НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Добрите дарби

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Добрите дарби

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, казва, казвам, сега, хора, всички, разумното, свят, бъде, съм, дарби, бог, време, знае, живот, тебе, себе ,

 Неделни беседи , София, 25 Юни 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Духът Божи“

Ще прочета дванайсета глава от Първото послание към коринтяните.

Един въпрос, който се отнася до тогавашните верующи. Ще взема няколко думи от последния стих: „Имайте ревност за по-добрите дарби.“ Трябва по някой път да определите какво нещо е човек. Много определения са дадени и може би още хиляди години ще се определя какво нещо е човек и все ще остане неопределен. Аз мисля, че ако би се определил какво нещо е, човек може да изгуби своята стойност. Макар учените хора да измерват Вселената, но още не са я измерили. Каквито и мерки да вземат – малки и големи, не са дошли още до края, не знаят къде е краят на Вселената. Нито хората знаят. Казвате: „Човек излязъл от Бога, и пак ще се върне при Бога.“ Но тази идея не е определена. Какво нещо е Бог, смътна идея имат хората. Какво нещо ще излезе и връщането към Бога, и то е смътна идея. Хората често говорят за неща, които не знаят.

Запример учените хора предполагат какво има в глъбините на океана. Но нито един не е влязъл в глъбините на океана, защото има налягане. Единият проблематичен въпрос е, какво има на земята. Чудесни животни има на дъното. Някои казват: „Смели са учените хора.“ Не са смели. Те не са слезли още. Едва са слезли на 1000 метра, а има 15 000 метра дълбочина, има и 20 000 метра на известни места дълбочина. До ония дълбочини, които се крият в земята, както е устроена земята, туй са още предположения. И за слънцето, което ни грее, и за него идеята е тъмна. Онези планети, които ни заобикалят, звездите, всичко това е украшение – като едно труфило. Ние гледаме на света като на едно просто труфило. Някоя високопоставена дама облече рокля, тури всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, понеже нас ни занимават някой път много дребнави въпроси. Някой път ние се занимаваме, тъй както мравите се занимават със своя мравуняк, както пчелите със своя кошер. Иди, бутни някой кошер, и веднага всичките излязат и на общо основание ще те нажилят. Може да си имал много хубаво намерение – да идеш на гости, да ги видиш, но ако не си внимателен, не спазиш благоприличието, може и светия да си, на общо основание ще ти дадат един урок и като излизаш оттам, лицето ти ще бъде малко подуто. Казвате – пчелите хапят. Зная. Ако беше минал далеч един километър от тях, дали щяха да те ухапят, то е въпрос. А той е минал толкова близо, той бутнал кошера и вследствие на това бутане дават му педагогическо възпитание. Да ти кажат, че тъй не се бута. Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи.“ И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. И този живот аз го наричам живот на робство.

Да учи човек, това е свобода. Само свободният човек може да учи. Когато аз казвам, че трябва да учим, аз подразбирам свободата. Никой, който не е свободен, не може да учи. Само свободният човек учи. Когато казвам, че трябва да учим, подразбирам свобода. Никой, който не е свободен, не може да учи. Казвате: „Трябва да се работи.“ Работата е привилегия на свободния човек. Само свободният човек може да работи. Другият, който не е свободен, се труди. Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което освобождава, е любов. Трябва да се вземат, да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме. Някой път имаме такива съпоставяния. Не зная доколко може да са верни. Майката запример казва на детето: „Мама, трябва да знаеш, че те родих.“ Питам, майката говори ли истината, че го е родила. Питам тогава, майката кой роди? Защото туй, което ражда, то не трябва да се ражда. Туй, което ражда, не трябва от никого да се ражда. Когато вървим по една линия на раждане, това майката няма право да казва. Всичките изведнъж са родени. Казват някои – то е все таки и когато хората минават през една врата, да каже вратата: „Да знаете, аз ви родих.“ Хиляди хора могат да минат, и вратата казва: „Ако аз не бях тук, вие не можехте да минете, от мене зависи.“ Тази врата е важна за един ден. Тази врата е важна за един град, тя не е важна за целия свят. Вашата врата е важна само за вашия дом. Тя не важи за другите домове. Те имат други врати. Вие може да имате едно понятие. Може да имате едно схващане за света, туй е само за вас, то не е за другите. Всеки един човек има свое схващане за света – криво-ляво, каквото и да е. Ако го оставите, този човек има много по-добро схващане, отколкото, ако вие го учите. Не че вие не трябва да разбирате. Не че човек не трябва да се ползва от знанието на другите хора, но той, за да се ползва, трябва да бъде свободен. Понякога хората не са свободни. Господарят, който заповядва, не е свободен. Слугата, който изпълнява, не е свободен. Всички не са свободни. И тогава имате роби на вашите заповеди, други слугуват, по йерархически начин заповедите се дават. Един по-голям камък блъсне друг – по-малък, камък. Другият блъсне друг. Но тия камъни не са свободни. Тия камъни по никой начин не може да се върнат на своето място.

Когато говорим за Бога – да излезем от Бога и да се върнем при Бога, това може да го направи само свободният човек. Всеки, който не е свободен, не може да се върне при Бога. Връщането, или вярата в Бога, е закон на свобода. Човек, който не вярва, той не е свободен. Защото едновременно свободният човек, той има дарби и той няма никакви дарби. Той не знае да смята, не знае да свири, не знае да пее, не знае да гради къща, не знае да направи една дреха, не знае да си сготви. Един прост човек носи на един много богат човек череши, той казва: „Че как се ядат?“ Той му носил само две череши. Той взема черешите и ги изяжда, нищо не му оставя, но му показва. Онзи му казва: „Идущата година пак ми донеси, аз се научих.“ Някои от вас сте дошли дотам – само да ви покажат как се ядат черешите. Някои дотам сте дошли. Някой път ние минаваме за много учени. Не може да се освободим от хилядите препятствия, които съществуват в живота, в природата. Тия препятствия произтичат от едно постоянно нарушение, от нашето незнание.

Сега, най-първо, знанието произтича. – трябва да имате ред дарби в себе си, за да имате знание. Ти си одарен. Някой казва, че аз не съм надарен човек. Всеки човек, който живее, вече има дарби в действие. Никой човек на земята няма право да се оплаква, че не е одарен, че няма дарби. Тогава другите животни трябва хиляди пъти повече от човек да се оплакват. Всяко същество, колкото и да е малко, туй малкото, вложено в него, той изпълнява своята длъжност. Вземете например копринената буба какви тънки мрежици… или паякът – каква тънка паяжина изважда, колко хиляди години е учил това изкуство и как го предава от поколение на поколение. Това е една дарба, техника, инженер е той, като се повреди, знае къде е. Той знае как да поправя своята паяжина. После метеоролог е, знае кога ще духа вятър и кога ще се развали времето и когато ще се развали времето, той веднага удвоява жиците на паяжината. После, ако го наблюдаваш, скрил се е някъде – или в средата се е скрил, или накрая се е скрил, и той познава метеорологическото състояние на времето, той е учен. Казвате: „Това е паяк.“ Вкъщи имаш един паяк, искаш за дърва да идеш, погледни паякът къде е. Казва: „Аз съм учен човек, метеоролог.“ Искаш да отидеш на екскурзия, искаш да знаеш какво ще бъде времето, ще има ли буря, дъжд, сняг, виж къде е паякът. Той казва: „Аз съм учен човек, трябва да знаеш.“ И този паяк научно определя. И сега учените хора държат паяците, за да проучват, а вие изпъждате паяците от къщи. Тази сутрин един паяк влязъл и си направил паяжина на една пита. Казвам: „Слушай, тия пчели не се нуждаят от твоето учение. Ако ти искаш да ги учиш на метеорология, те са по-учени от тебе. Тия пчели като влязат, ще се намериш в чудо. Ние ще ги пуснем скоро в горните хранилища, излизай по-скоро, защото животът ти е на косъм, ако искаш да ме слушаш.“ Аз си турих пръста на паяжината му и го турих навън. Той казва, че съм се отнесъл много небрежно. „То е небрежно, за да ти спася живота. Ти като паяк не разбираш тази работа.“

Да се върнем. Човек трябва да се стреми да образува едно състояние да учи. Всеки ден да си внушава, че той е турен в положението, че е ученик и че може да учи. Никога не внасяйте идеята, че сте порасли – 20, 30, 50, 60 години може да сте, на 100 години, на колкото години и да сте. Някой казва: „Много съм стар, на 84 години съм.“ Казвам: „Какво си вършил, колко факултета си свършил, какво знаеш, дядо?“ Виждал съм много дядовци, казвам: „Дядо, във вашето време какво учехте?“ Казва: „Знаеш, аз съм на 84 години, много зная.“ Казвам: „Във вашето време как изгряваше слънцето? Как беше снегът? Как определяхте хубавото време?“ „Че не съм учил, не зная.“ „Във вашето време как отглеждахте вашите деца?“ „Потупвахме ги с пръчка. Не е като сега свободно. В нашето време прах се вдигаше на задницата. Аз ги потупвах, но хора станаха. Сега ги тупат, но хора не са станали.“ Казвам: „Дядо, с тупане прах излиза, но какво предава тоягата?“ „Вразумява се.“ Та казвам: „Как така, дядо? Ти като си гледал толкова деца, направи ги разумни, ти как остаря – този умният човек, който знае, който знаеше да тупа, прах вдигаше, туряше ред и порядък в света. Сега краката ти не държат, остарял си.“ „Виж – казва, – синко, това не зная.“ Казвам: „Ако сега ти кажа как да се подмладиш.“ Той ме гледа, казва: „Ти ми изпитваш ума, не съм толкова глупав. Стар човек може ли да се подмлади?“ Казвам: „Ако вярваш, може.“ „Че как така?“ „Ето как сегашните учени хора имат такива големи стъкленици. Ще те туря в една стъкленица, ще те завият и след един месец ще се подмладиш.“ „Че как ще вляза в стъкленицата?“ „Най-първо, стария човек като тебе ще започнат да го изпотяват, ще се поти, докато стане такова малко бебенце, че ще го турят в ретортата.“ „Тия хора шашкъни са. Да го оставят да се поти, защо ще го мъчат?“ „Ще го мъчат, но така може да се подмлади.“ „Ти сериозно ли говориш, или ме изпитваш.“ „Понеже си учен човек, дядо, мене много ми е приятно да се разговарям с такъв учен дядо.“ Той обърна другата страна. Сега дядото измени политиката. Досега мислеше: „Туй, което казваш, може ли 80-годишен старец да стане на 20–30 години?“ Гледаме той и казва: „Много съм грешил. Едно време не учехме това. Ние не сме така учени като вас.“ „И сега не е късно.“ Казва: „Сега може ли? Моите очи са отслабнали.“ Казвам: „Може да си поправиш очите.“ „Както стъклата на някой прозорец, набрала се е паяжината, прах по тях, не зная как да ги измия тези очи отвътре. Взел съм от лекари вода, мия ги, но не мога да прогледам.“ Казвам: „Дядо, сега ще си направим един опит с тебе. Не бой се, малък опит. Аз няма да възвърна зрението ти, но ще ти покажа какво може да стане един човек, ако върви в един път.“ Давам му една книга. „Може ли да четеш?“ „Не мога.“ „Книгата е за човек, който знае да чете.“ Турям си двата пръста на слепите очи, казвам: „Виждаш ли?“ „Не.“ Турям трите пръста. „Виждаш ли?“ „Не.“ Като туря цялата ръка, питам: „Виждаш ли?“ Не вижда дядото. „Ти ме омагьоса. Ти ще ме пощуриш.“ Дядото е практичен българин. Казва: „Този занаят може ли на мене да ми го предадеш?“ Казвам: „С пари не се продава. Ти така може да възстановиш своето зрение. Че са отслабнали очите ти, много си се тревожил. Както виждам лицето ти, не си живял със своята баба, тя умряла преждевременно, бил си много сприхав.“ „Да я прости Господ, много я побивах. Но да ми я върне Господ, няма да я бутам. Виждам колко лошо е без баба.“

С този дядо, след като се разговарям дълго време, виждам какво е човешкото естество. Ние всички сме остарели преждевременно. Седим и разрешаваме въпросите както този дядо. За всеки един недъг, който се явява у нас, ние търсим причината вън от нас. Най-първо, тя е вътрешна. После – като едно последствие, иде отвън. Нас още не може да ни убедят, че в света съществува една различна сила, в която ние сме потопени. Ако ние пазим правилни нашите отношения към тази разумна сила, която ни обгръща, ако тази разумна сила си постави ръцете на очите, ще прогледнеш. Не само ще прогледнеш, но и ще поумнееш – разумното в света, туй, което наричат, хиляди сили произтичат от разумното. Може да направите опит.

Съвременните учени идват до едно заключение. Вземете запример какво влияние упражняват сегашните училища. Те упражняват най-добрите влияния. Защото, щом съсредоточат ума си към някой университет, гимназия или колегия, веднага твоят ум работи вече. Щом си съсредоточите ума си в някоя касапница или кръчмарница, веднага проектираш ума си да имаш овце, говеда, и твоят ум се вцепени. В съвременния свят хората в едно отношение са умни, а в друго отношение не са умни. Сегашната интелигентност е поставена в слепоочните очи, предната част на мозъка сега едва е засегната. После интелигентният, умният човек е в работа и в действие. Изобретения, фабрики, това-онова се дължи не на положителния ум, но на полуинтелигентния човек. Туй, което е в човека, и в пчелите, и в мравите е. Следователно, той е свързан с егоистичното в света. Пчелите събират мед за себе си. Човек пък си прави къщи, църкви за себе си, той още не разбира една култура, която е обща. Ти се качваш на трен. Кой се качва? Онзи, който има пари. Ако няма пари, пеш ходи. Казват – удобствата са за богатите. За кого е туй даденото? Ако хората бяха разумни и работеха със своя ум, със своето сърце, туй трябваше да бъде достояние на всички и на другите в една държава. Сега хората не са намерили още един начин да се приложи, понеже всички разглеждат живота само от едно становище. Ние сега разглеждаме живота, както Настрадин Ходжа разглеждал живота. Той казвал: „Докато аз живея и моята другарка живее, целият свят живее. Когато другарката ми умре, половината свят умира, а когато аз умра, целият свят за мене е умрял.“

В тази глава е поставено: „Желайте добрите дарби“. И тогава – великото и разумното в света. Съществува една обща разумност, която прониква в целия Космос или в цялата Вселена. Ако някой път човек не е интелигентен – зависи от онова бурното състояние, в което има пертурбации постоянно, и постоянно трепери за нищо и никакво. Знаеш ли какво нещо е човек да има едно разумно спокойствие? Веднъж пътувах в едно бурно време. Седнал един българин под едно дърво, дъжд вали и той иска да се скрие под дървото. Казвам: „Ще те клъцнат отгоре. Защо си тръгнал така? Спри се, ще те треснат. Защо си тръгнал така?“ Казва: „Като ходя, има по-малко опасност да ме клъцне. За да ме тресне гръм, трябва да има някаква причина.“ Гърмът никога не може да тресне един праведен човек. Ако гърмът слиза отгоре, ще слезе като гръмоотвод. Аз може да се освежа, отвсякъде ще излизат искри и ако си лош човек, въглен ще станеш, защото добрият човек е добър проводник на електричеството и на магнетизма. Следователно електричеството ще излезе и ще се отнесе. Понеже си лош проводник, усещаш съпротивление. Усещаш, че електричеството иска да влезе чрез тебе, но ти не даваш и ще разруши твоята нервна система.

Казвам, в съвременния живот се проповядва една философия, такава философия. Силата на човек седи в това, да бъде добър проводник на ония мощни сили в природата, той е силен човек. Човек, който не е добър проводник на ония сили в природата, той е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в природата. Ти не може да се избавиш от такива неща, навсякъде може да бъдеш изложен на тези влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи смъртта в света, която влиза в едно противоречие, защото, ако тия сили и дарби в природата минават, те обновяват човека.

Има време, когато човек доброволно трябва да си замине. Той няма да чака да си замине, но доброволно умира. Те в природата турят нови планове, пътища, и твоята къща ще се събори. Ти трябва да излезеш навън и да си съградиш нова къща на друго място. И да си съградиш нова къща, понеже нашите тела не са съградени както трябва. В туй тяло, което си съградил, не може да бъдеш щастлив. Всичките апартаменти, стаи, инсталации за вода, отопления, радио, всяко тяло трябва да има едно радио. Ние сме изгубили нишката, която е излязла от слънцето. Имаше един общ език, всички същества имаха един общ език, който са изгубили. Всички същества на Слънчевата система имат един език. Ако ги съберем, ще излезе този език, но сега марсианците, юпитерианците имат друг език.

Венерините типове имат друг език, меркурианците, всички имат свой език, нямат един и същи език. Ако събереш тия хора и качества, които имат, те се различават. Даже на Юпитер, влиянията на който са хубави, много зловещо действат някой път на човека. Юпитер не развива толкова достойнството на човека, толкова ума, ще направи човека прав като… туй е добра черта. Влиянието на Венера ще те направи мекичък, благичък. Меркурий ще ви направи практичен, навсякъде да може да го използва. Сега Сатурн ще те направи да бъдеш философ, навсякъде да не вярваш освен на себе си. Като го изпиташ 99 пъти може да му повярваш 1 път, затуй той е добър банкерин. Когато дава пари назаем, урежда си работата, има 3–4 души гаранти, той никога не губи. Уран се занимава с духовните дарби, но и тези са базиргяни. Единствените, които са останали чисти, това са слънчевите типове, не са скържави. Всичките други са скържави. Всичките дават с гаранти, единствените, които дават без гаранти, това са слънчевите типове. Та казвам, под думата дух се разбира онези чистите слънчеви типове. Казват: „Духът, който раздава.“ Под думата Слънчева система разбираме онези разумни възвишени типове, които регулират влиянията. Та някой път, тъй както ви представям, може да ви се вижда комично. Но туй е духовна, обширна наука. Астрологията е обширна наука.

Та казвам, трябва да дойде човек до онова разумното в света, за да се научи от онези великите влияния, които постоянно действат. Всеки ден например астролозите определят кога действат слънчевите енергии, кога са хубави за възстановяване на здравословното състояние. После са полезни за лекуването на болестите. Всяко хубаво разположение, което иде в човека, то е един зенит на един хубав слънчев ден. Всички хубави влияния, хубавите работи се дължат на влиянието на слънцето. А всичките останали са вече отражения. Туй, което Венера, Марс дава, те са отражения. Меркурий, Венера, Сатурн, Уран, Юпитер, това са все по отражение. Туй не е реалността. Единственото реално в света от това гледище, това е само един реален тип. Слънчевите типове са оптимисти. Те са любвеобилни, никога не умират от артериосклероза, те са оптимисти, не може да заболее. Невежи не могат да бъдат. Безверници не може да бъдат, понеже имат знание. Какво ще се съмняваш в реалността, която всеки ден може да опитате. Туй разумното не е в слънцето, но то прониква и всеки ден можем да бъдем в контакт с разумното.

У човека има известни центрове, при които човек може да опита тази същина. Ти говориш с разумното, без да го виждаш. Като бъдеш в съобщение с туй разумното, ти може да направиш следното. Ти запитваш туй разумното в себе си: „Утре искам да отида на Витоша на Черния връх. Какво ще бъде времето?“ То казва: „Хубаво ще бъде времето.“ „Облачно ли ще бъде?“ „Не, ясно ще бъде.“ „Ветровито ли ще бъде?“ „Не, тихо ще бъде.“ Отиваш, проверяваш и става тъй, както ти е казано. Веднъж проверяваш, два пъти. Или срещнеш едно дърво, една канара, проучваш обективно. След като си проучил 10–20 години, проверявал си много пъти, има нещо, което не можеш да обясниш, ти се спънеш. Отиваш при разумното и казваш: „Имам един въпрос, който не мога да разреша.“ Веднага се вглъбяваш в себе си и ще дойдат в тебе картини, като че сам на себе си говориш. Веднага всичко това на тебе ти става ясно. Когато туй разумното говори на тебе, ти ще мълчиш, няма да се хвалиш пред хората. Щом се хвалиш пред хората, всичко туй ще се стопи и ти ще дойдеш пак до обикновеното разбиране на живота.

Вчера аз седя на едно място, няколко сестри ме питат – чистят си стаята, ще бъде ли времето хубаво. Казвам: „Да си съберете скоро дрехите, че времето скоро ще ви изненада.“ „Ама то е хубаво.“ „При туй ще ви изненада, ще се слисате.“ Сега някои казват, че Учителят ни изпитва. Не само че ги изненадва времето, но и те не знаеха какво да правят. Казвам: „Нали ви казах.“ „Ама отневидело дойде дъждът.“ Моето радио казва: „Скоро времето ще се промени.“ Не държиш ли тази връзка – ни глас, ни слушание. Разумното никога не говори на хора нервни, упорити, които имат свои възгледи. То те оставя да носиш своите последствия. Който иска да учи, туй разумното даром ще ти разправя. Разправяше ми един път Султана, когато се връщала от Македония, че я заварила буря на Рила някъде. Цяла нощ пътувала и посред нощ чула глас: „Спри се, не мърдай, Султана!“ Тя се спира, окъпва я дъждът. На сутринта, като се зазорява, поглежда – цяла една пропаст пред нея. Ако направи още една крачка, ще падне, и от Султана нищо няма да остане.

Разумното колко пъти ти говори. Започнеш една работа, и нещо ти говори: „Не започвай тази работа, спри се.“ Ти казваш: „Пари ще спечеля.“ Нещо ти казва: „Не отивай.“ Ти не слушаш. Казва ти: „Спри се, не ти е притупало.“ Вследствие на това – ние се отличаваме с нашия конкретен обективен ум, че много знаем – и най-после изгубваме всичкото си време. Казвате: „Човек не трябва да бъде суеверен.“ По-суеверен век от нашия няма. Материализмът, това е най-голямото суеверие, което съществува в света. Това са сенки на нещата. Едните са ги нарекли идеализъм, другите – материализъм. Никакъв идеен живот. Казвам, къде е идейният свят. Едните казват: „Туй, което ние виждаме, то е реалността.“ Другите искат да ме убедят, че туй, което не виждат, е реалността. Казвам: „Чудни хора сте. За мене двете неща, за които вие говорите не са реални. Че ти държиш една снежна топка в ръката си. Стопи се топката, де е реалността.“ Казвате: „Идеалните неща ги наричат реални.“ Едновременно реално е туй, което се явява в света. Материалните неща до известна степен са верни. Видимите неща са видими само за разумния човек. Реалното в света е видимо. Не само видимо, но дали ти го виждаш, или не, то ти тегне върху тебе.

Някой може да отрича Бога колкото си иска. Да кажем, че си свободен, но върху тебе има една сила, която те контролира. Ти си под нейната власт. Ти отричай тази сила колкото искаш. Тази сила те приспи. Ти казваш, че си юнак. Дойде тази сила, налегне те, ти искаш, не искаш, спиш. Понеже ти си много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти изпрати една голяма мечка и като те подгони, тупа ти сърцето, не може да спиш и се върнеш вкъщи. Питам, в съня тази мечка съществуваше ли някъде? „Ама не я ли видях?“ В съня виждаш мечката. Ти може да виждаш неща, които не съществуват. Съществува ли мечката, която те гони на сън? А има мечки в гората, които съществуват материални, които не те гонят. Питам, как тъй туй, което не съществува, те гони, а което съществува, не те гони. Как ще обясните? Сега казват – мечката в живота е реална, но не те гони, а мечката в сън не е реална, казваш, илюзия е, а тази илюзия вечерно време те гони. Насън мечката е много реална и кара сърцето ти да тупа. Всяко нещо, което произвежда впечатление вътре в човешкия дух, има известна реалност в дадения случай, или ние казваме: има известна връзка с тебе.

Сега питам, де е реалното в света. Духът. Ако съвременните хора биха приели тази разумност, ако биха се вслушали в тази разумност, нашето положение би се оправило сто пъти повече, отколкото сега. Запример сега ние турим един човек на власт, ние го произвеждаме министър, началник, професор, но тези хора не са родени такива. Химикът трябва да е роден химик, инженерът трябва да е роден инженер, войникът, свещеникът, и те трябва да имат тези дарби, които определят свещеничеството. Той може да бъде свещеник, както онази жена опопила мъжа си. Като не знаела какво да прави, той бил без работа, тя взела, направила му едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: „Иди да ръсиш.“ Казват на владиката: „Един нов поп е дошъл.“ „Кой го е опопил?“ Казват: „Не знаем.“ „Дали аз съм го опопил, или някой друг.“ Иде той със своето бакраче. „Кой те е опопил тебе, друг някой владика?“ „Жена ми.“

Ти може сам да се опопиш. Трябва да се родиш със своите дарби, че като вървиш в своето занятие – така трябва да гледаме. Да кажем, че един човек е вярващ. Че това не е професия. Вярата, това е едно от великите занятия. Да вярваш, значи да разбираш живота, да знаеш при всеки един случай как да постъпиш в живота и как да се справиш. Вярващият човек и религиозният човек, той трябва да знае как да се справи с всички мъчнотии в света. Туй е религиозният човек, туй е духовният човек, туй е вярващият човек в Бога. Не знаеш ли как да се справиш с живота, носиш си невежеството, носиш сиромашията. Ама аз вярвам в Бога.

Ако не се лъжа в един от американските градове един вярващ работник в най-голямата фабрика казвал: „Господ ще промисли.“ Жена му била на противното мнение. Тя казвала: „Не Господ ще промисли, но ти трябва да отделяш част от парите за черни дни, за стари години, деца имаме.“ Той казвал: „Какво ще спестя, и да искам, не мога да отделям.“ „Ама ти не бъди толкова глупак, гледай да си увеличиш заплатата.“ „Господ ще промисли.“ „Ти с твоята дебела глава, тъй Господ не промисля.“ Случва се една голяма криза в града, уволняват всичките работници, и него уволняват. Едва имали за една седмица средства, изпояли всичко. Жена му казва: „Да видим твоят Господ какво ще промисли за тебе.“ Той си отворил прозореца и казва: „Господи, закъсах в тази работа, както виждаш, се влоши, не мога да я оправя, ти ще я уредиш както трябва.“ Идва по едно време едно дете, носи една умряла гарга. Ударило го по гърба с гаргата. Той казва – Господ ще промисли. Той хваща гаргата и вижда, че има нещо в гаргата. Заинтересувал се как умряла гаргата. Отваря устата ѝ, в гърлото ѝ намира един наниз от бисери. Жената на този фабрикант я изтървала и гаргата я задигнала и като я нагълтала, умряла. Жена му казва: „Господ промисли за тебе.“ „Господ промисли, но аз трябва да я предам.“ Тя казва: „Не бивай толкова глупав.“ Той отива и разправя на господаря си тази случка. Господарят казва: „Ако Господ е промислил за този човек, и аз ще промисля за него.“ Назначава го на работа.

Та казвам, ние, съвременните хора, сме се обезверили, освен че сме изгубили връзката с Бога и връзката един с друг, но сме дошли до положение – ние губим връзка и със себе си, и в себе си не вярваме. Аз наричам вяра следното. Ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва и в ближния не вярва, тогава на кого вярва? Три неща, три опори има, с които човек е свързан. Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам любов. Втората опора, това е вярата, това е самият човек – да вярва в разумното в себе си. Третото положение аз го наричам на ближния, то е надеждата. Ближният е надеждата, то е едно и също нещо. Вярата, това е самият човек. Да вярваш, то е да вярваш в себе си. Да вярваш в любовта, значи да вярваш в Бога. Любовта е велика сила в света. Това е проявление на разумното. Защото казва Писанието – любовта е първият плод, или първото проявление, в което духът става знаен на всички разумни същества.

Апостолът е казал на своите вярващи: „Желайте известни дарби.“ Всеки вярващ трябва да желае известни дарби. Не да бъдем невярващи. Някой казва, че трябва да влезе в Царството Божие невежа. Не, Царството Божие е тук, на земята. То трябва да бъде едно общество от разумни хора, не вярващи хора. Човек, като каже една дума, да не я взема назад. Туй значи човек. Човек, на когото чувствата да не се менят, мислите да не се менят. Да не обещава много, но като обещае, да се не отмята. Каквито малки чувства да има, да не се срамува от своите чувства. Защото човек някой път сам себе си лъже.

И в ума си човек трябва да разчита на малки изменения, дето се появяват човешките дарби. Той трябва да разчита на своите дарби. Ти трябва да знаеш какво ще бъде времето и пространството. После трябва да определиш какво ще бъде времето отвънка. После трябва да разбираш от влиянието отвънка. Срещаш един човек, веднага да определиш този човек какво влияние има, към коя категория спада. Най-първо, трябва да определиш спада ли към добрите хора, или към лошите хора, спада ли към умните хора, или към глупавите, спада ли към учените хора, или към невежите. Туй всеки трябва да знае. Всяка майка, още като се роди нейното дете, още отначало трябва да знае какво може да излезе от него. Тя се заблуждава. Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, дето съпоставят децата си в ранна възраст с туй разумното начало, за да се развият в тях дарбите. Ако онова дете отначало още се смущава от майка, баща, брат, сестра си, то не може да възприема разумността, то ще остане идиот. Ако майката казва: „От това дете човек няма да стане“; бащата казва: „От това дете човек няма да стане“, братът казва: „От това дете човек няма да стане“, тогава, каквото майката казва, каквото бащата казва, каквото братът казва, това става. Че най-малкото дете, за което казват, че няма да стане човек, то казва: „Не, ще стана човек.“ И става, но рядко се случва.

Та в старите времена тогавашните хора се намирали в голямо противоречие как да си уредят живота. Каквото е било тогава, такова е и сега. Само разумното начало е в състояние да оправи нашите работи. Ето аз какво разбирам. Разумното начало само тогава е в състояние да оправи нашите работи. Само чистият въздух е в състояние да оправи нашите работи. Само чистата вода е в състояние да оправи нашите работи. Само чистата светлина, само добрата земя е в състояние да оправи нашите работи. Само разумното – тъй разбирам аз. Някой ще каже: „Въздухът ще оправи.“ Но чист въздухът трябва да бъде. Та казвам, за мене разумното в света аз го вземам, тъй както е дадено, както въздуха, както светлината, както водата, както земята – тъй ако се възприемат, оттам ако почерпим всички онези необходими сили, които са необходими за нашия растеж, за нашето бъдеще, благо.

Идеята за Бога ние трябва, съвършено трябва да я изменим. Старите идеи за Бога ние трябва да ги бракуваме. Аз съм питал мнозина вярващи хора. Един ден ми дойде един вярващ човек, турил си кръста на челото. Турил си кръста в калпака, слушал за мене някъде. Гледам какъв кръст си направил, един голям кръст. Аз не се кръстя. Той гледа, понеже е великденски пости, дали сирене ще ям, или яйца. Казвам, на него каквото му се яде, това му сервираха. Казвам: „Ти цяла година ли постиш?“ „Не, когато има пост.“ „А пък аз цялото време постя.“ Има два вида нареждане: едно нареждане има цяла година да се пости, пък другото нареждане – половин година да се пости. Ти сега от половината година постиш. Казвам, някой път 40 дена съм постил, 40 дена без да ядеш хляб, без да пиеш вода. Не по малко хляб на 24 часа. Така и дядо, и баба знаят. Да постиш 40 дена, както Христос е постил, веднъж през живота си и да опиташ силата си. Най-после се обръщам към него и казвам: „Колкото ти е голям кръстът на челото, ако толкова ти беше голяма вярата, добре е. Кръстът на главата ти е по-голям от вярата. Ти седиш и ме гледаш, изпитваш ме. Ще ме извиниш, но ти ме гледаш много критически, дали съм прав като тебе. Имаш право да ме гледаш така. Аз те похвалявам, защото, ако дойдеш при мене, и аз те науча на някой лош път, опасна работа е. Но ако опитваш, опитай всичко. Но само да не образуваш лъжливи заключения на онова, което виждаш. Отвори душата си и ако намериш нещо лошо, не ти се сърдя.“ Виждам, че всичко е хубаво, но ние още не сме привикнали. Христос, като дойде на земята, носеше нови неща. Казвам, когато децата се раждат, с бради ли се раждат, с дълги коси ли се раждат. Новото не носи нищо от старото.

Та казвам, божественият дух иска да ни освободи от всички тежести, от терзания, от всички тревоги, които сега имаме, от безпокойства – как ще минем живота, съмнения – дали в ада ще отидем, или в рая. Това са без резултат съждения. Важното нещо в света е да обичаш този, който те обича. Единственото същество, което те обича, то е Духът, божественото. То отвсякъде може да ти говори: от дърветата, от цветята, от слънцето, от хората, от барбазънците. Тогава, дето и да си, ти си гражданин, ти усещаш едно вътрешно успокоение на душата си. Гладен си, туй божественото ти говори: „Не бой се.“ Няма да се минат един–два часа, и работата ще се оправи, намериш храна. Болен си. То казва: „Ще се оправи.“ Гонят те хората. То казва: „Ще престанат тия гонения.“ Лоши са хората. „Ще се оправи тази работа.“ Ама този дявол. „И дяволът няма да те гони.“ От всичко ще се освободиш.

Това е божественото, което сега иде в света. Туй божественото е решило вече да ни освободи от всички наши заблуждения, да ни развърже от всички ония вериги, които ние сме си турили. Че вече на Господа му е дотегнало да ни слуша, като ходим при него и дрънкаме. Той казва: „Снемете вече букаите. Кой как дойде, никой да не вдига шум.“ Господ казва: „Никой да не дохожда с букаи. Такива обуща, очила, туй нещо да няма.“ Ти ще отидеш при Господа босичък, да няма скърцане на обущата. Ще измиеш краката си хубаво и само на пръсти ще отидеш с боси крака. После ще имаш една хубава копринена розова рокличка с един хубав златен колан. Така ще се явиш при Господа и ще кажеш: „Господи, много ти благодаря за всички добрини, които си ми дал през живота ми, да се уча. Много ти благодаря за твоите благости, които съм имал.“

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и седма неделна беседа
25 юни 1933 г., неделя, 10 часа

Добрите дарби

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, казва, казвам, сега, хора, всички, разумното, свят, бъде, съм, дарби, бог, време, знае, живот, тебе, себе ,

 Неделни беседи , София, 25 Юни 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 12-та глава от Първо послание към Коринтяните. Ще взема част от последния стих: “Имайте ревност за по-добрите дарби.

Тук се засяга един въпрос, който се отнася към тогавашните вярващи.

Трябва да се определи какво нещо е човек. Много определения са дадени и може би още много години човек ще се определя, но той все ще си остане неопределен. Аз мисля, че ако се определи какво е човекът, той ще загуби своята стойност. Макар учените да се опитват да измерят вселената, още не са я измерили. Каквито мерки и да вземат, малки и големи, не са дошли още до края, не знаят къде е той. Казваме: Човек е излязъл от Бога и пак ще се върне при Него. Но тази идея не е определена, какво нещо е Бог, хората имат смътна представа. Какво ще е и връщането към Бога и то е смътна идея. Хората често говорят за неща, които не знаят. Например, учените предполагат какво има в глъбините на океана, но нито един не е влязъл, защото там има голямо налягане. Един проблематичен въпрос е какво има там. Чудесни животни има на дъното. Някои казват: Смели са учените. Не са смели. Те едва са слезли на 1000 метра, а има 15 хиляди метра дълбочина, а може и 20 хиляди метра. За слънцето, което ни грее и за него не знаем много. Планетите, които ни заобикалят, звездите, всичко това е украшение, едно труфило на света. Някоя високопоставена дама облече рокля, постави всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, тези украшения. Нас ни занимават понякога много дребнави въпроси. Ние се занимаваме някой път тъй както мравките се занимават със своя мравуняк, както пчелите със своя кошер. Иди бутни някой кошер и веднага всички излизат и на общо основание ще те нажилят. Може да си имал много хубави намерения, да отидеш на гости, да ги видиш, но ако не си внимателен, не спазиш ли благоприличието и светия да си, на общо основание ще ти дадат урок и като излизаш оттам, лицето ти ще бъде малко подуто. Казвате, че пчелите хапят. Ако беше минал на километър от тях, нямаше да те нажилят, но ти си минал толкова близо, бутнал си кошера и следствие на това са ти дали добър урок. За нас е потребно да добием различни опитности. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: Това направи, онова направи. И цял ден изпълняваш волята на господаря. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, слугуваш. Най-после се изтощаваш. Този живот аз го наричам робство. Да учи човек, това е свобода. Само свободният човек трябва да учи. Когато казвам, че трябва да учим, аз разбирам свободата. Онзи, който не е свободен, не може да учи. Казва: Трябва да се работи. Работата е привилегия на свободния човек. Само свободният човек може да работи. Когато казвам, че трябва да учим, аз разбирам свободата. Другият, който не е свободен, се труди. Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, като слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: Какво нещо е любовта? Това, което освобождава, е любов. Трябва да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме. Не всички съпоставяния са верни. Майката казва на детето: Мама, трябва да знаеш, че аз те родих. Питам: Майката говори ли истината? Питам тогава, а нея кой я роди? Защото, това, което ражда, то не трябва да се ражда. Това, което ражда, не трябва от никого да се ражда. Затова майката няма право да казва, че е родила. Всички изведнъж са родени. Тое все едно много хора да минат през една врата и тя да каже: Да знаете, че аз ви родих. Хиляди хора могат да минат и тя да казва: Ако аз не бях тук, вие не можехте да минете. От мене зависи. Тази врата има значение за един дом, за един град, но не и за целия свят. Вашата врата е важна само за вашия дом. Тя не важи за другите домове. Те имат други врати. Вие може да имате едно понятие, едно схващане за света, то е само за вас, не и за другите. Всеки човек има свое схващане за света. Криво, право, каквото и да е, негово е. И то е много по-добро, отколкото ако вие го учите. Не че вие не разбирате, не че човек не трябва да се ползва от знанието на другите хора, но за да се ползва, той трябва да бъде свободен, понякога хората не са свободни. Господарят, който заповядва, не е свободен. Слугата, който изпълнява заповедите, не е свободен. Никой не е свободен. Значи роби изпълняват вашите заповеди. Понякога слугите имат право да заповядват на по-нискостоящите, по йерархически път се дават заповедите. Един по-голям камък блъсне друг по-малък камък. Другият блъсне друг, но тия камъни не са свободни. Тези камъни по никой начин не могат да се върнат на своето място. Когато говорим за Бога, че сме излезли от Него и ще се върнем пак при Него, това може да го направи само свободният човек. Всеки, който не е свободен, не може да се върне при Бога. Връщането, или вярата в Бога е закон на свободата. Човек, който не вярва, той не е свободен. Защото свободният човек има дарби, но в същото време той няма и никакви дарби. Той не знае да смята, не знае да свири, не знае да пее, не знае да гради къща, не знае да направи една дреха, не знае да си сготви. Един простичък човек занесъл на един богаташ две череши. Той го запитал: Как се ядат? Човекът изял черешите, нищо не оставил на богатия, но му показал нагледно как се ядат. Онзи му казал: Идущата година пак ми донеси, аз вече се научих как се ядат. Някои от вас сте на нивото на богатия - трябва да ви научат как се ядат череши. Минавате за много умни, а не можете да се освободите от хилядите препятствия, които съществуват в живота, в природата. Тези препятствия произтичат от едно постоянно нарушение на законите, следствие нашето незнание. Трябва да имате ред дарби в себе си, за да имате знание. Ти си надарен, макар и да казваш, че нямаш никакви дарби. Всеки човек, който живее, има някакви дарби. Никой на земята няма право да се оплаква, че няма дарби, тогава животните трябва да се оплакват хиляди пъти повече. Всяко същество, колкото и да е малко и с малко дарби, онова малкото, което е вложено в него изпълнява своята длъжност. Вземете например копринената буба какви тънки нишки плете, или паякът, какво тънка паяжина изплита. Хиляди години е учил това изкуство и го предава от поколение на поколение. Това е една голяма дарба, техника, инженер е той. Като се повреди знае как да поправи своята паяжина. Той е и метеоролог, знае кога ще духа вятър и кога ще се развали времето и веднага удвоява жицата на паяжината, после се скрие някъде в средата или накрая. Никога не се излъгва - учен е той. Казвате: Това е паяк. Паяк е. Когато в къщи имаш един паяк и искаш да отидеш в гората, погледни къде е. Казваш: аз съм учен човек, метеоролог. Ако отиваш на екскурзия и искаш да знаеш какво ще бъде времето, ще има ли буря, дъжд, сняг, виж къде е паякът. Сега учените хора наблюдават паяците, за да ги проучват, а вие ги изпъждате от къщи. Тази сутрин един паяк влязъл и си направил паяжина в една пита. Казвам: Слушай, тези пчели не се нуждаят от твоето учение. Ако ти искаш да ги учиш на метеорология, те са пo-учени от тебе. Като се върнат, ще се намериш в чудо. Ние ще ги пуснем скоро в горните хранилища, излизай по- скоро, защото животът ти е на косъм. Аз взех с пръста си паяжината му и го изнесох навън. Той казва, че съм се отнесъл небрежно. Да, но го направих за да ти спася живота. Все пак ти си паяк, не разбираш добре тази работа.

Човек трябва да се стреми да учи. Всеки ден да си внушава, че той е ученик и че може да учи. Никога не внасяйте идеята, че сте възрастни. Може да сте на 20,30,50,60 години, на 100 години, на колкото и да сте, няма значение. Много съм стар, на 84 години съм. Казвам: Какво си научил, колко факултета си свършил, какво знаеш, дядо? Виждал съм много дядовци, но ти ми кажи във ваше време какво учехте. Аз съм на 84 години, много зная. Питам: едно време как изгряваше слънцето? Какъв беше снегът, как определяхте хубавото време? - Че не съм учил, не зная. Във вашето време как възпитавахте вашите деца? Потупвахте ги с пръчка. Не е като сега свободно. В наше време прах се вдигаше от задниците им. Аз ги потупвах, но хора станаха. Сега не ги тупат, но хора не стават. Казвам: Дядо, с тупане прах излиза, но какво придава тоягата? - Вразумява ги. - Как така дядо? Ти като си гледал толкова деца, направи ли ги разумни? Ти как остаря? Ти ли си този умният човек, който знаеше да тупа, прах вдигаше, слагаше ред и порядък в света? Сега краката ти не държат, остарял си. - Виж, синко, как остарях, това не зная. - Искаш ли да ти кажа как да се подмладиш? Той ме гледа, казва: Ти ми изпитваш ума, не съм толкова глупав. Стар човек може ли да се подмлади? Казвам: Ако вярваш, може. Че как така? Сегашните учени имат такива големи стъкленици, ще те сложат в една стъкленица, ще те завият и след един месец ще се подмладиш. - Че как ще вляза в стъкленицата? - Най-напред ще започнат да те изпотяват, ще се потиш, докато станеш едно малко бебенце и тогава ще те сложат в ретортата. - Тези хора не са добре. Да го оставят да се поти? - Защо да го мъчат. - Не го мъчат, но само така може да се подмлади. - Ти сериозно ли говориш, или ме изпитваш? - Понеже си учен човек, дядо, на мен ми е много приятно да се разговарям с тебе. Той обърна другата страна. Сега дядото измени политиката. Гледа ме той и казва: Много съм грешил. Едно време не учехме това. Ние не сме учени като вас. Н сега не е късно. Казва: Сега може ли? Моите очи са отслабнали. Казвам: Може да си поправиш очите. - Ама те са като стъклата на някой прозорец, набрала се е паяжина, прах по тях, не зная как да ги измия отвътре. Взел съм от лекари вода, но не мога да прогледам. Казвам: Дядо, сега ще направим един опит с тебе. Не бой се, малък опит. Аз няма да възвърна зрението ти, но ще ти покажа какво може да направи един човек, ако върви в правия път. Давам му една книга. Може ли да четеш? - Не мога. Книгата е за човек, който знае да чете. Слагам си двата пръста на слепите очи, казвам: Виждаш ли? - Не. Като поставя цялата ръка на слепите очи, виждаш ли? - Виждам, дядовото, ти ме омагьоса, ти ще ме пощуриш. Дядото е практичен българин, казва: Този занаят можеш ли да ми го продадеш? Казвам: С пари не се продава. Ти така можеш да възстановиш своето зрение. Очите ти са отслабнали, защото много си се тревожил. Познавам по лицето ти, че не си живял добре със своята баба, тя е умряла преждевременно, бил си много сприхав. Да я прости Господ, много я побивах. Но да ми я върне, вече няма да я бия. Виждам, колко лошо е без баба. С този дядо, като се разговарях дълго, виждам какво е човешкото естество. Ние всички сме остарели преждевременно. Седим и разрешаваме въпросите както този дядо. За всеки един недъг, който се явява у нас, ние търсим причината вън от нас, а тя е вътрешна. Външното е едно последствие. Все още не могат да ни убедят, че в света съществува една разумна сила, в която ние сме потопени. Ако нашите отношения към тази разумна сила са правилни, само ако тази разумна сила си постави ръцете на очите ти, ти ще прогледнеш. Не само ще прогледнеш, но и ще поумнееш. Може да направите опит. Съвременните учени идват до едно заключение, че сегашните училища упражняват благотворно влияние. Щом съсредоточиш ума си към някой университет, гимназия или институт, твоят ум вече работи, развива се. Щом си съсредоточите ума в някоя касапница или кръчма, в ума ти се проектират овце, говеда, крави. Сегашните хора в едно отношение са умни, а в друго не са умни. Центърът на интелигентността е в слепоочието, предната част на мозъка едва е засегната. После, интелигентният умният човек работи, действа. Сегашните изобретения се дължат не на положителния ум, но на умния, но на умния, на полуинтелигентния човек. Това, което е в човека, то е в пчелите и в мравките. следователно е свързано с егоизма в света. Пчелите събират мед за себе си, а човекът прави къщи, църкви за себе си. Той още не е дорасъл до това, да работи за всички. Ти се качваш на влак? Кой се качва? Онзи, който има много пари. Който няма пари, ходи пеш. Казват: Удобствата са за богатите. Ако хората бяха разумни и работеха със своя ум и със своето сърце, трябваше да създадат една държава, в която благата да бъдат достояние на всички. Досега хората не са намерили още начин да се приложи тази култура, понеже всички разглеждат живота само от едно становище. Така както Настрадин Ходжа разсъждаваше: Докато аз живея и моята другарка живее. Когато моята другарка умре, половината свят умира, а когато аз умра, целият свят за мене е умрял.

“Желайте добрите дарби” и тогава великото и разумното ще се изявят. Съществува една велика разумност, която прониква в целия космос, в цялата вселена. Ако един човек не е интелигентен, това зависи от онова бурно състояние на пертурбации, от които той постоянно трепери, страхува се. Знаеш ли какво е човек да има едно разумно спокойствие? Веднъж пътувах в дъждовно време. Гледам, един човек седи под едно дърво, иска да се скрие от дъжда. Казвам: ще те клъцнат отгоре, защо седиш под дървото? - Ти се спри, като вървиш е по-опасно. Казвам: Като вървя, опасността е по-малка. За да ме удари гръм, трябва да има някаква причина. Гърмът никога не убива един праведен човек. С каквато и сила да слезе отгоре, може само да го освети. А ако е лош човек, на въглен ще стане. Добрият човек е добър проводник на електричеството и магнетизма. Следователно, електричеството ще премине през него и ще замине. Който е лош проводник, оказва съпротива на електричеството и то не разрушава нервната му система.

Казвам: В съвременния живот се проповядва следната философия. Силата на човека седи в това да бъде добър проводник на мощни сили в природата. Човек, който не е добър проводник на тези сили в природата, е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто? - За да бъдеш добър трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в природата. Ти не можеш да се избавиш от тяхното влияние. Те са навсякъде, не трябва да им се съпротивляваш. На това се дължи остаряването, на това се дължи смъртта в света, която влиза в противоречие с тях. Тези сили минават през човека и го обновяват. Ще дойде време когато човек доброволно ще си заминава. Той няма да чака да го заставят, а доброволно ще си умре. В природата ще се създадат нови планове, пътищата ще се трасират и твоята къща ще се събори. Ти трябва да напуснеш старата и да си съградиш нова къща, на друго място. Сегашните ни тела не са съградени както трябва, затова в тях никой не може да бъде щастлив. Новите апартаменти ще бъдат снабдени с инсталация за вода, осветление, отопление. Всяко тяло трябва да има и едно радио. Ние сме загубили нишката, с която сме били свързани със слънцето. Всички същества на слънчевата система са имали един език, но са го загубили. Ако ги съберем, може да се възобнови този общ език, но сега марсианците, юпитерианците имат друг език, венерините типове също имат друг език. Меркурианците също. Всички имат свой език. Ако събереш тези хора заедно, те се различават. Даже влиянията на Юпитер, които са хубави, понякога действат отрицателно на човека. Юпитер разви не само достойнството на човека, но и ума му и това е добра черта. Влиянието на Венера ще те напра- Ви мекичък, благичък. Меркурий ще те направи практичен, навсякъде ще можеш да използваш всичко. Сатурн ще те направи философ, скептик, на никого да не вярваш, освен на себе си. Като провериш човека 99 пъти. може да му повярваш 1 път. Затова той е добър банкер. Когато дава пари на заем, урежда си работата. Има 3-4 души гаранти. Той никога не губи. Уран се занимава с духовните дарби. Но и неговите типове не са чисти. Единствените, които са останали чисти, това са слънчевите типове. Те не са скържави. докато всички други са скържави. Единствените, които дават без гаранти, това са слънчевите типове. Казва се: Духът, който раздава. Под думата слънчева система разбирам ония възвишени и разумни типове, които регулират влиянията. Така както ви представям нещата. може да ви се вижда комично. Но това е обширна духовна наука. Астрологията е необятна наука.

Човек трябва да дойде до разумното в света, за да се учи от великите влияния, които постоянно действат. Всеки ден например, астролозите изчисляват как действат слънчевите лъчи и енергии и как благоприятстват за възстановяване на здравословното състояние. Всяко хубаво разположение в човека, то е като зенита на един хубав слънчев ден. Всички хубави влияния, настроения, се дължат на слънцето. А всички останали са отражения. Това. което иде от Венера. Марс, Меркурий, Сатурн, Уран, Юпитер, това са отражения. Това не е реалност. Единственото реално в света от това гледище, това е само един слънчев тип. Слънчевите типове са оптимисти. Те са любвеобилни, никога не умират от атеросклероза, не боледуват. Невежи не могат да бъдат. Безверници не са, понеже имат знание. Как ще се съмняваш в реалността която всеки ден можеш да опиташ? Това, разумното не е слънцето, но то прониква в него и всеки ден можем да бъдем в контакт с него. В човека има известни центрове. с помощта на които може да се опита тази разумна същина. Ти ще говориш с разумното. без да го виждаш. Като си в контакт с него, ти можеш да направиш следното. Запитай го какво ще бъде времето утре, понеже искаш да отидеш на Витоша, на Черни връх. Ще получиш отговор: Времето ще бъде хубаво.- Няма ли да бъде облачно? - Не, ясно ще бъде. - А ветровито? - Не, тихо ще бъде. Отиваш, проверяваш и става точно така, както ти е казано. Веднъж проверяваш, два пъти. Или виждаш едно дърво, една канара, проучваш обективно. След като си проучил 10- 20 години, проверявал си много пъти, има нещо, което не можеш да обясниш, спънеш се. Отиваш при Разумното и казваш: Има един въпрос, който не мога да разреша. Веднага се вглъбяваш в себе си и пред тебе се явяват картини, като че сам на себе си говориш. Ти ще мълчиш, няма да се хвалиш пред хората. Щом се хвалиш, всичко ще се стопи и ти ще дойдеш пак до обикновеното разбиране на живота.

Седя вчера на едно място и няколко сестри си чистят стаята. Питат ме: Ще бъде ли времето хубаво. Казвам: Да си съберете скоро дрехите, че времето ще ви изненада. - Ама то е хубаво. - Хубаво, но така ще ви изненада, че ще се слисате. Сега някои казват: Учителя ни изпитва. Не само, че ги изненада времето, но и те незнаеха какво да правят. Казвам: Нали ви предупредих. - Ама от изневиделица дойде дъждът. Моето радио съобщи: Скоро времето ще се промени. Не държиш ли на тази връзка, ни глас, ни услешание. Разумното никога не говори на нервни и упорити хора, които имат свои възгледи. То ги оставя да носят своите последствия. Който иска да учи, само на него Разумното даром дава.

Разправяше ми един път Султана, като се връщала от Македония, че я заварила буря някъде в Рила. Цяла нощ пътувала и посред нощ чула глас: Не мърдай Султана. Тя се спира под дъжда. На сутринта като се зазорява, що да види - една дълбока пропаст пред нея. Ако беше направила още една крачка е щяла да падне и от Султана нищо нямало да остане.

Колко много пъти ви говори Разумното. Започнеш една работа и нещо ти казва: Не започвай тази работа, спри се. Ти казваш: Пари ще печеля. Нещо пак ти казва: Не отивай! Ти не слушаш, излизаш. Гласът пак настоява: Спри се. не ти е притрябвало.

Ние се отличаваме с нашия конкретен обективен ум и мислим, че много знаем, а изгубваме всичкото си време. Казвате: Човек не трябва да бъде суеверен. По- суеверен век от нашия няма. Материализмът, това е най-голямото суеверие, което съществува в света. Идеализмът и той е най-голямото суеверие, което съществува в света. Това са сенки на нещата. Едните са ги нарекли идеализъм, другите - материализъм. Никакъв идеен живот! Казвам: къде е идейният свят? Едните казват: Това, което ние виждаме, то е реалността. Другите искат да ме убедят, че това, което те виждат, е реалността. Чудни хора сте! За мене и двете неща, за които вие говорите, не са реални. Ти държиш една снежна топка в ръката си. Стопи се топката, къде е реалността? Казвате: Идеалните неща са реални. Материалните неща до известна степен са верни. Видимите неща са видими само за разумния човек. Реалното в света е видимо. Не само видимо, но то тегне върху тебе. Някой може да отрича Бога колкото си иска. Да кажем, че си свободен, но върху тебе има една сила, която те контролира. Ти си под нейната власт. Ти отричаш тази силар но тази сила те приспи. Ти казваш, че си юнак. Дойде тази сила, налегне те, ти искаш не искаш, спиш. Понеже ти си много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти прати една голяма мечка и като те подгони, уплашиш се, тупа ти сърцето, не можеш и на сън да сс върнеш в къщи. Питам: В съня ти тази мечка съществуваше ли някъде? - Ами не я ли видях. В съня виждаш мечката. Ти може да виждаш неща, които не съществуват. Съществува ли мечката, която те гони на сън? А има мечки в гората, които действително съществуват, материални са, но не те гонят. Питам: Как така, това, което не съществува, те гони? Как ще обясните? Сега казват: Мечката в живота е реална, но не те гони, а мечката в съня не е реална, илюзия е. Тази илюзия вечерно време те гони. На сън мечката е много реална и кара сърцето ти да тупа. Всяко нещо, което произвежда впечатление вътре в човешкия дух, има известна реалност в дадения случай, или както ние казваме: има известна връзка с тебе.

В един американски град един вярващ работник в една голяма фабрика все си казвал: Господ ще промисли. Жена му била на противното мнение. Тя казвала: Господ няма да промисли, но ти трябва да отделяш част от парите за черни дни, за стари години, деца имаме. Той казвал: Какво ще спестявам! И да искам, не мога да отделям. - Ама ти не бъди глупак, гледай да си увеличиш заплатата. - Господ ще промисли. - Ти с твоята дебела глава, тъй Господ не промисля. Случва се една голяма криза в града, уволняват всички работници и него също. Имали средства едва за една седмица, изяли всичко. Жена му казала: Да видим твоят Господ какво ще промисли за тебе сега? Той отворил прозореца и пак си казал: Господи, закъсах в тази работа, както виждаш не мога да я оправя. Ти ще я уредиш както трябва. Идва по едно време едно дете, носи една умряла гарга. Той хваща гаргата и вижда, че има нещо в нея. Заинтересувал се как умряла гаргата. Отваря устата й и в гърлото й намира един наниз от бисери. Жената на този фабрикант го изтървала и гаргата умряла като я нагълтала. Жена му казва: Господ промисли за тебе. - Господ промисли, но аз трябва да я предам. Тя казва: Не ставай глупак. Той отива и разправя на господаря си тази случка. Господарят казва: Ако Господ е промислил за този човек и аз ще промисля за него. Назначава го на работа.

Ние съвременните хора сме се обезверили. Освен че сме изгубили връзката с Бога, но сме изгубили и връзката един с друг, дошли сме до положението да губим връзка и със себе си, и в себе си да не вярваме.

Сега питам: Кое е реалното в света? Духът. Ако съвременните хора биха приели тази реалност, ако биха се вслушали в нея, нашето положение би се оправило сто пъти повече, отколкото сега. Например, сега ние поставяме един човек на власт, ние го произвеждаме министър, началник, професор, но тези хора не са родени за такива. Химикът трябва да е роден химик, инженерът трябва да е роден инженер, войникът, свещеникът и те трябва да имат тези дарби, които определят званието им. Може да бъде свещеник, като онзи, който жена му го опопила.. Той бил без работа. Като не знаела какво да прави, жена му направила едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: Иди да ръсиш. Казват на владиката: Един нов поп е дошъл. - Кой го е опопил? - Не знаем. Владиката казал: Или аз съм го опопил или някой друг. В това време идва попа със своето бакърче. Владиката го пита: Кой те опопи тебе, някой друг владика ли? - Жена ми. Казвам: Ти можеш и сам да се опопиш. Трябва да се родиш със своите дарби, за да напреднеш в своето занятие. Така трябва да гледаме. Да кажем, че един човек е вярващ. Това не е професия. Вярата, това е едно от великите занятия. Да вярваш, значи да разбираш живота, да знаеш при всеки един случай как да постъпиш. Вярващият, религиозният, духовният човек трябва да знае как да се справи с всички мъчнотии в света. Само така ще бъде духовен вярващият в Бога. Не знаеш ли как да се справиш с трудностите, ти си невежа, сиромах. Ама аз вярвам в Бога ... *

Човек в себе си не вярва, в Бога не вярва, и в ближния си не вярва. Тогава в кого вярва? Три неща, три опори има, с които човек е свързан. Първата опора аз наричам Бог, Любов. Втората опора това е вярата, това е самият човек, който вярва в разумното, в себе си. Третата опора е ближният, силният човек. Да вярваш, това значи да вярваш преди всичко в себе си. Да вярваш в любовта значи да вярваш в Бога. Любовта е велика сила в света. Това е проявление на разумното. Писанието казва: Любовта е първият плод или първото проявление, в което Духът се изявява на всички разумни същества.

Апостолът е казал на своите вярващи: Желайте известни дарби. Всеки вярващ трябва да желае известни дарби. Да не бъдем невярващи. Някой казва, че трябва да влезе в Царството Божие невежа. Не, Царството Божие е тук на земята. То трябва да бъде едно общество от разумни вярващи хора. Като кажеш една дума, да не я вземаш назад. Това значи истински човек. Човек на когото чувствата, мислите да не се менят. Да не обещава много, но каквото обещае, да не се отмята. Каквито и малки чувства да има, да не се срамува от тях. Защото човек някой път сам себе си лъже. Човек трябва да разчита на малките изменения в ума си, където се проявяват човешките дарби. Той трябва да разчита на своите дарби. Ти трябва да знаеш какво ще бъде времето вън. После трябва да разбираш от външното влияние. Като срещнеш един човек да можеш веднага да определиш какво влияние има, към коя категория спада. Първо трябва да го определиш към добрите хора ли спада или към лошите, дали е умен или глупав, учен ли е или невежа. Това всеки трябва да знае. Всяка майка, още като се роди детето й, трябва да знае какво може да стане от него. Обикновено тя се заблуждава. Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, за да поставят децата си още в най-ранна възраст в контакт с Разумното начало, за да се развият в тях дарбите. Ако някое дете още отначало се смущава от майка, баща, брат или сестра, то не може да възприеме разумността и ще остане идиот. И ако майката, бащата, братът кажат, че от това дете човек няма да стане, тогава каквото те казват, това става. Но и най-малкото дете, за което те казват, че няма да стане човек, ако то каже: Не, аз ще стана човек - то става. Но това рядко се случва.

И в по-далечно минало хората са се намирали в голямо противоречие. Не са знаели как да уредят живота си. каквото е било тогава, такова е и сега. Само Разумното начало е в състояние да се справи с нашите работи. Като казвам Разумното начало, аз разбирам това: Само чистият въздух, чистата вода, чистата светлина, чистата храна и добрата земя са в състояние да оправят нашите работи. Това Разумното - тъй го разбирам аз. Аз приемам Разумното така както е дадено. Като възприемем въздуха, светлината, водата, земята, от тях ще почерпим всички онези сили, които са необходими за нашия растеж, за нашето бъдещо благо.

Идеята за Бога ние трябва съвършено да я изменим. Старите идеи за Бога трябва да ги бракуваме. Аз съм срещал мнозина вярващи хора. Един ден ми дойде на гости един, който си турил кръст на челото - закачил го на калпака си. Чул за мене и идва с един голям кръст, а аз не се кръстя. Понеже са великденски пости, той гледа дали сирене ще ям или яйца. На него каквото пожела, това му сервираха. Казвам: Ти цяла година ли постиш? - Не, само когато има пост. - А пък аз през цялото Време постя. Има два начина на постене - цяла година да се пости или половина. Ти си от тези, които половината година постят. Казвам: Някой път 40 дена съм постил, 40 дена без да ядеш хляб, без да пиеш вода. - Не, по малко хляб на 24 часа. - Така и баба и дядо знаят. Да постиш 40 дена както Христос е постил веднъж в живота си, за да опиташ силата си. Най-после се обръщам към него и казвам: Колкото ти е голям кръста на челото, ако толкова ти беше голяма вярата, добре е. Кръстът на главата ти е по-голям от вярата. Ти седиш и ме гледаш, изпитваш ме. Ще ме извиниш, но ти ме гледаш много критически, дали съм като тебе. Имаш право да ме гледаш така. Аз те похвалявам, защото ако дойдеш при мене, а аз те науча на нещо лошо, опасна работа е. Но като опитваш, опитвай всичко. Само да не направиш грешни заключения за онова, което виждаш. Отвори душата си и ако намериш нещо лошо, не ти се сърдя. - Виждам, че всичко е хубаво, но ние още не сме привикнали. Христос като дойде на земята, носеше нови неща. Казвам: Когато децата се раждат, с бради ли се раждат, с дълги коси ли се раждат? Новото не носи нищо от старото.

Божественият дух иска да ни освободи от всички тежести, терзания, от всички тревоги, които сега имаме, съмнения и безпокойства. Как ще минем живота, в ада или в рая ще идем, това са излишни съждения. Важното в света е да обичаш този, Който те обича. Единственото същество, Което те обича, то е Духът. Божественото. То отвсякъде може да ти говори - от дърветата, от слънцето, от хората. Тогава където и да си, ти си гражданин на природата, усещаш едно спокойствие на душата си. Гладен си: Божественото ти говори: Нс бой се, няма да се минат един-два часа и работата ще се оправи, ще се намери храна. Болен си, то казва: Ще се оправи. Гонят те хората, то казва: Ще престанат тези гонения. Лоши са хората. - Ще се оправи това. - Ама този дявол. - И дяволът няма да те гони. От всичко ще се освободиш. Това е Божественото, което сега иде в света.То е решило вече да ни освободи от Всички наши заблуждения, да ни развърже от всички ония вериги, които сами сме поставили. Че вече на Господа Му е дотегнало като ходим при Него да дрънкаме с тях. Той казва: Снемете вече букаите. Кой как дойде, никой де не вдига шум. Господ казва: Никой да не дохожда с букаи, нито с обуща и очила. Ти ще отидеш при Господа бос, да няма скърцане на обуща. Ще измиеш краката си хубаво и само на пръсти ще отидеш, с боси крака. Ще облечеш една хубава копринена розова рокличка, с красив златен колан. Така ще се явиш при Господа и ще кажеш: Господи, много Ти благодаря за всички добрини, които си ми дал през живота, за да се уча. Много Ти благодаря за всички блага, които съм получил.

Беседа, държана от Учителя на 25 юни 1933г., неделя, 10 ч.с., София-Изгрев

-------------------
* Пропуснат текст в машинописния материал. Бел. изд.

НАГОРЕ




placeholder