НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Радостта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Радостта

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, хора, сега, свят, всички, земя, бъде, искам, истина, живот, себе, мисли, сила, казва, любов ,

 Неделни беседи , София, 2 Април 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще ви прочета последната глава от евангелието на Лука, от трийсет и шести стих.

„В начало бе Словото“

Ще взема само думата радост. Тя се среща в началото на стиха, или изречението има смисъл само от една дума, която съставя ядката на мисълта. Едно семе е важно дотолкова, доколкото то може да се развие свободно, да стане дърво.

Искам да ви говоря върху един предмет, който интересува всички ви. Онези, които не се интересуват, да си запушат ушите. Вън от това техните уши са запушени. Сега ще ви кажа кое интересува човека. Има три неща, които интересуват всички същества без разлика, каквито и да сте вие – от най-древните до най-големите. Три неща има, които ги интересуват. Всяко същество се интересува от живота; всяко същество се интересува от знанието; всяко същество се интересува от свободата.

Зад живота седи една велика сила – туй е на човешки език. Зад знанието седи друга велика сила, която всякога може да бъде във ваша полза, безразлично какво положение вземате, сила, на която всякога може да разчитате. Зад свободата седи една сила, на която всякога може да разчитате. Чудното е, че много пъти хората търсят своята сила тук, на земята. Този, който търси свободата тук, на земята, мяза на онзи българин в Свищов. Аз ще ви приведа един сън. Той дълго време се молил, сиромах човек, чиновник, не му върви, моли се, дано отнякъде: или лотариен билет, или някой негов приятел да му даде пари, да си поуреди работите. Една вечер сънува, че някой му носи пари една голяма торба, той ги хваща. По едно време около него почва да се върти една крава. Той казва: „Отде дойде тази крава да ме смущава.“ Той мисли, че ще го мушне. Дига крака си, да ритне кравата, за да може да излезе с парите си. Като я бутнал, като ѝ дал един ритник, тя се обърнала с краката нагоре. Той се събужда и вижда, че той бутнал масата и тя се обърнала с краката нагоре, а той държи чаршафа в ръцете си.

Така и ние търсим свободата. Търсиш свобода и най-после дойде смъртта и ти виждаш, че държиш чаршафа. Туй не е свобода. Така може да мислят само онези хора, които не разбират живота. Но онези, които разбират, разумните християни, не сегашните, които не знаят кой е в правата вяра. Религия, в която няма любов, не е религия; религия, в която няма мъдрост и знание, не е религия; религия, в която няма истина и свобода, не е религия. Сега аз бих употребил една дума, но ще я оставя нея за мене си, само аз я разбирам.

Следователно, когато ние говорим, че в света съществува едно същество, ние подразбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Вие не може да го отречете. Туй същество, върху което почива светът, е което всякога дава и нищо не взема. Всякога дава – не страдания, туй, което дава живот, което, дава знание, което дава свобода на хората, това е то. По някой път е на мода, ние за Бога имаме едно старо име, ние го наричаме Бог. Евреите са писали името с 4 букви и никога не са произнасяли името Бог и са го сричали по букви. Първата буква в тях е означавала туй същество, което всичко създава. Втората буква е туй същество, което всичко поддържа и уравновесява. Едната буква два пъти се повтаря. Третата буква е закон на равновесието, туй, което изправя всичките противоречия, които съществуват. Защото в света съществуват големи противоречия. Запример сегашните противоречия, които съществуват в сегашния живот. Как мислите, как ще се подобри светът? Не се е родил още човек, който да даде един план за подобрението на света.

Всичките народи мислят, закони прокарват и са образували цял един институт, дано да направят нещо, но не са намерили един метод, чрез който светът да се подобри. Подобрението на света – в това наше схващане има нещо вярно, но има нещо, което не е вярно. Болният човек всякога мисли,че всичко е зло; здравият мисли, че всичко е добро. Туй е вътрешно схващане. Или на научен език казано: здравият обективно схваща, че е здрав; болният субективно схваща, че е болен. Следователно болният човек винаги е съсредоточен в себе си, а здравият е винаги експанзивен, той мисли за света. Ние в света сега имаме две състояния: едното е субективно, вътрешно. Някой път ние сме песимистично разположени. Даже християните са песимистично разположени, даже вярващите са песимистично разположени, даже мъжете някой път казват – ние не отиваме добре, финансово не отиваме добре. Моралът е определен. Говорят само хората и прави са да говорят. В света има един постоянен прогрес, успехът и упадъкът е нещо изключително. Сега някои мислят, че светът ще се свърши. Не, светът ще се преобрази, светът няма никога да се свърши. Човек не е бил във времето, когато светът се е създавал. Защо се е създал светът, никой не знае. Никой не знае какъв е смисълът на света. Че светът съществува, съществува, но защо, само може да предполагате каквото искате. Но в това разбиране трябва да влезе и една истина. Истината има отношение към нас, към всеки едного от вас.

Дотогава, докато ти си в зависимост от външните условия на живота, ти не си в истината; докато ти си в зависимост от знанието на хората, ти не си в областта на мъдростта; докато ти си в зависимост от живота на другите, животът не е в тебе. Ти си подложен на едно от най-големите изпитания. Сега се поражда едно различие между светските и религиозните хора. Религиозните хора и светските хора се различават по това, че религиозните хора вярват, че след като умрат, пак ще живеят, а светските хора вярват, че след като умрат, няма да живеят. Това е вече едно мнение, нито светските хора са го доказали научно, нито религиозните хора са го доказали научно. Само тъй говорят, но нито едните имат доказателства, нито другите имат доказателства, но поотделно вярват.

Аз не искам да се спра върху въпроса за истината. Истината няма нужда от моята защита. Слънцето няма нужда от моите аргументи, дали съществува, или не, даже не се нуждае от моите теории от какво е направено, горещо ли е, или не е горещо, колко топлина има. То не се занимава с моите теории. От моето гледище ще кажа – понеже аз говоря за слънцето, затова свети; понеже аз говоря за неговия състав, затова светът се е подобрил. Ни най-малко. Ние мислим, че ние, като вярваме, ние със своята вяра нищо не придаваме на Бога. Казва: „Ама аз вярвам в Бога.“ Че какво от това, че вярваш. „Ама аз не вярвам.“ Че какво от това, че не вярваш. То е все таки, когато кажеш: „Ама аз ям.“ Много добре. „Ама да гладувам, аз не искам да ям.“ Много добре, ще гладуваш. Аз представям: ти вярваш, няма да гладуваш; ти не вярваш, ще гладуваш. „Искам да ям.“ Няма да бъдеш гладен. Аз представям религиозния въпрос. Някой казва: „И без ядене може.“ Без ядене не може. Ти ще вярваш, защото вярата е един вътрешен закон на Битието. Нашата вяра и при най-големите безверници в света, все имат едно верую. Някой път ние сме представяли някои учени хора за безверници. Ни най-малко не са безверници.

Безверник може да бъде човек, когато няма никаква глава. Ако може да ходи без глава, тогава ще бъде безверник. Но щом има глава, той има верую. Дали той вярва в един будистки Бог, или в християнски Бог, или в мохамедански Бог, туй е без разлика. Нима хората не съществуваха преди християнска вяра? Ако нашата вяра е най-права, тогава трябваше нашите времена да са най-щастливите. И действително нашите времена са най-щастливи, но понеже имаме големи борчове, останали от миналото. Та ние имаме да се справим с борчовете на миналите векове, които са наследени.

Какви ли не каши няма в човешкия живот. Вземете – в днешната криминология. Викат един човек, направил едно престъпление. Няма какво. Всичко е написано на неговата глава, върху.неговия мозък и неговото тяло. Престъплението, което е извършил, то е там написано. Ако му задавате въпроси на този човек, той ще ви отговори как е извършил престъплението. И доброто, и злото е вътре в човека. Този човек, който е извършил престъпление, той вижда, че не е постъпил добре. Защо? Защото не е постигнал целта, която е гонил. Защото всяко престъпление в основата си има една добра мисъл. Но когато важната мисъл не се е постигнала, онази цел, която е в самата природа, ние казваме – тази идея не е съобразно със самия живот. Защото всички хора имат едно верую. Те са родени с едно верую. На туй верую трябва да му се даде храна.

Децата съдържат едно верую в себе си, но трябва да им се даде съответстваща храна, за да не стават хилави. Когато детето стане хилаво, тогава у него може да се зародят противоположности на неговите мисли, противоположности на неговия характер, най-лошите черти, които човек има. Даже в любовта на човека може да се родят противоположни качества. Човешката любов може да се обърне на омраза. Човешкото милосърдие може да се превърне на жестокост, не само милосърдието, но от милосърдието човек може да мине в жестокост. Досега съвременните психолози не са обяснили защо. Всякога, когато имаш едно любовно чувство, то може да се превърне на омраза.

Едно време българите считаха, че турците са големи неприятели, казваха: „Турчин е това, не е християнин.“ Но онова, което мъчи хората, не е вярата им. Това са техните разбирания. Когато интересите на хората не съвпадат, веднага хората стават неприятели един на друг. Даже в един дом братя и сестри, които си уреждат материалните работи, веднага ще се скарат. Ако една любов е толкова низка, че не може да се справи с материалните работи, ако десет, двайсет или трийсет хиляди лева не може да се разделят: единият взел повече, другият – по-малко, ако туй стане повод да се пожертва най-хубавото от живота, питаме, тогава какво знание имаме ние.

Тогава да ви приведа следния пример. Той се е случил тук, в България. Умрял бащата и той оставил своето имане на двамата си сина: единият по-голям, другият по-малък. По-големият брат бил по-силен, казал: „Ако е тук брат ми, аз ще го убия.“ Той взел по-хубавите ниви. Но когато той казал тази мисъл, в по-големия брат се заражда мисълта: „Какво ще добия, ако го убия. Не, аз ще го поставя на своето място.“ Отива по-малкият брат при брата си и казва: „Няма защо, братко, да ме убиваш, да те затворят в затвора. Ако ти ме убиеш и после използваш имането, което баща ни остави, аз ще се радвам, но след като ме убиеш и седиш дълги години в затвора, то нито ти, нито децата ти ще прокопсат. Без да ме убиеш, аз съм намислил да те оставя на своето място. Аз ще ти оставя всичкото.“ Най-после двамата братя се споразумели да обработват заедно имането на баща си.

Сега защо се карат хората. Вземете две партии. Партии има навсякъде: в Англия, Америка, България. Хубаво е да има партии, това са синовете и дъщерите. Българите са плодовити. България има около 40 синове и дъщери наредени. И в Америка има такива плодовити. В Америка бяха на власт въздържателите близо 13 години, да внесат ред и порядък, да не се пие вино и ракия. Но намериха, че пак трябва да влезе мокрият режим. Защо и за какво? Казват, че от чисто икономическо гледище. Засега хората още не са готови. Това са посторонни работи. Пиенето е един от най-лесните въпроси за разрешение. Ако няма вино – пий вода, нищо повече. И природата е предвидила това. Оплаква се някой, че вино няма. Вода да пие. Здравословна е водата във всяко отношение. Всеки, който пие вода, той всякога ще бъде здрав.

Казвам, благото, което сега съществува, съществува един закон в природата, който изменя соковете. Има нещо, което изменя сока и внася една отрова в себе си. Даже една вода, и тя трябва да мине през известни пластове. В природата има един закон, който регулира теченията на водите. Трябва да минат през известни пластове да се филтрират. Онези води са хубави, които съдържат доста електричество и магнетизъм. Онази вода, която не съдържа достатъчно електричество и магнетизъм, тя е вредна. Онези, които пият такава вода, те ще заболеят – и воловете, и конете им. Онези води са хубави, които минават през такива пластове, дето приемат в себе си достатъчно електричество и магнетизъм. Казвам, всяка една мисъл, всяко едно чувство, което не носи тази животворна сила, защо ти е? Ами едно чувство, което не носи в себе си любов, какво чувство е? Ако една мисъл, не носи в себе си истината, каква мисъл е? Ако една сила не носи справедливост в себе си, каква сила е тя?

Основата на всяка мисъл е справедливостта. Човек не може да бъде силен, ако не е справедлив. Туй е закон. Силни хора са само онези, силен човек, силен народ е само онзи, на когото мислите, постъпките и чувствата са уравновесени. Този човек има здрав стомах, този човек има здрав мозък. Всеки човек, на когото мислите, чувствата и постъпките не са уравновесени, същевременно и мозъкът, и дробовете, и стомахът не е уравновесен. Сега тези работи влизат в сегашния семеен живот, който е станал крайно нещастен за всички хора. Всичките хора страдат в семейството. Оттам започва. Трябва да се тури една основа. Семейството започва от самия човек, от самата душа на човека. Запример ние не вярваме, че човек има душа, че човек има дух. Оставете вашите вярвания. Приемете, че човек има душа, не както сте мислили досега. След като умреш, от тебе остава душата, от тебе остава духът. Това си ти, човекът. След като умреш, и твоят ум остава с тебе. Следователно ти оставаш господар да си направиш тяло каквото искаш. Ако искаш да дойдеш на земята, да си избереш такива хора да живееш, каквито искаш. Като слезеш от божествения свят, трябва да избираш хората, между които искаш да живееш.

Та казвам сега, като си дошъл отгоре, да слезеш на земята, ти си направил един нов избор. Ако аз съм един хубав извор, който извира от планината, кой ще ми бъде неприятел, ако аз поя всичките: и мечки, и вълци, и хора. Всички ще ме гледат с благоговение, на всички ще давам аз и от никого няма да вземам. Ако ние всички сме такива извори, кой ще ни бъде враг в света? Никой.

Единственото реално нещо, което определя човека, то е радостта. Само истината, животът, знанието, само любовта произвежда радост. Там, дето има любов, дето има мъдрост, дето има истина, там е радостта. Радостта, това е един резултат на великото. Оттам се съди какъв е човекът. Ако ти си постоянно тъжен в душата си, трябва ти стремеж да намериш някого, когото да обичаш. Тогава радостта ще бъде един извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. Ти без радостта не може да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. Ти без радостта не може да имаш и щастлив дом. Всички в дома трябва да бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболеете, почнете да се радвате. Аз препоръчвам на болния човек, щом се разболее, да му купят едно тъпанче, едно барабанче. И нека на туй барабанче да тупа. Каквато болест и да го хване, нека тупа барабана и след една седмица ще види какъв е резултатът. Ти след като биеш на болестта една седмица, тя ще си отиде и ще каже: „Туй място не е за мене.“ Защото тя обича тихото, спокойното място. Тя не обича шум. Като почнеш да биеш, тя излиза. Сега се препоръчва, като се разболее някой, да спуснат завеси, казват: „Не смущавайте болния. Той се приготовлява за другия свят.“ Аз гледам, някои са ме питали как да услужват на болния. Казвам: „Ти можеш ли да пееш хубаво.“ „Не съм се научил.“ „Научи се да пееш хубаво и като се научиш, ще влезеш да му попееш.“ Или ако си цигулар, вземи цигулката и иди да му посвириш. Ако си български гайдарджия, вземи гайдата и посвири. Като отидеш три–четири пъти да му посвириш, туй е. Сега ще кажа. Не смущавайте болните хора. Щом не искат, не ги смущавайте, но щом искат да оздравеят, пейте им. Онези, които искат да боледуват, не им пейте. Онези, които искат да оздравеят, пейте им. Кажи: „Аз имам един цяр.“ Изправи се тогава и почни да пееш.

Вече са почнали да лекуват болните с музика. Сега няма какво да ви привеждам примери в Англия. Някоя жена пее по радиото. Като я слушат по радиото, много болни се лекуват. В гласа ѝ има нещо, което лекува. Дойде някой обезсърчен, кажи му нещо насърчително. Кое е, което ще ни даде щастие на земята. Въздухът, който дишате, светлината, която приемате, храната, която приемате от природата, ще ни даде щастие. Кое е онова, което дава щастие? Онези възвишени мисли, които ние може да възприемем, онова чувство, което излиза от дълбочината на човешката душа, ще ни даде щастие.

Под думата душа аз разбирам онова, което си ти – човекът. Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре. И онзи, който не вярва, след като умре, ще види, че не умира. Той само се чуди, понеже е мислил, че ще умре. Като умре, ще види, освен че не е умрял, но е живял, станал радостен и весел. Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, по някой път те са крайно весели и щастливи. Тези, които плачат тук, на земята, те плачат от съвсем други съображения. Не че ги обичат толкова. Бащата харчил пари за сина си, казва: „Синко, толкова пари харчих за тебе, кой ще ми помага?“ Майката гледа за дъщеря си. С това разбиране не можем да бъдем щастливи. Не ви казвам, че трябва да желаем смъртта, но казвам, онези, които са заминали за другия свят, от другия свят помагат повече, отколкото, ако са на този свят. Та Христос, докато беше жив на земята, нямаше толкова власт, а като умря каза: „Идете и проповядвайте това учение по целия свят и аз ще бъда с вас до скончанието на века – казва още – даде ми се всяка власт на небето и земята.“ Един човек, след като умря, обърна 500 милиона хора към себе си. Но не ги обърнал още както трябва – донякъде само.

Тук имате един Христос, тук – друг. Кое обичате тук (картината с образа на Христа) на Христа? Тук имате един Христос – са го рисували 39 велики художници, а там един го е рисувал. Но кое обичате от двата? Когото харесвате, може да си съставите един идеал за него. Сега туй е един образ, сянка на онзи живия Христос, който работи в сърцата на хората, който ги е изменил, който е внесъл тези мисли. Не онези хора, които са се разделили, че да разделим неговото царство, но онзи, който ги подбужда към любов, към знание, към свобода, аз говоря за този Христос.

Сега няма какво да спорим. Аз не искам да споря върху този въпрос. За спор човек трябва да бъде много учен. Какво мислите, ако един човек, който не е светия, а пехливанин, и един светия могат ли да се борят? Не могат. Онзи светският човек ще гътне светията на земята. Но светията има друга една сила. Той няма такива мускули, но той, ако иска, със своята воля, ако насочи пръста си към пехливанина, този ще се сцепени. Няма да може да мръдне. Светията никога не се бори, той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката така. Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти. Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора, които са ударили плесница на светията, и сега само носят своето последствие. Тъй го тълкувам аз, пък вие го тълкувайте по друг начин.

Та ти се съмняваш в благостта на Бога; ти се съмняваш в знанието на Бога; ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че ти няма да останеш сляп. Ако ти се откажеш от истината, ще се развалят твоите дробове, ако ти се откажеш от храната, ще се развали твоят стомах. Ако ти се откажеш да мислиш, ще се развали твоят ум, твоят мозък. Това са закони, които съществуват в органическия свят. Така трябва да възпитаваме бъдещите поколения. Не в какво вярвате. Хубаво, което имаме, но всеки ден носи едно благо. Туй благо, което имаме днес, за бъдеще няма да ни послужи. Миналото е на старите, бъдещето е на младите, а настоящето е на учениците, които разбират истината в света. Ще ми разправят как живеел едно време дядо ми. Туй е на старите баби. Дотогава, докато човек се учи и придобива, той, колкото и да е млад, ще живее. Престанеш ли да събираш туй богатство в себе си, ти остаряваш. Старостта не е нищо друго освен един процес, при който нищо не те интересува. В дома си не намираш смисъл, в жена си, в дъщеря си не намираш смисъл, в приятеля си не намираш смисъл, навсякъде всичко ти се вижда безсмислено, никаква деятелност не те интересува и най-после започват да се атрофират всичките ти органи. И на онзи свят има работа. Някои казват, че отиват на онзи свят да си почиват. Не разбирате какво нещо е почивката. Почивката е радост. Че ти в онзи свят трябва да бъдеш готов да се радваш. Като отидеш, веднага трябва да се засмееш. Щом отидеш на онзи свят и почнеш да тъжиш, че си оставил жена, деца, ще се върнеш. Трябва всичко да забравиш.

Сега ще ви приведа един пример, има една приказка. Едно време, когато Господ турил архангел Михаил да взема душите на хората, казал на Господа: „Ти ми даваш една мъчна служба, всички ще ме намразят заради тази служба: да вземам душите им.“ „Те няма да знаят, че им вземаш душите.“ Този въпрос се е уредил. Един ден Господ го изпратил да вземе душата на една вдовица. Той намерил две деца, които прегръщали майка си и плачели. Той, като видял, смилил се и си казва: „На кого ще остави тези деца?“ Върнал се при Господа и казва: „Дожаля ми.“ „Хубаво си направил.“ Тогава го пратил Господ в дъното на океана да вземе едно камъче. Донесъл камъчето, разчупил го и вътре имало едно червейче живо. Господ казал: „За този червей кой се грижи? Затворено е. Ако ти беше вземал душата на тази жена, положението на децата не щеше да се влоши, но щеше десет пъти да се подобри. Сегашното положение е десет пъти по-лошо.“

Самата майка, след като умре, тя влиза да живее в своите деца. Вие мислите, че вашите умрели, които са заминали за другия свят, са заминали. Гледам, някой дошъл, плаче за баща си. А гледам, той и баща му заедно идат. Той плаче, а бащата се усмихва едновременно. Чудно нещо, раздвоение на погледа, плаче, плаче, а после се засмее. Бащата се смее, казва: „Той не разбира. Много ми е добре сега. И той, като дойде, ще работи, много добре съм сега.“ Аз не искам да се спра върху това. Но същественото, което искам да остане, е: не искам да вярвате и да кажете, че това е така. Аз искам вие да вярвате в нещо, което вие ще проверите не в човешкия закон само. Един ден като проверите нещата, това, което ви казвам, в което няма абсолютно никакво изключение, е – само любовта може да направи човек от тебе; само мъдростта може да направи човек от тебе; само истината може да направи човек от тебе. Само при нея ти може да бъдеш силен, може да бъдеш самостоятелен.

Когато ти имаш тези трите неща със себе си, навсякъде ще бъдеш добре дошъл. Туй е човекът. Ако ти, дето и да отидеш, на каквато и работа да отиваш, каквато и служба да вземаш, ако тебе те придружава любовта, ако те придружава мъдростта, ако те придружава истината, всички ще имат отворени обятия към тебе, понеже ти носиш едно Божие благословение. Ти ще бъдеш един проводник на великото, на божественото в света. Ако ти почнеш да мислиш какво нещо е любовта, нищо няма да разбереш. Любовта винаги ще остане нещо неразбрано, мъдростта ще остане нещо неразбрано и истината ще остане нещо неразбрано. Може да я разбере човек само когато живее в нея. Той ще я разбере, без да я обясни. Няма защо да се обяснява любовта. Замине любовта, ти оставаш най-слабият човек.

Та казват – като се яви Христос при учениците си, зарадваха се учениците му, понеже дошъл онзи, който носи любовта, който носи мъдростта, който носи истината. И казва, че останало благословението. Туй, което аз имам, го давам и на вас. Има един живот, дето и вие можете да бъдете тъй свободни, както и аз съм свободен. Сега от вашето гледище вие искате да станете богати, искате да станете учени. Това са резултати. Учението, младостта, богатството ще дойдат отпосле. Животът, който има да живеете, не е само засега. Ако остане само засега да живеете, не зная де е вашият живот. Ако турят една грамофонна плоча да ми говори разумно и после дойде до нейния край, разумна ли е тази плоча? Някои питат: „Животът има ли край?“ Животът край няма. Край имат само нещастията в света, а начало имат само радостите в света. Следователно, като казваме край – край на смъртта, край на страданието, край на сиромашията, край на невежеството, край на злополуките в света, а начало на всичко онова велико и хубаво в света, което носи щастие, сила, радост на човека. Това са само начало на човешките неща, които тепърва има да ги придобива за бъдеще. Та казвам, за бъдеще ще останат само старите хора да живеят, ще останат само богатите хора да живеят, само за тях ще бъде небето. Та мислите ли, че Бог ще се радва – на кое дете вие се радвате, на онова невежото дете ли, или на онова разумното дете, което ви разбира. На кого се радвате? На онзи, който ви люби, на онзи, който говори хубаво за вас, на онзи, който носи свободата за вас.

Та казвам сега, онези заложби, които са вложени, вие трябва да се спрете върху тях. Защото дали тук, на земята, или в другия свят, след като минете от този живот след 20–30 години, от вашето разбиране на живота, в живота има единство. Само че условията на земята са материални, трудни са условията. Тук е опитна станция, на земята. Когато на небето има известен проект, пращат хората тук, на земята, да направят своите опити. Когато завършат своите опити, вземат ги за другия свят. Там не се позволява никакъв опит, там не се позволяват никакви прегрешения. На земята се позволяват всякакви опити, всякакви прегрешения. Там като идете и направите най-малката погрешка – ще отидете в другия свят и като направите най-малкото прегрешение – ще ви изпратят оттам. Като направите доброто, тогава може да слезете на земята по свобода. Вашата свобода е да помагате на хората. Тогава ще бъдете свободни да си изберете родители, каквито искате. Тези баща и майка ще ви имат като писано яйце. Те ще ви обичат, и при това няма да се родите при бедни родители, но при богати, при учени и умни, и здрави. Целият дом, в който ще се родите, ще диша щастие, ще бъде дом на Бога. Ако сега очаквате да намерите Бога на другия свят, не зная каква е тази вяра. Сега Господ трябва да живее във вас.

Има хиляди начини, по които може да опитате тази велика истина. Не да се откажете от живота, тези мъчнотии, които имате, ще се разрешат сега. Болният как ще разреши мъчнотията. Знание е потребно. Онзи иска да му се продължи животът. Но за да се продължи животът, любов трябва. Животът само чрез любовта може да се продължи. Индусите казват, има една средна сила между любовта и живота, тя е праната. Праната като влезе, тя обновява живота. Всякога, когато хората са болни, просветените индуси даже не позволяват да се говорят тези работи. Хиляди години англичаните са между тях, но те мълчат като риби, нищо не говорят. Те не се подкупват с нищо.

Ще ви кажа само малко какво говори един индус. Той ще ви покаже само опашката на рибите да пипнете, но месце не се позволява. Един индус, като е болен, има начини: той ще си концентрира ума към праната и мислено ще почне да вдишва. Ще мисли, че през всичките клетки всмуква тази прана. Не се минава ден, два, три, четири и като направи опит, веднага му минава. Но индусите имат един начин, който от хиляди години е придобит. Той, като седне да мисли, не мисли за жена си, за децата си, за нищо. Той мисли само за праната. Ако накарате един българин да мисли, той ще мисли за говедата, той ще мисли за пчелите, за това-онова и няма да има никакви резултати. Ти ще оставиш настрана говедата, пчелите, жена си, децата си и като направиш опита си и сполучиш, тогава ще повикаш сина си, ще повикаш дъщеря си, жена си, приятелите си и ще им кажеш: „Хайде като мене.“

Ще кажете – вярно ли е това? Ще направиш опит. Ако концентрираш ума си, ти ще бъдеш здрав. По същия закон, като концентрираш ума си, ти може да отмахнеш едно нещастие, което иде отгоре ти. Нещастието върви по един път, както един снаряд. Ти може да се отстраниш от това течение три–четири пръста и снарядът ще си замине. Като видиш този снаряд, четири–пет пръста или половин метър ще се отстраниш. И нещастието върви по един свой определен път. Някой път ние чакаме нещастието като влюбени на пътя. Не го чакай, стой малко настрана, нека си мине нещастието. Не го поздравявай, не го питай откъде иде и къде отива. Откъдето иде, нататъка ще си замине. Човешката мисъл върши големи пакости. Аз съм виждал хора, седят и казват: „Мисля, че скоро ще се разболея.“ Не се минава три–четири седмици, и разболява се. Как така стана? Ще стане, разбира се. Аз съм присъствал при някой болен на умиране, казва: „Ще оздравея, не умирам, по никой начин не отивам на онзи свят.“ След три седмици го виждам този човек оздравял.

Един инвалид в една търновска болница. Идва лекарят и констатира, че единият му крак е заразен. Казва: „Ще трябва да се направи операция, трябва да ти се отреже кракът. Ако не се отреже кракът, може да си заминеш.“ „Не може, мене Господ ме е създал с два крака, защо ще ми го режете?“ „Да живееш.“ „Аз не искам да живея с един крак. Ако ме оставите с един крак, аз не искам да живея. Господ ме е създал с два крака, с два крака искам да живея. Пък, ако е волята му, ще му дам всичкото. Отпишете ме от болницата, нека умра.“ След три–четири месеца отива в болницата и казва: „Аз оздравях, докторе. Познаваш ли ме?“ „Как?“

Тогава ще приведа друг пример. Мисля, един германец лекар правил един опит върху ръката си. Съвестен човек, той правил опити върху своето тяло. Намерил едно лекарство и направил една инжекция, втора. Десет дни след първата инжекция зараждат се раковите клетки. Лекува я със своето лекарство. Втората рана я излекува за 20 дни. Като разглежда третата рана, намира, че раковите клетки измрели преждевременно. Той намира, че серумът в организма мори раковите клетки. Той намира, че в кръвта има известен серум, който лекува раковите клетки. Значи тялото произвежда туй лекарство. Стига човек да вярва в туй лекарство, което е в тебе. Щом ти нямаш доверие в това лекарство, което Бог е вложил, непременно ще заболееш от рак. Та казвам сега, ние като този лекар търсим своята помощ отвънка. Първата рана я лекуваме, втората я лекуваме, като дойдем до третата, виждаме, че тя сама по себе си оздравява.

Та казвам, най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. Няма по-силно средство от радостта. В него има една експанзивност. Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство. Предизвикай в себе си една възвишена и благородна постъпка. Което си направил, да произведе в душата ти радост. Някой казва: „Мене ме нападнал един дявол.“ Невежеството, незнанието в света е големият дявол, който заблуждава хората. Онзи закон, по който е създаден нашият организъм, постоянно става обмяна. Никога не трябва да вземаш по-голямо количество храна, отколкото е потребно за организма. Който иска да бъде здрав, никога не трябва да преяжда. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш 120, 150 или 200 години, никога не трябва да преяждаш. Никога не трябва да ядеш след залязването на слънцето. Ядеш ли веднъж, след като е залязло, ти за десет години ще съкратиш живота си. След като изгрее слънцето, яж и след като залезе, не яж и да има любов в душата ти. Каквато и да е храна не яж, избирай хубава храна. Ако не е хубава храната, откажи се от нея. Гладът е за предпочитане пред лошата храна. Добрата храна внася всичката благодарност. Благодари на Бога за добрата храна. Ние, като ядем лоша храна, ще вдигаме шум, ще роптаем, ще обвиняваме строя. Но ние, разумните хора, може да подобрим нашия живот, понеже съществува един закон на обща хармония, от който се черпи здравето. Има нещо в природата, което носи живот в себе си.

Та казвам, мощното в света е тази радост във всяко отношение и за християни, и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. Тази радост никога не може да я придобие, ако човек в душата си няма любов. Тази радост не може да я придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. Той трябва да бъде свободен. Той трябва да я освободи от всякакви външни заблуждения, той трябва да търси самата истина, която може да му даде една свобода, замах на неговите постъпки.

Та казва Христос – туй се отнася в друг смисъл: „Идете в света сега и живейте, тъй както аз съм казал, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Двадесет и седма неделна беседа
2 април 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Радостта

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, хора, сега, свят, всички, земя, бъде, искам, истина, живот, себе, мисли, сила, казва, любов ,

 Неделни беседи , София, 2 Април 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще ви прочета последната глава от Евангелието на Лука, от 36-ти стих.

Ще взема само думата радост. Тя се среща в 41 стих, или изречението има смисъл само с една дума, която съставя ядката на мисълта. Едно само е важно дотолкова, доколкото то може да се развие свободно, да стане дърво.

Искам да ви говоря върху един предмет, който интересува всички ви. Онези, които не се интересуват, да си запушат ушите. И без друго техните уши са запушени. Сега ще ви кажа какво интересува човека. Има три неща, които интересуват всички същества, без разлика какви са те, от най-дребните до най-големите. Всяко същество се интересува от живота, всяко същество се интересува от знанието, всяко същество се интересува от свободата. Зад живота стои една велика сила. Това е на човешки език. Зад знанието стои друга велика сила, която всякога може да бъде във ваша полза, безразлично какво положение заемате, сила, на която може да разчитате. Зад свободата cтoи тpeтa велика сила, на която също винаги може да разчитате. Чудното е, че много пъти хората търсят тази сила на земята. Този, който търси тази свобода тук на земята прилича на онзи българин от Свищов, чийто сън ще ви разкажа. Дълго време той се молил, сиромах бил, дребен чиновник, не му вървяло, молил се дано отнякъде - или от лотариен билет, или някой негов приятел да му даде пари да си уреди работите. Една вечер сънувал, че някой му донесъл една голяма торба пари и той я взел. По едно време около него започнала да се върти една краба. Той си казал: Откъде дойде тази краба да ме смущава сега. Той мислил, че ще го мушне, вдигнал крака си да я ритне, за да може да излезе с парите. И тъй я ритнал, че тя се обърнала с краката си нагоре. Той се събудил и видял, че ритнал масата и тя се обърнала с краката нагоре, а той държал чаршафа в ръцете си. Така и ние търсим свободата. Търсим свобода и най-после дойде смъртта и ти виждаш, че държиш чаршафа. Това не е свобода. Така може да мислят само онези хора, които не разбират живота. Онези, които разбират са разумните християни, те не са като сегашните, които не знаят кой е в правата вяра. Религия, в която няма любов, не е религия. Религия, в която няма мъдрост и знание, не е религия. Религия, в която няма истина и свобода, не е религия. Сега, аз бих употребил една дума, но нея ще я оставя за себе си, защото само аз я разбирам.

Следователно, когато ние говорим, че в света съществува едно същество, ние подразбираме Онова същество, Което всякога дава и никога не взима. Вие не можете да го отречете. Това същество, върху Което почива светът, е Което всякога дава и нищо не взема. То всякога дава на хората не страдания, а живот, знания и свобода. За това същество имаме едно старо име, наричаме го Бог. Евреите са писали името с четири букви и никога не са произнасяли изцяло името Бог, а са го сринали по букви. Първата буква от тях е означавала това Същество, Което всичко създава. Втората буква е Съществото, Което всичко поддържа и уравновесява. Тази буква се повтаря. Тpeтaтa буква е закон на равновесието, това, което изглажда всички съществуващи противоречия. В света съществуват големи противоречия, които са причина да не може да се подобри животът. Още не се е родил човек, който да даде план за подобрението на света. Всички народи мислят, закони прокарват, институти организират, дано да направят нещо, но още не са създали метод, чрез който светът да се подобри. Обаче, за някои светът в този вид е добър и няма нужда от подобряване. Както болният мисли, че всичко е зло, а за здравия всичко е добро. Това е вътрешно схващане. Или, на научен език казано: здравият обективно схваща, че е здрав, болният субективно схваща, че е болен. Следователно, болният човек винаги е съсредоточен в себе си, а здравият е винаги експанзивен, той мисли за света. Хората в света изпадат в две състояния: едното е субективно вътрешно, а другото - обективно. Някой път хората са песимистично разположени. Даже християните, вярващите изпадат в песимистично разположение. Моралът е определен. В света има един постоянен прогрес, успехът и упадъкът са временни.

Сега някои мислят, че светът ще се свърши. Не. Светът ще се преобрази, но няма никога да се свърши. Човек не е бил във времето когато светът се е създал. Защо се е създал светът, никой не знае. Никой не знае какъв е смисълът на света. Светът съществува, но защо - хората само може да предполагат. Но в това предположение трябва да има истина. Ти си в зависимост от външните условия на живота, ти не си в истината докато си в зависимост от знанието на хората, не си в областта на мъдростта, докато си в зависимост от живота на другите, животът не е в тебе. Ти си подложен на едно от най-големите изпитания. Има различие между светските и религиозните хора. Те се различават по своите разбирания. Религиозните хора вярват, че след като умрат, пак ще живеят, а светските хора вярват, че след като умрат, няма да живеят. Това е само тяхно мнение, което нито светските, нито религиозните хора са доказали научно. Те вярват в това, но нито едните, нито другите имат доказателства.

Аз не искам да се спирам на въпроса за истината. Истината няма нужда от моята защита. Слънцето няма нужда от моите аргументи, дали съществува или не; то не се нуждае от моите теории, от какво е направено, горещо ли е или не е горещо, каква е топлината му. То не се занимава с моите теории. От мое гледище мога да кажа, че понеже аз говоря за слънцето, затова свети, понеже аз говоря за неговия състав, затова светът се е подобрил. Ни най-малко. Ние мислим, че като вярваме, помагаме на Бога. Не, ние със своята вяра нищо не придаваме на Бога. Казвам: ама аз вярвам в Бога. Какво като вярваш? - Ама аз не вярвам. Какво от това, че не вярваш? То е както когато кажеш: аз ям. Много добре. - Искам да гладувам, не искам да ям. Много добре, ще гладуваш. Ако вярваш, няма да гладуваш, ако не вярваш, ще гладуваш. - Искам да ям. - Няма да бъдеш гладен. Аз представям въпроса от религиозно гледище. Някой казва: И без ядене може. - Без ядене не може. Ти ще вярваш, защото вярата е един вътрешен закон на Битието. Всички вярват и най-големите безверници в света все имат едно верую. Понякога са представяли някои учени хора за безверници. Съвсем не са безверници. Безверник може да бъде само този човек, който няма глава. Ако може да живее без глава, тогава ще бъде безверник. Но щом има глава, има верую. Дали той Вярва в един будистки Бог, или в християнски Бог, или в мохамедански Бог, това е без значение. Нима хората не съществуваха преди християнската вяра? Ако нашата вяра е най-права, тогава трябва нашите времена да са най-щастливите. И действително, нашите времена са най-щастливи, но понеже имаме големи борчове, останали от миналото, ние трябва да се справим с тях и сега се затрудняваме. Какви ли не каши има в човешкия живот. Вземете случая с криминалистиката: някой направи престъпление, задържат го. Няма какво. Всичко е написано на неговата глава, върху неговия мозък и неговото тяло. Престъплението, което е извършил, е написано там. Ако го защитавате, той ще ви обясни как е извършил престъплението. И доброто и злото е вътре в човека. Този човек, който е извършил престъпление, разбира, че не е постъпил добре. Защо? Защото не е постигнал целта, която е гонил. Защото всяко престъпление в основата си има една добра мисъл. Но когато тя не е постигната, онази цел, която е вложена от самата природа, ние казваме: тази идея не е съобразена с живота. Защото всички хора имат едно верую. Те са родени с едно верую - трябва да се даде храна. За да развият своите заложби на децата трябва да се даде подходяща храна, да не станат хилави. Когато детето израсте хилаво, тогава у него може да се зародят противоположни мисли, отрицателен характер, най-лошите черти, които човек може да има. Даже в любовта на човека може да се родят противоположни качества. Човешката любов може да се обърне на омраза; милосърдието - на жестокост. Досега съвременните психолози не са обяснили защо става така. Всякога, когато имаш едно любовно чувство, то може да се превърне на омраза. Едно време българите считаха, че турците са големи неприятели, казваха: турчин е това, не е християнин. Но онова, което мъчи хората, не е вярата им. Това са техните разбирания. Когато интересите на хората не съвпадат, те стават неприятели един на друг. Даже в един дом братя и сестри, които си уреждат материалните работи, могат да се скарат. Ако една любов е на такова ниско ниво, че не може да се справи с материалните работи, ако 10,20 или 30 хиляди лева не могат да се разделят братски - един взел повече, друг - по-малко, ако това стане повод да се пожертва най-хубавото от живота, питам тогава, какво е това знание, каква е тази любов?

Ще ви приведа следния пример. Това се е случило тук в България. Умрял бащата и оставил своето имане на двамата си сина. По-големият брат бил по- силен и казал: Ако е тук брат ми, ще го убия. Той взел по-хубавите ниви. Научил се за това малкият брат и казал: Аз ще му оставя всички ниви. Но когато той казал тази мисъл, в по-големия брат се зародила мисълта: Какво ще добия ако го убия. Не, аз ще го поставя на своето място. Отишъл по-малкият брат при по-големия и казал: Няма защо братко да ме убиваш, да стават престъпления. Ако ти не ме убиеш, ще използваш имането, което баща ни остави. Аз ще се радвам. Но след като ме убиеш и седиш дълги години в затвора, нито ти, нито децата ти ще прокопсат. Без да ме убиваш, аз съм намислил да ти оставя всичко. Двамата братя се споразумели да обработват заедно имането на баща си. Защо се карат хората? Вземете две партии. Такива има навсякъде в Англия, Америка, България. Хубаво е да има партии, това са синовете и дъщерите. Българите са плодовити, България има около 40 синове и дъщери наредени. И в Америка има достатъчно. В Америка на власт бяха въздържателите близо 13 години, за дa внесат peд и порядък, да не се пие вино и ракия. Но разбраха, че пак трябва да влезе мокрия режим. Защо и за какво? Казват, от чисто икономическо гледище. Засега хората още не са готови за трезвеността. Това са посторонни работи. Пиенето е един от най-лесните въпроси за разрешение. Ако няма вино, пий вода, нищо повече. И природата е предвидила това. Оплаква се някой, че няма вино. Вода да пие. Водата във всяко отношение е по-здравословна. Който пие вода, всякога ще бъде здрав.

Казвам: благото, което сега съществува, се дължи на един закон в природата, който изменя токовете и внася в него отрова. Даже, водата преди да излезе, трябва да мине през известни пластове. В природата има един закон, който регулира теченията на водите. Те трябва да минат през известни пластове, да се филтрират. Хубави са онези води, които съдържат електричество и магнетизъм. Вода, която не съдържа достатъчно електричество и магнетизъм, тя е вредна. Хората, които пият такава вода, може да заболеят.

Казвам: защо ти са тези мисли и чувства, които не носят живата сила? Едно чувство, което не носи любов в себе си, какво чувство е? Ако една мисъл не носи истината в себе си, каква мисъл е? Ако една сила не носи справедливост в себе си, каква сила е? Основата на всяка сила е справедливостта. Човек не може да бъде силен, ако не е справедлив. Това е закон. Силен човек, силен народ е само онзи, на когото мисълта, постъпките и чувствата са уравновесени. Този човек има здрав стомах, този човек има здрав мозък. Всеки човек, на когото мислите, чувствата и постъпките не са уравновесени, същевременно и неговите мозък, дробове и стомах не са здрави. Тези работи влизат в сегашния семеен живот, който е станал крайно нещастен за всички хора. Оттам започва. Трябва да се постави една основа. Семейството започва от самия човек, от самата душа на човека. Например, ние не Вярваме, че човек има душа, че човек има дух.

Оставете вашите вярвания. Приемете, че човек има душа, а не както сте мислили досега. След като умреш, от тебе остава душата, от тебе остава духът. Това си ти. човекът. След като умреш и твоят ум остава с тебе. Следователно, ти оставаш господар да си направиш каквото искаш тяло, когато идваш отново на земята, да си избереш такива хора, каквито искаш. Като слезеш от Божествения свят, трябва да избираш хората, между които искаш да живееш.

Та казвам сега: като си слязъл на земята, ти си направил един нов избор. Ако аз съм един хубав извор, който извира от планината и поя всички - и мечки, и вълци, и хора, кой ще ми бъде неприятел? Всички ще ме гледат с благоговение. На всички ще давам и от никого няма да вземам. Ако всички ние сме такива извори, кой ще ни бъде враг в света? - Никой.

Единственото реално нещо, което определя човека като човек, то е радостта. Само истината, животът, знанието, любовта произвеждат радост. Там където има любов, където има мъдрост, където има истина, там е радостта. Радостта е резултат на великото. Оттам се съди какъв е човекът. Ако ти си постоянно тъжен, струва ли си да намериш някого, когото да обичаш? Тогава радостта ти ще бъде като извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. Без радост не можеш да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. Като дойде радостта. Всички в дома ще бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболее, нека се радва. Аз препоръчвам на болния човек, да му купят едно барабанче, което да бие. Каквато болест и да го хване, нека бие барабана и след една седмица ще види резултата. След като биеш на болестта една седмица, тя ще си отиде, защото това място не е за нея. Тя обича тихото, спокойно място, не обича шума. Сега, като се разболее някой, пуснат завесите да не се смущава болният. Той се приготвя за другия свят. Някои са ме питали, как да услужват на болния. Казвам: Можеш ли да пееш хубаво? - Не съм се учил. - Научи се да пееш хубаво и тогава ще влезеш при болния да му попееш. Или, ако си цигулар, вземи цигулката и иди да му посвириш. Ако си български гайдарджия, вземи гайдата и му посвири. Като отидеш три-четири пъти да му посвириш, стига му. А сега ще кажат: не смущавайте болните хора. Щом не искат, не ги смущавайте. Но щом искат да оздравеят, пейте им. Онези, които искат да боледуват, не им пейте. Онези, които искат да оздравеят, на тях пейте. Вече са почнали да лекуват болните с музика. Има такива случай в Англия. Една певица пее по радиото. Като я слушат, много болни се лекуват. В гласа й има нещо, което лекува. Дойде някой обезсърчен, кажи му нещо насърчително. Какво ни е нужно, за да сме щастливи на земята? - Въздухът, който дишате, светлината и храната, които приемате от природата дават щастие. Възвишените мисли, които можем да възприемаме, онова чувство, което излиза от дълбочината на човешката душа, ще ни направят щастливи. Под думата душа аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата? То е човекът в своята същина, която не умира. И онзи, който не вярва, след като умре, ще разбере, че не е умрял и ще се чуди, какво става с него. Като умре, ще види, че не само не е умрял, но е оживял, станал е радостен и весел. Всички сегашни хора, които умират, за които вие плачете, по някой път са крайно весели и щастливи. Тези, които плачат тук на земята, плачат от съвсем други съображения. Не че ги обичат толкова. Бащата харчил пари за сина си, казва: Синко, толкова пари харчих за тебе, а ти умря, кой ще ми помага? Майката плаче за дъщеря си. С това разбиране ние не можем да бъдем щастливи. Не казвам, че трябва да желаем смъртта, но знайте, че онези, които са заминали за другия свят, оттам помагат повече, отколкото ако са на този свят. Христос докато беше жив на земята нямаше толкова власт, а като умря каза: Идете и проповядвайте това учение по целия свят и аз ще бъда с вас до скончание на века.” Казва още: “Даде ми се всяка власт на небето и на земята.” Един човек след като умря, обърна 500 милиона души към себе си, макар че не ги е обърнал още както трябва. Тук имате един Христос, тук друг.. Кое обичате тук?* Христос са го рисували 39 велики художници, но този, който виждате тук, един го е нарисувал. Който образ харесвате, той може да остане за вас. Това е само образът, сянката на онзи живия Христос, Който работи в сърцата на хората, Който ги е изменил, Който е внесъл светли мисли в умовете им, Който ги подбужда към любов, към знание, към свобода. За този Христос говоря.

Сега няма какво да спорим. Аз не искам да споря по този въпрос. За да спори човек, трябва да бъде много учен. Как мислите, може ли един пехливанин и един светия да се борят? - Не могат. Светският човек ще събори светията на земята. Но светията има друга сила. Той няма такива мускули, но ако иска, със силата на своята воля, ще насочи пръста си към пехливанина, той ще се вцепени, няма да може да мръдне. Светията никога не се бори. Той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката там. Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти. Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора. които са ударили плесница на светията и сега само носят своето последствие. Така го тълкувам аз, а Вие го тълкувайте по друг начин.

Ти се съмняваш в благостта на Бога, ти се съмняваш в знанието на Бога, ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че няма да ослепееш ако се откажеш от истината? - Ще заболеят и твоите дробове ако се откажеш от Христа, ще се развали твоят стомах. Ако се откажеш да мислиш, ще се развали твоят ум, твоят мозък. Това са закони, които съществуват В органическия свят. Така трябва да възпитаваме бъдещите поколения. Всеки ден носи едно благо. Това благо, което имаме днес, за В бъдеще няма да ни послужи. Миналото е на старите, бъдещето е на младите, а настоящето е на учениците, които разбират истината. Ще ми разправят как живял едно Време дядо ми. Това е за старите баби. Дотогава, докато човек се учи и придобива, живее. Престанеш ли да събираш това богатство в себе си, ти остаряваш. Старостта не е нищо друго, освен един процес, при който нищо не те интересува. В дома си не намираш смисъл, в жена си, в дъщеря си не намираш смисъл, в приятеля си не намираш смисъл, навсякъде всичко ти се вижда безсмислено, никаква деятелност не те интересува и най-после всички тия органи започват да се атрофират. И на онзи свят има работа. Някои казват, че отиват на онзи свят да си починат. Не разбират какво нещо е почивката. Почивката е радост. В онзи свят ти трябва да бъдеш готов да се радваш. Като отидеш веднага трябва да се засмееш. Щом отидеш на онзи свят и почнеш да тъжиш, че си останал без жена, деца, ще се върнеш. Трябва всичко да забравиш.

Сега ще ви приведа един пример. Едно време Господ поставил архангел Михаил да взема душите на хората, но той казал: Ти ми даваш една мъчна служба, всички ще ме намразят, че им вземам душите. - Те няма да знаят, че ти вземаш душите. Този въпрос е уреден. Един ден Господ го изпратил да вземе душата на една вдовица. Като отишъл, той видял две деца, които прегръщали майка си и плачели. Архангелът се смилил над тях и не взел душата на майка им. Върнал се при Господа и му разказал какво е направил. - Хубаво си направил, казал Бог и го пратил от дъното на океана да вземе едно камъче. Донесъл камъчето, разчупил го, а вътре имало едно живо червейче. Господ казал: Кой се грижи за това червейче? Затворено е. Ако беше взел душата на тази жена, положението на децата нямаше да се влоши, но щеше десет пъти да се подобри. Сегашното положение е десет пъти по-лошо. Самата майка, след като умре, влиза да живее в своите деца.

Вие мислите, че вашите близки, които са заминали за другия свят, са изчезнали. Гледам, някой дошъл, плаче за баща си. А аз виждам, че баща му е заедно с него. Той плаче, а в същото време бащата се усмихва. Чудно нещо, плаче, плаче, а после се засмее. Бащата се смее, че синът му нищо не разбира и казва: “Много ми е добре сега. И той като дойде ще работи, много добре ще бъде и на него.” Аз не искам да се спирам повече върху това. Но същественото искам да остане. Не искам да вярвате, че това е така. Аз искам, когато вярвате в нещо, да сте го проверили. Един ден като проверите нещата, ще разберете, че в това няма абсолютно никакво изключение.

Казвам: само любовта може да направи човек от тебе, само мъдростта може да направи човек от тебе, само истината може да направи човек от тебе. Само при тях ти можеш да бъдеш силен, самостоятелен. Когато имаш тези три неща със себе си, навсякъде ще бъдеш добре дошъл. Това е човекът. Ако теб, където и да отидеш, каквато и работа да вършиш, каквато и служба да заемаш, те придружават любовта, мъдростта и истината, всички ще те посрещнат с отворени обятия, понеже ти носиш Божественото благословение. Ти ще бъдеш проводник на великото, на Божественото в света. Ако ти почнеш да мислиш какво нещо е любовта, нищо няма да разбереш. Любовта винаги ще остане нещо неразбрано, мъдростта и истината също ще останат нещо неразбрано. Човек може да разбере любовта, само когато живее в нея. Той ще я разбере, без да я обяснява. Няма защо да се обяснява любовта. Ти ще я разбереш, като живееш в нея. Тогава невежеството ще изчезне. Подминеш ли любовта, ти оставаш най-слабия човек. Казано е: Като се яви Христос при учениците си, те се зарадваха, понеже ги посети Онзи, Който носи любовта, Който носи мъдростта, Който носи истината, а това за тях е благословението.

Това, което аз имам, давам го и на вас. Има един живот, където и вие можете да бъдете свободни, както аз съм свободен. Сега, от ваше гледище, вие искате да станете богати, учени. Това са резултати. Учението, младостта, богатството ще дойдат после. Животът, който има да живеете, не е само засега. Ако остане само сега да живеете, не зная къде е вашият живот. Ако поставите една грамофонна плоча да ми говори, след като се извърти и дойде краят, разумна ли е тази плоча? Някои питат: Има ли край животът? Животът няма край. Край имат само нещастията в света, а начало имат само радостите. Следователно, като казваме край, разбираме край на смъртта, край на страданието, край на сиромашията, край на невежеството, край на злополуките в света, а начало - на всичко онова велико и хубаво в света, което носи щастие, сила, радост на човека. Това е само начало на човешките успехи, които тепърва ще придобиваше в бъдеще. Казвам: В бъдеще ще останат да живеят само старите хора, ще останат да живеят само богатите хора, за тях ще бъде небето.

Бог на тях ще се радва. Вие на кое дете се радвате - на онова невежото, или на разумното дете, което ви разбира? На кого се радвате - на онзи, който ви обича, на онзи, който говори за вас хубаво, на онзи, който ви носи свобода?

Казвам: Вие трябва да работите върху онези заложби, които са вложени във вас. Защото, дали тук на земята, или след като минете в другия свят, ще отговаряте за тях. Има единство в живота, само че условията на земята са трудни. Земята е опитна станция. Когато на небето има известен проект, пращат хората тук на земята да го проверят. Когато завършат своите опити, вземат ги за другия свят. Там не се позволява никакъв опит, там не се позволяват никакви прегрешения. Като идете там и направите най-малката грешка, ще ви отпратят оттам. Като направите нещо добро, тогава може да слезете на земята по свобода. Вие ще бъдете свободни да помагате на хората. Тогава ще бъдете свободни да си изберете каквито искате родители. Тези баща и майка ще ви имат като писано яйце. Те ще ви обичат и при това няма да се родите при бедни родители, но при богати, при учени, умни, здрави. Целият дом, в който ще се родите, ще диша щастие, ще бъде дом на Бога. Ако очаквате да намерите Бога в другия свят, не зная каква е вашата вяра. Господ трябва да живее във вас.

Има хиляди начини, по които може да опитате тази велика истина. Не се отказвайте от живота и мъчнотиите, които имате, ще се разрешат. Болният как ще разреши мъчнотията? - Знание е потребно. Някой иска да му се продължи живота. Но за да се продължи животът, любов трябва. Животът само чрез любовта може да се продължи. Индусите казват, че има една сила между любовта и живота, тя е праната. Като влезе праната, тя обновява мисълта. Всякога когато хората са болни, просветените индуси си служат с тази сила, но не позволяват да се говори за тези работи. Стотици години англичаните са между тях, но те мълчат като риби, нищо не говорят. Те не се подкупват с нищо.

Ще ви кажа само малко от това, което говори един индус. Той ще ви покаже само опашката на рибата да пипнете, но месце не се позволява. Един индус като е болен, ще концентрира ума си върху праната и мислено ще почне да вдишва. Ще мисли, че през всички клетки всмуква прана. Не се минава ден, два, три, четири, след като направи опита и веднага му минава. Но индусите имат един начин, който от хиляди години е придобит. Когато индусът се концентрира, той не мисли за жена си, за децата си, за нищо странично - мисли само за праната. Ако кажете на българина да мисли, той ще мисли за говедата, той ще мисли за пчелите, за това, за онова и няма да има никакви резултати. Ти ще оставиш настрана говедата, пчелите, жена си, децата си, и като направиш опита си и сполучиш, тогава ще извикаш сина си, ще повикаш дъщеря си, жена си, приятелите си и ще им обясниш опита. Съмнявате се - вярно ли е това? - Ще направите опит. С концентриране на мисълта си можеш да се лекуваш. По същия начин като концентрираш ума си, ти можеш да отклониш едно нещастие, което иде към тебе. Нещастието се движи като снаряд. Ти можеш да се отстраниш само с три-четири пръста от пътя му и снарядът ще си замине без да те докосне. Някой път ние очакваме нещастието на пътя като влюбени. Не го чакай, стой малко настрана, нека си мине по своя път. Не го поздравявай, не го питай къде отива. Откъдето иде, нататък ще си замине.

Човек с мисълта си може да върши големи пакости. Аз съм чувал хора да казват: Мисля, че скоро ще се разболея. Не се минават три-четири седмици и се разболяват. Как така стана? Ще стане, разбира се. Аз съм присъствал при болен на умиране. Но той казва: Ще оздравея, няма да умра, по никой начин не отивам на онзи свят. След три седмици виждам този човек оздравял. Един лекар в търновската болница констатира, че кракът на един болен е заразен и трябва да се ампутира. Ако не се отреже крака, може да си замине. Той не иска, казва: Не може, мене Господ ме е създал с два крака, защо ще ми го режете? - За да живееш. - Аз не искам да живея с един крак. Ако ме оставите с един крак, аз не искам да живея. Господ ме е създал с два крака, с два крака искам да живея. Пък ако е волята Му, ще Му дам всичко. Отпишете ме от болницата, нека умра. След три-четири месеца отива в болницата и казва: аз оздравях, докторе. Познаваш ли ме? Ще приведа друг пример. Мисля, че е бил германски лекар. Той изнамерил едно лекарство, но го опитал върху своето тяло. Направил си две инжекции. Десет дни след първата инжекция се зараждат ракови клетки. Лекува се със своето лекарство. Втората рана я излекувал за двадесет дни. като преглеждал третата рана, намерил, че раковите клетки измрели предварително. Той открил, че в кръвта има известен серум, който лекува раковите клетки. Значи, тялото произвежда това лекарство. Стига човек да вярва, че лекарството е в него. Щом ти нямаш доверие в това лекарство, което Бог е вложил, непременно ще заболееш от рак. И ние, като този лекар, търсим помощ отвън. Първата рана я лекуваме, втората я лекуваме, като дойдем до третата, виждаме, че тя сама по себе си оздравява.

Казвам: Най-сигурното лекарство в света е радостта. Няма по-силно лекарство от радостта. В него има една експанзивност. Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство, една възвишена благородна постъпка. Което си направил, да произведе в душата ти радост. Някой казва: Мене ме е нападнал един дявол. Невежеството, незнанието в света е големият дявол, който заблуждава хората.

Според закона, по който е създаден нашият организъм, в него постоянно става обмяна. Никога не трябва да вземаш по-голямо количество храна, отколкото е потребно на организма. Който иска за бъде здрав, никога не трябва да преяжда. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш 120,150,200 години, никога не трябва да преяждаш. Никога не трябва да ядеш след залязване на слънцето. Ядеш ли веднъж след като е залязло, ти за десет години ще съкратиш живота си. След като изгрее слънцето яж, а след като залезе слънцето не яж, и да има любов в душата ти. Каквато и да е храна не яж, избирай хубава храна. Ако не е хубава храната, откажи се от нея. Гладът е за предпочитане пред лошата храна. Добрата храна внася благодарност. Благодари на Бога за добрата храна. Като ядем лоша храна, ние все едно че вдигаме шум, роптаем, обвиняваме строя. Но разумните хора могат да подобрят живота си, понеже познават един закон на обща хармония, от който се черпи здравето. Има нещо в природата, което носи живот в себе си.

Казвам: Мощното в света е тази радост, еднаква за християнина и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. Тази радост никога не може да се придобие, ако човек в душата си няма любов. Тази радост не може да се придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. Човек трябва да бъде свободен. Той трябва да е свободен от всякакви външни заблуждения, трябва да търси самата истина, която може да му даде свобода, замах на неговите постъпки.

Христос казва: “Идете в света сега и живейте тъй както аз съм живял и аз ще бъда с вас до окончанието на века.”

Беседа, държана от Учителя на 2 април 1933 г., 10 ч.с., София - Изгрев

------------------------------
* Учителят показва картина на стената с образа на Христос, /бел. стеногр./

НАГОРЕ




placeholder