НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мир на този дом

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мир на този дом

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, хора, сега, човек, всички, ден, казвам, съм, свят, мене, дойде, живот, казва, години, истина ,

 Неделни беседи , София, 5 Март 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета само част от десетата глава от евангелието на Лука, от първи до десети стих.

„В начало бе Словото“

Мир на този дом.

В света може да се говори за много неща, които съставляват забавление. Има неща, които са играчки, забавление, но са потребни. Има съществени, има и несъществени работи. Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш един отличен ум; съществено е да имаш едно отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш една благородна душа; съществено е да имаш един силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва или не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването. Който има знание, той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш да вярвам в слънцето. Аз не вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува – виждам го. Защо трябва да ми доказват учените отколко години съществува слънцето и колко още ще съществува. И учените хора не знаят това, и аз не го зная. И те, и аз можем да предполагаме. Всеки може да предполага, а може да минава и за авторитет. Отде може да каже един учен човек за колко милиона години може още слънцето да грее? То не е свещ. Най-първо, то не е претеглено, не се знае колко още гориво .има на слънцето и за колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае отде иде силата на неговото горение. Не че това е блам за учените хора, защото има учени от разни категории. Тепърва идат в света новите учени хора. Засега имаме учени, които могат да направят една операция на човека – да извадят едното му око и после да кажат: „Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне едното.“ Има учени, които могат при една операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: „Ти благодари, че ако не бях аз да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата, а така поне единият крак ти остана.“ Да, трябва да благодари човек, как не. С един крак и една патерица той може да ходи.

Същественото в света е мирът, който човек може да има. Как може да се добие този мир? Да допуснем, че същественото в живота, вие мислите, че е богатството. Богатството е същественото, докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено – то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне и ти ще бъдеш като последния сиромах. Въпреки това, че си сиромах, смъртта и тебе може да задигне, както и богатия. Тогава питам, какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички – има какво повече да взема. Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя се зарадва повече, че има повече да взема от него. Но в края на краищата и двамата теглят еднакво. Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: „Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък.“ И при това положение въпросът не е разрешен.

Сега някои могат да кажат: „Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим.“ Така не се говори. Трябва да се каже нещо конкретно. Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може. Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата. Изобщо аз съм против късането на цветята. Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат.

Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.

Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи. Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей.

Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли. Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така. Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници. Може би те са безверници в известни теории. Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни.

Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете. Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес. Те се заблуждават. Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем?“ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина.

Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече. Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване. И сега се чудят отде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно.

Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили. В този ден значи се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма. Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.

Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи. Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката. Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на него. Някой казва: „Де живее Бог?“ Навсякъде. Няма място в цялата вечност, дето да не е той. Ами де е границата? Вечността няма никакви граници. Казвате: „Как да разбираме това?“ Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питаш една мома красива ли е. Не питай дали момата е красива. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? Защото красивите моми създават бели на мъжете си. Питай дали момата е умна, или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? Защото и тя щеше да стане нещастна, и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода, и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: де ходи тя, какво прави, какво се разговаря със своите приятели – все за нейните рандевута щях да мисля. А така – нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня, казвам ѝ: „Не се жени, за да бъдеш свободна. Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си.“

Значи трябва да се дойде до онзи мир. Сега някой религиозен ще каже: „Говорете за неща съществени.“ Кое е същественото в света? Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, дето ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам, само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да повдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора всички трябва да бъдат богати, не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, че ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в себе си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: „Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти?“ „Сто хиляди лева.“ „А, така не може.“ „Тогава един милион.“ „И така не може.“ И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: „Ти колко имаш събрани?“ „Един милиард долари.“ „Добре, тогава при половината от тях можем да говорим.“ И като получа тия пари, какво ще ги направя? Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ и тръгнал от град в град, от село в село – из цяла Америка да угощава бедните хора. Той им давал ядене и пиене, изпонапоил хората, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата. Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода, та като дойде и външното богатство – добре дошло.

Та казвам, трябва да се знае кое е същественото у хора, които са духовни. Има три категории хора, които трябва да се спогодят. Едни хора, които принадлежат чисто на физическия свят, на материалния свят. Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Този свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представя това, което и най-учените хора от миналите векове са търсили. Който намери божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения.

Да намериш божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тъй щото тогава ще бъдеш и видим, и невидим. Ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представяш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар – ти ще управляваш сам хората, без да те знае някой. Питам, какво ще ти предадат хората, ако си цар? Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе. Та при сегашния строй, който сега имаме, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, фамилиите, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам, колко фамилии, колко семейства са днес щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак, или не, но казвам, днес и това учреждение е изгубило своята стойност. Защо? По едно неразбиране, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена; бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: „Баща съм!“ Майката казва: „Майка съм!“ Майката стане майка, роди едно дете, израства го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три–четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? Казваш: „Родих ги, да спасят отечеството си.“ Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само че не го спасиха, но го заробиха отгоре на това. Хубаво, но в общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, бедните от тях излязоха победени, а другите победители.

Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Хубаво е да воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега ние минаваме от конкретното към общото и казвам, ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега това са две становища, но има една опасност в тях. Понякога ние, като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Така са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто и повече от хиляди души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, само да служат на Бога. Но това не е служение на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служение на Бога. Това е една духовна казарма. Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Ако един син напусне бащиния си дом и отиде в някой манастир, защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, дето по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи? Баща му го изтезавал. А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезава?

Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен; ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казвате: „Кой може да ни бъде ближен?“ Майка ти може да ти бъде ближен; баща ти може да ти бъде ближен; сестра ти може да ти бъде ближен; брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна – всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните. Не, Господ се грижи и за тях. Той се застъпва за всички живи същества. Има едно право в света, за което човек плаща с живота си, ако той се осмели да престъпи този свещен закон, това свещено право.

В едно от габровските села имало едно малко дете – седемгодишно, което един ден снело от едно лястовиче гнездо малките лястовичета – около пет–шест, и с едно ножче изрязало езичетата на всичките лястовичета. Като го видяла майка му, засмяла се и казала: „Чудно, чудно нещо, какво направило моето дете! Изрязало езичетата на всички малки в едно лястовиче гнездо. Как пък могло да ги снеме?“ Още по чудното било, че след като пораснало това дете и се оженило, родили му се пет деца, но всички били неми.

Разправяше ми един господин от Варненско следния случай. Той клал често овце, но случило се, че седем години наред той клал малките агънца на една и съща овца. Един път, като взел и последното ѝ агънце, тя веднага се завтичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си. Обаче той я ритнал, затворил вътре и заклал агънцето ѝ. Какво се случило после? Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение. Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като вас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще намерят, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват и на земята. В каквото е вярвал тук, на земята, в това ще вярва и в другия свет. В онзи свят има още философи, които и доднес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе, и там има слънце и звезди. Каквото има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе, и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли. Който е обичал винцето, и на другия свят пак ще го обича.

Един турски ходжа морализирал един от младотурците, от модерните турци, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: „Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш? Ти ще страдаш, като отидеш на онзи свят.“ „Как ще страдам?“ „Всички бъчви, от които си пил, като отидеш на онзи свят, ще бъдат окачени на врата ти и постоянно ще ги носиш.“ Младият турчин запитал: „Празни ли ще бъдат тия бъчви, или пълни?“ „Пълни, разбира се.“ „Тогава ще има поне какво да пия.“ Той не искал да знае, че на врата му ще бъдат окачени тия бъчви, но той е доволен от това, че ще има какво да пие.

Та казвам, половината от спасението на човечеството се дължи на онези хора, които идат или остават да живеят дълго време на земята. Тяхното спасение трябва да стане на земята, а онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят. Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък. Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук, на земята, вие тук трябва да се спасите. Ако тук не се спасите, и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг. Сега дали ще вярвате в това, но то е потребно. То е един капитал, едно знание. Това е знанието, което трябва да имате. Аз не ви проповядвам едно учение, което да ви направи неспособни за живота, но да работите в сегашния си живот, за да се справите с най-големите си мъчнотии. Ако аз уча някого как да плава, зло ли му правя? Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя? Ако аз уча някого как да живее хигиенически, как да се облича добре, зло ли му правя?

Казвам, сегашните хора се нуждаят от една здрава основна мисъл. Отлично е човек да има тил, за да има в какво да вярва. Няма по-хубаво нещо от това. Няма какво да ви казвам даже. В какво седи тилът? Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад всеки поет е имало по една красива жена, и то млада, най-много около 25–30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: „Заслужава да се пише за тия красиви очи.“ И той продължава: „Откак видях очите ти…“ И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: откак видях лицето на небето… Не мислете, че на небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представя много красиво лице. По-красиво лице от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, мяза на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне в една красива мома, и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум?“ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество. Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето. Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито.

Казвам, ние живеем в един свят на неизследими богатства. Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат това богатство около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий Българоубиеца, който е ослепил войска от 15 хиляди войници и като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят. Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: „Понеже ти си научил Божиите закони, и не ги изпълняваш, ще станеш пленник във Вавилон и целият ти дом ще се съсипе.“ Турили го там в една изба. Вавилонският цар го изважда от тъмницата, изсича всичките му деца, изважда очите му и така той умира. С това се свършва историята на израилските царе. Питам, какво се ползва човек след всички тия страдания, които е имал като цар?

Казвам, няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят. Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете на онзи свят. Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи. Вие казвате: „Да си поядем и да си попием в този живот.“ Сега аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви извадя от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Можете да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор, и тогава пийте от него. Не бързайте да приемете едно ново учение. Във всичко вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско спъване, че дето влязат тези хора, всичко протича. Те носят благословението със себе си. Пък има хора – толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща влезе кракът им, всичко изтича навън. Та някои казват: „Какъв му е късметът?“ Късметът е в твоята ръка, в твоите очи, в твоята уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако ти се упражняваш да знаеш как да произнасяш думите, ти ще носиш всичкия късмет със себе си. Има един начин за упражнение.

Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал?“ Той бил един юначага – човек, седем крака висок. Дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята. След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко!“ „Защо ме наричаш братко? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски.

Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят заедно. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: „Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси?“ „Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси?“ И най-после двамата питат англичанина: „Ами от Англия няма ли нещо, което да ни спаси?“ „Нито от франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо, което може да ни спаси. Отникъде нищо няма!“ Казвам, има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще отговорят навреме и ще ви помогнат.

В Стария завет имате пример, дето трима юнаци били хвърлени в огнената пещ, но не изгорели. Имате примера и с Данаила, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Сега мнозина могат да подложат тези факти на критика – да кажат дали са верни, или не. Казвам, има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в божествения свят, не е вярно. Оттук ние вадим следното правило. Всяко учение, което е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е напечатано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живот, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи как да живеете. Хората сами си предизвикват своето нещастие.

Сега ще ви приведа един пример, как хората сами си създават нещастията. Във Варна имаше един свещеник, който имал един син, много красив момък. Един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходел на игрището с чифтето си като попски син и всякога бил пръв на хорото. Той сам ми разправяше своята опитност. Той се влюбил в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не закачат най-красивата мома, решил да стреля срещу тях. Вечерта той напълнил пищова си с едри куршуми, но си казал: „Не струва така – може да направя някаква пакост.“ После туря малко по-ситни куршуми, сачми и си казал: „Може да убия някой. И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова?“ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича?“ Така носил той тази топка цели три години на устата си. Бащата се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: „Синко, ела с мене да се позанимаваш и ти малко с пчелите.“ По това време нямало такива мрежи и предпазителни средства, с каквито днес отиват при пчелите. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото, дето била топката. Синът, като видял това нещо, казал: „И това още ми трябваше.“ Но какво било учудването му, когато след известно време топката съвсем спаднала. Тъй щото пчелата направила сполучлива операция. Този е един действителен пример.

Та и ние, съвременните хора, казваме – опитността ще ни научи. Да, горчивата опитност. Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази си опитност. Казвате: „Добих една опитност.“ Питам, не може ли без тази опитност. Без пищов не може ли? Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов ще му я вземат. Едно време е било другояче. Тогава момата е решавала кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: „Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема. През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на баща си и ако издържите на изпита си както трябва, който има по-добър успех, него ще взема.“ Така е било едно време. Сега момата е като овца – всички вълци се давят за нея и гледат кой вълк ще успее да я изяде.

Сега аз искам да ме разбирате вътрешно, а не външно. Значи има известни състояния, които мязат на положението на вълк. Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой вълк ще победи. Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хареса него. Сега това са човешки понятия. Аз често съм слушал какво казва майката на сина си. В повечето случаи майките са виновни. Майката дава два различни урока. На сина си дава един урок, а на дъщеря си – друг урок. Майката казва: „Синко, ти ще държиш юларя на жена си – няма да я пущаш на свобода.“ Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще стане свекърва, то да не би снахата да завладее сина ѝ, тя казва: „Ти ще държиш добре юларя. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, де ще ѝ отиде краят? Така беше татко ти с мене.“ Такъв урок дава майката на сина си. Питам, какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: „Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така ще слушаш и нея. Така искам аз да бъдеш с жена си.“ Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженека, двете жени се карат? Майката е виновна – тя дава лош пример.

Като се уреди работата, те вече знаят какво да правят. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересовани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да ѝ каже: „Дъще, не се жени за мъж, който още на другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога!“ Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така майката ще вика сина си, ще му даде един урок, после на дъщеря си – друг. Това не е възпитание. Ново възпитание трябва на човечеството. И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Де са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, тя е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият. Дай на човека такъв съвет, че той да каже: „Много добър съвет ми даде.“

Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най-доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо. Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога. За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“ Тогава защо да не постъпваме като двамата руснаци, за които се говори в един разказ?

Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка. Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит. Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него. Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него! Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“

Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз. Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква. Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат. И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва.

Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията. Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това. Де е причината? Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен. От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът. Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност.

Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата. Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници. А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте в тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и ако у вас няма сега едно по-дълбоко разбиране, а остане да повярвате в това, което ви уча и остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е това, което имате в себе си, което го знаете, и от това, което ви говоря, като ги съпоставите, да кажете: „Този човек говори истината. Всичко, каквото той говори, е вярно.“ Ако светлината е за мене светлина, и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух, и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода, и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб, и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават. Земята, върху която живеем, е за вас земя и за мене земя. Но въпреки това има нещо, по което се различаваме. То е друго нещо.

Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме. Животът, който тече, е за мене същият и за вас. Значи той има същите качества, но моите органи може да не са направени, както вашите органи. Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но вашата цедилка може да е по-ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Значи как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са се обезобразили в лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го – изпоплашен; срещнеш друг – той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек, в лицето на когото има нещо хубаво, спокойно. Всеки мяза на военен. Като те погледне, наблюдава дали не си някой шпионин, или някой, който иска да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло – много по-хубаво от това, което сега има. В това отношение всички мъченици, от която категория и да са – дали на физическия свят, или на моралния, или на божествения, те имат една идея. Те казват – и да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора. Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.

Казвам, сега за всинца е потребно онзи вътрешен мир, онова дълбоко разбиране. За всинца ви е необходимо да имате един тил, на който да уповавате. Казвам, човек трябва да има в какво да вярва. Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам. Аз трябва да опитам и главата си -да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си – какво могат да родят. Това е за онзи, който разбира. Тогава той ще види, че за в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин. Вие сте обезсърчени в света.

Кои хора се обезсърчават? Хора, на които първият пръст, показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам, като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си.“ И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед. Най-първо, те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст – на кутрето. Той казва: „От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете.“ Вие казвате, че този пръст нищо не работил, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На средния пръст дай му да свири, да пее, да пише. стихове, той е поет, музикант, малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после иде големият пръст, който е бащата с четирите синове. Бащата ще минава през четирите пръста – през синовете си – да ги възпитава. Той ще им каже: „Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш какво ти казвам.“ На средния пръст казва: „Ти пък ще следиш за справедливостта.“ На безименния пръст ще каже: „Ти ще свириш и ще пееш.“ На малкия: „Ти пък ще гледаш добре търговията.“ А ти седиш и казваш: „Аз съм много лош човек.“ Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: „Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин.“

Де седи лошото в човека? На кое място се намира то според френолозите? Когато човек обича да пооткрадва, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него – че обича да има повече, отколкото трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерното развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити, и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесение. Човек трябва да започне, първо, възпитанието си от ръката. Най-първо, ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой сгърне ръцете си, не знае какво да прави. Не е въпросът за сгръщането на ръката, нито в проточването, но човек трябва да знае отде да започне. Долната страна на ръката – дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: „Синко, ще ме слушате, каквото ви казвам.“

Казвам, вие знаете това знание и можете да го повторите, но въпросът не е там. Ти можеш да провериш това знание, за да се убедиш, че наистина от твоята ръка всякога изтичат известни животворни сили. Спасението, помощта, която ти очакваш, тя иде от тебе и се съдържа в тебе. Всичко зависи от тебе какво можеш да възприемеш. От дясната си ръка ти можеш да дадеш, а от лявата си ръка ти можеш да вземеш. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче не се минава един–два часа, и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като турите ръцете си там, те са като два тока, които възприемат тази енергия. Изразходват я и така болката минава. Някой път можеш да помогнеш на главата си, някога на крака си – изобщо навсякъде можеш да си помогнеш по този начин.

И тогава казвам – Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ в случай на нужда; Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде устата, за да ни бъдат в помощ; Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ – да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева, да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? Вие трябва да кажете: „Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие. Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.

Казвам, набожността съдържа три неща в човека. Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.

Сега за мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, дето хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това, или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи.

Казвам, братя, вие можете да живеете с вашата вяра. Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов. Аз ни най-малко не искам да нарушавам вашето щастие, но казвам – пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни. Утре легнете на легло, дойдат лекари, тупат ви и най-после казват: „Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ти ще умреш.“ Ще започнат: сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: „Бог да го прости!“ Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам, като дойде при мене Господ, да ме намери човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при него. Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината. Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир. Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата. Ти си мирен, защото си господар на тези условия.

Казвам сега, запитайте се ще остареете ли. Ако сте започнали да остарявате, запитайте се защо сте остарели. И най-после запитайте се доволни ли сте. Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. Не, и красотата не дава щастието. Мислите, че ако сте силни, ще бъдете щастливи. Не, и силата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на любовта, светлината на мъдростта и свободата на истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете от тази наука, ще видите, че нищо реално не съществува.

Казвате: „Можете ли да ни кажете тази истина?“ Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона лева. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Турците казват: „Отде да намерим тези пари?“ Не, вие не говорите истината. В моите очи всички вие сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете. Вие всичко може да направите, но не можете да ме излъжете. Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука, при условие да ми дадете 500 милиона долара. Ако вие с мене можете да споделите закона на любовта на живота, както аз го споделям, и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам, и ако сте готови с мене да споделите истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.

Като казвам с мене да споделите, разбирам – с всички живи същества. Като казвам, че не можете да ме излъжете, ето какво разбирам. Всеки, който се е опитал да ме излъже само в едно отношение, и ръцете, и краката му са се вцепенявали, и той се е простирал на земята, докато се разкае. Следователно не се позволява да се лъже в този свят. Лъжата, това е адът. Злото и лъжата в света са основа на всички наши нещастия. Основата на бъдещото щастие, което трябва да се положи в бъдещата култура, това е доброто и истината.

Казвам, вложете доброто и истината, която може да ви направи свободни. Доброто ще внесе живота във вас. Ако направите опит в това отношение, вашият живот ще се измени и горе-долу вие ще постигнете това, което желаете в света. Ако достигнете да реализирате поне половината от вашите желания, това е достатъчно. И ако опитате и видите, че това, което ви казвам, не е вярно, намерете ме и аз ще поправя погрешката си.

„Благословен Господ, Бог наш“ (три пъти)

Тайна молитва

Двадесет и трета неделна беседа
5 март 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Мир на този дом

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, хора, сега, човек, всички, ден, казвам, съм, свят, мене, дойде, живот, казва, години, истина ,

 Неделни беседи , София, 5 Март 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета част от 10-та глава от Евангелието на Лука, от 1-ви до 10-ти стих.

Мир на този дом.

В света може да се говори за много неща, които са играчки, забавления, но са потребни. Има съществени има и несъществени неща. Когато дойдем до самия живот, трябва да се спрем върху съществените неща за живота. Съществено е да имаш живот, да бъдеш здрав. Съществено е да имаш отличен ум; съществено е да имаш отлично сърце, добро сърце; съществено е да имаш благородна душа; съществено е да имаш силен дух. Сега някои могат да кажат, че трябва да се вярва, а други, че не трябва да се вярва. Не е въпросът за вярването. Който има знание той не се нуждае от вяра. Аз, който виждам нещата, няма нужда да ме убеждаваш, да вярвам в слънцето. Аз не Вярвам в слънцето, но аз зная, че то съществува - виждам го. Защо трябва да доказват учените, от колко години съществува слънцето и колко още ще съществува? И учените хора не знаят това и аз не го зная. И те и аз можем да предполагаме. Всеки може да пред полага, а може да минава и за авторитет. Може ли да каже един учен човек колко милиона години може още слънцето да грее? - То не е свещ. Най-първо то не е претеглено, не се знае още колко гориво има на слънцето и колко години още ще може да грее и да свети. При това не се знае откъде иде силата на неговото горене. Това не е блам* за учените хора, защото има учени от разни категории. Тепърва идат новите учени хора в света. Засега имаме учени, които могат да направят операция на човека - да извадят едното му око и после да кажат: Ти благодари, че ти извадихме само едното око, че ти остана поне другото. Има учени, които могат при операция да отрежат единия крак на човека и после да му кажат: Ти благодари, че ако не бях аз, да ти отрежа крака, щеше да останеш и без двата. А така, поне единият крак ти остана. - Да, трябва да благодари човек, как не! С един крак и една патерица той може да ходи. Същественото в света е мирът, който човек може да има. Как може да се добие този мир? - Вие мислите, че същественото в живота е богатството. Богатството е съществено докато си здрав. Щом се разболееш, богатството не е съществено, то не може да спаси живота. Въпреки всички удобства, които богатството може да ти даде, смъртта ще те задигне както ще задигне и последния сиромах. Тогава питам: Какво е преимуществото на богатия пред сиромаха, когато дойде смъртта? Преимуществото е това, че когато смъртта дойде при богатите хора, тя е по-доволна от тях, понеже са по-мазнички - има какво повече да вземе. Сиромасите повече умират, но когато смъртта види един богат човек, тя ще се зарадва повече, че има повече да взема от него. Но в края на краищата и двамата теглят еднакво. Тя, като види някой сиромах, някой сух човек, си казва: Трябваше да го оставя този да стане по-пълничък. И при това положение въпросът не е разрешен.

Сега някои могат да кажат: Като отидем на онзи свят, тогава всичко ще видим. Така не се говори! Трябва да се каже нещо конкретно. Някой може да каже: Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята. Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка идва идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции да събират всякакви цветя, от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял трябвало да го погребат на общински разноски, нямал пет пари. Питам: Като е събирал толкова цветя, какво се е ползвал той от тях? Какво е спечелил от тия цветя? - Да събираш цветята, това значи да разбираш техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране. Така се интересуват млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, не се интересуват вече. Аз не зная, защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя, а старата жена се срамува да слага китка на главата си. Аз не зная откъде е дошла тази мода - младата мома да слага китка на главата си, а старата жена да не може. Сега, аз не съм против цветята, но казвам: Когато ги късат хората и когато ги обработват, има два различни резултата. Изобщо, аз съм против късането на цветята. Има изключителни случаи когато цветята могат да се късат. Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. И ако е въпрос за удоволствие, според мене, престъпление е да се късаш цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично настроение, откъсни си едно карамфилче и кажи: Колко бих желал да бъда като тебе! Колко си спокойно! Защото цветето и след като го откъснат е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: Аз не съм от тези, които умират! И наистина, растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години, и като ги посадили в земята, те отново изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, те знаят обаче това, което и съвременните културни хора не знаят. Когато хората бяха в епохата на своето детство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос не взема за емблема някое животно, но взема лозовата пръчка - растение и каза: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Лозовата пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът, който се носи в пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смъртта е само едно разединение между частиците на телата, но смърт в живота няма, има само ограничение на човешкото съзнание. Това са философски размишления, които са занимавали хората както в миналото, така и в настоящето. В миналото философите, които са се занимавали с живота, са търсили начин да живеят дълъг живот, да могат да заминат от този в другия свят, в етерното пространство и да се върнат когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват: като умре човек, всичко се свършва с него. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек не е така. Като умре човек, започва да се учи. Когато гъсеницата умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото живота на една гъсеница. Ако ние съвременните хора искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на Великата Природа и да вникнем в нейните замисли. Ние сега отричаме нещата и казваме, че еди - кой си философ е казал така. - Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници. Може би те са безверници в известни теории. Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни. Вземете например, класическата музика и източната музика и ги сравнете. Които не разбират музиката мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото днес. Те се заблуждават. Наистина, пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е била така общодостъпна, както е днес. Тогава музиката се е позволявала само на високопосветените. Сега всеки може да свири, тя е общо достояние. Тогава е имало цели церемонии докато ти позволят да свириш и е трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всички зверове има известни песни, които ако се свирят ги укротяват. Някои казват: Защо трябва да пеем? - Има песни за смъртта, oт кoитo тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта, ако той запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тези песни. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш някоя от тези песни и тя ще те остави. Ние, религиозните хора, като не разбираме това, казваме: Такава е волята Божия! - Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупаци, това не е волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашето неразбирателство.

Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти, да познаваме живота, който съществува у нас и нищо повече. Човешката разумност е съществувала преди човек да е съществувал, тя няма начало. Обаче, по отношение на човешкия мозък, човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по- вярно - да се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години? Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал, колко години точно са се изминали откак Бог е създал света. Аз не зная откъде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни? Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден били създадени земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам: Как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена? Значи, може да се направи някакво възражение по това тълкувание. И сега се чудят, откъде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се появили. В този ден, значи, се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е на Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат и понеже Бог ги е пратил на разходка, четвъртия ден създал всички светила да им светят. Сега някои ще кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз като съм мислил по този въпрос, казвам: За мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е Той, дали Го има или Го няма. Аз не се нуждая от доказателства - дали съществува Бог или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това.

Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи. Кой в какво вярва, да си го държи за себе си. Но един ден ще проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите грешката. Сега аз само разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в Него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум и свободата, която имаме, се дължат все на Него. Някой казва: Къде живее Бог? - Навсякъде. Няма място в цялата Вечност, където да не е Той. - Ами къде е границата? - Вечността няма никакви граници. Казвате: Как да разбираме това? - Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питат за една мома: Красива ли е? - Не питай дали момата е красива.. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? - Защото красивите моми създават бели на мъжете. Питай дали момата е умна или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? - Защото и тя щеше да стане нещастна и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: Къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели - все за нейните срещи щях да мисля. А така, нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня. Казвам й: Не се жени, за да бъдеш свободна. Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си. Значи, трябва да се дойде до онзи мир.

Сега, някой религиозен ще каже: Говорете за неща съществени. Кое е същественото в света? - Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва, кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, където ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: Само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева. - А, така не може. - Тогава един милион. - И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: Ти колко имаш събрани? - Един милиард долара. - Добре, тогава при половината от тях можем да говорим. И като получа тия пари, какво ще ги направя? - Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ. Той тръгнал от град в град. от село в село, из ияла Америка да угощава бедните хора. Давал им ядене и пиене, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата. Хубаво е човек да бъде богат, но с богат ум, с богато сърце и душа, да има свобода. Като дойде и външното богатство - добре дошло. Та казвам: трябва да се знае, кое е същественото в духовните хора.

Има три категории хора, които трябва да се спогодят. Едните принадлежат на чисто физическия свят, на материалния свят. Те разбират материалния свят в най-конкретен смисъл. Прави са тия хора, но това е само едната трета. Втората категория хора са тъй наречените културни или морални. Те седят малко по-високо от първите. Техният свят е толкова важен, колкото и физическият. И най-после иде категорията на хората от Божествения свят. Божественият свят осмисля и разрешава всички противоречия в света. Той представлява това, което най-учените хора от миналото са търсили. Който намери Божествения свят, той става абсолютно свободен от всички ограничения. Да намериш Божественото, значи да станеш абсолютно свободен. Тогава ще бъдеш и видим и невидим, ще си направиш тяло каквото искаш, ще се представиш в каквато форма искаш, но никога няма да желаеш да управляваш хората. Ти ще бъдеш господар ще управляваш сам, без да те знае някой. Питам: Какво ще ти дадат хората, ако си цар? - Наистина ще имаш приятели, но ще имаш и врагове. Ще има хора, които като тебе ще искат да ти бъдат господари, да станат и те царе.

При сегашния строй, кой в света е щастлив? Ако вземете дома, семейството, това е почти единственото учреждение, направено от природата, но питам: Колко семейства днес са щастливи? Не е въпросът дали хората трябва да влизат в брак или не. Казвам: днес и това учреждение е изгубило своята стойност! Защо? - Поради неразбирането, което съществува между мъже и жени. Понеже мъжът не знае защо е мъж и жената не знае защо е жена, бащата не знае защо е баща и майката не знае защо е майка. Бащата казва: Баща съм! Майката казва: Майка съм! Майката стане майка, роди едно дете, отглежда го, но утре го изпраща на война и то не се връща повече. След като родиш три-четири деца и ги изпратиш на бойното поле, какво си спечелил? - Казваш: Родих ги да спасят отечеството си. - Добре, като умряха там, спасиха ли отечеството си? Не само, че не го спасиха, но отгоре на това го заробиха. В Общоевропейската война, когато воюваха все християнски народи, едните от тях излязоха победени, а другите победители. Какво спечелиха победителите, когато и те дадоха толкова жертви, колкото и победените? Воюваш, но ако в една война изгубиш всичко хубаво, какво си спечелил? Сега минавам от конкретното към общото и казвам: ако трябва да водиш една война, в която се заробваш, какво си спечелил? Аз не съм против войната, но не поддържам физическата война. Човек трябва да воюва за своята свобода. Той трябва да воюва за тази свобода, а може и да умре за нея. Но ако умре за тази свобода, той няма да умре, а ще е жив. Сега, това са две становища. но има една опасност в тях. Понякога ние като разглеждаме духовния живот, мислим, че ако разрешим духовния живот, трябва да напуснем земята. Това са мислили много от религиозните хора и са се събирали по десет, по сто, по хиляда и повече души, отивали са по горите да живеят, ставали са калугери, за да служат на Бога. Но това не е служене на Бога. Сто хиляди души, събрани на едно място, това не е служене на Бога. Това е една духовна казарма! Тези хора бягат от света, а те трябва да работят, да помагат. Един син напуска бащиния си дом и отива в някой манастир. Защо не остане в манастира на баща си, там да работи? Той отива в гората, където по три пъти на ден ще се моли, ще се измъчва, а не остане при баща си да работи. Баща му го изтезавал. - А при калугерите в манастирите или в гората няма ли да се изтезаваш? - Ако в лицето на твоя баща ти не можеш да видиш своя ближен, ако в лицето на своята майка ти не можеш да видиш своя ближен, ако в лицето на своята сестра не можеш да видиш своя ближен и ако в лицето на своя брат не можеш да видиш своя ближен, ти нищо не си разбрал. Казваш: Кой може да ми бъде ближен? - Майка ти може да ти бъде ближен, баща ти може да ти бъде ближен, сестра ти може да ти бъде ближен, брат ти може да ти бъде ближен, докато най-после дойдеш до най-малките буболечици. Овцата, от която вземаш мляко и вълна - всички най-малки и най-големи същества могат да ти бъдат ближни. Вие мислите, че Господ не се грижи за живота на животните? - Не, Господ се грижи и за тях. Той се застъпва за всички живи същества.

Има едно свещено право в света, един закон, който ако човек пристъпи плаща с живота си. Някъде в габровските села едно седемгодишно дете, свалило от гнездото им пет-шест малки лястовичета и с едно ножче изрязало езичетата на всичките. Като го видяла майка му, засмяла се и казала: Чудно нещо, виж какво е направило моето дете? Изрязало езичетата на всички малки лястовичета. Как е могло да ги снеме от гнездото? Още по-чудно било, че след като това дете пораснало и се оженило, родили му се пет деца, но всички били неми!

Разправяше ми един господин от Варненско следния случай. Той колел често овце, но случило се, че седем години наред колел агънцата на една и съща овца. Един ден, като взел и последното й агънце, тя се затичала след него и започнала жално да блее, не искала да даде агънцето си. Но той я ритнал, затворил я вътре и заклал агънцето й. Какво се случило после? - Още до вечерта умряло най-доброто му дете. Ще кажете, че това е съвпадение. - Не, това показва, че ние не разбираме законите. Това са души в зачатъчно състояние. Един ден и те ще станат хора като нас. Някои могат да оспорват това, но след като хората излязат от тази еволюция, в която се намират, те ще разберат, че животните мислят като тях. Ако някой от вас отиде в другия свят, той и там ще намери всички противоречия, които съществуват на земята. В каквото е вярвал тук на земята, в това ще вярва и в другия свят. В онзи свят има философи, които и до днес още пишат дисертации по въпроса, че няма Господ в света. Те пишат, учат, понеже и там има небе и там има слънце и звезди, каквито има на земята, това има и на онзи свят. Какви са там нещата, няма да ви разправям. Който е бил скъперник на земята, като умре, пак ще бъде скъперник. Той пак за касата си ще мисли. Който е обичал жените приживе и като отиде на онзи свят, пак за жени ще мисли. Който е обичал винцето и на другия свят пак ще го обича.

Един турски ходжа морализирал един от модерните турци, който обичал да пие вино и ракия, като му казвал: Знаеш ли, че при това пиянство ти ще страдаш като отидеш на онзи свят. - Как ще страдам? - Като отидеш на онзи свят всички бъчви, от които си пил ще ти ги окачат на врата и постоянно ще ги носиш. Младият турчин запитал: - Празни ли ще бъдат бъчвите или пълни? - Пълни, разбира се. - Тогава ще има поне какво да пия! Той не искал да знае, че на врата му ще бъдат окачени тия бъчви, но бил доволен, че ще има какво да пие.

Половината от спасението на човечеството се дължи на хората, които живеят дълго време на земята. Тяхното спасение трябва да стане на земята. А онези, които умират млади, те няма какво да се безпокоят. Когато малки деца отиват на небето, за тях има друг ред и порядък. Те там ще се възпитават. А за вас има друг ред и порядък. Докато сте тук на земята, вие трябва да се спасите. Ако тук не се спасите и горе няма да се спасите. За децата въпросът е друг. Дали ще вярвате в това, или ще, онова което ви говоря сега, то ви е потребно. То е един капитал, едно знание, което трябва да имате. Аз ви проповядвам едно учение, което да ви направи способни да работите за сегашния си живот, да се справите с най-големите си мъчнотии. Ако аз уча някого как да плува, зло ли му правя? Ако аз уча някого на някакво изкуство, зло ли му правя? Ако аз уча някого как да живее хигиенично, как да се облича добре, зло ли му правя?

Сегашните хора се нуждаят от една здрава, основна мисъл. Човек трябва да има тил, за да има в какво да вярва. Няма по-хубаво нещо от това. Няма какво да ви казвам даже, в какво седи тилът. Проследете историята на най-великите хора в света, били те поети или музиканти, или философи, учени, държавници, царе, патриарси, или каквито и да са, ще видите, че в живота си те винаги са имали някого, когото да обичат. Зад Всеки поет е имало по една красива жена и то млада, най-много около 25-30 години. И като започне да пише, той вижда нейните красиви очи и казва: Заслужава да се пише за тия красиви очи! И той продължава: Откак видях очите ти... И аз пиша едно любовно писмо. Каква разлика има между небето и лицето на една красива жена? Като видя небето, аз пиша: Откак видях лицето на небето... Не мислете, че небето е много студено. Ако мислите така, вие се лъжете. За мене небето представлява много красиво лице. По-красиво от небето аз не съм виждал. Понякога то се смалява, прилича на лицето на една красива мома. После се изгуби, след това се превърне пак в една красива мома и пак се изгуби. Тя се усмихне и аз казвам: Боже мой, дали това е вярно или не? Дали това е заблуждение на моя ум? Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек - поетът вижда в едно дърво живо същество. Поетът, който възпява едно кокиче, не вижда в него едно просто цвете, но вижда разумното същество, което живее в цветето. Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито.

Казвам: Ние живеем в един свят на неизследими богатства. Но като че някой е извадил очите на хората, ослепил ги е, да не виждат тези богатства около себе си. Нали знаете в историята примера с Василий българоубиец, който ослепил войска от 15 хиляди войници, като е оставил само на неколцина по едно око, които да ги водят.

Не само този пример имаме, но в историята на израилския народ има пример за един от царете по това време, на когото пророкът казал: Понеже ти си научил Божиите закони и не ги изпълняваш, ще станеш пленник на Вавилон, и целият ти дом ще се съсипе. Затворили го в една изба. После Вавилонският цар го извадил от тъмницата, посякъл всичките му деца, извадил очите му и така той умрял. С това се свършва историята на израилските царе. Питам: Какво се ползва човек, след всички тия страдания, които е имал като цар?

Няма нито един от вас, на когото очите да не ги извадят. Вие се самозаблуждавате и мислите, че ще отидете в онзи свят. Като ви хванат, ще ви извадят очите и така ще отидете в онзи свят без очи. Вие казвате: Да си похапнем и да си пийнем в този живот. Аз не искам да внеса страх у вас, но искам да ви изведа от едно заблуждение. Не яжте храна, от която може да се отровите. Не пийте вода, от която може да развалите живота си. Може да почакате ден, два, три, докато намерите един хубав извор и тогава пийте от него.

Не бързайте да приемете едно ново учение. Вярвайте, но не е вярата, която може да разрешава всички въпроси в света. Вярата е за децата, а знанието е за възрастните. Сега на вас не вяра, а знание ви трябва. Щастието на човека е в неговите ръце. Вие искате късмет. Има хора с късметлийски ръце; има хора с късметлийски крака; има хора с късметлийско стъпване, че където те влязат, всичко потича по мед и масло. Те носят благословението със себе си. Пък има хора толкова некъсметлии, че дето влязат, в която къща стъпи кракът им, всичко изтича навън. Някой пита какъв му е късметът. - Късметът е във вашата ръка, във вашите очи, във вашата уста. Късметът на човека е в неговите ръце, в неговите очи, в неговата уста. Ако вие се упражнявате, да знаете как да произнасяте думите, вие ще носите късмета със себе си. Има един начин за упражнение.

Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал? Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си, ударил единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята. След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Този не е правилният път. И затова съвременните хора са се разделили на православни, на католици, на протестанти и т.н. От друга страна, те се делят на българи, на французи, на германци и т.н. В един параход пътуват заедно един англичанин, един германец и един французин и се разговарят помежду си. По едно време параходът почва да потъва. Англичанинът казва на французина: Е, от Франция няма ли нещо, което да ни спаси? - Ами от Германия няма ли нещо, което да ни спаси? И най-после двамата питат англичанина: Ами от Англия има ли нещо, което да ни спаси? - Нито от Франция, нито от Германия, нито от Англия ще дойде нещо. което може да ни спаси. Отникъде нищо няма!

Казвам: Има един свят, от който може да дойде спасението на човека. Това спасение може да дойде при специфични условия. За тази цел, вие трябва да изпратите една телеграма до този свят и ако сте я пратили правилно, тя ще пристигне точно навреме и оттам ще ви отговорят навреме и ще ви помогнат. В Стария завет имате примера за тримата юноши хвърлени в огнената пет, които не изгорели. Имате пример и с Данаил, който бил хвърлен в рова с лъвовете, но те не го изяли. Мнозина могат да подложат тези факти на критика - да кажат дали са верни или не. Казвам: Има един начин за проверяване на истината. Аз съм за всичко онова, което може да се провери. Всяко учение, което може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, е вярно. Всяко учение, което не може да се провери във физическия, в моралния и в Божествения свят, не е вярно. Оттук вадим следното правило: Всяко учение, което е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, е вярно. Всяко учение, което не е написано на човешкото лице, на човешката глава и на човешката ръка, не е вярно. Аз виждам по-близо. Всяко нещо, което вие трябва да преживеете в живота, то е вече написано във вашия мозък и от вас зависи, как да живеете. Хората сами предизвикват своето нещастие.

Сега ще ви приведа един пример за това, как хората сами си създават нещастия. Във Варна имаше един свещеник. Неговият син беше един от най-красивите момци, които съм виждал. Той винаги ходеше на игрището с чифтето** си, като попски син и всякога беше пръв на хорото. Той сам ми разказа своята опитност. Влюбил се в най-красивата мома и за да наплаши другите момци да не я закачат, решил да стреля срещу тях. Вечерта напълнил пищова си с един куршум, но си казал: не трябва така, да не направя някаква пакост. После сложил малко пo-ситни куршуми, сачми и си казал: Може да убия някого, и това не ' трябва. Напълнил чифтето си с още пo-ситни сачми, но и това не му харесало. Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича? Защо трябваше да духаш в пищова?

Така носил той тази топка цели три години на устата си. Баща му се занимавал с пчеларство и един ден казал на сина си: Синко, ела с мене да ми помогнеш на пчелите. Тогава нямало такива мрежи и предпазни средства, като днешните. По едно време една пчела го ужилила силно по долната устна, на мястото където била топката. Синът, като видял това нещо, казал: Само това ми трябваше! Но какво било учудването му, когато . след известно време топката спаднала. Така че, пчелата направила сполучлива операция. Това е един действителен случай.

И ние съвременните хора казваме: опитността ще ни научи. Да. горчивата опитност! Трябва да гръмне пищовът в лицето ни, после да ни излезе топка на устата, след което трябва пчела да ни ужили и едва тогава да разберем урока от тази опитност. Казвате: Добих една опитност! Питам: Не може ли без тази опитност? Без пищов не може ли? - Може и без пищов. Та момите с пищов не се вземат. Който взема мома с пищов, с пищов му я вземат. Едно време е било друго. Тогава момата е решавала, кой момък ще вземе. Като се карат двама момци за нея, тя казва: Спрете, защо се карате? От мене зависи, аз заповядвам! И ако някой не изпълни моята заповед, ще го арестувам. Ще ме слушате, каквото ви кажа. След три години ще ви кажа, кой от двамата ще взема. През тези три години никъде няма да ходите, ще работите на бащите си, и ако издържите на изпита си, както трябва, който има по- добър успех, него ще взема. Така е било едно време. Сега момата е като овца - Всички вълци се давят за нея и гледат, кой вълк ще успее да я изяде.

Аз искам да ме разберете Вътрешно, а не външно. Значи има известни състояния, които приличат на положението на вълк. Когато два вълка се карат за една овца, овцата да си плюе на петите и да не чака да види кой Вълк ще победи. Някой ще вземе една мома насила, че тя ще хароса*** с него! Това са човешки понятия. Аз често съм слушал, какво казва майката на сина си. В повечето случай майките са виновни. Майката дава два различни урока: на сина си дава един урок, а на дъщеря си - друг урок. Майката казва: Синко, ти ще държиш юлара на жена си - няма да я пущаш на свобода. Като майка тя разсъждава добре, но понеже ще става свекърва, и да не би снахата да завладее сина й, тя казва:Ти ще държиш добре юлара. Ако видиш, че тя иска да те води, ти ще вземеш някога и тоягата, тя трябва да има страх от тебе. Жената, ако няма страх от мъжа си, къде ще й отиде краят. Такъв беше татко ти с мене. Такъв урок дава майката на сина си. Питам: Какъв урок е този? Майката трябва да каже на сина си: Синко, ти ще обичаш снаха ми, т.е. жена си, както мене си обичал. Както мене си слушал, така и нея ще слушаш. Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога! Така трябва да каже бащата на дъщеря си. А така, майката вика сина си, дава му един урок, а на дъщеря си друг. И бащата прави същото. Това не е възпитание! Ново възпитание трябва на човечеството! И след това ще ми казват, че тоягата излязла от рая. Онази тояга, която е излязла от рая, е суха тояга. За сухите тояги ние не говорим. Къде са живите тояги? Онази тояга, за която се говори, че е излязла от рая, това е просветеният човешки ум. Тази е тоягата, с която можеш да наложиш човека. Тъй щото, аз не говоря за онези тояги, с които днес хората се бият. Дай на човека такъв съвет, че той да каже: Много добър съвет ми даде!

Този е мирът, който сега ще се внесе. Това е най- доброто. Бог иска да ни научи на него. Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога в известни свещени моменти ни говори: Не постъпваш добре! И тогава ти си кажеш в себе си: Не постъпвам както трябва. Не сте ли чували този вътрешен глас? Вие искате да ви проговори Бог, но Той вътре във вас ви казва: Не постъпваш право! Вие търсите Бога някъде отвън. Вие мислите, че сте богати, силни, че можете да постъпвате с хората както искате, но утре ще станете слаби, ще изгубите богатството си и ще се намерите в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които сте постъпвали несправедливо. Пак нещо ви говори: Не постъпваш справедливо, самоотречи се. Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: Иди да се примириш с този човек. Сега вие противопоставяте на Свещеното у вас, което ви говори и казвате: Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога. За да спася своя живот, аз трябва да го убия. Тогава защо да не постъпите като двамата руснаци? Ще ви приведа разказа за тях накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка.

Двама руснаци - единият княз, а другият дворянин, се хванали на бас дали дворянинът ще издържи следния изпит: Князът му предложил три милиона рубли, ако 15 години остане затворен в стаята си, без никаква външна връзка - да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. След изтичането на тия 15 години, князът щял да дойде при дворянина и да се издължи според баса. Дворянинът прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-тата година и почувствал голяма тъга за хората и решил последната година да се заеме с четенето на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: Намерих най-после истината, открих къде е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор. От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от своя затвор, за да не изгуби князът парите. Той искал да изглежда, като че не е издържал условията и губи баса. Князът пък от своя страна намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса - оставало му още само един ден, а на него не му се искало да плати обещаните три милиона рубли. Дворянинът написал писмо на княза: Много ти благодаря, че стана причина да се хвана с тебе на бас. Благодарение на този бас аз намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падат, нека останат за тебе, а свободата, която придобивам, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам. Князът В уречения час пристигнал В дома на дворянина и като не го намерил, прочел писмото, оставено от него. Тогава той се замислил и казал: Каква голяма разлика има между мене и него! Аз съм княз, а той е дворянин. Той беше 15 години В затвор, но научи един урок, който го просвети.

И ние съвременните хора приличаме на този княз. Не! Благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква! Благородство се изисква в този Век, не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва един човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което да изтича отвътре, от душата на човека. Това, благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е Божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще излезем на истинския път. Някои казват, че свободата нямало да дойде. - Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа - всеки човек да вижда в човека свой брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш свой брат и във всяко растение да виждаш свой брат. И като дойдеш до дървото, не тъй набързо да го отсечеш, но да се спреш и да го запиташ дали е готово да се пожертва.

Ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а още по-малко за животните и растенията! Всяка страна, в която се изсичат горите, е осъдена на страдания. Всяка страна, в която животните се избиват безразборно, е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това? Хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас, в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща - сина, какви ли не убийства стават? И после търсим причината на това. Къде е причината? Търсим причината там, където я няма. - Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите края. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен. От светлина сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът. Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност. Нека извикаме най-разумните хора да подемат работата. Всеки да се постави на мястото си - и учители и свещеници. А сега като дойде да се говори истината, казват: Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според нечий интерес. В света има един закон еднакъв за всички живи, за всички разумни същества. И най-после, не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. - Не, вие сте в зависимост от света. Няма какво да ви привеждам доказателства. Дотолкова, доколкото вие имате доказателства в себе си, вярвайте на тези доказателства. Ако вие повярвате само на моите думи, аз съжалявам. Ако сега у вас няма повече вяра, отколкото по-рано, и едно по-дълбоко разбиране за това, което ви уча, а остане сега да ви уча, аз съжалявам. Друг ще дойде, ще донесе друго учение. Въпросът е, това което имате в себе си, което знаете, като го съпоставите с това, което ви говоря, да кажете: Този човек говори истината! Всичко каквото той говори е вярно. Ако светлината за мене е светлина и за вас трябва да бъде светлина; ако въздухът е за мене въздух и за вас трябва да бъде въздух; ако водата за мене е вода и за вас трябва да бъде вода и ако хлябът е за мене хляб и за вас трябва да бъде хляб. Те не могат да се различават. Земята, върху която живеем е и за вас и за мене земя. Но въпреки това има нещо, по което се различаваме. То е друго нещо. Има основни неща обаче, по които ние не се различаваме. Животът, който тече е за мене същият, както и за вас. Значи, той има същите качества, но моите органи може да не са направени както вашите органи. Вие имате една цедилка и аз имам една цедилка, но Вашата цедилка може да е по- ситна, по-добре да цеди от моята. Те се различават. Едната цедилка е по-рядка, другата - е по-гъста, вследствие на което цеденето не става еднакво. Това показва как е пречистен човешкият мозък. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл.

Сегашните хора живеят в постоянен страх. Аз гледам хората как са се изопачили, как са обезобразили лицата си. Срещнеш един човек, гледаш го изплашен; срещнеш друг, той кисел, недоволен. Рядко ще срещнеш човек с хубаво, спокойно лице. Повечето приличат на военни, като те погледнат, наблюдават те дали не си шпионин или някой, дошъл да разрушава. Ние не можем да разрушим онова, което природата е създала. Ние можем да разрушим едно тяло, милиони тела, но в края на краищата природата отново ще ги пресъздаде. Каквото и да прави човек, и да умре, неговата душа, животът в него е в сила да си направи едно тяло много по-хубаво от първото. Човекът е в сила да си създаде едно тяло по-хубаво, от това което има сега. В това отношение всички мъченици, от която категория и да са - дали са на физическия свят, или на моралния, или на Божествения, те имат една идея: И да умрем, ние ще живеем в ума на другите хора. Тези хора дълбоко в душата си вярват, че няма да умрат.

Сега за всички е потребен вътрешен мир, дълбоко разбиране. На всички е необходим един тил, на който да уповават. Човек трябва има в какво да вярва. Ако аз имам вяра, трябва да я опитам; ако имам знание, трябва да го опитам. Ако аз живея в едно общество, трябва да го опитам; ако имам една религия, трябва да я опитам; ако имам една наука, трябва да я опитам. Всичко, което имам, трябва да го опитам! Аз трябва да опитам и главата си, да опитам какво може да роди моята глава. Аз трябва да опитам и ръцете си, какво могат да родят. Това е за онзи, който разбира. Тогава той ще види, че в бъдеще възпитанието на децата трябва да се води по съвсем друг начин.

Вие сте обезсърчени в света. Кои хора се обезсърчават? - Хора, на които показалецът е по-дълъг от другите пръсти. Такива хора всякога се обезсърчават. Те са песимисти. Това е общо твърдение. Хора, на които безименният пръст е по-дълъг, те са оптимисти, те са слънчеви типове. Аз съм правил опити с хора, които са се обезсърчавали и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст и започне да му пее и да казва: Синко, иди да помогнеш на брат си, на показалеца. И ще видите, че няма да се мине много време и състоянието ви ще почне да се сменя. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва, да му пеете. Нещата не стават със заповед. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете. После вие трябва да благодарите на малкия си пръст - на кутрето. Той казва: От мене искайте шапки, дрехи, ядене, пиене, да ви назнача на служба като учител, професор, каквото пожелаете. Вие казвате, че този пръст нищо не работи, а всъщност той урежда всички материални работи в света. На безименния пръст дайте да свири, да пее, да пише стихове, той е поет, музикант - малко идеалист е той. Средният пръст следи за справедливостта. Той гледа да не стават някъде обири. Показалецът пък е законът. И най-после идва големият пръст, който е бащата на четиримата синове. Бащата ще минава през четирите пръста - през синовете си да ги възпитава. Той на показалеца ще каже: Синко, ти няма да заповядваш много, ще слушаш каквото ти казвам. На средния пръст казва: Ти пък ще следиш за справедливостта. На безименния пръст ще каже: Ти ще свириш и ще пееш. На малкия: Ти пък ще гледаш добре търговията! А ти седиш и казваш: Аз съм много лош човек. Не, ще хванеш малкия си пръст и ще кажеш: Ти ще се поправиш, няма да бъдеш такъв голям базиргянин****. Къде е лошото в човека? На кое място се намира то, според френолозите? Когато човек обича да краде, това се дължи на чрезмерно развити чувства в него - обича да има повече, отколкото му трябва. Всички недъзи на хората се дължат на чрезмерно развитие на някои чувства в тях за сметка на други, които са по-слабо развити. Следователно, човек трябва да вземе от тия, които са по-силно развити и да прибави към по-слабите, за да стане едно уравновесяване. Човек трябва да започне първо възпитанието си от ръката. Най-първо ще започне от лявата ръка и после ще мине към дясната. За тази цел има ред научни правила. Някой свие или прекръстоса ръцете си, не знае какво да прави, как да ги държи. Не е въпросът в свиването на ръката, нито в изправянето й, но човек трябва да знае откъде да започне. Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Палецът е съветникът на другите пръсти, а майката и бащата са божествените съветници. Четирите пръста са синовете, които трябва да се възпитават. Всички те са родени от майката, свързани са с бащата, който не ги пуща да ходят никъде и им казва: Деца мои, ще слушате какво ви казвам!

Вие сте разполагали с това знание и можете да си го повторите, но въпросът не е там. Може да проверите това знание или да го проучите, за да се убедите, че наистина от вашата ръка всякога изтичат животворни сили. Спасението, помощта, която вие очаквате, иде отвътре, от самия вас и се съдържа във вас. Всичко зависи от вас, какво можете да възприемете. От дясната си ръка вие можете да дадете, а от лявата си ръка може да вземете. Направете опит. Това нещо сте правили, без да знаете кои са причините за даден резултат. Например, като ви заболи корем, вие турите ръцете си на корема и се свиете. Обаче, не се минава един-два часа и болката минава. Причината за болката е, че в слънчевия възел се е събрала повече енергия и като поставите ръцете си там, те са като две жици, които възприемат тази енергия, изразходват я и така болката минава. Някой път можете да помогнете така на главата си, понякога на краката си - изобщо навсякъде можете да си помагате по този начин. И тогава казвам: Бог създаде ръцете, за да ни бъдат в помощ, в случай на нужда. Бог създаде очите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде ушите, за да ни бъдат в помощ. Бог създаде устата, за да ни бъде в помощ. Бог създаде носа, за да ни бъде в помощ. Най-после Господ създаде и тялото ни, за да ни бъде в помощ, да бъдем господари на положението си. А ние сме дали тялото си под наем. У вас се е зародила съвсем крива идея, че вие не сте господари на тялото си, на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Утре може да дойде някой да ви предложи сто хиляди лева да убиете някой човек. Какво ще направите тогава? - Вие трябва да кажете: Не, не само за сто хиляди лева, но за сто милиона лева не бих убил човек! Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така! Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите. Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.

Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с Живата Природа; щом имам лице, като възприемател, аз съм във връзка с Живата Природа и най-после като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко каквото пожелая.

За мене това е една реалност, която съм опитал. Един ден и вие можете да проверите. Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаряват, аз ще се подмладя. Аз ще дойда до това положение по една свобода, която вие не разбирате. Дали вярвате в това или не, това е друг въпрос. Моето верую не зависи от това, което вие вярвате. Аз съм свободен. В света не са само тия хора, които вие познавате. Природата е пълна с разумни същества, при които аз мога да живея. Ама вие не вярвате в това. Това нищо не значи!

Казвам: Братя, вие можете да живеете с вашата вяра. Аз ви поздравявам, стига да бъдете щастливи с вашата вяра, с вашето знание, с вашата любов. Аз ни най-малко не искам да наруша вашето щастие, но казвам: Пътят, по който вървите, ще ви направи нещастни. Утре легнете на легло, дойдат лекари, прослушват ви и после казват: Вие не можете да оздравеете, положението ви е сериозно, ще умрете. Те казват: Сърцето му е отслабнало, това-онова, докато най-после всички кажат: Бог да го прости! - Тъй не се прощава. Аз не искам така да ме прости Господ, но искам като дойде при мене Господ, да ме намери като човек, който обича, който мисли, който обича истината и свободата. Това значи да дойде при мене Господ или аз да отида при Него. Това е смисълът на живота. Другите хора могат да правят каквото искат, но за мене е така. И на вас казвам една истина. Вие живеете при свободата, при светлината и при истината. Ако не можете да съедините тия три неща в едно, вие не можете да имате този вътрешен мир. Този мир е мир на живота, мир на светлината и мир на свободата. Вие сте мирен, защото сте господар на тези условия.

Запитайте се, ще остареете ли? Ако сте започнали да остарявате, запитайте се, защо сте остарели. И най-после запитайте се: доволни ли сте? Ако кажете, че не сте доволни, запитайте се, защо не сте доволни. Можете да кажете, че не сте доволни, защото нямате пари. Някои мислят, че ако са богати, ще бъдат щастливи. Донякъде може да е така, но богатството не дава истинското щастие. Мислите, че ако сте красиви, ще бъдете щастливи. - Не, и красотата не дава щастието. Има нещо реално в света, то е животът на Любовта, на светлината, на Мъдростта и свободата, на Истината. Само тези три неща са реални и ако вие излезете вън от тази реалност ще видите, че нищо реално не съществува. Казвате: Можете ли да ни кажете тази истина? - Мога да ви я кажа, но като този милионер, който искал да се излекува, а му искали 500 милиона долара. И който от вас може да ми даде 500 милиона долара, аз мога да му разкрия само някои работи. Казвате: Откъде да намерим тези пари? - Не, вие не говорите истината. В моите очи, вие всички сте много богати, но в дадения случай сте скъперници. Аз не съм от тези, които се лъжат. Вие сте предрешени богаташи и минавате за сиромаси, които се лъжат. Вие сте пред-решени богаташи и искате да минете за сиромаси. Не, не се лъжете! Всичко може да направите, но не можете да ме излъжете. Ето какво аз разбирам, че мога да ви дам тази наука при условие да ми дадете 500 милиона долара. Ако вие с мене можете да споделите закона на Любовта, на живота, както аз го споделям и ако можете с мене да споделите светлината, както аз я разбирам и ако сте готови с мене да споделите Истината, както аз я разбирам, готов съм да ви дам половината от това, което имам.

Като казвам да споделите с мене, разбирам с всички живи същества. Като казвам, че не можете да ме излъжеше, ето какво разбирам: всеки, който се е опитал да ме излъже само в едно отношение и ръцете и краката му са се вцепенявали и той се е простирал на земята, докато се разкае. Следователно, не се позволява да се лъже в този свят! Лъжата, това е адът. Злото и лъжата в света са основа на всички наши нещастия. Основата на щастието в бъдещата култура, това е доброто и истината. Доброто и истината ще ви направят свободни! Доброто ще внесе живота във вас. Ако направите опит в това отношение, вашият живот ще се измени и вие ще постигнете това, което желаете в света. Ако успеете да реализирате поне половината от вашите желания, това е достатъчно. И ако опитате и видите, че това, което ви казвам, не е вярно, намерете ме и аз ще поправя грешката си.

Беседа, държана от Учителя на 5 март 1933 г., 10 ч.с., София - Изгрев.

------------------------------
* блам /книж. рядко/ - лишаване oт доверие
** чифте /разг./ - ловна пушка двуцевка
*** харосвам / нар./ - виждам добро, преуспявам
**** базиргянин /остар./ - търговец

НАГОРЕ




placeholder