НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

О, да ми беше като брат

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

О, да ми беше като брат

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, хора, аз, казва, живот, свят, любов, всички, сега, казвам, път, земя, бъде, брат, сърце, години ,

 Неделни беседи , София, 24 Декември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Има една книга в Библията, за която има спор между учените богословци дали е канонизирана или не. Тя [е] книгата „Песен на песните“. И колкото религиозни хора [са] я чели, казват: „Не мяза това нещо религиозно да е, както е писано.“ Някой чел до половината и оставил. Казва: „Не е за четене тази книга, тя е за много напреднали. Те имат право да я четат.“ Аз ще чета последната глава. Ако се интересувате, четете я цялата.

„Духът Божи“

(Учителят прочете 8-а глава).

Във всяко начинание има една съществена идея. Една основна съществена точка, от която се излиза; един съществен път, в който един човек в дадения случай трябва да върви. Животът трябва да се разгледа в широк смисъл. По някой път младите не разбират старите. Друг път старите не разбират младите и възрастните. И възрастните не разбират нито младите, нито старите. В живота, изобщо, хората не се разбират, отчасти се разбират. Само майката разбира нуждите на своето дете. Някоя млада мома или философ може да се смее на някое младо момиче, което се занимава със своите кукли. Или едно дете, което се занимава с конче. Гледа отвисоко и се смее. То с кукли трябва да се занимава и с конче да се занимава, но един ден, като поумнее и стане като нас, няма да се занимава.

Питам: Кое е същественото в куклата? Коя е съществената черта на мълчанието? Казваме: „Ще бъдеш мълчалив.“ Кое е същественото на коня? Като кукла да бъде неподвижно. А кое е същественото на куклата? Малкото момиче трябва да учи мълчание. Пита тази кукла отде и как са я купили, тя мълчи, нищо не казва. Пита майка си: „Защо не расте?“ Не расте. Много съобразителна, много умна е тази кукла. Казва: „Условията на живота са много лоши. Ако река да израсна, нямаш достатъчно средства да ми направиш дрехи и реших да остана в същата форма. И каквито дрехи туриш, не правя въпрос.“ Нали е умна тази кукла? Вие казвате, че куклата на детето е глупава.

Вие държите в ръката си едно перо – може да е желязно, може да е златно, може да е сребърно, но с туй перо... В дадения случай туй перо може да бъде глупаво, а може да бъде и умно перо. Ако с това перо напишете една хубава книга, която да ползува света, това перо е много умно. Но ако напишете една глупава книга, дигнете един скандал, пукнете главата на този, на онзи, туй перо е много глупаво. Перото става един посредник на вашите идеи. Ако ти не беше написал тия писма... Перото е станало посредник на вашата идея. Ако ти не беше написал тия писма, нямаше да стане нищо.

Ние теглим аналогия. Майката се занимава с едно дете. Първоначално детето не е умно, няма никаква идея. Чудното е, че някой път бащата, който обича детето, като го види, казва: „Много му светят очите. Гений е това дете, много добре той разбира.“ Аз разбирам куклите. Казвам: Музикална е тази кукла. Той казва: „Философ е.“ Питам: Кой седи зад куклата? Някой умен човек. Тази кукла не е направена от някой човек простак, направена е от човек, който има съображение, който разбира характера на малкото дете и следователно то е направило куклата такава, каквито са нравите ѝ. Куклата е един идеал на някой умен човек. Който направил куклата [...] забавлява. „Счупи се куклата“ – казва детето. Една кукла, втора, трета, четвърта. Идеята, която умният човек имал.

Казвам: По същия начин в психическия свят, в който живеем, формите така се рушат, както съвременните кукли. Виждате една добродетел, след време изчезне. Къде е заминала? Не си е оставила адреса. Къде замина? Пресели се, отиде. Никакъв адрес не е оставил. Той беше много набожен човек, много верующ. Казваме, че не е писал, не се е обадил. Откакто е заминал, мълчи, мълчи като куклата.

Ако не сте съгласни с мене, бих желал да прочета писмата от вашите заминали. Бих желал да ги прочета, ако туй не е вярно. Да донесете някои от писмата. На някой, който е заминал от вашите близки, да са ви писали. Някои спиритисти поддържат, че има писма от оня свят. Трябва да се докаже, трябва да се докаже някой път. Доказват и заминалият пише тъй, както е писал приживе. Така пише. По същия начин граматическото правописание употребява и погрешките, които тук е правил, на Земята, и в оня свят пак същите погрешки прави: запетая, точка, две точки, точка и запетая, удивителна, въпросителна – както турял тук, така и в онзи свят. Казва: „Той е същият, какъвто беше тук; такъв е и там.“

Вие ще кажете тогава: „По какво се отличава духовният свят?“ Този, който прави погрешки в оня свят, казва: „Едва сега познах човека. Едва сега разбрах погрешките си, че точките не туря[м] на място. Сега разбрах защо [съм] ги правил по този начин.“ Във всяко писмо ще намериш малък коментар защо запетаята не била на място, защо двете точки не били на място, защо накрая изядат някои букви. Някои хора имат много голямо желание – изядат „о“-то. Някои обичат да изядат „ер-голяма“. И веднага казвам: Направи извод. Много познати казват: „Всякога го оставя недописан „ер-голяма.“ Като дойде до „ер-голяма“, оставя [го] недописан“. Трябва да го препише, пък не го туря. Казвам: И без него може.

Това са отвлечени идеи, това са форми на живота. Ако изучавате еврейския език, има 22 съгласни букви. Седи цяла една философия, която наричат кабала на буквите. В тях гласните букви не вземат участие, писаното го тълкуват по три начина. Чрез буквите – като ги вземат, имат едно обикновено тълкувание за обикновените хора, после – средно тълкувание и после – философско тълкувание. Дълбок смисъл има. Но те са толкоз отвлечени работи. Както формулите на съвременните математици или на съвременната висша геометрия. Някои форми са толкоз сложни в геометрията. Казват, че една права линия образувала криви равнини. Или казват, че една точка образува права линия и че линията образува крива равнина. Какво ще разберете вие, че точката определя линията и какво ще разберете, че линията определя равнината? Че, една площ, това е условие, при което един живот може да се развие.

Що е правата линия? В дадения случай това са границите, до които се простират тия възможности. Тя е двигателната сила. Като дойдем да проучаваме геометрията, точката е двигателната сила. Правата линия, това са границите, до които може да се развива една сила. Що е равнината? Това са условията, при които един човек може да живее. Като дойдем до третото измерение, един куб вече трябва да обхваща една по-висока проява на човешкия живот. За да излезе третото измерение.

Съвременните хора не живеят още в квадрата, но във второто измерение. Ти не можеш да разрешиш известни мъчнотии – ти се намираш в един квадрат. За да излезеш от един квадрат, за да излезеш от трудностите на квадрата, ти трябва да разбираш посоката на квадрата, откъдето квадратът черпи своята сила. То е граница на друг, по-висок свят. Или другояче казано: Първичният живот, който ние познаваме, започва да се проявява от плоскостта, после минава в третото измерение, дето ние живеем – изменение на формите.

Та, щастието на човека, ония щастливи, нещастни минути в живота, когато ние надзърнем в красивия свят... За мене радостта е цял един свят, уреден свят. Той произвежда радост. Щом се намериш между хора, които са всички безгрижни, умни, да те посрещнат добре и на всичко онова, за което имат копнеж в човешките души, пък, те дадат отзвук и в музика, и в архитектура, и в наука, и във философия, навсякъде, ти се чувствуваш радостен, разбран. Те влизат в положението ти. А щом се намираш между хора подобни, както съвременните животни се намират...

Че, какво представляват животните за нас? Те имат съвсем друго понятие за живота. Много животни имат голямо мнение за себе си. В тях има голямо честолюбие, гордост, мисли си нещо. Човек го хване, погледне го, хване някой лъв, или тигър, или боа, затвори го, излага го, и той седи. Тия животни не могат да си представят своята ужасна съдба, в която те се намират. Какво показва това? Хората не разбират живота на животните.

Или другояче казано: Ние не разбираме условията. Ние считаме, сегашните хора – и верующи, и неверующи, мислят, че живеят в един случаен свят. Казват: „Каквото ние наредим.“ Единственото нещо, което човек може да нареди, то е само когато яде. Каквото ядеш, това ще наредиш. Повече от това не може да наредиш. Единствената работа – човек може да си вземе хляб, да си купи, може да си купи една книга, да я прочете. Но да напише книга като нея, то е въпрос. По някой път той казва, че е творец, създал е някаква философия в света. Чудна работа.

Когато имаме едно радио, слушам какво се говори по света. То може да заблуждава хората и да каже: „Всичко това аз го правя.“ Но то е само един инструмент. Ти пишеш една книга, ти си едно радио, което проявява идеите на един свят извън тебе. Ти предаваш идеите и казваш, че си автор, така си измислил, но си наредил работите. И казват: „Много учен човек е.“ Послушал е по радиото. Следователно той описва една реалност. И тази реалност е вярна дотолкоз, доколкото я описва, доколкото слуша правилно.

Следователно, когато ние схващаме криво работите, отде се ражда завистта в света? Завистта и ревността, това е криво схващане на живота. Ако има две картини: една, която е по-вярна... Двамата художници рисували един и същи човек. Единият го нарисувал по-правилно, с отличителните му черти. Защото, за да нарисуваш физиономически един образ, най-първо трябва да се направи образът и този образ да е жив. Второто положение, че в този образ да има едно благородно чувство, черти на благородство. И после – че този човек е крайно интелигентен, справедлив, честен, добър и внимателен. Най-малко 12 качества в образа трябва да му се турят. Да се нарисуват очите, носът, това не е художество. Има обикновени черти, които характеризират човека. Може да [го] нарисува с много тесен нос. Казват: „Носът му е дълъг, но тесен.“ Това не е художество.

Тесният нос не е добро качество за човека. Късият нос, широчината и дължината вървят заедно. Ако носът е толкова тесен, мяза на права линия, то е само проекция на живота. Ако е широк, представлява едно поле, в което може да се работи. Следователно дължината показва границите, до които той може да достигне; широчината показва възможностите, от които е излязъл. Един човек с дълъг и тесен нос може да има много идеи, но не може да ги реализира. Той ще остави тази идея нереализирана. И обратното може да е. Може да е широк носът му и ако не е дълъг колкото трябва, той ще бъде разхвърлен.

Казвам: В природата съществува съотношение на дължината с широчината. Когато дойдем до живота, високите хора по какво се отличават? Високите хора се отличават с идеи. Турците имат поговорка за високите хора. За високите хора те казват: „Дълга ос; които са високи, само шум дигат.“ Идеалистите са като високите борове. А пък за късите хора турците казват: „Късите хора са беля на Бога.“ Те са верни отчасти. Когато има една несъобразност в дължината и широчината на тялото, туй показва, че човешкият ум и човешкият дух са се намесили и са осакатили първоначалния Божествен проект. Човек се е самоосакатил.

Има начин, по който човек може да се изправи. Съвременната статистика показва, че идеите са, при които човек може да расте. Те са чувствата, които подтикват човека. Статистиката показва, че в Англия, откак жените са започнали да работят за своите права, с два сантиметра са израснали. Жените [са] станали по-високи. Следователно, ако ти търсиш своите права, правото в света, ти ще израснеш на височина. Ако търсиш правото на своите чувства, ти ще израснеш на широчина. Ако търсиш своите физически права на Земята, ще израснеш тогава на дебелина.

Ако дебелината няма организиране, тя е неустойчива материя, от която се раждат всичките болести. Ако широчината е по-голяма, само бентове ще се вдигат навсякъде, нищо няма да стане. Всичко ще помете. Ако тези граници са толкова големи, че ограниченията, които съществуват, няма с какво да ги запазиш, няма с какво да ги използуваш, ще изхабиш всичкия живот напразно.

Казва[м] сега: Както сега животът се развива, всичко, каквото съществува досега, е полезно за всички; но в дадения случай полезно за човека е само онова, от което ти може да се ползуваш и в трите свята. Може да се ползуваш от своя ум, може да се ползуваш от своето сърце и може да се ползуваш от своята воля. Туй, което в дадения случай укрепя волята, туй, което в дадения случай укрепва сърцето и туй, което укрепя ума, то е по-лесно за тебе. Не презирай нищо от онова, което ти се дава в природата. Вземете туй голямото противоречие, болестите, които идат. Някои хора от детство до стара възраст постоянно болести ги посещават, бял ден не виждат. Оказало се е, че хора, които от ранна възраст боледуват, организмът им е много по-гъвкав, издържа повече, отколкото хора, които не са боледували. Следователно в намеренията на природата болезнените състояния не са едно зло, а статистиката показва, че те са едно укрепително средство. За онези, които разбират, [е] така, но за онези, които не разбират, те ще си заминат.

Онзи, който не разбира болестите, ще замине рано, а онзи, който разбира защо страда, ще живее по-дълго. С разбиране на страданията животът се продължава, а с неразбиране на страданията животът се скъсява. Въпросът е верен. С разбиране на радостта животът пак се продължава. Каква е разликата между страданието и радостите? При страданията животът се увеличава с една единица, а при радостите – с две единици, двойно се увеличава.

Но в природата и страданията, и радостите са създадени, за да увеличат живота. При страданията разумният увеличава живота си с една единица. [На] разумния при радостите животът му се увеличава с две единици. [На] глупавия при страданията животът му се намалява с единица, а при радостите с две единици се намалява.

Да ви приведа [един пример], това не е доказателство. Един американски говедар, който се наричал Колумбо, американски говедар в степите, който с кон обикалял стадото, няколко хиляди добитък пасе: 5, 10, 15 и 20 000 говеда, пада му се наследство от 5–6 милиона долара. Отива той, взема своето наследство и тръгва по света, от град в град в Америка, дава увеселения на всички и в 6 месеца похарчва всичкото си богатство и пак се връща говедар.

Този закон е верен. Има много даровити хора, които са наследили от баща си и от майка си големи богатства и със своето перо разсипват своето богатство, което имат, и си създават нещастие. Има хора, които са наследили богати чувства, но те не знаят как да ги употребят тия чувства. Има хора, които са надарени с любящи сърца, и те не знаят, дават безразборно.

Всички говорят за една любов в света. От това гледище любовта се определя, защото в любовта има и страдания, и радост. На Земята е така. Любовта, която не се придружава с радост и скръб, тя не е истинска любов. На Земята първото определение е. Любов, която не увеличава живота с всяко страдание... Тия страдания, които не принадлежат на Любовта, не увеличават живота с една единица и радостта – с две единици, тези страдания не са разбрани. В неразбраната любов хората умират. Достатъчно е човек да се влюби 10 пъти, на десетия път ще свърши. Достатъчно е 10 пъти да се влюби и да продължи живота си на десетата година. В разбраната любов хората увеличават живота си.

Сега, като разглеждаме така, някои казват, че всяка една реч трябва да бъде практична. Какво разбираме под думата „практичност“? Практична е всяка проповед или всяко дело, което има известен материален приход. Раздаваш една книга – ако тя се разпродава, тя е практична, тази книга. Или си учител, плащат ти – практично е. Ако си учител и нищо не ти плащат, казвам: „Много си идеалист.“ Десет години си учител, носиш съдрани дрехи, обуща, после, не си си доял – не е практично.

Казвам: Дрехите най-първо трябва да се предшествуват от две неща. Дрехата трябва да се предшествува от човешката мисъл, трябва да се предшествува от човешките чувства и постъпки и дрехите да бъдат като един израз. Трябва да носим най-хубавите здравословни дрехи, най-топлите дрехи. На Земята любовта има три слаби страни. Аз няма да засягам страните, които знаете. Земната любов е слаба в краката, земната любов е слаба в кръста, земната любов е слаба в шията отзад. Сега, според мене, да ви дам съвет. Слабата страна на любовта е в краката ви – да си не изгубите любовта.

Ще направя един паралел. Аз се чудя на съвременната хигиена. Едно криво разбиране има. Здравето на човека зависи от неговите капилярни съдове, от онова нормалното състояние на капилярните съдове; зависи от нормалната топлина, която тялото има. Всякога измененията на топлината в тялото изменят формата на капилярните съдове. При изгубване на топлината капилярните съдове се свиват, стават малки. При това свиване нарушава се кръвообращението, кръвта не може да циркулира и тогава се явяват разни заболявания. От това гледище зимно време [трябва да] носите топли чорапи. И гледам, сестрите даже носят тънки чорапи, при 38 градуса студ, никак не се влияят от студа. Един брат отива вкъщи да се сгрее. Казвам: „Как си?“ – „Много добре, не ми е студено.“ А той трепери, студено му е. Не си казвай, че не ти е студено, обуй си краката хубаво, тури си хубави чорапи, зимно време е. Лятно време като дойде, тури тънки чорапи, те са на място. При голямата горещина, тогава не туряй дебели чорапи, да се увеличи топлината, защото може да стане разширение на капилярните съдове и тогава ще имаш наводнение, ще дойде повече кръв, отколкото трябва. Всеки от вас трябва да има по едно вълнено поясче за кръста, защото щом започне да те боли кръстът, любовта се е намалила с две единици. И най-после, вземи си едно вълнено шалче и наместо разни украшения, тури си едно вълнено шалче, да си топлиш отзад шията. Укрепи си три позиции: укрепи краката, укрепи кръста, укрепи и шията.

Онези от вас, които не вярват, може да не направят, но онези, които вярват, нека направят един опит. Здраве е това. Много болести може така да се изменят. Защото тънките чорапи – при неразбирането на любовта, като искаме да се понравим на онези, които обичаме, туряме тънки чорапи. Защо онзи, който ме обича, да не ме обича с дебелите чорапи? Пък и дебелите чорапи някой път са по-евтини. Тънките чорапи струват 150–200 лева, а онези са по-евтини, по-практични.

После, другата страна. Някои искат да имат тънко кръстче, вследствие на това те си турят тънки дрехи. Но в любовта има изключения. Всякога кръстът трябва да съответствува на рамената на човека. Кръстът е тънък, защо? Защото налягането [е голямо], имаме голямо напъване във физическия свят. Нашият кръст издържа такова напъване, каквото вие не може да си представите, вследствие на това човек расте нагоре.

Човек има няколко налягания: в краката, където са най-големите сили, после иде налягането в кръста и налягането във врата. Три налягания, при които ние трябва да пазим своето равновесие. И тогава трябва да знаем, че при движението нагоре, към центъра на Слънцето, природата, като ни стяга отдолу, ние се движим нагоре, без да искаме, към центъра на Слънцето.

И човек не може да остане без никаква идея в света. Ако каже човек, той сам не вярва. Той, като не яде, ще каже: „Защо аз ям?“ и той като яде, все вярва в един човек. Някой път се влюбиш в някой човек. Ако се влюбиш в човешкото, ти си се влюбил в човека. Ако се влюбиш в Божественото в човека, ти си се влюбил в Бога. Ако обичаш човека, възлюбиш неговите добродетели, тогава ти си се влюбил в Бога в човека. Ако се влюбиш в неговите недостатъци, то е човешкото.

Преди години имаше в българските гимназии една мода такава, както тънките чорапи. Всичките ученици обичаха да четат биографиите на великите хора. И като намерят някои слабости на великите хора и намерят, че еди-коя си слабост, която и той я има и мисли, че той мяза на него. Чел някой за Гьоте и той имал някаква слабост, намери тази слабост в себе си и мисли, че и той е като Гьоте. Шилер чете, или Кант чете, или Толстой, и най-после казва: „Аз имам всичките качества на великите хора. Мязам на тях.“ Казва: „Знаеш ли, аз не подозирах досега, че имам качествата на еди-кой си философ. Четох биографията, той е бил ексцентричен. И аз съм като него, мязаме си.“ Един ексцентричен човек не е в своите отрицателни качества. Той се съдържа в своите добродетели, в своя ясен и прозорлив ум. Има нещо, което отличава великите хора. И като се изучават физиогномически великите хора, гледам сегашните хора, не виждам различие в онези криви линии. В правите линии са по-добре поставени. Не само това – на великите хора порите са другояче устроени. Който не е изучавал порите на човека, изучавайте един прост човек от ред поколения, изостанал назад, и вижте порите – другояче са устроени. Вижте порите на светията, който живее. И казвате: „Има едно устройство, по което човек се отличава.“ Човек се отличава по строежа на своето тяло, човек се отличава по строежа на своето сърце. И сърцето има материална страна. Умът се отличава по строежа си – мозъкът му. Строежът на мозъка е една дреха. Един орган на човешкия ум. Строежът на мозъка – донякъде не можем да схванем онази сила, която функционира. Сега за нас не е важно толкова това. Да се спрем върху онези специфични неща, върху които по някой път учените хора са се спирали.

Туй, същественото, на което искам да обърна вниманието ви: че разумната природа не е лишена никога от известни условия за прогрес. На всеки човек, според степента на неговото развитие, според възможностите, дала повече, отколкото трябва, той може да направи в дадения случай и никой няма право да се оплаква. В дадения случай ти не разглеждай живота от гледището на другите хора, как са създадени те. Те имат друга задача да разрешат. Една жена не може да носи тялото на един мъж; една дъщеря не може да носи условията на майка си. Тя казва: „Ще стана като майка си.“ Дъщерята никога не може да стане като майка си. Братът никога не може да бъде като баща си. Тогава питам: Този баща, но и той има баща. Ти си само псевдоним. Баща е само онзи, който може да даде, да предаде своите качества, и дотолкоз, доколкото той е предал качествата на сина или на дъщерята, дотолкоз, доколкото майката е предала своите качества, дотолкоз той е баща и тя е майка. Някой път децата не мязат на бащата, нито на майката. Тогава кой е бащата? Дядо му е бащата. Баща му минаваше за баща. Как ще определим един син, който е осиновен? Баща ли е?

Аз искам да ви дам една идея. Бащата е една обширна идея сама по себе си. Това са онези разумни сили, които функционират в дадения случай. Едно от тия същества минава и ще минава за баща, но зад него седи цял един свят разумен, който е вземал присърце вашите нужди и всички се интересуват. Ако някой живее на Земята, че никой не се грижи за вас, вие може да си мислите тъй. Вие може да мислите, после, може да схващате живота много ограничено. Вие схващате вашия живот при сегашното състояние. То е право, вашето положение. Туй, което сега желаете, трябва да се постигне. Гладният трябва да се нахрани, но едно нахранване не представя целият живот. Туй е само едно моментално желание, което трябва да изпълните. Хиляди яденета показват, че едно ядене трябва да става по друг начин.

Отклоняваме се от въпроса. Сегашните хора много малко се ръководят от глада. Всички се ръководят от апетита. Всички хора искат да бъдат малко тлъсти, пълни, всички искат да бъдат пълни. Всички ходят по апетита, но апетитът не е меродавен в природата. Меродавен е гладът. Гладът удължава живота, апетитът го скъсява. Всички ония хора, които умират в ранна възраст, все са се ръководили от апетита. Всички ония хора – поне аз така зная. Всички хора, които са живели един дълъг живот, са се ръководили от глада. В глада има едно хубаво качество – че човек при глада е доволен от малкото, което има, той го използува. При апетита не е доволен. Апетитът е голям аристократ. Той не се задоволява с едно ядене. Нахрани се.

И следователно, аз казвам: И в нашите чувства по някой път трябва да се водим по чувствата, по глада, а не [да] се водим по апетита. Ти искаш много да те обичат. То е най-голямото нещастие. Малко да те обичат, това е гладът; много да те обичат, това е апетитът. Много да мислиш, това е апетит; малко да мислиш и да си доволен от мисленето, това е гладът в мисълта. Гладът като принцип може да бъде приложен и тогава любовта никога не отслабва и никога не се изменя, когато се водиш по глада. А когато се водиш по апетита, отслабва. Някой като се ожени, след 3 седмици се разведе или след 2–3 години и се разведе – по апетита се е оженил.

Та, казвам: Един от еврейските царе, Соломон, когато е писал за любовта, съвсем е забъркал тази работа, съвсем се е оплел. Той имал толкоз много жени, оженил се е, за да стане умен, оженил се, набрал ги 300 жени и 600 наложници, близо 1000. Аз казвам: Соломон се е водил по закона на апетита и най-после в него прониква гладът, дето пише за таз възлюблена. Той пише, но той се е влюбил в таз мома, която го афронтирала и му казала така: [...]. Той си го турил само. Аз му чета мислите. И като възстановя цялата история, виждам къде не е казал истината. Кръшка там. Той турил думите в устата [ѝ]. [Тя] казва: „Човек като тебе, който има 300 жени и 600 наложници, ти не си за любов.“ Той ходил, искал [тя] да го прегърне. Тя му казала: „Има кой да те прегръща. Такъв като тебе няма какво да те прегръщам. Има кой да те прегръща. Нито пък искам ти да ме прегръщаш.“ Той турил, че уж тя иска да я прегърне. Тя ни най-малко не е искала. Той казва: „Когато станеш чист в мислите и чувствата.“ Там някъде се издава и казва, той казва: „О, дано да ми беше ти като брат!“ Той е скрил мисълта: „О, дано да ми беше като сестра!“

Какво означава сестра? В природата съществува един закон. Сестрата определя възлюблената на брата си. Един брат определя възлюбления на сестра си. Ако сестрата не обича своя брат, никога не може да намери своя възлюблен, понеже нейният възлюблен върви по линията на нейния брат. Ако братът не обича сестра си, не може да намери своята възлюблена, понеже възлюблената върви по линията на сестра му. Никога не може да я намери. Така върви великият закон, който функционира в целия свят. Казва някой: „Намери!“ Как ще го намериш? Та, казва той: „О, да ми беше като брат!“ А аз ще го туря: „О, дано да ми беше ти като сестра!“

Сега да се върнем към Соломона. Соломон каквото направил, и днес живее. Всеки от вас има по един Соломон. Всеки от вас има по една Соломонова философия. И в туй отношение няма какво да ви осъждаме. Когато човек престъпи разумните закони на природата, той е Соломон. Той казва: „Дадох на сърцето си да яде и да пие и както му се поревне, да направи, за да намери смисъла на живота.“ Той донякъде е дошъл до едно разрешение. Соломон дошъл до едно вътрешно разрешение.

Казвам: Ако ние вървим по буквите на този закон, ще паднем в някои крайности, в самата природа които съществуват. Любовта не е достояние само за едно сърце в света. Любовта не е достояние само за един човек. Помнете това. Любовта е достояние само за Божественото сърце и тя от него се изявява навсякъде и всички се ползуват. То е достояние на целия разумен свят. И тогава ти по туй течение на Божествената любов, ти може да разбереш. Тази любов, която не е минала през Божественото сърце, не е Божествена. Тя ще скъси твоя живот, когато любовта не е минала през Божественото сърце. Ако онзи, който ти казва, че те обича, а не е готов да се жертвува, тази любов не е минала през Божественото сърце; а [любовта на] онзи, който се жертвува за тебе, тя е минала през Божественото сърце. Ако ти се жертвуваш заради другите, твоята любов е минала през Божественото сърце. Така е истината. Не безразборна жертва, не да угодим на хората. Когато ние се жертвуваме за тяхното повдигане. Ако се жертвуваме, жертва е, която повдига другите, същевременно повдига и нас. Аз за тази любов говоря. В очите на тази любов няма никакво противоречие. Не виждам никаква лошавина в нея, никаква съблазън. Казвам: Съблазняваме се в нещо. Любов, която съблазнява, не е минала през Божественото сърце. Любов, която не съблазнява, тя е Божествена.

Сега искате да определите, искате да бъдете щастливи. Щастливи може да бъдете, но не търсете да бъдете щастливи, като идете в Небето. Ако тук, на Земята, не може да бъдете щастливи, не зная дали ще бъдете щастливи и в Небето. Каквото е тук, на Земята, такова ще бъде и на Небето. Н[о] такива караници, каквито има на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Че и на Небето има опака страна. Като идеш в Небето, ще те турят в опакото на Небето. Адът е опакото на Небето. Щом ти си се карал на Земята, ще отидеш в ада. Ако искаш да се радваш, да обичаш, ще отидеш в рая – място за проявление на истинската любов.

Казвам: Невидимият свят или реалният свят, който се проектира на Земята, едновременно в нас турят две страни, две течения. Едното течение – на положителната страна на любовта, а другото течение – на отрицателната страна на любовта. Едното течение е, което минава през Божието сърце, и другото течение е, което не е минало. Що не е минало? Бог казва за пророците. „Лъжа е“ – казва Господ. Тази мисъл през ума не е минала. Туй, което говори на хората, не е минало през ума му. Следователно всяко нещо, което не е минало през Божия ум, то няма да стане.

Вие искате да знаете коя е истинската любов. Тази любов е минала през Божието Сърце, минала е през сърцата на всички велики души. Тя е любовта, която твори. Дръжте се за нея любов.

Та, в съвременното християнство, като дойде Христос на Земята, той искаше да установи братство и сестринство, защото братът и сестрата, това са два стълба, това е положителната страна в живота. Аз оставям сега майката и бащата. Братът и сестрата, това са двете основи, върху които почива животът на човека. Той трябва да знае. Ако той има ясна представа какво нещо е брат, ако спазва качествата на брата, той всякога ще има помощта на когото и да е. Ако една жена спазва какво нещо е сестринството, ако знае какво нещо е предназначението на сестрата, всякога може да бъде щастлива. Човек сам никога не може да бъде щастлив. Самият човек, той е един в света, отдето трябва да започнат нещата. Туй, дето е Божествената цялост, дето се изявяват всички добродетели, туй, към което човек се стреми, някой път го тургаме надалече. Подразбираме един свят на възможности в широкия свят. Този свят и тук съществува.

Идете при един мравуняк и вижте колко са ограничени онези понятия на мравите. Те в своя мравуняк теглят. Мислят, [че] като техния свят няма. Те не знаят, че съществува човешка култура, че книги пишат, че музика има и всичките тези неща, които нашите учени са написали, те го измерват повърхностно и техните философи и архитекти казват: „Като нашия свят, като нашите къщи няма други.“

И ние някой път разсъждаваме като мравите: мислим, че туй, което сме устроили, като него няма. Но като излезем из мравешката купчина, като излезем в широкия свят, да съзнаем, че тази форма, която имаме, трябва да се измени. Червеят съзнава, че трябва да се измени. Червеят се стреми и мравите се стремят. Те изгубили посоката и вследствие на това останали дребни. Изгубили формата си. Ако вие изучавате живота на мравите, изучавайте го паралелно с живота на пчелите, защото мравешката култура, това е емблема на най-егоистичния живот в света, който съществува. По-жестоки същества от мравите няма. Един съвременник, философ, казва (то е като един анекдот): „Мравите станаха причина да се измени оста на Земята. За да ги избави, Господ наклонил оста на 23 градуса. Изменил температурата и всичките мрави пратил към екватора и оставил [в] умерения пояс да се развива културата на бялата раса.“ Щеше да загази бялата раса, ако бяха се развили мравите. То е този егоизъм, който още е оставил своите остатъци в хората. Пазете се от мравешката култура. Мравите са станали просто на пастърма. Като гледаш в тях, никакъв мускул няма.

Сега да се върнем, може на вас предметът да не е ясен, по причина, понеже представя една дълга история. Ако дойде един романист или един новелист, напише един роман в разказвателна форма, от самото начало да започне как се е развил животът... Ние сега имаме архаически форми. Мравите първоначално не са били такива, пчелите не са били такива, каквито са сега. Растенията не са били такива, каквито са сега. Животните не са били такива, каквито са сега. Съвременният човек не е бил такъв изопачен. Той не е такъв, какъвто е бил първоначално. Първоначално човек е бил грандиозен, красив, мощен. Първият човек, който дошъл на Земята – има едно различие, един спор, но онова, което знаем, [е] че първият човек е бил грандиозен човек, такъв, какъвто, ако се прояви, всички ще се адмирират. Всички – и по стойка, и по телосложение, и по ум, и по сърце, по разбиране, и по социалния строй, и мъже, и жени, и фамилията, и домът, то е било нещо идеално.

Задава се въпросът: Как при един такъв идеален строй, кой е станал причина хората да слязат на този уровен? Аз да ви кажа причината: от прозявката. Като се прозявал човек, станало е неговото падение. В прозявката в един момент първоначалният човек е изгубил връзката, връзката на своето съзнание с природата. Като се е прозял, той е обърнал внимание на прозявката, изучил нейното естество, защо е дошла и оттам насетне захванал един обратен период. След туй [дошла] тази епоха, [когато] се нуждае Господ да създаде втория Адам и да му покаже пътя. Това не е доказателство. Вторият Адам е произлязъл от първия Адам. Това е един мит. Някои казват: „Несъществено е доказателството.“ Аз не съм срещал доказателства, които доказват нещата. Аз съм опитал много лекари, лекуват болните. Той казва: „Това лекарство е опитано.“ Лекува болните и казва, че ще оздравеят. Как е доказано това лекарство? Като го опита, в един ден ще оздравее. Опитва го човекът – умира. Защо? Изключение има. Е, какво доказва? В доказаните неща няма противоречие. Доказаните неща са само в дадения момент. Казваш: „Това е доказано.“ Казваш сега, че този човек... Казваш на мъртвия да стане и той става. Това е доказано. Няма какво да доказвам на глупавите. Казвам: „Разсъждавай правилно“ и той разсъждава. На грозния казвам: „Стани красив!“ и той става. Няма какво да доказвам. На куция няма какво да доказвам, казвам: „Стани и ходи!“ Няма какво да доказвам. Да взема да му направя изкуствен крак да ходи, това не е доказателство.

Съвременната философия мяза на куклите, на изкуствените крака. Аз имам много остро ухо. Като чета някой философ, слушам, че краката [му] много тропат. Онзи с изкуствения крак много тропа. Човек, който има здрави крака, се отличава. Този човек стъпя много тихо. Някои хора стъпват с цялото ходило – разбирам, че техните крака са изкуствени. Някой човек стъпва на пръсти и после на пети и после на тази вътрешната гънка, която има крива линия, малко се понавежда. Тогава се дава равновесие. В ходенето, ако не знаеш как да ходиш, най-малко с 20 години ще съкратиш живота си; ако знаеш как да ходиш, ще удължиш живота си. Ако стъпяш на пети, 20 години ще скъсиш живота си; и постоянно ако стъпяш на петите, става сътресение на гръбначния стълб и туй сътресение ще измени естествения път. Тогава работите не стават точно тъй, както мислиш. Работите ще станат точно тъй, както той иска. Знаете ли какво е, ако тропнеш на един човек, какво ще стане с него? Ще стане това, което не искаш.

Сега искам да се освободите от чуждите мисли. Всички вие носите едно чуждо бреме. И аз да ви кажа кое е чуждото бреме. Дошъл е един ваш приятел, когото преследват, скрил си го вкъщи, вие сте неспокоен. Не че сте направил престъпление – скрил се е вашият приятел, който е виновен. Вие носите неговата тежест. Че като хванат него, вие сте непричом. Той дошъл, наложил се, намирате се между два огъня. – „Не си струва, приятел е. Човещина e.“ Трябва да съблюдавате и другото – да го предадете, борите се в себе си. Кое да направите, не знаете. Най-после решавате и казвате: „Няма да го предам!“ Неспокоен сте. Носиш идея, която не е твоя.

Казвам: Ако във вас дойде желание, сега този външен закон искате да разрешите, външния въпрос на любовта. Вие разрешавате закона на вътрешните отношения, които съществуват. Външните въпроси много лесно се разрешават. Аз виждам две същества, съединяват се, приятели. Виждам противоречието между тях. Да кажем, че те са от два пола – мъж и жена. У жената чувството на красивото и хубавото е така развито, музикалното чувство е развито, а у мъжа, индивидуалността у него е развита, интересуват го парите, къщата, нивите; и тия хора нямат допирна точка, те не могат да се разберат. Когато жената ще говори за хубавото, за красивото, той ще каже: „Какво се занимаваш с тия работи!“ Той ще разправя за къщи. Тя казва: „Какво ме интересува туй!“

И едното е право, и другото е право. Без къщи не може. Трябва да имаш къщица. Аз поддържам. Някой казва: „И без къща може.“ Една колиба да имаш, но все-таки не е една дупка. Може една колиба със стъклени прозорци. Виждал съм много хубави колибки. Аз се чудя на хората, които искат колибки. Те имат нужда от най-грандиозен палат, който Бог им е направил. Има 10 милиона слуги в кухнята, които слугуват в стомаха, за уреждането. Десет милиона слуги са това. Какво угощение, какъв пир е туй! Десет милиона слуги, които слугуват. И само кухнята каква е! Никой земен цар не може да се сравни. Онова, което става в неговите дробове, в неговия мозък, не може да му побере ума. Онези грандиозни размери, които стават и туй същество, което живее в този палат, е недоволно от това, което има. Туй същество иска по някой път да излезе из палата, да стане овчар, да се влюби в някого, да затупти сърцето му. Сърцето му постоянно тупти. А той иска отново да затупти.

Има два вида [ритъм] в природата. Единият ритъм е на Любовта, той е ритъм на Божественото сърце. Единият ритъм, в който има едно малко разногласие. Един консонанс има в него. В единия ритъм има прогрес, а в другия ритъм има израждане, има регрес. Тебе ти тупти сърцето по този начин. Но веднага се измени целият ти ум, някой път сърцето на човека като затупти. Този човек съвсем другояче мисли.

В съвременната психология са почнали да изучават. Има хора, които представляват 2–3 личности. Едно същество, което живее 30 години, свършило университет, след туй настане една фаза и туй същество го няма. Дойде едно ново същество. Втората личност, този човек след 30 години, той пак почва да го учи като малко дете. Тамън се научи и след 10 години дойде трети, и него занимават. И така се яви трети, четвърти, и пак замине и след 30 години дойде този, който е бил преди 30 години и започне точно оттам, дето е останал. Къде е ходил, никой не знае. По някой път разправя своята опитност, казва: „Не познавам себе си вече.“ Той, човекът, трябва да бъде нащрек. Той може да бъде обсебен от нещо чуждо. Може да бъде обсебен с някое наркотическо средство. Когато един лекар [те] тури на масата, тури ти нещо под носа и, въпреки своето желание, ще изпаднеш в сън. И като направи своята операция, ще се върнеш и ще видиш. Ако лекарите могат да разправят...

Такъв един изпит и в природата става. Ако човек имаше известни желания, той сам може да се хипнотизира. Човек и сам може да се хипнотизира, но ако знае закона. Може да се хипнотизира и сам човек, ако знае законите. Може да се хипнотизира за един час и след като заспи, след един час да се събуди. Ако той се приспи и не е казал да се събуди, не може да го събудят. Ти се хипнотизираш, заспиш, не туриш никаква клауза. Като дойдат другите, които искат да ти помогнат... Има болести, от които никой не може да ти помогне.

Та, казвам: Човешката мисъл трябва да бъде трезва. Всичките хора са дошли на Земята да се учат. Този живот, който имаш на Земята да се учиш, той е един от най-добрите, който сте имали. За бъдеще ще имате по-добър. По-добър от този не може да има; той не е добър, понеже не го разбирате. Някой път вие може да мислите, че сте един ангел. Че, вие били ли сте при ангелите? Ами еди-кой си писал, [но той] не е бил там. Може да четете някой философ, но този въпрос се изяснява много механически. Животът на ангелите – това са най-напредналите от човешката раса. Много от ангелите са излезли от човешката раса. Има две теории за ангелите. Едната теория е, че са същества, които се отличават по своята еволюция [от] човешката раса. То е така. Но има някои ангели, които са от човешката раса. Живеят в техния свят. Има хора, които са ангели, живеят между ангелите. Те са една среда между човешкия свят и Божествения свят. И онези, чрез които вземат грижа, Божественото у нас взема грижата.

Ангелите са крайно интелигентни същества, на които са поверени всички функции в природата. Всичко онова, което е в природата, се ръководи от ангелите, от тях. Всички ония най-важни функции се ръководят от тия разумни същества. Някои от тях се занимават с по-висшата еволюция, а някои от тях изключително се занимават с хората. Тях ги наричат служебни духове. Някои от тях са представители на Любовта. И затова Христос казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Не огорчавайте Духа на Любовта, който спасява туй, разумното. Туй е, което е спасително. Всяка интелигентност, всеки успех се дължи на това общество. Целият прогрес на цялото човечество се дължи на този вътрешен импулс. Човек трябва дълго време така да мисли, за да види само главните линии.

„Дано да ми беше като брат.“ И Христос, когато беше на Земята, каза: „Вие сте Ми приятели.“ После казва: „Идете и кажете на братята.“ Когато един мъж възкръсне, когато една жена възкръсне, какво трябва да кажем? „Идете и кажете на сестрите ми.“ Защото братът подразбира сестрата. Брат без сестра не е брат. Брат, който няма сестра, не е брат; и сестра, която няма брат, не е сестра. Майка, която няма дете, не е майка; и баща, който няма син, не е баща. Дъщерята е емблема на майка си; синът е емблема на баща си. И двамата заедно са емблема на дома.

Такава трябва да бъде идеята в човека, да изучава човек себе си по този начин. Друго разрешение може да се даде на съвременния социален ред на нещата.

Ние няма какво да поправяме сегашния строй на нещата. Ние няма какво да поправяме краката на гъсеницата, нито пък условията, при които тя живее. Тия гъсеници сами ще изменят своя живот. След време ще видите, че те няма да бъдат гъсеници, а ще бъдат пеперуди. Туй разбиране на съвременното човечество, то е само една епоха, през която минават хората. Вие не се занимавайте с лошите условия на живота. Туй е едно временно състояние, няма да трае дълго време, повече от 1000 години няма да трае. Хиляда години са един ден. Но онова, което е важно за младите... Туй учение е важно и за млади, и за стари едновременно.

Представете в ума си три положения: дръжте положението в живота на едно дете, дръжте живота на един възрастен човек в ума си и дръжте живота на един стар човек в ума си. Тия три положения да бъдат като полюси в ума ви. Вие трябва да имате едно дете, трябва да имате един мъж на зряла възраст и трябва да имате един стар човек, не хилав човек, а мъдрец, във вашия ум. Тогава вие съставяте един цял възрастен човек на 33 години. Това дете, този възрастен човек и този старец на 120 години съставят един дом. Тогава ще имате една основа, върху която ще можете да градите.

Вие седите и казвате: „Нямам никого в света.“ Ако вашият ум не може да се занимава с Бога, ако вашият ум не може да се занимава със светиите, ако вашият ум не може да се занимава с бръмбарите, с растенията, с рибите, тогава питам: Какво искате вие? С всички милиони същества вие трябва да се занимавате и да им дадете тяхната цена. Като видиш една малка буболечица, да я погладиш и да кажеш: „Колко ти се радвам!“ Да ви трепне сърцето. И на бръмбара да кажеш „Браво!“, като хвърка. И да кажеш: „Ако бръмбарът хвърчи, и аз може да хвърча.“ Нищо повече. В дадения случай един бръмбар, то е една дума от Бога. Ти си се обезсърчил и казваш: „Животът няма смисъл.“ Ти като погледнеш бръмбара да хвърка, Господ ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърка, ще се погрижа и за тебе. Това, което искаш, ще бъде. Бъди толкоз смел като него.“ Някой път може лошите условия да ни погладят. Лошото ще те остави. И като те остави лошото, хвръкни.

Ако не можеш да се радваш на един бръмбар, ако не можеш да се радваш на едно дърво, ако не можеш да се радваш на една риба, на една овца, ако не можеш да се радваш на едно дете, на някой човек, това аз наричам е живот на апетита. И във всичко туй, което съществува в света, то е създадено за нас. Всеки от нас трябва да каже: „Всичките тези хора, всичките тези форми са заради мене и аз съм заради тях. Всичките растения са заради мене. Аз се радвам, че между тях може да ходя. Всичките бръмбари са заради мене. Радвам се, че те са свободни.“ Те като са свободни, и ти ще бъдеш свободен. Животните като са свободни, и ти ще бъдеш свободен. Растенията като са свободни, и ти ще бъдеш свободен.

И тогава може да кажеш: „О, дано да ми беше Ти като брат, Който си създал всичко. Ти, Който си създал всичко, да ми бъдеш като брат, да може аз да Те обичам, да Те разбирам, да вляза в Твоята мисъл, да вляза в Твоите чувства, да трепери моето сърце, да видя колко е хубава Твоята любов.“ И тогава братът ще отговори, ще стане брат. И сестрата ще ти отговори и сестра ще стане. Когато братът разбира какво нещо е сестрата и когато сестрата разбира какво нещо е братът, тогава и двамата ще се разбират защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере за в бъдеще.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

13-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 24.XII.1933 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, хора, аз, казва, живот, свят, любов, всички, сега, казвам, път, земя, бъде, брат, сърце, години ,

 Неделни беседи , София, 24 Декември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder