НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Две правила

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Две правила

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, всички, може, бог, казва, обичаш, сега, любов, могат, бъде, мисли, живот, обича, знае, себе, казват ,

Утрини Слова , София, 17 Декември 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 13-а глава от Марка.

Тази глава е важна по своето съдържание. Общо и частно за всеки един човек. За да се разберат писанията, изисква се особено приготовление. Ако човек разбере само буквата на нещата, тогава ще се отдалечи от самата истина. Буквата - това е мъгла, това е тъмнина, в която човек нищо не може да разбере. Сега новият ред на нещата, новата култура. Царството Божие на земята не може да дойде, нещо друго трябва да го предшества. Всички тези изпитания и страдания трябва да минат. Хората трябва да изпият чашата на страданията до дъно - не само един човек, но цялото човечество, всички народи, за да се събуди тяхното съзнание. Сега хората казват: Не му е дошло времето. Но то ще дойде. Колкото повече закъснява, толкова по-зле. Ние мислим, че ако закъснее, може да се избегне. Закъснението е само, за да могат още някои да се свестят, да се приготвят. Който не разбира Писанието, той ще се уплаши. А страхът не е по Волята Божия, нито пък със страх хората се изправят. Страхът не дава един вътрешен подтик на душата, той е само едно ограничение. Страхът не може да внесе мир в душата. Христос казва: "Будни бъдете". Има три неща, които приспиват човека. Първо, неговите лични чувства - той мисли само за себе си, да се повдигне, да стане виден. Търговецът мисли да стане богат, ученият мисли да стане учен, силният мисли да стане силен, царете мислят да завладеят земята и да управляват. Всеки мисли само за себе си и мисли, че като постигне това, което желае, това е благото. Верующите спорят кой е на правата страна. Някой хлебар е опекъл 400-500 хляба и всички, които купуват хляб, спорят от какво брашно е направен хлябът. Целия ден спорят и казват: Да вземем този хляб или да не го вземем, хубав ли е, или не? Човечеството се намира пред фурната и спори за истината, за хляба. И спорят да го вземат или да не го вземат. Има един пример из живота на англичаните. Някой си английски лорд искал да опита до каква степен хората могат да вярват, доколко са верующи и лековерни. Верующият човек е решителен. Лековерният възприема, но после е колеблив. Хората, които се колебаят са лековерни. Казват му: Да отидем на гости. Той казва: Да отидем. Казваш му: Да не отидем на гости - той казва: Да не отидем. Казва още: Аз във всичко вярвам, аз обичам всички хора. Той е лековерен човек. Той не знае какво нещо е обич. Верующият човек има особени качества. Той е делови човек. Работи. Този английски лорд има мнозина длъжници. Дал в английските вестници обявление -в този и този ден, час и минута всички негови длъжници да дойдат - ще им прости дълговете. Събират се 400-500 души и коментират помежду си: Да не мисли този да ни опитва, да не е това някой капан? И така коментират, съмняват се, приказват. Само един беден човек, също длъжник, отвън пита: Тук ли е лордът или не? Той влиза вътре и затваря вратата, а колебаещите се ще чакат отвън. Като англичанин лордът е точен, изважда си часовника и казва: Има още три минути, има още две минути, още една минута. И след това казва на бедния: Твоите дългове са простени. Няма какво да даваш. А на слугата си казва: Дайте му отгоре още 100 английски лири. Всички вън се тюхкат и казват: Будали сме били. Но минал вече срокът. Сега ние всякога сме умни след като мине времето. Казваме: Така трябва да направим. Стоим пред някоя лордова къща. Някой казва: Да бях хванал търговия на времето, щеше да бъде така и така. Друг казва: Даваха ми една служба, да бях я приел. Навсякъде се колебая. Да вярваме и да не вярваме. Дали това е право, или не? И докато се научиш дали е право или не, ти изгубиш условията. Въпросът дали хлябът е добър, или не - това е въпрос само за 4-5 минути. Щом дъвчеш хляба, ще видиш. Една вода, за да познаеш дали е хубава или не, стига само една минута. Още като минава през гърлото, ако е чиста, усещаш приятност. Инак стиска гърлото, има една стипчивост във водата. В човека бушуват няколко вида чувства и тези чувства са от различни категории. И следствие на това човек се намира в едно особено състояние, у някои хора преждевременно се пробуждат висшите, Божествените чувства. Те трябва да дойдат като едно посято семе, по един определен път - не могат да се прескачат нещата. Най-първо трябва да се премине естественият живот и като дойдем до Божествения живот, той е най-високото стъпало, той е плодът на живота, ти не можеш да дойдеш до него, без да си минал другите стъпала. Та онези, които са дошли до Божествения живот, без да са опитали човешкия, те се връщат назад. Аз виждам братя и сестри, които се връщат назад. Аз виждам някои на 60-70-80 години, които се връщат назад. И казват: Изгубих един случай. Много голяма погрешка съм направил. Щях да бъда богат. Той сега се повръща назад. Ако беше богат, пак щеше да бъде същото. Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички посторонни желания. Те са прах в един дом. Мели са, има прах. Или някакъв мирис има вкъщи. Такива са нечистите мисли и желания. Те са отживели мисли и желания. Може за някого да са потребни, но за мене в дадения случай, са непотребни. Някой стар човек, когато наближава да умира, е лековерен. Крайно лековерни са старите хора. И вие ще бъдете такива. Като стане на 60-70-80 години, като наближи време да умира, човек казва: Едно време ядох пиле и имах сила. Ако похапна сега от него ще ми се върне силата. Едно време ядох баница с прясно брашно и сиренце, ядох кокошка. Като похапна от тях, ще ми се възвърне силата. Похапне си и после заминава. Три дена я има само - докато умреш. И ти трябва да се приготвиш, а пък ти си напълваш стомаха с какво ли не. Да не те завари онзи час в ядене и пиене. Мнозина казват: Не са уредени нашите работи. Но кои работи? Същественото не е уредено още във вас. Кое е същественото в живота? Същественото е Любовта към Бога. Ако ти имаш Любов към Бога, твоите работи са уредени. Любовта не е въпрос на знание. Човек може да знае и да няма любов. Човек може да знае, а може нищо да не знае и да има Любов. Любовта предшества всяко знание, всяко чувство, всяка постъпка. В нас трябва да се пробуди съзнанието и ние да възприемем Божията Любов, която се е изявила към нас. Аз съзнавам, че Любовта се е отправила вече към мене. Това е спасителният момент. Не че тогава любовта се е изменила. Може би с векове тая любов е хлопала на моите врати. Това трябва да бъде един акт само заради мене. И никой не трябва да казва: Аз вече се осигурих. Тогава това не е вече Божествена Любов. Щом ти вярваш, че си се осигурил, ти не си осигурен. Ти трябва да държиш дълбоко в себе си идеята, че си осигурен. Когато влиза чистият въздух, какво има да му мисля? Ще си отворя устата и ще кажа така: (Учителят вдишва въздух). Каква философия има в това? Лесна работа е. Остана ли аз да му мисля в какво количество да го приема, да го приема или не, не бих дишал както трябва. Така е и със закона на Любовта. Най-първо при Любовта ти ще се осигуриш. Първият закон е: Да обичаме Бога. Щом обичаш Бога, ще обичаш и ближния. Нали когато имаш една посадена ябълка, по-напред не си й обръщал внимание, но като цъфне и върже плод, и почнат ябълките да пожълтяват и да се зачервяват, ти почваш да обикаляш около дървото. Това е вече любов. Да, обикаляш, пазиш я, заградиш я и казваш: Много хубава ябълка, хваща ми окото. И късаш плод. Така щом ти имаш любов към Бога, тогава на земята твоите ближни ще те обичат. Щом ти обичаш Бога, ближните ти ще те обичат. Така действа законът. Тогава 101% е вярно и другото отношение: За да познаеш дали Бог те обича, то е много лесно, пробният камък е този - виж дали обичаш ближния си. Ако ти обичаш ближния си. Бог те обича. Ако не обичаш ближните си, Бог не те обича. Ти казваш: Аз не мога да обичам ближните си. Тогава Бог не те обича. Има и обратен закон: Искаш да знаеш дали ти обичаш Бога. Ако ближните ти те обичат, ти обичаш Бога. Това са вътрешни, мистически схващания на вътрешната школа. Сега вие мислите, че това го знаете. Не го знаете. Вашето знание е много повърхностно. Аз говоря за Любовта, която прилича на зазоряване от слабото към силното, докато дойде слънцето на зенита. Това е цял един период на човешкия живот. Човек върви тогава от сила към сила. Някой казва: Аз търся Бога. - Може да го търси. Хубаво е. Но ако Бог ви е намерил и вие сте го намерили, ако сте намерили вашите ближни и те са ви намерили, тогава въпросът е уреден. В това е пробният камък. За мистическия живот хората по възможност по-малко трябва да говорят, за да не би да кажат някога неща, които не са верни, понеже в духовния живот не се позволява никаква самоизмама и никаква лъжлива мисъл, чувство и постъпка. Не говори за това, което не е постоянно. Като казвам да не говорите, аз не разбирам съвсем да не говорите, но не говорете за това, което не е постоянно.

Аз ви давам две основни правила, по които да познавате как действа Великият Закон. Има много други правила. Два велики закона има, които са мярката. С тази мярка трябва постоянно да се наблюдавате, всеки ден да държите правилната посока. Вие сте в един процес на развитие и не знаете каква е крайната цел, какво е намерението на Бога. И малкото дете не знае намеренията на баща си, но бащата има намерения за сина си. Той иска да го направи музикант или лекар, или архитект. А детето нищо не знае по това. Не че бащата го прави, но бащата мисли какви условия да създаде за детето, за да се развива то. И Бог е предвидил за вас нещо. Той иска да стане нещо от вас. Дойдат страданията и изпитанията, от които вие много пъти страдате, негодувате, а не знаете, че те си имат причини. Ти не си ходил на училище и майка ти ще те вземе и ще те заведе, и там някой път ще ти теглят ушите, загдето не си слушал или си избягал от училище. Това става и в духовния свят. Ти мислиш, че си княжески син, вземеш аристократическа поза, а пък там не е важна кръвта, която носиш, а дарбата, която имаш. Кръвта, която не носи дарба, не е кръв. Кръвта, която носи дарба, която носи добродетели, това е ценна кръв. Кръвта, която не носи Божествена сила вътре в себе си, е човешка залъгалка. Младите от вас казват: Ние като остареем. Те мислят, че са млади и чакат остаряването и мислят, че като остареят ще намерят пътя. А старите казват: На млади години да беше щеше да бъде хубаво, но сега вече остаряхме. Младите казват, че не са стари и затова не могат да намерят пътя, а пък старите казват, че не са млади и затова не могат да намерят пътя. Това е едно криво схващане.

Във всяко едно чувство, даже и в най-низшето чувство, което може да се появи в човека, в най-долното чувство има една страна, Божествена, която вие не може да схванете, вие схващате само опакото на това чувство. Тогава повтаряте само опакото. Може да дойде във вас едно Божествено чувство и вие да схванете само опакото. Например, като дойде във вас Божествената Любов, вие ще искате да прегърнете някого. Хубаво е прегръщането, не е лошо. То е един метод на природата - майките прегръщат, паразитните растения прегръщат, котката като хване нещо, прегръща го, като хванеш хляба, прегърнеш го. Обаче Божествената Любов изключва всички прегръдки. Божественото като дойде, трябва да се освободите от всички стари навици и прегръщания. Някой може да те обича и може да иска да те прегърне, но след като те е прегърнал, той ще остави по тебе всички лекета от своята любов. Ти после не можеш да се освободиш от лекетата на неговата любов. Не че любовта е лоша. Какво подразбирате вие под думите "прегръдки", "прегръщания"? По Божественому позволява се да прегърнеш само мъртвия и като го прегърнеш, той трябва да оживее. Живия няма да прегръщаш, а мъртвия ще го прегърнеш, ще го стиснеш и той да оживее. И като оживее, ще го пуснеш. И ти ще се радваш, че си дал нещо от себе си, живот си дал. Прегръщането трябва да носи живот. Когато Бог ни прегърне, Той ни дава нещо от себе си. А пък ние искаме да прегръщаме, без да даваме нещо от себе си. Да не се заблуждавате. Как вие го разбирате този въпрос или как аз го разбирам, не е важно, но важно е действително как е. Прегръдката от Божествено гледище трябва да внесе живот. Внесе ли, тя е Божествена, Не внесе ли живот, тя е една обикновена прегръдка. Могат да си я имат хората, но на нея не може да се разчита. Аз ви казвам това, но то не бива да става спънка за вас. По някой път, колкото пъти съм ви говорил, виждам, че вие не разбирате това, което ви говоря. Ще дойде някой и ще ви разправя наизуст това, което аз съм разправял. Той го е запомнил, но не го е опитал още. У него има едно желание да изкаже това, което аз съм казвал. Това е една грамофонна плоча. След като съм говорил на магнетофона и го пусна после, лентата се завърти и почва отначало докрай да повтаря. Грамофонната плоча същото прави.

Някои ще ти говорят разумно, ще ти доказват логически това и онова и най-после ще ти дадат един образ, който и малките деца могат да разберат. Този пример, този образ има отношение към живота, към природата, към Божественото. Но ако този пример не може да стане плът и кръв във вас, да ви даде една светлина, тогава той е едно забавление, една залъгалка за вас. Хубаво е ако вие можете да изкарате от примера скритото богатство. Ще ви дам един пример, за да видим вие как ще го тълкувате. Бащата на заминаване казва на сина си: Нямам голямо богатство, имам само една тояга, която е останала от дядо ти. Тази тояга ти завещавам. Тази тояга ще ти бъде за късмет. Навсякъде я носи и гдето и да отидеш, служи си с нея - ще успееш. Така казал и дядото на сина си. Но синът схванал думите на баща си по буква и 15 години ходил с тоягата, но не му вървяло. Той си казал: Какъв будала бях да вярвам в тази тояга. Не ми върви. И да я продам, много пари няма да взема. Един ден му дошло на ума да я изгори. Но насреща му иде един бик, той викнал подир бика, ударил го с тоягата, счупила се тоягата и потекли пари от нея. Бикът избягал, тогава той си казал: Защо този бик не дойде по-рано? А всъщност тази тояга била пробита, всичкото богатство било турено вътре и отгоре тоягата била хубаво завинтена.

И вие опитайте тази тояга и извадете съкровището, което е скрито вътре в нея. Тогава и човек ще станеш, и учен ще станеш. Щом имате една тояга, не я носете само, но вижте какво е скрито в нея. Тоягата е емблема на човешката воля. Сегашните хора носят бастуни - всички носят, и аз нося. Моят бастун има един пентаграм и един пръстен. Но когато аз нося бастуна си, нося го по няколко начина. Гледам, че някой само го върти или го туря на земята. Този човек е с три крака. Човек, който носи бастун или много нещо ще свърши, или нищо няма да свърши. Всички маги в древността са носили тояги, направени от леска в ръката си, а пък сега всички носят бастуни, но не са маги. Магът носи тази пръчка в ръката си и в известни случаи само я употребява.

Да допуснем, че имате един приятел, в когото се съмнявате. Един ден той ви пише: Аз ви обичам, за вас съм готов да направя всичко. Искайте от мен. Като пише той тези думи, че всичко може да направи за вас, вашето мнение се изменя. Ето този човек употребява своята магическа тояжка - своето самопишещо перо. А пък ако пише той, че иска да те утрепе, тогава съвсем друго действие ще има неговото писмо. Когато някой маг прави известни движения, той е свързан с природата. В природата всичко е разумно. Например известен облак е разумен. Аз напиша едно писмо на онзи, който ръководи течението на този облак. Пиша му: Моля ви се бъдете така добър, ще съм много благодарен, ако малко отклоните това течение. И ако напиша едно писмо до този, който ръководи дъжда, той ще спре дъжда. А може да се направи и обратния опит -да вали дъжд. Или пък духа силен вятър. Вие имате магическа тояжка - може да го спрете. Сиромах сте. Сиромашията, това е облаци. Има велики духове, които ръководят сиромашията. Ще им напишеш едно писмо и ще им кажеш: Не ми пращайте тези слуги. Аз имам намерение сам да си слугувам. Сиромашията е един слуга, който иска да ти слугува. Ти ще кажеш, че сам искаш да си слугуваш. А защо идва сиромашията? - Всеки, който е писал на Господа да му прати някого, който да му слугува, тогава идва сиромашията. Ще дойде някой си просяк или някой разбойник, те са все слуги. Онзи, който ще трябва да ни слугува, той трябва да е по-долен, по-невежа. Той трябва да бъде по-умен. Учителят служи, а учениците изпълняват. Майката слугува и детето изпълнява волята на майката. А пък ние сега искаме служителство от слабите, хилавите и невежите. Какви слуги могат да бъдат те! Христос казва: "Пазете се от всички тези заблуждения, иначе ще се лишите от едно голямо благо". И после казва: "За оня ден нито ангелите знаят, нито Сина знае, а само Отец знае". Всичките тайни са вътре в ума на Бога: Някой казва: Не могат ли да се кажат? Има неща, които не могат да се кажат. (Една сестра се изкашля.) Тази сестра пее по новия начин. Не мислете, че тя ме безпокои, тя не ме безпокои. Тя е един пример доколко е силно вашето внимание. Тя не иска да млъкне. Аз виждам, че всеки се безпокои. Дали е приятно, че сестрата пее? Вие мислите, че много сте ме слушали и че знаете. Съсредоточете ума си върху нея и ще престане кашлицата й. Защо не съсредоточите ума си върху нея? Изисква се една минута, половин минута, за да престане нейната кашлица. Но вие ще кажете: Защо не го направите вие? - Понеже мене ми е приятно да слушам това. Но ме безпокои вашето безпокойство. Това са души, които я безпокоят. Това са нейни праотци, повече от 30 души са в нея, които са изостанали и те кашлят сега. Тя е направила погрешка, че е взела билет и за тях и те са дошли. Зад всички болести седят все низши същества. С плач тази работа не се поправя, работа се изисква. Като дойдем при Бога, работа се изисква, и да ви е приятна тази работа. Едно хубаво чувство, една хубава мисъл, това са неоценими богатства. Сега у вас, у всинца ви има ред стари навици - навик да се покажете благочестиви. Не е важно само отвън как човек постъпва, а е важно как мисли и чувства в себе си. Не мислете, че добрият живот е във външността. Не, дълбоко в неговата мисъл е важно как живее човек. В даден случай каквото прави, да участва със своето съзнание. Да улесним малко сестрата, да престане кашлицата й. (Кашлицата престана.) Аз взех част от кашлицата й.

Има нещо съществено в живота. Без него всички други придобивки са без съдържание. Ако нямате това същественото, вие ще приличате на една пробита стомна, в която каквато и течност да налеете, ще се излее. Безполезно ще бъде да носите тази стомна. Божествените блага могат да се разберат само когато човек има един установен характер. Една сестра ми казва: Всичко знаеш, каква нужда, имаш да четеш? Това е едно погрешно схващане. Онзи, който всичко знае, той чете повече от всички. И онзи, който всичко вижда, той вижда повече, отколкото всички други. Но от четене до четене има разлика. Ако аз река да чета, аз възстановявам нещата. За мене едно четене представлява един кинематограф. Като чета, аз си възстановявам един филм, възстановявам миналото, станало преди няколко хиляди години. И аз проверявам нещата кое е вярно и кое не. Проверявам как действително са станали нещата, а другите предполагат. Когато чета Евангелието, аз установявам филма, миналото, станало преди две хиляди години. Това, което е писано в Евангелието, това са откъслеци. Не е нещо цялостно. Христос е говорил много работи, които са пропуснати. Ти като четеш, ще ги възстановиш. Например виждаш един човек. Да кажем виждаш неговото ухо, но неговото ухо не е отделено от тялото, ще видиш какво е отношението на ухото към лицето. Онзи, който знае да чете, чрез четенето ще влезе във връзка със самата реалност. И всички вие така трябва да се научите да четете. А пък вие сега се спъвате в запетаите и в точките. В четенето трябва да знаете, че там няма една равнина, една гладка повърхност, но има една плоскост, огъната, с планини, езера, долини и прочее - с много голямо разнообразие.

Вие сте били млади, тогава сте писали любовни писма. С едно писмо свършва ли се работата? Не, пишеш едно писмо, две, три, четири, пет и пр. Напишеш цял куп писма. Когато ние се обръщаме към Бога, ако нашето молитвено писмо не стига до Него и го връщат назад, значи писмото ни не е пристигнало. Защото, за да пристигне молитвата, тя ще мине през всички категории същества, за да бъде цензурирана. И това писмо, като отиде при Бога, ще е описателно вече. Някой мисли, че е казал молитва, когато се моли като онзи фарисей: Благодаря Ти Господи, че аз не съм като онзи човек грешен. Такава молитва не е отишла. Всяка една молитва като не е чиста, като не е съставена добре, тя като мине през онези същества, които цензурират, те ще направят поправки и тогава тя добива красота. И като отиде така при Бога, ние добиваме тогава голяма радост, разбираме, че всичките поправки, които те са направили, са на място. А ти казваш: Аз се молих. - Но твоята молитва е приела всички поправки от тези двете категории ангели и ти си доволен. Най-първо вие трябва да се научите да се молите. Това е метод за добиване на благороден характер. Вие не може да имате благороден характер, ако не се молите. За облагородяване на човешкия характер, на човека, освен Любовта, друго средство е молитвата. От молитвата трябва да има един резултат: да станем силни, мощни и способни за работа. И нашите приятели от невидимия свят да са доволни от нас и ние да сме доволни от тях. Казано е: "Будни бъдете!" Само онзи, който е буден за Любовта, за Мъдростта, за Истината, нему може да се поверяват в бъдеще тайните неща, от които ще зависи неговия растеж.

Тепърва имате нужда от Любовта, досега майка ви ви е носила на ръце. Сега ще ви турят на краката ви. Сега имате повече нужда от Божията Любов, отколкото в миналото. Кое беше първото правило, по което се познава дали Бог ви обича? Като обичаш ближния си, това показва, че Бог те обича. Кое беше второто правило? Като обичаш Бога, ближните, всички те обичат. Ами вие като не се обичате, тогава какъв е законът? Ако вие се обичате, значи Бог ви обича. Ти обичаш, значи Бог те обича. Не обичаш. Бог няма да те обича. От това правило няма изключение. Ти казваш: Този човек аз не мога да го обичам. Както напредналите същества помагат на тебе, така и ти помагай на другите. Този, когото не обичаш, твоя ближен - и в него има нещо добро. Да обичаме ближните си е едно нещо, да обичаме враговете си е друго нещо, а пък да обичаме хората е съвсем друго нещо. Не смесвайте тези три неща. Те са разни категории от Любовта. Ближните си ще любиш като себе си, а пък врага си ще любиш, но не казва като себе си. За Бога казва: "Ще Го любиш с всичкия си ум, душа, сърце и дух" - те са четири положения. Без тях ти любов към Бога не можеш да имаш. Ако твоята душа, твоята сила, твоето сърце и твоят ум не участват, ти не можеш да обичаш Бога. А пък при любовта си към ближния ще участва твоето Божествено естество. Ти трябва да обичаш ближния си така, както Божественото обича. Или с други думи: Бог, Който живее в тебе, дай Му място да се прояви и заедно с Него, и ти вземи участие в тази Любов. И ако това правило се прилага, много малко мъчнотии ще има. Това правило могат да го приложат учители, ученици, слуги, господари - всички. В семействата мъжът и жената могат да приложат това правило. Тогава други правила няма. Другите неща са лотарийни билети - я излязат, я не. Но този е единственият билет, който всякога печели. Като го вземеш, ще спечелиш от него. Сега да останат тези неща във вас - будно да бъде съзнанието ви в Любовта ви към Бога и към ближните. Будно да бъде съзнанието ви към Мъдростта и към Божията Светлина. Будно да бъде съзнанието ви към светлината ни, към светлината на нашите ближни. И светлината на нашите ближни да бъде будна към нас. Будно да бъде съзнанието ни към Истината и силата на Истината да обгръща вас и всички, които обичаме.

Отче наш.

13. Утринно Неделно Слово, държано на 17-ти декември 1933 г., 5 ч.с., София - Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, всички, може, бог, казва, обичаш, сега, любов, могат, бъде, мисли, живот, обича, знае, себе, казват ,

Утрини Слова , София, 17 Декември 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder