НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Законът на ограничението и законът на свободата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Законът на ограничението и законът на свободата

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, хора, има, всички, казва, закона, сега, бог, себе, мисъл, свобода, живот, дойде, любов ,

Общ Окултен клас , София, 7 Юни 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета първата глава от Посланието към Коринтяните.

В природата съществуват два велики закона, неизменни, общи за всички същества, без разлика. Единият закон е законът на абсолютната свобода, другият – закон на абсолютното ограничение. Никой не може да ги избегне. Когато човек постъпва разумно, той е в закона на свободата, никой не може да го ограничи. Когато постъпва неразумно, той е в закона на ограничението; там никой не може да му помогне. Защо е така, не питай. Досега никой не е отговорил на въпросите: Защо хората се раждат и умират, защо вярват и не вярват, защо ядат; защо се радват и скърбят. Много обяснения се дават на тия въпроси, но никой не може да обясни, как радостта се обръща в скръб, любовта в омраза. Това не може да подтикне човека да изяви едно или друго чувство, нито може да го унищожи. Това е самочувствие. Така се дохожда до идеята, че цялото не може да се разложи на своите части. То може само да се проявява, но не може абсолютно да се разложи на своите части. И човек не може да се разложи. Той може само да се проявява, и така частите се проявяват поотделно. Проявяването става в добро и зло, а също и съединяването става в добро и зло. Не говоря за химическото съединяване, дето отделните елементи представят нещо, различно по свойства от цялото. Двама души, мъж и жена, могат да се съединят; двама разбойника също се съединяват, за да извършат една работа. За да се осмисли земният ви живот, абстрахирайте се от сегашните си разбирания. Някой иска да разбере нещата отвън. Казвам: Колкото повече остарявате, толкова повече съзнанието ви се замъглява, докато най-после оглупеете.

Какво означава думата „оглупяване“? Когато иска невъзможни неща, човек оглупява. За всеки даден случай, две неща са възможни за човека: едното е положително, а другото отрицателно. Значи, възможно е да направиш нещо и невъзможно е да го направиш. Когато се намериш в положение, че не можеш да направиш нещо, откажи се от него. Че въпросът оставал неразрешен, нищо не значи. Така постъпва разумният. Например, искаш всички хора да мислят като тебе, или да бъдат добри като тебе. Това е невъзможно. Не можеш да заставиш човека да бъде добър или лош. Можеш да повлияеш на някого, но ако мислиш, че той ще върви в пътя, в който ти вървиш, лъжеш се. Слугата може да се кланя на господаря си, но в първия ден, когато вземе властта, той ще му покаже, доколко се е подчинявал. И синът се кланя на баща си, подчинява му се, но, като порасне, казва: Ако постъпваш с мене така, както досега си постъпвал, ще ти дам да разбереш. Той се заканва на баща си.

Днес всички хора – и светски, и религиозни се бият. Силният бие слабия; слабият бие по-слабия от себе си. Всеки иска да заповядва, да влияе на другите. Хората не си дават свобода един на друг. Който не иска да му влияят, сам не трябва да влияе на другите. Да влияеш, това значи да изразходваш енергията си напразно. – Слънцето не ни ли влияе? – Не ни влияе. – Бог не ни ли влияе? – И Той не ни влияе. – Защо? – Бог работи с любовта. Дето действува любовта, там има свобода. Любовта помага на хората, без да им влияе. Влияе се на слабия, а не на силния. Слабият има условия да се подава на изкушения и пороци, обаче, силният се справя лесно с тях. Силният разполага с много енергия, от която дава и на другите.

Религиозният казва: Толкова много се моля на Господа, но Той не отговаря на молитвата ми, нищо не ми дава. Ето, този светски човек не се моли, и всичко получава. Защо е така, аз давам следното обяснение: Религиозният става сутрин рано и започва да се моли. Че слънцето изгряло, той не обръща внимание. Прозорците му са затворени, и чистият въздух не може да проникне в стаята. Светският не се моли, но става сутрин рано, отваря прозорците, и в стаята му прониква светлина и чист въздух. Бодър и освежен, той отива на работа, и работата му се благославя. Ако чакаш ангел да слезе от небето и да отвори прозорците ти, много ще чакаш. Отвори прозорците, и светлината ще влезе, без да се молиш. Молитвата не е механически процес. Някой разглежда нещата механически и минава за идеалист. Друг мисли, че с насилие се разрешават въпросите. Не, насилието подразбира отсъствие на всякаква идея. Убийството подразбира отсъствие на всякаква идея. И в природата, между живите същества, има насилие, но това не е правилно. Единствен човекът е започнал да се обявява против насилието. Човешкият дух търси път да се освободи от насилието. Докато насилваш, и тебе ще насилват. Който си служи с насилие, не може да бъде господар на себе си. Ти се поддаваш на известни сили, както дилафът, който човек пъха в огъня. Казваш: Аз хванах огъня. – Не, ти си дилаф, други те пъхат в огъня. – Какво да правя тогава? – Ще се откажеш да служиш като дилаф. Ти не си дошъл на земята да бъдеш дилаф. Щом приемеш една отрицателна идея в себе си, ти се влияеш вече от хората. Омразата, съмнението, това са влияния от хората. Отслабваш, остаряваш, това става под влияние на хората. Ето защо, първо трябва да се освободиш от всички човешки влияния. И отрицателните неща в природата се дължат на човека. В това отношение, той е гениален. Леността, невежеството, сиромашията, болестите са създадени от човека.

Сиромах си. Защо? – Защото мислиш, че си такъв. Щом престанеш да мислиш за сиромашията, тя ще те напусне. Ако искаш да се освободиш от сиромашията, застани на онова място, на което Бог те е поставил. Всеки момент ти можеш да поставиш бент на водата, която тече, или да премахнеш бента. Всички имате бентове на мислите, чувствата и постъпките си. Те препятстват на вашата работа. Махнете тия бентове, да потекат водите свободно. – Трябва да мисля. – Отде ще дойде твоята мисъл? Човешката мисъл е под влияние на луната. Затова мисълта на човека лесно се раздвоява. Чувствата са под влиянието на слънцето. Казват за някого, че умът му е студен. Много естествено. Той се намира под влияние на луната. Умът поглъща голяма част от енергиите на сърцето, затова именно, той се повдига и засилва, а сърцето се понижава и отслабва. Студенината на човека се дължи на гордостта. Днес в света има студ около 30, 40, 50 градуса под нулата. Дето мине, горделивият замразява всичко. Който подчинява, заповядва на човека и го ограничава, е студен. Работили ли сте при 150° студ? При гордостта температурата се понижава до 270°. Когато се казва, че във физическия свят студът може да достигне до 270°, това се дължи на гордостта. Какъв живот може да има при такава температура? Казват: Човек трябва да има достойнство, да не се унижава. – Какво достойнство ще имаш на северния полюс? Достойнство има човек, само когато плодовете растат и зреят в него. Там, дето всичко е замръзнало, не може да става дума за достойнство. Смъртта е студът в живота. Произходът и се крие в човешката гордост.

И тъй, желанието на човека да стане господар, да заповядва на всички хора, да стане божество, е създало гордостта. Това е неразбиране на законите. Горделивият нищо не е дал на хората, а всичко изисква. Бог, Който е създал целия свят, е дал всички блага, от никого нищо не иска. Той не държи хората отговорни за това, което им е дал. Той е вложил любовта в сърцата на хората и ги оставил свободни. Щом се отклонят от Любовта, в тях се явяват омразата, вътрешното недоволство, което постепенно ги смразява. Работете върху себе си да развиете Божественото съзнание, което никога не се помрачава. Човешкото съзнание, обаче, се ограничава и помрачава. Най-малкият външен повод е в състояние да го помрачи. Тази е причината за промените в човека.

Аз говоря за неща, които добре познавам. Много неща зная аз. И вие може да ги знаете, но не правите усилия. Вие очаквате да ви дойде знанието наготово. Истинското знание е скрито във вашата душа. То ще излезе от нея, но работа се иска за това. Като ви наблюдавам, аз виждам всичките ви недостатъци, зная и причините за тях. Ето защо, няма нищо в света, което може да ме изненада. Виждам вашите стремежи, които още на другия ден след реализирането им, ще ви разочароват. Като се разочаровате, иде свършекът на вашия живот. – Ами после? – Ще се преобразите. Дето хората свършат, там ангелите започват. Дето ангелите свършват, там Бог започва. При това, човек започва добре, а свършва зле. Няма човек на земята, който да е свършил добре. Дето човекът свършва, ангелът започва. Наистина, ангелите започват зле, а свършват добре. Бог започва добре и свършва добре. Вие искате доказателства за това. Доказателствата са детински работи. Това значи, да ви поставя в магнетичен сън, т. е. в областта на илюзиите и, като се събудите, няма да намерите нищо пред себе си.

Стремете се към абсолютна свобода. Това значи да се радвате на свободата на всеки човек, на всяко живо същество. Можеш да очакваш нещо само от свободния. От ограничения нищо не можеш да очакваш.

Един лъв бил хванат в примка, дето прекарал цял ден гладен. Минал край него един човек и лъвът започнал да му се моли: Ще ти бъда признателен цял живот, ще си променя естеството, само да ме освободиш. Човекът извадил халката на примката и освободил лъва. Лъвът си разтърсил гривата и казал: Каква полза, че си ме освободил. Сега съм осъден на глад и ще те изям. Човекът се намерил в чудо и възразил: Слушай, ще питаме три същества, как трябва да постъпиш за направеното добро от мене. Ако те кажат, че трябва да ме изядеш, ще се подчиня на твоето желание.

Срещнали едно голямо куче и го попитали: Има ли признателност за направено добро? – Няма – отговорило кучето. Едно време, като младо, здраво куче, господарят ме използваше да му пазя стадото. Като остарях, той ме изгони от дома си. По-нататък срещнали един стар кон и го попитали: Има ли признателност за направено добро? – Няма признателност – отговорил конят. Когато бях млад, господарят ме товареше и ме гледаше добре. Като остарях и не можех повече да работя, той ме изгони. Най-после срещнали лисицата и я попитали: Какво ще кажеш, има ли признателност за направено добро? Тя отговорила: Не разбирам за какво ме питате. За да разбера добре работата, турете отново крака на лъва в примката и тогава ще се произнеса. Лъвът турил крака си в примката и останал там. Лисицата се обърнала към човека с думите: Глупако, върви по работата си! Лъвът е бил длъжен да отваря очите си. Щом ги e затворил, ще носи последствията.

Не освобождавай злото, затворено в тебе. Нека стои на мястото си. Ако го освободиш, първо тебе ще нападне. За да се справиш със злото, трябва да мислиш. Не че не мислиш, но ти се намираш под различни влияния. Болният оправя живота си по един начин, а здравият – по друг начин. Болният казва: Да мога да си хапна чорбица! Дано по-скоро ми донесат. Здравият не чака да му носят храната на крака. Той скача от мястото си, облича се набързо, запалва огъня и започва да си готви. Отде е дошла в ума на болния мисълта, че трябва да му услужват? Когато дохождат при мене гости, всички искат да ми услужват. Но аз зная законите. Няма по-опасно нещо от това, да ти услужват хората. Сам ще си услужваш, сам ще задоволиш изискванията си. Така ще пестиш времето си.

Вие искате да бъдете свободни, но друг да ви освободи. Това е стара философия. И досега още мислят, че Христос ще дойде на земята да освободи хората. Ако трябваше да ги освободи, Той щеше да направи това още преди 2000 години. Сега е почнало друго освобождение – вътрешно. Свободата е вътрешен акт на човешкото съзнание. А хората днес си въобразяват свободата по стар начин, но това става само по вътрешен път. Но и вие имате нещо, с което разполагате. Силата е в човешката мисъл. Има нещо, което може да пробуди човешката мисъл към работа. Какво е това, няма да ви кажа. Важно е да се пробуди човешката мисъл. Досега аз не съм видял нито един да е донесъл плод от своето дърво. Всички носите все чужди работи. Много пъти са ми донасяли баници с развалени яйца. Аз нищо не казвам, благодаря им. Не казвам, че зная коя кокошка е снесла яйцето. Но ти си крадец, искащ да се препоръчаш пред мене. Аз си записвам в моя тефтер: Блажена е тази кокошка, която е снесла яйцето; нещастен е човекът, които носи яйцето наготово. Когато даваш нещо, дай го от себе си; да извира то от твоето сърце и от твоята мисъл. Така вложена мисълта, тя възкръсва. Ние стоим пред две затворени врати. Истината е в затворените врати на човешката душа и на човешкия дух. Съвременните хора са затворили вратите на своята душа и на своя дух, а са отворили вратите на своя ум и на своето сърце – там, отдето спасението никога не може да дойде. Спасението ще дойде през вратата на човешката душа и на човешкия дух. Там е силата. Сега вие ще искате да ви дам признаци. Мога да ви дам признаци, да ви определя диагнозата.

Да кажем, че страдате от ревматизъм. Що е ревматизмът? Той е последствие на човешката леност – умствена и сърдечна. Ще кажете, може би, че работите. Но работата е разумен акт. В работата трябва да намериш удоволствие. Вдигаш едно камъче, но това малко камъче може да ти причини хиляди добрини, а вие искате да вършите велики работи.

Никой не може да освободи човека. Русите освободиха българите от турско иго. Но освободиха ли ги? – Тези, които господаруваха в турско време, и днес господаруват. Станеш християнин и пак грешиш. Има, разбира се, един малък прогрес, но като човек, ти нищо не се ползваш. Аз говоря за същината на човека. За пред хората, може би, човек се ползва, но за себе си, всъщност, нищо не се ползва, а губи. Ако вървите по другия път, ще отворите вратата на вашата душа, ще дойде това, което очаквате. Много пъти вие не се разбирате помежду си. Срещнеш един познат; той е гладен, а ти му говориш. Аз му казвам: Ти страдаш от стомах, аз съм лекар, ще излекувам стомаха ти. Изваждам едно хапче от торбата си, после – второ, трето. Като ги приемеш, казваш: Твоите церове действат много добре. Значи, ще взимаш по три хапчета на ден.

Да се върнем към идеята за свободата. За да бъде мисълта ви права, в съзнанието ви трябва да има малка светлина и малка топлина. Това, което искате да направите на някого – да го освободите, тази свобода, именно, трябва да бъде ваше достояние. И нея не трябва да давате. Някой казва: Аз жертвам себе си за другите. Жертвата е метод, който показва истинския път, по който свободата идва. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Може да се жертваш, но ако не покажеш на хората правия път към духовния живот, ти не можеш да ги освободиш. Ще хвърля семето в земята и ще го заровя. Ето един начин, по който съм му показал пътя. След една година, като се върна, семето ще бъде вече израснало и ще ми каже: Много ти благодаря! Ето плодът на твоята услуга.

Често вие се оплаквате от страданията и несгодите на своя живот. Заедно с вас и аз се оплаквам. Аз не се оплаквам като вас, но търся правилен, разумен начин да се освободя от препятствията, които срещам на своя път. Правили ли сте опит да се освободите от препятствията и мъчнотиите в своя живот? Болен си, викаш лекар. Той ти дава известни наставления, но намира, че няма да оздравееш. Викаш още лекари, и те казват същото. Най-после се свиква консулт от 12 лекари, които единодушно ти подписват присъдата. Трябва ли да се спреш на тяхното мнение? Ако турят въже на врата ти и го теглят, какво трябва да правиш? Вземи нож, отрежи въжето и кажи: Онзи, Който е създал света, Който е създал и мене, е по-силен от всички. Той ми е дал живот, и аз ще живея. Въжето не трябва да бъде на моя врат!

Един наш познат разправяше следната своя опитност: Един ден той пътувал през една гора, дето отдалеч съзрял няколко разбойници. Помислил си: И мене ще нападнат, но какво да им дам? Нямам нищо в джоба си. Като дошли до него, разбойниците започнали да обръщат джобовете му, но той казал: Колкото и да търсите, нищо няма да намерите. Аз съм беден, гладен човек, нямам хляб да се нахраня, – Щом е така, ние ще те нахраним – отговорили разбойниците. Няма да оставим човека да умре от глад. Нашата работа се заключава в обиране на богатите и даване на бедните. Ще кажете, че от гледището на сегашния морал, това, което правят разбойниците, е престъпление. Питам: Сегашните хора не се ли обират едни други? – Бог е наредил живота по точи начин. – Ако Бог е наредил нещата така, вие щяхте да бъдете щастливи. Обаче, вас ви залъгват с идеи, които нямат отношение към Божественото.

Днес всички цитират думите на Христа. Така казал Христос, иначе казал. – Важно е сега, какво ти можеш да направиш. Можеш ли от твоите кибритени клечки да извадиш една и да я дадеш на своя ближен? Това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Няма защо да се извиняваш че си беден, че някога си имал пари. Можеш ли сега да дадеш една жива клечка на човека, да си запали огъня? Останалото само по себе си ще дойде. Вие сте богати, но казвате, че нямате пет пари в джоба си, че баща ви не оставил никакво наследство. Ако искаш да знаеш какво е оставил баща ти, отвори вратата на своята душа, вземи телефона и по указания номер, извикай баща си, да ти каже, какво наследство ти е оставил. – Той знае ли истината? – Според мене, умрелият всякога говори истината. Умрелият не се интересува от това, с което вие живеете, затова всякога говори истината. Под „умрял“ разбирам онзи, който е ликвидирал с лъжата. Той е умрял за лъжата, а е жив за истината. Друг е въпросът за разбойника. Той е голям камък, който се търкаля от височината, и каквото срещне на пътя си може да го спъне.

Казано е: „Истината освобождава човека.“ Добавям: Правата мисъл също освобождава човека. – От какво? – От заблужденията. Следователно, всяка мисъл която не освобождава човека, не е права.

Като говоря по този начин, нямам предвид вашите стари възгледи. Ако със старите си възгледи може да разрешавате въпросите на живота, дръжте се за тях. Ако не ви ползват, приложете новите възгледи. Казвате: Каквото не можем да поправим в това прераждане, ще го направим в следващото прераждане. – Не се разсъждава така. Ако днес не можеш да решиш задачите си, в бъдеще по-мъчно ще ги решиш. Тогава ще имате по-трудни задачи. Да се преродиш, това значи да предприемеш една експедиция, свързана с големи разходи. Можеш ли да посрещнеш тези разходи? Теорията за прераждането е индуска. В нея има нещо истинно, но много неща не са вярно предадени. Едно е вярно: Каквото днес ти е дадено да свършиш, не трябва да го отлагаш. Отлагаш ли днешната работа за утре, скъпо ще платиш. Който не реши задачите си в този живот, ще остане назад. Страшно е положението на онзи, който е изостанал в развитието си. Той попада в закона на абсолютното ограничение. Днес повечето хора живеят по този закон. Още малко остава, докато излезете от този закон и влезете в закона на свободата. Иде епохата на абсолютната свобода. Тя се представя от разумни същества, които разполагат с големи капитали. Те идат на земята, да вложат капиталите си в работа и да покажат на хората правия път. Готови ли сте да използвате пътя на абсолютната свобода?

Мнозина казват: Учителят ни говори само за любов. Пукнат ли главата на някого, Той казва: Любов трябва да имаш. Глава те боли – любов да имаш. Неврастения имаш – пак за любов се говори. – Така е. Говорил съм, говоря и ще говоря за любовта. Не трябва да боледувате, не трябва да мразите, да изпадате в безверие. Ще прилагате любовта, да се освободите от болестите и от отрицателните си качества. Това е непотребен баласт, който трябва да се изхвърли. Щом се освободите от него, ще влезете в един нов свят – в света на любовта.

Учител си в първоначално училище в едно село, но не си доволен от положението си, искаш да станеш гимназиален учител. Станеш гимназиален учител, но и от това не си доволен; искаш да станеш министър. Какво ще спечелиш от това? Нищо друго, освен завистта на хората. Ако имаш къща, ще кажат, че си я направил с крадени пари. Да станеш министър, или висок чиновник, това значи да се огрешиш. Каквото положение и да заемеш, първо трябва да станеш господар на себе си. Само тогава можеш да заповядваш на другите. Който е придобил изкуството да заповядва на себе си, само той може да заповядва на хората; който не познава това изкуство, нищо не може да постигне. Казвам: Дай свобода на човека и виж, какво може да направи. Той казва: Щом имаш доверие в мене и ми даваш свобода, така ще служа, че най-малко сто години ще помниш доброто ми. Ако нямаш доверие в мене и ме ограничаваш, най-малко сто години ще помниш злото, което ще направя.

Велик е Бог в своите прояви. Ние грешим, Той ни гледа, дава ни свобода да се проявим. Той свързва двата полюса на живота – деня и нощта, свободата и ограничението, и прави от тях верига на щастието и нещастието. Когато сте щастливи, Бог казва: Това е резултат на закона на свободата. Когато сте нещастни, Той казва: Това е резултат на закона на ограничението. Отвън никой не е виновен за нашето щастие и нещастие. Хората са условия за вас, а вие сами сте причина за всичко, което ви сполетява. Човек сам си пакости. Ако нямаше свобода, нямаше да греши.

Като ви изучавам, виждам, че в много неща вярвате и в много неща не вярвате. Вие вярвате в това, което не може да стане, и не вярвате в това, което може да стане. Момъкът казва на младата мома, че ще я направи царица. Тя вярва на думите му и очаква деня, да стане царица. Тя вярва в това, което няма да стане и, в края на краищата, остава излъгана. Ако той я направи царица, пак той ще я свали от престола. Който те е качил, той ще те смъкне, Докато уповаваш на хората, всякога ще се разочароваш. Вярвай във възможното, а не в невъзможното. Ако вярваш в невъзможното, ти сам се насилваш. Невъзможното остава всякога невъзможно. Например, можеш ли да изпиеш водата на Великия океан? Можеш ли да туриш в лешник всички хора на земята и да ги носиш на гърба си?

Математиката си служи със закона на вероятностите и закона на невероятностите. Според първия закон, вероятно е, че 2 X 2 = 4. Невероятно е обаче, 2 да бъде равно на четири. Един син се върнал от чужбина, дето учил, и казал на баща си: Татко, знаеш ли, че две е равно на три? – Възможно е, синко, но това трябва да се докаже на опит. – Днес ще направим опита. Бащата казал на жена си да сготви две кокошки за обяд. Седнали да се хранят. Бащата казал: Жена, едната кокошка ще бъде за тебе, втората ще бъде за мене, а третата – за сина. Две не може да бъде равно на три. Колкото и да се доказва обратното, човек не може да не се съмнява в това. Всяка мисъл, в която има най-малкото съмнение, не може да се реализира. Всичко може да се реализира, когато човек се освободи и от най-малкото съмнение. Изхвърли съмнението вън от себе си. Когато изгуби съзнанието си, човек престава да мисли. Той е свободен от всякакво съмнение и смущение. Ето защо, човек лесно се лекува, когато изгуби съзнание, или когато съзнанието му мине в по-високо поле. Когато искаш да се освободиш от една идея, трябва да я заместиш с по-висока. Същото се отнася до мислите и чувствата. Така лекува природата. За да освободи човека от мисълта, че е болен и няма да оздравее, тя внася в съзнанието му една възвишена идея, която го отклонява от обикновените мисли.

Какво се разбира под природа? – Сбор от съзнания на същества от човешки род. Под човешки род разбираме същества, които населяват всички слънчеви системи. Разумните същества участвуват във всички прояви на живота. Свържеш ли се с тях, те са в сила да те освободят от всички мъчнотии. Достатъчно е да поставят болния в магнетичен сън и да му внушат мисълта, че ще оздравее, за да стане от леглото си. Какво направи Христос със слепия? Той взе кал, намаза с нея очите му, вложи в съзнанието му мисълта, че ще оздравее, и слепият прогледна. – Защо дойде Христос на земята? – Да направи връзка между човешката душа и Бога. Христос показа на хората как трябва да живеят.

Как ще отговорите, ако ви питам какво разбрахте досега? Може да отговорите като слушателите на един селски свещеник Като свършил проповедта си, той ги запитал: Разбрахте ли ме, братя християни? – Нищо не разбрахме. – Щом не сте ме разбрала, няма защо повече да говоря. – Разбрахме те. – Щом сте ме разбрали, пак няма какво да ви говоря. Питам: Каква философия е тази? – Софистика, т. е. обикаляне на истината.

Като си дошъл на земята, ще се изучаваш, за да имаш ясна представа за себе си като човек. Не се сравнявай с никого, не казвай, че този или онзи са по-добри от тебе. Не казвай, че този или онзи ти е неприятен, но виж защо е така. Когато имаш еднакви качества с някого, този човек ти става неприятен. Особено, ако иска да ти се наложи. Ти си горделив, но той е по-горделив от тебе; ти си сприхав, но той е по-сприхав. Изобщо, неприятен ти е всеки, който те превъзхожда, особено в отрицателното. Всеки, който се опитва да ти се наложи, също ти е неприятен. Когато се говори за свързани души, имаме предвид естествената вътрешна връзка между тях. Има три места, дето хората се свързват: едното място е под лъжичката; второто място е на главата, дето е центърът на милосърдието; третото място е в душата. Срещнат ли се двама души, свързани по един от трите начина, те взаимно се вдъхновяват. Който дава, живее в закона на свободата; който само взима, живее в закона на ограничението. Всякога давай, за да освободиш хората от ограничението. Значи, положителната любов, която дава, освобождава; любов, която само взима, ограничава.

Срещаш един свой приятел и се питаш: Обича ли ме приятелят ми? Който те обича, никога не се стреми да проникне в тебе. Той се радва, че те е видял и те оставя свободен. Който обича, никога не критикува. Той слуша, без да рови грешките, как се изказваш, как поставяш думите. Любовта има особен език. Който люби, той говори правилно. Като изучавам български език, аз често превеждам, правя опити, да го повдигна по-високо, да го пригодя към езика на любовта. Ред години работя върху българския език, да избера положителните думи, да ги повдигна в по-висока степен, да усиля техните вибрации. Някога ще взема трима души между вас, двама братя и една сестра, най-способните, да направя опит с тях, да видя, как се отразяват положителните думи върху тях. Като говоря за опити, вие очаквате някакви чудеса. Какво чудо искате да направя? Според мене, няма по-голямо чудо от това, да убедиш човека, че Бог съществува, или че Христос е възкръснал.

Да убедиш човека във възкресението, това значи, ти сам да си възкръснал. Възкръсналият е абсолютно свободен. Той никога не туря бент на Божествения живот, оставя го свободно да тече и да се проявява. Той не роптае, не критикува, приема всичко с любов. Той е огън, който запалва всичко, което срещне на пътя си. Като работи върху себе си, заедно с това, той работи и за другите. – Как може човек да се освободи от ограничението? – Чрез вярата в Бога. Обаче, вярата трябва да бъде силна, мощна, да върши чудеса.

Съществената мисъл в тази лекция се отнася до двата велики закона: закон за свободата и закон за ограничението. Бог живее в абсолютната свобода, а човек – в закона на ограничението. Когато законът на свободата работи в човека, той познава Бога, познава любовта и живее в щастие и блаженство. Свободен е само онзи, който живее в любовта.

Т. м.

38. Лекция от Учителя, държана на 7 юни, 1933 г. София. – Изгрев.

Законът за ограничението и законът за свободата

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, хора, има, всички, казва, закона, сега, бог, себе, мисъл, свобода, живот, дойде, любов ,

Общ Окултен клас , София, 7 Юни 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета първата глава от Посланието към Филипяните.

За какво говорихме миналия път? (– За обходата.)

В природата съществуват два велики закона, неизменни, общи за всички същества, без разлика. Единият закон е закона на Абсолютната свобода – преведен така на човешки език. А другият закон е закон на абсолютното ограничение. Никой не може да ги избегне. Всякога, когато човек постъпва разумно, той е в закона на свободата. Никой не може да го ограничи. Всякога, когато постъпва неразумно, той е в закона на ограничението и никой не може да му помогне. Защо е така, не питай. И досега не е отговорено на въпроса защо хората ядат, защо се раждат, защо умират, защо вярват и защо не вярват. На всички противоречия никой досега не е отговорил. Или защо човек се радва или защо скърби. Изяснения има много в света, но никой не може да обясни как така една радост, която има вътре в тебе, ще се смени със скръб; едно любовно чувство, което има в тебе, как ще се смени с омраза. Това не е нещо, което може да го подтикнеш, да го разложиш, то е самочувствие.

После идваме до онази идея: Цялото никога не може да се разложи на своите части. Цялото може само да се проявлява, но да го разложиш на своите части не може абсолютно. Един човек не може да го разложиш. Той само се проявява и както се проявява, той се разлага. Разлага се в добро и зло, съединява се в добро и зло. Но не химическо съединение. Двама души може да се съединят – мъж и жена. Двама разбойника се съединяват, за да извършат известна постъпка. За да се осмисли земния живот, абстрахирайте се от вашите сегашни разбирания. Някой очаква да разбере нещата повече. Аз ви казвам, че колкото повече остарявате, вашето съзнание някой път ще се замъгли и наместо да поумнявате, някой път ще дойде оглупяването. Трябва да разбираме думата оглупяване. Всякога, когато човек иска нещо невъзможно в света, той е глупав. А пък кой е умният човек? – Той е този, който иска неща невъзможни. Две неща са възможни в дадения случай. Едното е положително, а другото е отрицателно. Възможно е да го направиш и невъзможно е да го направиш. Следователно щом се намериш в един момент, когато не можеш да направиш нещо, откажи се тогава от него. То е един въпрос неразрешен. Това са известни максими, които трябва да държите. Например някой път вие искате другите хора да мислят както вие. То е невъзможно. Или искате другите хора да бъдат добри, като вас – и то е невъзможно. Вие никога не може да заставите някого да бъде добър или лош. Вие може да повлиявате някой път, но ако мислиш той да върви, както ти искаш – не. Слугата може да се покланя на господаря си, но в първия ден, когато слугата вземе властта, ще покаже колко се подчинява. Също така и синът към бащата. Синът се покланя на баща си, но после, като порасне, казва: „Ако се проявяваш още като баща, аз ще ти дам да разбереш.“

В религиозно отношение вие се биете на общо основание. Единият тупа другия, но и онзи ще стане силен и той тупа после. Аз забелязвам, всички хора не си дават свобода. Всеки иска да влияе и да бъдат другите под негово влияние. Всеки, който влияе на хората, ще му влияят също, а който не иска да му влияят, той не трябва да влияе на хората. Да влияеш на хората, това значи да харчиш своя енергия напраздно. Някой ще каже: „Слънцето не влияе ли?“ – Не. Слънцето ни най-малко не иска да ни влияе. Също така и Бог. Законът е съвсем друг там. Законът на Любовта е съвсем друг. Той не е закон на влияние. Искаш да влияеш на някого, понеже се интересуваш. Силният човек няма какво да му влияеш. Силните хора са най-добрите хора, а пък слабите хора са най-лошите хора. Слабият може да лъже, а силният – никога. Слабият може да краде, а силният – никога. У слабия са всичките пороци. У слабия идват пороците да живеят. У силния въшки не живеят. Въшката, като дойде у силният, тя отскача на 4 – 5 метра надалече. При слабия дохожда да го изкушава дяволът, а при силния – не. Силният има изобилно енергия, от която даже дава, за да се освободи от нея. Дава я дар. Някой казва: „Аз толкоз време се моля на Господа и Той не ме е послушал.“ Че ти, ако мислиш с молитва Господ да ти дава, то е напраздно. А пък онзи, не се моли и Бог му дава.

Аз така обяснявам: Един нерелигиозен човек не се моли, но сутринта отваря прозорците и влиза светлина, а пък онзи, който е религиозен, не си отваря прозорците и не влиза светлина. Ако чакаш някой ангел да отвори прозорците и кепенците му [ти], то ти си даваш много голяма важност. Прозорците ако отвориш, то светлината ще влиза и без да се молиш. Молитвата не е механически процес. Има някой схващат механически нещата и минават за идеалисти. Всеки, който убива, няма никаква идея. Всеки, който употребява каквото и да е насилие, той няма никаква идея. Насилието не е идея. В цялата природа съществува насилие. В природата навсякъде господарува насилие. Единственото същество, което е започнало да се избавя от насилието, това е човекът. Човешкият дух търси път да се избави от насилието. Ти насилваш друг, но ти не си господар. Някоя друга природна сила те тласка, като машата в огъня. Машата влиза в огъня и хваща огъня. Казва: „Аз го хващам.“ – Не. Ти си един дилаф. Казваш: „Какво да правя?“ – Няма да бъдеш дилаф. Не мисли, че ти си създаден да бъдеш дилаф. Дилафът е едно понятие на човека. Щом си създадеш една отрицателна идея, ти се влияеш от хората. Мразиш, съмняваш се, това е влияние от хората. Отслабваш, усилваш, това е влияние от хората. Това не е закон на природата. Най-първо трябва да се освободиш от всички човешки влияния. Всички отрицателни неща в природата се дължат на човека. Всичко това човек е създал. Той е гениален в това отношение. Мързелът, невежеството, беднотията, болестите е създал човекът. Мога да ви наведа много примери.

Ти си сиромах и мислиш, че си сиромах. Като престанеш да мислиш, че си сиромах, ще престанеш да бъдеш сиромах. В деня, в който застанеш на онова положение, [на] което си турен от Бога, ще престанеш да бъдеш сиромах. Че аз мога да отбия една вода, чрез бент от дома ми. И тази вода няма да мине през двора ми. Какво трябва да направиш? Трябва да премахнеш този малък бент и водата ще протече свободно през двора ти. Сега всички имате бентове в мислите, чувствата и волята. Ти казваш: „Човек трябва да мисли.“ Мисълта не е едно прямо действие на Слънцето. Човек не мисли прямо от Слънцето. Човешката мисъл е под влияние на Месечината. Следователно сегашната мисъл на хората е под влиянието на Месечината. И затова мисълта е често раздвоена. А чувствата са под влияние на Слънцето. Но понеже умът е под влиянието на Месечината, умът е студен. Умът поглъща онова, хубавото от чувствата и затова умът се въздига, сърдцето отслабва.

Гордостта на човека е голяма студенина. Трийсет, четиридесет, петдесет градуса студ има. Горделивият човек, дето мине, замразява хората. Като те погледне онзи, който ти заповядва, това е студ. Вие работили ли сте при 150 градуса студ? Гордостта е студ от 270 градуса. Дето казват, че в физическия свят е възможен студ около 270 градуса под нулата, това е гордостта. Приблизително 270 градуса студ е човешката гордост, при която абсолютно никакъв живот не може да съществува и казват: достойнство човек трябва да има. Какво достойнство може да има на северния полюс? Достойнство може да има човек, когато растат и зреят плодовете. Там, дето всичко е замръзнало, какво достойнство може да има?

Смъртта, това е студ. Единственото нещо, което е родило смъртта, това е човешката гордост. Това е едно желание у човека да стане той господар, да заповядва на всички хора. Едно божество да стане. Той не е разбрал закона. Бог в света, Който е създал света, е дал нещо от себе си. Всичко, което хората са приели е от Бога. Бог е дал всичко от как се е създал света. Бог е дал толкоз много и никога не е казал: „Върнете това, което съм дал.“ Но държи хората отговорни, чрез двата горни закона. Като постъпваме, се прилагат тези закони. Ние имаме самочувствието на Любовта, като постъпваме по свобода. А пък като постъпваме зле, имаме онова самочувствие на омразата, на вътрешното недоволство. Има едно съзнание в света, което никога не потъмнява, то е Божественото съзнание. Всички други съзнания все се ограничават, все потъмняват. Изисква се малка причина да потъмнее съзнанието. И тогава човек, който не разбира, изменява се.

Та, изисква се да имате ясна представа за това. Аз ви говоря за неща, които аз зная. Аз зная толкоз работи, които не сте сънували. Не сте сънували, понеже не сте си дали усилие. Вие очаквате знанието да дойде отнякъде, от никъде няма да дойде знанието. Това знание ще излезе от вашата душа. Във вашата душа е турено усилието на знанието. И като казвам: аз зная това, аз зная и живея това. За мене всичките недостатъци, които имат хората, са известни и зная причините. Няма нещо, което може да ме изненада. Няма нещо, към което да се стремя, към света и от което да се изненадвам. Но има някой ваши стремежи, от които вие ще имате разочарование. Като хора вие ще се разочаровате. Рекох, всички ще се разочаровате.

Там, дето хората свършват, ангелите започват. Там, дето ангелите [свършват], Бог [започва]. Да ви изясня мисълта: Човек винаги започва добре и свършва зле. Няма човек, който да е свършил добре. Оттам, дето свършва човек, започват ангелите. Ангелите започват зле и свършват добре. И там, дето свършват ангелите, започва Бог, Който започва добре и свършва добре. Вие искате доказателства. Те са детински доказателства. Да ви приспя в магнетичен сън и да ви туря в илюзии, но като се събудите, няма да ги имате.

Абсолютна свобода е да се радваш на свободата на един човек, когото срещнеш. Човек, който е свободен, от него всичко може да очакваш, а пък човек, който не е свободен, от него нищо не може да очакваш. Щом ти освободиш един звяр, той ще ти се отплати. Един лъв бил хванат в един капан и седял цял ден гладен. – „Ще ти бъда признателен цял живот, ще си изменя естеството, ти бъди уверен, че ще ти бъда признателен.“ Човекът го пуснал. Лъвът си разтърсил козината и казал: „Аз нямам време, ще умра, каква полза, че си ме освободил? Човекът се намерил в чудо и казал: „Ще питаме трима души и ако те кажат, че за направеното добро няма признателност, ще ме изядеш.“ Срещнали старо куче, питали го има ли признателност за направеното добро. То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност?“ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете. За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана?“ Лъвът показал и турил крака в капана. Затворили капана и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата. Този лъв да си е отварял очите.“

Не освобождавай злото, което е затворено в тебе. Дръж го там, нека седи затворено. Щом освободиш това зло, то най-първо тебе ще те повреди. Трябва да мислите разумно. Не, че не мислите разумно, но вие сте под разни влияния. Болните оправят живота по един начин, а пък здравите по друг начин. Болните казват: „Да имам чорбица, да имам паница“, а пък здравият човек не търси никакви милосърдни сестри, да му помагат. Той става сам, облича се сам, изчистил къщата, запаля си огъня. Откъде е дошла и е влязла тази мисъл във вас, да ви шетат хората? Мене, когато ми дойдат гости, все искат да ми направят някоя услуга, а пък аз зная закона: Няма по-опасно нещо от това да ти услужват хората. Ти ще направиш нещо, но няма да може да го направиш както трябва и аз ще се поразсърдя и после пак ще го направя. Та спестяване на времето е нуждно.

Старата философия е: Вие искате да бъдете свободни, но друг да ви освободи. И досега хората мислят, че Христос ще дойде в света да освободи хората. Ако Христос трябваше така да освободи хората, Той щеше преди 2000 години да ги освободи. Сега почнало едно друго освобождение, вътрешно. Свободата е един вътрешен акт на човешкото съзнание. Сега хората искат и по стар начин въобразяват си все за свободата. Но начинът на освобождението е вътрешен. И може да знаете, че във вас има една мощна сила, с която може да разполагате. Силата е в човешката мисъл. Но има нещо в човека, което може да пробуди човешката мисъл към работа. Мисълта е мъртва, а онова е силното. Аз сега няма да ви кажа какво е. Аз съм ви казвал много работи, за които не сте плащали. Аз не съм видял досега нито един да е донесъл плод от своето дърво. Вие все носите чужди работи. Много пъти са ми донасяли баници с развалени яйца, смесени от чужди кокошки, аз нищо не казвам, благодаря. Не казвам, че зная кокошката, която е снесла, но ти си крадец и искаш да се препоръчаш. Аз турям в моя живот – тефтера: блажена е тази кокошка, която е снесла яйцето, нещастен е човека, който носи яйцето. Когато даваш нещо, дай го от себе си. То да извира от твоето сърдце и твоята мисъл. И тази мисъл като вложиш, ще възкръсва[ш].

Сега имаме две врати, които са затворени. Истината седи в затворените врати на човешката душа и на човешкия дух. Съвременните хора са затворили вратите на своята душа, на своя дух и са отворили вратите на своя ум и на своето сърдце. Там, отдето спасението никога не може да дойде. Спасението ще дойде през вратата на човешката душа и на човешкия дух. Силата е там. Сега вие ще искате признаци Мога да ви дам признаци. Мога да ви пиша диагнозата. То не е болест, но може да се опише. Да кажем, че имате ревматизъм. Какво нещо е ревматизъмът? Ревматизъмът е последствие на човешката леност. Когато един човек е ленив умствено и сърдечно, идва ревматизъмът, но вие ще кажете: „Аз работя.“ Работата е един разумен акт. Работата не е нещо неразумно. Ти трябва да намериш удоволствие в работата. Вдигнеш едно камъче, но това камъче, което си дигнал, то може да ти причини хиляди добрини.

Сега вие искате да вършите велики работи. Никой не може да освободи човека. Русите освободиха българите. Освободиха ли ги? Тези, които господаруваха в турско време и днес господаруват. Ти станеш християнин и пак вършиш грехове. Не, християнинът прави греховете явно, а пък онзи ще ги скрие. Има разбира се един малък прогрес, но нищо не се ползувам аз като човек. Аз говоря за същината на човека. За пред хората, може би се ползува човек, но за себе си нищо не се ползува, губи.

Ако човек върви по другия път, ако вие отворите вратите на вашата душа, ще дойде това, което вие очаквате. Вие ще се разберете с хората. Много пъти ние не се разбираме. Срещнеш някой човек, не се разбирате с него. Вие му говорите, а пък той е гладен. Рекох му: „Ти имаш една болест в стомаха си. Аз съм лекаря, знам да лекувам глада.“ Гладът е една болест. Тя не е от много опасните. Лекувам болестите на глада. Изваждам му едно парче от торбата си, второ парче, трето парче. Онзи казва: „Твоите церове действуват много хубаво.“ Тази болест действува периодически, по три пъти на ден. Следователно ще вземаш по три хапки всеки ден.

Да се върнем към идеята: За да бъде мисълта ви права, в този смисъл, в съзнанието ви трябва да има малка светлина и малка топлина. Това, което искате да направите за някого, да го освободите, тази свобода трябва да бъде ваше достояние. И тази свобода вие не трябва да я давате. Някой казва: „Аз жертвувам себе си за другите.“ Думата жертва трябва да се изтълкува. Жертвата е метод, който показва истинския път, по който свободата идва. За да се жертвуваш, значи да му покажеш истинският път, по който свободата идва. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си богатство, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Ти може да се жертвуваш, но ако ти не показваш на хората правият път на душевния живот, ти не може да ги освободиш. Семето ще го хвърля в земята и ще го заровя. Ето един начин. Аз вече съм му показал истинския път. След една година, като се върна на същото място, семето вече е израснало, то ще ни каже: „Много ти благодаря. Ето плода за твоята услуга.“

Сега вие се оплаквате от страданията, от несгодите на живота и аз се оплаквам с вас заедно, т.е. под думата „оплакване“ аз разбирам следното: аз виждам, че ти си една спънка в моя живот. И мисля за начина, по който може да ги премахна, по разумен начин. Вие досега правили ли сте един опит. Вие сте болен и викате лекар. Хубаво е, но викате 12 души лекари и те направят консулт и казват: „Според нашата наука, вие сте осъден да заминете за другия свят. Опитани са всички средства.“ Вие повярвате във всички лекари. Сбогувате се с вашите домашни, мислите, че тези лекари са ви говорили истината. Че ако 12 души стягат въжето на врата му, той няма да умре. Ако тези 12 души му теглят въжето и казват: „Ще умреш“, той ще умре. Той трябва да извади от джоба си едно ножче, трябва да пререже въжето. Онези нека си теглят. Ти да се освободиш. Някой казва: „От мене човек няма да стане“ – лекарите теглят. Ще кажеш така: Онзи, Който е създал света и Който ме е създал, по-силен от Него няма и аз ще бъда жив. Това въже не трябва да бъде на моя врат, нищо повече.

Разправяше ми един господин. Пътува той и гледал разбойници обират. Той върви и казва: „Няма какво да им дам. Разбойниците може да ме измъчват.“ Нещо му казва: „Кажи на тези разбойници, че си много беден.“ Оплаква се той. Главатарят на разбойниците казва: „Ние гладни хора не оставяме да умрат. Другите хора имаха повече, че им взехме.“ И те му дали. Ако тоз пример се извади, в съвременния морал, ще кажете: „Голямо престъпление е, че тези хора обират и дават.“ Че целият сегашен строй не е ли обиране? Ние казваме, че така Господ направил. Че ако така Господ беше направил, тогава ние щяхме да бъдем щастливи. Но нас ни залъгват с идеи, които не са Божествени. Казва някой: „Така е казал Христос.“ Какво е излязло от душата на Христа, няма какво да ми казваш, какво е казал Христос, но да извади от джоба си нещо този човек. Какво му искам? – Само една кибритена клечка. Рекох му: „Ти приятелю имаш 100 клечки, дай ми една клечка от своята кутия, да направя едно добро.“ Това е най-малкото, което можем да направим. Няма какво да казвам, че имах пари. Една жива клечка ще му дам, да си запали огъня. А пък другите работи сами ще дойдат.

Вие сте богати, но вие лъжете, че нямате нито пет пари и казвате, че баща ви нищо не ви е оставил. Търсите наследство, да го намерите вложено в банките. Вие ще ме питате сега: Къде? – Ще намериш вратата на своята душа, ще намериш телефона и ще попиташ в Невидимия свят, баща ти е там. Ще кажеш своя номер, на кое място си и там ще попиташ за Баща ви и наследството. Няма да викаш живите хора, а ще повикаш мъртвите. Умрелите само говорят истината, живите не говорят. Умрелите само, които са заминали за онзи свят, говорят истината. Не са заинтересовани, ще ги викаш. Под думата „умрели хора“ аз разбирам тези, които могат да кажат истината. Умрял е за лъжата човекът. Като срещнеш един разбойник, какъв човек е той? Той е един човек, като голям камък, който се търкаля отгоре, той е силен и мощен, но никакво добро няма да ви допринесе.

Следователно, всяка ваша мисъл, която може да ви причини болка, не е мисъл, която може да ви освободи. Вие дръжте вашите стари възгледи. Поне постъпвайте по два начина. Това, което не може разрешите по стария начин, ако нещо може да разрешите по стария начин, разрешете го по него, но това, което не може да го разрешите по стария начин, разрешете го по новия. Например дойде болестта. Лекарите казват, че тази болест е неизлечима. Онези, които не разбират окултните закони, казват: „В следующето прераждане. То се е видяло, че в този живот няма да станем хора.“ Това е залъгване. Няма в следующето прераждане, в това прераждане ти имаш задачи, а в следующето прераждане ще имате други задачи. В следующето прераждане ще бъде още по-лошо отколкото сега. А пък в сегашното прераждане е най-добре. Ти може да станеш сега свободен, да нямаш нужда да търсиш друго прераждане, понеже всяко прераждане е експедиция с големи разноски. И после ти ще плащаш разноските за тази експедиция.

Тази теория я изнасят индусите. В нея има едно малко залъгване. Тя е права донякъде. Но има лъжливи работи в учението за прераждането. Работата за сегашното прераждане трябва да я извършите сега. Отложиш ли я, ще губиш много, но [и] ще останеш назад. Всички онези, които не са изпълнили този закон, както трябва, така се образуваха всички млекопитающи, риби, растения, камъни. Всички онези, които не изпълнят закона, ще останат назад. И вие ще останете по същия начин. И тогава ще дойде пак един период. Ние вървим сега по обратния закон на абсолютното ограничение. Трябва да се избавим от него. Никой не може да избави сега хората от сегашното положение, понеже вървят по закона на абсолютното ограничение. На този закон, на абсолютното ограничение му остава малко време още, но сега ще бъдете ли готови? Иде една епоха на абсолютна свобода. Тази абсолютна свобода иде от разумни същества, които са спечелили много и идват на земята да вложат капитала си, да покажат на хората пътя. Вие ще бъдете ли свободни да използувате пътя на абсолютната свобода?

Вие казвате: „Само за любов ни говори Учителят. Побеляха ни главите от любов.“ Аз не знам каква е любовта ви. Пукнат ти главата, за любов говориш. Бият те, пак за любов говориш. Главата ти не трябва да се пука. Ревматизъм не трябва да имаш. Никаква неврастения, никаква стомашна болест, никаква омраза, никакво безверие. Това е един непотребен багаж, който ти носиш със себе си, след като се освободиш, ще се намериш в един нов свят.

Ти си учител в едно село, казваш: „Гимназиален учител да стана.“ Какво ще спечелиш от това? Или казваш: „Министър да стана.“ Ти ще бъдеш един министър и българите ще кажат за тебе: „Хубаво се накраде. Тази къща все от крадени пари е.“ И като дойде някоя друга партия, ще ти изнесат греховете. Защо да станеш министър, да се товариш с грехове или ще станеш някой висок чиновник, не ти трябва. Те са за други хора. Ще станете чиновници, ще станете учители, ще станете слуги. Но като станеш слуга, аз искам като слуга да бъдеш господар на себе си. Ще кажеш: „Аз съм човек тертиплия[1]. Ставам в 4 часа сутринта, половин час употребявам за себе си, в 7 часа закусвам, а към 8 часа съм готов да служа на моя господар, в 9 и половина пак съм свободен, към 3 и половина пак съм в услуга на господаря си. Тогава имам свободно време, мога да свърша на господаря много. Но, ако речете да ми заповядвате, нищо не може да ми заповядвате, ще ме помните най-малко за 100 години. Ако ме оставите свободен, сто години ще ме помните за доброто ми. Но ако не ме оставите свободен, пак 100 години ще помните последствията.“

Бог ни е оставил свободни, величие има в Бога, ние грешим и Той ни гледа. Той вижда и използува тези две неща. Той е господар. Той свързва тези два закона в едно и прави цяла верига. Ден и нощ прави в нашия живот. И понеже ние сме щастливи, Той казва: „Понеже вървяхте по закона на свободата, дойдоха тези щастливите дни.“ Когато дойде нещастието, казва: „Понеже вие вървяхте по закона на ограничението, дойдоха нещастията.“ Ние сами сме причината на нашите нещастия. Не са хората отвън. Те са условия. Човек може да пакости на себе си. Каквото и да мислим, че ние сме господари, Бог е поставил свободата ни в наши ръце.

Сега изводът е, както ви виждам аз, вие в много неща много вярвате, а в някои неща сте много скептици. Аз харесвам и едното и другото. Но вие вярвате в това, което няма да стане, а пък не вярвате в това, което може да стане. Всякога, когато хората вярват в това, което аз говоря, то ще стане. А когато говоря [и не вярват], то няма да стане. Една мома срещнала момък и той и казва: „Аз ще те направя царица.“ Целия живот тя става царица. Турят те тебе цар, но тези, които са те турили цар, ще те смъкнат долу. Ти уповаваш на хората – да знаеш, че който те е качил, той ще те смъкне. В какво седи вярата на човека? Може да вярваш само в това, което е възможно. Ако ти се насилваш да вярваш в това, което не е възможно, то е насилие. Никога не се пресилвай в неща, които са невъзможни. Те са невъзможни, но и да сполучиш, нищо няма да добиеш.

Да ви покажа една невъзможност. Може ли да изпиеш целия Велики океан? Невъзможно нещо е. Може ли цялото човечество да го турите в един лешник и да го носите на гърба си? Може ли всички същества да ги съберете в един лешник и да ги носите? В математиката мога да докажа, че две е равно на четири. Един син доказва на баща си, че две кокошки са равни на три. „Синко, казал той, ще приложим на опит.“ Слагат две кокошки опечени и казва на сина си: „Майка ти и аз ще вземем двете кокошки, а пък третата ще оставим за тебе.“ То е в съвсем друг смисъл, законът е друг. Не мислете, че двете може да бъде равно на трите. Сега практическото приложение: имаш една мисъл. И ако в тебе има най-малкото съмнение, тази мисъл е слаба. Всяка мисъл, в която може да се съмнявате, е слаба.

Съществува един закон в окултната наука, той е следния: Там, дето има едно малко съмнение, там нещата не могат да се реализират. Щом се премахне от душата ви най-малкото съмнение, нещата могат да се реализират. И мога да ви приведа факти. Често се случва, че някой човек е здрав и заболява. Този човек дойде в едно лошо положение и изгуби своето съзнание. И като стои така, без да е мислил няколко деня, той ще оздравее. Ако не е изгубил своето съзнание, мъчно можеш да го излекуваш. При всяка неизлечима болест, човек трябва да изгуби своето съзнание или да прекара своето съзнание в по-високо поле. При магнетическия сън, извадят съзнанието му и го поставят в по-високо поле и му казват, че ще бъде излекуван и той има вече мисълта, че ще бъде излекуван и той оздравява. Всякога съзнанието на човека, когото лекуваш, трябва да го издигнеш в по-високо поле. Всяка идея, с която трябва да замениш една твоя идея, седи по-високо от последната и всяка мисъл, с която искаш да замениш една твоя сегашна мисъл, трябва да седи по-високо от последната. Само така може да се излекуваш.

Под думата „природа“ аз разбирам съзнанието на същества от човешки род, но понятието човешки род употребявам в широк смисъл. Ето какво разбирам: Човешки същества, които живеят в слънчевите системи. Защото хората живеят във всички слънчеви системи, навсякъде. Тези разумни същества съставляват природата. То е природа. Във всяко нещо, което става, те участвуват и когато ти дойдеш в контакт с тях, те премахват каквато и мъчнотия да имаш, те са силни и мощни. Ако поставиш един човек в магнетически сън и му внушиш мисълта, то и най-лошите болести изчезват. Христос какво направи със слепия? Той направи кал, тури на окото, вложил мисълта и онзи оздравял. Ако ти възприемеш, че има такова съзнание, ти ще постигнеш нещата. Иначе никога няма да постигнеш нещата и ще бъдеш нещастен, както другите хора, ще умреш като тях.

Христос дойде да отвори, да свърже душите на хората с Бога. Бог беше в Христа и показа закона, по който трябва да живеем. Сега какво разбрахте вие? Да не би да сте ме разбрали както един свещеник, който проповядвал и попитал слушателите си: „Разбрахте ли ме?“ Те казали: „Не“ Той казал: „Като не сте ме разбрали, няма какво да ви говоря.“ Друг път слушателите му казали: „Разбрахме те.“ Той тогава казал: „Ако сте ме разбрали, няма какво да ви говоря.“ Това как се нарича в логиката? Това са софизми, с които се заобикаля истината.

Първото нещо е: Имайте една ясна представа за себе си, вие като човек какво представяте. Вие понякой път се сравнявате. Срещате някой човек и казвате: „Този човек ми е неприятен“, и не знаете защо този човек е неприятен. – Понеже той има еднакви качества като вас. Затова ви е неприятен. Ако срещнете някой човек, който е по-горделив от вас, той ви е неприятен. Той иска да ви се наложи. Или вие обичате да пипате и той обича да пипа, но той е по-майстор от вас и ви е неприятен. Или вие обичате да биете и той обича да бие и ви е неприятен. Всякога, когато имате един недостатък и онзи има изобилие от това, той ви е неприятен. Това са отрицателни работи.

Това, което свързва хората е, има една точка под лъжичката, която свързва хората. Това е една връзка. Друга една връзка има отгоре на главата. Наричат го милосърдие. И третото никъде не можете да го поставите, то е човешката душа. Ти срещаш един човек, когото считат, че той представлява отражение на тебе и като го видиш, приятно ти е, той те вдъхновява. Той те вдъхновява и ти трябва да го вдъхновяваш. Любовта действува по два начина. Една любов, която възприема и друга любов, която дава. Законът на ограничението се премахва от това, което може да вземеш от положителната любов, а пък законът на Любовта се показва по този начин. Свободен е само този, който дава. Той е абсолютно свободен. А човек, който взема е този, който освобождава от ограничение. Първият проявява свобода. Ако вие вървите по първия закон, вие като дадете нещо, онзи, който възприема вашата любов, той ще се освободи от ограничение.

Срещаш някой човек и казваш: „Дали този човек ме обича?“ Според вас как се определя обичта? Този, който ви обича, той никога няма да гледа да проникне във вас. Това не е любов. Онзи, който ви обича, той никога няма да гледа да проникне във вас, да види какво има във вас. Но той ви гледа и му е приятно, че ви гледа. И когато слушаш онзи, когото любиш, да ти е приятно. А пък ти слушаш някого, искаш да критикуваш дали говори правилно, това не е любов.

Когато слушаш с любов, ти ще оставиш граматиката. Онзи, който говори по любов, той говори много правилно. Има един език в света, аз изучавам българския език, от този искам да приведа някой неща. Всеки един език на земята трябва да се повдигне по форма. Изразът трябва да се повдигне. В българския език има ударение. Ако слоговете, които произнасям аз, докарват нещастие, има думи, създадени по известни данни и когато човек ги произнася, никакво добро те не носят. Аз търся сега най-положителните думи в българския език. Някой изслушва някого и казва: „Голям будала е той.“ Ако има от вас трима души, ще направя опит. Но не с невежи. Ако има трима души най-способни, ще си изберете трима души, с които аз ще направя опита. Нека бъдат двама братя и една сестра, млади и стари най-способните, най-даровитите и с тях мога да направя опита, а не с невежите. Какъв опит бихте искали да направя с тях? Кажете ми. Ако бихте искали аз да направя опита, вие бихте искали чудеса. Какви чудеса бихте искали?

Христос направи връзка. Ще направиш връзка с някой човек. Да направиш едно чудо, да убедиш хората дали има Бог или не. Обаче не може да убедиш хората, че Христос е възкръснал, докато ти не възкръснеш. Как ще докажеш че е възкръснал? Аз, възкръсналия, като дойда, ще приличам на огъня. Птицата мисли, че без крила не може да живее, рибата мисли, че без вода не може да живее. Някой казват, че е възкръснал. Какво се разбира по възкресение? Под думата „възкръснал“ се разбира човек, който не реагира зле върху живота, оставя Божественият живот да тече, без никаква реакция, абсолютно свободно, на живота не туря бент, не туря препятствие на Божествения живот. Той е абсолютно свободен, работи върху себе си и за другите. И дето мине, той всички хора се запалват. Светът може да се освободи в един момент, ако всичките хора повярват.

Един български свещеник ми казваше: „Хубаво е да си свещеник. Всичко съм опитал, но да имаш парици, друго е.“ Казва: „Аз чета, погребвам някого, кръщавам някого, благославям някого, но като ми дадат пари и пипна парите, казвам: хубаво е да си поп.“ И после той разсъждава и ме пита: „Тоз, който се радва на парите, поп ли е?“ Рекох му: „Не е поп.“ И той ми казва: „Не зная как съм станал и аз поп. Какъв дявол е този, и като се зарадвам, казвам си: ще те разпопят. Благославям хората, говоря им, но като бръкна и пипна парите, радвам се.“ И той ми казва: „Ако ти си на моето място, какво ще направиш?“ Рекох му: „Аз още не съм способен за това. Не съм достигнал до там.“

Сега да оставим съществените мисли. Законът на абсолютната свобода и закона на ограничението. Трябва да знаете, че Бог се проявява само в закона на абсолютната свобода, а пък човек се проявява в закона на ограничението. Когато свободата действува в нас, ние познаваме какво е Бог. И тогава познаваме какво е щастлив живот. Тогава познаваме Любовта. Ние не може да познаем Любовта, ако не сме свободни.

Отче наш

12 година
38 лекция на Общия Окултен клас
7.VI.1933г., сряда,
Изгрев, София
-----------------------------------------------
[1] от тертип – модел; тертиплия – човек, който си има определен начин на поведение

НАГОРЕ




placeholder