НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Условията за растеж

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Условията за растеж

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, любов, можеш, път, всички, сега, казва, пиано, свят, казваш, хора, знаете, обичам, съм, работи ,

Общ Окултен клас , София, 4 Април 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Отче наш

Размишление

Ще прочета част от 8-а глава от Посланието към Римляните. (От 28-и стих до края.)

Някои разбирания приличат на Великденско обличане. Те мислят, че като имат нов великденски костюм, са разрешили всички въпроси. Сега искам да ви предпазя. И вие имате един ваш костюм, имате едно ваше разбиране и мислите, че с това ваше разбиране, сте разрешили всички въпроси. Един човек, който е бил облечен хубаво, трябва да знае, че той може да заболее, макар да е с нови дрехи, а пък може да е и със скъсани дрехи, но пак може да е здрав. Здравето не зависи от новите дрехи, но зависи от друго. Когато не спазва човек правилата на здравето, новите дрехи не могат да му помогнат.

Сега има една спънка. Казват: „Ново разбиране.“ Някой път трябва да си дадете отчет, в какво седи новото разбиране. Новият човек трябва да го опита, да го живее. Ако със стария капитал не може да работиш и ако новия не можеш да употребиш, тогава каква разлика има между стария и новия капитал. И ако стария и новия капитал, в дадения случай, ти можеш да употребиш, то е за полза.

Сега, мнозина казват: „Господ всичко прави в света.“ Вие имате едно понятие, което не е право. Бог всичко може, обаче вашите работи не са оправени. Много пъти желаете някои работи и някой път не се постигат. Има известни работи, които са в реда на нещата. Човек расте, понеже му е определено да расте, не че от свое желание той израства. Когато някоя вода се движи в реката, не зависи от желанието на водата. Тя е заставена. Когато замръзне водата, тя пита, защо не се движи. Не че тя не иска, не че това е от нея, но има нещо, което спъва. Вие, някой път, мислите както малките деца: „Защо майка ни, не е опекла питата, защо не е направила това онова.“ Не се запитвайте защо майка ви трябва да направи това. Мислите ли, че през целия ви живот все майка ви ще ви пече питите? Майка ви до време ще ви пече питите и после другите ще ги печат. Някой път и вие ще ги печете.

Сега често се говори за вярата. Ти вярваш в някого, но трябва да знаеш възможностите за твоята вяра. Ти вярваш и ти можеш да го обичаш и той може да те обича. Но не можеш да изискваш от този, когото обичаш, неща, несъобразни с неговата любов, защото, ако той би направил това, което искаш от него, ти ще разрушиш връзките на Любовта, които ви свързват и тогава всички отношения, които имате помежду си, ще престанат.

Сега вие може да попитате, защо това е така. Това е един дълбок философски въпрос. Имате числото 10. Проста работа, нали? Кой от вас не би написал 10! Но на това число могат да се дадат всевъзможни съдържания. Това са 10 извора, 10 прости камъни. Тогава имате едно отношение към тях. Ако са 10 скъпоценни камъни, ще имате друго отношение. А може да са 10 дървета или 10 реки или 10 думи. Най-после може да са 10 души, хора, но тези хора са различни. Десет човека, но единият е свършил по земледелие, другият е свършил по химия, третият е архитект, четвъртият е астроном, петият е свършил по философия, шестият е земледелец, седмият е свършил по богословие, осмият – по обществени науки, социология, деветият е виден готвач, който е свършил по готварство, десетият остава кандидат за какво? – И той е свършил по нещо, той е хикс, незнаен. Те са 10 души, но в тях има 10 различни разбирания. Земледелецът разбира едно, лекарят – друго, социологът – друго, химикът – друго и пр. Всеки от своята област е прав. Питам сега, ако тези хора ги събереш на едно место, какво могат да направят. Ако ги туриш десетимата души да градят една къща, могат ли да я съградят? Земледелецът ще отиде по своята работа, химикът също и т.н. Ще кажеш, че ще намериш архитект, но той не може да съгради сам къщата, трябва да намери работници. Но допуснете, че не може да намери работници. Тогава имате архитект и къщата остава несъградена. Сега вие може да имате някои мисли, но нямате работници и вашата работа остава недовършена. Да кажем, че вие може да имате една основна идея за Бога, но идеята ви е обща. Имате архитект, но с тази идея, нищо не можете да направите. Имате план, но по този план, трябва да се съгради къщата.

Да ви приведа сега един пример. Има неща, които ангажират много човешкото съзнание. Вие сте свършили по каквато и да е наука. Да кажем, че всички тези хора са изгладнели, идат от работа. Всички казват, че са гладни. Мислите ли, че тези хора, след като ги нахраните, ще свършат вашата работа? – Не. След като ги нахраните вие, пак ще си свършат своята работа. Какво се ползувате вие, като ги храните? Да направим един паралел. Вие може да имате в себе си отлични плодоносни идеи и да ги храните през целия си живот и всяка идея свършва работата за себе си и нищо за вас. Казваш: „Той е учен човек.“ Неговото учение е важно за мене до толкова, до колкото аз мога да с ползувам от него и той от мене. Каквато и да е идея, ако не може да влезете във връзка с нея и тя да ви бъде полезна и ако вие не може да бъдете полезни на идеята, която живее във вас, тогава няма отношение между вас и идеята. Тези идеи ние ги наричаме самостоятелни идеи.

Например идеята във вас: „Аз трябва да бъда свободен.“ Или: „Аз съм свободен човек.“ Хубаво, като кажеш, че си свободен, до колко си свободен? Ти казваш: „Свободен“, но не си свободен от страха. Ти казваш, че си свободен, но не си свободен от глада, от болести, от сиромашия. Ти казваш, че си свободен. В какво седи тогава вашата свобода? Вашата свобода е много зависима. Колко други фактори могат да дойдат и да ви ограничат? И вие пак казвате, че сте свободни! Свободният човек е независим. Независимият човек седи над всички препятствия в живота. Той е приятел с глада, със сиромашията, с безсилието, със страха, защото щом те е страх, страхът е господар на тебе. Щом си сиромах, сиромашията е господар над тебе. Щом си безсилен, безсилието е твой господар. А пък щом сте приятели с тях, тогава е друг въпрос. И ако вярваш и вярата е господар над тебе. Щом казваш: „Аз вярвам“, аз казвам: Добър господар имаш. Да допуснем, че не вярваш. Значи, лош господар имаш. Казваш: „Богат съм.“ До някъде лош и добър е този господар. Сега под истинско богатство, ние разбираме разумността в човека.

Централното вътре в човека е Любовта. Тя е основата на всичко. Любовта върви по един правилен начин, проявява се по един правилен начин. Щом казваш: „Аз съм разумен“, това е пътя, по който твоята любов трябва да се прояви. Щом кажеш, че си благ, това е път, по който твоята любов трябва да е прояви. Щом кажеш, че си силен, това е път, по който твоята любов трябва да се прояви.

Всички качества, които човек може да има, това са пътища за Любовта. Любовта трябва да се прояви чрез човешката душа, а пък чрез това проявление, човек печели. Две места има най-опасни в света, в този живот: Местото гдето обичаш и гдето те обичат. А пък всички искате да бъдете обичани и да обичате. А те са най-опасните места. Ако на това место не си внимателен, ти можеш да станеш щастлив, а можеш да станеш и нещастен. Можеш да придобиеш живота си и можеш да го изгубиш.

Когато Бог се изяви на човека, когато го направи и му се изяви, че го обича, хората се намериха в едно опасно место и само за едно ядене, развалиха приятелските си отношения с Бога. Казва им Господ: „Няма да ядете от това дърво!“ Те се запитаха: „Защо да не ядем?“ И всичкото нещастие дойде от яденето. Ева искаше да похапне нещо. Вие може да кажете: „Ева направи това.“ Не, във всеки човек има тази слабост. Вие искате да хапнете нещо, което ще причини скъсването на вашата любов. И тогава какво стана? Скъсаха Любовта и ги изпъдиха вън от рая и от 8000 години, все се мъчат да възстановят първите връзки, които са имали с Бога и още не могат да ги възстановят напълно. Някои мислят, че са възстановили връзките. Ако това е истина, то аз се радвам. Защо в петък трябва да се пости? – Най-опасно место е. Ако ядеш, беля ще имаш, с хиляди години ще плащаш. Едно ядене ще ти костува хиляди години. Така е. Нали знаете, някой път можеш да кажеш една дума и после 20 години можеш да я изправяш. Мога да ви приведа много примери, но това няма да ви ползува. Вие сами си имате примери.

Има една опасност. Вие очаквате вашият растеж и вашето усъвършенствуване да дойде по един много лесен, магически начин, да дигнеш и да махнеш някоя пръчка и да стане всичко. Или да помислиш и каквото помислиш, все да става. Но знаете ли, какво значи да помислиш? Това, което е помислено, това което е пожелано и това, което е направено, с това се постига реализиране на помисленото. Ти можеш да помислиш, че бобът ти е осолен. Вие се намирате в положението на двамата светии, от които единият спорил, че каквото човек помисли – става, а пък другият казвал, че на половина става. Спорили дълго време и най-сетне единият, който казал, че всичко става, каквото човек мисли, отишъл по работа, а пък другият останал да готви в къщи, услужвали си един на друг. Той турил гърнето с боба, сварил го, но не турил сол. И като дошъл онзи, сипал му боб. Онзи казал: „Бобът няма сол.“ Другият казал: „Помисли и ще се осоли.“ – „Как ще се осоли! Трябва да го осолиш.“ С помисляне работите не се осоляват. Думата „помисляне“ има съвсем друг смисъл. Това, което помислиш и не може да го направиш, то не е мисъл. Мисъл се нарича всяка една форма, която изпъкне в твоето съзнание и тази мисъл, можеш да я туриш в действие, тя е вече създадена форма.

Например, правили ли сте опити, вие не сте правили. Някои от вас кажете [кашлите], нали? Това е пеене, модерно пеене. Защо кашли човек? Знаете ли произхода на кашлянето? Защо кашли някой момък, без да има кашлица? Като минава някоя мома, той се покашли. Аз ви подозирам. Всички вие, които кашлите, подозирам ви в любовни работи. Малко е подозрително. Ще се покашлиш малко, за да обърнеш внимание. Не мислете, че само грешните хора кашлят. И праведните хора кашлят. Не е изключена кашлицата. То е свободно действие. Всякога, когато се зароди препятствие и трябва да се изхвърли нещо, има кашлица. Има една материя, която е вече ненужна. Човешкият дух, казва на работниците: „Изхвърлете го това навън.“ И това кашлене, някой път, като се покашли човек, позасмее се на себе си. Като е свършена работата благоприятно, той се поусмихне малко. Но дойде една кашлица, втора, трета, четвърта, пета и почва да те дразни. Какво трябва да правиш. Можеш да почнеш със закона на внушението. Лесно се казва, но как ще си внушиш. Имате известен предмет, турен някъде. Да кажем, че е тежък и не можеш да го дигнеш. А трябва да го преместиш. Трябва да си умен. Ще туриш един лост, за да вдигнеш и отстраниш предмета. Това става лесно, ако има известен наклон. Ако пък този предмет е на едно равнище и има добър устой, тогава трябва с някой чук да го строшите на парчета и да го изхвърлите.

Значи, при внушението, вие ще си послужите с един лост. Кой е лостът? Това е човешкия ум. Но ще знаете как да турите лоста. Вторият лост е вашето сърдце. Третият лост е вашата воля. Как ще кооперирате трите лоста, за да извършите някоя работа? Защото някой път човешкият ум може да дойде в разрез с човешкото сърдце, а сърдцето – в разрез с човешката воля. Например, някой път вие желаете някои неща, а пък все имате страх да ги направите. Страхът произтича от простата причина, че много пъти вие сте претърпявали някои несполуки в живота. Веднъж не сполучваш, втори път, трети път и пр., с години не сполучваш. Страхът е дошъл от големите несполуки, които човек е претърпял през хилядите свои съществувания. Тогава се е зародил страхът. Сега значи трябва да започнем със сполуките, за да извадим страха навън. Или другояче казано: Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с Любовта. И страхът всякога показва една слабост. Страхливият е крайно слаб. Всички същества, които се боят, все губят от своята сила. Всички са слаби. А всички същества, които престанат да се страхуват, почват да заякват. Ти не можеш да станеш силен човек, докато не се освободиш от вътрешния страх в душата си. Не само да се освободиш от страха, но ако ти не можеш да внесеш Любовта или да се свържеш с Любовта, ти силен човек не можеш да станеш, защото Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Любовта е храна, за да възраства човешката душа. Това е малко неразбрано сега. Допуснете, че тези 10 души са вашите приятели. Какво могат да ви помогнат те, всичките тези учени хора?

В човешката глава има близо около 40 способности с по 3 деления. Значи, около стотина способности има в човека. Според френолозите има около 40 способности. И всяка една способност си има своя специфична област. И всяко едно чувство си има свой специфичен стремеж.

Да кажем, че имате религиозно чувство или Любов към Бога. Това ще ви предразположи да имате почитание, уважение към хората, постоянно да се молите. Защото молитвата на човека зависи от религиозните му чувства. Някои хора, които имат слабо религиозно чувство, не искат да се молят. Това е един дефект. Друг, у когото музикалната способност е развита, обича да пее. Някой казва: „Аз не искам да пея!“ Той мисли, че това е едно качество. Не, това е един дефект. Тази способност е слабо развита у него. Някой казва: „Аз не искам да имам приятел.“ У него чувството на приятелство е слабо развито. Някой казва: „Аз искам малко да работя.“ Той няма смелост, приложението е слабо развито у него. Някой казва: „Аз не искам да се храня.“ У него е слабо развита хранителната полуспособност. Яденето е полуспособност, полуинтелектуална способност. Ти мислиш, че като не можеш да ядеш, си постигнал нещо. Това е един дефект. Ако много ядеш, пак е дефект. Ако много любиш, пак е дефект, ако не любиш, също е дефект. Ти не можеш да любиш, повече отколкото трябва. Казваш: „Да любя всички хора!“ Това е много общо казано. В даден случай, кои обичате най-вече? Кои са по-ясни в съзнанието ви? Тях обичате повече. Младата мома, младият момък обича лицето си. Целия ден си мие врата със сапун, глади веждите си, устата си. Пехливанина, който ще се бори, си маже мускулите. Онзи, който ще ходи някъде, ще гледа внимателно краката си, ще им обърне внимание. Онези, които работят с перото, ще гледат пръстите си. Онзи пък, който ще мирише някое цвете, пита [пипа] си носа.

Какво представляват, в дадения случай, устата, езикът, ръцете и пр.? Те са свързани с известни области на живата природа, с един свят, който в своето естество е неизменяем. Чрез своите ръце, ако ти разбираш закона, ще бъдеш свързан със споменатия свят, гдето всичко можеш да направиш. Твоите уста са свързани с един свят, който е неизменяем. Ако ги пазиш добре, ти ще имаш връзка. Твоите очи, са свързани с един специален свят, ушите също и пр. И ако ти пазиш тези органи, зад всеки орган седи едно чувство или една способност. Външните форми са свързани с вътрешните форми, а пък вътрешните форми са свързани с известни сили в природата.

Вие казвате: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ е наредил. Вие сега сте пратени да изучавате това, което Той е наредил. Вашето щастие зависи от това, което може да спазвате, в дадения случай. Вземете един музикант, който се учи да свири. Неговото щастие зависи от музиката. Музикалният свят е един свят на посредничество. Не можеш да мислиш правилно или да чувствуваш правилно, ако нямаш една музикална форма в себе си, ако нещата не схващаш музикално, хармонично. Всички разумни неща в света стават по един музикален закон, те са отмерени в своите действия. Някой път ги наричат причина и последствие, ритъм, права мисъл, морал. Морал, това е хармония, вътре в човешката душа – да има хармония между твоите мисли, чувства и воля. Любовта, това е най-голямата хармония. Външната страна на Любовта, това е най-голямата хармония, която съществува. Какво представлява за тебе едно същество, което ти обичаш или те обича? Онова същество, което те обича, то свири на тебе. Ти си едно пиано за него. И онзи, когото ти обичаш, той е пиано за тебе. Ти обичаш някого, защото ще седнеш и ще свириш. Приятно ти е. Имаш пиано. Но ако седнеш на едно пиано и не знаеш как да свириш, ще развалиш пианото. Ти казваш: „Да обичам някого!“ Че да обичаш, това не е проста работа. Като седнеш при този инструмент, трябва да знаеш как да свириш, трябва да знаеш клавишите му. А пък ти ще седнеш, ще дрънкаш и казваш: „На това пиано не може да се свири добре.“

На скоро видният пианист Орлов даде концерт в София. И другите свирят на пиано, но Орлов разбира, мислил е, почти е дошъл до всички възможности, които се крият в сегашното пиано. Знае начините на съчетанието, как да удари, как да си премести ръцете, по-тихо и по-силно. Като че ли всеки пръст в него мисли.

Но да оставим пианото. Вие искате да обичате един човек. По-хубаво пиано от човека няма. И по-лошо пиано от човека няма. В думата пиано има два смисъла на български. Любовта, която опиянява, показва, че онзи свирач, който е пиян от любов, не може да свири. Казват на някого: „Той е опиянен от любов.“ Опиянената любов ферментира, тя не е чиста любов. Човек не трябва да се опива.

Вие имате за Любовта следното схващане: Любовта е една вътрешна връзка, която се образува. Когато обичате един човек, вие ще се учите при него. Този човек, когото обичате, той ще ви бъде предметно учение. Вие ще се ползувате от него. И като свирите, ще благодарите на Бога, че ви е позволил да свирите на това хубаво пиано. Вие казвате: „Аз вече не го обичам!“ Тази работа не става така – обичам, не обичам. Щом престъпите едно Божествено Правило, втори път няма да ви позволят да свирите на никакво пиано. Тогава какво ще стане. Тогава не може да се проявите. Вие не съжалявайте, че обичате.

Когато ви говоря, че са опасни работите при Любовта, онзи, който ще свири на мене, не съжалявам, че той е дошъл да свири на моето пиано. Но искам да свири добре, според правилата на музиката. И след като затвори пианото, той трябва да каже няколко думи. И знаете ли, кои са тия думи. Аз ще ви оставя да ги намислите. Вие попитайте онези музиканти, какво казват те, като отварят пианото и какво казват, като го затварят. Казвате една дума. Всички онези пианисти, които отварят и затварят пианото и не казват нищо, те остават посредствени пианисти. А пък другите пианисти, които отварят и затварят пианото и казват нещо, те казват така: „Трябва да се науча да свиря на това пиано.“ Той казва вътре в себе си: „Пианото има нещо, което не зная.“ Той трябва да изучава клавишите. Някой път му се струва, че пианото не свири добре. Той не знае как да свири.

Най-хубавото пиано в света, това е човека. По-хубаво пиано от човека няма. Ако знаеш как да го буташ. А ако не знаеш как да го буташ, по-лошо пиано от човека няма. Ако знаеш как да бутнеш и да свириш върху някой човек, ще потече мед и масло из планините. Но ако бутнеш както не трябва, излагаш се, има една кал в света, наричам я калта на нещастието. Има една кал, от която, като се окаля някой, ще изгуби почти всичко. И затова всички трябва да се пазите от тази кал. Психическата кал, гдето падне, прави пакост. Тя е както тези киселини – гдето падне, изгаря. И много пъти хората казват за някого, че той се е окалял и никога човек не трябва да допусне това. Някой път има изключителни условия, може да се окаля човек. Това е друг въпрос. Но съзнателно, човек никога не трябва да се каля. Никога съзнателно не се окалвай! Ако влезе един бивол в една локва и се окаля, какво е добил той. И защо са изкривени рогата на бивола, знаете ли? На вола рогата са поставени по един начин, а на бивола са поставени другояче. Това изкривяване на неговите рога се дължи н калта. Тя е осакатила главата му. Щом тази психическа кал влезе в ума ти, ти не може да мислиш както трябва, не можеш да разбираш и очакваш неща, които никога няма да дойдат. И всички трябва да проверявате нещата.

Аз гледам тук в класа, има някои неща съвсем непроверени. Някой път вие сте носители на фалшиви идеи. Аз например, онзи ден казах: „Ще станат земетресения до 1938г.“ А пък някои казаха: „Ще станат катастрофи, катаклизми, казал Учителят.“ Не, усилена дейност ще има земята, но не катаклизъм. Щом дойде един катаклизъм, ще се свърши света. А пък вие мислите, че ще дойде катаклизъм и пак ще останете на земята. Те са пресилени работи. После, не преувеличавайте работите! Но вие често преувеличавате работите. Вие казвате: „Ето такава голяма круша!“ (И с ръка Учителят показва големината на динята.) „А пък тиква, ето толкова голяма!“ (Учителя с ръка показва дължина колкото метъра.) Аз влизам в положението на този човек. У него има чувство, което увеличава нещата. След като говори, той трябва да каже: „Ще ме извините, аз имам навик да преувеличавам. Аз казах: Толкова голяма круша, но не е толкова голяма, а е по-малка – толкова. (С ръка показва колкото ябълката.) И тиквата не е толкова голяма.“ (И с ръка показва тяло колкото голяма е динята.) Питам децата: „Колко обичаш баща си?“ – „Толкова!“ (Детето [Учителят] отдалечава малко ръцете си.) – „А пък майка си?“ – „Толкова!“ (Учителя протяга повече ръцете си.) – „А пък другите братчета?“ – „Толкоз!“ (Учителят разтяга малко ръцете си пред гърдите.) Детето си има някоя идея. Тази идея не е произволна. Но учете се да мислите. Аз съм срещал ясновидци, които преувеличават. Разправя сън, но туря качулче на съня си. Видял малка светла точка, а пък казва, че е като слънце голяма. И казва: „И като блесна, осветли ме.“ Ако блесне като слънце, ти няма да бъдеш такъв. Не е така.

После второ: Трябва да се научите да се освободите от едно еротическо заблуждение, което имате във вашите чувства. Някой път аз не смея да ви приведа някоя, каквато и да е, философия. Все ще ѝ турите някоя качулка. Има нещо съществено в света – то е Любовта, да обичаш! Любовта никога не опетнява човека. Да обичаш и да те обичат – всичко е Божествено. Но има една страна в Любовта, чрез която можеш да се опетниш, чрез нея и като обичаш можеш да се опетниш и като те обичат може да се опетниш. За тази любов няма да ви говоря. Вие я знаете. Но ще ви говоря за тази Любов, която не опетнява. Представете си, че имате един палат със сто прозореца, обърнати към югоизток. Всеки прозорец е една възможност за Любовта. Слънцето ще влиза през всичките прозорци. Сто души стоят на прозорците. Всичката светлина иде от едно место. Вашата Любов не иде от сто места, а от едно место, но минава през сто прозореца. Вие казвате: „Като моята любов няма.“ И останалите казват: „Като моята любов няма.“ Любовта ви е еднаква. Някой казва: „Грехота е да се преместиш от един прозорец на друг.“ Няма никакъв грях в това. Ти може да се преместиш от един прозорец на друг, ти може да се преместиш на който прозорец искаш. Това е разбирането на Любовта. Има известни положения, гдето грехът е изключен. А пък има известни положения, гдето грехът не е изключен. Когато светлината, Любовта иде от един и същ източник, грях няма. Но когато Любовта, светлината иде от разни източници, там е грехът.

Някой казва, че има грешна любов. Тогава има два източника. Щом Любовта е безгрешна, тя имам един източник. Както и да обичате тогава, вашата любов ще произведе един отличен резултат. Трябва да знаете в дадения случай следното: Вие двама се обичате – любовта ви да идва от един и същ източник. Тогава няма спор. А пък ако не иде от един и същ източник, тогава трябва да вземете предпазителни мерки. Например вие обичате някого. Кои са подбудителните причини? Например, обичате мен, заради знанието ми, това не е любов. Това е още користолюбива любов. Ако вие ме обичате, аз съм проводник на Божественото. Ако вие ме обичате, като проводник, това, което аз ви давам, никой, в дадения случай, не може да ви го даде, никой като мен не може да бъде проводник на Божественото. Това разбирам аз, като кажа, че като мене никой не може да бъде проводник на Божественото. И ако Божественото мине през мен и ви повдигне, значи тогава проводникът е бил добър. Щом се приближавате при някой човек, трябва да знаете дали е проводник той на Божественото или не. Ако е проводник, вие ще имате Божието благословение, а иначе ще бъдете нещастни. Това е за ваше добро и всички противоречия произтичат от това.

Вие ще кажете: „Дали да ме обича или не?“ Ако той е един проводник на Божественото, той ме обича. И ако аз съм проводник на Божественото и го обичам, любовта е чиста. Не може да има спор. Така може да прогресирате и да бъдете здрави, но ако аз не съм проводник на Божественото, Любовта не е чиста.

Преди няколко дена, една сестра, която е доста напреднала каза: „Един брат стана посланик някъде.“ Той нищо не е направил, ходил е в странство. Никакъв посланик не е. Не е вярно. Хората ще кажат: „Защо казваш неверни работи?“ Проверявайте нещата. Не ставайте проводници на неверни работи. Аз бих се радвал да е посланик, но не е. Това го вземам като пример. Мнозина туряте хората за посланици и казвате: „Като него човек няма. Той е като Христос вече.“ Много е казано. „Божа кравица.“ Не го наричай Божа кравица, ни най-малко аз не облажавам Божиите кравици, понеже са с много крака. Аз ни най-малко не обичам да бъда Божа кравица. Ако вие искате това, аз отдавна съм се отказал да бъда Божа кравица. Да бъда човек, човешки да мисля, да имам права мисъл, да не бъда Божа кравица, която не може да бъде полезна никому. Вие минавате за Божии кравици, но когато някой ви извика, дигате шум. Взема някой мляко от млякото ви и дигате шум. Че кой няма право да сучи от Божията кравица и да ви каже: „Ни най-малко не сте вие Божии кравици.“

Сега искам да ви кажа, кое е онова, Божественото. Тези неща у вас произтичат не от някоя зла воля. Аз ги наричам неща унаследени от миналото, непроверени работи. Гледам и в науката, някой цитира някои работи и понякога аз ходя да проверявам някои неща. Аз говоря за онзи свят и мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго. Вие казвате: „Дали в онзи свят се женят хората?“ Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят. Това не може да бъде онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излезат хората от това падане, това ще се измени. В онзи свят няма никакви букаи. Някой ще каже: „Как не се женят хората на онзи свят? А как ще се размножават?“ Хората не се размножават. Размножават се тук, а в онзи свят не се размножават.

Но ние се отвличаме. Размножаването е закон на човешкия растеж. Размножава се човек в себе си. Под думата размножаване се разбира възможността да можеш да даваш и да направиш всичко това, което искаш. Но ако не правиш нещата разумно, ти ще се ограничиш. Добре, допуснете сега, че десет души дойдат при вас и искат да обядват. Вие сте един гостилничар. Петтях души са честни хора, а пък 5-те са вагабонти. Какво трябва да направиш? Трябва ли да ги нахраните сега, като гостилничар? Да допуснем, че тези хора си силни, дойдат с оръжие. Ти си един слаб човек гостилничар. Те ще кажат: „Ще даваш ли?“ Какво ще правиш тогава? – Ще ги нахраниш, нищо повече. Ще ги нахраниш, но в храненето има един закон. За апаши, за разбойници, гостилничарят си има известни течности и като капне от тях, апашът, като яде от неговото ядене, престава да бъде апаш. И тогава те си изваждат кобурите и във всяка чиния ще турят малко. И след като яде от тази храна, онзи ще излезе и ще каже: „Няма да бъда вече апаш, ще бъда честен.“ Ще го направиш и ще им туриш това подсоляване. Та всякога можете да направите всичко при усилията да изпълните Волята Божия. Трябва да имате едно желание да проверявате нещата и трябва да знаете, че невидимият свят е крайно взискателен. Те не са строги, но те не обичат лъжи, неверни работи.

Някой път, като се молиш, казваш на Бога: „Господи, аз съм много грешен!“ Но това не е вярно. Ти не го съзнаваш, защото ако го съзнаваше ти не щеше да правиш грехове. А пък, като излезеш, пак правиш същите грешки. Онова, което съзнаваш веднъж, трябва да бъдеш в сила да не го повтаряш. Имате някой малък навик, да кажем, че кашлите. Кажи си: „Няма да кашля!“ Боли ви крака. Кажи му нещо. Прави опити. Седни, почни да му заповядваш, днес, утре ще му заповядваш, цяла една година можеш да му заповядваш и ще видиш какъв резултат ще имаш. Вие нямате търпение. Вие чакате някой лекар. Непременно всички болки в света са дадени само, за да направите една малка връзка. Противоречията са само, за да направите една любовна връзка с Бога и ако направите тази любовна връзка, вие сте сполучили. Ако не може да я направите, това показва, че ви липсва нещо.

И после говорите един за друг. Аз казвам: Не се одумвайте! Не одумвайте другите хора, за да ги увредиш. Ако одумваш другите хора, за да ги поправиш, това е друго. Кажи му: „Не прави това, не е хубаво това. Това ако правиш, това ще ти произведе.“ А пък ти ще говориш на някого: „Еди кой си брат има този дефект.“ Той пък ще отиде и ще каже на този брат, че онзи говори против него лошо. И той ще почне да говори против тях. Това са вече уловки на черната ложа. Черната ложа най-първо ще му каже: „Кажи му това и това.“ А пък на тебе ще тури друга мисъл. Това, което скарва хората, не е от Бога. А пък това, което примирява е от Бога. Колко трябва да бъде човек внимателен.

Преди няколко дни, дойде една сестра и каза: „Аз почти недовиждам работите.“ Казах ѝ: „Някои работи недовиждаш, а някои работи, много добре виждаш.“ И две сълзи видях на очите ѝ. Тя го разбра другояче. На нея станат мъчно. Казах ѝ: „Ще се оправи тази работа.“ На другия ден ме срещна и аз ѝ обясних. Понякога човек недовижда някои неща, а някои неща вижда. Да ви приведа един пример. В село Николаевка едно момче минава за глухо, не чува, каквото и да му кажеш. Викат го в наборната комисия, преглеждат го лекари и го освобождават по глухота. Лекарите му казали: „Ти си глух.“ Председателят му казал тихо да си върви. Той тръгва да си върви – чува. И викат го. Той чува. Как е чул? В известни отношения, когато човек интензивно нещо, той чува нещата. Но има едно нечуване, когато човек не се интересува от нещата. А когато се интересува, да видите колко чува.

Та казвам, някои неща, ние не чуваме, а някои чуваме. Но те са специфични. На 100-тях случая веднаж чуеш и ти не можеш да си представиш как. И даже тези, които страдат от слабо гледане, някой път много хубаво гледат, а някой път съвсем се замъгляват очите ми. Та зависи от съзнанието вътре. В нашето съзнание има много същества, разни същества. Там е нашето нещастие. Не сме ние още свободни. Мнозина идват и размътват съзнанието ни. Вие трябва да бъдете много внимателни. Кой го размътва и как го размътва. Когато ви дойде една мисъл, трябва да знаете, кой е онзи, който носи мисълта. Какъв е нейният произход. И при всяко чувство, което ви дойде и при всяка постъпка, трябва да знаете произхода ѝ. Да допуснем, че сте направили една погрешка. Човек, като направи погрешка, трябва да знае где е погрешил. И трябва да знаете да я поправите. Поправената погрешка, ще бъде една печалба. А пък другояче, ще имате много терзания, много смущения.

Някой казва: „Толкова години съм в братството и не съм успял.“ Че как ще успееш! Че тук имате най-добрите условия да работите. Някой ще каже: „Ти се помоли заради мен.“ Аз мога да се моля за тебе, но ти трябва да работиш. Аз мога да се моля за твоята нива, да дойде малко дъжд, но ако не посееш нивата, ще израснат тръне и бодили. Ти си пианист и казва: „Помоли се за мен!“ Ако ти свириш, добре ще стане. Но ако не свириш, ще стане точно обратното. Има нещо, което вие не искате да направите и ако се помолят хората, то ще стане точно обратното. Когато някой се моли и в душата си вие нямате желание да го направите, то ще стане точно обратното. Ако се молиш за един пияница, който не иска да се лекува, ще му стане по-лошо. Ще стане още по-пиян. Много жени са носили риза в църква на мъжа си, който пие. И мъжът почвал да пие повече. Казвам, в него няма желание да се поправи. Тогава не носи риза в църква. Ако в него има, най-малкото желание да се изправи, тогава ризата може да му помогне. Никога не носете вашите ризи да помагат на хората, които нямат желание да се поправят. Не помагайте на хората, които нямат желание да се поправят, нито се молете за тях. Може да се молите за нивата, която не е посята и ще израснат тръни в нея. И за себе си, като имате желание да извършите Волята Божия, тогава се молете. Ти нямаш желание да извършиш Волята Божия и се молиш за себе си и казваш: „Не знае ли Бог!“ Ако е право това, което желаеш, досега никога Бог не е отказвал да задоволи едно правилно желание, каквото и да е. Една мисъл, каквато и да е, ако е права, тя всякога се реализира. Даже и онези мисли и желания, които не са прави, и те ще се реализират. Помнете това. Само че, в единия случай ще се радвате, а пък в другия случай ще скърбите.

Не преувеличавайте нещата, говорете всякога истината. Да знаете, че когато искаш да кажеш нещо, пред Господа го казваш. Ти казваш: „Аз срещнах един ангел и говорих с него.“ Никакъв ангел не си срещнал. Някой ми казва, че срещнал Христа. Срещнал някого, който наподобява на Христа. Ти, като срещнеш Христа, ще стане цял преврат в тебе, както стана у Апостол Павла. Христос ще ти каже: „Защо Ме гониш Савле?“ – „Кой си Ти Господи?“ – „Аз съм Христос.“ – „Какво искаш от Мене?“ – „Стани!“

Това е великото в света. Ние мислим сега: „Да е Христос в нашите времена!“ Хубаво, какво ще направите, ако Христос е сега? Ще Го посетите 4–5 пъти, ще Го слушате, ще кажете: „Много хубаво говори.“ И ще повъздъхнете. Христос изисква от тебе нещо, като Го срещнеш. Христос, като Го срещнеш ще ти каже: „Ще дигнеш кръста си, ще се откажеш от баща си, от майка си, от децата си, от богатствата.“ Ти казваш: „Христос е на Любовта, на Божията Любов.“ Това, което имате сега, не е Любов. Ще се откажеш от една неправилна любов. Ще се откажеш от едно неправилно богатство. Ще се откажеш от всичко онова, което те спъва в живота. И ще се хванеш за онова, което повдига душата. Христос казва: „Който люби баща или майка повече от Мене, не може да бъде Мой ученик.“ При друг случай, Той казва: „Събирайте си богатства, там, гдето крадец не ограбва, нито молци разяждат.“

„Събирайте си богатства!“ – каза Христос.

Добрата молитва

28-ма лекция на Общия окултен клас
4 април 1934г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, любов, можеш, път, всички, сега, казва, пиано, свят, казваш, хора, знаете, обичам, съм, работи ,

Общ Окултен клас , София, 4 Април 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder