НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Пътя на енергията / Прав път на енергиите

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Пътя на енергията

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, природа, аз, живот, знание, нос, път, бъде, ухо, уста, всички, хора, показва, време, всичко, сега ,

 Младежки окултен клас , София, 24 Февруари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Тема за следния път: „Най-малкото същество на земята“.

Коя е основната мисъл на миналата лекция? Може ли човек да съществува без уста? Може ли, изобщо, едно същество да живее без уста? Какво казват учените по този въпрос? Може ли животът да се изяви без някаква форма? – Безграничният живот не се нуждае от уста, но граничният не може без уста. Устата е врата, през която енергията влиза и излиза. Само през едно място ли минава енергията? През кое място минава умствената енергия? – През мозъка. Трансформира ли се тази енергия, или минава направо? Как се проектират желанието и мисълта в човека? Виждат ли се те? Когато искате да предадете на някого една своя мисъл или желание, вие си служите с известни знаци. Например, гладен си, искаш да ядеш. Как ще изразиш глада си? Искаш да предадеш на някого мисълта, че нямаш пари. Как ще изразиш тази мисъл? – Като му покажеш празния си джоб. Казваш: „Лошо е без пари!“ – Какво лошо има в това? Напротив, ще ти бъде по-леко. Оплакваш се още, че нямаш дрехи. Има ли нещо лошо в това? То е външна мъчнотия. Ако човек не се нуждае от храна, облекло, къща, трябват ли му, в такъв случай, пари? Тогава за какво биха му послужили парите? Коя е причината за съществуването на парите? Ще кажете, че нуждите докараха парите. Какви са тези нужди? Съвременните хора не могат да живеят без пари, обаче да задоволяваш нуждите си с пари, това не е единствен начин за живеене.

Казва се, че човек ходи. Да, но и животните ходят. Обаче най-правилно, най-идеално ходи човек. Хората са най-близко до истинското живеене. Ако наистина човешкият вървеж е идеален, може ли той да се надбягва с коня, който не ходи толкова идеално? Всъщност, конят може само да бяга по-добре от човека. Например, двама души бегачи се състезават в бягане. Интересно е да се поставят при условие, единият да бяга към планината, а другият да слиза от планината. Кой от двамата ще издържи конкурса? – Който слиза от планината. Обаче има опасност, че като тича, ще се прекатури няколко пъти. За онзи, който бяга към планината, няма тази опасност. Нагоре ли бягат разумните хора, или надолу? Ако наблюдавате земята от слънцето, как ще изглежда тя? Видима ли ще бъде, или невидима? Ще изгрява и залязва ли, като слънцето? Какво ще кажете за жителите на слънцето и на другите планети ? Може да кажете, че и слънчевите жители, като вас, имат желание да посетят другите планети. Докато са на слънцето, те не могат да си представят какви са другите планети. Ако разсъждавате по земному, нищо няма да постигнете. Човешката логика не разрешава въпросите. – Защо ? – Тя е в застой. Тя е като статуя. Какво ще кажете: Статуята има ли желание да яде? – Тя няма никакво желание за ядене. Аз ви задавам теоретически въпроси, на които мъчно можете да отговорите. Например, такъв е въпросът: Видими ли са другите слънца от нашето? Какво се ползвате от това знание? Толкова ще се ползвате, колкото от изучването броя на краката у животните. Всичко, което изучавате, представя гимнастика на ума, но строга, сериозна, а някога даже и опасна.

Същественото за човека е да влезе във връзка със силите на живата природа. Колкото повече възприема той от нейните сили, толкова повече се подобряват условията на неговия живот. Когато се говори за природата като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея като към разумно същество, надарено с всички способности, сили и възможности. Веднъж свързан с това същество, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат. Това е все едно, че влизаш в свят, дето всички те обичат. И да не съществува такъв свят, поне можем да мислим за него. Щом мислим за него, той някъде съществува. И детето не може да пее и свири, но то си мисли за онзи, който има тази възможност. Това, което за детето не е още действителност, за възрастния е вече реализирано. За същество с ограничено съзнание много неща са недействителни; за същество с широко съзнание същите неща са реални. Затова е казано: „Невъзможните неща за човека са възможни за Бога“. Защо рибата не може да говори? Уста има, яде, а не говори. Трябва да се изследва черепа на рибата, да се види дали има, макар и в зародиш, центъра на говора. Изобщо, дали има някакви мозъчни центрове в рибата?

Сега аз ви навеждам на тези мисли, за да изучавате себе си. Живееш на земята, но си недоволен; ядеш, пиеш, недоволен си; учиш, работиш, пак си недоволен. Казваш, че животът няма смисъл, не ти се живее. На какво се дължи това песимистично настроение? Кога дойде то? Като се изучавате, ще дойдете до заключението, че то се дължи на удара, който ви нанесли на едно деликатно място. Докато си бил здрав, ти си се радвал на живота. Откак дойде ударът, ти изпадна в песимизъм. Значи щом мине болката, с нея заедно ще изчезне и песимистичното настроение. Студент си, готвиш се за изпит, но имаш едно предчувствие, че ще те скъсат. Това те настройва песимистично. Чудиш се отде дойде това състояние, а забравяш, че причината се крие в този вътрешен страх от скъсване. Образът на строгия и взискателен професор заема цялото ти съзнание и засенчва всичките ти останали мисли и чувства. Отиваш на изпит и въпреки лошото предчувствие ти свършваш изпита си добре. Чудиш се как стана това. Друг път, при пълна надежда и сигурност, че ще издържиш изпита си, пропадаш. Как наричате тези неща: съчетания, или съвпадения? Очакваш едно, случва се друго.

Преди няколко дни дойде при мене една рускиня, образована жена, да сподели състоянието си. Разказва за себе си, че била крайно чувствителна, лесно се поддавала на внушения. Една приятелка ѝ казала, че няма да живее дълго време, скоро щяла да умре. От този ден тя се обезсърчила, животът ѝ се обезсмислил, нищо не ѝ се работило. За да забрави това, започнала да пуши. Сега търси начин да се освободи от тази тягостна мисъл.

Казвам: Всички хора искат да им се каже нещо; да знаят, например, колко време ще живеят. По линията на ръката може да се определи колко време ще живее човек. Ако линията на живота е дълга, човек ще живее повече; ако е къса, животът ще бъде кратък. Обаче има изключения от това правило. Има някои факти верни, но има и неверни факти. Например, линията на живота ти е дълга, определено ти е да живееш 80 години. Обаче пращат те на бойното поле, дето те убиват, умираш на 33 години. Изобщо, човек не умира по свое желание. Някога умира по-рано от определената възраст. Коя е причината за това? В хороскопа му има особен знак, който предвижда известна катастрофа, която го задига по-рано от определеното време. Някой казва: „Мене куршум не ме хваща“. И наистина той отива на война, минава през най-страшен огън: гранати се пукат около него, пушки и картечници стрелят, но той остава незасегнат. Всички падат ранени, убити, а той върви изправен, куршум не го хваща. – Коя е причината, че някой умира преждевременно? – Това се дължи на закона на икономията. От гледището на този закон, природата решава кой човек да умре преждевременно. Следователно и обезсърчаването се определя от закона на икономията. Когато е радостен, щастлив, човек яде много, облича се хубаво, гуляе, за нищо не мисли. Природата като види, че той пилее средства и енергия, изпраща му едно страдание, да го стегне. Той се обезсърчава, не му се яде, не му се работи, не му се живее. Щом се осъзнае, природата го освобождава от своите клещи. Когато природата иска да икономиса енергиите си, тя съкращава бюджета на хората. Това те наричат нещастие, страдание, обезсмисляне на живота. Не, животът не се обезсмисля, но бюджетът се съкращава. Ще ядеш по-малко, ще икономисваш енергията на природата.

Говори се за даровити, за велики хора. В какво се изразява даровитостта им? Някой написал 100 книги, затова бил даровит. Ако прочетете романите на някой даровит писател, какво особено ще научите? Всеки автор си има по един герой или една героиня, които живеят добре или зле и в края на краищата единият или двамата умират. Толстой написа романа „Война и мир“, но и след това хората продължават да воюват. Виктор Юго написа едно от най-хубавите си произведения „Клетниците“, но и до днес още има клетници, даже повече, отколкото в негово време. Въпреки романа на Виктор Юго, клетници има и в самата природа. Добре, че са клетници. Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава. Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“. Какъв смисъл има богатството, което не се използва? Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.

Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва. Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва. Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго? – В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др. Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение. Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.

Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка. Той все търси пушка и не може да намери.

Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни. Отрицателното в живота е нещо вметнато. Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива. Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това? – Възможно е. Виждаш пред себе си една завеса. Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял. Колко време е нужно да дръпнеш една завеса? Защо е нужно знание на човека? – За да разреши и най-трудните си задачи. Например, срещаш един богат човек, от когото зависи твоята съдба. Искаш да го спреш, да му кажеш нещо, но той не те поглежда. Искаш да отидеш в дома му, не може; пазачът не те пуска. Да му пишеш писмо, пак не може. Той предоставя всичко на слугите си – до тях да се допитваш. Как ще се доближиш до този недостъпен човек? Ти се обезсърчаваш и не знаеш какво да правиш. Казваш: „Нямам приятели в живота, никой не може да ми помогне“. – И така да е, това не разрешава въпроса. Чашата ти се изпразнила – това е обезсърчаването. Като се напълни чашата, ти пак ще се насърчиш. Така се редуват обезсърчаване и насърчаване. Важно е как ще се домогнете до непристъпния богаташ. Мислете върху този въпрос като върху тема.

Що е обезсърчаването и насърчаването? Минаваш край едно дърво, на което са останали само 5 плода. Откъсваш ги, изяждаш ги и се насърчаваш. След тебе иде друг и като не намира нито един плод, обезсърчава се. В природата има хиляди дървета. Ако първото дърво те е обезсърчило, иди при второто, там да се насърчиш. Третият да отиде при третото дърво. Много дървета има в природата. И 99 пъти да се обезсърчиш, на стотния ще се насърчиш. Ето защо, колкото пъти и да ви обезсърчавам, не се страхувайте. Идете на стотното дърво, там ви чакат 10 плода. Ще ги откъснете и ще се насърчите. Който не постоянства, сам ще се спъне и ще каже: „Не отивам по-нататък, ще се върна назад“. Процесите в природата са незавършени. С това тя предвижда нещо добро за всички. Когато види някой крайно обезсърчен, тя веднага го поставя при условия, да намери изходен път. Чрез мъчнотиите и страданията човек развива в себе си онези чувства и способности, които не е доразвил. У някои е слабо развито постоянството, милосърдието, приятелството или любовта към Бога. У други е слабо развито чувството към красивото и възвишеното, към справедливостта. Когато развие своите чувства и способности, човек подобрява живота си. Някога ти липсва нещо малко. Ако се намери някой отвън да ти достави това, което ти липсва, ти ставаш доволен и радостен. Малка услуга, направена навреме, струва повече и от най-голямата услуга ненавреме направена. Изкуство е да знаеш кога и как да помогнеш на човека.

И тъй, за да знаеш какво ще ти се случи отвън, трябва да познаваш ухото си. За да знаеш с какви възможности разполагаш, трябва да изучаваш силите, които се крият в твоя нос. За да знаеш доколко са трайни или преходни твоите постижения, ще изучаваш устата си. Колко време ще живееш, това се познава от устата, от езика, специално от вкуса. Ако всичко, което вкусваш, приемаш без противоречие и с разположение, ти продължаваш живота си. Значи ухото показва резултатите, т.е. завършените процеси, а устата – незавършените. Здравето на човека зависи от устата. Ще държиш устните си нито отворени, нито много затворени. Като ставаш сутрин от сън, веднага се огледай, да видиш какъв е цветът на устните ти. Ако е малко синкав, вземи мерки да им предадеш червен цвят. Обаче те не трябва да бъдат много червени. Силно червеният цвят е признак на голямо користолюбие. – Как да направим устните си червени? – Чрез радостта. Като се радва, човек усилва кръвообръщението си и дава възможност на артериалната кръв да тече по-бързо. Щом се подобри кръвообръщението, усилва се и надеждата в човека. Когато надеждата е слаба, устните на човека посиняват. Щом се усили надеждата, устните стават червени.

Помнете: Както живеете днес, нищо не се постига. Аз наричам този живот робуване. Ще дойде господарят, ще ви тури в кочината и ще ви храни, за да ви угои. Какъв е този живот ? – Живот на страдания. Каква нужда има Бог от такива страдания? Вие седите в кочината, само лежите и се угоявате. Господарят ви угоява вашето безверие, обезсърчаване, бедност и т.н. Минавам край кочината и ви питам: Как сте? – „Обезсърчихме се.“ – Как е възможно насърчаването да се обезсърчи, чистото да се окаля и опетни? Човек може да се окаля, като падне, когато ледът започва да се топи. Докато е здрав, никой не може да се окаля.

На какво прилича днешната лекция? – На онези плодове, които някой си показвал на децата само да ги видят и след това ги скривал. Той ту вадел плодовете, ту ги скривал. Най-после, като ги скрил, казал на децата: „Ако слушате, друг път пак ще ви донеса плодове“. Аз не съм такъв скъперник. Щом съм ви показал хубавите плодове, ще ви дам и да ги опитате. Закон е: Щом имаш семена, ще ги посееш в земята. Ще кажете, че знаете много работи. – Верно е. Ако е въпрос за знание, в известно отношение вие знаете повече от мене. Аз искам да ви дам истинско, положително знание, в което да няма абсолютно никакво съмнение. Това знание укрепва човешкия характер. То разширява съзнанието на човека.

Като наблюдавате крилцата на носа, около ноздрите, виждате, че между тях и кривата линия на ухото има нещо общо. Ако кривата линия на ухото се намалява, ще се намалят и крилцата на носа. – Коя част на ухото е най-важна? – Всяка за себе си е важна, но те са в зависимост една от друга. Долната, месестата част на ухото е в зависимост от средната, а средната – от горната. Значи стомахът е в зависимост от дробовете, а дробовете – от мозъка. Понеже умът управлява човека, затова горната част на ухото трябва да бъде по широка. Това означава човек, който мисли. Ако долната част на носа е по-широка, това показва, че стомахът е добре развит. От това зависи дължината на човешкия живот. Колкото по-тесни са ноздрите, толкова по-слаба е дихателната система. Ако стомахът и дробовете са слабо развити, и умът е слаб. Когато се обезсърчиш, погледни широката част на носа си и ще се насърчиш. Затова, именно, човек се секне. В широката част на носа е заровено богатството на човека. Ако не се секне, човек преждевременно ще умре. Секненето се отразява благотворно върху симпатичната нервна система.

Днес ви открих неща, за които трябва да платите. Например, обърнах ви внимание как да се секнете. То е много важно. Казва се в Писанието, че Бог вдъхнал през ноздрите на човека и той станал жива душа. Сега и вие трябва да знаете как да поемате въздух, за да продължите живота си. Индусите имат специален начин за възприемане на жизнената прана от въздуха чрез носа. Ако не знаеш този начин, ти ще дишаш и издишаш, без да приемаш праната от въздуха. Жизнената прана е необходима за дробовете. Съвременните хора се занимават с маловажни работи, а не знаят как да приемат праната от въздуха. Ако жизнената енергия се възприема правилно и отиде на определеното място в мозъка, много неща ще се изменят. Условията на живота ще се подобрят. Правилната обхода изисква от човека да знае какво да даде на ближния си, за да го задоволи. Срещнеш един човек, погледни го така, че той да бъде доволен от тази среща. Нова философия е нужна на хората. Ако продължават да живеят и да мислят, както досега, животът им ще стане механически. Човек трябва да бъде умен, силен, да има къща, храна в достатъчно количество. Това са завършени процеси. Въпреки това, всеки се запитва как ще живее. Така не се говори. Хиляди, милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва – човешкото тяло. Ако вие влезете във връзка с тях, ще подобрите живота си. Казвате, че животните и растенията са глупави същества, че нямат голямо значение за човешкия живот. Това е криво разбиране. Един ден ще се спра върху въпроса за обходата, да видите какво отношение да имате към животните и растенията. Знанието трябва да се координира, да се преобрази, да обхване целокупния живот. Тогава и стомахът ще се преобрази; с малко храна, добре сдъвкана, може да свърши повече работа, отколкото с много храна, недобре сдъвкана. Не е нужно много желания и много мисли. Това е товар, ненужна храна за психичния живот на човека. У всички ви има много мисли и желания, но те трябва да се поставят на своето място и да се извадят само онези от тях, които в даден случай могат да се впрегнат на работа.

Да работим върху носа си, да го моделираме. Това е отлична работа за всекиго. Бъдещето на човека зависи от самия него: от очите, устата и ушите му. Като изправите малките недостатъци по тях, всичко останало ще дойде само. Махнете препятствието на ръката си, и тя сама ще се канализира. Отправете своите енергии на прав път, и те сами ще моделират формите си. С малко, но разумна и съзнателна работа, се постига повече, отколкото с много и неразумна работа. Работете, дето трябва, а не дето не трябва.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 24 февруари 1933 г. в София, Изгрев.

Прав път на енергиите

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, природа, аз, живот, знание, нос, път, бъде, ухо, уста, всички, хора, показва, време, всичко, сега ,

 Младежки окултен клас , София, 24 Февруари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва “

Пишете върху темата „Най-малкото същество“.
Колко неща се засегнаха в миналата лекция? Можеше ли човек да съществува без уста. Можеше ли Бог да направи едно същество без уста. Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине? Най-първо ти се предава на мозъка. Става ли някакво трансформиране? Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.

Или представете си, че имате някакво желание. Вие го проектирате. Дойде някоя ваша мисъл. Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи. Че лошо ли е това? Ще ти бъде по- леко. Това е външно схващане.

Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари? Нито от слуги. Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно. Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята. Ние ходим най- идеално. Ние сме по-близо до истинското ходене. Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.

Може да се постави и другояче въпросът. Имало един човек, който е най-големият бегач, и друг, който по-малко бяга. Ако ги турите да се надбягат - единият да бяга към върха на планината, а другият да слиза от планината, кой ще бяга повече? Но има една опасност, че той много пъти ще се прекатурва. Онзи, който бяга нагоре, няма тази опасност.

Разумните хора нагоре ли бягат или надолу? Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите? От чисто астрономическо гледище как ще видите земята. Може ли да бъде Видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному. Такава е нашата логика. Статуята има ли желание да яде? Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.

Теоретически питам за слънцето. Другите слънца ще бъдат ли видими? Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни. Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н. Каква полза ще има от тази наука? Всичко това е гимнастика на ума. Гимнастика, но доста сериозна. Някой път опасна гимнастика.

Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа. Природата постепенно се разкрива на човека. Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват. Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля. Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват. Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат. Такъв свят го няма сега, но представете си го. Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.

Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека. Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят. За него това не е действително. Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят. Значи за говора трябва една среда. Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите. Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.

Аз искам да ви наведа на тези разсъждения. Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение. Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен. Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите. От какво то произтича?

Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен. Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства. Вие изгубвате съзнанието, забравяте. Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.

А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила. В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват. А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат. Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел. Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка. Как наричате вие това? Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.

Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение. Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш. Много е кратък животът ти?“ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре. Обезсърчава се, почва да пуши тютюн. Животът се обезсмисля за нея, не й се работи. Нищо не иска да работи. Какво е мислила нейната приятелка?

По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете. Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота. Има изключения вътре в природата. Верно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре. Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години. Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години. Умираш по-рано, отколкото е определено.

Може да има едно чувство, знак, който показва, че се случва някой път нещо непредвидено. А пък някой път има хора, те са изключения. Той може да мине през цялата артилерия, гранати се пукат, и нищо не го засяга. Другите биват убити, всички други умират, но него не хваща куршум.

Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината? В природата съществува една икономия. Обезсърчението и то не е лошо. От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета. Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл. Не, животът има смисъл. Че не може да ядеш много, това е икономия.

За някого казваш, че е много даровит. Каква даровитост е това? Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните. Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле. А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.

Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“? Всички писатели имат една слабост. Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат. И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него. Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала? Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията? (Богатството.)

Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията. Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава. Сиромахът може да се радва на парите. Богатият не може да се радва. Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва. Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.

Има два вида богатство. Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат. Има две неща, които трябва да държите в ума си. Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много. Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия. Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва. Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.

За пример, ако аз бях естественик и изучавах рибите, щях да изучавам при какви условия те са направили една електрическа батерия и какви са били подбудителните причини за това. Бих искал да вляза в онези причини, които са заставили природата да скрие В тези пластове тези богатства.

Не е само едно просто знание. Това скритото има отношение към нас. Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства. Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден. Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост. Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа. Той не се радва на знанието.

Вие искате да изучавате човека. Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти. Окологията това е да познаваш човека, като ходи. Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора? Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора? Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?

Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята. Тя беше ли красива? От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни. Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се. Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава. Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава. Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно. Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“

Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията. И при това малко сте страхливи, не сте герои. Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш. Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож. Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш. Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.

Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота. Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли. Например не е съдено на хората да умират, но умират. Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това. То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години. Например теглите една завеса, има една завеса. Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?

В науката има друга страна. Тя е в следното. Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си. Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш. Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса. Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.



Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението? Ти си минал вече край дървото. На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение. Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво. Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение. Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“

В природата процесите са незавършени. Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е. Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт. Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен. На човека е потребно нещо много малко. М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре. Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.

Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят. За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо. А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос. После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста. Устата показва колко дълго време ще живее човек. Това се познава от неговия език, от неговия вкус. Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.

Ухото показва резултатите, завършените процеси, а пък устата показва незавършените процеси.

Носът и очите също. Завършените процеси само в ухото са изразени. Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо. Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане. Но това е интересът на господаря. Той ти туря в кочината да ядеш. Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.

Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание? Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете? Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н. Аз ви питам: „Как сте?“ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно. Как е възможно един човек да се окаля? Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи. Но ако снегът се топи, не може да се окаля.

Сегашната лекция прилича на следното. Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията. После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете. Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон. Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене. Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение. То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание. Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.

Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие. Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът. Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна. Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота. Има измерване в това отношение. Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система. Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.

Някой път се обезсърчиш. Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш. Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине. Секне- нето е за тази цел. Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега. Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система. Защо хората си барат носа постоянно. То не е нещо произволно.

Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите. Какво ще платите? Не секнете носа си много силно. Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима. Вие се занимавате с работи, които не са важни. Как вкарвате въздух през носа си? Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.

В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него. Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал. Необходима е сега една нова философия. Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически. В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно. Това са все завършени процеси. Вие казвате: „Нямам тези работи.“

Как ще може да живее? Така не се говори. Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва. Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят. Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си. Ние казваме - тези растения, животни са били глупави. Тези изгнили растения нямат значения.

Мога да се спра върху обходата, да разгледам по какво трябва да се различава човек в обходата. Вие имате знание, което трябва да ги координира. Това знание на ново трябва да се преорганизира някак си. Стомахът може да приеме по-малко храна, но добре сдъвкана, отколкото да се товари с ненужна храна. У всинца ви има много желания, много мисли, но всяка мисъл, всяко желание трябва да се постави на място и да се извади тази сила, която трябва и да се тури на работа.

Сега може да работим върху носа си, да моделираме носа. Това е отлична работа да се моделират ухото, устата, очите също. Всичкото бъдеще на човека зависи от носа, очите, устата и ухото. Изправи ги, и всичкото друго само по себе си е лесно.

Ти само премахни малкото препятствие на ръката, и тази ръка сама ще се канализира. Такова нещо са тези човешки енергии. Постави ги на прав път, и те ще моделират своя път и няма какво да се трудиш за това. А пък ние сега се трудим, дето не трябва, а дето трябва, не се трудим.

„Отче наш“

Двадесет и втора лекция на Младежкия окултен клас 24 февруари 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder