НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Организиране на вътрешния човек

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Организиране на вътрешния човек

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, сега, казва, можеш, направиш, сърце, път, тебе, ум, знае, съм, себе, свят, години, вяра ,

Общ Окултен клас , София, 21 Юни 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Когато умът и мозъкът работят по един начин, сърцето работи по друг начин. Когато сърцето работи по един начин, умът работи по друг начин. И най-после, когато волята действа по един начин, умът и сърцето работят по друг начин. Колкото по-организиран е мозъкът на човека, толкова по-високо стои той и толкова повече знае; колкото по-неорганизиран е мозъкът му, толкова по-низко стои и толкова по-малко знае. Ако сърцето е по-добре организирано от ума, чувствата управляват човека; ако умът е по-добре организиран, мислите го управляват. – Кой стои по-високо: който се управлява от ума, или от сърцето? – По този въпрос не може да се говори. – Защо някой стои по-горе, а друг – по-долу? – И по този въпрос не се говори. Някой стои по-високо, защото е работил повече; друг стои по-долу, защото е работил по-малко. Казваш, че в другото прераждане ще стоиш по-високо. – От тебе зависи. Ако днес работиш, в бъдеще ще стоиш по-високо; ако не работиш, в другото прераждане ще имаш същите условия. Горе условията за развиване на ума, сърцето и волята са по-добри от условията на земята.

Какво се разбира под „горе и долу“? Това са относителни понятия, не са абсолютни. Мислиш, че си горе, но се гневиш. Не, ти си долу. Ти приличаш на магарешки трън, който в шест месеца израснал, цъфнал, дал плод и изсъхнал. Ако лесно придобиваш и лесно губиш нещата, ти си долу. Някога мислиш, че си долу, а постъпваш добре, тих и спокоен си. Всъщност, ти си горе. Ти приличаш на дъб, който бавно се развива, но живее с векове. Казваш, че имаш любов, че си се вдъхновил, но на другия ден изгубваш всичко. Ти си долу. Ти си извор, лишен от дълбочина и притоци. Първоначално, всички хора са имали еднакви заложби, вървели са по един и същ път. Обаче, с течение на времето, те се отклонили от правия път – всеки е тръгнал по свой специфичен път. Едни са работили повече и се издигнали; други са работили малко или никак и са изостанали в развитието си. – Как ще се развиваш? – Като работиш върху себе си и служиш на ближния си.

Следователно, не мисли, че за да се развиваш, трябва да господаруваш над другите. Не е така. Има един закон, според който, като господаруваш, заемаш най-долното място; ако слугуваш, заемаш най-горното място. Силният може да слугува, а слабият може да господарува. Питам: След като си господарувал, какво си спечелил? Ако владееш другите и постоянно възбуждаш омраза против себе си, ти губиш. Ти се намираш в трудно положение. А онзи, който слугува, печели сърцата на хората. Леността е произлязла от господаруването. Човек, който господарува, е ленив. Той само диктува, какво трябва да се работи.

Ще разкажа един случай из американския живот – за капрала и Вашингтон. Капралът заповядал да се дигне една голяма греда от 30 войника. Но гредата била много тежка, и войниците не могли да я дигнат. Още един човек трябвало да помогне, а капралът вика, ругае всичките. В това време минавал Вашингтон и казал на капрала: Защо не помогнеш и ти? Капралът отговорил: Аз съм капрал. Тогава Вашингтон подложил рамото си и помогнал на войниците да повдигнат гредата. След това той се обърнал към капрала с думите: Аз съм генерал Вашингтон.

Сега светът е пълен с капрали и от тях страда. На хората трябва един метод за самовъзпитание. В теорията има една опасност. Трябва да се знаят нещата. Някой казва: Аз чувствам нещата. – Да чувстваш е едно нещо, а да даваш насока на чувствата си, то е съвсем друго. Казваш: Аз мога да направя това. – Да можеш да го направиш е едно нещо, а да го направиш, е съвсем друго. Човек, който се учи, не трябва да се смущава от знанието на другите. Смущаваш се от учения, от неговите знания; смущава те, че той знае повече от тебе. А пред този, който знае по-малко от тебе, ти се надуваш. Онзи, който знае, е пълно шише; който не знае, е празно шише. Това е механическо сравнение, макар и истинно. Ще дам друго, по-дълбоко сравнение. Едно семе, посадено в земята и друго – непосадено. Второто семе съдържа същите качества, като посаденото. Трябва само да се посади и ще се получат същите резултати, както от посаденото семе. Някога мислите, че сте празно шише. По-добре мислете, че сте семе, което трябва да се посее, и че това семе съдържа всички заложби в себе си. Вие очаквате да ви се каже, че сте даровити. Но вие трябва да знаете преди другите, че сте даровити. Даровитият човек сам знае, че е такъв. После другите научават, че той е даровит. Също и онзи, който няма тези качества, трябва да знае това; после той ще започне да се учи.

Понякога вие си мислите, дали сте християни. В такъв случай, вие сте от обикновените християни. Ако знаете това, преди да го знаят другите хора, вие сте истински християни. Мнозина мислят, че когато дошъл Христос на земята, тогава хората станали християни. Много се лъжат. Който не е християнин от създанието на света, сега той не може да бъде християнин. Ако сега трябва да ставате християни! Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот. Ако остане сега да бъдеш учен и да получиш дарби, много е късно. Дълбоко да вярваш, че си одарен, но трябва да работиш, да учиш.

Има основни правила, които трябва да се спазват. Във вас често се зараждат песимистични мисли и чувства, и дохождате до отчаяние. Знаете ли от какво произхожда отчаянието? – От „чай“. Сега ще ви изтълкувам вярата. „Вер“ значи живот, „а“ значи слънце в египетската азбука. „Вяра“ значи, да се приближиш към слънцето на живота. Като грее за тебе слънцето, всички дарби, вложени в ума, в сърцето и във волята ти, ще се събудят. А за да се проявят тези дарби, нужна е вяра. Някои казват: Вярата нищо не ползва. – Е тогава, как ще развиеш дарбите си? Надеждата пък е за физическото поле. Тя се занимава с неща много близки до нас. Тя не разглежда нещата за утре, а само това, което става от сутринта до вечерта. Вярата, обаче, може да се занимава с неща за след 100 години, за след милион години и ги допуща като истини. И тъй, надеждата е формата, вярата е съдържанието, любовта – смисълът на нещата. В любовта силата изтича отвътре. Любовта, вярата и надеждата трябва да се изучават, поне както се изявяват сега на земята. Често вие считате за техни проявления някои прости трептения в симпатичната нервна система. Казвате: Запалило се сърцето ми. – Това е малко търкане, малко сгорещяване, но сърцето ти не се е запалило. Под „любов“ се разбира, когато сърцето се запалило и гори, както къщата пламва. Единствената запалка иде от Божествения дух. И когато човешкото сърце се запали, никаква сила в света не може да го изгаси. Каквото да правиш с такъв човек, никога не можеш да изгасиш огъня в сърцето му. Щом се запали сърцето му, същевременно се запалват умът и волята му. Когато сърцето се запалва отвън, то лесно изгасва. За това е нужно знание.

Знанието, което имаме, трябва да се пресее, за да остане същественото, на което да разчитаме. Понякога сте недоволни от себе си и казвате: Аз съм лош човек. – Не е така. Щом съзнаваш, че си лош, ти имаш дреха, която не ти стои добре. Това може да са възгледи на дядо ти, на баба ти. Ще си събереш пари да си купиш нова дреха, а старата ще хвърлиш. И вие често задържате старите навици, вашите стари дрехи, уж да работите с тях до известно време, за икономия. При истинския живот никога не се позволява да обличаш стара дреха, която си хвърлил, както змията никога не навлича кожата, която е хвърлила. Това може да бъде в стълкновение със сегашните ви разбирания за живота, но във вашето разбиране има нещо неправилно, поради единствената причина, че вие нямате правилно отношение към Бога.

Какво разбирам под правилно отношение? Намираш се в къщата на един богат човек. Касата му е отворена. Ти си сиромах. Спираш се и казваш: Баща ми е с мене. Но аз виждам, че ти искаш да откраднеш. Как може този царски син да краде! Срамота е! Господ те гледа. Но има един закон. Ти бръкваш в джоба си, изваждаш, колкото пари имаш, и ги туряш в касата. Така се изкупва престъплението. Ще туриш, но няма да вземеш. Значи, ще носиш в себе си свещената идея. Ако хората имат желание да бъркат в чуждите каси, какъв е този морал, какъв ще бъде животът? Един цар може всичко да направи; учителят може да тури добра бележка на когото иска; мъжът може да убие жена си. Но всеки да се спре и да каже: Аз вярвам в Бога. Той всичко вижда. Ти се обезсърчаваш, отчайваш се. Защо? Отчаянието иде вследствие неразбиране на живота.

Сега, като говоря, вашите деди ме слушат. Ако дядо ви беше умен, не трябваше да търпи сиромашия; ако беше умен, не трябвате да търпи онези наследствени болести, които ви е предал. Той идва при вас и ви учи, как живял. Аз съм виждал 80 годишен старец който казва: Аз съм стар човек, много съм патил. И се изкашля, за да покаже, че е така. Какво знае дядото? – Науката за кашлицата. Като бил млад, вдигал чувал от 100 кг., а сега не може да го вдига. Питам: Къде трябва да употреби човек силата си? Виждаш, че се върши неправда. Казваш: Това не е моя работа. – Тогава силен човек ли си ти?

Има три начина за разрешаване на мъчнотиите в света. Това, което не можеш да направиш чрез волята, можеш да го направиш чрез сърцето, и това, което не можеш да направиш чрез сърцето, можеш да го направиш чрез ума. Следователно, всеки човек има една възможност да направи нещо. Ще го направи в един от трите свята. Ще започва всякога сърцето, но да не се внасят отрицателни мисли в него, и не започвайте с мъчното; почнете с това, което можете да направите. Ако искате да придобиете сила, всеки от вас може да развие грамадна мускулна енергия. Може да правите ред упражнения, които след време ще донесат значителни резултати. Ако правите упражнения с вдигане на тежести, ще достигнете да вдигате с едната си ръка до 20 – 30 – 80 кг. Най-напред ще започнете с един килограм, и всеки ден ще увеличавате с по един килограм. Като дойдете до 40 кг. ще проверите, дали можете да вдигнете реалния товар. Ако можете да го вдигнете, значи, вие сте в правата посока. Но ако ръката ви е слаба и не може да вдига, тогава вие не сте схванали добре идеята. Тази идея има начин за реализиране. На запад стари жени имат търпението да ретушират бръчките на лицето си. Бръчките са условие за работа. Днес заличиш една бръчка, утре – друга и така се постигат резултати. Това могат да направят особено онези, които се занимават с магнетизъм или с подсъзнанието на човека. В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото. Например, някой човек е бил хипнотизиран преди 100 – 200 години. Онзи, който го е хипнотизирал, може да е вложил хубави желания, може и лоши. След сто години добрите или лошите желания ще се проявят в този човек. Той казва: Нещо ме тласка да направя това. Няма човек, върху когото не е упражнено влияние. Грехопадението не е нищо друго, освен полухипноза. Но човек може и да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането има събуждане. Ако дарбите в нас не могат да се развият, това се дължи на тази вътрешна хипноза. Дойдеш до известно място и кажеш: Не му е времето, нека се минат 5 – 10 години. След този срок, пак кажеш, че не му е дошло времето. И като станеш на 80 години, успокояваш се с друго прераждане. Но в друго прераждане пак може да отлагаш с думите: Както Господ е наредил. В Бога няма отлагане. Отлагането е човешко. Ако отложиш това, което Бог е наредил, ти ще страдаш. И за да не страдаш, не отлагай това, което трябва да извършиш. Всички страдания произтичат от отлагането да приложиш известни добродетели. На мястото на добродетелта дохожда лошото разположение.

Разумната вяра изисква да се изучават правилата на вярата. Ако носът на някого е дълъг и тесен, той е сух, пълен с електричество, нервен и сприхав. Пък някой външно може да е сприхав, а вътрешно спокоен. Един българин, търговец, през 1915 год. имал печалба 10,000 лв. Услужил на един свой познат, който задигнал парите и не му ги върнал. Обаче, търговецът спокойно понесъл загубата и казал: Добър е Господ, пак ще спечеля. След две години го срещам и той ми казва, че спечелил изгубените 10,000 лева.

Някой казва: Изгубих младините си. – Къде си изгубил младините? Вие имате повърхностни възгледи за живота. Младините не се губят, и старините не се губят. Те са вътре, във вас. Има един процес на подмладяване. Младостта не се губи, но ти не вървиш по законите на младостта, ти се самозаблуждаваш. Казваш: Остарях вече. Ако си остарял, аз ще съжалявам, защото работата е много зле. Писанието казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ А вие, като сте остарели, как ще влезете в Царството Божие? Христос казва: На мене не ми трябват стари хора. В този смисъл, както вие схващате старостта, вие усещате, че краката ви са отслабнали; че умът, сърцето и волята ви са отслабнали. Казвате: Остарях вече, младите да са живи. И младите, след време ще кажат същото. Младият е вътре, стар е дяволът. Защо децата не правят погрешки, а старите – и учат децата, как да грешат. Под „дявол“ аз разбирам една вътрешна разумност, изопачена вече – човек, който си прави оглушки и се отделя от общия закон на битието. Той няма правилно разбиране за живота. В природата има един общ закон: Ти можеш да изкривяваш линията на поведението, можеш да отклониш известна сила, но тя пак ще се върне в същия път; тя е като пружина. И тогава ти ще пострадаш. В света Божествените закони търпят едно малко отклонение. Но ако мислим, че ние ще заставим Бога да отстъпи, много се лъжем. В края на краищата, ние ще отстъпим. Или другояче казано: Само чрез доброто всичко е възможно. Под „добро“ разбираме силата на ума, сърцето и волята, съединени в едно. Тогава всичко е възможно.

Като ученици, вие трябва да се освободите от вътрешния хипноз. Ще ви кажа, как можете да хипнотизирате, например, рака. Вземете един рак и го обърнете на гърба. Концентрирайте ума си 4 – 5 минути, и ракът ще заспи. Той не може да мърда. И усеща ракът, че не може да се мърда. Той е под ваше влияние. И дяволът прави същото с вас. Той ви туря на гърба ви, и вие преставате да мислите. Никога не лягайте на гърба си, или ако легнете, дръжте ума си буден. Може да легнете на гър6а си, но умът ви да бъде концентриран и не заспивайте, защото жизнените сили, които текат по гръбначния стълб, не могат да функционират правилно, и нервите се натискат.

Животът има и практическа страна. Какво ще правите, ако не можете да разрешите известен въпрос? Трябва разумно да използвате енергиите на своя организъм: ще почнете да движите ръцете си нагоре, надолу, докато най-после кажете: Дойде ми една светла мисъл в ума. Така някога и жлезите в носа престанат да функционират. За да се възстановят енергиите, разтривайте носа си, докато жлезите започнат да работят. Това се познава по слизестата течност, която изтича от тях. Прекарайте двата си пръста по носа, отгоре до долу, докато се концентрирате. Така ще превърнете неразположението си в разположение. Направите една глупава постъпка. Хванете носа си и прекарайте пръстите си отгоре до долу и след известно време ще дойде в ума ви една светла мисъл. Движете пръстите си леко, само по повърхността на носа. Това нека правят само онези, които могат да мислят сериозно и са свободни от старите възгледи.

Който не знае, как да се освободи от старите си възгледи, не може да направи опита. Като ви говоря така, казвате: Лесно е на Учителя. Той не е бил на нашето място. – Аз не говоря за неща, които не зная. Говоря само за онова, което съм опитал и наблюдавал. Например, наблюдавал съм и изучавал минералите, растенията, животните – цялата природа. Следователно, като ви говоря, имам предвид една цел: да събудя във вас Божественото, което може да ви помогне. Щом помогнете на себе си, вие помагате и на окръжаващите. Казвате: Какво може да стане от мене? – Много нещо може да стане. Например, ако мислиш право, твоята права мисъл е подтик за целия свят. Твоето добро чувство, добра постъпка помагат и на тебе, и на целия свят. И богатият трябва да занесе нещо със себе си в невидимия свят. Там има една голяма дупка, която той трябва да затвори. Следователно, богатият трябва да работи, да раздава от своето богатство на другите, да изработи ценен камък, с който да запълни дупката в другия свят.

Помни: Твое е това, което ти сам можеш да направиш. Щом не можеш да направиш нещо, то е чуждо. Направеното за тебе е направено и за всички. Всеки изработен камък от тебе е принос към зданието, което правиш. Дълго време ще дялаш камъка, но ще знаеш, че един ден ще ти послужи за „капитал“ в бъдещето. Добрите дела са камъни, които трябва да послужат при постройката на зданието. Един ден като минеш край това здание, ще кажеш: Този камък аз го дялах. Това, което задържиш лично за себе си, ще бъде скъпоценният камък. Добродетелите са скъпоценните камъни. Магията на живота се крие в скъпоценните камъни. Едно време са носели смарагди, сапфири, диаманти. Използвайте магическата сила на скъпоценните камъни. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш поне една добродетел в себе си. С други думи казано: Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш поне един скъпоценен камък.

Питам: Коя е първата добродетел, на която можете да разчитате? Това искам да зная от вас. Вие знаете по-добре от мене, коя е първата добродетел. Аз пък зная, кое е най-малкото престъпление. То е да обичаш. По-малко престъпление от това няма. – Възможно ли е това? – Да обичат дъщеря ти, сина ти – това днес считат за престъпление. Обаче, такова престъпление е позволено. Аз казах, кое е най-малкото престъпление. На вас остава да кажете, коя е най-малката добродетел. Ще ви помогна в това. Най-малката добродетел е да не отнемаш топлината на човека. Виждаш, един човек обича някого – не му отнемай топлината. Той е направил престъплението – обича. А ти, за да направиш най-малкото добро, не му отнемай топлината. Така се компенсира най-малкото престъпление с най-малката добродетел. Като не разбираш закона, ти казваш: Този човек не заслужава твоята любов. – Не говори така. Ако не го обичам, значи, ще го мразя. А омразата смразява човека. Като отнемеш топлината на човека, той е готов на всякаква престъпления. Изобщо, когато човек не може да мисли, да чувства и да действа, това е хипноза. А ние желаем, всички хора да работят, да приложат волята си – да бъдат силни в малките добродетели и в малките престъпления. В най-малката любов на човека се крие известна опасност. Това значи, че се намираш в условия да направиш едно малко престъпление.

Обичаш едно цвете, искаш да го пипнеш, но не мислиш, че можеш да го повредиш. Обичаш една пеперудка, но при най-малкото докосване ти разваляш крилцата й. Намери начин да я запазиш. Това е новото разбиране. Като прилага това разбиране, човек може правилно да се развива. Казваш: Колко глупаво съм постъпвал досега! – Остави настрана, как си постъпвал досега. Що се отнася до погрешките ви, това са въпроси, с които се занимава Бог. За вас остава новото, с което трябва да започнете. Да се съмняваш, да се обезверяваш, това са стари работи, стари дългове. Сега от вас се иска да имате вяра и сила да понасяте този живот – животът на изгряващото животворно слънце.

Казвам: Какво упражнение да ви дам? Вие живеете още със старите си възгледи. Като говоря, някои ми цитират стихове, какво е казал Христос. В разговор с един евангелски проповедник, и той ми цитира думи на Христа. Аз му приведох пример. Един евангелски проповедник след проповедта си искал да събере пари за мисионерска работа. Един богат човек казал: Не трябва да се проповядва на хората. Разбойникът на кръста, без да му се проповядва, се спаси. Минава неделя, две, богатият все същото говори. Тогава проповедникът му казал: Онзи беше умиращ разбойник, а ти си жив разбойник. Толстой, като цитира тези думи, казва: Онзи беше умиращ разбойник, ами аз, живият разбойник, какво трябва да правя? – Да работя за хората и да се откажа от всичко. Ние трябва да направим нещо в този дух. В какво се състои нашата любов? Обичаш една мома, на която пишеш по три писма на ден, че много я обичаш и не можеш да живееш без нея. Не я оставяш на свобода. Но ти забравяш, че тя има баща и майка, които я обичат; има братя и сестри, които я обичат и гледат като писано яйце. За какво я безпокоиш? Пишеш й едно писмо, второ, трето; настояваш, че ако не приеме любовта ти, ще се убиеш. Нито младите, нито старите се освободили от любовта като най-малко престъпление. Какво трябва да се прави?

Като ви говоря така, все ще има някои сестри и братя, които се карат отвън. При мене идва една сестра, много издигната, до третото небе. Правя опит с нея. Кажа й една дума, но тя не може да понася думата. Ако човек живее на третото небе, тази дума ще се стопи сама по себе си. Моите думи са от захар. Ако паднат във водата, ще се стопят. Ако седя по-близо от един метър до вас, думата ми ще ви удари. Ние трябва да бъдем свободни; да бъдем носители на красивото, на Божественото. Никакво своенравие да не проявяваме. Трябва да градим новите си тела. Често ние си мислим, че сме смирени, но това не е смирение. Мислим, че сме кротки. Аз имам особено мнение за смирението, за кротостта, за вярата. Тя има признаци, по които се познава вярващия. Погледът му е нагоре, в него има нещо много красиво и меко. Това изразява погледът на вярата. Той казва: Да оставим старото, да ликвидираме с него. Приятно е да срещнеш човек с такъв поглед. Някой те погледне с цел да намери някакъв недостатък в тебе. Погледни човека и намери ценното в него. В човека е вложено благородство – скъпоценни камъни има той в себе си.

Казваш: Ще остарея. – Това нищо не значи. – Ето и на Учителя косата е побеляла. – Има два вида побеляване: отвътре и отвън. Някой побелява отвън, вътре остава черен; друг побелява отвътре, а вън остава черен. Ако побелееш, добре е и отвътре, и отвън да побелееш. Ако си побелял отвън, попитай се, побелял ли си отвътре. През зимата земята побелява отвън, а през лятото почернява. И през пролетта земята побелява, но органически – чрез цветовете. Значи, за да придобиеш белия цвят, трябва да разбираш законите на цветовете: на червения, портокаления, жълтия, зеления, ясносиния, тъмносиния и виолетовия. Следователно, за да усилиш мисълта, трябва да й придадеш известен цвят. Цветовете носят сила в себе си. Щом се вдигне червеното знаме, хората тръгват на война.

Ако искате да работите върху себе си, започнете най-напред със сърцето си – със симпатичната нервна система. Направете следния опит: Като станете сутрин от сън, разтрийте с дланта на дясната си ръка мястото под лъжичката. Разтриването трябва да става кръгообразно. След това ще разтривате същото място с лявата си ръка, пак кръгообразно, отгоре надолу. Десет кръга с дясната ръка и десет кръга с лявата ръка. Бъдете съсредоточени. Така ще имате резултат. Ако не получите веднага резултат, не се обезсърчавайте. Посятото семе веднага ли пониква? Следи промените, които стават в тебе, да видиш, може ли неразположението ти да се превърне в разположение. Правете опита десет дена наред. Ако ви боли корем, разтривайте пак същото място. Вие ще почувствате известна промяна в мозъчната и симпатичната нервна система. Следните десет дена, ще потопите пръстите си в гореща вода, колкото можете да търпите, но само края на пръстите – първата фаланга. И така, с пръстите ще правите същите разтривки. През последните десет дена ще правите същото упражнение с ръка, цяла потопена в гореща вода. Упражнението ще ви отнеме най-много 10 – 15 минути. Ще го правите 30 дена наред. Това е най-малкото, което можете да направите за смяна на своето състояние. Обаче, докато нямате резултат, нищо не говорете за упражнението.

Между мозъчната и симпатичната нервна система трябва да има правилно отношение. Дръжте гръбнака си изправен. Ако се прегърби, това е лош признак. Не допущайте никаква гърбица на тялото си. И на 85 години да сте, не допущайте никаква гърбица. Тя прекъсва притока на енергиите от симпатичната нервна система към мозъчната. Щом жизнените токове се прекъсват, човек не се развива правилно.

Т. м.

40. Лекция от Учителя, държана па 21 юни, 1933 г. София. – Изгрев.

Организиране на вътрешния човек

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, сега, казва, можеш, направиш, сърце, път, тебе, ум, знае, съм, себе, свят, години, вяра ,

Общ Окултен клас , София, 21 Юни 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва



Признаци за напредналия или за ненапредналия човек.

Когато умът действува, сърдцето се свива по един начин и мозъкът действува по особен начин. А когато сърдцето действува, умът и мозъкът действуват по друг начин. Когато волята действува, сърдцето и умът действуват пак по друг начин.

Всеки човек, който седи по-горе от тебе, знае повече. И всеки човек, който седи по-долу от тебе, знае по-малко. Когато мозъкът е организиран по-добре, човек седи по-горе, а когато е организиран по-зле, човек седи по-долу. Сърдцето, което е организирано по-добре или което се проявява по-добре, показва човека, който седи по-горе и обратното. Същото е и за волята. Ако един човек рече да направи нещо и рече да го прави, той седи по-горе, а ако някой човек рече да направи нещо и той не го прави, той седи по-долу, защото е слаб. А първия защо седи по-горе? – Защото е силен. Ти питаш защо онзи седи по-горе. Не разрешавай въпроса защо този седи горе и защо този седи долу. Ако си долу, ти реши да излезеш горе, нищо повече. Защо онзи е горе? – Защото е правил усилия, затова е горе. Защо онзи е долу? – Защото онзи не е правил усилия, затова седи долу. Ти казваш: „В някое друго прераждане аз ще отида горе.“ В друго прераждане ще бъдеш при същите условия. Долу има по-малко условия за напредване [на] ума, сърдцето и волята. А горе има повече условия за тяхното напредване. Долу има по-малко условия за проява на Божията мисъл, отколкото горе. Щом си горе и се безпокоиш, ти си долу, макар и да мислиш, че си горе. Той прилича на един магарешки трън, който израснал за 6 месеца и после изсъхнал, а пък който е горе, прилича на един дъб. Ако човек има това, което скоро се губи, той не е горе.

Например, някой казва: „Имам вдъхновение“ За някого животът е пълен с любов. Но тази любов след един, два, три месеца изчезва. Той е един извор, който няма дълбоки източници. Първоначално всичките хора са излезли по един и същи път, с еднакви положителни заложби. Но с течение на времето, понеже са имали свобода, не са положили усилия за своето развиване.

Сега не разбирайте, че човек, за да се развие, трябва да господарува над другите. В света има един закон: Онзи, който господарува, държи най-долното място, а пък онзи, който слугува, държи най-горното място. Силният може да слугува, а пък слабият може да господарува. Питам: някой, след като господарува, какво е спечелил? Ако той те владее и постоянно възбужда омраза против себе си, той губи. Ти търсиш постоянно цаката против него и той ще се намери в трудно положение, а пък онзи, който слугува, той придобива сърдцата на хората. От господаруването е излязла леността. Защото само човек, който господарува, може да бъде ленив. Той само показва какво трябва да се работи. Има един пример из американския живот за американския капрал[1] и Вашингтон. Капралът заповядвал да дигнат една голяма греда на 30 войници. Но гредата била тежка и не могли да я дигнат, трябвало още един човек. Капралът вика, ругае всичките. Вашингтон минавал и казал на капрала: „Защо ти не помогнеш?“ Той казал: „Аз съм капрал.“ Вашингтон си турнал рамото и дигнали гредата. После казал на капрала: „Ти си капрал, а пък аз съм генерал Вашингтон.“ Та сега светът е пълен само с капрали. Във всяко едно общество има толкоз капрали, че светът страда. Това са сравнения, примери за изяснения.

Трябва ви един метод за самовъзпитание. В теоретическата страна има една опасност. Човек трябва да знае нещата. Например някой мисли за сърдцето и казва: „Аз мога да чувствувам това нещо.“ Да го чувствуваш е едно нещо, но да дадеш насока на сърдцето е друго нещо. Ти казваш: „Аз мога да го направя.“ Да може да го направиш, е едно нещо, а да го направиш, е друго нещо. Човек, който се учи, не трябва да се смущава от знанието на другите хора. Като дойдеш до учения човек, ти се смущаваш, че онзи знае повече от тебе. Какво има от това, че той знае повече? А пък като дойдеш при един човек, който знае по-малко от тебе ти се повдигаш. Какво лошо има от това, че онзи не знае? Онзи, който знае, е пълно шише. А пък онзи, който не знае, е праздно шише. Това сравнение е съвсем механическо, макар и истинно. А пък ще дам друго сравнение, по-дълбоко. Едно семе посадено, а друго семе – непосадено в земята. Второто семе съдържа същите качества, ако поникне. Ако го посадите ще имате същите резултати.

Някой път вие мислите, че сте праздно шише. Не разрешавайте така въпроса. Не, вие си мислете, че сте едно семе, което трябва да се посее, и че това семе съдържа всички заложби в себе си. Някой път вие очаквате да ви се каже, че сте даровити. Но преди всички вие трябва да знаете, че сте даровити. Аз пея и зная, че съм даровит. Даровитият човек сам знае, че може. А после другите се научават, че той е даровит, а недаровития човек – хората не знаят най-първо, че не е даровит и после той се учи.

Някой път вие седите и мислите дали вие сте християни. Тогава вие сте от обикновените християни. А пък ако знаете, че сте християни преди хората да знаят това, тогава вие сте християни. Някои казват, че като дошъл Христос, тогава хората станали християни. Много се лъжат. Човек, който отначало на създанието на света не е бил християнин и сега не може да бъде християнин. От създанието на света ти трябва да бъдеш християнин, ако остане сега ти да бъдеш християнин... За насърчение можем да кажем: Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот, ако остане сега да бъдеш учен и сега да добиеш дарби. Ти трябва да вярваш, че си одарен. Ти трябва да знаеш, че си одарен. Ако изменим малко ударението ще стане „уд-рен“. Значи одареността е станала част от тебе и ти може да я прилагаш. „Ударен“ значи даден ти е дар, че са те ударили с него.

Има основни правила, които трябва да спазвате. Често във вас се зараждат песимистични чувства, отчаяние. Знаете ли какво нещо е отчаянието? От-чай. Сега ще ви изтълкувам вярата. „Вѣр“ значи живот, а пък „а“ значи слънце в египетската азбука. „Вяра“ значи да се приближиш към слънцето на живота. Това слънце като грее за тебе, тогава в тебе могат да се събудят всички дарби, които са вложени в сърдцето ти, и в ума ти, и в твоята воля. Дарбите трябва да бъдат събудени, умът, сърдцето и волята ти. За да могат да се проявят дарбите, трябва вяра. Някой казва: „Вярата нищо не ползува.“ Че как ще развиеш дарбите? А пък надеждата е чисто за Земята – това, с което можеш да се облечеш, това, което може да стане видимо. Надеждата е чисто на физическото поле. Надеждата се занимава с неща много близки. Тя не разглежда нещата за утре, а нещата, които ще станат от сутринта до вечерта. Вярата може да се занимава с неща за след 100 години, за след милиони години и можеш да вярваш в тези неща. Надеждата е формата, вярата е съдържанието, а пък любовта е смисъла.

От любовта произтича сила отвътре. Трябва да се проучават любовта, вярата и надеждата. Не както сега се изявяват на Земята. Някой път вие считате за проявление някой прости трептения в симпатичната нервна система. Вие казвате: „Запалило се е сърдцето ми.“ То е малко търкане, малко се е сгорещило, но не се е запалило сърдцето ти. Под думата „любов“ се разбира, когато сърдцето се е запалило и гори. Сърдцето някой път се запалва, както жилището някой път пламва и загорява. Единствената запалка иде от Божествения дух. И когато човешкото сърдце се запали веднъж, ничия сила в света не може да го изгаси. С този човек може да правиш каквото искаш, но никой път не можеш да изгасиш сърдцето му, а пък щом се запали сърдцето му, то се запалват умът му и волята му. А пък когато сърдцето се сгорещява отвън, то изгасва.

Всичкото знание, което имаме, трябва да го пресеем, за да остане онова същественото, на което трябва да разчитаме. Някой път вие сте недоволни от себе си. Казвате: „Аз съм много лош човек“, но не е така. Щом съзнаваш, че си лош човек, ти имаш някоя дреха, която не ти стои добре. Това може да бъде някой възглед на дядо ти, на баба ти. Ще се освободиш от тези възгледи. Ще събереш пари и ще си купиш нова дреха, а пък старите дрехи – на ауто дафе[2]. Може само да си накадиш носа с тях. Някой път и вие оставяте вашите стари навици, вашите стари дрехи, уж да работите с тях до известно време, уж за икономия. При истинския живот никога не се позволява да обличаш една стара дреха, която си хвърлил, както змията никога не облича онази кожа, която е хвърлила. Една дреха, като си я хвърлил, не се обличай с нея, а носи нова. Тя е остаряла. Това може да бъде в стълкновение със сегашните разбирания на живота, но в сегашното ви разбиране на живота има едно криво разбиране, поради единствената причина, че вие нямате правилно отношение към Бога.

Какво разбирам под правилно отношение? Намирам се в къщата на един богат човек. Аз съм сиромах, касата е отворена. Спра се и казвам: „Баща ми е с мене.“ Виждам Господ те гледа, ти ще отидеш да крадеш, този царски син да отиде да краде, това е срамота. Тогава има един закон. Аз бръквам в джоба и намирам, колкото пари имам ги турям в касата и така се изкупва престъплението. Ще туриш, няма да вземеш. Значи ще носиш свещената идея. Ако всичките хора имат този морал, тогава какво ще бъде? Тогава какъв ще бъде животът? Един цар всичко може да направи. Един учител може да тури долна бележка комуто и да е. Мъжът може да убие жена си, но всеки един от тях да се спре и да каже: „Аз вярвам в Бога, Бог вижда.“ Ти се обезсърдчаваш. Защо? Ти се отчайваш? Защо? Отчаянието иде вследствие едно неразбиране на живота.

Сега като ви говоря, вашите деди и прадеди ме слушат. Ако дядо ви беше умен, той не трябваше да търпи сиромашия, ако дядо ви беше умен, той не трябваше да търпи онези наследствени болести, които е предал на вас. Дядо ви идва при вас и ви казва как е живял той. Аз съм виждал много дядовци, 80 – годишни и казва: „Аз съм стар човек, много съм патил.“ И ще се изкашля, за да покаже. Рекох, ти знаеш само науката за кашлицата. И какво знае дядото? Като бил млад, дигал един чувал от 100 оки[3]. А пък сега не може да го дига. Питам сега: ако човек има сила, къде трябва да я употреби? Ти минаваш през известно място и виждаш, че се върши неправда. Казваш: „Тази работа не е моя.“ Тогава силен човек ли си? Има три начина за разрешение на мъчнотиите в света. Това, което не може да го направиш чрез волята, можеш да го направиш чрез сърдцето и това, което не можеш да го направиш чрез сърдцето, можеш да го направиш чрез ума. Следователно всеки един човек има една възможност да направи нещо, което иска да направи. Така че, ще го направиш в един от трите свята.

Трябва да започнеш всякога със сърдцето си. Не започвайте с вашия ум. Започвайте с вашето сърдце, но не внасяйте отрицателни мисли в сърдцето си и после не започвайте с най-мъчното. Започнете по възможност с това, което можете да направите. За придобиването на сила, всеки един от вас може да развие грамадна мускулна енергия и даже има ред упражнения, може да ги четете, има книги писани върху тях. Ако една година правите тези упражнения, може да дигате с едната си ръка до 20 – 30 – 80 килограма. Най-напред ще дигнеш един килограм, втория ден ще дигнеш 2 килограма, после 3-4-5-10 килограма, докато дойдеш да дигаш 30 – 40 килограма. Като дойдеш до 40 килограма, ще провериш дали можеш. Ще дигнеш реалния товар. Ако може да дигаш, тогава си в правата посока. Но, ако ръката ти е слаба и не може да дигаш, тогава идеята не е добре схваната у тебе. Тази идея има начини за реализиране.

За вас има много работа. В странство стари жени ретушират бръчките на лицето си, бръчките са едно условие за работа. Ето един повод да ги премахнеш. Един ден – една бръчка, друг ден – друга бръчка. Това могат да направят особено онези, които се занимават с магнетизъм или с подсъзнанието на човека. В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото в света. Един човек можем да кажем, че е хипнотизиран. Може да бъде хипнотизиран преди 100 години, преди 200 години. Онзи, който те е хипнотизирал, може да е посадил и да е вложил някое хубаво желание в теб, но ако е лошо желанието и някоя лоша мисъл ако е вложил, като се минат 100 години, ти ще изпълниш тази добра или лоша мисъл. Ще кажеш: „Има нещо, което ме тласка.“

Няма човек върху когото да не е упражнявано влияние [в] света. Грехопадането в света не е нищо друго, освен един полухипноз, но едновременно в човека има два хипноза. Човек може да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането имаме събуждане. Събуждането на човека е разхипнотизирване. Ако във вас не могат да се развиват дарбите, това се дължи на тази вътрешна хипноза. Дойде ли до известно място и кажеш: „Не му е времето, нека се минат още 5-10 години“, след 5-10 години кажеш: „Не му е дошло още времето.“ И като станеш на 80 години, казваш: „В друго прераждане.“ Но в другото прераждане пак можеш да отложиш, казваш: „Както Господ е наредил.“ В Бога няма никакво отлагане. Отлагането е човешко. Ако ти отложиш това, което Бог е решил, тогава ще страдаш. И всеки един човек, който не иска да страда, не трябва да отлага. Всяко страдание произтича от отлагането на известни добродетели. Щом отложиш добродетелта, тогава на мястото ще дойде едно лошо разположение. То не е от сега, ти да му дадеш място.

Разумната вяра изисква да се изучават правилата на вярата. Ако носът ти е дълъг и тесен, умът ти работи горе, ти ще бъдеш или сух човек, пълен само с електричество или ще бъдеш нервен и сприхав. Аз разглеждам човека вътрешно. Може да е външно спокоен, а пък вътрешно – сприхав. А пък някой външно може да е сприхав, а пък вътрешно да е спокоен. Някой изгубил хиляда лева и казва: „Няма нищо.“ Един българин в 1915 година е бил търговец, имал е печалба от 10 хиляди лева. Дал ги е някому да услужи. Онзи ги е задигнал, търговецът комуто са задигнали парите, казал: „Добър е Господ, ще спечелим пари.“ И след две години го срещам и казва: „Спечелих тези 10 хиляди лева.“

Някой казва: „Изгубих младините си.“ Къде ще си изгубите младините? Вие имате все повърхностни възгледи за живота. Младините не се губят. Младината е вътре в тебе и старината е вътре в тебе. Но има един процес на подмладяване. Младостта не се губи, но ти не вървиш по законите на младостта, ти се самозаблуждаваш. Ти казваш, че си остарял. Ако си остарял, аз ще съжалявам, тогава работата е много зле. Сега Писанието казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ А пък вие, като сте остарели, как ще влезете в Царството Божие? Христос казва: „Мене не ми трябват стари хора.“ В този смисъл, както вие схващате старостта, вие усещате, че краката ви са отслабнали, ума ви, и сърдцето ви, и волята ви са отслабнали. Казвате: „Остарях, младите да са живи сега.“ Младите след време и те ще кажат така. Младият е вътре, стар е дяволът. В този смисъл е стар дяволът. Защо не правят погрешки децата, а старите правят погрешки и учат децата как да грешат? Под думата „дявол“ аз разбирам една вътрешна разумност, която е вече изопачена, един човек, който си прави оглушки и се отделя от общия закон на битието, няма правилно разбиране за живота.

В природата има общ закон: Ти може да изкривяваш една линия. Линията на поведението, известна сила ти може да я отклониш, но тази сила пак ще се върне в същия път, тя е като пружина. И тогава ти ще пострадаш. В света Божествените закони търпят едно малко отклонение. Но, ако мислим, че ние ще заставим Бога, Той да отстъпи, ние се лъжем. В края на краищата ние трябва да отстъпим. Или казано другояче: в света само чрез доброто всичко е възможно. Под „добро“ разбирам силата на ума, сърдцето и волята, съединени в едно. Тогава всичко е възможно.

Та най-първо вие трябва да се освобождавате от този вътрешен хипноз. Трябва ви начин против хипноза. Вземете един рак и ще ви кажа как може да хипнотизирате един рак. Вземете рака и го обърнете на гърба 4-5 минути. Концентрирайте ума си и този рак ще заспи. Той не може да се мърда. Повярва рака, че не може да се мърда. Той е под ваше влияние. Дяволът прави същото. Той ви туря на гърба ви и вие спирате. Никога не лягай на гърба си и ако легнеш на гърба си, то дръж ума си концентриран. Някой път може да легнеш на гърба си, но дръж ума си концентриран и не заспивай, защото жизнените сили текат по гръбначния стълб, нервите се натискат и не може да текат жизнените сокове правилно.

Има една практическа страна. Да допуснем, че не може да разрешите един въпрос, какво трябва да правите? За да избави Господ човека, Той е турил тези жлези в носа, които изпущат сополите, за да може човек постепенно да си движи ръцете по носа надолу. Като концентрираш ума си, ще прекараш двата пръста по носа отгоре надолу. То е хубаво. Ти се намираш в неразположение на духа. Искаш да направиш някоя глупава постъпка. Хвани с ръка носа си и тегли с пръстите отгоре надолу и след няколко деня ще ти хрумне една светла идея в ума ти. Полека ще движиш пръстите си по носа отгоре надолу. Това правете онези от вас, които мислите сериозно, понеже някой от вас имате стари възгледи. Някой път аз гледам, говорите за нещо, във вас има една идея, казвате: „Учителят не е бил на нашето място.“ Аз не говоря за неща, които не зная. Няма нещо, което да не съм опитвал и наблюдавал. Аз съм наблюдавал природата, растенията и когато ви говоря за нещата, аз имам само една цел, да се събуди във вас Божественото, с което вие може да си помогнете, а пък щом си помогнете, това е един напредък вътре в света.

Вие казвате: „Какво може да стане от нас?“ Вие сте чудни. Много може да стане. Мислиш ли ти право в света, то твоята права мисъл е подтик за целия свят. Като изпратиш една добра мисъл, едно добро чувство, една добра постъпка, ти вече помагаш на целия свят. Един богат човек отива в Небето, отива в едно голямо здание. В това здание вижда една голяма дупка. Защо е оставена тази дупка? Защо не са турили един камък на това място? Казали му: „Вашият камък трябва да бъде тука, затова ще се върнете долу, да го турите.“

Това, което вие не направите в света, то няма да бъде ваше. Всички ваши постъпки, това, което направите, ще бъде за вашите ближни. Това, което спечелите, камъните, които дялате, ще бъдат не за вас, а за зданието. А пък скъпоценните камъни ще бъдат за вас. Един камък ще го дялаш и ще кажеш: „Един ден този камък аз го дялах, но не може да го нося със себе си.“ Добрите дела са камъни, те трябва да отидат към всички здания. Като отидеш някъде и минеш, ще кажеш: „Този камък аз го дялах“, а пък това, което припечелите, вас ви трябва един скъпоценен камък. Всичките добродетели са скъпоценни камъни. Магията седи в скъпоценните камъни. Едно време са носили смарагди, диаманти, сапфири. Един скъпоценен камък съдържа в себе си една магическа сила. Една добродетел, която имаш в себе си, съдържа магическа сила. Не може да бъдеш силен в света, докато нямаш една добродетел, на която можеш да разчиташ.

Според вас, коя е първата добродетел, на която можеш да разчиташ? Аз искам да науча от вас едно нещо, едно нещо не зная. Коя е първата добродетел? Тази работа вие я знаете по-добре. Аз зная едно нещо. Най-малкото престъпление зная кое е. Най-малкото престъпление е да обичаш някого, по-малко от него няма. Че да обича някой дъщеря ти, син ти, го считаш за престъпление. По-малко от това престъпление не може да има. Това престъпление е позволено. Кое е най-малкото добро? Аз влязох във вашето положение. Казах кое е най-малкото престъпление. Сега вие ще влезете в моето положение и ще ми кажете кое е най-малкото добро. По обратен математически път. Вече имате едно изречение: да не отнемеш топлината на човека. Щом видиш един човек, че обича някого, ти не му отнемай топлината. Той направил вече едно престъпление, той обича. Престъплението е направено, то е факт. Сега ти, за да направиш най-малкото добро, за да се балансира, не отнемай топлината на това, което става. А ти ще загасиш тази работа и ще кажеш: „Той не заслужава твоята любов, това – онова.“ Не отнемай малката топлина, поддържай малката топлинка. Това значи да не мразиш човека, защото омразата е смразяване на човека. А пък щом се отнеме топлината на човека, той може да направи разни престъпления.

Когато ти не може да мислиш и не може да чувствуваш и не може да действуваш, това е хипноза. А пък ние искаме да можем да работим, да може да употребим волята си. Трябва да бъдете силни в малките престъпления и силни в малките добродетели. Най-малката любов, която има човек, в нея се крие известна опасност. Ако ти не си внимателен, ти ще се намериш в условие да направиш едно престъпление. Например ти обичаш едно цвете и искаш да го барнеш и като го барнеш, ти може да го повредиш. Например ти обичаш една пеперуда, но при всяко барване, ти имаш възможност да развалиш крилцата, ти трябва да намериш начин да не разваляш крилцата и да не би твоята обич да създаде нещастие за нея. Това е новото разбиране. По този начин човек може да се развива. Вие се спирате и казвате: „Колко глупаво съм постъпвал досега.“ Вие оставете колко глупаво сте постъпвали досега. Не разрешавайте тези неща. Всички наши погрешки остават въпрос на Бога, Той да се справя с тях. А пък за нас остава новото, с което трябва да започваме. Да се съмняваш, да се обезсърдчаваш, това са стари работи, това са стари дългове, а пък сега трябва да имаш вярата, силата на това, животворното Слънце.

Та рекох, каквото упражнение и да дам на някой, вие живеете със стари възгледи. Аз съм говорил с мнозина, които цитират какво е казал Христос. Говорих с един евангелски проповедник и той ми цитира един стих, какво е казал Христос. Аз му превождам един пример. Рекох му: „Един евангелски проповедник проповядва в църквата, иска да събере пари за мисионерска работа. Идва един богат човек, който казва: „Не трябва да се проповядва на хората. Разбойникът на кръста без да му се проповядва се спаси.“ Минава се една седмица и този богат все същото казва. Проповедникът му казва: „Онзи беше един умирающ разбойник, а пък ти си един жив разбойник.“ Толстой цитира това и казва: „Онзи беше умиращ разбойник, а аз, живият разбойник какво трябва да правя? Аз трябва да работя за хората и да се откажа от всичко.“

Ние трябва да направим нещо. В какво седи нашата любов? Ти обичаш една мома и пишеш по три писма на ден, че много я обичаш, че без нея не може да живееш. Не я оставяш на свобода. А пък тази мома не се нуждае от тази любов. Ти си малко шашкънин[4]. Тя има един баща, който я обича. Тя има една майка, която я обича. Има братя и сестри, които я обичат, гледат я като писано яйце. Каква нужда има тя да я безпокоиш? Ще и пишеш едно писмо, второ, трето, настояваш, че ако тя не приеме любовта ти, ти ще се убиеш. Ние не сме се избавили от това състояние. Нито младите, нито старите са се избавили от любовта като най-малко престъпление. Какво трябва да се прави?

Като говоря така, все ще има някоя сестра и братя, които да се скарат отвън. При мене идва една сестра, много издигната – до третото Небе. Правя опит с нея. Кажа и една дума и тя не може да носи думата. Ако един човек е качен до третото Небе, то в тази вода, в която той живее, тази дума ще се стопи. Моите думи са направени от захар. Ако паднат във водата, ще се стопят. Ако не паднат във водата, ще ударят човека по главата. Ако думите паднат на един метър до мене, ще паднат във водата и ще се стопят. Ако седя по-близо, до един метър, то тази дума ще ви удари. Ние трябва да бъдем много свободни. Ние трябва да бъдем носители на красивото, Божественото, а не своенравни. За бъдеще ние трябва да градим новите си тела.

Някой път седим така и мислим, че сме смирени. Това не е смирение. Или мислим, че сме кротки хора. Аз имам особено мнение за смирението, за кротостта, за вярата. Вярата си има свои признаци. Когато човек има вяра, то погледът му е нагоре, има нещо много красиво и хубаво в него. Не те гледа направо, а горе гледа. Той има погледа на вярата. Той казва: „Да оставим старото, да ликвидираме с него. Нагоре да гледаме.“ И тебе ти стане приятно, а пък друг, като те погледне, търси някой дефекти в тебе. Погледни, не да търсиш дефектите, а търси в душата му нещо ценно. В него има благородство, скъпоценни камъни и в себе си трябва да търсиш това.

Вие казвате: „Ще остарея.“ Казваш: „На Учителя косата е побеляла.“ Тя не е побеляла. Вие не знаете защо моята коса е побеляла. Има два вида побеляване. Някой път човек побелява отвън, а отвътре почернява. А някой път отвън и отвътре трябва да побелее. Сега някой от вас отвън сте побелели, но отвътре дали сте побелели? Земята, като побелее от снега, това е отвън, а лятно време не побелява земята. Някой път лятно време побелява от белия цвят, но това вече е в органическия закон, а не под механическия закон. Ако всичките цветове се вземат, какво ще образуват? (– Белия цвят.) Значи, за да станеш в правата смисъл бял, за да имаш белия цвят, ти трябва да разбираш законите на всичките цветове – на червения цвят, на портокаления цвят, на жълтия, на зеления, на ясно синия, на тъмно синия, на виолетовия. Всяка една мисъл, за да я направиш силна, ти трябва да и дадеш една краска. Щом направиш това, ти ще и предадеш известна сила. Щом дигнат червеното знаме, хората отиват на война.

Сега започнете със сърдцето си. Онези от вас, които искате, ще ви дам да тонирате малко вашата симпатична нервна система. Нека да го направят само онези, които са готови. Които философствуват, въпроса да го оставят, като че ли е чел някой роман, да не се занимават. Но онези от вас, които искате да проверите, направете следното: сутрин като станете, вземете по голо, под лъжичката има едно езиче под ребрата, има един малък отрастък. С дясната си ръка, с отворена длан ще направите разтриване в кръг няколко пъти на това място, ако го правите добре, ще имате известен резултат. Ако го правите правилно, то много ваши недъзи, ще се премахнат. При това упражнение ще концентрирате ума си. Това упражнение ще го правите с дясната си ръка, след това ще вземете с лявата си ръка и ще движите отгоре надолу. Направете най-първо по 10 обиколки само с дясната ръка, но не очаквайте изведнъж големи чудеса. Като посееш едно семе, не трябва да очакваш изведнъж да поникне. Най-първо да забележите каква промяна има във вас. Например неразположен си сутринта. След като направиш този опит 10 деня, ще видиш промяната. Или като те боли корема, пак поразтривай това място под лъжичката и това ще допринесе една промяна в мозъчната и симпатичната нервна система.

Енергиите може да минат през симпатичната нервна система и през лявата ръка да минат в мозъка. Това най-първо ще го правите за 10 деня. През следующите 10 деня ще си наквасите пръстите в топла вода, колкото да търпите. Ще наквасите само първата фаланга на пръстите и с тези, мокрите пръсти ще правите тези упражнения. През третите 10 дни ще потопите цялата ръка в топла вода и ще правите тези упражнения. Защото сутрин като станете, ще ви вземе по десетина – петнадесет минути, ще го правите 30 деня. Това са най-малките опити, които можете да направите. Някои от вас можете да разправяте какъв резултат сте добили. Станало е някакво прояснение или някакъв дефект се е премахнал. Или някоя гърбица на човека се е премахнала.

За да има едно правилно отношение между мозъчната система и симпатичната нервна система, непременно гръбначният стълб трябва да добие първоначалното положение, трябва да има много малка кривина. Щом се образува една гърбица, това е един много лош признак. Трябва да се пазите от една гърбица на гърба ви. Гърбицата не позволявайте. Като станете на 85 години, гърбица пак не позволявайте на гърба си. Щом се образува тази гърбавина, то се прекъсва тока на енергиите от симпатичната нервна система към мозъка. Не могат да прииждат жизнените токове и тогава човек се развива неправилно.

Отче наш


12 година
40 лекция на Общия Окултен клас
24.VI.1933г., сряда,
Изгрев, София
-----------------------------
[1] капрал – най-нисък подофицерски чин в някой европейски армии
[2] ауто да фе – (исп.) букв. „дело на вярата“- изгаряне на еретици; преносно – изгаряне на книги, които са противни на идеите на властта.
[3] 1 ока = 1225 или 1283 грама
[4] шашкънин – (тур.) забъркан, смахнат, глупав

НАГОРЕ


placeholder