НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Живите линии

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Живите линии

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, път, мисъл, може, аз, мисли, воля, казва, добър, сега, бъде, чувства, хора, работи, свят, ум, живот, съм ,

Общ Окултен клас , София, 10 Май 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 1 гл. от посланието към Ефесяните, от 14 ст. до края.

Тема за следния път: „Защо човек мисли, чувства и действа?“

Едно важно правило за живота: Не говори, докато не си обмислил това, което ще кажеш. Не говори, докато не си почувствал това, което ще кажеш. Ако говориш преди да си мислил и чувствал, ще приличаш на пукната стомна. И така можеш да говориш, но не по собствения си ум, по собственото си сърце и по собствената си воля. Речта е права и истинна, когато говориш по собствения си ум, сърце и воля. Да говориш отделни думи – любов, мъдрост, светлина, живот, ядене, това не е реч. Думите трябва да се съчетават по известни правила и закони в едно цяло; само така те придобиват съдържание и смисъл. Какво ще разберете, ако напишете отделни букви и срички? Като се съединят буквите в срички, и сричките в думи, тогава си съставяме понятие за нещата. Това, което си учил в първо отделение – букви, срички и отделни думи е изживяло своето време. Ще вървиш напред. Някога майка ти те е повивала в пелени, люлеела те е, обличала и хранила, носела на ръце, но днес ти сам ще вървиш, сам ще се храниш и обличаш, сам ще се грижиш за всичко. – Мъчен е животът. – Когато животът на човека стане мъчен, това показва, че той се грижи сам за себе си. Когато близките му се грижат за него, животът му е лек и радостен. Религиозният се пита, защо Бог е направил света така. Светският се пита, защо хората постъпват така. Това са човешки разбирания. Всеки мисли, че постъпва право. Даже и като греши, той пак мисли, че е прав. Като се намери в затруднение, той се оправдава с условията, с окръжаващата среда и т. н. Друг се оправдава с хората, те го заставяли да постъпва по един, или по друг начин. Обаче, стане ли въпрос да направи добро, той казва: Не съм в състояние да направя това добро. Питам: Как можеш да грешиш, а не можеш да правиш добро? Това е старо разбиране. Ще се откажеш от старото и ще служиш на новото, в което доброто е основа на живота.

– Коя мисъл наричаме добра? – Която гради. – Кое чувство е добро? – Което доставя материал за градеж. – Коя воля е добра? – Която помага за развитието на човека. За да познаеш, кога мисълта, чувствата и постъпките ти са прави, оглеждай се често в огледало. Правата мисъл предава светлина на лицето; правото чувство осветява тялото, а правото действие хармонизира движенията. Ако ходиш и се клатиш като гемия на една и на друга страна, в тебе има нещо неуравновесено. Защо пияният залита като върви по улицата? Защото виното го води, а не той сам. – Виното му диктува, накъде да върви. Докато се водиш по чужд ум и се блъскаш на една и друга страна, вината е във виното. Ти не си господар на себе си, други те управляват.

Сегашните хора искат да живеят охолно, всичките им работи да бъдат уредени. Това е механическо разбиране на живота. Когато детето е изопачено от родителите си, външният свят ли е виновен за това? В семейството има нещо развалено. Щом се махне причината, домът е хубав, животът в него е приятен. Светът, в който живеем, е красив, уреден, но във вас има нещо неуредено. За оправдание на това, казвате, че външният свят е лош. Не, светът, създаден от Бога е добър. Ако Той живее във вас, и вашият живот ще бъде добър. Бог е неизменен. Следователно, ако някога грешиш, причината на това се крие в неразбирането на Божията мисъл. – Измъчих се. – Много естествено, носиш товар, който не е за твоите сили. Лакомията, да спечелиш пари, те кара да работиш много. Какво си спечелил? В края на краищата, нищо особено не си спечелил. – Тогава да бъдем добри. – Това е стара мисъл. Ако отсега нататък искаш да бъдеш добър, закъснял си много. Трябва да съзнаваш, че си добър. Че си кален, това лесно се оправя. Че си престъпил нещо, и това се изправя лесно. Турил си някои камъни не на място. Ще ги поставиш на мястото им, и престъплението ще се изправи. Казано е в Писанието: „Господ ще заличи всичките ви престъпления.“ За онзи, който разбира нещата, грехът лесно се измива. Любовта изправя всички погрешки. Някой ти казал една обидна дума, и ти я помниш цял живот. Случва се, кракът ти се счупва. След време оздравяваш и всичко забравяш, но обидната дума носиш в сърцето си. Защо и нея не забравиш? – Защото не обичаш човека, който ти я казал. Ако го обичаше, от тази дума помен нямаше да остане. Повечето хора помнят лошите, обидните думи, а добрите забравят. Какво представя обидната дума? – Земя с голямо пространство – богатство. Бъди умен да използваш това богатство. Не допущай лошото в ума си. Стреми се към новото.

Новото разбиране има степени на прояви. То не се изявява чрез вкуса, но чрез стомаха. Новото разбиране не се изявява чрез чувствата, но чрез сърцето. Новото разбирани не се изявява чрез мислите, но чрез ума. Вкусът се изменя, чувствата се изменят и мислите се изменят. Следователно, те водят човека към погрешките. Обаче, стомахът, сърцето и умът са неизменни. Те са мярка в живота. Стомахът, умът и сърцето никога не грешат. Като говоря така, аз имам предвид онзи стомах, онова сърце и онзи ум, които Бог първоначално е създал. В създаденото от човека има нещо покварено. Човешкото сърце се е отклонило от правия път, затова греши. Това, което Бог е създал, е чисто, неизменно и красиво. В човешкото, обаче, има нещо изопачено. Мразиш някого и на лицето ти се отпечатва омразата. Ти правиш различни гримаси, които показват твоята омраза. Чудя се, отде сте научили тези гримаси. – Какви гримаси правим, когато обичаме някого? Любовта и обичта имат израз. Те никога не се предават с гримаси. – Какъв е изразът на любовта? – Това не се предава с думи. Някои неща имат външен израз и по тях лесно се чете. Например, ако ръката ти е студена, това показва преодоляващото влияние на ума; ако е топла, преодоляващо влияние има сърцето; ако ръката ти е в движение, преодоляващо влияние има волята.

Външният израз на нещата определя вътрешното им съдържание и смисъл. Например, приближаваш се към огъня и казваш: Много е горещо, не ми е приятно да седя до него. Някога огънят е равномерен – приятно ти е да седиш до него. Същото се отнася и до ръката. Пипнеш една гореща ръка, не ти е приятно, има нещо болезнено в този човек. Пипнеш друга ръка, приятно ти е – здрав е този човек. Някога ръката е гореща и суха, или гореща и влажна, или гореща, без да е суха или влажна. Това са човешки състояния. Добре е, ръката да бъде мека и пластична, да изтича от нея живот и енергия. Няма да се впускам в подробности, но казвам, че трябва да смекчите кожата си. Вашата кожа е доста огрубяла. От нея се съди за мислите и чувствата на човека, както и за неговите прояви. Когато бият хората, когато страдат, това става с цел, да им се предаде повече мекота. Мислят, че меката кожа на ръката е признак на мързел. Не е така. Мързеливият няма мека ръка. Мързелив ли е този, който мисли за любовта? Той е видял нещо изопачело в любовта, но това му дава повод да мисли за нея. Казват за него, че е захласнат. Не е захласнат, мисли човекът. Какво ще кажете за онзи, който няма никаква идея и по цели часове се рови в живота на хората, като къртица. Трудолюбив ли е той?

Днес хората се делят на две партии: Първата гледа на труда като на мъчение, а втората го нарича свещен труд. Същото се отнася и за работата. Само онзи работи, който има силна мисъл. Като започне да работи, с мисълта си той извиква стотици хиляди хора, да работят заедно с него. Ако гледаш на работата като на мъчение, ти нямаш силна мисъл. Ти всякога ще работиш сам, и работата ти ще бъде безрезултатна. Докато живееш на земята, твоите мисли, чувства и постъпки трябва да имат отзвук. Това наричам акустика на живота. Ако твоите мисли, чувства и постъпки нямат отзвук, те не са прави. Трябва да имаш отзвук отвън и отвътре. Тогава ти пръв ще одобряваш своите мисли, чувства и постъпки. Тогава твоят живот ще има отзвук и в Божия. Ако с твоята крива мисъл искаш да обърнеш внимание на Бога, ти си в положението на дете, което, при всички условия, иска да бъде обичано. Как ще обичаш едно изопачено дете? Ако вършиш Божията воля, и мисълта, и чувствата ти са съгласни с Неговите мисли и чувства, ти си на прав път. Бог всякога ще те обича. Казваш: Трябва да обичам някого. Какво разбираш под „обич“? Да обичаш някого, това значи, да го озариш с мисълта и чувствата си, както слънцето ни озарява със своята любов. Какво прави слънцето? – Осветява целия свят. Докато слънцето грее, всичко наоколо е светло. Това е любов. Като срещнеш човека, намери в него нещо светло, красиво. Тогава тази среща е приятна и на тебе, и на него. Той никога няма да те забрави. Посочете ми един човек, който да се радва, че ви е срещнал. Аз не очаквам отговор, само задавам въпроса. Вие казвате, че сте срещнали някого, че сте се разговаряли повече или по-малко време, но аз не виждам лицето ви да е озарено. Такива срещи са отживели времето си. Да срещнеш един човек и да се зарадваш, това не значи, да го спреш на пътя и да се разговаряш. Може да го срещнеш и да се разминеш, както прави светлината. Тя отделя за всеки човек по една триста хилядна част от секундата. И това задоволява всички. Никой не измерва, никой не следи, колко време е седяла светлината при него, но е доволен. За този кратък момент, светлината дава толкова много на човека, че с години той мисли за нея. За този кратък момент, тя изминава един километър път.

Често питате, какво да работите. За онези, които искрено желаят това, нека изучават лицето си. Така те ще се научат да мислят и чувстват правилно. Повечето хора са осакатили мисълта си. Не знаят коя мисъл е права. Всяка Божествена мисъл е права. – Коя мисъл е Божествена? – Всяка мисъл, която дава светлина, е Божествена. Всяко чувство, което дава топлина, е Божествено. Всяка постъпка, придружена с хармонични движения, е права. Правата постъпка внася подтик, импулс в човека. Дай път на най-малкия импулс в себе си. Посей и най-малката красива мисъл в своя ум. Дават ти една ябълкова семка. Посей я в почвата на твоята градина. След една година тя ще израсте, а най-много след четири-пет години, ти ще се убедиш, че ябълката е хубава. Трябва ли сега да се съмняваш в нея? Като опиташ нещата, ще се освободиш от подозрението си. Никога не подозирай баща си и майка си. Ама в Писание било писано, че в грях те заченала майка ти. Ако, наистина, майка ти те е заченала в грях, имаш право да я подозираш. Но ако си човек, който търси истината и трябва да я намери, ти си роден от майка и баща безгрешни. Тогава нямаш право да ги подозираш.

И тъй, когато в ума ти се ражда лоша, престъпна мисъл, знай, че вината е в тебе. Ти си се отклонил от правата и чиста мисъл. Помни: Твоята мисъл трябва да бъде права; твоето чувство трябва да бъде право, и твоята постъпка трябва да бъде права. В дадения случай, ти си баща и майка на своите мисли и чувства. Ако се поколебаеш и отклониш, вината е в тебе. Кажи си: Ако искам, мога да направя престъпление; ако не искам, няма да направя – от мене зависи. Щом стана съдружник на дявола, мога да извърша големи престъпления. Ако се откажа от това съдружие, никакво престъпление няма да направя. Знай, че ти си фактор на твоя живот, тебе държат отговорен. Като направиш връзка със зъл човек, зло ще правиш; като направиш връзка с добър човек, добро ще вършиш. Трябва ли да се оправдаваш за злото със слабата си воля? Такава философия не се позволява. Щом имаш воля да правиш добро, ще имаш воля и да не правиш зло. Аз не ви упреквам, но като погледна лицето на някого, чета, колко пъти е бил в съдружие с дявола, и колко пъти е бил в съдружие с Бога; колко пъти е бил слуга на дявола, и колко пъти – слуга на Бога. И когато се оплакваш от господаря си, казвам: Лош е твоя господар, защото е дявол. Ако е добър господарят ти, Той е Бог. Питаш: Защо някога съм добър, а някога лош? При добрия господар ти си добър слуга; при лошия господар, ти си лош слуга. Какъвто е господарят, такъв ще бъде и слугата.

За да определите посоката на вашата мисъл, служете си с отвеса, т. е. с перпендикуляра. Този отвес аз наричам живот. Той показва пътя, по който разумните същества се изявяват. Ако не знаете този път, никакво добро не можете да направите. Това е тъй нареченият „тесен път“. Щом влезете в този път, вие вече знаете как да постъпвате. Там всяко нещо е строго определено. Например, ако лицето ти е 18 см. дълго какви трябва да бъдат ушите ти? Какво е отношението на ушите спрямо отвеса на лицето? Какво е отношението на носа и устата спрямо този отвес? Между лицето, очите, ушите, устата, коса трябва да има хармонично съчетание. Дето има външна хармония, там и вътрешните прояви са хармонични. Там заблужденията са изключени. Невъзможно е да живееш в дисхармония и да си добър. Може да те нахранят добре, да си задоволен, но това е временно състояние. Това не показва, че си добър. Ще бъдеш по-близо до истината, ако, след като ти причиня някаква пакост, ти запазиш доброто си разположение.

Не всякога самочувствието е вярно. В него все може да се яви известно отклонение. Искаш, като срещнеш някой познат, да те погледне с усмивка и разположение. Ако те погледне строго, мрачно, ти не си доволен. Че кое лице е мрачно, и кое е разположено? Всякога ли усмивката е свързана с доброто разположение на човека? Според някои физиономисти, едно лице е мрачно, но всъщност, не е така. Това е само отношение между сенки и светлини. Добрият човек има нещо неизменно в лицето си, една неизменна линия, която при всички случаи трябва да разпознавате. Човек трябва да знае каква поза да заема при всеки даден случай. Приятна поза е тази, която е в хармония с отвеса на живота. Като спазвате тази поза, постепенно ще се приближавате към правия път. От тази точка нещата се виждат ясно и определено. Докато си при отвеса на живота, ти си далеч от всички смущения и противоречия. Отдалечиш ли се от него, губиш всяка опора в живота си. Ставаш страхлив, неуверен.

Като ученици, изучавайте хармоничните движения. Ако не разбирате видимия свят, с всички съзнателни и несъзнателни движения, как ще разберете невидимия? Седиш замислен и стискаш устата си. Какво ще постигнеш с това? По-добре да отвориш устата си, като паток, отколкото да я стискаш. – Не искам да бъда глупав паток. – Не е глупав патокът. Един паток хванал плъх и го гуркал във водата дотогава, докато го удавил. Защо направил това? – За да запази малките си. Глупав ли е той? Животните са азбука на великата природа. Патокът е една от буквите на тази азбука. Щом е на мястото си, той има велико предназначение. Гълъбът, кокошката са букви от същата азбука. Кокошката обича да рови. С това тя иска да каже на човека: Рови, докато намериш нещо ценно! Тя е символ на щедрост. Дай на кокошката една крина жито и виж, какво ще направи. Тя ще разрови житото, ще се нахрани и оставя за другите, с което казва: Като се нахраниш, остави и за другите. Тя рови с краката си, които са символ на добродетелите. Значи, рови с доброто, т. е. работи с доброто, за да го развиваш.

Казано е: „Познай себе си!“ Как ще се познаеш, ако не си изучавал органите на лицето си? Достатъчно е да изучиш ухото си, за да познаеш какъв си. Същевременно ще познаеш и своите деди и прадеди. Ще разбереш къде са направили те отклонение в своя живот и къде ти си направил. Ще извикаш дядо си и ще му кажеш: Ти си направил отклонения в умствения свят. Трябва да се върнеш назад да ги изправиш. – Как ще извикаш дядо си? – По телефона. Има един вътрешен телефон в човека, чрез който той се съобщава със съществата от невидимия свят. Тези съобщения стават много бързо. В духовния свят телефоните работят бързо. Щом туриш слушалката и започнеш да се молиш, веднага ще получиш отговор.

Една млада сестра разказваше, че един момък от високо произхождение, гледал на нея като на свой идеал. Но един ден се разсърдил нещо и изказал недоволство от нея. Тя го запитала: Как може да ти бъда идеал и да си недоволен от мене? Значи, той се усъмнил в нея. Как е възможно, човек да се съмнява в своя идеал? Идеалът никога не се изменя. Мислиш ли, че като обичаш някого, ще изгубиш нещо? Ако мислиш така, ти не разбираш живота. Човек е колективно същество. Следователно, като обичаш едного, същевременно ти обичаш и онези същества, които са свързани с него. И те ще те обичат. – Аз се излъгах в любовта си. – Ти не разбираш любовта. Единственото нещо, в което човек никога не се лъже, е любовта. Ако не обичаш, това е друг въпрос. Радвай се, че обичаш. И този, когото обичаш, също трябва да се радва. Искаш да заставиш насила някого да те обича. Това е невъзможно. И да ти каже, че те обича, това е само на думи. Любовта не търпи нито насилие, нито тълкуване.

Една млада мома турила китка на лявото си ухо. Може да я тури и на дясното си ухо. Някога китката е червена, някога синя, жълта. Хората тълкуват защо турила китката на лявото ухо, защо на дясното; защо китката е червена, защо бяла и т. н. Червената китка показва, че момата има живот в себе си. Жълтата китка показва, че е умна. Като влезе в дома на своя възлюбен, ще внесе ред и порядък. Краските на цветята имат определено значение. Затова жените, особено, менят цветовете на своите дрехи. Старата жена казва: Дотегна ми черният цвят. – Носи светли дрехи. Яж повече спанак и коприва, и косата ти ще се почерни. Тялото е интересен обект за изучаване. То е малка вселена, в която стават различни промени. Човешкото тяло е синтез на всички процеси в природата. Ако познаваш тялото си, ще познаваш видимия и невидимия свят. Ако познаваш окръжаващите, ще разбереш цялата вселена. Ако не разбираш хората, ангелите още по-мъчно ще разбереш. Външно, ангелите си приличат, а вътрешно, коренно се различават. Хората външно се различават, а вътрешно си приличат. Следователно, ще започнеш от хората. Първо, тях ще изучаваш. Казваш: Този човек е добър. – Как позна, че е добър? – По ухото. Лявото му ухо е добре оформено. – Значи, сърцето му е добро. Ако и дясното му ухо е оформено, умът му е добър. Щом умът и сърцето са добри, и волята е добра. Горната част на ухото има отношение към ума; средната има отношение към сърцето, а долната – към волята. Често волята разваля работата. Затова, като сгрешиш, дръпни долната част на ухото си. Ако си болен, дръпни долната част на едното и на другото си ухо и кажи: Ще оздравея.

Като ученици, работете върху хармонията между ума, сърцето и волята. Само така ще служите на хората, само така ще служите и на Бога. Ако си слуга, ще гледаш да хармонизираш мислите, чувствата и постъпките си с тези на своя господар. Тогава, каквото пожелаеш, той ще бъде готов да го изпълни. На същото основание, казвам: Хармонизирай своите мисли, чувства и постъпки с тези на Господа. Само така молитвата ти може да бъде чута.

В миналите лекции говорих за ухото, за носа, за устата. Сега наблюдавайте челото си. Горната крива линия на челото наричам линия на въображението. Между веждите, при горната част на носа, се намират понякога една, две или три отвесни линии. Който има една линия, показва, че е крайно справедлив в дребните работи. Ако има да ти дава пет пари, непременно ще ти ги върне; ако имаш да му даваш пет пари, ще си ги вземе. Който има две успоредни линии, показва, че личните чувства у него са добре регулирани. Той е честен. Някога тези линии са наклонени под ъгъл. Изобщо, дали имаш една, две, или три линии, това е една придобивка. Някои хора нямат нито една линия; у други са в проект. Ако не прилагате честността, двете линии постепенно изчезват. Ще кажете, че имате много линии на лицето си. Да, но тези линии са признак на безпокойство. Безпокоиш се за вятъра, който духа. Безпокоиш се, че работите не се оправят. Не се безпокой, след две-три години ще се оправят. Светът е едно голямо предприятие, управлявано от Бога. Ти си чиновник в това предприятие. От тебе се иска само едно: да мислиш, да чувстваш и да постъпваш правилно. Щом спазваш това, работата ти е оправена. Ако не спазваш, непременно ще закъсаш. Знай, че светът никога не може да фалира.

Помни, че имаш ум, който мисли право, сърце, пълно с добродетели, и воля, която преодолява всички мъчнотии. Носи тези мисли в себе си, докато оживеят. Това изисква Божественото в човека. Спирай вниманието си на Божественото в човека, а човешкото остави настрана. Няма по-мъчно нещо от това, да оправяш човешкото. В това отношение, аз имам много опитности. С човешкото мъчно се работи, а с Божественото – лесно и приятно. Дойдеш ли до човешките разбирания, прати ги при дядо си и баба си. – С какво да работя тогава? – С новото, за което сега ви говоря. Тури го в торбата си и върви напред. Досега си сял стари семена, отсега ще сееш новото семе на живота. – Ние очакваме да дойде Христос на земята, да оправи работата. – Това е механично разбиране. Христос казва: „Аз съм с вас до окончанието на века.“ Защо Го очаквате сега да дойде? Вие се страхувате от дявола, но и той работи на земята. Приложи своите добри мисли, чувствай постъпки и ще успееш. Божествената наука е достъпна само за онези, които разчитат на своя светъл ум, на своето добро сърце и на разумната си воля.

Какво е нужно на художника? Първо, той се нуждае от едно чисто платно. Ако има четка и бои, а платно няма, той нищо не може да нарисува. И вие, като художника, ще създадете в съзнанието си чистото платно и ще започнете да рисувате. Останалите неща – четка, бои са на ваше разположение. Рисувайте красиви образи, за да разберете, какво представя истинският човек. В него ще видите вложените от Бога добродетели. Така ще познаете човека външно и вътрешно. Във външните, видимите черти има изключения; във вътрешните, невидимите няма никакво изключение. Като уповаваш на невидимите черти, всичко можеш да постигнеш и тогава смело ще кажеш: Всичко в живота е постижимо.

Т. м.

34. Лекция от Учителя, държана на 10 май, 1933 г. София. – Изгрев.

Живите линии

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, път, мисъл, може, аз, мисли, воля, казва, добър, сега, бъде, чувства, хора, работи, свят, ум, живот, съм ,

Общ Окултен клас , София, 10 Май 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета 1 глава от Ефесяном, от 14 стих до края.

Пишете следующия път върху темата: „Защо човек мисли, защо чувствува и защо действува?“

Едно от правилата е: Човек никога не трябва да говори, докато не е мислил и докато не е чувствувал. Иначе ако говори, ще прилича на пукната стомна. Той ще говори тогава, но не по собственото си сърдце, по собствения си ум, по собствената си воля. А пък той трябва да говори по собственото си сърдце, по собствения си ум и по собствената си воля. И трите като се съберат, тогава имаме правилната реч. Речта тепърва трябва да я градите. Да произнесеш думите любов, мъдрост, дълбочина, височина, ядене, пиене, това са отделни думи. Трябва да ги съчетаете по известни закони, за да извадите какъв е смисълът. Вие може да напишете ред букви, ред срички, но ако не ги съчетаете, не може да имате смисъл. Трябва да напуснете старата мисъл.

По-напред майка ви се е грижила за вас. Тя ви е повивала, тя ви е приготовлявала всичко. Возила ви е в каручка. Ще дойде време, с каручка няма да ви вози, храна няма да ви приготовлява. Вие сами трябва да се грижите за живота си. Това са мъчнотии. Когато има мъчнотии, това показва, че човек сам се грижи за живота си. А пък, когато другите работят за него, той се намира в щастливо положение. Когато пък никой не работи за него, а всеки взема, тогава той е нещастен. Вие седите и мислите защо Господ е направил света такъв. Хората в света мислят защо хората постъпват така. То е все същият закон. Защо Господ е направил света такъв, това е ваша мисъл. Също така защо и хората постъпват така. Всеки човек мисли, че постъпва право. Няма никой човек, който, като направил престъпление, да не мисли, че е постъпил право. Казва: „Че това беше необходимо“, условията са били такива и са го заставили. Ако това е право, че е бил заставен, заставен е от глад да яде. А пък, когато дойде доброто, да се налага на направи някому, кой казва: „Аз не съм в състояние да го направя.“ Рекох, сега ще напуснете временно старите си разсъждения, някои обичат да играят на онази игра, на която се е научил. Старите работи всеки ги обича.

Коя мисъл е добра? – Тази мисъл, която гради. Кое чувство е добро? – Което дава материал. Коя воля е добра? – Която спомага за човешкото развитие. Най-първо всеки един от вас да си има по едно огледало и за да познаеш мисълта ти права ли е, ако мисълта ти е права, лицето ти ще бъде светло, ако чувството ти е право, тялото ти ще бъде светло, ако пък волята ти е права, движенията ти са хармонични. Щом ходиш и се клатиш като гемия, знаете ли какво значи клатенето като гемия? Представете си, че ходиш между хората и се клатят насам натам, както пияния. Защо пияният не може да ходи? Защото виното ходи, а не той. Виното му казва накъде да ходи. Докато вие имате чужди мисли, докато ви тласкат на една или друга посока, вие не сте господар на себе си, виното е там.

Вие искате да живеете в един уреден свят, но вие разбирате това механически. Аз правя следните разсъждения. Когато едно дете се развали вкъщи, тогава питам светът развалил ли се е вкъщи? Бащата и майката са същите, но в дома има нещо развалено. Махне се от него разваленото и веднага домът стане хубав. Вие живеете в един свят хубав, уреден. И в нас има нещо уредено. Ние казваме, че външният живот е лош. Ако Бог живее в нас, Той не може да се измени. Ако ние действуваме понякой път погрешно, то действуваме така по единствената причина от неразбиране на Божиите мисли. Онзи, който носи повече товар, ще се измъчи. Какво ще спечели? От лакомия, той иска да печели 200-300-500 лева, ще работи много. Какво е спечелил? Нищо не е спечилил. Ние казваме: „Да бъдем добри!“ Това са стари мисли. Ти от сега нататък ако искаш да станеш добър, много си закъснял. Ти ще съзнаваш, че си добър, че имаш малко кал, това е работа, която трябва да свършиш. Ти си направил някой прегрешения, ще ги поправиш. Някой камъни има не на място. Ще ги туриш на място и няма да има никакво прегрешение. И Писанието казва, че Господ ще заличи, ще измие всичките ви прегрешения. Който знае, грехът се измива. Това е като онзи, който ти е казал някоя дисхармонична мисъл. Минават няколко години, ти помниш тази дума. Ти си счупил крака и това го забравяш, но тази казана дума не я забравяш. Защо? – Защото този човек не го обичаш. Ако го обичаш, от тази дума не би останало нито помен в твоя ум. Ние помним обидните думи, а пък обидната дума е цяла суша, цяла земя, едно богатство. Бог, който създаде ума от нашето гледище, не би допуснал да се яви една лоша суша. Писанието казва: „Целият свят в лукаваго лежи.“

Новото разбиране не е разбиране на вкуса, но е разбиране на стомаха. Новото разбиране не е разбирането на чувствата, но разбирането на сърдцето. Новото разбиране не е разбирането на мислите, но разбирането на човешкия ум. Чувствата грешат, мисълта греши, постъпките грешат. Но това, което е в човешката воля, в човешкото сърдце и в човешкия ум, там седят мерките. Човешките чувства грешат, но не и човешкото сърдце. Аз разбирам сърдцето, което Бог създаде, а не разбирам сърдцето, което човек сам си е създал. Последното е покварено, а пък сърдцето, което Бог създал, не е покварено. Има един ум, който човек сам е създал. Той е покварен. Това са човешките мисли. Но има един ум, който Бог е създал и не е покварен. Има човешки мисли, чувствувания и постъпки, които са покварени. Има известни постъпки, когато вие искате да изразите, че мразите някого, каква гримаса правите? Искам да науча това изкуство. Когато искате да смачкате, вие си търкате двата юмрука. Кой ви научи на това изражение? От къде дойде то? Коя е сега гримасата за обичта? Гримаса обичта няма, но има израз. Има, но не го доказвате. Всяко нещо в света трябва да се докаже. Когато твоята ръка е студена, това показва, че в тебе, че в дадения случай преодоляющо влияние има ума ти. Ако твоята ръка е топла, това показва, преодоляващето влияние на сърдцето. Ако ръката ти трепери – в движение е, това показва преодоляващо влияние на волята, ти искаш да направиш нещо. Когато се движи някой параход, когато работи онази воденица, тя се движи.

Някой път огънят е парлив, а някой път има една приятна топлина, една приятна топлина на ръката. Когато пипнеш тази, топлата ръка, приятно ти е. А някой път не ти е приятно да пипаш ръката. После, някой път ръката може да е гореща и суха или гореща и влажна. А някой път нито е гореща, нито е суха, нито е влажна. Тя е добра ръка, но тя е мека и пластична ръка, издава един живот. Аз не искам да засягам този въпрос. Трябва да смекчите вашата кожа. Огрубяла е кожата ви. И като огрубее човек, неговите мисли и чувства няма да се проявят. Кожата на човека е един верен фактор за проявата на човека. И ти не може да се проявиш, ако не е мека кожата. И дето се бият хората, това е за да се предаде известна мекота. Вие вземате мекотата на кожата за качество на мързеливия човек. Не, на мързеливия човек кожата не е мека, и на трудолюбивия не е мека, той е алчен. Какво ще го хвалите? А пък мързеливият човек е философ. Някой човек се отдал на Любовта и цял ден мисли за Любовта, а пък вие го наричате мързелив. Този човек е видял нещо някъде и е съвсем захласнат. Всъщност не е захласнат, а пък онзи, който няма никаква идея, той цял ден пъпли и рови и вие казвате за него: „Много трудолюбив човек е.“ Вие се разделяте на две партии и казвате, че не трябва да се работи, а втората партия казва обратното. Работата в света трябва да разбирате така: когато ти започваш да работиш в света, при тебе трябва да дойдат хиляди хора да работят. Това е силната мисъл и постъпка. Ако ти сам работиш, няма да имаш никакъв резултат. Там е неприятността сега. В природата трябва да има отзвук на твоята мисъл, на твоите чувства и на твоите постъпки. Това го наричат акустика. Трябва да има един отзвук на твоята мисъл и ако има такъв отзвук, тя е права мисъл. Ако твоите чувства и постъпки нямат отзвук, те не са прави. Нито отвън, нито отгоре, нито в себе си не одобряваш своите постъпки, чувства или мисли – тогава твоите чувства, мисли и постъпки не са прави. Щом е права мисълта ти, това има отзвук в Бога. Някой път ние приличаме на малките деца, искаме със своята права мисъл да обърнем внимание на Невидимият свят. Мисълта ти трябва да е права. Писанието казва: ако вършим онова, което е в съгласие с Божиите мисли, и Божиите чувства, и Божията воля, тогаз това е правата мисъл.

Сега казвате: „Трябва да обичаме някого.“ Какво значи да обичаме някого? Когато обичаш някого, това значи следното: трябва да считаш, че си го срещнал. Срещаш някой човек, да кажеш, че ти е приятно, че си го срещнал. Този човек да помни, че те е срещнал. Любовта ти трябва да бъде както любовта на Слънцето. Като изгрее, да освети целия свят. И кой където ходи да види, че всичко наоколо е светло, това е любов. Онзи, който те среща, да види в тебе нещо извънредно красиво и нему да е приятно, че те е срещнал. Не може да те забрави. Как ще те забрави? Може ли да ми посочите един човек, комуто да е радостно, че ви е срещнал? Аз не казвам, само задавам философски въпроса. Може би преди 10 години, преди 15 години, може би вчера, онзи ден казвате: „Еди кой си, който го е срещнал, еди коя си, която го е срещнала, за 5 минути се е спрял и е говорил.“ Цял въпрос правите. Те са много остарели работи. Не се изисква да спреш един човек на пътя. Светлината за колко време извървява пътя? Едвам светлината има време да даде на човека една триста хилядна част от секундата. Тя иска едно рандеву. И тя ще ти каже, че има за тебе на разположение една тристахилядна част от секундата. Кой ще го види това? Кой ще забележи колко си седял? В една тристахилядна част от секундата ще ти каже толкоз много, че с години ще има [да] мислиш за нея. Понеже светлината извървява триста хиляди километра в секунда, то за една тристахилядна част от секундата тя извървява цял един километър, това е 1000 метра.

Сега онези от вас, които искате да работите, има едно изкуство, човек трябва да работи. Сега запример гледате лицето си. Има един начин за мислене. Има един правилен начин за чувствувание. Съвременните хора са се осакатили в своята мисъл, не знаят коя е правата мисъл. Всяка Божествена мисъл е права. Вие ще питате коя е Божествената мисъл? – Тази, която дава светлина. Кое чувство е право? – Което дава топлина. Коя постъпка е права? – Която дава хармонични движения. Имаш един подтик в себе си. Какъвто и да е, добър подтик, той е Божествен. От Бога е. Всеки един малък подтик, всяка красива мисъл, която се появи в тебе, възприеми я и я посей в себе си. Една ябълчна семка ти дават, посей я. След една година тя ще израстне. След няколко години аз ще проверя думите на онзи, който ми е дал ябълката, че е добра. Защо във вас да има подозрение? Когато говоря, че не трябва да подозирате, не подозирайте себе си в нищо. Защо подозираш баща си и майка си? Писанието казва: „В грях ме зачна майка ми.“ Щом ме е зачнала в грях, тогава аз подозирам баща си. Не могат да ме заченат баща ми и майка в грях. Ако съм човек, който трябва да намеря истината, аз трябва да съм заченат от баща и майка, които не са грешни. Щом баща ми и майка ми са грешни, моята работа е лоша.

Ще направя превод. В дадения случай, във вас се ражда една лоша мисъл. Ако вие се намерите в едно престъпно състояние, мисълта ти ще бъде такава. Тази мисъл трябва да бъде чиста. Или заражда се във вас едно желание. Това желание трябва да бъде чисто. Вие сте бащата и майката в дадения случай. Ако вие се поколебаете и кажете: „Мога да направя престъпление“, ще кажеш: „Ако искам, но ако не искам няма на направя, от мене зависи. Ако стана ортак на дявола, бих направил. Но щом няма да стана ортак с дявола, никакво престъпление няма да направя.“ Не е лошо да направиш връзка с един лош човек. Но ти си фактор. Направиш връзка с един лош човек, направиш зло; направиш връзка с един добър човек, ти направиш добро и после се разправяш, че в първия случай си нямал воля. Лъжеш. А пък във втория случай казваш: „Господ да направи в мене.“ Дето се разправяш за направеното зло, такава философия не се приема. Такава философия в света не води към едно разрешение.

Аз не говоря сега за разсъждения. Като погледна лицето на един човек, аз чета колко пъти той е правил ортаклък с дявола. И колко пъти е бил с Бога. Рекох, толкоз пъти е бил слуга при Бога и толкоз пъти е бил слуга при дявола. И тогава той разправя: „Много е лош този господар.“ Лош господар е дяволът. Добрият господар е Господ. Човек казва: „Някой път съм много добър, а някой път съм много лош.“ При лошия господар ти ще бъдеш лош, при добрия господар ти ще бъдеш добър. Какъвто е господарят, такъв ще бъде и слугата.

Всякога в ума си трябва да имате един отвес. Този отвес е животът. Това са разумни същества. Това показва пътя, по който разумните същества се проявяват. На физическото поле това е отвес, това е път, по който разумните същества се проявяват. Ако този път не го знаете, вие никакво изкуство нямате, никакво добро не можете да направите. Наричат го „тесният път“, трябва да знаете по кой път вървите. Строго да е определено. Щом имате този път, трябва да знаете как да постъпите. Защото, ако вие имате едно лице, което има 18 см. отвесна посока, какви уши трябва да турите на този отвес? Какво е отношението на ушите спрямо отвеса на лицето? Или какво трябва да бъде, спрямо този отвес, носът или устата? – Общата конфигурация. Трябва да има едно хармонично съчетание в лицето, в очите, в носа, устата и пр. Щом има хармонично съчетание, тогава ще влезете във вътрешни прояви.

Някой път вие се заблуждавате, някой път вие имате едно самочувствие и някой път мислите, че сте много добри. Аз ви нахранвам и имате едно приятно чувство, но това е заблуждение. Ако някой път ви направя пакост и вие имате приятно чувство, тогава сте много по-близо до истината. Н[е] всякога в самочувството има вярност. В него има едно малко отклонение. Вие искате, като дойде един човек при вас, да ви погледне както вие искате. Той ви погледне мрачно, вие не знаете кое е мрачното и кое е хубавото лице. Мислите ли, че всякога ухиленото лице е доброто лице или мислите, че това мрачното лице е мрачно? Някой път физиогномистите представят някой лица за мрачни, а те не са мрачни, това са само отношения на сенките. Добрият човек има една поза, една линия има, вие трябва да се учите как да заставате. Или ти искаш да успееш, да учиш нещо, ти трябва да имаш поза на един учен човек.

Най-първо се поставете в едно положение да ви е приятно. Половин час в едно положение да се поставите и после друго положение, докато дойдете до една линия в този отвес, че ви е приятно да се наслаждавате от себе си. Вие постепенно по този начин, ще намерите правия път. Ако сега вие очаквате от някъде едно наследство, което няма да дойде, може би дядо ви е богат, но може би той ще умре след вас. Вземете една поза, която да е такава, че всичко да се вижда ясно. Ако успееш да вземеш една подходяща поза, не може да бъдеш смутен. А пък този, който няма този отвес, той е страхлив. Онзи ученик, който учи съзнателно, когато влиза, запитва и е самоуверен. Той казва: „Макар и да съм невежа, но след няколко години ще знам.“

Вие трябва да изучавате движенията в света. Но, ако не разбирате видимия свят, с всичките негови движения – махане на ръцете, мигане, кашляне, говорене, ако тези неща не разбирате, то другите работи никак няма да ги разберете. Ти седиш някой път и си стискаш устата. Какво ще постигнеш с това? Не си стискай устата. По-добре е, като някоя патка, да си отвориш устата. Ти считаш, че е глупава патката. Не, не е много глупава патката. Патокът хванал един плъх и го турил във водата. Няколко пъти потапя. Всичките животни са азбука. Патката е една хубава буква. Като я туряш на мястото, отлична е. Гълъбът, кокошката. Кокошката обича да рови, тя казва: „Разрови, за да намериш нещо ценно.“ Ако някой иска да бъде щедър, аз бих желал да носи кокоши ум. Ти дай на една кокошка цяла крина жито и тя рови. Ти казваш: „Кокошката обича много да рови.“ Тя рови и след това оставя на другите. След като се наяде, кокошката казва: „Ти, като се наядеш, остави на другите.“ Тя рови за хората. Краката представляват добродетелите. Тя рови с доброто. Значи своето добро развивате. Работете върху себе си, тази кокошка работи мислено.

Сега погледнете на вашето ухо и го изучавайте и ще видите какво сте вие. Някакво отклонение са направили ред поколения, ваши деди и прадеди. Това отклонение е или в умствения свят или от там се е отклонил дядо ви, прадядо ви, или има отклонения или в чувствата или в живота, тогава ще хванеш дядо си и ще му кажеш: „Ти си дал наследство, но къде си го скрил?“ Ще го повикаш и ще се поправи работата. Ти ще кажеш: „Как ще викам дядо си?“ По телефона. В духовния свят телефоните работят много по-бързо. Когато речеш да се молиш, телефонът вече работи. Цял ден като се молите, ти говориш и те говорят. Това, което искаш, ще ти го дадат. С всички наши хубави мисли, които ние отправяме в Невидимият свят, ние вече говорим по телефона.

Една млада сестра идва при мене, явява се при нея един граф и той казва на тази млада сестра: „Ти си идеал за мене. Аз бих желал да бъда като тебе, да те срещам.“ И тази сестра ми казва, че този брат й прави един ден един фасон. Ако аз съм идеал, ти може [ли] да бъдеш недоволен? Ако вие се съмнявате във вашия идеал, това не може да бъде идеал. Идеалът не може да се изменя. И ако вие обичате някого – вие мислите, че сте изгубили нещо, вие не разбирате още живота. Човек е едно колективно същество и вие, като обичате едного, вие обичате всички. Те няма да забравят вашата обич и те ще ви обикнат. Някой път кажеш: „Аз се излъгах.“ В любовта никога човек не се лъже. Единственото нещо, в което човек не се лъже, е любовта. Но, ако не обичате, тогава можете да се лъжете. Не туряйте вашето самочувствие в любовта. Ти обичаш някого, ти се радвай, че си го обикнал. Какво има да плачеш, какво има да съжаляваш, радвай се, че си го обикнал. И друг да се радва, че те е обикнал. И тогава не си правите пакост един на друг. Някой път искате да заставите някого чрез насилие да ви обикне. Чрез насилие не може да се обикне. Може да го заставите да ви каже, че ви обича, но това не е обич. Ако нямате този начин на разбиране, вие не разбирате живота. Някой път казвате какво съм искал аз да кажа. Тълкувание има на гръцки език. Апостол Павел владеел езика добре. Някой е определил неопределения член и дълги коментарии имал по това. Има американски професори казват: „Апостол Павел ни най-малко не е мислил по това. Той го турил така, защото приляга така на речта.“

Една млада мома турила една китка на лявото ухо или на дясното ухо. Сега друг коментар, какво иска да каже? Някой път и аз тълкувам. Рекох, това са моите тълкувания. Тя носи една китка, едно цвете червено, друго бяло и жълто. С това ти казва: тази мома има живот. И живот може да внесе в тебе. После ще внесе ред в тебе, тя е умна. И като дойде булката, всичко изчисти вкъщи. Един казва: „Дали ще изчисти?“ Опитай я. Тя вътре има същото схващане. Има един закон, който определя краските в света. Някой път и вие носите рокли с разни цветове. Някой път виждам как се менят състоянията. Някоя сестра носи черно и казва: „Дотегнало ми е черното“, и казва: „Още като гледам някоя млада сестра, да съм като нея млада, дотегна ми черното.“ Ти си млада, облечи светли дрехи, почерни космите си. Яж спанак и коприва и ще се почернят космите ти. Един брат една година яде коприва и почнаха да почерняват косите му. Това е велика наука.

Тялото представя един обект, един видим обект за изучаване. То и цяла вселена. Ние не може да познаем света, ако не го изучим. Тялото е синтез на цялата природа. Ако познаваш тялото, ще имаш познание за Невидимия свят и ако познаваш хората около себе си, ще имаш още по-добро познание за Невидимия свят. Ти не разбираш хората тук, а ангелите още по-мъчно ще познаеш. Ангелите си приличат много един на друг. Там има много външно еднообразие. Когато има голямо вътрешно разнообразие. Тук има външно разнообразие, от тук трябва да започнете да изучавате хората. Ти срещаш един брат и казваш: „Той е добър.“ На какво основание е добър? Ти трябва да знаеш на какво основание е добър. Трябва да имаш един характер, да кажеш: „Той не може да бъде лош, понеже лявото му ухо е хубаво направено.“ Ако лявото му ухо е хубаво направено, сърдцето му е добро; ако дясното му ухо е добре направено, умът му е добър. А пък, щом умът и сърдцето му са добре направени, тогава и неговата воля е добра. В ухото умът е горе, сърдцето е по средата, а пък долу е волята. Волята бърка някой път най-хубавите работи. И затова, когато направиш някоя погрешка, опъни долната част на ухото. Ако си болен, ще ви кажа един начин за лекуване, но за себе си, не го прилагайте на другите хора. Болен си, опъни долната част на едното ухо и на другото ухо. Ти казваш: „Закъсах, ще се мре.“ Господ не се нуждае от умрели хора. На Бога му е неприятна тази мисъл.

Най-първо нарисувайте какво трябва да бъде вашето ухо. Аз съм говорил само за общата конфигурация. Но, ако дойде до вътрешните страни, чрез които ухото възприема, има известни страни, чрез които се възприема човешката реч. То е една дълга и широка работа. Ако я изучите, ще дойде една свежест в ума ви, но понеже външния живот ви препятствува, ще кажете: „Нямаме време.“ За да работят хората по този начин, трябва да се хармонизират. Ако аз бъда слуга при един господар, то най-първо ще се хармонизирам с господаря си и тогава ще работя и ще уча. Между ума на господаря ми и моя ум трябва да има хармония. И после между моите чувства и неговите чувства, между моята воля и неговата воля, също трябва да има хармония. Щом моята мисъл, чувства и воля са прави, той ще ги изпълни. Да има съответствие, хармония между нас.

Сега ще направя превод. Вие искате Господ да ви послужи. Ако вашата мисъл е права, Бог ще я изпълни. Ако вашите чувства са прави, Бог, ще ги изпълни, ако вашата воля е права, Бог ще я изпълни. Щом има съответствие между вашите мисли, чувства и воля, това което желаеш, ще стане.

Тук имате човешкото чело. Тази, кривата линия аз я наричам крива на въображението. Близо до веждите се намират две линии. Някой път се намира само една линия по средата, някой път има две, а някой път три. Които имат две линии, това показва, че личните чувства са добре развити. Наричам ги честни хора, а пък ако имат една линия, тогава са крайно справедливи в дребните работи. Ако има да ти дава пет пари, ще ти ги даде. Или ако имаш да му даваш 5 пари, ще ги иска. Някой път тези линии са успоредни. Някой път са наклонени под ъгъл. Този човек, който има тези линии, те са вече един придатък на човешкото тяло. Когато човек има едно хубаво тяло, хубав нос, уста, хубави очи, тогава тези линии са един придатък. У някого може да ги няма, а у някого са в проекция вътре. Ако искате да постъпите честно, веднага ще се появят тези линии, но щом не прилагате честността, тези линии се изгубват. Някои линии за да се появят, зависи от усилието. Сега са се появили във вашето лице много линии, които показват вашето безпокойство. Вие се безпокоите за вятъра, който духа. Някой казва: „Закъсах.“ Рекох, ще се оправи тази работа. След две, три години или след една година. Светът е едно голямо предприятие на Бога. Затова той не може да фалира. Ти си един чиновник, няма какво да закъсваш. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, работата ти е оправена. Ако не работиш в това предприятие правилно, ще закъсаш.

Мислете сега, че сте добри, че имате един ум, който е прав. Имате едно сърдце, което е добро, имате една воля, която е добра. Това трябва да остане във вас като едно състояние. Като срещнете някой човек, да кажете: „Има в него нещо.“ Всякога трябва да се спирате на Божествената страна на човека, а пък самия човек оставете да се справи със своята човещина. Ние да имаме работа с Божественото в него, а пък да го оставим да се разправя със своята човещина. Няма по-мъчна работа да оправяш човешкото в човека. Питайте мене, аз съм опитал и виждам колко мъчно стават тия работи, а пък проверил съм за Божественото и не съм намерил никакво изключение.

Старите човешки разбирания, турете ги при баба си, при дядо си. А пък новото, което аз ви казвам, вземете го сега със себе си в торбите си. Досега сте сяли старите семена, а сега сейте новите. Ние очакваме да дойде Христос на света, да измени света. Това е съвсем механично разбиране. Че Христос казва: „Аз съм с вас до скончанието на века.“ А те Го очакват да дойде сега и казват: „Да се пазите, че дяволът ще дойде в света.“ Че дяволът и той е дошъл. При вашите добри мисли, при вашата добра воля, при вашите добри чувства ще успеете. Тази Божествена наука е достъпна само за ония, които разчитат на своя ум, които разчитат на своето сърдце и които разчитат на своята воля. Там ще има едно разбиране.

Първото, което ние сега искаме, е: когато един художник иска да нарисува нещо, той трябва да има едно платно. Той може да има бои, четки, но ако няма платно, какво ще рисува? Та най-първо вие в съзнанието си ще намерите и ще създадете платното и когато създадете платното, ще започнете да рисувате. Другите неща ги има. Сега ние трябва да създадем бялото платно, на което ще създадем най-хубавите образи и ще видим какво нещо е човекът. Основните му неща, основните му добродетели. Не само тези, само видимите черти, но ще ви кажа аз и невидимите черти, в които няма никакво изключение, а пък при тези, видимите черти може да има изключение. Когато се осланяваш на тези невидими черти, тогава няма нещо, което може да не постигнеш.

Затова рекох, всичко в живота е постижимо!

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
34 лекция, 10.V.1933г., сряда,
Изгрев, София

НАГОРЕ




placeholder