НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Окото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Окото

Най-често използвани думи в беседата: очи, човек, има, може, окото, лице, око, светлина, добре, уста, състояние, бъде, вода, мозък, сапун, гледа, път ,

Общ Окултен клас , София, 5 Април 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Човек има две очи: дясно и ляво. Дясното око има отношение към ума, а лявото – към сърцето. Ако очите на човека са изпъкнали, това показва, че чувствата в него са добре развити. Ако очите са малки, умът е слабо развит. Заекът и сърната имат изпъкнали очи. Свинята, къртицата имат малки очи. Котката има големи очи. По формата и големината на окото се съди за качествата и способностите на човека. Окото е свързано с речта, т.е. с говора. Който има големи и изпъкнали очи, той е добър оратор. Очите са едно от великите блага, дадени на човека. Те са свързани с душата. Чрез очите човек влиза във връзка с външния свят и се тонира. Чрез тях се регулират енергиите на неговия организъм. Когато очите възприемат правилно външната светлина, мозъкът на човека функционира правилно. Ако очите не са здрави и не възприемат правилно светлината, и мозъкът не работи добре. Колкото по-отворени са очите, толкова повече впечатления възприема човек. Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Светлината се използва двояко: външно и вътрешно. Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини. Някой изкривява устата си, друг – очите си. Не спирайте погледа си на тези криви прояви. Ученият и разумен човек може да изучава и недостатъците на хората, но невежият трябва да ги отбягва. Не занимавай ума си с изопачените и криви човешки прояви. Всяко впечатление, което прониква в мозъка, се отпечатва на лицето. Пазете децата от грозни картини.

Възрастният и прост човек сам трябва да се пази, а мъдрецът ще ги изучава. Често децата се кривят, глезят се, правят грозни движения и едни–други си пакостят. Това се отразява лошо на възпитанието им. Някога човек свива очите си, прегъва се, за да намали болките на корема. Той трябва да направи обратното: да се изправи и да отвори широко очите си, да влезе повече светлина в тях. Светлината лекува всички болести.

Едно се иска от човека: всеки момент да благодари за големия дар, който Бог му е дал. По-голям дар от очите не съществува. Те са свързани с мозъка. Забелязано е, че слепият не може да говори добре. Речта има връзка с очите. Виждаш един човек – имаш желание да говориш с него. Не го виждаш, нямаш желание да говориш. Живееш сред природата, виждаш красотата ѝ и в тебе се явява желание да влезеш в контакт с нея. Колкото по-разумен е човек, толкова по-красива форма имат очите му.

Пазете очите си като свещен дар от Бога. Някой има обичай да натиска очите си. Никога не ги натискайте! Ако сълзят, изтривайте ги леко с кърпичка. Ако ви болят, разтривайте слепоочните области или костта зад ушите. Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои?

Като изучавате човешкото око, през него може да се прекара една плоскост, над и под която минават лъчите, които излизат от окото. Ако те минават под плоскостта, човек се движи повече в материалния свят. Като говориш с него, той гледа повече към земята. Ученикът, като не знае урока си, гледа към земята. Учителят му говори, а той не повдига очите си, не се интересува от предмета. Той възприема светлината от земята. Тази светлина не може да въздейства на мозъка. Затова такъв ученик е упорит, своенравен. Ако учиш нещо и гледаш към земята, нищо няма да придобиеш; ако мислиш и гледаш към земята, мисълта ти ще остане безплодна. Друг е въпросът, ако главата ти е надолу, а погледът нагоре, над плоскостта.

Тогава, каквото учиш, каквото мислиш, ще успееш. Човек е дошъл на земята да учи, да се свърже с разумния свят, изразен чрез небесните тела, чрез въздуха, водата, животните, растенията, минералите. Чрез тях той изучава природата. В помощ на това му идва зрението. Той вижда, че заекът бяга, крие се от човека. От заека той изучава предпазливостта. Ще кажете, че заекът е глупаво животно. Не е глупав, даже много мисли, но не е намерил начин за защита. Той е дошъл до заключението, че спасението е в бягането, затова е удължил задните си крака, да бяга лесно по височините. Колкото по-силно бяга, толкова по-добре за него. Заекът бяга от неприятеля си, а човек го отбягва. Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай.

Като говоря за изпъкналите, за малките и за големите очи, както и за отворените и затворените очи, имам предвид известни прояви, известни дарби и способности в човека. По очите ще познаеш какъв е даден човек. Ще изучиш първо външната форма на окото, неговата големина, а после – светлината, която се излъчва от него. Ще пазиш зеницата си от силна и слаба светлина. В първия случай зеницата трябва да се свива чрезмерно, а във втория случай – да се разширява. Не е добре нито едното, нито другото. Очите не трябва да се движат много; при това движението не трябва да бъде нито много бързо, нито бавно. Някой мига бързо. Това се дължи на голяма нервност, на вътрешно безпокойство или смущение. Какво представлява окото? – Малка слънчева система, малко слънце. От всички органи очите доставят най-голяма радост на господаря си, особено когато са в съгласие с останалите органи – уши, нос, уста.

Когато гледаш слънцето, не е достатъчно да се спираш само на него, но да гледаш и външната обстановка: облаците, небето, хоризонта. Изгревът на слънцето представлява красива картина, която трябва да се отпечата в съзнанието ви. Един ден, когато имате свободно време, ще обработвате тази картина, за да се ползвате от нея.

И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. То подхранва човешката реч. Когато окото заболее, и речта се засяга. Това се отразява и на мисълта. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. Друг е въпросът, ако търсиш хубави книги, художествени картини. Това оставя в съзнанието ти красиви образи, които допринасят за развитието на ума. Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Поддавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка. Казвате: „Изгубихме вяра в себе си. Отслабнахме, остаряхме, краката не ни държат вече“. За да се справите с това състояние, правете упражнения за очите, за краката, за да се събудите.

Изучавайте моделите за очите. На фиг. 1 са дадени око на мъдрец и око на праведник.








Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете погледа си. Като запалите лампата, гледайте постепенно да нагодите очите си към светлината. Меката, приятна светлина е полезна за очите. Това се отразява добре на нервната система. Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога. Щом станете от сън, оправете леглото си. Мнозина оправят леглата си към обяд или след обяд. И това не е лошо, но добре е леглото да бъде в изправност. След това обуйте се и най-после – измийте лицето си със сапун, или без сапун. Сапунът не е необходим за лицето. Веднъж в месеца е достатъчно да се измива със сапун. Вие мислите, че като миете лицето си със сапун, то ще бъде по-чисто. Лицето има способността само̀ да се мие, да се чисти. То е динамо. От всяка клетка, от всяка пора на тялото изтича електричество и магнетизъм, които измиват както лицето, така и цялото тяло. Водата за миене не трябва да бъде студена. Водата е стимул на живота. В нея се крие енергия, която трябва да се използва. Ако не можете да си служите правилно с водата, вие сами си причинявате пакости. В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. Можете да се миете и с много вода, но ако не знаете как да я употребявате, тя ще ви причини големи пакости. Някои източни народи правят по 2–3 бани на ден. Това отговаря на пословицата: „Прекален светец и Богу не е драг“. Миенето има отношение към светлината, към разумността. Животните, като неразумни същества, не се мият. – Кой ги мие? – Дъждът. Миенето е достояние само на човека. Ако знаеш как да се миеш, ти си здрав. При миенето не допускай никаква странична мисъл. Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен.

На фиг. 2 са дадени око на наблюдателен човек и око на човек с живи представи за нещата.








Фиг. 3 представлява око на човек с философски поглед към света и око на мислещ човек.

Сега ще ви дам за 10 дни начин, как да се миете. Ще видите какъв резултат ще имате. Ако нямате по-голям съд, ще вземете чиста стъклена кана. Ще си поливате 3 пъти на едната страна, 3 пъти на другата, след това ще си измиете врата и ушите. С мека кърпа леко ще обършете лицето си. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. С благоговение трябва да се приближавате към нея. Ако ви дам знание за очите и не го използвате, нищо няма да получите от него. Има състояния, които не са ваши. Не давайте израз на такива състояния чрез очите си. Състояния, навици, които имал дядо ти, се предават чрез очите. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си едно общество, в което са стигнали до висока степен на развитие. Всички имат весели, засмени, спокойни лица. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи. Често критикувате някого и така се свързвате с неговите лоши навици. Вземете пример от мъдреца. Той държи отрицателните образи далеч от себе си. В това е неговата сила. Щом сложите тези образи близо до себе си, вие влизате във връзка с тях. Когато човек взима пари от някого, широко отваря очите си; когато сиромахът връща дълга на кредитора си, той свива очите си. Бърка в джоба си и мисли колко да даде. Такъв човек не може да се развива. И при взимане, и при даване, правилно е очите да са еднакво отворени. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества. Такова е окото на охранения човек (долният образ). Горният образ представлява око на човек с физическа любов – фиг. 4. Природата не търпи нищо излишно.








Някой път вие товарите съзнанието си с ненужни работи. Например, виждате беден човек на улицата и този образ влиза в съзнанието ви. Вие си казвате: „Ами ако стана и аз като този бедняк?“ С тази мисъл вие си правите сами пакост на себе си. Друг извършил престъпление. И тази мисъл се натрапва, и вие си мислите: „Ако направя и аз такова престъпление?“ – Никой не може да те застави да направиш нещо, което не искаш.









Фиг. 5 представлява око на престъпник – долният образ, и око на обикновен човек – горният образ. Да забогатееш или осиромашееш, това не е случайно. Има богатство, което е създадено от ума на човека; има богатство, при което човек прилича на натоварен кон, който носи скъпоценности на гърба си. Колкото това богатство е на коня, толкова е и негово. Богатство, което се държи в банката и не се използва, е без значение за притежателя. Ако прави добро и широко го използва, това богатство има смисъл.

Днес очите на човека са резултат на миналия живот; тепърва той трябва да живее чист и свят живот. Някои от вас си стискат очите; други ги отварят широко. У някои очите са разногледи, у други – между очите и устата няма съответствие. Важно е разстоянието от очите до устата. Колкото устата е по-близо до очите, характерът на човека се изменя. Ако устата е по-далеч от очите, характерът на човека взима друго направление. Например, ако устата е поставена във фокуса, всичко, което виждаш, едновременно ще го възприемаш и чрез другите органи – чрез езика, чрез носа, чрез ухото и др. Така ти съзнаваш, че виждаш и познаваш нещата. Когато се интересуваме от някой човек, ние се приближаваме към него като към едно цвете, за да почувстваме неговото благоухание.








Чрез очите ние приемаме висшите енергии на природата, които действат върху нас. Те подхранват благородни чувства у човека. Колкото по-благороден е човек, толкова повече се храни той от благата, които Бог е създал. Светлината също е храна. Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка. Фиг. 6 представлява око на морален или етичен човек и око на религиозен човек. Човешкият мозък е устойчив, не се поддава на дразнения, не чувства болки. Трябва да има грамадно налягане върху мозъка, за да почувства болка. А това става рядко. Черепът е преграда, която пази мозъка от големи сътресения. Опасно е, ако сътресенията се предават на мозъка. За да бъде работата ви успешна, лъчът, който излиза от очите, трябва да бъде насочен нагоре, над плоскостта.

Отправен ли е надолу, каквато работа предприемате, ще върви назад. Ако си земеделец, или ралото ще се счупи, или воловете ще избягат – все ще ти се случи нещо неприятно. Човек трябва да владее очите си. – Как се постига това? – Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си. Като станеш мъдрец и възлюбиш човека, тогава ще видиш лошото в него и ще му помогнеш.

Какво нещо е лошото, грозното в човека? – То е неговото отходно място. Всеки дом има такова място. Там се изхвърлят нечистотиите. И светлината има отходно място. Докато са на земята, и светиите имат отходни места. В живота остават излишества, които трябва да се изхвърлят някъде. Злото трябва да излезе вън от човека. Ето защо, съзнателно или несъзнателно, някога човек прави зло. То е старото зло, което той носи от далечното минало. Обаче това зло оставя своите малки деца в човека, които растат и стават големи. Един ден човек и тях ще изхвърли навън. Ще дойде ден, когато злото ще стане безплодно. И тогава, като се изхвърли навън, няма да има вече условия за ново зло. Докато човек е на сегашната степен на развитие, все ще има в него деца на злото, които ще изпраща навън.

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиономик не е проникнал там. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази далечна област за вас. Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.

Всички направете упражнението, да придобиете нещо. Резултатът ще бъде малък, но ценен. Ръцете си можете да миете със сапун, но лицето си ще миете без сапун.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 5 април 1933 г., София, Изгрев.

Окото

Най-често използвани думи в беседата: очи, човек, има, може, окото, лице, око, светлина, добре, уста, състояние, бъде, вода, мозък, сапун, гледа, път ,

Общ Окултен клас , София, 5 Април 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Добрата молитва



Тази рисунка е като предметно учение. Човек има две очи: Едното око засяга неговото сърдце, а другото засяга неговия ум. От физиогномическо гледище, когато очите са изпъкнали, това показва присътствието на добре развити чувства. Когато очите са малки, умът е по-слабо развит. У животните, у сърната, заека има големи очи, изпъкнали. Малки очи има свинята. Къртицата има малки очи. Котката има големи очи. Това са общи твърдения. Изпъкналите очи се дължат на нещо. Зад очите седи центърът на човешката реч. Изпъкналите очи показват разумността. Хората с изпъкналите очи могат да говорят по-добре, а пък хората, у които очите са по-малки, речта у тях е малко развита.

Зрението у човека, очите са свързани с човешката душа. Това е най-великото, разумното в човека. По отношение на зрението, у животните очите нямат такива приспособления, както у човека. У птиците другояче е поставено зрението, а у човека другояче. Съвременните очи са място за тониране на човешкия организъм, да се държи мозъка в едно нормално състояние. Човек, който възприема нормално светлината през очите си, неговият мозък е нормален. Когато очите не са в здравословно състояние, тогава и мозъкът не може да функционира правилно.







(Чертежи от беседата „Окото“ от томчето „Работа на природата“ издадено 1948 г.)

Сега аз говоря за очите, а пък има подробности и за клепачите. Някой път очите са отворени. Колкото очите са по-обемисти, колкото отворът е по-голям, толкоз повече впечатления може да възприеме човек. Човек може да възприеме повече впечатления, отколкото може да обработи. Обаче във всеки момент човек трябва да възприема толкоз впечатления, колкото обработва. Светлината, която влиза в човешкото око, има значение не само човек да гледа с нея, но тя и вътрешно ползува човека. Затова човек трябва да държи очите си в нормално състояние.

Изобщо човек трябва да избягва всички онези предмети, които могат да развалят неговия поглед. Човек трябва да избегне да гледа грозните фигури. Например гледате един човек, който има лош навик, някакво изкривяване на устата си, на носа си и се интересувате, защо са се изкривили носът и устата. С това трябва да се занимават само учените хора. Невежите, като гледат дефектите, ще ги усвоят. Всяко нещо, което се отпечатва в човешкия мозък, ако човек не се освободи от него, то се отпечатва и на неговото лице. Затова човек трябва да се учи най-първо да гледа красивите работи в света. А пък грозните работи да гледа отпосле, когато стане мъдрец. А пък детето, с грозотиите в света да не се занимава. Това е здравословното състояние в света.

Често при възпитанието, децата едно друго се закачат, правят си кривене, гримаси, това е вредно. Всеки един от вас трябва да търси, да вижда онова, което е красиво. Отлично е някой път да намериш добре поставени очи. Ние някой път, когато се намерим в някоя неприятност, си хващаме корема, свиваме си очите и лицето. Защо? Именно като те боли корема, ти си отвори очите, за да възприемеш повече светлина и да се лекуваш по-добре, а пък ти се стискаш, то е един навик. И някой път ние мислим, че като си свием очите и веждите, престава болката. Мислим, че това ще действува лечебно. И най-малката болка, където и да е, се изразява на очите, свиват се очите. Това са посторонни работи.

Можем да кажем, че най-големият дар на човека са неговите очи. Най-последния дар, даден на човека, са те. Очите са прямо свързани с мозъка. Ако е сляп човек, не може да говори добре. От зрението се е образувала човешката реч. Ти говориш на един човек, когото виждаш. Ако не го виждаш, в тебе няма да има желание да говориш. Следователно речта има връзка с очите. Ние искаме да влезем в контакт, което съществува с всяко нещо в природата. Има някой предмет, с който не може да се разговаряме. А пък има някой подобни на нас и с тях говорим. Очите се сформироват според степента на човешката разумност.

Някой път обичате да натискате очите. Не. Никога не натискайте очите си. Никога не правете това. За очите си имайте особена кърпа. А пък, ако ви болят очите, разтривайте костите зад ушите си или слепоочните кости, но никога не натискайте очите си. После човек трябва да се отучи от този, лошия навик, да търси с очите си да види някой дефект в другите. Сегашните хора са достигнали до една култура, че някой, като види другиго, вижда някой недъг. Ти, като видиш някой недъг у другите, те не са ни приятни. Но същевременно вие не знаете, дали този недъг, който не обичате у някого, дали го няма у вас.

В окото има една зона, една плоскост. Тя е свързана с корена на човешкия нос. Когато лъчите на човешкото зрение минават по тази плоскост, тогава човек е занят с материалните работи, с грубите предмети. Запример ние говорите на някой човек, а той си държи очите под плоскостта отдолу. Долу е насочен погледът. Например учителят говори, а детето гледа надолу. То възприема светлината от земята. Следователно то не може да възприеме една светлина, която да въздействува на мозъка и такова дете е винаги упорито, своенравно. Когато започваш някоя работа, изучаваш някой предмет и гледаш на земята, нищо няма да свършиш. Някой мисли наведен. Но, ако си отправиш главата надолу, а същевременно обърнеш погледа си нагоре, тогава е добре. Но, ако гледаш надолу и погледът ти е обърнат надолу, тогава нищо няма да свършиш, какъвто и да си – художник, музикант и прочие.

Ние сме заобиколени с един разумен свят. Разумният свят вън от човека е важен. А този разумен свят се изразява с поставянето на известни предмети. Небесните тела се движат. После имаме израстването на растенията, течението на водите, образуването на облаците, движението на животните, това съставя предмети на човешкото зрение. Например вие виждате котката, заека, но не знаете произхода им, не знаете какви сили седят зад котката и заека. Заекът е едно същество на крайна осторожност[1]. Мислите, че заекът е много глупав, ни най-малко не е глупав. Той мисли много. Но не е намерил начин как да се защитава. Той е намерил, че задните крака да бъдат дълги, той е успял да направи задните си крака дълги, за да бяга и казва: „Спасението е в дългите крака. Колкото по-бързо бягам, толкоз по-добре.“ Къде е приложението на тази философия у човека? – Всеки предмет, който може да ти причини някаква вреда, дръж го далеч от твоето съзнание. Една лоша мисъл е като мечка, пор, лисица. Отстрани я. Тя прилича на някоя мечка, на някой вълк, който минава край заека и може да му одере кожата.

Физиогномистите искат да познаят човешкия характер, но те го познават частично. Запример те говорят за изпъкнали очи, за малки очи. Има някои прояви в очите, които са временни, но има лоши хора така дикизирани, така добре си държат очите, че ти трябва да бъдеш мъдрец, за да познаеш. Ти трябва да се учиш да различаваш светлината на човешкия поглед. Ще изучиш най-първо външната обстановка на окото, доколко окото е създадено правилно и е добре поставено. Зеницата на окото не трябва да се разширява много. Тя трябва да има нормално разширение, ако се разширява много или малко, тогава не е добре. После, движението на окото не трябва да е голямо. У някои хора окото има постоянно мърдане, бързо се движи, това не е хубаво. Това показва, че неволните мускули постоянно движат очите. Такъв човек не е спокоен духом. Човек трябва да бъде спокоен, за да движи окото нормално. Окото представя Слънчева система, Слънцето.

И действително, от всички други органи, очите доставят най-голяма радост, когато те са в съгласие с другите органи – ухо, нос, уста. Окото носи едно голямо благо, когато то е в хармонично съпоставяне [с] ушите, носа, устата. Когато се излиза вън, всред природата и се гледа Слънцето, вие не трябва да гледате само слънчевия диск, какво е Слънцето, но трябва да гледате външната обстановка, хоризонта, облаците, на какво място е поставено Слънцето, всичко трябва да гледате. По този начин се образува една картина. Всеки един изгрев трябва да остане като една хубава картина в съзнанието ни и тогава тая картина може да я обработвате.

Та, първото нещо: с окото човек е свързан с външния свят. Окото служи като проводник на човешката реч. Когато очите на човека са издадени, обемисти, тогава речта е развита. Окото е, което постоянно подхранва разумната човешка реч. А когато се развали човешкото око, разваля се неговата реч, разваля се неговата мисъл. Та човешките очи са свързани с човешката мисъл. Ако сега възприемете чрез очите си известна светлина, която ще даде ход само на вашите чувства, тогава вие ще станете разсеяни. Например ако чрез очите човек търси известен предмет, който произвежда удоволствие, ако детето търси само плода да яде или ако човек търси само вода да пие, или вие вървите по пазаря и гледате по витрините само хубави обуща, тези картини няма да развият вашия ум и вашия вкус, но ако видите на витрината някоя хубава книга, която може да прочетете, тогава ще има съвсем друго влияние върху вашето съзнание.

Като изучавате практическата страна, сутрин, като станете, какво трябва да гледате. Все таки трябва да си създадете един образ. Аз зная, у човека има едно сънно състояние, като сутринта човек е неразположен. При ставането има едно сънно състояние, ту заспива ту се събужда. Той има някои неприятни работи. Не си е доспал. Нервната система не си е починала. Той има криви възгледи за живота. Изгубил е своята вяра в Бога, в хората. Изгубил е и вярата в себе си, вярата в своите способности, изгубил е вярата в краката си. Някой път може да мисли, че краката му са отслабнали.

При изучаването на окото, в тази картина, това са модели. Най-долното око е окото на мъдрец. Второто по-горе е на философ, а второто отгоре, от дясно е на религиозен човек[2]. Това са най-хубавите очи. Един германец има една специфична система за изучаването на окото.

Сутрин като станеш, преди да си отвориш очите, вие си ги дръжте очите затворени, не ги отваряйте преди да имате едно спокойно състояние. Когато имаш една голяма опасност, разбира се ще ги отвориш. Ти, като станеш сутрин, ще държиш очите си затворени и като ги отвориш, трябва да срещнеш един хубав образ. Лампата трябва да бъде с мека, приятна светлина, да не бъде много остра светлината. Да ти причини приятно впечатление, да имаш свещ, която да има приятна светлина. Първото нещо, дръж си очите затворени, обърни си очите към Бога и след това си отвори очите. Тогава ще имаш здравословно състояние. Гледай не нагоре, на тавана, нито пък надолу. Няма какво да гледаш юргана. Като станете сутринта, направете си леглото. Преди да си се облякъл, вземи, че си направи леглото. Леглото да е направено, това е една система. Но вие ще се миете, без да е оправено леглото и после ще седнете на леглото и чак към обяд ще го направите. Хубаво е и това, аз не казвам, че е лошо, но по новата философия, ако искате възпитание, още като станеш, оправи си леглото. Поне там, дето си спал, да е оправен юргана. И тогава погледни, че леглото е направено, там, дето си лежал.

И първото нещо, като станеш, не отивай да се измиеш, след като си направиш леглото, второто нещо е да си обуеш чорапите и след това се измий малко. Малко миене има. Не правете голямо миене. С търкане нищо не става, не с много сапун. Сапунът толкоз не помага, влошават се работите. Със сапун на месеца веднъж си мийте лицето. Вие мислите, че като се миете, ще бъдете чисти. Лицето има сила само да се чисти, то е динамо. От всяка една пора постоянно тече електричество и магнетизъм и вие с този сапун, освен че не помагате, но пречите на лицето. Лицето не иска много миене. Да не е водата студена. Малко марна, топла вода, ще вземеш с едната ръка ще измиеш лицето и с другата, три пъти като вземеш с една ръка и с другата, ще измиеш и малко очите. Малко вода туряй на тялото си.

Вие мислите, че в многото миене е. Водата е един добър стимул. Ако вие не знаете как да употребите водата, може да ви причини много голяма пакост. Аз съм правил много опити. Ако вие се миете с много вода и ако не знаете как да я прекарате, тя ще ви причини вреда. Някой източни народи са възприели сега 2-3 бани на ден. Казано с: „Прекален светец и Богу не е драг“. Баня сутрин, обед и вечер е много. Човешкото лице не се нуждае от много бани. Ако намериш чиста вода, може да вземеш с ръцете си да плискаш, да освежаваш лицето си. Миенето има отношение към светлината. Животните не употребяват никакво миене. Тях ги мие само дъжда. Миенето е достояние само на човека. То е голямо откритие. Ако ти знаеш как да се миеш, ще бъдеш здрав. Когато се миеш, не трябва да имаш посторонна мисъл, която да отвлича вниманието ти. Трябва да бъдеш напълно спокоен, когато се миеш.

Ще ви дам сега за 10 деня по този начин да се миете. Да видите какъв резултат ще имате. Който няма ибрик[3], може да вземе чаша. С чайник не препоръчвам. Ако имате чиста стъклена чаша или друга някоя кана, чиста да бъде, може. Водата играе в дадения случай роля, тя е един от великите проводници. Водата е носителка на живота. С благоговение ще дойдеш до водата. Твоето съзнание при миенето трябва да бъде будно. И като се умиеш 3-4 пъти, ще мигаш, след това с мека кърпа леко ще изчистиш лицето си, а не с натискане. При миенето – три пъти от едната страна и три пъти от другата страна. Един, два, три пъти с водата горе, два пъти отзад към врата, после ушите ще измиеш.

Ако ви дам някое знание за очите, няма да спечелите нищо, но ще се влоши работата. Всеки един от вас, когато е неразположен, очите ви да не дадат израз на това състояние. Има едно състояние, на което очите не трябва да бъдат израз. Има нещо чуждо за нас. Има животински състояния, които се пробуждат в съзнанието ви, дядовото ти състояние, един навик, който имало в дядо ти, веднага ще го изразиш в очите си. Спри този навик! Обърни се към Небето. Представи си едно общество, в което са достигнали до голяма степен на развитие и всички имат лица засмени, весели и търпеливи. Лице като модел, лицето на един ангел. Има разнообразни лица у ангелите. Има някои ангели, у които ще видите обективен израз на някоя добродетел. Запример какво значи кротост, обективно да я видиш изразена на един човек. Но как познавате един кротък човек? У кроткия човек очите са спокойни. Да имате един обект, към който да гледате.

Вие постоянно критикувате някой човек, че не е постъпил добре с тебе. Вие така вземате всички лоши навици от него. Оставете това. Силата на един мъдрец седи в това, че той държи всички тия образи далеч от себе си. Щом ги туриш близо до себе си, ти ще влезеш във връзка с тях. В тази работа очите ще вземат участие. Като вземе пари, някой човек си отваря очите. Като дойде някой сиромах и трябва да дава, свие си очите. Бърка в джоба си и мисли колко да даде. Такъв човек не може да прокопса. Очите трябва да са еднакво отворени – и при наблюдението, и при вземането, и при даването.

Ако приемаш повече, а даваш по-малко, в тебе ще стане едно натрупване на излишни вещества, а пък природата никога не търпи излишно. Ти ще вземеш толкоз, колкото е потребно. Ще натовариш съзнанието си с различни работи някой път. Например, някой път вие видите някой беден човек и като влезе този образ, чрез вашите очи във вашето съзнание, вие казвате: „Ами аз, като стана като този бедняк!“ И почваш да се боиш. Сега, ако станеш беден, какво ще правиш? Така ти ще правиш пакост на себе си. Някой направи престъпление. И тази мисъл ти държиш в мозъка си и казваш: „Ами, ако и аз направя такова престъпление?“ Никой не може да те застави да направиш нещо, което не искаш. Онзи, който става богат или сиромах, има си причина за богатството и сиромашията. Има едно богатство, което иде към съзнанието на човека, което е създадено от неговия ум, а пък има едно богатство, при което човек прилича на едно натоварено животно, както един кон, който носи скъпоценности на гърба си. Колкото това богатство е на коня, толкова и богатството на някой човек е негово. Човек държи богатството в банката, но не го използува. Богатство е това, което употребяваш. Ако богатият може с богатството да достави книги да чете, ако може да прави добро, за да вижда, той гледа със своя ум, той може да се ползува.

Сега нашите очи са построени на нашето минало и тепърва трябва да живеем чист и свят живот. Някой от вас са стискали очите си, някой ги отворили. На някой от вас очите са разногледи, на някой от вас между очите и устата няма съответствие. Очите зависят от устата. Важно е разстоянието от очите до устата. Колкото устата са по-близо до очите, характерът на човека се изменя. Колкото устата са по-далеч от очите, толкоз характерът на човека взема друго направление. Например ако устата са поставени в правилния фокус и същевременно това, което виждаш, ти го чувствуваш с устата си, едновременно, който вижда неща, той ги гледа, той ги помирисва, вкусва, едновременно и 4-те действия в човека вървят, а той съзнава, че вижда нещата. Ти виждаш един плод, известен предмет, същевременно ти може да опиташ предмета с твоето ухо, с твоето обоняние, след това ти ще се приближиш, да знаеш какво е неговото благоухание. Някой път нас ни интересува някой човек, какво той изучава от себе си, както когато се приближавате до някое цвете. Ти се приближаваш до някое цвете, за да знаеш, какво благоухание излиза от него.

Очите са органи, чрез които ние приемаме най-висшите сили от природата, които действуват благотворно върху нас. Онова най-висшето, което може да облагороди човешките сили, които идват да подхранят човека, за да се събудят някои благородни чувства. Подбудителните причини идват чрез очите. Колкото един човек е по-благороден, толкова повече той се храни от благата, които Бог е създал. Та, в това отношение, когато Ходите денем, светлината, която чувствувате, чрез тази светлина ще гледате да се храните. Ще храните хубави мисли и те ще привлекат тази енергия, която е необходима, за да се тонира мозъкът. Благодарение, че човешкият мозък е много устойчив, ако той имаше способност да се дразни, както мускулите, стомаха, гърдите, тогава не щеше да бъде добре. Човешкият мозък е цял философ. Той не чувствува болка. Голямо напрежение трябва да има, за да има болка. Това е много рядко. Трябва да има грамадно налягане върху мозъка, за да чувствуваш малко болка.

Важни впечатления идват чрез очите. Всичките енергии, които възприема, под тази площ, те ще предизвикат известни пертурбации, падане в човека, а пък хубавото е това, което възприемаш над тази площ. Щом излизаш и погледът ти е надолу, тогава ще имаш несрета през този ден. Ако си земледелец, ще се счупи ралото, воловете ви ще пощръклеят, ще избягат някъде. Човек трябва да владее своето зрение. Всеки ден, ние отваряме очите си, за да видим онези велики дела, които Бог е създал, за да видим, че има нещо разумно около нас и когато срещнете някой човек, не се старайте да намерите неговите недъзи, а доброто. След като станете мъдрец и го обикнете добре, тогава ще намерите и лошите му страни.

Знаеш ли какво значи „лош човек“? Всеки дом си има клозет. Всеки човек трябва да бъде лош. Той има клозет, дето оставя нечистотиите. Тогава вие не разбирате живота. На земята и светиите си имат клозети. В живота има известни излишества, които трябва да се отстранят. Ние мислите и чувствате. Мислите и чувствата трябва да се употребят, ще ги турите някъде, както паниците, които трябва да се измият. Да прави човек зло е едно благо. Да правиш едно зло, за да се освободиш от него, но с удоволствие да го правиш. Ти правиш едно зло, за да си върви. Ще го изпратиш и ще му кажеш: „Много здраве да носиш.“ Старото зло вече не се връща назад. А друго зло може да дойде. А понеже старото зло има деца, то и те идат. По този начин, през целия живот, все ще има кого да изпращаш.

Вас ви интересува да знаете и да познаете какво се крие в човешката душа. Много работи се крият в човешката душа. Но аз не съм срещал някой физиономист, който да е проникнал в нея. Има много завеси, през които човешкото зрение не може да проникне. Има тъмнина, има глъбини, дето трябва специална светлина, за да се проникне. Очите представят един резервоар или едно благо за човека. И най-първо човек трябва да държи очите си в едно здравословно състояние и никога да не гледаш нещо, което не обичаш. Някой път, когато си неразположен духом, виж някой красиви работи. Сега пролет иде, виж някое цвете, някое кокиче цъфнало, някое изворче, някое същество, колкото и да е малко. Някой щурец, той седи и си пее или някоя картина, хубаво нарисувана; някоя дреха, хубаво ушита; някоя книга хубаво написана прочети. Някой хубави обуща, това което е направил човешкият дух.

За упражненията ще ви кажа: С чаена чаша си служете, който не може да намери ибрик. С три чаени чаши ще се умиете. Това упражнение е за 10 деня, за да видите дали можете да различите, дали има разлика от резултатите в миенето. Ръцете си може да измиете със сапун, а после лицето без сапун.

Отче наш



12 година,
29 лекция на Общия Окултен клас
5.IV.1933г., сряда,
Изгрев, София
-------------------------------------------
[1] осторожен – (рус.) внимателен, бдителен, предпазлив
[2] Към оригинала няма други рисунки. Тъй като беседата е разшифрована 15 години по-късно, вероятно рисунките не са запазени.
[3] ибрик – (тур. от пер.) съд за миене на лице, ръце, прилича на каничка

НАГОРЕ


placeholder