НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да имат живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Да имат живот

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, човек, има, сега, казва, хора, свят, бог, любов, уста, казвам, живот, години, всички, бъде ,

 Неделни беседи , София, 6 Май 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

Ще прочета 11-а глава от Еклисиаст.

Ще взема само няколко думи от 10-и стих от 10-ата глава от Евангелието на Иоана: „Да имат живот.“

Сега въпросът седи, че хората имат живот и го изгубват. Всяко нещо, което се губи, то е безполезно, съставя страдания, несгоди, тревоги за човешкия дух. Ние се намираме в един свят, дето всичко се губи. Какво трябва да се прави тогава? Аз няма да гледам. Животът има само една реална страна. Сенките ние ги създаваме, противоречията човек сам си създава. Мъчнотиите човек сам си създава. Всичките нещастия в живота човек сам си ги създава. Туй наричаме карма, съдба. Щастието и нещастието [човек] сам си ги създава. Вълкът сам си създава своето нещастие. Дето го видят, теглят му куршума, защото е вълк. Мечката, дето я видят, теглят ѝ куршума. Казват: „Мечка е!“ Змията, дето я видят в света, смачкват ѝ главата. Защо? Много грехове има тази змия. И вълкът грехове колкото искаш има – в коя кошара не е влизал, де не е барал, де не е бъркал! Лисицата сама си създава своето нещастие – в кой курник не е влизала и коя кокошка не е пипала? Всичките менюта, на всички патици, пуйки и тем подобни, най-изрядната храна. Тя поддържа учението, че яденето не трябва да бъде печено, но още с кръвчицата да е. Това е философията на лисицата.

Това са посторонни работи. Животните ние не разбираме. Икономиката на живота. Какво представлява животът на растенията? Ние имаме много долно понятие за животните. В някои отношения прави сме, но в някои отношения не сме прави. Ние казваме, че е „цял паток“ за някого, а той яде патки. Ако ти си патка, като ядеш патки, няма ли да станеш паток? Казва: „Ти си цяла свиня!“ Ами че като ядеш свини, няма ли да станеш свиня? Хората казват, че са против свинете, но ядат свине. Не харесват характера на свините, а ядат месото им. Кое е лошото на свинята? Че тя рови там, дето не трябва и се върдаля в калта и носи мазнина, която не ѝ трябва. От 3 неща страда свинята: заради своята муцуна, че рови, дето не трябва и че се вардаля в калта, дето не трябва, че носи мазнина, която не ѝ трябва. Сега ще кажете: „Защо да не носи мазнина?“

Сега, ако извадя един паралел, веднага ще обидя кого и да е от вас. Може да уподобим натрупаното богатство на мазнината на свинята. Защо убиват един богат човек? За мазнината. Богатството е мазнина. Пречукат го, вземат мазнината и заминават. Ако този човек нямаше мазнина, щяха ли да го пречукат? Нямаше. Бедния човек пускат да си върви. В какво седи нещастието на богатите? В тяхната мазнина. От какво страдат сиромасите? Да се върдалят в калта, когато не им трябва. Правя един паралел. Като обеднее един човек, започва да се търкаля в калта. Като осиромашее, в калта се върдаля. Казва: „Осиромашах!“ – и той влиза в калта. Нямаш разбиране какво нещо е чистотата. Казвате: „Трябва да се живее.“ Как? – „То е – казваш – безразлично вече.“ Туй още не ни води към никакво положение. Те са неща общи. Те са общи неща, говори се за богат в дадения случай. Богатият, то е едно състояние на човека. Туй е човекът сега. Ние делим някой път и казваме: „Тия хора са богати.“ То е самозаблуждение. Защото един вол може да бъде мръсен и човек може да бъде мръсен.

Има неща, които не са потребни на човека. Най-първо, не трябва човек да рови там, дето не трябва. Второ, човек не трябва да се върдаля в калта, която не му трябва, и не трябва да носи мазнина, която не му трябва. Те са 3 неща, във всяко отношение може да определите. В умствено отношение може, в духовно отношение и във физическо отношение законът работи. Може да се разберат, да се покажат. Сега питам: При какви условия свинята се е научила да рови в земята? Било е време, когато тя не е знаела как да рови. Кой е първият учител, който [я] е карал? Кой е, който ѝ е предал първия урок? После, кой ѝ беше първият професор, който я научи тя да влиза в калта и да се върдаля? После, кой беше третият професор, който я научи да се запасява, да трупа мазнина? Често хората по Коледа, приказват си и казват: „Имаме свиня“, които ги гоят, и те казват: „Опарив се е като шопар, може да има 100 кила.“ Като я попила господарят тази свиня, тя грухти, хич не знае каква ѝ е съдбата. Като я попипа, тя казва: „Има нещо, което е много приятно.“ Но като дойде туй, което е неприятно за хората, тогава има пеене. Всички свини пеят. Преди Коледа пеят. Туй е иносказателно. Казваме: „Свинята страда.“ Свинята страда, защото рови, защото е в калта, защото е мазна. Ще оставим тази свиня.

Един българин казва на жена си: „Еленке, съдбата ти е такава, кармата ти е такава.“ Повече философия няма. Кармата ти е такава. Човек като страда, трябва да има някаква причина. Казваме, че обществото, че у дома бащата не е оставил на сина си неща… Или казваме, че той не е така умен. Човек страда, липсва му нещо. Много от съвременните страдания не са съществени, защото в битието има едно съществено страдание, неизбежно. Нито едно същество, където и да е, като вземете целия органически свят, на каквато и степен да е, и човекът, който е най-богато организиран, от най-малките до най-големите същества, всички са изложени на известни промени и страдания. Човек страда най-много. То е до степента на неговото съзнание.

Има страдания, които са материални. Има страдания, които са органически, както е счупването на някоя кост. Има страдания, които имат съвсем умствен произход. Чувствуваш, че нещо има да ти се случи. Казваш: „Тази работа няма да върви!“ Но най-първо, страданията от какво идват в света? Не съм срещал нито един писател, който да се е спрял обстойно върху страданията. Нищо, аз ще се спра, защото то е много далечен въпрос, случаен въпрос. Цяла философия е. Ако тя се обясни, когато хората разберат дълбокия смисъл на страданията, онази икономия, която те съставляват в света, те ще видят, че страданията са на място, де са на място и де – не.

Страданието е сянка на любовта. Дето има любов, има и страдание; дето няма любов, няма и страдание. Дето има живот, има и страдание; дето няма живот, няма и страдание. Когато някой запита не може ли без страдание – може, ако се откажеш от живота. Може, ако се откажеш от любовта – няма да имаш страдания, нищо повече. Но, ако приемеш страданията, ще приемеш и най-голямото благо. Следователно страданията са тапията, един диплом в университета, че може да дадат живота. Без диплом какво може да направиш? Вие казвате: „Без страдания не може, без живот може ли?“ Може. Казва: „Без страдания.“ Щом откажеш ти страданието, трябва да се откажеш от великото благо на живота, трябва да се откажеш от великото благо на любовта. – „Друг начин няма ли?“ Другият начин е смъртта. Тогава онези, които мислят, казват: „Покажи ми втория начин.“ Дайте вие един проект, направете един живот без страдания. Ти си първият човек, който намираш, който мислиш, че страданието е несъвместимо. Освободи се от страданието. Аз давам право да се освободи който и да е от вас от Страданието. Ако може, освободете се.

Страданието всякога произтича, страданието има свой произход. Той е законът на нашето минало. Нищо повече. Туй, което индусите наричат карма, то е съдба. Тъй Господ е решил. Аз го считам страданието, това е нашето минало. Изгубил съм нещо, затова страдам. Страданието всякога показва, че ти си изгубил нещо съществено. Понеже искаш да го придобиеш, ти страдаш заради него. Че защо страда майката? За изгубеното дете. Защо страда богатият? За изгубеното богатство. Защо страда болният? За изгубеното здраве. Защо страда онзи падналият министър? За изгубеното положение. Защо страда онзи генерал? Изгубил едно сражение.

Та, първото нещо, сега: трябва да дойдем до онова положение, да не изгубваме нещата – ето философията. Кога се губят нещата? Когато не ги оценяваме. Ти си се качил на гърба на един кон, който те носи, с камшика [го] удряш, приятно ти е. Казваш: „Той е кон.“ Този глупавият кон тебе те завежда до твоето местоназначение. Този кон, който ти мислиш, че е толкоз глупав, ако вечерно време изгубиш пътя и оставиш коня свободен, този глупавият кон може да те преведе през места, по които ти с всичкия си ум не може да минеш. Ако срещу тебе има засада от разбойници, твои неприятели, ако оставиш коня да те води, който те избавя, този, глупавият кон, който казваш, че нищо не разбира! Онези, които не са се занимавали, може би не знаят. Това не всички коне правят. Има коне, които са оглупели като хората. Тия коне са оглупели по единствената причина, че са ги яздили глупави господари и те са пожелали да станат като своите господари и са оглупели. Не е ли глупаво нещо, когато някой иска да стане голям, силен, да носи товар? Ти щом станеш един силен човек, ще бъдеш най-големият хамалин. Във варненското пристанище един казва, че е хамалин, счита [това] за много голяма служба. „Трябва да носиш товара като хамалин, иначе чобанин ще те направя, овчар ще те направя.“ Той счита овчарлъка по-долу от хамалъка, за да покажеш своята сила в носенето на един товар.

Казвам: Човек трябва да носи своите страдания; разбирам да търпи страданията, да носи страдания – то е хамалин. Тогава, щом не носиш страданията, ще бъдеш чобанин. Тъй разбира. Товарът се носи само когато човек не разбира. Казвам: Една млада мома (пак засягам младите моми, не тукашните), първата мома, която се е родила в света (не засягам сегашните моми, те са сянка), първата мома, която се е родила, тя пожелала да се ожени за един княз. Този княз беше човек своенравен, опърничав, толкова опърничав, че Господ, като го разглеждал, съжалявал, че той е княз. Питам сега: Коя млада мома може да живее с такъв княз, за който и Господ съжалява, че го е направил? Аз казвам: В Писанието е казано, че Господ се е разкаял, че е създал човека. Аз привеждам един факт. Князът излиза из хората, а не човекът е излязъл из княза. Князът е излязъл от човека. Защото иска да покаже, че мисълта му е логическа, толкоз логическа, че не може никой да работи против нея.

Та, казвам: В кодекса на свещените книги тъй е писано. Аз не защитавам дело, сега не съм повереник. Няма като адвокат да защищавам, защото адвокатите косъма цепят. Като го гледаш някой адвокат, много малка причина чопли, дано обърне съдиите, пък тя не върви, работата. Турците имат една съдба: кадията вика тия, които ще се съдят, и казва на единия: „Ти имаш ли да му даваш?“ – „Имам.“ – „Плати му!“ И тогава този, който има да дава, развързва кесията, бърка и дава и работата се свършва. А в модерния съд той го защитава, ще гледа да отлага, че веднъж, че два пъти делото, ще доказва има ли да дава, няма ли да дава, чрез свидетели. Аз привеждам. По някой път ние отлагаме делото, приказваме, но нищо не печелим. Аз съм по-съгласен с туй бързото съдопроизводство на турския кадия. „Имаш ли да му даваш?“ – „Имам.“ – „Дай му!“ Онова, великото в живота за нас е важно. Туй, което расте и зрее. Растежът започва с човешкия ум. Туй, което расте, трябва да има известен план, известна мисъл. Туй, което придобива съдържание, то са човешките чувства. Следователно всяка една човешка мисъл, съдържанието аз разбирам да придобие ценност в себе си. Зад тази ценност седи животът. Животът не може да се прояви без някаква форма. Животът не може да се прояви някъде без да има някакво съдържание, с което трябва да работи. Следователно трябва да предшествува преди живота човешката мисъл, трябва да предшествуват живота човешките чувства и тогава да влезе този съзнателният живот, за който говорим. Не този органическият живот, който се изгубва и изчезва. Органическият живот мяза като водата – може да влезе в едно шише и водата може да се излее. Аз не говоря заради него.

Та, казвам сега: Основното кое е в дадения случай? Вие всички имате известни вярвания. Моите почитания към вярванията. Добри са вярванията. Досега са били добри, но вашите вярвания отсега нататък ще бъдат нещастия. Всичко, което сте знаели досега, е много добро. Но отсега нататък вашето знание ще ви бъде нещастие. Ще кажете: „Защо е така?“ Всичко онова, което гъсеницата е научила като гъсеница, щом стане пеперуда, тя трябва да се откаже от него. Ако пази първия навик на живота, то ще бъде нещастие. В някои отношения и за нас е така, понеже ние минаваме от една фаза в друга. Следователно по-висшият живот, в който трябва да влезем сега, той не се нуждае от онова старото знание. То е било необходимо преди. Нови неща има, които сега трябва да се учат. Сега може да кажете: „Трябва да вярваш в Христа! Трябва да вярваш в Бога!“ Туй е добре. Какво се подразбира под вяра? Всичките хора досега са вървели по закона на вярата. Те са вървели по закона на суеверието.

Суеверието и вярата се отличават по две неща. В суеверието има нещо материално. Нещо трябва да ти дадат. Дойде някой и ти казва: „Имаш пари в банката, дай ги на мене с 200 % [лихва].“ Туй е вече суеверие. Ти нямаш никаква вяра, нямаш никакво доказателство и даваш парите на вяра. Мислиш, че за един месец ще ти даде 200. На втория месец очиства ръцете си и казва: „Доволен ли си?“ – „Доволен съм.“ Това е суеверие. На вярата законът е съвсем друг. Там няма абсолютно никакво материално подбуждение. Там е основният закон на Любовта. Вярата е външната страна на любовта. Само любовта може да пробуди вярата в един човек. Там, дето няма любов, може да има суеверие. Но вяра съществува при любовта. В Писанието казват: любов, вяра и надежда. Така вървят.

Сега някои хора казват: „Да имаме вяра“, а нямат любов. То е немислимо. Сега ще направя едно различие. Щом любовта във вас не функционира и не работи, тогава ще знаете, че вие вървите по закона на суеверието. В закона на суеверието съществуват всички промени и страдания. Все оттам произтичат, от суеверието. Нима на първия човек не обещаха? Те се изкусиха. Казва им онзи: „Като Бога ще станете, като похапнете от този плод.“ Като Бога ще станете – голямо обещание! Не беше вярно. По закона на суеверието вървяха. Опитаха и видяха, че това е суеверие.

И в религията нас ни обещава[т], че ще бъдем в онзи свят, че ще бъдем в рая. Това е суеверие. Аз не искам да ме залъгват в оня свят. Какво ще ми разправят за оня свят? Аз съм ходил в оня свят и сега живея в оня свят. Туй, което хората учат за онзи свят, и помен няма от него. Няма такъв свят. Оня свят аз да го опиша какъв е. Вие ще искате да го опиша тъй, както се описва човешкият живот. Вие го знаете какъв е, няма какво да го описвам. Ако опиша оня свят, абсолютно нищо няма да разберете. Е, ще ви кажа тъй: хората в онзи свят не може да се виждат както сега. Там навсякъде ще видите валчести топки, топки и от всяка топка излиза светлина. Целият онзи свят е пълен само със светли топки, от които излиза светлина. Там няма да вървят такива хора. Със светлина ще ходиш в оня свят между тия топки. Ще кажеш: „Я да сляза пак на Земята!“

Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Виж как заблуждава хората!“ Пък съвременните хора живеят в заблуждение. Нека ми доведат един човек, който не е заблуден. Всеки един човек, който е заблуден, той умира, нищо повече. Всичките хора умират от суеверие. След като умре, ще го опяват, ще викат Господа, ще плачат. Няма какво да плачете! Той се преструва онзи, умрелият. Аз не съм пролял нито една сълза за човек, който се преструва. Плача за човек, когато греши. Аз не плача за хората, когато умират. Плача за хората, когато не се обичат. Плача за хората, когато живеят в безправие, а когато умират, казвам: „Много добре стана, че е умрял този човек. Отърва се светът от него.“ Сега вие ще кажете… Аз като говоря тъй, в едно отношение ще ме разберете криво. Някой имал дъщеря умряла или син, който е умрял. Ще кажете: „Много лесно се говори, но на тебе син или дъщеря умирали ли са ти?“ Когато умре вашата дъщеря, това е една лъжа, че е умряла вашата дъщеря. Ако е умряла, тя не може да бъде ваша дъщеря. Аз не искам да имам дъщеря, която умира. Аз не искам да имам и син, който умира. Аз бих предпочел да живея сам през цялата вечност, отколкото да имам син или дъщеря, които умират. Според мене синът и дъщерята не умират.

В едно отношение, в една богата църква в Англия един проповедник проповядва според своите сегашни разбирания. Той казва, че като умирали хората, отивали при Бога. Един баща имал единствен син, който умрял и пита бащата проповедника: „Я ми кажи, моят син къде е?“ Той казва: „При Бога.“ До него седи един господин и той казва: „Не е при Бога, но е тука, в църквата.“ И той започва да описва сина. Описва му ръста какъв е, колко е висок, цвета и казва: „Ето, син ти ми заръча да направиш това за него.“ Питам: Кой е прав? Проповедникът казва, че е при Бога. Отде го знае, че е при Бога? Каква е тази идея? Ние казваме, че е при Бога някъде. На кое място? Защо ние ще го турим при Бога някъде? Бог е някъде. На кое място е Бог? Казва Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Каква е тази идея? Значи, много близо е. Границата между този свят и онзи свят съставя една десето-милионна част от дебелината на един милиметър. Вие ще ми кажете едно възражение: „Че как може да бъде тъй?“ Вие казвате: „Една секунда“. Знаеш какво е една секунда? Казва се само „цък“. Не е само „цък“. В едно „цък“ светлината изминава 30 000 километра. Като разделите на 30 000 части една секунда, всяка част завзема едно пространство от един километър. „Цък“ ли е това? Една 30 000-на част завзема 1000 метра разстояние. Как е тази работа? Учените хора доказват, а пък ние казваме: „цък“. Всяко нещо. което ние не разбираме, казваме „цък“. Когато се учудваш, казваш: „Цък, цък“.

Вас са ви залъгвали вашите майки. И се радвате, че са ви залъгвали. Аз не искам да ви люлея. Вашите майки са ви люлели и аз се радвам, че са ви люлели майките ви. Не искам да ви угощавам, понеже вашите майки са ви угощавали. И много добре са направили. Аз искам да ви предам една лекция как да смъкнете белилото и червилото от лицето. Няма някой, който да не е набелен и начервен. Вие сте се червисали, но онези, които сега се боядисват… Имахме една сестра, която имала една слугиня и се червила. Сестрата имала Библия с червена кожа, много хубава. По едно време вижда, че започва да изчезва червилото от кожата на Библията. След година станала обикновена кожа. Слугинята ходела да си боядисва устата от кожата.

Аз не говоря за туй. Има едно боядисване, червисване вътре, което трябва да го хвърлите. То се дължи на ума. Едно лъжливо схващане в живота. Под „белило“ и „червило“ да определим какво разбирам. Мене това не ме интересува. Мене ме интересува не онова криво разбиране за живота. Белосването е в умствения свят схващане, а пък червисването е в сърцето. Всеки един човек е белосан в ума си, а пък червосан в сърцето си.

Аз не искам да засягам онези форми. Туй, което съществува в света, то съществува. Ние с миналото не може да се изправим. Туй, което е станало, то е станало вече. Не искам да се занимавам с миналото. Счупената стомна е счупена. Какво ще се занимавам колко парчета има? Грехопадението е една счупена стомна. Въпросът е сега новите направени стомни с какво трябва да ги напълним. Понеже Господ няма стомни, които вече не се чупят. Едно време, когато Господ направи тялото на човека, човек стана причина.

Аз давам един пример и ще го приведа пак, за да обясня защо хората умират. Един млад момък отишъл да учи грънчарство в България. Седял 3 години и неговият майстор правил грънците много хубаво. След 3 години той помислил вече, че е научил занаята и казва на майстора си: „Произведи ме калфа, че да отида и аз да си направя една такава фурна, да уредя живота си, да живея като другите хора.“ Той бил много умен, този грънчар, и казва: „Много добре, синко.“ Отива той и почва да прави гърнета. Направил ги много хубаво, но като ги изпекъл, всичките изпопукали. Като го среща майсторът, го пита: „Как е работата?“ – „Всичките гърнета се напукаха, а твоите не се пукат.“ Казва му [майсторът]: „Ще слугуваш още 3 години, да се научиш гърнетата да не се пукат.“ Той наблюдавал майстора как прави гърнетата. И преди да тури гърнето в пещта, майсторът духвал в гърнето и казвал „ху“. Калфата си казал: „За едно „ху“ да работя 3 години?“ Слугувал 3 години и още 3–6 години, но гърнетата не се пукат вече.

Та, казвам: Туй духване какво е? Туй е правата мисъл. Трябва да бъде един човек толкова искрен, че да има права мисъл. Той, Господ, не го остави за играчка. Ти, като идеш при Господа, ще отидеш като направиш добре своето гърне и ще духнеш както Той духа. Или, другояче казано: ще мислиш тъй, както Господ мисли, ще обичаш тъй, както Господ обича, ще бъдеш справедлив тъй, както Господ е справедлив. Във всичките си постъпки ще бъдеш. Няма да казваш: „Може ли да бъда като Него?“ Може да бъдеш – в миниатюр ще бъдеш като Него и там е щастието. Сега ние искаме да бъдем светии, щастливи хора извън Бога. Че, Бог е умен. Ние трябва да бъдем носители на Неговата мисъл, на Неговата любов трябва да бъдем носители.

Всеки един човек може да направи опит. Ако той е на умиране, ако той заболее, ако призове този Господ на Любовта, мъртвият може да стане. И умрял ако е, пак ще се върне.

Казвате: „Може ли да бъде това?“ Ние вярваме само в това, което сме опитали. И вие може да вярвате само в това, което сте опитали. Когато човек дойде да оздравее, в него настава една промяна. В неговите чувства настава промяна. Ти имаш едно чувство, една мисъл, че ще оздравееш. Някой път човек е в най-здравословно състояние, в него се загнезди една мисъл: „Няма да върви дълго.“ Ние казваме: Ние поддържаме учението, че и грешните, и праведните трябва да умрат. Грешните умират, праведните не умират. Грешните умират, праведните излизат. Праведният излиза от тялото, не му е потребно, той го съблича и облича друго тяло. Някои хора излизат от едно тяло, от един дом го виждаме, ето, той е един млад момък, облякъл се и казва: „Какво правиш тук?“ – „Напуснах старата къща.“ Те му правят паметник, а той тръгнал из София. Турил си цилиндър, вратовръзка, бастун. Тъй, както турците имат една поговорка, казват: „Туй ако е истина, голяма лъжа е!“

Онези, които са умрели, те, след като умрат, не излизат от вашия ум. Ако те отиват надалече, те са при вас и постоянно някой път вашите скърби и страдания се дължат на тях. Те виждат своите страдания. Онези, които са заминали, са зад вратата. Той скърби, вижда всичко, каквото е направил, и казва: „Аз съм бил много глупав човек!“ Някой път, когато умре някой стар човек, ни най-малко не тъжат, понеже той се е очистил, той ги насърчава и казва: „Добре е в този свят!“ Започва да дава съвети и всички се радват. Ако човек умре, тъй както ние разбираме, ти не може да мислиш за един умрял човек. След като умрат някои хора, мислят повече за тях. Това значи, че той живее. Казваме: „Умрял!“ Не само че не е умрял, но той живее много [по-]интензивен живот отколкото по-рано. Някой път в някое семейство – цяла статистика има, – докато бащата е на Земята, не им върви. Щом бащата умре, веднага на целия дом тръгне напред. Този баща от другия свят помага. Случва се и друго. Някой път и обратното се случва. В някой дом, докато бащата е бил, всичко вървяло добре. Щом умрял бащата, всичко тръгва назад.

Тия неща може да се проверят, цяла статистика има. Онова, което е важно в дадения случай, в новите ваши вярвания може да разрешите въпросите. Във вашите стари вярвания не може да разрешите един въпрос, но в новото вярване можете, защото новите вярвания са онези естествени вярвания, които първоначално са всадени в душата. Не че са от сега, но сега започват да растат. В човека има вложени неща, които чакат като заложби отпреди хиляди години. Сега трябва да се поляризират. Когато Христос дойде преди 2000 години, трябваше този клас, който обираше цялото човечество, за да може Божественият начатък, за да може доброто в ония души, които са готови, да изникне в тях, да изникне това добро. Виждаме, че от 2000 години досега християнството в Америка има повече от стотина секти, в Русия, навсякъде… Има 3 клона на християнската религия: православни, католицизъм и евангелска църква. Те минават за меродавни. Всеки, който не принадлежи към тях, се счита за сектант. Евреите считаха за меродавно онова, което Бог е казал чрез Моисея. Тогава кое е онова, меродавното?

Христос казва: „Нова заповед ви оставям: Да се обичате едни други.“ Питам тогава: В съвременната църква това правило има ли го? Да се обичате! Не само хората, вие, които искате да бъдете мои последователи. Туй важи и за католици, и за православни и за евангелисти. Един католик, като срещне един православен, той не употребява закона на Любовта. Един евангелист, като срещне един православен, не употребява закона на Любовта. Тогава питам: Де е Христовото учение, де е животът? Тогава ние още седим да обърнем хората. Ние искаме да обърнем хората към Бога. Туй е само една идея. Христос казва: „Тия овце на Мене ги даде.“ Ние искаме тия овце, които принадлежат на Бога, да ги доим както искаме и да ги стрижем както искаме, да не си ти свободен. Казва, ако идеш в една евангелистка църква, ще кажат: „Трябва да коленичиш!“

Тук преди няколко деня беше дошла една сестра от провинцията, била православна, после приела учението на петдесятниците, след туй се заквасила с новото учение. Иска тя да ме види. Казва: „Дошла съм от провинцията с тебе да коленичим, да се помоля, да коленичим тук.“ Казвам: „Аз по този начин не се моля. Аз не коленича.“ – „Ще коленичиш да се помолим, да се помолим за моите синове и за вас.“ Питам: „Ти откъде научи? Ти по този начин ли се молиш? Мислиш, че ако седнем двамата да коленичим, че нашата молитва ще бъде послушана?“

„Коленопреклонно“ разбира онова вътрешно смирение на душата. Смирение на душата, то е коленичене. Защото, ако е за прегъването на краката, кои крака не се прегъват? Защото усеща, че в света не вървят нещата както аз мисля. Значи, туй съзнание, ако се обърнеш към Бога, ако нямаш две противоположни мисли, твоята молитва ще бъде послушана.

Аз може да ви приведа друго доказателство за големите отклонения, които стават. Че хората на любовта вършат много по-големи престъпления, отколкото хората, които не са запознати с любовта. Какво ще кажете тогава? Ти като обичаш някого, твоята душа трябва да трепери. Какво обичаш в този човек? Някой път, аз гледам, някой, като се приближава към мене, трепери, а аз приказвам, като хората и аз ям, някой път подремвам. Казвате: „Този човек, и той се нуждае от дрехи и т.н. И аз може да стана.“ Щом един човек почне да изследва моя характер, аз зная, че той е заинтересован нещо материално. Щом изследва хората, иска да знае един човек добър ли е или не, материално е заинтересован. Аз не искам да зная дали хората са добри или лоши в дадения случай. За мене в дадения случай, един човек го виждам, че сам не може да свърши тази работа – аз никога няма да му кажа: „Дръж това въже от едната страна“, защото той ще пусне въжето и ще направи пакост. Хич няма да го ангажирам. По-добре колец ще забия и ще опъвам, отколкото да го туря. Ни най-малко.

Та, казвам: Когато изследвате любовта, трябва да изследвате един човек, не да му намерите неговите погрешки. Човек е направен от известни добродетели, погрешките отпосле дойдоха. Човек ще намериш да видиш неговия ум, който Бог е вложил; после – сърцето, което Бог е вложил; живота, който Бог е вложил; духа и душата, които Бог е вложил. И тогава ще видиш, ще се запознаеш с всичките органи, които този човек има. Може да има на Земята някои свои слабости. Те са сенки. В една картина може да не харесваш много работи. Интересуват ме очите, ушите, устата, донякъде ме интересуват ушите, повечето хора ги интересува устата. Ако си млад, устата те спасява. Ако си стар, езикът те спасява. Младият се спасява с устата си, старият се спасява с езика си. Туй е разликата. Езикът е нещо по-дълбоко. Ако старият иска да се покаже като млад, с уста, той ще направи една голяма погрешка. Ако младият иска да се покаже с езика си, той ще направи друга погрешка, защото на младия устата е отвън, това е външният живот. Това са два божествени живота.

Аз гледам другояче на устата. Казва: „Тази мома има хубава уста.“ В устата, в горната и в долната бърна виждаме Божествен положителен принцип. Горната бърна на човека като погледна, се открива цял свят на чудеса, на красота, който излиза от Бога, отива към хората. Долната уста е онзи принцип, който твори нещата и създава. Като погледна на устата, виждам Божественото, което работи в човека, не е онова, което може Да използуваме в дадения случай. Та, красивото е там, туй помръдване, има нещо красиво в устата. По някой път казваме да се поусмихне. Ще си постиснем устата, няма да ги държим отворени. После, очите също. Устата си няма да ги стискаш, едва ще ги допираш.

Аз ви препоръчвам, ако искате да бъдете здрави, не си стискайте устата. Онези хора, които си стискат устата, почват да боледуват. Щом започнат да стискат своите уста, своите две бърни, вече се създава противоречие в чувствата. Изопачено е едно твое чувство и то ще се отрази много зле върху тебе. Ще изгубиш смисъла на живота. Съвсем да си отвориш устата, да са отворени като прозорци, ще паднеш в друга крайност. Оставете устата свободни. Защото устата показва силата на ония възможности, които ще дойдат в бъдеще да работят. От устата се определя какво ще бъде развитието на човека. Тогава горната бърна показва каква посока на активност, какъв път ще започне човешкият ум. Долната бърна показва човешкият ум какво може да постигне. Ти, като погледнеш устата, това може да знаеш. Всяка сутрин трябва да имате едно огледало, да знаете какво може да постигнете. Аз, ако бях една млада мома, щях да имам едно отлично огледало и по три пъти на ден щях да се моля само за устата си: да се даде хубава гънка, хубаво да е направена горната устна, да се усмихва така, всичките движения да са много естествени.

„Защо се смееш?“ Някои мислят, че аз се смея. Засмяла се Сара, когато Господ каза, че на 80 години ще роди син. И ангелът ѝ казва: „Защо се смееш?“ Тя казва: „Не се смея.“ Казвам: Смехът всякога е резултат на един силен контраст. Ти може да се смееш за нещо, което казваш „я го бъде, я не“. Ти може да станеш милионер. А пък ти го виждаш, че е бедняк, […] да се смееш. Приятно му е. Както аз виждам според онова, което е в мене, залъгва ме и тогава ние се смеем. Смехът има своята добра страна. Понеже в сегашния наш живот имаме напрежение, необходимо е човек да се посмее, да даде изблик навън. И всичката насъбрана енергия, трябва да се позасмееш, да се изхвърли непотребното. Смехът изхвърля непотребното. Скръбта и страданията трябва да ги изхвърлим навън. Ами че ние имаме […]. Вие сте чудни по някой път. Казвате: „Изгубих сина си.“ Синовете ви ще дойдат, дъщерите ви ще се върнат назад. Сега са отишли в странство, екскурзия правят. Кой е крив? По същия начин онзи, блудният син казва: „Дай ми имането.“ Никакво писмо не писа на баща си. Знаете ли колко години е бил в странство? Аз да ви кажа колко години: 30 години. Той като излязъл, е бил на 25 години, на 55 години се връща при баща си. Никакво писмо не е писал, в тия времена нямаше такава поща.

Казвам: Онова, което е оставил вашият син, не представя туй тяло, което вие виждате. Туй не е вашият син. Вашата дъщеря, понеже се е изменила… Туй красивото, хубавото дете, защо е красиво? Дотогава, докато човек живее в Божествения свят, с Божествените идеи, то е дете красиво. Като стане бездетен, напусне, той влезе в човешкото, веднага изгубва красотата. Казвам: Този човек трябва да се върне. Казва Христос: „Ако не се подмладите.“ Подмладяването е процес да се върнем в Божествения свят, да смъкнем всички онези утайки, които са влезли.

Казвате: „Да има човек живот.“ Казвам: Този живот сега ние може да го придобием. Не да го придобием сега, но да задържим този живот, който сега се произвежда в нас. Има опасност човек, който не се е научил, да изгуби най-голямото благо, което сега иде в света и което човек носи в себе си. Всеки един от вас трябва да се възпита. Ни сянка от съмнение!

Сега казвате: „Я ми докажи дали има онзи свят!“ Че, да ти подпиша с всичките си пръсти, че има онзи свят, да ти дам всичката гаранция, че Господ има! И 4 ръце ако имам, ще подпиша. – „Виждал ли си Го?“ Виждал съм Го. Говорил съм с Него. По-красив от Бога няма, по-благ от Него няма. Ти като идеш при Бога, като влезнеш в живота, Той казва: „Синко, иди в живота и не греши!“ Той се занимава с всичките. Всички учи. Казва: „Мъж ли искаш да станеш, жена ли искаш да станеш, дете ли искаш да станеш, цар ли искаш да станеш, княз ли искаш да станеш, каквото искаш, може да станеш, но не греши.“ – „Ама вярно ли е?“ – С четирите ръце го подписвам, вярно е. Аз ви подписвам, че е вярно.

Аз ви описвам и всъщност, ако вземете буквално онова, възвишеното, ние го усещаме. Някой път, когато чувствуваме един вътрешен импулс, искаме да направим някое добро – Той е Бог, Който се проявява. Той е единственото благо. Ние искаме да Го изявим. Когато се изявява чрез нас, ние с години чувствуваме Неговото проявление и затова трябва да дадем ход на Божественото. Оттам иде силата, оттам иде разумността. Някои казват, ако дойде Бог в тях, ще изгубят силата си, ще станат безсилни. Ами когато апостол Павел казва: когато човек е слаб, Бог тогава е силен? Трябва да се разбира какво иска да каже: когато Бог се проявява в тебе, ще бъдеш умен човек, когато Бог се проявява в тебе със Своята сила, ще бъдеш силен човек, когато Бог се проявява в тебе, ти ще бъдеш богат човек, здрав човек във всяко едно отношение. Ти ще бъдеш човек. Това значи ти да имаш верую. Дотогава, докато не съединиш двата края в едно, ще знаеш, че има нещо, което ти липсва.

Сега тази сестра казва: „Да се молим.“ Казвам: „Ти може да се молиш за себе си, но ще оставиш мен свободен, защото аз съм много занят.“ Аз нямам време да коленича. Ако река да коленича, ще направя друго престъпление. Няма време. Пак казвам: „Иди си. Ако вярваш, ако твоите синове вървят по Бога, онова, което аз трябва да направя, аз ще го направя.“ Тази сестра, виждам в душата ѝ, и най-после казва тя: „Ще ме извиниш, ще ме простиш, ако съм съгрешила.“ Няма какво да се прощава. Тя не може да направи различие какво нещо е любовта. Аз, за да не съблазня тази сестра, ѝ казвам: „Не мога да коленича.“ Тя е православна, после е станала петдесятничка. Казвам: Ти трябва да излезеш из всичките заблуждения навън. Ти ще дойдеш в закона на Любовта, да мислиш както аз мисля. Да бъдеш тъй свободна и да ме оставиш свободен да направя както аз разбирам. Аз да направя заради мене това, което е благоприятно, то е Божественото. Аз като отида на Бога да се моля, мене ще ми бъде благоприятно. Аз не искам повече.

Казвам: Този живот седи в тази вътрешна простота. И в устата на човека трябва да виждаш проявлението на Бога. Когато устата на един човек треперят, трябва да знаеш, че зад тези уста седи един живот, който е проявление на Бога. Като наблюдават [тв]оето сърце, наблюдават има ли користолюбие в тебе. Когато виждаш очите на човека, да знаеш, че оттам излиза Божествена светлина. Това е един начин за гледане.

Сега вие може да поддържате вашите възгледи като неща, останали от миналото. Често ония, които имат за старини, ще влезете в някой богаташ, ще видите такъв ятаган, чакмаклия, пищови, кремъклия пушка. Където и да се обърнеш, все кремъклии пушки, майнихерови, бързострелни. С нашите стари вярвания на бой не се ходи. Нови вярвания трябват. Нашите оръжия трябва да са минали през огъня на любовта, през огъня на знанието, през огъня на истината. И тогава всичко онова, което ние го считаме в света, да знаем, че защищаваме една кауза, защищаваме един ред и порядък в света. Няма какво да се създава нещо ново.

Сегашният свят, както съществува, ако всички хора решат да бъдат справедливи, не трябва повече. Всички да бъдат справедливи. Няма какво да се създават нови закони. Повече закони има, отколкото ни трябват. Ако всичките хора решат да се оправят, светът ще се оправи. Ако ние решим в себе си да бъдем справедливи, ще дойде онзи вътрешен мир. Тогава ще имаме вече, няма да остаряваме. Като срещнеш човек на 80 години, да бъде свежо лицето му, да има бистър поглед. Че той няма да мре! Кой поп ще ме опява? Аз не искам никакъв поп, никакъв тамян. Всеки ден по 3 пъти се кадя, като се моля на Бога. Друго е тамянът за когото искате. Туй се отнася само за хората на новото верую. Онези, които поддържат старото верую, те ще кажат: „Тъй е казал Господ!“ Тогава, ако тъй е казал Господ, какво е казал Господ, какво е казал Христос? – „Обичайте се едни други!“ Казал Христос: „…две ризи – дай едната.“ Кой сега дава? Който има. Кой е онзи, който дава? Идете при онзи, който седи начело на християнството, поискайте едната риза. Ще я даде ли?

Сега не искам туй да бъде един упрек. Ние не трябва да очакваме спасението на света от хората. Хората са проводници, а спасението иде от Бога. Любовта иде от природата. Всички трябва да се обърнете. Сега всички се молят в България и защо не идва дъжд? Липсва още нещо. Какво липсва? Нали казвате, че ние сме правоверни, а ние сме криви. Те мислят, че аз съм крив. Сега аз бих желал да се излее дъжд. Нека завали. Молят се. Защо не вали? Защото любов нямат. Нищо повече. Това е истината. Ако в душата на този народ, ако [на] всички свещеници затрептят сърцата им с любов, ще дойде дъжд колкото искате.

Ще кажете: „Я се помоли.“ Не, не се моля аз сега. Аз мълча сега, но когато послуша другите, ще ги опитам и ще дойде дъждът. Няма вече арменски долапи. За бъдеще всички блага ще бъдат под закона на Любовта. Ако по закона на Любовта аз върша всичко, аз съм човекът. А ако без любов, аз съм просто един човек. Така седи онази истина, обща за всичките хора. Не само за сега, но и за в бъдеще ще дойдат много по-други изпитания. Господ вече Му е дотегнало да говориш туй, което не е. Бог иска туй, което праща от Небето, да се даде на място, Бог изисква всички хора да живеят в мир и съгласие, да не се измъчват, да има справедливост, снизходителност, милосърдие.

Казвате: „Кога ще дойде Христос?“ Това е материално разбиране. Христос в света говори, сега не Го слушате. Че сега ако дойде Христос и ако река да говоря вътре в града, веднага ще ми искат програмата, върху която ще говори – дали ще говори съгласно с православието. Като дойде Христос, казва: „Моисей казва така, а пък Аз казвам така. Моисей е казал: „Око за око, зъб за зъб.“ [А Аз казвам]: Ако те плеснат от едната страна, обърни другата. Който иска горната дреха, дай и долната.“ Който не разбира това учение, ще намери едно противоречие. Не, дълбок смисъл има. Онзи човек, който, може да даде, според мене, онзи, който може да даде горната дреха, онзи, който може да даде и долната дреха, той е богат човек. Сиромах не може да направи туй. Аз мисля, мисля, ще отида ли при някой да му искам неговата кирлива дреха? Само богатите хора може да дадат долните си дрехи. Защото, ако вземете една, той друга ще тури. Само един човек, който има истината, може да говори за истината. Един човек, който има любовта, може да говори за любовта. Сега не искам да ви тикна в един път, да очаквате нещо повече, отколкото вие може да възприемете. Но може да направите един опит.

Някой път е несносен животът, толкоз мъчен, че искате да се самоубиете, искате да се хвърлите под железница, [под] някой трамвай,да направите престъпление; да опитате туй, за което аз ви говоря. И може да опитате. Аз говоря на онези, [които] може да изпаднете в едно меланхолично състояние, да изгубите смисъла на живота. Да се отнесете към Онзи, Който е във вас. Спрете се в себе си. Че вие досега не сте работили заради Него. Вие сте работили за кого ли не. Може да ви кажа толкоз тухли в Египет, че сте работили, в Асирия, във Вавилон, в Гърция, в Рим, къде ли не сте работили. Но нито един от вас не е работил за Господа. Отсега ви предстои едно бъдеще: да работите за Господа. Че какво по-хубаво? Че досега толкоз лъжливи господари сте слушали, те са ви драли кожите. По колко кожи не са ви драли! Сега имате да служите на един господар. Ще видите какъв господар! Да служите на един баща и да видите какъв баща! Този баща е заклал храненото те[ле], ще повика всички съседи и ще каже: „Мъртъв беше моят син, но възкръсна. Елате да се повеселим!“

Казвам сега: Две изречения, както англичаните казват (Остен до Брион – … (В разчетената стенограма има празно място.)). Аз няма да го превеждам. Който е запомнил, да го намери в речника.

„Отче наш“

31-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 6.V.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, човек, има, сега, казва, хора, свят, бог, любов, уста, казвам, живот, години, всички, бъде ,

 Неделни беседи , София, 6 Май 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder