НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Истина и добро

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Истина и добро

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, ада, има, земя, небе, любов, истина, добро, бог, зло, живот, аз, себе, хора, казва ,

 Утрини Слова , София, 5 Март 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета 24-та глава от Матей.

Религиозните, както и светските хора, се натъкват на противоречия. И едните, и другите се запитват: „Ще се свърши ли светът? Как ще се свърши?“ Отговарям: За всеки, който напуща земята, светът все ще се свърши. Все ще дойде второто пришествие на земята. Много естествено. Животът на земята е преходен. Затова е казано: „Образът на този свят преминава“. Така са казали пророците. Когато изучава пророчеството, човек трябва да проникне по-дълбоко в живота. Днес повечето хора искат да си наредят добре живота на земята. Те искат да имат добро материално положение: хубави къщи, дрехи, да не боледуват, да не страдат. Те се стремят към неща, които не могат да им се дадат. В бъдеще това е възможно, обаче при сегашните условия не може. Децата, които се раждат, могат ли веднага да постъпят в университета и да разберат това, което там се преподава? За да разбира всичко, детето трябва да излезе от детинството си, да израсте, да се развие и когато стане разумен човек, тогава може да става въпрос за разбиране на висшата наука. Лесно се говори за ад и за небе, но какво представляват те, това е достояние само на разумните хора. Човек е създал ада, т.е. лошите условия. – Защо му е адът? – Щом го е създал, той е една необходимост. Значи адът е една възможност за уравновесяване на силите в природата. Който съзнателно е изучавал ада, той е дошъл до заключението, че адът е построен по същите правила и закони, както и небето. Колкото жители има в ада, толкова има и на небето; колкото общества и народи има в ада, толкова са и на небето. Обаче по характер те са диаметрално противоположни едни на други. Съществата на небето обичат истината и доброто, а тези на ада – лъжата и злото. Едно е вярно: силата не е в ада, но в небето. Въпреки това всеки човек представлява съчетание от ада и от небето: едната половина в него е ад, а другата – небе. В главата му е небето, а от кръста надолу – адът. Как ще си обясните това? Някой се разсърди, не може да се побере в кожата си, иска да разруши света, да го запали и изгори. Това желание е резултат на ада в него, който руши. Ако в човека нямаше друга сила, противоположна на ада, той би извършил големи пакости. Щом тази сила постави ръката си върху човека, той омеква и казва: „Няма какво да се прави, ще отстъпя“. Това са вътрешни състояния в човека. Има вярващи, които са посветили много години в гората, но нищо не са постигнали. – Защо е така? – В гората човек не може да се посвети. Заблуждение е да мислиш, че вън от живота ще се посветиш и ще служиш на Бога. Служенето на Бога е велика наука, която не се придобива нито в гората, нито в пустинята.

Сега аз няма да се спирам повече върху тези въпроси. Човек трябва да е готов, да разбере вътрешната им страна. С говорене само това не се постига. Как ще те разбере онзи, който е погълнат от материални грижи? Каквото и да му се говори, той ще мисли само за земята, как по-добре да уреди своя живот. За такъв човек се казва, че е добър. – Защо е добър? – Защото се грижи за дома си, за жената и децата си. В това отношение и вълкът е добър. И той се грижи за малките си, както и овцата. Всъщност каква е разликата между вълка и овцата? И вълкът, и овцата се грижат за своите малки. Тогава къде е противоречието? – Вълкът е алчен. Той грабва едно агне от стадото и го отнася. Овцата никога няма да отнеме живота на едно живо същество. Ако е гладна, тя ще си хапне тревица. Следователно животът на вълчетата е съграден върху нещастието на хиляди живи същества. Колко овчи кожи са станали жертва за живота на вълчетата! В случая вълкът е представител на ада, а овцата – на небето. И вълкът се размножава като овцата: любят се, сватби правят. Обаче по характер и живот вълкът коренно се различава от овцата. Като дойдете до хората, и в тях се вижда голямо различие: едни от тях са жители на ада, а други – на небето. Външно не се познава кой е жител на ада, и кой – на небето: и единият, и другият са благочестиви, ходят на черква, в молитвени събрания. И вълкът, като не може да влезе в кошарата, поради страх от кучетата, обикаля натук-натам и като огладнее, хапне си един–два корена и казва: „Както виждате, и с корени се задоволявам“. Той лъже себе си, лъже и другите. Не казвам, че може без вълци. Те са необходими, както и овцете. Злото е отражение на доброто. Следователно, както не може без добро, така не може и без зло. В миналото вие сте изучавали причините за съществуването на злото; изучавате го сега, ще го изучавате и в бъдеще. Който не разбира какво нещо е доброто, ще го изучава по отрицателен път – чрез злото; ако не разбере истината, ще разбере лъжата. Ако праведният отиде на небето, той лесно ще разбира Любовта; ако грешникът отиде на небето, той ще възприеме Любовта като мъчение, като огън. Той ще избяга от небето и ще разказва, че там няма условия за живот. Това е теоретичната страна на живота. Щом човек не може да живее на небето, щом не може да разбере истината и доброто, ще се натъкне на лъжата и злото. Не можеш да отречеш истината и доброто. – Защо? – Ако ги отречеш, ще се натъкнеш на лъжата и злото. Злото съществува по единствената причина, че не вървиш в правия път – в пътя на истината и доброто. – По какво се отличава лъжата? – Тя заробва човека и го лишава от свобода. Злото умъртвява човека. И тъй, не е важно какво е проповядвал Христос преди 2000 години. Той е проповядвал едно учение, което тепърва ще се разбере. Ако не можеш да служиш на истината и доброто, нищо не си разбрал. Това са две необходими неща. – Какво е доброто? – То е основа на живота. – Какво е истината? – Носителка на свободата. Какво ще направиш без живот и свобода? Без живот и свобода никаква наука не съществува. В какво се заключава изкуството? – В умението да пееш и свириш. – В какво се заключава щастието? Според мене истински щастлив е онзи, който чрез пеене и музика разрешава всички въпроси. Ако пееш само, без да разрешаваш въпросите си, ти не си щастлив. Единственото нещо, което прави човека щастлив, е разбирането на живота и свободата. Вън от живота всичко е придатък или украшение. Щом придобиеш живота, всичко останало, само по себе си, ще дойде. Щом имаш живот и свобода, всичко си постигнал. Без тях нищо не се придобива. Мнозина от вас, които се подвизават в духовния път, имат желание да бъдат добри. Да бъдеш добър, това значи да носиш тежестите на живота. Един ден ще носиш сто килограма, после 200, 300, 500 килограма, докато най-после дойдеш до положението да носиш земята на гърба си. Някога аз си позволявам да кажа, че мога да нося земята на гърба си.

Мнозина казват: „Учителят носи земята на гърба си“. – И без да я нося, тя си плава в пространството. Каква нужда има земята да я носи някой на гърба си? Под този израз се подразбира да носиш в себе си онази сила, която движи земята, както и тебе, т.е. разумното в света, което ръководи земята. Ако имаш в себе си това, което ръководи земята, ти носиш вече и самата земя. Като изучавате научно този въпрос, вие знаете как земята плава в пространството. Някои разглеждат земята като кръгло тяло, като топка. Други гледат на нея като на цвят или плод. Казвам: Ако земята е плод, все ще се намери някой да я изяде. И това не е лошо. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Който не разбира смисъла на това ядене, счита, че е лошо да ядеш плътта на Христа. Обаче, ако разбирате този стих в духовен смисъл, привилегия е за човека да яде плътта Христова. Като изядеш човека, той оживява. Не става ли същото и с житното зърно, посято в земята? – То отново израства и дава изобилен плод. Като говоря така, нямам предвид да ви смущавам. Хората и без моите думи са смутени. Те се объркват от противоречията в живота и не знаят как да излязат от тях. Докато очаквате щастието си отвън, всякога ще страдате. Докато очаквате да ви обичат отвън, никога няма да се освободите от противоречията. Давиш се, дойде някой, извади те от водата и след това продължава пътя си. Ти го спираш, искаш да знаеш какви са били съображенията му да те извади от водата. Той си продължава пътя без да ти отговори нещо. Виждаш, че някой загазил в калта и го питаш защо движи ту десния, ту левия си крак. – Много просто, той се мъчи да измъкне краката си от калта, да не затъва по-дълбоко. Краката му са част от неговото тяло. Той иска да ги извади от калта и да ги измие – нищо повече. Това той прави естествено, без да мисли какви са съображенията му. У вас има едно скрито желание – да имате много знания и сила, да изпъкнете пред хората като велики, учени хора. Вие искате всички да ви почитат и уважават. Това е фалшиво положение. Едно време, когато Господ създал животните, между тях се отличил слонът, като голямо, интересно животно. Тогава опашката му била по-дълга от сегашната. Като вървял, той махал с опашката и с хобота си на една и на друга страна, с което обръщал внимание на всички животни. Те се трупали около него да го гледат. Като дошъл човекът да го види, той почнал да мисли как да го впрегне на работа. Ето защо, и вие, като се прочуете в духовния свят, като много учени и много силни, възвишените същества от този свят ще ви впрегнат на работа, както впрягате слона, вола и другите животни. Ще ви сложат на нивата да орете. Тогава вие ще се питате откъде иде това противоречие. Казвате, че сте свободни. Досега аз не съм срещнал нито един свободен човек. Свободен човек е онзи, който предвижда всичко, което може да му се случи. Изобщо, няма свободни хора на земята. Свободният човек не взима пари на заем; той не казва какво знае, не говори за себе си, но и от никого не се учи. Свободният човек живее разумно; той води истински живот. Питате: „Как да се освободим от страданията си?“ – Има начини за това, но не както вие мислите. Например, някой казва: „Да умра, че да се освободя от страданията си“. – Това не е освобождаване. Ако смъртта освобождава човека от страданията, то е лесна работа. Като умре човек, от три места го канят: първо, иде делегация от ада, да го поканят да живее между тамошните жители; после иде делегация от света на духовете; последната делегация иде от небето. Всички го канят и той не знае къде да отиде. Навсякъде му предлагат добри условия. Адът не е толкова лош, както го описват. Там има ядене, пиене, музика, хора. Това, което религиозните говорят за ада, не отговаря на истината. Отвън адът е невидим, но като влезеш в него, тогава ще го почувстваш. Ако едно същество влезе в светлината на Слънцето и се чувства добре разположено, щом излезе оттам, непременно ще разказва само хубаво за него. Обаче, ако в светлината на Слънцето влезе друго същество, което иде от ада, той ще каже: „Не ми говорете за Слънцето, и тук има огън, както в ада“. – На кое от двете същества ще повярвате: на първото или на второто? Първият казва, че на Слънцето е приятно, а другият – че и там има огън. Питам: Мислите ли, че възгледите, които имате сега, ще се изменят? По форма те могат да се изменят, но не и по принцип. Жителите на ада знаят, че някой ги ограничава; жителите на небето знаят, че някой ги освобождава.

Следователно, ако чувстваш, че нещо те ограничава да направиш добро, ти си в ада; ако някой те освобождава от ограниченията и ти дава възможност да правиш добро, ти си на небето. Казваш: „Искам да си направя къща, но нещо ме ограничава. Събрах пари, но ме обраха. Отново събрах пари, но война се отвори и пак ми се попречи, не можах да си направя къща“. – Не е лошо желанието ти, но какво ще придобиеш, ако си направиш къща? Къщата на човека трябва да отговаря на едно вътрешно състояние в него. Ти можеш да си направиш къща, в която да живеят или дяволи, или ангели, или ти сам. Ако си направиш къща и я даваш под наем на този и на онзи и с всички се караш, тази къща не е ли на дявола? – Защо направи тази къща? – „Да се прехранвам от нея.“ – Какво ти струва прехраната, ако всеки ден трябва да ходиш при наемателя си, да му искаш наема и да се караш с него? По-добре да си направиш една малка къщичка само за себе си, да не се разправяш с наемателя. Друг е въпросът, ако попаднеш на добри хора, които са доволни от тебе и редовно си плащат наема. Това значи да направиш къща за ангели. Сега ще ви обясня защо създадохте ада. Ще ви дам един пример, от който вие сами ще извадите заключението, защо съществува адът. Направил си къща. Това не е лошо, но, по неразбиране, ти мислиш, че си собственик на тази къща. Даваш я под наем, попаднеш на лоши наематели и с това започват недоразуменията. Като собственик ти преувеличаваш правата си. В случая идеята за собствеността разваля добрите отношения между хората. Помнете: В ада не съществува никаква собственост. Там всички се състезават все поради желанието всеки да притежава нещо като своя собственост. Това е невъзможно. – Защо? – Други господари, други собственици има там. И вие на земята искате да бъдете собственици, но не можете. Аз не искам да ви разубеждавам в идеята за собствеността, но вие сами ще се убедите, че сте на крив път. Много от вас имате собствени къщи; други се готвят да станат собственици. Не е лошо това. Лошото е в неизпълняване на волята Божия. Ако евреите бяха изпълнили волята на Бога, ерусалимският храм нямаше да бъде разрушен. И вие страдате по същата причина. Същевременно вие носите кармата на миналите поколения. Те не са изпълнявали волята Божия, и вие не я изпълнявате. Те са страдали, и вие страдате. И тъй, ако искате да се освободите от смъртта, трябва да живеете добре. Казват, че смъртта е зло. – Така е, тя е зло, ограничение, но за грешния. Обаче за праведния тя е освобождение. Ако грешният иска да се освободи от смъртта, трябва да изправи живота си, да възприеме Любовта.

В прочетената 24-та глава от Матей е казано какви трябва да бъдат отношенията на човека към Христа. Не може да познаете Христа, нито да възприемете Неговата Любов, ако не живеете добре. – Как се познава кой е възприел Христовата Любов? – По постъпките си. Неговите постъпки приличат на Христовите. Казвате, че само Христос може да проповядва за Любовта. – Не, всеки може да проповядва за Любовта като Христа. Всяка частица от тялото ви трябва да бъде в хармония с цялото, да извършва своята функция. Ако само един от пръстите, или само едната ръка е болна, целият организъм страда. Всички вярващи трябва да бъдат образци. Това значи всеки да носи Любовта в душата си. Ако имаш светлина в ума си, трябва да знаеш от какво качество е тя. Ако имаш свобода, също трябва да знаеш какво е нейното качество. Мнозина мислят, че всичко знаят и разбират. – Това е повърхностно разбиране. Вие сте в положението на учения, който мисли, че всичко знае. – Той знае много неща, но по отношение на простите хора. Има велики учени, които стоят много по-високо от него. Той не може да се сравнява с тях. Например, обикновеният математик не знае от колко атоми е съставена земята. Той не може да изчисли с какви сили разполага слънцето. Хиляди години трябва да работи той, за да направи тези изчисления; за това е нужно да има вътрешно знание. Не мислете, че това е лесна работа. Възвишените същества са работили хиляди и милиони години, за да придобият великото знание, а вие мислите, че с вашите ограничени знания и формули можете да се домогнете до онези сложни изчисления. – Не, има особени формули, по които е създадена вселената. Небесната механика коренно се отличава от земната. Хиляди години нашата земя се движи в пространството и, благодарение на великите закони на Битието, тя и до днес спазва законите на равновесието. Достатъчно е най-слабото нарушение на тези закони, за да измени тя своя път на движение. Стане ли това, катастрофата е неизбежна. Вие ще се намерите на хиляди километри далеч от земята. – „Имало ли е такива случаи?“ – Имало е такива случаи, ако не със земята, с други планети. – „Коя е причината за разрушаване на някои планети?“ – Отклоняването на земната ос от първичното ѝ положение. Тази е физическата причина, обаче има и духовни причини за разрушаване на планетите. Върху този въпрос окултната наука мълчи. Окултистите знаят причините за разрушаването им, знаят различни теории за това, но мълчат. Ще се върна пак към въпроса за приложение на Христовото учение. То е нужно не само за сега, но и за бъдещето. Според вашите разбирания вие не можете още да приложите това учение. – Защо? – Много учители имате. Знайте, че какъвто е учителят ви, такива ще станете и вие. Ако той е посредствен, и вие ще станете такива. Който изучава Божествената наука, не може да бъде посредствен. Той не може и да се съмнява. Има съмнения, които се пораждат по естествен път, и такива, които се пораждат неестествено. Естествените съмнения се решават лесно. С естествените прояви в себе си – гняв, недоволство човек също лесно се справя. Например, има гняв в човека, който е на място. Където и да е, в ада, или на небето, той трябва да бъде енергичен. Обаче в ада му противодействат, а на небето му съдействат. – Защо? – Не е в интереса на господаря на ада да има енергични хора. В ада ограничават човека, а на небето го освобождават. Там не казват на човека „не убивай“, но като срещнат убиец, те му въздействат с мисълта си или по друг начин. Когато двама силни се борят, ти, слабият, не се спирай да гледаш кой от двамата ще надвие. Борба става във всеки човек. Който не разбира закона, казва: „Чакай да видя кой ще надвие“. – Не гледайте кой ще надвие, но стремете се към уравновесяване на силите в себе си. За тази цел вземете торбичката си и продължете своя път. – „Защо иде злото?“ – Не питай. Ти мислиш, че злото трябва да изчезне, за да станеш праведен. – Не, докато си на земята, не можеш да се освободиш от ада. Той е в самия тебе. Всеки ден ще получаваш писма от ада. И най-честният и добър човек не е свободен от лоши мисли. Виждаш, че някъде става престъпление – убиват или изнасилват някого. – Щом виждаш това, непременно ще се опетниш. Няма човек, свободен от ада. Сега аз искам да ви поставя в положение да разбирате истината. Не се смущавайте от вътрешните си противоречия. Оставете противоречията на Господа. Той да ги разреши. Когато се натъкнете на неща, които не разбирате, не се самообвинявайте. Например, направиш една грешка – не се смущавай, ти не си причина за тази грешка. Злото в света не е ваше. Вие не сте причина за него. Преди вас други са го създали. Друг някой ви е излъгал. Първо, вие трябва да познавате злото. Мнозина от вас могат да се лъжат. Дойде някой при вас и казва, че Христос е проповядвал едно учение за Любовта, което още не може да се приложи, и вие го повярвате. Друг ви казва, че това учение е приложимо; вие и на него повярвате. – „Кога ще се приложи това учение?“ – Когато Христос дойде втори път на земята.

Питам: Какво друго ще проповядва Христос, освен за Любовта? Преди да се приложи Любовта, всички хора – учени и прости, свещеници и учители, адвокати и съдии – ще бъдат съдени. Няма да остане човек на земята, който да не бъде съден. Така, именно, заграбените работи ще се върнат, всички хора ще работят заедно, по братски. Цялата земя ще бъде разделена между хората справедливо. Това ще стане, когато втори път дойде Христос на земята. Един наш брат ни разправяше една своя опитност. Един ден слязъл в града да си купи дърва. В този момент при него се приближил един стражар и започнал да го следи какво ще прави. Докато се чудел на какво се дължи това, той видял на пазара един свой познат, също със стражар до него. Той го запитал: „Какво ново има?“ – „Новото е, че поради многото престъпления в света, издаден е закон, според който за всеки човек се предвижда по един стражар.“ – „Възможно ли е това?“ – „Възможно е, разбира се.“ – Не, всеки човек сам трябва да бъде стражар на себе си. Съвременните хора очакват на стражарите, те да следят за реда и порядъка в света. Те казват: „Понеже няма достатъчно стражари, затова стават толкова престъпления“. Според мене кражби и престъпления се вършат, понеже човек не е стражар сам на себе си. Горко на онзи, който очаква на стражаря да го пази от крадци и той да го въздържа от кражба. Ако си стражар на себе си, ти сам ще хванеш крадеца и разбойника. Само така ще се оправят работите. Който краде и когото крадат, трябва сами да си имат стражар. Питате: „На какво се дължат съмненията?“ Съмнението произтича от една несигурност в самия човек. Животното се съмнява да не би краката му да не издържат и да му изневерят. Никога не можеш да заставиш слона да мине през един мост, докато не го опита с крака си. В това отношение той е инженер. Щом сложи крака си на моста, той знае вече може ли да го мине или не. Ако искаш да знаеш здрав ли е мостът, който си направил, прекарай през него един слон. Ако слонът мине от единия край до другия спокойно, мостът е здрав. Обаче, ако сложи крака си и го дръпне назад, мостът не е здрав. А тъй, да викаш инженер да се произнесе за здравината на моста, ще чакаш много време. Слонът веднага ще се произнесе дали мостът е здрав. Стъпи ли плъхът на моста, лесно ще мине, колкото и да е слаб. Следователно здравината на моста се опитва със слон, а не с плъх. Щом слонът се пази да мине през моста, пази се и ти. Само така ще бъдеш на безопасно място. Никога не се води по стъпките на плъха. Той ще те изведе на опасен път. Ако вървиш подир слона и вършиш това, което той върши, човек ще станеш. Днес повечето хора търсят лесния път – пътят на плъховете. Те казват: „Дотегна ни животът, искаме да се освободим от него“. Значи дотегнал им пътя на слоновете – тежкият път, търсят лесния път. Слонът казва: „За мене животът не е тежък, лесно ще го прекарам, стига мостът да е здрав“. Следователно, щом мине слонът, и вие ще минете – мостът е здрав. На слона може да разчитате, но не и на плъха. Разбирането на слона и на плъха коренно се различават. Те се различават и по своята интелигентност. Слонът разбира своето положение, знае с какви сили разполага. Казват, че плъховете в Париж и Лондон били много охранени, защото ядели корите на картофите и ябълките, които съдържат много витамини. – Благодарим за тези витамини, които се получават от корите на картофите и люспите на ябълките. С други думи казано: Ние не се нуждаем от такова социално учение, което разрешава само въпросите на земята. За нас е важно Божественото учение, което напълно разрешава всички въпроси. Може да си добър общественик, но ти си разрешил само една трета от живота си. Може да си и морален, но ти си разрешил само две трети от въпросите на живота. Друг е въпросът, ако едновременно разрешиш въпросите от социално, морално и обществено гледище. Ти си разрешил трите трети от въпросите на живота. Ще кажете за някого, че е добър човек. – Не е въпросът да бъде добър само като гражданин, да изпълняваш законите на държавата. И да не си толкова добър като гражданин, от страх на закона и на стражарите ще бъдеш изпълнителен. Ти изпълняваш законите от страх да не изгубиш името и достойнството си. Може да си добър гражданин, а да обичаш да послъгваш. Не е достатъчно да бъдеш честен и почтен от страх пред закона. Като махнете закона, тогава ще познаете честността на човека. Казват, че така се опитват хората. – Опитват се, но после ги слагат в затвора. И християните прилагат Божиите закони от страх да не отидат в ада, във вечния огън. – Не, не се страхувайте от ада и от дявола. Той е на мястото си като социален закон. Дяволът мъчи човека, но това не трябва да го плаши. Ако искаш да вършиш волята Божия, не мисли за дявола като за страшилище. Той не трябва да те подтиква да вършиш волята на Бога от страх. Дяволът иска да стане господар на човека, но това е невъзможно. Той се е объркал в една от най-трудните задачи на света. Понеже е участвал в създаването на света, той си помислил, че има право да разрешава всички въпроси. Не е така. Той няма право да се меси в работите на човека. Някои богословски школи проповядват, че дяволът е създал човека. – Това твърдение не е вярно. Бог е създал човека. Следователно слабост е на тази школа да мисли, че дяволът е създал човека и от там има право на нещо. Низшият свят е дело на дявола. Като си въобразява повече, отколкото са неговите възможности, той казва на Бога: „Ти създаде небето и земята, но и аз могат да ги създам“. Питам: Може ли дяволът да вдъхне дихание на живот в човека? – Не може. От пръст може да го направи, но живот не може да му вдъхне. В едно предание се казва, че някога дяволът направил човека от пръст, но живот не му вдъхнал, т.е. душа не му дал. Тръгнал човекът след дявола и му казал: „Слушай, като си ме създал, дай ми душа“. Дяволът се видял в чудо, не знаел какво да прави. Това го принудило да се подчини на Господа и казал: „Господи, каквото ми кажеш, ще изпълня, само дай душа на този човек“. Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. Той иска да издигне лъжата на такава висока, че да мине за истина, а истината да постави на мястото на лъжата. Той иска още да повдигне злото на мястото на доброто, а да смъкне доброто на мястото на злото. Това е абсолютно невъзможно. Значи дяволът се е заел с абсолютно невъзможни задачи. От хиляди години той прави изчисления, опити, но не успява. Иска да превърне лъжата в истина и злото в добро, но опитите му остават безрезултатни. Това е perpetum mobile. Ако може да направи това, той ще бъде единственото божество в света. Обаче то е непостижимо. Той прави големи усилия, но в резултат носи последствията на своите несполуки. Ако истината може да се превърне на лъжа, тя не е истина. И ако доброто може да се превърне на зло, то не е добро. Ако лъжата стане истина, тя късно се явила в света.

Казано е, обаче: „Глава на Словото е Истината“, а Словото е без начало и без край. И тъй, не правете грешките на дявола, да превръщате лъжата в истина и злото в добро. Това е неразрешим въпрос. Оставете тези неща настрана, те ще останат завинаги неразрешени. И лъжата има право да съществува, но като контраст на истината. Тя съществува само като равновесие в света. Щом се яви човекът на истината, ще се яви и човекът на лъжата. Христос дойде на земята, но дойде и антихрист. Ако слезе един ангел от небето, ще излезе и един ангел от ада. Когато двамата ангели се борят, човек е свободен да върши волята на Бога. – Защо се борят ангелите? – За да вършат волята Божия. – Защо се борят ангелите помежду си? – За да разберем истината, да разберем и доброто. Когато те се борят, а ние не разбираме тази борба, нищо не можем да използваме. Те водят войната заради нас, понеже и едните, и другите искат да ни вземат на своя страна. Адът иска да ни убеди в това, че лъжата може да стане истина, а злото – добро. Ангелите на доброто искат да ни убедят, че истината си остава всякога истина и доброто всякога си остава добро. Който носи истината в себе си, има сила; който носи доброто в себе си, всякога има живот. Който е лишен от силата, всякога е слаб. Следователно, ако се усещаш слаб, дръж се за истината. Някой ме пита как да уякне физически. Казвам: Дръж се за истината и за доброто. Така ще придобиеш живот и ще станеш силен. Не позволявай на злото и на лъжата да те уморят преждевременно. И тъй, силата на човека се крие в истината и доброто. Силата на човека се крие още в Любовта и Мъдростта. – Какво отношение имат Любовта, Мъдростта и Истината към нас? – За да ги разберете, трябва да се издигнете в по-висок свят. Ако живеете изключително на земята, никога няма да ги разберете. От 20 години ви говоря за Любовта, но и досега още не съм срещнал нито един човек, който да живее в Любовта, както трябва. Дали вие ще срещнете такъв човек, не зная. Ако се намери човек, който живее в Любовта, той не е от този свят. Любовта изключва всички противоречия. Невъзможно е да обичаш или да те обичат, и да живееш в противоречия. Когато двама души се обичат, те мислят еднакво; отношенията им почиват на Истината. Те не говорят за любовта си, понеже живеят в нея. Отначало докрай те са в Любовта. Те знаят, че Бог е Любов. Неговата Любов съществува във вечността, но се предава чрез живите съзнателни същества. Хората са проводници на Любовта. Ще кажете, че имате Любов. Мнозина идват при мене и ме хвалят. Те казват: „Учителят знае всичко, може да направи всичко“. Едно трябва да знаете: Аз не се интересувам от вашите похвали. За мене е добре и когато ме хвалят, и когато ме укоряват. Като хвалят някого, казвам: Небето е в него. Като го укоряват, казвам: Адът е в него. За себе си казвам: Аз съм господар на дявола, приятел на ангелите, а Бога признавам за своя Баща. – „Ама ти си добър човек.“ – Ако мислите, че сега съм добър, вие се лъжете. Доброто, което виждате в мене, принадлежи на Бога. Каквото имам, то е на Бога. Нека доброто в мене ви послужи като стимул да проявите нашето добро. Че съм добър, това отдавна зная, защото Бог живее в мене. Аз зная, че свири добре, няма защо вие да ми казвате. Това значи: Зная, че съм добър, защото Бог живее в мене. Следователно и за себе си не казвайте, че сте лоши или добри хора. По естество човек е добър, защото добрият живот е във вас. Тази е истината. Сега аз желая на всички добрият живот да се изявява чрез вас, за да бъдете и вие добри. Казвате: „Да бъде, както ти желаеш“. – Не, да бъде както Бог желае. Това се отнася и за мене, и за вас. Който не разбира доброто, злоупотребява с него. В името на Божието добро при мен дохождат все вярващи да искат пари на заем. Преди няколко дни дойде един вярващ, от циганската раса, да иска пари на заем под предлог, че жена му била болна, имала нужда от мляко, от силна храна. Аз зная какво иска той, но се чудя защо не каже истината. Всъщност жена му е кандидатка за другия свят. Викат я да се запише в тамошния университет за ученичка. Казвам му: Слушай, жена ти не се нуждае от мляко. Здравите имат нужда от мляко, а не болните. Той ме погледне, стана му мъчно, мисли, че не го разбирам. Днес повечето хора мислят, че не ги разбират. И вие мислите, че не ви разбирам, и се омъчнявате. Защо ви става мъчно? Че не съм ви казал няколко сладки думи, да ви утеша. Бил съм студен. Много естествено, светът е студен, и аз съм студен. Ако светът е топъл, и аз ще бъда топъл. Как искате да ви разбирам, щом не мислите като мене? Защо съм студен? – Защото не ви освободя от мъчнотиите. – Има мъчнотии, които лесно мога да премахна. – Защо ? – Ако отнема една такава мъчнотия на човека, аз ще го заставя насила да върши добро. А аз не мога да си служа с насилие. Да заставя човека насила да направи нещо, това значи да му отнема свободата. Насилието не оправя работите. Какъв смисъл има твоя живот, ако трябва да вършиш добро от страх? Някой прави добро от страх, да не го накажат. Щом се убеди, че никой не го вижда, той казва: „Ще постъпвам, както разбирам – никой няма да ме види“. И тъй, дайте място на Любовта да действа във вас. Това значи да дадете място на Бога в себе си. Щом допуснеш, че Бог живее в тебе, ти ще допуснеш, че Той живее във всички хора. Едно е важно: да различаваш кога Бог се проявява в тебе и кога ти се проявяваш; кога Бог се проявява в хората и кога те се проявяват. – „По какво се познава кога се проявява Бог и кога – човек?“ – Бог всякога дава и нищо не очаква. Когато срещнеш човек на пътя си, пръв ти му направи едно добро, без да очакваш нещо от него. Ако видиш една мравка на пътя си, обиколи я, за да не я стъпчеш. Ти, големият, разумният ще пощадиш живота ѝ. Тя няма да знае, че си ѝ направил добро. Това нищо не значи. От тебе се иска да проявиш Божия закон, да покажеш, че Бог живее в тебе. В случая от тебе зависи да направиш едно добро или едно престъпление. Ако направиш престъпление, ще знаеш, че великият Божи закон хваща и най-малките престъпления. – „Защо трябва да правим добро?“ – Заради Бога, за онзи живот, който се проявява и в най-малките същества. Следователно ще обичаш човека и ще му правиш добро заради Любовта, чрез която Бог се проявява в тебе. Ще обичаш човека не за самия него, но за Бога, Който живее в него. Първо, ще обичаш заради Любовта в тебе, а после – за самия човек. Ако проявиш първата любов, ще проявиш и втората. Ако не дойде първата любов, и втората няма да дойде. Тогава ще се чудиш защо никой не те разбира, защо и ти не разбираш хората. Всеки човек има желание да прояви любовта си, но не всякога може да направи това. – Защо? – Защото не познава закона на Любовта, не знае как да я прояви. В това отношение човек може да изучава Любовта от децата. Ако възрастните следват пътя на децата, те по-скоро биха намерили Любовта, отколкото по пътя на своя ум и сърце. Младите имат един начин за изразяване на любовта си, възрастните – друг начин, но в края на краищата и едните, и другите не са доволни. Някоя мома се оплаква, че възлюбеният ѝ стиснал силно ръката ѝ и я задържал дълго време. Той пък мисли, че така изказал любовта си. Определено е колко време трябва да задържиш ръката на някого, за да му покажеш, че го обичаш. И като го целунеш, пак не можеш да го задоволиш. Той казва, че си го оцапал. Единият е доволен, че стиснал ръката, а другият е недоволен, че го боли; единият е доволен, че прегърнал, а другият се сърди, недоволен е; единият е доволен, че купил дрехи и обувки на своята възлюбена, а тя е недоволна. И двамата се намират в опасност. Който дава, мисли, че е направил голямо добро, и постоянно се хвали пред близките си за това добро; който взима, изпитва известна обида. Обаче в Божията Любов и двамата са доволни: и който дава, и който взима. Тези дни дойде при мене една сестра, която изучавала науката за ухото. Тя ми каза: „Учителю, моля те да ми посочиш някои мои недостатъци, да знам върху какво да работя“. Погледнах я и казах: Ще ти обърна внимание на две неща – на носа ти, който е доста остър, и на очите. Острият ти нос показва, че всякога започваш добре, а свършваш зле. – „Така е, като уча, всякога остава нещо недоучено. Каквато работа започна, на края оставям нещо недовършено. Какво имам в очите?“ – Едно недоверие и подозрение в хората. За всеки човек казваш: „Този може да ме излъже“. Трябва да имаш повече доверие в хората. Като изправиш тази черта в себе си, ще ти е приятно, че хората те лъжат. Като ме лъжат, аз казвам: Зная, че лъжеш, но се възхищавам от тебе – хубаво лъжеш. Аз се радвам на това, което зная. То всякога излиза вярно. И на вас казвам: Не се смущавайте, че някой ви излъгал. Той няма желание да лъже. Това се дължи на неговото криво разбиране за живота. Една сестра, от много набожните, ми казва: „Учителю, дойдох от провинцията само заради тебе“. Аз зная, че тя не говори истината. Дошла да си нареди своите работи, а казва, че дошла за мене. Който не разбира, когато го лъжат, ще остане с кривото разбиране на хората. Трябва да мине много време, докато разбере, че са го лъгали. След това ще съжалява, че бил излъган. – Нищо от това. Един ще ви излъже, а друг ще ви каже истината. Ако някой ви обере, не съжалявайте. Ще дойде друг и ще ви направи добро. Значи добрият и лошият, дяволът и ангелът, вървят един след друг. Като ви излъжат, Бог ще прати един ангел да ви каже истината и да ви направи едно добро. Дошъл в дома ви един крадец – голям гост, който ви обрал. Нищо от това, Бог ще изпрати друг, да ви донесе своето благословение. Някой ви ударил, счупил ви ръката. – Няма нищо, Бог ще изпрати един добър лекар да ви намести счупената ръка. С това всички противоречия ще изчезнат. Силата ви се заключава във философията на вашия живот. Като ви говоря, мнозина от вас се смеят. Не е лошо да се смее човек. И аз се смея. Френолозите изучават произхода на смеха и намират центъра му някъде в главата. Някои хора се смеят много, а други – малко. Някога човек е много сериозен, а някога – весел, смее се. – Защо се смее и защо е сериозен? – Има причини за това. Ще кажете, че някой е сериозен, защото го излъгали и обрали. Радвайте се и на това. – „Ама болен съм.“ – Ще боледуваш и ще оздравееш. Знай, че Бог е допуснал и доброто, и злото. Той е господар и на небето, и на земята, т.е. на рая и на ада. Който живее в ада, не е доволен; който е в рая, той е доволен. Обаче, който не е нито в ада, нито на небето, критикува и едното, и другото. От негово гледище всичко минава през критика. И в ада има култура, и на небето има култура, но те коренно се различават. – „Тежък е животът ни.“ – Тежък е, защото не можете да разрешите противоречията си. Едно ще знаете, че вашият живот е пълен с промени, в зависимост от това, къде сте попаднали. Ако сте в ада, мъчите се; ако сте в рая, радвате се. Радостта е отзвук на небето, а мъчението, ревността, завистта са плод на ада.

Противоположностите в живота вървят паралелно. Така се уравновесяват силите на природата. И тъй, ако и вие живеете по закона на равновесието, ще имате един уравновесен живот, на който глава ще бъде Господ, а вие – Негови слуги. Това значи да се развива човек вътрешно. Който не е уравновесил силите на своя организъм, е крайно нетърпелив. Той казва: „Не мога да търпя хората“. – Защо не може да ги търпи? – Едного не може да търпи, защото много приказвал. Другиго не може да търпи, защото много мълчал. Радвайте се, че един говори много, а друг мълчи. – „Ама еди-кой си бил много сприхав.“ – Радвайте се и на това. Този човек има много енергия. По-добре ли е да плаче и да се обезсърчава? Срещам една сестра, плаче, обезсърчила се. Питате: „Защо Бог не ѝ помогне? Защо трябва да плаче?“ – Плачът е дъжд, който напоява растенията. Дъждът вали за обезсърчените, а хубавото време е за онези, които се радват и веселят. Когато хората плачат, растенията се радват, че ще вали дъжд. Често се говори за лош и за добър живот, за злото и за доброто. Злото представлява ада на земята, т.е. онези сили, които идат отдолу, от низшите светове. Доброто представлява рая, небето, т.е. сили, които идат отгоре. Обаче злото и доброто са създадени едновременно. Те съществуват по единствената причина, да може човек правилно да се развива. Когато Адам влезе в рая, Бог му даде своя закон, по който да живее. Обаче скоро след това се яви вторият учител, който казваше на Адама: „Не само в рая има знания, но и вън от рая. Вкуси от забранения плод, да видиш какви знания ще придобиеш“. Адам и Ева послушаха този учител, но напуснаха рая. Бог им каза: „Ще отидете в света, там да се учите. И като научите уроците си добре, тогава пак ще се върнете в рая“. Казваш: „Не искам да отида в света“. – Ще отидеш, там ще учиш уроците си и като ги научиш, отново ще се върнеш в рая. Тогава ще разбираш работите по-добре, отколкото преди да си бил в света. – „Лош е светът.“ – Не е лош светът, но вие сте объркали работите си и не можете да ги оправите. Бог работи в света. Като се върнете отново, ще видите последствията от тази работа. Това не е за утеха, но казвам ви да не се месите в общия Божествен план. Сегашният свят минава през известна дисциплина. Казано е в Писанието: „Слънцето ще потъмнее и луната няма да дава своята светлина“. Ще кажете, че светът ще се свърши. – Това е предположение. И най-учените не знаят кога ще се свърши светът. Ще дойде нов порядък в света. Тогава хората ще се освободят от сегашните противоречия. До това време вие се нуждаете от знания. Не казвам, че тези знания абсолютно ще ви освободят от противоречията, но поне отчасти ще ви помогнат. Днес от всички хора се иска търпение. – „Как ще търпя да ме обиждат?“ – Там, именно, е силата на човека. Търпението е едно от великите изкуства на живота. И като те обиждат, да забравиш обидата. Един от нашите приятели имаше доброто желание да проповядва на хората и да ги убеждава. Той ми казваше: „Държах една хубава сказка в Плевен. След свършване на сказката, дойде при мене един от слушателите и ми пошепна на ухото: „Искам да ви кажа нещо“. Помислих си, че той е доволен от сказката ми и ще ме похвали. Обаче той ми пошепна: „Ти си голям вагабонт. Защо заблуждаваш тези хора?“ – Ако аз бях на мястото на нашия приятел, щях да му отговоря: Радвам се, че има и друг вагабонт като мене, който ми говори на ухото.

Помни: Каквото и да говорят хората за тебе, ти не си това. Ти няма да станеш такъв, какъвто те мислят. От тебе ще стане това, което ти мислиш, чувстваш и постъпваш. Думите, които казваш на човека, по-скоро тебе ще опетнят, отколкото него. Не е добре да говориш обидни думи на ухото на човека. Като прочетете 24-та глава от Матей, спрете вниманието си върху думите „истина“ и „добро“. Каквото се случи в живота ви, ще се превърне на добро. Всичко ще бъде за слава Божия. Силата на човека е в изпълнението на Божията воля. Казвам: Бог е във вас. Дайте място първо на Него. И да не Му дадете място, вие живеете в Него. Радвайте се на Бога в себе си, но го оставете свободно да се проявява във вас. Бог никога не е ограничил свободата ви, но очаква сами да отворите сърцата си, да Му дадете възможност Той да се прояви чрез вас. Щом Той е доволен от вас, и вие ще бъдете доволни от Неговите прояви. Ако не сте доволни, Той ще се оттегли от вас. – „Искаме да бъдем свободни.“

Помнете: Единственото същество, което спазва закона на свободата, е Бог. Той никога не се налага. Той работи толкова дълбоко в нас, че ние никога не можем да проследим Неговия път. Който влезе в този път и наруши неговото равновесие, скъпо ще плати. Благодарете на Бога за радостите и страданията. Благодарете на Бога за лошите и за добрите мисли, за болестите и за здравето, за сиромашията и за богатството. Благодарете Му за всичко. Учете се, прилагайте новото учение, за да станете силни. Не ви говоря да следвате пътя на калугерите и свещениците. Не ви говоря и за живота на държавниците, но за живота на онзи, който следва Бога и живее, както Той желае. Не се сравнявайте помежду си, не казвайте кой е по-напреднал духовно и кой не е. Според мене напреднал е онзи, който е дал място на Бога в себе си да се проявява. Такъв човек е готов да отиде, където го прати Бог.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 5 март 1933 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, ада, има, земя, небе, любов, истина, добро, бог, зло, живот, аз, себе, хора, казва ,

 Утрини Слова , София, 5 Март 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder