НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Надеждата ти

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Надеждата ти

Най-често използвани думи в беседата: има, може, свят, аз, човек, всички, хора, сега, години, мисли, живот, земя, чувства, казва, ден, жена, съм, имат ,

 Неделни беседи , София, 11 Юни 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета двайсет и четвърта глава от Притчите.

„Духът Божи“

Няколко хиляди години са живели хората и в съвсем друг вид са изказали мислите, които имат значение и за днес. „Надеждата ти няма да се отсече“ (четиринайсети стих). Кога, при какви условия? Някога ние се чудим кои са причините за нещастията, които ни сполетяват. Съвременните хора обясняват причините на болестите. Съвременните социолози обясняват причините за съвременните кризи, обясняват произхода на войните, обясняват причините за земетресенията, обясняват органическото развитие. И нещата си остават необяснени. Необяснени по единствената причина, че онзи шивач, който се е научил да шие дрехи на малките деца, той се намира в затруднение, когато трябва да крои дрехи за големите хора, защото туй дете все малко няма да остане. И ние имаме възгледа за малките деца, само надребно кроим. А и онези, които наедро кроят, не знаят как да кроят; а които надребно кроят, след време кроенето в работа не влиза.

Противоречията, които съществуват, трябва да се обяснят. Има едно голямо противоречие, което съществува и в сърцата на богатите хора, и в сърцата на сиромасите хора, и на силните, и на слабите, и на простите, и на учените – навсякъде съществува едно вътрешно противоречие. Като се отвори съвременната литература, поети, социолози, държавници, свещеници навсякъде констатират, че има едно противоречие. Хиляди лекарства има създадени. Запример защо падат косите, какви ли не церове има, чел съм. Хванал го някой лишей, пак някакъв цяр. Едно време имаше панасия, пенкелер. Каквато болест имаш, като вземеш няколко капки пенкелер, работата се свършва. Пен значи болка, кей – откривател, този, който открива. Болести има, болестите още съществуват. Пенкелер има, но болестите не умряха. Чудното е, че онзи, който откриваше болестите, умря, зарази се от болестта. Лекарите, които лекуват болестите, умират, а болестите продължават да съществуват. Проповедниците, които проповядваха на хората за спасението на човечеството, умряха, а които правят грехове, още съществуват. Тогава задавате въпроса: „Защо светът е създаден така?“ Всеки задава въпроса, но да се отговори на въпроса, е трудно. На какъвто и да е въпрос не може да се отговори, понеже светът е прогресивен. Днес ако отговориш на въпроса, на втория ден ще намериш отговора несъстоятелен. На най-добрия сметач в аритметиката ако му дадете някоя задача, няма да се разреши. Има задачи, които не се разрешават така лесно.

Но казва стихът, че надеждата няма да се отсече само тогава, когато си мъдър. Ние считаме мъдростта достояние само на най-мъдрите хора изключително, като че богатството е достояние само за особени хора, а за простите и невежите не е. Там е една от погрешките. Единственото достъпно нещо за всички хора, това е мъдростта. Всеки едного, у когото мъдростта не е достъпна, той е осъден на смърт. Ако запитате причината за смъртта, ще видите, че в органическото царство, там, дето отсъства мъдростта за един момент, смъртта иде като едно последствие; а където мъдростта присъства, животът иде като едно последствие. Дето иде страданието, причината е, че мъдростта отсъства; дето иде радостта и щастието, мъдростта присъства. Както и да го обясняват другите, за мене е едно обяснение. Когато аз проповядвам една истина и я приложа и опитам, тя даде резултати, това е истина. Ако ти вложиш мъдростта в света, тя ще те освободи от всички страдания, ще те освободи от всички лишения, от всичко ще те освободи. Сега онези, които не разбират въпроса, решават, има философи на невежеството, които питат: „Господ кой го е създал?“ Това са първокласни невежи в света. Под думата създаване какво разбират?

Щом става въпрос, кой го е създал, значи има някой, който е създал Бога. Няма какво да питаш. И Бог е едно произведение като тебе. Ако питаш за един Господ, за един Господ, който е създаден, той е едно последствие. Щом е последствие, той има една причина. Тогава и в науката на причината има причина, на причината – пак причина. Тогава вие се намирате в положението на онзи цар, който искал да му се разкаже една приказка без край. Начало да има, но край да няма приказката. Явявали са се много разказчици, философи, разправяли ден, два, три, седмица, месец, три месеца, година – и нямало какво да разказват. И всичките фалирали, и все били затваряни, че не могли да разкажат една такава приказка. Най-после явява се един и казал: „Кажете на царя, че аз ще му разкажа една приказка без край.“ Царят му казал: „Внимавай, че ще намериш затвора, ако не можеш да ми разкажеш.“ „Бъди уверен, аз намерих тази тайна.“ „Хубаво, започни.“ „Царю честити! Едно време имаше един цар, велик като тебе. На този цар земята му роди едно жито, че той направи голям хамбар – толкова голям, че събра всичкото жито. Когато зидарите съграждали хамбара, останала една малка дупка. Като съградиха хамбара, през тази дупка дойде един щурец, взе едно зърно и го изнесе вън. После втори път се върна, и пак взе друго зърно.“ „Какво последствие може да има?“ „Чакай да тегли всичкото жито, тогава ще ти кажа края на приказката.“

Ние се намираме с този философ, който изважда житното зърно от хамбара. И ние очакваме да станат дълги работи. С милиони години ще чакаме, и житото няма да бъде изнесено от хамбара. Така въпросите не се разрешават. Животът има една практична страна, страна, която е достъпна за всичките възрасти на човешкия живот, достъпна за цялото органическо царство. Аз наричам мъдрост само това, което е достъпно за всички. Когато човек влезе в областта на този свят, тогава има едно съответствие между всичките елементи, които заобикалят човека. Отношение има между светлината и човека; отношение има между въздуха и човека; отношение има между почвата и човека; отношение има между онези органически сили, които работят, и човека; отношение има между неговите мисли; отношение има между неговите чувства; отношение има между целия органически свят.

Тогава ние, съвременните хора, живеем в три свята: един свят на завършените резултати – той е материалният свят, свят на силите – аз го наричам свят на силните чувства, и после – един свят на вечните философи, или свят на светлите мисли. Понеже човек е сплетен от тези три свята, всеки човек е сплетен от мисли, от чувства и от завършени резултати. Всяка клетка, която влиза в устройството на човека, тя е резултат. Ти имаш една клетка, която е свързана с разумни същества, не знаеш къде и следователно ти не си господар на тази клетка. Ако един ден ти не се отнесеш както трябва, този резултат ще бъде отнет от тебе. Ако не постъпиш разумно с тялото, от което човек е създаден, Бог, който е направил тялото, може да го вземе. Ти си в зависимост от тялото. Това е един капитал, даден да функционира. Ако ти не постъпваш разумно и правилно със своето тяло, ще изгубиш своя капитал и ще престанеш да живееш на земята.

Някои казват, че човек умира и отива в друг свят. Не, щом на земята не можеш да живееш, и в другия свят не можеш да живееш. Казвате: „Да напуснем този свят.“ Вие никога не може да напуснете този свят. Вие едновременно в трите свята може да живеете. Да живеете в един свят е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят, че само на физическия свят имало живот. Това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че само в другия свят има живот. Това е втора квадратна глупост. Трети искат да ни убедят, че само в мисълта има живот. Това е трета квадратна глупост. Истината е, че ти може да живееш в трите свята едновременно. Всяко живо същество, колкото и да е малко, колкото и да е нищожно, то е сплетено от известни мисли, от известни чувства, от известни постъпки или действия. Известна част от тази материя съдържа в себе си. То е един капитал, даден в живота.

Сега вие разбирате живота и казвате на младите: „Вие гледайте да си поживеете.“ На старите казвате: „Вие гледайте да си починете.“ Това не е никаква философия – за стария да си почива, а за младия да си поживее. Туй, дето хората казват, младият да си поживее, аз го тълкувам: младият да направи грехове. А старият да си почива, значи старият да ги изплаща.

Казвам сега разумната страна: вие не влизайте в стълкновение със себе си. Туй, което имате, оттам започвайте. Вие не се заблуждавайте от окръжаващите хора. Вие всякога започвайте едно разрешение от себе си. Понеже в даден случай ако ти започнеш да разрешаваш живота от някой друг човек, когото ти изследваш, ти не знаеш как е създаден този човек, какво е неговото положение. Ти може да мислиш, че е щастлив. Една госпожа ми разправяше – тя е бедна, от град Търново, малко набожна, религиозна жена – отива тя при една светска жена, никак нерелигиозна, която има къща, всичко разкошно, децата ѝ са здрави, весела, бодра. Казва: „Виждаш ли тази жена, никак не се моли на Бога, той всичко ѝ дал, пък аз по три пъти на ден се моля, на мен не ми върви. Таман мислех да я питам: „Сестра, как намери тази истина, как всичко ви провървяло?“ и тя ме въведе в една стая и ми разправи някои неща. Почна да ми разправя вътрешния си интимен живот. Аз виждам, че аз съм по-щастлива, отколкото тя.“ Сега няма да ви разправям, какво ѝ е казала. Но тя ѝ казала, че не е щастлива. Тази светска жена е била умна. Тя иска да я избави от едно заблуждение. Тази светска жена видяла, че нещо мърда в очите ѝ. Тя искала да ѝ каже, че е щастлива. Тя ѝ казала: „Ти имаш една истина, която не съзнаваш. Аз имам един външен живот, но вътрешен нямам, а ти имаш вътрешен живот, външен нямаш. Два противоположни полюса сме. Аз съм нещастна отвътре, а ти си нещастна отвън. Ти си нещастна, защото си останала бедна отвън, пък аз съм нещастна, защото съм останала бедна отвътре.“

Та сега в света има два вида нещастни хора: едните ние ги наричаме богати, те са нещастни отвътре. Другите са нещастни отвън, тях ги наричаме сиромаси. Сега всички искаме да бъдем като богатите хора. Какво ще ти даде богатството? Богатството ще ти даде условия да станеш учен човек, силен човек. Но богатството ще ти даде възможност да умреш с най-позорната смърт. След като умреш при своето богатство, ще дойдат най-големите червеи, да изваждат твоите мазнини. Един беден човек червеите ще го изядат за две–три години, а богатия ще го безпокоят 50 години. Сега няма какво да ви доказвам. Богатият да провери думите ми. Който не вярва на думите ми, да ги провери дали е вярно, или не. Аз говоря за фактите на нещата. Сиромаха го безпокоят червеите две години и се свършва, богатия – 50 години. И най-големият ад не е страшен, онзи огън не е страшен, но когато влезеш в гроба, ще почнат да те безпокоят тия червейчета – твоите братя, тези малките дяволчета със своите копачки, които всеки ден теглят. По-страшен дявол от тях няма. Сега ни заблуждават с онези големите дяволи, които не съществуват. Под голям дявол и силен – не по форма – една кибритена клечка е ужасен дявол. Ако го туриш някъде, може да дигне цял град, може да дигне цял един параход. Малка е, микроскопическа, но съдържа такава динамическа сила. Някой път цяла граната може да падне на парахода и няма да произведе такъв резултат. Някой път някой голям камък може да падне и няма да произведе резултата, което малкото камъче може да произведе, като падне на окото ти. Може да ослепееш.

Сега това са обяснения. Не мислете, че аз искам да ви говоря за един песимизъм в света. Аз не гледам песимистически на живота. Песимизмът е идвал много пъти на гости, разговарял съм се. Отличен философ е той. С много учени съм се разговарял, толкова много има в Европа. На песимизма всякога му липсва нещо. Оптимизмът всякога има нещо. На песимизма като му дадеш туй, което има оптимизмът, той става оптимист; като вземеш от оптимизма, той става песимист. Ролите се сменят. Аз наричам песимизма и оптимизма актьори на сцената, които играят разни роли. Песимизмът е забогатял, оптимизмът е осиромашал. Осиромашал набожният, станал безбожник. Защото всичките сиромаси са все безбожници. Богатите хора са много набожни. Те са хора на реда и порядъка, законите спазват. Сиромасите крадат, той работи, но все гледа да бръкне някъде.

Сега, като говоря така, ще кажете: „Не е ли обида за сиромасите.“ Че кой от вас не е крал? Да се разберем. Кой не е крал в трите свята? Може на физическия свят да не си крал, но виждаш една мома или някоя жена – жена разбирам някакво желание. Всяко желание е някаква съблазън или в умствения свят може да е. Кой от вас не си е помислил да вземе една книга и да я препечати и да си тури името? Кой от вас не е пожелал да бръкне в една каса, да вземе и да си направи една къща? Кой от вас като ученик не е желал да бръкне и да намери тефтерчето на учителя, че да поправи както той иска? Аз имам цяла статистика. Във варненската гимназия един учител имал един шкаф в класната стая, дето държал бележника. Отварят класната стая и после учителят гледа – все шесторки. Той се чуди кой ли ги е написал. Тъй майсторски написани. Тъй са преплетени, тъй майсторски написани, че не знае колко били първоначално. Той си мълчи. След като си турят тези бележки, учениците стават ли по-учени? Някои минават за способни ученици, но въпросът не се разрешава. Съвременните въпроси са останали неразрешени.

Тогава се задава въпросът: защо ни са сегашните религии, ако те не ни дават нищо. От хиляда години учителите на всички религии са показали една истина, от която нищо не е останало. Туй, което Христос е учил, не се проповядва. Ако Христос дойде в съвременната култура, той ще се чуди на гениалността на хората, че от това, което той не е говорил, те са построили много работи, а от това, което е говорил, не са построили нищо. Ако дойде Буда, и той ще се чуди на будистите. Ако дойде Мойсей, и той ще се чуди. Всичките учители ако дойдат, ще се чудят на гениалността на човечеството, че от нищо са създали нещо, а от нещо нищо не са създали. Някои ще кажат, че това е проповядвал Христос. Че досега никой не се е спрял да обясни стиха, дето казва Христос: „Ако думите ми пребъдат във вас и ако вие пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим, и Аз ще ви се изява.“ Ако е възможно да се изяви, какъв резултат ще има? Светлина ще имаме, топлина ще имаме и плодове ще имаме. Ако слънцето грее, ако има съответствие на климата и растенията, ще има плодове. Но ако светлината не се явява, какви ще бъдат резултатите? Ще се яви оскъдността. Коя е причината за това ожесточение? Нима мислите, че днес християнските народи не са културни? Културни са, но те имат по-хубав закон, отколкото някога са имали. В приложение животът не се е изразил. Има нещо, което не е изпълнено, но едновременно трябва да се изпълни, да съществува.

Има едно противоречие. Как ще си обясните – малкото дете до втората и третата година слуша майка си, а като стане на 21 години, детето казва на майка си: „Ти си много проста.“ Туй дете, което майка му го родила, казва на майка си: „Много назад си останала, много еснафски гледаш.“ Казвам, у този син откъде се яви туй противоречие за майката, че е еснафка. Синът е мъдрец, майката трябва да разбира какво значи еснафка. Може да намерите речника с чужди думи и да видите. Синът казва: „Ти нямаш морала на съвременните хора, ти не разбираш живота тъй, както ние младите хора разбираме.“ Едно време ние го разбирахме по един начин, а сега ние го разбираме по друг начин. Няма никакво противоречие. Че ако младите разбират живота по един начин, извървеният път на старите може да е по планините, а младите да вървят по полето. Различава се ходът и енергията, която са иждивили. Ще имат две различни опитности, но този път е един и същ. Единият е път на планините, а другият е път на полетата. Ако човек живее в планинските места, той ще има друг живот; ако живее в полетата, той овчар може да бъде.

Следователно, ако бащата е бил планински човек, а синът е бил човек на поляните, какво различие има между бащата и сина? Има едно съотношение между планините и поляните, има едно съответствие. Планинският живот в полетата той няма разрез в себе си и полето в планините и той не може да бъде плодороден. Именно планините служат като разделни линии, отдето се изпраща енергията. Всичките планини, които съществуват по лицето на земята, те определят плодородието, което става в полетата. В Египет като нямаше планинско място, бяха принудени тези хора да създадат пирамиди като високо място, за да дават вдъхновение на човешкия дух. Всякога в планините има едно желание да слязат в полетата.

Сега съответствието седи в това: планинският живот, това е животът на ума, а животът на полето, това е човешкото сърце. Изходният път от планината, това е пътят на човешката воля. Съответствие има в това. Ако ти не можеш да направиш една връзка между планините и полетата, пътя на движението им трябва да разбираш, туй, което си добил, тогава ти ще разбираш онова съответствие, което седи в самия порядък на природата. Запример съвременните хора ни най-малко не изучават в какво направление текат българските реки. Ако някой изучава реките в туй отношение, какво направление, каква посока, в много отношения може да се коригира възпитанието, което хората сега имат. Ако вземете да изучавате склоновете на планините накъде са обърнати, какво отражение дават на полетата. Не мислете, че Витоша не оказва известно влияние на хората. Тази източната, южната страна, западната и северната оказват различно влияние в живота на хората. Ако вземете тези планини, Софийското поле, Самоковското поле, ако вземете Мусала, в туй отношение оказва цяло едно влияние върху Самоковското поле и Софийското поле. Та всичките тия хора, които живеят тук, имат високо мнение за себе си. Ако вземете устройството на черепите им, мязат точно на тези влияния. Хората, които живеят в Самоковското и Софийското полета, черепите им са развити, личните им чувства са развити, както у англичаните, те имат високо мнение за себе си. Те мязат на Мусала. Мусала е връх в една епоха на снишаване, на понижение, следователно има един елемент, който руши. И у българите има един елемент, който руши. Българинът, където и да заседне, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе на стола, ще го прободе. Някое дърво ще го накълца, някой камък ще го удари. Излезте из българските гори, ще видите как са окълцани дърветата. Той е човек на работата. Не му дохожда наум, че това дърво ще страда. Или ще си напише името, ще го вреже. Аз съм виждал дървета, написани от горе до долу. За 20 години името му е написано, еди-кой си Стоян от село Сапарево. Това са лични прояви, които говорят за един атавизъм в далечното минало, един подтик в човешкия развой.

Запример ние, съвременните хора, и в Америка, и в Англия, и в Русия, и във франция, и в Германия – навсякъде имат да се освобождават от един атавизъм, от идеи, вложени преди хиляди години. Хората искат сега да ги изразят, а за тези идеи няма условия. Сегашните хора при всичкото им желание да живеят спокойно и богато и всички да бъдат задоволени, има една усилена борба за забогатяване. Това не е дело на сегашните хора, но това са идеи, които сега са се развили. Тогава не са ги изразили, сега искат да ги изразят. Сега е невъзможно да се изразят. Сега е настанала есента на тази епоха. Следователно преградите ще си останат прегради. Всички тези планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни мамонти. Когато се измени оста на Земята, Северният полюс се е променил, изгубил е своята тропическа топлина и всички тези животни измряха. По същия начин всички тези грандиозни идеи, замисли и желания, всичко това ще бъде пометено, както тези големи животни. Ще остане само дребосъкът. Сега това е предположение само. Бъдещето има да си каже думата, вярно ли е, или не.

Следователно в света влиза една нова епоха. Не е големината на формата, която дава цената на нещата. Защото има две идеи. Този човек казва: „Аз съм голяма глава.“ Не е големината на главата, колкото едно съответствие на главата в организирането; немного голямо лице, но лице в организирането; немного голямо тяло, но добре организирано тяло. В дадения случай тези неща са потребни на човешкия дух. Не големите тела, не големите глави, даже сегашният мозък, който човек има, е много голям, той не може да го използва. Тази статистика доказва – ако човечеството е съществувало десет хиляди години, всичкото знание, което е придобито, може да се напечата в 90 книги като Библията. Туй знание ако се напечата в човешкия мозък, ще остане място още за 999 такива книги. Каква грамадна част от човешкия мозък не е обработена, какви скрити сили човек има. При това хората искат нещо повече. Какво друго може да им се даде – те даже една десета не са обработили, и при това искат повече.

Сега ние трябва да говорим и умният човек не трябва да се смущава. Когато се топят снеговете по планините, умният човек не трябва да се смущава от наводнения, не трябва да се смущава от земетресения, не трябва да се смущава от войни, не трябва да се смущава от болести, от нищо не трябва да се смущава. Вземете най-големите противоречия, които съществуват. Лятно време станеш сутринта, бурята вдигнала вън цял орляк прах в пространството. Който не разбира, ще каже: „Защо е този прах?“ Този прах природата го използва, около всяка малка прашинка се натрупват водни капки и се образува дъждът. Следователно природата използва праха. Следователно живата природа, всичкия прах, който ние живите хора може да създадем на земята, тя един ден ще го вземе и ще образува дъждовните капки, ще полее растенията и ще каже: „Отлични философи са тези, които могат да създадат такъв ситен прах.“ Питам сега, всичките звезди, които съществуват, човешките звезди – нали имаме сега мъжки звезди и женски звезди по света – след хиляди години къде може да бъдат тези звезди. На мястото им ще има други звезди, нали. Писанието казва, че звездите падат. Значи предречено е – всички тези велики звезди, всички велики слънца и месечината ще изгубят светлината си, ще потъмнее, цялото небе ще се поколебае. Тогава ще дойде знанието на Сина человечески, който ще внесе новия ред и порядък.

Преди няколко дни ми разправяше една госпожа, че някой си англичанин от ред години изучавал Писанието и дошъл до едно откритие, че светът днес щял да се свърши на 12 часа. Ето трябва да очаквате според него свършека на света. Ако той се свърши, все на някое число 12 ще се свърши. Този човек е похарчил няколко хиляди долара да печата книга, че светът ще се свърши. И донякъде неговото твърдение е право. Той доказал, че светът ще се свърши за едни хора. Според неговата теория за десет милиона хора светът тази година ще се свърши. 40 милиона тази година ще заминат за другия свят, за тях Христос ще дойде. Но опасността е там, че на мястото на тия 40 милиона ще се родят други 50 милиона.

Под думите свършване на света трябва да разбирате изгубване на ония условия, при които престъпността може да се свърши. Туй е свършек. Свършването на света всякога означава в Писанието изгубването в тези трите свята на условията, при които известна престъпност може да живее или да се увеличава. Туй е свършек на света. Следователно в другите два свята тази година почти условията да са се свършили, останали само на земята. Според моите изследвания, според моето изчисление условията на физическото поле след 300 години ще се изгубят. Сега са последните условия за престъпления. След 300 години, ако сте живи, ще проверите нещата. Сега не може да говорим, но до 300 години 101 на сто ще стане, ще туриш още 300 години. Понеже в другите два свята са станали, непременно вече ще има едно въздействие. В хората има пробуждане на едно голямо съзнание, навсякъде ще дойде това въздействие. Хората не искат съзнателно да вършат престъпление. Богати и учени, всички съзнават, че трябва да се тури край на тази анормалност, която съществува. Има нещо, което ние не може да изменим. Но хубавото седи в следното. Всички вие трябва да възприемете новата религия. В какво седи тя? Една нова религия, на която вие досега не сте обръщали внимание. На новата религия, която е родена у вас, трябва да обърнете внимание.

Сега аз малко ще се спра – какво аз разбирам под думите нова религия. Най-първо, вие имате едно малко момиченце, красиво, майката го държи, постоянно плаче, люлеене в люлката, сърдене, това, онова. Майката се чуди, слугиня му е станала от сутрин до вечер, то само заповядва. Това момиченце, като стане на 14 години, не плаче вече, облича се хубаво, почва да пише писма, понякога идва кореспонденция, отвънка тя е угледна, весела, с майка си почва да се отнася малко по-добре, почва да философства. Значи в нея се заражда една нова религия. В какво седи новата религия? Да се рои. Нали знаете рой какво е. Идете при един кошер, който ще се роява. Чуйте, че вече царицата пее, при това всичките работници ѝ пригласят, тя пее своята царска песен. Като чуете тази песен, на другия ден непременно кошерът трябва да бъде готов. Излиза старата пчела, и младата остава в кошера.

Следователно да имаш един нов възглед, това не значи, че сега се ражда. Новият възглед ще остане, а старият, понеже има знание и мъдрост, те излизат да създадат новия кошер. Чудното е, когато казвате, че трябва да създадете нова религия. Та сега не младите трябва да създадат нова религия. Младите в стария кошер трябва да живеят. Младият може да яде и пие, и на хорото да ходи, за него е позволено туй. На стария да яде и пие не му се позволява – той, младият ще яде, скромен ще бъде, ще мисли много какво да каже. Младият и да се оцапа, позволено му е, но на стария не се позволява. Един млад може да прави много погрешки, но старият да прави погрешки в преписването, не се позволява. Младият може да поживее погрешно, но като остарее, до него ще дойде. Той трябва да знае, че днес се роиха, за него излязоха. На следния път – понеже един кошер не се рои само един път, някой път по три пъти в годината се рои – следователно следния път тези младите трябва да излязат от кошера, да останат другите на тяхното място. Следователно на твоите стари мисли ти ще им дадеш ход, да излязат вън от тебе. Нека се роят. Ти не задържай мислите, младите нека да останат да живеят вътре. Сега да ви кажа, любовта не е за младите, но за старите. Понякой път аз съжалявам младите моми, че са изложени, те нищо не разбират за любовта да им говорят. На старите трябва да говорят за любовта. Туй е новата религия. За старите е любовта, те ще излязат от кошера. Младите ще се учат. Аз ето какво разбирам: тя е подпушване на благородните чувства. Дай му ход, както водата, да излезе от един извор. Така дай простор на своите чувства да потекат. Не всички, но изобилно да потекат от тебе навънка. Твоята мисъл да потече, твоите постъпки. Туй е правилото. Ти ще реагираш върху сърцето, казваш: „Чакай, какво ще кажат хората.“ Най-после ти ще станеш неврастеник. Не подпушвай ума си. Аз туй, което чувствам и мисля, е право. Не давай отчет никому защо мислиш така и защо чувстваш така. Ако питам птицата защо хвърка, тъй е създадена. Ако кажа на змията: „Защо така ходиш?“ Тя казва: „Така съм създадена.“ Ако някой ме пита: „Защо така мислиш?“ „Такова е моето естество, така да мисля. Аз не мога другояче да мисля.“ Може да ви каже някой, че идеята за Бога е глупава идея. За онзи, който не вярва, не зависи от възгледа какъв е. Вярата и безверието са две противоположности, които съществуват. Безверието е нощта на живота, вярата, това е денят на живота. Така аз го разбирам. Казвам: „Прав си, братко, ти си в нощта на твоя живот. Един ден, като изгрее твоето слънце, може да вярваш като мене, а пък един ден, като дойде нощта за мене, аз може да бъда безверник.“ „Аз съм безверник.“ „Прав си.“ Утре, като изгрее слънцето, ще бъде вярващ.

Та казвам, вярата в Бога не е един статически въпрос. Вярата в Бога, това е един принцип, вярата в Бога е една основа за живота. Ти не може да живееш, докато нямаш това. Като говорим за Бога, ние разбираме извора на живота, извора на мъдростта в живота, извора на любовта в живота, необятното, това непонятното за хората. Туй разбирам. Не туй, което хората си представят за Господа. В тази форма, така някой човек може да е облечен, но туй, което във всичките векове всички религии без изключение, всичките хора съзнават, че има само едно същество в света, което е начало на всичко.

Та казвам, този мъдрец, който има мъдростта в света, няма да се отсече неговата надежда. Надеждата е силата за постижение на всичките облаги на земния живот. Ако на земята нямаше надежда, нищо не можеш да постигнеш. Всичко на земята не се постига само чрез силата на надеждата, но едно от качествата на надеждата е, че тя носи здраве със себе си. Тя е господарка на живота. Ако ти нямаш надежда, никакво здраве нямаш. Ако човек не е здрав, той е осъден на постоянни несрети, обезнадеждвания. Внесете надеждата в живота, или както съвременните психолози или оптимисти поддържат, внесете мисълта в ума си, че всичко онова, което ти желаеш, е постижимо. Без да се съмняваш в рамките на възможността и което ти имаш. Като казваме, че всичко е възможно за един организъм, възможно е туй, което му е дадено. За птицата е възможно да хвърка, за рибата е възможно да плава, а за човека е възможно да мисли. Следователно всеки човек, който може да мисли, за него туй е възможно – да има всичките блага, които се съдържат в тази мисъл.

Сега вие може да кажете: „Ние сме мислили много пъти за неща, които не са се сбъдвали.“ Не си мислил. Мисъл, която не е придружена с едно силно чувство и с една силна воля или с един възвишен резултат на земята, тази мисъл не може да се реализира. Запример ти казваш, че искаш да станеш богат, но сам се съмняваш и казваш: „Ола белир“, както казват турците. Аз ще ви кажа, какво значи: може да стане, може и да не стане. Един човек трябва да го турят натясно – къде е истината. Един от турските султани искал да му кажат една лъжа, която той сам да я признае. Тогава се явяват разни. Давали известна награда за онзи, който каже такава лъжа. Идва един, че майка му снесла едно паче яйце и излязла една камила от него. Султанът казал: „Ола белир.“ Друг казал – дядо му турил един косъм от брадата си и станал мост на Дунава, дето минавали турците. „Ола белир.“ На всички казвал ола белир. Най-после двама души донесли един голям кюп. Ако се напълни със злато, най-малко един тон злато трябва. Единият казва: „Баща ти едно време направи война с московеца и не му достигнаха парите. Взема назаем пари от баща ми, после да ги върне. За свидетелство нося този кюп.“ Султанът казва: „Не може да бъде.“ Защото, ако каже ола белир, този ще му каже: „Напълни кюпа.“

Та казвам, в дадения случай има нещо, което е вложено в човека, което днес може да стане. Ако ти търсиш най-необходимото в живота си, трябва да започнеш – ако си музикант – със своите силни мисли на музиката и чувства, за да станеш музикант. Художникът трябва да започне със своите силни чувства, професорът трябва да започне със своите силни чувства, орачът трябва да започне със своите силни чувства, всеки трябва да започне с онова, с което е роден, не с това, с което той не е роден. Защото, ако започнете в дадения случай с това, което ви е дадено, вие ще постигнете след време и други ваши желания. Та казвам, за да постигнете нещата, трябва да създадете у себе си една благоприятна атмосфера. Най-първо, човек трябва да създаде около себе си една благоприятна атмосфера, да се освободи от всички онези криви мисли и чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква самия човек. В тази атмосфера човек боледува. Ще създадеш около себе си една аура от светли мисли и чувства, при каквито условия и да си. Ако ти в усилени времена се поколебаеш, силата ти е малка. Значи, ако в мъчнотии ти се поколебаеш, силата ти е малка. Не пресилвайте условията – в един ден да добиеш всичко. Ти може да чакаш десет години, един живот да реализираш една твоя мисъл или едно твое желание. Не е в бързането. Но да знаеш времето, часа, годината, месеца, кога нещата ще се реализират. То е точно определено.

Ти, ако искаш да бъдеш здрав, може да бъдеш здрав само когато действат ония лъчи на слънчевата енергия. Чудни са хората, когато искат да бъдат здрави. Здравето почива на един велик закон, то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката на човека. Следователно, ако ти свържеш тази жлеза със слънчевите енергии, да знаеш, когато тези енергии изтичат от слънцето. Защото всеки ден има един прилив и един отлив. Трябва да знаеш кога е приливът и кога е отливът. Във всяка една година има един голям прилив и отлив. Трябва да знаеш кога е този период. Всякога и навсякъде става този прилив и отлив в малки и големи периоди на слънчевата енергия. Ти само тогава може да го използваш. Съвременните учени хора едва сега почват да изучават приливите на слънчевата енергия. В тази слънчева енергия ти ще добиеш онзи жизнен еликсир. Индусите имат цяла наука за праната, създадоха цяла теория и малцина са, които разбират, заблудиха се. Индусите и те умират, а дълъг живот живеят само техните адепти, които живеят из планините, някои живеят по хиляда години. Туй правят европейците, тези хора, които живеят по хиляда години, никой не ги е видял. Твърди се само. Всеки човек, когато може да тури тази жлеза в контакт, той може да живее на земята толкова, колкото иска. Засега даже, ако ви дадат да живеете хиляда години, вие сами ще пожелаете да напуснете земята. Земята ще ви бъде много прозаична, ще трябва да минете в другите светове. Земята е резултат. Светът на чувствата е още по-красиво място. А мисловният свят е още по-красив.

Следователно, като живеете в тия трите живота, пак ще искате да дойдете на земята. В един свят ти ще живееш толкова, колкото е необходимо за твоето развитие. Някой път на земята ще дойдат някои, които ще те изпъдят, да се върнеш дома. Те ще те върнат, тъй както момата връщат при баща ѝ. Ще те върнат, както бащата изпраща детето си на училище. То се заиграло, а бащата взел тоягата, детето бяга. Като дойде вкъщи, дава му един морал. Така и с хората, които не се връщат, които забравят, че живеят на земята малко по-дълго време, отколкото трябва, и тях последва същото наказание. Защото баща ви казал да се върнете дома, а вие не искате да се върнете. Ако кажат на някой, че той трябва да замине за онзи свят, той всякога започва да плаче. Аз да ви кажа защо плачете. В моя ум работата ето в какво седи. Ако сега ви изпратят за другия свят, тренове няма, трябва пеш да вървиш, а пътят е прашлив, каменист. Един ден ще има една епоха, когато ще си вземете билет и ще се качите на железницата и хайде – на онзи свят, в няколко дни ще се свърши благополучно. Сега хората не искат да умират, понеже няма още поща за онзи свят.

За умирането вие трябва да имате съвсем друга идея. Туй, което сега нас са ни наплашили, то е едно странично схващане. Болните хора имат едно понятие за живота, здравите имат друго; учените хора имат едно понятие, простите – друго. Има едно понятие за света, което е достъпно за всички хора. Аз говоря за туй естественото понятие, което е основа на всички други съществувания, които човек има. Та казвам, ако някой от вас иска да бъде здрав, непременно тази жлеза под лъжичката, той трябва да я свърже със слънчевите енергии. След туй, ако той иска да развие своя ум, той трябва тази жлеза да я свърже със светлинните енергии, отражението на енергиите, които съществуват на месечината, енергиите, които съществуват в мозъка. Понеже енергията, която мозъкът държи, той е от съвсем друго поле. Умът на човека може да служи само за този свят, умът не може да служи за другия свят. Ние с ума си познаваме този свят, а със сърцето си познаваме другия свят. Туй, което за ума е вярно за този свят, но туй, което умът мисли за другия, не е вярно. За вътрешния свят, каквото сърцето мисли, е вярно, а което сърцето мисли за външния свят, то не е вярно.

Следователно духовния свят ние трябва да го изучаваме през силата на своето сърце. Ти не може да имаш истинско понятие за онзи свят без сърце. Той не е свят на предмети, както нашият свят. Онзи свят не е свят на спорове. Ако влезете в онзи свят, няма абсолютно никакъв спор между хората, кой е богат и кой е сиромах, не съществува. Въпрос за болни и здрави не съществува, за учени и невежи не съществува. Там всеки е доволен от положението, което има. Всички са доволни и всички имат преизобилно. Там не може да се намери един човек, който да не е доволен. Всеки е готов да услужи в дадения случай комуто и да е, без да му вземе полица. В онзи свят не канят на гости, не пращат покани да кажат: „Елате ни на гости.“ В онзи свят и рандевута няма, угощения няма, балове няма, няма хора, както в този свят. На мястото на нашите хора има нещо много по-хубаво, отколкото ние предполагаме. Как да ви го опиша? Аз на една риба описвам човешките хора. Как аз ще ѝ ги представя? Десет, двадесет риби могат ли да се хванат, както хората. Ако ви представям какво е забавлението в онзи свят, то е само за един контраст. Аз не искам да ви представям онзи свят, достъпен за вашите умове. Ако го направя достъпен, вие ще имате представа като за този свят. Онзи свят е недостъпен за човешките умове, но е достъпен за човешките сърца.

Слушате един човек невежа, но след като обикнете този човек, имате друго отношение, приятно ви е той да дойде, да се разговаряте. Като го разглеждате само с ума си, виждате, че не е за поглеждане. Като го обикнете, като се образува една сърдечна връзка, този човек ви е приятен, не мислите дали е свършил университети, от какво произхождение е, намирате какво да се разговаряте. Следователно отношенията са различни. Има отношения, които се дължат на нашия ум, има отношения, които се дължат на нашето сърце. Следователно отношенията на сърцето всякога са по-трайни, отколкото отношенията на ума. Не че аз не оценявам ума, но казвам, за вътрешния свят – понеже човек всъщност живее във вътрешния свят – сърцето е необходимо. Сегашните хора трябва да изявят своите сърца. Туй, което те наричат чувстване, не е чувстване. Ако ти се сърдиш по десет пъти на ден, ако ти плачеш, ако ти се тревожиш. Под думата чувство аз разбирам едно вдъхновение, сила, мощ. То е човекът. То е един импулс – сърцето, което преодолява всички мъчнотии. Човек, който има силно сърце, него болест не го хваща, хрема не го хваща, беднотия не го гази, дяволът не го гази, никой не го гази. Знаете ли на какво мяза един човек, който има едно силно сърце? Аз да ви обясня.

Един български анекдот ще ви разправя. Един мъж имал една жена много упорита, много своенравна. Един ден той искал да я тури в кладенеца. Не че това, което той мислил, е право, не е право, но един ден той я турил в кладенеца и казал, че това е право. Оставил я той и след половин час вижда – един дявол бяга от кладенеца. „Защо бягаш?“ „Една жена дойде и ми побеля главата.“ „Аз десет години живея при нея.“ Сърцето на тази жена е такова, от което и дяволът побелява. Аз не говоря за упрек. Тази жена убеждение има, накарала дявола да излезе вънка. Тя казва, че не може да признае, че това, което мъжът ѝ казва, е право. Има знание. Тя казва: „Аз съм главата.“ „Никаква глава не е“ – казва мъжът. Мъжът е направен от кал, има божествено дихание, а жената е направена от реброто на мъжа. Жената казва: „Ти не си глава, но онзи, който те направи, той е главата. И двамата трябва да се подчиняваме на онзи, който ни е направил. – Жената казва – аз съм твоето ребро, значи без мене не можеш да дишаш.“ Мъжът като остане без жена, той не може да диша, вцепени се, иска да умре. Като му турят реброто, той се сепне, казва: „Има кой да шета вкъщи.“ Тия последните ребра, които Господ извади, той извади най-меката страна на човека, да го направи зависим от жената. Понеже, ако не беше го направил, той нищо не би направил за жената. Но понеже е вложил всичкия си живот, най-хубавото у мъжа, той като погледне, казва: „Какво да направя?“ Поклати си главата. Сега мъжът казва: „Тя жената е взела, поне по-кратко да бъде.“ Под думите жената е взела подразбирам – умна е тя. Възможно е, тя е взела, умна е тя, но гледай, като я хванеш, да не е по-умна от тебе, че някой ден да не ти направи някоя беля.

Сега да дойдем до същественото. Някои от вас мислите, че сте мъже, а други – жени. Не мислете, че сте нито мъже, нито жени. Мъж си само тогава, когато в тебе преодоляват светлите мисли, светлите чувства и един възвишен живот. Само тогава си човек. А пък жена си само тогава, когато можеш всичко, което имаш, да го туриш в действие, да създадеш един свят, да го уредиш отвътре. Какво ще ми кажеш, че си жена. Ако може да устрои нещо, жена е това. Ако един мъж нищо не може да създаде, той не е мъж. Ако мъжът нищо не може да създаде и ако жената нищо не може да уреди, де е мъжът или жената?

Така ние трябва да разбираме. Търсим сега къде се крие причината, де се крие нещастието на хората. Нещастието на хората се крие в много причини. Ние не може да ги премахнем. Има причини, които са вън от нас, но те не са достъпни да се занимаваме. Но има причини за нашето нещастие, които зависят напълно от нас. Че някой водопад пада, то е вън от мене. Но ако се хвърля във водата на този водопад, причината е в мене. От мене зависи. Аз може да се кача на някой планински връх, тази планина няма да слезе, но аз мога да се хвърля от този връх, причината е у мене. Когато нещата не стават тъй, както ние искаме, когато аз искам да се самоубия, аз съм слушал мъжа. Като не им върви, казват: „Аз искам да се самоубия.“ Жената иска да се самоотрови. Въпросът с убийство, с отравяне, с обесване не се разрешава. Той е един от най-лошите методи. Наместо убийството се иска силна мисъл. Наместо отравянето ще дадеш едно силно чувство в тебе. А когато искаш да се самоубиеш, ще кажеш: „Аз съм дошъл в света да създам нещо, затова съм изпратен. Туй, което ми е определено да го направя, аз ще го направя.“ Тогава мисълта, която мога да ви дам, е следната. Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Тази мисъл трябва да бъде и за млади, и за стари. Под думата свобода аз разбирам следното. Свобода наричам само това, което може да ви освободи от всички несгоди на живота. Само тогава си свободен. Ако туй, което носиш в себе си, може да те освободи от всички несгоди, да те направи съвършено свободен, туй се нарича свобода. В това отношение всички хора имат вече туй дадено. Всеки от вас може да бъде така свободен. Че каква е тогава идеята в този Бог, в когото вярвате? Ако вие вярвате в него и казвате: „Аз вярвам в Бога“, ако ти не си свободен, питам, къде е твоята вяра. Ако ти вярваш в Бога, и всичките болести те газят, всичките несгоди те газят, ако ти вярваш в Бога, и сиромашията те гази, какво те ползва тази вяра, какво те ползва това слънце. Ако при това греене на слънцето ти умираш като един обикновен човек, няма никаква полза.

Всеки човек има в себе си една философия. Всеки човек чрез своя живот образува една особена форма, в която слънчевите лъчи се пречупват в него по особен начин. Тези лъчи, като се пречупват нехармонично, те намаляват неговия живот. Ако неговите мисли бяха тъй хармонични, ако неговите чувства бяха тъй хармонични, ако неговата воля беше тъй завършена, то слънчевите лъчи биха предали едно благотворно влияние. В това отношение е необходимо всичките хора да се съберат: двама или трима, или четири души, да се споразумяват, хармонично да мислят, да не виждат известен дефект. Някой път вие казвате: „Той има много недостатъци.“ Вие престанете да мислите за недостатъците на хората. Недостатъкът, за който ти мислиш, един ден той ще ти стане наследствена черта. Не мисли за недъзите на хората. Мисли за хубавото, за да ти стане то наследство за тебе. Търсете в хората доброто, у тях има една божествена страна, дръж ума си в нея. Защото, ако ти мислиш зле за другите хора, най-първо, ти ще пострадаш, след това ще пострада онзи, за когото ти мислиш. Вие няма да бъдете толкова глупави.

На един от австрийските императори един астролог му предсказал, че много голямо благо ще му се случи. Та не се случило, както астрологът предсказал. Той го повикал на угощение и турил трима души да го убият. Той го попитал: „Кажи ми кога ще умра.“ Той му казал: „24 часа след моята смърт.“ Императорът турил трима души да го убият, но като му казал така, той казал: „Оставете го да си върви.“ И вие трябва да бъдете толкова умни, колкото този астролог. Зависи от вашия ум, който имате на разположение. Зависи от вашето сърце, което имате на разположение. Зависи от вашата воля как ще работите. Не считайте всичката деятелност туй, което сега се проявява и в училища, и в църкви, навсякъде това е добро. Но има една страна неразбрана. Има една страна неразбрана, религията има една страна неразбрана, общественият живот е неразбран. Мъжете са неразбрани, жените са неразбрани, децата, всички живеят в един неразбран свят. Светът трябва да се разбира. Разбиране трябва между всичките хора. Трябва една философия положителна за обяснение. Казвате: „Този не мисли право, онзи не мисли право.“ Но и онези, които право мислят, и онези, които криво мислят, резултатите са едни и същи.

Та казвам, само един светъл ум, само едно светло сърце, само една благородна воля у човека е в сила да го извади от сегашното положение. Понеже има около нас един свят разумен, на който, ако ние знаем как да говорим, този свят направо ще отвори всичките свои благословения. Ще кажете: „Как тъй?“ Ще кажете: „Ако детето се роди живо, майката веднага отваря своите обятия, прегърне го, служи му; но ако то се роди умряло, тя веднага го погребва.“

Ако ние мислим, ако ние чувстваме, ако ние имаме воля, ние се раждаме живи. Ако ние не мислим, ако ние не чувстваме, ако ние нямаме воля, ние се раждаме умрели. Тогава светът ни погребва. Ако искате да бъдете посрещнати, трябва да мислите добре, трябва да чувствате добре, защото в мислите, в чувствата, във волята е раждането на човека на земята. Всеки човек, който е роден, майка му и баща му ще бъдат около него, братята и сестрите, и всичките хора ще имат неговото благоразположение около него.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и шеста неделна беседа
11 юни 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Надеждата ти

Най-често използвани думи в беседата: има, може, свят, аз, човек, всички, хора, сега, години, мисли, живот, земя, чувства, казва, ден, жена, съм, имат ,

 Неделни беседи , София, 11 Юни 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 24 глава от Притчите.

Тези хора са живели преди хиляди години, по съвсем друг начин са изказвали мисли, които имат значение и за днес. “Надеждата ти няма да се отсече.” Кога, при какви условия? Понякога ние се чудим кои са причините за нещастията, които ни сполетяват. Съвременните хора обясняват причините на болестите. Социолозите обясняват причините за икономическите кризи, обясняват произхода на войната, причините за земетресенията, обясняват органическото развитие, но всичко си остава необяснимо, защото всичко се мени. Както шивачът, който се е научил да шие детски дрехи, се затруднява когато трябва да крои дрехи за възрастни, и ние имаме знания като за малки деца, само на дребно кроим. А онези, които кроят на едро, не знаят как да кроят на дребно.

Противоречията, които съществуват трябва да се обяснят. Съществува едно вътрешно противоречие, и в сърцата на богатите, и в сърцата на сиромасите, и на силните, и на слабите, и на простите, и на учените. Като четем съвременната литература, поети, социолози, държавници, свещеници, всички констатират, че има противоречие. Хиляди лекарства са създадени и хората пак боледуват. Например, против косопад какви ли не лекарства има. Хванал го някой лишей, пак лекарства. Едно време имаше панацея пенкелер. Каквато болест имаш, като вземеш няколко капки пенкелер, работата се оправя. Този, който лекува болести, открива и лекарства да ги лекува, а болестите още съществуват. Чудно е, че лекарите, които лекуват болестите, умират, а болестите още продължават да съществуват. Проповедниците, които проповядваха на хората, умират, а тези, които правят грехове още съществуват. Питате: Защо светът е създаден така? Всеки задава този въпрос, но е трудно да му се отговори. На някои въпроси не може да се отговори, понеже светът прогресира. Днес ако отговориш на въпроса, на другия ден ще намериш, че отговорът не е убедителен. И най-добрият математик може да се затрудни от някоя задача и да не я реши. Има задачи, които не се решават така лесно.

В стиха се казва, че “надеждата няма да се отсече”, но тогава, когато си мъдър. Ние считаме мъдростта достояние само на хора с изключителни способности, като че богатството е достояние само за особени хора, а за простите и невежите не е. Тази е една от вашите грешки. Единственото достъпно нещо за всички хора това е мъдростта. Всеки един, който не е придобил мъдрост, той е осъден на смърт. Ако потърсите причината за смъртта, ще разберете, че в органическото царство ако мъдростта отсъства само за един момент, смъртта е едно естествено последствие. Където мъдростта присъства, животът е последствие. Когато идва страданието, причината е, че мъдростта отсъства. Където има радост и щастие, мъдростта присъства, както и да го обясняват другите, за мене само това е обяснението. Ако аз проповядвам една истина, само когато я приложа, когато я опитам и тя дaдe резултати, тогава е истина. Ако ти вложиш мъдростта в света, тя ще те освободи от всички страдания, ще те освободи от всички лишения, от всичко ще те освободи. Има философи на невежеството, които питат: Кой е създал Господа? Това са първокласни невежи. Какво разбират под думата създаване? Щом става въпрос, кой го е създал, значи има някой, който е създал Бог. Няма какво да питат, и Бог е едно последствие като тебе. Ако ти искаш за един Господ да знаеш как е създаден, то е едно последствие. Щом е последствие, то има причина. Тогава и в науката на причината има причина, на причината пак причина. Вие се намирате в положението на онзи цар, който искал да му се разкаже една приказка без край. Начало да има, но край да няма. Явявали се много разказвачи, философи, разправяли ден, два, три, седмица, месец, три, година и свършвали и нямало какво да разказват. Всички фалирали и били наказани, че не могат да разкажат такава приказка. Най-после явил се един и казал: Аз ще разкажа една приказка без край. Царят му казал: Внимавай, че ще намериш затвора, ако не можеш да ми разкажеш. - Бъди у верен, аз намерих тази тайна. - Хубаво, започни. - Царю честити, имаше едно време един цар велик като тебе. На този цар земята му роди жито, и той направи един голям хамбар и събра в него всичкото жито. Когато зидарите съграждаха хамбара, остана една малка дупка, през която един щурец взе едно зърно и го изнесе навън. После втори път се върна и взе друго зърно. Царят попитал: Какво стана след това? - Чакай да изнесе всичкото жито, тогава ще ти кажа края на приказката.

И ние се намираме в положението на този цар, който чакал да извадят житните зърна от хамбара. И ние очакваме да станат дълги работи. С милиони години ще чакаме и житото няма да бъде изнесено от хамбара. Но така въпросите не се разрешават. Животът има една практична страна, която е достъпна за всички възрасти на човешкия живот, достъпна за цялото органическо царство. Аз наричам мъдрост само това, което е достъпно за всички. Тогава човек ще влезе в областта на този свят, където има съответствие между всички елементи, които го заобикалят. Отношение има между светлината и човека, между въздуха, почвата, органическите сили, които работят в човека. Отношение има между неговата мисъл, чувства и целия органически свят. Ние, съвременните хора живеем в три свята. Единият свят е на завършените резултати, това е материалният свят. Другият свят е на силите, аз го наричам свят на силните чувства. И третият е светът на философите, или свят на светлите мисли. Човек е сплетен с тези три свята, всеки човек е сплетен от мисли, чувства и от завършени резултати. Всяка клетка, която влиза в устройството на човека, тя е резултат. Ти имаш една клетка, която е свързана с разумните същества, но не знаеш точно къде е и коя е, следователно ти не си господар на тази клетка. Ако един ден ти не постъпиш както трябва, този резултат ще бъде отнет от тебе. Ако не постъпиш разумно с тялото, Бог, който е направил тялото, може да го вземе. Ти си в зависимост от тялото. То е един капитал, даден ти да функционираш. Ако ти не постъпиш разумно и правилно с твоето тяло, ще изгубиш капитала си и ще престанеш да живееш на земята. Някои казват, че човек умира и отива в друг свят. Не, щом на земята не можеш да живееш и в другия свят не можеш да живееш. Казвате: Да напуснем този свят. Вие никога не можете да напуснете този свят. Вие живеете едновременно в трите свята. Абсолютно невъзможно е да живеете само в един свят. Някои искат да ме убедят, че само на физическия свят има живот. Това е глупост. Други искат да ме убедят, че само в другия свят има живот. Това е втора глупост. Трети искат да ме убедят, че само в мисълта има живот. Това е трета глупост. Истината е, че ти можеш да живееш в трите свята едновременно. Всяко живо същество, колкото и да е малко, колкото и да е нищожно, то е оплетено от известни мисли, от известни чувства, от известни постъпки или действия. Известна част от тази материя то съдържа в себе си. Това е един капитал даден в живота.

Вие разбирате особено живота и казвате на младежите: Вие гледайте да си поживеете. На старите казвате: Вие гледайте да си починете. Това не е никаква философия - за стария да си почива, а за младия да си поживее. Това, което хората казват, че младият трябва да си поживее, аз го тълкувам така: младият да направи грехове. А старият да си почива, значи старият да ги изплаща.

Най- разумно е да не влизате в стълкновение със себе си. Това, което имате, оттам започнете. Не се влияйте от окръжаващите хора. Всякога започвайте от себе си. Защото ако ти започнеш да разрешаваш живота по примера на някой друг човек, когото изследваш, ти не знаеш как е създаден този човек, какво е неговото положение. Ти може да мислиш, че си щастлив. Една бедна госпожа, религиозна жена от град Търново ми разказа следното. Отишла тя при една светска жена, не религиозна, но богата - всичко имала, всичко било разкошно, децата й - здрави, тя - весела, бодра и си казала: Виждаш ли, тази жена никак не се моли на Бога, а Той всичко й е дал, пък аз по три пъти на ден се моля и не ми върви. Тъкмо мислех да я питам как е придобила всичко това, как й е провървяло и тя ме Въведе в една стая и ми разказа някои неща от своя интимен живот. Тогава разбрах, че съм по-щастлива от нея. Сега няма да ви разказвам какво й е казала, но тя й е признала, че не е щастлива. Тази светска жена била умна. Искала да я избави от едно заблуждение. Тя й казала: Ти имаш една истина, която не съзнаваш. Аз имам само външен живот, но вътрешен нямам, а ти имаш вътрешен живот, външен нямаш. Два противоположни полюса сме. Аз съм нещастна отвътре, а ти си нещастна отвън. Ти си нещастна, защото си останала бедна външно, а аз съм нещастна, защото съм останала вътрешно бедна. Значи в света има два вида нещастни хора. Едните ги наричаме богати, те са нещастни отвътре. Другите са нещастни отвън, тях наричаме сиромаси. Сега всички искаме да бъдем като богатите хора. Какво ще ти даде богатството? Богатството ще ти даде условия да станеш учен човек, силен човек. Но богатството ще ти даде възможност да умреш с най-позорната смърт. След като умреш при твоето богатство, ще дойдат най-големите червеи да те изядат. Червеите ще изядат един беден човек за две-три години, а богатият ще го безпокоят 50 години. Сега няма какво да ви доказвам. Който не вярва на думите ми, да ги провери. Аз говоря за фактите на нещата. Сиромахът го безпокоят червеите две години и се свършва, а богатият 50 години. И най-големият ад не е страшен, онзи огън не е страшен, но когато влезеш в гроба и почнат да те безпокоят тези червейчета - твоите братя, тези малки дяволчета със своите копачки, които всеки ден теглят, пo-страшен дявол от тях няма. Сега ни заблуждават с онези големите дяволи, които не съществуват. Аз не разбирам голям и силен по форма. Една кибритена клечка е ужасен дявол. Ако го поставиш някъде може да вдигне цял град, може да вдигне цял параход. Малка е, микроскопична е, но съдържа голяма динамическа сила. Някога една граната може да падне и да не произведе такъв резултат. Някой голям камък може да падне и няма да произведе резултата, който малкото камъче може да произведе, като падне в окото ти. От него може да ослепееш.

Не мислете, че аз искам да ви настроя песимистично с тези обяснения. Аз не гледам песимистично на живота. Песимизмът е идвал много пъти на гости при мен, разговаряли сме се. Отличен философ е той. С много учени съм се разговарял, толкова много има в Европа. На песимизма всякога му липсва нещо. Оптимизмът всякога има нещо. На песимизма като му дадеш това, което има оптимизма, той става оптимист; като отнемеш от оптимизма, той става песимист. Ролите се сменят. Аз наричам оптимизма и песимизма актьори на сцената. Те играят различни роли. Песимизмът е забогатял, оптимизмът е осиромашал. Осиромашал набожният, станал безбожник. Защото всички сиромаси са все безбожници. Богатите хора са все набожни. Те са хора на реда и порядъка, законите спазват. Сиромахът краде, уж работи, но все гледа да бръкне някъде. Сега като говоря така ще кажете: Не е ли обида за сиромасите? Че кой от вас не е крал? Да се разберем: Кой не е крал в трите свята? Може на физическия свят да не си крал, но виждаш една мома, една жена - под жена разбирам някакво желание. Всяко желание е някаква съблазън, която в умствения свят може да е. Кой от вас не е мислил да вземе една книга, да я препечати и да си постави името? Кой от вас не е пожелал да бръкне в една каса, да вземе и да си направи нова къща? Кой от вас, като ученик не е желал да бръкне и да намери тефтерчето на учителя и да поправи бележката си, както иска. Аз имам цяла статистика в това отношение. Във варненската гимназия един учител имал шкаф в класната стая, където държал бележника си. Учениците отворили шкафа, взели бележника му и после учителят гледа - все шестици. Чуди се той кой ли ги е написал така майсторски, че да не може да разбере, кои са истинските. Но си мълчи. След като си поставили тези високи бележки, учениците знаели ли са повече? Някои минават за способни ученици, но въпросът с това не се разрешава. Много въпроси са останали днес неразрешени. Тогава защо ни са сегашните религии, ако те не ни дадат нещо? От хиляди години учителите на всички религии са изнасяли една истина, от който нищо не е останало. Това, което Христос е учил, не се проповядва. Ако Той дойде и види съвременната култура, ще се учуди на гениалността на хората, които от това, което Той не е говорил са създали много нещо, а от това, което е говорил, не са създали нищо. Ако дойде Буда и той ще се чуди на будистите. Ако дойде Мойсей и той ще се чуди. Ако всички учители дойдат, ще се чудят на гениалността на човечеството, че от нищо са създали нещо, а от нещо нищо не са създали. Някои ще кажат, че това е проповядвал Христос. Че досега никой не се е спрял да обясни стиха, изказан от Него: “Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.” Ако е възможно да се изяви, какъв резултат ще има? - Светлина ще имаме, топлина ще имаме и плодове ще имаме. Ако слънцето грее, ако има съответствие на климата и растенията, ще има плодове. Но ако светлината не се явява, какви ли ще бъдат резултатите? - Оскъдност. Коя е причината за това ожесточение? Нима мислите, че днес християнските народи не са културни? - Културни са, но те нямат по-хубав закон, отколкото някога са имали. Животът не се е изразил в приложение. Има нещо, което не е изпълнено, но което трябва да се изпълни.

Има едно противоречие. Как ще си обясните, че малкото дете до втората-третата година слуша майка си, а като стане на 21 години детето казва на майка си: Ти си много проста. Това дете, което тя е родила, й казва: Много си изостанала, много еснафски гледаш. Казвам: Откъде се роди в сина това противоречие за майката, че е еснафка? Синът е мъдрец, майката трябва да разбере какво значи еснафка. Синът казва: Ти нямащ морала на съвременните хора, ти не разбираш живота така, както ние младите го разбираме. Едно време вие го разбирахте по един начин, а ние сега го разбираме по друг начин. Няма никакво противоречие. Възможно е младите да разбират живота по друг начин. Може старите да са вървяли по планините, а младите да вървят по полето - има голяма разлика в хода и енергията, които са идвали. Ще имат и две различни опитности. Единият е път на планините, а другият е път на полетата. Ако човек живее в планинските места, той има друг живот. Ако живее в полетата, овчар може бъде. Следователно, ако бащата е бил планински човек, а синът е бил човек на поляните, какво различие има между баща и син? Има едно съотношение, едно съответствие между планините и поляните, но те не са в разрез, защото ако не са планините, полето няма да бъде плодородно. Именно планините служат за кондензатори, откъдето се изпраща енергията. Всички планини, които съществуват по лицето на земята, определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, хората бяха принудени да издигнат пирамиди като високи места, за да създадат вдъхновение на човешкия дух. Винаги в планинците има едно желание да слязат в полетата. Сега съответствието е в това: Планинският живот това е животът на ума, а животът на полето, това е човешкото сърце. Изходният път от планините, това е човешката воля. В това има съответствие. Ако можеш да направиш връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им, това което си добил тогава, ти ще разбереш и съответствието, в което се заключава порядъкът в природата. Например, съвременните хора не се интересуват ни най-малко от това, в какво направление текат българските реки. Ако някой се заеме да изучава течението на реките, в много отношения може да се коригира възпитанието, което хората сега имат. Трябва да изучавате склоновете на планините, накъде са обърнати, какво отражение дават на полето. Не мислете, че Витоша не оказва известно въздействие на хората. Източната, западната, южната и северната страна оказват различно влияние в живота на хората. Ако изучавате планините, които ограждат Софийското и Самоковското полета, а също и Мусала, ще разберете, че те оказват различно влияние в живота на хората в тези полета. Всички хора, които живеят тук, имат високо мнение за себе си. Ако разглеждате устройството на черепите им, то отговаря точно на тези влияния на хората, които живеят в Самоковското и Софийското поле, личните им чувства са развит и както у англичаните, те имат високо мнение за себе си. Те са като Мусала, който се намира в една епоха на снишаване, на понижение, следователно, има един елемент, който руши. И у българите има такъв елемент. Българинът, възрастен или млад, където и да отиде, ще извади ножа и ще започне да дяла стола, на който е седнал. Ще накълца кората на някое дърво или ще ритне някой камък. Излезте из българските гори, ще видите как са накълцани дърветата. Той иска да прави нещо, но не му идва на ум, че това дърво ще изсъхне. Или ще си напише името, ще го вреже в кората на дървото. Аз съм виждал дървета отгоре до долу изписани. За 20 години името му е написано - еди-кой си Стоян от село Сапарево. Това са лични прояви, които говорят за един атавизъм в човешкия развой. Например, съвременните хора и в Америка и в Англия и в Русия и във Франция и в Германия - навсякъде, трябва да се освободят от един атавизъм, от идеи вложени преди хиляди години. Хората искат сега да ги изразят, а за тези идеи няма условия. Сегашните хора, при цялото си желание да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, водят усилена борба за забогатяване. Това не е желание на сегашните хора, това са много стари идеи, които сега се развиват. Тогава не са имали условия да ги развият, сега ги изразяват, а е невъзможно. Сега е настанала есента на тази епоха. Следователно, преградите ще си останат прегради. Всички планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите мамонти. Като се е изменила оста на земята, северният полюс се е променил, изгубил е своята тропическа топлина и всички тези животни са измрели. По същия начин всички тези грандиозни идеи, замисли и желания, ще бъдат пометени както тези големи животни. Ще остане само дребосъкът. Това е само предположение. Бъдещето ще си каже думата, вярно ли е или не.

Сега светът навлиза в една нова епоха. Не е големината и формата, които дават цената на нещата. Защото има две идеи. Някой има голяма глава. Не е големината на главата, а съответствието на главата с организма; не много голямо лице, но лице организирано; не много голямо тяло, но добре организирано. В дадения случай тези неща са потребни на човешкия дух. Не големите тела, не големите глави, даже сегашният мозък, който човек има е много голям, той не може да го използва. Статистиката доказва, че ако човечеството е съществувало десет хиляди години, цялото знание, което е придобило може да се напечати в 90 книги като Библията. Това знание ако се напечата в човешкия мозък, ще остане място за още 999 такива книги. Каква огромна част от човешкия мозък не е обработена, какви скрити сили има човек. При това хората искат нещо повече. Какво друго може да им се даде? Те даже една десета не са обработили а искат повече. Повече ние не трябва да говорим, а и умният човек не трябва да се смущава. Когато се топят снеговете в планините, умният човек не трябва да се смущава от наводнения. Той не трябва да се смущава от земетресения, не трябва да се смущава от войни, от болести, от нищо не трябва да се смущава. Вземете най-големите противоречия, които съществуват. Лятно време станеш сутринта, бурята вдигнала вън цял орляк прах в пространството. Който не разбира ще каже: Защо е този прах? Този прах природата го използва. Около всяка малка прашинка се натрупват водни капки и така се образува дъждът. Следователно природата използва праха, който ние живите хора създаваме на земята. Един ден тя ще го вземе и ще образува дъждовните капки, ще полее растенията и ще каже: Отлични майстори са тези, което могат да създадат такъв ситен прах. Питам ви: Всички звезди, които сега виждаме на нашето небе, след хиляди години къде ще бъдат? На мястото им ще има други звезди, нали? Писанието казва, че звездите ще паднат. Значи предречено е, всички тези велики звезди, всички велики слънца и месечината ще изгубят светлината си, ще потъмнее цялото небе, ще се поколебае. Тогава ще дойде знанието на Сина човечески, който ще внесе нов ред и порядък.

Преди няколко дни една госпожа ми разказваше, че един англичанин от ред години изучавал Писанието и дошъл до едно откритие, че светът днес в 12 часа щял да се свърши. Ето, според него трябва да очакваме свършване на света. Ако сега не свърши ,все на някое число 12 ще свърши. Този човек е похарчил няколко хиляди долара да печата книги, че светът ще се свърши. И донякъде неговото твърдение е право. Той доказва, че светът ще се свърши за едни хора. Според неговата теория за милиони хора светът ще се свърши тази година. Четиридесет милиона души тази година ще заминат за другия свят, за тях Христос ще дойде. Но опасността е там, че на мястото на тези 40 милиона ще се родят други 50 милиона. Под думите свършване на света трябва да разбирате изгубване на ония условия, при които престъпността съществува. Това е свършек. Свършването на света всякога означава в Писанието изгубването на условията в тези три свята, при които известна престъпност може да живее или да се увеличава. Това е свършек на света. Следователно, в другите два свята тази година условията почти са се свършили, останали са само на земята. Според моите изчисления, тези условия и на физическото поле ще се изгубят, но след 300 години. Сега са последните условия за вършене на престъпления. След 300 години ако сте на земята, ще проверите това. Понеже в другите два свята това вече е станало, непременно оттам ще има и едно въздействие. В хората има пробуждане на едно по-високо съзнание. Вследствие на това въздействие, хората вече не могат съзнателно да вършат престъпления. Богати и учени, бедни и прости, всички съзнават, че трябва да се сложи край на тази ненормалност, която съществува. Има нещо, което ние не можем да изменим. Но хубаво е всички вие да възприемете новата религия. Вие сте се родили с нея, но досега не сте й обръщали внимание, време е вече да я проявите.

Какво разбирам аз под думите нова религия? Да предположим, че имаш едно малко красиво момиченце, което постоянно плаче. Нищо не го задоволява. Майката се вижда в чудо, като слугиня се върти около него от сутрин до вечер. Като стане на 14 години момиченцето вече не плаче, облича се хубаво, почва да пише и получава писма, станало е угледно, весело, с майка си се отнася много добре, почва да философства. Значи в нея се заражда една нова религия. В какво седи тя? Да се рои. Нали знаете рой какво е? Идете при един кошер, който се зароява. Чувате, че царицата пее своята царска песен и всички работници й пригласят. Като чуете тази песен, знайте, че кошерът е готов и на другия ден непременно ще се рои. Излиза старата пчела, а младите остават в кошера.

Следователно, да имаш един нов възглед, това не значи, че сега се раждаш. Тъй младата царица ще остане, а старата понеже има знание и мъдрост ще излезе да създаде новия кошер. Чудното е когато казвате, че трябва да създадете нова религия. Та сега младите не трябва да създават нова религия. Младите трябва да живеят в стария кошер. Младият може да яде и пие, на хорото да ходи, за него е позволено това. Но на стария не му се позволява. Младият трябва да бъде скромен, много да мисли преди да каже нещо. Младият и да се оцапа, позволено му е, но на стария не се позволява. Един млад човек може да прави много грешки, но на стария не се позволява, младият може да живее погрешно, но трябва да знае, че като остарее, трябва тогава да оправи грешките си. Той трябва да знае, че днес старите пчели заради него са излязли. Понеже един кошер се рои няколко пъти, следния път те трябва да излязат от кошера, за да останат по-младите на тяхно място. Следователно, ти ще дадеш ход на твоите стари мисли да излязат вън от тебе. Нека се роят. Не ги задържай, но новите нека останат в тебе.

Сега ще ви кажа нещо ново. Любовта не е за младите, тя е за старите. Аз съжалявам младите моми, че нищо не разбират, когато говорят за любовта. На старите трябва да говорят за любовта.Това е новата религия. Любовта е за старите, те ще излязат от кошера. Младите ще учат. Не трябва да си под- пушваме благородните чувства. Дай им ход, както водата блика от извора, така дай простор на своите чувства. Не всички, но изобилно да потекат от тебе навън твоите мисли, чувства, постъпки. Така е правилно. Ти ще реагираш върху сърцето, защото хората ще те критикуват, но така ще станеш неврастеник. Не подпушвай ума си. “Тъй както аз мисля и чувствам е право.” Не давай отчет никому защо мислиш така и защо чувстваш така. Никой не пита птицата защо хвърчи. Така е създадена. Защо пълзи змията? Така е създадена. Ако някой ме пита защо така мисля, казвам, че такова е моето естество, така мисля не мога другояче да мисля. Може да ви каже някой, че идеята за Бога е глупава идея. За онзи, който не вярва, може да е така, но не и за мен. вярата и безверието са две противоположности, които съществуват. Безверието е нощта на живота, вярата, е денят на живота. Аз така го разбирам. Казвам: Прав си, братко, защото ти си в нощта на своя живот. Един ден като изгрее твоето слънце, ще повярваш като мен, а един ден като дойде нощта за мене, може да стана безверник. - Прав си. Утре като изгрее слънцето, ще бъдеш вярващ. Вярата в Бога не е страничен въпрос. Вярата в Бога това е един принцип, вярата в Бога е основа на живота. Ти не можеш да живееш, докато нямаш тази вяра. Като говорим за Бога, ние разбираме извора на живота, като говорим за Бога, разбираме извора на мъдростта в живота. Като говорим за Бога разбираме извора на любовта в живота, но нещо необятно, непонятно за хората, тъй разбирам, а не формата, в която хората си представят Господа. Така може да изглежда човек, но не и Господ. Той е това, което всички хора във всички векове и всички религии без изключение са съзнавали като начало на всичко.

На този, който е придобил мъдростта в света, няма да се отсече неговата надежда. Надеждата е силата за постижение на всички блага в земния живот. Ако на земята нямаше надежда, нищо не можеш да постигнеш. Всичко на земята се постига само чрез силата на надеждата. Едно от качествата на надеждата е, че тя носи сила и здраве. Тя е господарка на живота. Ако ти нямаш надежда, никакво здраве няма да има. А щом човек не е здрав, той е осъден на постоянни несрети, страдания. Внесете надеждата в живота, или внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което желаете е постижимо и животът ви ще се промени. Не се съмнявайте в рамките на възможностите, които имате, и животът ви ще се подобри. Като казвам, че всичко е възможно за един организъм, разбирам това, което му е дадено. За птицата е възможно да хвърчи, за рибата е възможно да плува, а за човека е възможно да мисли. Следователно, всеки човек, който може да мисли, за него е възможно да има всички блага, които се съдържат в неговата мисъл. Сега вие ще кажете: Ние много пъти сме мислили за неща, които не са се сбъдвали. Не си мислил. Мисъл, която не е придружена с едно силно чувство и с една силна Воля, или с един възвишен стремеж, не може да се реализира. Например, ти казваш, че искаш да станеш богат, но сам се съмняваш и казваш: Ола белир - както казват турците. Преведено значи: Може да стане, може и да не стане. Един човек трябва да го поставят на тясно, за да види къде е истината. Един от турските султани искал да му кажат една лъжа, която той сам да я признае. Обещал голяма награда за онзи, който каже такава лъжа. Идва един и му казва, че майка му насадила едно паче яйце, но от него излязла камила. Султанът казал: Ола белир. Друг казвал, че дядо му сложил един косъм от брадата си и станал мост на Дунав, където минавали турците. - Ола белир. На всички казвал: Ола белир. Най-после двама души донесли един голям кюп. Ако се напълни със злато, най-малко един тон злато трябва. Единият казал: баща ти едно време беше във война с Русия и не му стигнаха парите. Той взе на заем от баща ми, но не ги върна. За доказателство нося този кюп. Султанът казва: Не може да бъде. Защото, ако каже “Ола белир”, другият ще му каже: Напълни тогава кюпа. А щом е лъжа, трябва да му дадат наградата.

Има нещо, което е вложено в човека и което днес може да стане. Ако ти днес търсиш най-необходимото в живота си, трябва да започнеш с най-същественото за тебе. Ако си музикант, ще насочиш своите силни мисли и чувства към музиката, за да станеш истински музикант. Художникът трябва да започне със своите силни чувства, професорът трябва да започне със своите силни чувства, орачът трябва да започне със своите силни чувства, всеки трябва да започне с онова, с което е роден, но не и с това, което няма в себе си. Защото ако започнете с това, което ви е дадено, вие след време ще постигнете и други ваши желания. Но затова е нужно да създадете в себе си една благо- приятна атмосфера. Най-напред човек трябва да се освободи от всички онези криви мисли и чувства, които създават атмосфера, която отблъсква самия човек. В тази атмосфера човек боледува. Ще създадеш около себе си една аура от светли мисли и чувства при каквито условия и да си. Ако ти се поколебаеш в усилни времена, силата ти е малка. Значи, ако се колебаеш в мъчнотии, силата ти е малка. Не пресилвай условията. В един ден не можеш да добиеш всичко. Може да чакаш 10 години, цял живот за да реализираш една своя мисъл или едно свое желание. Не трябва да бързаш, но да знаеш времето - часът, годината, месецът когато нещата ще се реализират. Това е точно определено. Ти ако искаш да бъдеш здрав, можеш да бъдеш, но само тогава, когато действат ония лъчи, които носят слънчевата енергия. Чудни са хората, когато искат да бъдат здрави. Здравето почива на един велик закон. То почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката на човека. Следователно, ако ти свържеш тази жлеза със слънчевите енергии, да знаеш кога изтичат тези енергии, ще имаш резултат. Защото всеки ден има прилив и отлив. Трябва да знаеш кога е приливът и кога отливът. Всякога и навсякъде стават тези приливи и отливи на слънчевата енергия в малки и големи периоди, но трябва да ги знаеш, за да ги използваш. Съвременните учени едва сега започват да изучават приливите на слънчевата енергия, от която ще добием жизнен елексир. Индусите имат цяла наука за праната, създадоха цяла теория, но малцина са, които я разбират, повечето се заблудиха. Индусите също умират рано, дълго живеят само техните адепти. Те живеят в планините, някои достигат до хиляда години, но тях никой не ги е видял. Твърди се само. Всеки човек, който може да постави тази своя жлеза в контакт със слънчевата енергия, той може да живее на земята толкова, колкото иска. Засега даже ако ви дадат да живеете хиляда години, вие сами ще пожелаете да напуснете земята, земята ще ви бъде много прозаична, ще трябва да минете в другите светове. Земята е резултата. Светът на чувствата е по-красиво място. А мисловният свят е още пo-красив. Но след като преминете през тези три живота, пак ще поискате да дойдете на земята. Във всеки свят ти ще живееш толкова, колкото е необходимо за твоето развитие. Някой път на земята ще дойдат същества, които ще те изпъдят да се върнеш у дома. Те ще те върнат тъй, както момата връщат при баща й. Ще те върнат така, както бащата изпраща детето си на училище. То се е заиграло, а бащата взема тоягата, подгонва го, а детето бяга. като се върне в къщи получава от баща си хубав урок. така е и с хората, които не се връщат навреме, а остават на земята малко по-дълго време отколкото трябва. И за тях има същото наказание. Защото баща ви е казал да се върнете у дома, а вие не искате да се върнете. Ако кажат на някой, че трябва да замине за онзи свят. той започва да плаче. Ще ви обясня защо плачете. Ако сега ви изпратят за другия свят, влакове няма, трябва да вървите пеш, а пътят е прашен, каменист. Ще дойде време когато ще си вземете билет, ще се качите на железницата и хайде на онзи свят - за няколко дни пътуването ще свърши благополучно. Сега хората не искат да умират, понеже няма още превозни средства за онзи свят.

За умирането вие трябва да имате съвсем друга идея. Това, с което са ви наплашили, то е едно грешно схващане. Болните имат едно понятие за живота, здравите друго. Учените имат едно понятие, простите - друго. Има едно понятие за света. което е достъпно за всички хора. Аз говоря за естественото понятие, което е основа на всички други съществувания, които човек има. Ако някой от вас иска да бъде здрав, той трябва непременно да свърже тази жлеза под лъжичката със слънчевите енергии. А ако иска да развие своя ум, той трябва да свърже тази жлеза със светлинните енергии, които идват от месечината и енергиите, които съществуват в мозъка. Понеже енергията, която мозъкът държи, е от съвсем друго поле. Умът на човека може да му служи само за този свят, но не и за другия. Ние с ума си познаваме този свят, а със сърцето си познаваме другия свят. Това, което умът иска, е вярно за този свят, но това, което умът мисли за другия свят, не е вярно. За вътрешния свят е вярно това, което сърцето мисли, а това, което сърцето мисли за външния свят, то не е вярно. Следователно, ние трябва да изучаваме духовния свят чрез силите на своето сърце. Без сърце ти няма да имаш истинско понятие за онзи свят. Той не е свят на предмети както нашия свят. Онзи свят не е свят на спорове. Ако влезете в онзи свят, ще видите, че там няма абсолютно никакъв спор за богатство между хората. Там този въпрос, кой е богат и кой сиромах, не съществува. Въпрос за болни и здрави не съществува, за учени и невежи не съществува. Там всеки е доволен от положението, което има. Всички са доволни и всички имат преизобилно. Там не може да се намери един човек, който да не е доволен. Всеки е готов да услужи в дадения случай комуто и да е, без да му вземе полица. В онзи свят не канят на гости. Там срещи няма, угощения няма, балове няма, няма хора, както в този свят. Вместо нашите хора там има нещо много по-хубаво, отколкото можем да си представим. Как да ви ги опиша? Ако на една риба описвам нашите човешки хора, как ще й ги представя? Десет, двадесет риби могат ли да се хванат както хората? Ако ви представям какво е забавлението в онзи свят, то е само за един контраст. Аз не искам да представям онзи свят достъпен за вашите умове. Ако го направя достъпен, ще си го представяте като този свят. Онзи свят е недостъпен за човешките умове, но е достъпен за човешките сърца. Когато обикнете един прост човек, вие променяте отношението си към него, приятно ви е той да дойде да се разговаряте. Като го разглеждате само с ума си, виждате, че не заслужава вашето внимание, но като го обикнете, като се създаде една сърдечна връзка между вас, този човек ви става приятен. Вече не мислите дали е свършил университет, от какъв произход е, намирате за какво да се разговаряте. Следователно, отношенията са различни. Има отношения, които се дължат на ума, има отношения, които се дължат на сърцето. Отношенията на сърцето Винаги са пo-трайни, отколкото отношенията на ума. Не че аз не оценявам ума, но той не е за вътрешния свят. Понеже човек всъщност живее във вътрешния свят, сърцето е по-необходимо. Сегашните хора трябва да изявят своите сърца. Това, което те наричат чувстване, не е чувстване. Ако ти се сърдиш по десет пъти на ден, ако ти плачеш, ако ти се тревожиш, това не е чувстване. Под думата “чувство” аз разбирам вдъхновение, сила, мощ. Това е човекът. То е един импулс на сърцето, което преодолява всички мъчнотии. Човек, който има силно сърце, него болест не го хваща, хрема не го хваща, бедност не го застига, дяволът не го гази, никой не го обижда. Знаете ли на какво прилича един човек, който има силно сърце? Ще ви обясня, като ви разкажа един анекдот. Един мъж имал много упорита и своенравна жена. Един ден той намислил да я пусне в кладенеца. Не че това било право, но той решил да се отърве от нея. Обаче, след половин час вижда един дявол да бяга от кладенеца. - Защо бягаш? - Една жена дойде и ми побеля главата. - Аз десет години живея с нея. Сърцето на тази жена било такова, че и дяволът се уплашил от нея. Аз не говоря за упрек. Тази жена имала убеждение и накарала дявола да излезе oт кладенеца. Тя не можела да се съгласи, че това, което мъжът й казвал, е право. Казва: Аз съм главата, никаква глава не е мъжът. Мъжът е направен от кал, има Божествено дихание, а жената е направена от реброто на мъжа. Жената казва: Ти не си глава, но Онзи, Който те направи, Той е главата. И двамата трябва да се подчиняваме на Онзи, Който ни е направил. Жената казва: Аз съм твоето ребро, значи без мене ти не можеш да дишаш. И наистина, мъжът като остане без жена, не може да диша, вцепени се, иска да умре. като му сложат реброто, той се съвзема, има кой да шета вкъщи. Тези последните ребра, които Господ извади, са най-меката страна на мъжа и това го направи зависим от жената. Ако не беше направил него, Той нямаше да направи и жената, но понеже в нея е вложено най-хубавото от мъжа, той казва: Какво да направя? Тя е умна. Възможно е да е умна, но мъжът трябва да е пo-умен от нея.

Сега да дойдем до същественото. Вие мислите, че някои то вас са мъже, а други - жени. Не мислете, че сте мъж или жена. Мъж си само тогава, когато в теб преобладават светлите мисли, светлите чувства и един възвишен живот. Само тогава си човек. А пък жена си само тогава, когато това, което имаш го поставиш в действие, за да създадеш един добре уреден отвътре свят. Какво ще ми казваш, че си жена. Ако може да устроиш нещо, жена си. Ако един мъж нищо не може да създаде и ако жената нищо не може да уреди, къде са мъжът и жената?

Така трябва да разбираме. А ние търсим сега къде се крие причината за нещастието на хората. Има много причини. Ние не можем да ги премахнем. Има причини, които са вън от нас и не са достъпни да се занимаваме с тях. Но има причини за нашето нещастие, които зависят напълно от нас. Че някой водопад пада, човек е вън от него. Но ако се хвърля във водата на този водопад и се удавя, причината е в мене. Аз може да се кача на някой планински връх, но ако се хвърля от този връх, причината е у мене. Когато нещата не стават така, както ние искаме, когато някой иска да се самоубие, той е слушал мъжа. Като не му върви казва: Ще се самоубия. Жената иска да се самоотрови. Въпросът с убийство, с отравяне, с бесене не се разрешава. Това е един от най-лошите методи. Вместо убийство, на човека е нужна силна мисъл. Вместо отравяне се изискват силни чувства. Когато поискаш да се самоубиеш, ще кажеш: Аз съм дошъл в света да създам нещо, затова съм изпратен. Това, което ми е определено, да го направя, ще го направя. Започнете следното: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Това важи и за млади и за стари. Под думата “свобода" аз разбирам само това, което може да ви освободи от всички несгоди на живота, само тогава си свободен. Ако това, което носиш в себе си, може да те освободи от всички несгоди, да те направи съвършено свободен, това се нарича свобода. В това отношение всички хора имат това. Всеки от вас може да бъде свободен. Нали вярвате в Бога? Ако ти вярваш в Него и не си свободен, питам: Къде е твоята вяра? Ако ти вярваш в Бога и всички болести те нападат, всички несгоди те газят, ако ти вярваш в Бога и сиромашията те напада, какво те ползва тази вяра, какво те ползва това слънце? Ако при това греене на слънцето, ти умираш като един обикновен човек, няма никаква полза. Всеки човек има своя философия. Всеки човек чрез своя живот създава една особена форма, в която слънчевите лъчи се пречупват по особен начин. Тези лъчи, които се пречупват нехармонично, те намаляват неговия живот. Ако неговите мисли бяха хармонични, ако неговите чувства бяха хармонични, ако неговата воля беше съвършена, то слънчевите лъчи щяха да му окажат едно благотворно влияние. За да се постигне това, е необходимо хората да се събират по двама, трима или четирима, но да бъдат в пълна хармония, да не виждат никакви недостатъци, защото мнозина от вас се занимават с това.

Престанете да мислите за недостатъците на хората. Недостатък, за който ти мислиш, един ден ще ти стане наследствена черта. Не мисли за недъзите на хората. Мисли за хубавото, за да ти стане поне то наследство. Търсете в хората доброто, у всеки човек има една Божествена черта. Дръж ума си в нея. защото ако ти мислиш зле за другите хора, то първо ти ще пострадаш, а след това ще пострада и онзи, за когото мислиш. Не бъдете толкова глупави.

Астрологът на един от австрийските императори му предсказал, че нещо много хубаво ще му се случи. Но то не се сбъднало. Императорът решил да го убие и наел трима души. Поканил го на угощение и го попитал: Кажи ми кога ще умра? Астрологът казал: Двадесет и четири часа след моята смърт. Императорът се замислил и освободил астролога. И вие трябва да бъдете толкова умни, колкото този астролог. Зависи от вашия ум и от вашето сърце, които имате на разположение. Зависи и от вашата воля, как ще работите.Всичко, което сега се проявява и в училища и в църкви е добро. Но има една неразбрана страна и в религията и в обществения живот. Мъжете са неразбрани, жените са неразбрани, децата, всички живеят в един неразбран свят. Светът трябва да се разбира. Разбиране трябва между всички хора. Трябва една положителна философия за обяснение. Казвате: Този не мисли право, онзи не мисли право. Но и за онези, които право мислят и които криво мислят, резултатите са едни и същи.

Само един светъл ум, само едно светло сърце, само една благородна воля у човека е в сила да го извади от сегашното положение. Около нас има един разумен свят, на който ако знаем как да говорим, той ще отвори за нас всичките свои благоволения. Ще кажете: Как така? Ако детето се роди живо, майката веднага отваря своите обятия, прегръща го, служи му. Но ако то се роди умряло, тя веднага го погребва. Ако ние право мислим и чувстваме и ако имаме силна воля, то значи, че се раждаме живи. Ако ние не мислим, ако не чувстваме, ако нямаме воля, ние се раждаме умрели. Тогава светът ни погребва. Ако искате да бъдете посрещнати, трябва да мислите много добре, трябва да чувствате добре, защото в мислите, в чувствата, във волята е раждането на човека на земята. Всеки човек, който е роден, майка му и баща му ще бъдат около него, сестрите и братята и всички хора ще го ограждат със своето разположение.

Беседа, държана от Учителя на 11 юни 1933г„ неделя, 10 ч.с., София-Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder