съществен, храната е съществена. Другите неща, които зависят от първите, са второстепенни. Щом имаш първите неща, всичко друго може да постигнеш, то е въпрос само на време. Да знаеш само как да определиш времето. Богат може да станеш моментално, ако знаеш колко богатство ти трябва. Богатство ти трябва толкова, колкото можеш да носиш. Всеки един от вас колко килограма злато може да носи? Най-много до 100 килограма може да носите, и то 100 килограма на 100-200 метра разстояние едвам може да пренесете. Колко можете да носите на 100 или на 1 000 километра. Да кажем имате пътешествие на 1 000 километра - колко злато може да носите? Туй разбиране, което хората имат, то е самозаблуждение. Това са само специфични условия. Когато затворникът влезе в затвора, за него специфично се грижат, пазят го, хранят го в стаята неговите възлюблени, гледат го, пазят го да не излезе из прозорците. После го пущат, но временно, като пансионер - половин час отвън, после пак вътре, пак го извеждат. След години, като се възпита, може да го освободят. Мислите ли, че светът трябва да бъде така неустроен? Това е самоизмама.

Представете си, че пътувате в един свят на земята, дето всичките хора са приложили истината. Истината носят в себе си. Тия хора постъпват с другите тъй, както със себе си. Ако вие тръгнете като екскурзиант, имате нужда от пари и всеки човек смята за привилегия да може да ви направи услуга. Вие ще носите ли пари със себе си? Не, ще носите истината. Като тръгнеш, ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Сега другият въпрос. Кога ще бъде туй? То е вече. Всички разумни същества в света живеят по този начин. Ето, има същества, които живеят така. Дето ходят, свободни са. Някой път съм привеждал примера, че когато магическата тояжка мръдне, всичко става. То е забавление за деца. То не е само така, да си мръднеш пръста. В света, ако знаете, природата е жива и разумна. Туй, което вие виждате, е живо и разумно. Но някой път тази природа спрямо вас няма никакво отношение, като че е мъртва. Ако знаете нейния език, само като проговорите една дума ще видите, че всичко оживява. Ще ви каже: „Какво искате, какво заповядвате?" Нали знаете онази басня. Една малка басня има. Един пътник се спрял при една чешма и казал: „Ох". Изведнъж излязъл един старец и казал: „Какво обичате? Пътникът казал: „Аз извиках само ох." - „Моето име е Ох, какво искаш?" - „Аз въздъхнах само." - „Кажи ми какво искаш от мене?"

Какво трябва да каже пътникът на този старец, я ми кажете? - „Уморих се." Казва: „Тебе ти трябва един кон." Дал му един кон. Качил се той на коня, поблагоарил и тръгнали заедно. Друга беля. Той нямал с какво да храни коня. Освободил се от Ох, но казва: „Ох." Не е уморен, но той мисли с какво да храни коня. Питам: Кое е по-хубаво - „Ох", или да храни коня? Според вас кое бихте предпочели? - Ние сме предпочели коня и всички имаме по един кон. Сега има ох. Щом ти кажеш „ох", коня нямаш. Като престане ох, конят е там. Има нужда и трябва да го храниш. Защото ако не се храни този кон, той няма да върши службата си.

Сега реалното. Човек може да няма вътрешни страдания, а може да има външни мъчнотии. Кое е за предпочитане - вътрешните страдания или външните мъчнотии? Външните мъчнотии са за предпочитане. Животът на земята сега е така устроен, то е временно положение. В дадения случай ние сме в епохата да се освободим от вътрешните страдания и да останат външните мъчнотии. Как ще се справим с тях? С мъчнотиите ще се справим с ума си, а със страданията се справяме със сърцето си. От себе си страданието не можеш да изпъдиш по никой начин, то е закон на сърцето. Ти си богат човек, имаш всичко - и къща имаш, и ниви имаш, какво ли нямаш в света, но страдаш. Кажете ми едно вътрешно страдание, с което човек може да страда. Имал си един приятел, когото си обичал, умрял, заминал си. Страдаш за приятеля, когото си изгубил. Питам: С какво може да се замести този приятел? Може да го заместиш с нещо. Но аз ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой си е счупил крака, че го ампутират. С какво може да го замести? Турят дървен крак. Но дървеният крак може ли да замести другия? С него ще тропа, дето стъпи. Той ще се отрече от другия крак, но то е тропане. Троп, троп. Веднъж слушах един пионер, който ходил на бойното поле. Върви с единия крак и тропа, тропа. Казвам: Този човек не се е научил да ходи. После разбрах, че кракът е дървен. Та когато човек не знае как да ходи, единият крак е дървен. Когато човек не знае как да мисли, той е дървен; когато не знае как да работи, той е дървен. Той е изгубил нещо съществено. Той има страдания. Изгубил си ти нещо съществено, което е пластично, което ти дава подтик. Него като изгубиш, настава едно материалистическо състояние, на което ти не си напълно господар. Та сега всичките страдания в света произтичат от онзи основен закон, от една загуба. Нещо си загубил. Причина има за това. Майката на страданията, това са загубите. Майката на нещастията е майка, на която децата са измрели. Майката на радостите е майка, на която децата са живи. Нещастието е майка с умрели деца. Страданието произтича от това. Майката на радостите е майка на която децата са живи. Добре тогава, кой е майка на човека според вас? Нали имате две майки? Едната като дойде, ще плачете и ще скърбите. Недоволни ще сте. При другата майка вие сте щастливи. На ваш език казано, първата майка коя е? Аз наричам първата майка разумната майка. Нейните деца не умират. Другата е неразумна. Но имаме и друг термин, наричаме я глупава майка. Туй, което индусите наричат Майя и от което искат да се освободят. Майя, това са всичките страдания. Майя в живота, това са всичките идеи, с които се заблуждаваме. Човек търси щастието там, дето го няма. Майя казва: „Всичко е заблуждение." Заблуждението е като някоя високопоставена дама, която се обвива с воал и през воала я виждаме красива, а без воала мислим, че е още по-красива. Някой път искаме да си снеме воала. И сега всеки един от вас носи воал. Воалът, това са страданията. Вътрешните страдания са воал. На място са те. Ще дойде време, когато няма да ги има. Тия, вътрешните страдания, засега са потребни. Една необходимост са. Страданието произтича от простата причина, че си изгубил нещо, което е ценно или искаш нещо, което не можеш да придобиеш и страдаш. И всичките учители в древността казват: „Лесно може да се освободиш. Мисли, че това, което искаш, без него можеш." Представете си, че в света има един ред. За да станеш чиновник, искат от тебе да скочиш 9 метра широчина. Ти по 8 метра скачаш, но 9 не можеш да скочиш. Представете си, че 10 години скачаш по 8 метра, но 9 не можеш да прескочиш и не можеш да вземеш службата. Нали е нещастие? Ако още 1 метър можеш да скочиш, щастието ще дойде. Значи още 1 метър е потребен, за да дойде щастието. Какво трябва да се прави тогава? Мисля, след 10 години може да се научиш да скачаш 9 метра, защото котки има, които скачат 19 метра. Диви котки има, които скачат през въздуха 19 метра, за да хванат своята жертва. Тогава тази жертва какво може да стане? За обикновени случаи е нужно човек да скочи 9 метра, а тя скача 12 метра, 19 метра. И някой път може да се направи конкурс. Как ще определите с конкурс един човек какво знае? За пример конкурс може да има. Зрелостните изпити, които държите, и те са конкурс. Не зная дали човек, който не е учил, може да издържи зрелостен изпит. В зрелостните изпити човек иска да му се падне туй, което знае. При зрелостните изпити ти ще знаеш всичката материя, която си проучвал. С години каквото сте проучвали, да знаете. А щом искаш да ти се паднат само някои работи, които знаеш, ти не знаеш всичко. След като си минал зрелостния изпит, знаеш, че всичко знаеш. Тогава може някой да ви каже: „Защо страдате?" Понеже не можете да издържите зрелостния си изпит.

За пример дадат ви една тема „Методите и начините за освобождаване от страданията". Какви методи ще дадете вие, ако трябва да пишете по темата „Методи и начини за освобождаване от страданията"? Какъв метод ще дадете, ако е умряла на някого жена му. Какъв метод ще дадеш, ако изгуби някой краката си? Ще кажете да тури дървен крак. В туй отношение морските звезди са разрешили този въпрос. Ние си туряме дървен крак, а морската звезда проточи крака си, създава си нов крак. Ако ти може да станеш министър, а пък, като ти се счупи крака, си туряш дървен крак, какво знание имаш? Че тя, морската звезда, може сама да си направи крака. Ти, човекът, който си направен по образ и подобие на Бога, не можеш да си проточиш крака, а с дървен крак ходиш. Питам тогава, ти образа Божий ли носиш? Ако не можеш да си проточиш крака, какъв образ Божий носиш? Аз наричам образ Божий този, на когото крака никога не може да се отреже. Той по никой начин няма да позволи да му се отреже крака. Вие сега може да цитирате думите на Христос: „Ако те съблазнява окото, извади го." Но Христос казал това и то се отнася до слабите хора, които искат да грешат. Ако искаш да грешиш, по-добре отрежи си крака. Но туй, най-малко, не се отнася до съвършения човек. Съвършеният човек е винаги господар на онова, което има. Когато ви говоря за съвършенство, подразбирам не външната страна, не по постъпки, човек по постъпки не може да бъде съвършен, но по стремеж. Стремежът ви да бъде съвършен. Не постъпката. Постъпването, това е наука. Стремежът трябва да бъде съвършен в човека. За да „свири" стремежът, човек трябва да бъде съвършен. Тогава той ще се научи да свири. Ако стремежът не е съвършен, той не може да се научи да свири.

Външният живот ще се изрази според вътрешния стремеж. Ако вътрешният стремеж е съвършен, външният живот ще се нагоди съобразно вътрешната страна. Затуй пазете идеала си. Стремежът ви да бъде съвършен. Тогава нещата са постижими. Има известни неща, които човек трябва да знае как да прави.

Разправяха ми един анекдот. Един свещеник отишъл в Румъния на гости, през Гюргево за Букурещ. Като се качва на трена, искал да погледне навън. Подал си главата през прозореца, но паднала шапката му. Той казва: „Падна шапката ми." Казват му: „Потегли тази дръжка да се спре тренът." Той хваща дръжката и тренът спира. Всички идват да видят какво нещастие се е случило там. Той казва: „Шапката ми падна." И за това го глобяват. Мисли, че голямо нещастие се е случило, че му паднала шапката. И спира целия трен. Той трябваше да снеме шапката си и тогава гологлав да подаде главата си навън. Тогава другото обяснение: ние всякога страдаме, когато спираме треновете не навреме, защото шапката паднала някъде. Глобяване ще има. Че може да спреш трена, може. Но разумност трябва в света. И едно хубаво разбиране за живота. Не си причинявайте страдания. Падне шапката, носете две шапки. Сега знаете ли колко са глобили този свещеник. Те са го глобили толкоз, колкото трябвало, за да си вземе 20 шапки. Изгубиш шапката, не спирай трена, защото ще платиш толкова, колкото за 20 шапки. Като слезеш на гарата в Букурещ, все ще намериш някоя попска шапка. Сега ще се спрете върху мисълта, че трябва да научите един начин на разсъждение; съществен начин е. Да разбираме живота и пътищата в природата. Да влизаме в нейното положение, понеже тя е създала нещата. Да влизаме в нейното положение. И от нейното положение да разрешаваме противоречията. Не от нашето. Тогава ние ще я разберем и тя ще ни разбира. Когато ние живеем в природата, трябва да разбираме тия положения. Когато природата влиза да живее в нас, тя винаги разрешава въпросите по начина, по който ние живеем. Тя всякога урежда въпросите, както ние живеем.

Та когато в природата уреждате работите според нейните закони и когато дойде природата във вас, оставете тя да урежда работите, както ги разбира. Когато си в природата, уреждай работите според нейните закони. А когато природата е вътре, остави я тя да ги урежда. Има два начина. В човека има един Господ, Който живее вътре в него и един вън от него. Два Господа има. Един Господ има на когото само давате. Външният Господ дава подаръци на вътрешния. Че ти само носиш подаръци на Господа, вземаш все заради Него. Ти се лъжеш, че е все заради тебе. То е заради твоя, вътрешния, Господ. Ти ги внасяш и мислиш да се осигуриш. И после този вътрешен Господ започва да дава на външния. Ти си слугата, който ще носи тия блага навън. Едновременно ти си слугата, от единия Господ към другия ще носиш. Всички вие сте раздавачи. Как ще наречем това състояние? Аз ще ви дам друг образ. Вие сте асистенти. То не е нещо лошо. Вие сте асистент на вашия Господ отвън и на вашия Господ отвътре, който спомага на единия и на другия. Ще си изпълните службата. Другояче, ако не я изпълните, ще ви уволнят от вашето асистентсво и тогава ще останете без служба.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът.

38 лекция от Учителя, държана на 13 юли 1934 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, можеш, крак, метра, майка, крака, бъде, истина, дървен, сега, страдания, природа, шапката, бог, знаеш, съвършен, всичко, искаш ,

Младежки окултен клас , София, 13 Юли 1934г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder