НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Върховният авторитет

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Върховният авторитет

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, човек, казва, сега, бог, има, работи, закон, път, начин, даде, добър, овци, ял, свят, бъде ,

Утрини Слова , София, 8 Юли 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета Деяния на апостолите, 2-ра глава.

Изпя се песента „Всичко в живота е постижимо“.

Това, което носи живот, то е Божественият Дух. Казва се в „Битието“, че в самото начало Земята била неустроена и Духът Божий се носел над бездната. Как е започнал да действува онзи творчески принцип, за да оформи Земята? Бог е създал Земята, но имало нещо, което е липсвало.

Можем да кажем, че и сегашният човек е създаден, но не е оформен още и Духът работи сам, за да се повдигне човек. Някой път онези, които изучават Писанието, мислят, че, като е казано, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие, че човек е завършен образ. Не, Духът работи, за да се завърши, да се оформи този образ. Работата не е един завършен акт, дълго време трябва да се работи, за да се завърши, както един художник или скулптор дълго време работи върху своето произведение. Че не е завършен човешкият образ, всеки един от вас може да го провери. Даже при най-доброто разположение на духа, когато мислите, че Божествената Любов е във вас и че с тази Любов може да обгърнете целия свят, след малко се изменя вашето състояние, ставате недоволен, мрачен, кисел. Това се случва и със Слънцето – на всеки 11 години се появяват петна върху него. А пък при човека се явяват някой път толкова петна, че едва се виждат някои места. Затова човек трябва да гори отвътре. Мъчнотиите в света, това са материали, които трябва да се турят да горят на този огън. Ако нямате този материал, няма да имате и огън. Всичко това трябва да се превърне в огън, в светлина.

Сега, не трябва да се спирате върху въпроса защо е така. Някой може да пита: „Защо хората се раждат по този начин?“ Има разни начини за раждане. Кокошката снася яйца и после пак чрез него ражда малките си. Дървото отгоре си образува плодовете, на някое клонче има увиснали плодове; някоя малка микроба се раздвои на две. Има много начини, с които природата работи. Този начин, по който сега хората се раждат, той не е вечен начин. Един ден хората ще се раждат по друг начин. Раждане може да има само когато Духът влезе в човека. Сегашните хора казват: „Добила жената дете.“ Писанието казва: „Създаде Бог човека“, а пък за напредналия човек Писанието казва: „Роден е от Бога.“ Не „създаден“. Не само трябва да бъде създаден човек. Това е един механически процес. Родените от Бога, те са Синове Божи. За създадените още не може да се каже, че са синове Божи. За тях се казва, че са образ и подобие Божие. Сега, онова, което е необходимо за вас, е присъствието на Духа, Който може да ви изпълни с онова познание, нужно да разберете какво е предназначението ви. Да може да си спомните какво трябва да правите.

Страданията на човека произтичат от неговото животинско естество – иска да се удоволствува. То не обича страданието, то обича само да яде и да пие. Най-високото развитие на животното е да яде и да пие. Това е царството му. Обаче човек е минал през това състояние, ял е и пил е. Но понеже като животното е ял и пил много, не е ял както трябва, то са останали неща, които не са се смлели. Та сега, като станал човек, набрали се много страдания. Вие някой път се чудите защо човек страда. Представете си, че човек е живял 10 000 години като вълк, 20 000 години като тигър, 50 000 години като мечка. Като вълк той е изял 10–20 000 овци. Всяка година изяждал по една овца. Всичките тези престъпления, които е направил, сега, като е станал човек, всички тези същества започват да идват при човека и му казват: „Върни ни това, което си взел.“ И ти трябва да плащаш. Да плащаш за старите привички и задължения. Ти казваш: „Аз живея по Бога.“ Но ще ти кажат тези същества: „Едно време беше страшен разбойник, ограби ни, изяде ни, сега ще платиш.“ Някой път ти дойде някое страдание: „Толкова много се моля, по три пъти се моля на ден, защо ми дойде това страдание, отгде дойде?“ Господ не те слуша, само казва: „Ще поправиш живота си.“ Ти си ял, ял, колко агнета само си изял. Това агънце мъчно се смила. И сега агънцето трябва да го родиш, да му дадеш свобода, да му платиш, да му дадеш живота, който някога си му взел. Човек е много скържав. Да взема може, но ако дава, страда. Така че страданието не е нищо друго освен ликвидиране с животинското, със старите сметки. За онзи, който разбира, така е.

Сегашният живот ни е даден, за да се запознаем с Бога, да дойдем в съгласие с Него, да вършим Волята Му. В какво седи прегрешението на човека? Прегрешението на човека седи в яденето. Ти не си ял навреме, ти си ял, когато не си бил гладен. Например някое дете минава покрай някоя градина, отива при едно плодно дърво и изяжда една ябълка. Прегрешението не е в това, че е изяло ябълката, а че не е питало господаря на градината. Хората съгрешиха, понеже пристъпиха Божиите заповеди, тъй като Бог им каза да не бутат дървото на познанието доброто и злото. Прегрешението седи в непослушанието.

Често ние грешим, понеже не изпълняваме Волята на Бога и желаем някои работи да станат преждевременно, тогава, когато ние искаме и както ние искаме, и по този начин си създаваме ненужни страдания. Да допуснем, че ти имаш 10 000 лева на разположение. Минаваш един ден покрай една витрина и виждаш хубави дрехи, искаш да се облечеш. Минаваш покрай обущаря, искаш да се обуеш. После искаш някоя хубава шапка, някой часовник и всички други удоволствия. Не спираш там, но почваш да вземаш и назаем. После идват кредитори. Какво ще бъде твоето положение? Ти ще се намериш натясно и ще започнеш да казваш бели лъжи, ще се извиняваш и ще им казваш: „Елате утре, елате вдругиден.“

Евангелистите имат един метод. Те, като хванат един човек, искат да го обърнат на всяка цена към Бога и му казват: „Ти си грешен, ти трябва да се поправиш.“ Те му повтарят: „грешен, грешен“, докато го убедят, че е грешен и че трябва да се поправи. Един евангелист пита: „Ти защо като нас не ги учиш да се покаят?“ Един наш брат му казал: „Ние видяхме, че чрез вашия метод както обръщате човека, не може да го обърнете, понеже после той пак се връща там, откъдето е дошъл. А пък ние употребяваме следния метод. Казваме му: „Ти си добър, ти си добър, ти си добър“ и най-после той повярва, че е добър и става добър. Нали вие искате да го направите добър?“ Евангелистът казва: „Вие сте по-големи майстори, а ние искаме по-рано да го окаляме хубаво и после да го обърнем.“

Казвам сега: Как е по-хубаво да се започне: с Моисеевия закон или с Любовта? Писанието казва: „Моисеевият закон е до Христа, а пък Христовият закон на Любовта е вечен закон за възпитание.“

По някой път вие искате животът да бъде красив, хубав, да ви обичат, да ви погалят, да ви кажат една сладка дума, да ви приемат вкъщи като свои. Но това е Христовият закон. В Моисеевия закон няма такива неща. При Моисеевия закон ти си един слуга – каквото направиш, плащат ти и като направиш нещо, ще ти намерят кусур, ще кажат: „Проста работа.“ Ще унижат работата ти, за да откъснат нещо от заплатата ти. Ще ти кажат: „Не си го нарисувал както трябва, не си ушил дрехата както трябва“, за да ти отбият нещо. И онзи човек ще каже: „Хайде, ще взема по-малко.“

Хубавите работи зависят от Любовта. Само онзи, който е заквасен от Любовта, законът не го лови. Някой казва: „Онази сестра се отнесе грубо.“ Няма нищо, тя по закона ходи, тя си носи камшик и като си извади камшика, удря. Някой казва: „Онази сестра е станала много добра.“ Тя е хвърлила камшика, няма никакъв бастун. Много хора днес нали носят бастуни. Бастунът е Моисеевият закон. Даже и жените носят сега по някой път бастун. Това е модно. Подпира се на бастуна.

Има една страна в живота, която е красива. Ние искаме известни постижения. Постиженията по закона, те са външни постижения. Законът може само да те облече, да ти построи къща, да ти направи ограда. Но законът не може да ти даде щастие. Законът не може да ти даде разумност. Законът не може да ти даде сила. При закона всичко е външно. Най-първо ние сме работили външно – по закона. Сега любовта работи отвътре. То е животът. Силата на човека е в любовта. Трябва да се употребява любовта, защото ако не я употребявате, вие ще останете парализирани или недоизраснали.

Не се самозаблуждавайте. Има една привидна любов. Това, което се губи, не е любов; това, което се изменя, това, което изгасва, не е любов. Писанието казва: „Любовта никога не отпада.“ Това, което отпада, трябва да знаете, че не е любов. Ти казваш: „Едно време имах любов, а сега я нямам.“ Не се заблуждавай. Любовта никога не отпада. Любовта всякога си остава, при всички условия, една и съща. Това трябва да залегне дълбоко във вас. Когато човек не знае как да използува любовта, тя се отдалечава. Ако вие си затворите кепенците на стаята, и топлината, и светлината не могат да влязат. Тогава питам: Светлината и топлината ли са престанали? Не. Вие сте затворили условията, при които любовта може да влезе във вас.

Та, често, със своите погрешки, ние затваряме ония пътища, по които любовта може да работи в нас. Ние мислим, че сме изоставени, че никой не ни обича. Вие се считате някой път и за сиромаси. С какво може да подкрепите това? Аз виждам небето, звездите, въздух, вода, изобилно блага. Цялата природа е дадена на човека и той казва, че е сиромах. И най-големият милиардер не би могъл да купи това, което един човек има. Това, което можеш да учиш, да видиш, да помиришеш, да чуеш, да вкусиш, да пипаш, това е голямо богатство. Защо ти са богатства, знания, ако обонянието ти е повредено? Защо ти са цветята, ако зрението ти и обонянието ти е покварено? Ако Бог ти е дал чувства, вярвай в Бога, че Той ще ти даде това, което искаш. Той ще ти даде богатства, но не искай веднага. Той ще ти даде всичко навреме. Но Той не казва кога. Ти искай знание от Бога, искай условия да се учиш и пр., но не Му поставяй време. Ти иди при един професор да се учиш, но не му туряй програма, кога, в кой ден и какво да ти преподава. Ти ще се подчиниш на програмата му. А пък сега искат да кажат на Бога: защо професорът не е дошъл? Ако дойде професорът, добре; ако не дойде, пак добре. Тогава ти иди там. Ако си разбрал, добре е, но ако не си разбрал, пак е добре.

Всички може да говорите за Любовта, но кои са отличителните черти на Божията Любов? Една отличителна черта на Божията Любов е, че Бог е многомилостив, дълготърпелив и благоутробен. Ако видите, че някое малко същество, например малка пеперудка кацнала някъде, или оплетена в паяжината на паяка, трябва да ви се трогне сърцето, да кажете на този паяк да я пусне. Също така, да кажете на паяка да пусне мухата. Ти ще кажеш: „Какво? Да се занимавам с мухата ли? Нека паякът да си я изяде.“ Паякът за тебе е едно предметно учение. Ако ти не освободиш мухата, ти си съдружник на паяка и тогава наполовина с паяка ще отговаряш за престъплението. Ще се заведе дело, ще се запише в делото, че престъплението е извършено в твоята къща. Ти казваш: „Аз не съм видял.“ А пък ти си видял.

Когато вие изгубите една хубава ваша мисъл, къде е отишла тя? Кажете ми. Ако едно хубаво ваше чувство се е изгубило някъде, къде е отишло то? Мислите ли, че няма да отговаряте за това? Живо чувство беше то. Може би вие да сте причината или пък поради вашето невнимание това чувство е станало жертва на някой вълк, на някой паяк и пр.

Та, сега, вашите хубави мисли, вашите хубави желания, това са вашите овци, които трябва да пазите. Христос казва: „Моите овци, Отче, на Мене ги даде и Аз ще ги пазя. Полагам душата Си за тях, да не изгубя нито една от тях.“ Онова, което Бог ви е дал, ако го изгубите, тогава къде е вашето достойнство? Всичко това, което Бог ви е дал, вашите хубави мисли и хубави чувства, тях не трябва да губите по никакъв начин. Някой може да казва: „Аз съм много добър.“ Отивам в кошарата му да му видя овцете. Той ми казва, че е много добър човек. Отивам в градината му да видя плодните дървета, да видя зелето му, доматите му какви са. Виждам още лука, чесъна, сливите, крушите, ябълките. Това са все методи за възпитание на хората и като обикалям дърветата, аз гледам кои методи успяват. Някой път тиквите не вървят. Тиквите са много идейни. Някой път сливите или ябълките не вървят. А пък някоя година всичко върви. Значи на добро е. Растителното царство ми казва: „По нашия живот съди за господаря ни.“

Всеки един човек трябва да има една градина, за да гледа как растат растенията. И какъвто е той, такива ще бъдат и растенията, такива ще бъдат и неговите домашни животни. Сега онова, което Бог ни е дал, трябва да го пазим. Хубавото, което Бог ни е дал, тези овци, които Бог ни е дал, трябва да ги пазим както пастирят пази овцете на господаря си, та нито една овца да не се изгуби. И тогава Бог ще каже: „Добри рабе, много добре си ги гледал, ще ги оставя на тебе.“

Вие сега мислите другояче. Вие мислите, че като отидете на онзи свят без овци, без нищо, ще ви посрещнат с някое такси, тържествено. В онзи свят няма никакви таксита. Там има превозни средства, но не мога да ви ги кажа какви са. Писанието казва, че всички онези хора, които вие може да обърнете към Бога, ще бъдат с вас. Те ще ви бъдат ваш капитал. Ако отидете в Невидимия свят сами, ще кажат: „Този овчар е изгубил овцете.“ И тогава, след като ви гощават 3–4 деня, ще ви пратят пак на Земята, да работите. Човек, който няма овци, не го държат на онзи свят.

Даже и в този свят може да направите опит. Една жена, която обича някой мъж, която даже казва, че умира за него, ако тя го вземе, а пък той седи, не работи и се излежава, тя ще му каже: „Защо седиш така тук, защо не излезеш да работиш?“ И тя ще почне да съжалява. Ще каже: „Не трябваше да се свързвам с него.“

На онзи свят има работа, велика работа има, придружена с радост и веселие. При работата ще ви се даде най-хубавото. Тук не можем да работим. Тук се трудим и мъчим, а пък в Небето ще работим. Следующият живот, който иде, ще бъде живот на работа, затова трябва да се приготовляваме.

Всеки ден, когато ви дойдат страданията, да знаете, че вашите овци страдат. Когато децата страдат, и майката страда. Когато в една държава поданиците страдат, и царят, и управляващите страдат. Щом имаме страдания, то има нещо в нас, което трябва да поправим. Това можем да го направим само по един начин: нещата без Любовта не могат да се поправят. Затова Любовта за вас трябва да бъде върховният авторитет. От този авторитет излиза животът. Ние трябва да обичаме живота – онова, което Бог ни дава. И Любовта трябва да бъде за нас авторитет. Само по този начин може да се поправи миналото, може да се изправи настоящето и само по този начин може да се постигне бъдещето. Никога не казвай: „Не си струва да обичаш!“ Обичай!

Любовта всякога се отличава със следното: тя най-първо дава, а после взема. А безлюбието по какво се отличава? То най-първо взема, а после малко ще даде. Онзи, който първо взема, а после дава, той е в безлюбието. А пък онзи, който първо дава, а после взема, той е в любовта. Това е закон. Затова на всички ви пожелавам да живеете в Любовта. Давайте и после вземайте. Това е закон.

„Отче наш“

41-во утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 8.VII.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.*

* На 1.VII.1934 г., в каталога на Елена Андреева няма отбелязана утринна беседа в неделя, 5 ч сутринта, както и неделна беседа в 10 ч. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, човек, казва, сега, бог, има, работи, закон, път, начин, даде, добър, овци, ял, свят, бъде ,

Утрини Слова , София, 8 Юли 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder