НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Изпълнение волята

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Изпълнение волята

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, може, любов, казва, хора, работа, път, христос, всички, бог, сега, себе, съм, дойде, работи ,

Утрини Слова , София, 4 Февруари 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Нарядът.

Прочете се 4-а глава от Лука.

При четенето на Словото трябва да се опитвате да намерите връзката, която съществува между всичко казано. Има една връзка, която е всякога непреривна. Във вашия ум може да изпъкне мисълта, че Христос имаше силата да изпъжда бесовете. В тази глава виждаме как, когато им е говорил, цялото събрание се разгневява. Хващат Го, искат да Го хвърлят някъде. Недоволни са от Него. Но Той ги укротява и си заминава. Всеки от вас може да направи това, което Христос е направил. Че, ако не може да направи това, което Христос е направил, то всичките усилия са напразни. Христос е започнал да изпъжда бесовете, но вие трябва да отидете в пустинята и да станете господари на духовете, да ги изпъдите. Във вас има толкова духове, че често пъти не знаете вие ли сте или не. Много нещо се опитвате да си обяснявате с темперамента, с наследството. Никакъв темперамент, никакво наследство. Ако си ял мъчносмилаема храна, наследство ли е това? Ти усещаш, че храната е лоша – не яж такава храна, по-добре да си гладен. Вие очаквате да дойде Христос, да изпъди от вас духовете. Може би ще дойде някой път. Ние виждаме, че когато дойде в Израиля, Той не изпъди всичките духове, а само някои. Тези духове, които бяха в хората, те си останаха. Той си замина, без да ги изпъди.

Христос казва: „По-големи чудеса от тези ще правите.“ Идването на [Христа се ознаменува с] това, че даде власт на вярващите да се очистят. Това е най-великата работа. Щом можеш да направиш това, то и другото е лесно. Най-мъчното е да спечелиш пари, да ги изхарчиш е лесно. Но когато ги печелиш грош по грош, тогава е мъчно. Изгревът е пълен с доста духове на шепотничество. Хем такива, с опашки. Светските хора пари печелят, вземат, дават, и тук има нещо изопачено. Какво се придобива така? Нищо не се придобива. Хората имат слабост. Не зная дали има някой човек, който да няма никаква слабост. Всичките хора, без разлика, си имат слабости, но някои слабости се виждат, а някои не се виждат. На Земята има да се борим най-първо със слабостта. Не е лошо човек да има известна слабост. Думите „не е лошо“ няма какво да обяснявам. Слабости не трябва да има. Например човек е наследил известна слабост. Хванал е ревматизъм. По три пъти се молиш на ден, а пък боли те кракът. Ревматизмът те хванал. Дяволът се загнездил в краката ти. Ти се молиш, но той си стои. Със зехтин го мажеш, с газ го мажеш, с мехлем го мажеш, на бани ходиш две–три лета и едва за две–три години можеш да го изкорениш. Но има и по-лесен начин. Сегашните хора искат лесния начин. Всичките тези духове излизат с пост и молитва. Не този официален пост, който знаете. Пост с пълно въздържание от храна и лоши мисли. И когато постиш, трябва да забравиш външния свят, какво става по света, да не искаш да знаеш, да не те интересува. Ще се молиш да излизат лошите духове.

Ако дойде днес Христос в света, светът пак ще си остане такъв, какъвто си е бил. И след 2000 години хората пак ще проповядват, че Христос така и така е правил. Има една работа, която трябва да се свърши. Всички трябва да станете едно с Христа, по стремеж да почнете да работите. Да сте готови за Царството Божие. Сега има един лесен начин. Казва се: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Правили ли сте опит с този стих? Така да повярвате, че наистина да се спасите?

Ако ви повика Господ и ви изпрати да работите, да свършите някаква важна работа, как ще започнете да работите? Някои от вас ще се откажете, не знаете как да започнете. Не сте готови. Защото има една обективна страна. Някой казва: „Повярвай в Господа.“ С това не се започва. Вие ще започнете както земеделеца. Най-първо ще впрегнете воловете си, ще отидете на нивата, ще я изорете по всички правила. Втория път пак ще отидете, ще носите семето си и ще го хвърляте и ще завлечете това семе. И трети път като отидете, ще отидете да жънете нивата. После ще има резултат. Значи има оране, сеене и жънене. А пък вие всички искате да ви командироват наготово. Някъде ако няма какво да се жъне, ще ореш и ще сееш.

Това е сега задачата на един християнин. На стария християнин задачата е да се подмлади. Не външно, но вътрешно да се подмлади. Дрехата ви остаряла и след време трябва да си купите една нова дреха, трябва да спестите пари за новата дреха. Дрехата даром се дава, но все трябва да платите нещо за нея. Защото в Невидимия свят съществува един закон: Като ти дадат една дреха и ти си недоволен от нея, ти ще я опорочиш. И всички вие, които сте дошли на Земята да си изплатите дрехата... Седите и сте недоволен от живота. Че защо ви е този живот? Дадоха ви една дреха, защо не бяхте доволни от нея? Срещал съм много хора, които казват, че са недоволни, защото не са като онзи, богатия човек. Този, богатият човек, има други недъзи и то какви тежки недъзи! Ти си сиромах, но твоето положение е много по-изгодно, отколкото положението на онзи, богатия човек. Разправяше ми един: Оженил се за една много видна цигуларка, виртуозка и всички облажавали мъжа ѝ, но той казва: „Тя свири много хубаво, наистина, но по два пъти на ден ме бие.“ Светските хора, да те бият – иди-дойди, но когато един религиозен човек те бие? Защото цигуларката е един религиозен човек.

Мисълта, с която трябва да се позанимаваме, е: Човек да бъде силен, да бъде в състояние да заповядва на духовете. Той трябва да знае, че е силен и да не се обезсърчава. Гладувал е три деня – няма какво да се обезсърчава. Няма да умре. Няма какво да се обезсърчаваш, защото, ако ще умреш, и да се обезсърчаваш, и да не се обезсърчаваш, ще умреш, какво от това? Най-добре умри без обезсърчение. Дошли са лекари и ти казват, че след 3–4 дни ще отидеш на онзи свят. Какво трябва да правиш? Кажи: „Няма да умра!“ И няма да умреш! Има много примери. Човек казва: „Няма да умра, нищо повече!“ Защото да умре човек не е по Божията Воля. Бог не направи хората да умират. Смъртта дойде по съвсем друга причина. И следователно, ако вие не отхвърлите причината, то смъртта не може да има власт над вас.

Казвам сега практическата страна. Светът е създаден, Бог работи върху нас. Той иска ние да разбираме Неговите закони и да прилагаме тези закони. Младият се извинява, че е млад, сега ще си поживее, пък като остарее, тогава ще приложи. А пък старият се извинява, че е стар и че не може да ги приложи. Жененият се извинява, че има жена и деца, и като отгледа децата, тогава ще започне да работи за Бога. Ученият се извинява, че има научни изследвания и като свърши своите изследвания, тогава и той ще се посвети на духовното. Това е кривият път. Ученият човек със своята наука може да служи на Бога. Той на жена си и на децата си може да покаже как се живее по Бога, стига да иска. Вълчето трябва да прилича на вълка. Агнето трябва да прилича на овцата. Орлето трябва да прилича на орела. Птиченцето – на майка си. Всяко нещо трябва да прилича на баща си и на майка си. Ако вие не приличате на майка си, тогава какви ще бъдат децата ви? Аз ви казвам един начин за гледане. Отвън какви сте? И отвън какви са хората, аз зная, и отвътре зная какви са. Познавам хората толкова добре, колкото себе си. Зная колко е опак човек. Той е толкоз опак, че за пет пари цяло едно село изгаря, с всичките хора. И ако Бог не беше Любов и милост, както ние Го предизвикваме, Той досега би очистил света. Ако Бог се сърдеше както ние се сърдим, Той би очистил света. И би направил друг свят. Няма да му струва много.

Христос е ходил на планината – дали умствено или реално, не е важно, но според едното схващане дяволът се е явил материално. И по първия, и по втория начин да е, принципът е верен. Дяволът казва на Христа: „Като си син Божи, направи камъните на хляб.“ А пък Христос казва: „Не само с хляб ще бъде жив човек, но и със Словото Божие.“ То е по-мощно, по-силно. Словото е по-силно. Един камък, колкото и да е голям, може да падне, да направи някаква пакост. Представете си, че една дума излиза от устата на един цар и милиони хора чувствуват благото, силата на тази дума. Каква е силната дума, която излиза от един чист ум? Само от един цар? Също така, ако ти седиш и кажеш: „Ще бъда здрав“, и ставаш здрав. Важното е да вярваш. Една американка е боледувала 12 години, лекували са я най-видните лекари и са я считали за инвалид, но тя повярвала, че е здрава, станала от леглото и почнала да ходи.

Има вяра, която изключва абсолютно всяко съмнение. Ще кажеш: „Да бъда здрав, нищо повече.“ И ще бъдеш здрав. Но щом се съмняваш и кажеш: „Сега не може, може да се минат няколко седмици“, всичко пропада. Много сестри и братя са правили опити и някой път опитите не излизат сполучливи, но и някои опити са излизали сполучливи. Няма нищо. Един опит. Втори опит, трети опит. Дотогава ще правите, докато добиете една положителна опитност, и един резултат. Един ден ще ви поставят като учители, да проповядвате на хората. Как ще проповядвате, ако нямате положителни резултати от вашите опити? Вижте какво прави факирът. Вземе, че си разреже ръката, след това събере отрязаното място, тури си другата ръка отгоре, концентрира ума си и, чрез закона на Вярата, след няколко минути всичко е заздравяло. Разпори си корема, събере го после, тури ръцете си, концентрира се и след 20 минути коремът заздравява. Този човек е правил хиляди опити и знае законите, че много неща могат да станат само когато човек знае как да ги направи. Това зависи от неговия ум.

Сега, всички вие имате едни стари възгледи. Най-първо, трябва да се освободите от своите възгледи. Може да кажете: някои неща не са разумни и как ще станат? Някой може да отива до една крайност и да мисли следното: че без да работи, каквото помисли, ще стане. Има неща, които, като помисли човек, може да станат. Но има неща, които, колкото и да мисли, не могат да станат. Но ние говорим за неща, които, като помислиш, могат да станат. Имаш някой път настроение тъжно. Тук преди известно време една млада сестра се чувствувала като че е изоставена, изгонена, не може да намери покой в себе си и ми разправя своите опитности. Аз ѝ казах: Отде е влязло това кукувиче яйце в тебе? Какви доказателства имаш, че си изоставена? Ти имаш само едно самочувствие в себе си и нещо, което не е вярно. Ти имаш една чужда опитност сега. Това настроение не е твое. Ти се чувствуваш изоставена. Най-първо, Бог, Който те е пратил на Земята, Той не те е оставил. Ти живееш, здрава си. Това показва, че Бог не те е оставил. Или някой ще каже: „Аз не те обичам.“ Казвам: Това е твоя работа. Това е една твоя сметка. Че не ме обичаш, това не е моя сметка. А това, което аз върша, това е за моя сметка. Щом той не ме обича, то си е за него, не е за мене. Аз ще започна да се безпокоя защо да не ме обича! Ето кукувичето яйце.

Най-първо, разчитайте на онази любов, която е вътре във вас. На Любовта Божия, която е неизменна. Разчитай на Бога, разчитай на това, което е неизменно. Човешката любов е посторонна. Най-първо се запознай с Любовта, която е неизменна, на която може да разчиташ. Защото този човек може да има известни съображения. Някой казва: „Аз не те обичам.“ Казвам: Ти ще ме обичаш някой път. „Как?“ Казвам му: Ще ме обикнеш, ще видиш. Направя му някоя услуга или му дам 1020 хиляди лева. Той си потрива ръцете и казва: „Много добър човек бил той.“ Аз мога да накарам всеки човек да ме обича, но не постоянно. Купя му дрехи, една хубава игла, един хубав апартамент. Дам му пари да се разхожда в Европа. Купена любов е това. Може да я купиш. Любовта се купува както другите работи. Продава се и се купува нашата любов. Сега аз говоря за една любов, която нито се купува, нито се продава, а е както въздуха, който може да възприемаш. Колкото може да възприемеш, твоя е, а колкото не можеш да възприемеш, не е твоя. За мене любовта е както въздуха. Следователно на някои места тази любов е по-чиста, а на някои места тази любов не е толкова чиста. Когато аз искам да я опитам, аз отивам по високите планински места. Не на тия места, дето са живели хората, те са опетнили тази любов. Човешките мисли я опетняват.

Една млада сестра ми разправи една друга опитност. Казва: „Учителю, не зная какво да правя. Аз съм млада сестра, някой млад брат се е заинтересувал от мене, идва, приятно му е и седи час–два при мене и си отива късно. Казват другите хора: „Тази работа не е хубава.“ Какво да правя с него?“ Казвам: Нека мислят хората каквото искат. Ти нали знаеш себе си. Ще дойде една мисъл. Каква мисъл? Една от двете. Ако този брат е добър, неговото ходене при младата сестра е за добро. Ако е лош, за зло е. Едно от двете. Но има една потайна любов, която всякога носи големи страдания на когото и да е.

Старите сестри не влизат в положението на младите и младите не влизат в положението на старите. И всички гледате много обективно на любовта. Право е, но онова, което вие изисквате, по Изгрева, от изгревчани, е много нещо, за да бъдат такива, каквито искате. Те трябва да са светии от първа степен, а всичките тук не са светии, това са ученици. Някои са от трета степен, други – от втора степен. До втора степен има. До първа степен още ученици няма, а пък те искат светии! Аз намирам несъобразността там, че това, което изискват от тези хора, те не са в състояние да го направят. След време може. Аз, запример, забелязвам следното. Зает съм с някоя мисъл, но виждам, че един човек иска да ме посети. Аз бързам, имам належаща работа, той не влиза в моето положение и аз му казвам: „Не мога да те приема.“ Но представете си, че нямам и 4–5 минути в момента свободни. Той се усеща обиден. За какво се обижда? В мене ли е вината или е в него? В дадения случай и в мене има една грешка, и в него. В мене има една погрешка, че аз не трябваше да слизам, а трябваше да чакам да замине той, за да не ме срещне. А пък той трябваше да знае, че аз съм зает и трябва да бъде умен и деликатен, да щади времето ми. И аз трябва да бъда умен. Ако и двамата сме умни, няма да има никакво противоречие. Аз съм зает със своя работа и той е зает със своя работа.

По някой път какви ли не смешни работи съм имал. Някой казва: „Имам голяма нужда да видя Учителя.“ И в какво седи важността? Той ще каже: „Като тръгнах от село, моята съседка я боли коремът. Не можеш ли да ми кажеш с какво да се лекува?“ Какво ще му кажа: Две супени лъжици зехтин. И се свършва работата. Много важна работа: той като тръгнал, неговата съседка я заболял коремът. И той пита какво да прави тя. Всяка сутрин и вечер по една супена лъжица зехтин. Какво друго да кажем? Да ѝ кажа да пие топла вода – тя не е свикнала още. Да ѝ кажа, че трябва да си дъвче добре храната, не е удобно. Виждам веднага причините кои са. Тази жена, за да я боли коремът, тя е първо сприхава, нервна е. Между нейните мисли и чувства има дисонанс. Аз зная съвършено добре причините. Дървеното масло е хубаво лекарство в случая. И след 3–4 месеца ми казва той: „Учителю, като взе жената зехтина, отиде си болестта.“ Дървеното масло поглъща всичките киселини от нервната система. Много лесно се трансформира състоянието.

Има една много важна страна. Сериозна страна. Ако ние непрекъснато искаме от Бога това-онова, един ден тези смущения ще се възвърнат върху нас. И като отидеш при Бога, не се оплаквай много, не искай дреболии. Но се помоли кратко, ясно, чисто, точно кажи какво искаш от Него и дълги молитви не Му казвай. Три думи да Му кажеш, но точно, конкретно.

Ако искате да прогресирате, започнете със закона на своето самовъзпитание. Самообработване. Две сестри сега се скарали и трябва да пратим още няколко сестри, за да ги примирим. И това не е лошо, но хубаво е сам човек да се примирява. Една сестра разправяше, че я напуснал мъжът ѝ и тя 3–4 месеца не могла да се събере в кожата си. Един ден ѝ дошла мисълта: „Та, най-после, аз не съм се родила заради него. Ще го напусна, ще си вървя. Че не ме обича, и това не ми трябва. Аз не съм дошла да служа на него. Не иска той – не иска. Аз не съм причината. Да си върви, където ще.“ И като дойде тази мисъл в мене, аз се успокоих. И не се мина един месец, той ми писа едно писмо, в което се разкайва малко. Аз му казвам: „Аз засега съм добре. Там си стой. Защо идваш пак да се смущаваме? Нека да си живеем далече. Защото нашите неестествени мисли ни причиняват много големи пакости.“

Когато у тебе има всичката добра воля, но хората не искат да живеят с тебе добре, остави ги спокойни, свободни, не се безпокой. Остави това на Божествения Промисъл. Бог да уреди работите. Тази работа не принадлежи на тебе. Ако хората в една държава не живеят добре, това не зависи от тебе. Остави това на Бога. Ти ще кажеш: „Аз ще се помоля.“ Ти ще се помолиш, но остави на Бога да оправи тази работа. Всеки може да оправи работите в себе си с помощта на Бога. Ако държите този закон, много по-малко страдания ще имате, отколкото сега имате. А пък ако не боравите с този закон, ще имате едно изпитание и непременно ще дойдете до същото място, до същия закон.

Небето е място на същества, които са станали напълно господари на своите слабости. Някой казва: „Аз имам известна слабост.“ Царството Божие не е за слабите. Царството Божие не е за децата, а за силните, за разумните същества. Царството Божие е място, дето живеят разумни души, които се разбират и всеки човек там е толкова внимателен, че той счита интересите на другите хора като свои интереси. Той не поставя своите интереси по-горе от интересите на другите хора. Вие се приготвяте да влезете в този, новия живот. Тогава на Земята можете да опитате. Живеете между хора, които не ви разбират – вие се опитайте да имате мир в душата си. Първите християни ги били и те се връщали радостни и весели, че са ги били. Колко е мъчно, след като си изгубил богатството, да поблагодариш на Бога, че си се освободил от една тревога, от един товар. Болен си – благодари на Бога. Пак ще оздравееш. Болестта не значи, че ще умреш. При болестта ще научиш нещо. При сегашните условия болестите са едно благословение. Ако знаеш как да се отнасяш с хората и условията, ти си в новия живот.

Важното е да работите върху себе си. Силата на човека седи в това: Онова, което може да направите върху себе си, е на първо място, а другите неща са посторонни и те ще дойдат, когато трябва. Мнозина братя и сестри са ми казвали: „От амвона лесно се проповядва, но вкъщи мъчно се изпълнява.“ Съгласен съм. На амвона обаче нищо не се постига. По някой път аз чета Библията. След това, като изляза вън, правя опит. По някой път аз държа едни хубави дълги речи. На вас не съм държал такива хубави речи, както на себе си. Някой път трябва да ви изнеса някоя реч, каквато държа на себе си. Вие по някой път трябва да държите такива красиви речи. Защото има една такава страна на живота: Всичко, каквото се случва в света, е за добро. За добро е само ако го разбереш. Ако не го разбереш, не е за добро. Откраднете. За добро ли е? Не е за добро. Но ако го разбереш, за добро е. Ще видиш добрата страна.

Един млад брат го хващат, понеже студентите правили бунт и го набедили за един студент бунтар. Турили го в затвора. Десет дни стоял там и казва той: „Много работи научих.“

При всичко онова, което ни се случва тук, вие не може да намерите по-хубаво място от Изгрева. Ако вие на Изгрева не може да използувате условията, тогава къде? Като излезете от Изгрева, вашето положение ще бъде далеч по-лошо. На Изгрева вие имате най-благоприятните условия да приложите доброто, да се самовъзпитавате и да знаете какво нещо е Божественото учение. Има и теоретически работи тук, но има и практическа страна. На Изгрева вие имате най-благоприятни условия. Аз не искам да ви поправям, но онова, което знам, е: Невидимият свят смята Изгрева като един малък оазис и ако вие не знаете да се ползувате от него, вие губите.

Вие някой път се интересувате от това как другите хора живеят. Аз посещавам всички религиозни общества: и православните църкви, и евангелските, и теософите. Какво са проповядвали учителите в миналото, знам. Какво проповядват сега, също знам. Има само един метод за прилагане на Божественото учение. Много пътища има. Ти не можеш да приложиш каквото и да е учение без любов. Степента на твоето разбиране ще зависи от степента на твоята любов, която имаш към Бога. Този закон е такъв. Той е верен и в едно семейство. Ако жената обича мъжа си, ако майката обича дъщеря си и сина си, ако дъщерята обича майка си, тогава работите лесно стават. Там, дето има любов, работите лесно стават. Дето няма любов, стават мъчно. Това е вярно и в науката. Дето е любовта, там работите лесно стават и добре се нареждат. Някой път ние готовите работи, които имаме, не може да използуваме, а започваме нови работи.

Когато издавахме беседите под заглавие „Сила и живот“, православните издадоха „Вяра и живот“. Защо „Вяра и живот“? Вярата и животът имат съвсем друго отношение, а силата и животът – друго отношение. Силата може да ти помага на живота. Те не знаят, че вяра може да има само един човек, който е силен. Силният човек има вяра. Щом аз имам любов, любовта е вече сила. Любовта, следователно, ще произведе вярата. Не вярата създава любовта, но вярата става условие за любовта. Любовта е, която е източник. вярата е барометър, да се покаже колко е любовта. Вярата е в умствения свят вече.

Яков и Павел спорят. Първият казва: „с дела“, а вторият казва: „с вяра“. И единият, и другият поддържат своята теза. Ако четете 13-а глава от Първо послание към Коринтяните, ще видите колко хубаво е писал апостол Павел там: Най-голямата от всичките е любовта, която никога не отпада. Вярата и надеждата са едно последствие. Те произтичат от закона на Любовта.

Ако вие имате любов към Бога, то е нормално състояние. Не се старайте да определите какво нещо е Бог. И когато имате любов към Христа, не ходете да Го търсите в историята къде е бил, как се е родил. Хубави са тези работи, нямам нищо против това. Де се е родил. Къде е стъпил Христос преди 2000 години, на каква местност. Че, Христос казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях.“ Апостол Павел казва, че ние не познаваме вече Христа такъв, какъвто беше на Земята. Тъй че ние не познаваме Христа като онзи, слабия, с когото се подиграваха еврейските равини, но познаваме Христа като силен, да покаже пътя, по който трябва да вървим. Бъдете едно с Христа, където и да сте, развийте закона на Любовта, после ще дойдат вярата и надеждата.

Как искате вие да започнете живота си? Ако аз се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина, свобода. Ще кажа: Дай ми, Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и свобода. Знанието трябва да знаем как да го добием и как да го използуваме. Също и мъдростта трябва да знаем как да я използуваме. И любовта трябва да знаем как да я употребим. Също истината и свободата, които Бог ни е дал. На всички ви трябва малко повече сила. Не само мускулна сила, но и мозъчна сила. Не само сърдечна сила, но и сила, която подкрепя живота, сила, която е свързана с вечния живот, с това непреривното, Божественото. Защото е казано, че Бог е всесилен. Говоря за силата, която излиза от Божието всесилие.

Аз ще свърша с един пример. Това, което ви говорих, ето как трябва да го разбирате, ето как може да си помогнете. Представете си, че покрай вас е минал един човек и е оставил десетина хубави видове семена. Вие ги оставяте в стаята си, държите ги в изправно положение. При това животът ви е несносен и се оплаквате, че не ви върви. Приятел ви пита: „Някой добър човек минал ли е покрай вас?“ Ти казваш: „Мина и остави тези семена.“ Казва ти приятелят: „Аз ще ти кажа какво ще направиш с тези семена. Посей семената, които той ти е оставил, от тях зависи твоето щастие. Нека започнат да растат и от техните плодове ти ще бъдеш щастлив.“

Не търсете своето щастие извън себе си. Вие понякога казвате: „Каквото Господ иска.“ Но знаете ли какво Господ иска? Казвате: „Да бъде Волята Божия.“ Това е хубаво, да бъде Волята Божия. Христос казва: „Отче наш, Който си на небесата, да се святи Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.“ Значи, коя воля? Онази Воля, на която всички разумни същества служат. И като почнем да служим на тази Воля Божия, веднага нашият живот ще се изправи. Не че вие се различавате от тях. Вие трябва извършите Волята Божия така, както те я вършат.

Сега можете да кажете: „Аз се трудя.“ Във вършенето Волята Божия няма никакъв труд. То е най-приятната работа, която човек може да има. Никакъв труд, никакво мъчение, никакви спънки. Мъчнотии има преди да се научиш да вършиш Волята Божия, но щом се научиш да я вършиш, по-хубава и по-приятна работа от нея няма.

Почнете със себе си – дето имате някои дивачки, да ги присадите с хубави плодове. Дето има празни места, посаждайте. Имате известни лоши навици – не се безпокойте. Сприхав сте – нищо не значи. Това е отлична енергия. Впрегни тази енергия на работа. Обичаш да говориш – отлична работа. Говори обаче навреме и само хубавото. Но ти кажеш: „Не мога аз да се науча.“ Не е вярно. Като спиш, ти мълчиш. Щом се събудиш, не може да мълчиш. Ще кажеш на жената: „Дай да ядем, дай тигана, сложи трапезата. Дай легена!“ Какво лошо има в това? Защо ще се оплаква жената? Няма по-интересно нещо от това да ти говори един човек. Вие трябва да сте живели между 10 000 умрели, 10 години между тях в мъчение и в мълчание и като дойде един жив човек да ви говори, ще видите каква сладчина е да ви говори човек.

Онова, което Христос е направил, постарайте се вие да го направите в себе си. Не чакайте Царството Божие да дойде на Земята, или да дойде Царството Божие във вас и ако не дойде сега, закъснели сте. Вие не чакайте да станат преобразования в България и в целия свят, но във вас всичко да стане съобразно Царството Божие и да кажете от днес нататък: „Царството Божие е в нас, ние живеем в Царството Божие.“ Това е нова реформа.

Да останат следните положения: Първо, Волята Божия без любов не може да се изпълни и на хората на Земята пак без любов не може да се служи. Любовта в Божествения свят и любовта в човешкия свят имат еднакво приложение. И в нашия живот, и в дома, дето няма любов, тези работи не отиват добре. В дом, в който има любов, работите добре отиват. Същото е и за обществото. И като има любов, тя заличава всички погрешки.

Изгревът трябва да бъде такова място, където всички трябва да се повдигнете. Някой път казвате: „Ние сме по-горе от другите хора.“ Аз другояче разглеждам въпроса. Аз имам друго разбиране за добрия човек. Според мен добър човек е онзи, който иска да живее, както добрите хора искат да живеят. Той се въодушевява от всички добри хора, които живеят по Земята, и каквото добро види, казва: „Това е хубаво.“ Добър човек е онзи, който вижда доброто във всички хора и веднага го прилага. Той никак не обръща внимание на техните лоши страни и като види нещо добро, казва: „Много хубаво е това, и аз ще направя така.“ И на вас препоръчвам: Поддържайте и насърчавайте всяка добра постъпка в себе си и у когото и да е, без разлика!

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог.

20-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 4.II.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, може, любов, казва, хора, работа, път, христос, всички, бог, сега, себе, съм, дойде, работи ,

Утрини Слова , София, 4 Февруари 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder