НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отношение към природата / Съотношение с природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Отношение към природата

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, ухо, аз, природа, сега, всичко, всички, богатство, казва, бъде, време, себе, живот, бъдеш, съм, ден ,

Общ Окултен клас , София, 22 Февруари 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Има ли отношение между човека и природата? – Има. Според мене, проявите на човека не са нещо произволно. Те са във връзка с природата, отглас на нейните закони. Например, в тебе се явява желание да бъдеш силен. Това е импулс на природата. Значи човек е отражение на природата. Той трябва да знае какво място заема в нея. При това, трябва да знае колко силен е той и колко може да издържа. Имате две дъски: едната е дебела 2 сантиметра, а другата – 1 сантиметър. Коя от двете е по-издръжлива? – По-дебелата. И вие, като имате известно знание, трябва да разполагате с него във всеки даден момент. Иначе това знание не е ваше. Мислиш, че имаш знание, но не разполагаш с него. То е привидно знание. Мислиш, че си силен, но не разполагаш със силата си. И тя е привидна сила.

И тъй, знанието, силата, които искате да придобиете, са импулси на природата. Никой не може да знае повече от природата. Ето защо, като я изучавате, трябва да следвате нейните закони и пътя, който тя ви сочи. Следователно човек е отглас на природата, а природата – отглас на Бога. Казваш: „Искам да бъда богат“. – И това може, но какво богатство искаш? Има два вида богатство: при едното богатство човек постоянно печели, а при другото – постоянно губи; при едното човек расте и се усъвършенства, а при другото се смалява и губи. Какво печелиш, ако имаш на разположение десет милиона лева? С тези пари ти товариш ума си, както товариш силния и здрав кон. Обаче и най-силният кон един ден ще изнемогне. Той носи чужд товар. И ти един ден ще изнемогнеш под тежестта на десетте милиона. Това не са твои пари. Друг господар те е натоварил. Хлябът, който носиш в торбата си, е твой. Всичко останало е чуждо. Даже ако сложиш в стомаха си повече хляб, отколкото трябва, ще плащаш. Който се задоволява с малкото, той печели; търси ли многото, всичко ще изгуби. Под „малкото“ разбирам само онова, което ти е нужно за даден момент. В следващия момент положението се изменя. Болен си – това е състоянието ти за един момент. В следващия момент положението ти е друго. Че още пъшкаш и се вайкаш, това е последствие на твоята болест. – „Постоянно мисля за болестта си.“ – И то е последствие. Това са ред упражнения, през които човек минава.

В една от миналите лекции говорих за честния човек. По отношение на какво човек е честен? По отношение на разумната природа, а не по отношение на хората. Да бъдеш честен в своите мисли, чувства и постъпки, това значи честен към природата. И към човека трябва да бъдеш честен, но това е временна проява, за момента. Истинската честност подразбира отношение към природата. Например, решил си да станеш в 4 и половина часа, а ставаш в 5 часа. За да се оправдаеш, ти измисляш неверни неща. Не, ще си кажеш истината, защо си се успал. Че не си спал добре, че не си ял, както трябва, това не е извинение. Казваш за нещо: „Бог го е наредил така“. С това искаш да кажеш, че Бог го наредил така специално за тебе. Не, светът не е създаден за тебе, но за Онзи, Който го е създал. Понеже е част от Цялото, човек взима участие в него, но трябва да знае каква част, именно, представлява. Искаш да бъдеш богат, да имаш къща. – Колко голяма къща искаш? Ще кажеш, че къщата ти трябва да се състои поне от две стаи и кухня. – Това не е достатъчно. Трябва точно да се знае колко метра дълги, широки и високи да бъдат стаите. Като влезеш в къщата, недоволен си, че стаите не са много големи. Защо не даде размерите им? Защо не даде плана на майстора? Ако нямаш план, не си прави къща. Искаш да бъдеш богат. Какво ти е нужно за това? – „Не зная.“ – Бог не обича неопределените неща. Искаш да бъдеш красив. Каква красота желаеш: вътрешна, или външна? Ако искаш външна красота, трябва да знаеш точно къде се изразява тази красота. Иначе желанието ти не е определено. Природата не обича неопределените желания. Външната красота трябва да отговаря на вътрешната и да ползва всички. Ще бъдеш красив първо за природата, тя да се радва, че е направила нещо хубаво. Ако някоя от формите ѝ излезе грозна, тя се чуди как е станало това и бърза да изправи грешката си. И грозният се чуди как е станало, че се е родил такъв. Той казва: „Не зная защо родителите ми са ме създали грозен. Нищо не зная и не помня“. Един син казал на баща си: „Аз помня твоята сватба. Когато се женеше, аз играх на хорото“.

Сега, в умовете ви ще се роди една крива мисъл. Ще кажете: „Каква женитба е тази, на която синът присъства?“ – На този въпрос няма да се спирам. – Защо? – Защото не можете да го разберете. Да се ожениш, това значи да се облечеш в нова дреха. – Какви трябва да са качествата на новата дреха? – Да топли и да пази тялото от външните условия. – „Ако дрехата е тънка?“ – Тогава ще отидеш в топлия, тропически пояс. Щом дрехата е дебела, можеш да живееш и в студения пояс. Докато имате несгоди, вие сте в студените области на живота. Щом условията ви се смекчат, вие сте в топлите страни, където всичките ви работи се нареждат добре. Обаче това не е винаги. Ето защо, докато сте в добрите условия на живота, събирайте блага за студените дни, т.е. за неблагоприятните условия. В това, именно, Йосиф прояви мъдростта си. Днес си здрав, но не се минава много време, започваш да се оплакваш от главоболие, от болки в гърдите, стомаха или червата и се чудиш какво става с тебе. – Много просто, влязъл си в дисхармония с живата природа. – „Как да си помогна?“ – Възстанови хармонията с живата природа и всички болести ще изчезнат.

Като говоря за ухото, не го разглеждам като щерна, в която отвреме–навреме се налива вода. Ако ухото на някого е щерна, то е изкуствено придобито. Следователно, каквито блага и да получи, няма да ги запази. Дядо му и баща му може да са живели добре, но той нищо не е запазил от тяхното богатство. Той е живял неразумно, ял и пил с приятелите си, докато всичко изгубил. Един богат варненски чорбаджия имал само един син, който изял и изпил богатството на баща си. Бащата имал голям двор от 10 декара, с две големи къщи в двора, но синът не запазил нищо. Бащата бил обществен човек, живял за благото на ближните си, а синът – за себе си. Той отворил кръчма, да може повече да пие с приятелите си. В скоро време синът пропил всичкото богатство на баща си. Който иска да живее като този син, всичко ще изгуби. И след това ще се питате защо идват страданията. Не питай защо идват страданията, но изправи живота си. Всяко одумване, всичко речено-казано е психическа кръчма. Казвате за някого, че е голям скъперник. За да не мислят така, той купува вино и ракия, черпи този-онзи, учи се на щедрост. Но в края на краищата всичко изгубва. Пиянството е резултат на неправилните чувства. Правилните чувства внасят разширение, а правата мисъл означава възлизане към планинските върхове. Значи чувствата образуват долината, а мислите – планината. В долината човек може да придобие богатство, но ако знае как. Мисълта на човека внася сила, която подхранва чувствата. Ако една мисъл не подхранва чувствата, тя не може да се прояви и приложи.

Ето защо, между правилния нос и красивото ухо има известно отношение. Да имаш честно ухо е едно състояние; да имаш балансирано ухо е друго състояние. При такова ухо ще можеш всякога да се въздържаш. Дойде ли някаква скръб, ще я разрешиш правилно. – „Беден съм.“ – Чудно нещо, живееш всред богатата природа, а си беден! Бог работи чрез Духа си върху вас, а вие казвате, че сте бедни. Беден си, защото си духовно ленив, не искаш да работиш. – „Как да работя?“ – Представи си, че искаш една хубава дреха. Плащаш на шивача да я ушие. Обаче не е всичко в ушиването на дрехата. Тази дреха е ценна, когато е работена от шивач с любов към вас. Той я е работил като за себе си. Това наричам аз хубава дреха. Ако шивачът шие дрехата с мисълта, по-скоро да се освободи от нея, тя не може да бъде хубава. Следователно, каквато работа започвате, влагайте в нея любов. Тя ще ползва първо вас, а после – другите. Това е закон, който се прилага във всекидневния живот.

Днес и жената, и мъжът са недоволни от положението си. Жената казва: „Защо трябваше да се омъжа? Всеки ден една и съща работа: чистене на къщата, готвене, миене на съдове“. – Защо не си мислила навремето? Когато тропаше на хорото, друго мислеше. Тогава беше готова да се оцаниш. Господарите, които искаха да те вземат за снаха, даваха големи обещания и ти вярваше на всичко. Щом влезе в клопката, работата се обърна другояче. За да предпазя момите от разочарование, казвам им да мислят. Преди години бях в Сливен. Един ден дойде при мене една млада мома, която ми разказваше, че се е влюбила в един момък и желае да се омъжи за него. И двамата минаваха за окултни ученици. Той беше човек с философски ум, обичаше да проповядва, да философства, но не и да работи. Разбираше от лозарство, от земеделие, но считаше този труд за тежък, не искаше да се изтощава. Тя беше практична, работна мома. Казах ѝ, че не са един за друг. – „Не, три дни да живея с него, но той да бъде!“ Най-после се ожениха. Тя работеше, а той очакваше наготово. Родиха им се две момчета: едното беше добро, а другото упорито, с опак характер. Сега, като се яви при мене, тя беше вече болна, неврастеничка и съжаляваше, че не ме е послушала. Изнасям ви този пример, за да се поучите от него. Вие искате да служите на Бога. Не е мъчна работа, но не е и лесна. Трябва да знаете как да Му служите. Бог вижда и най-малките ви грешки. Той веднага ви дава светлина, да видите погрешката си и да я изправите. Обаче трябва да знаете как да я изправите. Ако прикриваш погрешката си, Бог вижда това и си мълчи. Какво ще стане с картината на художника, ако той замазва всяка погрешка? Не трябва да замазва, но да не прави погрешки. Докато прави погрешки и ги замазва, той не е художник. Вие сте художници, които още се учат. Всички очакват това, което не може да стане. Например, някой от вас никога не може да има двуетажна или триетажна къща. Друг никога не може да има две слугини; трети никога не може да получава 10,000 лева месечен приход. Колко хора имат днес 10,000 лева месечен приход? Стремете се към блага, общи за всички.

Питате: „Защо идват страданията, защо идва злото в света?“ Недоволен си от живота и не знаеш защо си недоволен. Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Идва ми да се самоубия!“ – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10–20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството. Между вас няма нито един, който мисли за самоубийство. Може животът на някого да е дотегнал, но той не мисли за самоубийство. Защо му е дотегнал животът? – От безразборно ядене и пиене. Той прилича на онзи турчин, който отишъл при султана да се оплаква от живота си. Той казал: „Ядох и пих, но ето, съвършено обеднях. Не зная какво да правя“. Султанът го запитал: „Като си ял толкова много, кажи коя е най-сладката част от кокошката?“ – „Трътката“ – отговорил турчинът. Султанът заповядал да му дадат 250 лири, да подобри живота си. Един другар на турчина, като чул това, решил и той да отиде при султана, да се оплаче от живота си. Той казал: „Царю, дотегна ми животът от недояждане“. Султанът го запитал: „Коя е най-сладката част от бивола?“ – „Трътката“ – отговори той. Султанът заповядал да му ударят 25 тояги. Следователно, ако животът ти е дотегнал, трябва да знаеш защо. – „Никой не ме обича.“ – Грешката е у тебе. Ти кого обичаш? Свиваш се, стягаш се и гледаш с подозрение на всички хора. Очакваш от хората, те да ти дават. Ти дай нещо от себе си, ти направи една услуга. Децата изискват от родителите си добри отношения. А те са своенравни, никого не слушат. Разумното дете прави услуги на родителите си, помага им, затова се чувства свободно да поиска нещо от тях. Нуждае ли се Бог от вас да правим услуги на другите?

Като ви наблюдавам, намирам, че приличате на големи богаташи. Заблуждение е да мислите, че сте богати. Не може да бъдеш едновременно богат и прост. Богатство, което не можеш да приложиш, е товар. Способност, която не можеш да използваш за своето развитие, е товар. Те носят разочарование. Даже и видните музиканти се разочароват от музиката. Защо? Защото не са я използвали, както трябва. Някой свири в различни театри за прехраната си, но това не е истинска музика. Повтаря едни и същи парчета, докато един ден му омръзнат. Тъжно ти е и пееш: „Заплакала е гората, гората и планината“. Защо не кажеш друго нещо за гората? Може ли гората да плаче? Когато я попари сланата, и тя плаче. Но това се случва рядко. Ето защо, истинското знание е онова, което може да измени състоянието ти, да повдигне духа ти. Със знанието си ти можеш и да се лекуваш. Болен си. Концентрирай ума си и ще се излекуваш. Като се концентрираш, и кашлицата ти ще изчезне. Сега между вас няма болни от кашлица. Кашлицата се лекува и с воля. Кажи: „Няма да кашлям“. Често вие се опитвате да лекувате другите, а на себе си не може да помогнете. – „Защо боледуваме?“ – За да развивате и усилвате волята си. Ако можеш да се справиш с болестта си, ти си силен човек. Здрав си, защото преди тебе са работили мнозина. Всеки може да бъде здрав.

Като заболееш, намери десетина души здрави хора, обикни ги и започни да им услужваш, колкото можеш. След 2–3 дни и ти ще бъдеш здрав. Ако и здравите те обикнат, толкова по-добре за тебе. Невежа си, обикни един учен и започни да му услужваш. Лош си, обикни един добър човек и ще станеш добър. Знанието, доброто се предават. Добрият дава от себе си, а лошият взима. Не осъждам лошия, но той няма какво да даде. Ако му се падне отнякъде богатство, той ще го сложи в касата си за черни дни. Богатството не е за черни дни. Черният ден е днешният ден. Днес ти трябва богатството. Употреби го днес, а за утрешния ден не мисли. Милиони същества работят за утрешния ден. Докато си между тях, всякога ще бъдеш добре. Милиони хора работят върху доброто и разумността. Свържи се с тях, те ще ти въздействат.

Като изучавате ухото, използвайте го за трансформиране на състоянията си. Неразположен си. Нарисувай едно красиво ухо: първо, дясното, после – лявото. Първоначално човешкото ухо е било много активно. По цели дни човек е мислил за прехраната си. Сега се създава новото ухо – ухото на шестата раса. Като има предвид отношенията на линиите в ухото, човек знае вече какво предимство да даде на силите, действащи в ухото. Той знае с какъв капитал разполага. Не е достатъчно само да бъде голямо ухото, но линиите в него трябва да бъдат правилни. Ухото не трябва да бъде много тясно, нито много широко. За да бъде голямо и тясно, за това има много причини. Ухото е създадено по органичен път. Хиляди същества са работили за създаване на ухото като модел. В течение на ред поколения са създадени много модели, но нито един от тях не е дошъл до абсолютната мярка. Тайната на човешкото ухо се заключава в определяне на времето, като органическа проява, а още и като механическа. Има разлика между органично и механично време. Например, седиш някъде и изведнъж почувстваш, че е време вече да си вървиш. Слагаш часовника да те събуди, но отвътре нещо ти казва: „Стани, макар и половин час по-рано от определеното време. Стани и върви на работа“. Обаче механичното време казва: „Не е дошъл още часът! Рано е, полежи си“. Трябва да развивате вътрешния часовник, за да се ползвате от него. За органическото време е нужен вътрешен часовник. Той е много точен. Той показва всичко, което ще ви се случи, приятно и неприятно. Вътрешният часовник показва едновременно и добрите, и лошите условия на живота.

Това са общи положения, но по тях се съди и за специфичните. Кой няма в дома си неприятности и мъчнотии? Жената не те разбира, децата не те разбират. Как ще се справиш с това положение? Ще живееш по два начина – външно и вътрешно: външно ще живееш с тях, а вътрешно – със себе си. Ще се разговаряш с тях, без да влизаш в противоречие. Ще изучаваш правите и кривите линии на ухото и ще вървиш напред. Горната крива линия на ухото означава линията на чувствата. Където има прави линии, там е силно влиянието на ума. Огънатата линия показва влиянието на вкуса. Обаче каквито и да са линиите, никоя от тях не е завършила своята работа: нито умът, нито сърцето, нито вкусът. Затова линиите на ушите у повечето хора са накърнени.

Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“. Духът помага за усъвършенстването на човека. Той познава всички науки: науката за очите, ушите, носа, устата; знае тайните на човешката душа. Духът ти казва: „От тебе голям човек ще стане“. Думата „голям“ е неопределена. Физически голям ли ще станеш? Всъщност, Духът те подтиква да станеш голям човек. Той ще те прати на училище, да видиш как децата учат и рисуват, та и ти да учиш като тях. После ще те прати на пазара, да срещнеш един просяк. Ще се спреш пред него няколко минути, да видиш как живее. След това Духът ще ти обясни защо даден човек е прост, друг – учен; защо един проси, а друг е богат. Така ти ще се учиш, ще придобиваш знания. Ако не можеш да се концентрираш, няма да станеш голям човек, нищо няма да постигнеш. – „Как ще позная дали мога да се концентрирам?“ – Болен си. Ако концентрираш ума си и болката мине, ти можеш да се лекуваш с мисълта си. Не мине ли болката, не си постигнал никакви резултати. Така ще се съсредоточиш, че да забравиш болката си.

Минаваш за търпелив. Можеш ли да понесеш всякаква обида с търпение? Срещаш едного, който те е обиждал много пъти. Ако забравиш обидите и го приемеш с радост, ти си търпелив, ти можеш да се концентрираш. Казвате: „Като дойде Христос, работите ни ще се наредят. Той ще направи всичко за нас“. – Не, Христос работи и вас ще научи да работите. Той се е молил вечер по цели часове, но въпреки това всеки ден е минавал през големи противоречия. Даже най-близките са Му създавали големи изпитания. Учениците Му не са Го разбирали и казвали: „Щом се наредят работите на Христа, и нашите ще се наредят добре“. Обаче Христос казва: „Син Человечески няма къде глава да подслони“. Не се стремете да станете големи хора. – Защо? – Защото много ще ви товарят.

Спазвайте следното правило: Да поддържате отношенията между ума, сърцето и вкуса си, т.е. между своите мисли, чувства и постъпки. След това, поддържайте отношенията си с природата. Научете се, като срещнете някого, да видите една добра черта в него. Не гледайте на отрицателното в човека. Това е правило за самовъзпитание. Да се занимаваш с отрицателното, това значи сам да се спъваш. Не казвай, че този човек има неправилен нос, уста или брада и др. Това са външни дефекти, с които несъзнателно се свързваш. Видиш ли добра черта у човека, ти правиш услуга и на себе си, и на онзи, у когото си я видял. Ако в продължение на една година виждате само доброто в човека, вие коренно ще се преобразите. Ако виждате само лошото в човека, вие ще деградирате. – „Работите ни ще се оправят лесно.“ – Ще се оправят само ако работите. В природата няма благодат. Тя ще събере около себе си всички, които могат да работят. Ако работиш, веднага ще те възнагради. Ако не можеш да работиш, тя сама ще ти покаже как се работи. Сега вие искате да развивате ухото си. За тази цел хванете долната част на ухото си и вложете в ума си мисълта, дали ще заболеете в продължение на един месец, или не. Важно е само да проверите какви са условията за това. И след като определите диагнозата, ще изучавате методите за справяне с болестта. Не мислете, че е необходимо непременно да боледувате. Болестта е само условие за смяна на състоянията. Ако не можете да се справите с болестта, ставате крайно нервен. След това ще дойде друга болест за смекчаване на характера. Ако човек боледува повече, отколкото трябва, той придобива голяма мекота, дори до мекушавост. Това не е добре. Да станеш крайно суров, и то не е на място. Мекотата и твърдостта трябва да се преливат една в друга. Остротата е канара, на която нищо не може да се сее. Острите линии всякога причиняват вреда.

Казвате: „Искаме да ни се говори конкретно“. – И това може, но не всякога конкретното говорене ползва човека. – „Искаме да обичаме като Учителя.“ – И това може, но обичта, любовта е велика наука. Изучавайте тази наука, но първо изучете лицето си, да знаете какво е отношението между ушите, носа, устата, очите, как са поставени едни към други. Наблюдавайте очите си, формата им, дали са кръгли или елипсовидни и защо имат една или друга форма. Ако ушите, носът, устата ви са правилни, лесно ще се справяте с окръжаващата среда и ще може да ѝ влияете. Вие ще ѝ бъдете господар, ще ѝ помагате. Иначе тя ще ви зароби. Стремете се вие да влияете на средата, да я повдигате, да подобрите нейните условия. Това може да направи само онзи, който е в общение с Бога. Да бъдеш в общение с Бога, това значи постоянно да Го носиш в съзнанието си. Той да ти бъде тил през целия ти живот. Човек може да бъде свързан с Бога по четири начина: със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието. Ако е свързан едновременно и по четирите начина, той може да се нарече силен човек. Той носи всичките си изпитания с радост. Той уповава на Бога, разбира смисъла на страданията.

Казваш: „Нещастен съм, три дни не съм ял, нямам пари, всичко изгубих“. – Радвай се и на това. Твоето нещастие е временно. Ти си изгубил парите си, но с тях са нахранени 40 бедни хора. По-рано ти беше сит, а сега са сити 40 души. Плачеш за своя близък, че заминал за онзи свят. – Радвай се, той е щастлив. На земята беше нещастен. Трябва ли да плачеш за един щастлив човек? Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро. Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари. Той не подозира, че те е обидил. Какво ти е казал? Да сложиш калпака си направо. Ти си го накривил, а твоят приятел счита, че трябва да го носиш направо. Едно време мъжете носеха шапките си накриво, а сега жените ги носят накриво. Държиш ръцете си ту на гърдите, ту на корема, ту се почесваш, не знаеш къде да ги сложиш. Това не е добре. Ако някой ти каже как да поставяш ръцете си, не се обиждай. Несъзнателно човек прави такива движения, от които трябва да се освободи. Изпращаш приятеля си и плюеш. Той мисли, че плюеш на него. Това става несъзнателно, обаче не е позволено на ученика да прави несъзнателни движения.

Казвам: Трябва да ви говоря за истинската, Божествената обхода. Постъпките ви трябва да бъдат Божествени, да задоволяват всички. Аз съм минал през всички области на живота: от най-ниските, до най-високите. Научих всичко, каквото животът може да даде. Разбрах човека във всичките му прояви. Кучета ме лаяха, но аз останах тих и спокоен, правех своите изследвания. Нападаха ме всякакви дяволи, но и с тях се справях. Един дявол се опълчи против мене, друг се опълчи. Аз хвана единия за опашката, хвана другия и спокойно продължавам работата си. – „Не се ли страхуваше от нещо?“ – Когато страхът е на мястото си, той има смисъл. Страхът трябва да влезе като елемент на безстрашието; безверието трябва да влезе като елемент на вярата; песимизмът – като елемент на надеждата. Всички отрицателни елементи да станат основа на положителните сили и върху тях да се гради. Някой се обезсърчил. – Защо? – Хляб нямал. – Дай му хляб и го остави свободен. Той ще се насърчи и ще ти благодари. Човек има право да се обезсърчава, когато му липсва нещо съществено. Следователно не се обезсърчавай за несъщественото. Внеси в ума си една здрава, положителна мисъл, на която всякога да разчиташ. Беден си, нямаш пет пари в джоба си, а се нуждаеш от известна сума. Какво ще направиш? Всеки ден мисли по половин час върху парите, да дойдат отнякъде. Не слагай срок, кога да ги получиш. Не питай, ще ги получиш, или не. Носи в ума си положителна мисъл, че ще ги получиш, и повече не се рови. Няма да мине и една година, парите ще дойдат отнякъде. Това е закон. Постоянството има отношение към този закон. Нарушиш ли някъде закона, той не работи. И да получиш тази сума, вместо да си наредиш работите, повече ще ги объркаш.

И тъй, за да се справиш със сиромашията, трябва да си създадеш хармонична среда, в която да се движиш. Без хармония, нищо не се постига. Може да станеш и богат, и учен, и силен, но няма ли хармония, скъпо ще платиш за придобивката си. Важно е, да работиш с радост, да очакваш нещата с търпение. Тогава всичко ще дойде навреме. – „Имам нужда от пари още сега.“ – Нямаш нужда сега. Разумният свят знае кога ти трябват парите и ще ти ги прати навреме.

Виден писател седи в стаята си и пише – дошло му вдъхновение. В този момент в стаята влиза кредиторът му, иска от него да си плати дълга. – „Нямам сега. Ако може, почакайте още малко.“ – „Не, дошъл е последният момент, ще ви затворим.“ – „Правете, каквото искате. И в затвора ще пиша. Там ще бъда свободен да продължа работата си.“ Питам: Какво бихте казали вие при подобен случай? Ще започнете да се оплаквате, да роптаете против съдбата, че сте изпаднали в такова положение. Вие отдавна сте в лошо положение, отдавна сте напуснали рая. Докато сте били в рая, имали сте всичко на разположение. Щом напуснахте рая, сиромашията, болестите, страданията веднага ви последваха. Работиш на господаря и мислиш, че те обича. Щом престанеш да работиш, той ще те изпъди. Имаш богатство и разчиташ на него. Един ден заминеш за другия свят. Къде остана богатството, на което си разчитал? Красив си, но заболееш и изгубваш красотата си. Ако си окултен ученик, трябва да бъдеш доволен от всичко: радвай се, че си се родил; радвай се, че заминаваш за онзи свят. Иначе да очакваш да те галят, да те насърчават, да ти казват, че работата ти ще се оправи, това е ученик-бебе. Само бебетата имат нужда от галене.

Един знаменит цигулар давал концерт в Париж. Публиката слушала с внимание, но той се увлякъл толкова много, че забравил колко време продължил свиренето. Един след друг хората започнали да си излизат. Цигуларят останал сам, но продължавал още да свири и не забелязал какво става около него. Най-после ключарят му подал ключа и казал: „Като свършиш, заключи салона“. Това показва голямо концентриране. Не мисли, че това, от което ти се интересуваш, интересува и окръжаващите. Говориш с някого и той мръдне веждите си. Промени темата. С мръдването на веждите, той показва, че не се интересува от този разговор. Говориш с някого за ухото, но той веднага скрива ухото си. Промени темата на разговора. Ако ухото му е красиво, кажи направо: „Искам да видя ухото ти, намирам, че е красиво“. Като наблюдавам вашите уши, намирам, че едни от тях са музикални, други – уши на вкуса. Ако вкусът вземе надмощие, явява се недоволството. Природата не търпи недоволство. Тя съдейства на човека само за онази радост, която е обща за всички. Нейната радост е радост за всички. И обратно, радостта на едного трябва да бъде радост за всички. Правилно е: благото на едного да бъде благо за всички и благото на всички да бъде благо за едного. Каквото и да е ухото на сегашния човек, то отговаря на петата раса. Бъдещата, шеста раса, изисква друго ухо – идеално. Колкото по-красиво и оформено е ухото, толкова по-здрав е човек. Като знаете това, каквото правите, влагайте в него ума, сърцето и волята си. Без участието на тези сили, човек не може да постигне желанията си.

За следващия път всеки от вас да нарисува един нос – своя, или на друг човек. Така ще изучавате отношението между ушите, носа, устата и брадата си. Това знание води към себепознаване.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 22 февруари 1933 г., София, Изгрев.

Съотношение с природата

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, ухо, аз, природа, сега, всичко, всички, богатство, казва, бъде, време, себе, живот, бъдеш, съм, ден ,

Общ Окултен клас , София, 22 Февруари 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Добрата молитва

(Учителят посочи рисунките на ушите.) Това е капитал, с който може да разполагате. Човек, със своята проява, трябва да бъде един отглас на природата. Да допуснем, че във вас се заражда желание да бъдете силни, но това е един импулс на природата. Във вас е като едно отражение. Следователно в дадения случай трябва да знаете какво място завземате. Ако изправите два стълба, единият стълб, ако има 2 см дебелина, а пък другият стълб – 1 см, тогава кой ще бъде по-устойчив? Ще видите с какво може да разполагате. Знанието, с което може да разполагате в дадения случай, да не бъде само привидно, да мисли човек, че е силен. Силата е едно условие в света.

След това има друго положение. Вие искате да знаете всичко в природата. Това е импулс на самата природа. Вие никога не може да знаете повече, отколкото тя знае. Следователно като я изучавате, трябва да вървите по нейните пътища. Ако някои неща тя ги е съпоставила, защо и за какво трябва да знаете. Да се съобразите с законите й или каквото и да е друго чувство да се прояви във вас, то се корени в природата. Природата е като един отглас на Божественото. Във вас се зароди едно желание да бъдете богати, но има две страни на богатството. Едното богатство, при което човек печели, а другото, при което човек всякога губи. Едното богатство разбира растеж, усъвършенствуване, а другото е загуба.

Запример може да хванете някой кон, който е силен, но всеки един кон, който носи 100 килограма товар, какво ще спечели? – Изгубил е. Да допуснем, че вашият ум е натоварен с известно богатство – 10 милиона. Вие постоянно мислите какво ще ги правите. Това богатство, освен че няма да ви принесе нищо, но то ще вземе от вас. Това богатство всъщност не е ваше. Има друг господар, който го прекарва на вашия гръб, както някой човек товари един кон. Някое друго същество ви е натоварило с този товар и ви казва, че е ваша идея, но то не е за вас. Малкото хляб, който може да турите в стомаха си, това богатство е за вас. Но даже и ако пресилите стомаха си и турите повече хляб отколкото трябва, тогава пак ще се повреди. Многото не е за вас. Който иска много, той всякога губи. Тогаз, който иска да има малко, колкото му трябва в дадения момент, той печели. Аз, като говоря за малкото, подразбирам само един момент. В следующият момент може да се измени положението. Ти имаш едно болезнено състояние, то е само един момент в съзнанието ти. Но положението, болестта или това чувство на раздразнение ви се струва толкоз дълго като че ли отишло много време. Но то е само последствията. Някой казва: „От как съм се родил светъл ден не съм видял“, това е преувеличение. Тези думи нямат никаква стойност. Че постоянно той е мижил, то е друг въпрос. То е едно упражнение.

Когато говорим за честния човек, по какво се отличава? В дадения случай аз подразбирам честен спрямо природата, не спрямо хората. Честния човек във всички свои мисли, чувства и постъпки е честен спрямо природата, не спрямо човека. Честността спрямо човека е само проявена честност в даден случай. Но изобщо трябва да се разбира честност спрямо природата. Да кажем ти сутринта трябва да станеш в 4 и половина часа, а ти ставаш в 5 часа и за да оправдаеш половината час, извиняваш се, излъгваш се и казваш неща, които не са верни. Да кажем, че не си ял вечерта, че не си спал добре, това не е извинение. Рекох, трябва да имате едно ново схващане. Вие казвате: „Господ така е наредил света“. Като че Господ е наредил света заради вас. Наредил го е заради себе си. А понеже вие влизате в света и играете като част в този свят, то се отнася до вас и трябва да знаете доколко то се отнася заради вас.[1]

Да допуснем, че вие искате да бъдете богати, искате да имате къща, но каква къща? Две стаи и една кухня, но много е неопределено това. Точна идеята трябва да бъде, определена. Две стаи по 4 или по 5 метра дължина и по 4 метра широчина и после 4 метра височина, а вие казвате общо: една къща. Кой ще ви построи една къща? Дойде един майстор и той ще ви я направи, както той разбира. После се скарате, че не е направена хубаво. Дай му плана. Като не знаеш как да правиш план, не си прави къща. Искаш да бъдеш богат, трябва да знаеш какво ти трябва, Бог никога не обича неопределените работи. Например ти казваш: „Аз искам да бъда добър, красив“, това е много неопределено. Че как ще бъдеш красив? Красив човек е онзи, който е симетричен, че съответствува вътрешния му живот на външното, че тази красота да ползува хората. Красив трябва да бъдеш заради природата. Ти няма да бъдеш красив заради себе си. Природата като те види, тя да се зарадва, че е направила нещо хубаво. Понякой път тя, като види, че е направила нещо грозно, учудва се и тя отваря архивата и разглежда. Тя трябва да проследи кои са били причините да бъде толкова грозно и ти за извинение казваш: „Аз не помня нищо, когато съм раждан.“ Аз зная един син казал на баща си: „Когато ти се женеше, аз играех на хорото.“ Синът е вземал участие в хорото.

Но като изнасям тази идея, друг е смисълът. Във вас се зароди една мисъл съвсем опакава. Като каже някой човек, че се е оженил, той държи нещо в ума си, което никак не е женитба. Да си облечен, това не значи да нахлузиш едно палто на гърба си, но това палто трябва да пази най-напред топлината на тялото, да те запазва от външните несгоди. Това палто може да е толкоз тънко. Ако е тънко, трябва да бъдеш в топлия климат, ако е дебело, може да бъдеш и по студените места. Ако имаш несгоди, намираш се по студените области. Ако всичко ви върви, намирате се в топлите области и не мислете, че така ще ви върви постоянно. От благата, които имате, ще съберете за други времена, по-неблагоприятни. В това беше мъдростта на Йосифа. И ние често се разочароваме в живота, като мислим, че всякога ще бъдем здрави. Не се мине една година и ти ставаш неразположен, казваш: „Стомахът ми има нещо, главата ме боли“, или усещате болка в някой зъб или имате ставен ревматизъм или имате болка в нервите. Или казано в друг смисъл: вие се намирате в едно дисхармонично състояние в живата природа. Ако дойдете в съгласие с живата природа, болестите ще се изключат.

Когато аз засягам ухото, аз ухото не го засягам като една щерна, в която се е наляла вода. Такива уши нищо не струват. Защото много хора носят ушите на една щерна, нещо изкуствено придобито. Нещо самостоятелно придобито нямат. Баща му, дядо му са живели добре, но това богатство, той няма да го запази. Той живее разгулен живот, обича да кани хората, да прави големи угощения. Да ви приведа един пример из варненско, за някой си Петър Чорбаджи. Той е син на Атанас Чорбаджи. Баща му Атанас бил хасал чорбаджия. А син му Петър бил само едно отражение на Атанас. Един голям двор от 10 декара със стени заграден, с две здания двуетажни, разполагал с голям имот. Баща му е ходил и живеел за хората, а Петър Чорбаджи живеел за себе си. Баща му се е занимавал с обществени работи, а пък Петър Чорбаджи си отворил една кръчма да продава вино. Баща му всяка седмица давал по две угощения на приятели, ядене, пиене и какво става с тази кръчма? Всичкото това богатство отива. Петър Чорбаджи изгубва всичко. Той имаше две слугини, Минекша е била неговата жена. Целия ден седи до огнището, а слугините правят всичко заради нея, тя не знае да готви, да меси, но знае да яде.

Сега мнозина от вас искате да живеете по типа Петър Чорбаджи. Ще изгубите всичко. Защо са тези страдания? Питате се, но не от гледището да искате да бъдете добри, но от гледището защо не живеете разкошно.

Всякога, дето има одумване, аз го наричам това една психическа кръчма. Казват за някого: „Еди кой си е стипца, не черпи.“ И той, за да не е стипца, заръчва 1-2 кила. Учат се тия хора на щедрост, да ядат и пият, но в края на краищата какво ще добие един пияница? Не е пил вода, вино е пил, ракия е пил, коняк е пил, абсент е пил. Пиенето се дължи на човешките чувства. В чувствата има разширение. Мисълта на човека образува високите планински върхове. Вкусът на човека образува по-ниските места, а пък чувствата са образували долините. Чувствата са място, дето човек може да придобие своето богатство, ако знае. Мисълта може да бъде като една сила, която да подхранва чувствата. Ако една мисъл не може да подхранва чувствата, тази мисъл не може да се прояви и приложи.

Един правилен нос и едно правилно ухо имат едно отношение. Ако носът е огънат или изпъкнал, ще има друго отношение. Честното ухо вие го знаете. То е едно преходно състояние от животинското към човешкото. После имате балансираното ухо. При всяко едно състояние, да може да се въздържате. Вие не може да изтълкувате скръбта по правилен начин. Вие мислите, че сте сиромах. Вие живеете в природата, която е богата. Бог е изпратил Духа си и вие мислите, че сте сиромах. Сиромах сте в постъпките. Всеки, който мисли, че е сиромах, той е ленив, духовно ленив е, не иска да работи и вследствие на това ще дойдат известни страдания. Ще кажеш: „Как трябва да работя?“ Да допуснем, че вие искате да имате една хубава дреха, може да платите на някой човек да ви я ушие. Но не е само в ушиването на дрехата. Една дреха има смисъл да я носите, само когато онзи шивач ви обича и я шие като за себе си. Само тогаз може да я носите като хубава дреха. Ако той е неразположен, когато я шие и той иска само да се освободи от дрехата, за да ви вземе пари, тази дреха не е от красивите. Трябва да намерите шивач, който да ви обича и да е турил нещо от своята любов в дрехата. Някой се хвали, че много му приляга дрехата, че много обича дрехата си. И онзи, който е тъкал плата за дрехата, не да е плакал над плата, но и той да е вложил нещо хубаво.

Това нещо може да се приложи и в кухнята. Запример, ако майката готви и казва: „Що ми трябваше да се женя, сега тези паници, това пържене.“ Тя се е цанила, като тупаше там на хорото, господарите и казаха: „Ние ще те вземем за снаха, каквото искаш, ще ти дадем.“ А пък щом се ожени, има друго отношение. Някой път на момите казвам: „С този момък не може да живееш.“ Имах един пример, това беше в Сливен, дойде при мене една млада мома, боледуваше от неврастения. Аз бях му казал: „Като дойде време да се жениш, ще ми съобщиш, за да ти кажа кога да се ожениш и трябва ли да се жениш или не.“ И двамата са окултни ученици или кандидати за окултни. Една мома се влюбила в него, казвам и: „Този момък не е за тебе. Той е много добър, на хората говори много хубаво, но той си има отрицателни черти.“ Тя казва: „Аз искам да се оженя за него и три деня да живея и после да си замина.“ Той е с един философски ум, човек с вкус, обичаше да пуши тютюн, разправя ми много философски работи. Отличен проповедник, а пък тя е с обикновен ум, с ниско чело. Ожениха се и тя казва: „Трябваше да те послушам“, и досега тя го гледа, той не работи нищо. Казах и: „Ще го гледаш.“ Не е лош човек, но има едно дисхармонично съчетание в разбиранията. Тя е практична, тя иска той да работи. Той никъде не е свършил, ходил е в Русия, но не е свършил. Лозарство разбираше, земледелие разбираше, но казваше: „Кой ще се изтощава?“ На този човек му трябваше съвсем друга среда. Те и двамата прекараха един живот, народиха се деца все мъжки, едното дете беше добро, а другото съвсем опако. Сега аз ви привеждам този пример на вас. Може да се родят известни идеи.

Вие искате да слугувате на Бога. Вие трябва да знаете как се слугува на Бога. Не е мъчна работа, но не е и лесна. Бог вижда и най-малките погрешки. Когато направиш една погрешка, ще знаеш това. Той веднага ти дава път, да си поправиш погрешката. А когато направиш погрешка и я замазваш, прикриваш я, тогава Бог си мълчи. Както художникът прави погрешки и замазва боите. Не. Художникът не трябва да цапа от единият край до другия. Нито една погрешка не трябва да прави. Щом прави погрешки, той се учи още. Вие сте от художниците, които трябва да се учите и всички очаквате най-хубавия живот. Всички очаквате това, което няма да го имате. Запример някои от вас никога няма да имате една двуетажна или триетажна къща. Никой от вас никога няма да има две слугини. Никога няма да имате, някои от вас, приход от 10 хиляди на месец. Сравнете сега цялото човечество. Даже, ако вземете културния свят, християнския свят, всички християни имат ли един бюджет от 10 хиляди на месец? Трябва да изискваме такива блага, които са общи за всички. Една норма и при това в ума ви трябва да се зароди една нова идея. Да разгледате в какво седи злото в света.

Например някой път вие страдате и не знаете причините на вашите страдания. Недоволен сте от вашия живот. Често аз съм срещал някои казвате: „Аз искам да се самоубия.“ Защо искате да се самоубиете? И тогава за тези, които искат да се самоубият, има едно лекуване. Един казва на другите: „Аз искам да се самоубия.“ Другият казва на двама слуги: „Сложете го на земята и го бийте.“ Бият го и той казва: „Боли!“ Онзи му казва: „Ти не искаш да изтеглиш най-малкото страдание“, а [с] самоубийството ще си причиниш най-голямото страдание, което може да си направите. 10, 15, 20 години ще ти вземе да изправиш това на онзи свят. Той иска да се самоубие, че да тръгне. Че ти ще попаднеш на едно страдание 10 пъти по-лошо отколкото тук. За предпочитане е едно голямо страдание на земята, отколкото най-голямото благо след самоубийството.

Аз не вярвам, че някой от вас иска да се самоубие. На мнозина от вас минава мисълта, че му е дотегнал живота. Ако е така вие ще приличате на онзи човек, който е отишъл при султана и казал: „Много ядох и пих в живота си и нямам пари, сега съм беден. Развалих си стомаха и живота от много ядене.“ Султанът го попитал: „Кажи, на кокошката кое е най-хубавото?“ Онзи отговорил: „Трътката.“ Султанът казал: „Дайте му 250 лири“, и тръгнала му работата. Дошъл друг при султана и той искал да яде и казал: „Мене ми дотегна живота от малко ядене.“ Султанът го попитал: „На бивола кое е най-сладкото?“ Той казал: „Трътката.“ Султанът казал: „Набийте го.“

Вие трябва да знаете защо ви е дотегнал живота. Вие казвате: „Няма кой да ме обича.“ Погрешката е у вас. Вие кого обичате? Вие сте скържава натура и гледате с подозрение, дайте малко от себе си. Вие искате щото каквото желаете, да ви дадат. Че направете една услуга! Да кажем, че много деца искат щото баща им и майка им да постъпят спрямо тях добре. Те са своенравни деца. Умното дете, след като е направило нещо добро, ще поиска една хубава дреха от баща си, когато той е разположен. Вие ще кажете: „Господ нуждае ли се да направим нещо на другите?“

Някой път като ви гледам, аз ви уподобявам на големи богаташи. Вие се самозаблуждавате. Човек не може да бъде богат и да бъде простак. Богатството, което не можем да употребим, то е един товар. Или каквато и да е способност да имаме, ако не може да я употребим вътрешно за себе си, това богатство ще ни донесе вътре разочарование. Даже гледам много музиканти разочаровани от музиката. Музиката за тях е един товар. Той ще свири, да кажем в някой локал, за да спечели, за да се прехрани, това не е музика. Той ще повтаря същите парчета, но му е дотегнало вече. Ще попееш българската песен: „Заплакала е гората, гората и планината“. Нека се каже и нещо друго, дето гората не плаче. Гората може ли да плаче. Може, когато я попари слана.

При сегашното положение, знанието е да може да измениш състоянието си, да имаш разположението на духа. Аз се радвам, че няма някой да кашли. Защо не кашлите? Гледам във вас има повече интереси, понеже мисълта ви е концентрирана. Кашли онзи, който няма работа. Който има работа, не кашли. При кашлицата може да работиш със своята воля. Ще кажеш: „Няма да кашлям.“ Вие искате да започнете с хората отвън, а на себе си не можете да заповядвате. Болестта в живота, това са условия на човека да се развие неговата воля. Ако вие може да се справите с една болест, вие сте силен човек. Защото здравето – това показва едно състояние, за което други са работили. Всеки може да бъде здрав. Намерете 10 души здрави, обикнете ги, услужете им и няма да се минат 2 – 3 деня и вие ще бъдете здрав и ако здравият ви обикне, ще станете здрав. Ако служите на болния, ще закъсате. Идете при някой учен, да приемете знанието. Знанието се предава. Силата на доброто се предава. Събирай се с някой добър човек. Лошият човек няма капитал. Един добър човек може да даде. Лошият човек не го осъждам, няма какво да даде. Ако му се даде богатство, той ще го затвори за черни дни. Богатството не е за черни дни. Черният ден е за днес. Днес ти трябва да имаш богатство, днес го употреби. Не мисли за утрешния ден. За утрешния ден има милиони същества, които работят. И между тях и ти ще прекараш добре. Но тази идея, трябва да дойде във вас. Хиляди хора се стремят да бъдат добри и умни. Влез в този процес. Свържи се с умните хора, ще може да си въздействуваш.

Някой път, когато сте неразположени духом, започнете да си рисувате ухото, вземете си модел, едно хубаво ухо. Неразположен си, нарисувай дясното ухо, лявото ухо, веднъж, дваж, обърнете внимание върху ухото. Хрущялно е било по-напред ухото. Сега новото ухо, което се сформира, преди хиляди години ето какво е било ухото: Хрущялът малко е бил, голяма активност имал тогава човек. От сутрин до вечер човек е мислил за прехраната си. Новата раса сега образува това ухо. В шестата раса ще се образува новото ухо. Онзи, който разбира отношението на линиите, той знае, че всякога голямото, добре сформированото ухо има едно преимущество. Той разполага с един голям капитал. Но не е само в големината на ухото, но тези линии, които се образуват, трябва да бъдат правилни. Някой път ухото прилича, като че ли мишки са го яли. Една тънка ивица има около ухото. Тя не трябва да бъде много тясна. Това си има свои вътрешни причини. Ухото се е създало по един органически начин. Хиляди същества са работили и са създали един модел, втори, трети. Хиляди поколения са работили, докато се създаде един аероплан. Колко поколения са работили като модели. Така е работено и върху ухото. Най-първо са направили един модел, после втори и на сегашното ухо не са се спрели още и още ще работят – тайната на човешкото ухо.

За времето аз съм говорил. Когато говоря за времето не подразбирам времето, така както ние сме го определили. Има едно органическо време, за което мислим. Доста е голяма разликата между органическото и механическото време, за което мислим[2]. Има едно време органическо. Ти седиш и схващаш, нещо ти казва: „Стани и върви.“ Ти си турил часовника, да те събуди, но нещо ти казва: „Стани и върви половин час по-рано.“ Механическото време ти казва: „Още не му е дошло времето, рано е.“ Не. Стани и върви, нищо повече. И ако вие не схванете това вътрешно време, вие трябва да развиете вътрешния часовник. За органическото време е потребен вътрешен часовник и той е много точен. Всичко онова, което има да се случи в живота, този часовник показва, ще ви се случи нещо много неприятно. Ако неприятността е много малка, усещате едно неразположение в слънчевия възел или ще ви се случи нещо много хубаво. Усещате едно неразположение на духа, ще дойде една малка приятност, ще се подобри положението, тоя часовник едновременно показва хубавите и лошите страни на живота. Разбира се това са само общи положения. Вие трябва да отидете в къщи и да започнете една работа и трябва да имате едно неразположение. Децата ти в къщи не мислят като тебе, твоята другарка не мисли като тебе и ти си чужд, как ще се поставиш? С тях ще живееш един живот, със себе си ще живееш друг живот. С децата ще говориш, както те обичат. Два живота ще живееш. Не влизай в противоречие.

Някои са ме питали, ако горната част на ухото е изпъкнала, какво означава? Всякога кривите линии горе означават линии на чувствата. А пък правите линии показват влиянието на ума. А огънатите линии показват влиянието на вкуса. Твоята линия може да е под влиянието на ума, може да е под влиянието на вкуса. Там, дето умът или вкусът са работили, умът не си е довършил работата. Вкусът е дошъл, но и той не е довършил и тогава имаме наядено ухо. Тоя човек е мислил, но мисълта му не е определена. После дошъл вкусът и той е неопределен. Несвършена е работата. После дошли чувствата и те са неопределени. И тогава имаме наяденото ухо.

Духът е едно същество, което е близо до усъвършенствуването на развитието. То е същество, което разбира всички науки. То разбира и ушите, и очите, и тайните на човешката душа и пр. Духът ти казва: „От тебе голям човек ще стане.“ Думата „голям“ е съвсем неопределена. Голям физически ли? Този дух няма да ти каже всъщност, че голям човек ще станеш, но ще ти каже: „Ще идеш днес в училището, ще срещнеш едно малко дете, то рисува една картина. Ще се спреш, да видиш как рисува това дете.“ Този дух ти казва: „На пазаря има един просяк, при него ще се спреш 15 минути и ще наблюдаваш този просяк какво прави.“ Ти ще се учиш. Той няма да ти каже, че ще станеш голям човек. Или ще те прати в някоя болница, или ще те прати в някое училище. Тогаз той ще ти дава коментарии за неразбраните работи. Защо този човек е прост, ще ти обясни духът. Ще ти даде коментарии, ще ти каже това дете, като рисува, какво ще постигне.

Ако ти умът си не може да концентрираш, не може да имаш постижения. Какво значи концентрация? Имаш болка, като концентрираш ума си, да забравиш болката си. След като се концентрираш и усещаш болка, имаш много слаба концентрация. Или минавате за много търпелив. Търпението значи да забравиш обидите. Идва някой, който те е обиждал 10 пъти, ти забравиш, като мислиш за доброто. Ако ти не забравиш обидите на хората, ти нямаш концентрация и за Бога не мислиш. Ти казваш: „Христос всичко ще направи заради нас.“ Не, Христос е дошъл сега да учи хората да работят. Той беше работлив човек и той казваше: „Син Човечески няма где глава да подслони.“ Вечерно време трябваше по три четири часа да се моли. А сутринта постоянни противоречия отвън и отвътре. Противоречия от своите си. Неговите ученици мислеха, че като провърви на техния учител, какво ще стане с тях.

От вас големи хора ще станат, като слонове, но много ще ви товарят. Сега ще ви дам следното правило: Отношение трябва имате между вашите чувства, вашия вкус и вашият ум. Постарайте се да спазите следното, първото нещо, пазете следното правило: Щом срещнете един човек, когото и да е, Постарайте се да откриете една хубава черта в него. Това е мисъл вече. Не, да не видите опъкото. Когото и да срещнете и най-лошият човек, Постарайте се да намерите някоя добра черта в него. Това е едно правило за саморазвиване. Понеже, ако аз обръщам внимание на отрицателните черти, те ще занимават ума ми. Онзи човек може да има външни дефекти. Запример неправилен нос, очи и прочие. И тогава ще носим в ума си всичко това. С всичкото му безобразие. Но аз да намеря една хубава черта в него и с това правя една услуга на себе си, на онзи, когото съм видял. Ако всички, които виждате, намерите по една хубава черта във вас, вие след една година ще бъдете съвсем преобразен. А сега, като дойде у вас, намира у вас по една лоша черта. Някой казва: „Работите ще се оправят.“ Работите ще се оправят само като работим. В природата няма благодат, да дойдат и да ти оставят голям капитал. В природата всички онези, които работят, ще те повикат да работиш. Ако можеш да работиш, веднага ще те възнаградят. А ако не можеш, ще ти покажат как трябва да се работи.

Сега вие искате да развиете ухото си. Хванете ухото си за долната част и турете мисълта си да познаете дали ще боледувате за един месец или няма да боледувате. Вие ще искате само да проверите дали има условия за боледуване или не. И след като направите диагнозата, може да измените условията за болестта. Защото не мислете, че непременно е необходимо да боледувате. Болестта е само едно условие за сменяване на състоянията. Вие ще станете толкоз нервен някой път, та е необходимо тогава да боледувате, понеже всяка болест внася елемент на мекота. Но, ако човек боледува дълго време, внася се повече мекота, отколкото трябва. Човек става крайно мек и то не струва. Но да стане много остър, суров и то не струва. Трябва да има преливане на мекотата.



Първата рисунка са остри линии, тук няма мекота. Тук нито можеш да сееш, това са канари. Тези канари могат да послужат за нещо благо. Но тези остри линии постоянно ще ти причинят вреда. Аз не обичам понякой път да говоря конкретно. Някой казва: „Аз искам така да обичам, както Учителят.“ Може да разбирате, това е наука. Всичките точки на човешкото лице ще ги вземеш и ще видиш как те са поставени спрямо ушите. Например устата, носът и другите как са съпоставени спрямо ушите. После да се обърне внимание дали очите са отворени или елипсовидни. Ако имате правилни очи, уши и нос, вие ще се справите с вашата окръжаваща среда много по-добре. Ако средата ви повлияе, вие ставате роб на средата. Ако вие повлияете на средата, вие сте господар и можете да я измените. Вие трябва да се стремите да повлияете на хората, за тяхното повдигане в благоприятен смисъл, но за да им повлияете, на вас ви трябва най-първо едно общение с Бога. Във вашето съзнание трябва да седи Бог, като нещо много определено. Той трябва да бъде като тил, дето и да ходите, да бъдете свързани с Бога. Там, дето влезете, вие може да влияете, но ако нямате общение с Бога, не можете.

Четири вида връзки има с Бога. Вие може да имате връзка с Бога с вашето съзнание, с вашето самосъзнание, с вашето подсъзнание и с вашето свръхсъзнание. И ако и в четирите положения ти имаш връзка с Бога, тогава си силен. Да кажем, че вие седите и сте се обезсърдчили. Нямате пари. Три деня сте гладували, имате най-големите нещастия. Помислете си в какво седи вашето нещастие? То е цяла една илюзия. Вашите пари, които ги изгубите отидоха между бедните и те се радват. По-рано се радваше само ти, а сега се радват 40 души. Някой ваш роднина е заминал за онзи свят, той е бил тук нещастен, а сега там е щастлив. Вие плачете за онзи щастливия човек. Някой ваш близък е влязъл в затвора и вие плачете, но той там се учи. Вие казвате: „Горкият, затворен е, две-три години седи.“

В света това, което ние мислим, ние не разбираме Божиите пътища. Всичко, което ви се случва, съдействува за добро. Ударите се някъде, благодарете на Бога. Някой ви каже някоя блага дума, благодарете. Някой ви направи една забележка, пак благодарете. Този човек, който в дадения случай ви е направил една забележка, той даже не съзнава защо е направил. Той ти казва: „Защо си накривил калпака си, тури го правилно.“ Ако ти накривиш шапката си на лявата страна или на дясната, какво означава. Едно време мъжете кривяха шапките си, а пък сега жените ги кривят. Седите вие сега и не знаете де да си турите ръцете. Нали някой, да кажем, че седи и си тури ръцете така: (Учителят си поставя ръцете пред гърдите, с допрени пръсти.) С длани една срещу друга или някой път барате ушите, правите някои несъзнателни движения. Някои движения има, от които трябва да се откажете. От много работи трябва да се откажете. Запример, вие изпращате един ваш приятел и след малко вие плюете. Вашият приятел казва: „Той плюе за мене.“ Нека той си замине и тогава плюйте, иначе вие ще оставите едно лошо впечатление у него.

Някой път трябва да ви говоря какво значи обхода. Аз съм минал една област на човешкия живот, която още не сте сънували. Минал съм и през една от най-дисхармоничните сфери и съм бил спокоен. Около мене са лаели кучета и дяволи и аз съм бил тих и спокоен. Плюли са отгоре ми, аз съм се занимавал да изучавам света. На този дявол се поусмихна, на онзи дявол се поусмихна, този дявол хвана за опашката, онзи дявол хвана за опашката. Като се страхува човек, страхът не е нещо лошо, но страхът има свое предназначение в света. Той трябва да влезе като един елемент в разумността. Безверието трябва да влезе като елемент на вярата. Песимизмът трябва да влезе като елемент на надеждата. Всички отрицателни елементи да бъдат като подложка и върху тях да градиш.

Някой човек се обезсърдчи. Защо? Защото няма хляб. Дай му хляб. Тури нещо в стомаха му и ще се насърчи, но не разбира нещо... не изисквайте неща, които не са ви потребни. Най-първо във вас внесете една хубава здрава мисъл. Тази мисъл, като я поставите във вас, ще внесе на вас едно богатство. Ако ти образуваш една правилна форма, ще имаш резултат. Да кажем, трябват ти 10 хиляди лева, ако действително ти трябват 10 хиляди лева и през цялата година все половин час ти мислиш за 10-те хиляди лева към края на годината, но ти няма да определяш времето, тези пари -10 хиляди лева, ще дойдат. Но, ако престъпиш този закон, тези 10 хиляди ще дойдат, но ще платиш скъпо. Ще изгубиш повече, отколкото струва тази печалба.

Най-първо трябва да се образува една хармонична среда. Със сиромашията ще се справите. Ти може да станеш учен човек, но скъпо ще струва. Ти може да станеш силен човек, но скъпо ще струва. А може да станеш и учен човек и това да донесе благо за тебе. Има един разумен начин, ще туриш 10 хиляди лева в мисълта си и да се радваш, да не се безпокоиш, те ще дойдат навреме. Ти казваш: „Сега ми трябват.“ Нищо не ти трябва сега.

Един виден писател има вдъхновение, дошъл кредиторът, той казал: „Дайте ми условия да пиша, като ме затворите, да мога да пиша, за да ви платя.“ Вие ще кажете, ако сте в това положение: „В това ли състояние дойдох?“ Че ние сме дошли в още по-лошо състояние, изпъдени сме от рая, в рая сте имали всичко, а сега светът, в който живеете, няма никакво богатство, то е свят на сиромашия. Ти мислиш, че твоят господар те обича, ти работиш за него, но като престанеш да работиш, ще те изпъди. Ти си красив, това е една маска. Богатството е богатство, като го носиш със себе си. Ти, като заминеш, с него да си заминеш. Да се раждаш с радост и да заминаваш с радост, да си доволен. Тогава ще бъдете окултни ученици. А пък сега – ученици бебета, които трябва да ги носят с количка и трябва да има някой да ги погали и да ви каже: „Ще се оправи твоята работа.“ Едно дете трябва да го погалиш.

Един цигулар в Париж свирил една вечер дълго време и публиката си излязла всичката и вратарят на театъра казал: „Ето ключа, след като свършиш, заключи.“ Аз мисля, че той много се е концентрирал в своята мисъл, той е недосетлив. Не виждаме една хубава страна в него, концентрирал се е в себе си.

Не мислете, че това, което вас интересува, че и другите ги интересува. Запример ти говориш нещо и онзи си помръдне веждите, тогава промени въпроса. Ти му говориш за ухото, но той ще си скрие ушите. Тогава не му говори за ухото. Вие се представете, като че нищо не знаете. Ако някому ухото е добро, кажете му: „Чакай да видя ухото ти, то е много хубаво.“ Но, ако ухото му е грозно, не го бутай. Вашите уши са повечето музикални. Имате уши повече на вкуса. Всякога един вкус преодолява. То е една хубава черта, но е и черта на недоволство. Някой е недоволен от малкото, което има. В света, природата не съдействува за каквото и да е удоволствие, трябва да съзнаваме, че общата радост в природата е и моя радост. И моята радост трябва да влезе като един камък за общата радост. Но трябва да мислите, че всичкото е за мое благо. Когато моето благо стане благо за всички и тяхното благо стане мое благо, тогава е правилно.

Считайте, че благото и разположението на природата е ваше благо. Тогава по-лесно се формират ушите. Сегашното ухо е на петата раса. Много малко се изисква. Идеалното ухо е за шестата раса. Трябва няколко милиметра още, за да се поправи и тогава ще имате нещо, горе-долу установено. Ако ухото е хубаво, вие можете да бъдете и по-здрави. При всяко движение, което правите с ръцете си, вземете участие с вашия ум, с вашето сърдце и с вашата воля. Не правете движения, в които не вземат участие вашият ум, сърдце и воля. Когато направите едно движение с ръката си, в това движение да участвуват вашият ум, сърдце и воля.

За следващия път всеки от вас да нарисува един нос – своя, или на друг човек. Трябва да измерите носа, ушите си по дължина и да видите какво отношение имат. Колкото е голям носът, ушите, веждите, толкоз трябва да бъде голяма и устата.

Отче наш


12 година
23 лекция на Общия клас
22.II.1933г., сряда,
Изгрев, София
--------------------------------------------------
[1] заради – за (бел.ред.)
[2] С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

НАГОРЕ


placeholder