НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правила за приложение

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Правила за приложение

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, слон, пашата, христос, време, живот, храна, добър, можеш, слонът, селяните, добро, иска, голям, страна ,

 Утрини Слова , София, 25 Юни 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 12 гл. от Йоана.

Прочетете тази глава сами и вижте, кои мисли ще останат в главата ви. Важни мисли са тези, които могат да се приложат. Често се говори за приложение, но трябва да се знаят правилата за приложение. Всеки може да държи цигулката и лъка, но цигулар е онзи, който знае правилата за свирене. Той тегли лъка добре и изважда красиви тонове. Цигулар е онзи, който правилно и чисто съчетава тоновете. Същото се отнася и до човека. Казват за някого, че е добър шивач. – Защо? – Защото бодовете, които излизат от ръката му, са равни, отмерени, вървят по права линия, като с машина. Същото е в писането. Пишеш, но буквите са криви, не на място поставени. Друг пише красиво, а думите не са на място: съществителните, прилагателните имена, глаголите – всичко е объркано. Като го питаш, защо е сбъркал думите, той казва: Така разбирам, така пиша. Какво се крие под думите „така разбирам?“ Ще кажеш: Аз така вярвам. – Какво се крие в твоята вяра? – Така искам. – Какво се крие в твоето искане?

Човек представя един голям възел, една неразрешена задача, – толкова сложен възел, че мъчно може да се развърже. Той не разбира даже сам себе си. Като се храни, човек изпитва известна приятност. Ако стои два-три дена гладен, той е неразположен. Ако живее в стая, която се проветрява добре, той е разположен. Обаче, не се ли проветрява стаята, неразположението иде веднага. Колкото и да е удобно леглото ти, ако лежиш няколко години на него, то ще ти стане неприятно. Щом лежиш толкова много на леглото си, ти си болен. Болестта не е приятно нещо. И светия да си, пак не можеш да лежиш продължително. Колко светии напуснаха гората преждевременно! Няколко години бяха доволни от положението си, но след време те се отегчиха, напуснаха гората и влязоха отново между хората.

Кой човек е светия? – Истински светия е онзи, който издържа на всички противоречия. Не е лесно да издържиш на противоречията в живота. Който не може да се справи с тях, казва: По-лош ли съм от другите хора, че имам толкова противоречия? – Не си по-лош. Ако не си по-добър, поне си като тях. По-прост, по-невежа ли съм от другите хора ? – Не си по-невежа. Да се сравняваш с хората, това не е разрешение на въпросите. Сравнявай се и се стреми към възвишените същества. Те ще те повдигнат. Казваш: Добър човек съм. – Добър си, но не и най-добрият. – Лош човек съм. – Лош си, но не най-лошият. Значи, по средата някъде си.

Питате: Защо трябваше Христос да страда? – За да освободи човечеството от страданията, да им покаже пътя на свободата. Значи, един трябва да се пожертва, за да се спаси множеството. Докато вървиш по трънлив път, непременно ще страдаш. Като те поставят на чист, гладък път, няма да страдаш. Докато си в тъмнина, всякога ще имаш противоречия; щом излезеш на светло, противоречията изчезват. – Искам да бъда свободен. – Прав си, щом си свободен, ще разбереш истината. Но около тебе тичат десет немирни деца. Ще бъдеш ли свободен? Едно те дърпа за косата, друго – за главата, трето – за ръцете, четвърто – за краката. В края на краищата, ти ще се разгневиш. Искаш да напишеш едно сърдечно, приятелско писмо, но децата не те оставят на спокойствие. Тук капне мастило, там капне, и ти се извиняваш, че писмото е зацапано, защото децата те смущават. Прав си тогава. Многото деца, това са многото желания, които бушуват в тебе. Трябва да се освободиш от немирните си желания и тогава да пишеш писмото си. – Как ще се освободиш от немирните деца? – Като ги туриш да спят, или като ги пратиш на разходка. Човек ще разбере истината, когато в него настане дълбок вътрешен мир. Тогава и майката, и бащата могат да напишат, каквото писмо искат. Те могат да пишат и приятелски, и любовни писма. Под „любовни писма“ разбирате нещо престъпно. Вярно е, че при любовта стават престъпления, но това не се отнася до Божията Любов. В Божията Любов не се вършат никакви престъпления, а в човешката и животинската любов стават такива. Например, когато младата лъвица стане майка, тя е готова да извърши ред престъпления заради своите малки. За да ги нахрани, тя ще убие много малки животинки. Всичко в света се върши все от любов. И доброто, и злото имат за основа любовта. Повечето хора грешат от любов. И като правят добро, това става пак от любов. Ще кажете, че това е противоречие, с което трябва да се примирите. – Не е там въпросът. Нещата се примиряват, когато се обяснят. Ето защо, когато червеят ми се оплаква, казвам му: Не ставай червей. Овцата ми се оплаква. Казвам й: Не ставай овца. Вълкът се оплаква, че няма спокойствие от пушките на хората. – Не ставай вълк. – Как може да стане това? – Като живееш дълго време на земята, ще се научиш.

Казвам: И човек е недоволен, и той се оплаква от живота си. Майката е недоволна и неразположена, защото децата й боледуват. Бащата е недоволен, защото работите му не се нареждат добре. Търговецът е недоволен, защото фалирал. Ученият е недоволен, защото не успял в научните си работи. Щом постигне желанието си, човек е доволен. Доволството и недоволството на човека се дължат на обикновени работи. Недоволството причинява вкисване. Запитай се, защо си се вкиснал и потърси начин да си помогнеш. Никой не може да ти помогне, освен ти сам. Следователно, когато си болен, нещастен или недоволен, не ходи между хората да се оплакваш. Не носи своето нещастие между хората. – Че умрял баща ти, че умряло детето ти – не се оплаквай. Че си изгубил богатството си, също не се оплаквай. Друг е въпросът, ако ти се роди дете, и ако забогатееш. Ако издържиш изпитите си свободно можеш да ходиш между хората и да споделяш с тях радостта си. Не бързай да се освободиш от скръбта си, да я стовариш на гърба на другите. Добрият човек всякога се товари, а лошият се разтоварва.

Какво представя добрият човек? В известно отношение, добрият е празна кола. И който го срещне, сваля част от товара си и го туря в неговата кола. В този случай добрият се натоварва, а лошият се разтоварва и казва: Олекна ми малко. – Ти се облекчи, но другите натовари. – Какво да правя? – Никога не туряй на гърба си товар повече, отколкото можеш да носиш. Ако даже палтото, шапката или обувките ти тежат, откажи се и от тях. Носи на гърба си това, което ти сам можеш да носиш. Не туряй в ума си мисъл, която не можеш да носиш. Младата мома туря в ума си мисълта да се ожени за княжески син и ако не го намери, тя започва да съхне, да жълтее. – Защо ? – Тежка е тази мисъл. Мисълта за княжеския син е тежка, голяма. Тя е слон, за изхранването на който са нужни много средства.

Един турски паша имал един голям, хубав слон. Един ден пашата отишъл в едно село, дето го приели много добре. За да изкаже благодарността си, той изпратил на селяните един слон, да им работи и да го хранят. Наистина, слонът им работил, но толкова много ориз изяждал, че в една година селото обедняло. След време пашата пак посетил селото и запитал някои от селяните: Доволни ли сте от слона ? – Доволни сме. – Върши ли работа ? – Върши. – Тогава ще ви изпратя още един слон. Един беден, но умен селянин се обадил: Паша ефенди, ние сме достатъчно облагодетелствани. Вместо на нас, изпрати втория слон на съседното село, те имат нужда от забогатяване. Това е един интересен пример из живота на българите в турско време. Пашата имал желание да помогне на селото, но вместо да подобри положението на селяните, в една година те обедняли.

Пазете се от велики идеи, които в една година могат да ви опропастят. Може да туриш в ума си идеята да станеш светия. Светийството е голям слон. Ако подхранваш в ума си идеята да станеш светия, ще се намериш в чудо. Светията иска много храна. И той, като слона, носи голям товар, но и много храна иска. На простия човек можеш да дадеш каква и да е храна, но светията се нуждае от подходяща храна. Преди години посетих едно село. Една селянка ми разказваше, че преди време един отшелник посетил селото им. Боб, чесън, яйца, мляко не яде. Чудих се, с какво да го нагостя. Най-после ми каза: Искам ошаф от хубави круши. Къде да намеря сушени круши? Ако е за яйце, ще поискам от съседите. Ако яде кокошка, ще му заколя най-тлъстата. Като не можах да намеря сушени круши, той си замина. Така се освободих от този слон. Казвам й: Благодари, че лесно се освободи от него.

Като правя сравнение между вашите идеи и слона, казвам: Ако не разбирате вашите идеи, и вие ще се намерите в положението на селяните, на които пашата подарил слона. Вие трябва да разбирате естеството на своите идеи и да ги храните с подходяща храна. Всяка идея е едно възвишено същество, което ще прекара у вас толкова време, колкото може да го храните. Щом няма храна, то си заминава. Докато идеята е у вас и я поддържате, вие сте радостни и весели. Щом се свърши храната ви, идеята ви напуща, и вие ставате недоволни, скръбни.

Питате: Защо трябва да страдаме? – Ако Христос, великият Син на Бога, мина през толкова страдания, какво остава за вас? И той се натъкна на едно голямо противоречие и като не можа веднага да го разреши, каза си: „Да се моля да мине този час. Но за този час аз дойдох“. Въпросът не е, че Христос дойде само за изкупление на човечеството, но Той реши една своя задача. Павел казва: „Христос примиряваше света със себе си.“ Не е лесна тази задача. Веднъж натоварен, Христос трябваше да пренесе този товар до определеното му място. Как ще се справи конят с господаря си ? – Ще го носи, нищо повече. Голям е товарът му, около сто килограма, но ще го занесе до мястото му. Конят не може да каже на господаря си да слезе. Колкото и да усеща тежестта, ще го носи. Някога човек иска да изхвърли една идея от себе си, но се натъква на страдания.

Сега аз ви представям един контраст, за да мислите. Къде е разрешението на този контраст, не казвам. – Защо? – Защото ще се намерите в положението на селяните, които получили от пашата подарък един слон. Мъчнотия е това, но тя трябва да се реши. Колкото по-необикновен е животът на човека, толкова по-големи са мъчнотиите му. Който води обикновен живот, той има малки мъчнотии. Щом реши да води чист и свят живот, мъчнотиите се увеличават. Следователно, ако подаряваш слон, подарявай го на богати хора, които могат да го хранят. Слонът не е за бедни хора. На бедния подари едно малко пиленце, което може да се нахрани с едно-две зрънца. Ето защо, като страдате, ще знаете, че слон ви е подарен. Чудите се как да го изхраните. Искате да познаете Христа, Той да живее у вас. Мислите, че като дойде Христос у вас, всичките ви работи ще се оправят. – Не е така. Като дойде Христос в тебе, и мъжа си ще напуснеш, и децата си ще напуснеш, ще станеш посмешище на хората. Работите ще ти тръгнат назад. Такъв бил животът и на мъчениците; и техните работи не вървели добре.

Хората трябва да се освободят от своите криви разбирания. И евреите, като не разбираха нещата правилно, казваха за Христа: Ако приемем този човек, няма да видим добро. Въпросът не е в това, дали ще приемат Христа, или не. И без Христа, и с Христа, страданията неизбежно ще дойдат. И с добро, и със зло, страданията пак ще дойдат. Разликата е в това, че с доброто страданията ще дойдат по-рано. Следователно, по-добре да страдаш на младини, отколкото на старини. По-добре да изплатиш дълга си като млад, отколкото като остарееш. По-добре да изплатиш дълга си, когато имаш, а не когато нямаш. Има една светла страна в живота, върху която не мислете. Тя ще остане дълго време като неразрешена задача.

Сега ще се запитате: Като тръгнахме в този път, какво придобихме? Обедняхме, нищо не придобихме. Преди да влезем в този път, по-добри бяхме. Сега не се харесваме. – Обедняхте, разбира се. Докато слонът е в селото, сиромашия всякога ще има. Слонът трябва да се изнесе вън, да се тури на работа. Селяните можаха да разрешат въпроса със слона. И вие трябва да го разрешите правилно. Някога ще ви кажа, как да го разрешите и вие. Доброто в света е постижимо. То е велик идеал за човека. Един труден въпрос е да бъде човек добър. Да бъде справедлив, това е мъчно постижимо. Да бъде умен, това е още по-непостижимо. Изобщо, хубавите работи са мъчнопостижими. За това няма две мнения. Понеже това са мъчни неща, хората често грешат. Да счупиш едно хубаво, фино шише, това е лесна работа.

Един свещеник имал слабост към хубави стъклени чаши и шишенца. Той често си купувал такива и ги нареждал на поличките, да ги виждат близките му. Той бил доста щеславен, обичал да се хвали с хубавите си чаши и шишенца. Един ден детето на свещеника пожелало да свали една от хубавите чаши, но понеже не могло да ги достигне, взело ръжена и с него посегнало към чашите. Бутнало една, тя паднала на земята и се счупила. Бутнало втора, и тя се счупила. Така изпочупило всички чаши и шишета, и то останало с ръжена в ръка. И вие постъпвате като това дете: вземете ръжена в ръка и бутнете към поличката. Счупите това-онова и после се оправдавате. Така оправдавате и детето и казвате: Глупаво е то, дете е, неразумно е. – То е умно дете, дава добър урок на родителите си. Майката трябваше да тури чашите и шишетата в долапа. Щом детето може да докосва чашите с ръжена, това показва, че майката и бащата не са умни - щеславни хора са те. Детето иска да каже на майка си: Не оставяйте чашите на показ, приберете ги в шкафа.

Казвате: Да бъдем добри. – За кого: за хората или за себе си? Ако си добър за хората, това са чашите, изложени на поличката, всеки да ги вижда. Добротата е за самия човек, а не за хората. Стане ли достояние на другите, то е чашата, турена на поличката, всеки да я гледа. И който вземе ръжена, лесно ще я свали на земята и ще я счупи. Докато доброто е скрито в шкафа и само аз бутам, то е запазено. Бутне ли го друг някой, непременно ще го разруши.

Аз говоря за външната страна на доброто. Докато искаш да станеш добър, ти никога не можеш да постигнеш желанието си. Докато искаш да любиш, непременно ще причиниш зло на някого. Любовта не принадлежи на човека. Тя има две страни: външна и вътрешна. Всички лоши неща произтичат от чувствата, по-право, от неразбиране на любовта. Например, как ще си обясните омразата между две различни общества? И двете общества обичат Христа и Бога, имат еднакви убеждения, а не могат да се търпят. Докато обичаш света и материалния живот, докато искаш да бъдеш господар, ти всякога ще причиняваш зло, всякога ще влизаш в противоречие с хората. Щом пожелаеш да влееш материалния живот в целокупния, ти ще бъдеш носител на доброто. Следователно, когато твоят живот влиза в Божествения, доброто взима надмощие. Обаче речеш ли да отделиш Божественото вън от себе си, ти си причиняваш зло. Бог е велик, защото иска да вмести своя живот в нашия. Ако Той измени своето желание и отдели нашия живот от своя, ние сме в областта на злото. Тази е мистичната страна на живота, която ако не разбирате, ще се натъкнете на противоречия. Такова е положението на всички хора. Няма човек на земята, който да е разбрал мистичната страна на живота в нейната пълнота.

И тъй, всички трябва да разрешите въпроса за любовта. Докато не се разреши правилно, не може да има правилно постижение. Ще се намерите в голямо затруднение и ще се запитате: Не може ли без това разрешение? – Може и без него. Нима селяните имаха нужда от слона ? И без него можеха. Това е външната страна. Всяка идея има приложението си отвън. Външната страна на една велика идея е слонът, а вътрешната й страна – пашата. Обаче, за мене е важно моето разбиране. Аз имам отношение и към пашата, и към слона. Ние лесно ще се разберем с пашата, като кажем истината. Ще му кажем: Паша ефенди, ние сме бедни хора, не можем да изхранваме слона. Скъпо животно е слонът, много работа върши, но и много яде. На ден му трябват 75 кг. ориз. Единият килограм струва 16 лв. Умножете 75X16 и вижте, колко лева са нужни дневно за храна на слона. Прати слона при някой богат човек. Ние сме доволни от малките подаръци.

Сега, както ви наблюдавам, намирам, че нито един от вас не се задоволява с малки подаръци. Всеки иска да стане голям човек, светия, всички да го познават. Поради тази причина слонът ще дойде. Щом искаш да станеш голям, слон ще ти изпратят. И тогава, ако не го храниш, пашата ще те държи отговорен. Всеки цяр, който не може да се приложи на място и на време, не е цяр.

Една баба казала на внука си: Синко, да ти бая, като те срещне мечка, да не те яде. Внукът отговорил: Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка. И вие не се спирайте на мисълта, как да се справите със слона, но се молете да не ви го изпратят.

Христос казва: „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който го изгуби заради Мене, вечен живот ще придобие.“ Много пъти сте чели този стих, но какво се разбира под „изгубване и спечелване“, това са дълбоки въпроси.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния Вечния Бог на живота.

36. Утринно Слово от Учителя, държано на 25 юни, 1933 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, слон, пашата, христос, време, живот, храна, добър, можеш, слонът, селяните, добро, иска, голям, страна ,

 Утрини Слова , София, 25 Юни 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder