НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Самовъзпитание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Самовъзпитание

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, любов, сега, път, може, свят, съзнание, казва, всички, светия, бог, мисли, условия, обичам, казвате, топлина, искате ,

Общ Окултен клас , София, 4 Юли 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

(Хоризонта с дебели, големи облаци.
Времето тихо и топло.)

Добрата молитва

Размишление

Ще прочета 15 глава от Първото послание към Коринтяните (1–11 стих). (Направихме общо музикално дихателно упражнение, подобно на миналата седмица, но само с хоризонталните движения и то така: Ръцете на гърдите, с пръсти един срещу други. При отдалечаване на ръцете на страни се мълчи, а при връщане на ръцете пред гърдите се изпява един тон. Така се изкара цялата октава от долно „до“ до горно „до“ и обратно.)


Много пъти се говори за самовъзпитание. Казват: „Да се любим, да вярваме!“ Това са неразбрани твърдения, идеи. Казват: „Да вярваш!“ Вярата се опитва при големи мъчнотии, които има човек. Не когато е богат, не когато има много, но когато няма нищо, тогава се опита вярата му. И любовта и всички други добродетели се опитват тогава. Любовта се опитва и при най-големите мъчнотии.

Сега ще говоря за самовъзпитанието. Верующите във всички векове са имали една слабост. Те са като децата. Понеже майка им най-първо е приготовлявала храната, то те, като израснат, очакват все същата работа да върши майка им, да ги носи на количка, да ги облича и пр. И като останат самички да си вършат работата, това им се вижда малко странно. Човек трябва да бъде самостоятелен. И вие, ако не можете сами да работите, вие сте като всички деца. Не е лошо човек да бъде дете, но когато възрастният, на 21 година вземе ролята на едно малко дете, то има едно [не]съответствие.

Ако се каже някому: „Слаба ви е вярата“, какво подразбирате? Много естествено. Турям на въжето на кладенеца 10 кг. тежест и това въже се скъсва. Казвам: „Слабо е това въже.“ Турям 100 кг. на друго въже и казвам: „Това въже е 10 пъти по-силно от първото въже.“ Ако вашата вяра се скъсва при 100 кг., тогава питам: силна ли е вярата ви? Не е силна. Ако при най-малките мъчнотии, вие се обезпокоявате и нямате едно верую, тогава? Например, да кажем, че вие вярвате в Бога и в Христа, но когато дойдат мъчнотиите, вие казвате: „То не се знае дали Христос е проповядвал, кой знае какво са писали хората!“

Един български свещеник ми казваше: „Един дявол имаше, който ме мъчи. Служа в църква и дойде нещо и ми казва: защо си толкова будала? Христос беше един обикновен човек, няма такъв Христос. Казвам му: бе махни се от тук!“ Та и вие някой път казвате: „По кое учение да вървя?“ – По учението на баща си. Но кой е баща ви? Ти ще вървиш по учението на баща си, а баща ви – по учението на своя баща и т.н. и най-първо, това учение от где иде? – Хубаво, ако вие имате едно учение, което е претърпяло 10 пречупвания, мислите ли, че това учение е така чисто, както първоначалното?

Една вода, която е излязла от самия извор и после е минала през 10 пласта глинеста почва, то мислите ли, че тази вода е чиста – във водата има известни елементи, известна кал, която трябва да чисти. Сега казват: „Новото в света!“ Новото в света е това, което дава живот. Това е новото. Новото в света е това, което дава растеж, дава сила, непреривна сила, не изведнъж да израстнеш, но малко по малко. Новото в света е това, което дава знание – знание, което дава светлина. Тия понятия трябва да поддържате в ума си. Някои от вас, почват да остаряват. Защо остарявате? – Слизате! Вий сте на планината и слизате долу. Вие се качвате на горе и слизате надолу.

Старият се качва по планината нагоре, а младият слиза. Старият се качва нагоре. Имаме един обратен процес. Защо старите хора се запъхтяват и не могат да вървят? – Защото е стръмен пътят. Не може да върви и се клати. И младият ще се клати, като го турим на стръмно место. Младият върви по равно место. Старият се качва на планината. Казват, че старият човек е оглупял. Не е оглупял, но човекът се е натоварил с мъчнотии и не може да ги разреши. И като погледне, казва: „Тая работа не е лесна!“

Тия работи ще ги превеждате в духовния живот. Вие считате, че съзнанието на духовния човек, се вече различава от това на другите. Силата на светлината, на вашето съзнание е равна на една свещ, а на духовния човек, съзнанието е равно на 1000 свещи. Питам тогава, вие можете ли да се мерите с един човек, който има 1000 свещи в съзнанието си? Не само да мислиш „хиляда свещи“, но да ги имаш в съзнанието си.

После и любовта се мери. И тя се мери по същия начин. Аз да ви представя сега промените, илюзиите, които някой път ви заблуждават. Представете си, че вие живеете в едно здание, което има само един прозорец, доста голям прозорец, с височина 3 метра и широчина 3 метра. Квадрат е. Но този прозорец е така направен, че човек, който седи при прозореца, като опне с една малка жичка известна част на прозореца, този прозорец почва постепенно да се свива, да се свива и най-после съвсем се свива и остава една малка дупчица. Питам, през тази дупчица каква светлина ще се приеме? В тая къща ще потъмнее. Ще кажеш: „Много е малка светлината.“ После теглиш друга една жичка и прозореца се разширява и в къщата постепенно става по-светло. Питам, промените, които стават в къщи, стават ли вън? Някой път, някое същество потегли някоя жичка и вашият прозорец се затвори и никаква светлина няма. И вие мислите, че и във външният свят е станала някаква промяна. Във външния свят не е станала никаква промяна. Светлината си е такава, каквато си е от начало до край, но във вас е станала известна промяна.

Сега тези вътрешни промени, които са станали във вас, от тях трябва да се пазите. Те са чужди промени. Вие можете да направите един опит. Който от вас е чувствителен, ѝдете при някой болен човек, който има голяма язва, страда от рак или от някоя голяма рана и след като му видите раната, като излезете от него, по̀чнете да си казвате: „Като че ли ме заболя нещо в корема.“ Вие вече сте взели неговата мисъл. Вече сте повлияни. Като мисли той за болестта си, то във вас се е запечатала неговата болест. И ако дълго време мислите така, ще си създадете едно органическо състояние, ще почне да ви боли корема. Вий ще кажете: „Това състояние е чуждо, не е мое, аз съм здрав.“ Вие ще минете покрай някой човек, който е крадец. Във вас се отразява неговата мисъл и у вас ще се зароди желание да крадете. Ще кажете: „Чужда е тази мисъл.“ Та най-първо ще се освободите от натрапени мисли. Някой път казвате: „Аз не съм добър християнин!“ До вчера той минаваше за светия, а сега казва: „Не съм добър християнин.“

Друго едно положение, което трябва да държите е следното: (Учителят написва буквата „А“ на черната дъска.) Какъв е този знак? (– „А“) Но този знак, след хиляда години ще има [ли] същия смисъл? (Учителят начертава един квадрат.) Този знак какъв е? (– Квадрат.) Този квадрат след 100 години ще устои ли? Кое ще устои – квадратът или буквата „А“? Кое ще има по-голяма трайност? Квадратът ще устои. Не само преди 1000 години, но и преди 5–6 хиляди години, у египтяните, квадратът си е квадрат, една определена величина. Квадратът има 4 точки. Квадратът е един разумен свят, обоснован от 4 разумни същества и следователно тия 4 линии на квадрата, това са пътища, това са съобщения, това са закони, по които тези същества живеят. Това е един морал, който не може да се измени.

Ти казваш: „Доброто е нещо относително.“ Не е нещо относително. Относително е следното: ако си вътре в къщата, твоят прозорец се затваря или отваря, но ако си отвън, има едно добро, което си е всякога добро и има едно зло, което си е всякога зло.

Доброто е това, което всякога помага на човека. Злото е това, което всякога спъва човека. Всяко нещо, което спъва човека е зло. Според мене подпушването, това е първото зло. Злото е произлязло от подпушването. Който и да е от вас, ако го подпушат, ще стане лош. Че ако ви кажа само една обидна дума, ще има едно малко подпушване и веднага ще се измени вашето състояние. Следователно, всяко едно същество, което изменя онова, първичното състояние, което Бог е турил в света е вече лошо същество. Ние го наричаме дявол. Това същество иска да каже: „Този свят няма да го разбереш, както Господ го е направил, но както аз го обяснявам. Ти мене ще слушаш.“ Дяволът ще те пита: „Знаеш ли защо Господ създаде света?“ Този въпрос е дяволски. Защо Бог създаде света? Няма защо аз да питам, защо светът е създаден. Понеже аз живея, животът е създал света, а не светът е създал живота. Светът се е създал, за да се прояви животът. Животът е съществувал, преди да се създаде светът.

Сега второто заблуждение е – някой ще каже: „Ти сега не знаеш как да употребяваш тия условия. Аз ще покажа как да ги употребяваш.“ Това е друго заблуждение. Някой може да каже: „Ти не знаеш как да ядеш, но аз ще ти покажа как да ядеш. Ти не знаеш как да спиш, но аз ще ти покажа как да спиш. Ти не знаеш как да ходиш и аз ще ти покажа как да ходиш.“ Как ще ми покаже той как да ходя. Преди той да ми покаже, аз не ходя ли на двата си крака? Как трябва да се ходи сега? Ако ходите прегърбени, хубаво ли е? Защо старите хора ходят с клатене, прегърбени? (Смях.)

На всяко нещо, което човек не разбира, все му се смее. Една стара баба, като я видите, че се е облякла по момински, накичила се е с китки, вие се смеете. Едно време не се е оженила и сега иска да се жени. Двадесет годишна, тя не могла да се ожени и сега, на 90 години иска да се ожени. Тук има контрасти, тези две състояния са несъвместими. Тя не разбира. По-добре е бабата да се приготви за оня свят, отколкото за женитба. Тя действително ще се ожени, защото нейният възлюблен е в другия свят. Чака я и ще дойде с каруца, с такси да я вземе. Другите в къщи ще плачат, а пък тя ще се радва. С това не се изразява една истина. Някои от вас, вярвате в това, а някои не вярвате. Някои от вас имате ясна представа, а някои нямате представа. Това е въпрос на съзнанието ви. За да бъде една духовна идея ясна, непременно в съзнанието ви не трябва да имате никакво вълнение. Когато някоя идея не е ясна, това значи, че съзнанието се колебае и затова образите не са правилни. Щом съзнанието на човека е спокойно, щом успокоите съзнанието си и вие ще имате една ясна представа за нещата.

Някой път мога да ви говоря за някой светия, първокласен светия. Това е същество, което е равно на един Ангел. Светията, как е станал светия? Той не се е родил светия. Той е придобил това. И в един живот той не е станал светия. Този светия е минал през 777 прераждания. Той има и 12 кардинални прераждания и е станал светия. А вие едвам имате 100 прераждания. Чакайте! Вие едвам като изкарате 777 прераждания и 12 кардинални, ще станете светия. Вие казвате: „Какъв светия е той?“ Така не се говори. Този човек е употребил всички условия, които Бог му е дал, той има знания. И ако го поставите някъде, той може да ви покаже своята сила. По какво се показва един светия като дойде? Като влезе в къщи, гдето някой е болен, той ще помогне. Ако искате неговата помощ, ако се намирате в трудно положение, например гладен сте, той няма да ти остави пари, но ще ти каже: „Имате ли парче хляб?“ Той ще го вземе, ще го тури под палтото си и като го извади, ще имате един цял мек хляб. И ще ви го даде. Вие ще кажете: „Ако вземе пари и ги тури така?“ Казвам, защо ви са пари? Ако те са необходими за вашето спасение, той и пари може да направи.

Но кога трябва да имате пари? Днес вие имате 100 лева. Казвате: „Ами за утре?“ Питам тогава, според учението, трябва ли да мислите за утре? Грешните трябва да мислят за утре, а праведният трябва да мисли само за днес. Грешният непременно трябва да мисли за утре, глупавият трябва да мисли за след хиляда години, а пък умният, разумният, трябва да мисли за днешния ден, понеже днешният ден съдържа всички дни в себе си. Вие ще кажете: „Как ще ги съдържа?“ Едно житно зърно казвате, че е малко, но може да го садите 20, 30, 50 години и то съдържа в себе си всичките милиони зърна, които могат да се явят.

Малкото, което е във вас, Бог го е турил. Вие искате нови работи. Бог ги е турил вече, житното зърно на всички ваши способности е вложено във вас и тия способности трябва да ги разработите. Способностите в човека могат да се разработят само при известни условия. По някой път вие мислите много неправилно. За музиката имате много смешно понятие. Вие мислите, че само младите моми трябва да пеят, а старите трябва да мълчат. Вие мислите, че здравите трябва да пеят, а болните трябва да мълчат. Живите трябва да пеят, а мъртвите трябва да мълчат. Съгласен съм. Ако ти мълчиш, ти вървиш по пътя на смъртта. Ще пееш! Ще пееш разумно! Казваш: „Как трябва да пеем?“ Мнозина сте взимали уроци от къде ли не. Понякой път гледам, пеете гамата. По някой път пеете тона „до“. Ще вземеш правилно тона „до“ . Това е първия тон на живота. Как ще изпеете „до“?

Как ще ми кажете вие: „Аз ви обичам.“ Какъв тон ще турите? По колко начина можете да изкажете тези думи? По три начина. Може да дойдете близо до ухото и да кажете: „Аз ви обичам!“ (Учителят го изговаря тихо.) Или пък високо може да извикате: „Аз ви обичам!“ Сега кое положение е по-хубаво? Като кажете високо: „Аз ви обичам“, тогава всички хора ще го знаят. Вие как казвате на своя възлюбен. Вие се смеете, срамувате се да кажете. А пък то не е смешно. Ти се срамуваш да кажеш: „Аз те обичам!“, на твоя възлюблен. Ти можеш да кажеш даже: „Аз не съм те обичал.“ Какво лошо има, ако се каже: „Аз те обичам.“ (Учителят ги изговаря тихо.) Ще кажеш: „Те са детински работи.“ В живота, кое дава смисъл? – Яденето. Когато ядем, хубавата храна, която вземаме, дава радост и веселие. Думите: аз ви обичам, дават един хубав обед. Целия ден ти мислиш и казваш: „Хубав обед е!“ И на другия ден мислиш. Ние казваме: „Това са детински работи.“ Един казва: „Аз вярвам в Бога, във Вечния, в Безграничния!“ Това са неразбрани думи. Той вярва в неразбрани думи. Той в нищо не вярва.

Казвам: „Вярвам в Бога“, като видя някоя малка буболечка, че се дави, изваждам я. Това показва, че обичам Бога. Виждам едно растение заклещено и като обичам Бога, навеждам се и помагам на растението. Това е да обичаш Бога. Като помагам на хората, животните, растенията, това показва любовта. Ако аз не показвам почитание към вас, когото Бог е направил, тогава каква любов имам към Бога? Някой ми казва: „Аз много те обичам“, но не зачита това, което аз правя, тогава в какво седи любовта?

Има неща, които няма да останат. Един човек взема и написва азбуката. Той си играе, този човек. Но ако той знае как да съчетае буквите, той ще направи цяла чудесия в света. Даже има корави хора и ако ти му проговориш някоя дума, ако отидеш при някой скъперник, който трепери и му кажеш: „Колко си добър, като тебе не съм виждал. Хората не те познават, но има нещо хубаво в твоята душа. Много си добър.“ И той ще каже: „Я ми кажи още веднъж тази дума. Я, дайте едно кафе на тоя човек.“ Ти ще кажеш: „Какво ще произведе една дума?“Кажи му една хубава дума, но не да го залъгваш, но да му кажеш истината. И на този човек ще се отвори сърцето и ще каже: „Действително, аз съм малко скъперник и не се харесвам.“

Сега приложението, какво приложение има този квадрат? Трябва да се научите как да живеете, разумно да живеете. Буквата „А“ показва, тези конци трябва да ги съединявате, да знаете съчетанието, че да усилвате и да разслабвате нещата. Ако не знаете да разплитате възлите, да ги утънчавате и да ги удебелявате, тогава не разбирате живота. Удебеляваш възела – правиш погрешка. Поправиш погрешката – отънчаваш възела. Как ще отънчиш? Как се поправят погрешките, кажете ми? Ти имаш да даваш някому 1000 лева и си писал 100 лева. Казваш: „Какво има, една нула не е писана?“ Не си турил на края една трета нула. Нулата повидимому е нищо. Една нула! Но ти си ощетил този човек с колко? Ти си намалил нещата 10 пъти. Какво трябва? Ще туриш истинската цифра, ще увеличиш парите на хиляда. Тури една нула на опашката на това число. Поправи опашката. Когато направиш една погрешка, как я поправяш? Бих желал да знам, когато искате да поправите една своя погрешка, най-първо вземате предвид да не падне вашето реноме, вашето достойнство. Политика имате, хубаво нещо е това, отлично. Но, когато човек поправя своите погрешки, той не трябва да мисли за своето лично добро. Той трябва да мисли за онзи Божествен свят.

Най-първо трябва да поправиш погрешката, понеже тя е в съзнанието на всички ония същества, които те подкрепят, понеже това съзнание, което има всеки един от вас, се дължи на съзнанието на разумните същества, които ви обичат. И ако те престанат да ви обичат, вие ще се схумите или няма да имате условия. Вземете едно цвете, ако го турите в тъмна стая и го лишите от светлина и топлина, то след 4–5 месеца, ще се промени. Вие още не разбирате, как съзнанието може да се храни от съзнанието на светлите разумни същества. Ако вие се затворите за условията, които те ви изпращат, веднага ще се затъмни мисълта ви. Знаете ли колко е силна мисълта на един добър човек? Вие правили ли сте опит?

Един човек се е отчаял и мислил, че никой няма да му помага. Срещнал го някой човек и му казал: „Вий сте паднал духом. Аз ще ви помогна. Бог така е направил света. Не си ли ти първият, който се е отчаял. От какво се нуждаеш?“ Потупва те по рамото, завежда те в къщи, дава ти един обед и ти казва: „Заповядайте втори път. Господ за това е създал света. Ти си попаднал в тези лоши условия, за да се сприятелим. Иначе от къде щяхме да се сприятелим?“

Някой път вие се скарвате, за да се опознаете. Някой път си казвате по някоя лоша дума, за да се опознаете. Всичко в света работи за добро. И хората сега се опознават по обратен път. Почти всички знаете това. На вас ви се вижда малко чудно. Най-първо майката гледа детето си и казва: „Това мое ангелче“ и пр. През първата година е ангелче, през втората – също, но като започне да ходи, това ангелче става упорито. Майката вземе една пръчка и детето започва да плаче. Казвам сега, майката и детето се опознават. Майката казва така: „Ти си един квадрат. Не трябва да се нарушават законите. Ти дойде в този дом, ще слушаш. Ако аз не те бия, мене ще бият.“

Сега всички се оплаквате от страдания. Какво са страданията? – Опознавате се. Направите погрешка и майката дойде и ви нашиба. Казвате: „Много ми и скръбно!“ Майка ти казва: „Не ме заставяй да те бия, слушай тогава и без пръчка може.“ Казвам, сега това не е правило да си говорим с такива думи. Но, като направиш погрешката, пръчката трябва да е на место. Ако не искаме да работи тази пръчка, трябва да живеем по закона на любовта. Как се живее по закона на любовта? – Законът на Любовта е това: седя аз на един стол. Щом те видя че идеш, ставам и ти го поднасям. Що е законът на любовта? Аз ям на трапезата. Ти идеш от вън. Аз казвам: „Заповядай!“ Ако това не можеш да го направиш, нямаш любов.

Втори път напишете едно стихотворение за Любовта. Това ще ви бъде темата. Едно любовно стихотворение. Напишете го както знаете. Млади и стари, кой до каквато степен е дошъл, всички да напишат по едно любовно писмо. Не любовно писмо от писмовник. Представете си, че вие сте се влюбили и искате да напишете едно любовно писмо. Не да седнеш и да мислиш какво да пишеш, но най-първо ще си представиш, че си се влюбил. Старият никога няма да се влюби в една стара баба, а в една млада мома. И той ще започне така: „О, любезна моя дъще!“ Той е като баща. Онзи, младият, как ще пише? В това състояние, при всичките тези състояния, човек трябва да остане еднакъв, да не се изменя.

Аз някой път ви говоря шеговито, но в мене състоянията не се менят. За мене всички моменти на любовта, по какъвто и да е начин да се проявява тя, са свещени. Има една постъпка, която всякога трябва да бъде равносилна. Равни са проявите на любовта и у птиците и у хората. Формите не са равни, формите се различават, но качествата на любовта и в животните и в човека са едно и също. Виждам любовта на птицата, спирам се и казвам: Божественият принцип е един и същи. Формата при човека е друга. Следователно тази птица, за да научи тази форма на любовта, трябва да дойде до състоянието на човека. Като прогресирате, вие трябва да измените формите на вашия живот. Те постоянно трябва да се менят. Вие седите постоянно върху едни и същи неща и почивате върху старото. Някои неща трябва да добиете, а някои неща съвършено трябва да измените.

Трябва да имате едно понятие за Бога. Бог в своите прояви, както е бил вчера, днес има вече друго отношение в моето съзнание. В същност Бог не се изменил, но всичко се е изменило, условията са се изменили и аз мога да мисля, че Бог се е изменил. И при лошите условия не се изменя Божията Любов. Аз не разбирам закона, ако кажа така: „Забравил ме е Господ.“ Само, че при лошите условия ние не можем да възприемем Божия Любов. А добрите условия зависят от нас.

Не затваряйте вашите прозорци. При сегашните времена ви трябва един извор. Понеже в света иде посяване, копане ще дойде, събиране ще дойде в света. Вие мислите, че всичко в света е създадено само за вас. Някой път, след като се молите, чудите се защо Господ не е отговорил на вашата молитва. По кой начин Господ трябва да отговори. Господ знае, че нямате нужда от това, което искате. Вие имате нужда от 100 лева, а искате 1000 лева. Тогава, колко лева трябва да искате? От Господа ако искате 1000 лева, то е много малко. Вие искате няколко милиона лева, а пък Господ е много съобразителен. Той казва: „Тези пари можеш ли да ги носиш на гърба си?“ Той няма да ви даде два милиона, че да ги туриш на коня да ги носи. Той пита: „Ти сам можеш ли да ги носиш на гърба си?“ Ако можеш да ги носиш на гърба си, той ще ти ги даде. Но ти искаш да ги натовариш на коня. Това в Божествения свят не съществува.

Ти искаш големите блага, но сам трябва да ги носиш, щом искаш известно благо, ти сам трябва да го носиш. Ти искаш известни сили. Ти сам трябва да бъдеш проводник на Божиите блага. Например ти искаш любовта, но вие готови ли сте за любовта. Защото едновременно с любовта се увеличава температурата. Ако вие получите любовта, ще повдигне температурата. Ако при сегашните условия се повдигне температурата ви на 42 градуса, вий ще свършите. И най-първо, вие трябва да разбирате закона да намалите светлината и топлината на любовта. Защото тази топлина може да ви разруши. Любовта си има своя светлина. Хубостта ѝ седи в светлината. Това е външната страна. А пък силата ѝ седи в топлината. Нашият организъм отвътре не може да издържи повече от 42–43 градуса. Организмът на съвременните хора при 42 градуса свършва, от вътрешната температура, а пък външната топлина може да издържаш повече. До коя топлина можеш да издържаш? До 50–60 градуса външна топлина, но при висока вътрешна топлина се образуват известни разрушения.

Та знанието седи в това, казва ти се една обидна дума. Заражда се огън и ти кипнеш. И ако си промениш пулса, топлината, то ще видиш, че тази дума в тебе е произвела повече топлина, отколкото трябва. Следователно, всяка обидна дума е произвела повече топлина, отколкото трябва и вие трябва да превърнете тая топлина в движение, в светлина.

При сегашното състояние, трябва да превърнете това по закона на светлината. Топлината е закон на чувствата. При закон на чувствата, човек се разкашква. При сегашните условия трябва да мислите и мислите ви непременно трябва да са силни.

Вие се молите. Как се молите по някой път. Някой ще каже: „Детинска работа.“ Най-първо това, за което се молиш, трябва да го почувствуваш. Иначе, молитвата няма да има подтик. Сегашните хора не искат да се молят и казват: „То е срамота човек да се моли.“ Че има неща, които ние вършим и които са по-срамни отколкото да се молим. Че ти крадеш не е ли това срамно. Ти обичаш да полъгваш, това е 10 пъти по-голям срам. После, ти мислиш за себе си, това което не си. Че това са лъжливи работи. Ти казваш: „Знаеш ли аз какво мога да направя, аз какъв глас имам?“ Че какъв е гласът ти? На един километър не може да се чуе. И после, нали опитът е мярката. Когато дойде някоя болест във вас, колко сте силен? Казваш: „Мене Господ много ме слуша.“ Не се минава 4–5 дена, яви се ревматизъм. Господ не те слуша. Господ казва: „Познаваш ли ме? Защо заболяха краката ти?“ Никога не си прегъвал краката си, гимнастика не си правил и сега иде ревматизъм. Ти трябва да се огъваш. Ти казваш: „Ами аз не съм свикнал.“ Ти, едно време, като топола си се огъвал, огъвай се, но не се чупи. Не е лошото в огъването, но в чупенето. И ако се пречупиш, трябва да разбираш закона. Ако се пречупиш образува се известна енергия, с която трябва да се справиш. Лошото не е в пречупването. Но, като стане пречупването, образува се нова енергия, която човек трябва да разбира и да впрегне в работа.

Сега аз се отдалечих от въпроса. Тия неща вие не можете да ги съедините. Втори път ще продължим, понеже часът е шест.

Отче наш

6 часа сутринта

41 лекция на Общия окултен клас
4 юли 1934 г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, любов, сега, път, може, свят, съзнание, казва, всички, светия, бог, мисли, условия, обичам, казвате, топлина, искате ,

Общ Окултен клас , София, 4 Юли 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder