НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите посоки

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите посоки

Най-често използвани думи в беседата: има, може, слънце, път, човек, грее, пееш, дете, казва, работа, свят, тебе, добре, движение, аз, бъде, хора, мома, царство, божие ,

Общ Окултен клас , София, 26 Април 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета от 6 гл. на Йоана, 11 –15 ст. включително. Размишлявайте върху тези стихове, да видите, какви мисли ще ви дойдат. Аз няма да ги обяснявам.

В живота се случват елементарни погрешки, които нямат лоши последствия. Например, ако изпуснеш в края на някоя дума „ъ“, или в някоя френска дума изпуснеш „е“ нямо, това не е голяма грешка. Но ако в средата на думата изпуснеш някоя буква и изгубиш смисъла на думата, тогава грешката е голяма. Някои хора обръщат внимание на краснописа на буквите. Те не държат толкова на съдържанието, колкото на формата. Написаното може да е красиво, но без съдържание; и обратно, може да не е красиво написано, но да има съдържание. За предпочитане е съдържанието пред формата. Още по-добре е, ако написаното има и съдържание, и форма. Това са обяснения. Може да се направи паралел между писаното и живота на човека, който има също съдържание, форма и смисъл. В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл.

И тъй, човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и, като греши да знае къде е погрешката му – в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът – с разширението. Чувството може да бъде интензивно или слабо. Интензивното чувство може да бъде голяма радост или голяма скръб, а слабото чувство – малка радост или малка скръб. Колкото по-голям е смисълът на нещо, толкова по-широк е неговият простор. Ще кажете, че това са отвлечени понятия. За децата, които са свикнали на конкретни понятия, са отвлечени, но не и за възрастните. За детето бонбонът струва повече, отколкото новата му дрешка. Да се облечеш с нова дреха, това е външен процес, а да изядеш бонбона е вътрешен. Ако попиташ детето, кое от двете неща предпочита, то ще тури бонбона на първо място.

Като говоря за детето, имам предвид детските разбирания на възрастните. Например, духовният счита, че Бог е длъжен да го осигури. Той казва: Толкова години живея духовно, а Бог нищо не ми даде. – Ти се ползваш от духовния живот, това е важно за тебе. Какво искаш от Бога? Това е все едно, като си ял с години от храната на някого, да искаш, той да ти плати за това. Трябва ли да ти се плати, че си вървял в правия път? Това е пак за тебе. Този път трябва да го извървиш. – Аз изминах повече път от другаря си. – Смешно е да се сравняваш с другите. Повече път си изминал, повече се ползваш; по-малко път си изминал, по-малко се ползваш. Ако нищо не си изминал, нищо няма да се ползваш. Ще кажеш, че условията били лоши. Остави условията настрана, това е празна работа. Това са забави, които не водят към никакъв резултат.

Като говоря за пеенето, имам предвид, всеки да пее първо за себе си. Казваш: Ако пея, какво ще мислят хората за мене? – Две неща ще мислят: че пееш или хубаво, или лошо. В първия случай, ще те похвалят, във втория – ще те корят. За похвала ли искаш да пееш? Хвали се сам или укорявай се сам. Кажи си: Днес пях хубаво. На другия ден кажи: Днес не пях хубаво. Да те хвали онзи, който разбира от пеене, има смисъл. Обаче, смешно е да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеене. Пеенето не е развлечение, то е средство за тониране на енергиите. Не може да трансформираш енергията си и да я туриш на работа, ако не знаеш да пееш. Трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Ако болният не пее, ще умре преждевременно. Той трябва да пее, за да набави изгубената енергия на организма си. – Аз не мога да пея. – Ще се научиш. – Защо трябва да пея? – За да живееш, да трансформираш енергиите на своя организъм. Първо,твоето пеене ще прилича на мърморене, но постепенно то ще се превърне в музика. Неразбраните работи произвеждат шум; те не са музикални.

Разбраните работи са музикални. Дето има разбиране, там има музика. Правилният говор е музика. Ако не говориш добре, ти не си музикален. Като пееш, обръщай внимание, как изговаряш думите. Например, пееш „Грее слънцето“, но не изговаряш думите правилно. Щом кажеш „грее слънцето“, ти трябва да се свържеш с трите свята. – Защо? – Защото слънцето изгрява едновременно и в трите свята. Ти пееш „Грее слънцето“, но в ума си носиш друга идея. Мислиш, че идеята, която те занимава, е висока. Всъщност, тя е обикновена идея. Например, имаш идеята да си съградиш къща. Обаче, къща се гради, само когато слънцето грее. Разумните същества работят само при светлината на слънцето. За да съградиш къщата си, слънцето трябва да грее във всички области на твоя живот. Градежът на къщата се определя от мислите, чувствата и постъпките на човека.

Всеки човек се стреми да реализира нещо специфично за себе си. Например, някой иска да бъде богат; друг иска да бъде силен; трети иска да бъде учен. Обаче, има неща, които човек ще разбере и реализира в бъдеще. Например, да бъдеш здрав, богат, силен, това е въпрос на бъдещето. Здравето на човека зависи от това, може ли той да пее, или не може. Който пее, той мисли. Ще кажеш, че имаш добри чувства, че постъпваш правилно. Това нищо не значи. Отде знаеш, че мислите, чувствата и постъпките ти са правилни? – Понеже пея добре. Наистина, ако не пееш добре, нито мисълта ти е права, нито постъпките ти. Сега пеете „Грее слънцето“. Ако кажа на някого да изпее песента, той ще се смути. Пейте по правилата на природата и не се смущавайте. Ти пееш песента и чувстваш, че нещо й липсва. – Как трябва да се изпее? – С вдъхновение. Който може да я изпее така, ще го възнаградя. Ако кажа, че ще дам 100,000 лева на онзи, който изпее песента, всеки ще иска да пее. Малкото възнаграждение струва повече от 100,000 лв. – Възможно ли е това? – Възможно е. Малкото възнаграждение може да бъде едно житно зрънце. Не струва ли то повече от богатството на целия свят? Това е прост начин на разсъждение. Така трябва да се разсъждава.

Като пееш „Грее слънцето“, ти ставаш проводник на Божествената енергия. Това е наука. Преди да пееш песента, ти си бил болнав; като я изпееш, ще се почувстваш здрав и разположен. Такова пеене има смисъл. Много естествено, животът без песен води към противоречия и спънки. Имаш една малка мъчнотия и мислиш, че не може да се разреши. Ако държиш в ума си мисълта, че Бог не те обича, мъчнотията ти не може да се разреши. Жената казва: Мъжът ми не ме обича, забравил ме е вече. Майката казва, че детето я забравило. Търговецът казва, че клиентите го забравили. Учителят казва, че учениците го забравили. Добре е някога да те забравят хората. Кои хора? – Апашите, детективите, кредиторите, стражарите. Обаче, неприятно е да те забравят онези, от които очакваш храна. Неприятно е да те забравят твоите длъжници.

Често хората се спъват от своето минало, от известни идеи, наслоени в съзнанието им. Външно се представят скромни, а вътрешно имат големи желания – искат да станат богати, учени, знатни, но се крият. Няма защо да се крият, те трябва да бъдат богати, но не външно, а вътрешно. Казано е в Писанието: „Богатият няма да влезе в Царството Божие.“ Преводът на този стих не е сполучлив. Лакомият, глупавият, грешният няма да влязат в Царството Божие. Тези думи са заменени с думата „богат“. Христос е казал, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Щом богатият няма да влезе в Царството Божие, тогава бедният ще влезе. Ако е така, защо бедният се оплаква от своето положение? Според мене, ако богатият не е щедър, а бедният не е търпелив, и двамата няма да влязат в Царството Божие. Зад сиромашията стои търпението – положителна дума. Ти трябва да извадиш енергията от търпението и да я туриш на работа. Като не разбираш това, казваш, че ти е дотегнала сиромашията. Как ще ти дотегне, когато никога ни си я търпял? И богатият никога не е бил щедър. Когато насочат револвера срещу него, той дава 1000 лв. и минава за щедър. Той казва: На десет души дадох 1000 лева. – Ти не ги даде доброволно, но чрез насилие. Щедрост ли е това? Ще дойде при тебе комисия от няколко млади жени да искат помощ за известно благотворително дружество. Преди да дойде комисията, ти нямаше намерение да дадеш нищо. Те дойдат и започват да те увещават, че, ако дадеш, ще влезеш в Царството Божие. Това не е даване, а насилие. В съзнанието си ти трябва да бъдеш готов да дадеш всичкия си имот за Царството Божие. Никой няма право да те насилва да даваш. Даването е доброволен процес. Твоя работа е, дали ще даваш, или не. Божия работа е, дали ще те съди, или не. Дяволска работа е да те изкушава. Ако те намери слаб, ще те изкушава. Често вие се сърдите на дявола. Той е търговец, в миналото те обрал и сега ще те обере. Щом познаваш, че дяволът те изкушава, значи, той е по-умен от тебе. Не съжалявам, че дяволът те изкусил, но казвам, че, като дойде втори път при мене, ще бъда по-внимателен. Дяволът не изкушава два пъти по един и същ начин. Изкушението дохожда на земята по естествен път. Докато се огледаш, и ти си вече в ръцете му. Момък срещне една мома на пътя си, и сърцето му се разтупва. Той се влюбва в нея и забравя, че има работа. Ако е чиновник, забравя работата си и лъже началника си, че закъснял поради важна причина. Всъщност, той вървял по стъпките на младата мома.

Следователно, онова, което ви съблазнява, не е дяволът. Някои възприемат една идея и искат да я реализират. Не е лошо да гледаш красивата мома, но ти се натъкваш на известно несъответствие, а именно: ти не знаеш пътя, по който можеш да придобиеш красотата. Тя е придобита от момата, за нея е, а не за момъка. Той трябва да научи пътя, по който е дошла красотата. Тя е дошла по вътрешен път. Ако момъкът е грозен, красивата мома не би могла да го направи щастлив. Красивата мома е подобна на красиво написана дума. Ти чуваш да се произнася тази дума, но нямаш право да я задържиш за себе си. Може да я прочетеш, да мислиш върху съдържанието й, но да не я обсебваш. Като срещнеш красив човек, ще мислиш за условията, при които той е придобил красотата. В погледа, в движенията му, в думите му има нещо красиво, което ти допада. От това, именно, ще се учиш, В дадения случай, красивият човек е твой професор.

Като говоря за красивия момък и за красивата мома, явява се опасност за младите, да не се изкусят. За старите не е опасно. Младият пожелава да види красивата мома, да се яви на прозореца и да му се усмихне. – Защо става така? – Както и да става, всичко е на мястото си. Това, което става, има отношение към друг свят. И красотата принадлежи на по-висок свят от физическия. Красивите работи не са за вас. Вие сте само зрители в изложбата на красивия свят. Когато художникът излага своите картини, той прави това за художниците, които разбират от изкуство. Иде един обикновен човек в изложбата и разглежда картините, които не са за него. Той може да се радва и да мисли, че изложбата е за него. Не може ли да се радва само, без да си въобразява, че картините са изложени заради него? Трябва ли да се радва, че е попаднал в изложбата? Красотата не е за хората, а за ангелите. Някога ангелите обичат да излагат красиви неща от своя свят. Въпреки това, като мине покрай красив човек, ангелът се спира, разглежда го и си заминава. Той знае, какво нещо е красотата. Покрай ангелите, и хората се ползват от красотата. Щом ангелите закрият своята изложба, и картините се вдигат. Тогава момата не е толкова красива. Изобщо, човек е красив, докато носи някаква идея в себе си. Мислите, чувствата и постъпките му го правят красив. Ако по някакъв начин ги изгуби, с тях заедно той губи и красотата си. Следователно, който губи, слиза надолу. При слизането си, красивата мома става обикновена. Тя се лишава от красотата на лицето си, очите й губят своя чар, устата – своята пластичност. Красота без тези качества е мъртва.

Докато живее, човек трябва да се стреми да бъде вечно млад. Това значи, да бъде проводник на Божествените мисли и желания. Красотата е във Божественото, във Великото Начало на живота. Да бъдеш проводник на Божественото, това значи, да изгрее слънцето на живота в твоята душа. Свързвайте се с Божественото. Това е задачата на всеки човек. Ако живеете само за физическото, вие ще мислите само за богатство, за материални работи. Такъв човек казва: Едно ми е нужно – „бели пари за черни дни“.

Преди няколко дена дойде при мене една жена да пита нещо за себе си. Погледнах я и си казах: Ти си добра, благородна, интелигентна жена, разбираш живота, но има нещо, върху което трябва да работиш. Като ме запита за себе си, казах й да работи върху икономията. – Аз съм много пестелива, отговори тя. – Пестелива си, но не си икономистка. Ти изразходваш енергията си напразно. В материално отношение си пестелива, но в духовно отношение не си, много енергия разпиляваш. Освен това, ти си много честолюбива. Това ти пречи. Трябва да превърнеш честолюбието в самоуважение. Ще работиш върху себе си съзнателно, да се освободиш от честолюбието, като външна обвивка. Някога тя е много тежка и може да повали човека на земята. Ти си българка, но имаш нещо чуждо в себе си, английско или германско. Тя потвърди това и се съгласи с всичко, което й казах. Отиде си доволна, с желание да работи главно върху честолюбието. Нейните добри качества са чисто славянски.

Под честолюбие разбирам известно несъответствие между външния и вътрешния живот, което причинява мъчение. Например, ти туряш на гърба си кожух, когато външната температура е 35° над нулата. Страшно е да носиш кожух на гърба си през летен, горещ ден. Страшно е да се облечеш с тънка, копринена дреха зимен ден, при външна температура минус 30°. Какво по-голямо несъответствие от това? Всякога обличай такава дреха, която отговаря на външната температура. Ако честолюбието е свързано с честността, в него няма нищо лошо. Обаче, ако внесеш в него елемент на обида, на докачение, то става лошо. – Хората не постъпват добре с мене. – Не се занимавай с отношенията на хората към тебе. Това не е твоя работа. За тебе е важно, каква работа ти е дадена от невидимия свят, какво трябва да направиш днес. Ако остане време, можеш да се занимаваш с отношенията на хората към тебе. Според мене, всеки човек иска да знае, каква работа е свършил днес. Ето защо, щом се натъкнеш на честолюбието си, превърни го в самоуважение. Това значи: облечи такава дреха, с която да запазиш естествената топлина на тялото си.

Да се върнем към песента „Грее слънцето“. Скритата идея в песента е следната: Не можеш да разрешиш известен въпрос, докато слънцето не изгрее. Как ще пееш на изгряващото слънце? Първият тон трябва да съдържа импулс, подтик, движение към нещо. На физическия свят по-голямо богатство от движението не съществува. Следователно, като изпееш един тон, първо ще внесеш в него движение; после ще вложиш съдържание – чувство и най-после, смисъл, т. е. разширение, простор. Ще пееш за изгряващото слънце, когато усетиш подтик, желание да се движиш към него; после ще се свържеш със слънцето, ще го почувстваш, ще разбереш съдържанието му и най-после ще вникнеш в неговия смисъл и ще се разшириш. Такова, е отношението на детето към майката, и на майката към детето. Някога детето отива към майка си, а някога майката – към детето. Ако детето всякога се отправя към майка си, не да плаче, но да й се радва, от него човек ще стане. Ако майката всякога се отправя към детето, тя е осъдена на страдания. Разумната майка изслушва оплакванията на детето си, но не го милва и гали. Тя го удари няколко пъти и му казва, че не трябва да се оплаква от своите другарчета. Неразумната майка ще го изслуша и ще търси виновника за плача на детето си.

Желая ви, всякога да отивате при Бога, но да не плачете. Ходете при Бога с радост и трепет на сърцето, да Му разкажете, какво сте свършили и какво мислите да работите.

Кой от вас ще изпее „Грее слънцето“? Който пръв се реши да я изпее, ще му дам един лев. Никой не се решава. Изпейте я у дома си, като внесете в нея движение, съдържание и смисъл. Какво движение ще направите при първия тон? (Учителят направи едно красиво движение). Аз ще взема лева. Ако в малкото не виждате Божественото, животът няма смисъл. Разумното се крие и в малката стъпка, в малкото движение. Разумните същества те гледат, как вдигаш и слагаш крака си и се радват. Болният, прикован на леглото си, се радва като ходиш и очаква с нетърпение момента и той да подвижи краката си, да направи стъпка напред. Аз мога да излекувам болния с ходене. Достатъчно е да направя няколко стъпки пред него, за да пожелае и той да ме последва и да стане от леглото си. И ти можеш да лекуваш така, но трябва да знаеш, как да ходиш. Ходенето се подчинява на специални закони. Болен си, ще гледаш, как ходят разумните хора и ще подражаваш на тях. Не казвай на болестта да се махне по-скоро, но разбери, защо е дошла. Тя иска да те научи нещо, да ти предаде някакъв урок. Щом научиш урока си, болестта ще си отиде. Болестта е вашият възлюбен, който ви е хванал за крака и казва да изправите мислите, чувствата и постъпките си. Това е велика истина, която малцина знаят. Има смисъл да знаеш нещо, ако можеш да го приложиш.

И тъй, щом станеш сутрин от сън, изправи се на краката си, направи няколко стъпки напред и кажи: Господи, благодаря, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. Благодаря, че мога да чувствам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря, че мога да мисля, да проникна в смисъла на всичко, което ме обикаля. Това е богатството на новия живот. Щом го придобиеш, то остава с тебе за вечни времена.

Т. м.

32. Лекция от Учителя, държана на 26 април, 1933 г. София. – Изгрев.

Трите посоки

Най-често използвани думи в беседата: има, може, слънце, път, човек, грее, пееш, дете, казва, работа, свят, тебе, добре, движение, аз, бъде, хора, мома, царство, божие ,

Общ Окултен клас , София, 26 Април 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета няколко стиха за размишления днес. Няма да ги обяснявам. Всеки да размишлява и да види какви мисли ще му дойдат. (Учителят прочете от Евангелието на Йоана от 6-тата глава от 11 до 15 стих включително.)

Има някой елементарни погрешки, които като се правят, не принасят голямо зло. Така че, те са погрешки, но нямат последствие. Запример, ако изпуснеш в българския език „“ на края или на френски ако пропуснеш нямо „е“ не е голяма погрешка. Погрешка е, но и без него може. Но ако в средата на някоя дума пропуснеш някоя буква, изгубиш целия смисъл, тогава погрешката е голяма. Сега погрешка има в правописа. Някой хора обръщат внимание на красотата на буквите. Не е толкоз до съдържанието, отколкото до формата. Писмото може да е красиво, но може да е безсъдържателно. А пък може да няма никаква красота, да е сбутано, но да има съдържание. За предпочитане е съдържанието пред формата. Но за предпочитане е едновременно да бъде и съдържанието и формата.

Това са обяснения сега. Но трябва да се направи паралел с вътрешния живот. У човека има нещо, което куца или по форма, или по съдържание, или по смисъл. Човек в три Направления трябва да работи. Трябва да изправя формата, да допълва съдържанието и трябва да прилага смисъла, онова което знае. Трябва да знае къде е погрешката му, дали е в физическия свят, в духовния или в Божествения. Или трябва да знаеш дали погрешката е в нашите чувства, мисли или постъпки. Формата всякога дава движение. Движението е свързано с формата. Интенсивността е свързана със съдържанието. Едно чувство може да бъде интенсивно, слабо или силно. Радостта може да я чувствуваш като голяма радост или малка радост. Скръбта може да я чувствуваш като голяма скръб или малка скръб, а пък мислите се отличават с разширение. Мисълта в дадения случай може да завземе малък простор или голям простор. Това е отвлечено, понеже всички сте свикнали като децата на конкретни работи. За някои деца един бонбон струва много повече отколкото майка му да му облече новите дрехи. Понеже обличането на дрехите е нещо външно, а пък бонбоните са нещо вътрешно. Детето, ако го попитате, ще каже: „Бонбони ми дайте.“

Вземете вашите разсъждения. Вие считате някой човек за духовен. Духовният счита, че са задължени към него и казва: „Аз живея толкоз години духовен живот и какво ми даде Господ?“ Че този живот е важен за тебе. Полезен е за тебе. Какво ще искаш отгоре на това. Запример, да ядеш 10 години това, което някой ти е давал и сега да искаш да ти платят за това, че си ял. Някой казва: „Десет години вървя по този път.“ Че ако си вървял по този път, това не е заради мене, а е заради тебе. Трябва да го извървиш. Ти казваш: „Плати ми.“ Философия! После, вдига се спор между двама души кой колко път е извървял. Това е безполезно. Няма какво да се спори. Който извървял повече, ползува се повече. Който извървял по-малко, по-малко се ползува. А който нищо не е извървял, нищо не се ползува. Ще кажете: „Условията.“ Условията ги оставете. Те са праздна работа. Това са забавления само и никакъв резултат няма.

Вземете пеенето. Всеки трябва да пее за себе си най-първо. Вие се спъвате, най-първо си мислите какво ще кажат хората. Две неща ще кажат хората: или че пееш добре или че не пееш добре. Или ще те похвалят или няма да те похвалят. Ти за похвала ли искаш да пееш? Похвали се ти. Някой път си кажи: „Пях хубаво.“ Друг път си кажи: „Не ми се харесва това мое пеене.“

Ако има някой, който да разбира пеенето по-добре от тебе, добре. Но да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеенето, е смешно. Аз вземам пеенето не като едно развлечение. Пеенето е едно средство за трансформиране на Божествените енергии. Ти не може да трансформирани, една Божествена енергия и да я туриш на работа без пеене. Това ти трябва да го знаеш. Пението е един метод, едно средство за тази цел. Ти не може да туриш една енергия на работа, каквато и да е енергия, без пеене. Пеенето е средство. Ти трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Запример един болен е изгубил енергията си, ако този болен не пееше, щеше да умре. Ти, като пееш, ще добиеш тази енергия, за да живееш. Ти казваш: „Аз не зная да пея.“ Ще се научиш. Ти имаш средство, за да трансформираш Божествените енергии в себе си, чрез пеенето. Трябва да пееш. Най-първо ще мърмориш, малко шумоление. Ще пееш и после това шумолене ще се превърне в музика.

Неразбраните работи са шум. Не са музикални. Разбраните работи са всякога музикални. Там, дето има разбиране, има музика. Правилното говорене е музика. Щом не говориш добре, ти нямаш музикалност. Когато пееш, трябва да обръщаш внимание на това, което пееш и изговаряш. Например: „грее Слънцето“ – пееш. Като кажеш: грее Слънцето, трябва да проникнеш в трите света. В трите света това Слънце трябва да изгрее. Ти пееш: „грее Слънцето“, а пък имаш друга идея в ума си и мислиш, че тази идея, която имаш, е много висока, пък тя никак не е висока. Запример имаш идеята да градиш къща. Само като грее Слънцето, ти може да съградиш къщата. Защото онези същества, които дойдат да работят, при светлината могат да работят, при Слънцето. Най-първо това Слънце трябва да грее във всички области на твоя живот, за да се реализира градежа на твоята къща. Градежът на къщата зависи от онези мисли, които имаме в нас, или с някои думи, или с някоя постъпка.

Има нещо, което човек трябва да реализира в себе си. Например всеки от вас иска да бъде богат. Има някои неща, които за в бъдеще ще разберете. Например разбирате думите: „здрав човек“, „богат човек“. Здравето на човека зависи от това пее ли той или не. Човек, който пее, това показва, че мисли. Че има добри чувства и че постъпва добре. Могат да ти дадат възражение, че не всякога това е вярно. Не е вярно само в едно отношение: когато не пее добре. Но щом пее добре, винаги положителните мисли, чувства и постъпки вървят добре.

Например сега песента „Грее Слънцето“. Ако ви кажа: Я, ми изпейте песента „Грее Слънцето“, вие ще кажете: „Ще пея както е там дадена.“ Там е даден само модела. (Сестра Олга изпя първите две думи.) Това е един начин, това е една мярка. Правилна ли е тази мярка. Но на това липсва нещо. Някой казва: „Грее Слънцето!“ И се учудва, приятно му е. Как ще изпееш това? Трябва да имате вдъхновение. Който може да го изпее, ще му дам един лев. Ако ви бях казал: 100 хиляди лева, всеки ще искаше да пее. За мене един лев струва повече отколкото 10 000 лева. Представете си, че аз ви давам едно семенце. Само за това семенце има място да го посадиш. Другото ще бъде товар, ако ви дам повече.

Аз ви давам правилен начин за разсъждение. Трябва да разсъждавате по най-простия начин на живота. Като изпеете: „Грее Слънцето“, може да станеш проводник на една Божествена енергия. Това е наука. Преди пеенето ти си бил в нездравословно състояние, а пък като изпееш три четири пъти „Грее Слънцето“, да станеш здрав, да ти е приятно да ходиш и болката да изчезне. Тогава туй пеене има смисъл. Защото неестественото състояние спъва човека. Имаш една малка мъчнотия и мислиш, че тя не може да се поправи. Може да е идея, може да е идеята на някой религиозен човек, който казва: „Господ не ме обича.“ Някоя жена казва: „Любимият ме забравил.“ Майката казва: „Детето ме забравило.“ Търговецът казва: „Клиентите ме забравиха.“ Учителят казва: „Учениците ме забравиха.“ Някой път е хубаво да те забравят хората. Например приятно е да те забравят детективите. Някой път е приятно да те забравят стражарите, да те бият. Но някой път е неприятно, тези които чакаш да ти донесат храна, да те забравят или да забравят да ти платят навреме.

Вие се спъвате от вашето минало, т.е. във вас има известни идеи. Вие искате да постигнете нещо. Скромни сте всички, искате да бъдете богати, но криете. Аз разбирам, той иска да е богат, а иска да покаже, че е скромен, че не е лаком. Човек трябва да бъде богат. Казано е: „Богатите няма да влязат в Царството Божие.“ Това не е добре преведено. „Лакомите няма да влязат в Царството Божие.“ Лакомият, глупавият, грешникът, неправедникът няма да влязат в Царството Божие, а пък сега превеждат, че богатите няма да влязат. Христос не е казал така, както е думата на български. На английски е така, постоянно повтарят това. Ако богатият няма да влезе в Царството Божие, оставете богатството и ако всички сиромаси ще влязат в Царството Божие, тогава защо се оплаквате от сиромашията. Това е неразбрано. Сиромахът е, на който му липсва нещо. Той не трябва да бъде сиромах, нищо повече. Това е отрицателна дума. Сиромахът и богатият са процеси. Богатият, който не е щедър, няма да влезе в Царството Божие. Сиромахът, който е сиромах и не е търпелив, той няма да влезе в Царството Божие, нищо повече.

Следователно ти като сиромах имаш една отрицателна дума, с която да развиеш търпението. Зад сиромашията се крие една положителна енергия. Ти трябва да туриш търпението, за да изкараш енергията и да я впрегнеш на работа. Ти казваш: „Дотегна ми вече да търпя сиромашията.“ Той никога не е търпял съзнателно. И богатият никога не е бил щедър. Той е бил щедър, когато му показват кобура и даде хиляда лева. Казват му: „Ако не дадеш 1000 лева, ще те утрепеме.“ Той казва: „На 10 души дадох 1000 лева.“ – Да, но не по твоя добра воля, но чрез насилие. Ще дойде при тебе една комисия от млади жени и ще ти искат, но преди да дойде тази комисия, ти не отиде да дадеш, а трябваше тази комисия да дойде и да те увещава и да ти казва, че така ще приемеш Царството Божие. Това не е даване, а насилие. Ти трябва да имаш съзнание, че всичкия си имот си готов да дадеш за Царството Божие. Някой ще дойде и ще каже: „Дай го сега!“ Никой няма право да ти каже: „Дай го.“ – „То е моя работа.“ А пък аз ти казвам: „То е твоя работа.“ Че ще те съди Господ, то е Неговата работа. Дяволът ще те изкушава, то е негова работа. Ако ме намери слаб, ще ме изкуси, за да ме изпита. Някой път се сърдите на дявола. Търговец е той. Залъгва те той. Залъгал те, и те е обрал. Кой е крив? Щом кажеш, че дяволът те е изкусил, това показва, че дяволът е по-умен от тебе. Аз не съжалявам, че той ме е изкусил, а казвам: „Втори път като дойдеш, ще бъда внимателен.“ Дяволът по един и същи начин не те изкушава, а все по нов начин. В света може да дойде изкушението по един много естествен начин, по един много естествен път. Някой момък среща някоя мома и обърне се ума му. Той си има работа, но забрави работата. Закъснява като чиновник и ще лъже началника си защо е закъснял. Ще каже, че баща му бил болен, а той ходеше по стъпките на красивата мома и я поглеждаше.

Та рекох, онова, което ни съблазнява, не е никакъв дявол. Този човек е видял някаква идея, която трябва да я реализира. Не, че е лошо да гледа той тази красива мома. Отлично е това, но в него има едно несъответствие. Той не знае пътищата, по които да добие тази красота. Тази красота е добита от тази мома и тази красота е за нея, а не за него. Той трябва да се научи по кой път тя е добила тази красота, а не по външни пътища да взема тази красива мома. Ако той е грозен и тази красива мома няма да го направи щастлив. Ако е грозен и се ожени за нея, той ще има цяла беля на главата си. Тази, красивата жена не е заради него. Тази, красивата жена е като една красива дума, написана. Ти я чуеш някой път, но нямаш право да вземаш тази дума. Ще я прочетеш и ще мислиш за съдържанието й. Като видиш един красив човек, ще мислиш за онези условия, при които той е добил тази красота. В красивия човек има нещо хубаво. Неговия поглед, движенията му, в думите му има нещо хубаво, което ти приляга на сърдцето. И тогава ще се учим. Този, красивият човек, в дадения случай е професор.

Като привеждам този пример из физическия свят, някой път той е опасен, за старите не е вреден, за онези от вас, които са 45 годишни, не е вреден. Някой път на някого, който е 20 годишен, ще му мръдне сърдцето. Яви се желание у него да срещне тази красива мома. И на някоя улица се е заплеснал на някой прозорец. Това всичкото, което става в света, е на мястото си. Нещата принадлежат на друг свят. Красотата принадлежи на един по-висок свят. Красивите работи са не заради нас. Ние сме само зрители, те са изложени. Когато един художник излага своите картини, той ги излага за художниците, които разбират от изкуството му, а пък минава един обикновен човек, който поглежда, това изложение не е заради него. Той може да се радва, той е преходен пътник, той не трябва да мисли, че изложението е заради него, но той трябва да се радва, че е попаднал, да види тези картини.

Красотата не е за хората на Земята, а за ангелите. Някой път те обичат да проявят красиви работи. И като минава някой ангел покрай някой красив човек, спират се, гледат го, знаят какво нещо е красотата. Тя е за ангелите, а пък покрай ангелите се ползуваме и ние. Те все на Земята правят своите изложения, между хората, за 5-6 години, за 10 години и после си вдига изложението. Значи, докато ангелите поддържат изложението, има изложение, а като си вдигнат изложението, няма изложение. И момата тогава не е красива вече. Тази мома е красива, понеже тя има известна идея, постъпките, мислите, чувствата са, които я правят красива, но един ден тя изгуби своите мисли, чувства, постъпки или идеи и ги замести с някои по-долни – не е така красива, както по-рано. Тя е изгубила първите си идеи, чувства и постъпки. Следователно който губи, слиза надолу. И после, като погледнеш, тя е станала някоя обикновена мома. Няма онази красота, очите нямат онзи жар, устата не са подвижни, да блика живот в тях. Сега са нещо мъртво. В живота ще бъдеш винаги млад и никога не остарявай! Единствената красота е във Вечното Начало. Човек трябва да дава ход на Божествените мисли, човек трябва да има желание да бъде проводник на онова, хубавото, красивото, Божественото, което се намира в Божествения свят.

Как ще изпеете: „Грее Слънцето“ по нов начин? Един учител давал на учениците си да решат една мъчна задача и целият клас не могъл да я реши. Тогава учениците казали: „Кажи ни задачата, учителю!“ Но той казал: „Втория път.“ И учителят някой път не знае задачата и той се намира някой път в трудно положение.

Основната мисъл е: Свържете се с Божественото. Вие се вплитате с физическия свят. Вие всякога се вплитате с постиженията на физическото поле и с онази идея да имате пари за черни дни. Ще ви приведа един пример. Преди няколко деня дойде една сестра от света: добра, умна, много интелигентна, разбира, схваща, много красиво, хубаво има нещо в нея. След като говорихме дълго време, тя казва: „Кажи ми нещо, което мога да занеса със себе си, кажи ми нещо, което мене ми трябва.“ Аз я погледнах и й рекох: „Ти си много пестелива, но не икономична. Нещата в 9 възела ги връзваш, но не си икономична. Ти харчиш нещата много. Тепърва трябва да учиш икономия. Понеже пестеливостта си наследила, а пък икономията сега трябва да учиш, какво нещо е икономия. После ти си чрезмерно честолюбива. Хубаво нещо е това,“ й рекох. Тя минава за българка. Рекох й: „Тъй, както те гледам, не ми се струва, че си българка, по линиите, които имаш, не приличат на българка. В тебе има нещо внесено германско, английско, пак прав ли съм“, й рекох. Тя каза, че съм прав. Каза баща й, майка й какви били и моята теория излезе права. Тя минава за българка, името й българско, но линиите й показват, че има нещо английско, но че има и славянска кръв. Това, хубавото в нея се дължи на славянското. Рекох й: „Ти трябва да превърнеш своето честолюбие в самоуважение, т.е. онова, което Бог е вложил в твоята душа, да го разработиш. А пък честолюбието е външна обвивка. И тази обвивка някой път става много тежка.“

Ето какво разбирам под думата „честолюбие“. Представете си, че в един летен ден, при 35 градуса температура, си туриш кожух, за да не се простудиш, това е честолюбие. Или честолюбието може да се сравни със следното: Зимно време, при 40 градуса студ си се облякъл с бели, тънки дрехи, това е пак честолюбие. Ще туриш една дреха, която да пази топлината на тялото ти. Аз наричам самоуважение следното: Самоуважението е една дреха, за да пазиш обикновената Божествена топлина на организъма си, а пък честолюбието е една дреха, която ти по свое усмотрение си турил, не ти е приятно и казваш: „Много ми е тежък кожухът“, или казваш: „изстинах,“ и трепериш под дрехите. А пък самоуважението е онова вътрешно достойнство, в което се пази добре естествената топлина. Не е лоша дума тази „честолюбие“. Тя не е лоша дума. Той люби честността, обича честността, не обича да лъже, но е малко сприхав, обижда се. Ние сме притурили други качества и думата взема вече друго направление. Ако под понятието „честолюбие“ разбираш „честност“, то е право, но ако внесеш в понятието „честолюбие“, мисълта за докачение, тогава си на крив път. Никога не се занимавай с отношението, което хората имат към тебе. Ти нямаш време да се занимаваш с това, какво хората мислят за тебе. Това да не те интересува. И тогава, ако се занимаваш с това, няма да имаш време да си гледащ работата. В дадения случай мене трябва да ме интересува работата, която ми е дадена от Невидимият свят, какво трябва да свърша днес. За мене това е важно, да свърша работата си. А пък като остане време, после мога да мисля какво мислят хората за мене. И хората ще мислят или че съм свършил добре работата си през деня, или че не съм я свършил добре. Това ще мислят, ако знаят.

Сега за песента „Грее Слънцето“. Вие не може да разрешите въпроса, докато Слънцето не грее. Представете си, че вие пеете на Слънцето, как ще му пеете? Как бихте му попяли? Някой ще каже, че е остарял, но да имате съвсем остарели схващания... Като изгрее Слънцето, това ще го кажете музикално. Първият тон трябва да бъде подтик, движение. Трябва даде подтик, движение с първия тон. Най-хубавото, което притежаваш в физическия свят, е движението. В физическия свят всяко едно движение, всяка една стъпка е едно незаменимо богатство за онзи, който разбира. Мърдането на ръката или местенето на очите нагоре, всяко външно движение е едно богатство. На тона си аз трябва да дам движение. Най-първо ще дам движение, а след това ще дам съдържание на тона – чувствата си и после смисъл. Три неща трябва да съдържа пеенето. Подтик на движението. Като мисля: „грее Слънцето“, като че искам да тръгна към него и след това трябва да образувам една вътрешна връзка между Слънцето и мене и след това на трето място, да разбера смисъла на това съдържание, което е вътре. В мене да се роди един подтик, едно движение към Слънцето.

Някой път малкото дете отива към майка си, а някой път майката отива към детето си. Когато майката отива към детето, тогава любовта на майката е по-голяма, а когато детето отива към майката, тогава любовта на детето е по-голяма. Когато майката отива към детето си, тогава казваме, че тази майка ще страда. Когато детето отива към майка си, казваме, че това дете ще стане човек. Ако това дете отива при майка си и плаче, няма да стане човек, но ако не плаче, ще стане човек. Някой път вие отивате при Бога и все хленчите. Детето ще разкаже на майка си кой го е ударил, кой го е бутнал, кой му е казал нещо лошо. Майката дава внимание, кое е било онова дете. Така ще направи майката, която не е умна. А пък умната майка ще потупа детето си по рамото и ще каже: „Няма нищо.“

Кой ще изпее „Грее Слънцето“? Левът ще остане заради мене. Ако не можете, у вас си пейте тази песен. Дайте движение, приемете съдържанието в себе си и после разберете смисъла. Какво движение ще дадеш при думите: грее Слънцето? Един лев пак давам. Движение трябва да има тук. (Учителят направи движение.) Взех лева. Ако ние в малките неща не виждаме Божественото съдържание, тогава животът няма смисъл. Ако ти в една стъпка, която правиш, не виждаш дълбокия смисъл на онова, което минава и движи крака ти, а именно цял един разумен свят. Много пъти, когато ти ходиш, има хора в разумния свят, разумни същества, които те гледат, че ходиш и се радват. Хиляди души болни, като те гледат, че ходиш, тупат сърдцата им и се радват. Ти си идеал за тях. Хиляди души болни аз мога да ги излекувам, само като ходя. Аз ще се посмея малко, ще дефилирам и гледаш, че и те почнали да дефилират. Някой от вас не знаят да ходят. Идеални същества са тези, които никога не са били болни. А пък онзи, който е боледувал, и той е добър. Някой път у вас има някой болезнени състояния. Някоя болна мисъл, чувства, постъпки, не сте доволни. Някой ангел минава и те подканя да се движиш. Ти забравиш, че те боли крака и като те боли крака, казваш: „Много ти благодаря, че дойде, за да оценя здравето“, и болестта ще си отиде. А пък ти казваш: „Тази пуста болест, как дойде и ми стегна крака.“ Така не се казва. Ти поблагодари. Като дойде болестта, тя ти казва: „Ти си хванал крив път, с твоите мисли, чувства и желания, къде отиваш?“ Не те пуща болестта. Ти казваш: „Махай се от тук, не е твоя работа.“ А пък болестта те обича, не си отива.

Ако всяка болест е един възлюблен, който те обича и те е хванал за крака, тогава добре че не знаете тази истина. В новия живот, ако така не разбирате, животът не може да се осмисли. Като върви човек, да благодари, че може да ходи. Като стане сутринта да отправи ума си към Бога, че има едно хубаво чувство; да отправи ума си към Бога и да благодари, че има една хубава мисъл и да бъде радостен. Благодари на Бога, че може да ходиш, че чувствуваш, че мислиш. Това е смисълът на живота. И онова богатство, което добиеш, ще остане за тебе.

Отче наш


12 година на Общия Окултен клас
32 лекция, 26.IV.1933г.,
Изгрев, София

НАГОРЕ




placeholder