НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Работа и почивка. Любов и Мъдрост

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Работа и почивка. Любов и Мъдрост

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, хора, сега, любов, живот, дойде, свят, природа, работа, ден, бъде, почивка, закон, всички ,

 Неделни беседи , София, 12 Ноември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Грее Слънцето“

Ще прочета 11-а глава от Посланието към Евреите. Тази глава говори за вярата.

„Духът Божи“

Ще говоря върху важността на почивката, каква роля играе почивката в живота. Ще взема 7-и стих, 4-та глава от Притчите. „Най-главното е мъдростта: придобивай мъдрост.
Животът има две страни. Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме да реализираме нещата. Не е вярата, която днес реализира нещата; вярата реализира нещата за в бъдеще, а за сегашните неща се изисква друго нещо. Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование. Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование. Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях.

Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора си имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения. Религиозните хора мислят за Бога това, което не е; и светските хора мислят за Бога това, което не е. Религиозните хора мислят, че като са религиозни, Бог ще постъпва към тях малко по-особено, с по-други отношения. А светските се запитват защо Бог е толкова несправедлив. Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора. Например хората не могат да разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени. После, защо едни постоянно работят, а други си почиват. Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам си е причината? Ако синът се е пропил, той може да каже, че е наследил пиянството от баща си. Бащата пък може да каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н. Кой е виновен за това? Отде произтича този порок? После могат да дойдат до кръчмаря и да кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого си. Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари. Той е трябвало да бъде умен, да не пие толкова много.“

Досега аз срещнах само един учен кръчмар, от Нови Пазар, който беше от гръцко произхождение. Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му да пие, той му казвал: „Слушай, малко да пиеш. В мой интерес е малко да пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях да проповядвам на тия хора? Те нямаше да дохождат при мене. А сега ги събирам като проповедник и им проповядвам.“ Аз не му отговорих нищо, но го погледнах, поусмихнах се малко и му казах: „Много добра философия е тази.“ Аз не направих никакво възражение, не му казах, че не е прав. Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за да им проповядва. „И сега – казва той – и на дявола служа, и на Бога служа.“

Казвам: В живота си ние трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как да почива, но може да почива само умният човек. И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат. Страданията заставят човека насила да си почине. И ако ние се научим да си почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма да съществуват за нас. Но понеже не си почиваме както трябва, затова идват страданията. Почивката е необходимост за човека да събере в себе си известни сили. Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него да го заставят да си почине. Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко да завладеят, всичко да постигнат на Земята. Това е едно погрешно схващане. На Земята ние нищо не можем да придобием. Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще си замине. Докато живее, човек може да спечели пари, да направи няколко къщи, да има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще си замине такъв, какъвто е дошъл. Това всеки трябва да знае. Ако мисли, че ще вземе нещо със себе си, той се лъже.

Вие не трябва да се обезсърчавате, да казвате, че животът няма смисъл. Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма да имаш почивка. Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма да имаш почивка. Там няма място за твоя яхър. И затова, понеже на онзи свят не приемат с никакъв товар, вие ще отидете там такива, каквито сте дошли на Земята, без никакъв багаж. Свободен си дошъл, свободен ще си отидеш. Ние не разбираме, че това състояние е една почивка. Бог иска да ни освободи от ненужните страдания. Той иска да ни даде почивка, да ни покаже, че промисля за нас. Ние искаме да оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав. Този е крив, онзи е крив.“ Всъщност кой е прав и кой е крив, не се знае. И сиромахът е крив, и богатият е крив. И ученият е крив, и простият е крив. В какво са криви? Че не си почиват. Вземете, например, богатия човек – мисли да заграби целия свят, това богатство го измъчва. При всичките беднотии на сиромаха Господ му казва: „Спри малко, почини си.“ Той казва: „Защо ми е тази сиромашия?“ И той се мъчи. И богатият се мъчи, и бедният се мъчи, и двамата не спират, не си почиват. Ако искаме да убедим хората в тази истина, те ще кажат: „За предпочитане е богатството.“ Да, за предпочитане е разумното богатство. Друг пък ще каже: „За предпочитане е сиромашията.“ Да, за предпочитане е разумната сиромашия. Ако е въпрос за глупава сиромашия, километри да е от мене; и ако е въпрос за глупаво богатство, и то да е километри от мене. Нито глупава сиромашия, нито глупаво богатство, но разумна сиромашия и разумно богатство, в които мога да си почина, да бъда полезен на себе си и на ближните си.

Вие трябва да схванете този въпрос добре, понеже сегашният строй е резултат на хиляди поколения. Следователно, за да оправим света, ние трябва да викнем всички тия поколения да участвуват в това изправяне. Какво ще оправям аз работите на този свят? Те яли и пили, направили, пък аз ще трябва да им плащам дълговете. Кой каквото е ял и пил, да дойде да си го плати. Казвате: „Поне да оправим младото поколение.“ И младото поколение само ще се изправи. Трябва ни една среда. Освен това ще вярваме, че в младото поколение е вложена разумност само да изправи своите погрешки. Пък младото поколение има и доста сила да приложи своите добродетели. И двете неща са вложени в човека. Човек, който не работи, той всякога е изложен на несрети в живота. Това всички трябва да знаете. Има една наука в света, която, ако ние възприемем, можем да уредим живота си. Няма какво да чакаме на някакъв нов строй.

Сега аз не казвам, че ние трябва да се спираме, но и да искаме един нов строй, той няма да дойде сега. Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може да дойде този нов строй. Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може да дойде. Той може да дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва да имаш гориво, топли дрехи и ядене. Като минат тези месеци, топлият ден ще дойде. Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва да отидеш и да го вземеш. И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата да потропате, но трябва да знаете и номера. Ако не знаете номера, вие ще потропате на друга някоя врата, отдето нито глас, нито услишание ще чуете от тогова, когото очаквате.

Та, в съвременния свят хората, които нито почиват както трябва, нито работят както трябва, са хора, които живеят извън рамките на любовта. Да живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може да се прояви. С любовта започват всички работи, с любовта започва животът. След като започне животът, тогава ще се явят другите работи. Значи, първо трябва да се яви животът. А двата полюса на живота, това са работата и почивката.

В първата възраст на живота майката работи, детето възприема. Когато майката остарее, тя почива, а детето работи. Случва се, че детето е ревливо, събужда майка си по 15 пъти на вечер. Защо плаче това дете? Защо плаче, и то не знае. Един наш познат, доктор Дървов, който сега е в онзи свят, ми разправяше една своя опитност. Жена му беше белгийка. – „Една вечер – казва той, – жена ми взела билет за концерт и отиде с някои свои познати, а аз останах дома с малкото дете. Страшно нещо било да се разправя човек с малко дете! По едно време като зарева това дете, че не млъква. Нищо не мога да направя, за да го успокоя. То реве ли, реве. Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото си изкуство като лекар, но не млъква това дете. Жена ми пък си дойде към 12 часа и аз се чудя какво да правя с него. Най-после виках светиите на помощ, но и това не помогна. Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко да плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше да ти каже една истина, а именно: искаше да ти каже, че трябваше да го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него. Но това дете ме изкара от търпение и аз се обърнах към Бога. И наистина, скоро това дете се успокои и заспа.“ Значи това дете е възприело нещо от Бога.

Как мислите, каква ще е била тази молитва? Всеки случай, тя не е била механическа молитва. Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута. Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза. Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от себе си. Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него. Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея. Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в себе си.

Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават. Какво ще правим тогава? Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа. Вие никога не сте викали Господа. Казвали сте: „Защо ни е Господ?“ Постоянно сте се съмнявали в Него. Разправям на един материалист, че според него, ако рече да се помоли на Господа, това е унижение. – „Да, по-глупава работа от молитвата има ли?“ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива да ѝ се моли, да ѝ казва, че без нея не може да живее, че ще умре без нея? Да се моли на Бога било унижение, а да се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение. Прав си, казвам му, ти трябва да се молиш на тази мома, как да не се молиш. И силният се моли. Как? Като се счупи кракът му, се моли, разбира се. При това положение ти можеш да се молиш и на детето, което може да ти услужи тогава. Тогава няма никакво унижение. Унижение е за здравия да се качи на болния и да иска от него да го поноси малко. За предпочитане е да носи силният човек на гърба си слабия, отколкото слабият да носи на гърба си силния.

Сега ще приведа това положение във вашия живот. Вие никога не трябва да оставите вашите слаби мисли, желания и постъпки да носят силните ви мисли, желания и постъпки. Ако правите това, вие никога няма да можете да си починете. Затова впрегнете вашите силни мисли, желания и постъпки на работа – те да услужат на слабите ви мисли, желания и постъпки. Силните ви мисли, желания и постъпки трябва да услужат на слабите, иначе ще се яви една вътрешна дисхармония.

В живота на съвременните хора има ред заблуждения, големи противоречия, вътрешно недоволство, поради което те едва се търпят. Това недоволство съществува в по-голям или по-малък размер и в учените, и в богатите хора, с изключение само на онези, които разбират добрия живот. Съществува един атавизъм и хората казват: „Да се примирим, че каквото даде Господ, да го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде, да го носим. Като казваме, че каквото дойде, трябва да го приемем, аз разбирам само разумното в света. В разумното има почивка, в неразумното има работа. Питам: Какво ще придобие един човек, ако го поставят цял живот само в почивка? Не е въпросът да бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много. Всичкото нещастие е в чрезмерната работа. Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва да работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден. Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха си да работи цели 12 часа на ден! В такъв случай приложи за стомаха си не 8 часа работа, но само 4 часа работа. Приложи за стомаха си работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа. Това ще бъде една почивка за стомаха. И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва да бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?

Здравето е израз на добротата. Само добрият, умният човек може да бъде здрав. Който не е добър и разумен, той не може да бъде здрав в пълния смисъл на думата. Който не е добър и разумен, той не може да работи и да почива. Има нещо хубаво в почивката. Най-хубавите неща се добиват в почивката. След като си работил, като седнеш, да усещаш едно приятно чувство в себе си. Като си почиваш, да бъдеш в унисон с окръжаващата природа.

Казвам: Най-голямото е мъдростта. Необходимо е едно знание за почивката. Едно е похвално сега: че хората искат да увеличат почивката, да се намали малко трудът. Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за да се изтощават толкова. Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора. Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото. Ние искаме всичко държавата да уреди. Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва да има кой да изпълнява.

Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите. Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане. Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания. Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има. И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят. Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени, че да има какво да ни разправя, [да има] какво друго да ни даде.

Сега ние очакваме на Господа да оправи света. Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях [да] постави в Царството Небесно. Вярна е тази идея, но като концепция е крива. Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други – свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират. Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение. Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те [не] могат да направят, не могат да го приложат. Какво могат да направят министрите днес? Те могат да издадат един закон или една заповед. Но кой ще я изпълни? Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?

Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним. Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили. Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия. Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват. Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях. Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително. Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува.

Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме. Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без да взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата. То си мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света. Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така. Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно да стане това нещо. Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.

Казвате: „Как може да бъде силна?“ Като направи една погрешка. Който не е направил една погрешка, той е слаб човек. Казвате: „Как да добия тази сила?“ Сам ще изправите погрешката си. Който може да изправи погрешката си, той е силен човек. Следователно, за да добиеш сила, ти трябва да изправиш погрешката си. Казвате: „Как да изправим погрешката си?“ За да изправиш погрешката си, трябва да направиш няколко опита. Направи един опит първо, макар той да излезе несполучлив. Направи един опит и после ще видиш. Така правят хората опити и с аеропланите. Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат да ни здрависат.

Сега, всеки трябва да се запита кое е онова, което човек може да направи. Всеки човек има в себе си една разумна страна, която е фактор в неговия живот. Аз не говоря за физическия човек, но за онзи разумен човек в него, който е фактор на външния живот. Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. Той трябва да чака този момент, да не бърза. Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности. Щом израсне, около нея започват да се сгрупирват хора и тя трябва да знае как да постъпва с тях. Ако тази мома не знае как да постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея? Тя скоро ще изгуби своето положение.

Казвам: Сега всеки трябва да се готви за онези условия, които ще дойдат. Каквото пожелае човек, това може да стане. Един ден цар може да бъде. Но кога? Когато му дойде времето. Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш да станеш, но когато му дойде времето. Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй да закъснеят. Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди да е тръгнал тренът. Ти трябва да чакаш трена, а не той тебе. Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе. Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата да ги чака, а не те нея. И поет да си, и философ да си, и учен да си, и цар да си, природата никога не чака. Вие трябва да се качите на нейния трен две минути преди той да е тръгнал. По този начин работите ви ще бъдат уредени.

Сега, другото възражение, което може да се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става. На това твърдение аз правя едно малко възражение: с един човек камък става. Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе? Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия, за да изясня тази идея, да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от стария Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам. Така беше едно време с Авраама. Той имаше синове и дъщери. Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.

Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше да роди?“ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца. Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца. Значи майката трябва да бъде стара и бащата трябва да бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч. Аз взимам „коза“ и „пръч“ в техния най-чист смисъл. Какво лошо има в един пръч и в една коза? Това са изрази на езика.

Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“. Това не е вярно. Човек не може да се напие като магаре. Един българин отишъл на гости на кръстника си със своето магаре. Вечерта като яли, той бил принуден да пие за хатъра на кръстника си, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре. Като тръгнал да си отива, той пак се качил на магарето си, което предварително напоил. Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега да пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече да пие и тръгнало да си върви. – „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих. Ти си по-умно от мене.“

Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и да се оправдаваме, нищо не ни извинява. Като казваме, че някой се напил като магаре, имаме предвид слабостта на магарето. То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве, да чуят, че магаре има. Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост. И слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи. Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш. Това са неща за изяснения, от които не може да се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре. Магарето има съвсем особени понятия за живота, а човек има други. Но понякога ние трябва да взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум. Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва да се ползува от своята и от опитността на другите хора?

Преди 30 години минавах покрай един мост на река, дето на брега седи един рибар и лови риба. Слушам го, той мърмори нещо, псува. Питам го: „Защо псуваш?“ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви да се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може да се улови. Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност да се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо да я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде да се хване на холтата, това искам аз!“ Аз си продължих по-нататък пътя и си разсъждавам: Колко е умна тази риба! Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха да се избегнат. А рибарят се ядосва, че не е хванал тази риба. Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска да му каже: „Бъди толкова умен като тази риба! Учи се от опитностите, които имаш в живота си, и не повтаряй своите глупости в своя живот. Гледай и втори път да не те уловят.“

Сега, има една велика истина, която се преповтаря навсякъде. Тази истина е, че светът ще се поправи. Но как ще се поправи светът? Чрез работа и почивка. Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка. Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да [се] заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите. На всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Какви методи трябва да се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва да се даде работа. Този закон трябва да се приложи вътре в живота. Ще кажете: „Ами при тази криза, която сега съществува, какво трябва да се прави?“ Аз не искам да говоря за кризата, но питам: Как се ражда кризата в света? В Америка има повече от 25 милиона хора, които нямат никаква работа. Същото нещо се забелязва и в Германия, във Франция, навсякъде има безработица. И днес всички държавници изучават условията, при които се ражда кризата. Причината седи в това, че първоначално още в строя не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка. Вследствие на това непредвиждане съвременните хора се намират в трудно положение.

Аз мога да ви приведа ред примери и в семейния живот. Когато бащата иска да има много деца, а не предвижда колко е необходимо за издръжка на всяко дете, в това семейство се ражда криза. Представете си, че този баща има 12 момчета. Като не може да ги издържа, ще каже: „Момчета са те“, лесно ще се справи с тях, ще ги прати на работа. Добре, ами ако тези деца са момичета, какво ще ги прави? Ще иска да ги поддържа да учат, да отидат в странство, но за всяка една от тях ще трябват около 400–500 000 лева. Отде ще вземе тия пари? Защо му са тия 12 момичета? Ще му трябват 12 зетя. Защо му са тия 12 зетьове? Ще му трябват 12 зестри. Значи две деца му са достатъчни. В това отношение циганите са по-практични. В тях момъкът плаща за момата, а у нас е точно обратното: момата плаща за момъка. В съвременния цивилизован свят момата трябва да плати на момъка, ако иска той да я вземе, но и с това въпросът не се решава правилно. Да се родят 12 момичета в един дом, това е неестествен процес. Аз съм проследил този въпрос и съм дошъл до това убеждение. Вземете в птиците, например: там се ражда едно мъжко и едно женско, после пак едно мъжко и едно женско. Ако има 10 малки, 5 от тях са мъжки и 5 – женски. В хората, обаче, този закон се е изменил. Те са изменили и закона за природата по отношение на своя живот, вследствие на това в живота им има една аномалия.

Съвременните лекари изследват въпроса каква вреда може да принесе радият на човечеството. Според тях, оказа се, че радият е в състояние да измени цвета, формата на нещата и може да деградира един човек, да го върне назад в неговото развитие. Те казват още, че след 20–30 години или най-много след един век ще имаме поколение, много по-хилаво от сегашното.

Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората. Един от Вавилонските царе, като съгрешил, станал животно и пасъл трева в гората цели 7 години. Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал да управлява. Ние не знаем, че има сили в света, които могат да ни деградират. Ако не вървим според законите на природата, могат да ни деградират. Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство. Друг ред в природата няма. Щом имаш една лоша мисъл, ще се роди и едно лошо чувство и една лоша постъпка. Коя е причината да се народят лоши мисли?

И тъй, да дойдем сега до практическата страна на живота. Аз взимам вярата като един барометър на любовта. Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта. Да вярваш, това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие. Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може да дойде вярата. Разумността е пък външно условие, в което човек може да манипулира, да използува тия условия. Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.

Религиозните хора бягат от света, като казват, че тези хора са грешни. Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично. Че светските хора са грешни, това е право, но и религиозните не са по-праведни. В едно отношение са по-праведни, но не навсякъде. Аз мога да ви приведа от историята ред примери, от които да се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни. Това е доказателство, че и от едните, и от другите се изисква разумен живот. Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота. Нека дойдат тия религиозни хора да разрешат правилно въпросите, да може за в бъдеще да се води един добър, разумен живот.

При сегашните религиозни условия животът не може да се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може да се подобри. Може да се подобри, но само при едно условие: хората трябва да бъдат искрени. Има религиозни хора, които са добри, има и светски хора, които са добри; има религиозни хора, които са искрени, има и светски хора, които са искрени. Тези искрени хора, колкото и да са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно да се приложат. Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща. Този закон обуславя целия живот.

Помнете едно нещо – ние не можем да извратим законите на природата и не можем да ги суспендираме. Каквото и да правим, ние не можем да изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение да се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо? Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено. През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот. Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто. Ако речете да измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?

И на човека не остава нищо друго освен да остави любовта да действува в него и в другите така, както тя се проявява. Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате. И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш. Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита. Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас.

Тази свобода трябва да дойде, но ум се изисква за това. Най-първо, вие не постъпвате свободно. Вие въздействувате на своите мисли, чувства и постъпки. Ако някой от вас прояви любовта си, тогава всички му казват: „Много си се увлякъл. Посвий се малко, много далеч си отишъл.“ Какво остава тогава? Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива. Значи трябва да се тури спирачка на любовта.

Казвам: Проповядвайте любовта си, каквото ще да стане! За предпочитане е да обича човек, отколкото да не обича, макар в любовта си да направи една погрешка. Ако спре любовта си, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта си, все ще добие нещо. Какво ще добие? И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва да пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото си имане и богатство за любовта, нищо няма да изгубиш. Но ако си богат и никому нищо не си дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество. Ако си направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе. Те ще ви бъдат в пълна услуга. Сега няма да ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете. Този закон работи навсякъде. Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод. Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и да е тя, направете я и не се страхувайте. Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо. Като я направите, няма да мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.

И тъй, на хората е нужна почивка. Под думата „почивка“ аз разбирам човек да се спре от работата и да си почине, през което време да обмисли. Когато искаш да направиш някакво добро, спри работата си, не работи, но мисли в това време. Доброто може да се тури за основа само при работата. Който иска да направи някакво добро в света, той трябва в това време да почива, да обмисли как да направи доброто. Доброто може да се тури на работа само при почивката. Който иска да направи добро някому, той трябва да знае да почива. И наистина, ако искам да помогна някому, аз не трябва да бъда уморен. След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия да помогна някому. Това е в практическия живот. Ако съм уморен и краката ми не държат, как ще помагам на хората? Ако съм си починал, ще мога да помагам. Ако един професор си е починал, той ще може да помага на студентите си, като им чете своите лекции. Но ако не си е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция? От лекцията му нищо няма да излезе.

Казвам: Това са новите положения, които хората трябва да имат предвид. Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота си. Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения да ги приложат и във възпитанието. Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как да се приложи любовта в живота. Обичаш някого – много добре е това, но как можеш да му помогнеш? Например, ти трябва да помогнеш на някого така, че той да не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и да дойде мързелът в него. По никой начин той не трябва да каже: „Нека той работи, а аз да почивам.“ В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище. Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия. Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам.

Ако някои хора не те обичат, ти можеш да ги заставиш да те обичат. Как? Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него. Това се е случило в Америка. Знаете, че американците са малко ексцентрични хора. Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал да ѝ предложи. [Той] все не се решавал да ѝ предложи. Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи. Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно. Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него. А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.

Така и за вас трябва да дойде някой восъчен човек, който да ви застави да предложите на момата. Този восъчен човек може да бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и да ви застави да предложите. Няма какво да чакате той да седне на стола, но предложете, ако е за предлагане. Ако не е за предлагане, оставете въпроса настрана. Този пример е само за изяснение, но иначе в него има малко лъжа. Какво ще стане, ако този момък се научи, че момата го изиграла по този начин? Това са изключения.

В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш. Нищо повече. В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата.

Някой може да каже: „От мене човек не може да стане. Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш. Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“. Много труден въпрос е този. Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност.

Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир. Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното. Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така да се стегне, че човек може да попадне там и ако не обещае нещо, няма да може да излезе. Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало да обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за да може да се промъкне. Други пък считали, че тази дупка определя кои хора са праведни и кои не. Един доста тлъстичък материално човек отишъл там и после го питали: „Как прекара в дупката?“ – „Остави се, видях и патих, докато изляза. Трябваше да обещая нещо, за да се освободя.“

Казвам: Това са стеснителните условия, които съществуват и в природата. Хванат те там и докато не обещаеш, че ще платиш нещо, няма да те пуснат. Ще платиш на общо основание и много пъти ще си кажеш: „Не ми трябваше да минавам през дупката на светиите.“ Не минавайте през дупката на светиите.

Това давам само за обяснение, което може да се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство. Когато нещо се доказва, някои неща може да са логични, може да са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в себе си самото знание. Онова, което човек вече знае, няма какво да го разправя, в него е вложена силата Божия. В сегашния живот ние имаме повече знания, отколкото опитности. Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но си мисля: колко от това знание може да се приложи? Като слушам някой да ми проповядва своите методи, мисля си: колко ли от тези методи може да приложи той в своя живот?

При мене са идвали много мъже и жени да се оплакват от положението си. Някой мъж казва, че жена му не го обичала. Защо не го обичала? Казала, че не бил за обичане. Казвам му: „Чудно нещо, ти си човек с много топло сърце, как да не те обича жена ти? Сърцето ти гори от любов.“ – „Да, гори ми сърцето, но няма кой да ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „Да, но още не ми обръща внимание.“ Жена си не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание. Не е лесно да страдаш от любов. От всичко може да страда човек, но не и от любов. Опасна работа е любовта. Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека. Какво ли не си мисли той тогава. Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него, да знае той как да я използува.

Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани. Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш. Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.

Това може да се провери. Ти може да провериш дали твоята любов е безкористна или не. Ако любовта ти е безкористна, ти ще се радваш на щастието на онзи, когото обичаш. Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва да му се радваш; и като осиромашее, пак трябва да му се радваш. Човек ни най-малко не трябва да изменя своите чувства от външните условия. Може ли така? Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той да остане сиромах? При това положение аз ще му помогна и той пак няма да бъде сиромах. В този случай аз ще бъда за него Провидение. Ако разбираме живота и любовта по този начин, в прав смисъл на думата, ние всякога ще бъдем едни за други Провидение. Тогава вашите близки, макар и да пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението. Така трябва да се постави практическия живот на Земята. Това правило трябва да се постави в живота и по него да се създаде бъдещето общество. Този закон вие досега не сте прилагали. Вие сте се усъмнили в него.

Казвате: „Аз съм се горил, на мене мнозина са ми разправяли за любовта, която гори.“ Аз вярвам, че любовта гори, но това е любовта на подпалителните лещи, на лещите, които събират лъчите. Има лещи, които събират лъчите, а има лещи, които разпръскват лъчите. Аз говоря и [проповядвам] за онази любов, която разпръсква, а не за онази любов, която събира, концентрира и гори. Какво по-хубаво от това човек да обича? Само в любовта човек се усеща млад.

Като залюбиш, ти се подмладяваш. Като залюбиш, твоят ум не се помрачава, но ти почваш да мислиш и сили добиваш. Тогава ти ставаш смел в постъпките си. Изгубиш ли любовта си, ти се чувствуваш стар, мисълта ти не работи и постъпките ти са несмели.

Питам тогава: Отде ще дойде спасението на света? Ние търсим Бога в света. Господ и сега работи. Любовта, която се проявява в нас, нали е Бог, Който се проявява? Тогава де ще Го търсим? Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас да се проявява. Често ние казваме за нещо, че е от дявола. Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и да е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция. Ние търсим Бога там, дето не е.

Сега някой написал един роман и неговата героиня там припадна. Аз бих желал да напиша един роман, в който нито един от моите герои да не е припаднал. Какво означава припадането? Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за да не чувствува скръбта си, поставят го в положение да изгуби съзнанието си. Истинският герой никога не трябва да губи съзнанието си. Такъв пример имаме от Христа. Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко! Каква голяма сила показа Той! И на сутринта Му дадоха да носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг да го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието си. След това Го приковаха на кръста и пак не изгуби съзнанието и каза: „Погрижете се за майка Ми!“ Това значи герой, това показва характер.

Ако човек няма такъв характер, той няма да мяза на Христа. И след това вие ще искате да ви занесат на Небето с колесница, като свети Илия. Не, жителите на Небето, на Царството Божие, са големи герои. Онези пък, които не са герои, те трябва да учат геройството на Земята. И сега се проповядва на хората от Земята, че те ще наследят Царството Божие. Ще наследят Царството Божие, но само силните. По-силен е онзи, който се въздържа, отколкото онзи, който вади нож да се бие. И той е герой, но по-силен е онзи, който издържа на големите страдания. Това не показва, че като не вади нож, не е силен, но той вижда, че външното геройство не е истинско геройство. Казва се в Писанието, че вечерта, когато се приближи при Него всичката тълпа, която [искаше] да го хване, паднаха пред Него. Сила имаше Той. Но Христос сам се предаде. Той ги запита: „Кого търсите?“ – „Исуса търсим.“ – „Щом търсите Исуса, Аз съм. Тогава оставете другите да си отидат, а останете да се разправяте с Мене.“ Той казваше: „Аз имам власт да повикам 12 легиона ангели от Небето да ми помагат, та с една тълпа от 1000 души ли не мога да се справя?“ Но геройството не е в биенето.

Аз уважавам войната само в едно отношение. Трябва да има война в света. Трябва да се воюва. Човек трябва да воюва, но с какво? Със злото в света. Човек трябва да воюва със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки. С всичко това човек трябва да воюва. Аз не съм за мирния живот. Мирен живот може да има само в доброто, но щом има зло в света, мир не може да има. Когато злото съществува в света и някои проповядват, че трябва да има мир, този мир не е естествен. Мир в доброто, мир в любовта, мир в истината, но да има мир при онези вечни неправди в света, такъв мир не съществува.

И тъй, две неща са потребни на човека: работа и почивка. От друга страна, на човека са потребни любов и мъдрост. Любовта е потребна, за да разберете какво нещо е работата, а мъдростта – за да разберете какво нещо е почивката.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

7-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 12.XI.1933 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, хора, сега, любов, живот, дойде, свят, природа, работа, ден, бъде, почивка, закон, всички ,

 Неделни беседи , София, 12 Ноември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder