НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Приемете Духа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Приемете Духа

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, казва, човек, има, сега, аз, свят, бог, всички, години, живот, хора, тебе, съм, христос, време ,

 Неделни беседи , София, 8 Юли 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета само няколко стиха от 20-а глава от Евангелието на Иоана – от 19-и до 26-и стих.

„Духът Божи“

Ще взема този стих: „И това като рече, духна и каза: „Приемете Духа Светаго.“

В природата съществува едно различие като една необходимост при органическото развитие на хората. Съвременното човечество трябва да научи закона на това противоречие. Това противоречие докато не се разбере, не може да има прогрес. Сегашните хора имат едно разбиране. Като срещнеш учени хора, така говорят, като че всичко знаят. Богатия като срещнеш, като че всичкото богатство има. Силния като срещнеш, като че всичко може. Религиозният като че всичко знае, като че е бил на Небето, а пък като го видиш по-отблизо, ще видиш, че не е бил в небето и е много бос. Говори за това, което не знае. Не е лошото в разправянето, но човек никога не трябва да разправя за неща, които не знае.

Смисълът на живота седи в разумното. Най-първо, човек трябва да вярва в една цел. Целта е една основна идея. Докато тази идея не я схванеш, няма да разбереш къде ти е мястото. Като разбереш тази цел, тази основна идея, ще разбереш къде ти е мястото. Представи си, че тебе те пратят в Слънчевата система. Най-първо трябва да намериш къде е Слънчевата система. После ще намериш на Земята твоето място и какво трябва да работиш. Сега учените хора имат какви ли не теории. Те се радват и казват: „Това ще направя, онова ще направя“, но след 5–10 години виждат, че тази работа не е такава, каквато те предполагат.

Много стари хора на стари години стават невярващи. Не че не са вярващи, но им липсва светлина. Има нещо, което те не са разбрали. Защото в старини – помнете това! – те преживяват своите младини. Стар човек е той, но той си мисли как е живял на младини, какво е правил и мисли, че той е много умен. Този, старият, никак не е умен. Той като млад си е мислел, че е глупав, иска да стане стар, за да поумнее; а пък като остарее, казва, че на младини е бил по-умен, отколкото като стар.

Имаме два процеса. Старите слизат от върха надолу и като слязат долу, топят се, стават млади, образуват извори. Всички извори са били стари хора, които са били на върха по планините и са се стопили. Горе е бил много скържав, никому нищо не дава, а долу, като млад, дава; а пък младият после, като стар, започва да замръзва. Този процес трябва да изходи човек. Човек трябва да изходи пътя на младия и на стария и да ги съедини в едно и тогаз да си състави едно вътрешно понятие за самия живот. Младият човек е богат човек, а пък старият не може да задържи своята старост и идва смъртта. Младият трябва да бъде господар, да държи своята младост и старият трябва да бъде господар, да държи своята старост. Тогава те са герои.

Има две величини, които започват с плюс и свършват с минус. Младият не може да запази своята младост и старият не може да запази своята старост и умира. Яли и пили, изпохарчили и последния грош. Казват, че младият трябва да остарее и старият трябва да умре. Къде е писано, къде се казва това? Аз съм търсил и не съм намерил в никоя книга да е писано това.

Съществуват два закона в света, закони на Любовта се наричат те. Ако нарушиш любовта на своята младост, ти ще остарееш. И ако нарушиш любовта на своята старост, ти ще умреш. Аз съм намерил, че младият, който наруши любовта на своята младост, остарява. Ако той влезе в старостта и там наруши любовта на своята старост, той умира. Какъв закон има за смъртта? Там е робството. Най-голямото робство, което човек може да намери. Сега ще оставим това, вие за смъртта не мислете. Тя е една стара баба. Смъртта е една стара баба в света, тя е без зъби и плаши хората с голямата коса, но зъби няма. Сега да оставим този въпрос. Той е алегоричен.

Понеже вие живеете в един век, който наричате реален, казвате: „Парички, парички, не ми говорете за Господа!“ Бог не дава на човека сила, но му дава любов. Силата на човека зависи от неговата любов. Без любов никаква сила не съществува. Ако кокошката е със своите пиленца, и срещу вола се хвърля. Тогава кокошката става смела. Ако не бяха тези пиленца, то кокошката щеше да се уплаши. Кокошката казва на вола: „Ако те клъвна, нищо няма да остане от тебе!“ И волът се отстранява.

Казват: „Трябва да имаш някакъв идеал.“ Какъв е този отвлечен идеал? Най-първо младата мома си представя един идеал. Тя си представя един момък като един ангел, благороден, възвишен, някой княз, цар. Ляга, става, сърцето ѝ трепери и го очаква. Действително, тя си го представя в княжески дрехи. Тя, като го види някъде, казва: „Прилича на идеала, ще взема да го опитам.“ Взема го, опитва го. И друго нещо – има дете и казва: „Моето дете е ангел!“ Но като отрасне детето, не е баш така, както тя си го мислела. Като стане това дете на 21 години, на 22 години, тя вижда, че не е ангел. И майката казва на дъщеря си: „Какво ми остана вече? Да умра, да си замина!“

Аз не ви представям този факт, за да ви обезсърча, но ви представям един процес, който сега става. Това, което си представя младата мома, не е така. Младите моми прибързват, като се женят. Всички, които страдат от женитбата, са прибързали. Не трябва да бързаш! Твоят възлюбен ще дойде така точно, както изгрява Слънцето. Детето е подарък отгоре. То трябва да се роди навреме. Някой казва: „Трябва да си имаме дете.“ Детето е една книга, която е пратена отгоре, но като не знаеш азбуката на тази книга, на санскритски ли е, на ватански ли е, на адамитски ли е, не може да четеш книгата. Какво нещо е твоята възлюблена? Това е една книга, която ти е пратена да четеш. Ако не четеш тази книга, не може да я обичаш.

И за да обичаш Бога, същият закон е. Ако ние не знаем да четем тази природа, тази книга, която е отворена пред нас, как ще обичаме Бога? Бог се изявява и в малкото, и в голямото. Тогава ние търсим Бога, търсим Го тук, търсим Го там и не може да Го намерим. Един светия се обезсърчил, намислил да се пожертвува. Казва: „Няма смисъл животът.“ Казал: „Търсих Те, Господи!“ Отива при едно дърво и рекъл там да умре, под дървото, и който го намери, да го погребе. Седнал той, 40 деня постил и по едно време видял плод на дървото. Като видял плода, вече не искал да умира. Казал: „Да се кача на дървото не мога; едно време можех, но сега не мога. Прояви се, Господи, бутни дървото.“ Дошъл един малък вятър, паднали плодове и той ял.

Докато не ни заведат при това дърво на живота, новото разбиране, новият живот не може да дойде. Ако не може да дойде това разбиране, да се разшири нашата душа, да могат хората да се обичат… Трябва да се обичат хората, защото душите са излезли от един и същ извор. Едно време хората бяха братя в Божествения свят, а сега, като са забравили, са станали врагове един на друг и едни са се облекли в червени гащи, други – в черни. Казват: „Ти не си като мене.“ Ние казваме: „Кое е онова достойнство, с което райската птица се отличава, че тя носи най-скъпата дреха в света?“ Никой цар не е облечен като една райска птица. Христос казва: „Ако Бог така облича криновете и райските птици, ако ние не сме облечени, коя е причината?“ То е безлюбието в света.

Когато умре баща ти, майка ти, братът ти, сестра ти, ти се усещаш сам в света. То е едно заблуждение. Ти мислиш, че си ги изгубил. След като умре баща ти, ти ще го намериш от дясната ти страна. Някой ще каже: „Дали това е вярно?“ То е толкова вярно, колкото е вярно, че има ад и рай. Вие си представяте рая на някое място с дървета и ангели. Трябва да се приведе човек в магнетичен сън, за да влезе в рая. Трябва да заспите, за да влезете в рая.

Сега ще употребя една аналогия. Представете си, че в някой планински връх – 12 километра височина, има голям къс лед, който се стопява после. Човек сега е в едно такова твърдо състояние. Докато не се стопи, той не може да разбере духовния живот. Какво лошо има в това, че човек ще се стопи? Ако храната не се стопяваше, в човека какво щеше да стане? Реалното в дадения случай е само онова, което ние в дадения случай възприемаме и задържаме в нашето съзнание. Храната, която ти си ял, тя те ползува дотолкова, доколкото ти си изпитал нещо в яденето. Онова, хубавото възприятие, което остава в тебе, то е силата на храната. Казваш: „Едно време, преди 20 години, ядох толкова хубаво!“ Ако вие бихте се хранили с любов, щяхте да видите каква грамадна сила се крие в яденето. Ако ядете с любов, ще видите каква грамадна сила ще придобиете. Същото е и ако дишаш с любов. Ако ти имаш будно съзнание при дишането, диханието на Бога ще остане в тебе. Ти усещаш, че с тази вдишка ще възприемеш нещо и ще остане нещо в тебе. Писанието казва: „Бог вдъхна в ноздрите на човека и човек стана жива душа.“

Всички хора трябва да се обичат, защото са Божии проводници. Ако се създаде едно общество на любов, тогава смъртта ще изчезне. Ако мъжът и жената мислят кой е господар, тогава са на фалшива почва. Но ако съзнават, че са части на едно цяло и се яви онази любов, тогава ще могат да живеят с хиляди години. Щастието иде отвън, но отвътре се приема. Ти може да обичаш някой човек, но в някой случай не може да възприемеш неговата любов. Не само да имаш предмета на любовта, но трябва да си в състояние да възприемеш любовта. Трябва да считаш единствен авторитет в живота любовта. Тогава ти може да проявиш любовта в живота.

Вие казвате: „Като дойде Христос на Земята…“ Христос нали дойде преди 2000 години? Сега разбирате Христа по особен начин. Това разбиране, както хората сега живеят, то не е разбиране на Христа. Днес народите живеят ли по братски? Има хора, които уреждат споровете си в съдилищата. Има братя и сестри, които с години не си говорят. Мене са ми казвали: „Я ми придай вяра.“ Моята вяра досега никога не ме е излъгала. Моят Господ досега никога не ми е изневерил, нито пък аз съм Му изневерил. Никога не е било време, когато да е имало стълкновение между мене и Бога. Аз зная коя мисъл е направо от Бога. В мене няма желание аз да оправям света. Бог е направил света. Да направиш една такава вселена, какъв ум се изисква, каква сила, каква грамадна работа! Като дойдеш при Бога, като видиш лицето Му, да кажеш: „Определи ми малко място и аз да работя в това голямо предприятие!“

Всички вие искате да управлявате сега. В сегашния дом въпросът е кой да бъде господар: мъжът или жената, братът или сестрата, господарят или слугата, ученикът или учителят. Кой ще бъде господар? Най-умният, най-добрият. Кой трябва да бъде слуга? Най-силният. Кой трябва да бъде господар? Най-слабият. Онова, което на всички бих ви препоръчал – може да имате каквото и да е вярване, то е вашият излишен багаж. Аз бих желал една дреха, която никой да не може да отмахне. Аз бих желал да имаме един живот, който никой да не може да вземе, и една свобода, в която никой да не се меси, и едно знание, което никога да не ни изненадва. Не е въпрос всичко да знаем, но онова, което зная, да мога да го опитам. Знанието е процес на степени, от разни градации. Животните имат знание, хората имат знание, ангелите имат знание, Бог има знание, но каква градация съществува!

Някой път дойдат мравите, вземат нещо и ще си заминат. Някой път аз си поговоря с мравите и те казват: „Тук е само един по-голям мравуняк.“ Често аз запитвам мравите какво мислят за човека. Те казват: „Една по-голяма мравка. Донякъде приличат на нас, имат ръце, глава, очи, различават се по нещо.“

Вие имате религия. Какво нещо е религията? Вие имате поезия. Какво нещо е поезията? Проза колкото искаш има у нас. Ако е въпрос за любов, няма любов в нас, има външно право. Като спра някоя мравка да я питам, тя казва: „Ще ме извиниш, чакат ме в мравуняка.“ Някои от нашите стари разсъждения в света не приличат ли на мравешките? Ако имаш нещо и го изгубиш, после ще плачеш за него. Затова, да не изгубим това, което ни е дадено.

Христос дъхна и каза: „Приемете Духа Светаго. На когото простите греховете, простени са.“ Значи така човек става господар на своя живот. Вярата в Бога, това е великото освобождаване от всички ограничения и временни терзания. Ако ти повярваш, ще се освободиш от всички ограничения; ако ти повярваш, ще се освободиш от всички болести, които съществуват в света. Не сляпа вяра, но вяра, която е резултат на великата Любов, която действува в света. Това учение е за онези, на които съзнанието е пробудено. То не може да се наложи насила на хората. В света има един закон, по който хората кога и да е ще дойдат до това. По този път всички ще минат. По друг път не могат да минат. Вие казвате: „Не е сега време.“ Но ще дойде време.

На всички същества идеалът е човекът, а пък човек върви към друга една цел, която го повдига към Бога. След като намерим Бога, ние трябва да напуснем Земята, ние трябва да приложим Божественото учение в света и да преодолеем всички мъчнотии. Много опити са правени. Правени са монастири, калугери са живели отделно и светът не се е поправил. Всичко е правено, но едно нещо не е направено: човек не е приложил любовта. Бащата не е приложил още любовта към сина си. Той се занимава само с посторонни идеи. Майката не е приложила любовта към дъщеря си. И тя се занимава с посторонни идеи. Защото, ако се приложи, то ще потече друга една сила. Ако бащата е приложил любовта към сина си, то ще има една вътрешна връзка и бащата ще се подмлади. Докато бащата остарява и умира, то синът не обича баща си. Докато синът остарява, то бащата не обича сина. Казано е: „Онези, които обичат Господа, силата им ще се обнови.“ Бог не е стар, както мислят някои. Бог е единственото същество, в което няма абсолютно никаква промяна. Един и същ е през всичките векове, през всичките вечности, които са минали, Той е един и същ, неизменен.

Бог иска ние да бъдем като Него, като приложим Божията любов. Ние сега отблъскваме Божията любов и вследствие на това ние умираме от безлюбие. Ние умираме от претрупване на Божиите блага. Че, ние умираме от преяждане, от големи грижи в света. Грижим се за това, за което не трябва. Ние даваме къщата си под наем и после умираме от каране с наемателите. Даваш пари назаем и след това умираш за парите си. Та, всякога [се] умира от претрупване на онова, което Бог ни е дал.

Сега, какви са отношенията между нас? Кога ще дойдат онези новите отношения? Теоретически лесно се преподава. Ние преподаваме християнство теоретически, че Христос е умрял, но ние не сме в положението да разберем как е умрял Христос. Христос вече 2000 години не е престанал да работи и всякога посещава страдащите, утешава ги. Когато някой иска да се самоубие, Христос казва: „Ще се оправи твоята работа!“ Отива при един богат човек и казва: „Помогни на този човек, ще се благословиш и ти.“ Богатият отива и помага.

В Америка един богат човек една вечер чува един глас. Той бил богат милионер. Гласът му казва: „Посред нощ, в 12 часа, иди на еди-коя си улица, там имаш една работа.“ Богатият излиза вън, никой няма и се връща. Втори път гласът му казва. Той пак отива. Три пъти гласът му казва: „Ако не отидеш, ще стане нещастие.“ И той отива. Отива при посочената къща и си казва: „В какво голямо заблуждение съм, да хлопам в 12 часа!“ Той хлопа, един дрезгав глас отговаря: „Какво ме безпокоиш?“ Онзи му казва: „Трябва да отвориш.“ Като отваря, богатият вижда един младеж с разчорлени коси. „Какво искаш?“ – му казва младежът. Онзи казва: „Пратен съм тук нещо. Трябва да се намираш в едно извънредно положение, трябва да мислиш да направиш нещо. Не искам да знам каква е работата. Аз не знам, изпратен съм да уредя [тази] работа и ме държат отговорен.“ Онзи бил млад, 21-годишен, и казал: „Бях в едно религиозно общество. Учиха ме, че има Бог, Който промислюва. Аз съм честолюбив, молех се, закъсах материално и реших тази вечер да умра, да взема отрова.“ Онзи му казал, че „Господ ме прати тази вечер при тебе и ми каза, че ако не дойда, ще ме сполети голямо зло. Това, което ти липсва на тебе, аз го имам, а пък това, което в тебе го има, в мене го няма. Аз ще ти дам материалното, пък ти ще ми дадеш любовта си и двамата отиваме при Бога, за да види, че сме изпълнили работата.“ Младежът се развеселява, онзи го потупва по гърба, помолват се двамата и въпросът се урежда. Ако богатият не беше отишъл при онзи, който искаше да се самоубие, какво щеше да стане?

На сегашните хора трябва любов. Проявете любовта си както знаете, не както досега, не както вашите баби, майки, бащи, не както вашите наставници. Не прилагайте любовта както те са я учили, приложете я така, както вие я разбирате. Запомнете това добре. Да ме разберете право. Както вие разбирате. Идете при извора. Не вода, която от години е турена в едно шише, но иди при извора и се напий. Това е вашата вода, тази вода, която от вас извира като любов. Не както едно време са живели бащите и майките ви. Носи любовта, която сега извира в душата ти. Това е важното. Дръжте за тази любов. Там е силата. Никога не служи на друга любов. Тази любов е, която ще допринесе нещо във вашия живот. Тя ще измени целия ви живот. Онова е преходно, а пък това, което сега ще почувствуваш, то е Божественото. Всеки един от вас може да го опита. Ще видите, че е така. Ти ще усетиш, че си в един свят толкова уреден, в един свят с толкова любов, че никога няма да се усетиш в някаква нужда. Той не е свят на безлюбие. Не уповай на него, но уповай на един свят на любов. Онзи свят прониква този свят. Вярвай във вашия живот, който прониква в мъртвата материя и я оживява. Вярвай в това, което организира ума, сърцето и въздига душата. Вярвай във вашия дух, който излиза от Бога. Това е Любовта.

Ще питате: „Коя вяра е най-права?“ Онази вяра, на която Любовта е авторитет. – „Кой живот е най-добър?“ Онзи живот, на който Любовта е авторитет. Всичко това, на което Любовта може да бъде авторитет, дръжте се за него и никога няма да се излъжете.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

39-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 8.VII.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

* На 1.VII.1934 г. от 10 ч сутринта по каталога на Елена Андреева няма беседа. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, казва, човек, има, сега, аз, свят, бог, всички, години, живот, хора, тебе, съм, христос, време ,

 Неделни беседи , София, 8 Юли 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder