НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Принципи, закони, сили и форми

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Принципи, закони, сили и форми

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, нос, аз, може, свят, хора, правилно, линия, сега, себе, добре, уста, всички, става, работа, бъде ,

Общ Окултен клас , София, 8 Март 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Често наричаме научни неща тези, които ни най-малко не са научни и не могат да бъдат такива. – Защо? – Защото в тях има много изключения. Не може да бъде научен известен факт, в който се срещат много изключения. Колкото по-малко са изключенията, толкова фактите са по-достоверни и научни. Знание, което смущава човека, не е истинско. Соломон, който разполагал с много знания, казва: „Всяко знание, в което има вземане–даване, печалби и загуби, е бреме“. Знанието има отношение към човешката душа. В него влизат два фактора: правилно възприемане и правилно предаване. Не се спирайте върху това, което днес знаете. То е подобно на знанието, което имат бабите-акушерки. Те знаят само едно нещо: да приготвят всичко нужно за новороденото дете. Не се отнасяйте с пренебрежение към тази наука. Не казвайте, че това е бабешка наука, защото и без баба не може, и без пелени не може. Много неща са нужни за детето. Наближава време то да се роди. Тогава? Бабата трябва да бъде готова, пелените, коритцето – също. Важно е, какво ще роди. Ценно е онова знание, което ви ползва. Ще разглеждате нещата принципно. Това значи да влезете в света на принципите – най-високият връх, откъдето ще разглеждате света.

След принципите идват законите. Като природни закони, те са живи. Друг е въпросът за човешките закони, които са подложени на постоянни промени. Природните закони обаче са неизменни. Те са предназначени да поддържат великата закономерност в природата. Законите регулират силите. Те водят към физическия свят, където се изявяват формите. Значи принципите създават законите; законите създават силите; силите създават формите. Никоя форма не може да съществува, ако няма сили, които да я поддържат. Следователно формите представляват физическия свят; силите представляват чувствения свят; законите – умствения свят, а принципите – Божествения свят. Ако търсите принципите, ще ги намерите в човешката глава; законите ще намерите в сърцето и дробовете, а формите и силите, които се изявяват чрез тях, ще намерите в стомаха. Някои смесват стомаха с търбуха. Те се коренно различават. Търбухът мисли само за ядене и пиене, той не разбира живота. Главният капитал на човека е мозъкът. Той е най-устойчивото вещество, мъчно се изменя. Най-големите промени стават в тялото. Човек може да изгуби от теглото на тялото си от 1 до 40 килограма, когато от теглото на мозъка едва ли може да изгуби от 5 до 10 грама. Затова, именно, мисълта се проявява чрез мозъка, а чувствата – чрез стомашния мозък, където има много ганглии. Често се говори за слънчевия възел, но той е само част от стомашния мозък. Слънчевият възел регулира функциите, свързани с храносмилането. Ако то става неправилно, и в мозъка се явяват неправилности. Някога човек изпада в неразположение на духа, става мрачен, песимист. Това се дължи на стомаха. Ако той работи правилно, и останалите органи са в изправност. Като знае това, природата лекува хората с ядене. Дайте на човека хубаво, добре сготвено ядене, да видите как ще се измени разположението му. Преяждането трябва да се избягва. Като знаете това, както обръщате внимание на храносмилането, така трябва да обръщате внимание и на дишането. Бързото дишане, силното запъхтяване не се препоръчва. Щом дишането е правилно, и пулсът на сърцето ще бъде правилен. Пулсът на природата е пулс и на сърцето. У всички добри, свети хора пулсът е хармоничен.

Упражнение: Поставете големия си пръст на пулса. Ако изпитвате приятно чувство, вие сте здрав. Ако не изпитвате приятно чувство, не сте здрав. Пулсът не бие добре, когато ядете мъчносмилаема храна, или се намирате в мъчнотия. Тогава и мозъчната, и стомашната системи не са в изправност. Това продължава, докато се възстанови правилното отношение между мозъка, дробовете и стомаха. След това и пулсът ще се урегулира. Когато се яви едно дисхармонично чувство във вас, например омразата, пулсът пак няма да бие правилно. При обичта и при омразата между хората става обмяна: в първия случай правилна, във втория – неправилна. Ако обмяната е неправилна и става само в мозъка, тя не е толкова опасна; обаче става ли и в стомаха, и в черния дроб, тя е опасна вече. Всеки орган е предназначен за известна служба; заеме ли се с някаква индивидуална служба, той се отказва да изпълнява пряката си служба. Казвате: „Този орган е разстроен“.

Сега, като разглеждам органите на човешкото лице, имам предвид какви трябва да бъдат те от Божествено гледище. Човек още не оценява какво представляват неговите очи, уши, нос, уста и брада. Те са капиталът, който Божественият свят му е дал да работи с него и да го увеличава. Като не съзнават това, мнозина се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Те мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене, в обличане, правене на къщи и ако нямат такива, те се обезсърчават. Не, тези неща са забави, играчки за децата. Бабите се грижат за доставянето им, да посрещнат с тях новороденото дете. Те възпитават децата и им казват, че са от висок произход, че в тях тече царска кръв, че са родени от Бога. Добре е да вярват в това, но те сами не вярват. Какво по-хубаво от това, да съзнаваш, че си произлязъл от Бога и да живееш като Син Божи. И вие вярвате в това дотолкова, доколкото ви е казано от други, но къде е вашето благородство? Това е важно, да съзнаваш, че в тебе тече царска кръв и да проявиш своето благородство. Всяко вярване трябва да се основава на нещо научно, да бъде доказано и проверено. Има физиономисти, които посвещават живота си за изучаване на човека. Много от тях използват тази наука за печалба. Това са търговци, от които нищо няма да научите. Аз съм против тази търговия. Наука, която има за цел само печалби, нищо не допринася. Някой физиономист ти говори за носа, но има предвид печалбата от това. Целта му е да продава книгите си. Ако книгата струва 500 лева и хиляда души я купят, той си казва: „Струва си да се изучава физиономиката“. И при мене са идвали хора, да ме молят да ги приема по важна работа. Като кажат така, аз зная вече колко важна е работата им. Въпреки това, приемам ги. Зная каква е тяхната цел. Те искат да знаят, ще бъдат ли щастливи. Още като видя носа на човека, разбирам, че той е сприхав, гневлив. Погледна ухото му – сбутано, неоформено. Същевременно и стомашната система е слаба, поради което никой не може да му угоди. При ядене той е постоянно недоволен. И този човек иска да знае, дали ще бъде щастлив. Казвам му: Ти трябва да си намериш една добра мома. – „Как ще я намеря?“ – Която мома харесаш, доведи я при мене и аз ще ти кажа, дали тя е за тебе, или не. Какво друго може да се каже на този човек? Ако кажа, че стомашната му система е слаба и след две години ще замине за другия свят, ще го уплаша. Трябва ли да го плаша? Истината е в това, че той се нуждае от добра, нежна жена.

Помнете: Носът и ухото са голям капитал, чрез който човек може да работи и да се усъвършенства. Трябва да знаеш какъв е твоят нос – дали от тези, които предават, или които приемат. Ако носът повече предава, а по-малко приема, вървиш по мъжка линия. Ако повече приема, а по-малко предава, вървиш по женска линия. Ако вървиш по мъжка линия, носът е малко гърбав; ако вървиш по женска линия, носът е малко вдлъбнат. Вдлъбнатата и изпъкналата линия са живи; те постоянно се променят. Всеки ден в носа става прилив и отлив, поради което привидно той ту се стеснява, ту се разширява. Това са психически, а не органически промени, благодарение на което вие можете да се изучавате. Човек не е статична форма. Всеки ден той е изложен на промени. С носа стават по-големи промени, отколкото с ушите. И с устата стават по-големи промени, отколкото с очите. Някога окото губи своя блясък, което показва, че жизнените сили в организма намаляват. Някога окото става по-тъмно или по-светло. Потъмняването на окото показва разстройство на стомаха. Когато законите и принципите в човека са нарушени, силите, които действат в окото, са в дисхармония. Често и клепачите се изменят. Тези промени показват колко много още има да учи човек. Казвате, че знаете много неща. Можете ли да познаете характера на човека по носа? Можете ли да познаете неговото благородство?

Знай, че всяка частица на носа има своето предназначение. Казват за някого, че има гръцки нос, и мислят, че носът му е хубав. И на гръцкия нос липсва нещо. От значение е, дали носът е прав, или гърбав, вдлъбнат, или изпъкнал. Вдлъбнатината на носа е женска линия – влизане в материалния свят. Лошо е, ако линията на носа от изпъкнала минава във вдлъбната. Изпъкналата линия трябва да върви в права посока, без никаква вдлъбнатина. Където линията изпъква и се вглъбява, това показва любопитство. Такъв човек е добър за журналист. Види ли двама души да се разговарят, веднага той дава ухо и слуша. Когато линията на носа е права, нито се вглъбява, нито изпъква, мисълта е права. Изобщо, мисълта върви по права линия. Мисли право, за да изправиш линията на носа си. Изпъкналата линия означава предаване на чувствата и вкуса, вдлъбнатата – възприемане на чувствата и вкуса.

И тъй, не мислете, че въпросът за носа е свършен. Понеже носът е в процес на развитие и знанието за него остава отворено. Като гледам вашите носове, поставям ви в категорията на учените хора. Обаче има един нов тип нос, на истински учен. Той е доста дълъг, в основата си масивен. Този нос изправя енергична мисъл, която много работи. Такъв е носът на децата от шестата раса, която идва сега. Вие сте предшественици на тази раса. Новият тип нос не е нито гръцки, нито римски. Гръцкият нос е на изкуството, на вкуса. Има и болезнен тип нос, но на него няма да се спирам. Има философски, научен, религиозен нос. Изучавайте тези носове, за да се домогнете до науката за носа. И медицината днес прави интересни опити. Тя се опитва да присажда очи, уши, носове. Вадят очи от животни и докато животът е още в тях, присаждат ги на слепи хора. Един френски учен правел такива опити и на 100 от тях, 10 излезли сполучливи. Руски учен – на 96 от неговите опити, 39 излезли сполучливи. Това е наука.

И тъй, да бъдеш учен, това не значи само да философстваш, но да се ползваш от своята наука. Неразположен си. Щом познаваш носа си, достатъчно е малко да го бутнеш, за да смениш състоянието си. Ако не знаеш как да го бутнеш и на кое място, вместо да си помогнеш, ще влошиш положението си. Добре е, отвреме–навреме да бутате носа си, но съзнателно. Когато природата праща на човека болести – хрема, треска, тя има предвид своите мързеливи, своенравни деца. Така тя ги заставя да правят движения, да се лекуват. Искат, или не искат, те бутат носа си и по този начин си помагат. Без движения човек може да се осакати. – „Дотегна ми вече да се секна, не искам да си бутам носа.“ – Благодари на хремата. Без нея ти щеше да се осакатиш. Който не бута носа си, умира; който го бута, живее. Ще се учиш, да знаеш къде и как да пипаш носа си. Ще учиш и ще прилагаш знанието си. Това се иска от вас.

В човека са вложени дарби и способности, които трябва да се развиват. Изучавайте се, да знаете какво носите в себе си и как да си въздействате. Пипнеш едно място на носа си и вместо да събудиш някое добро качество, ти бутнеш мястото на страха и ставаш страхлив. Бутнеш друго място и се оказва, че си бутнал мястото на завистта. Което място бутнеш, такъв ставаш. Бутнеш мястото на подозрението, и ставаш подозрителен. Ако волята ти е слаба, бутни мястото, където е волята, да станеш човек със силна воля. Казваш, че имаш вяра, няма защо да работиш върху вярата. В какво вярваш? В богатството ли? Вярваш на богатия, на парите, на къщата му. – Това не е вяра. Да вярваш в бедния, който няма пари, няма къща, това е истинска вяра. Вярваш в самия него, в честността му, и си готов да направиш за него всичко, каквото той желае. Вярваш в обещанията на бедния. Каквото каже, той всичко изпълнява. Богатият обещава и не изпълнява. Обаче има богати, които обещават и изпълняват. Те са честни хора, държат на думата си. Има и бедни хора, които обещават и не изпълняват. Това зависи от човека.

Като ви говоря да изучавате ушите си, носа, устата, очите, някой си мисли: „На стари години ще почна да уча, да помня правила и закони. Това не е за мене. Младите да учат“. Този човек прилича на стара мома, която си казва: „Не се ожених навреме, остарях вече, не зная какво да правя“. Питам: Животът само в женене ли се изявява? Какво правят ангелите, които не се женят? Да раждаш и отглеждаш деца, както днес става, това е най-лесната работа. Почтена работа е, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е висока служба. Ще направиш едно гърне, ще го продадеш и при първото падане на земята ще се счупи. Направи такова гърне, че колкото пъти падне на земята, да не се чупи. Който купи това гърне, ще каже: „Благодаря за гърнето, което купих от тебе. Досега е падало най-малко 20 пъти на земята: падне, отскочи и не се чупи“. Ще отговориш: „Добре владея изкуството си“. Ако грънците ти се чупят, ще кажеш: „Правя грънци, за да печеля. Ако не се чупят, нищо няма да спечеля“.

Като ви говоря за носа, ще ви дам един уред, да го измервате на дължина и широчина. Дължината се мери отдолу–нагоре, а широчината – долу, при крилата на носа. Всеки трябва да знае колко дълъг и широк е неговият нос. – „Това е за учени хора, не е за нас.“ – Чудно нещо, не трябва ли да преброиш колко пари имаш в касата си? Носът е капитал, с който разполагаш. Не трябва ли да знаеш колко е този капитал? Имаш една свещена книга като Библията. Четеш я, а не знаеш колко страници има тя. Казваш: „Не се интересувам от страниците на книгите“. – Наистина, ти четеш Библията, знаеш много стихове наизуст, без да знаеш колко страници има тя. Друг знае броя на страниците, а самата Библия не чете. Добре е обаче и страниците да знаеш, и Библията да четеш. Добре е да изучавате живите линии, да познавате кой човек е добър и кой – лош. Като видиш един нов човек, разгледай линиите на ухото, на носа му, да знаеш с какъв човек имаш работа. Ако някой ти е причинил неприятности, вгледай се в ухото и носа му, да видиш къде се крие злото в него. Разглеждай своя нос, разглеждай и неговия. Дай му огледало, и той да се огледа. После му кажи: „Сега разбрах къде се крие злото в тебе. Изучих те и в бъдеще ще зная как да постъпвам с тебе. Много пакости ми причини, но придобих едно знание“. Няма смисъл да се сърдите и карате. Благодари, че научи нещо ново.

Оглеждаш се в огледалото и казваш: „Не съм красив. Какви лоши гримаси правя!“ – Те не са твои, а на твоите деди и прадеди, на ред поколения, които са живели преди тебе. Днес ти ги правиш несъзнателно, подражаваш им. Твое е само доброто, на което можеш да бъдеш господар. В доброто се крие Божественото. Всичко останало е наследство от твоите деди и прадеди. Всички слабости, всички отрицателни черти на вашия характер са човешки. – „Искам да зная, дали съм щедър.“ – Ако носът ти е тесен, не си щедър. Ти страдаш, недоволен си от твоите слабости. – Това е болезнено състояние, а болният мисли само за себе си. И слабият мисли само за себе си. И гръдноболният се движи само около своята личност и казва: „Здрав съм, добре съм“. Всъщност той знае, че всеки ден става по-зле. У него се явява омраза към всички хора. Той иска всички да умрат заедно с него. Ако може да се освободи от омразата и от отрицателните си чувства, той лесно ще се излекува. Туберкулозата се лекува мъчно по причина на лошите мисли и чувства, които болният храни в себе си и на онези, които го атакуват отвън. Добре е, туберкулозният да заспи магнетичен сън и в това време да му се внуши, че може да оздравее. Такива опити са правени с туберкулозни и са имали добри резултати.

Много хора са против внушението, обаче няма човек, който, съзнателно или несъзнателно, да не работи със закона на внушението и самовнушението. Гледаш се в огледалото и казваш: „Колко съм пожълтял!“ Жълтият цвят те плаши. Не мисли, че жълтият цвят е признак на болезненост. Някога този цвят показва интелигентност, разумност. И червеният цвят не всякога означава здраве. Има една червенина на лицето, която показва болезнено състояние. Когато тялото е хармонично, енергиите функционират в него правилно. Тогава червеният цвят на лицето е естествен. Той се прелива с цвета на кожата. В цвета на лицето у здравия човек стават малки промени, както във водата на тихото море, или шумоленето на листата. Приятно е да наблюдаваш промените в лицето на здравия човек: игривостта на очите му, усмивката на устата. Не е приятно да гледаш неподвижна, здраво стисната уста. Това е болезнено състояние. Естественото положение на устата е красиво. Тя не трябва да бъде нито много отворена, нито много затворена. Същото се отнася и до очите. Очите трябва да бъдат по-малко или повече отворени, в зависимост от светлината, която възприемат. При силна светлина очите се отварят по-малко, а някога се свиват; при голяма тъмнина те се отварят широко.

Помнете: Силата на човека зависи от неговия нос. Ако носът ви е енергичен, благодарете. Ако е сплескан и тесен долу, дишайте поне по три пъти на ден, да го разширите. Казваш: „Тесен е носът ми, но няма да дишам“. – Ще дишаш, за да разшириш носа си. Ще работиш, за да спазиш онази симетрия между органите на лицето, каквато природата е определила. Между челото, носа и брадата има известно отношение и съразмерност. Измерете челото си, да видите колко е широко, за да знаете каква широчина да предадете на носа си. Широчината на челото се мери по ръбовете на слепите очи. Те са граница на челото. Добре е да измервате устните, скулите на лицето си, да се познавате, да имате ясна представа за себе си.

Радвайте се, че ви се дава възможност да се изучавате. Не казвайте, че това е детинска работа. Казваш: „С молитва всичко се постига“. – Да се молиш, това значи да се освободиш от всички отрицателни мисли и чувства и така чист, да се явиш пред Господа. Не се ли очистиш, Бог ще погледне ухото ти, ще види, че има нещо накърнено в него, и ще пита: „Къде е ходило това дете, че е пострадало?“ После, ще погледне очите, носа, устата и брадата ти и като намери, че не са оформени, както трябва, ще извика един от главните инспектори и ще каже: „Погрижи се за това дете, да го изправиш“. Тези инспектори са главните зидари на човешкото тяло. – Как работят зидарите? Чрез болестите и страданията. Ако устата ти е крива, Бог ще изпрати една болест на устата, за да я изправи. Ще изпрати една болка на носа, и той да се изправи. Така ще се изправят очите, ушите, всички криви линии на тялото, но никой няма право да се меси в работата на Бога. Не разваляйте работата на природата. Ако не ѝ се месите, тя по-лесно ще свърши работата си. – „Може ли за една година да изправим кривите линии на лицето си?“ – От вас зависи. Ако не успеете в една година, в 10 години все ще имате някакъв резултат.

Като ви наблюдавам, виждам, че в ушите ви е станало малко подобрение, но има още да се работи. Изучавайте окултните науки, като помощни средства във вашата работа. С вас заедно трябва да взимат участие главата, дробовете и стомахът ви. Само така въпросите ще се разрешат правилно. Като работите по този начин, вие влизате в разумния свят. Каквото решат тримата съветника, то е решение на цялото тяло. Това подразбира участието на правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Трите заедно са представители на цялото общество. Някога трима души могат да свършат работата на цялото общество. Където участва интуицията, там въпросите се решават лесно. Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно. Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувстваш, познаването ти не е пълно. Ето защо, интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството. Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.

Новата столица, новото жилище на духа е главата. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. В него няма изключения. И наистина, той всякога е прав. Може да не е учен, но каквото каже, всичко излиза вярно. Интуицията е огнище, средоточие, където се събират множество разумни същества и осведомяват човека. Те го насочват в правия път. Те казват на някого: „Твоят приятел не решава правилно задачата си; той попада в крив път, иди да му помогнеш. Ще ти покажат и как да постъпиш с него“. Интуицията е Божествено чувство. Тя не произлиза от човека. Някога животните се водят от интуицията. Те вярно долавят нещата, но не ги предчувстват. В предчувствието има страх, а интуицията изключва всякакъв страх. Тя работи, докато човек не се е уплашил. Щом се уплаши, човек може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек възприема и предава правилно.

Време е вече да правите опити – да прилагате наученото. Срещнете известен човек, който ви е неприятен. Питате се защо ви е неприятен, но не можете да си отговорите. Трябва да се вдълбочите в себе си, да видите защо се явява това чувство във вас. Причината на това чувство се дължи на един закон, наречен „закон на разногласие“. Съберете двама души, които се обичат, да живеят заедно и вижте какви ще бъдат техните отношения след десетина години. Вместо приятелски, нежни чувства, между тях ще настане известно охлаждане. И те сами няма да знаят коя е причината за това охлаждане. Те не искат вече да се виждат и са готови да се разделят. От тях изтичат дисхармонични сили, излишъкът на които не може да влезе в работа. От единия изтича положителна енергия, но и от другия изтича същата енергия, поради което те се отблъскват. На физическото поле аз наричам това отблъскване „закон за освобождаване“. Когато момъкът се влюби в момата, той се заробва и нищо не вижда около себе си. Той казва: „Като тази мома не съм срещал“. Това е заробване. За да ги освободи, природата създава условия за развиване на положителни енергии между двамата и в края на краищата те се отблъскват по естествен път. Само така влюбеният ще види, че се е заблудил. На физическия свят отблъскването е неизбежно. Всеки човек неизбежно ще мине през него.

Казваш: „Не мога да обичам този човек“. – Не че не го обичаш, но силите, които действат между вас, ви отблъскват. Едно богато семейство има красива дъщеря, която е предана на Бога. В дружбата си тя не се задоволява с обикновени светски младежи. По едно време в нея се влюбва млад, но беден момък. Родителите ѝ казват: „Той не е за нашия дом“. Аз им пошепвам на ухото: Знаете ли, че тоя момък е богат, има два милиона лева в банката? „Щом е така, ние сме на негово разположение. Той ще бъде добре приет в нашия дом.“ В случая парите представляват сила, която първоначално отблъсна младия човек. Достатъчно е някой да каже една добра дума за вас, за да си изменят хората мнението. Същата сила има и лошата дума. Често вие говорите лошо един за друг, като не съзнавате какви пакости си причинявате. Говорете, каквото искате, но да отговаря на истината. Пазете правилото: Никога не говорете неща, истинността на които не сте проверили. Казваш за нещо: „Не съм сигурен, дали е така, но предполагам“. С предположения не се живее. Говорете само верни неща. Ще кажете, че някой физиономист се произнесъл за лошите качества на някого. Откъде знае това? По носа познал. Носът му бил вирнат нагоре. – Аз познавам този човек; той е добър, тих и кротък. Тъй че, дали е вирнат носът му нагоре, това не е важно. Аз го познавам като добър човек. Че носът на някого бил гръцки или римски, не е важно. Докато не сте проверили нещата сами, вие нямате право да се произнасяте. Носът на някого бил завит като човка. Такава е човката на грабливите птици. И човек, който има подобен нос, обича да граби, като грабливата птица. Ако се измени тази черта в орела, с нея заедно ще се измени и умът му, а след това и човката ще се измени. Следователно, ако умът на човека се стреми към грабеж, и носът приема съответна форма. Причината за този нос не е само в един човек. Тя се дължи на мисълта на неговите деди и прадеди, на ред поколения преди него. И сега, по обратен път, той ще въздейства на мисълта си. Щом се измени мисълта, ще се измени и формата на носа.

И тъй, за да изградите носа си, първо трябва да го направите по-широк. Едновременно с носа ще изправяте ухото, окото, устата и брадата си. Така вие ще се самовъзпитавате. Много начини има за възпитание и самовъзпитание. Как ще възпитате котката да не прави пакости? Като ти изяде яденето, не я бий, но я хвани за опашката и я изнеси навън. Тя ще започне да мисли. Който не разбира какво представлява опашката на котката, ще каже: „Колко е жестоко да хванеш котката за опашката!“ По-добре ли е да я ритам в корема? Знание е нужно на сегашния човек. Аз не съм за повърхностното знание, но държа за онова знание, което използва правилно всички сили на природата. Аз искам да ви свържа с онези светове, с онези фирми, които работят за създаването на очите, ушите, носа, устата и брадата. Ако може да се запознаете поне с един от тези светове, вашата работа е наредена. В бъдеще вие ще се разговаряте със съществата на тези светове по вътрешен път, чрез вътрешното си радио.

Аз не искам да ви разкривам тайните на природата, защото не сте готови за тях. – „Как ще се разговаряме с тези същества?“ – Както се разговаряте днес по телефона. Взимате слушалката и се разговаряте. – „Какво ще правим, ако не сме разположени, ако имаме някакво умствено смущение?“ – Хванете ухото си с десния пръст на ръката си и започнете да мислите. След 1–2 минути вие ще се ободрите, ще стане правилна обмяна между умствените и сърдечни енергии във вас. Всеки застой на жизнените сили във вашия организъм се дължи на неправилното кръвообращение. Този застой спира действието на мисълта. Като знаете това, гледайте на ухото и на носа си като на свещени места – условия за правилно възприемане и предаване на енергиите. Казваш: „Господи, обърни ухото си към мене! Дай внимание на гласа ми!“ Ти апелираш към Господа и си готов да Го слушаш. Ако си глух, ако нямаш ухо, как ще слушаш Господа и как ще Му говориш? Ако ти слушаш Господа, и Той ще те слуша. Не Го ли слушаш ти, и Той няма да те слуша. Да те слуша Господ, това значи да се вслушва в твоите радости и страдания. Така се вслушва Бог в страданията на всички същества. Той им показва пътя на тяхното изправяне. Това са общи положения. Все едно е да кажеш на човека, че трябва да стане добър. Как ще стане добър? По естество човек е добър, но доброто е достояние на Бога. Той е добър, а човек може само да прояви доброто в себе си. Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света. Не можеш да бъдеш добър, ако не си дал нещо от себе си. Не може да те обичат, ако не си дал нещо от себе си. Как ще жънеш, ако не си орал и сял? Христос ора и копа, след това ся и днес жъне. Вие влязохте в Неговия труд и се ползвате от плодовете Му. – „Кой ще влезе в нашия труд?“ – Все ще се намери някой.

Като ученици, изучавайте недостатъците си и ги изправяйте. Изучавайте мястото на вашия капитал и вижте къде може да внесете новото. – „Как да работим и какво да работим?“ – Учете се да четете и да разбирате прочетеното; да пишете и да рисувате, както отвън, така и вътре в себе си. Не очаквайте на другите, но сами вършете работата си. Ако обувките ви са нечисти, сами ги изчистете. Кажи си: „Аз имам един господар в себе си, на когото трябва да изчистя обувките“. Ако не съзнавате, че имате господар, на когото служите, вие още не сте дошли до мястото, на което трябва да бъдете. Вие мислите, че сте господари на себе си. Не, вие имате господар, който и досега още ви мачка. Докато става това, вие сте един от глупавите слуги. Щом го съзнаеш, ще благодариш и ще кажеш на господаря си: „Кажи ми какво искаш от мене? Какво трябва да направя?“ Господарят му ще се усмихне и ще каже какво иска от него.

Един млад момък често посещавал едно семейство. Домакинята му казвала: „Гледай да станеш по-сладък“. Той не разбирал смисъла на тези думи. Един ден попитал приятеля си: „Какво означават думите „да станеш по-сладък“?“ – „Да носиш всеки ден по нещо.“ – „Чудна работа, нищо не разбирах.“ Той започнал всеки ден да носи по нещо. Сега домакинята му казала: „Ти стана вече много сладък“.

Сега и на вас казвам: Вие трябва да станете по-сладки, всеки ден да носите по нещо ново. – „Какво можем да направим ние?“ – Ако един човек може да развали семейство, да скара членовете на едно общество помежду им, да повдигне един народ срещу друг, защо да не направи едно добро? Следователно един човек може да подобри живота на едно семейство, да създаде цяло общество или един народ. Както можеш да рушиш, така можеш и да градиш. Както си майстор в едното, така ще бъдеш майстор и за другото. Не казвай, че нищо не можеш да направиш. Много нещо можеш да направиш. Един брат ми казваше: „Учителю, не мога да издържам да седя толкова време на едно място. Не мога да посещавам класа. Не съм добре, лошо ми става“. – Направи опит, да видиш, можеш ли да издържиш. Той дойде няколко пъти наред в класа и можа да издържи, не му стана лошо. Човек трябва да преодолява мъчнотиите. Отрицателните сили в организма трябва да се разпределят така, че да не попада човек под тяхно влияние. Ще кажете, че дяволът действа във вас. Не говорете така, не го обвинявайте напразно. И той не търпи никакво обвинение. Дяволът слага вината върху гърба на хората и като го питат кой е виновен за пакостта, той мълчи. И хората виждат грешките на другите и ги обвиняват; когато те грешат, мълчат, или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си. Срещаш едного и си казваш: „Неприятен ми е този човек“. – Защо ти е неприятен? – „Не зная.“ – Неприятен ти е, защото нищо не ти дава. Ако ти носи торба със злато, веднага ще ти стане приятен. Казвам: Този човек е приятен на Бога. Защо да не е приятен и на тебе? Като видя мравка да пълзи по земята, аз се интересувам от нея, защото и Бог се интересува. Аз се интересувам и от дърветата, пак по същата причина. Виждам тяхната интелигентност, тяхната признателност. Направете една малка услуга на едно дърво, да видите с каква благодарност ще ви отговори то.

Един брат ми разправяше една своя опитност: „Седя един ден в градината си и гледам – една ябълка се мъчи нещо. Опитах се да вляза в разговор с нея, да видя какво ще ми каже. Вдълбочих се в себе си, да разбера с какво мога да ѝ услужа. Вътрешно възприех една мисъл, която идваше от ябълката. Тя ми каза: „Погледни, около корена ми се увил един железен тел, който не ми позволява да се развивам“. Наведох се и наистина, около корена видях железен тел, който проникваше в земята. Издърпах тела внимателно и освободих корена на ябълката. Тя ми благодари“. Ще кажете, че това е съвпадение, случайност. Едно съвпадение може, второ, трето съвпадение също се случва, но ако са 99%, това не са вече случайности, а факти, чрез които се изразява разумността в природата. Съвпадение ли е, че носът е прав или крив, къс или дълъг? В разумната природа няма случайности. Какъвто и да е носът ви, той говори за връзката ви с миналите поколения. И те са толкова отговорни, колкото и вие. Каквото те са направили, сами трябва да го изправят; каквото вие сте направили, сами ще го изправите. Когато и да е, вие трябва да изправите вашия нос, да му придадете правилна форма. – „В другия свят ще имаме ли носове?“ – Ще имате, но като духове, носовете ви ще имат съвсем друга форма. Ако на физическия свят можете да изправите носа си, и в духовния свят ще можете.

Работете правилно и в четирите свята: в света на принципите, в света на законите, в света на силите и в света на формите. Понеже сте на земята, ще работите в света на формите. Първо изработете едно честно ухо, един честен нос, една честна уста и едно честно чело.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 8 март 1933 г., София, Изгрев.

Принципи, закони, сили и форми

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, нос, аз, може, свят, хора, правилно, линия, сега, себе, добре, уста, всички, става, работа, бъде ,

Общ Окултен клас , София, 8 Март 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Учителят разглежда темите, оставени на масата: уши и носове, рисувани от братя и сестри и казва: )

Това е едно достоверно свидетелство. Макар, че стопанинът го няма тук, но той е оставил свидетелството си. Три неща трябва да имате пред вид. Има неща, които не са научни. Някой път ние наричаме научни неща тези, които не са научни и които не могат да бъдат научни. Там, дето има повече изключения, това не е наука. Науката е там, дето изключенията са по-малко. После, знание, което смущава човека, това не е знание. При това Соломон, който е имал много знания, казва, че всяко знание, което е като търговията, в което има взимания и давания, печалби и загуби, то е бреме за човека. Знанието е велико преживяване, възприятие на човешката душа. В знанието влизат два фактора – да предаваш и да възприемаш правилно. Това са процеси, това са елементарни работи, които трябва да се знаят. Не се спирайте върху това, което сега знаете. Аз определям всичкото знание, което досега сте имали, това е знанието на бабите акушерки, които се приготовляват за бебето, което ще се роди. Те приготвят пелени, корито, количка за детето, което тепърва ще дойде. Та когато говорите за науката на бабите, не казвайте, че това е бабешка наука, защото и без баба детето не може. Баба трябва, пелени трябват, количка трябва, много работи трябват за детето. Един ден детето ще се роди и близо е времето, когато ще се роди. Щом се роди детето, и баба ще има, и коритце ще има, но най-същественото сте вие, какво ще се роди във вас. Защото ако знанието не може да ви ползува, защо ви е тогава?

После, при знанието трябва да помните още три неща. Първо да възприемате и предавате правилно. Освен това гребват ви и други работи. Вие трябва да разбирате света на принципите, той не е последният свят. Той е най-високият свят, отдето можете да мислите правилно. Той е най-високият свят, отдето можете да разглеждате света. От там сегашният свят води своя произход. После идат законите, които образуват света на законите. В природата има закони, които не са мъртви. Има закони и правила, които хората създават, но има известен ред и разумност н природата, които се състоят от същества със специално предназначение да поддържат тази закономерност. След това има един свят на силите. Законите регулират силите. И най-после имате и света на формите – физическият свят. Формите се регулират от силите. Следователно една форма не може да съществува, ако няма известни сили, които да я поддържат, да я регулират.

Следователно имате физическия свят, светът на формите; после силите, в които влиза чувствения свят, и най-после света на принципите, дето действуват законите, т.е. Божествения свят, както ние го наричаме. Главата, това са принципите на човека, там ще ги търсите; сърцето, дробовете на човека, там са силите и най-после светът на формите, това е стомахът.

Вие не трябва да смесвате стомашната, храносмилателната система с търбуха. Търбухът е едно специфично чувство у човека само за ядене и пиене. Такъв човек се е родил само за ядене и пиене, той не разбира живота. Значи, главният капитал, който е вложен в човека, това е неговият мозък. Човешкият мозък е съществения, най-главния капитал в човека, който е най-устойчив и най-мъчно се изменя. Противоположната страна на мозъка, това е тялото, дето стават най-големите изменения. Човек може да изгуби от теглото на тялото си 10, 20, 30, 40 килограма, когато от мозъка си едва ли може да изгуби пет – десет грама. Мозъкът запазва най-голямото равновесие.

Следователно когато говорим за човешката мисъл, тя се проявява само в мозъка. Човешките чувства се проявяват в стомашния мозък, дето има много ганглии. Мнозина говорят за слънчевия възел, но той е само част от стомашния мозък. Той има пред вид всички функции, които са във връзка с храносмилането. Храносмилането представя главната система в тази област. Ако храносмилането не става правилно и в мозъка ще има неправилности. Понякога може да имате неразположение на духа, да сте мрачни, песимисти, всичко това се дължи на стомаха ви. Ако стомахът функционира правилно, всички други органи са в изправност. Това е един метод на природата. Тя лекува хората чрез ядене. Дайте на човека едно хубаво ядене, което лесно се смила, но да не преяде и той ще придобие добро разположение на духа. Преди всичко яденето, а не храненето е един метод за съграждане и изменение на човешкото разположение.

Освен това обръщайте внимание и на дишането. Бързото дишане, запъхтяване не е хубаво. Дишането ви трябва да бъде плавно, да няма никакво хъркане в него. Ако дишането е правилно, тогава и пулсът на сърцето ще бъде правилен. Ако дишането не е правилно, тогава и пулсирането на сърцето няма да бъде правилно, а пулсирането на сърцето представя пулс на природата. Пулсът на сърцето във всички добри, свети хора е много мелодичен, много хармоничен. Ако искате да проверите, дали сте здрави, направете следното: турете големия си пръст на пулса и ако изпитвате приятност, вие сте здрави, ако не изпитвате приятност, не сте здрави. Ако пулсът не бие добре, това показва, че или си ял храна, която е мъчносмилаема или си в някакво затруднение, вследствие на което и дробовете и мозъчната сила не е в изправност. Това ще се продължи, докато се уреди или възстанови правилното отношение между мозъка, дробовете и стомаха. След това и пулсът ще се урегулира.

Ако у вас се яви едно нехармонично чувство, когато не обичате някой човек, например, ще видите, че и пулсът у вас не бие правилно. Когато обичате някого, вие се свързвате с него и когато не обичате някого, вие пак се свързвате с него. Между неговия и вашия мозък става обмяна. Докато обмяната става само в мозъка, тя не е толкова опасна, но щом слезе и в стомаха и в черния ви дроб, тя става вече много опасна. Всеки орган е определен за извършване на известна служба, но ако тези органи се ангажират с индивидуални разправии, то вече престават да функционират, не изпълняват своята права служба.

Сега, като разглеждам главата, ушите, носа, устата на човека, аз го разглеждам какъв трябва да бъде той от Божествено гледище. Тези удове представят човека. Ухото е един капитал, с който човек разполага. Вие още не оценявате какво представят вашите очи, уши, нос, уста, брада. Те са един грамаден капитал, даден на човека от Божествения свят, с който той да разполага. Често хората, като престават да мислят, че имат очи, уши, нос, уста, брада, те се обезсърдчават и казват, че животът няма смисъл. Те нямат понятие например за ушите. Питам: какво нещо представят ушите на човека? Какъв смисъл има живота вън от ушите? Човек мисли, че животът седи само в обличане, в ядене, в къщички и т.н. Не, това са само забавления, това са играчки на бабите, които се готвят да забавляват децата, които ще се родят.

Досега са ви възпитавали, че вие сте хора от високо произхождение, че във вас тече царска кръв, че не сте като другите хора и трябва да гледате на тях от високо, понеже сте излезли от Бога. Хубава, отлична е тази идея, но вие сами не вярвате в нея. Ако бихте вярвали в нея, аз бих се радвал, но вие сами не вярвате. Вие дотолкова вярвате, че ви е казала баба ви, че сте от царско произхождение или пък, че ви е казал някой физиономист, че имате нещо благородно, царско в кръвта си. Добре е това, но питам: в какво седи благородството на човека? Когато аз изучавам нещата от научно гледище, имам известни научни положения, върху които ги базирам. Някои криво разбират тия неща. Защо? Има физиономисти, които целия си живот са посветили на изучаване човека, но има и такива, които си служат с тази наука, като с търговия за печалба само. Аз съм против тия търговци, защото нищо няма да научите от тях. Тези търговци имат свои съображения, които се свеждат главно към печалби, нищо повече. Някой от тях ще говори за носа, но той няма пред вид толкова носа, колкото печалбата, която ще придобие. Той ще говори за носа, но целта му е да продаде някоя книга. Има книги, които струват и по 500 лева. Ако хиляда души вземат тази книга, по 500 лева, това е вече един милион. Струва да се изучава физио[г]номия.

Понякога дойде някой при мене и ми казва: „Моля, искам да ме приемете, имам много важна работа.“ Като казва така, аз веднага зная вече, доколко е важна неговата работа, но рекох: „Нека дойде“, правя се, че вярвам. Правя се много лековерен. Аз зная, че работата му е толкова дребна, че не заслужава да се спирам. Седне той и ме пита: „Ще бъда ли щастлив?“ Аз го гледам и по устройството на носа виждам, че той е много сприхав, гневлив човек. После погледна ухото му, виждам го сбутано и си мисля: стомашната система на този човек не е добре развита, той е много капризен при това положение. За ядене той е готов да направи цял скандал. „Кажи ми, ще бъда ли щастлив?“ Рекох му: „Ти трябва да намериш една много добра мома.“ – „Как ще я намеря?“ – „Започни да ги водиш при мене, аз ще ти кажа, коя е за тебе.“ Питам: какво друго трябва да кажа на този човек? Ако му кажа, че стомашната му система е слаба и че след две години ще отиде, аз ще го сплаша. Трябва ли да го плаша? И наистина този човек се нуждае от нежна, добра жена.

Сега ние се отдалечихме от научните въпроси. Та вие трябва да знаете, че носът и ухото ви са един голям капитал. После трябва да знаете от кой род е вашият нос, от този, който приема или от този, който предава. Това е безразлично дали сте мъж или жена. Тъй щото вие трябва да знаете дали вашият нос е възприемател или предавател. Ако повече предавате, вие вървите по мъжка линия, ако повече приемате, вие вървите по женска линия. Ако повече [предавате], носът ви ще бъде малко гърбав, малко чакръглен горе. Ако вървите по мъжка линия, носът ви ще бъде гърбав, не взимайте гърбав в лош смисъл. Ако вървите по женска линия, носът ви ще бъде вдлъбнат, а по мъжка линия – изпъкнал. Всяка линия е на мястото си: ако е изпъкнала, тя е отлична линия, ако е вдлъбната, пак е отлична линия. Не мислете, че вдлъбнатите или изпъкналите линии са лоши или добри. Това зависи от поставянето на линиите, защото тези линии не са мъртви, те са живи линии, които постоянно функционират. Те постоянно се местят.

Широчината на носа постоянно се мени, не органически, но всеки ден става един прилив и един отлив в самия нос, той става ту по-тънък, ту по-широк и благодарение на тези промени вие можете да се изучавате. Не мислете, че вие сте една статуя. Всеки ден стават у вас промени, в носа повече, в ушите най-малко. Малки промени стават в устата и в очите на човека, там промените се извършват много бавно. Понякога окото може да стане по-тъмно, а някога по-светло. Често окото губи своя блясък, което показва, че силите в организъма слабо функционират. Потъмняването на окото показва, че стомахът е разстроен. Някога окото не е хармонично, това показва, че законите и принципите са нарушени. Някой път и клепачите са изменени. Всичко това показва, че имате много да учите. Тепърва има да изучавате ухото, не мислете, че сте го изучили.

В носа например можете да изучавате каква е стомашната система, добре ли е или е слабо развита. По носа може да се познае благородството, характера на човека. Всяка част от носа има своето дълбоко предназначение. Не мислете, че като се каже гръцки нос, че той е най-хубавия. И в гръцкия нос липсва нещо. Изобщо, дали носът е прав или гърбав, вдлъбнат или изпъкнал, всичко това е от голямо значение и човек трябва да го изучава. Малката вдлъбнатина на носа е женската линия, минаване в този свят. След това се явява една малка издатина. Ако носът се издигне и после се вдлъбне, това е един лош признак. След като носът се издигне, той трябва да върви по права линия. Ако носът върви по една вдлъбната линия, той не е лош нос. Това е една черта на любознателност. Когато двама души се разговарят, този човек всичко слуша, той е кореспондент, слуша и записва. Та когато носът върви по една права линия, която нито е вдлъбната, нито изпъкнала, този нос означава линията на човешката мисъл – правата линия. Човешката мисъл върви винаги по права линия. Който мисли, той образува права линия на мисълта си. Изпъкналата линия е линия на предаване на човешките чувства, на човешкия вкус, а вдлъбнатата линия е възприемане на човешките чувства или на човешкия вкус.

Сега не мислете, че въпросът с вашия нос е завършен. Вашият нос е още в процес. Както гледам вашите носове, вие сте много учени хора. Има един нов тип нос, той е малко масивен, не е много дълъг. Той е масивен в основата си. Най-учените хора имат такива носове, те са хора на енергичната мисъл, която много работи. Голяма част от вашите носове са научни носове, учени хора сте вие. Аз наричам този нос нос на новите деца. Това не значи детински нос, но нос на децата от шестата раса, която сега иде. Вие сте деца на шестата раса, предшественици на тази раса. Този нос не е нито гръцки, нито римски. Гръцкият нос е нос на изкуството, на вкуса. Има носове, които представят болезнени типове, но аз няма да се спирам върху тях. Разни носове има: широки, тесни, вдлъбнати, изпъкнали, гърбави, но всичко това трябва да се изучава. Има философски, научен, религиозен нос. Но всичко това трябва да се изучава в правата му страна. Това е наука.

Наука е например това, което днес прави медицината. Учени хора правят опити да присаждат живи очи от животни върху очите на слепи хора и да проглеждат. Един френски учен направил опити и на сто от тях имал десет случаи сполучливи, но един руски учен направил опити и на 96 случаи той имал 36 от тях сполучливи. Та науката трябва да ни помогне, а не само да философстваме.

Когато ти имаш някакво неразположение, а разбираш носа си, достатъчно е малко да го бутнеш, за да си въздействуваш. Ако не бутнете на място, ще си попречите. Аз не искам да говоря по това, но вие трябва да разбирате тази философия. Казвате: „Аз ще бутам носа си.“ Не го бутай, ако не знаеш как и де да го буташ. Много пъти искате да се секнете и по този начин бутате носа си. Добре е човек от време на време да си побутва носа. Когато някой мързелив не иска да си бута носа, природата е така наредила, че дава на човека или хрема, или някаква простуда, та по този начин тя учи своите своенравни, мързеливи деца на работа. Тогава човек, ще не ще, ще бута носа си. Иначе, ако те не бутат носа си, могат да се осакатят. Някой казва: „Дотегна ми вече да си бутам носа, да се секна.“ Рекох, благодари, че се секнеш, че буташ носа си. Онези хора, които не бутат носа си, те умират, а тези, които го бутат, живеят повече.

Ти трябва да знаеш, де и как да буташ носа си. Сега това е до онова учение, което трябва да приложите. Всеки трябва да се изучава. Вие имате вложени качества и способности в себе си, които трябва да знаете, кога и как да бутате. Често вие бутате известни места в носа или на други места, които не трябва да бутате. Запример вие бутате известни места на носа, които са свързани със страха и ставате страхливи, после бутате известни места, които са свързани с завистта и ставате завистливи. Каквото място буташ, такъв ставаш. Някога може да бутате подозрението и ставате подозрителни. Ако бутате мястото, дето е волята ви, ако сте слабоволни, можете да усилите постепенно волята си.

Някой казва, че вярва в еди-кого си и в еди-какво си. Вярва, но в какво седи тази вяра? Когато ти видиш къщите на някой човек, богатството, което той е вложил в банките, уважението и почитта, с които той се ползува, и ти имаш вече вяра в него. Но това са само външни стимули. Ти си заставен да вярваш. Но вярата подразбира, като видиш един беден човек, който няма нито къща, нито богатство в банката и да вярваш, че този човек е честен и да си готов да направиш каквото той иска, това разбирам вяра. Този беден човек може да обещае нещо и каквото обещае, да го изпълни, а богатият, каквото и да обещава, няма да го изпълни. Тъй щото има много богати, които обещават и не изпълняват, а има богати, които обещават и изпълняват – честни хора са. Има бедни, които обещават и не изпълняват, а има бедни, които обещават и изпълняват, честни хора са те.

Някой от вас ще каже: „Сега на стари години ще започна да изучавам, какво е моето ухо, това – онова, ще помня правила и т.н.“ Този човек разсъждава като някоя стара мома, която казва: „Какво да правя? Остарях вече, не се ожених, не мога да раждам, какво ще правя от сега нататък в живота?“ Питам: животът само в жененето ли седи? Какво трябва да правят ангелите, които нито се женят, нито за мъж отиват? Да отглеждаш деца, както днес ги отглеждат, това е най-малката работа, която можеш да извършиш. Тя е почетна работа, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е много висока работа. Ти ще продадеш едно гърне, което още първия път, като падне на земята, ще подскочи и ще се счупи. Ти трябва да направиш такова гърне, което да пада и да не се чупи. Купувачът ще дойде при тебе и ще ти каже: „Браво, ти ми продаде едно гърне, което досега най-малко 20 пъти е падало на земята и като е падало, подскачало е, но не се е чупило.“ И ти ще му отговориш, че знаеш да правиш грънци. Ако грънците ти се чупят, тогава ще му отговориш по търговски: „Аз ги правя, за да се чупят. Ако не се чупят, никой няма да купува грънци.“

Аз мога да ви дам един уред, с който всеки може да измерва носа си. Ще хванете носа си отдолу и ще го измерите, колко е дълъг и широк. Ще видите дали е 4, 5, 6 или 7 см дълъг. След това ще го измерите в широчината му, дето са крилата долу. После ще видите дали носът ви е гърбав, изпъкнал или вдлъбнат и по този начин ще има с какво да се занимавате. Вие не се занимавате с тези данни, не измервате носа си и казвате: „Това е само за учени хора.“ Вие имате един нос, който трябва да проучите. Това значи: вие имате пари в касата си, които трябва да преброите, да знаете с какъв капитал разполагате. Имаш една книга, като Библията, ти трябва да знаеш колко страници има тя. Питат те: колко страници има Библията, не знаеш, казваш: „Аз не обръщам внимание на страниците на книгите.“ Наистина, ти можеш да не обръщаш внимание па страниците, а да знаеш много неща от Библията, а можеш да знаеш страниците, а да не знаеш нищо от Библията.

Рекох, вие трябва да дойдете до положението да разбирате живите, красивите линии. Като погледнете носа на някой човек, вие трябва да го познаете. Разглеждайте и своя нос отпред, анфас, да различавате добре линиите на носа и тяхното значение. Като видите един човек нов, пак разглеждайте носа му. Ако сте имали големи неприятности с някой човек, кажете му: „Чакай да ти видя носа, да видя де се крият белите, които ти ми създаде.“ Трябва да се изучавате. Вземи огледалото, дай му и на него да се разгледа. После измери широчината, дължината на носа му, гримасите, които прави и кажи: „Аз не знаех какъв бил носът на този мой другар, но сега го научих. По този начин поне придобих една наука.“ А тъй да се сърдите, да се карате, няма смисъл.

Сега вие се погледнете в огледалото и казвате: „Тези гримаси, които правя, са мои.“ Не, те не са твои. Те са на твоя дядо и на баба ти, както и на ред поколения, които са ги правили преди тебе. Сега ти ги правиш несъзнателно, подражаваш на тях, а мислиш, че са твои. Те са наследени черти, не са твои. Твое е само това, на което ти можеш да бъдеш господар. Твоето е само доброто. В доброто се крият Божествените черти, а всичко останало в тебе е наследство от твоите дядо и баба.

Всички слаби страни, които имате в характера си, те са човешки, не са Божествени. Някой иска да знае дали е щедър. Ти не можеш да бъдеш щедър човек, ако носът ти е тесен. Искаш да бъдеш щедър, но не можеш. И тогава той страда. Това е вече болезнено състояние. И наистина, болният слабият човек се занимава само със себе си, той казва: „Какво ще се занимавам с другите хора, когато трябва да мисля за себе си, да се занимавам само със себе си.“ Да, слабите хора се занимават само със себе си. Вземете например гръдоболните хора. Те са концентрирани само в себе си и казват: „Ние сме много добре, здрави сме.“ Не, те не говорят истината. Той знае, че всеки ден става все по-зле и като знае това, в него се заражда една омраза към всички хора, той иска, ако е възможно, всички хора на земята да умрат заедно с него. Ако този човек може да се освободи от тези си чувства и състояние, той може да се излекува. Ако туберкулозата не се лекува, тя не се лекува по единствената причина на тия мисли, които се сипят върху човека. Най-първо той трябва да заспи магнетичен сън и в съзнанието му да се внуши мисълта, че той може да се лекува. Има доста примери, дето магнетизатори поставяли такива болни в магнетичен сън и чрез внушение са ги лекували.

Много хора се противопоставят на внушението, но няма нито един човек, който да не работи с закона на внушението и самовнушението. Вие се огледате в огледалото и казвате: „Какъв съм пожълтял,“ и се уплашвате. Има една жълта краска на лицето, която не е опасна. Не мислете, че всички жълти краски са болезнени. Има известна жълта краска, която показва разумност, интелигентност. Също така и всички червени краски не показват здраве. Има известна червенина на лицето, която не е здравословна. Краските се отнасят до външната страна на въпроса. Когато тялото е хармонично създадено, тогава се явява един свещен трепет в организма, а между цветовете става едно естествено преливане. В здравия човек има естествени малки промени в цвета на лицето, каквато става по морската повърхност или по шумолението на листата в гората. Та когато лицето на човека се мени, това е красиво. Понякога очите на човека са игриви и в тази игривост има нещо хубаво. И устата, ако е игрива, и то е хубаво. Не мислете, че когато устата е много спокойна, неподвижна, това е хубаво. Наистина, ако устата на човека мърда много, това е някакво болезнено състояние, но и когато е много спокойна, и това е някакво болезнено състояние. Оставете устата спокойна, естествена. Някой държат устата си много стисната, това е неестествено положение. Други я държат много отворена, и това е неестествено положение. Тя трябва да се постави в естествено положение, да е приятно на човека да се огледа. И очите могат да бъдат много отворени или много затворени. И едното положение може да бъде естествено, и другото може да бъде естествено. И обратно: и едното положение, и другото могат да бъдат неестествени. Някога очите па човека са малко отворени, но нему е приятно да гледа слънчевата светлина; някога са много отворени, а светлината го дразни и той усеща нужда да ги притвори малко. Някога възприемаш малко светлина и пак те дразни тази светлина.

И тъй, за да бъде човек силен, това зависи от неговия нос. Има едно особено проявление в носа, което дава сила на човека. Ако имате енергичен нос, благодарете, ако носът ви е сплескан, дишайте по няколко пъти на ден, да го разширите. Най-малко по три пъти на ден дишайте. Ако можете да направите и най-малката промяна в носа си, вие сте силен човек. Някой има тънък, сплескан нос и казва: „Не ми трябват упражнения.“ Не, ти трябва да правиш ред упражнения, да разшириш носа си. В лицето трябва да има симетричност, то значи: между челото, носа и брадата на човека трябва да има известно съотношение. За тази цел, трябва да измервате челото си, да видите колко е широко. Широчината на челото се мери само до ръбовете, до слепите очи. Тези ръбове определят границата на челото. После измерете и устните си, да видите, колко са големи, измерете и скулите на лицето си, да знаете всички мерки на лицето си. Човек трябва да има на разположение тия данни, да се познава.

Рекох, нека учението бъде като едно приятно занимание за вас. Вие дохождате до положението и казвате: „Това е детинска работа. Ние трябва да се молим.“ За да се молите, вие най-първо трябва да изправите в себе си всички свои дефекти, да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли, от сърцето си всички отрицателни чувства, да се облечеш чисто и така да се явиш пред Господа. Като те види Господ, ще каже: „Я, да видя какво е ухото ти?“ Погледне ухото ти, вижда, че е малко изядено. Казва си: „Де ли е ходило това дете?“ После погледне носа, и той опърпан. Погледне устата ти, очите ти, брадата ти, навсякъде има по някакъв малък дефект. Тогава Господ извиква един от главните инспектори и казва: „Вижте какво трябва да се направи с това дете, за да се поправи.“ Щом Бог види, че носът например, не е такъв, какъвто трябва, Той го предава на един от видните зидари, да го поправи. Какво разбирате под думата „зидари“? Бог ще ви изпрати някаква болка на устата, за да я оправи. После ще изпрати някаква болка на ушите, за да ги изправи. По такъв начин ще изправи всички криви линии на вашето тяло, но вие трябва да не се месите в Неговата работа. Ако вие не разваляте работата, която природата върши, тя би оформила линиите ви по-лесно, отколкото днес става. Ако това не стане в една година, поне в десет години ще може да се изправи.

Сега аз виждам, че в ушите ви са станали някои промени, но още има да се работи. За тази цел, вие трябва да изучавате окултните науки, като спомагателни средства. Мнозина цитират думите на Бойн-Ра, който казва, че повече от трима души не могат да се събират на събрания. Когато Боин-Ра е изказал тази мисъл, той се е основавал на една Божествена идея, а именно: В Божествения свят, по отношение на законите и принципите, трябва да се събират само по трима души, т.е. трябва да дойдат главата, дробовете и стомахът на човека. Или с други думи казано: трябва да дойде човешката мисъл, човешкото чувство, човешката воля, да се съберат на едно място. Тези са главните сили в Божествения свят и когато се съберат на едно място, те извършват това, което е необходимо. Те са главните фактори. Ние виждаме на човешкото лице четири фактора: носът, устата, очите и ушите. Освен тях има още два съветници, а именно: челото и брадата. Значи всичко са шест, но за всеки даден случай само три от тях взимат участие при разрешението на даден въпрос. Например при един случай взимат участие устата, носът и очите; при друг случай взимат участие ушите, носът и брадата. Така те се редуват и извършват своята работа.

Та, когато казваме, че с трите души ще разрешат въпросите, това показва, че ние сме в разумния свят. И каквото решат тези трима души, цялото събрание трябва да вземе участие, т.е. трябва да възприеме тяхната мисъл, понеже тя е права, тя е естествена. Тези трима души са представители на цялото общество, но понякога това общество трябва да гласува. Някога само трима души могат да свършат една работа. Понеже в човека има интуиция, често му казват: за да разрешиш един въпрос, ти трябва да се вглъбиш в своята интуиция. Де ще се вглъбиш? Ти можеш да се вглъбиш в своя ум, но когато нещата стават само по ума, те не са верни. Ти можеш да мислиш много, но с мисълта само нищо не можеш да направиш. Ти може да си много наблюдателен, много активен, като видиш един човек, да го познаеш, но ако не чувствуваш правилно, ти нищо не можеш да направиш. Тъй щото при интуицията ти най-първо ще помислиш, после ще почувствуваш и ако в слънчевия възел долу под лъжичката изпиташ едно приятно чувство, ти си на прав път.

При слънчевото сплитане е била старата столица на човешката душа. Новата столица е главата, там се образува новото жилище на душата. И ако в слънчевия възел чувствуваш нещо приятно, това чувство е сто на сто вярно, в него почти няма изключения. И наистина, когато един човек говори по интуиция, той говори всякога право. Той нищо не знае, не е учен човек външно, но каквото каже, право го разрешава. Интуицията за всеки даден случай произтича от едно огнище, в което се събират множество разумни същества, които осведомяват човека, какво трябва да прави. Те казват: „Еди-кой си човек не разрешава задачата си добре, той върви в крив път, иди да му помогнеш.“ Те ще ти дадат направление и начин, как да постъпиш с него. Интуицията не произтича от самия човек, тя е Божествено чувство, защото интуиция има и в самите животни. Аз съм проверявал много пъти и съм видял, че животните имат често много верни схващания. В предчувствията има страх, а в интуицията няма страх. Човек може да схваща нещата правилно, интуитивно, докато още не се е изплашил. Щом се изплаши, той вече може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек схваща нещата, както са. Това, което ти си схванал, то е вярно. Относително нещата в природата могат да бъдат верни.

Сега вие трябва да правите опити, да прилагате. Срещнете например един човек, който не ви е приятен, вие трябва да следите, какви чувства се будят у вас. Срещате един човек приятен, пак наблюдавайте, изучавайте си. Причините на неприятните чувства, които изпитвате, се дължат на един закон, който аз го наричам закон на разногласие. Съберете двама души, които се обичат, които умират един за друг, турете ги да живеят заедно и вижте какви ще бъдат техните отношения след десетина години. У тях ще настане непременно едно охлаждане в чувствата. И те сами няма да знаят коя е причината на това охлаждане. Тези хора не искат вече да се видят. Защо? От тях излизат известни сили, които не могат да влязат в съединение, от тези сили остава голям излишък, който не може да влезе в работа, не може да извърши някакво п .единение. В единия се образува един запас от положителна [енергия] и в другия се образува един запас от положителна енергия и понеже тези сили не могат да се пласират, да се впрегнат на работа, между тези хора стана отблъскване.

Този закон на физическото поле аз го наричам: Закон на освобождение. Когато някой човек се влюби някъде, той се заробва, нищо не вижда около себе си и казва: „Като този човек друг не съм видял.“ Не, вие сте се поробили. За да ви освободи природата, тя съдействува за образуване на положителни енергии между влюбените и по този начин да стане едно естествено отблъскване. Само по този начин влюбеният ще види, че се е заблудил. Наистина, те влизат в друга крайност, в областта на положителните и отрицателните енергии, но тези сили са в състояние да освободят човека от някои негови заблуждения. Тези състояния са неизбежни, на физическия свят всеки човек ще мине през тях. Някой казва: „Аз не мога да го обичам повече.“ Не, че не го обичаш, но силите между вас действуват отблъсквателно.

Една богата фамилия имат една красива мома, която търси богати, походящи за нея момци. По едно време един млад, но беден момък се влюбва в нея, но тя казва: „За този момък аз не давам пет пари даже. Той не е за нашия дом.“ Тогава аз им пошепвам на ухото, че този момък е богат, има два милиона злато в банката. – „Тъй ли?“ – „Да, той е богат.“ По този начин аз внасям една сила, противоположна на тази, която е била причина да го отблъснат. Те започват вече да искат да го срещнат още веднъж. Канят го у дома си. Рекох, достатъчно е някой да каже една добра дума за вас, за да измени мнението на хората за вас. Вие често правите пакости едни на други, като говорите неверни работи за себе си или за кого и да е. Говорете, каквото искате, всичко, което говорите, трябва да бъде вярно. Пазете това правило: никога не говорете неща неверни, които вие не сте проверили. Ще кажете, че предполагате. Оставете тези неща. Говорете само верни работи. Или ще кажете, че еди-кой си физиономист се произнесъл, че носът на еди-кой си е такъв или онакъв. Какъв е носът му? Бил завъртян нагоре. Да, но аз познавам този човек, той е много добър, тих и спокоен. Тъй щото, как е завит този нос, това не е важно, аз познавам човека като добър човек. Че носът на някого бил завит като у птиците, това не е важно. На друг носът бил римски и това не е важно. Докато вие не сте проверили нещата сами, нямате право да се произнасяте.

Човката на птиците, както е завита надолу, показва, че тя по цели дни мисли, какво да грабне, да се нахрани. В това отношение и ноктите на птиците са така завити. Ако измените разположението на един орел, и умът му ще се измени, а оттам и човката ще се видоизмени. Когато умът на човека е граблив и носът му ще се измени. Причината за формата на този нос не е само у вас. Така са, мислили и дядо ви, и баба ви и ред поколения преди вас. И сега, по обратен път вие ще почнете да изправяте тази гърбавина на носа си, защото днес е станал много гърбав. За да изправите носа си, първо трябва да му дадете широчина.

Вие трябва да изправите носа си, устата си, брадата си, ушите си, устата си, очите си, защото ако не ги изправите, вие нищо не можете да постигнете. Сега аз ви говоря за ухото, за носа, за ушите, за устата, като възпитателни средства, като средства за постижения в науката. Те са методи за възпитание. Когато една котка направи някаква пакост, яде нещо, което не е трябвало, ти няма какво да я наказваш, но я хвани за опашката и я изнеси навън. Тогава тя ще почне да мисли. Който не разбира това, ще каже: „Колко е жестоко!“ По-добре ли щеше да бъде да я ритам?

Та, знанието трябва да дойде. Аз не съм за онова повърхностно знание, но за онова знание, което е в състояние да изтълкува всички онези сили, които съществуват в природата. Аз искам да ви поставя във връзка с онзи свят, дето се създават очите, дето очите работят. За мене ушите, очите, носът, устата не са нещо неразумно, те са светове, фирми, с които искам да се свържете, да видите как функционират те. Това са четири Божествени свята. Ако можете да се запознаете поне с един от тези четири свята, вашата работа е уредена. Та един ден по радио ще можете да се разговаряте с тях.

Сега аз не искам да ви разкривам някой тайни, защото, понеже не сте готови, те ще станат за вас като фокуси. Аз взимам слушалката си и слушам само това, но вие можете да си въздействувате, като влезете във връзка с тези светове. Например вие сте умствено неразположен. Какво трябва да направите? Турете десния пръст на ухото си, концентрирайте мисълта си за една-две минути и ще видите, че у вас ще настане едно разведряване, една обмяна. Всеки застой на силите у вас се дължи на неправилното кръвообръщение, вследствие на което става свиване на мозъчните нишки и тогава и мисълта не се извършва правилно. Следователно вие трябва да имате свещено понятие за вашето ухо, като свещено място, с което ти можеш да се разговаряш и да възприемаш. Ти казваш: „Господи, обърни ухото си към мене, дай внимание на гласа ми!“ Значи ти апелираш към Божия глас и когато Господ ще ти говори, ти туряш ухото си и казваш: „Господи, ще те слушам!“ Ако си глух, как ще може Господ да те слуша и Ти да Го слушаш? Както ти слушаш Господ, така и Той ще те слуша. Ако ти не слушаш Господа и Той няма да те слуша. Щом Господ те слуша, Той се вслушва в страданието ти. Той така се вслушва и в страданието на всеки едного. Всеки трябва да се вслушва в страданието си, за да му покажат път, по който той може да се изправи.

Сега това са общи неща, някой може да каже, че трябва да станем добри. Има един начин, по който човек може да бъде добър, обаче по естество ние не можем да бъдем добри. Човек по естество не може да бъде добър. Защо? Защото доброто в света е Бог. Само Бог е добър. Това трябва да го знаете. Мислете, че в света само Бог е добър. Той е истинен, Той е съвършен, а вие сте само проява на Бога. Ако почнете да мислите, че вие сте добри, ще родите злото без да искате. За да бъдеш добър, ти трябва да си дал някому нещо. Ако искаш някой да те обича, той не може да те обича, без да си му дал нещо. Как можеш да жънеш една нива, ако нищо не си сял на нея и ако не си я разорал? То е чужд труд. И Христос казва: „Дето съм копал и орал.“ Вие влязохте в Неговия труд. Христос има нещо, върху което се е изказал. Вие казвате: „Ами в нашия труд кой ще влезе?“ – Другите ще влязат в нашия труд.

Та рекох, сега вие ще изучавате, да видите, де са вашите недостатъци или по-право казано ще изучавате да видите, де е вашият капитал, или де и как можете да поставите нещо ново. Запример вие седите и не знаете какво да правите. Не, вие трябва да се заемете понякога да рисувате или да пишете, или да съпоставяте нещата. Мнозина са научени да очакват от другите. Запример вие трябва да дойдете до положение сами да си вършите каквото ви е нужно. Искате да ви се изчистят обущата, сами си ги изчистете. Кажете си: „Аз имам един господар в себе си, на когото трябва да изчистя обущата.“ Ако не съзнавате, че имате един господар в себе си, вие не сте още на това място, на което трябва да бъдете. Вие мислите, че сте господари на положението си. Не, вие имате господар, който често ви мачка фасона. Докато ви мачкат фасоните, ще знаете, че сте един глупав слуга. И тогава ще си кажеш: „Много добре стана, че ми се смачка фасона. Чакай да запитам господаря си, какво иска от мене.“ Той ще се усмихне, ще ти каже нещо. Един млад момък често ходил в едно семейство, дето госпожата там му казвала: „Синко, гледай да станеш по-сладък.“ Той един ден отишъл при един свой познат и го запитал: „Какво значи това: да станеш по-сладък?“ Този му отговорил: „Ти трябва всеки ден да носиш нещичко.“ – „Тъй ли било? Аз пък се обличам хубаво, но не зная какво иска да каже госпожата.“ От тогава гой почнал всеки ден да носи нещо. Госпожата му казала: „Сега ти стана много сладък.“

Сега и на вас казвам, вие трябва да станете по-сладки, да носите нещо, да допринесете нещо за света. Вие казвате: „Какво мога да направя аз?“ Как да не можете? Ако ние сам можете да направите цял скандал, да скарате едно общество или да скарате цял народ, защо да не можете да направите нещо добро? Вие можете в такъв случай да образувате и цяло общество, цял народ. Каквото можеш да разрушиш, това трябва и да направиш. Ако си майстор за едното, трябва да си майстор и за другото. Не казвай, че нищо не можеш да направиш. Не, много работи можете да направите. Ето, тук има един от братята, който казваше един ден: „Учителю, не мога да издържам да стоя в клас толкова време, лошо ще ми стане, не съм добре.“ – „Направи опит!“ Дойде той един път, дойде втори път и можа да издържи без да му стане нещо.

Човек трябва да предолява. В него има събрани много отрицателни сили, които той трябва да разпредели, да не се намира под тяхното влияние. Мнозина наричат тия сили „дявола в човека“, но аз не го наричам така. Вие не знаете естеството на дявола, не трябва да го обвинявате, защото и той сам не приема никакво обвинение. Понякога гой обича да тури всичката вина върху гърба на другите, но като го питат той ли е виновен, той отказва. В хората изобщо има едно предразположение, когато другите хора грешат, ние виждаме техните погрешки и сме готови да ги съдим, а когато ние грешим, тогава отричаме тази погрешка, като наша, а в същност тя е наша погрешка. Срещате един човек и казвате: „Този човек ми е неприятен.“ Защо ти е неприятен? Аз зная, защо ти е неприятен. Защото нищо не ти дава. Ако този човек носи една торба с злато, той веднага ще ти стане приятен. Питам: ако този човек е приятен на Бога, защо да не е приятен и на тебе?

Виждам една мравя пълзи по земята. Аз се интересувам от тази мравя, защото и друг се интересува от нея. Като гледам дърветата, аз се интересувам от тях по същите съображения. При това виждам, каква интелигентност, каква признателност имат те. Аз съм забелязал интелигентността и благодарността на дърветата. Направете една малка услуга на някое дърво и вие ще видите с каква благодарност то ще ви отговори.

Един наш брат ми разправяше своята опитност: „Седя един ден при една ябълка и я наглеждам. Исках да вляза с нея във връзка, да видя какво ще ми каже. Попитах я: Какво искаш да ти помогна? В какво мога да ти бъда полезен? Вглъбих се в себе си и след малко в ума ми, като че взе да се сформирува една мисъл, която идеше от ябълката: Моля ти се, бъди така добър, виж какво желязо се е увило около корена ми и не ми позволява да се развивам добре, пречи ми нещо. Аз се наведох, долу при корена й и наистина виждам, че около корена и се увил един железен тел. Отвих тела и освободих корените на тази ябълка. Като я освободих, тя ми благодари.“ Ще кажете, че това е едно съвпадение. Да, може да се случи едно съвпадение, второ, трето, четвърто и т.н. Тия съвпадения вече стават не случайности, а са факти, в които се проявява разумността в природата. Съвпадение ли е, че носът е прав или крив, къс или дълъг? Не, нищо в разумната природа не може да се нарече съвпадение. Какъвто и да е носът ви, той ви държи във връзка с миналите поколения, които са живели преди вас. Вие трябва да ги държите отговорни. Каквото са направили те, те ще трябва да си го изправят, и каквото сте направили или внесли вие, вие ще си го изправите. Когато и да е, един ден вие все ще трябва да изправите вашия нос, да му придадете правилна форма. Казвате: „Ама, в другия свят ще имаме ли носове?“ И там ще имате носове, но като духове, носовете ви ще имат съвсем друг характер. Ако на физическия свят знаете как да изправяте носа си и в духовния свят ще трябва да знаете как да го изправяте.

И тъй, ще гледате да работите правилно в тия четири свята: в света на принципите, на законите, на силите и на формите. Понеже сега сте в света на формите, трябва да работите в този свят. Ще гледате да изработите едно честно ухо, един честен нос, една честна уста и едно честно чело. След това можем да ви дадем няколко контрастни образа, за да изпъкват добре противоречията и да се учите от тях.

Тайна молитва

7.30 часа

25 лекция на Общия клас,
държана от Учителя, на 8 март 1933г.
София, Изгрев

НАГОРЕ


placeholder