НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Познаването на Истината

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Познаването на истината

Най-често използвани думи в беседата: може, има, истина, човек, аз, сега, всички, свят, земя, казва, живот, лице, бъде, хора, мене, говоря, направи, човешко ,

 Неделни беседи , София, 9 Април 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета от осма глава от евангелието на Йоана от дванайсети до трийсет и трети стих.

Познаването на истината, това е велика наука на живота. Резултатът на тази наука е свободата. Човек не може да бъде свободен, ако той не познава истината. Човек, който иска да се занимава с великото в света, той трябва да бъде като едно малко дете. Той трябва да бъде една ненаписана книга. Написаните книги са складирани в библиотеките. Там всеки може да ги чете. Най-важните книги са книгите, които сега се пишат. Следователно, когато аз ви говоря за познаването на истината, говоря за една книга ненаписана. Вие може да ми цитирате какво нещо е истината, но за истината никой досега не е дал едно определение. Хората са определяли вероятните работи като истина. Но вероятните работи са от съвсем друга категория, от съвсем друга област.

Всякога хората се спират и казват: „Кажи ми истината.“ Но човек, който не познава своята храна, всякога ще боледува. Като познаваш храната си, или онази храна, която е необходима за здравословното състояние на тялото ти… Ако ти не познаваш своите приятели, всякога се натъкваш на мъчнотии. Ако не познаваш майка си и баща си, всякога се натъкваш на мъчнотии. Ако познаваш баща си, ти ще бъдеш свободен. Може да се направи едно възражение – баща ти може да е беден. Онзи баща, за когото аз говоря, той не може да бъде никога беден.

Човек, който е беден, той баща не може да бъде, категорично бедният не може да бъде баща. Защото беднотията и сиромашията раждат много пороци в света. Сиромашията, това е едно изкуство само за мъдреци. Само мъдрият може да преживее този лукс – сиромашията. На бедния да се позволи, това е немислимо. Срещаш един беден човек, казва: „Сиромах съм.“ Сиромашията не е лъжица за твоята уста. Тъй аз гледам. Един светия, един мъдрец може да си позволи да бъде сиромах.

Та казвам сега, аз ви говоря за едно ограничение не физическо. Защото едно ограничение, което съществува в умствения свят на човека, оттам започва ограничението на човека. И обществото, и съвременните хора познават ограничението. Сиромашията не е нещо физическо. Тогава, ако така разсъждаваме, товарните животни, някой вол, който е впрегнат в колата, той е свободен. Тези животни може да теглят милиони, може да теглят скъпоценни камъни, може да теглят свещени работи, но волът не може никога да бъде нито свещен, нито богат. Чудното е, че хората, които са натоварени, мислят, че са богати. Аз не зная, това е едно заблуждение. Така се позволява на невежия да мисли, той има право, но мъдрецът – никога. Бедният човек не се нуждае нито от кола, нито от волове, нито от рала, от нищо не се нуждае. Живите хора не се нуждаят от слугини. Всеки човек, който се нуждае от слуги на земята, той е мъртъв човек. Мъртвите хора се нуждаят от слуги – да ги облекат, да ги приготвят за погребение.

Сега хората имат една философия, казват – еди-кой си умрял. Чудното е, че съвременните хора не вярват в задгробния живот, а пращат умрелите хора в онзи свят. Че жителите на онзи свят не знаят какво нещо е смъртта. Живите от този свят не могат да отидат на онзи свят, че мъртвите отиват. Здравите не работят, че болните ще работят. Едва умният може да съгради една къща, а сега глупавият, който нищо не разбира, той ще съгради къща, че няма да я видиш. Сега това са противоположности.

Вие ще кажете: „Нима ние не разбираме?“ Разбирате. Има положения, които може да не разберем. Запример вие не разбирате състоянието на един болен човек. Вие може да го разберете само когато боледувате. И вие не може да разберете един невежа човек, ако не сте в неговото положение. Вие не може да разберете състоянието на един човек, на един паднал човек, на един грешен човек, ако не сте в неговото положение. Докато ти не влезеш в неговото положение, ти не можеш да разбереш условията, при които той се намира. Вън от това ти ще говориш за греха. Но това е едно механическо определение.

Например, вземете, вие изучавате четирите действия. Двете от действията – събирането и изваждането, означават механически процеси, завършени процеси аз ги наричам. Умножението и делението са органически процеси. Умножава се само това, което има живот в себе си. Мъртвите неща не могат да се умножават. Дели се само това, което има живот. Изобилието се дели, животът се умножава. Тъй щото в умножението и в делението вие имате вече един процес на растене. Тогава може да ви направя едно сравнение. То е следното. Четирите състояния, през които човек може да мине, аз ги наричам пречупване на човешкото съзнание в неговата инволюция.

Слизането в материалния свят – първо, човек взема положението на една точка. Представете си, че един човек, една душа взема мястото на една точка, която не взема никакво пространство от наше гледище. При това тя съществува, съзнава, че е някъде. Къде е, и тя не знае, така както ние ги знаем във времето и пространството. Тази точка, за да почне да расте, тя, най-първо, се разширява, образува един кръг около себе си. То е пречупване, разширение на човешкото съзнание. А когато този кръг се прекъсне, пречупи някъде, от него тогава излиза съдържанието. Което излиза от кръга навън, то е друго пречупване. Ние навлизаме вече в областта на електричеството, което излиза от кръга. Щом се появи електричеството в природата, оттам става пречупване, излизат вече кривите линии. Аз уподобявам това на следното положение. Центърът, това е зародиш на живота. Семето, това е кръгът. Пречупването на кръга, това е посаждането. Поникването нагоре, то е изтичането на тази енергия. И най-после клонищата, които се явяват нагоре, те се огъват и образуват кривите линии.

Казвам, от това гледище, когато ние говорим за човешкото съзнание, разбираме онзи първоначален център, от който човек е излязъл, дето човек е бил свободен. Като слязъл в материалния свят, той изгубил своето знание. Вследствие на това той се заробил в окръжаващата среда. Някои от вас са забравили откъде идат. Вие не помните. Някои от 40–50 години не помните кога сте се раждали, не помните туй състояние. Когато сте били в утробата на майка си, ни помен нямате от това, а преди да дойдете в утробата на майката, де сте били, и това не помните. Но ако се хвърли малко светлина във вашето съзнание, вие ще помните пътя, по който сте дошли. Окултистите, които изясняват, ще ви дам – това е теория за изяснение. Те казват, че когато такова едно същество, такъв един център в невидимия свят, такова едно съзнание – понеже някои същества имат една необходима нужда да слязат на земята да работят – тогава две възвишени същества ще вземат тази душа – ние говорим по човешки, ще я пренесат и ще дойдат около земята, ще направят три кръга. След това земята има 12 врати, през които може да се влезе. Тези врати трябва да ги намериш отворени. Там да чакат ангели. След това да дойдат по един път, да намерят бащата и майката, ще вземат от тях един запас и те ще отгледат тази душа. След време те ще пратят своето благословение отгоре. Така се говори.

Може да възразите: „Кой е видял това?“ Които имат очи. „А кой не е видял?“ Който няма очи. Защото онези астрономи, които гледат със своите тръби, виждат неща, които ние не виждаме. Тогава да му кажем: „Как така ние не виждаме това?“ Той е въоръжен с един инструмент, с който вижда, има познание. Ако аз мога да гледам от същото положение, със същото разбиране… Не мислете, че като погледнете през далекоглед, ще видите нещо. Нищо няма да видите. Вие ще видите звездите само малко по-светли, ще видите месечината малко по-голяма. Но трябва да имате голямо въображение, както художника, без въображение нищо не можете да направите.

В човека има един вътрешен далекоглед. Докато имаш тези механически приспособления, ти трябва да направиш едно снаряжение на твоята мисъл. Онзи ученик не трябва да има никакво съмнение в ума си, дали право, или криво вижда. Да не се съмнява. Ти може да направиш една погрешка в изчисленията си, нищо не значи. Само ученият може да направи погрешка, невежият не може да направи погрешка. Колкото повече погрешки правите, толкова по-учени сте вие. Само роденият човек на земята може да греши. Който не е роден, какво ще греши? Сега аз ви навеждам на един резултат на човешките грехове. Много грехове има, за които ние не сме отговорни. Един ден, ако ни съдят, много малко наказание ще ни наложат. Има други погрешки, които вие правите. От тях може да пострадате повече, отколкото от големите грехове.

Не си правете заблуждения като онази рускиня, която отишла при един стар руски свещеник на 84 години и му казва: „Направих едно голямо престъпление.“ Пита я той: „Да не си крала пари?“ „Не съм. Още по-голям грях.“ Привеждал всичките грехове, казва: „Да не си убила някого?“ „Не, още по-голям грях.“ „Да не си злословила против небето?“ „Още по-голям грях.“ Най-после казва, че големият грях седи в това, че като кърмила детето си, близнала от млякото си. Това е големият грях.

Сега да се върнем. Христос казва – ще познаете истината. Трябва да познаете истината. Но в познаването на истината има една вътрешна връзка, която трябва да се създаде. Под думата истина всякога трябва да разбирате онзи момент, когато започва вече истинската Божествена Любов да функционира в човешката душа. Този момент показва, че си в пътя на истината. Когато Божествената Любов започне да функционира, пътят, в който вървиш, е истински. Дето казва Христос: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Този път върви към истината. Този път е път на живота. Сега ние, съвременните хора, разглеждаме живота с всичките негови мъчнотии. Виждаме, че мъчнотиите носят в живота едно благо за нас. Защото физическият живот, това е един контраст, това е едно изяснение на онзи великия живот. Всичко, което се случва на земята, трябва да го изучим, защото по него ще познаем онзи живот, към който трябва да се върнем, или животът, от който сме слезли.

Тогава ще ви приведа един малък разказ. Един европеец вижда един индуски ученик на една канара, клатушка се. Отива при него и му казва: „Господине, на голяма опасност си изложен.“ Пъпли до него да го свали. „Не прави такива глупави работи, опасно е за живота ти.“ Казва му той: „Всеки в живота си е като мене на такава опасност, всякога може да изгуби своето равновесие и да падне. Аз се уча на канарата да пазя своето равновесие в съзнанието си.“ Ние мислим, че само онзи, който ходи по планините, е изложен на опасност. Всеки един момент сме изложени на опасност. Ти се съблазняваш, ти си на високо място. Съблазънта не е грях още. Може да те измамят, нищо от това, стига ти да не си измамил. Може да те ограбят, нищо от това, стига ти да не си ограбил. Може да те бият, нищо от това, стига ти да не си убил. Казваш – щом ме убият, всичко ще се свърши. Но има нещо в живота, което не могат да убият. Едно от тези неща е истината. Ако истината е у тебе, никога не може да бъдеш убит. Нима можеха да убият Исуса. Яви се Христос – да им покаже, че човек, който вярва в Бога, не може да бъде убит. Той може да пострада само. Свободата подразбира само ония условия, при които човек живее.

Условията ограничават. Смъртта пък е най-голямото ограничение. Щом умираш, ти може да бъдеш подложен на всички страдания. Щом можеш да бъдеш свободен от смъртта, то е най-голямото благо, което човек може да има. Щом се освободиш, ти си господар; ако не можеш да се освободиш, ти си роб. Трябва да опитаме. Същият закон е еднакъв и за духовния свят, за физическия свят, еднакъв е и в религията, и в науката. Щом се допусне едно опущение, веднага човек се заробва на условията, при които живее.

Та казвам, истината има едно вътрешно приложение. Истината не седи вън от нас. Ние живеем в истината, без да я познаваме. Ние живеем в истината, тъй както органическите същества живеят във въздуха, тъй както живеят в светлината. Имат условия да живеят, стига една душа да се наведе на онзи факт, че тя живее в истината, да дойде в съзнанието. Човек живее в истината, но специфично в истината, в пътя, по който той живее, но в онези условия, при които истината може да се изяви и да бъде свободен. Апостол Павел на едно място си позволи да каже, че ние живеем и се движим в Бога.

Щом живеем и се движим в Бога, кое е онова, което ни заробва? При това живеене в Бога ние сме в ограничение. Туй ограничение едновременно показва и свободата, която имаме. Туй е едно органическо отклонение. Сега аз не говоря за една погрешка в живота, която е необходима за самия живот. Има излишни погрешки, които не стават по необходимост, то е по наше съображение. Всяко нещо, което вие не може да го избегнете – сега аз не мога да говоря за това, вие сами ще го избегнете. Има нещо, което човек не може да избегне в живота си. Запример вие не може да избегнете да дойдете на земята и да не обичате никого. Казвате: „Заробих се в живота за хората.“

Е, хубаво, в какво седи свободата да не обичаш никого? Та няма защо да седите на земята. Какво търсите на земята? Ама казвате: „Лоши са хората.“ Какво търсите между лошите хора? После се явява друг въпрос, кого трябва да обичате. Обичате някого, искате и другия закон. Вие не може да обичате всички едновременно. То е несъвместимо с човешкото естество. При сегашните условия сегашната нервна система не може да издържи целокупната любов на всички хора. И ще бъде голямо нещастие за вас, ако всички хора ви обичат. Вие ще се разтопите. Трябва най-малко половината от тези хора да ви намразят, за да живеете. Омразата в това отношение е един стимул в живота. Ако омразата стане сто на сто, вие пак сте изложени на едно друго положение. Тези контрасти съществуват като една вътрешна необходимост в живота. Сега вие мислите, че учените хора, светиите в света са прекарали само един редовен живот. Вие не сте били в положението на светията. И ангелите някога са били прости като вас, прости като фасул. И то големи простаци, но сега са ангели, минали са по един ред, повдигнали са се, познали са истината, започнали разумно да служат на Бога от любов, доброволно. Затова са ангели.

Та казвам, има една крайна разумност в света или една съвършена разумност. Запример в даден случай вие си давате изпит, седите и мислите защо сте родени в света. Попитайте тогава баща си, попитайте тогава майка си защо сте родени. Баща ви и майка ви нека питат своите баща и майка защо те са родени. Тогава ще дойдете до крайния предел. Най-после запитайте Причината защо вие сте пратени на земята. Какъв отговор ще получите?

Минава един мъдрец покрай едно плодно дърво и казва: „Ти според мене нямаш съзнание, ти минаваш щастливо, тебе няма поне кой да те безпокои, а мене всички ме безпокоят за моите възгледи.“ Тогава плодното дърво – било ябълка, и казало: „Вярно е, аз нямам твоя възглед, но оголиха ме децата, обрулиха ме. Колкото деца имам, всяка година ми ги вземат, всяка година ми ги вземат и нито едно дете не оставят на мене.“

Питам, не е ли това търпение на растенията. Вие изяждате един плод и не мислите, че ябълката плаче за своите деца. Вие мислите, че тя се радва. Щом вземат вашите деца, казвате: „Прободе ми сърцето.“ Тази ябълка не я ли прободе сърцето? Ние мислим, че ябълките не страдат. Има същества, които седят по-горе от нас, и те мислят за нас, както ние мислим за ябълката. Запример някое същество от невидимия свят дойде да види, че имаш едно хубаво дете, влюби се в него, вземе го за ръката, задигне го за онзи свят. Ти плачеш, защото му взели дрешката^ Какво става? Задигат го. Вземе му душата, а семенцата посади в райската градина. Ако отидете в онзи свят, има специфични градини – еди-кой екземпляр посаден на еди-кое си дете. Ще видите вашето дете посадено в градината. Ще кажете – това е иносказателен, фигуративен език.

Питам, кой е реалният език? Досега аз не съм намерил на думата още реалния език. Вие имате много приятели, заминали за онзи свят. Къде са те? Вие говорите за онзи свят. Бих желал да зная вашия възглед – накъде е онзи свят: нагоре, надолу? Нито нагоре, нито надолу. И този, и онзи свят е у нас. Онзи свят, то сме ние. Вън от нас никакъв свят не съществува. Аз не говоря сега за хората, които умират, но едно съзнание, което не умира, което живее милиони години. Има съзнание, което след това цялата епоха изменя. Създаването на Вселената представя едно същество с грамадно съзнание, което има тази голяма опитност. Виждаме, че цялата Слънчева система се е изменила, не че са изчезнали, променили са се.

Сега аз ще ви приведа една хипотеза. Какво ще стане с нашето слънце? Най-после, като се отегчи с луната и със земята, човек ще стане. Тогава ще го попитате: „Какво беше едно време?“ То ще се засмее и ще каже: „Аз бях по обем един и половина милиона пъти по-голямо от тази земя. Сега напуснах тази служба и дойдох като човек.“ Ще повярвате ли в това? Слънцето ще счита голяма привилегия да стане човек. След това слънцето ще се ожени за месечината, ще му се народят деца, то ще поплаче, ще поболедуват децата. Вие считате болестите за едно нещастие, нали така. Но то е, който не разбира. Болестите, това са една от най-голямата привилегия, която човек има на земята.

Аз да ви приведа пример. Когато човек отслабва, вече е на умиране, даже и онези, които не го обичат, ще дойдат, ще го целунат, ще го прегърнат. Щом стане здрав, веднага всички седят настрана. Но ако е болен, пожълтял, хлътнали му очите, всички казват: „Горкият човек!“ Но ти само тогава ще изпиташ истинската любов. Туй е истинската любов. Онзи, който те хване за ръката, той ще те погледне, няма да има никаква друга мисъл, той ще остави своето благословение. Българите казват, че при тези страдания, които в света идат, поне можем да устоим. При страданията само най-големите открития са ставали в света в историята на човечеството. При най-големите нещастия на всички светии и учители най-големи промени са ставали, тогава са имали най-големите открития. Такъв един велик завет в света има: истината не може да се открие на хората при едно материално благополучие. Материалното благополучие трябва да дойде подир.

Та сега Христос на онези, които са повярвали, казва: „Ако устоите в моето учение, тъй както аз ви казвам истината, ако вие познаете истината, тази истина ще ви направи свободни.“ При сегашните условия се изисква една наука, която произтича от истината, понеже върху истината е съграден целият Космос, всички велики закони, които сега съществуват, всички неизменни форми, които съществуват сега в света. Тъй както сега е, целият Космос е съграден по образеца на истината. Вие не може да разберете небесните тела, вие не може да разберете техния живот, вие не може да разберете земята, растенията, светлината, ако вие не познавате този вътрешен закон. Има много учени хора, може да четете книгите на учените хора, ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек седи по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако човека вземат за едно божество, да, но човек е едно проявление на Бога. Ако човек е проявление на природата, той не седи по-горе от природата. Но в едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата природа се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от всички тези разумни същества. Следователно това е разумното в света. Аз не говоря за онази механическа природа, на която може да се молиш, и тя да не слуша, но за природата, която е отзвук на божественото. Та в това отношение лицето на човека е мястото, дето може да се прояви истината. То е единственото място, дето може да се прояви истината в човека. Там е истината. В животните истината е покрита с козина, а у човека има зародиш на истината. Това е неговото лице. Следователно дотолкоз, доколкото лицето на човека е правилно – трябва да се знае какво нещо е лицето – дотолкоз истината е проявление. Абсолютно няма никаква измама. Казваме, че лицето не лъже. Има дигизирани лица. Има известни линии на човешкото лице, може да се правят опити, дето има тия линии, там никаква лъжа не може да съществува. Аз говоря за живите линии, за подвижното лице, което не е маска, но онова лице, което постоянно се мени от сутрин до вечер, ти няма да видиш нито две минути, които са едни и същи, но вечно разнообразие на човешкото лице. Когато ние забелязваме туй вечното разнообразие, аз това наричам красота. Красотата зависи от вечното разнообразие, което дава израз на великата природа. Нашето лице е дотолкоз красиво, доколкото то е израз на онази жива, велика, разумна природа. От това гледище физиономически ние може да съдим. Има степени на истината: умствената страна на истината, сърдечната страна на истината и волевата страна на истината. Умствената страна е в челото, сърдечната страна е в носа, а волевата страна е в устата. Долу в човека е волевата страна. Най-хубавото място и най-опасното е човешката уста.

Та казвам, аз познавам истината. Как? Истината може да я познаваш със сърцето си; истината може да я познаваш с ума си; истината може да я познаваш с волята си. Под думата воля аз разбирам приложение на истината. Под думата чувства аз разбирам дълбочина, сила, а мисълта е онази форма, дето истината може да се приложи и служи за обект, за който аз ви говорих. Тази теория съществува. Ако вземете човешката зеница, тя представя този център, от който човек е излязъл. Ухото представя посятото семе, което вече се е разцъфнало. Носът представя семето, което е поникнало, а устата представят клонищата, които са се огънали и има за ядене. Може да ядеш и пиеш. Следователно човек е дошъл до положението да яде и да пие сега. Блажени, които ядат и пият, и горко на онези, които не ядат и не пият.

Казва Христос: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Който ме яде, ще бъде жив.“ Това има двояко значение. Всяка една мисъл, това е храна. Всяко чувство, това е храна и всяка постъпка, това е храна. Това не са илюзии на нещата. За да бъдеш силен, твоето сърце трябва да се храни. Казваш: „Аз не искам да обичам.“ Ще обичаш когото и да е, ако не мене, някого. Ако не искаш хората да обичаш, дърветата обичай, камъните обичай, реките, растенията, животните, мухите обичат, воловете, магаретата, каквото искаш обичай, най после и хората обичай. Ще кажеш: „Защо магарето да обичам?“ Без разлика, магаре – за тебе, мъдрец – за другите.

В източните народи има много голяма привилегия. Ами че питам, вие как ще обясните онзи странен факт, защо един културен народ като египтяните са почитали като божество Аписа. Аписът е вол, нашият вол става божество. Как ще обясните вие свещените котки на Египет? Значи считали са, че Аписът е едно божество, въплътено в животинска форма. То е идеята. Едно божество, въплътено в котешка форма. Много котки имате вие, които са свещени. Българите много вярват. Като дойде една котка вкъщи, ти бъди уверен, че бюджетът е определен, ще се ожениш, деца ще имаш. Не дойде ли котка, работата ти е забъркана. Туй е българско тълкувание. Донякъде е право, не е суеверие. Аз ще приведа този анекдот другояче. Ако ти имаш една нива някъде 30–40 декара и над тебе около 200–300 метра има един извор, този извор се стреми към тебе. Не е ли това твое благо? Не е ли твоята котка, която е минала? Ако си умен човек, ще поливаш цялата си градина и градината ти ще се повдигне. Но ако изворът изсъхне? Та котката показва един извор на една естествена сила в природата. В тази котка е дошъл един ваш познат, дигизиран, който иска да ви помогне. Сега, ако аз река да ви обясня истината от гледището на християнството, вие ще кажете, че това е езичество, не е вярно това.

Всяко нещо, което дава светлина на човешкия ум, всяко нещо, което дава щастие на човешкото сърце, всяко нещо, което дава възможност в реализирането на човешките постъпки, то е в пътя, това е едно благо за тебе. Там не може да има заблуждение. Защото, ако вкъщи дойде една котка, ако живее, ти ще я храниш само, може да ти слугува и пари не иска. Като излезе вънка, нищо няма да плащаш, даром ти слугува. Даже един вол даром ти слугува.

Аз ще отида по-далече: всяка свещена мисъл, която дойде в ума ти, не я изпъждай, но я остави. Не изпъждан тази мисъл. Върху нея се гради човешкото щастие. Дойде ли едно свещено чувство, едно желание – каквото и да е, тебе може да ти се вижда малко глупаво, каквото и да е, не го считай глупаво. Или дойде една постъпка. Ти считаш тази постъпка детинска. Не я считай такава, реализирай тази мисъл, каквато и да е малка. Реализирай това чувство, каквото и да е малко. Реализирай тази постъпка, и ти ще видиш какви ще бъдат последствията ѝ.

Защото вие имате едно разбиране за духовния свят, за разумния свят, едно атавистично разбиране. В съвременното християнство са внесени много езически заблуждения от памти века. Христос ги чисти, чисти, и не можа да ги изчисти. Кога са внесени всичките заблуждения? Запример, ако котка ти мине път, ти го считаш за нещастие. Ако поп срещнеш на пътя, ти го считаш нещастие. Ще се върнеш назад. Не че знаеш да го обясниш. Запример вторник за едни е нещастен ден, за други е щастлив. Защо е нещастие, ако котка ти мине път? Ако ти седиш на един прозорец и иде една студена струя, ти ще се простудиш. Защо те е страх от вятъра? Невъзможно е да се простудиш. Но ако в тебе има една крива мисъл, ти ще се простудиш. Но ако ти обикнеш този вятър, ще забележиш, че има един, който духа в света. Тогава има нова теория за духането на вятъра. На какво се дължи? Това е колективно духане на живата природа. Като приема въздуха и като издиша, прави вятър. Тъй говорят окултистите. Някой път тя само задържа въздуха. Когато вятърът е тих, поемат и задържат въздуха. Когато времето е тихо 4, 5, 6, 10, 15, 30 дни, не виждат, че после, като издишат, го изкарват като струя. Сега, ако аз съм на противоположната страна, едно възражение ще кажа: какви грамадни същества! Другото изяснение е, че топлият въздух от земята се дига нагоре и студеният слиза надолу и става една обмяна. Питаме сега, при тази обмяна туй явление разумно ли е, или неразумно? Запример ние имаме един часовник – тъй както е направен, той се движи, без да знае. Този процес е механичен, но майсторът даже никога не е мислил, че неговият часовник ще го окачим на нашата стена. Но все таки ние знаем, че зад този часовник има една разумност. Та зад нашето тяло, зад клетките, които образуват нашето тяло, седи разумност.

Един германски учен прави своите изследвания. Казва, че само за да се направи един модел на човешкото тяло, трябват 20 билиона клетки. Турете по един лев клетката да се продава, 20 билиона лева трябва за всичките клетки на човешкото тяло като екземпляри, да ги събереш на едно място. А при това казваш: „Какво съм аз направил?“ Всичките тия клетки са взети от разни слънчеви системи, те не са от едно място. Материята, от която човек е направен, е взета от разни области. Какви ли не експедиции са пращани от далечните пространства, за да се кооперират тия клетки. След смъртта всяка клетка си отива на мястото, потомството на тия клетки остава на земята. Първичните клетки се връщат, само потомството им остава на земята. Така се продължава човешкият род. Сега туй е за изяснение на размножението, не да се плашите.

Някой път вие слушате едно произведение на Бетовен, някоя симфония. Нищо не разбирате и казвате: „Много хубаво нещо е това, много хубаво е написана, отлична е, мене ми харесва.“ Без да я знаете, я харесвате. Та сега, без да знаете туй, което ви говоря, как ви се харесва? На кой ключ е мажорен или минорен, на каква гама, какви знаци се сменят – без разлика е. Учените хора по-малко разбират.

Та казвам, истината има едно приложение. Вие трябва да започнете. Човек трябва да пази своето лице. Ако вие искате да успеете в света, ще ви дам едно правило. Считайте лицето за свещено, нищо повече. Не оставяйте никакво петно на вашето лице. Никакво умствено петно, никакво сърдечно петно не оставяйте, никаква лоша постъпка да няма по лицето ви. Аз не говоря за деформациите. Но щом в твоя умствен свят има едно петно, непременно ще се опетни твоето чело. Щом има петно в твоята душа, ще се опетни твоят нос, а щом има петно във волята ти, непременно ще се опетни устата ти. А щом се опетнят, функциите на тялото не стават правилно. Понеже лицето е свързано с душата, а душата е свързана с природата. Щом процесите в твоето тяло няма да стават правилно, ти ще бъдеш един индивид, един нещастен човек.

Та първото нещо, ако в света се създава една религия, човек, като стане сутрин, да се помоли на Господа да му благослови Господ ушите, нищо криво да не чува. После да се помоли на Господа, каквото види, сладко да яде. Да няма никакво недоволство в стомаха му и най-после, каквото помирише със своя нос, да има благоухание. И каквото види с очите си, да е все хубаво и красиво. Сега човек седи и се надува. Някой седи и мисли какво нещо е ангел. Все като човек си го представя – само по-красив. Няма да туряте пет пръста на ръката му, но десет пръста ще турите на едната ръка и на другата ръка ще му турите десет пръста. Ще туриш най-хубавия палец. Първият пръст няма да бъде по-дебел в дъното. Един ангелски пръст такъв не може да бъде. Мога да кажа, че пръстите на ангела са малко конусообразни. Техните пръсти са много деликатни – на най-изящните девици – хубави, красиви пръсти, които сте виждали, техните пръсти са такива. Като видиш веднъж такава ръка, през целия ти живот остава в ума ти, няма да я забравиш. Хубост, красота е това.

После ние не си даваме никакъв отчет за голямото богатство, което ние имаме. Ние, съвременните хора, не си даваме никакъв отчет. Вземете българите, искат да бъдат един виден народ. Все отвън турят правила. Нищо не може да оправи света. Този свят, който е създаден, българският свят е вънка, той трябва да се оправи. Написаните закони трябва да се изпълнят. Толкоз закони има, които не се зачитат. Най-първо, трябва да се зачита свещеното лице на човека, свещеното лице на бащата, свещеното лице на майката, свещеното лице на брата, свещеното лице на сестрата, свещеното лице на приятеля, свещеното лице на учителя, свещеното лице на свещеника, свещеното лице на съдията, свещеното лице на адвоката, на всички трябва да се зачита. Какво ще направи той, че бил гражданин на България или гражданин на Англия? Това са закони, които съществуват в невидимия свят. Като идете, те ще знаят дали у вас съществува свещен закон на човешкото лице.

Псалмопевецът казва: „Когато видя твоето лице, ще бъда задоволен.“ Вие всякога искате да видите един човек не зад гърба си. Защото един човек, който ви обича зад гърба си, той, той не ви обича. Туй всички трябва да знаете. Онзи човек, който ви обича, той всякога ще ви погледне. Един човек, който си навежда очите надолу, казва: „Не съм си свършил работата, не ме закачайте. Аз съм още от земята, аз съм свързан със земята.“ Онзи духовният човек той направо поглежда. Нали, като се молим, ние не гледаме надолу. Непременно трябва да станете, да гледате право, нищо повече. Всеки човек не да го гледаш, но ти ще хвърлиш един поглед – една десета от секундата, не да го гледаш или да си криеш погледа. Погледни на него и направи една крива линия. Той, като погледне, да види, че окото ти се движи нагоре. Туй е хубавата любов. Като го погледнеш, не да наведеш погледа си надолу. Туй е лошо. Който има да дава на онзи банкер, като го погледне, той си примижава очите. Казва: „Много хубаво е, но има да ми даваш – току извади тефтера и казва – толкова лихви имаш, може да направите проверка.“ Ако този банкер мисли да ти прости лихвите или половината от това, което ти е дал, ако те погледне и направи един кръг нагоре, ще знаеш, че той е готов да го направи. Извърне ли очите си надолу, трябва да знаеш, че джобът ти трябва да бъде пълен.

Сега, като ви говоря това, вие ще гледате кой накъде си движи очите. Но и вашите очи гледайте накъде се движат. Този опит трябва да направите със себе си. Аз съм срещал хора, които несъзнателно правят това. Гледа ме и иска да покаже, че е скромен, срамежлив, че си обръща очите надолу. Туй е навик. Научете се да си движите очите нагоре. Движението на очите нагоре е благословение. Много зависи от човешкия поглед как ще се поставиш. Ако вие знаехте, като срещнете някого, как да си поставяте очите, на какво разстояние да застанете, ако знаехте на какво разстояние да застанете от едно дърво…

Много пъти вие се приближавате много близо при едно дърво. Някои дървета не обичате. Има дървета, които са много честолюбиви. Има дървета, които не обичат да отиваш под сянката им. Такова дърво е орехът. Ако не вярвате, заспете под сянката на ореха, и тогава елате. Ще познаете. Българинът знае, че под сянката на орех не се спи. Механичните влияния на ореха не са хармонични с човешкия организъм. Това трябва да знае човек и никога човек – потен или скръбен, или тъжен, или отруднен – да не се спира под един орех. Когато някой българин оре и браздата е близо до ореха, той ще легне под сянката на ореха. Орехът за мене е един символ. Някой път вие се считате щастливи при голямото богатство. И действително голямото богатство е едно благословение, но трябва едно голямо знание – да знае човек как да се справи. Ако не знаете как да се справите с туй злато, то ще изсмуче соковете на живота ви. Това са опитали всички богати хора. След като спечелите, туй злато поглъща живота ви. Сега някои от вас, като станете богати, проверете този закон. Вие може да ми кажете така: „Как аз да имам пари, че да изгубя живота си?“ Аз ви казвам по кой начин може да станете богати сега.

Ако искате богатство, най-първо, поправете вашето лице. На вас ви трябва най-малко един опит от три години. Всеки от вас да употреби една година за ума – туй е най-малкото, една година за сърцето и една година за волята. Три години да направите един опит. В три години може да поправите вашето положение. Ако сте болен, ще придобиете здраве. Ако сте невежа, ще придобиете знание. В три години може да минете за доста начетен човек. Или в каквото и да е направление. Ако сте сиромах, в три години може да загубите вашето положение, да се реабилитирате. Сега ние, които сме дошли, ако ние не може да използваме туй знание, вярата в Бога, ония блага, които Бог ни дал, защо сме дошли на земята?

Говорим за любовта. Как я употребяваме, кажете ми. Ако ти не знаеш кого да обичаш и как да го обичаш, ако ти учиш и не знаеш как да учиш, ако ти търсиш истината и не знаеш как да я намериш, тогава защо сме дошли на земята? На земята има една добра страна, за която ние ще благодарим. Земята иска да вземе от нас онези непотребните неща, с които сме се натоварили, и да ни освободи от ненужния товар и да ни изпрати при Бога такива, каквито сме били първоначално. Тя казва: „Деца, оставете всичко, което имате, аз ще го пазя, няма да го откраднем, вие се върнете назад и пак ще ви го дам.“ Но има ли някой от вашите деди и прадеди, който да е занесъл в другия свят туй, което е имал? Не може. Ако можеше, те щяха да оберат досега земята, но не може.

Но има едно богатство, което ние може да носим. То е любовта. Любовта е една от великите сили в живота. Следователно любовта се проявява чрез човешките очи, любовта се проявява чрез човешката уста, любовта се реализира чрез човешките ръце. Ако в даден случай вие не може да съчетаете вашия поглед с вашата уста и вашата уста с вашите ръце в закона на любовта, мъчно е да функционирате сега. Аз ви казах – десет заповеди има, десет заповеди на живота, това са заповеди на любовта, с които вие трябва да функционирате. Първият пръст на дясната ръка е велик Божи закон, това е първото начало, в което ти трябва да се движиш. Вторият пръст е законът на твоя ближен. Тия двата закона постоянно функционират. Ако не може да има хармония между твоя палец и твоя показалец – аз не разбирам механическо свирене, аз ви говоря за човешкото съзнание, което е скрито вътре. Всяка постъпка иде от човешкото съзнание, което е скрито вътре. Всяка постъпка, която ти искаш да направиш – ти искаш да обичаш някого – върху твоята постъпка целият невидим свят, всички съвършени същества спират поглед и гледат какво ще направиш. За тях ти си един цвят, който си напъпил. Всички те гледат как ще цъфнеш. И ако цъфнеш хубаво и издадеш едно благоухание, в божествения свят всички се радват. Те ще те полеят. Ако видят, че си един магарешки трън, ще пратят някой да те ашладиса. Няма в света скрито-покрито. Всяко едно желание, всяка една мисъл, всяка една постъпка, тя е вече достояние на разумния свят и трябва да се радваме, че е вътре в твоята мисъл.

Един е мислил заради мене. Ти казваш: „Кой мисли заради мене?“ Ти направиш в тайната на живота си едно дело, вече в невидимия свят Христос казва: „За такава душа всички ангели се радват, всички разумни души се радват и ние, вашите приятели, се радваме“. Някой казва: „Колко време вървя в този път, никой не мисли заради мене.“ Ако говедарят очаква доброто мнение на говедата, по-добре мнението на техния господар, отколкото мнението на самите говеда. За мене говедото не е нещо лошо. За мене едно говедо е свещено. Бог е казал и от неговото Слово да станат говеда, и станаха. Да станат рибите, и станаха. Да пораснат дърветата, и пораснаха. Така работи Божието Слово. За мене всички растения са свещени. За мене всички реки са свещени. Бог казва: „Да потекат реките.“ И потекоха. Казва: „Да стане слънцето.“ И стана слънцето. То е свещено, понеже е творение на Бога. Така трябва да гледаме. По този начин ще намерим истината, и тя ще ни направи свободни. Или другояче казано, ако разберем Божието Слово, тогава ще се изпълнят думите Христови, който е казал: „Ако думите ми пребъдат във вас, и моята истина ще бъде във вас, и вие със своята истина ще бъдете в мене. Аз и Отец ми ще дойдем у вас и ще изразим всичко, каквото желаете, ние ще изпълним.“ Казва Христос: „Най-после аз ще ви се изявя.“ А изявяването, това е свободата.

Без свобода изявление няма. Като познаем истината по този начин, Бог ще ни се изяви. Ние сега сме в този процес. Някои от вас сте познали истината. Сега иде втората фаза: истината ще ви направи свободни, като дойде туй, което наричат възкресение, в този смисъл, както по някой път сме го разбирали, не тъй както го разбирате временно. Свобода значи да бъдем свободни от смъртта, да бъдем свободни от ограничението. Свобода значи да виждаме нещата тъй, че да няма тъмнина. Гледането няма да бъде тъмно, на всички да бъде ясно. Тогава всички онези, които са заминали преди нас, всички онези, които идат при нас, всички ще видим, че светът преди нас е съществувал, след нас ще съществува и ние съществуваме. Няма да има тогава ни минало, ни бъдеще, всичко ще бъде едно настояще. Има един целокупен свят, в който сега живеем. С туй не искам да ви кажа, че сегашният живот е една фаза с всичкото му развитие, тъй както животът на растенията се изменя. Едно време растенията бяха едни, сега са други. Едно време хората бяха едни, сега се измениха. Апостол Павел казва за бъдеще, че всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Всички свободни ще станем.

Та казвам сега, истината ще ви направи свободни. Онези от вас, които сте познали истината, стремете се да бъдете свободни в истината. Това е великото учение, към което всички сте призвани. Който разбира това – божественото, това е бъдещето за великите души в този свят.

„Добрата молитва“

„Благословен Господ, Бог наш“

Двадесет и осма неделна беседа
9 април 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Познаването на истината

Най-често използвани думи в беседата: може, има, истина, човек, аз, сега, всички, свят, земя, казва, живот, лице, бъде, хора, мене, говоря, направи, човешко ,

 Неделни беседи , София, 9 Април 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 8 глава от Евангелието на Йоана от 12 до 33 стих..

Познаването на истината, това е велика наука на живота. Резултатът на тази наука е свободата. Човек не може да бъде свободен, ако не познава истината. Човек, който иска да се занимава с великото в света, той трябва да бъде като малко дете, като една ненаписана книга. Написаните книги са складирани в библиотеките, там всеки може да ги чете. Най-великите книги са тези, които сега се пишат. Следователно, когато аз ви говоря за познаването на истината, говоря за ненаписана книга. Вие може да ми цитирате какво нещо е истината, но за истината досега никой не е дал едно точно определение. Хората определят какво нещо е фактът, но фактът това е истина. Понякога те определят вероятните работи като истина. Но вероятните работи са от съвсем друга категория, от съвсем друга област. Хората често казват: Кажи ми истината. Човек, който не познава своята храна, всякога ще боледува. Яж само онази храна, която е необходима за здравословното състояние на тялото ти. Ако ти не познаваш своите приятели, всякога ще се натъкваш на мъчнотии. Ако не познаваш майка си и баща си, всякога ще се натъкващ на мъчнотии. Ако познаваш баща си, ти ще бъдеш свободен. Може да се направи едно възражение: Баща ти може да е беден, той не може да бъде баща - категорично невъзможно е бедният да бъде баща. Защото беднотията, сиромашията раждат много пороци в света. Сиромашията, това е едно изкуство само за мъдреци. Само мъдрият може да преживее този лукс - сиромашията. На бедния е немислимо да се позволи това. Срещнеш един беден човек, който казва: Сиромах съм. Сиромашията не е лъжица за твоята уста. Тъй аз гледам. Един светия, един мъдрец може да си позволи да бъде сиромах.

Аз ви говоря за едно ограничение не физическо. Защото едно ограничение, което засяга умствения свят на човека, засяга го изцяло. Всички хора, цялото общество познават ограничението. Сиромашията не е нещо физическо. Ако така разсъждаваме, следва че товарните животни, впрегнати в колата са свободни и богати, понеже теглят милиони. Теглят скъпоценни камъни, теглят свещени книги. От това те не могат да станат нито свещени, нито богати. Чудното е, че хората, които са натоварени, мислят че са богати. За мене това е заблуждение. Позволява се на невежия да мисли така. Той има право, но мъдрецът - никога. Бедният човек не се нуждае нито от кола, нито от волове, нито от рала, от нищо не се нуждае. Живите хора не се нуждаят от слугини. Всеки човек, който се нуждае от слуга на земята, той е мъртъв. Мъртвите хора се нуждаят от слуги да ги облекат, да ги приготвят за погребение. Някои казват: Еди кой си умрял. Чудно е, че съвременните хора уж не вярват в задгробния живот, а пращат умрелите в онзи свят. Че жителите в онзи свят не знаят какво нещо е смъртта. Живите от този свят не могат да отидат на онзи свят, пък мъртвите отиват. Здравите не работят, че болните ще работят. Умният може да съгради една къща, глупавият, който нищо не разбира, и той може да съгради една къща, но ще има голяма разлика между двете. Сега това са противоположности.

Вие ще кажете: Нима ние не разбираме? Разбирате. Има положения, които може да не разберете. Например вие не разбирате състоянието на един беден човек. Вие може да го разберете само когато боледувате. Няма да разберете и един невежа, ако не сте в неговото положение. Вие не можете да разберете състоянието и на един паднал, грешен човек, ако не сте в неговото положение. Докато ти не влезеш в неговото положение, не можеш да разбереш условията, при които той се намира. Следователно, не можеш да говориш за греха. Твоето определение за него ще бъде механическо. Например вие изучавате четирите действия - двете от действията - събирането и изваждането означават механически процеси, завършени процеси ги наричам аз. Умножението и делението са органически процеси. Умножава се само това, което има живот в себе си. Мъртвите неща не могат да се умножават. Дели се само това, което има живот. Изобилието се дели, животът се умножава. Тъй щото, в умножението и в делението вие имате процес на растене. Тогава ще ви направя следното сравнение: Четирите състояния, през които човек може да мине, аз ги наричам пречупване на съзнанието му в неговата инволюция. При слизането в материалния свят човек взима първо положението на точка. Представете си, че един човек, една душа взема мястото на една точка, която от наше гледище не заема никакво пространство. При това тя съществува, съзнава, че е някъде. Къде е и тя не знае така както ние ги определяме във времето и пространството. Тази точка, за да почне да расте, най-първо се разширява, образува един кръг около себе си. То е пречупване, разширение на човешкото съзнание. А когато този кръг се пречупи някъде, от него излиза съдържанието. Това, което излиза от кръга навън, то е друго пречупване. Ние навлизаме вече в областта на електричеството, което излиза от кръга. Щом се появи електричеството в природата и стане пречупване, явяват се вече кривите линии. Аз уподобявам това така. Центърът, това е зародиш на живот. Семето, това е кръгът. Пречупването на кръга, това е посаждането. Поникването нагоре, това е изтичането на тази енергия. И най-после, клоните, които се явяват нагоре, те се огъват и образуват кривите линии.

Казвам, от това гледище, когато ние говорим за човешкото съзнание, разбираме онзи първоначален център, от който човек е излязъл, дето човек е бил свободен. Като слязъл в материалния свят, той изгубил своето знание, вследствие на което се е заробил в окръжаващата среда. Някои от вас са забравили откъде идат. Вие не помните. Когато сте били в утробата на майка си, помен нямате от това, а преди да дойдете там, където сте били, също не помните. Но ако се хвърли малко светлина във вашето съзнание, вие ще си спомните пътя, по който сте дошли. Ще ви дам една теория за изяснение. Окултистите казват, че когато едно същество, един център в невидимия свят, едно съзнание пожелае да слезе на земята, понеже някои същества имат една необходима нужда да слязат на земята да работят, тогава две възвишени същества вземат тази душа - ние говорим по човешки - ще я пренесат около земята, като направят три кръга. Земята има 12 врати през които може да се влиза. Тези врати трябва да ги намериш отворени. Там чакат ангели. След това ще намерят бащата и майката, от които ще вземат нужната материя и ще ги помолят да отгледат тази душа. След това те ще пратят своето благословение отгоре. Така се говори. Може да възразите: Кой е видял това? - Който има очи. А кой не е видял? - Който няма очи. Защо астрономите, които гледат със своите тръби, виждат неща, които ние не можем да видим? Те са въоръжени с един инструмент, с който виждат, имат и познание. Ако аз мога да гледам от същото положение, със същото разбиране, ще видя нещо. Не мислете, че като погледнете през телескопа, ще видите нещо. Нищо няма да видите. Вие ще видите звездите малко по-светли, ще видите месечината малко по-голяма. Но трябва да имате голямо въображение, за да видите нещо повече. Художникът без въображение нищо не може да направи. В човека има един вътрешен далекоглед. Докато имаш тези механически приспособления, ти трябва да направиш едно снаряжение на своята мисъл. Ученикът не трябва да има никакво съмнение в ума си - право или криво вижда.Ти може да направиш една грешка В изчисленията си, нищо не значи. Само ученият може да направи грешка, невежият не може да направи грешка. Колкото повече грешки правите, толкова по-учени сте вие. Само роденият човек на земята може да греши. Който не е роден, как ще греши? Сега аз ви навеждам на резултата на човешките грехове. Много грехове има, за които ние не сме отговорни. Един ден, ако ни съдят, много малко наказание ще ни наложат. Има други грешки, които вие правите. От тях може да пострадате повече, отколкото от големите грехове. Не се заблуждавайте като онази рускиня, която отишла при един стар 84 годишен руски свещеник и му казала: Направих едно голямо престъпление. Пита я той: Да не си крала пари? - Не съм. Още по-голям грях. Привел й всички грехове, казва: Да не си убила някого? - Не, още по-голям грях. - Да не си злословила против небето? - Още по-голям грях. Най-после казала, че големият й грях седи в това, че като кърмила детето си, близнала от млякото си. Това е големият грях.

Христос казва: “Ще познаете истината.” Трябва да познаете истината, но в познаването на истината има една вътрешна връзка, която трябва да се възстанови. Под думата истина всякога трябва да разбирате онзи момент, когато истинската Божествена любов започва вече да функционира в човешката душа. Този момент показва, че си в пътя на истината. Когато Божествената любов започне да функционира, пътят в който вървиш, е истински. Христос казва: “Аз съм пътят, истината и живота.” Този път върви към истината. Този път е път на живота. Сега ние, съвременните хора разглеждаме живота с всички негови мъчнотии. Виждаме, че мъчнотиите носят в живота едно благо за нас. Защото физическият живот, това е един контраст, това е едно изяснение на великия живот. Всичко, което се случва на земята, трябва да го изучим, защото по него ще познаем онзи живот, към който трябва да се върнем, или животът, от който сме слезли.

Ще ви приведа един малък пример. Един европеец видял един индуски ученик качен на една канара и се клатушка. Едва изпълзял до него и му казал: Господине, на голяма опасност си изложен. Не прави такива глупави работи, опасно е за живота ти. Индуският ученик му отговорил: Всеки в живота си е на такава опасност като мене, всякога може да изгуби своето равновесие и да падне. На канарата аз се уча да пазя своето равновесие на съзнанието си. Сега ние мислим, че само онзи, който ходи по планините е изложен на опасност. Всеки един момент сме изложени на опасност. Ти се съблазняваш, на високо място си. Съблазънта не е грях още. Може да те измамят, нищо от това, стига ти да не си измамил. Може да те ограбят, нищо от това, стига ти да не си ограбил. Може да те убият, нищо от това, стига ти да не си убил. Казваш: Щом ме убият, всичко ще се свърши. Но има нещо в живота, което не могат да убият. Нима можеха да убият Исуса? Яви се Христос да им покаже, че човек, който вярва в Бога, не може да бъде убит. Той може да пострада само. Свободата подразбира само ония условия, при които човек живее. Условията ограничават. Смъртта пък е най- голямото ограничение. Щом умираш, ти може да бъдеш подложен на какви ли не страдания. Щом си свободен от смъртта, то е най-голямото благо, което човек може да има. Щом се освободиш, ти си господар; ако не можеш да се освободиш, ти си роб. Трябва да опитаме. Същият закон важи за духовния свят, за физическия свят, за религията и за науката. Щом се допусне едно опущение, веднага човек става роб на условията, при които живее.

Казвам: Истината има вътрешно приложение. Тя не е вън от нас. Ние живеем в истината, без да я съзнаваме. Тъй както органическите същества живеят във въздуха и в светлината, условия в които живеят без да я съзнават. Човек живее в истината, но по право той живее в онези условия, при които истината може да се изяви и тогава той е свободен. Апостол Павел на едно място си позволи да каже, че “ние живеем и се движим в Бога”. Щом живеем и се движим в Бога, кое е онова, което ни заробва? При това живеене в Бога, ние сме в ограничение. Туй ограничение едновременно показва и свободата, която имаме. Туй е едно органическо отклонение. Сега аз не говоря за една грешка в живота, която е необходима за самия живот. Има излишни грешки, които не стават по необходимост, а по наше съображение. Има нещо, което бие не можете да избегнете и трябва да се справите сами с него. Например, не е възможно да дойдете по свое желание на земята, а да не обичате никого. Казвате: Заробих се в живота за хората. Е добре, ще бъдете ли свободен, ако не обичате никого? Тогава защо ще идвате на земята, какво ще търсите на нея? Казвате: Лоши са хората. Какво търсите между лошите хора? После се явява друг въпрос: Кого трябва да обичате? Обичате някого, после искате и друг да обичате. Вие не можете да обичате всички едновременно. То е несъвместимо с човешкото естество. При сегашните условия вашата нервна система не може да издържи целокупната любов на всички хора. И ще бъде голямо нещастие за вас, ако всички хора ви обичат. Вие ще се разтопите. Трябва най-малко половината от тези хора да ви намразят, за да живеете. Омразата в това отношение е един стимул в живота. Ако омразата стане сто на сто, вие пак сте изложени на друга опасност. Тези контрасти съществуват като една вътрешна необходимост в живота. Сега вие мислите, че учените хора, светиите в света са прекарали само един редовен живот. Вие не сте били в положението на светията. И ангелите някога са били прости като вас, прости като фасул, но сега са ангели, минали са по един път, повдигнали са се, познали са истината и са започнали разумно да служат на Бога - от любов, доброволно. Затова сега те са ангели.

Има една крайна разумност в света, или една съвършена разумност. Например, понякога вие си задавате въпроса, защо сте родени в света. Попитайте баща си, попитайте майка си, защо сте родени. Баща ви и майка ви нека попитат своите баща и майка защо сте родени. Тогава ще дойдете до крайния предел. Най-после запитайте коя е причината, за да сте пратени на земята. Какъв отговор ще получите? Минава един мъдрей покрай едно плодно дърво и казва: Ти, според мене, нямаш съзнание, растеш си щастливо, тебе няма кой да те безпокои, а мене всички ме безпокоят за моите възгледи. Тогава плодното дърво казало: Вярно е, аз нямам твоите възгледи, но мене децата ме обрулиха. Колкото деца и да имам, всяка година ми ги вземат и нито едно дете не остават за мене. Питам: има ли по-голямо търпение от това на растенията. Вие изяждате един плод и не мислите, че ябълката плаче за своите деца. Вие мислите, че тя се радва. Щом вземе някой вашите деца, казвате: Прободе ми сърцето. Тази ябълка не я ли пробожда в сърцето? Ние мислим, че ябълките не страдат. Има същества, които стоят по-горе от нас и те мислят за нас, както ние мислим за ябълката. Например, някое същество от невидимия свят дойде и като види, че имаме едно хубаво дете, влюби се в него, вземе го за ръката, задигне го за оня свят. Ти плачеш, защото му взели дрешката. Какво става? Задигат го. Вземе му душата и я посади в райската градина. Ако отидете в оня свят, има специфични градини с надписи: еди кой си екземпляр посаден за еди кое си дете. Ще видите вашето дете посадено в градината. Ще кажете: това е иносказателен, фигуративен език Питам: кой е реалният език? Досега аз не съм намерил реалния език на земята. Вие имате много приятели заминали за онзи свят. Къде са те? Говорите за онзи свят. Бих желал да зная вашия възглед по отношение на онзи свят, къде е той - нагоре, надолу? Нито нагоре, нито надолу. И този и онзи свят е у нас. Онзи свят, то сме ние. Вън от нас никакъв свят не съществува. Аз не говоря сега за хората, които умират, но за едно съзнание, което не умира, което живее милиони години. Съзнание, което може цяла епоха да измени. Създаването на Вселената представя едно същество с огромно съзнание, което има голяма опитност. Виждаме, че цялата слънчева система се е изменила, не че нещо е изчезнало, променило се е само.

Сега, аз ще ви приведа една хипотеза. Какво ще стане с нашето слънце най-после като се отегчи да се занимава с луната и със земята? Човек ще стане. Тогава ще го попитат: Какво беше едно време? То ще се засмее и ще каже: Аз бях по обем един милион и половина пъти по-голямо от тази земя. Сега напуснах тази служба и дойдох като човек. Ще повярвате ли в това? Слънцето ще счита голяма привилегия да стане човек. След това слънцето ще се ожени за месечината, ще му се народят деца и то ще плаче като му боледуват децата. Вие считате болестите за нещастие, нали? Така е за този, който не разбира. Болестите са една от най-големите привилегии, които човек може да има на земята. Ще ви приведа един пример. Когато човек вече е на умиране, даже и онези, които не го обичат, ще дойдат да го целуват, ще го прегръщат. Щом оздравее, всички се отдръпват настрана. Но щом е болен, прижълтял, с хлътнали очи, всички казват: Горкият човек! Само тогава се проявява истинската любов. Истинска любов има онзи, който те хване за ръката, мило те погледне и има само едно желание - да ти остави своето благословение. Българите казват, че при големите страдания можем да удостоим близките си с нашата любов. Най- големите открития в историята на човечеството са ставали само при страдания. Най-големите промени, най-големите открития са ставали при най- големите нещастия в света. Има един велик закон в света: истината не може да се открие на хората при материално благополучие. То трябва да дойде след това.

На онези, които са повярвали, Христос казва: “Ако устоите на моето учение тъй, както аз ви откривам истината и ако вие познаете тази истина, тя ще ви направи свободни.” При сегашните условия се изисква науката да произтича от истината, понеже върху истината е съграден целият Космос. Всички велики закони, всички велики форми, които съществуват сега в света, тъй както е целият Космос, всичко е съградено по образеца на истината. Вие не може да разберете небесните тела и техния живот. Не можете да разберете земята, растенията, светлината, ако не познавате този вътрешен закон. Вие можете да четете книгите на много учени хора, но ще се намерите в голямо противоречие, защото те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако човек го приемете като божество - да, но той е проявление на Бога. Ако той е проявление на природата, той не може да бъде по-горе от нея. Защото под думата природа се разбира съвкупността от всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от всички тези разумни същества? Следователно, това е разумното в света. Аз не говоря за онази механическа природа, на която може да се молим и тя да не слуша, но за природата, която е отзвук на Божественото.

Казвам: Лицето на човека е единственото място, където може да се прояви истината. Само там е истината. В животните лицето е покрито с козина, там няма истина, а у човека има зародиш на истината. Това е неговото лице. Следователно, дотолкова, доколкото лицето на човека е правилно - трябва да се знае какво нещо е правилното лице - дотолкова истината е проявена в него. Абсолютно никаква измама няма. Казваме, че лицето не лъже. Има дегизирани лица. Има известни линии на човешкото лице, може да се провери това, там никаква лъжа не може да съществува. Аз говоря за живите линии, за подвижното лице, а не за маската, с която някои прикриват истинското си лице. Но има лица, които постоянно се менят. Голямо разнообразие има в някои човешки лица. Когато забележа това разнообразие в някое лице, аз го наричам красиво. Красотата зависи от вечното разнообразие, което дава израз на великата природа. Нашето лице е дотолкова красиво, доколкото то е израз на онази жива, велика, разумна природа. От това гледище, физиогномически ние можем да съдим за степента на истината: Умствената страна на истината, сърдечната страна на истината и волевата страна на истината. Умствената страна е в челото, сърдечната страна е в носа, а волевата страна е в устата. Долу в лицето на човека е волевата страна. Най-хубавото място и най-опасното е човешката уста.

Казвам: Аз познавам истината. Как? - Истината може да я познаваш със сърцето си, с ума си, с волята си. Под думата воля, аз разбирам приложение на истината. Под думата чувства, аз разбирам дълбочина, сила, а мисълта е онази форма, дето истината може да се приложи и служи за обект, за който аз ви говоря. Тази теория съществува. Ако вземете човешката зеница, тя представя този център, от който човек е излязъл. Ухото представя посятото семе, което вече се е разгънало. Носът представя семето, което е поникнало, а устата представя клоните, които са се огънали от плодове. Следователно, човек е дошъл до положението да яде ида пие от тези плодове. Блажени, които ядат и пият и горко на онези, които не ядат и не пият.

Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, ще бъде жив.” Това има двояко значение. Всяка мисъл, това е храна. Всяко чувство е храна и всяка постъпка е храна. Казваш: аз не искам да обичам. Ще обичаш когото и да е, ако не мене, някого. Аз не искам хората да обичаш, дърветата обичай, камъните обичай, реките, растенията, животните, мухите обичай, воловете, магаретата, каквото искаш обичай, най-после и хората обичай. Ще кажеш: Защо да обичам магарето? Няма разлика, защото магарето може да е магаре за тебе, а мъдрец за другите. Източните народи уважават много тази форма. А как ще обясните този странен факт - защо един културен народ като египтяните, са почитали като божество аписа.? Аписът е вол, нашият вол става божество. Как ще обясните вие свещените котки на Египет? Значи, считали са, че аписът е едно Божество, въплътено в животинска форма. Това е идеята. Едно божество въплътено в котешка форма. Много котки имате вие, които са свещени. Българите също вярват, че като дойде една котка в къщи, сигурно бюджетът ти ще се оправи, ще се ожениш, деца ще имаш. Не дойде ли котка, работата ти се обърква. Туй е българско тълкуване. Донякъде е право, не е суеверие. Например, ти имаш една нива около 30-40 декара. На 200-300 метра по-горе от нея има извор. Този извор се стреми към тебе. Не е ли това твое благо? Не е ли твоята котка, която е дошла? Ако си умен човек ще поливаш цялата си градина и тя ще те замогне. Но ако изворът пресъхне? Та, котката показва един извор, една естествена сила в природата. В тази котка е дошъл един ваш познат, дегизиран, който иска да ви помогне. Сега, ако аз река да ви обясня истината от гледището на християнството, вие ще кажете, че това е езичество, че това не е вярно. Всяко нещо, което дава светлина на човешкия ум, всяко нещо, което дава щастие на човешкото сърце, всяко нещо, което дава възможност за реализирането на човешките постъпки и ти посочва верен път, това е едно благо за тебе. Там не може да има заблуждение. Защото, ако 6 къщи дойде една котка, ако живее, ти ще я храниш само, може да ти слугува, а пари не иска, даром ти слугува. Даже един вол даром ти слугува. Аз ще отида по-далеч. Всяка свещена мисъл, която дойде в ума ти, не я изпъждай, а я остави. Върху нея се гради твоето щастие. Дойде ли едно свещено чувство, едно желание, каквото и да е, тебе може да ти се вижда малко глупаво, но каквото и да е, не го считай глупаво. Или искаш да направиш някакво добро. Ти считаш тази постъпка детинска. Не я считай такава, реализирай тази мисъл, колкото й да е малка. Реализирай това чувство, колкото и да е малко. Реализирай тази постъпка и ти ще видиш какви ще бъдат последствията.

Вие имате едно атавистично разбиране за духовния живот, за разумния свят. В съвременното християнство са внесени много езически заблуждения от памтивека. Христос ги чисти, чисти и не можа да ги изчисти. Кога са внесени всичките заблуждения? Например, ако котка ти мине път, ти го считаш за нещастие. Ако поп срещнеш на пътя си, ти го считаш за нещастие. Ще се върнеш назад, макар че не можеш да го обясниш. Например, вторник за едни е нещастен ден, а за други е щастлив. Защо е нещастие, ако котката ти мине път? Ако ти искаш да отвориш прозорец и те духне студена струя, ще се простудиш. Защо те е страх от вятъра? Невъзможно е да се простудиш. Но ако в тебе има една крива мисъл, ще се простудиш Обаче, ако обикнеш вятъра, ще забележиш, че има един, който духа в света. Има една нова теория за духането на вятъра. Това е колективно дишане на живата природа. Като приема въздуха и като издишва, прави вятър. Тъй говорят окултистите. Някой път тя само задържа въздуха. Когато вятърът е тих, поема и задържа въздуха. Когато времето е тихо 4, 5, 6, 10, 15, 20 дни, не диша, че после като издиша, го изкарва като струя. Сега, ако аз не приемам това обяснение, ще кажа: Какви грамадни същества! Другото обяснение е, че топлият въздух се издига от земята нагоре, а студеният слиза надолу и става обмяна. Питам сега: при тази обмяна, туй явление разумно ли е или не е разумно? Например, часовникът, тъй както е направен, се движи несъзнателно. Този процес е механичен, но майсторът даже никога не е мислил, че неговият часовник ще го окачим на нашата стена. Обаче, ние знаем, че зад този часовник има една разумност. И зад нашето тяло, зад клетките, които образуват нашето тяло, стои разумност.

Един германски учен, като прави своите изследвания казва, че само за да се направи един модел на човешкото тяло, трябват 20 билиона клетки. По един лев клетката да се продава, 20 билиона лева трябват за всички клетки на човешкото тяло като екземпляри да ги събереш на едно място. При това казваш: Какво съм направил? Всички тези клетки са взети от разни слънчеви системи, те не са от едно място. Материята, от която човек е направен, е взета от разни области. Какви ли не експедиции са пращани от далечни пространства, за да се кооперират тези клетки. След смъртта всяка клетка си отива на място, а потомството на тия клетки остава на земята. Първичните клетки се връщат, само потомството остава на земята. Така се продължава човешкият род. Сега туй е за изясняване на размножението, не да се плашите.

Някой път вие слушате едно произведение, някоя симфония на Бетовен. Нищо не разбирате и казвате: Много хубаво нещо е това, много хубаво е написана, отлична е, харесва ми. Без да я знаете я харесвате. Та сега без да знаете туй, което ви говоря, ви харесва. На кой ключ е, мажорен или минорен, на каква гама, какви знаци се сменят, без разлика е. Учените хора по-малко разбират.

Казвам: Истината има приложение. Вие трябва да започнете. Човек трябва да пази своето лице. Ако искате да имате успех в света, ще ви дам едно правило: Считайте лицето за свещено, нищо повече. Не оставяйте никакво петно на своето лице. Никакво умствено петно, никакво сърдечно петно не оставяйте, никаква лоша постъпка да не се отрази на лицето ви. Аз не говоря за деформациите. Но щом в твоя умствен свят има едно петно, непременно ще се опетни твоето чело. Щом има петно в твоята душа, ще се опетни носа ти. Щом има петно във волята ти, непременно ще се опетни устата ти. А щом те се опетнят, функциите на тялото не стават правилно, понеже лицето е свързано с душата, а душата е свързана с природата. Щом процесите в твоето тяло няма да стават правилно, ти ще бъдеш един инвалид, един нещастен човек.

Първо, ако в света се създава една религия, тя трябва да учи човека, като стане сутрин, да се помоли, да му благослови Господ ушите, нищо криво да не чува. После да се помоли на Господа каквото яде с устата си, да му е сладко, да няма никакво недоволство в стомаха му, каквото помирише с носа си, да има благоухание и каквото види с очите си, да е хубаво и красиво.

Някой седи и мисли какво нещо е ангелът. Все като човек си го представя, само че по-красив. Но той няма пет пръста на ръката си, а десет на едната ръка и също десет пръста на другата ръка. Той има най- хубавия палец. Първият пръст не е по-дебел в дъното. Един ангелски пръст не може да бъде такъв. Мога да кажа, че пръстите на ангела са малко конусообразни и много деликатни. Така изящни, като пръстите на най- красивите девици, които сте виждали. Като видиш веднъж такава ръка, през целия ти живот остава в ума ти., няма да я забравиш. Хубост, красота е това.

Ние, съвременните хора не си даваме никакъв отчет за голямото богатство, което имаме. Българите искат да бъдат виден народ. Все правила създават. Нищо не може да оправи този свят, който е създаден вече, но българският народ трябва да оправи вътрешния си свят и тогава да мисли за величие. Написаните закони трябва да се изпълняват. Толкова закони има, които не се зачитат. Най-първо трябва да се зачита свещеното лице на човека, свещеното лице на бащата, на майката, на брата, свещеното лице на сестрата, на приятеля, свещеното лице на учителя, на свещеника, на съдията, на адвоката, на всички. Какво значи това, че бил гражданин на България, или гражданин на Англия? Това са закони, които съществуват в невидимия свят. Като идете, те ще знаят дали у вас съществува свещен закон на човешкото лице. Псалмопевецът казва: “Когато видя Твоето лице, ще бъда задоволен.” Вие всякога искате да видите един човек не зад гърба си. Защото един човек, който е зад гърба ви, той не ви обича. Туй всички трябва да знаете. Онзи човек, който ви обича, той всякога ще ви погледне, ще бъде пред лицето ви. Един човек, който си навежда очите надолу, казва: Не съм си свършил работата, не ме закачайте. Аз съм още от земята, аз съм свързан със Земята. Онзи, духовният човек направо поглежда. Нали като се молим ние не гледаме надолу. Непременно трябва да станете, да гледате право, нищо повече, и даже не трябва да го гледаш, но само ще хвърлиш един поглед за една десета от секундата, това е достатъчно. Погледни на него и направи една крива линия. Той като погледне, да види, че окото ти се движи нагоре. Туй е хубавата любов. Като го погледнеш, не да наведеш погледа си надолу. Това е лошо. Който има дълг, банкерът като го погледне, присвива очите си. Иска да каже: Всичко е хубаво, но ти имаш да ми даваш. Изважда тефтера и казва: Толкова лихва имаш, може да направиш проверка. Ако този банкер мисли да ти прости лихвите или половината от това, което ти е дал, като те погледне и направи един кръг нагоре, ще знаеш, че той е готов да го направи. Извърне ли очите си надолу, значи че джобът ти трябва да бъде пълен. Сега, като говоря това, вие ще гледате кой къде си движи очите. Но внимавайте и вашите очи накъде се движат. Този опит трябва да направите със себе си. Аз съм срещал хора, които несъзнателно правят това. Гледа ме и за да покаже, че е скромен, срамежлив, обръща очите си надолу. Туй е навик. Учете се да си движите очите нагоре. Движението на очите нагоре е благословение. Много важно нещо е човешкият поглед: Ако вие знаете, като срещнете някого как да го погледнете, на какво разстояние да застанете, ако знаете на какво разстояние да застанете от едно дърво, много добре ще е. Обикновено вие се доближавате много до дървото. Някои дървета не обичат да се приближавате много до тях. Има дървета много честолюбиви, които не обичат да отиваш под сянката им. Такова дърво е орехът. Ако не вярвате, заспете под сянката на ореха и тогава ще разберете. Българинът знае, че под сянката на орех не се спи. Механичните влияния на ореха не са хармонични с човешкия организъм. Това трябва да знае всеки и никога, когато е потен или скръбен, или тъжен, или студен, да не се спира под орех. Когато някой българин оре и браздата е близо до ореха, той не трябва да ляга под сянката на ореха. Орехът за мене е един символ. Някой път вие се считате щастливи при голямото богатство. И действително, голямото богатство е едно благословение, но е нужно голямо знание, за да може човек да се справи с него. Ако не знаете как да се справите със златото, то ще изсмуче соковете на живота ви. Това са опитвали всички богати хора. След като спечелите туй злато, то поглъща живота ви. Сега някои от вас, като станете богати, проверете този закон. Вие може да ми кажете така: Как, аз да имам пари, че да изгубя живота си? Аз ви казвам по кой начин може да станете богати сега.

Ако искате богатство, най-първо поправете своето лице. На вас ви трябва един опит най-малко три години. Всеки от вас да употреби една година за ума - туй е най-малкото, една година за сърцето и една година за волята. Три години за да направите опита. За три години може да поправите вашето положение. Ако сте болен ще придобиете здраве. Ако сте невежа, ще придобиете знание. Ако сте сиромах, в три години ще промените вашето положение. Сега ние, които сме дошли тук, ако не можем да използваме туй знание, вярата в Бога, ония блага, които Бог ни е дал, защо сме дошли на земята? Говорим за любов. Как я употребяваме, кажете ми? Ако ти не знаеш кого да обичаш и как да обичаш, ако ти не знаеш как да учиш, ако ти търсиш истината и не знаеш как да я намериш, тогава защо си дошъл на земята? На земята има една добра страна, за която ние ще благодарим. Земята иска да вземе от нас всички непотребни неща, с които сме се натоварили и да ни освободи от ненужния товар, за да ни изпрати при Бога такива, каквито сме били първоначално. Тя казва: Деца, оставете всичко, което имате, аз ще го пазя, няма да го открадна, вие като се върнете назад, пак ще ви го дам. Но има ли някой от вашите деди и прадеди, който да е занесъл в другия свят туй, което тук е имал? Не може да има. Ако можеше, тe щяха да оберат досега земята. Но добре, че не могат. Обаче, има едно богатство, което ние можем да носим. То е любовта. Любовта е една от великите сили на живота. Следователно, любовта се проявява чрез човешките очи, любовта се проявява чрез човешките уста, а се реализира чрез човешките ръце. Ако в даден случай вие не можете да съчетаете вашия поглед с вашата уста и вашата уста с вашите ръце по закона на любовта, мъчно ще живеете. Аз ви казах: десет заповеди има, десет заповеди на живота, това са заповеди на любовта, с които вие трябва да се съгласувате. Първият пръст на дясната ръка е велик Божи закон, това е първото начало, в което ти трябва да се движиш. Вторият пръст е законът на твоя ближен. Тия двата закона постоянно функционират. Трябва да има хармония между твоя палец и показалец, но аз не разбирам механическо свирене, а ви говоря за човешкото съзнание, което е скрито вътре. Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре. Всяка постъпка, която ти искаш да направиш, например, да обичаш някого, върху тази твоя постъпка невидимият свят, всички съвършени същества спират поглед и гледат какво ще направиш. За тях ти си един цвят, който е напъпил. Всички те гледат как ще цъфнеш. И ако цъфнеш хубаво и издадеш благоухание, всички в Божествения свят се радват. Те ще те полеят. Ако видят, че си един магарешки трън, ще пратят някой да те ашладиса. Няма в света скрито покрито. Всяко едно желание, всяка една мисъл, всяка една постъпка, тя е вече достояние на разумния свят и трябва да се радваш, че е вътре в твоята мисъл. Някой е мислил за мене. Ти казваш: Кой мисли за мене. Ти направиш тайно в живота си едно дело, а вече в невидимия свят Христос казва: За такава душа всички ангели се радват, всички разумни души се радват и ние вашите приятели се радваме. Някой казва: Колко време вървя в този път, никой не се сеща за мене. Ако говедарят очаква доброто мнение на говедата, какво ще спечели? За него е важно мнението на техния господар, а не мнението на самите говеда. За мене говедото не е нещо лошо. За мене едно говедо е свещено. Чрез Словото на Бога са станали говедата. Господ казал: “Да станат рибите”, и станали, “да пораснат дърветата”, и пораснали.Така работи Божието Слово. За мене всички растения са свещени. За мене всички реки са свещени. Бог казал: “да потекат реките”, и са потекли. Казва: “Да изгрее слънцето”, и то изгря. То е свещено, понеже е творение на Бога. Така трябва да гледаме. По този начин ще намерим истината и тя ще ни направи свободни. Или другояче казано: Ако разберем Божието Слово, тогава ще се изпълнят думите Христови: “Ако думите ми пребъдват във вас и моята истина ще бъде във вас и вие със своята истина ще бъдете в мене. Аз и Отец ми ще дойдем във вас, всичко, каквото желаете, ние ще изпълним. Христос казва: Най-после аз ще ви се изявя. А изявяването, това е свободата. Без свобода, изявление няма. Като познаем истината по този начин, Бог ще ни се изяви. Ние сега сме в този процес, някои от вас сте познали истината. Сега иде втората фаза: Истината ще ви направи свободни. Свобода, значи да бъдем свободни от смъртта, да бъдем свободни от ограничението. Свобода, значи да виждаме нещата тъй, че да няма тъмнина, на всички да бъде ясно. Тогава всички онези, които са заминали преди вас, всички онези, които идат при нас, всички ще видим, че светът преди нас е съществувал, след нас ще съществува и ние съществуваме. Няма да има тогава ни минало, ни бъдеще, всичко ще бъде едно настояще. Има един целокупен свят, в който сега живеем. С туй не искам да ви кажа, че сегашният живот е една фаза от развитието му и ще се измени тъй, както животът на растенията се изменя. Едно време растенията бяха едни, сега са други. Едно време хората бяха едни, сега са други - измениха се. Апостол Павел казва за в бъдеще, че всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Всички ще станем свободни.

Сега казвам: Истината ще ви направи свободни. Онези от вас, които сте познали истината, стремете се да бъдете свободни в истината. Това е великото учение, към което всички сте призвани. Да разбираш Божественото, това е бъдещето на великата душа в този свят.

Беседа, държана от Учителя на 9 април 1933 г., 10 ч.с, София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder