НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Свещеното сърце

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Свещеното сърце

Най-често използвани думи в беседата: система, има, нервна, човек, симпатичната, може, истина, живот, любов, реалност, аз, прави, мозък, добре, хора, сенките, глава, място, кой ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Юни 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Кой човек е млад и кой – стар? От гледище на анатомията и физиологията, лесно може да се отговори на този въпрос. Съвременната наука събира данни, факти, които в бъдеще могат да се използват рационално. Днес повечето данни остават неизползвани. Хората и досега още вървят в пътя на старата наука, отпреди хиляди години. Те и досега се движат по закона на наследствеността. Новата наука още не се прилага. Прилагане подразбира знание. Ако нямаш знание, нищо не можеш да приложиш. Знание без приложение и приложение без знание нищо не струват. Искаш да счупиш един камък, но не знаеш как да го счупиш. Ако знаеш, нямаш чук; ако имаш чук, не си силен. Много условия са нужни, за да направиш нещо. Да е нещо меко, като череша, лесно ще го смачкаш, но камък е това!

Кой е млад? – Който има много желания, макар и несъвместими. Младият има много желания, които са разхвърляни. Младият човек е кърпа, в която са вързани много желания. – Кой е стар? – Кърпа, пълна с мисли. Приложеното от младия не е приложено от стария.

Значи това, което не можеш да приложиш, създава условия за бъдеща смърт, както и за бъдещи ограничения. При тези условия ти слизаш от широката сфера на живота в ограниченията на конуса и казваш: „Какво ли има в дъното на този конус?“ – Не слизай до дъното на конуса. Стените му са толкова гладки, че по тях мъчно можеш да се изкачваш нагоре. Ако слезеш на дъното, след тебе ще слязат хиляди и милиони хора, които ще пречат на твоето възлизане. Ако си сам, както и да е, все ще намериш начин да възлезеш горе. Как ще убедиш тези хора да се върнат назад? Кой ще ти повярва, че изкачването нагоре е невъзможно? Те ще кажат: „Стори ни път, да минем ние напред“. В края на краищата ти ще намериш една дупчица, от която ще излезеш навън. И да не искаш, ще те заставят да излезеш вън. Вие имате насилствени идеи. Страдаш, а не искаш да страдаш. Питам: Защо пък трябва да страдаш? Фатализъм е да се мисли, че не трябва да страдаш. Важно е да знаеш защо да страдаш и какъв е резултатът от страданието. Ако то е разумно, ако носи плодове, страданието е добре дошло. Страдания без плодове не ни са нужни. Те само ще ни спъват в живота. Вие очаквате да дойде радостта. Но и тя може да ви причини такава болка, както и страданието. И обратно, страданието може да ви причини и радост. Значи има фиктивна радост и фиктивно страдание. Вие трябва да различавате тези неща. Фиктивната радост произвежда временна радост, а после се превръща в страдание. Поставете страданието и радостта в математическо отношение. Как ще го изразите? От тях можете да образувате различни движения, да ги съчетаете като елементи на различни задачи.

Казва се, че слизането е страдание, а качването – радост. Значи страданието и радостта са посоки на движение. Когато едно висше същество слиза в нашия свят, за него не казваме, че то страда, но изменя посоката на своето движение. И човек може да се качва в по-висок свят, между висшите същества. Обикновено разумният възлиза, а неразумният слиза. Щом видиш, че едно същество е по-високо от тебе, гледай нагоре, към него. Може ли да има отношение между едно висше същество и един обикновен човек? Може ли да има отношение между човек и кон? Има, разбира се. Човекът впряга коня в колата и му казва: „Щом си дошъл при мене, ще се учиш на работа. Ще пренасяш брашно, камъни, а някога ще возиш хора – мъже, жени и деца, на всичко ще се учиш“. Конят погледне натук-натам и казва: „За мене е безразлично какво ще возя – брашно, камъни или хора“. – Не е винаги така. Има коне, които правят разлика – човек ли возят, или брашно. Ако конят вози министър, господарят му ще го погали повече, ще му даде повече и по-добра храна. Като свърши работата си, ще го остави да си почине. Ако пренася камъни, господарят ще му даде по-проста храна. Конят се чуди защо обикновено му дават проста храна, а някога му дават по-добра храна и в по-голямо количество. Защо е така? – Много просто. Малката радост показва, че си получил малко зоб. Щом го изядеш, веднага ти взимат торбата. С торбата заедно и радостта изчезва. Момиченцето се радва на кукличката си, а момченцето – на кончето си. Един ден ще вземат и кукличката, и кончето, и радостта на децата ще изчезне. Това са преходни неща. Вие ще кажете, че това са детински работи. – Не са детински; но са начало на философия. Като порасне, детето казва: „Няма да играя вече с кукли и с кончета“. – Лъже се, то никога няма да се освободи от кончета и кукли. Играчките само ще се сменят, но всякога си остават. Да мислиш, че ще се освободиш от играчките, това значи да мислиш, че като се нахраниш днес добре, повече няма да ядеш. Като се превърне в пеперуда, гъсеницата престава да се храни с листа, но продължава да яде. Като пеперуда, тя ще се храни със сладкия сок на цветята. И човек не престава да яде, но според степента на развитието си той се храни по различен начин и с различна храна. Той сам избира храната си, което го прави господар на положението.

Кое е отличителното качество на младия? – Той живее в областта на симпатичната нервна система, без да разбира нейното значение. Той не подозира какво грамадно влияние оказва тази система върху човека. Аз няма да се спирам върху идеи, с които едва сега физиолозите и биолозите започват да боравят. Те изучават тази система като връзка между мозъчната нервна система, от една страна, и храносмилателната – от друга. Успехът на човека, във всяко отношение, зависи от състоянието на симпатичната нервна система. Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на симпатичната нервна система. Голямо значение има тази система. Това се знаело някога, но се забравило, отново трябва да се изучава. Мозъчната система представя динамо. В нея са скрити всички динамични сили. Силите, с които човек може да извоюва свободата си, се крият пак в мозъка. Обаче щастието му не излиза от главата. Турците казват: „Човек тегли от главата си“. Значи човешкият мозък още не е организиран. Той е склад на взривни вещества. Дето и да го бутнеш, все ще произведе взрив. Опитай се да бутнеш някого зад тила, зад ушите или при слепите очи, за да ти каже веднага: „Как смееш да ме закачаш? Знаеш ли кой съм аз!“ Главата е най-опасното място. Дето и да бутнеш, все ще се натъкнеш на беля.

Старите хора, като невежи, щом се натъкваха на някой избухлив мозъчен център, казваха: „Това е разваленото човешко сърце“. Аз казвам: Това е неорганизираният човешки мозък. Де е разваленото човешко сърце? Де е неорганизираният човешки мозък ? – Сега вече се работи за организирането на човешкото сърце и човешкия мозък. Сега се организират човешките мисли, чувства и постъпки. Сега се организират всички органи, за да влязат в съгласие със симпатичната нервна система. Божествената енергия иде от симпатичната нервна система. Опитвайте това, което ви говоря, да се убедите в истинността му. И ако намерите други обяснения, отхвърлете моите думи. Вие искате да знаете какво нещо е истината и се обръщате към учените, да чуете тяхната дума. Що се отнася до учените, моето уважение към тях, обаче нямам доверие в онези учени, които говорят неверни неща. За мене техните теории са мухлясал хляб, който и животните не ядат. Имайте уважение към учените, които говорят истината. Ще кажете, че всеки говори истината. – Не е така. Какво нещо е истината? Аз съм готов да кажа истината, но не даром. Питат ме какво е нашето учение. – Нашето учение е реалността на живота. Нашето учение е на Любовта. Значи единственото реално нещо в живота е Любовта. Всичко друго, вън от Любовта, не е реално. Любовта е една, а проявите ѝ са безброй. Тази реалност има само един път. – Кой е той? – Той е пътят на Мъдростта. Реалността има само една форма, в която тя може да се прояви. Това е Истината. Това е философията на живота. Следователно реалността е една – Любовта. Пътят на реалността е един – Мъдросттта. Пътят на Любовта е връзка между Мъдростта и Истината. Формата, в която Любовта се проявява, е Истината. Като говоря за пътя на Любовта, т.е. за пътя на живота, разбирам Мъдростта. Всичко останало, вън от Любовта, това са нейни отражения. Пътят има само едно отражение, а формата има много отражения. И сенките на реалността не могат да изчезнат. Ако изчезнат сенките, и реалността не може да съществува. Също така, докато съществува Любовта, и сенките съществуват. Изучавайте законите на сенките. Сенките могат да съществуват няколко часа и след това се изгубват. Вие трябва да знаете причините: защо съществуват сенките и защо изчезват. И тъй, ще знаете, че неразположението на човека се дължи на неорганизирания мозък, поради което той не е съгласен със симпатичната нервна система. Забелязано е, че при добро разположение на духа човек чувства под лъжичката особена мекота и приятност. В този момент той може да работи усилено върху мозъка си и да го организира. Духовната сила на човека е в слънчевия възел, който аз наричам „животворен мозък на живота“. Неорганизираният мозък и животворният мозък на живота трябва да се хармонизират.

Да вземем една права линия AB. Да вземем и други две прави линии, които образуват прав ъгъл. Те имат една допирна точка, върхът на ъгъла. Можем да вземем три прави линии, които имат допирни точки. Това, което няма никакви допирни точки, се нарича Любов. Това, което има само една допирна точка, се нарича Мъдрост. Това, което има две допирни точки, е Истината.

Понеже Любовта няма допирни точки, тя е основа на живота. Тя прониква навсякъде в реалността. Какъв трябва да бъде ъгълът на Любовта? Аз говоря за ъгъла в българската буква „Л“. Коя е най-красивата буква в български език? Какъв ъгъл трябва да образува буквата „Д“, за да бъде красиво, симетрично написана? Колко трябва да бъде отворена тази буква ? – На ъгъл от 60 градуса. Значи най-хармоничният ъгъл е този от 60 градуса.

Да дойдем към въпроса за движението. Например, някой се движи и като дойде до едно място, туря десния си крак върху левия и прави една голяма стъпка. Какъв ъгъл се образува сега? Красив е този ъгъл, но при малко разтваряне на краката. Щом се разтворят повече, ъгълът става по-голям и човек заема войнствено положение. Когато краката са по-малко разтворени, човек е силен; когато краката са повече разтворени, той е слаб. Колкото ъгълът е по-отворен, толкова съпротивлението е по-голямо; колкото ъгълът е по-малко отворен, толкова съпротивлението е по-малко. От две положения ще избереш с по-малкото съпротивление. Когато човек прави големи крачки, той иска да завладее света. Той има големи идеи. Който стои, мисли и прави ситни крачки, той няма намерение да завладява. Ако характерът на човека е установен, крачките му са определени. Излизаш от дома си, отиваш при училищния инспектор с желание да те назначи за учител. Ако още при излизането стъпките ти са на разстояние една от друга на ъгъл 30 градуса, непременно ще бъдеш назначен. Като те види, инспекторът ще изпита на слънчевия възел особено приятно, топло чувство към тебе и ще те назначи. Ако пък още с излизането от дома си тръгнеш с големи крачки, като влезеш при инспектора, ти ще възбудиш неговия неорганизиран мозък и той ще се противопостави на желанието ти да бъдеш назначен.

– „Какво трябва да правим, за да имаме успех в живота си?“ – Няма какво да правите, освен да се стремите да се хармонизирате. Това е необходимо, защото вие принадлежите, освен към света, в който живеете, още и към един възвишен свят. – „Всички хора хармонизирани ли са?“ – Оставете хората настрана. – „Как ще се хармонизираме?“ – Представи си, че отиваш в Америка за известно време. Българин си, имаш всички документи и паспорт за свободно пътуване. Минаваш през много държави, но разчиташ първо на България. Ако имаш добри отношения с България, като стигнеш Америка, ще имаш съдействието на българската легация. Това значи да бъдеш в хармония първо със своите близки. Следователно всеки човек принадлежи към една държава и ако не е в хармония с нея, никой няма да го уважава. При това положение никой няма да го защитава. Никой не може сам да се защитава. Бъдете в хармония с Божествената държава, на която сте членове и поданици още от създаването на света. – „Какво отношение има това към нашия живот?“ – Сегашният ви живот не е откъснат, независим. Той има отношение както към миналия ви живот, така и към бъдещия. Седиш пред къщата си и човъркаш една бомба. Тя е останала от далечното минало. Ти си я намерил в земята, дето била заровена от векове. Не знаеш, че тя не е избухнала; не знаеш как действа и спокойно я човъркаш. Аз съм опитен човек, познавам различните оръжия и бомби и казвам: Остави тази бомба, тя ще ти причини голямо нещастие. Ако не ме послушаш, ще пострадаш. Ето случай, дето миналото носи нещастие в сегашния ти живот. Имаш чичо, който заграбил наследството от баща ти и не ти го дава. Ако го дадеш под съд, положението ще се влоши. Иди при него, поговори меко и с любов. Кажи му: „Чичо, да се разберем по братски. Каквито и да са били отношенията ни в миналото, нека сега си подадем ръка и да се разберем като човеци“. Ако може да му говорите с любов, той ще се примири с вас и ще даде дяла, който ви се пада. Много случаи в живота показват, че хората са имали отношения помежду си още от далечното минало. Ако отношенията им не са добри, само Любовта ще ги изправи. Както прегръщаш една идея, прегърни и човека и го стопли.

Силата на човека се крие в неговата симпатична нервна система. Като знаете това, не я оставяйте отворена, да влизат и излизат през нея, кой как мине. Затваряйте я с девет ключа, но прекарайте през нея девет крана, да пият от тях всички жадни. Никой няма право да влиза вътре без позволение. Аз наричам това място „свещеното място“, т.е. „свещеното сърце“ на човека. Който се приближава до това място, трябва да събуе обувките си. Бог каза на Мойсея: „Мястото, на което стоиш, е свято. Събуй обувките си“. – „Господи, чух стенанията на Твоя народ“ – казва Мойсей. Когато Бог му каза да изведе евреите от Египет, той се уплаши и каза: „Господи, тази работа не е за мене“. Мойсей беше гъгнив, не се решаваше да изпълни волята на Бога. – Коя е причината за неговата гъгнивост? – Страхът. Той се уплаши, когато майка му го тури в кошница и пусна в реката. Там можеха да го изядат крокодили. Като порасна, той уби един египтянин и се уплаши да не го хванат и накажат. Мойсей беше ученик на Бялата ложа, един от посветените. За да изкупи греха си, Бог го изпрати на планината, да пасе овце цели 40 години, и след това му даде мисия, да освободи евреите от робството и да ги научи да не убиват. Бог му каза: „Тури тоягата си на земята“. Мойсей я тури на земята, и тя се превърна на змия. – „Не бой се, хвани я за опашката!“ Хвана Мойсей змията, и тя се превърна отново на бяга. Тоягата, жезълът е символ на Мъдростта. Ще хванеш жезъла си и ще се превърне на змия – първият опит. След това ще хванеш змията за опашката и ще се превърне отново на жезъл – вторият опит. Змията символизира Мъдростта. – „Не искам да бъда опашка.“ – Опашката е край, резултат на нещо. Без опашка няма край. Главата е начало на всяко благородно дело, а опашката – неговият край. Като съберете главата и опашката на едно място, работата е свършена. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си свършил цялата работа добре. Ако започваш зле и свършваш зле, работата не излиза на добър край. Тогава и главата, и опашката не са добри. Добре е и главата, и опашката да са хубави. Като приемеш една идея или едно учение, започни го добре, за да го свършиш добре.

– „Как да се отнасяме със симпатичната нервна система? Как да я пазим? Искаме да знаем истината по този въпрос.“ – Всеки може да дойде до истината и светлината. Изкуство е обаче да използва истината и светлината като художник. Всеки може да дойде до музиката, но изкуство е да се използва тя, както видният музикант я използва. Да използваш музиката като мощна сила, това е важно. Ако знаеш как да погледнеш човека, който носи оръжие, той ще го хвърли на земята и ще се откаже да си служи с него. Разбойници нападнали един виден цигулар, с намерение да го оберат. Той погледнал към тях и си мислел: „Как ще се освободя от тези хора?“ Те му казали: „Хайде, посвири и на нас, да те чуем“. Цигуларят извадил цигулката си и започнал да свири. Увлечен в музиката, той забравил, че се намира между разбойници и продължавал да свири. Като свършил, той прибрал цигулката си и тръгнал да си отива. Разбойниците, унесени в музиката, забравили, че го хванали, и му казали: „Бъди свободен! Иди в света, да свириш на хората“. Цигуларят, без да каже дума, извоювал свободата си. И разбойниците сложили оръжията си на земята и се отказали от своя занаят. Мощно нещо е музиката! В нея се крие велика сила, каквато и в златото. Покажете на човека една златна монета и вижте какъв ефект ще произведе тя в него.

Прочетете лекцията „Любов и колективност“ – шеста година от лекциите на общия клас, от тома „Простите истини“. През цялата седмица мислете върху симпатичната нервна система и доброто, свещено сърце на човека, на което се дължат добрините и напредъка в света. Аз наричам „свещеното сърце“ още и Божествен ум. Не мислете, че този ум е в главата. Не, главата, т.е. мозъкът отразява нещата, сам той не мисли. Не можеш да възприемеш реалността чрез мозъка. Мозъчната система, с главен орган мозъка, е геометрията в живота, а симпатичната нервна система е математиката. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Истината е път. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми. Не се смущавайте, че множеството се отразява в много форми. И сенките имат степени на отражение. Например, сянката на крушата е приятна, но сянката на ореха не е приятна. Приятно е да седиш под сянка, но след като си работил известно време. Някога и невежеството е приятно. – Кога? – Когато го използваш като сянка. Щом нервната ти система е изтощена, седни под сянката на невежеството да си починеш. Кажи: „Прост човек съм, много има да уча, но ще се порадвам на природата и ще си почина под сянката на това дърво „невежество“. Не мисли, че ако седнеш под сянката на невежеството, ще се унижиш. Ако мислиш, че природата нищо не ти е дала, устава(?) ще се унижиш – говориш неверни неща. И тъй, ако искате да се разбирате помежду си и да наредите работите си добре, вслушвайте се в съветите и изискванията на симпатичната нервна система. Който живее в симпатичната нервна система, има едни резултати; който живее в отраженията ѝ, т.е. в мозъка, дохожда до други резултати. Искаш да приложиш една идея, но хората те дразнят. Докато се дразниш, ти си слаб. – „Хората ме подиграват.“ – Не се смущавай. Който те подиграва, ще заболее и ще се обърне към тебе да му помогнеш. Ти ще му се отзовеш и така ще се създадат приятелски отношения между вас. Не се смущавай от подигравките и дразненията на хората. Само така ще бъдеш неуязвим към отрицателните сили в природата. Ако им се поддадеш, ще те обезсилят. Някои от учениците в класа искат да изучават тайните на йогите. Преди да дойдете до това знание, изучавайте симпатичната нервна система, за да се тонирате. Ако между мозъчната и симпатичната нервна система няма хармония, нищо не може да постигнете. Работете върху себе си, да организирате своя мозък. Колкото по-организиран е мозъкът, толкова по-добре действа симпатичната нервна система. Разногласието между хората се дължи на неорганизирания мозък. В мозъка се явяват различни разстройства, които причиняват недоразумения между хората. Изобщо, симпатичната нервна система не се разстройва. Но когато се прекъсват теченията, които идат от симпатичната нервна система към мозъка, нарушава се дейността и на двете системи. Омразата нарушава правилната дейност и на двете системи. Престани да мислиш за човека, когото мразиш. Забрави, че той ти е причинил някаква пакост. Не мисли за обидата, която някой ти причинил. Казал ти, че си прост, че произлизаш от долно семейство. Кажи си: „Аз зная, че произлизам от висок род. Че съм облечен с прости дрехи, това нищо не значи. Зная, че съдържанието ми е ценно. Животът, съзнанието, които ми са дадени, имат висока цена. Те идат от велик източник“. И семето, затворено в кутийка, е малка и просто. Дайте му условия да поникне и израсте. Тогава ще видите какво крие то в себе си.

От всички се иска нова мисъл. Старият начин на мислене е неестествен. В него има нещо анормално. – Защо човек не мисли право? – Защото гледа на сенките и на отраженията като на реалност, а отхвърля самата реалност. Докато си в сенките и в отраженията на живота, там мисълта ти върви по индуктивен или дедуктивен метод. Дойдеш ли до реалността, тя изключва всякаква индукция и дедукция. Реалността превежда мисълта в геометрични и математични истини и ги прави ясни. Реалността започва с малките величини. Тя не иска да направи човека изведнъж богат. – „Искам да направя нещата ясни за мисълта си.“ – Внеси хармония между двете системи и ще придобиеш светлина. Симпатичната нервна система е свързана с възвишения свят, а мозъчната – с физическия свят. Между тези два свята има отношение, затова те трябва да се хармонизират. За да постигнеш това, пази се от отрицателните влияния, не се поддавай на тях. Че те обиждат, че те критикуват, не се смущавай. Може критиката да не е на място. Ако е на място, ще придобиеш нещо от нея.

Работете върху себе си, да се подмладите. – „Как ще стане това?“ – Чрез мисъл, чрез гимнастика. Ако симпатичната нервна система не взима участие в гимнастическите упражнения, нищо не можете да постигнете. Без упражнения човек не може да се подмлади. И чиновникът, като седи 8 часа на стол, без да иска, движи краката си, прави известни упражнения, но те са дисхармонични. Каквито и да са тези упражнения, без тях положението му щеше да се влоши. Правете всеки ден упражнения около 15–20 минути за симпатичната нервна система. Така, именно, работите ви ще се наредят добре. Ако отделните хора, както и обществата, бяха организирани, работите им щяха да бъдат наредени. Днес светът се нуждае от герои. За да учиш, трябва да бъдеш герой. Големи препятствия среща ученикът на пътя си. Ще преодоляваш препятствията и ще вървиш напред. Като изучава Библията, човек среща неща, които засягат или ума, или сърцето му. Други неща засягат симпатичната нервна система. Важно е да се различават тези неща и разумно да се използват. Четеш един роман, който засяга или само ума, или само сърцето. Това не е правилно. И романът трябва да засяга едновременно и ума, и сърцето. Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. Възхищаваш се от великолепното изнасяне на героя Жан Валжан. Казваш: „Защо не съм и аз като Юго?“ – Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. Роман като „Клетниците“ само веднъж може да се напише. Втори, подобен на него, не може да се създаде.

Като говоря за симпатичната нервна система, мога да ви дам упражнения за развитието ѝ, но опасно е, ако умът ви взима участие в тях. Влезе ли умът, ще развали работата. В случая доброто в човека трябва да бъде на първо място. Ако не си добър, каквито знания и да имаш, те няма да ти помогнат. Добрият човек, в широк смисъл на думата, е благороден, богат и силен. Има движения на доброто, но има движения и на лошото. Движенията на честния човек коренно се отличават от движенията на крадеца. Виждали сте какви движения прави котката, когато дебне мишката. Такива са движенията и на крадеца. Пазете се от тези движения, за да не се свързвате с престъпниците. Следете движенията, които правите с очите, с устата, да не изпадате под влиянието на отрицателните сили в природата. В древността окултните школи са изучавали движенията на човека в най-малки подробности. Не е безразлично какво движение ще направиш с очите или с устата си. Окултната школа не позволява и най-малката дисхармония в движенията.

Помни: Движенията, упражненията, коита човек прави, крият в себе си велика, мощна сила. Те са необходими както за младия, така и за стария. Обаче старият се срамува да прави упражнения и казва: „Моето време мина!“ Според него и центърът на слънцето е в покой. Лъже се той. Центърът на слънцето е в покой спрямо своите части, но е в движение спрямо друг център, вън от него. Във вселената всичко е в движение. Следователно старият е стар при известни условия, а не всякога. И младият не е всякога млад. Същото се отнася и до учения, и простия. Учен си само при известни условия. Щом излезеш от тези условия, ти си прост човек. Кое е по-добре: Да бъдеш колело в колата, или самата кола?

Да се върнем към истината, която всеки търси и се пита: „Що е истина?“ Истината е формата, в която се въплътяват всички неща. Истината започва с буквата „И“, която се пише по няколко начина: на латински със знака „I“, а на български – с „И“. Буквата „I“ представя първата проява на реалността, а „И“ – последната проява. Между тези две букви се поставя буквата „Л“ – също проява на реалността. Стремете се да влезете в света на Истината и Любовта, т.е. в света на светлината и чистотата. Тези два свята могат да ви запазят от калта на физическия свят. Ако се натъкнете на тази кал, бъдете майстори да направите от нея грънци, стомни. Стойте далеч от калта.

Много тайни има в живота. И най-малката форма крие в себе си една тайна. Вземеш една ябълка и веднага я туряш в устата си. Знаеш ли какво представя ябълката? Тя е написана книга. Който можеда чете, ще научи много неща. Казва се в Писанието, че на пророка бил даден един свитък. Той първо го прочел, а после го изял. В устата му било сладко, а в стомаха – горчиво.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 16 юни 1933 г. в София, Изгрев.

Свещеното сърце

Най-често използвани думи в беседата: система, има, нервна, човек, симпатичната, може, истина, живот, любов, реалност, аз, прави, мозък, добре, хора, сенките, глава, място, кой ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Юни 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Кой човек е млад и кой стар? От гледище на анатомията и физиологията лесно може да се отговори на този въпрос. Съвременната наука събира данни, факти, които в бъдеще могат да се използват рационално. Днес повечето данни остават неизползвани. Хората и досега още вървят в пътя на старата наука отпреди хиляди години. Те и досега се движат по закона на наследствеността. Новата наука още не се прилага. Прилагане подразбира знание. Ако нямащ знание, нищо не можеш да приложиш. Знание без приложение и приложение без знание, нищо не струват. Искаш да счупиш един камък, но не знаеш как да го счупиш. Ако знаеш, нямаш чук. Ако имаш чук, не си силен. Много условия са нужни, за да направиш нещо. Да е нещо меко като череша, лесно ще го смачкаш, но камък е това!

Кой е млад? Който има много желания, макар и несъвместими. Младият има много желания, които са разхвърляни. Младият човек е кърпа, в която са вързани много желания. Кой е стар? Кърпа, пълна с мисли. Приложеното от младия не е приложено от стария. Значи това, което не можеш да приложиш, създава условия за бъдеща смърт, както и за бъдещи ограничения. При тези условия ти слизаш от широката сфера на живота в ограниченията на конуса и казваш: „Какво ли има в дъното на този конус?“ Не слизай до дъното на конуса. Стените му са толкова гладки, че по тях мъчно можеш да се изкачваш нагоре. Ако слезеш на дъното, след тебе ще слязат хиляди и милиони хора, които ще пречат на твоето възлизане. Ако си сам, както и да е, все ще намериш начин да възлезеш горе. Как ще убедиш тези хора да се върнат назад? Кой ще ти повярва, че изкачването нагоре е невъзможно? Те ще кажат: „Стори ни път да минем ние напред.“ В края на краищата ти ще намериш една дупчица, от която ще излезеш навън. И да не искаш, ще те заставят да излезеш вън. Вие имате насилствени идеи. Страдаш, а не искаш да страдаш.

Питам, защо пък трябва да страдаш, фатализъм е да се мисли, че не трябва да страдаш. Важно е да знаеш защо да страдаш и какъв, е резултатът от страданието. Ако то е разумно, ако носи плодове, страданието е добре дошло. Страдания без плодове не ни са нужни. Те само ще ни спъват в живота. Вие очаквате да дойде радостта. Но и тя може да ви причини такава болка, както и страданието. И обратно, страданието може да ви причини и радост. Значи има фиктивна радост и фиктивно страдание. Вие трябва да различавате тези неща. фиктивната радост произвежда временна радост, а после се превръща в страдание. Поставете страданието и радостта в математическо отношение. Как ще го изразите? От тях можете да образувате различни движения, да ги съчетаете като елементи на различни задачи.

Казва се, че слизането е страдание, а качването - радост. Значи страданието и радостта са посоки на движение. Когато едно висше същество слиза в нашия свят, за него не казваме, че то страда, но изменя посоката на своето движение. И човек може да се качва в по-висок свят между висшите същества. Обикновено разумният възлиза, а неразумният слиза. Щом видиш, че едно същество е по- високо от тебе, гледай нагоре към него. Може ли да има отношение между едно висше същество и един обикновен човек? Може ли да има отношение между човек и кон? Има, разбира се. Човекът впряга коня в колата и му казва: „Щом си дошъл при мене, ще се учиш на работа. Ще пренасяш брашно, камъни, а някога ще возиш хора - мъже, жени и деца, на всичко ще се учиш. Конят погледне натук-натам и казва: „За мене е безразлично какво ще возя - брашно, камъни или хора.“ Не е винаги така. Има коне, които правят разлика човек ли возят, или брашно. Ако конят вози министър, господарят му ще го погали повече, ще му даде повече и по-добра храна. Като свърши работата си, ще го остави да си почине. Ако пренася камъни, господарят ще му даде по-проста храна.

Конят се чуди защо обикновено му дават проста храна, а някога му дават по-добра храна и в по- голямо количество. Защо е така? Много просто. Малката радост показва, че си получил малко зоб. Щом го изядеш, веднага ти взимат торбата. С торбата заедно и радостта изчезва. Момиченцето се радва на кукличката си, а момченцето - на кончето си. Един ден ще вземат и кукличката, и кончето, и радостта на децата ще изчезне. Това са преходни неща. Вие ще кажете, че това са детински работи. Не са детински, но са начало на философия. Като порасне, детето казва: „Няма да играя вече с кукли и с кончета.“ Лъже се, то никога няма да се освободи от кончета и кукли. Играчките само ще се сменят, но всякога си остават. Да мислиш, че ще се освободиш от играчките, това значи да мислиш, че като се нахраниш днес добре, повече няма да ядеш. Като се превърне в пеперуда, гъсеницата престава да се храни с листа, но продължава да яде. Като пеперуда тя ще се храни със сладкия сок на цветята. И човек не престава да яде, но според степента на развитието си той се храни по различен начин и с различна храна. Той сам избира храната си, което го прави господар на положението.

Кое е отличителното качество на младия? Той живее в областта на симпатичната нервна система, без да разбира нейното значение. Той не подозира какво грамадно влияние оказва тази система върху човека. Аз няма да се спирам върху идеи, с които едва сега физиолозите и биолозите започват да боравят. Те изучават тази система като връзка между мозъчната нервна система, от една страна, и храносмилателната - от друга. Успехът на човека във всяко отношение зависи от състоянието на симпатичната нервна система. Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на симпатичната нервна система. Голямо значение има тази система. Това се знаело някога, но се забравило, отново трябва да се изучава.

Мозъчната система представя динамо. В нея са скрити всички динамични сили. Силите, с които човек може да извоюва свободата си, се крият пак в мозъка. Обаче щастието му не излиза от главата. Турците казват: „Човек тегли от главата си.“ Значи човешкият мозък още не е организиран. Той е склад на взривни вещества. Дето и да го бутнеш, все ще произведе взрив. Опитай се да бутнеш някого зад тила, зад ушите или при слепите очи, за да ти каже веднага: „Как смееш да ме закачаш? Знаеш ли, кой съм аз!“ Главата е най-опасното място. Дето и да бутнеш, все ще се натъкнеш на беля.

Старите хора като невежи, щом се натъкваха на някой избухлив мозъчен център, казваха: „Това е разваленото човешко сърце.“ Аз казвам: „Това е неорганизираният човешки мозък.“ Де е разваленото човешко сърце? Де е неорганизираният човешки мозък? Сега вече се работи за организирането на човешкото сърце и човешкия мозък. Сега се организират човешките мисли, чувства и постъпки. Сега се организират всички органи, за да влязат в съгласие със симпатичната нервна система. Божествената енергия иде от симпатичната нервна система. Опитвайте това, което ви говоря, да се убедите 6 истинността му. И ако намерите други обяснения, отхвърлете моите думи. Вие искате да знаете какво нещо е истината и се обръщате към учените, да чуете тяхната дума. Що се отнася до учените, моето уважение към тях, обаче нямам доверие в онези учени, които говорят неверни неща. За мене техните теории са мухлясал хляб, който и животните не ядат. Имайте уважение към учените, които говорят истината. Ще кажете, че всеки говори истината. Не е така.

Какво нещо е истината? Аз съм готов да кажа истината, но не даром. Питат ме какво е нашето учение. Нашето учение е реалността на живота. Нашето учение е на любовта. Значи единственото реално нещо в живота е любовта. Всичко друго, вън от любовта, не е реално. Любовта е една, а проявите й са безброй. Тази реалност има само един път. Кой е той? Той е пътят на мъдростта. Реалността има само една форма, в която тя може да се прояви. Това е истината. Това е философията на живота. Следователно реалността е една - любовта. Пътят на реалността е един - мъдростта. Пътят на любовта е връзка между мъдростта и истината, формата, в която любовта се проявява, е истината.

Като говоря за пътя на любовта, т.е. за пътя на живота, разбирам мъдростта. Всичко останало, вън от любовта, това са нейни отражения. Пътят има само едно отражение, а формата има много отражения. И сенките на реалността не могат да изчезнат. Ако изчезнат сенките, и реалността не може да съществува. Също така, докато съществува любовта и сенките съществуват. Изучавайте законите на сенките. Сенките могат да съществуват няколко часа, и след това се изгубват. Вие трябва да знаете причините: защо съществуват сенките и защо изчезват. И тъй ще знаете, че неразположението на човека се дължи на неорганизирания мозък, поради което той не е съгласен със симпатичната нервна система. Забелязано е, че при добро разположение на духа човек чувства под лъжичката особена мекота и приятност. В този момент той може да работи усилено върху мозъка си и да го организира. Духовната сила на човека е в слънчевия възел, който аз наричам животворен мозък на живота. Неорганизираният мозък и животворният мозък на живота трябва да се хармонизират.

Да вземем една права линия АВ. Да вземем и други две прави линии, които образуват прав ъгъл. Те имат една допирна точка - върхът на ъгъла. Можем да вземем три прави линии, които имат допирни точки. Това, което няма никакви допирни точки, се нарича любов. Това, което има само една допирна точка, се нарича мъдрост. Това, което има две допирни точки, е истината. Понеже любовта няма допирни точки, тя е основа на живота. Тя прониква навсякъде в реалността. Какъв трябва да бъде ъгълът на любовта? Аз говоря за ъгъла в българската буква „Л“. Коя е най-красивата буква в български език? Какъв ъгъл трябва да образува буквата „Л“, за да бъде красиво, симетрично написана? Колко трябва да бъде отворена тази буква? На ъгъл от 60 градуса. Значи най-хармоничният ъгъл е този от 60 градуса.

Да дойдем към въпроса за движението. Например някой се движи и като дойде до едно място, туря десния си крак върху левия и прави една голяма стъпка. Какъв ъгъл се образува сега? Красив е този ъгъл, но при малко разтваряне на краката. Щом се разтворят повече, ъгълът става по-голям, и човек заема войнствено положение. Когато краката са по-малко разтворени, човек е силен. Когато краката са повече разтворени, той е слаб. Колкото ъгълът е по-отворен, толкова съпротивлението е по-голямо. Колкото ъгълът е по- малко отворен, толкова съпротивлението е по-малко. От две положения ще избереш с по-малкото съпротивление. Когато човек прави големи крачки, той иска да завладее света. Той има големи идеи. Който стои, мисли и прави ситни крачки, той няма намерение да завладява. Ако характерът на човека е установен, крачките му са определени. Излизаш от дома си, отиваш при училищния инспектор с желание да те назначи за учител. Ако още при излизането стъпките ти са на разстояние една от друга на ъгъл 30 градуса, непременно ще бъдеш назначен. Като те види, инспекторът ще изпита на слънчевия възел особено приятно, топло чувство към тебе и ще те назначи. Ако пък още с излизането от дома си тръгнеш с големи крачки, като влезеш при инспектора, ти ще възбудиш неговия неорганизиран мозък и той ще се противопостави на желанието ти да бъдеш назначен.

„Какво трябва да правим, за да имаме успех в живота си?“ Няма какво да правите, освен да се стремите да се хармонизирате. Това е необходимо, защото вие принадлежите освен към света, в който живеете, още и към един възвишен свят. „Всички хора хармонизирани ли са?“ Оставете хората настрана. „Как ще се хармонизираме?“ Представи си, че отиваш в Америка за известно време. Българин си, имаш всички документи и паспорт за свободно пътуване. Минаваш през много държави, но разчиташ първо на България. Ако имаш добри отношения с България, като стигнеш Америка, ще имаш съдействието на българската легация. Това значи да бъдеш в хармония първо със своите близки. Следователно всеки човек принадлежи към една държава и ако не е в хармония с нея, никой няма да го уважава. При това положение никой няма да го защищава. Никой не може сам да се защитава. Бъдете в хармония с Божествената държава, на която сте членове и поданици още от създаването на света.

„Какво отношение има това към нашия живот?“ Сегашният ви живот не е откъснат, независим. Той има отношение както към миналия ви живот, така и към бъдещия. Седиш пред къщата си и човъркаш една бомба. Тя е останала от далечното минало. Ти си я намерил 8 земята, дето била заровена от векове. Не знаеш, че тя не е избухнала, не знаеш как действа и спокойно я човъркаш. Аз съм опитен човек, познавам различните оръжия и бомби и казвам: „Остави тази бомба, тя ще ти причини голямо нещастие. Ако не ме послушаш, ще пострадаш.“ Ето случай, дето миналото носи нещастие в сегашния ти живот. Имаш чичо, който заграбил наследството от баща ти и не ти го дава. Ако го дадеш под съд, положението ще се влоши. Иди при него, поговори меко и с любов. Кажи му: „Чичо, да се разберем по братски. Каквито и да са били отношенията ни в миналото, нека сега си подадем ръка и да се разберем като човеци.“ Ако може да му говорите с любов, той ще се примири с вас и ще даде дяла, който ви се пада. Много случаи в живота показват, че хората са имали отношения помежду си още от далечното минало. Ако отношенията им не са добри, само любовта ще ги изправи.

Както прегръщаш една идея, прегърни и човека и го стопли. Силата на човека се крие в неговата симпатична нервна система. Като знаете това, не я оставяйте отворена, да влизат и излизат през нея кой как мине. Затваряйте я с девет ключа, но прекарайте през нея девет крана, да пият от тях всички жадни. Никой няма право да влиза вътре без позволение. Аз наричам това място свещеното място, т.е. свещеното сърце на човека. Който се приближава до това място, трябва да събуе обувките си.

Бог каза на Мойсея: „Мястото, на което стоиш, е свето. Събуй обувките си.“ „Господи, чух стенанията на твоя народ“ - казва Мойсей. Когато Бог му каза да изведе евреите от Египет, той се уплаши и каза: „Господи, тази работа не е за мене.“ Мойсей беше гъгнив, не се решаваше да изпълни волята на Бога. Коя е причината за неговата гъгнивост? Страхът. Той се уплаши, когато майка му го тури в кошница и пусна в реката. Там можеха да го изядат крокодили. Като порасна, той уби един египтянин и се уплаши да не го хванат и накажат. Мойсей беше ученик на Бялата ложа, един от посветените. За да изкупи греха си, Бог го изпрати на планината да пасе овце цели 40 години и след това му даде мисия да освободи евреите от робството и да ги научи да не убиват. Бог му каза: „Тури тоягата си на земята.“ Мойсей я тури на земята, и тя се превърна на змия. „Не бой се, хвани я за опашката!“ Хвана Мойсей змията, и тя се превърна отново на тояга.

Тоягата, жезълът е символ на мъдростта. Ще хванеш жезъла си и ще се превърне на змия - първият опит. След това ще хванеш змията за опашката и ще се превърне отново на жезъл - вторият опит. Змията символизира мъдростта. „Не искам да бъда опашка.“ Опашката е край, резултат на нещо. Без опашка няма край. Главата е начало на всяко благородно дело, а опашката - неговият край. Като съберете главата и опашката на едно място, работата е свършена. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си свършил цялата работа добре. Ако започваш зле и свършваш зле, работата не излиза на добър край. Тогава и главата, и опашката не са добри. Добре е и главата, и опашката да са хубави. Като приемеш една идея или едно учение, започни го добре, за да го свършиш добре.

„Как да се отнасяме със симпатичната нервна система? Как да я пазим? Искаме да знаем истината по този въпрос.“ Всеки може да дойде до истината и светлината. Изкуство е обаче да използва истината и светлината като художник. Всеки може да дойде до музиката, но изкуство е да се използва тя, както видният музикант я използва. Да използваш музиката като мощна сила, това е важно. Ако знаеш как да погледнеш човека, който носи оръжие, той ще го хвърли на земята и ще се откаже да си служи с него. Разбойници нападнали един виден цигулар с намерение да го оберат. Той погледнал към тях и си мислел: „Как ще се освободя от тези хора?“ Те му казали: „Хайде, посвири и на нас, да те чуем.“ Цигуларят извадил цигулката си и започнал да свири. Увлечен в музиката, той забравил, че се намира между разбойници и продължавал да свири. Като свършил, той прибрал цигулката си и тръгнал да си отива. Разбойниците, унесени в музиката, забравили, че го хванали и му казали: „Бъди свободен! Иди в света, да свириш на хората.“ Цигуларят, без да каже дума, извоювал свободата си. И разбойниците сложили оръжията си на земята и се отказали от своя занаят. Мощно нещо е музиката! В нея се крие велика сила, каквато и в златото. Покажете на човека една златна монета и вижте какъв ефект ще произведе тя в него.

Прочетете лекцията „Любов и колективност“, VI година от лекциите на Общия клас от тома „Простите истини.“

През цялата седмица мислете върху симпатичната нервна система и доброто свещено сърце на човека, на което се дължат добрините, и напредъкът в света. Аз наричам свещеното сърце още и Божествен ум. Не мислете, че този ум е в главата. Не, главата, т.е. мозъкът, отразява нещата, сам той не мисли. Не можеш да възприемеш реалността чрез мозъка. Мозъчната система с главен орган мозъка е геометрията в живота, а симпатичната нервна система е математиката. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Истината е път. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми.

Не се смущавайте, че множеството се отразява в много форми. И сенките имат степени на отражение. Например сянката на крушата е приятна, но сянката на ореха не е приятна. Приятно е да седиш под сянка, но след като си работил известно време. Някога и невежеството е приятно. Кога? Когато го използваш като сянка. Щом нервната ти система е изтощена, седни под сянката на невежеството да си починеш. Кажи: „Прост човек съм, много има да уча, но ще се порадвам на природата и ще си почина под сянката на това дърво невежество.“ Не мисли, че ако седнеш под сянката на невежеството, ще се унижиш. Ако мислиш, че природата нищо не ти е дала, тогава ще се унижиш - говориш неверни неща.

И тъй, ако искате да се разбирате помежду си и да наредите работите си добре, вслушвайте се в съветите и изискванията на симпатичната нервна система. Който живее в симпатичната нервна система, има едни резултати, който живее в отраженията й, т.е. в мозъка, дохожда до други резултати. Искаш да приложиш една идея, но хората те дразнят. Докато се дразниш, ти си слаб. „Хората ме подиграват.“ Не се смущавай. Който те подиграва, ще заболее и ще се обърне към тебе да му помогнеш. Ти ще му се отзовеш и така ще се създадат приятелски отношения между вас. Не се смущавай от подигравките и дразненията на хората. Само така ще бъдеш неуязвим към отрицателните сили в природата. Ако им се поддадеш, ще те обезсилят.

Някои от учениците в класа искат да изучават тайните на йогите. Преди да дойдете до това знание, изучавайте симпатичната нервна система, за да се то- нирате. Ако между мозъчната и симпатичната нервна система няма хармония, нищо не може да се постигне. Работете върху себе си, да организирате своя мозък. Колкото по-организиран е мозъкът, толкова по-добре действа симпатичната нервна система. Разногласието между хората се дължи на неорганизирания мозък. В мозъка се явяват различни разстройства, които причиняват недоразумения между хората. Изобщо симпатичната нервна система не се разстройва. Но когато се прекъсват теченията, които идат от симпатичната нервна система към мозъка, нарушава се дейността и на двете системи.

Омразата нарушава правилната дейност и на двете системи. Престани да мислиш за човека, когото мразиш. Забрави, че той ти е причинил някаква пакост. Не мисли за обидата, която някой ти причинил. Казал ти, че си прост, че произлизаш от долно семейство. Кажи си: „Аз зная, че произлизам от висок род. Че съм облечен в прости дрехи, това нищо не значи. Зная, че съдържанието ми е ценно. Животът, съзнанието, които ми са дадени, имат висока цена. Те идат от велик източник.“ И семето, затворено в кутийка, е малко и просто. Дайте му условия да поникне и израсте. Тогава ще видите какво крие то в себе си.

От всички се иска нова мисъл. Старият начин на мислене е неестествен. В него има нещо анормално. Защо човек не мисли право? Защото гледа на сенките и на отраженията като на реалност, а отхвърля самата реалност. Докато си в сенките и в отраженията на живота, там мисълта ти върви по индуктивен или дедуктивен метод. Дойдеш ли до реалността, тя изключва всякаква индукция и дедукция. Реалността превежда мисълта в геометрични и математични истини и ги прави ясни. Реалността започва с малките величини. Тя не иска да направи човека изведнъж богат. „Искам да направя нещата ясни за мисълта си.“ Внеси хармония между двете системи и ще придобиеш светлина. Симпатичната нервна система е свързана с възвишения свят, а мозъчната - с физическия свят. Между тия два свята има отношение, затова те трябва да се хармонизират. За да постигнеш това, пази се от отрицателните влияния, не се поддавай на тях. Че те обиждат, че те критикуват, не се смущавай. Може критиката да не е на място. Ако е на място, ще придобиеш нещо от нея.

Работете върху себе си, да се подмладите. „Как ще стане това?“ Чрез мисълта, чрез гимнастика. Ако симпатичната нервна система не взима участие в гимнастическите упражнения, нищо не можете да постигнете. Без упражнения човек не може да се подмлади. И чиновникът, като седи осем часа на стол, без да иска, движи краката си, прави известни упражнения, но те са дисхармонични. Каквито и да са тези упражнения, без тях положението му щеше да се влоши. Правете всеки ден упражнения около 15-20 минути за симпатичната нервна система. Така именно работите ви ще се наредят добре. Ако отделните хора, както и обществата бяха организирани, работите им щяха да бъдат наредени. Днес светът се нуждае от герои. За да учиш, трябва да бъдеш герой. Големи препятствия среща ученикът на пътя си. Ще преодоляваш препятствията и ще вървиш напред.

Като изучава Библията, човек среща неща, които засягат или ума, или сърцето му. Други неща засягат симпатичната нервна система. Важно е да се различават тези неща и разумно да се използват. Четеш един роман, който засяга или само ума, или само сърцето. Това не е правилно. И романът трябва да засяга едновременно и ума, и сърцето. Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. Възхищаваш се от великолепното изнасяне на героя Жан Валжан. Казваш: „Защо не съм и аз като Юго?“ Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. Роман като „Клетниците“ само веднъж може да се напише. Втори подобен на него не може да се създаде.

Като говоря за симпатичната нервна система, мога да ви дам упражнения за развитието й, но опасно е, ако умът ви взима участие в тях. Влезе ли умът, ще развали работата. В случая доброто в човека трябва да бъде на първо място. Ако не си добър, каквито знания и да имаш, те няма да ти помогнат. Добрият човек в широк смисъл на думата е благороден, богат и силен. Има движения на доброто, но има движения и на лошото. Движенията на честния човек коренно се отличават от движенията на крадеца. Виждали сте какви движения прави котката, когато дебне мишката. Такива са движенията и на крадеца. Пазете се от тези движения, за да не се свързвате с престъпниците. Следете движенията, които правите с очите, с устата, да не изпадате под влиянието на отрицателните сили в природата. В древността окултните школи са изучавали движенията на човека в най-малки подробности. Не е безразлично какво движение ще направиш с очите или с устата си. Окултната школа не позволява и най малката дисхармония в движенията.

Помни: движенията, упражненията, които човек прави, крият в себе си велика, мощна сила. Те са необходими както за младия, така и за стария. Обаче старият се срамува да прави упражнения и казва: „Моето време мина!“ Според него и центърът на слънцето е в покой. Лъже се той. Центърът на слънцето е в покой спрямо своите части, но е в движение спрямо друг център, вън от него. Във вселената всичко е в движение. Следователно старият е стар при известни условия, а невсякога. И младият не е всякога млад. Същото се отнася и до учения, и простия. Учен си само при известни условия. Щом излезеш от тези условия, ти си прост човек. Кое е по-добре: да бъдеш колело в колата или самата кола?

Да се върнем към истината, която всеки търси и се пита що е истина. Истината е формата, в която се въплътяват всички неща. Истината започва с буквата „и“, която се пише по няколко начина: на латински със знака ,i“, а на български с „и“. Буквата ,i“ представя първата проява на реалността, а „и“ - последната проява. Между тези две букви се поставя буквата „л“ - също проява на реалността. Стремете се да влезете в света на истината и любовта, т.е. в света на светлината и чистотата. Тези два свята могат да ви запазят от калта на физическия свят. Ако се натъкнете на тази кал, бъдете майстори да направите от нея грънци, стомни. Стойте далеч от калта. Много тайни има в живота. И най-малката форма крие в себе си една тайна. Вземеш една ябълка и веднага я туряш в устата си. Знаеш ли какво представя ябълката? Тя е написана книга. Който може да чете, ще научи много неща. Казва се в Писанието, че на пророка бил даден един свитък. Той първо го прочел, а после го изял. В устата му било сладко, а в стомаха горчиво.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “

Тридесет и шеста лекция на Младежкия окултен клас 16 юни 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder