НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да живее душата ми

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Да живее душата ми!

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, казва, сега, хора, живот, свят, бъде, казвам, всичко, всички, съм, реално, искам, години ,

 Неделни беседи , София, 31 Декември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Благославяй, душе моя, Господа“

Ще прочета последния стих от 119-и псалом.

„Ще се развеселя“

Ще взема само стиха „Да живее душата ми и да Те хвали.

В известен смисъл душата не е нещо установено. Разделен е светът на два лагера. Едни приемат, че има душа, други приемат, че няма душа. Има християни, които приемат, че има душа, ама не умира. Душата, то е един въпрос. То не е само една дума. Трябва да се разбира. Какво човек трябва да разбира под думата „душа“? Душата е туй, което включва всичко. Всичко онова, което е заложено в човека, което трябва да се развива във всичките векове, то се взема за душа. То е голям склад. Има и други определения. Това е за пояснение. Животът има близки граници. Далечният има близки разрешения. И далечният има далечни разрешения. Живота ние не можем да разграничим, както сега живеем. То е частично разрешение. Поколенията преди нас, преди хиляди години – всяко едно поколение има известни задачи да разрешава. Хиляди задачи има от материален характер. Материалният характер е, че трябва да ядеш, че трябва да имаш дом, че трябва да имаш условия да живееш. Трябва да имаш общество, условия, народ; Слънцето, звездите, това са материалната страна. Има и духовна страна, което не се вижда, но ти го чувствуваш в себе си. Твоите мисли, твоите желания, твоите постъпки невидими са. Един вътрешен свят, който ти чувствуваш. Най-после друг един свят, за който ти мислиш, но не го чувствуваш. Това са два свята невидими. Тия трите свята, които приемате, всичките хора ги познават, че те съществуват.

Казвам: Има една вътрешна връзка. Най-първото нещо е материалният живот. Туй е реализирането вече, което човек има. Човек трябва да се справя с туй, което има. Не туй, което няма. Ние правим една погрешка, че искаме да постигнем нещо. Хубаво е да се постигне, ако е в правия смисъл, ако в правия смисъл се вземе постижението. Може да постигнеш само това, което е вътре в тебе, да го разбереш. Може да постигнеш да бъдеш учен човек, да бъдеш силен. Тази заложба имаш в себе си. Но да постигнеш това, което не е вложено в тебе, е невъзможно. Ако на един кон му дойде на ум да стане човек, той целия си живот да иждиви, той всичко може да стане, но не и човек.

Сега искам да гледате, малко тъй да се отделите временно от сегашния живот, който ви е наложен. Вие казвате, че сегашният живот ви е наложен, тъй както са наложени веригите на един затворник. Реални са тия вериги. Дрънкат. Но той не е роден с вериги. Турен е в затвора. Чувствува известни ограничения. Но не е роден така. Отпосле са дошли. Има известни причини за това. Да оставим причините. Животът се ражда без ограничения. После слиза в ограниченията. От безграничното влиза в граничното и излиза в свободата. Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата. Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество. То е свободата. То е прицелната точка. Идеалът на цялото човечество е свободата. Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата. Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате.

Какво нещо е свободата? Свободата ще ви донесе щастие. Щом достигнете до свободата, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават. Те стават, има причини за това. Не сте вие отговорни за това, което става. Иде една болест – не сте вие причината за болестта. Отчасти може да сте причина. Може да кажем, че ти си причината, но донякъде сте вие. За една болест една трета от болестта пада върху вас, а две трети са другите. Вие по наследство може да сте родени от слаби родители: баща ви е бил болен, охтичав, или баща ви бил неврастеник – не сте отговорни вие. Баща ви, майка ви мъчно може да ги поправите. Ако майка ви е била една отлична жена, с едно здраво телосложение, въпросът седи малко по-другояче. И нашите религиозни възгледи, и нашите социални възгледи, и нашите научни възгледи, всичко се обуславя от онова, което нашите бащи и нашите майки са вложили в нас или от онова, което ние носим в себе си. В широк смисъл е така. Религията ще разбереш според това какъв ти е умът. В правия смисъл. Какво понятие имат животните за религията? Ако животните имат някаква религия, тя трябва да бъде съвсем друга. Те имат някаква животинска религия. Те, като видят човека, изплашат се. Някой път някои животни, като се намерят пред човека, някое куче, като се намери натясно, коленичи пред тебе, отвори си устата, моли се, като че туй животно вярва, че в тебе има някакво съчувствие, че може да те умилостиви. Ти затвориш вратата и то започва да квичи и ти казваш: „Хайде да му отворя вратата да си върви.“ Ако не беше квичало насреща ти, ти едва ли ще да го видиш. А туй куче защо дойде? Намерило вратата отворена, влязло вътре. Ти после затвориш вратата, без да е излязло кучето навън. И то не може да разбере защо са го били. Чуди се защо и за какво. Като влезе на едно място, са го били.

Ние оставяме въпроса. Туй е едно състояние. Не е никакво разбиране на състоянието на животните. Понеже и животните се намират в едно неестествено положение. Животните сега са израз на една аномалия, която съществува в природата. Всичките животни почти са в едно анормално състояние. Между тях има такава жестокост, че не може да си представите. То е туй, което определяше Дарвин със стремежа за живота и борбата им. Ние ще оставим защо [е] тази борба в природата, ние няма да разрешаваме. Аз не разрешавам по единствената причина... Даже за себе си не я разрешавам. Когато виждам 4–5 реки да слизат от планината, че се блъскат в някои канари, пръскат се на капчици, ни най-малко не се питам защо. Слизат надолу и казвам: От планината слизат. Това е причината. Не може да не се блъскат. Ако има борба в природата, от планината слизат. Може да е право. В планината са хората. Тъй седи въпросът неразрешен. Но казвам: Има три начина за разбиране на живота, на съвременния живот. Туй разбиране... в най-дълбоката древност, във всички имало желание, човек всякога искал да разбере живота и да се ползува от този живот. И в най-голямата древност у човека имало понятие, че той трябва да бъде нещо повече, отколкото е. Даже Адам, първият човек, тъй както първоначално е бил, не е бил доволен от ония познания, от онази свобода, която имал в райската градина, при онези много благоприятни условия. Някои подразбират тази райска градина като епоха, една цивилизация, златна епоха на човечеството, когато хората са живели в мир и съгласие. Но човек не е бил доволен от това, което е имал. Не е доволен, понеже за него се казва, че когато прекарал всичките животни пред него и на всичките животни той е турил по едно име, кръстил ги. Той такъв богат речник е имал от думи – на всяко животно да му тури име. [На] всичките имена им дал. И при това човек е бил недоволен от това, което е знаел. Много работи е знаел от ботаника, от зоология. Адам, първият човек, е бил отличен зоолог. Той е капацитет. И голямото нещастие му се е случило върху него, че на този Адам трябваше да му се направи една операция. И тази операция направи всичко в рая. Ако не беше операцията, всичко щеше да бъде добре. Тази операция излезе несполучлива.

Ние сега разглеждаме въпроса научно. Не мислете, че това е едно оскърбление, че не се изнася истината. Някой път ние, религиозните хора, оскърбяваме истината повече. Пък всички са я оскърбили. Аз, като гледам хората, не намирам някой човек, който да не е наскърбил истината. Но казвам: Адам имаше несполучлива операция. Този човек, той беше като Соломона. След като изучи животните, той беше господар на всичките животни. Ходи в рая свободно. Разбирал нещо от астрология, разбирал е много добре, пътувал, на високо място се е качвал. Учен човек е бил Адам, по другите светове е ходил. Казват богословците, червеният човек е бил направен от пръст. Кой ли не е направен от пръст? Думата „пръст“ не е преведена. В еврейски както е, в превода ще мине тази пръст. Ето пръст. (Учителят показва пръстта.) Но туй, което посочва пътя ти, какво трябва да правиш, туй разумното, пръст е това, от пръст е направено. Аз тълкувам. Искам да изнеса идеята на пръстта. Защото тази пръст може да стане човек разумен, на разумното трябва да се даде известна форма. Ако онзи велик художник не създаде една форма, ако поетът не напише една книга, ако майката не роди дете, ако добрият човек не направи едно добро, ако красивата жена няма красиво лице, тогава де е реалността на нещата? Нещата са туй, което виждаш. Виждането е свързано със знанието на човека. Ние трябва да знаем. Казвате: „Видимо е това.“ Видимото е реалното. Казвате: „Не е реално.“ Че кое е реално? И кое не е реално, което не виждаш? Тогава слепите хора не виждат Слънцето. Кои виждат нещата по-реално – слепите, които не виждат Слънцето, или които виждат Слънцето?

Моите разсъждения са следните. Невежите хора разбират по един начин Бога, а умните хора разбират по втори начин. Слепите разбират Слънцето по един начин, чрез неговата топлина. Хората със здравите очи разбират по два начина: чрез неговата светлина и топлина. Казвате: „Топло ми е. Слънце има.“ Умният човек казва не само, че му е топло, но казва: „Виждам, че в Слънцето има нещо друго.“ Има друго качество, което ние не схващаме. Ние още за него сме слепи. Живота, който иде от Слънцето, не го виждаме. Не подозираме, че живот иде от Слънцето. Ако някой човек се опита да каже, че живот иде от Слънцето, ще кажат, че е идолопоклонец. Животът не е механическо нещо, не е светлина, не е топлина. Той е нещо повече.

Ще оставим този въпрос; той е тъй щекотлив, както красивата жена. Една красива жена между двама мъже ще произведе спор между тях, ще се случи нещо неприятно, пререкание ще има. Какво е избавлението? Красивата жена и да е на третия етаж, а те да са долу на улицата. Туй положение, в което се намираме, ние мислим, че нашите прадеди, нашите предшественици са разрешили един важен въпрос. Разрешили са много важни въпроси, за които трябва да бъдем благодарни. Внесли са нещо, не можем да отречем. Но същественото не са разрешили. Много неща внесоха, много неща разрешиха. Сега няма да изчислявам туй, което нашите предци [са] внесли. Но туй, [което] са разрешили, тяхното знание не може да ни направи щастливи.

Казвате: „Туй, което е донесъл Христос в света.“ Питам: Туй, което Христос е донесъл... Кое донесе Христос в света? Донесе нещо, но какво донесе Христос? Туй, което Христос донесе, хората го изгубиха, няма го. И трябва да търсим изгубеното, което Христос донесе. Адам в рая имаше една голяма вътрешна тъга, образува се един тумор вътре в него, отзад на гърба му. Има предание в еврейската кабала, един еврейски мит, че се образувал тумор на гърба, нещо много тежко му станало, счупил му двете ребра, мъчил се, дълго време го носил на гърба си и най-после Господ е трябвало да го приспи, че тия двете връзки като ги отрязал, той казал: „Брей, това ли беше, дето ме мъчеше! Чудно същество. Защо си се качило на гърба ми? Не знаеш ли, че съм учен човек?“ Тя казва: „Понеже бях толкова свенлива, не исках да те безпокоя, затова се качих на гърба ти.“

Сега аз искам, като се посмеете, да разбирате не външната форма, но да разбирате сегашната жена. Сегашната жена има голяма разлика, голям успех има. Тя никога няма да се качи на гърба на мъжа си.

Та, искам да ви наведа. Всичко, което става, като се посмеете, да мислим, да бъдете свободни, защото мога да ви наведа в една реч. Сериозни можем да бъдем при погребението на един заслужил, да плачеш, че е умрял. Може да бъдете при един фалирал търговец. Те са неща естествени. Но то не разрешава въпросите. Плачът създава нещата. Туй, което създава, не го туряйте да освобождава. То не освобождава, то твори нещата. Туй, което освобождава, то е друго. Когато ти плачеш, със своя плач ти ще възрастиш нещо. Защото, който плаче, показва, че е жив. Плачът е израз на живота. Щом плачеш по малко, умереният плач, всеки ден по 5 минути, 5 минути на обед, 5 минути вечер, 5 минути да поплачеш е хубаво. Но ще плачеш музикално. Ако вземем ние ембрионалният въпрос как седи, вие разглеждате зараждането на човека в утробата на майка му. Ние, както го виждаме на 9 месеца. Тъй, както ние го следим, в онзи велик развой на живота, природата има един паралелизъм, само че той се отличава по дължината на времето, в което се развива. Човек в утробата на майка си е достигнал до процеса и след като се развие неговият мозък, устрои се стомахът му, храни се, най-после се сформират белите дробове. И когато се сформират дробовете, той е вече в деветия месец. Непременно трябва да се роди, а след като се роди, непременно трябва да диша. Дишането дава ход на живота. Значи, в утробата на майка му, майка му го храни. Той не диша, майката диша. Майка му живее и като излезе вън от майка си, тя му дава първата свобода, за да живее.

Следователно ние сме сега в епохата на живеенето и дишането. Но от туй положение трябва да намерим изходния път, от туй, което е минало; за да излезем над онова ембрионическо положение, трябва да търсим пътя на растенето. Но щом влезнем в пътя на растенето, видяхме, че въпросът не се разрешава. В растенията се роди желание да излязат от туй положение, от това ограничение, и те влязоха в положението на рибите. Рибите [влязоха в] положението на птиците. Птиците влязоха в положението на млекопитающите, млекопитающите – в положението на човека и човек сега иска да се освободи, трябва да се създаде по-висока форма в света. Дали това той ще го създаде или не, но във всеки едного има един вътрешен стремеж да мине от една форма в друга. Ако ти можеш да смениш своята форма с по-висша, ти си разрешил въпроса. Ако не, ти ще останеш в същите ограничителни условия и никой не може да ти помогне. Може да ти даде един лев, два лева, но това е просия. Да просим в света, това не разрешава въпроса.

Просяците, това са Божествени стражари в света, които ходят да хлопат в сърцата на богатите. Те искат да кажат: „Не преставайте да давате, понеже ще изгубите Божественото богатство. Не преставайте да давате, защото ще те глобят и вие ще бъдете като мене“ – казва просякът. – „Аз съм пратен да ви кажа да давате щедро. Не само на мене, но на всички хора. Не само да давате на просяците.“ Като дойде един просяк, кажи му: „Много ти благодаря, че ми напомни. Кажи, кой те прати при мене?“ Нека ти каже името, който го е пратил.

Но сега и този въпрос е от неразрешените въпроси. Парите, това са механическо средство, което хората създадоха като една разменна монета. Парите са връзка между разумните хора. Разумните хора знаят как да употребят парите. Неразумните не може да ги употребят. Разумният човек е господар на парите. Неразумният е слуга на парите. Ако ти си господар на парите, парите ще те познават. Ако не си господар на парите, те няма да те познават. Парите казват, че не те познават. Щом не те познават, те са господари на тебе.

Тогава, ако някой ви каже, че той не познава добродетелта, тогава какво може да се подразбира? Познаването, това е една вътрешна връзка, която съществува между две разумни същества. Не туй, което ти познаваш в едно отношение. Два начина има за познаване: или да познаваш този, който те обича, или да познаваш [този], когото ти обичаш. Но ще имаш два различни резултата. Когато познаваш този, който те обича, ще научиш едно. Когато познаваш този, когото ти обичаш, ще научиш друго. Казвам: Въпросът е сложен от научно гледище. Този, който те обича, може ли да го обичаш? Сега, да схванете тази мисъл, къде е сложността? Сега психологически аз виждам къде е препятствието.

Но ето каква е аналогията. Онази чешма, от която иде водата и тече водата, тази чешма може ли да благодари на извора, да се върне назад? Не може по никой начин. Каквото ще даде чешмата... и онзи извор, който минава през нея, я обича. Какво ще даде водата? Единственото нещо, което може да даде, е да остави свободен ход да изтече водата навън. Следователно на онзи, който те обича, не можеш да дадеш нищо. Ти трябва да го оставиш свободно той да се прояви. Това е сега отрицателната страна на любовта. За да се оцени любовта на онзи, който те обича, трябва да го оставиш свободно да функционира в тебе. Вие казвате някой път: „Аз искам той да ми бъде господар.“ Не разбираш въпроса. Онзи, който те люби, той трябва да се прояви чрез тебе. Ако ти му дадеш пълна свобода да се прояви, то е любов. Ако ти го ограничиш и той се проявява чрез насилие, туй е робство.

Тогава, от тия вътрешни разбирания как се зараждат ония противоречиви възгледи, които може да ни спънат? Някой път мислим, че много лесно може да се разреши един въпрос. Казвате: „Може да живеем братски.“ Да се реализира братството в света е трудно. Казвате: „Да живеем по любов.“ Хубаво е. – „Ама трябва да вярваме в Бога“ – може да кажем така. Между вярване, между говорене за любовта и това, което всъщност става, има грамадна разлика.

Та, казвам: Всеки един може да приложи, всеки един от вас може да опита в себе си онова, което става в цялото човечество. То едновременно става и в един краткотраен живот. Първите 7 години детето преживява своя физически живот, своето детство. Вторите 7 години преживява живота на своите чувствувания, своя астрален живот. Третите 7 години преживява своя умствен живот. А четвъртите 7 години – причинния свят. И както сега определят от философско гледище, имате 7 свята – по 7 правят 49 години, но не се спираме там. Туй е отчасти. Това, че човек има 7 тела, има друго нещо. Човек има 12 тела. Три са основни, а деветте са преходни. Деветте са облекла, а трите са основни тела.

Сега ще оставим този въпрос. Може в коя и да е окултна библиотека да намерите, може да четете, от тези, които се интересувате. Може да четете надълго и нашироко, разправя се там за всяко едно тяло. Физическото тяло, което човек има, е едно условие, за да познае физическия свят. Без физическо тяло не можем да познаем физическия свят, той за нас ще бъде неизвестен. Без едно тяло от духовна материя, духовният свят ще бъде неизвестен. Светът на напредналите същества ще бъде неизвестен и без друго едно тяло, което се нарича Божествено тяло. Без него пък вътрешния смисъл на живота пак няма да го разберем. Туй подразделение седи така: главата на човека всякога представя Божествения свят, гърдите представят духовния свят, стомашната система представя физическия свят. Когато [човек] урегулира отношенията си със стомаха, ако той се отнася [добре] с всичките си клетки на стомаха, той ще има естествени връзки с целия материален свят. Ще бъде построен добре. Ако той урегулира своето дишане – дишането не само като процес, но вътрешно както се разбира, – той ще има отношение, връзка с всички разумни хора. Ако знае пък как да мисли, той ще има връзка с Божествения свят. Между главата, между дробовете и между стомаха на човека тази хармония, която човек може да тури в себе си, той ще се постави в най-добрите условия, ще създаде най-добрите условия отвън.

Един човек се характеризира, един темперамент, „темпер“ значи да уравновесиш нещо, туй значи да повишиш температурата. Повишение на температурата и спадане на температурата. Туй, което спада, може да се повдига. Човек има 4 темперамента според старата класификация, а 3 според новата. Някои разделят на 7: 3 основни и 4 производни. Ние навлизаме в една област малко научна. Но думите нямат смисъл. Сангвиническият темперамент на човека е свързан с кръвта, с дихателната система. Мозъчният темперамент, или нервният темперамент, е свързан с неговия мозък. Жизненият темперамент, или тъй нареченият флегматичен темперамент, е свързан с неговия стомах. Холеричният темперамент е свързан с неговите мускули и кости. Щом у тебе костите се развиват здраво и мускулите ти са здрави, ти имаш един холеричен темперамент. Ще обичаш работата, енергичен си. Щом у тебе се образува флегматичен темперамент, ти ще обичаш тихия живот.

Аз съм давал пример за турски дембели, които образували онези дембелханета в Цариград. Един анекдот е туй. Хиляда и двеста души [в] дембелханета е имало и тогава султанът казва на своя везир: „Както върви тази работа, от година на година се умножават дембелите. Какво ще ги правим? Не е по Аллаха да ги оставим да измрат.“ Везирът казал: „Много добре, но трябва да знаем, кои са хасъл дембели. Ще запалим дембелхането и които останат най-после да излязат, тях ще ги признаем за дембели. Онези, които веднага излязат, те не са дембели.“ И като запалили дембелхането, останали само двама и като им припарило, единият казал: „Ще изгорим.“ Другият казал: „Как не те мързи да говориш?“ Везирът слушал и им определил пожизнена рента, че те заслужавали.

Този темперамент по някой път наричат един неестествен темперамент, произлязъл от жизнения. Казвам: Туй е неестествено, туй е пресилено, но само онези, в които жизненият темперамент преобладава, те са хора тихи, обичат живота, не обичат да се карат, лесно се примиряват, политика има в тях. Отвън те се различават. Имат къси пръсти, дебели в основата, имат дебели клепачи, развит врат, къс и дебел. Лицето им е като месечинка, очите пълнички, живи. Като видят яденето, притреперят, весели хора са. Най-веселите хора в света са те. В старо време царете са имали по един такъв шегобиец, с такъв жизнен темперамент. Казва такива смешни неща на своя господар, да го разсмива, да не би да се разболее от големите грижи.

Но сега ние се отвлякохме от въпроса. Ние разглеждаме тъй както животът се е развил в частност. Туй нищо още не допринася. Ние най-първо ще разрешим живота, какво представляваме ние. Вие ще определите вие в космоса какво сте. Най-първо вие ще определите вие какво място заемате в природата. Вие да имате ясна представа какво е вашето място в природата. Всеки един от вас трябва да има горе-долу определено понятие. От това гледище той трябва да се обръща към природата, да изучава нейния език.

Природата има език. Запример природата казва тъй: „Вода ще търсиш само в долините. Водата няма да я търсиш по планинските върхове.“ Природата казва тъй: „Житото ще го търсиш в долините, няма да го търсиш по върховете.“ Тъй казва, ако разбираш езика. Пак природата казва: „Чистия въздух ще търсиш горе по планината, няма да го търсиш долу в долината.“ И здравето няма да го търсиш в материята. Материала за здравето ще го търсиш в долината. Здравето ще го търсиш по планинските върхове. Ако вие искате да бъдете здрави хора, в планините е смисълът. „Здрав“ вземам, за да бъде човек здрав, трябва да бъде умен, добър, с отлични чувства и човек с една благородна воля, воля в живота си да знае как да постъпва. Три качества. Той трябва да има висок идеал и този идеал, при външните условия макар да го огъват, както вълните един параход, но той трябва да бъде тих и спокоен, да пори тия вълни, той не трябва да се спира с тия вълни.

Тия вълни имат съвсем друго предназначение. Ако в света имате известни мъчнотии, не мислете, че тия мъчнотии са създадени нарочно заради вас. Вие страдате – това е случайност в живота. Вие се сблъсквате с някои хора в света – това е случайност. Ако бяхте взели друг път, може би щяхте да ги избегнете. Ако вие вземете един път, на който има разбойници, вие ще се сблъскате с тях. Но ако минете по друг път, дето не минават разбойници, вие ще минете спокойно. Щом минете по пътя, дето има разбойници, вие ще бъдете обрани от тях по всичките правила. Обаче има един начин, по който разбойниците не обират човека.

Има един разказ: Минавал един светия, хващат го разбойници, карат го при главатаря, той бил болен. Той казва, като влиза: „Ако се нуждаете от нещо, аз съм готов да Ви помогна.“ Главатарят казва: „Закъсал съм. Много съжалявам, че трябва да напусна своята служба. Не може да бъда главатар.“ Светията казва: „Имам нещо, с което може да ти върна живота.“ – „Ако може да ми върнеш живота, аз ще ти върна всичко, което ти вземаха, не само това, но още ще ти дам.“

Ако ние не можем да влезем в света като този светия, тази работа няма да стане лесно. Въоръжени трябва да влезем. Сега не искам да ви кажа, не искам да ви обезсърчавам много, но казвам: Има много неща, възможни за вас в този живот. Даже някои от вас ще изгубите и туй, което може да направите. Питам: От две възможности коя е по-хубава сега? Да станеш един богат милионер или да станеш един учен човек или да се запознаеш с един цар? Онзи, който иска да избере богатството, туй богатство без знание не идва. Този, който иска да се запознае с царя, това запознанство не става без знание. Ти трябва да разбираш характера на този цар, трябва да разбираш законите. Аз говоря за богатство не в обикновен смисъл. Богатството в този смисъл е почти свързано в ръцете на живите хора. Ти трябва да разбираш живите закони. Богатството не е някъде да го изкопаваш из земята, че всичкото богатство, и в земята въглищата, мините, всичко това принадлежи на известно общество. Не мислете, че тези хора, на които сега се дават въглища, всичко това, тези богатства представляват страдания. Тия страдания на хората защо идват? Те са лихви, които плащат. Хванеш една кокошка, заколиш я. Казваш: „Господ е направил света така.“ И после страдаш. Много криво разсъждаваш. Тази кокошка принадлежи на едно общество. Ти трябва да питаш Господа може ли да я заколиш. Ти имаш овца и ти я стрижеш. Тя принадлежи на друг свят, трябва да питаш имаш ли право да вземеш нещо от нея. А не да постъпиш тъй, както не ти е позволено.

Ние виждаме страданията и търсим причините. Вие казвате: „Икономическите условия.“ Де е причината на икономическите условия? Когато големите икономисти в света решат да станат богати, да увеличат своя капитал, те ще направят криза. Кризата в света е, за да забогатееш. И в света страданието ще дойде от това забогатяване. На тях е добре, но на онези, които страдат, не е добре. Онези, които забогатяват, печелят. Онези, които страдат, и те печелят.

Та, сега ние се възмущаваме. Всичките млекопитающи, които живеят между нас – ние искаме правото, искаме закон – тези млекопитаещи, към тях отнасяме ли се както трябва? Не само към животните, но едни към други не се отнасяме както невидимият свят изисква, както разумният изисква или тъй, както човещината го изисква. Не е право, че един просяк иска. Аз трябва да му дам. Но вън от правото на просяка има друго право. Правото на цялото човечество. Какво може да направя като човек? Не че той проси от мене. Аз ако съм на неговото положение, какво ще правя? Ако аз изпадна, ако аз се давя, бих желал някой, който е на брега, да ми хвърли въжето, за да не се удавя. В дадения случай не разполагам, тогава би се удавил този човек. Ако той може да ме извади от реката, аз ще му бъда признателен. Това е човещина. Може да каже: „Аз не искам да се жертвувам, да се занимавам, да се пожертвувам в живота си.“

Има едно право в света. Аз съм виждал хора, които отричат, но те са морални. Дави се някой човек и той, като види, хвърли се да го избави, човещина има. Той носи своето Божествено вътре. Хвърля се, помага и пак си заминава. Той казва: „В нищо не вярвам“, но помага. А пък другите, които вярват, дойдат до реката и мислят да влязат или да не влязат, рекъл ли е Господ или не е рекъл. Докато се накани какво е казал Господ, човекът се удави и той казва: „Господ да го прости.“

Доброто, което моментално действува в човека, има един спонтанен ум, той е Божественият ум, без никакво раздвояване. То е Божественият [ум]. Моментално има една мисъл, която е права. Тя е Божествена. Остане ли ти да му мислиш, тя, мисълта, не спада към Божествената, тя е човешка. И като го направиш, ти си доволен, че си го направил и не се питаш: „Защо го направих?“

Та, казвам: Трябва да преведем думите му. Той казва: „Да живее душата ми и да Те хвали.“ За кого живеем ние сега в света? Някой ще каже: „За синовете си.“ Човешките синове умират. Ако туй е идеалът... Аз не отричам туй, но ако туй е идеалът, тогава за кого ще живееш? Казва: „Аз живея за народа.“ Утре твоят народ пропада. „Ама аз живея заради жена си.“ Умира жена ти. „Аз живея за мъжа си.“ Умира мъжът ти. „Аз живея за баща си.“ Но и той умира. „Аз живея за майка си.“ Но и тя умира. За кого живеете тогава в света? Има нещо, което не умира. И туй, което не умира, което виждам във всичките хора, и туй, което не умира, само то заслужава да го обичаме. Аз поддържам учението: Не може да обичаш туй, което умира; може да обичаш само туй, което не умира. Умре някой и той плаче заради него. Защо ще плачеш за един умрял човек? Мислиш, че умрял. Ако мислиш, че е умрял, празно е твоето плачене. Ако плачеш за друго, то е друг въпрос. Аз виждам някоя жена плаче за мъжа си. Аз зная защо плаче. Тя казва: „Много добър беше, но докато беше жив, не го разбирах. Колко тръни съм му въртяла на главата, колко пъшкаше от мене! Да ме прости Господ, да дойде сега.“ Неутешима е. Той, като умрял, шепне ѝ: „Как си сега?“ Тъй седи въпросът. Той е жив.

Тези неща сега аз не искам да ги доказвам. Аз говоря само за неща, които никой не ми ги е доказвал. Има неща, които ми ги доказаха. Като говоря за тях, ще ги доказвам. Сега говоря за нещо, което никой не ми е доказвал. Аз научих неща, които не ми доказваха. Това го зная. Пита ме някой: „Как виждаш?“ Виждам го. Как го виждам, не го зная, може да ви кажа, че го виждам.

Реално е само туй в нас, което никога не губи своята вътрешна връзка. Това е реално. Ти може да отричаш нещата в живота, нищо не дава.

Разправяше ми един българин своята опитност: Казва: „Какъв дявол, казва ми: „Няма Господ.“ А пък нещо ми казва: „А ако има?“ Казвам: „Няма живот.“ Нещо ми казва: „Ами ако има?“ Казвам му: „Мълчи!“ То казва: „Няма да мълча!“ Казвам му: „Тъй всичко ще се свърши.“ – „Виж, няма да се свърши.“ – „Мълчи, не го казвай! Ще се свърши.“ – „Няма да се свърши.“ 20 години аз му казвам едно и то казва друго. Не може да се оправя.“ Най-после той казва: „Аз съм дошъл и проучвам философията. Мисля някой път, че съм смахнат. Не зная дали аз мисля право или той мисли право.“ В него настанала една борба.

И даже имаше един господин, един адвокат, много добър адвокат във Варна, веднъж ми изповядва. Срещнахме се преди години, той научно, добре доказва. „Реално е туй, в което аз вярвам, не туй, в което ти вярваш.“ Аз вярвам, но реалността не зависи от моето вярване. Аз не считам, че онова, в което вярвам, е реално. Ако е реално, то е реално и без моето вярване. Ако не е реално, то, и да вярвам аз в него, пак си остава същото. Туй, в което вярвам, трябва да го опитам. Аз съм готов, ако една истина е в туй, което поддържам. Но да оставим научните спорове. Може да ти приведа биологически доказателства, философски доказателства, да ти донеса от 99 кладенеца вода, но тия неща трябва да опитаме. Слушай сега (аз седя при него): „Ти нали казваш, че съм много добър, учен човек. Тия неща ги проучих. Този въпрос съм проучил.“ – „Хубаво, щом си го разрешил. Но кажи ми на мене, какво ще се случи след 10 години?“ – „Това не зная.“ – „Ти си разрешил социалния въпрос. Аз съм социална единица. Трябва да знаеш.“ – „Какво?“ – „Аз вярвам в едно нещо. Аз ще ти кажа едно нещо.“ – „Какво ще ми кажеш?“ – „След 5 години твоите възгледи съвършено ще се изменят. Ти ще станеш верующ човек. Ще вярваш в това, което отричаш.“ – „И вратата да се отвори на небето, няма да повярвам. Всичко е заблуждение.“ – „Извади си тефтерчето и запиши какво се случва.“

Той след 5 години се оженва, ражда му се едно дете, влиза в една организация на адвокатите. Виден адвокат. Отива той на събрание, жена му, като светела с лампата, запалила си роклята и изгаря. Пък обича жена си. И след няколко деня тя умира и той пише така: „Повярвах в това, което не вярвах.“ Жена му го убеди. Неговата жена, която замина, тя го убеди. Преди години дойде тук дъщеря му, свършила университет, казва: „Познаваш ли ме? Аз съм дъщеря на еди-кой си адвокат.“ – „Познавам, – казвам – баща ти.“

Някой ще пита: „Как го познаваш?“ Турците казват: „Казваш нещо, лаф, и то става.“ Аз го обосновавам. За мене е тъй ясно. Когато с телескоп погледна, виждам нещата ясно как са. Определям далечината. Животът на човека някой път е строго определен. Някои неща са предвидени и може да станат така. И затова може да се предскаже. Та, сега не мислете, че има нещо още. Има хора, които по един вътрешен начин предсказват, че след толкова години ще станат нещата. Когато стана европейската война 10-та–15-та година, от Англия направиха една карта на бъдещата Европа и след войната тази карта [стана] точно тъй, както те казват. Как са знаели тия хора, че така ще се раздели Балканският полуостров? Всичките положения написаха, каква ще бъде картата на Европа. Сега са определили друга карта, за в бъдеще какво ще бъде. Отде го знаят?

Има закони, по които се определя туй, което регулира отношенията. Тъй, както регулират зима, пролет, лято, есен, туй, което регулира живота, туй, което определя всичките форми на животните, туй, което регулира всичките форми на живота. Има нещо в света много разумно, което определя живота. Ако се осланяме на туй разумното, на фантастическото, на любовта, ако изучаваме езика, онова, което има да се случи, то ще ни се предскаже. Има един език на природата, който говори в нас.

Мене ми разправяше един господин една своя опитност: „Идва един беден студент, исках да го изпъдя, но нещо ми казва: „Направи добро на този човек. Ти ще имаш нужда от него. Той ще бъде министър в България.“ И този казва: „Послушах гласа, повиках го, записах му името, като бъдещ министър го познах. Той казва: „Много ти благодаря.“ И действително, след години този човек ми услужи като министър.“ Какво ще кажете вие за това? Нещо му казва. Той казва: „Не го зная, не го вярвам, но се случва.“ В Англия, пишат вестниците, видели едно чудовище в едно езеро, едно допотопно животно, някой свещеник го видял, хора го видели, не както в България вярват, може да е измислица.

Реалните неща се отличават по едно качество. Ще ви наведа един факт за определение кое е реално. Казвате: „Аз с въздух не се храня.“ Когато човек се храни с илюзии, той олеква. Ако вземеш един човек, хипнотически може да му внушиш, че той е ял или, ако го теглиш всеки ден, той изгубва теглото си. Този човек, ако губи всеки ден по половин кило, за 10–15 деня той ще отслабне. Това е илюзия. След като яде и всякога има придатък, то е реално. Туй, което притуря на нашия организъм, то е реално. Туй, което отнема от нас, то не е реално. Ти мислиш, и туй, което внася сила в ума, то е реално. Туй, което внася сила на твоите чувства, то е реално.

Казват: „Не трябва да чувствуваш.“ Източната философия е права, трябва да се освободим от ония анормалните чувства. Душата трябва да бъде пълна с благородни чувства. Умът трябва да бъде пълен със светли мисли, светъл, да мислиш. Не му мисли много. Не мисли за безплодни работи. Не мисли да постигнеш нещо в света. Като работиш, ще постигнеш нещо. Все-таки, може ти да си последният човек, който си нужен да даде живота си в света. Една твоя постъпка ще тикне човечеството крачка напред. Казваш: „Какво зависи от мене?“ Може би много зависи от тебе. Ако ти станеш проводник на Великото добро в света, ако станеш като един прозорец на една стая, всичките хора ще се ползуват от светлината. Ако ти станеш проводник, една малка тръбица, да мине водата през тебе, ти ще спасиш живота на тия хора. Ти, като срещнеш един човек, ти да му кажеш, да го окуражиш, кажи: „Има смисъл да живееш. Тъй, както аз виждам, ако тръгнеш в този път, в твоята глава се крие гениалност, след време от тебе човек и половина ще стане; така виждам аз. Какво си се обезсърчил?“ Не му казвай: „Ти не си религиозен, ти не вярваш в Бога.“

Може ли вие да представите идеята за Бога, може ли да я представите другояче? Бог е туй, без което човек не може. Животът, който функционира в нас, този живот, който пулсира, то е Бог в нас. Животът е туй, разумното. Този живот, който блика, това е Бог в нас, Който действува, Който действува във всяка една душа. Като срещна този Господ, съпротивление има и искам всичко да разреша. Той ще го разреши както мисли. Ако ти вървиш по този път, е добре; каквото искаш, ще стане. Но щом ти не вървиш, нищо няма да стане. Ти се подчини на този закон на живота, на този импулс, на тази постъпка, на тази любов, върви подир нея. После, нека всички велики хора, нека да ти бъдат като тил в света, всичките да ти помагат. Не питай право ли е или не. Ти като го направиш, ще видиш право ли е или не. Аз имам зачената една картина в ума си да нарисувам. Няма да критикувам, но ще я нарисувам както аз зная, после ще дойде всеки да ме коригира. Аз имам разсъждение. Ако е прав, казвам: „Прав си.“

Та, казвам: От гледището да славим Бога, туй вътрешното разбиране. Сега, това са общи твърдения. Преди войната се вмъкнаха много неща, които не бяха полезни за хората. Като се изнася една идея, има опасност да се представи на хората по един начин, че хората да не разберат. Сега, като говоря за мъже и за жени, ще обидя някого; сега, като говоря за бащи и майки, ще обидя някого. Като се говори за господари и слуги, ще обидя някого. За цар ако говориш и не си внимателен, или за управляващите, за законите ако човек говори и не е внимателен, ние вървим в един свят, човек трябва да претегля думите си, справедлив трябва да бъде, да изнася фактите, да не пресилва, да не прави хората отговорни за сегашните престъпления. Съществуват престъпления. Пука се една бомба. Не е само той виноват, хиляди поколения работеха, хиляди хора работеха. Този човек направи бомбата, но той изпълни това, което те мислеха. Ние хващаме този, който извърши престъплението. Природата ще хване всички онези, които са работили и ще види на какво основание, всеки трябва да даде на какво основание направи тази бомба. Тя е на мястото си. Ако тази бомба се пука и разчупва скалата и отваря път, тя е на място.

Сега да се върнем към онова същественото. Всеки да си тури нещо в света, което не разбира. Аз искам да ви говоря на един език, донякъде понятен за вас. Има страдания в света, може да ви обясня как се явяват болестите, мога да ви кажа: причината е в млечната киселина или в пикочната киселина или в някои микроби в дадения случай. Все трябва един лекар за болестите. Трябва да се обяснят болестите само на здравите хора, за да се ползуват. На болните трябва да се дадат лекарства. Някой разправя как е станала болестта. Кажи му: „Така ще направиш, тъй ще постъпиш и след толкоз и толкоз деня ще бъдеш здрав.“ И като станеш здрав, нека дойдат лекарите, да дадат всички хигиенични правила, с които човек може да живее.

Казвам: Основата на всички болести седи в нарушението на първия закон на Любовта. Законът на всичките болести на нервната система се дължи на нарушение на закона на Знанието, на Мъдростта. Законът на ония, физическите болести, се дължи на нарушение на закона на Истината. Щом нарушим Истината, известни наши органи ще започнат да боледуват. Щом нарушим закона на Мъдростта, известни наши органи ще започнат да боледуват. Щом нарушим Любовта, тогава целият организъм, от главата до краката, ще се намери в една област на големи социални противоречия.

Та, най-първо Любовта е чистият въздух, от който хората се нуждаят. В сегашния живот хората живот нямат, трябва да се влее нещо ново в човешката душа. Тъй, както гледам хората, не виждам нищо ново в техните лица. Те са изтощени, изпити, нямат нищо. След 10–20 години умре и е определил какъв гроб да му направят, колко свещеници да го погребат. Това никакъв идеал не е. После някой казва: „Да ме погледат.“ Казваш: „Гальовно положение да имам.“ Оставете туй гальовно положение. Онзи кон, като му дадат зобчица, след туй му турят юларя; погладят го по гърба и след туй му турят юларя. Впрегнат го в талигата. Галенето беше много добре, но и талигата е добра. Я ми кажете – след всяко едно галене ще дойде една талига да теглите.

Казвам: Има нещо по-хубаво от галенето. Любовта е нещо по-хубаво от галенето. Като дойде любовта, за тебе тя ще направи цял един рай. Ще ти направи един палат, ще те тури и няма да бъдеш сам. Няма да остави нито слуги, нито животни, но ще те остави да се радваш на чистия въздух, на звездите; каквото пожелаеш, ще го имаш. Щом пожалееш като Адама, че не ти достига нещо, ще се роди туморът и ще трябва да се направи операция, да ти извадят две ребра. Отидоха двете ребра на Адама. То беше същественото. Две ребра извадиха от мъжа. Ако разбираш числото 2, то е човечеството. Всеки, който даде живот на другите, той трябва да има живот. Законът е такъв.

Христос казва: „Ти ще дадеш живота на другите, ти ще умреш.“ Как ще разрешите въпроса, ако ти умираш? То е така: ще умреш, като дадеш живота на другите, но като умреш, пак трябва да оживееш. Ако оживееш правилно, ще се разреши правилно; ако не оживееш, въпросът не е разрешен. Силата е там.

Та, в любовта има едно умиране. Не мислете, че двама души като се съберат, обичат се. Един от вас трябва да умре. Ако двама души се обичат, единият трябва да умре. Ако умре и оживее, обичат се. Ако умре и не оживее, не са се обичали. Сега може да ви обясня. Когато една мома обича двама момци, готови са да пожертвуват всичко. Тя вземе едного, умре за другия. Какво ще стане? Нали този, който я обича, казва: „Ще се самоубия!“ Защо се самоубива? За да стане техен син, тяхно дете, да живее между тях. Понеже те обичам, аз ще умра, но ще дойда да живея при тебе. Той е първият кандидат, тяхното малко детенце. – „Кой си ти, мами?“ То се усмихне и казва: „Твоят любовник съм.“ Аз изяснявам само, не ви казвам да вярвате тия работи. Научно може да се изнесе. Не е лошо да се изнесе.

Всяко нещо, за което човек мисли, то съществува. Може формата да е крива. Няма нещо, за което да не помислиш, [и то] да не съществува. „Аз искам да стана богат!“ Някой е станал. „Аз искам да умра.“ Но не умира, друг е умрял. „Аз искам да стана цар.“ Но някой вече е станал. Каквото помислим, всичко става. Мислим да сме ангели. Но някой е станал ангел. Всичко, каквото помислим, всичко става, но аз не го зная. За нас са важни нещата. Казва: Познай. Реални са нещата заради нас. Каквото помислиш, да стане. Ако помислиш да станеш цар, друг е станал цар. Ако аз мисля да стана богат, друг става богат, но аз съм сиромах. Ако помисля да стана здрав, друг е станал здрав.

Аз какво подразбирам под думата „цар“? Нека ви изясня моята идея. Под думата „цар“ разбирам да бъда свободен. Свободен в пълния смисъл на думата. Не да правя каквото искам, но туй, което дава простор на моята душа. Аз да съм цар, да управлявам хората, това не е царуване, това е робуване. Ти като управляваш тия хора, те ще те заплашват, ще те убият. Ти като си цар в себе си, свободен в истината, то е царуване. Казва Писанието: „Да бъдем царе и свещеници.“ Всеки трябва да бъде цар и свещеник. Какво значи свещеник? Да бъдеш със светъл, велик ум, да разреши ония, великите въпроси. Тепърва има да се разрешават въпросите в този свят. И мъже, и жени, и българи, и англичани, и руси, и германци, и американци, туй, което става, тия противоречия, които сега ги имат, те след време ще изчезнат и един ден хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико семейство. Ще се образува връзка, всички ще образуват един организъм в зависимост, народите ще се уважават, ще се почитат, както ръцете се уважават. Едната ръка уважава другата; и краката се уважават. И тогава един ден ще бъдете зрители, вие тогава ще го видите. Кога? Някога. Някои сега го виждат. Някои за бъдеще ще го видят. Туй значи да живее Бог в нас и ние да живеем в Бога. Да постигнем копнежите на нашата душа, копнежите на нашия ум, копнежите на нашето сърце. То е смисълът на сегашния наш живот.

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

14-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 31.XII.1933 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, казва, сега, хора, живот, свят, бъде, казвам, всичко, всички, съм, реално, искам, години ,

 Неделни беседи , София, 31 Декември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder