НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Живот и идеал

Живот и идеал

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, живот, има, можеш, себе, тебе, знаеш, казва, страх, път, идея, добре, лесно, всичко, идеал, идеалт, начин, страха ,

 Младежки окултен клас , София, 30 Юни 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Кой от вас се опитвал да нарисува образа на идеалния човек?

Как определят писателите и поетите понятието „идеал“? Макар и отвлечено понятие, идеалът е свързан със живота. Вън от живота, идеалът не съществува. Онзи израз на живота, който постоянно се реализира и остава нереализиран, или постоянно се осъществява и остава неосъществен, е идеал. Това, което се постига само за момент, не е идеал. Идеалът постоянно се постига и пак остава непостигнат. Идеал ти е, например, да станеш богат. Колко богат можеш да станеш? Сам за себе си не можеш да станеш богат, хиляди хора трябва да се кооперират с тебе. Имаш идеал да станеш учен. Сам не можеш да станеш учен, хиляди учени трябва да се кооперират с тебе. Преди тебе хиляди хора са работили в областта на науката. За да станеш учен, ти трябва да събереш всичкото тяхно знание.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за всяка мисъл, която минава през вашия ум. Мисълта е важна не само като процес. Например, лесно се говори за музиката, но в нея има ритъм, пластика, израз. Изразът се отнася до външната страна на музиката, а ритъмът – до вътрешната страна. Пластиката пък е прилагане на ритъма. Дето има пластика, там е красотата. Значи и идеалът, който има отношение към красотата, е пластичен, устойчив. Идеалът е сила, с която човек може да си пробие път навсякъде. С един лев можеш ли да си пробиеш път? – Не можеш. Колкото и да казваш, че този лев е разменна монета, никой няма да му обърне внимание. Всеки ще го погледне и ще си замине. Много естествено, един лев е това, не са хиляди и стотици хиляди левове. Друг е въпросът, ако знаеш добре поне един чужд език. С него ще си пробиеш път в тази страна, чийто език знаеш. Ако знаеш 10 езика, ще си пробиеш път навсякъде. Според някои, идеалът е цел, към която човек се стреми. Например, стремиш се към планинския извор. Защо се стремиш? – За да задоволиш жаждата си. Като уталожиш жаждата си, ти възстановяваш силите си. Следователно постигането на известен идеал възстановява силите на човека. И наистина, когато изгуби идеала си, човек губи силата си.

Да живееш без идеал, значи да си човек без вяра. Някой казва: „Аз не вярвам в хората, не вярвам в природата, в нищо не вярвам“. – Не вярваш в хората, но ги търсиш. – „Не искам да бъда богат.“ – Не искаш богатство, но го търсиш. – „Не искам да бъда учен.“ – Не искаш да бъдеш учен, но търсиш знанието. – „Не се интересувам от общественото мнение.“ – Не се интересуваш, но търсиш общественото мнение. Ти търсиш всичко онова, което отричаш. Всичко отричаш и вярваш в това, което отричаш. Казваш, че не се страхуваш, а дрехите ти треперят от страх. Страхът има велико предназначение. Всичко, което е на място, допринася известно благо на човека. Щом нещо не е на място, то го спъва. И най-голямото благо, не на място приложено, причинява голямо зло на човека. Например, голямото богатство, неправилно използвано, причинява нещастие. Какво ще правите с това богатство? Как ще го разпределите? За какво ще ви послужи то, не знаете. Искате да бъдете учени. Какво ще правите със знанието, което имате? Някой от вас е астролог, може да предсказва какво ще стане след хиляда години. Къде ще приложи това знание? И в най-голямото богатство, и в най-голямото знание се крие известна горчивина. Значи сладкото и горчивото са две крайности в живота, които взаимно се неутрализират. Горчевините в живота се лекуват със сладостите. Горчевините причиняват страдания, а сладостите – радости. Радостта има за цел да премахне горчивината. Горчивината е външната страна на скръбта. Горчива е скръбта, като пелин. Някои употребяват пелин против треска. Като ѝ дадеш пелин, тя бяга вече навън. Треската, както и всички други болести, се дължи на живи същества. Скръбта и радостта също се дължат на живи същества. Когато детето заболее, майката търси лек против болестта и като намери такъв, тя се радва.

Питам: Кое радва майката? – Детето. Кое радва учениците? – Знанието, което придобиват. – Кое радва поета? – Поезията, която той пише. – Кое радва музиканта? – Музиката, която го вдъхновява. Четете поезията на някой поет, или слушате произведението на даден музикант и знаете, че зад всичко това се крие едно разумно същество – поетът или музикантът.

И тъй, зад проявения живот се крие нещо разумно, т.е. Великата Разумност. – Какво се крие зад непроявения живот? – Нищо не се знае. Проявеното не се забравя. Ако нещо се прояви и се забрави, това показва, че му липсва интензивност. Изобщо, интензивните неща не се забравят. Има една страна в живота, в която всичко може да се прояви. Някога човек се намира в положението на дете, което стои на морския бряг и наблюдава морето. Вълните непрекъснато заливат брега и заличават стъпките му. Така и вие, пишете нещо, но вълните заличават написаното. Има една област в живота, дето всичко се заличава. Не влизайте в тази област. Тя е неутралната зона в живота. Там нищо не може да се направи. Щом напишеш нещо, вълните ще го заличат. Вземете, например, отвлечената идея за доброто. Всеки иска да бъде добър. Какво се разбира под понятието „добър“? Какво означават думите „искам да бъда добър, силен, умен“? Ако си добър, непременно ще бъдеш силен. Добрият не може да бъде слаб. Когато добрият влезе в среда между размирни хора, без да говори, без да прави някакви движения, всички млъкват. – Как става това? – Той излъчва от себе си сила, която внася разположение в хората. Добрият излъчва мекота и топлина, която може да смекчи температурата и в най-студената стая. Силният може да те носи на ръце, но не и да те стопли. И учениците носят учителите си на ръце, но някога зле им отмъщават. Едни от учениците носят учителя си на ръце, когото обичат; други ученици използват случая да отмъстят на учителя. Те го носят, но същевременно го щипят. Като го свалят на земята, учителят казва: „Никога вече няма да се оставя да ме носят ученици“. Помнете: Вие трябва да се справите с противоречията на вашия ум и на вашето сърце. Има противоречия в живота, с които също трябва да се справите. Ти си свършил университет, имаш много знания. Знаеш как се върти земята около оста си и около слънцето; знаеш как се движи луната, можеш да решаваш и най-мъчните задачи. Обаче един ден минаваш през една гора и срещу тебе излиза мечка. Какво ще правиш сега? Как ще приложиш знанието си? Да бягаш, не можеш, краката ти се подкосили от страх, а мечката бяга по-бързо от тебе. Да се качиш на едно дърво, не можеш, не си сръчен, а то е далеч от тебе, ще срещнеш мечката; да стреляш срещу нея, пак не можеш, ръцете ти треперят. Как ще се справиш с мечката? Може да се намерите и пред друга мъчнотия. Както вървите, виждате, че пред вас иде трен. Ако останете на пътя, той ще ви смачка, няма време да спре. Който разбира движението на стрелките, лесно ще се справи с положението. Ще врътне една от стрелките, и тренът ще вземе друга посока на движение. Следователно всяка идея има свой специфичен начин на прилагане. Затова трябва да изучавате формите и законите, на които се подчиняват идеите. Също така, за да се справите с противоречията в живота, вие трябва да разчитате на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Да разчиташ на тях, това значи да ги владееш. Попаднал си в тропическа зона и се натъкваш на една голяма боа, дълга 7–8 метра. За да я избегнеш, трябва да бъдеш предвидлив, да носиш един съд с прясно мляко. Като видиш боата, остави съда с млякото на пътя ѝ и бягай. Там е спасението ти. Ако речеш да се качиш на дърво, тя се качва по-добре от тебе.

Какво представя боата в живота? Тя не е нищо друго, освен разбойници, които ви обират. Ти носиш мляко със себе си – твоето богатство. Остави котела с млякото на разбойниците, вдигни ръцете си нагоре и бягай. Като употребят млякото, те ще оставят котела за тебе. Котелът, това е твоето тяло. Ти пак ще забогатееш, т.е. отново ще напълниш котела с мляко. За онзи, който знае законите, лесно се придобива богатство. За онзи, който не знае законите, придобиването на богатството е събиране просо от земята. Ако разпилееш иглите си в тревата, как ще ги събереш? Умният взима един голям магнит и го насочва към мястото, дето са иглите. Всички игли се полепват по магнита. Той ги прочете, туря ги в кутия и си отива. Глупавият рови из тревата с часове и пак не може да ги събере. Ученият лесно се справя с мъчнотиите си. Той има знания, с които разполага всеки момент. Някой казва: „Аз разчитам на Господа“. Добре е да разчиташ и уповаваш на Господа, но пръв ти трябва да работиш. И господарят казва, че разчита на слугата си. Но тъкмо когато разчиташ на слугата си, той заспива. Тогава? Ами ако слугата ти се разболее? В края на краищата, ти ще се убедиш, че първо трябва да разчиташ на себе си, а после на другите.

Често вие разчитате на новите идеи повече, отколкото на себе си. Приемеш едва нова идея и хвърчиш от радост. Да, но тази идея трябва да се приложи. Твоят слуга може да ти помогне, може и да не ти помогне. Какво ще правиш тогава? Трябва да я приложиш, да знаеш по какъв начин става това. За да постигнеш нещо, трябва да бъдеш умен. Двама българи следвали по математика в Русия. Единият от тях живял в едно семейство, чиято дъщеря изучавала музика, та с часове свирила на пиано. Дошло време за изпити, но студентът не могъл да учи, пианото го смущавало. Чудел се какво да прави, изпитът му щял да пропадне. Да напусне стаята си, не могъл, нямал средства да си излезе. Един ден другарят му, също българин, му казал: „Аз ще ти помогна“. – „Как?“ – „Ще видиш.“ Взел той гайдата си и дошъл в дома на приятеля си, който учил за изпит. Надул гайдата и започнал да свири. Приятелят му се разиграл. Така продължили с часове: единият надувал гайдата, а другият играел. Като чула този шум, хазяйката веднага влязла в стаята на своя квартирант и го запитала: „Какво е това?“ – „Веселим се, свирим и играем.“ – „Моля ви се, час по-скоро ми освободете стаята. Ето, връщам ви парите, които ми дадохте в предплата, само ме освободете.“ Той взел парите и си наел друга квартира. Ще кажете, че това е хитрина. И хитрина да е, важно е, че студентът издържал изпита си. Христос казва: „Бъдете умни, т.е. хитри като змията и незлобиви като гълъба.“ Какво направи цар Давид, когато филистимците го заведоха с вързани ръце при Саула? – Той започна да играе. Като видя това, Саул каза: „Защо ми доведохте този луд човек? Освободете го!“ Това е съобразителност, такт. Така постъпи Давид и се освободи.

Двама млади – мома и момък, се разхождали в една гора. Момъкът разказвал на момата за своите геройски подвизи в живота си. В заключение на това, той казал: „Ти всякога можеш да разчиташ на мене. Такъв момък никъде не можеш да намериш“. Като навлезли навътре в гората, видяли, че срещу тях иде една мечка. Момъкът веднага се покатерил на едно дърво, а момата, от страх, паднала с лице към земята и се престорила на умряла. Мечката се приближила до нея, започнала да я мирише оттук-оттам и продължила пътя си. Като заминала, момъкът слязъл от дървото и запитал момата: „Какво ти каза мечката?“ – „Каза ми, втори път да не излизам на разходка с такъв герой като тебе.“

Често говорите за новите идеи, хвалите се с тях. Питам: Каква идея е тази, на която не можете да разчитате в един труден момент? Който се занимава с окултните науки и не знае как да ги прилага, ще има обратни резултати. – „Аз имам много знания.“ – Можеш ли да ги приложиш? – „Не мога.“ – Какъв смисъл има това знание? Музикант си, знаеш 40–50 хубави парчета, но не можеш да избереш кое от тях да свириш. Докато намислиш кое парче подхожда за дадения случай, ти си изгубил вече момента. Някой знае само една песен и като го накарат да свири, веднага започва. Той не мисли, не избира, но започва да тегли лъка и свири „Цвете мило, цвете красно“. Добре е да знаеш повече парчета, да направиш избор и да изсвириш най-хубавото от тях. – Кое е най-хубавото парче? – Което отговаря за случая. Пазете се да не изпаднете в онова смешно положение, в което се намерил един млад, неопитен българин.

Един млад българин решил да отиде на гурбет. Той бил неопитен, не познавал живота. Затова, като го изпращала в света, майка му го съветвала: „Синко, ще бъдеш умен, ще гледаш да постъпваш добре. Като те канят на гости, ще ядеш. Като отидеш на сватба, ще играеш. Като видиш, че носят мъртвец, ще се прекръстиш“. Тръгнал той на гурбет и първото нещо, което видял, било погребение. Понеже мислил, че първо ще срещне сватба, той започнал да играе срещу мъртвеца. Близките на умрелия се възмутили от постъпката на младия човек и го набили добре, като му казали какво трябва да прави, когато срещне мъртвец. След време той срещнал сватба, но понеже се объркал още при първия случай, затова започнал да се кръсти и моли срещу булката. И този път го били, като му казали, че на сватба се играе, няма защо да се кръсти и моли. Крайно учуден от постъпките на хората, той си казал: „Няма оправяне в този свят“. Не, светът лесно ще се оправи, но когато всеки човек се научи да съпоставя нещата, т.е. да туря всяко нещо на своето място. Ще кажете, че примерът, който ви дадох, е смешен. Някога и във вашия ум проникват такива странни идеи. Те са подобни на умрелия, който срещате на пътя си. Какво трябва да направите? Снемете шапка и започнете да се молите и кръстите. А вие, като не знаете какво да правите, казвате: „От мене човек няма да стане“. Това е за умрелия, а не за тебе. Умрелият казва за себе си, че от него нищо не може да стане. Ти взимаш това върху себе си. Не, ти трябва само да се кръстиш и молиш – нищо повече. Умрелият е прав да казва, че от него нищо няма да излезе, защото го носят на колесница. А ти можеш само да се молиш, да не изгубиш дрехата си, като него.

Едно се иска от вас: Да различавате нещата, да знаете коя идея е ваша и коя – чужда. Всяка обезсърчителна идея е чужда; тя няма общо с вас. В живота има песимистични идеи, но те не произтичат от него. Каквито страдания и противоречия да имаш, те не произтичат от живота. Животът носи само блага. Всичко останало иде от друг източник. Следователно ще филтрираш живота, за да отделиш примесите от него. Ще отделиш потребното от непотребното.

Казва се, че човек за човека е вълк. Това не е верно. Питам: Вълкът за вълците вълк ли е? Не, вълкът е вълк само за овцете. Ако човек гладува десетина дни, може ли да отреже парче месо от себе си, за да задоволи глада си? Това е невъзможно. Обаче ако един път може да направи това, втори път по никой начин не може да го направи. Значи човек за човека не може да бъде вълк. Човек за човека е брат. С другите животни той постъпва като вълк, но, сам за себе си, не може да бъде вълк. Вълкът за вълка е другар. Овцата за овцата е другарка. Дръжте в ума си мисълта, че човек за човека е брат, приятел, другар. Ако си млад цигулар и за пръв път ще даваш концерт, как ще се справиш със страха? Отде произлиза страхът? – От публиката. Значи хората ти внушават страх. Тогава ръцете ти треперят, не можеш да държиш добре цигулката. Как ще се справиш с публиката? Ще си представиш, че си сам, че салонът е празен и свириш само за себе си. Знаеш ли друг начин, по който да се справиш с публиката? Ще кажеш, че публиката е реална, не можеш да я пренебрегнеш. Според мене, реални неща са тези, за които, в даден момент, ти мислиш и чувстваш. Ако мислиш и чувстваш, че си сам, ти си в реалността. Всяко нещо, за което не мислиш и не чувстваш, не е реално. Колкото и да се страхува, музикантът трябва да намери начин да се справи със страха. Такова е положението, че по никой начин той не може да отложи концерта. Затова той трябва да надвие страха.

Кой човек се страхува? – Слабият. – Още? – Онзи, който няма любов. Всеки музикант, който не свири с любов, той изпитва страх. Щом се страхува, той не е музикант, но тъпанар. Наистина, който бие тъпана, той е страхлив човек. Който се страхува от живота, в него страхът е отвътре, а любовта – отвън. Който не се страхува, той носи любовта в себе си, а страхът е поставил отвън. Ако страхът е вътре, причината си ти. Сам ти си го поканил с девет бъклици. Покани и любовта с девет бъклици, и тя ще влезе в тебе. Страхът не се налага, но очаква да го поканиш. Без покана той не дохожда. Голям философ е страхът. Като види, че го каниш, той сяда и започва да разказва положението си, но така представя работата, че ти се уплашиш. В този момент той влиза в тебе и заема най-безопасното място. Като дойде любовта, тя започва да тълкува философията на страха и тогава опасността от страха се превръща във възможност за любовта. Когато дойде страхът, съзнанието на човека се помрачава, паметта се замъглява и човек вече нищо не помни. Така действа професорът на студента. Има професори, които всяват страх и ужас в студентите. Но има професори, които успокояват студентите си и изгонват страха от тях. Влезе професорът в аудиторията и гледа, лицата на студентите изменени, уплашени. Той се приближи при един, при втори, потупа ги по гърба, усмихне се и казва: „Вие знаете материала, няма защо да се страхувате“. Те постепенно се успокояват и като започне да изпитва, страхът съвършено ги напуща. Между професора и студента трябва да има хармония. Професорът държи ключа на светлината. Той отключва и заключва. От него зависи, да светне на ученика, или да му потъмнее. Достатъчно е професорът да бъде разположен към студентите си, за да могат лесно да държат изпитите си.

В заключение на това, казвам: Не предизвиквайте природата! Не я настройвайте против себе си. Нека лицето ѝ да ви гледа весело и усмихнато. Докато лицето на природата е весело и засмяно, работите ви ще се нареждат добре. Щом тя навъси лицето си, ще дойде буря, град, дъжд, и каквото си орал и сял, ще отиде напразно. Колко учебни заведения са разрушени от бури и земетресения! Кой ще ви преподава в тези заведения? Лесно се учи при добри условия – когато слънцето грее, когато времето е тихо и спокойно.

Повтарям: Не предизвиквайте природата против себе си! Какво значи да не предизвиквате природата против себе си? Напишете една тема по този въпрос, да видим как мислите вие.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 30 юни 1933 г. в София, Изгрев.

Живот и идеал

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, живот, има, можеш, себе, тебе, знаеш, казва, страх, път, идея, добре, лесно, всичко, идеал, идеалт, начин, страха ,

 Младежки окултен клас , София, 30 Юни 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Кой от вас се опитвал да нарисува образа на идеалния човек?

Как определят писателите и поетите понятието „идеал“? Макар и отвлечено понятие, идеалът е свързан със живота. Вън от живота, идеалът не съществува. Онзи израз на живота, който постоянно се реализира и остава нереализиран или постоянно се осъществява и остава неосъществен, е идеал. Това, което се постига само за момент, не е идеал. Идеалът постоянно се постига, и пак остава непостигнат. Идеал ти е например да станеш богат. Колко богат можеш да станеш? Сам за себе си не можеш да станеш богат, хиляди хора трябва да се кооперират с тебе. Имаш идеал да станеш учен. Сам не можеш да станеш учен, хиляди учени трябва да се кооперират с тебе. Преди тебе хиляди хора са работили в областта на науката. За да станеш учен, ти трябва да събереш всичкото тяхно знание.

Като ученици вие трябва да имате ясна представа за всяка мисъл, която минава през вашия ум. Мисълта е важна не само като процес. Например лесно се говори за музиката, но в нея има ритъм, пластика, израз. Изразът се отнася до външната страна на музиката, а ритъмът - до вътрешната страна. Пластиката пък е прилагане на ритъма. Дето има пластика, там е красотата. Значи и идеалът, който има отношение към красотата, е пластичен, устойчив. Идеалът е сила, с която човек може да си пробие път навсякъде. С един лев можеш ли да си пробиеш път? Не можеш. Колкото и да казваш, че този лев е разменна монета, никой няма да му обърне внимание. Всеки ще го погледне и ще си замине. Много естествено, един лев е това, не са хиляди и стотици хиляди левове. Друг е въпросът, ако знаеш добре поне един чужд език. С него ще си пробиеш път в тази страна, чийто език знаеш. Ако знаеш десет езика, ще си пробиеш път навсякъде. Според някои идеалът е цел, към която човек се стреми. Например стремиш се към планинския извор. Защо се стремиш? За да задоволиш жаждата си. Като уталожиш жаждата си, ти възстановяваш силите си. Следователно постигането на известен идеал възстановява силите на човека. И наистина, когато изгуби идеала си, човек губи силата си.

Да живееш без идеал, значи да си човек без вяра. Някой казва: „Аз не вярвам в хората, не вярвам в природата, в нищо не вярвам.“ Не вярваш в хората, но ги търсиш. „Не искам да бъда богат.“ Не искаш богатство, но го търсиш. „Не искам да бъда учен.“ Не искаш да бъдеш учен, но търсиш знанието. „Не се интересувам от общественото мнение.“ Не се интересуваш, но търсиш общественото мнение. Ти търсиш всичко онова, което отричаш. Всичко отричаш и вярваш в това, което отричаш. Казваш, че не се страхуваш, а дрехите ти треперят от страх. Страхът има велико предназначение.

Всичко, което е на място, допринася известно благо на човека. Щом нещо не е на място, то го спъва. И най-голямото благо, не на място приложено, причинява голямо зло на човека. Например голямото богатство, неправилно използвано, причинява нещастие. Какво ще правите с това богатство? Как ще го разпределите? За какво ще ви послужи то, не знаете. Искате да бъдете учени. Какво ще правите със знанието, което имате? Някой от вас е астролог, може да предсказва какво ще стане след хиляда години. Къде ще приложи това знание? И в най-голямото богатство, и в най-голямото знание се крие известна горчивина. Значи сладкото и горчивото са две крайности в живота, които взаимно се неутрализират. Горчивините в живота се лекуват със сладостите. Горчивините причиняват страдания, а сладостите - радости. Радостта има за цел да премахне горчивината. Горчивината е външната страна на скръбта. Горчива е скръбта като пелин. Някои употребяват пелин против треска. Като й дадеш пелин, тя бяга вече навън. Треската, както и всички други болести, се дължи на живи същества. Скръбта и радостта също се дължат на живи същества. Когато детето заболее, майката търси лек против болестта и като намери такъв, тя се радва.

Питам, кое радва майката? Детето. Кое радва учениците? Знанието, което придобиват. Кое радва поета? Поезията, която той пише. Кое радва музиканта? Музиката, която го вдъхновява. Четете поезията на някой поет или слушате произведението на даден музикант и знаете, че зад всичко това се крие едно разумно същество - поетът или музикантът.

И тъй зад проявения живот се крие нещо разумно, т.е. великата разумност. Какво се крие зад непроявения живот? Нищо не се знае. Проявеното не се забравя. Ако нещо се прояви и се забрави, това показва, че му липсва интензивност. Изобщо интензивните неща не се забравят. Има една страна в живота, в която всичко може да се прояви. Някога човек се намира в положението на дете, което стои на морския бряг и наблюдава морето. Вълните непрекъснато заливат брега и заличават стъпките му. Така и вие, пишете нещо, но вълните заличават написаното. Има една област в живота, дето всичко се заличава. Не влизайте в тази област. Тя е неутралната зона В живота. Там нищо не може да се направи. Щом напишеш нещо, вълните ще го заличат.

Вземете например отвлечената идея за доброто. Всеки иска да бъде добър. Какво се разбира под понятието „добър“? Какво означават думите „искам да бъда добър, силен, умен“? Ако си добър, непременно ще бъдеш силен. Добрият не може да бъде слаб. Когато добрият влезе в среда между размирни хора, без да говори, без да прави някакви движения, всички млъкват. Как става това? Той излъчва от себе си сила, която внася разположение в хората. Добрият излъчва мекота и топлина, която може да смекчи температурата и в най-студената стая. Силният може да те носи на ръце, но не и да те стопли. И учениците носят учителите си на ръце, но някога зле им отмъщават. Едни от учениците носят учителя си на ръце, когото обичат, други ученици използват случая да отмъстят на учителя. Те го носят, но същевременно го щипят. Като го свалят на земята, учителят казва: „Никога вече няма да се оставя да ме носят ученици.“

Помнете - вие трябва да се справите с противоречията на вашия ум и на вашето сърце. Има противоречия в живота, с които също трябва да се справите. Ти си свършил университет, имаш много знания. Знаеш как се върти Земята около оста си и около Слънцето. Знаеш как се движи Луната, можеш да решаваш и най-мъчните задачи. Обаче един ден минаваш през една гора и срещу тебе излиза мечка. Какво ще правиш сега? Как ще приложиш знанието си? Да бягаш, не можеш, краката ти се подкосили от страх, а мечката бяга по-бързо от тебе. Да се качиш на едно дърво, не можеш, не си сръчен, а то е далеч от тебе, ще срещнеш мечката. Да стреляш срещу нея, пак не можеш, ръцете ти треперят. Как ще се справиш с мечката?

Може да се намерите и пред друга мъчнотия. Както Вървите, виждате, че пред вас иде трен. Ако останете на пътя, той ще ви смачка, няма време да спре. Който разбира движението на стрелките, лесно ще се справи с положението. Ще врътне една от стрелките, и тренът ще вземе друга посока на движение. Следователно всяка идея има свой специфичен начин на прилагане. Затова трябва да изучавате формите и законите, на които се подчиняват идеите. Също така, за да се справите с противоречията в живота, вие трябва да разчитате на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Да разчиташ на тях, това значи да ги владееш. Попаднал си в тропическа зона и се натъкваш на една голяма боа, дълга 7-8 метра. За да я избегнеш, трябва да бъдеш предвидлив, да носиш един съд с прясно мляко. Като видиш боата, остави съда с млякото на пътя й и бягай. Там е спасението ти. Ако речеш да се качиш на дърво, тя се качва по-добре от тебе.

Какво представя боата в живота? Тя не е нищо друго освен разбойници, които ви обират. Ти носиш мляко със себе си - твоето богатство. Остави котела с млякото на разбойниците, вдигни ръцете си нагоре и бягай. Като употребят млякото, те ще оставят котела за тебе. Котелът, това е твоето тяло. Ти пак ще забогатееш, т.е. отново ще напълниш котела с мляко. За онзи, който знае законите, лесно се придобива богатство. За онзи, който не знае законите, придобиването на богатството е събиране просо от земята. Ако разпилееш иглите си в тревата, как ще ги събереш? Умният взима един голям магнит и го насочва към мястото, дето са иглите. Всички игли се полепват по магнита. Той ги прочете, туря ги в кутия и си отива. Глупавият рови из тревата с часове, и пак не може да ги събере. Ученият лесно се справя с мъчнотиите си. Той има знания, с които разполага всеки момент. Някой казва: „Аз разчитам на Господа.“ Добре е да разчиташ и уповаваш на Господа, но пръв ти трябва да работиш. И господарят казва, че разчита на слугата си. Но тъкмо когато разчиташ на слугата си, той заспива. Тогава? Ами ако слугата ти се разболее? В края на краищата, ти ще се убедиш, че първо трябва да разчиташ на себе си, а после на другите.

Често вие разчитате на новите идеи повече, отколкото на себе си. Приемеш една нова идея и хвърчиш от радост. Да, но тази идея трябва да се приложи. Твоят слуга може да ти помогне, може и да не ти помогне. Какво ще правиш тогава? Трябва да я приложиш, да знаеш по какъв начин става това. За да постигнеш нещо, трябва да бъдеш умен. Двама българи следвали по математика в Русия. Единият от тях живял в едно семейство, чиято дъщеря изучавала музика, та с часове свирила на пиано. Дошло време за изпити, но студентът не могъл да учи, пианото го смущавало. Чудел се какво да прави, изпитът му щял да пропадне. Да напусне стаята си не могъл, нямал средства да си излезе. Един ден другарят му - също българин, му казал: „Аз ще ти помогна.“ „Как?“ „Ще видиш.“ Взел той гайдата си и дошъл в дома на приятеля си, който учил за изпит. Надул гайдата и започнал да свири. Приятелят му се разиграл. Така продължили с часове. Единият надувал гайдата, а другият играел. Като чула този шум, хазяйката веднага влязла в стаята на своя квартирант и го запитала: „Какво е това?“ „Веселим се, свирим и играем.“ „Моля ви се час по-скоро ми освободете стаята. Ето, връщам ви парите, които ми дадохте в предплата, само ме освободете.“ Той взел парите и си наел друга квартира.

Ще кажете, че това е хитрина. И хитрина да е, важно е, че студентът издържал изпита си. Христос казва: бъдете умни, т.е. хитри, като змията и незлобиви като гълъба. Какво направи цар Давид, когато филистимците го заведоха с вързани ръце при Саула? Той започна да играе. Като видя това, Саул каза: „Защо ми доведохте този луд човек? Освободете го!“ Това е съобразителност, такт. Така постъпи Давид и се освободи.

Двама млади - мома и момък, се разхождали в една гора. Момъкът разказвал на момата за своите геройски подвизи в живота си. В заключение на това той казал: „Ти всякога можеш да разчиташ на мене. Такъв момък никъде не можеш да намериш.“ Като навлезли навътре в гората, видели, че срещу тях иде една мечка. Момъкът веднага се покатерил на едно дърво, а момата от страх паднала с лице към земята и се престорила на умряла. Мечката се приближила до нея, започнала да я мирише оттук-оттам и продължила пътя си. Като заминала, момъкът слязъл от дървото и запитал момата: „Какво ти каза мечката?“ „Каза ми втори път да не излизам на разходка с такъв герой като тебе.“

Често говорите за новите идеи, хвалите се с тях. Питам, каква идея е тази, на която не можете да разчитате в един труден момент. Който се занимава с окултните науки и не знае как да ги прилага, ще има обратни резултати. „Аз имам много знания.“ Можеш ли да ги приложиш? „Не мога.“ Какъв смисъл има това знание? Музикант си, знаеш 40-50 хубави парчета, но не можеш да избереш кое от тях да свириш. Докато намислиш кое парче подхожда за дадения случай, ти си изгубил вече момента. Някой знае само една песен и като го накарат да свири, веднага започва. Той не мисли, не избира, но започва да тегли лъка и свири „Цвете мило, цвете красно“. Добре е да знаеш повече парчета, да направиш избор и да изсвириш най-хубаво- то от тях. Кое е най-хубавото парче? Което отговаря за случая. Пазете се да не изпаднете в онова смешно положение, в което се намерил един млад неопитен българин.

Един млад българин решил да отиде на гурбет. Той бил неопитен, не познавал живота. Затова, като го изпращала В света, майка му го съветвала: „Синко, ще бъдеш умен, ще гледаш да постъпваш добре. Като те канят на гости, ще ядеш. Като отидеш на сватба, ще играеш. Като видиш, че носят мъртвец, ще се прекръстиш.“ Тръгнал той на гурбет и първото нещо, което видял, било погребение. Понеже мислил, че първо ще срещне сватба, той започнал да играе срещу мъртвеца. Близките на умрелия се възмутили от постъпката на младия човек и го набили добре, като му казали какво трябва да прави, когато срещне мъртвец. След време той срещнал сватба, но понеже се объркал още при първия случай, затова започнал да се кръсти и моли срещу булката. И този път го били, като му казали, че на сватба се играе, няма защо да се кръсти и моли. Крайно учуден от постъпките на хората, той си казал: „Няма оправяне в този свят.“ Не, светът лесно ще се оправи, но когато всеки човек се научи да съпоставя нещата, т.е. да туря всяко нещо на своето място.

Ще кажете, че примерът, който ви дадох, е смешен. Някога и във вашия ум проникват такива странни идеи. Те са подобни на умрелия, който срещате на пътя си. Какво трябва да направите? Снемете шапка и започнете да се молите и кръстите. А вие, като не знаете какво да правите, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Това е за умрелия, а не за тебе. Умрелият казва за себе си, че от него нищо не може да стане. Ти взимаш това върху себе си. Не, ти трябва само да се кръстиш и молиш - нищо повече. Умрелият е прав да казва, че от него нищо няма да излезе, защото го носят на колесница. А ти можеш само да се молиш, да не изгубиш дрехата си като него.

Едно се иска от вас: да различавате нещата, да знаете коя идея е ваша и коя чужда. Всяка обезсърчителна идея е чужда. Тя няма общо с вас. В живота има песимистични идеи, но те не произтичат от него. Каквито страдания и противоречия да имаш, те не произтичат от живота. Животът носи само блага. Всичко останало иде от друг източник. Следователно ще филтрираш живота, за да отделиш примесите от него. Ще отделиш потребното от непотребното.

Казва се, че човек за човека е вълк. Това не е вярно. Питам, вълкът за вълците вълк ли е? Не, вълкът е вълк само за овцете. Ако човек гладува десетина дни, може ли да отреже парче месо от себе си, за да задоволи глада си? Това е невъзможно. Обаче, ако един път може да направи това, втори път по никой начин не може да го направи. Значи човек за човека не може да бъде вълк. Човек за човека е брат. С другите животни той постъпва като вълк, но сам за себе си не може да бъде вълк. Вълкът за вълка е другар. Овцата за овцата е другарка. Дръжте в ума си мисълта, че човек за човека е брат, приятел, другар.

Ако си млад цигулар и за пръв път ще даваш концерт, как ще се справиш със страха? Отде произлиза страхът? От публиката. Значи хората ти внушават страх. Тогава ръцете ти треперят, не можеш да държиш добре цигулката. Как ще се справиш с публиката? Ще си представиш, че си сам, че салонът е празен и свириш само за себе си. Знаеш ли друг начин, по който да се справиш с публиката? Ще кажеш, че публиката е реална, не можеш да я пренебрегнеш.

Според мене реални неща са тези, за които в даден момент ти мислиш и чувстваш. Ако мислиш и чувстваш, че си сам, ти си в реалността. Всяко нещо, за което не мислиш и не чувстваш, не е реално. Колкото и да се страхува, музикантът трябва да намери начин да се справи със страха. Такова е положението, че по никой начин той не може да отложи концерта. Затова той трябва да надвие страха. Кой човек се страхува? Слабият. Още? Онзи, който няма любов. Всеки музикант, който не свири с любов, той изпитва страх. Щом се страхува, той не е музикант, но тъпа- нар. Наистина който бие тъпана, той е страхлив човек. Който се страхува от живота, в него страхът е отвътре, а любовта отвън. Който не се страхува, той носи любовта в себе си, а страхът е поставил отвън. Ако страхът е вътре, причината си ти. Сам ти си го поканил с девет бъклици. Покани и любовта с девет бъклици, и тя ще влезе в тебе. Страхът не се налага, но очаква да го поканиш. Без покана той не дохожда. Голям философ е страхът. Като види, че го каниш, той сяда и започва да разказва положението си, но така представя работата, че ти се уплашиш. В този момент той влиза в тебе и заема най-безопасното място. Като дойде любовта, тя започва да тълкува философията на страха и тогава опасността от страха се превръща във възможност за любовта. Когато дойде страхът, съзнанието на човека се помрачава, паметта се замъглява и човек вече нищо не помни.

Така действа професорът на студента. Има професори, които всяват страх и ужас в студентите. Но има професори, които успокояват студентите си и изгонват страха от тях. Влезе професорът в аудиторията и гледа - лицата на студентите изменени, уплашени. Той се приближи при един, при втори, потупа ги по гърба, усмихне се и казва: „Вие знаете материала, няма защо да се страхувате.“ Те постепенно се успокояват и, като започне да изпитва, страхът съвършено ги напуща. Между професора и студента трябва да има хармония. Професорът държи ключа на светлината. Той отключва и заключва. От него зависи да светне на ученика или да му потъмнее. Достатъчно е професорът да бъде разположен към студентите си, за да могат лесно да държат изпитите си.

В заключение на това, казвам: не предизвиквайте природата. Не я настройвайте против себе си. Нека лицето - да ви гледа весело и усмихнато. Докато лицето на природата е весело и засмяно, работите ви ще се нареждат добре. Щом тя навъси лицето си, ще дойде буря, град, дъжд и каквото си орал и сял, ще отиде напразно. Колко учебни заведения са разрушени от бури и земетресения! Кой ще ви преподава в тези заведения? Лесно се учи при добри условия - когато слънцето грее, когато времето е тихо и спокойно.

Повтарям: не предизвиквайте природата против себе си! Какво значи да не предизвиквате природата против себе си? Напишете една тема по този въпрос, да видим как мислите вие.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Тридесет и осма лекция на Младежкия окултен клас 30 к>ни 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder