НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

В правда и съдба

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

В правда и съдба

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, хора, казва, сега, свят, всички, всичко, казвам, природа, състояние, вода, съм, кожа, бъде, мисли, години, път ,

 Неделни беседи , София, 21 Май 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Духът Божи“

„Отче наш“

Ще прочета първата глава от Притчите, втория стих. „Всичко в живота е постижимо“

В тази глава има две страни: едната е положителна, другата – отрицателна. Трябва да знаете, че е писана преди повече от две хиляди години. И тези изречения притчи, казани, опитани, били преди повече от хиляда години преди Соломона. Събрани били от един от най-умните от еврейските царе, който, след като написал всичко това, събрал тази мъдрост и направил точно това, което не трябваше да направи. Аз не ви говоря, за да ви бъде утеха, защото погрешката не е утеха никому. Че е направил някой някаква погрешка, туй ни най-малко не трябва да ни насърчава, но трябва да се намерят причините – защо и за какво. И в една философия ако не могат да се обяснят причините, да се приложи известно знание в живота и ние не може да се ползваме конкретно, туй знание е една тежест за човека. Аз наричам – всяко знание, всяко чувство и всяка постъпка става тежест. Нещата са леки, когато се прилагат.

Та казвам, откъде трябва да започне човек? Отде трябва да започне реката? От извора. Де е изворът на човека? Всеки от вас може да ми каже отде да започне. Да, едно начало трябва. Де е началото? От извора, там, високо при някой планински връх, и продължава хиляди километри. По някой път става течение из въздуха. Къде е изворът му? Някъде в пространството. Ние само констатираме, че известно течение иде отнякъде, без обаче да знаем откъде иде. Появява се една мисъл у нас, ние обаче не знаем извора ѝ. Явява се едно чувство, и ние не знаем извора му. Направим една постъпка, и нея не знаем. Направим едно добро, и не сме сигурни дали е добро, или зло. При доброто нещата се увеличават, развиват се и се облагородяват. При злото нещата се смаляват, разрушават се и се огрубяват. Защо е така? факт е туй. Как трябва да бъде другояче? Онзи пита само защо е така, който е направил погрешка, защото има наказание. Защо е съгрешил? Той казва: „Не можеше ли, като направя прегрешението, да няма наказание?“ Но законът е: който прави добро, възнаграждава се. Законът е такъв. Ако ядеш, възнаграждаваш се; ако не ядеш, ще гладуваш. Защо трябва да гладуваш? За да ядеш. Защо трябва да страдаме? За да се радваме. Защо трябва да носиш сиромашията? За да станеш богат. Защо трябва да носиш невежеството? За да станеш учен. Защо трябва да бъдеш човек? За да станеш ангел, нищо повече. Това са контрасти.

Трябва да излезете от обикновените вярвания. Защото ние имаме едно механическо вярване, предипотопно .вярване за една риба, за едно небе предипотопно. Туй небе е било преди такова, сега небето се изменило. Едно време преди потопа е имало много глупави хора в небето, но и те сега се измениха, поумняха. Сега може вие да ми направите възражение: „Как е възможно в рая да има глупави хора?“ В рая всичките хора са яйца, не са измътени. Там всички са праведни, защото са яйца, не са измътени. И змийски, и кокоши, и животински, и човешки яйца – всички са праведни. Като се измътят, те не могат да се спогаждат едно с друго. Възражения ще дадете. Посейте вие най-простите семена, ще видите, че най-добрите семена, понеже имат желание да погълнат, най-първо, най-добрата храна, у всяко има конкуренция, иска да израсне, да стане тънко и високо. Онова, което е обичало повече да поспива, е останало хилаво, изсъхнало е. Та между растенията няма спане. Там ден и нощ можеш да бъдеш буден. Ако речеш да спиш, отиде работата.

Та сега изводът. Може някой път да се заблудите. Да кажем, изгорят някой човек, обърне се на прах. Като погледнеш праха му, ще кажеш: „Колко ли е страдал този човек?“ И този човек е страдал по същия начин. Аз предполагам колко е онзи, който е изгарян. Аз предполагам, че той е страдал малко повече от онзи човек, който е бил богат, че дойдат разбойници, че му вземат всичко. Той страда. Животът е богатство и смъртта като дойде, като излезе тази душа от тялото навън, плаче, че е изгубила богатството си, останала като едно животно в полето, като една сиромахкиня скита в пустинята дълги години. Душата минава като скитничество в пустинята, докато я намерят онези благодетелните духове и я заведат в небето. Избършат сълзите ѝ, облекат я, пратят я в училище, турят я на хубаво място. Душата каже: „Слава Богу, пострадах, но намерих туй спасително училище.“ Сега може да се яви друго възражение: „Дали това е вярно, или не? Дали е така?“ Ако не вярвате, идете да проверите. Нямам нищо против това. „Ама как?“ То е ваша работа. Аз може да ви разправям за Америка, за Англия. „Ама как е?“ Иди в Англия и провери. Като се върнеш, ще видиш дали е вярно, или не.

Та казвам, мъдростта сега вика. Вие как ще си я представите? Соломон я представя като нещо живо, което в началото, когато се е създавала цялата Вселена, тя е взела участие в създаването. Значи в този велик, грандиозен план, който бил начертан, тя взела участие, взела участие в създаването на човека, в неговото бъдеще, кредитирала го и после вложила всичкия си капитал. Сега онези, които взели нейния капитал, не я слушат, почнали самостоятелно да действат. Сега тези отвлечени, тъй наречени конкретни, отвлечени истини, какво отношение имат към сегашния живот? Вземете запример човешкото тяло, вземете човека. Ако се вземе само повърхността на неговата кожа, взема два квадратни метра, като се разстеле, и в тази кожа има 120 милиарда клетки. Когато на земята има само два милиарда хора, в човека има 120 милиарда клетки. Ако се прострат кръвоносните съдове, вземат едно пространство от 20 хиляди километра. Ако се простре нервната система, взема около 80 хиляди километра пространство. Има 2 милиона потни жлези, които, ако се прострат, ще вземат едно пространство около 10 хиляди километра.

Питам, какъв сложен апарат съставя само вашата кожа. Само за да пренесете вашата кожа от Вселената, отдето е дошла, трябват ви 120 милиарда лева. Трябва ви това само да пренесете тия клетки от разните области на Вселената. Питам, ако вие трябваше да плащате, кой от вас е в състояние да плати 120 милиарда лева, за да се пренесат само клетките на неговата кожа. Разбира се, човек живее чрез своята кожа. Всичката деятелност става в кожата. Одереш ли кожата на човека, всичко е свършено. Всичко зависи от богатството на кожата. Когато човек е здрав от гледището на природата, когато мислите му са чисти, когато чувствата му са чисти, когато постъпките му са чисти, кожата му е неизменна. Всичките възприятия от външния свят – приемане и предаване – са неизменни. Животът тече в унисон, или ние го наричаме щастлив живот, защото силният огън не може нищо да загаси, но слабият огън и най-слабият ветрец може да загаси.

Та казвам, това са наблюдения, които съвременната наука, като наблюдава, прави своите наблюдения и дава своите изчисления. И те са отчасти, защото това е много малка част, само за онова физическо устройство на човека. Човек нищо не знае за своята кожа. Човек само гадае. Ценното богатство е в кожата на човека, в неговото лице. Онези физиономисти, като разглеждат носа, зависи с каква кожа е облечен. И на ухото зависи каква е кожата му, и на очите зависи каква е кожата им. Та в старо време учените хора в древността, първичните хора, които са разбирали този закон, са имали една школа, с която са възпитавали хората да държат в изправност своята кожа. Или тъй да се рече: да държат в изправно състояние своя мозък, да държат в изправно състояние дихателната система, да държат в изправно състояние храносмилателната система с всички кръвоносни съдове. Появяването на всички съвременни болести, които съществуват, кризите, социалните кризи се дължат на неспазването на онзи хигиеничен вътрешен закон.

В Америка един знаменит американски проповедник, който с много четене не е обръщал внимание на своята стомашна система, заболява стомахът му, появяват се известни страдания в неговия черен дроб. Като проповядва, търси най-страшните стихове в Библията, праща всички по дяволите, всичко вижда все наопаки. Тях астролозите наричат сатурнови типове. Или в обикновения живот наричат такива хора песимисти. Той е човек, на когото стомашната система, черният дроб са в разстроено състояние. Ако е държавник или ако е военен, все ще направи една глупост. Най-после един лекар праща този проповедник в болница и му направят промивка на стомаха с топла вода. Държат го известно време в болницата, дават му чиста вегетарианска храна. Връща се и като проповядва, избира най-радостните стихове за Царството Божие, за любовта. Сега и ние срещнем някой да казва: „Не живеем добре.“ Аз казвам – стомахът му така мисли. „Ама ние сме най-лошите хора.“ Стомахът му не мели храната лесно, добре. Той ще почне какво ли не. Той никъде не може да види неизменното. Учен ли е, свещеник ли е, баща ли е, учител ли е, проповедник ли е, той не може да види нещата, той подозира, кой как го погледне. Той вижда нещата наопаки.

Та казвам, ние тепърва трябва да проучваме конкретно себе си. Някой казва: „Кажи ми истината.“ Да ти кажа истината? Ти имаш една кожа, и трябва да започнеш – от какво се нуждае твоята кожа. Ти имаш един мозък, и трябва да разбираш законите на твоя мозък. Ти имаш бели дробове, и досега не си се интересувал каква функция вършат. Имаш един стомах, и не знаеш как трябва да ядеш и какво да ядеш. Не знаеш колко време да спиш и как да спиш. „Ама еди-кой си учен говорил така.“ Че на птиците кой учен е казал как трябва да ядат и колко да ядат. Птиците, рибите, животните в света си напакостиха с анормалното разплодяване. В тях се яви едно желание да се разплодят, да станат много и вследствие това, на туй увлечение, се създаде един закон насилствено да се изтребят излишните и трябваше да се наплодят месоядните животни. Те дойдоха да спасят света от чрезмерното размножаване. От чрезмерното размножаване щеше да се сплуе светът. Те спасиха света. Сега вие ругаете тези животни. Знаете ли какво щяха да създадат овцете с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво щяха да създадат птиците с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво създаваме ние с чрезмерните желания? Ти седиш, създаваш в своя ум желания и мисли, и постъпки, които населяват света. Човешките мисли стават паразити, човешките чувства стават паразити и човешките постъпки стават паразити. Всичко в света живее, не е мъртво.

Сега аз ви навеждам на тази мисъл за хигиената. Не че светът се е справил. И великият, разумният свят има месоядни животни. Ще дойдат страданията, да изгорят. Не че те искат да ти направят пакост. Понеже ти си създал повече материал, понеже ти си набрал повече материал за продан, нямаш купувачи. В твоя живот има една криза. Ти ядеш повече, отколкото трябва. Ще се разболееш и може би седмица, две, три, месец, година ще боледуваш, да обеднееш малко, да осиромашееш, да изтънееш малко. Като видите някой надебелял, казвате: „Пооправил се.“ Няма да се мине дълго време, ще му се снеме. Аз не съм видял изключение. Няма една статистика да ми се похвали. Казват: „Колко хубаво се е оправил.“ Казвам, ще го видите след една година. Ще го хване нещо. Тази материя е непотребна. Всичко в човека трябва да бъде в мускули и в кости. Нищо излишно в човешкия организъм не трябва да има. Който иска да бъде здрав, нищо излишно не трябва да има. Такива парцали, да имаш един куфар, че да туриш тези парцали от дядо си, от баба си. Носи нови дрехи, туй, което е здраво и чисто, два чифта дръж и носи, другото всичко на ауто-дафе. И природата така прави. Листата, които падат, изгниват, тя ги преработва. Голямата деятелност е в това, че природата постоянно преобразява всички тези неща наоколо, постоянно ги преустройва по същия закон.

Казвате: „Защо идат някои лоши мисли в нас?“ Работа ви създават. От лошите мисли никой не е изключен. Аз вземам в добрия смисъл. Някои състояния има, когато ти си неразположен, криво ти е. Не ти се иска никой да ти говори. Някой път искаш да дойда да ти говоря, но някой път ти си неразположен, не знаеш как да се освободиш от този, който иска да ти говори. Той не знае как да те утеши. Ти не разбираш неговото състояние и се скарвате. Казваш: „Какво си се намусил?“ „Ами ти какво си заспал като някоя баба.“ Скарват се двамата, наругаят се хубаво. Казвате: „Не виждаш ли, в света криза има, огън се запалил, хората гладни умират, а той се зазяпал насреща ми.“ Туй са лични схващания. Първичният Божи план, ако го погледнете, там има един свещен трепет. Злото в света е едно изключение, смъртта е едно изключение, сиромашията е едно изключение, малки работи, прах. Сиромашията е прах, свещен прах. Някой път понаръсят някой човек. Ангелите, като гласят някой човек, че му турили малко сиромашия отгоре, посолят го малко. В невидимия свят сиромашията много се цени, там е рядкост. Богатството навсякъде го има. Да говорим от чисто човешко гледище. Сега ние мислим, че всички хора са грешници и всички са в ада. Кой ще ги извади от ада? В ада има по-малко хора, отколкото в рая. Като влезе там, като се понажежи, не остава там. И в ада са много умни хора. Те постоянно мислят, мислят как да излязат. Много умни стават, но излизат.

Има един анекдот. Като умрял Соломон, хванали го дяволите и го внесли в ада, казват: „Ти тук ще бъдеш. Учи хората на много умни работи, няма какво да седиш в рая. Ще ти дадем една нова наука.“ Започнал да мисли какво да прави и как да се освободи. И по едно време го видели, че прави нещо. „Какво правиш?“ „Искам да направя един храм на Бога и да му служа.“ Дяволът го хванал и го изпъдил навънка. Такива фактори ние не сме тук.

Та казвам, има умни хора в живота, които, като дойдат, по някой път от немай-къде създават едно учение, за да се избавят. Тогава се поправя тежкото положение. Но основната мисъл: животът трябва да се проучва от ново гледище. Трябва да има едно коопериране между хората, да има едно разбирателство. Тъй както сега се разбира животът, няма никакво разрешение. Не че всъщност няма разрешение, но частично разрешение има. Има едно разрешение вън от нашето съзнание. Аз говоря за нашето съзнание, за личния живот. По този начин, по който живеем, лично никой не може да бъде щастлив. По единствената причина, че стомахът му е развален, дробовете му са развалени. Той не може да има онази енергия, която му е потребна за мозъчната система, да може да възприеме и създаде нещо. Той няма да има жизнена енергия да възприеме тази най-добрата мисъл. Той няма тази материя да създаде тези мисли. Защото човек яде, за да навакса материал, за да облече своите мисли и желания. Затова ние ядем, за да съберем материя за обличане. Тези наши мисли и желания трябва да ги обективизираме. Мисълта има своя материя и желанията имат своя материя. Някой казва, че човек яде, за да поддържа тялото си. Отчасти е така.

Още по-далече отивам. Някои мислят, че умрелите не се хранят. И ангелите се хранят. Според учението на съвременните учени хора смърт няма в света. Смъртта е привидно състояние. Умира човек. Няма смърт. Всеки човек, който умира, може да го съживим. Някой ще каже, че скъсала се нишката. Може да свържем тази нишка, ще я хванем и ще я завържем. Както един престъпник може да се хване и да се тури в затвора, така една душа може да се хване и да се тури в тялото си. Къде бягаш? Само един човек може да излезе от тялото си. Когато той бяга от тялото си, това наричаме смърт, но когато само напуска тялото, това не е смърт. Има начини, по които човек може да се обнови. Запример двама души – германски професори, са правили наскоро опити. Те са взели клетки и са ги умъртвили. Сега няма да се спирам да ви разправям как са ги умъртвили, лишавали ги от живота. Например клетките на окото – изсушават ги, след това клетките ги посаждат на един саламандър и след това тези клетки се съживяват, почват пак да растат. Учените хора вече казват, че смъртта е случайно явление в природата, животът е навсякъде. Тогава се събужда твърдението на Лавоазие, че нищо в природата не се губи. И животът не се губи. Ако кажем, че някой е умрял, значи изгубил се е животът. И формата не се губи, станала е една неестествена промяна.

Запример имаш един приятел и той умира. Неестествената промяна е в това, че той живее в света, но между него и тебе няма съобщение. И той тъжи, и ти тъжиш, и той скърби, и ти скърбиш, не знаеш де е, постоянно мислиш за него. Психологически закон има: ти не можеш да мислиш за едно същество, което не мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже той мисли за нас. Ние проповядваме, че обичаме Бога, понеже той ни обича. Не може да не обичаш този, който те обича, и не може да не мразиш този, който те мрази. Не може да не подозираш този, който те подозира. Някой път ще кажем – този закон е друг. Ние трябва да обичаме. Когато аз казвам, че трябва да обичам, аз разбирам едно неизменно здравословно състояние. А щом говорим за омразата, щом говорим за злобата, за подозрението, аз разбирам болезнено състояние. Един болен човек в болницата има особено състояние. Ти каквото и да му направиш, той казва: „Ти не може ли да бъдеш малко по-внимателен, не виждаш ли, че моят крак е болен.“ Трябва малко нежно, внимателно да пипаш. Голям аристократ е той. Седнал, една, две сестри… постоянно разправя, казва: „Господин докторе, моля, моля.“ Докторът казва: „Чакай, аз зная.“ „Не, чакай, чакай аз да ти разправя.“ А пък това са внушения, това са илюзии. Но един човек може да се тури в магнетичен сън и да му се внуши, че има язва. Като се събуди, няма никаква язва, но той казва: „Болен съм.“ Лекарят гледа, нищо не вижда, но той казва: „Болен съм, ето голяма язва.“ Пак го турят в магнетичен сън, внушат му, че е здрав. Като се събуди, казва: „Оздравял съм.“ А той никога не е бил болен. Внушено му е, че е болен или че са го турили в лоши условия.

Пазете се. Сега ние сами си създаваме тези условия и казваме: „Няма да го бъде, няма да го бъде.“ И майката казва: „Няма да го бъде.“ Някой път жената казва: „Не ми хваща око, мъжът ми ще замине, няма да го бъде.“ Тя почва да гледа друг мъж и тя го уморява. Те това са внушения. Внушението е нож с две остриета. Ти ще го туриш някъде и няма да го унижаваш, но трябва да знаеш какъв е законът. Та първото нещо, като се създаде едно общество, ти срещаш един човек и казваш: „Мене този човек не ми го хваща окото.“ Търсиш причината защо не ти го хваща окото. Аз срещна този човек и казвам: „Мене окото ми го хваща.“ Виждаш – малко погледът му посърнал, вените му изпъкнали, в напрегнато състояние е, кожата му суха, ръцете костеливи, лицето посърнало.

Казвам, тези блуждаещи очи показват, че умът му е малко разстроен. Жълтите очи показват, че черният му дроб е разстроен. Сухата кожа показва, че има малко влага. Човекът е пълен само с електричество, нервен е, само да го бутнеш. Казвам, малко вода има. Защо е този човек в това положение? Оплаква се, че хората не го уважават. Прав е той. Но черният му дроб е разстроен. Той не може да обича. Той подозрение има към всички. Разстройство има. Казвам: „Слушай, приятелю, ти ще изяждаш на ден по два лимона, в десет дни 20 лимона и на двайсетия ден твоето положение двайсет пъти ще се поправи. В лимонените кори има витамини. Туй настроение, което имаш, от черния дроб произтича. Туй разстройство, което съсипва твоя черен дроб, ще се неутрализира малко и ще почнеш да гледаш по-добре. После месо няма да ядеш, понеже в месото има много нечистотии. Тъй ще се подобри стомашната система. После ще изпиваш по едно и половина кило вода на ден.“ Казва: „Аз не пия вода.“ Ще развалиш живота си. Мнозина са ми казвали: „Жабите живеят във водата, но хората не са.“ Те живеят във водата, но вода не пият, постоянно за вода крякат от жажда. Ти трябва да изпиваш по едно и половина кило на ден вода. И това са хора учени, професори, философи, които всичката философия знаят, но да изпиват по кило и половина, кило вода на ден, не знаят още. Казвам, кило и половина вода на ден, това е един максимум. Не студена вода, но вряла вода. Ако пиеш студена вода, работата съвсем друга ще излезе. Не да я изпиваш изведнъж, но сутрин, обед и вечер. Не да пиеш каква да е вода, но ще избираш по възможност най-хубавата вода, която да няма никакви органически утайки. Няма да си щадиш труда. Ако имаш време, ще отидеш в планината да си вземеш чиста балканска вода.

Та казвам, ако ние вземем тези предпазителни мерки, това са на физическото поле. После трябва да създадем друга атмосфера. Вие някой път сте влезли в някой дом, дето е създадена една отлична атмосфера, дето хората никога не се карат. Бащата, майката, децата – всички се обичат, всички са весели. Влезеш другаде, всичко хубаво наредено, мебели, но нещо те стяга. Ако вие погледнете, цялата атмосфера е пълна с такива анормални мисли и желания. Ако вашето обоняние е развито, вие ще усетите, когато човек е болен, че от него излиза една лоша миризма. И от здравия човек излиза ухание, нещо хубаво. Често той помирисва ръката си, дали излиза нещо хубаво. И докато не усети, че от него не излиза нещо хубаво, да знае, че не е здрав. Мъжът ти мирише хубаво. Не да се намаже отвън, намазването може да бъде само като стимул, не. съм против външното намазване. Но кожата произвежда най-хубавия аромат в природата. Туй е моето твърдение. Никой жител в природата никъде не е произвел такъв хубав аромат, какъвто произвежда човешката кожа, когато човек желае доброто. Но и по-голям смрад в природата от човешката кожа никъде няма. Това са мои наблюдения, изследвания. Аз съм наблюдавал хора, които са болни и които са здрави. Някои хора още отдалече зная – по миризмата, каква болест имат. От разстройството на дроба особен аромат има. Тези хора, на които започват да заболяват белите дробове, те имат един много отвратителен аромат. Тези признаци лесно се появяват. Сега няма да ви показвам тези признаци, понеже ще се изплашите. Това е заблуждение. Човек, който разбира законите на природата, той не може да умре. Той и на нокътя да дойде, пак ще се върне животът му.

Аз съм ви привеждал два примера. Единият показва каква е Волята Божия. Привеждал съм примера на виден американец, един богаташ, на когото жената се разболява. Той много я обичал. Като заболяла, той извикал десет души лекари, които констатирали, че след 24 часа тя ще умре. Вайкат се, прегръщат се, плачат двамата. Той казва: „Направих каквото трябва.“ Тя се примирява, че ще умре. Казва: „Каквото Бог е дал. Имам едно желание, ще те помоля. Много те обичам, но ще обещаеш, че ще го изпълниш.“ „Не зная онова, което искаш, дали е в силите ми да го направя, или не. Ще ми кажеш, ако мога да го направя, ще ти обещая.“ „Като замина за другия свят, да не се жениш. Обичам те.“ „Не мога да ти обещая.“ Тогава у нея се заражда една реакция. Казва: „Няма да умра.“ Каквото констатираха лекарите, нищо не излезе. „Не пущам никого да иде.“ Вторият пример е с една майка. Констатирали лекарите, че детето ѝ ще умре. Тя хваща смъртта и казва: „Не ти давам детето, не вярвам на тези лекари.“ Хваща детето, казва: „Не искам никакъв лекар.“ Майката е свързана и оздравява детето. Ако някоя от вас, майките, желае детето да оздравее, ще оздравее, нищо повече.

Искам да кажа – това е Волята Божия, защото Бог е вложиш този живот, никой не може да го вземе. Животът може да се вземе само когато съгрешим. В който ден ти престъпиш тези закони, които аз ти дадох, в който ден ядеш от забраненото дърво, значи направиш едно прегрешение, ще умреш. Сега нас ни утешават: „Като умрем, втори път ще се преродим. Няма какво да осиромашавам и после да забогатявам.“ Ако сиромашията е непотребна, няма защо ние да се мъчим в нея. Ако е необходимост, добре дошла. Но ако само да страдаме в сиромашията, да ям сух хляб и да ям, което не трябва, да ям, аз не обичам такава сиромашия. Да ми дават триците на богатите хора, аз не искам да ми дават изостанали неща или вмирисано сирене, или вмирисана риба. Такива неща не искам. Туй няма смисъл. Туй разбираме ние сиромашия. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света, да ни даде онази същинска храна, която може да продължи онова възвишеното, благородното в живота. Затова е богатството в света, да продължи добрия живот. Сиромашията се дава в света, да ограничи злото в света. Затова иде сиромашията. Ако сиромашията може да ограничи греха, тя е намясто; ако тя ограничава доброто, тя не е намясто. Тъй трябва да гледаме от съвременно гледище. Сиромашия, която ограничава доброто, не ни трябва и богатство, което насърчава възвишеното, добрия живот, то ни е потребно.

Казва – мъдростта, казва, че не я слушала. Мъдростта казва: „Не създавайте онези условия, при които вие може да влошите вашето сегашно аоложение, защото тогава ще ме викате, и аз няма да ви се обадя.“ Сега не искам аз да оставя във вашия ум мисълта, че вие сте отговорни. Казвам, в света съществува една обща отговорност. Ако речем да съдим света, трябва да повикаме всички хора, които са живели от памти века, всички са взели участие. Ако в света ще стане една съдба, то всички хора трябва да вземат дял и в доброто, и в злото. Не да се направи само един човек виноват, а друг невинен. Всички трябва да носят равномерно отговорност, съзнателно трябва да носят, не под закон. Всеки човек трябва да има съзнание, че трябва да носи тази отговорност.

Та казвам, аз вземам добрите хора, това са здравите хора, а лошите хора, това са болните хора. Добрите хора в света са дошли, за да поправят света, за да спасят света. И Бог, и учителите работят чрез добрите хора. Това са органи, това са проводници. Без тях светът не може да се поправи. Без добрите хора в света никаква идея не може да се лансира, никаква идея не може да се прокара. Лошите хора не знаят как да го направят. Туй, което е необходимо за нас, един лош човек никога не знае как да го направи.

Казвам, в моите очи, когато двама пияни хора се бият, аз няма да ида да им кажа защо се бият. Ще ги оставя да се набият много добре и след като се набият и изтрезнеят, тогава на единия главата му се е счупила, на другия кракът се е изкълчил, тогава ще ида да привържа главата и да наместя крака на другия. Ще им кажа: „Не пийте виното, в бъчвата зло не прави, но веднъж употребено, то развива своята енергия.“ Не искам да ви кажа, но пиянството има една друга страна. Всичките хора, които пият, стават много щедри. Като се напият, стават щедри. Значи на едни хора, които не са били по естествен път щедри, за да станат щедри, защото стиснатостта е по-опасна, природата най-после допуска пиянството. За предпочитане е да си пиян и да си щедър, отколкото стиснат. Стиснатостта е по-лоша от пиянството. Защото едно зло иде, да те избави от друго. После и в пиянството с малки изключения той става отворен, почне да разсъждава. Аз съм срещал пияни хора, отдалече като те види, казва: „Извинявай, господине, понапил съм се като магаре.“ Напил се е не като магаре, магарето не пие, като човек се е напил. Магарето никога не се напива. Казва: „Извинете, човещина. Събрахме се няколко души приятели, за здравето на този, на онзи, почерпихме се.“ Напият се, пукнат си главите. На другата сутрин ги срещам, изтрезнели. Пияният човек е по-отворен, а онзи е недоволен, че е похарчил повече. Двама има. Единият, който харчи, а другият – печели. Другият, като гледа тефтерите, казва: „Много си изхарчил.“ Погледне тефтера, недоволен е, казва: „Ти не трябва да пиеш.“ На основание на това пиянството е лошо. И действително е хубаво да харчи човек, но не на тази основа. Човек не трябва да пие, но по съвсем други съображения. Той не трябва да пие вино, той не трябва да пие вино, което опива.

Сега общите заключения от Соломона, който е говорил преди повече от две хиляди години, бил запознат дълбоко с окултната наука. Историята му приписва, че той хващал духовете и ги пращал в морето, но и те го хващали. Той ги връзвал, но и те го връзвали. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.“ Коя беше причината? Той не беше господар на своите чувства. Мислеше много добре, но чувстваше много зле, постъпваше ту добре, ту зле. От гледището, което ние разглеждаме, ще кажем, че Соломон се е отдал на ядене и пиене. Има вече едно анормално психологическо разположение на организма. Понеже в него се появило желание да разреши най-дълбоките проблеми в природата, да проникне в една от нейните тайни. Той не е бил доволен от онова знание, което имал. Искал да го приложи и вследствие на това е дошъл до някои крайности. Виждаме, че след неговото заминаване неговото царство беше на края. Ни един друг цар в еврейското царство не се яви, подобен на Соломона. Преданието казва, че той е разпилял своя живот. Вярвам, че той е разпилял своя живот, но той е дал една философия.

Онези, които четат Притчата на Соломона, които четат Еклисиаста, които четат неговия роман на любовта… Някой път тази книга не искат да я вземат за каноническа. Лирическа е тази книга „Песен на песните“. Един религиозен човек, който чел лириката, аз зная – в Русия на 50 години евангелист я чел така, че щеше да се замотае. Този човек, който не мислил да се жени, като прочел лириката на Соломона, се оженил. После казваше: „Що ми трябваше да слушам Соломона.“ Оженил се той за една млада жена, а той бил над 60 години – едно несъответствие. Сега е вече заминал за другия свят. Той нямаше познание на женското знание, това, което жената искаше. Много мъчно е да угодиш на женското сърце. Не е виновата жената, че иска. Той не е знаел как. Мъчно е, казва, да угодиш. Не е извор, който извира. Не е виновен изворът. Не е виновна и жената, че има такова сърце. Трябва да разбираш законите на този извор и трябва да разбираш законите на това сърце. Жената е жена не от само себе си. Нещо извира от нейното сърце. Жената е станала нещо от природата. Жената трябва да разбира сърцето на своя мъж, трябва да разбира извора на своя ум, трябва да разбира женската воля, трябва да разбира и мъжката воля. Това е цяла наука, трябва да се изучава основно.

В едно общество, докато няма разбирателство, всякога ще има това противоречие, което съществува в обществото. Защото, най-първо, в съвременното общество един здрав мъж се жени за една болна жена. Той е от демократически произход, тя е от аристократически. Не може да има съгласие между тях. В съдружието, в живота и мъжът, и жената трябва да бъдат съизмерими във всяко отношение и по ум, и по сърце, и по воля. Разбирателство трябва да има в три допирни точки. Съвсем другояче трябва да разбираме какво нещо е жената. Умът на жената какъв е, сърцето какво и волята каква е. И на мъжа трябва да изучава умът какъв е, сърцето какво е и волята каква е. И бащата, и майката трябва да изучават ума на децата си, трябва да изучават сърцето и волята и на момичетата, и на момчетата. Не е това, както казват, наследствена черта. Туй още нищо не доказва. Онова, което ние може да внесем в младото поколение и което може да внесем в себе си, ние може да го предадем отвънка. Или другояче казано, аз съм един проводник в природата. Живата, разумна природа може много нещо да направи, но ако аз съм един добър проводник в природата; но ако. аз съм един лош проводник, много малко може да направи. Най-малко човек трябва да бъде един добър проводник. Той, за да бъде добър проводник, трябва да бъде умен, за да може да направи работите умно. Другояче всичките му работи ще бъдат така направени, че ще трябва една корекция.

Сега конкретната страна на работата. Вие може да се обезсърчите и да кажете: „Много зле сме живели.“ Не, така са живели от хиляди години хората. Новото, което иде в света, вие ще го посрещнете. Вие сте длъжни да го посрещнете по един или по друг начин. Иде пролетта и болният, и здравият ще излязат и ще я посрещнат. Болният ще охка и ще я посрещне. Но ако болният е разумен, той ще стане от кревата си и ще оздравее през пролетта; ако пък не е разумен, той не може да се ползва.

Та казвам, туй, което иде в света, всички хора имат условие да подобрят своето положение. Здравите ще станат по-здрави, болните ще оздравеят. Здравите ще станат съвършени. Здравето е среда за съвършенството. Ти не може да станеш съвършен човек, ако не си здрав. И тогава няма да се молите да се намалят страданията, че при всичките условия като страдате, да разберете защо страдате и да използвате страданията си. Да ви е приятно, че страдате по някой път. Ако ви дойде една мисъл, да знаете нейният произход откъде иде и дали можете да се освободите, и при това да подобрите състоянието на вашата кожа. Трябва да създадете едно училище, в което да се хранят децата с лоши наследствени черти и да се хранят с известни храни по особен начин, за да се докаже на опит дали това е вярно, или не. Защото философски е лесно. Опитът ще разреши въпроса, социалния въпрос.

Ако се прави опит, да се даде на едни хора свобода, свободата е нещо разумно. Туй, което хората искат, сега свобода по никой начин не може да имат нито левите, нито десните течения, тъй както сега мислят, че може да се даде свобода. Те желаят доброто, но още не знаят как да го приложат. Имат всичкото желание, но нито едните, нито другите може да приложат онова, което природата изисква. Следователно ще дойдат от нейна страна да въздействат. Страхотиите, които стават, известни страхотни промени в природата са едно въздействие на живата природа върху хората. Гладът, който иде, болестите, които идат, войните, които идат, раздорите в дома, измирането на младото поколение, те са все въздействия, за да се накара туй общество да мисли. Някои казват, че еди-кое си течение е причината – не, неразбирането на живота, има нещо криво. В самите религиозни системи, които сега са внесени, има нещо чудно. Те трябва да се поправят. Всеки казва: „Религията е права.“ Против правата религия нямам нищо против. Ако тази религия е права, тя трябва да подобри света. Ако науката е права, тя трябва да подобри света. Наука, която не прогресира, не е наука. Религия, която не прогресира, не е религия. Всичко в света трябва да прогресира. Сега мислите, че в религията не трябва никакъв прогрес. Има религия за деца, има религия за възрастните, има религия за старите, има религия и за ангелите. Най-после всичките религии се обръщат в любов – от състоянието на ума, от състоянието на сърцето до състоянието на любовта, която може да обедини всичките хора в една цел, да даде свобода на всички хора. Туй е един величествен, грандиозен план, който всичките хора трябва да разберат. Казвате сега: „Има Господ, има любов.“ Всичко има, не че няма. Но в нас има неща, които няма. Има една любов, в нас я няма, няма място де да влезе. Отвън е любовта. Тъй както светлината е вън и има кепенци, не може да влезе, тъмно е.

Та казвам, всичките науки, които сега се изучават в света, сега се изучава човека по един нов начин. Запример по някой път аз съм ходил, като съм правил своите изследвания, дойде един и казва: „Как да ти кажа, аз имам голям късмет.“ Казвам: „На какво?“ Той ми показва ноктите си, които са нашарени с бели знаци навсякъде. Той това го счита за голям късмет. „Ама туй не е никакъв късмет, туй е едно анормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да поправиш това, ти един ден ще се ожениш и всичките твои деца ще бъдат инвалиди.“ „Че как така? Че баба ми и дядо ми бяха така.“ Казвам му: „Във вашия род колко има здрави?“ „Няма здрави.“ Аз виждам ноктите му набраздени, един пръст се изкривил, друг се изкривил. Той това го счита за късмет. Пръстът трябва да бъде прав, малка кривина се допуска. Щом се изкривят пръстите, то е едно анормално състояние. Щом се изкривят краката, то е анормално състояние; щом се изкриви гръбнакът, то е анормално състояние; щом се изкриви лицето, то е анормално състояние. Щом се изкриви носът, очите, твоята работа е свършена. И тогава ние казваме: „Господ ще оправи всичко.“ Ще викаш Господа отвътре да оправи всичко. Има хора, които сега искат да помогнат на човечеството, да покажат от резултатите, туй да се приложи във възпитанието, върху храната, във въздуха, в жилищата – какви трябва да бъдат. Целият строй трябва да се измени, всичко трябва да се измени коренно. Системата на възпитанието съвсем да се измени, да върви по начина, по който човешките чувства и способности се развиват и най-после да дойде вътрешното възпитание на децата.

Питам, аз като ви държа тази беседа, като знаете туй, какво може да направите в света? Кажете ми. Но туй говоря за вас, вие да се самовъзпитавате, на вас не ви трябва за другите. Вие може да се подмладите, може да измените външните условия на живота, да подобрите живота си за хиляди години за бъдеще. Веднага болезненото състояние, мрачните мисли, мрачните чувства, всичко това веднага да изчезне и веднага пред вас да се яви един, пред който вие да сте свободни. Туй е, което може да направите. Духовните хора трябва да бъдат свободни. Ако ние не сме така свободни, ако ние сме вързани, ако ходим с вързани мисли, ако има нещо, което постоянно ни смущава, тогава как ще вършим Волята Божия. Ние мислим за Бога, че той е всесилен, а при това ние треперим, страх ни е. Че защо ни е тогава Господ. В Господа вярваме, а от всичко треперим. Някой да каже, че има страшни работи. Някой път човек е дете и го е страх от нещо, от което и децата не ги е страх.

Имаше една баба Хранова, акушерка във Варна, мъжка Гана. Тя плаваше чак до манастира „Свети Константин“ – четири километра, и се връщаше, но покажи на тази баба Хранова пиявица в шише, тя ще хукне да бяга, трепери. Тя казваше: „Единственото нещо, от което ме е страх.“ Та нас ни е страх от пиявиците в живота. Коя е пиявицата? Как ще свърша живота си. Момата я е страх за какъв ли ще се ожени. Момъкът го е страх за каква ли ще се ожени. После какви ще бъдат децата. Все пиявици. Все късмет търсят, дали ще бъде богат, или не. И гледаш го, някой път прави своите заключения: „Някои хора нямат никакво щастие. Съдбата им е такава.“ Съдбата им зависи от тях. Те никъде нищо не са вложили в банката, следователно нищо не могат да извадят. А са здрави, умни.

Та казвам, ти може да се поправиш само като работиш. А някой път виждаш – той е вложил в тази банка, в онази банка. Казвам: „Ти си от късметлиите.“ „Защо?“ „Работил си.“ Започни и ти да внасяш в банката на природата. Туй, което ти внесеш в банката на природата, то върви, има един свят. В книжата на природата нищо не се губи. Животът, който ние живеем, работата, която ние вършим, мислите, които ние проектираме, чувствата, които проектираме, постъпките, които правим, всичко това действа за нашето повдигане. Туй е капиталът, с който ние поправяме своето бъдеще. Сега някои от вас ще се намерите в положението на онзи 84-годишен старец, на когото аз говорих така. Той ми казва: „Е, синко, много хубаво говориш, защо не ми говори това преди 30 години, защо толкова си закъснял да дойдеш при мене?“ Аз го попитах: „Ти защо не дойде преди 30 години при мене?“ „Де да те зная.“ Аз казвам: „И сега не е късно.“ Та казвам, и вие като този стария човек не си клатете главата. Вярвам – няма нито един на 84 години. Вие, които ме слушате, някои сте на 30, 40, 50, 60 години, едва ли има на 84.

Но да се върнем към предмета. Под думата старост ние разбираме опитност, която вие имате. Турете тази опитност, не мислете за вашето тяло, не мислете за опитността, която имате. Мислете за вашия ум, който сега имате във вас, мислете за вашата воля, която имате. След като си направите една сметка, започнете да работите с най-малките усилия. Всяка сутрин, като станете, онези от вас, които сте духовни, благодарете на Бога за онова, което ви е дал. Поблагодарете за светлия ум, който имате, за доброто сърце, което ви е дал, поблагодарете за добрата воля, която ви е дал. Най-първо, вие ще се радвате. Всеки от вас ще сподели първото мнение, че всичко у вас е добро. Другият казва, че не сте толкова добри. Слушайте този, който е горе, другият е отдолу, ще говори противното: „От това нищо няма да стане.“ Ти ще слушаш, той казва: „Тебе майка ти в грях те е заченала.“ Не го слушайте, не спорете с него. Слушайте онова светлото във вас. Това, което дава светлина, то е полезно. Туй, което си дава самомнението, то е опасно. Ние може да разберем нещата само в светлината, а не може да ги разберем в тъмнината. Щом не можем да ги разберем, в тъмнината сме. Щом има тъмнина, нещата са неясни, щом има вериги около нас, ние нищо не можем да направим. Щом се махнат веригите, щом се махне тъмнината и дойде светлината, ние сме в състояние всичко да направим.

Казва Христос: „В последния ден аз ще ви възкреся.“ Когато хората почнат да разбират, възкресението ще дойде, ще възкръснем. Че Духът Божи е у нас, който работи, който ни кара така да мислим, така да чувстваме и така да действаме. Бог е в нас, който ни кара така да постъпваме. Ние имаме резултати, щом съм здрав, щом мога да ям добре, щом мога да дишам добре и щом мога да мисля добре, аз ще благодаря на Бога. Под думата да ям сладко аз разбирам, че моят стомах е в нормално състояние. Под думата да дишам добре аз разбирам, че моите дробове са здрави. Под думата да мисля добре аз разбирам – моят мозък е здрав, моята мисъл е здрава. Туй е разрешението на въпроса.

Сега ви пожелавам на вас, като си идете, да започнете новия живот.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и четвърта неделна беседа
21 май 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

В правда и съдба

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, хора, казва, сега, свят, всички, всичко, казвам, природа, състояние, вода, съм, кожа, бъде, мисли, години, път ,

 Неделни беседи , София, 21 Май 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета първа глава, втори стих от Притчите.

В тази глава има две страни: едната е положителна, другата отрицателна. Трябва да знаете, че е писана преди около три хиляди години. И тези изречения, изказани в притчи, били описани повече от три хиляди години преди Соломона. Събрани били от един от най-умните еврейски царе, който събрал тази мъдрост и направил точно това, което не трябваше да прави. Аз не ви говоря за да ви бъде утеха, защото грешката не е утеха никому. Че е направил някой грешка, това ни най-малко не трябва да ни насърчава, но трябва да се намерят причините. В една философия ако не могат да се обяснят причините, да се приложи известно знание в живота и не можем да се ползваме конкретно от него, това знание е тежест за човека. Аз наричам всяко неприложено знание, чувство или постъпка тежест. Нещата са леки когато се прилагат. Откъде трябва да започне човек? Откъде трябва да започне реката? - От извора. Къде е изворът на човека? Всеки от вас може да ми каже откъде да започне. Да, едно начало трябва. Къде е началото? От избора, там високо при някой планински връх и продължава хиляди километри. Понякога има течение на въздуха. Къде е изворът му? Някъде в пространството. Ние само констатираме, че известно течение иде отнякъде, без обаче да знаем откъде. Появява се една мисъл у нас, ние обаче не знаем извора й. Явява се едно чувство и ние не знаем извора му. Направим една постъпка и нейният извор не знаем. Направим едно добро и не сме сигурни дали е добро или зло. При доброто нещата се увеличават, развиват се и се облагородяват. При злото нещата се смаляват, разрушават се и огрубяват. Защо е така? Как трябва да бъде? Онзи, който е направил грешката, се наказва, защо е сгрешил? Той казва: Не можеше ли като направя прегрешението, да няма наказание? Но законът е: Който направи зло, се наказва, който направи добро, се възнаграждава. Ако ядеш, възнаграждаваш се, ако не ядеш, гладуваш. Защо трябва да гладуваш? Защо трябва да страдаш? - За да се радваме. Защо трябва да носиш сиромашията? - За да станеш богат. Защо трябва да носиш невежеството? - За да станеш учен. Защо трябва да бъдеш човек? - За да станеш ангел, нищо повече. Това са контрасти. Трябва да излезете от обикновеното вярване, защото то е механическо вярване, предпотопно вярване за живота, за небето. Небето не е било преди такова, сега се е изменило. Едно време преди потопа е имало много глупави хора на небето, но и те сега са се изменили, поумнели са. Сега вие може дами възразите: как е възможно в рая да има глупави хора? В рая всички хора са все яйца, не са измътени.Там всички са праведни, защото са яйца, не са излюпени. И змийски, и кокоши, и животински и човешки яйца, всички са праведни. Като се измътят те не могат да се спогаждат едно с друго. Възражения ще направите. Посейте различни семена, ще видите, че всички имат желание да приемат първи най-добрата храна. Явява се конкуренция, всяко иска да израсне, да стане тънко и високо. Онова, което е обичало повече да поспива, е останало хилаво, изсъхнало е. Та между растенията няма спане. Там ден и нощ можеш да бъдеш буден. Ако речеш да спиш, отиде всичко.

Какъв е изводът? Може някой път да се заблудите. Да кажем изгори някой човек, обърне се на прах. Като погледнеш праха му, ще кажеш: колко ли е страдал този човек? Аз мога да ви представя колко е страдал онзи, който е изгарян. Предполагам, че той е страдал малко повече от онзи, който е бил богат и разбойниците са му ограбили всичко. И ограбеният страда. Животът е богатство и смъртта като дойде, докато излезе душата от тялото навън, плаче че е изгубила богатството си, останала като едно животно в полето и като сиромахиня скита в пустинята дълги години. Душата минава като скитница в пустинята, докато я намерят благодетелните духове и я заведат на определеното за нея място. “Слава Богу, пострадах, но намерих туй спасително училище” - казва тя. Сега може да направите възражение, дали това е вярно или не, дали е така. Ако не вярвате, идете да проверите. Нямам нищо против това. - Ами как? - Това е ваша работа. Аз мога да ви разказвам за Америка, за Англия. - Ама как е? - Иди в Англия и провери. Като се върнеш, ще видиш дали е вярно или не.

Мъдростта сега вика. Вие как ще си я представите? Соломон си я представя като нещо живо, в чието създаване цялата Вселена е взела участие. Значи в този велик грандиозен план, който е бил начертан, тя взела участие, взела участие в създаването на човека в неговото бъдеще, кредитирала го е, после вложила целия си капитал. Сега онези, които са взели нейния капитал, не я слушат, почнали самостоятелно да действат. Но тези отвлечени истини какво отношение имат към сегашния живот? Вземете например човешкото тяло. Само повърхността на неговата кожа има 2 квадратни метра и в нея има 120 милиарда клетки. На земята има само два милиарда души, в човека има 120 милиарда клетки. Ако се прострат кръвоносните съдове, те имат дължина 20 хиляди километра. Ако се простре нервната система, заема 80 хиляди километра пространство, има 2 милиона потни жлези, които ако се прострат, ще заемат едно пространство от около 10 хиляди километра. Питам: какъв сложен апарат съставя само вашата кожа? Само да пренесете вашата кожа от Вселената, откъдето е дошла, ви трябват 120 милиарда лева. Трябва ви това само да пренесете тия клетки от разните области на Вселената. Питам: Ако вие трябва да плащате, кой от вас е в състояние да плати 120 милиарда лева, за да се пренесат само клетките на неговата кожа? Разбира се, човек живее чрез своята кожа. Цялата деятелност става в кожата. Отнемеш ли кожата на човека, всичко е свършено. Всичко зависи от богатството на кожата. Когато човек е здрав от гледище на природата, когато мислите му са чисти, когато чувствата му са чисти, когато постъпките му са чисти, кожата му е неизменна. Всички възприятия от външния свят - приемане и предаване са неизменни. Животът тече в унисон, ние го наричаме щастлив живот, защото силният огън не може нищо да го загаси, но и най-слабият ветрец може да загаси слабия огън.

Това са наблюдения, въз основа на които съвременната наука прави своите изчисления. И те са отчасти, само защото засягат физическото устройство на човека. Човек нищо не знае за своята кожа. Ценното богатство е в кожата на човека, в неговото лице. Физиономистите, като изучават носа или ухото, гледат с какво са покрити. Учените в древността, които са разбирали този закон, са имали школа, в която са учили хората да държат в изправност своята кожа. А то ще рече: да държат в изправно състояние своя мозък, дихателната система и храносмилателната система с всички кръвоносни съдове. Появяването на всички съвременни болести, социалните кризи, се дължат на неспазване на този хигиеничен вътрешен закон.

В Америка на един знаменит американски проповедник, който от много четене не обръщал внимание на своята стомашна система, заболял стомахът му, появили се известни страдания в неговия черен дроб. И поради това като проповядвал, той търсел най-страшните стихове в Библията, пращал всички по дяволите, виждал всичко наопаки. Астролозите наричат тези хора сатурнови типове, а в обикновения живот ги наричат песимисти. Песимистът е човек на когото стомашната система и черният дроб са разстроени. Ако е държавник или ако е военен, все ще направи една глупост. Най-после един лекар пратил този проповедник в болница и му промили стомаха с топла вода. Държали го известно време в болницата, давали му чиста вегетарианска храна. Върнал се той и като започнал да проповядва, вече избирал най-радостните стихове за Царството Божие, за любовта.

Когато някой се оплаква, че не живее добре, аз казвам: Стомахът му така мисли. - Ама ние сме най- лошите хора. Стомахът му не мели храната лесно и добре. Занимава се само с това, което липсва. Той никъде не иска да види неизменното. Учен ли е, свещеник ли е, баща ли е, проповедник ли е, той не може да види правилно нещата. Все му се струва, че го гледат накриво. Той всичко вижда наопаки.

Ние тепърва трябва да проучваме себе си. Някой казва: Кажи ми истината. Да ти кажа истината? Ти имаш една кожа и трябва да мислиш от какво се нуждае твоята кожа. Ти имаш мозък и трябва да разбереш законите на твоя мозък. Ти имаш бели дробове и досега не си се заинтересувал каква функция вършат. Имаш стомах и не знаеш как трябва да ядеш и какво да ядеш. Не знаеш колко време да спиш и как да спиш. - Ама еди-кой си учен говорил така. Че на птиците кой е казал колко трябва да ядат и как да ядат. Птиците, рибите, животните в света си напакостиха с прекомерното разплодяване. В тях се яви едно желание да се разплодят, да станат много, вследствие на което се създаде един закон да се изтребят насилствено, и трябваше да се наплодят месоядните животни. Те дойдоха да спасят света от чрезмерното размножаване. Знаете ли какво щяха да създадат штщите с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво създаваме с чрезмерните си желания? Ти седиш и създаваш в своя ум желания, мисли и постъпки, които изпълват света. Човешките мисли стават паразити, човешките чувства стават паразити и човешките постъпки стават паразити. Всичко в света живее, нищо не е мъртво.

Сега аз ви навеждам на тази мисъл за хигиената. Не че светът се е справил. И във великия, разумния свят има месоядни животни. Страданията ще дойдат да изгорят, да пречистят всичко. Не че те искат да ти направят пакост. Понеже ти си създал повече материал, понеже ти си набрал повече материал за продан, а нямаш купувач. В твоя живот има една криза, ти ядеш повече отколкото трябва. Ще се разболееш и може би седмица, две, три, месец, година ще боледуваш, да обеднееш малко, да осиромашееш, да изтънееш малко. Като видите някой, че е надебелял, казвате: Поправил се. Няма да се мине много време и излишното ще му се снеме. Аз не съм видял изключение. Няма нито една статистика да ми се похвали. Казват: Колко хубаво се е оправил. Казвам: Ще го видите след една година. Ще го хване нещо. Тази материя е непотребна. Всичко в човека трябва да бъде в мускули и в кости. Нищо излишно в човешкия организъм не трябва да има. Който иска да бъде здрав, нищо излишно не трябва да има. За такива парцали трябва да имаш един куфар, че да поставиш тези парцали от дядо ти, от баба ти. Носи нови дрехи., носи което е здраво и чисто, по два чифта дръж и носи, другото всичко на аутодафе. И природата така прави. Листата като падат, изгниват, и тя ги преработва. Голямата деятелност е в това, че природата постоянно преобразява всички тия неща наоколо, постоянно ги преустройва. По същия закон казвате: Защо идват някои лоши мисли в нас? Работа ви създават. От лоши мисли никой не е запазен. Аз вземам това в добрия смисъл. Някои състояния има, когато ти си неразположен, криво ти е. Не ти си иска никой да ти говори. Понякога искаш да дойда да ти говоря, но някой път ти си неразположен, не знаеш как да се освободиш от този, който иска да ти говори. Той не знае как да те утеши. Ти не разбираш неговото състояние и се скарвате. Казваш: какво си се намусил? - Ами ти какво си заспал като някоя баба? Скарат се двамата, наругаят се хубаво. Казвате: Не виждаш ли с света криза има, огън си запалил, хората гладни умират, а той се зазяпал насреща ми. Това са лични схващания. В Първичния Божи план, ако го погледнете, има един свещен трепет. Злото в света е изключение, смъртта е изключение, сиромашията също е изключение, малки работи са това, прах. Сиромашията е прах, свещен прах. Понякога понаръсват някой човек. Ангелите като гласят някой човек, че му сложат малко сиромашия отгоре, посолят го малко. В невидимия свят сиромашията много се цени, там е рядкост. Богатството навсякъде го има. Да говорим от чисто човешко гледище, сега ние мислим, че всички хора са грешници и всички са в ада. Кой ще ви извади оттам? В ада има по-малко хора отколкото в рая. Като влезе там, като се понажежи, не остава там. И в ада има много умни хора. Те постоянно мислят, мислят как да излязат, много умни стават, излизат в края на краищата.

Има един анекдот. Като умрял Соломон, хванали го дяволите и го внесли в ада. Казват: Ти ще бъдеш тук. Учи хората на умни работи, няма какво да седиш в рая. Ще ти дадем една нова работа - да учиш грешните в ада. Започнал да мисли Соломон какво да прави и как да се освободи. По едно време го видели, че прави нещо. - Какво правиш? - Искам да направя един храм на Бога и да му служа. Дяволът го хванал и го изпъдил навън. Ние не искаме тук такива фактори.

В живота има умни хора, които някой път от немай къде създават едно учение, за да се избавят. Тогава се поправя тяхното положение. Но основната мисъл е: Животът трябва да се проучва от ново гледище. Трябва да има едно коопериране между хората, да има едно разбирателство. Така както сега се разбира живота, няма никакво разрешение. Не че всъщност няма никакво разрешение, само частично има. Има едно разрешение вън от нашето съзнание. Аз говоря за нашето съзнание, за личния живот. По този начин, по който живеем, никой не може да бъде щастлив по единствената причина, че стомахът му е развален, дробовете му са развалени. Той не може да има онази енергия, която му е потребна за мозъчната система, да може да възприеме и създаде нещо. Той няма да има жизнена енергия да възприеме най-добрата мисъл. Той няма тази материя, с която да създаде тази мисъл. Защо човек яде, за да придобие материал да облече своите мисли и желания. Затова ние ядем, за да съберем материя за обличане. Тези наши мисли и желания трябва да ги обективизираме. Мисълта има своя материя и желанията имат своя материя. Някой казва, че човек яде, за да поддържа тялото си. Отчасти е така. Още пo-далече отивам. Някои мислят, че умрелите не се хранят. И ангелите се хранят. Според учението на съвременните учени хора смърт няма в света. Смъртта е привидно състояние. Умира човек. Няма смърт. Всеки човек, който умира, можем да го съживим. Някой ще каже, че се е скъсала нишката. Може да свържем тази нишка. Ще я хванем и ще я завържем. Както един престъпник може да се хване и да се постави в затвора, така една душа може да се хване и да се постави в тялото си. Къде бягаш? Само един човек може да излезе от тялото си. Когато той бяга от тялото си, това наричаме смърт но когато той напуща тялото си, това не е смърт. Има начини, по които човек може да се обнови. Например, двама германски професори са правили наскоро опити. Те взели клетки и са ги умъртвили. Сега няма да се спирам да ви разказвам как са ги умъртвили. Например, клетките на окото ги изсушават, след което ги посаждат на един саламандър и след това тези клетки се съживяват, почват да растат. Учените вече казват, че смъртта е случайно явление в природата, животът е навсякъде. Правилно е твърдението на Лавоазие, че нищо в природата не се губи. И животът не се губи. Ако кажем за някой, че е умрял, значи загубил се е животът. И формата не се губи. Станала е една неестествена промяна. Например, имаш един приятел и той умира. Неестествената промяна е в това, че той живее в света, но между него и тебе няма съобщения. И той тъжи и ти тъжиш, и той скърби и ти скърбиш, не знаеш къде е, постоянно мислиш за него. Психологически закон има: Ти не можеш да мислиш за едно същество, което не мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже Той мисли за нас. Ние проповядваме, че обичаме Бога, понеже Той ни обича. Не можеш да не обичаш този, който те обича и не можеш да не мразиш този, който те мрази. Не можеш да не подозираш този, който те подозира. Някой път ще кажеш: този закон е друг. Ние трябва да обичаме. Когато аз казвам, че трябва да обичаме, аз разбирам едно неизменно здравословно състояние. А щом говорим за омразата, щом говорим за злобата, за подозрението, аз разбирам болезнено състояние. Един болен човек има особено състояние. Ти каквото и да му направиш, той казва: Не можеш ли да бъдеш малко по-внимателен, не виждаш ли, че кракът ме боли. Трябва нежно, внимателно да пипаш. Голям аристократ е той. Седнал той, една, две сестри постоянно му услужват, а той казва: Господин докторе, моля, моля. Докторът казва: Чакай, аз зная. - Не, чакай аз да ти разправя. А пък това са внушения, това са илюзии. Ако на един човек, който се постави в магнетичен сън, му се внуши, че има язва, като се събуди той ще казва, че е болен, макар, че няма никаква язва. Лекарят гледа, нищо не вижда, но той казва: Болен съм, ето голяма язва. Пак го поставят в магнетичен сън, внушават му, че е здрав и той като се събуди казва: оздравял съм. А той никога не е бил болен. Внушено му е, че е болен, или че са го поставили в лоши условия.

Пазете се, сега ние сами си създаваме тези условия и казваме: Няма да го бъде. И майката казва: Няма да го бъде. Някой път жената казва: Не ми хваща око, мъжът ми ще замине, няма да го бъде. Тя почва да гледа друг мъж и по този начин го уморява. А това са внушения. Внушението е нож с две остриета. Ти ще го туриш и няма да го унищожаваш, но трябва да знаеш какъв е законът. Някой като влезе в едно общество, срещне един човек и казва: Този човек не ми хваща окото. Търсиш причината, защо не ти го хваща окото. Аз срещна този човек и казвам: Мене окото ми го хваща. Виждам малко погледът му посърнал, вените му изпъкнали, в напрегнато състояние е, кожата му суха, ръцете му костеливи, лицето посърнало. Казвам: Тези блуждаещи очи показват, че умът му е малко разстроен. Жълтите очи показват, че черният дроб е разстроен. Сухата кожа показва, че има недостатъчно влага в организма. Човек е пълен само с електричество, нервен е, не дава да го бутнеш. Казвам: Малко вода има. Защо този човек е в такова положение? Оплаква се, че хората не го уважават. Прав е, но черният му дроб е разстроен. Той не може да обича, той има подозрение към всички, разстройство има. Казвам: Слушай, приятелю, ти ще изяждаш по два лимона на ден, за десет дни двайсет лимона. За двайсет дни твоето положение ще се подобри двайсет пъти. В лимонените кори има витамини. Това настроение, което имаш, произтича от черния дроб. Това разстройство, което съсипва твоя черен дроб, ще се неутрализира малко и ще почнеш да гледаш по-добре на околните. После, месо няма да ядеш, понеже в месото има много нечистотии. Така ще се подобри стомашната система. Освен това ще изпиваш по един литър и половина вода на ден. Казва: Аз не пия вода. Ще развалиш живота си. Мнозина са ми казвали: Жабите живеят във водата, но хората не са жаби. Те живеят във водата, но вода не пият, постоянно за вода крякат от жажда. Ти трябва да изпиваш по литър и половина вода на ден. И това са хора учени, професори, които цялата философия знаят, но да изпиват по литър и половина вода на ден, не знаят още. Казвам: Литър и половина вода на ден, това е един максимум. Не студено вода, но гореща вода. Ако пиеш студена вода, съвсем друга работа ще излезе. Не да я изпиваш изведнъж, но сутрин, обед и вечер. Не да пиеш каква и да е вода, но да избираш по възможност най-хубавата вода, която да няма никакви органически утайки. Няма да си щадиш труда. Ако имаш време, ще отидеш в планината да си налееш чиста балканска вода.

Трябва да се вземат тези предпазни мерки, необходими на физическото поле. После, трябва да създадем друга атмосфера. Някой път вие влизате в някой дом, където е създадена отлична атмосфера, където хората никога не се карат. Бащата, майката децата, всички се обичат, всички са весели. Влезеш другаде, хубаво наредено, хубави мебели, но нещо те стяга, защото цялата атмосфера е пълна с отрицателни мисли и желания. Ако вашето обоняние е развито, вие ще усетите, че когато човек е болен, от него излиза една лоша миризма. А от здравия човек излиза едно ухание, нещо хубаво. И докато не усети, че от него излиза нещо хубаво, той знае, че не е здрав. Мъжът ти мирише хубаво. Не да се намаже отвън. Намазването отвън може да бъде само стимул. Аз не съм против външното намазване. Но кожата произвежда най-хубавия аромат в природата. Това е мое твърдение. Никой жител на природата, никъде не е произвел такъв хубав аромат, какъвто произвежда човешката кожа, когато човек желае доброто. Но и по-голям смрад няма никъде в природата от човешката кожа. Това са мои наблюдения, изследвания. Аз съм наблюдавал и болни и здрави хора. За някои още отдалече зная по миризмата каква болест имат. От разстройството на белия дроб излиза особена миризма. Тези хора, на които белите дробове започват да заболяват, имат една много отвратителна миризма. Тези признаци лесно се проявяват. Сега няма да ви ги показвам, понеже ще се изплашите, а може и да се заблудите. Човек, който разбира законите на природата, не може да умре. И на върха на нокътя да дойде смъртта, пак ще се върне животът му.

Аз съм ви привеждал два примера. Единият показва каква е Волята Божия. Привеждал съм примера за виден американец, един богаташ, чиято жена се разболява. Той много я обича. Като заболяла, той извикал десет души лекари, които констатирали, че след 24 часа тя ще умре. Плачат двамата, прегръщат се. Той казва: Направих всичко каквото трябва. Тя се примирява, че ще умре. Казва: Каквото Бог даде. Имам едно желание, ще те помоля да го изпълниш. - Не зная онова, което искаш дали е в силите ми или не. Ще ми кажеш, ако мога да го направя, ще ти обещая. - Като замина за другия свят да не се жениш. - Обичам те, но не мога да ти обещая. Тогава у нея се зародила една реакция. Казва: Няма да умра. И наистина, въпреки констатацията на лекарите, тя не умряла. Вторият пример е с една майка. Констатирали лекарите, че детето й ще умре. Тя хваща смъртта и казва: Не ти давам детето, не вярвам на тези лекари. Хваща детето, казва: Не искам никакъв лекар. Майката е свързана с детето си, обича го и го спасява. Не позволява на смъртта да се доближи до него. Ако някоя майка иска детето й да оздравее, то ще оздравее, нищо повече. Искам да кажа: Това е волята Божия, защото Бог е вложил в нас живота и никой не може да го вземе. Животът може да се вземе само когато съгрешиш. В който ден ти пристъпиш тези закони, които аз ти дадох, в който ден ядеш от забраненото дърво, значи направиш едно прегрешение, ще умреш. Сега нас ни утешават: Като умрем, втори път ще се преродим. Няма какво да осиромашавам и после да забогатя вам. Ако сиромашията е непотребна, няма защо ние да се мъчим в нея. Ако е необходимост, добре дошла. Но ако е само да страдам в сиромашията, да ям сух хляб и това, което не трябва да ям, аз не обичам такава сиромашия. Не искам триците на богатите хора, не искам вмирисано сирене или вмирисана риба. Такива неща не искам. Няма смисъл. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света, да ни даде онази същинска храна, която може да пробуди и продължи възвишеното, благородното в живота. За това е богатството в света, за да продължи добрия живот. Сиромашията се дава, за да ограничи злото в света. Затова иде сиромашията. Ако може сиромашията да ограничи греха, тя е на място. Ако тя ограничава доброто, тя не е на място. Тъй трябва да гледаме от съвременно гледище. Сиромашия, която ограничава доброто, не ни трябва, а богатство, което насърчава възвишеното, добрия живот, ни е потребно. Избягвайте онези условия, при които може да влошите вашето сегащно положение, защото тогава ще ме викате и аз няма да се обадя. Сега не искам да оставя във вашия ум мисълта, че вие сте отговорни. В света съществува една обща отговорност. Ако речем да съдим света, трябва да повикаме всички хора, които са живели от памти века, защото всички са взели участие. Ако в света стане една съдба, то всеки един трябва да вземе дял и от доброто и от злото. Не да се обвинява само един човек, а другите да са невинни. Всички трябва да носят своя дял от отговорност. Съзнателно трябва да го носят, не по закон.

За мен добрите хора са здравите, а лошите хора са болните. Добрите хора в света са дошли, за да поправят, да спасят света. И Бог и учителите работят чрез добрите хора. Те са проводници. Без тях светът не може да се поправи. Без добрите хора в света никаква идея не може да се лансира, никаква идея не може да се прокара. Лошите хора не знаят как да го направят. Това, което е необходимо за нас, един лош човек никога не знае как да го направи. Когато двама пияни хора се бият, аз няма да отида да ги разтърва. Ще ги оставя да се набият много добре и след като изтрезнеят, на единият главата му е счупена, на другият кракът се изкълчил, тогава ще ида да превържа счупената глава и да наместя изкълчения крак. Ще им кажа: Не пийте! Виното в бъчвата зло не прави, но веднъж употребено, то развива своята енергия. Не искам да го кажа, но пиянството има и една друга страна. Всички хора, които пият, стават много щедри, особено когато се напият. Значи на едни хора, които не са били по естествен път щедри, за да станат щедри, защото стиснатостта е по-опасна, природата най-после е допуснала пиянството. За предпочитане е да си пиян и да си щедър, отколкото да си стиснат. Стиснатостта е по-лоша от пиянството. Защото едно зло иде да те избави от друго. После, в пиянството, с малки изключения, човек става отговорен, почва да разсъждава. Аз съм срещал пияни хора, отдалече като те види, казва: Извинявай, господине, понапил съм се като магаре. Напил се е не като магаре. Магарето не пие. Като човек се е напил. Магарето никога не се напива. Казва: Извинеше, човещина. Събрахме се няколко души приятели, за здравето на този, на онзи, почерпихме се. Напият се, после си пукат главите. На другата сутрин ги срещам изтрезнели, но недоволни, че са похарчили много пари. На основание на това, пиянството е лошо. Действително, хубаво е да харчи човек, но не на тази основа. Човек не трябва да пие и по съвсем други съображения. Той не трябва да пие вино, което опива.

Да се върнем към заключението на Соломон, който е говорил преди около три хиляди години. Той бил запознат дълбоко с окултната наука. Историята му приписва, че той хващал духове и ги пращал в морето, но и те го хващали. Той ги връзвал, но и те го връзвали. “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.” Коя беше причината? Той не беше господар на своите чувства. Мислеше много добре, но чувстваше много зле. От наше гледище ще кажа: Соломон, въпреки ума си, е имал едно анормално психическо разположение на организма, едно недоволство, понеже в него се появило желание да разреши най-дълбоките проблеми в природата, да проникне в нейните тайни. Той не е бил доволен от онова знание, което е имал. Искал да го приложи и вследствие на това е дошъл до някои крайности. Виждаме, че след неговото заминаване, царството му беше в своя край. Ни един цар в еврейското царство не беше подобен на Соломон. Преданието казва, че той е разпилял своя живот. Вярвам, че той е разпилял своя живот, но той е дал една философия. Онези, които четат притчите на Соломон, които четат Еклисиаст, които четат неговия роман на любовта, се докосват до мъдростта му, не искат да вземат за канон “Песен на песните”. Лирическа е неговата книга “Песен на песните”. Един религиозен човек, евангелист на 50 години чете тази книга така, че щеше да се побърка. Този човек не мислеше да се жени, но като прочете книгата на Соломон, се ожени. После той казваше: Що ми трябваше да слушам Соломон? Ожени се за една млада жена, а той беше на 60 години. Голямо несъответствие. Сега вече е заминал за другия свят. Той нямаше познание за женските желания. Много мъчно е да угодиш на женското сърце. Не е виновна жената, че иска. Мъчно е, казва, да угодиш. Не е виновен изворът, не е виновна и жената, че има такова сърце. Трябва да разбираш законите на извора и законите на женското сърце. Жената е жена не от самосебе си. Нещо извира от нейното сърце. Жената е взела нещо от природата. Жената трябва да разбира сърцето на своя мъж, трябва да разбира извора на своя ум. Трябва да разбира своята воля и мъжката воля. Това е цяла наука, която трябва да се изучава основно. В едно общество, докато няма разбирателство, всякога ще има противоречия. В съвременното общество един здрав мъж се жени за болна жена. Той е от демократически произход, а тя от аристократически. Не може да има съгласие между тях. В съдружието им в живота и мъжът и жената трябва да бъдат хармонични във всяко отношение, и по ум, и по сърце, и по воля. Разбирателство трябва да има в три допирни точки. По друг начин трябва да разбираме какво е жената: умът на жената какъв е, сърцето какво е и волята каква е. Трябва да се изучава умът, сърцето и волята и на мъжа. Бащата и майката също трябва да изучават ума, сърцето и волята и на момичетата и на момчетата си. А не да се обяснява всичко с наследствеността. Тя още нищо не доказва. Онова, което ние можем да възприемем от природата, ще можем да го предадем на младото поколение отвън. Или, казано по друг начин: Аз съм един проводник в природата. Живата, разумна природа може много да направи, ако аз съм един добър проводник. Но ако аз съм лош проводник, много малко може да направи. Най-малко човек трябва да бъде един добър проводник. А за да бъде такъв, трябва да бъде умен.

Сега конкретната страна на въпроса. Вие може да се обезсърчите и да кажете: много зле сме живели. Не, така са живели от хиляди години хората. Новото, което иде в света, вие ще го посрещнете. Вие сте длъжни да го посрещнете по един или друг начин. Иде пролетта и болният и здравият ще излязат да я посрещнат. Болният ще охка, но ако е разумен, той ще стане от кревата и ще оздравее веднага, а ако не е разумен, той няма да се ползва. Казвам: от това, което иде в света, всички хора ще имат условия да подобрят своето положение. Здравите ще станат по-здрави, болните ще оздравеят. Здравите ще станат съвършени. Здравето е среда за съвършенството. Ти няма да станеш съвършен човек, ако не си здрав. И тогава няма да се молите да се намалят страданията ви, а при всичките условия ще разберете защо страдате и ще ползвате страданията си. Да ви е приятно, че страдате. Ако ви дойде една лоша мисъл, да знаете нейния произход - откъде е дошла и да знаете да се освободите от нея. Освен това да подобрите състоянието на вашата кожа. Трябва да се създаде едно училище, в което децата с лоши наследствени качества да се хранят със специфични храни, по особен начин, за да се докаже на опит дали това е вярно или не. Защото философски е ясно, но опитът ще разреши най-правилно въпроса. Ако се прави опит, да се даде на хората свобода, което е нещо разумно. Това, което сега хората искат, по никакъв начин не може да се нарече свобода. Нито левите, нито десните течения, тъй както сега мислят, не могат да дадат свобода. Те желаят доброто, но още не знаят как да го приложат. Имат всичкото желание, но нито едните, нито другите могат да приложат онова, което природата изисква. Следователно, ще дойдат от нейната страна да въздействат. Страхотните промени, които сега стават в природата, са едно въздействие на живата природа върху хората. Гладът, който иде, болестите, които идат, социалните кризи, които идат, войните, които идат, раздорите в домовете, измирането на младото поколение. Това са въздействия, за да се накара обществото да мисли. Някои казват, че еди- кое си течение е причината. Не, в разбирането на живота има нещо криво. В самите религиозни системи, които сега са внесени, има нещо чуждо. Те трябва да се поправят. Всеки казва: Религията е права. Против правата религия няма нищо. Ако тази религия е права, тя трябва да подобри света. Ако науката е права, тя трябва да подобри света. Наука, която не прогресира, не е наука. Религия, която не прогресира, не е религия. Всичко в света трябва да прогресира. Вие мислите, че в религията не трябва никакъв прогрес. Има религия за деца, има религия за възрастни, има религия за старите, има религия за ангелите. Най-после всички религии се обръщат в любов. Когато се дойде от състоянието на ума и на сърцето до състоянието на любовта, ще се обединят всички хора в една цел и тогава ще се даде свобода на всички. Това е един величествен, грандиозен план, който всички хора трябва да разберат. Казвате: Има Господ, има любов, всичко има. Но в нас нещо липсва. В нас я няма любовта, защото няма откъде да влезе. Отвън е любовта, така както светлината не може да влезе през кепенците на прозорците в стаята и там е тъмно. Същото е и с любовта Тя ще влезе у нас, когато се отворим за нея.

Много науки се изучаваш сега в света. Аз изучавам човека по един нов начин. Когато правех своите изследвания, дойде един и ми каза: Аз имам голям късмет. Казвам: На какво? Той ми показа ноктите си, които бяха нашарени с бели петна. Това той счита за голям късмет. Това не е никакъв късмет, това е едно ненормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да я поправиш, един ден като се ожениш, всичките ти деца ще бъдат инвалиди. Че как така? Баба ми и дядо ми и те бяха като мене. Казвам му: Във вашия род колко здрави има? Няма здрави. Аз виждам ноктите му набраздени, един пръст се изкривил, друг се изкривил. Това той счита за късмет. Пръстът трябва да бъде прав. Никакви кривини не се допушат. Щом се изкривят пръстите, това е едно анормално състояние. Щом се изкривят краката и това е анормално състояние. Щом се изкривят гръбнакът, лицето, очите, твоята работа е свършена. И тогава ние казваме: Господ ще оправи всичко. Има хора, които сега искат да помогнат на човечеството, да покажат резултатите във възпитанието чрез храната и въздуха, за които ви говоря. Целият строй трябва да се измени. Всичко трябва коренно да се измени. Системата на възпитанието трябва да се измени, да върви по начина, по който човешките чувства и способности се развиват и най-после да дойде вътрешното възпитание на децата.

Питам: Като държа тази беседа, като научавате това, кажете ми, какво може да направите в света? То се отнася до вас, вие да се самовъзпитавате, на вас ви трябва, не на другите. Вие може да се подмладите, може да измените външните условия на живота, да подобрите живота си за хиляди години. Болезненото състояние, мрачните мисли, всичко това веднага да изчезне и пред вас да се яви един, пред когото вие да сте свободни. Ако ние не сме така свободни, ако ние сме вързани, ако мислите ни не са така свободни, ако има нещо, което постоянно ни смущава, тогава как ще вършим Божията воля? Ние мислим за Бога, че Той е всесилен, а при това ние треперим, страх ни е. Че защо ни е тогава Господ? В Господа вярваме, а от всичко треперим. Някой ще каже, че има страшни работи. Някога човек е като дете: страхува се от нещо, от което и децата не ги е страх. Имаше една баба Хранова, акушерка във Варна. Мъжка Гана. Тя плуваше чак до манастира Св. Константин, четири километра и се връщаше, но покаже на тази баба Хранова пиявица в шише, тя ще хукне да бяга, трепери. Тя казваше: единственото нещо, от което ме е страх. Та нас ни е страх от пиявиците в живота. За някои пиявицата е страхът от смъртта. Момата се страхува за какъв ли ще се ожени. Момъкът го е страх за каква ли ще се ожени. После какви ще бъдат децата - това се все пиявици. Някои хора нямат никакво щастие. Съдбата им е такава. Съдбата им зависи от тях. Те нищо не са вложили в никоя банка, следователно нищо не могат да извадят. А са здрави, умни. Та казвам: Ти можеш да се поправиш само ако работиш. А виждаш, че друг е вложил в тази банка, в онази банка. Казвам: И ти си от късметлиите. Защо? Работил си. Започни и ти да внасяш в банката на природата. Това, което ти внесеш в банката на природата, то е твоят късмет. В книгата на природата нищо не се губи. Животът, който ние живеем, работата, която ние вършим и чувствата, които проектираме, постъпките, които вършим, всичко това съдейства за нашето повдигане. Това е капиталът, с който ние създаваме своето бъдеше. Сега някои от вас ще се намерите в положението на онзи 84 годишен старец, на когото аз говорих така: Той ми казва: Е, синко, много хубаво говориш, защо не ми говори това преди 30 години, защо толкова си закъснял да дойдеш при мене? Аз го попитах: Ти защо не дойде преди 30 години при мене? - Откъде да те зная. Аз казвам: И сега не е късно.

И вие като този стар човек не си клатете главата. Вяра няма нито един от вас на 84 години. Вие, които ме слушате сте на 30,40,50,60 години, едва ли има някой на 84 години.

Но да се върнем на предмета. Под думата старост ние разбираме опитността, която имате. Не мислете за вашето тяло, не мислете за опитността, която имате. Мислете за вашия ум, който имате сега, мислете за вашата воля. След като си направите една сметка, започнете да работите с най-малките усилия. Всяка сутрин, като ставате, онези от вас, които сте духовни, благодарете на Бога за онова, което ви е дал, благодарете за добрата воля, която ви е дал. Най-първо вие ще се радвате. Всеки от вас ще сподели мнението, че всичко у вас е добро. Другият казва, че не сте толкова добри. Слушайте този, който е горе, другият, който говори противното, е отдолу. Казва още: От тебе нищо няма да остане. Тебе майка ти в грях те е заченала. Не го слушайте, не спорете с него! Слушайте онова, светлото във вас. Това, което дава светлина, то е полезно. Това, което си дава само мнението, то е опасно. Ние можем да разберем нещата само в светлината, а не можем да ги разберем в тъмнината. Щом не можем да ги разберем, в тъмнина сме. Щом има тъмнина, нещата са неясни. Щом има вериги около вас, нищо не можем да направим. Щом се махнат веригите, щом се махне тъмнината и дойде светлината, ние сме в състояние всичко да направим. Христос казва: В последния ден аз ще ви възкреся. Когато хората почнат така да разбират, възкресението ще дойде. Че Духът Божи е у нас, Той е, Който работи, Който ни кара така да мислим, така да чувстваме и така да действаме. Бог е в нас. Той ни кара така да постъпваме. Ние имаме резултати - щом съм здрав, щом мога да ям добре, щом мога да дишам добре и щом мога да мисля добре, аз ще благодаря на Бога. Под думата “ям сладко” аз разбирам, че моят стомах е в нормално състояние. Под думата “дишам добре” аз разбирам, че моите дробове са здрави. Под думите “да мисля добре” аз разбирам, че моят мозък е здрав, моята мисъл е здрава. Това е решението на въпроса.

Сега ви пожелавам като си идете да започнете новия живот.

Беседа, държана от Учителя, на 21 май 1933 г., неделя, 10 ч.с., София - Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder