НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите идеи / Като себе си! Трите идеи

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите идеи (Като себе си! Трите идеи)

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, свят, себе, всички, живот, божествен, съм, бог, обича, всичко, хора, дава, питам, баща, синове ,

Утрини Слова , София, 20 Май 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


15 минути размишление.

Нарядът.

19-а глава от Евангелието на Лука.

Изпяхме песента „Кажи ми ти Истината“.

Има една страна на живота, която човек сега трябва да учи. Животът на детето, което се пробужда, то е в спящо съзнание и постепенно учи нещата. Много неща учи. Най-първо учи онова, към което има стремеж. То е много елементарно. То се държи към майка си и има един стремеж крайно егоистичен. И въобще няма никакво съзнание, че майка му трябва да почива, че то трябва да се отнася добре с нея, че не трябва да я безпокои. Че тя има програма, това не влиза в неговата програма. И майката трябва постепенно да го отучва от този лош навик.

От този лош навик произтичат всичките несгоди и неприятности в живота. Животът започва с човешкия стремеж – „обич към себе си“ се нарича. Но това е първият подтик, който трябва да се видоизмени. Животът започва с малкото, но ако този живот не влезе във великото, в света, тогава малкото само по себе си няма смисъл. Какво може вие да направите с едно житно зърно? От едно житно зърно вие не може да се прехраните, не можете да извадите никаква сила. Но туй житно зърно е като една клечка, с която могат да се запалят много работи. То има възможности, които са скрити и които самото не познава. Онова, което се крие в човешката душа, човек сам не познава. Това е Божественото, което трябва постепенно да се разкрие, при много страдания и несгоди. И в туй отношение човек е много упорит. Той не разбира своето добро. Той винаги се поставя на стари убеждения. Той все си говори за едно време. А това „едно време“, то е началото на доброто. Най-първо детето обича себе си. И второто, то обича майка си, понеже от нея изчерпва това, което е потребно за него – храната.

Всеки човек търси своето щастие. Но щастието на човека не се намира у самия него, вътре. Там има само заложбите. Всеки иска да бъде щастлив. И всеки иска съдбата отвънка да му се усмихне, тъй всичко да стане, по неговата воля. А той трябва да знае, че не е неговата воля, която направлява съдбините на света. Нито волята на едного, нито на двама. Има в света нещо, в което ние сме потопени. „Ние живеем и се движим в Бога.“ И когато дойдат някои да ни определят туй, в което ние сме потопени и в което ние живеем, ще ни опишат една същина такава, каквато не е. И ще наложат такива отношения към нея, каквито не съществуват.

Истината се предшествува от Любовта. Любовта внася Живота. Но този живот, за да го разберем, ние трябва да имаме други условия. От какво се нуждае животът? Нуждата на живота зависи от ония условия, при които животът може да се прояви, да се развива. Да кажем, вие имате една класическа книга, много добре подвързана, от много хубава хартия. Вие можете да се занимавате с външната страна на книгата, но и четене трябва, разбиране на ония истини, които са вложени в книгата. Не само туй, но и приложение трябва. Най-после, човек трябва да вкуси от плода на онова, което е избрал. Онази любов, на която човек не е опитал плодовете в себе си, никога не трябва да дава от тези плодове на другите. Опитай плода и после го препоръчай. Защо ще проповядваш за любовта това, което не е? Любов, която внася смърт в човешката душа, това не е любов. Знание, което внася смърт в човешката душа, което възгордява, това не е знание. И свобода, която прави човека своеволен, това не е свобода.

Е, добре. Сега, ако попитате всеки религиозен човек, той ще каже: „Истина е това, в което аз вярвам.“ Но истината трябва да задоволи всичките. Всички, които я разбират. И ако тя не може да задоволи всичките, тя не е истина. Силен огън е този, който може да разтопи всички твърди вещества.

Сега, да направя едно сравнение, за да разберете думите, които Христос е казал, и дълбокия смисъл, който е скрит в тия му думи: „Ако учениците Ми млъкнат, то камъните ще викнат, за да кажат истината.“

Твърдата почва може да каже, че „в мен седите вие – аз съм твърда, аз ви държа.“ Но ако в тази твърда почва, на която живеем, нямаше никаква вода, какво щеше да ни ползува тя? Щеше да има само прах. Ако нямаше въздух, който да пренася тия пари от едно място на друго, тогава какво добро ще стане? Водата сама по себе си не може да се прояви, но и въздухът сам по себе си не може, ако нямаше светлината и топлината. Следователно фактор е светлината. Тогава, въздухът трябва да се подчинява на светлината. И водата трябва да се подчинява на твърдата почва. А законът върви така: Въздухът трябва да се подчинява на светлината, водата – на въздуха, а твърдата почва трябва да се подчинява на водата.

Да кажем, вие имате в себе си нещо твърдо и кораво. Туй, което се нарича „зло“ у човека, това е твърдата почва. Значи твърдата почва трябва да се обработва. Грубият човек има нещо егоистично, алчно в себе си. Имаш милиони турени в банката, богат си, но в тебе има една алчност, искаш да имаш още повече. Може да имаш 100 000 или 100 милиона, но душата ти пак не е задоволена. Искаш 500 милиона. За какво са ти? Богатството ти може да предизвика алчността на хиляди хора около тебе, които да ти станат врагове.

Питам: Какво е това благо, което може да ти създаде врагове? И какво може да ти създаде едно верую? Да кажем, ти вярваш в Бога. И за туй верую ти постоянно спориш с всички хора. Тъй, както една жена има един красив мъж, умен, много добър, почва да го пази като писано яйце. Тя не дава никоя друга жена да се приближи при него. И казва: „Този мъж е само за мене, мой е и на никоя друга.“ Ако ти имаш един Господ и почнеш само за себе си да Го държиш, какъв Господ е той? Тогава какво си разбрал?

При сегашното отношение хората за Любовта имат такива погрешни схващания, такива извъртания, че трябват хиляди години, за да се очистят. В чиста вода трябва да ги вари Господ, за да се очистят от онази проказа, която е проникнала вътре в тях. Човешката душа съвършено трябва да се очисти.

Питам: Ако вие обичате някого, какво може да получите от него? Майката обича детето си. Защо? Да кажем, тя обича дъщеря си или бащата, своя син. Майката храни своето дете – дъщеря или син. Вие казвате: „Така е отредил Господ.“ Какво разбирате под това „Господ е отредил“? Ами ако бащата обича сина си, а след туй синът не обича баща си, къде се крие противоречието? Или ако майката обича дъщеря си, а дъщерята не обича майка си, къде е противоречието? Ако вие имате едно впрегатно животно, един кон, например, и през целия живот сте го хранили и впрягали и той един ден си замине за другия свят, каква му е придобивката на този кон от вас? Всеки ден сте го впрягали, отивали сте на работа и като се върне от работа, давали сте му малко зобчица. „Колко съм го хранил“ – казвате вие, но конят може да не е доволен. „Знаеш ли колко ми дължиш?“ Срамота е за едно ядене да напомняш. Колко работа ти свърши? Вие най-първо ще кажете, че няма нищо по-благородно от майката. Тъй е. Приемам го. Няма нищо по-благородно от бащата. Вярно е това. Приемам това. Но ако децата на тази майка, въпреки че ги е родила, не мязат на нея? Какво е допринесъл бащата за своите деца, ако те не приличат на него, нямат неговото благородство?

Бог иска да ни направи като Себе Си. Той е благ. Но ние сме упорити хора, миене искаме и сме в постоянна борба с Божественото. И дотогава ще съществува тази борба, докато се решим да бъдем като Него. И тогава ще разберем живота. Ти не искаш да бъдеш като Господа. Ти най-първо не искаш да мислиш правилно. Ти си ограничен в душата си, завистлив, нервен, тревожен, тревожиш се за малки работи. Недоволен си от слугите си, че те не сготвили хубаво, дрехите ти са неизпрани добре, обущата ти са неизчистени; жена ти ще кресне, после, юрганът ти не бил достатъчно мек. После, нямаш достатъчно пари, казваш: „С 1000 лева живее ли се? Дотегна ми на мен, че не съм като другите хора!“ Какво са другите хора? Малкият глист дига много шум, казва: „Как оня глист е станал голям, и аз ще стана като него голям. Че как тъй да изоставам?“ Питам: Каква е разликата между един голям глист и един малък глист? И единият чопли земята, и другият чопли земята. Само че единият малко я чопли, другият повече я чопли.

Ние приличаме на онзи дервишин в понятията за Бога. Един дервишин ходил на баня. На излизане от банята трябвало да плати само 20 турски лири. „Господи, или ми дай 20 пари да платя, или да се събори тази баня. Тя не е толкова хаирлия.“ Станала една гюрюлтия в банята, той едва излязъл навън. И казал: „Господ няма пари. Той предпочете да се събори банята, а не ми даде да си платя.“ И почнал да се моли. Един ходжа го чул и казал: „Ти искаш 20 пари от Господа да си платиш банята? Ето ти 20 пари.“

Казано е, че „ние живеем и се движим в Бога“. Има нещо у човека, което говори тъй тихо и тъй хубаво. Това са най-красивите моменти! Всеки от вас е имал такива моменти. Някоя отлична мисъл ти дойде, ти се успокоиш. Дойде едно светло желание, ти отлагаш. Отлагаш цял живот. И всичките ти нещастия произтичат все от тия отлагания.

Ще ви представя един малък пример. Един добър баща отглежда своите синове и дъщери, той задоволява всичките им нужди. Но този човек ходи и задоволява нуждите и на бедни и сиромаси. Той иска и тях да направи щастливи. Но неговите синове и дъщери се научават, че бащата раздава и на другите. И казват: „Всичко за нас трябва да оставиш. Бедните остави сами да носят своя товар.“ Питам: Това синове и дъщери ли са? Вие минавате покрай един беден човек, който нищо не ви казва. Молите се по 3 пъти на ден, говорите за Любовта. Този човек е нуждаещ се, и той се моли, но вие не влизате в неговото положение. Вие не сте имали онова разположение, на онзи баща, при когото се връща неговият блуден син и той прави в негова чест угощение. Какво има там? Весел е домът, ядат и пият. Големият син е недоволен и казва: „Този, който изяде и изпи всичко, за него сега се прави угощение, тук няма никаква правда.“ Мислите ли, че синът трябва да работи за баща си, за да добие неговото имане?

Кой е онзи господар, който дава мнасите си и отива да работи в далечно царство? Добрия господар аз го наричам Божественото начало в нас, което е неразбрано от хората. Туй в нас, което се противи на Божественото. Има нещо в човека оставено, което не иска да се подчинява на Божественото. Раздайте мнасите – това са дарбите, които разните хора притежават. То е Божественото. Когато този господар се завръща, вика слугите си, на които е раздал сребро, за да види кой какво е припечелил в негово отсъствие. И тогава Христос дава едно обяснение. Явяват се двама, които много добре са постъпили. И показва как господарят ги възнаграждава. И после се явява онзи, последният, който казва: „Понеже зная, че ти си строг и жесток господар, аз скрих онова, което ми даде. И ето, вземи си своето!“

Сега, смятаме живота за разрешен, след като имаме за ядене, за пиене, за облекло, за къщи. И след като сме придобили и опитали всички блага, дойде старостта, дойде смъртта и туй, за което сме се грижили цял живот, виждаме, че е напразно. Заровят ни, оставят ни и нашите приятели в тази земя. Казвате, че се отива в другия свят, в онзи свят. Но кой от вас има опитността, че като го заровят в земята, отива в онзи свят? Не, нямате опитност. И онзи, умрелият, трябва да се събуди, за да ви каже отишъл ли е в онзи свят, или не. Всички, които са примирали, като се връщат, не знаят къде са били. Онзи свят е светът на съзнанието. Ти днес и 10 пъти можеш да идеш на онзи свят. Онзи свят е добрият свят. Онзи свят е светът на Любовта, светът на Знанието, светът на Свободата. А този свят е светът на всички неправди, които съществуват на Земята. Тъй както хората живеят с всички пороци, че като умрат, ще идат в онзи свят? Такъв свят не съществува. Ти и да влезеш в онзи свят, не можеш да живееш.

Питам: Кой създаде вълка и кой създаде овцата? Казват, че Господ създал вълка и овцата. Но казва се, че първоначално вълкът и овцата са пасли заедно трева. А кои са били причините, че вълкът е казал: „Не ми трябва на мене трева“, хваща овцата и я опасва? И кои са причините за това? Вие сте двама братя в една къща. Докато баща ви е жив, донякъде има известна любов между двама ви. Но като умре баща ви, веднага синовете се скарват, не искат да се срещнат. Единият брат заграбва всичко и оставя другия си брат навънка. Питам: Де остана братството сега? Изпъкнало е човешкото. Единият брат иска да вземе всичко. И какво е спечелил от това?

Ето какво разбирам под думата „Божествено“ или „да имаш Божественото в себе си“: да бъдеш свободен от всички ограничения, които съществуват в живота. Това е Божественото. Някой ще ми разправя все за морал: ти трябва да живееш така, ти трябва да живееш иначе. Това не е Божественото. Аз разбирам Божествено това – да бъдеш свободен от всички ограничения! Не да правя всичко каквото искам, но всичко, което правя, да е добро.

Може някой път и като правя добро, да причиня зло на хората. Представете си, че вие сте един лаком човек. И дойдете при мене. Аз ви направя баница. И вместо да изядете едно парче, изяждате цялата баница, набъбне коремът ви, после се мъчите и казвате: „Откъде се пръкна това?“ Кой е виновен? Аз ли съм крив или вие сте криви?

Всички хора на Земята страдаме от преяждане, от лакомия. Господ ни е турил една баница, а ние цялата изяждаме. И после искаме да се поправи светът. Всичкото поправяне на света е в това, като ти дадат една баница, да не я изяждаш цялата. Отрежи едно малко парче и толкова. Друг пък ще ми казва как трябва да се поклоня на хората, как трябва да ги поздравя, как трябва да се облека, как трябва да си туря връзката, как трябва да поздравявам отвънка, как трябва да си турям обущата, как трябва да спазвам законите на живота. И после ще ме учат как трябва да обичам хората. Питам ви: Вие, като сте учили от толкова години как да се държите, аз бих желал да ми кажете как трябва да обичам хората. Представете си, че вие сте един баща, имате 4 синове и 4 дъщери. Аз дойда в дома ви. Как трябва да обичам дъщерите ви? И как трябва да обичам синовете ви? Ако съм една мома, горе-долу с дъщерите ви ще се спогодя, но какво ще правя със синовете ви? Ако вашите синове са влюбени в мене и искат да ме споделят? Четиримата синове искат да ме вземат. Ако аз съм една красива мома и всеки иска да ме вземе за себе си, а пък аз не обичам нито едного от тях? Тогава?

Сега, това е само за изяснение. Ти имаш в себе си едно желание: Това е една красива мома. Аз не искам да се женя за тебе, аз дойдох само на гости. Какво трябва да направиш с туй желание? Кажете ми, как трябва да постъпя с вашите синове, ако съм една млада мома? Какъв ще бъде вашият морал? Когато аз вляза в дома ви, ще произведа един смут, без да искам. Как да постъпя? Според моите правила аз ходя само в домове, дето има по една дъщеря и по един син. Дето има двама, не пристъпвам там. Ако аз съм мома, ще ходя в дом, дето има само една мома. При момите ще ходя. Ако съм момък, ще ходя в дом, дето има само момък. Въпросът е решен. Няма да има тогава никакъв смут.

Щом събереш две противоположности на едно място, непременно ще имаш един смут. Всичките тия противоречия у вас, които не можете да разрешите, са един израз на две противоположности. Външният живот не е нищо друго освен едно изяснение на вътрешния живот. Туй, което е във вас вътре, отвънка то е вече въплътено, то е реализирано.

Три неща трябва да спазвате, три идеи човек трябва да носи: една идея, която му дава обилен живот, втора идея, която дава обилна светлина, и третата идея, която дава обилна свобода. С тези три неща да живее човек: идеята, която носи обилен живот; идеята, която внася обилна светлина и идеята, която носи обилната свобода в живота.

Обилен живот, обилна светлина и обилна свобода – в тях няма противоречия.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, и проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на Живота! (Три пъти.)

35-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 20.V.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, свят, себе, всички, живот, божествен, съм, бог, обича, всичко, хора, дава, питам, баща, синове ,

Утрини Слова , София, 20 Май 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder