НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отношение към нещата / Съответствие на нещата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Отношение между нещата

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, живот, аз, хора, път, бог, място, казва, добър, всички, тебе, вяра, сега, работа ,

Общ Окултен клас , София, 19 Юли 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Тема за следния път: „Разлика между добро и правда.“

Ще прочета 20 и 21 ст. 11 гл. от евангелието на Матея.

Ще обърна вниманието ви върху неща, които трябва да залегнат в съзнанието ви, а именно: Въпросът за старото и новото. Те не си подхождат. Старото е минало своето време новото не прилича на миналото. Ако и новото е подобно на миналото, вие живеете в еднообразието на живота. Нещастията произтичат от еднообразието. И природата не го иска. Тя има отвращение към еднообразието. Ти седиш, мислиш нещо, но си недоволен. Защо? Сам не знаеш. Мъчно ти е нещо, но не знаеш причината. Ще кажеш, че си гладен. Кой не е гладувал? Гладът е подтик в човека. Че си гладен, че си гладувал, това не е лошо. – От три дена нищо не съм ял. – Пак ще ядеш. Чрез глада ще влезеш в един особен порядък. Ти мислиш, че като си гладен, светът ще се свърши.

Всички сте изучавали аритметиката. Знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите. Например, при числото 1235, като прибавим друго число, става увеличаване и получаваме числото 12,356. Всяка цифра, прибавена отдясно на числото, го увеличава. Обаче, и наляво цифрите увеличават числата. Например, имаме числото 71,235. Обикновено, числата се увеличават, като се прибавят цифри на опашката им, а не на главата. Значи, и между хората, и между животните опашката е важна. Гледаш, едно животно върви и върти опашката си. И човек върти опашка. Без опашка нищо не става. Но опашката не разрешава въпросите. Въртиш опашката си и казваш: Моята опашка няма ефект. Значи, работата не се решава по стар начин. – Ама остарях! – Влез в новия порядък на нещата – Защо? – Мисли по това. В питането защо няма никаква философия. Със защо да е така или защо да не е така, нищо не се решава. Във философията на антитезите няма прогрес. Щом пишат за едно, ще пишат и за друго. – Защо светът е създаден така? – Защото не е създаден другояче. Вие, които питате, не знаете, но онези, които са го създали, всичко знаят. Какво ще ви кажат те? Те казват: Като направите това, което ние сме създали, тогава ще ви отговорим на въпросите. Вие искате да знаете, защо и как нещата се увеличават и намаляват. Като отнемеш една цифра отляво или отдясно на числото, то ще се намали. Като прибавиш една цифра отзад или отпред на числото, то ще се увеличи.

Като изучавате числата, ще видите, че всяко число има свои специфични качества. Например, броите 1, 2. – Какво? – Две очи, ляво и дясно. Кое от двете очи е създадено първо? – Дясното. – Дясното око има отношение към ума, а лявото – към сърцето. Значи, имаме око на мисълта и око на чувствата. Кое е окото на постъпките, на волята? То е някъде в мозъка; то е третото око на човека. Постъпката е крайният предел, до който човек може да се изяви. По-далеч от постъпката не може да отидеш. Ако постъпката ти е лоша, не можеш да я поправиш. Ще внимаваш, втори път да не грешиш. – Значи, всичко е свършено с нас. – Нищо не е свършено, ще вървите напред. Животът не се занимава с грешките на хората. Че си сгрешил, това не значи да стоиш на едно място. Че някой умрял, това не значи да седите около него и да плачете. Вие не разбирате какво значи смърт. Умрял човекът, т. е. излязъл от затвора. Лошо ли е това? Търсиш го в затвора, но никъде го няма. Само оковите му останали. Кое е по-добре: да бъдеш затворен или да си свободен? Свободата е над всичко. – Ама страдал някой, мъчил се, огъвал се на една и на друга страна. Много естествено, в затвора е, търси начин да се освободи от мъчнотиите си. Не се излиза лесно от затвора, от ограничителните условия на живота. Като умира, човек мисли, как да изплати полиците си. Пред него се изпречват всичките му кредитори – Иван, Драган, и той търси път, отде да излезе. Този го хване, онзи го хване, искат да плати. Ще кажете, че умрелият отива при Господа, да го съди. – Бог никого не съди. Съдът е на земята. Кредиторите съдят човека. Ако рече Бог да се занимава с дълговете на хората! Някой дължал известна сума, та Бог ще го тегли под отговорност. Това е невежество. Някой те обидил, а Господ ще се занимава с това. Ваша работа е да се справяте с обидите. Бог не се занимава с дълговете, с обидите на хората. И религиозните, и светските хора са крайно своенравни. Те са царски, княжески синове, които очакват всичко наготово. Те мислят, че баща им – царят, ще разреши всичките им задачи. Някога синът на овчаря е по-умен от царския син. Овчарчето може да увеличава и намалява числата, а царският син не може.

Това са обикновени работи, с които не искам да ви занимавам. – Защо? – Не сте готови, не се познавате. Гледаш се в огледалото и се питаш, дали си красив. – Не си красив. Ти правиш усилия да прикриеш грозотата си. Работа се иска от тебе, докато станеш красив. – Добър ли съм? – Виждам, колко си добър. – Умен ли съм? – И това виждам. Разбиранията ти са детински. Докато поумнееш, много време ще мине. Какво да кажа на този човек? – Каквото и да му кажеш, ще се обиди. Ако кажа, че не е добър, не е умен, ще се обиди. Не е важно, дали си добър или лош; важно е, да си проводник на Божествения Дух. Човек трябва да се подчинява на великия импулс в живота, който произтича от Първата Причина. Дай път на Първата Причина в себе си, тя да се прояви. Нека Бог да се прояви в тебе, както намира Той за добре. На второ място ти ще се проявиш, на трето място – ближният ти. С други думи казано: на първо място ще проявиш отношенията си към Бога; на второ място ще проявиш отношенията към себе си; на трето място – отношенията си към своя ближен. Лесно се пише на дъската; Бог, Азът и ближният. Лесно е външно да подражаваш на добрия човек. Подражаването е мимика. Казваш: Този е смирен, кротък човек – божа кравичка. Ако външно е такъв, това е друг въпрос. Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и оттам наблюдава всичко, без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. Докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш смирен; докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш набожен. Обръщай внимание не на художника, но на неговите картини. Художникът трябва да бъде в сянка, а картините му – в светлина. Така трябва да разбирате живота. Започнат ли да ти обръщат внимание, ти си загубен.

Целта ми е да ви докажа, че 95% от страданията на хората се дължат на факта, че си обръщат голямо внимание един на друг. Наистина, щом обърнеш внимание на една от кокошките си, тя е вече осъдена на смърт. Хванеш кокошката, пипнеш я тук-там и в тебе се събужда желание да я заколиш. Казваш: Тлъстичка е тази кокошка. Хубаво ядене ще стане от нея. След това започваш да философстваш, че тя трябва да се пожертва за тебе – затова е създадена. Туряш ножа на врата й, повече не мислиш. След това се обръщаш към Господа и благодариш за хубавата кокошка. Обаче, работата още не е свършена. Ти колиш кокошката, защото си по-силен от нея. Има същества по-силни от тебе, които те разглеждат като кокошка и щом те харесат, приближат се до тебе, пипнат те тук-там, докато един ден отрежат главата ти, опекат я и я изядат. Много просто. Както ти си постъпвал, така и с тебе постъпват.

Бог каза на първите човеци, от всички плодове да ядат, само от плодовете на забраненото дърво да не ядат. Кой е забраненият плод? Това е плодът на забранения живот. Има такъв един живот. Ако този живот влезе в целокупния, животът ще вземе друга линия на движение. Мнозина имат съвсем изопачено понятие за Бога. Те гледат на Бога, като на човек, който прави, каквото си иска. Откажете се от това разбиране; откажете се от всичко нечисто в себе си. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Чистотата прави човека силен. Следователно, ако си нечист, слаб ще бъдеш. Говоря за вътрешната чистота, а не за външната. С външната нечистота човек лесно се справя. Дали си чист, или нечист, това са състояния, през които човешкото съзнание минава. От тях зависи твоето здраве. Мисли само за твоята чистота и не гледай на другите, кой е чист, и кой нечист. Как ще познаеш кой човек е чист? Има една мярка за това. Чистият човек не боледува. Щом боледува, има нещо нечисто в него. Чия е тази нечистота, твоя или чужда, не е важно. Изобщо, всички противоречия се дължат на нечистотата. Чистотата е външната страна на човешкия дух. Докато духът работи, човек е чист; щом престане той да действа, човек стане нечист. Много естествено, докато чистиш къщата си, тя е чиста. Щом престанеш да я чистиш, всичко се покрива с прах. И прозорците да затвориш, прахът пак влиза през тях.

Помни: Каквото и да правиш, прахът постоянно влиза в твоята душа. Коя е причината за праха? Това никой не знае. Какво нещо е прахът, това всеки знае. Дребни, микроскопически частици, които се движат из пространството. Те обичат да ходят на гости, да посещават хората. Изхвърли навън праха. Ако не знаеш как, нищо не си научил. Ако заведеш дело против прашинките, колко време ще изгубиш? За десет милиона прашинки ще изгубиш десет милиона минути. За всяка прашинка съдът ще определи по една минута. Колко дни ще отидат за това? Колкото ти можеш да съдиш праха, полепнал по книгите, толкова и Бог може да те съди за твоите погрешки. Като види една лоша постъпва, Бог казва: Хвърлете я вън. Значи, сам Бог не се занимава с погрешките на хората. Казва се, че светът ще бъде съден. Не само, че ще бъде това, но светът вече се съди. Светът вече гори. Хората се топят вътрешно, а не външно. Млад си, богат си, но не си доволен. – Защо? – Че някой не те погледнал, че времето било облачно. Това е подът на ангелите. Когато искат да се разговарят, те турят дъски на земята, за да неутрализират лошите земни влияния. Като свършат работата си на едно място, турят дъските на друго място. Ангелите всякога разполагат с влагата. Те жертват пода за общото благо на човечеството. Като си заминат, те оставят пода за спомен на растенията. Превръщат го в благотворен дъжд за растенията и си заминават. Вие защо се криете от дъжда? Защото се страхувате да не се обърне в град. Това са отвлечени работи, които не могат лесно да се разберат.

Някой казва, че иска да бъде добър. Ти сам не можеш да бъдеш добър. Трябва да влезеш в една система и там, като част от нея, ще проявиш доброто. Следователно, влез в Божествената система на доброто и ще бъдеш добър. Казано е, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Значи, човек принадлежи вече към Божествената система. Нищо друго не му остава, освен да прояви доброто. Пазете се от гнева, от всички отрицателни чувства, за да не погрознеете. Достатъчно е човек в продължение на една година да се гневи или да храни някакви отрицателни чувства в себе си, за да изкриви линиите на лицето си. Изобщо, когато нисшите чувства взимат надмощие, човек погрознява; когато висшите чувства в него взимат надмощие, той става красив. Като знаете това, пазете се от ниските чувства, които идат отвън или отвътре.

Едно отрицателно чувство у хората е лицемерието. Познавах една стара жена, баба Янка, която беше известна със своето лицемерие. На млади години тя била красива, работна мома. Каквото пипнела, излизало нещо хубаво. Оженила се за добър, богат момък. Като й дохождали гости, тя ги приемала много добре: веднага ще наточи баница, ще сготви, ще ги гости като кумове. На дохождане и отиване ще ги целуне, ще ги кани да дойдат пак. След два-три дена ще каже: Отде се намериха тези хора, да ми дойдат на гости! Като че съм ги канила.

Питам: Какво се ползва човек от прегръдката и целувката на един лицемер? Прегръдката има смисъл само тогава, когато човек придобива нещо. Майката прегръща детето си, но тя внася в него живот, и то расте. И змията може да прегръща, но тази прегръдка не дава нищо. Всяка прегръдка, която внася Божествения живот, носи благословение за човека. Всяка прегръдка, която не внася Божественото, носи зло за човека. Същото се отнася и за погледа. Ако погледът внася Божествения живот, това е благословение за човека; ако не внася този живот, това е зло. Гледам някого, и той ме пита: Защо ме гледаш? – Бог те гледа чрез моите очи, да види, дали си запазил първоначалната чистота и красота. Този поглед има смисъл, той внася нещо хубаво в човека. Ако погледнете някого и не внесете Божествения живот в него, този поглед не е на място. Повечето хора имат установен поглед, който не внася нищо светло в човека. Ще кажете, че и този поглед не е лош. – Не е лош, но можете ли да сравнявате добрия кон с добрия човек? Можете ли да сравнявате добрия човек с добрия ангел? В един ден ангелът може да посети милиони хора и да им направи добро. Колко хора може да посети светията? Колко хора може да посети обикновеният човек? Бърза е мисълта на ангела, поради което той превъзхожда и светията, и обикновения човек. Добротата на човека зависи от бързината на мисълта. Казваш: Не съм добър, не мога да правя добро. – Със своите мисли, чувства и постъпка ти можеш да правиш добро на хиляди хора. Веднъж един човек ме спря с погледа си. Искаше ми пари. Да му кажа нещо, намерих, че не е време за това. Той е в положението на търговец, който продава стоката си. Иска пари. За да ме предразположи, той ми каза: Бог да те благослови! Понеже нямах в себе си пари, мислено казах на един от минувачите да му даде пари вместо мене. Той му даде и си замина.

Едно се иска от вас: да разчитате на себе си. Не мислете, че сте бедни, стари, невежи, Това е старо разбиране. Бедният, като работи, ще забогатее. Старият, като мисли право, ще се подмлади. Невежата, като учи, ще придобие знание. Откажи се от просията, която изопачава човешкия характер.

Като ученици, пазете се от лоши другари, от лоша компания. Ти си добър, но ако компанията ти не е добра, и ти минаваш за такъв. И обратно, ако си лош, а компанията ти е добра, и ти минаваш за добър. Недоволен си, средата ти е такава. Тъжен си, другарите ти са такива. Ти възприемаш тяхната скръб. Това показва, че между всички същества има вътрешна връзка. Виждаш една мравка да се дави. Ти не се спираш да й помогнеш, бързаш по твоя работа. Понеже си човек с пробудено съзнание, изпитваш угризение на съвестта, че не си помогнал на мравката. Какво става? Работата ти не се урежда. Между страданието на мравката и твоята работа има някаква връзка. Двама млади се оженят, но животът им след женитбата е нещастен. Защо иде нещастието в този дом? Защото дедите и прадедите на младите са избягвали случаите да правят добро. И младите вървят по техния път. Днес съдбата ги възпитава чрез нещастията. Като не знаят причината на своето нещастие, хората се представят за невинни и се чудят, отде им идат мъчнотиите. – Това е лицемерие. Днес младите и старите мъчно се спогаждат. Те лицемерят помежду си. Религиозният се показва много набожен, за служител на Бога. Той ходи да проповядва с мисълта, че служи на Бога безкористно. Всъщност, той търси начин да му се плати. Много проповедници са идвали при мене, да искат пари за своите проповеди. Един иска да му помогна под предлог, че нямал пари за път. Щом няма пари нека върви пеш. Важно е, че в него стои идеята да му се плати за работата.

Има един правилен начин за работа а именно, да поставяш всяко нещо на своето място. Ако не можеш да поставиш една мисъл на нейното място, ако не можеш да поставиш едно чувство на неговото място и една постъпка – на нейното място, ти си осъден на страдания. Велика наука е да поставяш всяко нещо на своето място. Това се проверява и в природата. Едно цвете е малко, но на мястото си. Малка служба изпълнява то. Друго цвете е по-голямо. И то е на мястото си. Следователно, не казвай, че от тебе няма да стане човек. Ти обиждаш и Провидението, и природата. Днес си малък, след време ще бъдеш голям. Днешните скърби ще се превърнат в бъдещи блага. Използвайте условията, които ви се дават, независимо дали си малък, или голям.

Един ангел бил изпратен на земята, да донесе подаръци на хората, всекиму според заслугата. Като носел чувала с подаръците, той срещнал една красива мома и, като се загледал в нея, изпуснал чувала. Хората се нахвърлили върху подаръците и заграбили, кой каквото може. Понеже подаръците не били раздадени според заслугите на хората, и до днес съществува дисхармония в света. Последен пристигнал поетът. Всички подаръци били разграбени, освен един – вярата. Затова за поета се казва, че е идеалист и живее с вяра. Тя има приложение в далечното бъдеще.

Питате: Къде ще ни заведат добродетелите, идеализмът? Казвам: Надеждата е път към вярата. Вярата е път към любовта. Любовта е път към Бога. – Кой ще ни води по тези пътища? – Духът. Той ще ви научи как да се приближите към Бога. Любовта ще ви научи как да се приближите до Духа. Вярата ще ви научи как да се приближите до Любовта. Надеждата ще ви научи как да се приближите до вярата. – Какво ще правим, като дойдем до Любовта? – Ще продължавате да вървите.

Сега, като ме слушате така да говоря, не мислете, че трябва да станете светии. Не е лесно да бъдеш светия. Можеш ли да носиш отговорността на светията? Положението, в което днес се намираш, е за предпочитане пред това на светията. В бъдеще може да станеш светия. Бъди доволен, че днес си обикновен човек. – Да, но остарях. – Това е външна страна на човека. – Обеднях. – Това е външна страна на живота. – Забогатях. – И това е външна страна на живота. Какво ти е допринесло богатството? Бедността и богатството, старостта и младостта са условия, които трябва разумно да се използват. Млад или стар, човек трябва да изразява Божественото в себе си; да бъде изразител на Великото в света. Той трябва да гледа на богатството и на сиромашията, на радостта и на страданието, на болестта и здравето, като условия за работа. Толстой казва, че след всяка болест придобивал едно прозрение, ново разбиране за живота. В Божествения план, краят на всички неща е добър. В Божествения живот няма противоречия.

И тъй, да бъде мисълта ви свободна! Вярвайте в Бога и очаквайте Неговото благословение. Той всякога ще ви помага. Интересен е разговорът на пророк Йона с Бога. Йон поропта против Господа, че изсъхнала тиквата, която му пазела сянка. Бог му отговорил: Ако съжаляваш за тиквата, която Аз възрастих, как да не жаля за тези хора в Ниневия, много от които не различават лявата си ръка от дясната? Казвам: Когато измените вашия живот, и Бог ще измени отношенията си към вас. Всяка добра мисъл, добро чувство и добра постъпка са проводници на Божественото. Когато жителите на Ниневия се разкаяха и подобриха живота си, Бог се смили над тях и отмени решението си. Когато прибавиш една цифра отзад на дадено число, ти увеличаваш благата чрез скърбите. Когато прибавиш една цифра отпред, ти увеличаваш благата чрез добродетелите. Следователно, скърбите удължават живота; радостите също удължават живота.

Запишете си следната формула: Надеждата е път към вярата; вярата е път към любовта; любовта е път към Духа; Духът е път към Бога.

Т. м.

44. Лекция от Учителя, държана на 19 юли, 1933 г. София. – Изгрев.

Съответствие на нещата

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, живот, аз, хора, път, бог, място, казва, добър, всички, тебе, вяра, сега, работа ,

Общ Окултен клас , София, 19 Юли 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Добрата молитва

Тема имате ли? (– Не) Пишете върху темата: „Разлика между добро и правда.“

Ще прочета 20-21 стих, от 11 глава на Матея.

Няколко неща трябва да залегнат във вас правилно. Някой път между новите и старите неща няма съответствие. Всички правите една погрешка. Не само вие, но и цялото човечество прави една погрешка. Миналите неща са минали. Новите, които идват, не мязат на миналите. Ако те ще мязат на миналите, тогава е еднообразие. Казвате: „Ние знаем това.“ Всички нещастия в живота произтичат от еднообразието, което вие прилагате, в природата. Природата абсолютно мрази в човешкия живот еднообразието. Запример ти си недоволен, седиш, недоволен си. Защо? Не знаеш. Мъчно ти е, не знаеш причините. Може да кажеш, че си гладен. Кой не е гладен? Гладът е един подтик в природата. Че си гладен, че гладуваш и това не е зле. Че не си ял, и то нищо не значи. Казваш: „Не съм ял.“ Няма нищо, ще ядеш. „Ама, гладен съм.“ По-добре е гладен. Влизаш в един порядък на нещата.

Вие мислите, като кажеш, че си гладен, като кажете, че не сте яли, ще се свърши света. То не е така. Вземете запример престъпвате към аритметиката. Имате числото 1235. При обикновената аритметика увеличава[м]е числото, като прибавим още едно число отзад. Ако турим, ще стане 12356. Една цифра само отзад прибавяме и ще го увеличим. Може да го увеличим, като прибавим една цифра отпред. Например 71235. Ако едно число прибавиш отпред или ако прибавиш едно число отзад, вие досега сте се научили на опашката да увеличавате числата, а на главата не знаете. Там е наука. Там е забърканата работа.

Хората досега и всичките животни, турили опашката, въртят опашка. Без опашка нищо не се свършва. Върти човекът опашката. Там, дето няма разрешение в живота, опашката се върти. Казва: „Моята опашка няма ефект.“ Опашката върти. Значи ти искаш да разрешиш работата по старому. Няма разрешение. Ти стар си, тури един по-рядък на нещата. Питате: „Защо е така?“ Мислете защо е така. Каква философия има, защо е така? Ами защо да не бъде така? Каква трябва да бъде философията? Защото в философията има антитеза. Щом запиташ едно, позволява се и друго. Защо света така е нареден? Не зная. Но ние, които питаме, не знаем, а онези, които са го наредили, те знаят. Какво ще кажат те? – „Ще направите това, което сме направили. Ще ви кажем тогава.“ Вие искате да ви кажат нещо, защо се увеличило и защо се е намалило. По същия закон нещата се намаляват. Ако отнемете едно число отляво или отдясно, ще се намали числото. Ако махнете цифрата 6, с колко ще се намали? Или: ако махнете 7-те отпред, колко ще стане?

Най-първо, в числата на природата всяко число си има свои специфични качества. Запример вашето ляво око ли е първото око на човека? Дясното око е първото око. Лявото е второ око. Едното е на ума, другото е на чувствата. А тогава къде е окото на постъпките? Вътре в мозъка има трето око. То е окото на постъпките. Една постъпка, това е крайният резултат, до който човек може да дойде. По-далече от своите постъпки не може да идеш. Като направиш една постъпка, то е „фет акомпли“[1]. Като направиш една постъпка, по никой начин не може да я поправиш. Според вас, според вашата логика, ще кажете: „Напред не може да се върви, щом не може да се поправи.“ Но животът не е свързан с погрешките на хората. Ти си направил една погрешка, ще прескочиш, ще вървиш напред. Погрешката нека си е погрешка. Някой се спрял, погрешката, която някой имал, остави го, нека си я има.

Какво значи: умрял някой? Вие даже не знаете какво значи смърт. Мислите, че този човек се е изгубил. Когато един умира от затвора, зле ли е? Изгубил се, не съществува в затвора. Един ден гледаш букаите изчезнали. Всичко туй изчезнало някъде. Казваш: „Умрял.“ Този човек по-зле ли му е станало, като е умрял от затвора? Вие ще кажете: „По-добре му е.“ Когато някой от вашите близки умре, ще разправяте как е умрял, как се е мъчил, как събирал краката, горкият, мъчил се е. Аз може да ви представя един умиращ човек. Нима аз умирам? То е мимика. Той се намира в известни мъчнотии, иска да се измъкне из трудностите. Като някой човек, който влязъл [...] [2]. от тук иска да мине, оттам, не може. Мъчи се да излезе из [...]. Мисли човекът. В смъртта човек мисли.

Като речете да умирате, ще се разкрие вашият живот и ще видите целия си живот. При умирането ще видиш целия си живот, ще го видиш, ще изпъкне. Иван, Драган, на всичките хора, на които си направил пакост, на които си направил добро и това ще изпъкне. Накъдето си ходил, ще си платиш онова, което имаш да даваш. И в туй седи някой път мъчнотията на умиращия, да се справи със своите полици. Този го хване, онзи го хване, искат. Във вас седи идеята, че той ще иде при Господа, да го съди Господ, какво е правил на Земята. То е погрешна идея. Господ не съди никого. Ако рече Господ да съди! Че аз имам да давам 5-6 лева, Господ ще ме съди да плащам. Тя е моя работа. Някой от вас сте толкоз невежи. Като ви обиди някой, обърнете се при Господа, викаш го. Господ това му е останало работа да се занимава, че някой те е обидил. Че някой направил вибрации, които дошли в ухото и Господ ще слиза да ги оправя. Своенравни деца са религиозните хора. Рекох, не за вас, но крайно своеобразни са религиозните хора. Такива княжески, царски синове. Един овчарин е по-умен от царския син. Той знае да увеличава числата. Царският син не знае. Мъчи се, умът му не работи.

Сега те са обикновени работи. Не искам да ви занимавам с тях, защото вие още не се познавате. Да сте много красиви, не сте. Някой седи, гледа и казва: „Красив ли съм?“ Аз имам понятие за красотата. Той прави усилие да покрива човешката грозота. Друг казва: „Аз добър ли съм?“ Аз виждам колко е добър. Или някой мисли, че е умен. Аз виждам неговото разбиране. Толкоз детински разбирания има. Какво ще му кажеш? Да му кажеш, че не знае, ще се докачи. Да му кажеш, че не е добър, пак ще се докачи. Ако му кажа, че не е добър, че е лош, ще се докачи. Кое е по-хубаво: да кажеш, че не е добър или че е лош? Второстепенно е. Трябва да разбирате в какво седи лошевината, а в какво седи добрината. Казвате: „Той е даровит човек.“ Нашият живот на земята ще се осмисли само тогава, когато проявяваме онова, което Бог е вложил, понеже всеки един човек е едно условие, за да прояви човек Духа, Божествения дух. Най-първо човек трябва да се подчини на онзи велик импулс, на Първото Начало. Бог изисква във всичките хора Той да се прояви. Като дойде Той, да се прояви, тъй както Той знае. На второ место ние да се проявим. След като ние се проявим, ще дадем място да се проявят нашите ближни. Или: най-първо ние ще проявим нашето отношение към Бога; на второ място ще проявим самите нас и на трето место ще проявим отношението към ближните. То е едно отношение.

Б:Ч:б. Сега лесно може да се напише на дъската. Не е мъчно човек да вземе и да си тури мимиката на един добър човек. Ама туй е мимика. Някой път вие мислите, че сте смирен човек. Мислите, че смиреният човек, кроткият човек, той е една буболечица, божа кравица. Не, ни най-малко. Нито е буболечица, нито е божа кравица. Смиреният човек, това е най-силният човек в света. Но той взел най-последното място. Всичко наблюдава, гледа кой какво върши, седи, наблюдава, не се възмущава. Него няма кой да гледа. Той е свободен. Щом те гледат хората, ти смирен човек не може да бъдеш. Щом те гледат хората, ти набожен човек не може да бъдеш. Щом те гледат хората или обръщат внимание на твоя живот, на тебе никога не трябва да обръщат внимание. Не на художника трябва да обръщат внимание, но на картините му. Той трябва да седи в сянка. Който разбира живота, така е. Започнат ли да обръщат внимание хората, те скоро ще те изпъдят. Не искай сега да се спират и да ти обръщат внимание.

Ще ви покажа, че нещастията може би 95%, може би и всичките нещастия произтичат от обръщането внимание един на друг. Щом обръщат внимание на кокошката, то с нея е свършено. Обърнеш внимание, пипнеш я по гърба й, в тебе се събуди едно чувство на обич. Казвате: „Много красива е тази кокошка. Гребенът е хубав, герданчето.“ Попипаш я по гърба, казваш: „Тлъстичка, мазничка, хубаво сготвена става, една хубава гозба става.“ Погледнеш, един ден създадеш теория, че тя трябвало да умре заради тебе. Господ за това я създал, ще я заколиш, ще я изядеш. Ще се обърнеш към Господа и ще кажеш: „Господи, благодаря ти за кокошката.“ Въпросът не се свършва тъй. Щом заколиш една кокошка, други същества има от тебе по-високо, видят те, харесат те и те пообиколят веднъж, два пъти, пипнат те по гърба и един ден ти отрежат главата, ще те опекат и ще те изядат. Това е то смъртта. Съответствие има. Когато Бог каза на човека да не яде от забранения плод, забранения плод кой е? Забраненият живот е това. Има един живот забранен. Ако започне да влиза този живот, тогава целия живот ще мине в друга една линия.

Вие сега за Бога имате съвсем изопачени понятия. Вие имате понятия за Бога като човек, който не знае какво прави. Вие, като привличате неблагородните мисли, ще оставите всички свои възгледи, какъвто и да е. Не да се уплашиш, но всичко онова нечисто в тебе ще го оставиш. Другояче ти лицето на Бога не може да видиш. „Само чистите по сърдце ще видят Бога.“ Ако ти не си чист, нечистото да съдите по онова, което вие разбирате. Дали хората мислят разумно, но има едно положение: щом ти си чист, ти си силен в себе си. Щом си нечист, ти си слаб. Нечистота най-първо засега тебе. То не е един външен процес. Казва някой: „Чист си.“ С една нечистота отвън лесно се справяме. Нечистота това са вътрешни състояния на човешката душа и от нея зависи здравето. Тогава иде между нас другото противоречие. Кажеш: „Другият не е [по-]чист от мене.“ Как ще познаеш? За да знаеш, че един човек е чист, трябва да имаш една мярка. Каква е идеята за чистота? Чистият човек от болести не страда. Щом страда, има нечистота. Каква е: твоя или чужда, без разлика. Щом осиромашаваш, щом изгубваш силата си и всички други противоречия се дължат на тази нечистота. На същества или ти си я създал.

Чистота е външната страна на човешкия дух. Когато духът действува, човек винаги е чист. Когато духът престане да действува, тогава човек остава нечист, а щом остане къщата, да не влизаш в нея, една седмица да не я чистиш, ще има прах навсякъде. Вие сте затворили прозорците, но този прах минал през дупките. Този прах постоянно влиза в човешката душа. И тогава ние търсим причината коя е. Причината никой не я знае. Причината е, че това са дребни частици, които се движат из пространството. Обичат да ходят на гости. Ти ще изхвърлиш навън това. Никакво знание нямаш. Ако вземеш да заведеш дело против тези прашинки, тогава колко време ще изгубиш? Десет милиона прашинки – ще изгубиш десет милиона минути, ако ги съдиш по една минута. Колко дни ще ти вземат? Колкото ти може да съдиш праха по книгите ти, толкоз и Бог може да те съди и теб за твоите погрешки. Бог, като види една твоя постъпка, казва: „Изхвърлете го навън.“ Изчиства, като разчита на други да направи това.

Казва се, че светът ще се съди, че Земята ще се запали, но това е външната страна. Съдът на света е почнал. Светът сега гори. Всички хора се топят. Топенето е вътре. Вие сте богати, млади, но сте недоволни, че някой не ви погледнал, че времето е облачно. Че облачното време, това е дюшемето на ангелите. Когато ангелите искат да се разговарят, те турят дюшеме на Земята и неутрализират се миазмата и лошите влияния от Земята. Утре, като се свърши събранието им, турят си дюшемето на друго място. Принципът е такъв. Ангелите винаги разполагат с влагата и това дюшеме те го жертвуват. След като си заминат, оставят дюшемето, подарък на растенията. Направят го на дъжд, който пада на земята. Защо бягате от къщи, когато вали дъжд, защото във вас седи идеята да не би отгоре да падне град. Всяка капка е град. Това са все отвлечени работи, отвлечените работи са неразбрани, когато нямаме вътрешна връзка.

При добрия живот ти не можеш да бъдеш добър сам по себе си. Ти, за да бъдеш добър, трябва да влезеш в някоя система. Като част от тая система трябва да бъдеш добър. Щом си в една Божествена система, щом Бог е направил човека по образ и подобие, Той вече принадлежи към една система. Следователно направения по образ и подобие Божие, всеки човек трябва да изявява своята доброта. Ако вие за една година се гневите, ще видите как ще се измени лицето ви. Или каквато и да е отрицателна мисъл ако вземе място във вас, то лицето ви ще погрознее. И често хората погрозняват по тази единствена причина. Някоя сестра за една година погрознява. Когато нисшите чувства вземат надмощие в организъма, лицето погрознява, понеже вибрациите са груби, а когато висшите чувства вземат надмощие, човек става красив. С лошите мисли, които хората постоянно ви внушават, трябва да се борите. Например някой ви изпраща мисъл, че сте лош, но се преструва. После друг човек ви изпраща такава мисъл, че сте лош. Ти трябва да се пазиш от това да приемаш тези мисли.

Има едно лицемерие фактическо. Има друго едно лицемерие. Ще ви приведа един действителен пример за баба Янка. Тя на млади години била най-красивата мома в селото и се оженила за един цигуларски син. Тя е била много ударна да направи нещо, да наготви. Баба Янка била гостоприемна. Ще те приеме, ще те целуне, ще се зарадва, че си дошъл, ще направи баница, вино ще донесе и след два деня ще каже: „Ех, кой ли го е канил, да му шетам.“ Това е лицемерие.

Когато някой ме прегръща, това благодат ли е за мене? От прегръщане до прегръщане има разлика. И змията може да те прегърне. Майката като те прегърне, трябва да ти даде. Прегръщане има само когато се предават онези потици на живота. Когато майката прегърне детето, то Божествения живот се предава и това дете расте. Някой път детето плаче за милувка. Трябва да имате една ясна представа за прегръдките. Когато някой прегръща и Божествения живот минава през него, това е едно благословение, а когато прегръща и не минава Божествения живот, това е едно зло и който гледа е същото. През погледа минава Божественото и там е същия закон. Така трябва да гледате, че през погледа ви трябва да минава Божественото. Аз от само себе си какво мога да ви дам? Трябва да ви дам нещо. Някой ме пита: „Защо си ме погледнал?“ Рекох, гледам Божието създание, дали е запазено, първоначалната чистота и красота. Аз влизам във връзка с Бога и искам нейната красота отгоре да тури нещо ново. Аз ви оставям един подарък, тогава гледането има место. А пък дали съм погледнал добре или зле, зависи от това: ако съм оставил подарък, този поглед съответствува на Божественото. Този поглед е на место иначе не е.

Вие сега всички имате един установен поглед. Много добре, но добрият кон не може да се сравнява с добрия човек. Добрият човек може ли да се сравнява с добрия ангел? – Не може. Един ангел днес може да посети милиони хора и милиони хора да им направи добро. Един светия колко души може да посети? Много малко. Следователно със своята мисъл ангелът може да посети много хора. Добротата зависи от мисълта. Някой път казваш: „Не съм добър, за да правя добро.“ Това още не е добро. Ти със своята мисъл, чувство и постъпка можеш да направиш на хиляди хора добро. Аз съм превождал един пример. Един човек ме спря с погледа си и иска пари. Да му говоря не му е времето, той е занят, той е търговец, продава си стоката и иска пари. Той ми казва: „Господ да те благослови.“ И тъй ми продава. Това е вече стока. Минава някой човек и аз му казвам: „Плати за мене. Аз нямам. Плати за мене“ – и онзи дава. Някой път, за да се освободя от просеците, минавам от друга улица, където няма просеци. Един евреин ми казва, че иска да ми каже нещо много важно в дюкяна си. Това беше в София. Влязох и той ми казва: „Няма ли да си купиш един чифт чорапи? Трябва да си купиш.“ Аз му казвам: „Нямам пари.“ Той ми казва: „Аз вярвам.“ Вземам ги и съм ангажиран.

Та във вашите размишления не съдете по този начин, по който хората остаряват. Не мислете, че сте стар. Не мислете, че сте достигнали до крайния предел на знанието. Не мислете, че сте изгубили всичките условия и не казвайте: това е за младите, а не за нас старите. Вчера на една млада сестра казах: „Вие сте много добра, но имате недостатъците на вашата компания, носиш недъзите на вашата компания.“ Да ви обясня това. Всичките хора да кажем, че говорят лошо за тебе. А пък може да си добър, но компанията е лоша. Някой път може да сте лош, но да те посрещнат добре, заради компанията, защото тя е добра. Много пъти вие страдате заради компанията. Защо е така, не питай. Като се върнете при компанията, кажете им: „Слушай!“ Трябва да намерим де е причината на недоволството. Някой път сте недоволни. То е вашата компания. Някой път сте скръбни, то е вашата компания. И всички техни скърби вие ги чувствувате.

Една мравка се дави и аз ви казвам: тази работа не е за мене. Но ако аз не помогна на мравката, то моето съзнание, което се е пробудило, ако не изпълня това, то работата, за която аз отивам, няма да стане. Между мравката и несбъдването на работата има връзка. Често пъти женитбата става нещастие за целия живот. Младоженецът отива да се жени и много пъти има случаи да направи едно добро, но отказва. Тази жена, която си срещнал, това е орисница, благодетелка на съдбата ти и ти казва: „Така както постъпваш, такъв ще бъде животът ти.“ Както вашите деди и прадеди са постъпвали няколко поколения, и както ти постъпваш, така ще постъпват и няколко поколения напред. Така, че има една колективна работа, която трябва да се изправи. Тази колективна работа седи в следното: Някой от вас сте млади, някой сте стари, но между младите и старите няма едно съответствие. Старата сестра, която се моли, казва за младата, че е зелена, а младата сестра за старата казва, че е изкуфяла. Това е лицемерие.

Има два вида лицемерие. Едно лицемерие грубо, а друго нежно. Някой се показва така, като че иска да се покаже, че няма пари. Той трябва да каже: „Имам пари, но не искам да ти дам.“ Или: „Не мога да ти дам засега.“ Вчера един брат, много набожен, много по-набожен, отколкото сте вие, ходи човекът и проповядва. Идва отнякъде си и казва: „Искам да ми помогнеш материално.“ Аз му казах: „Касата е затворена, касиерът го няма.“ Давам му само един морал. Рекох, ти ли си направил плана или Господ го е направил? Ще чакаш утре, ще намериш касиера. Той започна да се извинява. После, като си отиде, си казах: религиозните хора са много своеобразни, така не се служи на Бога. Той турил идеята да се качи на влака. Ти тури на ума си да ходиш пеш. Не туряй в ума си за колко време ще отидеш. Този пример, този сом, вчера го хванах.

Има един начин за работа. Ако вие не може да поставите една мисъл на нейното място, ако вие не можете да поставите едно чувство на неговото място, ако вие не можете да поставите една постъпка на нейното място, ще страдате. Това е цяла наука. Аз се радвам на кипването. Като кипне чая, може да пиеш чай. Ако някой път хората не постъпват добре, аз не кипвам. Че някой плаща добре, не кипвам, аз зная, че ако кипна, че те ще пият чай. Когато аз да пия чай, аз кипвам. Но когато другите пият чай – не.

Сега ще теглите широки заключения. Не казвайте, че сте лоши. С това обиждате Провидението, което ви е дало всичките добри условия. Ако разбираш, че не си постъпил добре, това е друг въпрос. Няма какво да се сърдиш. Добрите дни, които идват за в бъдеще, благата, които носят, не могат да се сравнят със сегашните несгоди. Една малка скръб, една малка обида ще пиеш едно вино отгоре и ще се заличи. Един господин ми казва: „Аз се научих да не кипвам. Аз кипнах. Кипнах като дойде при мене да му направя една услуга. После платих 10 пъти повече. Като усетих, че го обидих, дадох много повече. Докато залича моето кипване, струваше ми 10 хиляди лева, за да си загладя погрешката.“ И това е вярно в природата. Ти обиждаш природата. Ти казваш: „Господ не ми е дал.“ Това не е вярно. Ти казваш: „На другите е дал.“ Ти си особен екземпляр, не се сравнявай с другите. Ти си особен екземпляр. Ти си едно малко цвете, но си на място. Ти искаш да бъдеш голямо цвете, но друг е заел онова място.

Един ангел, като бил пратен да носи всичките благословения на Земята, до известно време вървял добре, но като видял една красива мома, забравил си чувала с подаръците и хората ги разграбили. Един не могъл да си вземе нищо и той бил поетът. Останал само един колет, и то било вярата. Това е за далечното бъдеще. Та всички вие, които искате да живеете във вярата, има само един колет на вярата, ще го вземете. За в бъдеще ще видиш, в някой друг живот. И различията, които съществуват на Земята, единствено се дължат по причина на този ангел и на тази красива мома. Много зле се е отразило това. Вие казвате, че един човек е повече одарен отколкото друг. Надеждата е път за вярата. Вярата е път за Любовта. Любовта е път за Бога. Духът ще ме упъти, той ще ме научи как да се приближа до Бога, а пък Любовта ще ме научи как да се приближа до Духа. Вярата ще ме научи как да се приближа до Любовта. Надеждата ще ме научи как да се приближа до вярата. Вярата трябва да бъде път за Любовта. Щом дойдете до Любовта, там не се спирайте.

Сега има една практическа страна. Вие, като слушате такава лекция, аз не искам да бъдете светии. Да бъде човек светия, страшна работа е. Такива големи отговорности вие не можете да носите. Всички погледи тогава са обърнати към вас. Това положение, което имате сега, е хиляди пъти по-добро, отколкото да бъдете сега светия. В бъдеще – да, но не и сега. Ако сте сега светия, ще бъде голямо нещастие. Ако в бъдеще не станете светия, хиляди пъти ще бъдете по-зле. Трябва да бъдете доволни от това положение, което имате. Погледнеш се и казваш: „Остарях.“ Не си остарял. Защо си остарял? Ти, като кажеш, че си остарял, какво подразбираш под това? Това е външното. Нямаш пари, но не си сега по-добър, какво има от сиромашията? Или богат си, и богатството нищо не ти е дало. То е само едно условие. Старостта и младостта са само условия. Те нищо няма да придадат на вас.

Срещнах веднъж една стара баба, казах й: „Ако Господ те направи една красива мома на 21 година и един красив момък има наоколо, какво ще кажеш?“ Веднага очите й светнаха. Бабата стана по-разговорчива. Най-първо стоеше хладна. Тя казва: „Ако бях една млада мома, щях да се влюбя в тебе.“ Това не го казва, но го помисли. Млад или стар, човек трябва да бъде израз на Божественото. Той не трябва да мисли, че е стар. Трябва да имате една мисъл: Трябва да бъдем всички израз на великото, на Божественото, да развием онези сили, които са в нас. Може да дойде сиромашията, нищо не значи това. Богатство, сиромашия, това са само външни условия, за да се прояви Божественото. Като дойде богатството, направи го проводник на Божественото. Също така като дойде сиромашията, знанието, силата, също и болестите. Като кажеш: „Защо боледувам?“ -Да направиш болестта проводник на онази Божествена сила. Толстой казва, че след всяка болест той добивал нещо ново, едно ново разбиране, една радост. Та всяка скръб, която дойде в света, тя е само условие, носител на известно благо. Също така и радостта. В Божието разпореждане краят на всички неща е добър. Няма противоречие в Бога. Така е в Божествения живот. В човешкия живот има противоречия. Обаче в Божествения живот няма никакви противоречия. Когато искате да отстраните всички противоречия, Влезте в Божествения живот.

Ако вие държите мисълта си свободна и вярвате в Бога и очаквате Той да ви благослови, то благословението ще дойде. За Йона се дава хубав пример за тиквата. Това е един хубав разказ. Бог казва на Йона: „Тебе ти е жалко за тиквата, че е изсъхнала и не ти дава сянка. Как аз да не жаля за тази хора в Ниневия, мнозина от които не знаят да различават лявата ръка от дясната.“ Йон каза на Ниневийците, че след 40 деня Ниневия ще загине. Но те се измениха, покаяха се и Бог се измени. Щом ние изменим начина на нашите действия, Бог изменя отношенията си към нас. Щом измениш живота си, всяко едно добро чувство, всяка една добра мисъл е един проводник. Тези хора се покаяха и се подобри тяхното положение. Имаш едно число. Ако прибавиш една цифра отзад на това число, то увеличаваш благата чрез скърбите. Пък като увеличаваш числото, като прибавяш една цифра отпред, то ти увеличаваш благата чрез добродетелите.

Та при скърбите трябва да увеличаваш живота и при радостите си, пак трябва да го увеличаваш.

Дадох ви сега първата формула: „Надеждата е път за вярата. Вярата е път за Любовта. Любовта е път за Духа. Духът е път за Бога.“

Мислете върху тях.

Отче наш

12 година
44 лекция на Общия Окултен клас
19.VII.1933г., сряда,
Изгрев, София
------------------------------------------------------------------------------
[1] Fait accompli – (фр.) свършен факт
[2] Оставено е празно място за 2-3 думи, явно неразчетени от стенограмата.

НАГОРЕ




placeholder