НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Вечният порядък (Вечният порядък и безпорядъкът в живота)

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, порядък, аз, нещата, сега, вечния, хора, земя, можеш, богатство, безпорядък, живот, себе, носи, искаш, ред, мисли, ум ,

 Утрини Слова , София, 8 Октомври 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Нарядът.

15 минути размишление.

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Пътят на живота“

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

3-та глава от Евангелието на Марка.

Има два начина, които са подготвителни за знанието. Знанието върви по един процес непреривен. Човек да не мисли, че в един ден той ще може да знае всичко, че няма да има нужда вече да учи. Всякога, когато човек изгуби желанието да учи, остава недоволен от себе си и обезсмисля се животът му. Защото туй, което ние наричаме живот, не е нищо друго, а минаване от едно състояние в друго. Пътуваш по една местност или разглеждаш времето, или четеш една книга – те са все възможни състояния, които изпитваш едно след друго, които се сменят и образуват вътрешния живот.

Да слушаме значи да умеем да се концентрираме. Човек не може да слуша, ако не може да се концентрира. То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека! Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане?“ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.

Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам. Човек от обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова, необикновеното, което се крие в [тях]. Може би думите „богатство“, „сила“, „слава“, „чистота“ и т.н. се пишат все със същите букви. Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.

При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете. А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: „Синко, сляп съм, не мога да чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали товара си. „Как да го намаля?“ Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: „Почернял съм, откъде иде чернотата?“ Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много траен. Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи.

Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят. Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих. Искаш да мислиш добре и не можеш да бъдеш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш!“ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие!“ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя!“ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата – друго. Да се очисти! Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!

Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа. Душата е нещо, от което ние можем да се освободим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес. До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникне в тебе. Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо. То е естествено, както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние. Както сухото време оказва влияние, така и влажното време, и то оказва влияние.

Хора, в които чувствата преобладават, не му мислят много. Религиозният човек не му мисли много. Той казва: „Така го е направил Господ. Криво-ляво, това е.“ Това означава религиозният човек, а духовният човек е започнал малко да мисли. Но под „духовен човек“ ние още не може да имаме представа за пълния човек. Той е духовен, но има нещо, което още му липсва. Тогава, каква е разликата между духовния и просветения човек? Кой от двамата седи по-високо? Просветеният човек или духовният човек? Духовният човек се е родил духовен, а просветеният отпосле е станал такъв. Просвещението после е дошло.

Задачата ни, която имаме сега на Земята, е да се поддържа онзи ред, който съществува у нас. Съществува един вечен ред на нещата, в който ние се движим. И които от вас изследвате нещата, ще го намерите. Той съществува и ние трябва да поддържаме този вечен ред на нещата. Защото има друг един ред, който е разбъркан отвънка. Там не знаеш кой яде, кой пие, кой плаща. Безпорядък навсякъде! Ти можеш да се справиш с този безпорядък само като поддържаш вечния порядък в себе си. Сега този, вечния порядък, ние го наричаме „порядъка на Любовта“. А безпорядъка ние го наричаме „безпорядъка на омразата“. В Любовта ти учиш човека. Приятно ти е да го посрещнеш, да му направиш добро, да му услужиш. В омразата ти всякога имаш предвид този, когото не обичаш, да се махне оттам, да го не видиш. Ако е едно дърво, което не обичаш, ти ще искаш да го махнеш, да го отсечеш. А онова дърво, което ти обичаш, ти го тачиш, ти го поливаш. Ти обичаш някого, след това се смени в тебе състоянието. Обичта се смени в омраза. Старали ли сте се да си обясните как се сменя любовта в омраза? Вие излезнахте из вечния порядък и влезнахте в безпорядъка. Омразата е друг един вечен безпорядък.

Вие се спъвате от нещата и казвате: „Защо Господ направи света така?“ Така религиозният може да се пита и да мисли. На него му се позволява, на учения се иска обективно да изясни кои са причините. Той, запример, ще обясни, че причините са съвсем материални. Донякъде е вярно, но не само материални са причините. Че материалният свят оказва известно влияние, това да, но как ще обясните следното положение: гладът заставя един беден човек да открадне хляб. Разбирам, материални са причините бедният да краде. Но когато богатият краде? Има милиони, но краде, обира. Това да обясните? Какво го заставя да краде? Някаква далечна причина. Не е някаква нужда. Аз го наричам това безпорядък. Безпорядъкът не е в сиромаха. Безпорядъкът в дадения случай е в богатия, който краде. Той е вътре в безпорядъка. Той се занимава с една фиктивна идея, че няма да му стигнат тия пари, които има. Голямо количество пари му трябват, за да бъде щастлив. Какво количество богатство се изисква, за да бъде човек щастлив? Богатите не знаят това. Един има един милион, иска да има два милиона; който има два милиона, иска да има три, иска да има десет милиона. В историята не се помни каква е нормата да бъде човек щастлив. Не само това, но колкото богатите стават по-богати, повече изгубват своето щастие. Те изгубват условията за щастието. Дори богатството носи своето нещастие в себе си. То е един закон вътре[шен]. Нито един човек в света няма право да каже, че богатството, което съществува в природата, е негово. Той може да използува известно богатство, но той трябва да носи в съзнанието си мисълта, че туй богатство не е негово. Мисли ли онзи богаташ, който има милиони килограми жито, че това богатство е негово? Милиони хора са работили за него, природата, растенията и животните са работили за житото и той събрал това жито и казва, че туй богатство е негово. В туй няма никаква философия и никакво разсъждение. В туй има едно насилие. Вашето тяло е едно богатство, което имате. Вие сте един богат човек. Питам: Туй тяло откъде го взехте вие? Че то е едно богатство! Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога да ви кажа колко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, колко яйца и сирене сте употребили, за да съградите туй тяло. Туй е богатство. И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: „Това богатство е мое.“ Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огромно богатство – организма на човека. Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: ако едно тяло струва най-малко един милион и то звонкови франка, французки златни пари! Аз така съм преценил горе-долу. Някои го преценяват по-евтино, но аз го оценявам един милион. И то е най-малкото, за да си обясним един факт.

В този ред, в този, вечния ред на нещата, живеят много разумни същества, които разбират нашето естество. Това са същества, които са най-богатите, но и най-щедрите. Сега, туй твърдение вие трябва да го проверите, понеже всяко твърдение, като се провери, то носи истината в себе си. Истината е, която носи свобода. Защото ни интересуват тия, съвършените същества; не толкова тяхното съвършенство, колкото пътя, по който те вървят. Онзи път, по който човек добива свобода. И тези същества са минали по пътя на нашия живот. От тях човек може да се осведоми как може да достигне до онзи живот, който той търси. И те са, които могат да му помогнат във всичките му препятствия. Не считайте това за нещо случайно. Някой път ние се възмущаваме. Ние за светиите имаме особено понятие, за талантливите хора имаме особено понятие.

Вие всички сте били ученици на училището, нали? Идва едно вътрешно съприкосновение между учениците, едни с други си споделят онова, което те изучават. Виждали ли сте как един на друг си помагат и как някой път учениците са разположени към учителите си, а някой път не са разположени? Разположени са, когато те виждат в учителите си благородство, справедливост, щедрост, да им предават знанието както те искат. Някой път не са разположени към учителите, като мислят, че учителите искат да злоупотребяват с тяхната свобода. И тогава не са доволни. Всякога човек е недоволен, неразположен, когато чувствува, че ще се злоупотреби с неговата свобода. Свобода съществува в този, вечния, порядък на нещата. И всеки човек, който иска да те извади от вечния порядък на нещата и иска да те тури в безпорядъка, той не ти мисли доброто. Всеки човек, който мисли да ни постави в света на порядъка – да ни извади от света на безпорядъка, той е наш приятел, той е наш доброжелател. Той казва: „Ти можеш да живееш както искаш, но тук ще намериш своето нещастие, а тук – своето щастие.“

За мен думите „небе“ и „земя“, това са най-старите понятия, които имаме, неустановените понятия. И Моисей казва: „В началото Бог създаде небето и земята.“ Това са двата порядъка. Небето е този, вечният порядък, земята е безпорядъкът, който сега се туря в ред. Земята е вечният порядък, онова, хубавото, красивото в мене, вечното, неизменното вътре в мен. А за земята Моисей казва: „А земята беше неустроена.“ Или, на научен език казано, и двата порядъка съществуват. Така едновременно ние живеем на земята, значи, в безпорядъка на нещата – външната страна на живота. Когато чувствуваш, че си силен, когато говориш за Любовта, за Истината, за Братството, то е Небето. Слезнеш ли на Земята, която сега се строи, там ще видиш всички слабости.

Ти казваш: „Защо ми е Небето? Защо ми са ония светии там?“ Хубаво. Аз питам: Защо ти са хората? Ти търсиш хората, защо ги търсиш? Във всеки един човек ти търсиш вечния порядък. Ти търсиш човека, възвишеното, благородното в него. Търсиш един приятел на Любовта; търсиш един човек, който да влезе в твоето положение. То е вечният порядък. Ти търсиш един, който да те обича, който да ти услужва. То е вечният порядък на нещата.

Изявявайте вечния порядък. Развивайте в себе си вечния порядък! Отворете си по-широко прозорците, порядъкът ще дойде сам по себе си. И новото в света иде само. Бъдете готови само да го възприемате. Религиозните хора искат да възприемат, че е дошъл Христос едно време на Земята, но пак питат има ли Господ или не. Не са прави, защото те подразбират: ако Слънцето съществува, щом изгрее, то ще донесе светлина. Но каква нужда има аз да доказвам съществуването на Слънцето, ако го няма? Може да доказвам колкото искам, но като изгрее Слънцето на хоризонта, то само ни доказва своето съществуване. Трябва да престанем да доказваме има ли Господ или не! Този Господ трябва да изгрее на хоризонта. Ние трябва да Го чакаме да изгрее. И като изгрее Слънцето, от самата топлина, от самата светлина всеки един от нас ще си състави едно понятие за него, съобразно с онова, което той е възприел.

Доколкото ние можем да възприемем този вътрешен порядък, дотолкова ние можем да го разберем, дотолкова и ние ще можем да го приложим. Защото има една аналогия, която съществува между естествения свят и този на вечния порядък на нещата. Ако ти това, което виждаш на Земята, ако него не разбираш, тогава как ще разбереш онзи свят на вечния порядък на нещата? Ако ти влезеш във вечния порядък, ти трябва да имаш един много схватлив ум, трябва да имаш едно сърце съвършено чисто. Не вземайте чистотата като едно препятствие за вас. То е едно от условията. Чистотата не е един процес външен. Но стъклото трябва да бъде чисто, прозрачно отвътре, за да може външната светлина да проникне стъклото. Чистата вода ни е потребна. Защо? Понеже тя влиза като един елемент в живота. Ако тя е нечиста, тия нечисти елементи, които влизат в нея, могат да причинят много болести. А чистата вода носи живот. Чистите мисли, чистите желания извършват онова, мощното, в нашия живот. Постоянно трябва да се чистим, за да се повдигнем.

Когато дойдат най-лошите условия, най-лошите страдания, едва тогава идва възможността да влезем в този порядък на нещата. Зад всеки затвор, зад всяка тъмнина седи светлината. Лошите условия, това е затворът, лошите разбирания, това е затворът, спънки за човека, но зад всичко туй седи светлината, седи въздухът, седи свободата! Тези спънки са като тънка стена, не по-дебела от един метър. Дори и 10 метра да беше дебела стената, в 3 месеца с един чук ти ще я пробиеш и ще излезеш навън. Лошите условия на живота не са непреодолими, а са само едно малко препятствие, необходимо за вашето развитие. Те не са произволно създадени, но в дадения случай може да ви служат като средство за усилване на вашата воля. Защото в друг случай къде може да употребите волята си?

Къде е този порядък? То е проекцията на външния живот. Ние ще го разберем дотолкова, доколкото можем да разберем този, вътрешния, порядък и безпорядък. Нашите вътрешни състояния се отразяват върху външния живот. И следователно, за да изучим външната природа, ние непременно трябва да имаме туй вътрешно предразположение. Тази наука трябва да проучваме сега. Докато всички вие не станете господари на себе си, да владеете себе си, да може да се справите със своя ум, да може да се справите със своето сърце, тази наука не може да се усвои. Аз мога да ви убедя, че умът е един много добър слуга и сърцето също, те са двамата слуги, които имате. По-добър слуга от вашия ум и от вашето сърце нямате. Но щом не се обхождате с тях добре, по-лоши слуги от ума и от сърцето няма. Ще се отнасяш много добре с тях. Ще вярваш на ума и ще разчиташ на честността на сърцето и на ума. Ако си несправедлив спрямо сърцето си, то ще почне да те лъже, а ако ти станеш несправедлив спрямо своя ум, и той няма да разсъждава тъй както трябва.

Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече! Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е. да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.

Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример. Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.

За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете. А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. – „Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата!“ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.

Следователно малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Аз не казвам: Ела зло, че без тебе по-зло, но казвам: Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Защо ще ми е голямото зло? Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане.

Сега, вие сте граждани на две царства. Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство. Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят. Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да станеш.

Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени. Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате. Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава. Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие?“, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате!“ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: „Мълчи!“ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча!“ Най-първо ще плаче човек.

Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта, да каже в най-чистата форма: „Трябва да работя!“ И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората! То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята! И на нас ни предстои един вечен, богат живот за бъдеще!

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят вечния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота! (Три пъти.)

3-то утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 8.X.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, порядък, аз, нещата, сега, вечния, хора, земя, можеш, богатство, безпорядък, живот, себе, носи, искаш, ред, мисли, ум ,

 Утрини Слова , София, 8 Октомври 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder