НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Опитай!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Опитай!

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, закона, може, страна, външната, дойде, сега, аз, закон, свят, човек, тогаз, картина, бог, всичко, можете, казваш, ден ,

Общ Окултен клас , София, 21 Февруари 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5.30 часа сутринта

(Ясно небе, звезди. Студено.)

Отче наш

Размишление 15 минути

Ще прочета 20 глава от Изход до 18 стих.

Някой път човек пропуща ръководните правила в живота. Защото има един закон отвън, който ограничава човека и един закон от вътре, който служи за неговото развитие и неговото посвещение. Тогаз евреите разбраха външно Мойсеевия закон, приложиха външната страна на закона и оставиха вътрешната. И сега, колкото и да са културни хората, пак се спират върху външната страна на закона, а пък вътрешната са изоставили. Външната страна ограничава човека и го спъва. По външната страна на закона никой не може да се добере до една истина. Ти храниш една кокошка, една патица и можеш да минаваш за благодетел. Продаваш я, вземаш пари и се поминуваш. После кокошката снася яйца. Ти изяждаш яйцата ѝ и минаваш за благодетел. В света отвън, каквото и да прави човек, все е вързан с едно користолюбиво чувство. Няма нито една външна страна на закона, която да не е свързана с някакво користолюбиво чувство. Ти от вън погладиш един човек, а пък имаш една задна цел. Майката помилва детето си, но и тя може да има от вътре нещо користолюбиво. Например гледаш младата мома, защото има нещо приятно, никак не гледаш стария. Обичаш новата, хубавата дреха, никак не обичаш старата. Много естествено. Това си има своя философия.

Ние вземаме външната страна на закона, външния закон и по външен начин вие искате да се повдигнете и да разберете божествените работи. То е невъзможно. По закон никой не може да се оправдае. Всички се спирате върху външната страна на нещата: кой как е погледнал, кой какво е казал. По този начин хората още хиляди години няма да знаят, как да говорят, как да гледат. Всеки един от вас има едно правило, как трябва да погледне човека, как трябва да му кажеш. И за всеки един човек има един специфичен закон, специфично правило. Трябва да обърнете погледа си върху вътрешната страна на живота. Има едно вътрешно разбиране. Свободата и силата и знанието идат при човека при едно вътрешно разбиране.

(Учителят показа две картини. И при двете картини е представен човек с крак върху земята и се стреми към слънцето – простира ръце към него. В едната картина около човека е тъмнина, а в другата – около човека е светло.)

Тези две картини показват двете страни на закона. Черната картина е външната страна, а пък светлата картина е вътрешната страна на закона. И двете имат еднакви сюжети. Тая сестра, която ги е нарисувала, доста добре ги е схванала. Какво представят те? Закона. И в едната и в другата картина има слънце, но каква грамадна разлика има между едното слънце и другото. При картината с черния фон това, към което се стреми лицето е неговото разбиране. Но това негово разбиране не може да освети околния свят. Светът около него е тъмен. А пък, при другата картина, околният свят е осветен, човек на всякъде може да ходи, той е свободен.

Теб не ти стига умът. Значи вървиш по външната страна на закона. Стеснен си, ограничен си, значи по външната страна на закона вървиш. Постоянно ти е в ума, че хората не постъпват както трябва. Но същевременно и ти не знаеш, как трябва да постъпваш. Ти казваш: „Господ живее в хората.“ Щом Господ живее в хората, то те са в светлата картина. В тази светла картина Господ живее, пък в тая, тъмната, човекът живее. Сега тук, (в салона) тези лампи осветляват. Но те не могат да осветляват вънка, външния свят. Тук сме свободни, но щом излезем вън, ограничени ме. Вън е тъмно. Тази светлина не можем да изнесем вън.

Някой ще каже: „Защо светът е така направен?“ Това е външната страна на закона. Ако аз се спъна някъде, какво ще питам: Защо се спънах! – Защото нямам светлина. Защо се спъвам о някой камък? – Защото камъните са глупави. Всякога можеш да се спънеш о един глупав камък. Защото камъкът е застанал там, дето не му е местото. И ти, като минеш през там в тъмното, ще се спънеш. Ще дойде някоя бълха или въшка в тебе. Защо? – Защото е глупава. Целия свят е широк, а тоя ще се качи на главата ти. И от този, умния човек, който е създаден по образ и подобие Божие, тя мисли, че ще извади нещо. Тя ще си намери там смъртта, нищо повече. По някой път и ние постъпваме така. Всичките, даже и напредналите ученици, постъпват както бълхите и въшките. Ти не трябва да грешиш, понеже щом грешиш, ти си в някоя риза вътре или си върху някоя свещена глава. И който влезе в свещената глава, него го очаква смърт, нищо повече. Защото светът не е место на произвол. Бълхата може да влезе, дето иска, никой не ѝ забранява. Не, от там няма да излезе тя, така както е влязла. И тя, като излезе, не излиза навън. Като излезе от едного, влиза в другиго. Ако разбирате така, вие пак ще дойдете до външната страна на закона, което всякога спъва хората. Животът от вън не може да се оправи. Аз не зная, няма никакви правила, които ще могат да оправят човека.

Представете си, че гладувате 4–5 деня, гладен ви държат. После ви покажат едно хубаво ядене, и като ти замирише, да не се зароди у вас едно желание да го ядете. Че може ли това да стане? Четири–пет деня да ви държат жаден и после да ти покажат вода и да не пожелаеш да я пиеш. Възможно ли е? Или половин час да не сте дишали и да нямаш желание да дишаш. Или пък да не пожелаеш светлина. Законът е: Не пожелай! Нещата са престъпни до кога? Всички неща, които се извършват без любов, са престъпни, всички неща, които се извършват с любов, са добри. Това е закон. Когато един човек не го обичаш, то каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, няма никакво престъпление. И когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова именно е казано: Любовта е изпълнение на закона. Без любов външният закон носи на човека от единия край до другия нещастие и ограничение. Така трябва да разбирате.

Имате още дълго време да живеете на земята. Каквото и да мислите, ще кажете: „Светът е такъв, ние сме такива.“ Аз разделям хората на две категории: хора, които имат любов и хора, които нямат любов. Щом се терзаеш вътре в себе си, любовта ти е много малка. Щом имаш мир в душата си, имаш, в дадения случай, любов. Ти се сърдиш, недоволен си и мислиш, че вървиш по пътя. Това показва, че ти вървиш по външната страна на закона. Де е силата на човека? Силата на човека седи в любовта му. Ако говориш на френски без любов, французинът ще ти каже: „Какво обичате?“ – „Можеш ли да ми направиш една услуга?“ Той ще ти каже: „Нямам време.“ Щом му говориш с любов, той ще се спре и ще ти услужи. В закона на любовта няма никакво изключение, а пък в закона на безлюбието всичко е изключение. И тогаз ти питаш: „Защо се случва в живота така и така?“ – Защото няма любов. Някой не може да учи. Защо? Защото няма любов. Аз сега вземам непреривната връзка в разбирането. Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол. Какво значи глаголът „бия“? От какво произлиза този глагол? Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие“ е външната страна на закона, а пък „прави“ е вътрешната страна на закона. Щом направиш нещо както трябва, няма бой, а пък щом не знаеш как да го направиш, има бой.

393

Сега вие всички очаквате един ден, като умрете, да отидете на небето и да ви посрещнат ангелите, светиите. Че ще ви посрещнат ангелите и светиите, не се съмнявам аз. Но има два вида светии. Едни светии, облечени с черни раса, а други, облечени с бели раса. Ще ви послужат ангели, облечени в бели ризи и ангели, които са облечени с черни ризи. Два вида ангели има. Има светии на закона, има и светии на любовта. Трябва да съществува едно различие. Вие можете да поддържате която религия искате. Това е външната страна. Религиите, това са външната страна, как човек трябва да постъпва, това е цяла наука – външната страна. Но никоя религия не може да ви спаси, ако в нея не влезе любовта. Вие ще имате тогаз закона на тъмнината, на ограничението. (Учителят показа картината с тъмния фон.)

След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той станал поп. Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш поп, какво ще правиш? И син ти, като стане поп и дъщеря ти попадия, всичките деца все попове, тогаз питам, кой ще ги храни тези попове.

У вас има желание, у всинца има желание да се облечем, да се вчешем хубаво. Това е външната страна на вчесването. Косите, дрехите, това означава неща от вътрешния живот. Ако се облечем външно, това е външната страна на закона. До никакво постижение не можем да дойдем така. И ако имаме външното разбиране на божествения свят ние ще имаме същото ограничение. Същият закон е и за Бога. Господ казва: „Който не ме обича.“ Не само трябва да вярваш в Бога, но трябва да го обичаш. Щом не Го обичаш, ти си един престъпник. И като живееш в света, каквото направиш, тогаз лошо ще бъде. Единственото нещо е: Трябва да се обича! Ти казваш: „Без любов не може ли?“ – Не може. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма вече смущение. Онази любов, в която няма смущение, онази любов, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Ще кажете: „Че какъв ще бъде този живот без страдание?“ Отличен живот ще бъде. Като живота на ангелите. Правоверните ще кажат: „Как ще разберем живота без страдание?“ – Много добре ще го разберем без страдания. Но, при сегашните условия, не можем да го разберем без страдания, при сегашните условия, както вървим, понеже вървим в тъмнината. Ние не искаме да влезем в светлината. И мислим, че като влезем, при сегашните условия в светлината, човек го очаква смърт. Има известни микроби, които образуват сегашните болести. Щом ги изнесете на слънчевата светлина, измират всичките и затова те търсят влажните, тъмните места. Животът така е направен.

И ако дойде някой, вие по някой път, със светлината искате да го разберете външно, дали е добър или лош, само защото сте заинтересувани. Вие търсите един добър слуга. Един лош човек търси един добър човек не заради любовта, а защото иска да го направи касиер. В света има нещо користолюбиво. И в религиозното общество ще те приемат, ще станеш член и ще видят дали си добър или не, но не за да отидеш на небето, но за обществото да бъдеш добър. А пък, с това не се разрешава въпроса. Защото всеки член на каквото и да е общество не прави пакост за своето общество. Един вълк не прави пакост на своето общество. Един вълк не ходи да взема малки вълчета на другите вълци. Но спрямо другите същества е друго неговото поведение. По някой път вие се питате: „Аз напреднал ли съм?“ Ти можеш да имаш напредъка на вълка. Ти можеш да имаш напредъка на овцата. Ти можеш да имаш напредъка на рибата. Ти можеш да имаш напредъка на птицата. Но това са частични работи. Човек, в сегашния си живот, ако седи с тези свои разбирания, той още хиляди години има да седи на земята.

Та казвам, трябва едно разбиране. Има едно внушение. Вие мислите, че ако напуснете сегашното свое разбиране, очаква ви некое голямо зло. За минута аз съм съгласен с това. Представете си, че живеете в една къща и някой ви казва: „Тази къща скоро ще се срути, да излезете навън.“ А пък друг ви казва, че отвън има такъв студ, че вие ще измръзнете. Отвън има 30 градуса студ. А от вътре къщата ще се събори. Кое трябва да предпочетете? Външният студ ще се измени, времето отвън ще стане добро, но къщата никой не може да подобри. Тая къща непременно ще се срути. Тези възгледи, които сега имате, те ще рухнат в нас и ще ни затиснат. Вън светът ще се измени. Та, за предпочитане е при най-лошите условия ние да излезем вън от къщата, която иначе ще се срути върху нас. А пък външния, Божествен свят, колкото и да е лош, той е привидно така, той ще се измени.

Сега ви навеждам на една идея. Разбиране трябва. Ако вие нямате една правилна философия за Бога, вашите работи никога не могат да се оправят. Условието да се оправят вашите работи е във ваши ръце. Аз седя на чист въздух. От мен зависи как да дишам. Няма никой, който да ме ограничава. Някой може да мисли: „Как ще се храня?“ Сам ще се храниш! Някой казва: „Кой ще ме ръководи?“ Сам ще се ръководиш! Няма никаква опасност от това. Слепите имат нужда някой да ги ръководи, а пък онези, които виждат, нямат нужда от никакво ръководство. После ще се заредят други въпроси: „Ами да си уредим живота!“ Как го уреждаме сега? Мислите ли, че сегашният живот, какъвто го имаме, е уреден? Не е уреден. И няма какво да се обезсърчаваме. Ние се обезсърчаваме и искаме да уредим живота си по външен начин. Външно животът още за хиляди години ще бъде все такъв. Той бил такъв при рибите, при птиците, при млекопитаещите и при човека откак е излязъл от рая, все е такъв.

Та на първо место: Опитайте, направете един опит, да знаете, какво нещо е Любовта. Да знаете, какво нещо е Любовта. Да направите един опит с Любовта. В деня, в който ти опиташ любовта, ако времето е 30 градуса студ, ще се стопли. Когато правите опита, изберете най-студения ден и кажете: „Аз ще опитам, какво нещо е Любовта.“ Ако можете да внесете малко от тази любов, за която ви говоря, непременно 30-тех градуса ще се смалят. Вие ще имате най-малко 20 градуса над нулата. Сега, трябва ли да аргументирам с вас, че може да се подобри положението. Вие се чудите как ще се подобри положението. Да ви дам доказателство. Аз ще почна сега да ви давам доказателство.

Представете си, че извеждам едно момиченце, турям му една маска черна и никой не обръща внимание на черното малко момиче. И вървим маскирани. Това момиче не знае туй. Това черното момиче представлява външната страна на човека. Който го погледне, не му обръща внимание. Тук го бутват, там го бутват. На това момиче казвам: „Ако ти ме слушаш, аз ще ти покажа един път, по който твоят живот ще се подобри.“ Казвам му: „Има нещо в тебе, от което ти трябва да се съблечеш. Това, което е на тебе отвън, трябва да го хвърлиш.“ Но представете си, че онзи, който е турил тази маска, я е залепил. Човек трябва да има изкуството, как тя да се отлепи. Залепена е за кожата, не може да се отвади така. Цялата е залепена. Казвам му: „Ще ти дам една течност да се намажеш, та да се отлепи и така да се освободиш от тази външна чернота.“ Зад това черно лице се крие една ангелска красота. Като съблече тая дреха това момиченце и хората видят неговата красота, тогаз ще се измени всичко. Има ли опасност от една красива мома? За нея навсякъде пътя е отворен. И в Америка да отиде и в Англия! Това е Божественото!

Няма човек, който да не се поклони на красивото. Грозният човек отива да се моли. Казват му: „Нямам време.“ А пък извади красотата и онзи ще има и време и пари. И аз обичам красивото. Грозното не го обичам. Нито пет пари не давам за една черна мома. В Любовта няма престъпление. Ако вършиш престъпление, това е външната страна на закона. В любовта престъпление по никой начин не можеш да направиш. Искате да ви докажа, че не можете. Ще ви го докажа. Можете ли да отрежете едно парче месо от телото си, да го опечете и да го изядете? – Не можеш! Каквото и да е едно същество, няма толкова глупаво същество, което да почне да се гризе само. Само мечката по някой път, туря пръстите си в устата на детето да ги смучи. Това значи любовта. Не можеш да направиш престъпление на себе си, от себе си не можеш да ядеш. Ако хората приложат този закон, ще бъде невъзможно да направиш пакост някому. Този човек съставлява едно цяло с тебе. И тогаз няма да има нужда да правиш престъпление.

Но вие имате предвид сегашния строй на нещата. Ти казваш: „Аз съм гладен.“ – Хубаво. Ти искаш да ядеш една печена кокошка. Това е външната страна на закона. Че трябва да ядеш – да, но какво трябва да ядеш, това е въпроса. И ако ти снемеш това, черното от себе си, ти веднага ще намериш онази, истинската храна около себе си. Аврам отиде да принася жертва своя син. За да го изпита Господ, каза му: „Принеси сина си в жертва.“ Той отиде да изпълни това и си каза: „Понеже Бог изисква, ще го направя.“ И дигна ножа си. Каза му се: „Няма какво да принасяш сина в жертва.“ И видя Аврам овен, вплетен в храстите там. И от къде дойде този овен? Когато вие сте гладен, ако искате да изпълните Божия закон, веднага ще бъдете задоволени. Можете да направите още сега опит. Ако искате да познаете, до де сте достигнали, седнете на масата. Нямате нищо, нито пет пари, нито хляб. Кажете: „Според закона на любовта“, и хлябът ще дойде, яденето ще дойде, хубаво изпечен хляб, от никаква фурна няма да ходите да го купувате. Щом сте гладен подремнете си малко и ще намерите хляба на масата. И не търсете кой го е донесъл. Да кажем, че нямате обуща, пак подремнете малко и ще видите обуща. Дрехи нямате или каквото и да е – направете опит. След това няма да ходите да разправяте на хората: „Аз само като дремнах, хлябът дойде!“ То ще остане един факт само за тебе, ти ще го знаеш. Разправиш ли го на другите хора, пак ще бъдете облечени в черната дреха. Тогаз законът не работи. То е за тебе. Когато всички хора говорят това-онова, аз се спра и си казвам: „Чакай да видя този закон прав ли е или не.“ Аз седна и хлябът е там. И казвам: „Този закон е прав.“ А пък, като седна и няма хляб, тогаз казвам: „Законът не работи.“ Искам да чета една книга, подремна на масата, събудя се и книгата е там. Или пък подремна и събудя се и книгата я няма. Този закон работи по пътя на любовта. Трябва да разбера нещо. Подремна и като се събудя, разбирам го.

Там, дето има Любов в света, нещата са реални. Всичко това, което в дадения случай ти е необходимо, ти е дадено. Сега направете един опит. Не пъшкайте само. Ти казваш: „Кога ще се оправят работите?“ Ако имаш да вземаш от някого, ти го даваш под съд. Ако не дава, изваждаш кобура си и пак вземаш. Но утре на тебе ще ти покажат кобура. Сега аз гледам, тук не можете да си разпределите столовете. Две сестри сядат и се бутат. И след това ме пита: „Учителю, кога ще дойде Христос?“ Някой ще гледа през прозореца ми, какво правя в стаята си и пита: „Кога ще дойде Христос?“ Казвам, още дълго има, додето дойде Христос. Щом я няма любовта, престъпления навсякъде има. Това да го знаете. И без пердета може да е човек и пак да върши престъпления. Той може да е без пердета, но това може да е долап. Аз ще направя добро някому, ще дам на бедния, но това пак може да е долап. Когато има любов и при отворен прозорец и при затворен прозорец, пак е същото. А когато няма любов и при отворен и при затворен прозорец, пак законът е същия. Той е в онова, дълбокото убеждение.

Казват: „Какво има на онзи свят?“ Че онзи свят е свят на любовта! Ами този свят? Този свят е свят на закона, на безлюбието. И тук и горе е онзи свят. Че черните ангели живеят във външната страна на онзи свят. Ако сте със старите разбирания, като влезете в онзи свят, ще видите, че онзи свят външно прилича на този свят. Ако пък живеете в закона на любовта, то и тогаз този свят и онзи свят пак си приличат. Сега каквото и да ми разправят, нещата ще останат неразбрани, освен ако опитате онази любов, с която Христос е пожертвувал себе си. Но влизали ли сте в мислите на Христа, каква е била Неговата мисъл, когато се е жертвувал? Вие обръщате внимание на външната страна на живота, че е бил прикован на кръста, но представяте ли си онези очи, с които е гледал на света? Ти казваш: „Не можем да си представим.“ Ако имате Неговата любов, ще си представите това и ще можете да извършите това, което Той е извършил. Вие казвате: „Ние нямаме сила да извършим това.“ Щом нямаш сила, това значи, че нямаш любов. Любовта е нужна! Дето има любов, нещата лесно могат да се извършат. И най-малките работи без любов са тежки. Като говоря сега, аз не подразбирам механически този процес. Ти казваш: „Как ще стане тази работа?“ Онова дете, което иска да проходи, пита ли как ще стане тази работа? Онова яйце, което иска да се измъти, пита ли как ще се измъти? Не пита. Започни и не питай! Не се спирай върху думата, но върви и то е въпрос на време. И на яйцето най-напред не е вървяло, но яйцето върви. И като седи това яйце под кокошката 21 деня, пилето излиза навън.

Да се зароди у вас желание, така както у яйцето се заражда желание да бъде под крила. И както казва псалмопевецът в 91 псалом: „Който живее под крилата на Всевишнаго.“ Трябва да разбираш това. Ти си още едно яйце. Ще потърсиш да бъдеш под крилата на кокошката. И като поседиш така 21 деня, няма да бъдеш вече яйце, но ще бъдеш пиле. И тогаз ще чуеш гласа на тези крила и ще изпълниш закона. Ти, като влезеш под Божествените крила, ще станеш свободен. Затова трябва да седиш там. Тогаз ще добиеш първата си форма. Казано е там: „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“

Та казвам, направете един личен опит и за него никому не говорете. И правете опити, докато дойдете до сполучлив опит. Аз на мнозина съм говорил за опити. Дойде ви някоя болест, някоя неприятност, направете опита. Вие все търсите външната страна на закона. Не е лошо. Външната страна на закона ще си съществува. Но там е робство. Е, хубаво, вий боледувате. Ако имате пари, ще викате някой способен лекар и ще ви помогне. Но представете си, че нямате нито пет пари в джоба си. Тогаз какво ще правите. Сега аз говоря на онези от вас, които нямат нито пет пари. Казвам, които нямате пари, живейте по закона на любовта, а които имате пари, живейте по стария начин.

Вие казвате: „Онези имат пари.“ Тогаз им станете слуги. Ти казваш: „Ама аз не искам.“ Щом не искаш да станеш слуга, тогаз работи по закона на любовта. Вие казвате: „Как?“ Че онова дете, което отива на училище, знае ли да пише? Не знае. Казваш: „Как ще напиша а-то?“ Можете да кажете какво се добива, като се напише буквата „а“. Голямо постижение има чрез това. Един, който може да напише „а“, всичко може да направи вече. Защото, като напишеш една буква, като произнесеш една дума, ти си служиш със сили. Думите, които Бог е създал, те са сили. Ако ти знаеш да произнесеш думата любов! Да ви представя сега, да ви дам един пример, какво нещо са думите. Представете си, че имате един богат човек и вие го намирате. Той е умрял. Ако този човек го пренасяте от едно место на друго и го бутате и запитвате, ще ви каже ли нещо? Не. Този, богатия човек не може да ви бъде в услуга. Макар да е богат, нищо не може да направи за вас. Това е сегашния живот. Но ако този богатият, като започнете да го разтривате, се съживи най-сетне, той ще бъде готов да направи всичко за вас.

Една дума, ако я съживиш, тя ще направи всичко за вас, но ако я носиш от едно место на друго, като умрелия богаташ, тя нищо не може да направи. Ти казваш: „Любов.“ Тя е мъртва дума. Ти казваш: „Благост“, тя е мъртва дума. Ти казваш: „Сила“, тя е мъртва дума. Ти казваш „сила“, но оставаш безсилен. Ти говориш за вяра, но като дойде време, вярата в нищо не може да ти помогне.

Имаме един Симеон първозвани, мисля че е от с[ело] Б. Искал той да приложи Христовия закон. Един ден излязъл в село, видял една голяма бога (бик), че мучи и му казал: „Какво си се замучил? Кой ти даде правото?“ Хваща богата за рогата и казва: „В името на Господа Исуса Христа да не мучиш.“ Тая бога го свалила на земята и почнала да го мушка. И едвам дошъл говедарят и го спасил. И после казал той: „Богата излезе много силна, щеше да ме смачка.“ „В името на Господа Исуса Христа“, казва, но богата е по-силна. Казвам: Какво те подбуди да хващаш тази бога за рогата? Тая бога беше в тебе. Ти не можеш да победиш тази бога, докато ти не си господар на себе си. Като бутнеш тази бога за рогата, трябва да престане силата ѝ. Като я бутнеш с любовта, тази бога ще изгуби силата си. В нея няма да има разположение да ти повреди. Той не отишел с любов при богата. Той казал на богата: „Кой ти даде право да мучиш!“ Това е външната страна на закона. Не трябва така. Той трябваше да отиде към задната страна и да побутне богата, да я поглади и да каже: „Много добра бога си ти.“ Да я поглади и богата щеше да има съвсем друго разположение. Щом си хванал рогата на богата, ти имаш работа с външната страна на закона. И тогаз работите ще станат така, както ти не желаеш.

Сега, като ви говоря, ще кажете: „Че каква е нашата вяра?“ Сега ходите по закона, по външната страна на закона. Един ден ходите по светлия закон, втория ден по тъмния и т.н. Ден и нощ. Постоянно се сменя състоянието ви. Решите нещо, дойде ви едно хубаво желание и в следния ден кажете: „Ще го поотложа малко.“ И всеки ден отлагане, отлагане. Не отлагайте нещата! Защото с отлагането нищо не се постига в света. Има ли малки отлагания, малки съмнения има. Ти решиш нещо и после се усъмниш: „Ами ако не стане?“ Това прилича на случая с онзи баптистки проповедник в Русе – Арсимен. Имало един сляп и той казал: „Като свърша проповедта ще кажа на слепия: В името на Господа Исуса прогледай!“ Излязъл с евангелието и си мислил той и си казвал: „Ами ако кажа и не прогледа?“ И той отложил. Прибрал си библията. Досега Арсимен се спря там. Поиска да направи опит и каза: „Стане или не стане?“ Това е човешкото.

И ние сега, отиваме с библията и се спираме. И после въпроса остава нерешен. Втори, трети четвърти, хиляди въпроси остават неразрешени. И най-после казваме: „Нищо не можахме да постигнем в света.“ По този външен начин никакви постижения не може да има. Това са ограничения, робство, страдания, смърт. Мойсей казва: „Най-първият закон е: Да възлюбиш Господа Бога своего и да възлюбиш ближния си.“ Върху тези два закона седи целият човешки живот. Та вие не очаквайте сега да се подобри света, не очаквайте да се подобрят хората. Това е второстепенно. Вие оставете този въпрос на заден план. Но на вас можете на правите един опит, вие да познаете и чувствувате прииждането на божествените сили или да имате един вътрешен опит, как действа любовта. Никой не може да ви покаже какво нещо е любовта. Временно човек може да ви покаже една любовна постъпка, но после вие можете да се усъмните. Щом дойдете до истинската любов, там престават всички съмнения. Там престават всичките безверия, там престава всичкото зло. Всичко престава там. И започва там животът на вечната радост. Светът има вече друг изглед, човек става мощен.

Вий сега ще попитате: „Какво сме правили ний досега?“ Да ви приведа един пример, за да се види, какво сте правили вие до сега. Едно бедно дете всеки ден ходило в градината на един богаташ, в която имало ябълки. Все ходило да гледа, искало да си вземе, но имало пазач. И всеки ден гледало дървото и пак си отивало. Пазачът все пазел там и детето си губило времето. Първата година детето ходило, втората – също, третата и т.н. Пазачът стоял там и детето не могло да вземе. И четири, пет, десет години това дете все ходило, дано изненада пазача и не могъл. Ако това дете беше поискало една семка от пазача, то щеше да я посади и след десет години щеше да има едно цяло дърво на разположение. Вие сега искате да изненадате пазача. Не може. Посейте семката на онова, което искате да похапнете. Посейте я! Същата грешка направи Адам. Този ангел, който пазеше дървото, отиде по работа и Ева, вместо да посее семките на плода, изяде го. И къде стоеше престъплението на Ева? Не че откъсна плода, но че го изяде. Трябваше да го посее. И тогаз работата щеше да бъде съвсем другояче. И вие сега посявате нещата. Доброто трябва да се посее в живота. Да ви кажа къде е престъплението. Не изяждайте доброто никому, но го посявайте.

Сега разбрахте. Две неща има неразбрани. (Учителят показа светлата и тъмната картина, после, показвайки светлата картина, продължава.) Разберете, това е любовта. (Показва тъмната картина.) А това е сегашния закон. По този закон и болести ще има и смърт ще има и беднотия ще има и голотия ще има и какво ли не. (Показва тъмната картина.) По този закон всички радости си вървят. (Показва светлата картина.) Това е новия закон, по този закон трябва да вървим. Не търсете вашето слънце отвън, а го търсете отвътре. (Учителят показва тъмната и светлата картина.) Тук е отвън, а тук е отвътре. Този свят е вътрешния свят. (Показва светлата картина. А като показва тъмната картина казва : А този е външния свят. Този е света на гъстата материя, на непреодолимите мъчнотии, а пък този е живия, красивия свят, свят на любовта, гдето всичко е възможно. Сега пак може да остане въпроса: „Как може да стане това?“ Казвам, както се излюпва яйцето, така се излюпете всички. Както се съблича кожата на змията, така се съблечете и вие. Посявайте доброто, което е във вас! Посейте една семка! Че, ако аз съм на ваше место, един въпрос всякога мога да го разреша много лесно. Да кажем, че някоя сестра не може да се спогоди за место в този салон. Ще кажа: „За Господа, за любовта, която имам, да седна на последното место.“ Кой е на първото место? Който има любовта, той е на първите столове. Който има любовта, той е на първото место. А пък, който няма любов, той и отпред да е, пак е назад. Вие можете да кажете: „Какво иска да каже?“ Аз искам да кажа: Трябва да бъдете свободни. Ти казваш: „Но какво искаш да кажеш под думата свобода?“ Казвам: Искам да обичате истината! Ти казваш: „Но какво нещо е истината?“ – Да бъдете мъдри. – „Но какво нещо е мъдростта?“ – Трябва да имате знание. Трябва да имате сила. – „Но какво нещо е сила?“ – Трябва да бъдете безсилни. – „Какво нещо е безсилието?“ – Трябва да умрете. – „А какво нещо е умирането?“ – Трябва да ви заровят. – „Защо трябва да ни заровят?“ – За да изникнете!

Така ще дойдете до онези вечни ограничения и най-после, като няма някой изходен път, като малко дете ще лазите и ще дойдете до онова вътрешно разбиране. Мнозина от вас сте готови. Не мислете, че с едно махване всичко можете да направите. Но ако от вън има 30 градуса студ и имате термометър и се помолите и ако при първата молитва студът спадне на 29 градуса, то опитът е сполучил. Втория ден пак, като се помолите студът спада на 28 градуса. Третия ден – на 27 градуса. И ако 29 дена студът се намалява и дойде до нула градуса, то вие сте извършили една отлична работа. Ако вий можете да направите, чрез молитвата си, студът да спадне на 0 градуса, тогаз имате голямо постижение. Този студ е вътре във вас. Чрез спадане на студа, се подобрява вашето положение. В какво седи този студ? Ти седиш, вдървен си. Помолиш се и дойде едно подобрение. Втория ден – по-голямо подобрение. След 30 деня вий сте по-добре. И след още 30 деня, вие можете да ходите няколко километра. И след още 30 деня вий можете да вършите една работа.

Вие искате сега да се оправи външния живот. Не, между външния и вътрешния живот има едно съответствие. Трябва да помагате на вътрешния живот. По буквата на закона, ако се върви, всичко ще се изгуби, а пък ако се върви по любовта, всичко ще се постигне. Там никакъв външен закон не може да ви каже: „Така трябва да го направите.“ Щом ви се каже: „Така трябва да го направите“, това е ограничение на човека. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Това е закона на вътрешната свобода.

Казано е: „Опитайте и вижте, че съм благ.“ И всички трябва да опитате Бога, че е благ. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите, да опитате Бога. Това ще бъде най-знаменития ден на живота ви, когато направите първия опит. Аз го наричам това зазоряване.

При първия опит вие ще видите, как слънчевите лъчи се показват на хоризонта. И от там насетне всичко в живота ви ще тръгне по мед и масло. Оковите ви ще паднат, сиромашията ви ще изчезне, болестите ви ще изчезнат, старостта ви ще изчезне, всичко това ще се махне и вие ще бъдете във своята първоначална сила, това положение, в което Бог първоначално ви е създал. Това значи постижение.

Вие казвате: „Когато дойде Христос.“ Щом дойде любовта, Христос ще дойде. „Кога ще станем силни?“ – Когато дойде любовта!

Щом дойде Любовта, знанието ще дойде.

Щом дойде Любовта, Мъдростта ще дойде.

Щом дойде Любовта, Свободата ще дойде.

Щом дойде Любовта, Истината ще дойде, всичко ще дойде.

Първата заповед е: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си душа и с всичката си сила.

Този закон съдържа четири неща. Опитай в себе си да възлюбиш Господа с всичко онова, което имаш! Силата на човека седи в това постижение. Щом се постигне това, всичко в живота тогаз може да стане.

Добрата молитва

(След това Учителят каза Можете да разглеждате тези картини.

7 часа и 10 минути

(Направиха се, вън, гимнастическите упражнения.)

22 лекция на Общия Окултен клас
21 февруари 1934г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, закона, може, страна, външната, дойде, сега, аз, закон, свят, човек, тогаз, картина, бог, всичко, можете, казваш, ден ,

Общ Окултен клас , София, 21 Февруари 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder