НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Затвор и освобождение

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Затвор и освобождаване

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, всички, хора, затвора, мозък, съм, сега, мисли, път, казваш, живот, мислиш, килограм, казва ,

Младежки окултен клас , София, 10 Март 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Тема за следния път: „Причини за неуспехите“.

Какво се разбира под „успех“ и „неуспех“? Ако се нахраниш, успех ли е това? Външно, това е успех. Изобщо, всяко хранене успех ли е? Някога храната не подхожда за даден организъм, не се отразява благоприятно върху него. Когато се нахраниш, казваш: „Успях да се нахраня“. Това подразбира, че си могъл да се вредиш. Отиваш в гостилницата да ядеш. Думата „успех“ означава и развитие на вътрешни качества. Какво е нужно, за да успява човек? Всеки иска да има успех. Например, като се вредиш навреме да издържиш изпита си, ти считаш, че си успял в нещо. Друг успява да се запише в университета, но с това не се свършва работата. Щом се запишеш, ти си вече студент, но учене се иска от тебе. Много от вас сте свършили университет, но не знаете защо съществуват твърдата, течната и въздухообразната материи. Какви са свойствата им, вие знаете, но какво е предназначението им, не знаете. Водата може да кара воденици, машини, мотори. И вятърът кара воденици. Забелязано е обаче, че като минава през гъста, твърда материя, човек се намира под едно влияние; като минава през течна материя, той се намира под друго влияние; и през въздухообразна материя е под трето влияние. От значение е за какво мисли човек: дали за твърдата, течната или въздухообразната материя. Ако искаш да си построиш къща, да си купиш ниви, лозя, ти си под влияние на твърдата материя. Ако мислиш за морета, за океани, за плавания, ти си под влияние на течната материя. Ако си астроном и мислиш за небето и небесните светила, ти си под влияние на въздухообразната материя. Следователно, който мисли за земята, е земен тип; който мисли за водата, е воден тип; който мисли за въздуха, е въздушен тип. Това, за което мислиш най-много, то оказва влияние върху тебе. От това гледище човек още живее в подземие; той не е излязъл на повърхността на земята. Той е затворен в мозъка си, в гъста материя. Външно изглежда, че човек се е освободил от гъстата материя, че не се влияе от твърдата материя, от своя мозък. Засега мозъкът се храни с твърда материя. След време той ще се храни с по-рядка материя – с въздух. Днес човек се занимава с идеята за освобождаване. Засега той е още затворен в една черупка, както мозъкът. Затворен си в един малък череп и оттам мислиш как да завладееш света. Какво ли не си фантазираш! Някой те бутне по главата, и ти казваш: „Знаеш ли кой съм аз?“ – Кой си? Ти си човек, затворен в един малък череп, който едва събира от един до два килограма мозък. Средно мозъкът тежи от 1200 до 1800 грама най-много. Последното число се отнася до гениални хора. Като измерят мозъка на един гениален човек, всички се учудват на тежестта му. Обаче гениалният умира, и мозъкът му изчезва. Значи и той, като обикновените хора, не се нуждае от много. Човек може да прекара живота си с един и половина килограм мозък. Който не разсъждава правилно, като чуе това, ще се обезсърчи. Колко трябва да бъде голяма главата на човека? Практично ли е да бъде главата на човека голяма? На едно тяло, тежко 60–70 килограма, му трябва 2–3 килограма тежка глава. Ако пък главата е тежка 50 килограма, колко трябва да бъде тежко тялото? – Около 1000 килограма. Мозъкът на слона, по отношение големината на тялото му, е малък, той има тегло около 9 килограма заедно с гръбначния мозък.

Аз искам да ви наведа на мисъл, за която малко се говори в научния свят, а именно: Успехът в живота не зависи от големината на мозъка, нито от големината на тялото. Това са само условия. Ето, слонът, който има грамадно тяло и мозък, тежък 9 килограма, се управлява от човека, който има малко тяло, в сравнение със слона, и мозък, тежък един килограм и половина. Не отричам значението на мозъка, но имам предвид неговото качество. Ако се безпокоиш за нищо и никакво, какво е качеството на твоя мозък? Безпокойството е присъщо на първобитния човек. Тогава са ставали земетресения, наводнения, бури в съзнанието му. Следователно безпокойството в него е било оправдано. Щом се безпокоите, и вие още не сте излезли от първия геологичен период – от дилувиалния период, от вулканическите изригвания. Ти си неразположен, безпокоиш се и мислиш, че с това ще постигнеш нещо. Освен че нищо няма да постигнеш, но влизаш в общия кипеж на живота. Казваш: „От мене човек не става“. Не си прав. Ти си вече човек: имаш два крака и две ръце, ходиш изправен; имаш глава, лице, мозък. Може би искаш да кажеш, че не мислиш по човешки, т.е. не мислиш право. Това е друг въпрос. – „Еди-кой си свършил университет, аз нищо не съм свършил.“ – Какво е постигнал той със своето образование? Работил известно време за народа си и след смъртта му ще признаят заслугите му. Какъв смисъл има в това? Пазете живота си. Внимавайте да не скъсате нишката. Всичко останало – обезсърчаване и насърчаване, скръб и радост, сила и безсилие – произтичат от един и същ източник. Остаряваш – обезсърчаваш се; подмладиш се – насърчаваш се. Като стар, губиш енергията си; като млад, придобиваш енергия. Кое ти дава право да се обезсърчиш? – „Остарях, не мога вече да мисля.“ – Старият не мисли ли? Кое дърво дава повече плод: старото или младото? Старото дърво е по-организирано от младото. Казваш: „Трябва да свърша университет, да заема добра служба, да си създам добро материално положение и да си поживея“. Така мислят всички хора – учени и прости. По какво се отличаваш от тях? Като се върнат от работа, и ученият, и простият мислят за ядене; мислят какво е сготвила жената. Ако има супа, дали е сготвена добре; ако е готвила кокошка, дали е печена или варена.

Ще се върна към твърдите, течните и въздухообразните вещества. Твърдите вещества се отличават с голямо постоянство; течните вещества се отличават с разширяване, разливане, а въздухообразните – с голяма пъргавина и подвижност. Те служат като съединителна връзка между два свята. Изучавайте трите вида на материята от високо гледище – от гледището на духовния и умствения свят. Като пренасяте нещата от по-низш в по-висш свят, вие ще понасяте по-лесно всички изпитания. Днес се смущаваш от това, какво мислят хората за тебе. Като застанеш на по-високо стъпало, ще мислиш право, без да се смущаваш. Че хората говорят за тебе, това да не те смущава. Важно е, верно ли е това, което говорят. И за мене могат да говорят добро и лошо. Бил съм учен човек. Ако е верно, прави са. Бил съм силен. Важно е дали се ползвам от силата, която имам.

Младите говорят за знание, за култура. Питам: Какво ще стане с вашето знание след 30–40 години? Какво ще остане от вашето разбиране? Днес мислите по един начин, тогава ще мислите по друг. Де остана вашето знание? Ще кажете, че според законите на природата всичко се мени. Не е така. Само преходните неща се менят. Какво ще мислиш, ако те затворят? Там ще те облекат в халат. Халатът е преходна дреха, наложена ти е, по необходимост я носиш. И в сегашния културен свят има наложени положения от ред поколения. Те не са естествени. Новата култура, новият живот ще освободи човека от всичко непотребно. Щом излезеш от затвора, ще се освободиш от затворническия халат. И католическото кюре носи кепе на главата, но то е временно. Щом напусне поста, той се освобождава от кепето. То е като халата на затворника. В живота има много затворници, които минават за свободни хора и разнасят своето благословение тук и там. Не се минава много време, виждаш, че тези хора един след друг ги изнасят – заминали за другия свят.

Каква е разликата между онзи, който е затворен в четири стени, и онзи, който свободно се движи, а всъщност е в затвор? – Първият заминава за другия свят самотен, никой не го оплаква, а втория придружават много близки и познати, речи му държат, венци и цветя му носят. Казваш: „Да ме пази Господ от затвор!“ От този затвор бягаш, в друг влизаш. Ще свършиш богословско училище, ще те облекат в особена дреха и ще тръгнеш да благославяш хората. И това не е лошо, но то е повторение. С години наред в живота се повтаря една и съща история. Носи се житото на воденицата, мели се, докато стане на брашно. Казвате: „Култура е това!“ Да, култура на смляното жито, култура на брашното.

Говори се за египетската култура, за вавилонската, за еврейската, индуската. Това са все култури. Какво стана с тях? Днес се правят разкопки, търсят да намерят величието на Египет. Намират в гробниците мумии, изучават ги. От останките съдят за тогавашната култура. След хиляди години ще изучават и нас; и ние ще бъдем в някой музей. Ще кажете, че така трябва да бъде. Аз изнасям тези неща не да се обезсърчавате; за мене това не е обезсърчаване. Това е фаза в развитието на живота. Когато видя пъпката на един цвят, аз не я отричам, но гледам на нея като на фаза, през която цветът минава. Тя не е крайният резултат. След време тя ще се пукне, ще се покажат чашката, венчето на цвета и най-после ще се разтвори целият цвят. Така ще се явяват един цвят след друг, с малко различие помежду си. И цветът не е последната фаза. Той ще прецъфти, ще върже плод и след време плодът ще узрее: ще падне на земята и ще се изгуби. Следователно има тясна, вътрешна връзка между пъпката, цвета и узрелия плод. Казвате: „Изгуби се плодът“. – Не се изгубил, той е влязъл или в земята, или в стомаха на едно живо същество. Плодът все ще бъде изяден от някое живо същество.

Вие сега се нуждаете от положително верую. Време е да се откажете от старите учения и вярвания на вашите деди и прадеди. Сега се налага поне малка промяна във формите на живота и в самия живот. Докога ще вярвате в традициите и в човешките закони? Докога ще вярвате в преходните неща? Хората си правят къщи, и вие си правите къщи. Хората се хранят и обличат по един и същ начин, който и вие следвате. Тогава каква е разликата между вас и затворника? Затворникът става и ляга, излиза и влиза, храни се, все със звънец. Той казва: „Закон е това“. Питам: Такива ли са законите в природата? Мислите ли, че както живеете сега, това е естественият, правият живот? Не сте ли и вие затворници, като всички хора? Ако сте затворници, где е директорът? Кой е вашият директор? Ще кажете, че вие изучавате окултната наука.

На окултните науки аз гледам другояче. Има една физиогномия, която гледа на хората като на затворници. Аз се интересувам от онази физиогномия, която разглежда двата типа хора: затворници и свободни. Следователно, като срещна един човек, аз проверявам, затворник ли е той, или свободен. Ако е затворник, разглеждам го от една светлина, ако е свободен – от друга. Ломброзо разглеждал хората като затворници – престъпни типове, и то в последната фаза. Има три категории затворници: Първата категория е в предварителния затвор; втората категория е в средата на затвора, а третата – в дъното на затвора. Ломброзо разглежда само онези, които са в дъното на затвора, най-престъпните типове, а останалите – в средата и предварителния затвор – не са предмет на неговите изследвания. Що се отнася до свободните типове – той не се занимава с тях.

Съвременната медицина изучава човека в неговите болезнени състояния, т.е. като затворник. Тя трябва да го изучава като свободен. Само така тя ще дойде до заключението, че човек не умира. Свободният човек е безсмъртен. Смъртта е затвор, ограничение. Ти си затворен, мъчно ти е нещо, страдаш, боледуваш, на никого не вярваш. Коя е причината за това, не знаеш. Трябва да се освободиш от мисълта за ограниченията, да станеш свободен. Това не се постига изведнъж. Сега вие сте в затвора, но в коя част, не знаете. Почти всички сте в предварителния затвор. Има една опасност за вас: ако не живеете добре, ще влезете в средната част на затвора, а оттам – на дъното. Желателно е да излезете от предварителния затвор, да няма нужда да изследвате средата и дъното на затвора. Всички се нуждаете от самообладание. Малко хора съм срещал, които имат самообладание. Англичаните имат външно самообладание. В това отношение китайците ги надминават. Китаецът е спокоен, не се вълнува; гледа какво става около него и се усмихва. Много китайци съм срещал, но само веднъж видях китаец да се усмихва. Той беше попаднал в един голям омнибус, между много европейци. Едни от тях бяха с бомбета на главата си, други – с меки шапки, добре облечени. Китаецът беше без шапка, с дълга коса и с особени дървени обувки, като налъми. Всички го гледаха, но и той ги гледаше. По едно време той се усмихна. С това искаше да каже: „Как попаднах между тези хора?“ Китаецът счита за безчестие да носи европейска шапка, както и европеецът, ако трябва да носи дълга коса. Това са външни неща. Такива бомбета и дълги коси има вътре в човека. Ог тях трябва да се освободите. Например, безверник си – ето едно бомбе. Песимист си – друго бомбе. Важно е да се определиш като човек, а не като европеец или китаец. Кои са качествата на човека?

Днес всеки се стреми към свобода. Няма по-хубаво нещо от свободата. Какво по-голямо благо от това, да бъдеш вън от затвора? Докато си в затвора, ще се натъкваш на различни изпитания и противодействия. Те представят твърди вещества. – Какво ще правим с тях? – Ще ги турите на работа. Искаш да използваш парата. Де ще я туриш? Нали е нужен котел? А котелът се прави от твърдо вещество. Искаш да използваш електрическите вълни. Пак ще си послужиш с твърдо вещество. Тръбите, жиците, които се употребяват при електрическата инсталация, са от метал – твърдо вещество. И в човека има предавателни и приемателни станции: очите, ушите, веждите, носът, устата, пръстите. Вие още не знаете службата на тези станции. Има теории за това, но те не ви задоволяват. Има адепти, които знаят законите на природата и като махнат с дясната ръка, укротяват бурята. Знание е нужно за това. И вие може да махнете с ръка на бурята, но тя ще продължава да вилнее. Ето, царят подпише една заповед, и работите се нареждат. Защо неговият подпис има сила? – Съзнанието на царя е свързано със съзнанието на множество разумни същества, а подписът на простия човек няма сила. Казваш: „Аз съм говедар“. – Ако си говедар, бъди поне цар на говедата, та като издадеш една заповед, всички да я изпълнят. Ако говедата не те познават, и нито едно от тях не изпълнява твоята воля, какъв цар си ти? Говедар е онзи, който само дава, без да го познават и зачитат говедата. Следователно не може да бъдеш цар, преди да си бил говедар. Овчарят стои на по-високо място от говедаря. – Защо? – Защото овцата е по-умна и по-благородна от говедата. Волът може да те мушне, но овцата – никога. Между млекопитаещите овцата минава за най-благородно животно. Затова овчарят се ползва от почитанието и уважението на хората. Овцата се възпитава по-лесно от говедото.

Задача на всеки човек е да изучава условията, да види какво може да направи, как може да ги използва. Нищо не става произволно. Разумни закони управляват света. Например, един прост случай: искате да накарате едно колело да се движи. Ако пуснете водата под него, то няма да се движи; ако я пуснете отгоре или отстрана, колелото ще започне да се движи. Колкото по-силна е водата, толкова по-бърже ще се движи колелото. Значи водата е едно условие; силата на водата – второ условие. Разумният използва условията, и работата му върви напред. Студент си, готвиш се за изпит, но се намираш в трудно положение – не помниш, паметта ти е слаба. Казваш: „Не съм паметлив“. – Коя е причината за това? Причината може да е в сегашния ти живот, а може да е в миналото прераждане. Ако разбираш законите, може да изправиш този недостатък. Интересно е да знаеш в какви случаи паметта ти е слаба: дали при запомняне на имена, на дати или събития. Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите. Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните. Това показва, че съществителните са от най-нов произход. Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи. Човек трябва да знае произхода и значението на всяка дума в речта. Ако няма нужното знание, човек естествено се обезсърчава. Това е неизбежно. Чрез обезсърчаването ти преодоляваш известна мъчнотия и придобиваш опитност. Има едно специално място на носа, дето се отразява обезсърчението. Щом се обезсърчиш, пипни това място, и обезсърчението веднага ще изчезне.

Един американски милионер пожелал да го нарисува един виден художник. Първия път художникът направил скицата, схванал добре чертите на милионера. Втория ден, като продължил работата си, останал изненадан: забелязал малка промяна в линията на носа. Поправил грешката си и си отишъл доволен от работата. На третия ден забелязъл същото нещо. Той се почудил и си казал: „Каква е тази работа! Никога не съм правил подобна грешка. Защо този нос не ми се поддава?“ Милионерът се усмихнал и казал: „Приятелю, ти рисуваш добре, грешката не е в тебе, но в моя нос – той е изкуствен“. Значи милионерът съзнателно побутвал носа си, искал да изпита художника.

И тъй, в живота има изкуствени и естествени неща. Изкуствените постоянно се променят, те не са реални. Те са изкуствените носове. Както и да ги рисуваш, колкото и да си майстор, все ще те изненадат. Също така има естествени и изкуствени мисли и чувства. Не се занимавай с тях, не прави опит да ги рисуваш. Изкуствената мисъл може да измениш, когато пожелаеш. Основната идея в живота е да дойдете до това положение, дето нещата не се менят. Това е реалността. – Що е реалност? Представи си, че от дядо ти останало голямо наследство, заключено в каса. Радваш се, обикаляш около касата, но ключът не е в тебе, не можеш да я отключиш. Имаш нужда от пари, не можеш да си помогнеш. Отиваш при един, при друг приятел, никой не ти помага. Ти си пред катастрофа. Най-после си спомняш, че някъде вкъщи си видял един ключ. Опитваш ключа и се оказва, че е от касата. Отключваш и виждаш, че касата е пълна със злато. Обезсърчаването изчезва, ти се радваш, че си спасен от катастрофа. Докато не беше ключът в ръката ти, ти беше обезсърчен; щом го намери, ти се насърчи. Значи реалността е в ключа. Що е ключът? – Това е знанието на законите в природата. Там ще намерим онова, което ни е нужно. Само Истината разрешава въпросите. Тя носи светлина и свобода за човешкия дух. Който се е домогнал до Истината, само той може да се тонира. С едно слушане само работите не се уреждат. Школа трябва на хората, да прилагат новите методи за своето изправяне. Има метод за усилване на паметта ; в 2–3 месеца може да се постигне това. Първото нещо – ще се концентрираш, да се изолираш от външния свят и като си в него, да не се безпокоиш и смущаваш от нищо.

Има една жица в природата, по която тече енергията на безпокойството и смущението. Щом се докоснеш до нея, веднага започваш да се безпокоиш – нейната енергия те засяга. Като знаеш това, стой на разстояние от тази жица, не я пипай. – „На пътя ми е тя.“ – Мини по друг път. Не минавай всякога по един и същ път. Умният не решава въпросите си по един и същ начин, нито по една и съща форма. Някога минаваш по един път – добре си разположен. Друг ден минаваш по същия път – не си разположен. Този ден по земята текат енергии, противоположни на твоя организъм. Ти си влязъл във връзка с едно дисхармонично течение в природата. И хората са носители на различни течения: едни на хармонични, други – на дисхармонични. Не дружете с хора, носители на дисхармонични течения. Професорът къса едного, а другите минават благополучно. Той не прави това съзнателно. Оказва се, че мозъчните течения на професора и на студента са в дисхармония. Ако студентът разбира този закон, ще се яви на изпит друг ден, когато енергиите между тях са хармонични. Ето как трябва да постъпи този студент. Понеже професорът върви по мъжка линия, енергиите у него са по-груби. Такива са и енергиите на студента. Преди да се яви на изпит, той трябва да помоли една от студентките, с мек, женствен характер, да влезе преди него, да смекчи атмосферата. Един наш приятел, студент по медицина, се явил на изпит при един строг професор. Едва влязъл в стаята, професорът му казал: „Първо да се яви студентката номер еди-кой си, а вие след нея“. Нашият познат има мекота, женственост. Достатъчно беше да влезе и излезе от стаята, за да внесе нещо меко, благо в характера на професора. Студентката влязла преди него, издържала изпита си добре. След нея се явил нашият приятел, който без да съзнава, помага и на себе си, и на студентката. Ще кажете, че това не е наука. – Ако знаете законите и можете да ги прилагате, наука е. Ще пуснете тока, колелото ще се завърти и ще произведе светлина.

И тъй, да използваш своята мисъл, своето чувство и волята си навреме, това е наука. Днес всички говорят за мисълта, за чувствата, но нищо не постигат. – Защо? – Нямат знания, не знаят как да ги приложат. Говорят за воля, но не могат да запазят една обикновена тайна. Дойде един, съобщя му нещо и казвам: „Ще го пазиш в тайна, на никого няма да го кажеш“. Той обеща да пази тайната. Казах му да я пази за една година. Той седи неспокоен, мъчи се и като види един от приятелите си, казва му: „Слушай, ще ти кажа една тайна, но само ти ще я знаеш“. Приятелят му я каже на свой приятел, той – на друг, и в края на краищата всички я знаят. Пази тайната, която ти е казана. Ако я изпуснеш, ти губиш. Има хора, които са крайно скрити, пазят тайна. Други пък са много отворени, не държат тайна в себе си. И едното, и другото е крайност. Ще държиш идеята в себе си, докато узрее. След това ще я пуснеш в света, да се ползват всички от нея. Йоан видя много неща в невидимия свят, но му се каза да ги запечата. Има неща, за които и сега не се позволява да се казват.

Като се говори за човешкия ум, сърце и воля, дохождаме до устройството на човека. Казвам: Човек не е създаден произволно. Бог, най-разумният, е неговият създател. В създаването на човека са взели участие множество разумни същества. Всичките органи – очите, ушите, носът, устата – са поставени на местата си. Всичко красиво и възвишено в човека има Божествен произход. Ако искаш да бъдеш красив, ще се обърнеш към Божественото начало, там е красотата. Като мислиш така, ще бъдеш красив. Това не се постига в един ден, но поне ще поставиш основа на своето желание. Като работиш така, ще преобразиш своя организъм. Това значи успех, който зависи от твоята разумност. Разумната природа не желае да страдат хората. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в страданията и смъртта на човека.“ Значи той иска да се радвате на благата, които ви е дал. Не може ли човек да използва разумно тези блага?

Работете за идването на новото в света. Новата мисъл, новото разбиране ще ви тонират, ще оформят вашите органи. Очите, ушите, устата, носът на съвремените хора още не са установени по Божествените закони. Човешките мисли и чувства са ги отклонили от онези правилни мерки, които природата е дала. Ако спра вниманието си върху вашите очи, уши, уста и нос, вие ще се обезсърчите и ще кажете: „Нищо няма да излезе от нас“. – Не се смущавайте, всичко се променя, и вашите лица ще се изменят. В продължение на 10 години човек може да преобрази своята уста, очи, нос, да подобри линиите на тялото си; да подобриш целия си живот. Оставете се напълно на влиянието на разумните сили в природата, те ще ви преобразят. Това значи да се развива човек естествено. Има един естествен ред и порядък, който нарежда работите. Там действат разумни същества по един велик, Божествен план. Този план е завършен в ръцете на Бога, но вие още не сте го реализирали на земята. За насърчение на всички, казвам: Има една основна идея в центъра на вашия мозък, която свети като скъпоценен камък. Той е изгубеният ключ, скритото богатство. Който го намери, ще се ползва от него. И като се домогнеш до него, не го вади навън, но се ползвай от неговите качества.

Изучавайте физиогномията, както изучавате фактите на днешната наука. Изучавайте и другите окултни науки по нов начин – чрез концентрация. Не говоря за концентрацията на факирите, но да я постигнете по един правилен хармоничен начин. Да минавате от едно състояние в друго, без да нарушавате връзката между разумните сили. Под „концентрация“ разбирам още, след като сте направили една погрешка, да се опитате да възстановите хармонията между своя ум, сърце и воля. Това значи влизане в естествения, хармоничен ред на силите, които премахват непотребните неща – спънки в човешкия живот. Например, каква по-голяма дисхармония би могла да се произведе от желанието на човека да се удави, да се отрови – да се самоубие; или каква по-голяма дисхармония от тази – човек да се отрече от своите религиозни вярвания или научни изследвания. Отричането още нищо не разрешава.

Един българин, отчаян от живота си, решил да се удави. Неговият добър приятел, като разбрал намерението му, взел една кофа с чиста вода и тръгнал след него. В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него кофата с вода. Той се стреснал веднага, обърнал се назад и го попитал: „Защо ме намокри?“ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една кофа вода. Постъпката на приятеля му го стреснала, и той се върнал у дома. Като размишлявал, той си казвал: „Добре, че ме заляха с вода, да ми дойде умът в главата“. Значи, като ти дойде мисъл за давене, излей върху главата си кофа вода, тя ще те тонира, ще възстанови твоето равновесие. Следователно, когато някой от вас заболее от хрема, треска или друга болест, цярът им е котел с вода. Той ще ви ободри и ще внесе в ума ви една красива мисъл, а в сърцето – едно красиво чувство.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 10 март 1933 г. в София, Изгрев

Затвор и освобождаване

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, всички, хора, затвора, мозък, съм, сега, мисли, път, казваш, живот, мислиш, килограм, казва ,

Младежки окултен клас , София, 10 Март 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

Кои са причините за неуспеха на човека на земята? Пишете върху темата: „Причини за всеки неуспех“.

Като говорите за неуспех, какво подразбирате под думата „успех“? Ако човек е успял да се наяде, успех ли е това? Повидимому е успех. Изобщо е така. Но всякога, когато човек яде, успех ли е? Някой път храната не съответства, не подхожда на организма, не е здравословна. Когато се каже, че е успял някой да яде, казва: „Едва успях да ям.“ Под това се разбира, че едвам се е вредил в гостилницата, взел някое място в гостилницата да яде. Това го наричат успех.

Сега успехът се употребява и за вътрешни качества. Какво трябва, за да има успех? Трябва да се е настанил човек, нали? Сега всички вие искате да бъдете все успешни хора. За пример едвам се вредите да вземете изпит, успявате да влезете в университет, но с успяването да влезете в университета, с това не се свършва работата. Успял си да влезеш в университета, но там се изисква учение. Сега някои от вас сте свършили университет, но още не знаете защо съществува твърда почва и защо течна, и защо въздухообразна. Вие може да кажете какво е твърдата почва, течната и въздухообразната, но за какво можете да впрегнете водата. Водата може да кара воденици, може да кара машини, може да кара и Вятърни мелници. Един човек мисли - минал през една гъста материя, има едно влияние. Ако минал през течната среда, имал друго влияние. Ако минал през въздухообразната среда, пак имал друго влияние. В дадения случай зависи за какво мислите вие. Вие някой път мислите само за твърдата почва.

Запример искате да си построите къща. Искате да имате ниви, лозя, после искате да намерите някои скрити богатства в земята. Инженер сте, правите разкопки. Или някой път можете да мислите за моретата, за онези богатства, които са скрити там. Или някой път, като сте някой астроном, мислите за небето, наблюдавате небето. Някой път мислите за вятъра. Онези, които мислят за вятъра, как ги наричат? Вятърничави. Онзи, който мисли за водата, е воден. Онзи, който мисли много за земята, е земен. Онова, за което най-много мислиш, то оказва известно влияние върху тебе.

Вие казвате: „Какво нещо е човекът?“ Че човекът още живее в едно подземие. Той още не е излязъл изпод кората, изпод подземието. Той живее в пещерите. Че вътре в мозъка ти си затворен, затворен си в една много гъста материя. Отвън повидимому човек се показва, че се е освободил. Вие сте независими от твърдото вещество, от вашия мозък. С това се храни мозъкът ви. След това по кой начин прониква въздух в мозъка? Там прониква въздухът.

Та най-първо вас ви предстои една идея за освобождение. Кога се говори за освобождение в света? При сегашните условия вие още не може да мислите за освобождение в света. Може да мислите, но всъщност вие сте затворени в една черупка, в една малка кутия, в един малък череп. В този малък череп ти седиш и мислиш да завладееш целия свят. фантазираш какви ли не работи. Бутне те някой на главата и ти казваш: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ „Кой си?“ Ти си, който живееш в един череп. Който събира една вместимост от един до два и половина килограма вода - 1300 грама или 1400 грама, или 1800 грама. Последното е за гениалните хора. Значи, счита се, един гениален човек с тежест на мозъка 1800 грама. И ще учат всички, че еди-кой си е гениален човек, има мозък тежък 1800 грама. И този човек след това умира и мозъкът изчезва. Къде е учението? Значи на този човек не му трябвало много. С един килограм и половина мозък твърдо вещество той е прекарал целия живот.

Вие, които не сте се научили да разсъждавате, вие ще се обезсърчите, като чуете това. Колко трябва да бъде голяма главата на човека? Представете си една глава да имате от 50 килограма. Практично ли е това? На едно тяло от 60-70 килограма му трябват 2-3 килограма човешка глава, 2 и половина килограма. Тогаз при една глава от 50 килограма колко голямо трябва да бъде тялото? (Трябва да е 1000 килограма.) В сравнение с тялото на слона - мозъкът на слона е по- малко от мозъка на човека, макар неговият мозък да е килограма. Но взема се и гръбначният мозък в съотношение с големината на тялото. Но аз искам да ви наведа на една мисъл, която не функционира още в научния свят.

Успехът на човека не зависи от неговия мозък и от неговото тяло. Те са само условия в дадения случай. Слоновете например имат много голямо тяло. Имат 9 килограма мозък. Но човек, който има килограм и 500 грама мозък и много по-малко тяло от слона, го управлява. Има друго отношение. Човешкият мозък е важен, аз не казвам, че не е важен. Ако вие постоянно се безпокоите какво качество има вашият мозък, какво нещо е човек, който се безпокои за нищо и никакво? Това е първобитното състояние - вулкани има, сътресения, наводнения, потопи стават и т.н. Вие още не сте излезли от първия биологичен период, не сте излезли от дилувиалния период. Не сте излезли от тези вулкани- чески изригвалия. Неразположени сте. Ти мислиш, че правиш нещо. Не. Ти нищо не правиш. Ти само мислиш, че правиш нещо, но ти се намиращ в един кипеж, който е общ. Докато не излезеш от общия кипеж - да излезеш от този общ кипеж, значи да разбираш защо е този кипеж, защо и за какво.

Запример ти се обезсърчаваш и казваш: „От мене човек няма да стане?“ Какво разбираш под това? Че ти си вече човек. Имаш два крака, две ръце, лице, мозък. Защо казваш, че човек няма да станеш? Като кажеш ти така, аз разбирам следното. Че няма да се научиш да мислиш по човешки. Значи искаш да кажеш: „Както живея, аз няма да се науча правилно да мисля.“ За пример вие имате добро желание да свършите университет. Но след като свършите университет, какво добивате? Той мисли, че е успял нещо. Той е успял дотолкова, че като умре, ще му турят надгробна плоча, че е свършен университет. Служил е на народа, бил е почтен човек. Вие казвате сега, че човек има бъдеще. Аз не отричам нещата, но казвам: ако смисълът на земния живот е да умрем, тогава какъв смисъл има в това?

Да не изгубим живота си, да не изгубим нишката. Обезсърчението, младостта и старостта, радостта и скръбта, силата и слабостта, тия противоположности са все от едно и също естество всичките. Остарееш, обезсърчиш се. Подмладиш се, насърчиш се. В един момент ти си се обезсърчил. Щом си се обезсърчил, в тебе всяка енергия се спира, изчезва. Кое е онова, което дава повод да се обезсърчиш. Ти казваш: „Аз съм остарял, не мога да мисля.“ Че старите хора не мислят ли? Кои дървета дават повече плод - младите или старите? Старите дървета са по-добре организирани. Вие казвате: „Аз трябва да израсна. Трябва да имам здраво тяло. После трябва да съм малко приличен човек. Огладен, да съм добре облечен. И след това да мога да си понаредя работите и да си поживея.“ Това са горе-долу мислите на повечето. И всички учени хора Все така мислят. Професорът, след като се занимава дълго време, дойде до мисълта за супата. Има ли супа, после ще има ли печено и ако е някой американец, ще мисли дали ще има някой букет от цветя на масата, че да има малко ухание. И му дойде тази приятна идея, мисли си за супата. Интересува го дали супата е добре направена и печеното дали е добре опечено.

Представете си един човек, който трябва да се занимае с твърдата почва, с течните вещества, с въздухообразните. Простият човек казва: „Кокошката трябва да се изяде. Супата трябва да се изяде. И цветята трябва да се помиришат.“ Под твърда почва и твърда материя в света ние разбираме ония неща, които са постоянни. Течните вещества наричаме тези, които имат вътрешна връзка с растежа, с умножаването. А пък въздухообразните вещества са съединителна нишка от един по-висш живот.

Не е важно само какво хората мислят за мене. Те може да мислят, че съм много учен човек. За мене е безразлично какво мислят хората за мене. Важно е дали това, което мислят хората за мене, е вярно. Важно е дали силата, която ти приписват, съществува в мене. Съзнавам ли аз и мога ли да се ползвам от нея?

От вашите идеи - на вас, младите, какво ще стане след 30-40 години? Съвсем друго ще мислите. Тогава питам, имате ли вие знание? Вие ще кажете, че това е един закон в природата. Но това е едно глупаво състояние, нищо повече. То е така глупаво, както, когато ви турят в затвора с халат и пояс. Може ли да мислите? Ти трябва да мислиш, ти трябва да носиш халат и пояс. Това не е мисъл, но това е нещо наложено механически отвън. В съвременния културен свят има нещо наложено от ред поколения. Те не са естествени. В новата култура, в новия живот трябва да се освободим от всичко онова, което е непотребно. Какво трябва да се направи от един халат?

Не може да се освободиш от него, докато не се освободиш от затвора. Онзи главният директор пита де си е турил той халата.

Вземете едно религиозно кюре. Той си има малка шапка и като влезе в дома, той си има една затворническа дреха. Има затворници в света, които минават за големци. Дават благословения. Има ли съобщения с Господа, но утре с дрехите си се е прострял и го носят в тарга. Онзи, който е лежал в затвора, ще го заровят двама души, а пък онзи, който е затворник, но външно в съвета, той е почетен затворник. Хиляди ще вървят подире му и ще му турят голям паметник. Ще турят така един духовник - затворен, свършил четири факултета. Ти казваш: „Аз не искам да бъда общ затворник. Искам фелон.“ Някой свършил американски университет и му турят една четириъгълна шапка на главата. Ще се облича с особена форма. Ще му дадат приятели. Не са лоши тези работи. Но представете си, че с хиляди години сме се обличали така. Туряме шапки и хиляди години се повтаря това нещо. Туря се житото на воденицата, мели се брашното. Вие казвате: „Това е култура.“ Това е култура на брашното.

Та казвам, ние казваме вавилонска култура, европейска култура, египетска култура, индуска култура - все култури. А в какво седяха тези култури? И сега ги разкопават тия величия на Египет, разглеждат мумиите, изучават какви са. Изучават какви съдове са имали и след хиляди години и нас ще изучават, и ние ще бъдем в някой музей. Казваме, че светът така трябва да бъде. Не. Аз ви навеждам примери не да се обезсърчите. За мене това не е обезсърчение, но едно криво разбиране на нещата. Когато видя една пъпка и мисля, че пъпката и всичко това не е вярно. Пъпката е една фаза потребна. И след това виждам, че пъпката се изгубва и се образува чашка. И мислите, че всичко е чашката. Но утре пак виждам, че се образувала друга чашка, но не прилича на предишната чашка. А е обърната с главата надолу. И този плод капне, изгуби се. И трябва да се види вътрешната връзка между пъпката и цвета, и узрелия плод какво отношение има между тях? Казвате: „Отишъл плода на крушата и на ябълката.“ Той е отишъл в стомаха на други същества, които седят малко по-високо от растенията. Един плод все ще бъде изяден или от някое насекомо, или като капне на земята, ще бъде изядено от някое живо същество.

Казвам, вас ви трябва една наука или едно верую, не такова, както сегашното, защото всички вие вярвате в едно учение с едно малко изменение. В това, в което вашите деди са вярвали преди хиляди години, вие вярвате в него. Сега с едно малко изменение в живота и формата, и вие вярвате в традициите и законите. И вие вярвате във всички противоречия. Хората си правят къщи, и вие правите така. Те се обличат и се хранят по един начин, и вие правите както хората. Тогава каква разлика има между вас и един затворник? На затворника му удрят звънец да яде. До половин час го държат в двора и казват: „Такъв е законът.“ Питам, такива ли са законите в природата? Както вие живеете сега, мислите ли, че това е естествено положение? Не сте ли затворници? Тогава, ако сте затворници, де ви е директорът. Кой ви е директорът?

Аз разбирам окултната наука от друго гледище, физиогномията, астрологията и пр. Има една физиогномика, която разглежда хората като затворници. Но мене ме интересува два типа - затворници и свободни хора. И като срещна човека, аз искам да проверя затворник ли е той. Ако е затворник, ще го разгледам в друга светлина. Ако той е от свободните, другояче ще го разгледам. Едни разглеждат хората както Ламброзо. Това са затворнически типове. Ламброзо не е разглеждал всичките затворнически типове. Той е разглеждал само първата категория. Защото в затвора има три категории: В дъното на затвора, средата на затвора и в предварителния затвор. Той разгледа само тези, които са в дъното на затвора - най-тежките типове. А пък тези в средата и в предварителния затвор ги е оставил. А свободните никак не ги е разглеждал. И сега казвате „Ламброзовата теория“. В медицината изучават тялото на човека в болезнено състояние. Трябва да се гледат телата на свободните хора. Един човек не умира - нищо повече. Това е наука сега. За свободните хора аз изключвам смъртта. Смъртта е затвор. Живееш в ограничителни условия, мъчно ти е, не вярваш, имаш някоя болка, но не знаеш коя е, причините не знаеш.

Да се освободи вашата мисъл от онези ограничителните условия. Това няма да стане изведнъж. Ние сме сега в затвора и ние вярваме, че сме в затвора. Но в коя част на затвора? В дъното на затвора няма нито един, но в предварителния затвор сте почти всички. Има опасност, че ако не водите един редовен живот, ще влезете в средата на затвора и в дъното на затвора. А пък за предпочитане е от този предварителен затвор да излезете навън, да няма нужда да изследвате. Средата и дълбочините на този затвор какви са? Вие нямате самообладание. Досега много малко хора съм срещал да имат самообладание. Англичаните имат външно самообладание. Но китайците имат много по-голямо самообладание, отколкото англичаните.

В китайците не можеш да забележиш нито един оттенък в лицето, в движението на мускулите. Стои като един истукан. При всичките си наблюдения аз съм наблюдавал само един път един китаец да се усмихне и разбрах защо се усмихна. Той влизаше в една електрическа кола със своите дебели прости налъми и с едно чулче. Косата му отзад пусната дълга. Гледа там, дама с пера, хора с бомбета, с цилиндри - всички го поглеждат, и той наблюдава спокойно. Той се смее на тях, той казва: „Вие се смеете на мене, и аз на вас. Само, че аз съм с перчем, а вие сте без перчем. Вие сте с бомбета, а пък аз съм без бомбе.“ Той се чуди, като се усмихва, как е попаднал между тях, какво стечение на условията. Той казва: „Дълбоко научен въпрос е това. Що ми трябва да си блъскам китайската глава.“ Той не разрешава въпроса, гледа надолу и мисли, мисли, като се върне, какво ще яде. И като се върне, казва: „Дайте ми едно твърдо ядене и супа.“ Този човек го счита за безчестие да му отрежеш перчема. Ако пък на един европеец туриш голям перчем, той го счита за голямо безчестие. Това са външни страни, а пък такива перчеми и бомбета има вътре.

За пример ти имаш едно песимистично чувство или пък по модата си безверник и казваш, че нищо не съществува. Но кое е онова, което определя човека като човек? Вие искате да бъдете свободни, най-хубава е свободата. Най-хубава е свободата на човека - да бъде свободен от затвора. Всички възгледи, които увеличават човешкия прогрес, са все на място, на мястото си. Само като една съпротивителна сила, както някое твърдо вещество, с което да направиш един опит. За пример искате да впрегнете парата на работа, но ако нямате котел, твърдо вещество, тази пара не може да я впрегнете. Също така, за да впрегнете електрическите вълни, трябва да имате твърдо вещество, което да го възприема.

И вие имате възприемателна станция от твърдо вещество. Вие имате много станции, предавателни и възприемателни: носът, ушите, очите, веждите, устата. Вие още не знаете защо ви служат петте пръсти. Има някои теории. Ти се ползваш от ръката си само при обикновен случай, но има адепти, които са запознати със законите и като махнеш с дясната ръка във въздуха, бурята спира. (Учителят направи едно движение с дясната ръка от лявото рамо надясно, малко нагоре.) Този човек знае как да подвижи ръката си. И вие може да я подвижите. Може да ви приведа работата между прост човек и един цар. Царят е поставен при условия, че е във връзка със съзнанието на окръжаващата среда. Той каквото подпише, става, понеже той е във връзка със съзнанието на известни разумни същества. Ако вие сте цар на говедата и ако всички говеда ви позна- ват и нито едно говедо не изпълнява вашата воля, тогава цар ли сте? Вие сте говедар.

Говедар знаете ли какво значи? Който само дава, но още не го почитат говедата. Следователно говедарят има цар. Ти не може да бъдеш цар, докато не си говедар. Защо овчарят седи на по-почетно място от говедаря. Защото овцата е малко по-умна и по-благо- родна. Един вол все таки може да те мушне, но една овца - не. Овцата между млекопитающите минава за една от най-благородните. И затова овчарят, който пасе овците, той има почтеност. Една овца по-лесно може да се възпита, отколкото говедото. Говедото по-мъчно се възпитава.

Казвам сега, ще дойдете до положението да проучвате в дадения случай какво можете да направите. Нещата не стават произволно. Има известни разумни закони 6 света, чрез които, като работите, вие може да постигнете нещо. Сега вземете простия случай. Вие имате една малка вода. Ако вие направите колело и пуснете водата отдолу, то няма да се движи. Но ако пуснете водата отгоре, може да направите колелото да се движи. Ако водата иде отстрани, то колелото ще се движи или наляво, или надясно.

Вие се намирате, да кажем, в трудно положение в университета и не може да си издържите изпита. Вие казвате: „Не съм толкова паметлив и затова не мога да си издържа изпита.“ Кои са причините, че не сте толкова паметлив? Причините могат да са сегашни или отпреди едно поколение, отпреди две или три поколения. И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им.

За пример ти веднага се обезсърчиш в пътя на живота си. Ти не знаеш причината на обезсърчението. Че трябва да дойде обезсърчението, трябва да дойде. Обезсърчението представя една мъчнотия, от която трябва да добиеш опитност. И ако ти разбираш, щом се обезсърчиш, има едно място, ще бутнеш носа на едно място, дето се е изкривил, и ще мине обезсърчението.

Един американски милионер имал изкуствен нос. Отишъл при художник да го рисува. Художникът правилно го нарисувал. Като дошъл втория път да продължи рисуването, милионерът бутнал малко по-наляво носа. Първия път художникът нарисувал носа прав. Третия път милионерът бутнал само носа по-намясто. Чуди се художникът, казва: „Такава погрешка никога не съм правил.“ А онзи милионер се поусмихва. Художникът казва: „За пръв път срещам такъв нос, който не може да нарисувам. Три пъти го рисувам, не се поддава. Или зрението ми трябва да има нещо.“ Милионерът казва: „Ти много добре рисуваш, но моят нос е изкуствен.“

Та има неща, които са изкуствени в природата, те се менят. Променчивите работи в света не са реални. Ти казваш: „Промени има в света.“ Те са изкуствени носове. Както и да го рисуваш, няма да го намериш в същото положение както по-рано. Тогава има и изкуствени мисли и изкуствени идеи. Не ги рисувайте. Една изкуствена идея ти може да я измениш, когато искаш. Основната идея е да дойдете до онова положение, дето нещата не се менят. Кое нещо е реално? Ти като дойдеш до реалността в себе си, прилича на следното. Аз ще ви дам едно обяснение. Представете си, че вие имате една затворена каса и се намирате в трудно положение - ти си без средства, без пари. Ходите при един приятел, втори, трети приятел, но никой не ви дава. Ако не разрешите този въпрос, очаква ви цяла катастрофа. Идва ви на ум, че дядо ви е оставил един ключ. Намирате този ключ и отваряте касата. Виждате, че е пълна със злато. И вашето състояние ще се измени.

Ние всякога се обезсърчаваме, когато видим, че не разполагаме с нищо. А знанието е, когато ние със законите на природата намираме това, което ни трябва. Когато ти имаш една истина, въпросът се разрешава. Блесва нещо в тебе. Това е истината. Ще дойдеш до едно състояние, дето всякога ще може да се тонирате и по този начин трябва да се образува една школа. С едно слушане не стават тези работи. Човешката памет може да се поправи по този начин. Три месеца като се занимаваш, ти може да усилиш паметта си най-малко 10 пъти. Най-първо ще се научиш да не те безпокои външният свят, ще се концентрираш.

Има една жица. Само като дойдеш в съприкосновение с тази жица, тази енергия ще те засегне. Но ако държа пръста си на известна дистанция от тази жица, ти няма да се безпокоиш. И на всяко място не бива да се бара, не трябва да се пипа. Ти тръгваш по пътя - невсякога по един и същи път да вървиш. Умният човек по един и същ начин, по една и съща форма никога не разрешава въпросите. Вие ще минете по земната повърхност. Някой път минавате по земната повърхност и сте разположени, а някога минавате по земната повърхност и сте неразположени. Защото някой път минават по земната повърхност сили, които са противоположни на вашия организъм. Вие сте влезли във връзка с едно дисхармонично течение, което тече в природата.

Най-напред трябва да разбирате хората, защото хората са носители на това течение. Не се срещайте с хора, които не са хармонични с тебе, не се свързвай в дадения случай. Професор има, който скъсва студента. Не че иска нарочно да го скъсва, но защото мозъкът на студента и мозъкът на професора е другояче нагласен. В този ден студентът не трябва да отива при професора да го изпитва, ако той разбира закона. Между два мозъка има дисхармония. Ако аз съм на вашето място, ето как щях да постъпя.

В този човек преобладава мъжкият принцип. Той е толкова груб, че всякога всеки, който може да му предаде повече грубост, той го отблъсква. Аз съм студент, ще намеря една красива студентка и ще й кажа да влезе преди мене да я изпита. Като влезе тя и погледне професора, той ще се промени. Между нея и професора има хармония и след това той е готов заради тази студентка да прекара и мене. Вие имате един пример с един наш приятел - по медицина е студент и очаква да държи изпит. Влиза нашият приятел, но професорът казва: „Да влезе студентката.“ Той не я скъсва, самата студентка се чуди как е станало това. Има нещо в характера на нашия приятел (Кирил Паскалев), който допринесе за благото на тази студентка. Той трябваше да влезе и да излезе, за да я спаси - и себе си да спаси, и нея да спаси.

Вие разглеждате нещата повърхностно и казвате следното: „Това не е наука.“ Неразбраните неща са както техниката. Ако знаете закона, можете да го приложите. Може да направиш колелото да се движи, да пуснеш тока, да произведе светлина.

Наука е да можеш да използваш своята мисъл, своите чувства и своята воля. А пък при това говорим за воля, за чувства, за мисли, и не може да си помогнем. Вие не може да търпите например някои неща. На вас ви поверяват една по-интересна тайна и ви казват: „Една година никому нищо няма да казвате.“ Вие седите в особено нервно състояние и казваш на другите: „Имам нещо.“ Ти да бъдеш цялата година спокоен да търпиш. Ти казваш на някого: „Аз ще ти кажа тази тайна, но само на тебе.“ Всички казват така и в края на краищата всички я знаят, и всички тайна държат. Така не се постигат нещата. Пази тайната. Ако ти я пуснеш преждевременно от себе си, ти губиш. У някои хора чрезмерно е развито чувството за тайна - и това е лошо, а пък у някои не е развито - и това е лошо. Ти ще пазиш тази идея да узрее в тебе. И като узрее, тогава я пусни в света. Йоан за това, което е видял в невидимия свят, му е казано: „Няма да го казваш.“ Има неща, за които и сега не е позволено да се казва.



Имате отвесната права АВ. При В е центърът на земята, а при А е центърът на слънцето. Зависи сега какво е отклонението на вашия нос от гръбначния стълб. Колкото повече ъгълът се увеличава, толкова чувствата се увеличават и интелектът не взема участие. Доде трябва да спре тази линия на носа? Трябва да остане до петия градус.

Трябва да знаете и челото ви колко да е отклонено от този перпендикуляр. После трябва да знаете и брадата ви колко да бъде отклонена от този перпендикуляр. Както човек е устроен сега, онези, които са го устроили, не са го устройвали произволно. Човек не е устроен произволно. Той е най-разумното същество.

При устройването на човека са взели участие най-разумните същества. Мислите ли, че те, като са устройвали очите, устата, носа, ушите, не са ги турили на техните правилни места? Турили са ги. Вие трябва да се върнете към първоначалното. Хубавото, красивото, което имате във вашия ум, то е Божественото.

Вие искате да бъдете красиви. Трябва да се върнете към първоначалното. Вие, ако така мислите, ще станете човек. В един ден няма да стане това. Но ти ще туриш база на онзи план, който е заложен вътре във вас. Щом може да измените вашия организъм, вие може да бъдете успешни във външния свят. Защото успехът на човека зависи от неговата разумност. В природата, в Бога няма желание вие да страдате. Но Бог всякога съизволява да се радвате на онези блага, които има в природата. Защо човек да не може да използва благата, които му са дадени? Та именно трябва да се учите на това новото направление. Да дойдете до тази основната мисъл, при която могат да се тонират вашите сегашни състояния. И вследствие на човешките мисли много малко уши, уста и носове ще срещнете, които са оформени по Божественому.

Ако аз изучавам сегашните носове, уши, мнозина ще се обезсърчат и те ще кажат: „От мене нищо няма да стане.“ Но човек може да се промени. Човек за 10 години може да преобрази своята уста, своя нос и формата на организма и цялата обстановка на живота си. Но ако се оставите по течението, както сега правят мнозина, тогава нещата ще станат по един естествен ред, и тогава не съжалявайте. Има един естествен ред, по който нещата могат да станат. А има и един разумен ред. Трябва да влезеш в един разумен живот, и това се казва „Зидари, масон“. Този план не е свършен още. Господ го е свършил, но вие не сте свършили плана. Сега ще ви оставя следното за насърчение.

Има една основна идея, положена някъде в главата ви, в центъра на главата ви, в мозъка ви, - един голям скъпоценен камък. Като го намерите, можете да се ползвате. Той е изгубеният ключ - скритото богатство на човека е в неговия мозък. И ако ти можеш да се домогнеш до него, не да го извадиш, но да го предадеш някъде, да може да го използваш.

Когато дойдете до физиогномията, може да изучавате физиогномията, както изучавате днешните факти. Но ако искате да боравите с хиромантията, с астрологията, с физиогномията по нов начин, вие трябва да се учите да се концентрирате. Не концентрация в себе си, както факирите. Това не е концентрация на заспиване. Под концентриране аз разбирам хармонично да минеш от едно състояние в друго, без да нарушиш връзката. Концентриране разбирам, след като си направил една погрешка, да можеш да възстановиш общия ред и хармония между своя ум, чувства и воля. Под думата концентриране аз разбирам изправяне или влизане в естествения ред, хармоничния ред на нещата, в който се премахват всички онези непотребни дисонанси, които раждат всички онези работи, които ни спъват в живота.

За пример някой паднал да се самоубие, някой да се дави, да се трови. Някой изменя своите религиозни вярвания, своите научни вярвания. Това нищо не разрешава. Той може да измени религиозните си и научните си възгледи колкото иска. Това не спасява.

Отива един българин да се дави. Не му върви в живота, мислил, мислил и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ И тръгва с тази идея. Но неговият приятел взема един котел вода, върви подире му. Тъкмо онзи се готви да се хвърли, той го полива. Онзи, който щял да се дави, му казва: „Ти ме измокри.“ Значи малко се изисква да го спасиш. Той не знае какво нещо е да умре. Той не мисли, че във водата ще се измокри. И като го измокри с котела, той мисли, че му се е развалил тертипа и се връща вкъщи. Казва: „Хубаво, че онзи ме поля, да ми дойде ума в главата.“

Ти отиваш да се давиш. Трябва ти едно кило вода на главата. Тонира се веднага с тази вода човек. При тази и ако някой път се разболеете от хрема, треска и други, това е котелът. Веднага след всяка хрема, след всяка треска, след всяко болезнено състояние все ще дойде едно красиво чувство в душата ви.

„Отче наш“

Двадесет и четвърта лекция на Младежкия окултен клас 10 март 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder