НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Не живея за себе си

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Не живея за себе си

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бог, казва, аз, сега, носи, реалност, съм, любов, казвам, свят, живее, живот, дойде, струва, време, години ,

 Неделни беседи , София, 24 Юни 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 5-а глава от Второто Послание на апостол Павел към Коринтяните. Малко философско е: „Защото знаем, че ако се развали земната къща [на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен.]…“

„Духът Божи“

Ще взема само част: за да живеем вече живота не за себе си, но за Този, Който възкръсна за тях. (Вж. стих 15.)
Има две реалности в живота: едната реалност е върху която животът почива; другата реалност е онази, която може да се изменя, която ни донася всичките разочарования, които сега имаме. Тъй щото онзи, който се е разочаровал, е в реалността, която носи разочарование. Да влезе в онази реалност, в която няма разочарование. Болестта е една реалност, която носи разочарование. Здравето е една реалност, която носи здраве. Сиромашията е една реалност, която носи ограничение и смущения. Богатството е една реалност, която носи радост и веселие. Невежеството е реалност, която носи ограничение и нещастие. А знанието е една реалност, която носи сила. Омразата е една реалност, която носи нещастие на човека. Любовта е друга една реалност.

Казвам: Между тия две реалности по някой път хората се намират и наричат тази относителна реалност на нещата. В относителната реалност те трябва да се приготвят винаги да плащат. В относителната реалност колкото пари имаш, ще се изпарят. Здраве имаш, ще го вземат. Не си господар на нищо и в края на краищата ще бъдеш един роб. Ти си млад, ще остарееш. Ти си стар, ще умреш. И като умреш, тогава няма да те оставят на спокойствие, но ще [се] разложиш и нищо няма да остане от тебе. Сега някои свършват и казват: „Не си струва човек да живее.“ Това е неразбиране. Той живее в относителната реалност и казва: „Не си струва да живее човек.“ Право е, в относителната реалност не си струва да живееш! Има реалност, която носи точно туй, което искаш. Казвате: „Докажи ми!“ Като влезеш там, ще има туй, което казвам. Като влезеш, ще го научиш. Влиза един господин, от бурята го е страх и казва: „Не излизам вън, буря има.“ Тази буря влезе вътре. Той бяга от бурята, иска навън да излезе. Отвън като е бурята, казвам: „Излизам навън“, а с нея излиза. Защо? Защото няма да се погълне.

Сега ние, които сме в света, казваме: „Не се мърдам аз оттука!“ Не се мърдаш, но дойде смъртта, тази голямата буря – като влезе, отвън ще излезеш и оттатъка ще минеш. Няма нито един човек, който да е останал вкъщи, като е влязла тази голямата буря. Пари няма, за да остане, няма защо да прави приятелство с нея. Със змията приятелство не се прави. Едно време нашата прабаба, или старата ни майка, със своята голяма интелигентност имаше само едно рандеву с нея и 8000 години не може да ѝ се прости грехът. Вземете го както искате. Едно рандеву на учената наша майка, която в рая не беше така. Сега всичките жени днес да ги събереш, не знаят толкоз, колкото тяхната майка. Ако всичките жени се съберат, които днес има, не са толкова учени, колкото тя беше. Ако тя направи една погрешка и те имат едно рандеву със змията и мислят, че резултатът ще бъде друг.

„За да живеят вече живите не за себе си.“ Животът е едно от големите блага. Трябва да се изучават законите на живота. Ние много пъти казваме: „Не си струва да се живее.“ Много добре, значи трябва да се изменят условията. При тия условия много пъти казваш: „Не споделям твоите мисли. Не си струва да се живее тъй, в тази сиромашия. Не искам да живея.“ Бог не те е направил да си сиромах. Никой не те е направил сиромах. Излез от нея! Колкото по-рано, толкоз по-добре. Казвате: „Съдба е туй.“ Съдбата ти си я създал. Не я създаде Господ. Нима твоят Баща ще има съизволение синът да живее в немотия и да се мъчи? Ни най-малко не е така. Казвате: „Сиромах съм. Господ наредил тази работа.“ Това е философия. Тези философии може ли да имат смисъл? Онзи, блудният син, след като ходи, изпояде и изпи всичко, казва: „Да се върна при баща си.“ И като се върна, баща му му даде нови дрехи, даде му всичко. Баща му не иска да живее в беднотия.

Казва: „Не си струва човек да бъде невежа. Излез от невежеството, учи се.“ – „Нямам способности.“ Защо ходиш сам да се лъжеш, че нямаш способности? Бог те е създал, в тебе е вложил нещо велико! Ти още не си разбрал себе си. Велико нещо има в тебе. – „Ама еди-кой си ми каза.“ Остави какво ти е казал. Той не е авторитет. Туй, което е вложено в тебе, то е авторитет. Ти посей житеното семе и ще видиш какво е авторитет и какво е вложено в тебе.

Има едно сравнение. Един отива и влиза в света. Казали му сега: „Е, какво искаш ти: банкер ли да станеш, колар ли да станеш, да возиш едно житено зърно?“ – „Банкер, разбира се, не съм толкова глупав да нося житеното зърно със себе си.“ И двамата се явяват при Бога. Единият носи идеята да носи банкерството, а другият – да носи едно житено зърно. Пита го Господ: „Колко искаш?“ – „Десет милиона са ми достатъчни.“ А на другия дал едно житено зрънце, впрегнал го в каруцата и казал Господ: „Като идеш, ще го посееш.“ Казва му Господ: „Ще опъваш каиша 15 години и твоята работа ще расте, а неговата ще се смалява.“ Като се върнали след 1000 години на Земята, Господ пита банкера: „Колко пари ти трябват?“ – „Банкерство не ми трябва. Не искам да ставам вече банкерин. Всичко искам, но банкерство не искам. Научих се, много лоша работа.“ А онзи, който носил зрънцето, казва: „Господи, много съм благодарен. Опъвах каиша до 15 години, но след 15 години всички хора на Земята ми станаха приятели. Всички хора дотогава страдаха, но с моето жито тия хора вече започнаха да не мрат така вече.“ Та, казвам: Ние пренебрегваме малките работи в света. Ние пренебрегваме една дума, която носи Силата на едно житено зърно. Ние пренебрегваме силата на една малка постъпка, но в тази постъпка седи всичкото твое щастие. Ние пренебрегваме някой път малката мисъл и казваме: „Кой ще се занимава с нея!“ Но в тази малка мисъл седи всичкото твое щастие. Ние се намираме в онова противоречие. Двама приятели се спират в един американски хотел. Единият – аристократ, другият – беден. Легнали да спят. По едно време се запалил хотелът и бедният става и казва: „Ставай, че хотелът гори!“ Онзи казва: „Махай се, искам да си почивам. Те ще го изгасят.“ – „Ставай!“ – казва. – „Остави ме да спя, те ще го изгасят.“ Бедният излиза из хотела навън и казва, че няма да може да си почива, а онзи остава да си почива, но след време го виждат горе, на покрива, вика за помощ. Хотелът гори, всички съобщения така са прекъснати, хората искат долу да му помогнат, не знаят как. Ние чакаме крайните резултати. Богатият искал да си почине. Какво му костваше да излезе навън, че като угасят хотела, да влезе и пак да спи? Той казва: „Ще го угасят.“ Ти сигурен ли си, че ще го угасят?

Не отлагай каквато и да е работа, която животът иска. Едно нещо никога не отлагай. И в мисълта. Първото правило: Никога не отлагай едно добро желание, никога не отлагай една добра постъпка, ако искаш човек да станеш в света. Тази постъпка, още като ти дойде на ум да я направиш, и насън да е, стани от леглото, не я оставяй за другия ден.

Казвам: Често се говори за Бога, но Бога Го туряме в разни форми, които остават за нас неразбрани. Най-първо трябва да проучим какво нещо е човек. Те определят така: В най-древните времена определят човека [като] същество, което мисли. Туй определение е хубаво, но аз определям, според мене, в моя ум, има 4 неща в човека. Той има дух, от който произтича онзи първичен подтик, дето се явява животът. Той има душа, туй, което възприема нещата, обработва ги. Той има ум, туй, което създава формите, което сгъстява, обработва и в което става цялата култура. И най-после, човешкото сърце. Това са силите, които слугуват на човека. Четири неща, съединени в едно, образуват човека.

Сега човекът се е разделил. Вие казвате: „Душа няма човек.“ За духа както и да е, но душа нямал, а имал душевни прояви. Душата била нещо отвлечено. За да се определи нещо в дадения случай, то се определя по два начина. Много пъти при мене идват и ми казват: „Кажи ми, познаваш ли ме добър човек ли съм или лош?“ Казвам: „Или си едното, или другото.“ Защото, ако си добър, никой не може да те направи лош. Какво ще го казвам, ако си лош, никой не може да те направи добър. Какво ще ти казвам? Аз не съм те създал. Аз като казвам, че си добър, ни най-малко няма да станеш добър. Ти го знаеш. Що ще казваш: „Аз добър човек ли съм или лош?“ Казвам: Или си добър, или си лош. Но щом си добър в себе си, постъпи според законите на твоята добрина, понеже, ако не постъпиш така, ти ще паднеш в изкушение. Ние сме изопачили закона на Любовта, турили сме ред правила кого да обичаме. Даже Моисей, който създаде онези, великите закони, десетте Божи заповеди, казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, а баща си да почиташ.“

Сега ние туряме един закон кого да обичаме. Първото нещо в света е: ние трябва да обичаме Бога. Ти ако Бога не може да обичаш, никого не може да обичаш извън Него, понеже всички живеят в Него. Като обичаш Бога, Той ще те научи как да обичаш другите хора. Щом не обичаш никого, туй показва, че не обичаш Бога. Нищо повече. Понеже всички живеят в Бога, Той ще те научи как да обичаш другите хора. Тогава, ако обичаш, ти си човек, който растеш.

Сега някои казват: „Не си струва да люби човек.“ Погрешно схващане. Културата, щастието, блаженството, силата на човека, богатството на човека, здравето му, всичко туй зависи от закона на Любовта, в който той върви. Без любов идат обратните резултати в света. Може той да не съзнава, че люби, но този човек върви по пътя на любовта. Любовта не е само да я понасяш, но трябва да вървиш по онзи закон на Любовта и тази Любов да работи вътре в твоята душа. Тогава за кого човек трябва да живее? Трябва да живее за Бога, за да може и Бог да живее заради тебе. Когато ти работиш за Бога отвънка, когато ти живееш за Бога отвънка, Бог ще живее вътре в тебе. Той ще работи в тебе. Когато ти Му слугуваш отвънка, Той ще ти слугува отвътре. Ако ти не си внимателен към Божиите работи, Бог няма да бъде внимателен към твоите работи. Ти ще загазиш съвсем и главата ти ще побелее; пък ако Му служиш, не е било време в света човек да е бил изненадан. Който е служил на Бога, този човек ще расте, той няма да се спре в тази фаза, в която е бил досега. Туй положение, от което той излиза, само една Божествена мъдрост, само една Божествена любов може да ни извади от сегашното положение на живота. Каквото и да казваме, нас ни очаква една голяма сила. Ти си остарял, изгубваш силата, изгубваш богатството, изгубваш знанието. Зрението ти отслабва, слухът ти отслабва. Уплашиш се. Питам сега: От туй положение къде ще идеш? Един ден ти може да уповаваш на синовете и на дъщерите си, но те заминат преди тебе на оня свят, ти останеш.

Разправяше ми един български свещеник за дядо Ради в село Николаевка. Един стар чорбаджия, дядо Ради, казвал: „Синове имам, ще ме гледат.“ Но всичките му синове излязоха така непрокопсани, че го туриха в една колиба. Той вика отвътре: „Хляб, хляб!“ и по 3–4 дни държат го гладен. Синовете и дъщерите му не искат да знаят. Свещеникът минава: „Какво искаш?“ – „Гладен ще умра!“ – „Ами какво казваше, че тия синове и дъщери ще те гледат?“ – „Лъгал съм се, лъгал съм се. Ще ме уморят гладен.“ Един ден се запалва къщата и дядо Ради изгаря с къщата заедно.

Уповай там, дето няма да бъдеш излъган. Уповай на Бога – няма нито един човек и нито един случай. Опитността на всички верующи, които с хиляди години са служили на Бога: няма нито един човек, който с хиляди години да е служил и да е бил излъган. Казвате: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“ Ти, като вярваш в Бога, ще бъдеш здрав, ще бъдеш умен, ще бъдеш силен, ще бъдеш богат, ще имаш всичко на разположение. Господ никога няма да те остави на изпитание. Мнозина от вас се обезсърчават. И стари, и млади се обезсърчават. Мнозина от вас се обезсърчават, че няма кого да обичат. Старите се обезсърчават, че няма кой да ги обича. Младите се обезсърчават, че няма кого да обичат. Младият не може да намери кого да обича, а старият няма кой да го обича. И двамата страдат. Младият да обича Бога, нищо повече. Ако няма кого да обича, има Един, Когото може да обича. Старият какво трябва да прави? И той трябва да обича, не да очаква да го обичат. Господ го е обичал. Старият като почне да обича, старият чрез любовта ще се подмлади. Любовта подмладява, а страхът състарява човека. Хората се плашат, казват: „Остаряхме.“ Туй е един вечен страх. Старостта е едно условие, за да се подмладиш. Младостта е едно условие, за да се научиш, за да придобиеш знание. Младият, като остарява, ще придобие знание. След като дойде във фазата на стария човек, ще намери условията, при които той може да се подмлади. Той като почне да люби, ще започне да се подмладява.

Сега в света казвате, че не си струва човек да обича. Зависи как обичате вие. Тази любов, за която сега аз ви говоря: когато обичате някого, той абсолютно да не знае за това. Вие ще уреждате работата, ще говорите най-хубаво, той да вижда: от хиляди места да текат благата; вие да съзнавате, че вие сте факторът, но този човек да не знае. Той казва: „Хубаво е уреден животът.“ Вие знаете, че вие сте причината. Да се радвате във вашата любов, че го обичате. Във вашата любов този човек живее и благува. Това е любов. Онази любов, която не се знае, тя е истинската любов. Любовта, която се знае, тя е временна, в нея има много разочарования, много скърби. И тя е хубава, някой път носи и хубави работи. Хубави са писмата на тази любов, аз съм ги чел. Тъй пише: „Без вас не мога да живея, вие сте слънце на живота, вие сте моя пътеводна звезда, вие сте за мене всичко в света. Без вас не мога. Вие сте за мене раят.“ Много хубаво. Няма да ви кажа противното. Вие ще си го преведете. Другото според мене не съществува. То е тъй: Без Бога няма рай. Така е. Всичко, което се казва, е вярно по отношение само на Бога. По отношение на хората вие ако изисквате, не разбирате закона. Този, и да има всичкото добро желание, той не е в състояние да ви направи щастливи, понеже сам е нещастен човек. Вие може да разчитате на вашия баща. Той не е цар, той не разполага с цялата Земя, той не разполага с всичкото богатство. Може да има един приход от 4, 5, 10, 50 000 лева. Какво са 10 000 лева на тия години? 10 000 лева един американец ще изпуши на пура.

Сега искам да остане една мисъл. Не да ви оставя, но да събудя у вас онази самоувереност, която имате, да уповавате, да опитате. Има един вътрешен закон: да вярвате в онова, което е вложено във вас, да вярвате във вашия дух, да вярвате във вашата душа, да вярвате във вашия ум. Аз говоря за ума, който Бог е вложил. Да вярвате на вашето сърце. Има вторични неща, на които човек не може да вярва. Този дух е излязъл от Бога. Тази душа е излязла от Бога. Този ум, който имате, е излязъл от Бога. Това сърце, което имате, то е излязло от Бога. Всичките сте излезли от Бога. То пулсира, има един Божествен ритъм.

И духът, и душата, и умът, и сърцето пулсират според ритъма, който е в Бога. Ако вие държите тази хармония, от вас всичко ще стане. Ако нарушите този ритъм, веднага няма никакъв смисъл в живота. Първото нещо: щом се обезсмисли, животът ви вече не е музикален. В съвременната музика музикантите са правили опити: свири на някое плодно дърво или на някое цвете и като му свири някоя песен от някой автор, то се оживява; свири от някой друг автор – гасне животът. Та, мислиш, че ако пееш песента: „Мале ле, мале ле, мила мале, защо си ме родила?“, мислиш, че ще цъфнеш и ще завържеш? Ще пееш: „Благословена си ти, майко, която си ме родила, за да видя този Божествен свят, да служа и да те обичам. Благословена си ти!“ Тъй ще пееш. Ще цъфнеш и ще завържеш. Всеки ще се радва на твоя плод. Та, е настанало време, когато се изисква пеене, нищо повече. Не кой в какво вярва, не кой към кой народ принадлежи. Хубаво е, че си българин, че си англичанин, че си французин. Да си англичанин – навсякъде е отворено, широка империя, Българинът, горкият, където и да иде, все ще се свиеш. Единствените хубави условия, при които човек ще станеш: ти трябва да служиш, да бъдеш слуга. Аз съм ви казвал, аз определям сега тъй.

Казвате: „Какъв е смисълът на живота?“ По някой път аз го турям много конкретно. Казвате: „Какво нещо е светия? Какво нещо е слуга? Какво нещо е брат? Какво нещо е ученик?“ Аз го определям така кратко и ясно. Казвам: Ти си пътник, който може да се задоволи. Пътувал си дълго време. Като те види светията, че си се изгубил, ще излезе със своя фенер, ще те придружи до хотела и ще каже: „Довиждане, братко!“ Като влезеш в хотела, ще ти покажат стая, дето може да си починеш. „Заповядайте“ – ще ти покаже стая, дето можеш да си починеш. Излиза слугата. Ще дойде братът и ще каже: „Ти дълго време си пътувал, трябва да си гладен.“ Носи на таблата си хляб. Нахраниш се. Най-после дойде ученикът, казва: „Може би тази вечер не можеш да спиш? Аз ще ти оставя една хубава книжка да прочетеш.“ Ето как трябва да служите. Светията ще свети. Слугата ще служи. Братът ще донесе хляб. Ученикът ще остави една книга. Има ли някаква мъчнотия в слугуването? Казвате: „Светия трябва да бъде човек.“ Всеки може да бъде светия: една лампа вечерно време свети. Всеки може да бъде слуга: казва „Заповядайте!“, показва му стаята, услужва му. Всеки може да занесе хляб. Като му даде хляба. Ако не занесеш хляба, какво братство е? Всеки може да бъде ученик, да остави една книга някъде. Питам сега: Вън от тия разбирания, при сегашния живот, както ние живеем, до де сме стигнали? Достигнали сме донякъде. Ние имаме много знания, малко щастие имаме. Имаме много сила, но тази сила не знаем как да я употребим и вследствие на това у нас със силата, която се заражда, ние правим зло. Злото е една грамадна сила. И като не знаем силата, която Бог ни е дал, как да я употребим, ние правим зло в света без да искаме. Следователно, при сегашния живот човек трябва да впрегне тези сили (или да впрегне силата) и да знае как да работи с тях.

Сега, има известни правила, при които човек може да работи. Вие не сте броили досега, например, досега колко сте яли. Които съм срещал, статистика нямате. Запример с колко хапки се наядате. Нито един от вас не знае, дали има поне един, който да е броил с колко хапки на обед се нахранвате или по колко минути, по колко секунди е взело да дъвчете и при дадения случай какви мисли са ви минали. Ако дъвчеш една храна в устата си и ти си банкерин и казваш: „Онзи е изедник, не ми е дал парите“ – дъвчеш и така мислиш, мислиш ли, че този хляб ще иде на място? Мислиш ли, че и соковете от тая храна ще идат на място? Не, с тази хапка ти си подписваш присъдата. В дадения случай, като ядеш, ще мислиш за житеното зърно, което тебе ти носи едно благо. Вие не знаете онзи велик живот, който се крие в хляба, който е внесен в хляба. Ние ядем хляба и не знаем за онзи Божествен елемент, скрит вътре в хляба, за Божествения живот, който е скрит вътре в хляба. Ти с благоговение да ядеш! Като вземеш хляба, да считаш, че този хляб е свещен. Като го погледнеш, да знаеш, че в него Божият живот е и да го цениш. Ти вземеш хляба и казваш: „Този хляб не струва, онзи хляб не струва.“ И след като се храниш така ред години, нищо не може да постигнеш.

Тогава ние сме взели едно правило: проповядва ни се едно учение, което е много лесно. Казвате: „Човек късмет да има! Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на бунището!“ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с късмет, ще го хвърли на купището? Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището? Тази поговорка няма никакъв смисъл. Роди ме, мамо, с късмет, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея. Това значи. Роди ме, мамо, с късмет, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за да опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може да ги строша. Туй значи човек с късмет да е роден. Той троши челюстите на смъртта.

Имаме такива примери. Христос като влезе в утробата на смъртта, тя се намери в чудо. И Иона, когото глътна онази голямата риба, че като се намери Иона вътре, започна да се моли и като призва Господа, слезе Господ и рибата се намери в чудо. Като дойде Господ, тя се уплаши. Господ ѝ казва: „Ще идеш да го изхвърлиш, той има работа да върши заради Мене.“ Тя казва: „Тази е голямата беля. Каквото кажеш, ще направя.“

Като влезеш в утробата на смъртта, повикай Господа. И като дойде Господ, ще каже на смъртта: „Пусни го да си върви! Има работа, която да свърши.“ Смъртта ще те изхвърли. Ти казваш: „Оздравях!“ Не е лесна работа, и оттатъка ще минеш. Ако не призовеш Господа, тя ще направи така, както знае, на мътеница ще станеш. Не искам да ви убеждавам в нещо ново. Ни най-малко не искам да внеса нещо ново. Вие всички се стремите към един нов живот, благороден и възвишен, един нов живот – той е живот на възкресение. Новият живот е живот на любовта, дето омразата ще изчезне, хората ще се променят и ще живеят тъй, както трябва. Всички ще живеем за Онзи, Който е умрял за тях и е възкръснал. Значи, Който знае пътищата, по които човечеството трябва да мине.

Та, казвам: При сегашните условия в света трябва на хората един велик подтик на техния дух. Човек никога не трябва да отказва на своя подтик. Един подтик имаш към доброто. Той казва: Ако искаш човек да станеш, ако искаш да възприемеш една истина, не отказвай на туй желание да възприемеш истината, не я отлагай. Искаш да създадеш нещо, да напишеш нещо – не го отлагай, дай ход на работата. Казваш: „Тази работа не е за мене.“ Дойде ти на ума вечерно време да пееш. Пей! Ти казваш: „На стари години сега ще пея. За кого ще пея?“ Досега си пял за хората. Сега пей на себе си. Най-добрата публика си ти, самият човек. Ти сам си и най-добрият певец, и най-добрият слушател, най-добрата публика си ти. Стани и пей!

Питам: Ако ви дойде вечерно време един подтик да пеете, каква песен бихте пели? Аз зная, може да ви приведа, не искам да засягам, много песни бихте пели. Аз бих пял така: „Велик е пътят на любовта, през която животът се проявява. Аз се радвам, че съм в този път, за да видя тази светлина, която за пръв път виждам.“ Така ще пея. Като стана сутрин, моите работи ще се оправят. Знаете ли какво нещо е любовта? Тази е силата. В любовта има велика сила.

Ще ви приведа един пример. Един скъперник, американец, отиват при него една комисия от мъже и жени да искат пари за някакво благотворително дружество. Той казва: „Господа, не разполагам.“ Това са били стари жени, благочестиви, говорили му и на тях той казва: „Не разполагам.“ Дава им само 100 долара. Той можел 1000 да даде, но дал само 100 долара. Отива една млада сестра и казва: „Аз ще отида при него.“ Като влиза, поздравлява го любезно, потупва го по рамото, погалва го малко по лицето и той изважда и дава 2000 долара. И казва: „На Ваше разположение съм. И друг път заповядайте. Като дойдете, пак ме потупайте.“ Той усеща, че тя е внесла един нов живот. Вие ще кажете: „Това не е благочестиво, това не е според правилата. Какво ще каже жена му? Какво ще кажат старите хора? Тъй да даде на младата мома 2000 долара!“ И когато тя излиза, той с благоговение я гледа. Знаете ли какво разсъждавал този американец? Той казва: „Голям глупец съм бил досега. Аз не съм разбирал любовта. Тази ръка, която ме потупа, струва повече, отколкото богатството, което имам. Дано дойде втори път!“ Питам сега: Кое е по-хубаво, той да мисли за парите си, тъй да ги държи, или да мисли за ръката на тази мома, която го подига за нещо да даде. Най-после той се заинтересувал, намерил адреса и пише едно писмо. Пише ѝ: „Кажи ми какво да правя с моето богатство. Аз не съм знаел как да живея досега.“ Съветва се с младата мома. Това не е младата мома, това е Бог, Който дойде чрез младата мома. Това е вечната младост. Бог е същество, което никога не остарява.

Та, казвам: Ако ние в живота живеем и ако тази Божествена ръка вас ви потупа по рамото и ако само ви погали, въпросът е свършен. От този ден всичко в света вече е възможно.

Пожелавам ви на всички тази младата мома да ви потупа по рамото и всички, без разлика, да ви погали по лицето.

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

38-а неделна беседа,
държана от Учителя на
24.VI.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бог, казва, аз, сега, носи, реалност, съм, любов, казвам, свят, живее, живот, дойде, струва, време, години ,

 Неделни беседи , София, 24 Юни 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder