НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мене слушайте

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мене слушайте

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, сега, човек, живот, казва, хора, жена, път, земя, мисли, всички, мене, философия, казвам, време, свят ,

 Неделни беседи , София, 11 Февруари 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

51-ва глава от Исаия – една глава, която е писана в много критични времена, при едно положение крайно нестабилно, както сегашното. Ще прочета част от тази глава – отначало до 7-и стих.

„Духът Божи“

Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата]. И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното. Той отблизо засяга материалния живот. За нас материалният живот е най-силното. То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот. Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура. Много хора живеят един стар живот. Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца. Ние подразбираме: онова, което е отвътре, и отвън има едно изражение.

Та, следователно, животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма да има едно пълно разбиране. Сега някой път някои говорят за философия. Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма. Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота. И вече ние имаме малко преувеличени понятия за онова, което става в света.

Вие се намирате [в положението] като онова дете, което писало писмо на Слънцето. Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето. Казвате: „Как може да се пише до Слънцето?“ То започва писмото си така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за тебе.“ Десетгодишно момче изпратило писмо. После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти. Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си. Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно. Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“

Тъй разправя малкото момченце. Сега поетът може да развие тази идея. Туй дете представлява [Слънцето като] нещо много реално. Един философ ще почне да разправя за Слънцето други неща. То е хубаво, каквото и да се разправя. Но съвременните философи мязат на таскебап или имамбаялдъ. Не е лошо ядене таскебапът, отлично ядене е и имамбаялдъта.

Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата. Тъй, както живеем, имаме едно повърхностно схващане. Религиозните хора вярват в туй, което не е. Светските хора и религиозните хора се трудят за туй, което не е. В края на краищата [и] светските хора, и религиозните хора са все разочаровани. И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е. Но къде са тия хора? Те са посети някъде в земята, долу ги турили, а разправят, че били горе. Чудна философия! Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските. Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав. Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма да отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство. И светският може да влезе, като хлопа, и духовният може да влезе, като хлопа.

Но за живота трябва да имаме ясна представа. Тази представа седи в младия, тази представа седи във възрастния и тази представа седи в стария. Младия, за да го познаем, той трябва да има две фази. Той е млад като младо момиче и той е млад като младо момче. Той е възрастен като някой възмъжал мъж, той е възрастен като една домакиня вкъщи. Той е стар като някой дядо, на 120 години мъж, той е стар като някоя стара баба на 120 години. Бабата и дядото си приказват двамата. Най-хубавата любов, която в света може да намерите, то е на стария дядо и на старата баба. Бабата отляво, дядото отдясно, като се погледнат, казват: „Дядо, какво беше едно време, как тропахме на хорото...“ Тропали на хорото и все са изтропали нещо.

Ние нямаме ясна представа за дядото. Този дядо си има вече една нова философия; и бабата си има една нова философия. Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия си живот, а за стария си живот мълчат. Защо мълчат? Станали са по-умни. Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва да се оформят у него. След като се оформят, той ще заговори. Всеки човек, преди да е решил, трябва да мълчи. Обаче, като реши, казвам му: Кажи нещо! Но какво ще каже той, ако нищо не е решил? Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и да е, без разлика. Ние вземаме неговия живот без да го делим, без да му туряме някое название.

Някой казва: „Лесно може да го турите.“ Тебе лесно може да те направят един свещеник: ще ти турят едно джубе, една килимявка. Тебе лесно може да те направят един професор: ще ти дадат една диплома, ще ти дадат една книга да четеш.

За Слънцето кой може да говори? Кой професор може да говори за Слънцето? Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария. Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, всеки човек, който не мисли, не чувствува и, всеки човек, който не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим, като почне да учи. А пък прилежния, сега? Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност. Той трябва да работи. Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно. Даровитият трябва да работи. След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.

Сега, какво трябва да прави старият човек и възрастният? Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави? Понеже сега имате две известни и според математиката вие може да намерите третата неизвестна. От двете известните третото може да намерите. Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото. Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование. Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес. Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес. Богат е с тях. И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.

Някои казват, че учените хора развалят хората. Има нещо недоразбрано тук. Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят. Но какво добро може да направят слепите? Според тази философия учените хора са, които гледат. Значи, за да не бъдат опасни, трябва да бъдат слепи. Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може да направи един сляп човек? Право е, че един човек, който вижда, може да направи пакост. Но като направи една погрешка, ще направи 10 добрини. Трябва да го извините. На 10 добрини една погрешка се гълта.

Та, трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни. Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да турим на работа, не само на теория. Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш да работиш. Човекът е, който работи. Резултатът на неговата работа е животът. Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът. Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.

Сега има много определения за живота. Ние ще оставим това. Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него. Може да разбирате живота както искате, нямам нищо против това. Но според мене животът има само едно определение. Определението на живота, моето почитание към това. Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може да тури. Но каквато и дреха да тури, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, да се бута отрицателното. Друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота!“ Няма какво да ги знаеш. За мене наука е да намеря доброто в живота, да ти го кажа. А какво лошо има, ти това сам ще си го намериш, мене това не ме интересува. Защо? Ти ще поискаш от мене пари да си платиш дълговете. А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката, да бъдеш полезен. Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за да бъдеш полезен човек. Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.

Но да дойдем до онова, което е съществено, което може вас да ви интересува. Защото някой път може да се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ. Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват. Какво ще ви интересува вас, ако почна да разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо? Какво ще научите от тази философия? Абсолютното, за да се прояви, трябва да се ограничи, а временното, за да придобие живота, трябва да изгуби своето ограничение. Божественото, за да се прояви, трябва да умре. А човешкото, за да се прояви, трябва да оживее.

Какво ще разберете от тази философия? Хубава е, отлична е, скрити са идеите. Това са символи. Тук се иска ум, да се работи вътре. Ако вземеш буквално, ще извадиш философия, с която ти ще се спънеш. Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве!“ Защо ти е още един пръст? Хайде за жена ти един пръст, хайде за децата един пръст, хайде за мойто здраве един пръст и като турят 4 пръста, ти ще заспиш. Един пръст винце ти стига, като пийнеш, то ще принесе. Соломон е казал, че виното весели човека. Един пръст весели човека, два пръста – има раздор, 3 пръста – плащане, 4 пръста – затвор. Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще си. Единият пръст ще ти принесе нещо.

Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас. Представете си, че вие сте пътници. Няма какво да ви проповядвам, че трябва да пътувате. Аз, искам-не искам, ще пътувам. Има 2000 километра, няма какво да се смущаваме. Всеки ден по 10 километра аз трябва да пътувам. Какво ще ми разправяте как да си туря крака, как да стъпвам от тази страна. Да ме оставят свободен. Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя. От тази лекция и от пътя, който мога да изходя, аз ще зная как да ходя. Каква лекция ще държи майката на децата си за ходенето? Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане. После бръкне в джоба си. След 4–5 години то си има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света!“ Защото прохождането е една голяма победа.

Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат. Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада. Ти мислиш, че си възрастен. Не, ти не си разбрал основните правила в живота. Дете си, какво от това? Ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш. Извади си една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.

Сега да се върнем към онова, което става в природата, което може нас да ни ползува. Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така? Права е, но в какво отношение? Знаете ли какво нещо е жената? Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа. Досега туй определение не е дадено. Аз съм загатвал за него.

Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа. Туй още не е ясно. Мъжът без жена нищо не е. Той е като една картина без сенки. Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли. Той трябва да мисли за подигането на жената. Когато тя се подигне, това е неговото предназначение. Ако жената се подигне, има мъж, ако тя не се подигне, няма мъж.

В този смисъл животът има смисъл. Ако тъй не се разбира, няма смисъл. Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже? Да бъдем последователни. Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж?“ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас. Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение. Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа. Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него. Сега да не смесваме едното и другото, да ви е ясно.

Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи. Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи. Туй трябва да знаете. Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени. Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте. Защото вечерно време, нощта не е само за почивка. Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим. Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш. Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.

Разправяше една сестра, учителка, която се намира в голямо противоречие. Тя се намира всред големи деца, 15-годишни, в гимназия, такива упорити, че тя казва: „Изгубих и ума, и дума! Всички методи възпитателни приложих – без резултат. И пръчката употребих, и остри думи – всичко туй не върви.“ Той е като един кон с такъв кеф.

Новото възпитание в какво стои? Ти на упорития човек няма да му говориш за упорство, няма да му казваш, че е упорит. Защото, щом му говориш за упоритост, той става по-упорит. Какво трябва да правиш сега?

Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам!“ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда. Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа?“ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам. Кой надбяга?“ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.

Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса. Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира. Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля. Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея. Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот. Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.

Та, казвам: При тази инертна материя трябва да проявим светлината и може да дадем модел. Тъй, както сега са построени къщите, това е място на дисхармония. Сега трябва да бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва да бъдат построени прозорците, другояче трябва да приемаме светлината, а не както сега. Природата ни е дала известни упътвания. Някой път очите ни при голямата светлина се свиват, някой път при малката светлина те се приспособяват. Но все-таки ние трябва да имаме известни акумулатори, да съберем светлината, да знаем как да обработваме светлината. После, не само светлината, но и мислите се събират. Мисълта може да се събере тъй, както светлината. И чувствата се събират. Сега вие мислите, че имате едно чувство. Някой път вие сте под едно чувство, което не е ваше. Питам: Туй, чуждото чувство, ако не е материално, как е повлияло? И една чужда мисъл как ви е повлияла?

Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може да обясним. Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия. Причината е, че има някаква инертна материя в тебе. Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира. Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, тебе ти трябва повече лимонена киселина. Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината. Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб. Аз няма да ви кажа сега, само ще ви загатна, да ви заинтересувам, за да си продам стоката, по вашему казано.

Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо. Най-после до какво достига младият? Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана!“ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява. Младият учи сега само урока на остаряването. Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече. Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването.

Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане. Онзи свят е разумният свят, да знаеш законите, как да работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота си. В този смисъл религията трябва да бъде такава наука. Сега религията е друго нещо. Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания. Отидеш, казва: „Ела втората седмица, ела пак.“ Минава седмицата, времето тече, отлага: хайде днес, хайде утре, но работата не става. И в земеделието има един закон: може да се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става. Нещата трябва да се посеят навреме.

Тогава ние сме хора, които се ограничаваме. В сегашния семеен живот де е домът? Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как да гледа на мъжа си? Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, той за нея трябва да умре. Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва да умреш.“ Не, тя за мъжа трябва да умре. Мъжът иска от жената тя да умре за него. Той не трябва да иска тя да умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане. Той трябва да каже: „Аз съм готов да умра за тебе. Кажи ми кога да умра.“ Вземете това в много хубав смисъл. Аз казвам: да умра тъй, както житното зърно. Казва Христос: „Ако житното зърно не умре...“ – в много хубав смисъл. Мъжът трябва да каже на жената: „Кога искаш аз да умра за тебе?“ И жената трябва да каже: „Кога искаш аз да умра за тебе?“ Ученикът трябва да каже на учителя си: „Кога искаш аз да умра за тебе?“ Учителят трябва да каже на ученика си: „Кога искаш аз да умра за тебе?“ Тъй ще се разберат. Учителят е възможност за подигането на учениците. Тъй седи въпросът. Учениците са една възможност и условие за подигането на учителя. Учителят само при тези ученици може да внесе своето знание, да се подигне. Като съществуват тези отношения, ще се възстанови една вътрешна хармония.

Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за подигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за подигането на богатите. Сега всички искате да бъдете богати. При туй знание всички хора богати не могат да бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството. Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се подигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се подигнат. Туй е като един закон. Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума си, ти нищо не може да постигнеш. Туй трябва да бъде разбирането. Туй трябва да бъде разсъждението. При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота. Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва да имат хората към мене. Едновременно аз зная, че и бедните хора ще ме подигат. Аз не съжалявам един беден човек. Аз се радвам, че е беден, понеже [чрез него] аз се подигам. Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек да се подигне. Аз не гледам така на бедния. Той е предметно учение за мене, но същевременно и аз съм предметно учение за него. Нещата се променят в света: младите стават стари и старите стават млади. Никой в света не може да остане на едно и също положение. То е една възможност.

Та, Писанието казва, пророкът, който се намира в критически времена, казва: „Слушайте вие, които търсите пътя на критическите времена!“

Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява. Един от най-знаменитите проповедници, Бичард, когато настанала криза на американските проповедници, в негово време имало един атеист, който държал лекции и сказки [и] който бил също тъй красноречив както Бичард. Бичард проповядвал без пари, а онзи – с пари и аудиторията била препълнена. В Америка постоянно се оплаквали от него, че той развращавал хората. Той казвал: „Аз уча хората, както сега разбирам. Ако един ден науча друго, ще им проповядвам.“ Един ден се срещат и двамата в Ню Йорк. Седи Бичард замислен. Онзи го пита: „Какво си се замислил, господин Бичард?“ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание?“ – „Минава един човек с един здрав крак и с една патерица. Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях да изляза на улицата и да го ритна, да го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти си този, който риташ патерицата. Не ритай патерицата на хората, но ритай здравия с двата крака.“ Замислил се той. Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря. Аз ще бъда два пъти внимателен да не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам. Много Ви благодаря. Ако намеря хора с два здрави крака, не се отказвам, ще ги ритам.“

Та, сега аз не искам да ритам вашите патерици. Ако вие имате някои патерици, вие може да си ги носите, нямам нищо против вашите патерици. Но здрави крака като имате, трябва да мислите. Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението [си] като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците? Какво трябва да мисли един заек? Какво трябва да мисли един слон? Какво трябва да мислят тия малки животни? Те са предметно учение в живота. Заекът има идеал. И човек не е достигнал своята крайна цел. Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Туй тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи. То е идеалният човек. Има същества, които са достигнали, на които тялото е храм Божи. Нашият храм, има още дълго време докато съградим своите възгледи. Има нещо, което има да съграждаме.

Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне. Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка. От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка. Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш?“ Желая твоето подигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли?“ Повече не ти желая. Да желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия. Ти трябва да знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден. Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят. Много хубаво, за онзи свят отива! Сега вие откъде идете? Ако ви попитам откъде идете... Вие сте се научили отде идете. Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Имате ли сте ясна представа [за момента], когато сте дошли? Толстой разправя, че във втората си година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода. Или някой път нас ни е страх от смъртта. Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е. Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.

Сега да се върнем. Това са психологически моменти. Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни. Това са неща, които стават на Земята. Защо стават, не знаем. Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са. Там не трябва да спорим. Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.

Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека? Може да кажем: любовта. Но любовта си има друг закон. Може да говорим за любовта колкото искаме. Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът си е вълк. Единственото преобразувание, което е станало с вълка, то е станало от овчицата. Когато един вълк изяде една овца, в него е станало едно микроскопическо преобразувание. Няма вълк, който да е изял 10 милиона овце, да е останал вълк. Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция, да опитва същата история на овцата. Казвам: Ако сте вълк и изядете 10 милиона овце, ще станете овца. Тогава ще почне обратният процес – да опитвате историята на овцата. Туй не трябва да го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата. Тъй казано, то е само за изяснение.

При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него. И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината. Трябва да изучава влиянието на въздуха. Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина. Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения. Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека. Вие не може да си представите. Значи, ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.

Аз гледам някой път хората като ходят. Казвам: Този човек е кандидат за затвора. Той като се кълчи, той разваля всичко. Той още не знае да ходи. Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви. Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач. Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач. Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят. Там не знаем на кого ще готви.

Ние сега искаме да знаем еди-кой си философ какво е казал. Какво е казал Платон мога да ви кажа. Какво е казал Сократ? „Познай себе си!“ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата. Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае. „Кой си ти?“ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си. Значи, като си обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.

Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто? Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош. Че, една жена, която няма брада, не е ли добра? Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той? Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна. Аз да ви дам идеал за брадата. Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки. Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките. Рядко се срещат такива идеални.

Да се върнем към нашия предмет. Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен!“ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.

Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот. Три неща трябват: работа, учене и живеене. Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи. Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция. Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си. Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне. Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.

Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин. След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра!“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство? Употребих всички.“ Казвам му: „Тури си ръката отгоре.!“ – „Какво влияние ще упражни ръката ми?“ – „Ти направи туй нещо. Може да направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате да говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – турям си ръката, както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа?“ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки. Вечерно време по 12 часа как ще ходиш? Тури си двете ръце. Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“

Това са положения. Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се. Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена. Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат. Турете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна. Тя не обича противоположности. Това е сега едно болезнено състояние. Всякога човек не може да се лекува по този начин.

Че когато прокаженият дойде при Христа и му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“, Христос му отговори: „Искам, бъди чист! Иди, измий се и се покажи на свещеника.“ Проказата се махна. Мощно е Словото на Христа.

Ти трябва да разбираш закона. Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малко, ти трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно всякога трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши. Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр. Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята. Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една [своя] болест. Тя носи това, което трябва на хората.

Може да направите следния опит. Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише. Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите. Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува. Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага. Но трябва да знаеш как да го направиш. Всеки може да вземе чесън, всеки може да го тури. Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.

Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим. Светът се намира в преходно състояние. Ние се смущаваме за това, което не може да направим. При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш? Ще отидеш да работиш, както можеш да извадиш. Дошло едно нещастие сега. Трябва едновременно много хора да работят. При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва да имаме една масивна къща, да няма нужда да ни изваждат от дома ни. Там е философията. При сегашните кооперативни здания какво ще стане? Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.

Сега не искам да кажа да не се градят такива здания. Но от неразбирането на живота ние, без да искаме, си създаваме своите нещастия. Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма да си причиняват нещастия. Казваме, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята. Коя е причината за увеличаване вулканическата дейност на Земята? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е церът? Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята!“ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна. Има нещо разумно в природата. Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно. Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.

Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане. Но двете последните ще ги оставите. Да умрете и да се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва да ходите да умирате. Като дойдете да умирате, оставете го.

Смъртта и раждането са само за старите хора. Като млад и като възрастен какво трябва да правите? Изучавайте живота на природата. Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за подигането на мъжете. Мъжете да станат условие за подигането на жените. Децата да станат условие за подигането на родителите. Сестрите да станат условие за подигането на братята. Майките да станат условие за подигането на бащите. Учениците да станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота. Ние сега живеем външната страна на живота. Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот. Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

19-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 11.II.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, сега, човек, живот, казва, хора, жена, път, земя, мисли, всички, мене, философия, казвам, време, свят ,

 Неделни беседи , София, 11 Февруари 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder