НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да се роди

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Да се роди

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, живот, всички, роди, божие, царство, хора, новораждане, вода, изново, към, види, знае, топлина, условия ,

 Неделни беседи , София, 6 Октомври 1918г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ако се не роди някой изново"
От Йоанна 3: 3

"Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." Царството Божие е стремеж на човешката душа, а цел и смисъл на човешкия живот. "Ако се не роди някой изново, не може да види." Понеже Новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и Дух. Водата е Божествен елемент, който принадлежи на Херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на Живота, физическия свят на Херувимите, и Дух – основа на Божественото Царство. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да бъде във връзка с Ангелите – основа на това царство, и с Херувимите – неговият физически свят. Без тази връзка, т.е. без вода и Дух невъзможно е човек да види Царството Божие.

Водата и Духът са високи върхове, на които трябва да се качите, за да видите Царството Божие. Как бихте видели някоя красива местност в Природата, ако не се качите на висок планински връх? Не се ли качите на върха, пред вас ще се изпречат неща, които ще препятстват на окото да вижда ясно. Те ще правят картината мъглива. Мъглата в човешкия живот е резултат на ненужни и неестествени човешки желания. Когато Христос казва да не се грижим какво ще ядем и какво ще пием, Той има предвид мъглата в нашия ум. Трябва да се освободим от тази мъгла, за да виждаме ясно. Тя трябва да се излее във вид на дъжд, а не да стои пръсната във въздуха.

„Да се роди." Какво означава раждането? Българите казват, че някоя жена добила. Обаче, добиване и раждане са два различни процеса. За жената се казва, че добила; за пилето, че се излюпило, а за нисшите организми, че се размножават чрез деление. Раждането пък подразбира бременност на Духа с една Божествена, велика идея. Значи, за да се роди човек, в неговото съзнание трябва да вземат участие два елемента: разумът, като висша проява на ума, и сърцето, като условие за проява на чувствата. С други думи казано: за да се роди човек изново, с ново съзнание, той трябва да мине през вода и Дух. При разглеждане на въпроса за Новораждането, умът и сърцето трябва да бъдат свободни от всякакви предразсъдъци и предубеждения.

В Англия, една депутация от жени, членки на благотворително дружество, посетила един богат английски лорд, с молба да пожертва някаква сума за дружеството. Те отишли в дома на лорда вечер. Той ги поканил учтиво, предложил им да седнат и позвънил на слугата, да дойде да запали лампата. В бързината си, слугата драснал три клечки кибрит, една след друга, и едва на четвъртото драсване запалил лампата. Лордът му направил бележка, че не е внимателен, не трябва да изразходва четири клечки кибрит за едно запалване. Дамите, като чули как лордът прави бележка на слугата си за четирите клечки кибрит, си казали: "Не попаднахме на добро място. Този човек прави въпрос за няколко клечки кибрит, а ние очакваме помощ от него." Като излязъл слугата, лордът се обърнал към депутацията с думите: "С какво мога да бъда полезен на благородните дами?" Те разказали с каква цел идат при него, и той веднага им дал една сума от сто хиляди лева. Те останали учудени от щедростта на лорда. Защо? Защото имали предразсъдъка, че пестеливият човек не може да бъде щедър.

Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго. Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка? Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква щедрост. Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството. Като слушате как се тълкува християнството, ще кажете, че тези хора са тръгнали вече в правия път. Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят. За предпочитане е при разискване на въпросите човек да икономисва клечките, а да дава щедро стоте хиляди лева, отколкото обратното – да изразходва клечките, а да икономисва парите.

"Да се роди човек изново." Как става Новораждането? Като се роди човек от вода и Дух. Раждането е доброволен, Божествен акт, а добиването, както казват българите, насилнически процес. Всички хора мислят, че са родени, а всъщност, те са добити. Питайте едного от сегашните родени хора отде е дошъл, кои са майка му и баща му, къде са те днес, къде е отечеството му, той ще ви каже, че не знае отде е дошъл и къде ще иде. Знае, че родителите му са умрели, но кои са те, отде идат, също не знае; кое е истинското му отечество, и това не знае. Какво знание има този човек? Каква философия има той за Живота? Роденият от Бога знае своя произход; който не знае произхода си, той е добит, не е роден. Между думите добиване и убиване има нещо близко. Също така и на английски думите lawyer (законоведец) и liar (лъжец) са близки по изговаряне, но различни по значение. Като се подхлъзне някога езикът, може, вместо законоведец да излезе лъжец и обратно.

Христос казва: "Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие." Превеждаме: за да добием Царството Божие, за да възприемем външната светлина, която ще внесе в нашия ум цветовете и формите на телата, потребни са впечатления, които отпосле ще се обработват. Реални неща не са видимите, а невидимите, които възприемаме вътрешно. Някои хора, светски и религиозни, имат криво схващане, като мислят, че виждат нещата само външно. Външното виждане наричаме гледане. За да видим физически един предмет, съзнанието ни трябва да бъде будно. За да виждаме предмета външно и вътрешно, т.е. и физически, и духовно, нужни са Мъдрост и Любов. Не можеш да познаеш човека, докато не го обичаш; не можеш да го разбереш, докато не се свържеш с Разумността, която работи в него. Разбиране между хората има само там, дето тоновете вибрират хармонично. Когато съчетанието между тоновете е хармонично, казваме, че между тях съществува известна Разумност. В това отношение, Божествената музика представлява проява на Мъдростта, т.е. на разумно, мъдро съчетание на тоновете. Когато иска да изрази някоя нежна част от пиесата, музикантът избира такова съчетание на вибриращите тонове, което може да произведе съответен ефект върху човешката душа. Когато иска да изрази Любовта си към момата, момъкът понижава гласа си, да стане тих и мек. Когато искате да покажете, че сте недоволни от някого, вие повишавате гласа си, свивате вежди, намръщвате се, показвате юмруци.

"Ако се не роди някой изново." Христос говори за Новораждането, като условие за вътрешно виждане. Както бубата има стремеж да се превърне в пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нещата вътрешно. Когато работи с желание да придобие материалите, необходими за неговото Новораждане, човек е на прав път. Който мисли, че ще намери тези материали във физическия свят и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мъчнотиите, изпитанията, на които човек се натъква, до известна степен спъват неговото развитие, но той трябва да прави усилия, да ги преодолява. Той знае, че смисълът на живота е в Царството Божие, дето ще намери своите близки, които обича, и които го обичат. Той знае, че смисълът на живота е в придобиване на Царството Божие, т.е. в придобиване на света на Хармонията и Красотата, на Светлината и простора. Към този свят, именно, се стремят съзнателно и несъзнателно всички мъже, жени и деца.

Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намерите в Царството Божие, в света на безсмъртието. Не е далеч от нас този свят. Той ни обикаля отвред; той прониква и в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра. Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на Живота. С това те се отдалечават от Бога и от Царството Божие. Има хора, които се стремят към центъра на Живота, т.е. към Бога, към Неговото царство, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата. Истинският път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото висше, Божествено съзнание.

Как намира човек своето висше съзнание, или това на своя ближен? Ще кажете, като люби. Вярно е, че Любовта отваря всички пътища на човека, но за коя Любов говорите? Например, жената се стреми към своя мъж. Къде е мъжът й? Или къде е жената? Тя хваща ръцете му, гледа го в очите, но казва, че е студен към нея, не я обича. Какви доказателства има тя, че мъжът й не я обича? Нека жената вземе своя термометър и провери каква топлина има мъжът й. Ако има 37° топлина, той не е студен. Може ли да наречете студен онзи човек, който има 37° топлина? И аз меря със своя термометър и виждам, че този човек има 37° топлина. Значи, друго нещо подразбират мъжът и жената, когато са недоволни един от друг и се обвиняват в студенина.

Някои казват, че Христос говорил със символи, служил си с преносния смисъл на думите. Вашият език какъв е? Как е възможно топлият човек да бъде студен? Аз пък зная студени хора, които са топли. Колкото е вярно вашето твърдение, толкова е вярно и моето. Това е неопределен език, неопределена философия. Действително, има хора, на които топлината не е определена, постоянно се мени. Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е променлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, разделено на сто деления, т.е. на сто градуса. Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течност и толкова наливате, но всякога оставате изненадани. Защо? Шишето е пукнато точно на 37-то деление, и над това деление течността се излива навън. Вие очаквате вашия мъж да има 100° топлина, а оставате изненадани. Той отправя към вас само 37° топлина. От това гледище, казвате, че мъжът ви е студен към вас, не ви обича. Какво трябва да направите, за да ви обича? Да си купите ново шише, в което да турите мъжа си и да го пазите внимателно, да не се пукне някъде, та топлината и съдържанието му да изтекат навън. Само така мъжът ви ще има постоянна и неизменна Любов към вас.

„Да се роди някой изново". Това значи, да влезе човек в шишето си, което има 100° топлина и 100 куб. см. вместимост. Обаче, 37° топлина не е голяма. При тази топлина се извършват обикновени процеси. При нея човек не може да разсъждава зряло, нито да люби зряло. А човек трябва да се новороди, да придобие нов елемент в живота си. Съвременните психолози наричат Новораждането процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание. Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си. Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват. Щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: "Дано не дойде пак между нас. Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие безсмъртието, човек трябва да се новороди.

Каква е разликата между вас и близките ви, които са заминали за онзи свят? Вие сте облечени в дрехи от гъста материя, а те – в дрехи от по-рядка и фина материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а те не могат – нямат органи за това. С една дума, вашият живот се различава коренно от техния. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава е и между вас и астралните същества. Те имат дотолкова отношение към вас, доколкото водите добър живот. Видят ли, че вие мислите само за ядене и пиене, те се огорчават. Някои хора се отвращават от лекия живот, още докато са на земята. Така и бабите, като виждат млади моми и момци да се любят, чудят се на ума им и се питат как не им е омръзнало това. Те мислят, че са поумнели, че са надрасли тези неща. Всъщност, те са далеч още от това. Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания. Изкуство е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене. Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот.

Как се познава човешкият характер? По два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия, или като поставите бедния при богати условия. Ако богатият не измени убежденията и разбиранията си и запази добрите си отношения към хората, той е човек с характер. Ако бедният не се забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си към своите близки, и той е човек с характер. Това са новородени хора, които са изработили нещо ценно в себе си. Има неща в света, които всеки може да ви вземе – пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има неща, които никой не може да ви отнеме. Това са вашите Добродетели, вашият характер. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате. Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува, и на музиканта да свири?

Христос казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Той има предвид събиране на богатства и съкровища, които обуславят Новораждането. Не прави ли същото и детето, което е в утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове от нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия живот. След това то се ражда. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на света и пита защо Бог създаде света
по този начин. Защо създаде човека с толкова вътрешни органи? Защо му са нужни мозък, бял дроб, сърце и стомах? Не може ли без тях? Не може. Чрез тези органи човек се свързва с Ангелите, Херувимите и Серафимите, от които черпи Знания за своето повдигане.

В староеврейски език Серафимите се наричали Духове на Божия венец.

Чрез белия дроб човек се свързва с Херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези Духове и за тяхната Мъдрост. Значи, Мъдростта се придобива чрез дишането.

Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Защо се страхува човек от спиране на сърцето? За да не прекъсне тази връзка. Ако спре сърцето, човек изгубва разума си.

Чрез стомаха той е свързан с други йерархии – Същества на благородството1. Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. Гладен ли е, не можеш да се приближиш до него.

От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерархия, наречена Власти или Божествена сила. Разстройството на черния дроб се познава по пожълтяването на очите. Това показва, че има нещо дисхармонично в чувствата на човека. Ако разстройството на черния дроб е голямо, явява се жълтеница. Това показва, че между Божествените власти и човека има някаква дисхармония. Как се лекува жълтеницата? Чрез възстановяване на хармонията между Божествените власти и човека.

Чрез жлъчката човек е свързан със Съществата на Доброто2. Прекъсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на Доброто в човека и пукването на жлъчката, това са синоними. Казват за някого, че е много жлъчен. За да се намали жлъчността, трябва да се увеличи Добротата на човека. Когато жлъчката е в нормално състояние, Добротата и Любовта се увеличават. Ако омразата се увеличава, Любовта се намалява. Това е закон, който регулира отношенията между силите. Никой не може да избегне този закон. Каже ли някой, че не иска да бъде добър, той ще бъде лош. Ако не иска да бъде учен, ще бъде невежа. Всеки трябва да се стреми към възвишеното, което може да го предпази от деградиране.

След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия – Началствата3, наречени Божествена Правда и победа в света. Увеличаването и разстройството на далака показва, че Правдата е нарушена, и човек е в дисхармония с Началствата.

Друга йерархия са Архангелите(беше Арахангелите), Същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Който не слави Господа и не се въодушевява от великото в Природата, не може да бъде във връзка с Архангелите и страда от разстройство в бъбреците. Ще каже някой, че няма защо да се възхищава от великото в Природата, докато пред него стои трапеза с печени пиленца, прасенца и буйно червено винце. Няма защо да търси смисъла на Живота, когато го вижда реално пред себе си. Така мисли животното, но човекът на XX век не може да мисли по този начин и да се възхищава от преходни неща. Утре ще го заболят бъбреците и ще търси причината на заболяването.

Най-после слизаме до йерархията на Ангелите, които са основа на Живота. За да бъдем във връзка с тях – всички хора – мъже, жени и деца трябва да раждат. Който не може да роди една възвишена мисъл, едно добро желание, не е свързан с Ангелите. Всеки момент трябва да раждате. Който не ражда, сам прекъсва връзката си с Ангелите. Като се върнете по домовете си, нека всеки се запита защо има мозък, бял дроб, сърце, стомах, черен дроб, далак и бъбреци. Така ще си спомните за връзката, която съществува между Възвишения свят и вас. Само така ще разберете, че не сте свободни да мислите, да чувствате и да действате, както искате.

Ако се не роди някой изново." Какво представлява Новораждането? Съвкупност от последователни процеси. Новороденият държи зряла ябълка в ръката и вижда в нея редица процеси, извършени един след друг. Той опитва вкуса на зрялата ябълка и казва, че Животът има смисъл. Докато дойде до Новораждането, човек разбира Живота дотолкова, доколкото познава процесите, през които е минал, които наблюдава и изучава. Който е проследил покълването на ябълката и преждевременно я е отскубнал, той знае само този процес. Обаче, ябълчената семка минава през покълване, разлистване, цъфтене, връзване и узряване на плода. Изучавайте всички процеси, които стават в Природата, за да разберете себе си и своите ближни. Който е минал през процесите на развитата ябълка, той се е новородил, той е учен човек. Той не се страхува от горчивата и кисела ябълка, защото знае, че процесите в нея не са завършени. При това положение, той не може да каже, че Животът е горчив, че няма смисъл. Всички хора познават Живота, но отчасти. Всеки го е опитал донякъде, както учените, които познават развитието на ябълчената семка само в някои от нейните фази. Малцина са имали търпение да наблюдават всичките процеси отначало докрай. Такива са познанията на хората и в различните области на науката.

Някой възприеме идеите на Новото учение, на Любовта, върви до едно място и казва: "Кой ще чака края на това Учение? Нямам търпение да видя резултата. Сега има по-важни работи." Той се отказва още в началото. Кои са важните работи? За момата е важно да намери някой момък, да я храни и облича; за момъка е важно да намери някоя мома, да гледа къщата му и да му готви. Всеки намира смисъл в нещо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържат да видят Новото учение с листа и пъпки и се отказват; намират, че времената са тежки, трябва да подобрят положението си, да помогнат за повдигане на отечеството им. В този стремеж те помагат на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видят, че идеите, които поддържат, се разцъфтяват, те спират дотук и започват да се организират в общества и казват: "Да приложим вече идеите си в борба със злото. Няма защо да се спираме върху Христовите думи, да не се противим на злото." Тръгват те в борба против злото, но нямат никакъв резултат. Четвъртата категория продължава пътя си към Божественото учение, с търпение дочакват връзване на плода и узряването му. Всички трябва да се въоръжат с търпение да вкусят от плодовете на дървото, което Христос е посадил. Опитайте плодовете на това дърво, за да влезете във връзка с Възвишените духове от различните йерархии.

Някои искат да знаят, ще се познават ли, като отидат на онзи свят. Колкото се познавате на земята, толкова ще се познавате и на онзи свят. Голямо разнообразие съществува и на земята, и в другия свят. Такова разнообразие съществува и в проявите на хората в приложението на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Всеки човек, всяко живо същество е специфична проява на Любовта. Хората не виждат това разнообразие, но Възвишеният свят се интересува. Там всички Същества спират работата си за момент и отправят вниманието си към съществото, което люби. Необятна е Любовта в своите прояви, необятна е и в голямото си разнообразие. Можете ли да изчерпите водата от един извор с пълнене на бутилки? При това, водата във всяка пълна бутилка се различава от водата в бутилката, която се пълни. Водата, която е текла преди десет години, се различава от тази, която тече днес; днешната вода ще се различава от бъдещата. Водата на миналите векове се различава от нашата. Това се отнася и до човешките чувства и мисли, до проявите на Любовта и Мъдростта.

"Ако се не роди някой изново." С това Христос иска да каже, че който не се роди от вода и от Дух, не може да разбере проявите на великата Божия Любов и Мъдрост, не може да разбере смисъла на Живота, не може да придобие вътрешна Радост, Доброта и Сила. Да се родиш от вода, това значи да станеш пластичен и подвижен като нея. Няма същество по-силно от водата, и няма същество по-слабо от водата. Следователно, човек трябва да бъде слаб като водата, за да стане силен като нея. Когато някой пита защо сме слаби, отговарям: за да станем силни. Слабото съдържа в себе си елементите на силното. За да се прояви силното, нужни са условия. "От вода и дух". Духът подразбира разумния принцип, който владее изкуството да превръща малките и слабите неща във велики и силни. Думите на Христа „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие", подразбират: когато слабото и великото влязат в човека, той може да види Царството Божие. Който не е бил слаб, никога не може да бъде силен. В този смисъл, задачата на човека се заключава в използване на най-малките страдания, да извае от тях нещо велико и ценно. Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата. Те са поставили Божествените неща на последно място, а човешките на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си.

Ако се не роди някой изново." Новораждането е необходимост в живота; то определя неговия смисъл. Като се стреми към Новораждане, човек се разширява. Който не разбира смисъла на Новораждането, разширява се, без да знае защо. И, в края на краищата, сам се обременява и отегчава. Той си прави къщи, купува си имоти, дава под наем, но вместо да осмисли живота си, повече се обърква. Наемателите се карат помежду си, и той се кара с тях; те не плащат редовно наемите си, причиняват повреди на къщата и т.н. Тук може да се приложи поговорката: "Нямала си баба белица, купила си прасенце." Това значи неразбиране на великия процес на Новораждането. Човек не е дошъл на земята да си прави къщи, да ги дава под наем, да става рентиер. Той е дошъл да работи с ума, със сърцето и с волята си. Преди да е бил готов за работа, трябвало да мине през мъчението и труда. Казано е, че човек се мъчи, Ангелите се трудят, а Бог работи. Често Бог запитва Ангелите:

– Какво правят хората на земята?

– Мъчат се. Впрегнали сме ги да копаят и орат нивата.

Бог отговаря:

– Нека я изорат и посеят. След това ще дойда Аз, да я ожъна. Като събера житото, ще ги извикам, и всички заедно ще седнем да си похапнем.

Така Бог работи. Следователно който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учиш и възпитаваш хората, това е труд; да им готвиш, да чукаш лук и месо, това е мъчение. Не е тежка работата на човека; тежко е, че усилията му остават неоценени. След като е прекарал с часове в кухнята, ще му кажат: "Нищо не струва яденето." – “Докога ще се мъчим?” – Докато разберете смисъла на Живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища.

Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път: едната вървяла надолу, а другата – нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. До едно място и двете реки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло ред да се разделят, те решили да направят някъде дупка, да слеят водите си, да се усилят и с това да подобрят положението си. Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна. Те не постигнали желанието си, да придобият чист живот, и в края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестествените пътища всякога носят лоши последствия. Това става и в съвременните общества. Вместо да следват пътя, който Бог им е определил, те се отклоняват и тръгват по неестествените пътища на живота. Грешникът да върви по своя път, праведният – по своя, но никога да не смесват пътищата си.

Ако се не роди някой изново." Новораждането не подразбира сливане водите на две реки, и двете да изгубят чистотата си. Новораждането подразбира възприемане на Христовия живот в себе си: чистата вода ще приеме Христовия живот и ще следва своя път. Мътната вода първо ще мине през земните пластове, ще се пречисти и, като стане бистра, и тя ще възприеме Христовия път и ще продължи движението си. Пясъчните пластове, през които се пречиства водата, са страданията. Днес и българите минават през земните пластове, т.е. през страданията, за да се пречистят. Един ден всички, които са преминали през страданията, ще благодарят и ще видят какво са придобили. Пазете правилото, да не вливате чистата вода в нечистата, чистия живот в нечистия, но да се стремите към процеса на Новораждането, който носи благоприятни условия за вашето развитие.

Ако ви пита някой какво носи Новораждането, отговорете: Новораждането носи в себе си условия за запалване на изгасналите свещи на хората, за изправяне недъзите на телата им, за отваряне очите на слепите, ушите на глухите и т.н. Само Бог е в състояние да оправи живота на хората. Само Той е в състояние да издигне падналите хора и да оправи техния път. Само Той е в състояние да оправи изопачените сърца на майките, изкривените умове на бащите, разстроените жлъчки на синовете и разстроените далаци на дъщерите. Когато се изправят хората, тогава ще се създадат благородни общества и семейства. Докато се оплакват от разстройство на черния дроб, на жлъчката, на бъбреците и на далака, никакво подобрение не може да се очаква.

Когато всички удове на човешкия организъм се оправят, тогава и светът ще се оправи. Постъпвайте и вие като Бога. Видите ли, че умът и сърцето на брата ви са изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи. Това значи, да правите добро. Как ще направите добро, не мислете. Важно е да имате желание да го правите. Силното желание отваря очите на човека и му дава възможност да помага. Ако си гладен, за предпочитане е да ти дадат черен хляб, отколкото да очакваш с дни и седмици обещания бял хляб. Много време ще чака гладният за бял хляб! За предпочитане е приживе да дадеш нещо на човека от богатството и благата си, отколкото да му оставиш след смъртта си хиляди или милиони лева. Малкото, дадено на време, струва повече от многото, дадено не на време. Бог дава всякога на време и на място. Хората отлагат нещата за далечното или близко бъдеще. Не, Доброто, което си намислил да направиш, направи го още днес. Отлагането не разрешава въпросите.

Днес от всички хора се изисква да поставят Доброто за основа на своя живот. Това се иска и от българите. Хората изневеряват на Доброто, когато искат да придобият повече знания, богатства, сила, отколкото могат да носят. Право ли е това? Има ли смисъл богатият да се облече с новите си и скъпи дрехи, да тури на ръцете си златни пръстени, на гърба си раница, пълна със скъпоценности и така да мине през гъста гора, дето има разбойници. Те ще го пресрещнат, ще го убият и ще го оберат. За да мине спокойно през гората, той трябва да облече старите си дрехи и на гърба си да носи раница с малко хляб. Животът на съвременните хора е пълен с изненади: на всяка стъпка могат да го срещнат разбойници и да го нападнат. Животът носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днес могат да се използват. Който е дошъл до състоянието на пеперудата, ще се ползва от добрите условия на Живота; който не е излязъл от състоянието на гъсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква от условията на Живота.

Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." С други думи казано: ако не поправите мозъка, белия дроб, стомаха, жлъчката, черния дроб, бъбреците си и ако не раждате, не можете да бъдете добър, силен, разумен и благороден човек. Това е учението, което можете да приложите в живота си. Ако някой се оплаква, че мозъкът му не работи, както трябва, нека мисли усилено, да прочисти пътищата, по които текат умствените енергии. – "Големи мъчнотии имам." – Приложи волята си, за да се справиш с мъчнотиите си. Прилагайте ума, сърцето и волята си съзнателно, за да живеете добре. Това не значи, че ще избегнете мъчнотиите. Много мъчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пъти човек ще се излюпва, много пъти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие.

Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роден от вода и Дух, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог. Ако види някой млад момък, това не е Христос. – "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския Ангел има голяма разлика. Да видиш Ангел, това значи, да се преобрази целия ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма Светлина. Да видиш Бога, това значи, да станеш светия.

„Само чистият по сърце може да види Бога." Мойсей, които беше чист и свят човек, само един път видя Бога, и то гърба, а не лицето Му. Животът ви ще се преобрази, ако видите само една частица от Бога. За да видите поне частица от дрехата Му, вие трябва да се освободите от своите отрицателни прояви: злоба, завист, омраза, гняв и др. Защо не изслушвате спокойно вашата сестра или вашия брат, когато ви разправят свои красиви опитности? Не завиждайте на никого. Ако днес някой има една хубава опитност, вие ще имате на другия ден. Няма човек в света, на когото да не се дава известно благо. Отворете ума и сърцето си, да възприемете красиви мисли и чувства. Когато едновременно в ума и в сърцето ви влязат една благородна и възвишена мисъл и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бъдете готови да се жертвате за тях.

Не гледайте на нещата и на проявите само от външната им страна. Често външността лъже хората. Отивате някъде на гости и казвате, че домакинята не била любезна към вас, не ви се усмихнала. Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето любимо дете? Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, със затворени очи, като че не я вижда. Щом я хване между лапите си, тогава й се усмихва. Обаче, майката се усмихва вътрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всякога искрена и чиста. Не е набожен онзи, който няма Любов в себе си. Не е християнин онзи, който говори да правиш Добро, без да прилага Доброто. Човек трябва да различава истинското Добро от привидното, както и истинското зло от привидното. Някой изпразва кесията ви и казва, че направил това с цел да помага на бедните. Понеже вие не сте изпълнили задължението си към бедните, той го изпълнява вместо вас. Остави човека свободен, сам да изпълни задълженията си. Това не е християнство. Това не е процес на Новораждане.

Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и Духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на Радостта и на Силата. Само така човек може да види Царството Божие. Само Учителят може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане в Царството Божие. Ако слънцето не изпраща своята светлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде. Без учител, ученикът нищо не може да направи.

"Ако се не роди някой изново." Това значи: ако не се свържете с Възвишените същества – с Ангелите, Херувимите, Серафимите, Началствата, Престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички Добродетели. Нека всеки каже в себе си: "Праведният не умира. Никой не може да вземе Добродетелите му, никой не може да вземе душата му." Христос казва: "Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема."

Задачата на всеки човек, на всеки българин е да познае своя Баща и да каже: "Готов съм вече да изпълня първо волята на Баща си, а след това и на своя ближен." Бог ще му отговори: "Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да ми служи с Любов. Аз ще платя всичките му дългове, ще му направя нова къща, ще му дам добри синове и дъщери."

Иде Божието благословение върху българския народ. Иде Божието благословение за всички народи. Които са готови, ще проверят това след десет години, други някои – след сто години, а най-неподготвените – след хиляда години. Всички ще проверят, че думите ми са истинни и ще кажат: "Благодарим Ти, Господи, че отвори очите ни да виждаме." Тогава всички ще се убедите, че страданията, които днес преживявате, не могат да се сравнят със Славата, която ще дойде след десет, сто или хиляда години.

1Същества на благородството - Става дума за йерархията Господства, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на интелигентността и радостта.

2Съществата на Доброто - става дума за йерархията Сили, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на движението и растенето.

3Началствата - става дума за йерархията Начала или Архаи, която на дриго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на времето, състоянието и такта.

Неделни Беседи
06.10.1918 Неделя, София

Да се роди

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, живот, всички, роди, божие, царство, хора, новораждане, вода, изново, към, види, знае, топлина, условия ,

 Неделни беседи , София, 6 Октомври 1918г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Ако се не роди нѣкой изново” Иоана 3: 3.

„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Царството Божие е стремежъ на човѣшката душа, а цель и смисълъ на човѣшкия животъ. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види.” Понеже новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христосъ казва, че необходимитѣ елементи за това сѫ вода и духъ. Водата е Божественъ елементъ, който принадлежи на херувимитѣ. Тѣхниятъ физически свѣтъ е съставенъ отъ вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трѣбва да притежава двата елемента — водата, символъ на живота, физическия свѣтъ на херувимитѣ, и духъ — основа на Божественото Царство. Който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да бѫде въ връзка съ ангелитѣ — основа на това царство, и съ херувимитѣ — неговиятъ физически свѣтъ. Безъ тази връзка, т. е. безъ вода и духъ невъзможно е човѣкъ да види Царството Божие. Водата и духътъ сѫ високи върхове, на които трѣбва да се качите, за да видите Царството Божие. Какъ бихте видѣли нѣкоя красива мѣстность въ природата, ако не се качите на високъ планински връхъ? Не се ли качите на върха, предъ васъ ще се изпрѣчатъ нѣща, които ще препятствуватъ на окото да вижда ясно. Тѣ ще правятъ картината мъглива. Мъглата въ човѣшкия животъ е резултатъ на ненуждни и неестествени човѣшки желания. Когато Христосъ казва да не се грижимъ, какво ще ядемъ и какво ще пиемъ, Той има предъ видъ мъглата въ нашия умъ. Трѣбва да се освободимъ отъ тази мъгла, за да виждаме ясно. Тя трѣбва да се излѣе въ видъ на дъждъ, а не да стои пръсната въ въздуха.

„Да се роди.” Какво означава раждането? Българитѣ казватъ, че нѣкоя жена добила. Обаче, добиване и раждане сѫ два различни процеса. За жената се казва, че добила; за пилето, че се излюпило, а за нисшитѣ организми, че се размножаватъ чрезъ дѣление. Раждането пъкъ подразбира бременность на духа съ една Божествена, велика идея. Значи, за да се роди човѣкъ, въ неговото съзнание трѣбва да взематъ участие два елемента: разумътъ, като висша проява на ума, и сърдцето, като условие за проява на чувствата. Съ други думи казано: За да се роди човѣкъ изново, съ ново съзнание, той трѣбва да мине презъ вода и духъ. При разглеждане на въпроса за новораждането, умътъ и сърдцето трѣбва да бѫдатъ свободни отъ всѣкакви предразсѫдъци и предубеждения.

Въ Англия, една депутация отъ жени, членки на благотворително дружество, посетила единъ богатъ английски лордъ, съ молба да пожертвува нѣкаква сума за дружеството. Тѣ отишли въ дома на лорда вечерь. Той ги поканилъ учтиво, предложилъ имъ да седнатъ и позвънилъ на слугата, да дойде да запали лампата. Въ бързината си, слугата драсналъ три клечки кибритъ, една следъ друга, и едва на четвъртото драсване запалилъ лампата. Лордътъ му направилъ бележка, че не е внимателенъ, не трѣбва да изразходва четири клечки кибритъ за едно запалване. Дамитѣ, като чули, какъ лордътъ прави бележка на слугата си за четиритѣ клечки кибритъ, си казали: Не попаднахме на добро мѣсто. Този човѣкъ прави въпросъ за нѣколко клечки кибритъ, а ние очакваме помощь отъ него. Като излѣзълъ слугата, лордътъ се обърналъ къмъ депутацията съ думитѣ: Съ какво мога да бѫда полезенъ на благороднитѣ дами? Тѣ разказали, съ каква цель идатъ при него, и той веднага имъ далъ една сума отъ сто хиляди лева. Тѣ останали очудени отъ щедростьта на лорда. Защо? — Защото имали предразсѫдъка, че пестеливиятъ човѣкъ не може да бѫде щедъръ.

Щедростьта е едно качество, а пестеливость и економия — друго. Защо трѣбва да се изразходватъ две, три и повече клечки кибритъ за запалването на една лампа, когато това може да стане само съ една клечка? Има хора, които сѫ щедри на кибритенитѣ клечки, а като дойдатъ до паритѣ, тамъ сѫ скѫпи, нѣматъ никаква щедрость. Безразборното драсване на клечкитѣ е подобно на многобройнитѣ теории и разисквания върху християнството. Като слушате, какъ се тълкува християнството, ще кажете, че тѣзи хора сѫ тръгнали вече въ правия пѫть. Опитайте да се докоснете до кесията имъ за благотворителна цель, веднага ще се поколебаятъ. За предпочитане е при разискване на въпроситѣ човѣкъ да економисва клечкитѣ, а да дава щедро стотѣ хиляди лева, отколкото обратното — да изразходва клечкитѣ, а да економисва паритѣ.

„Да се роди човѣкъ изново.” — Какъ става новораждането? — Като се роди човѣкъ отъ вода и духъ. Раждането е доброволенъ, Божественъ актъ, а добиването, както казватъ българитѣ, насилнически процесъ. Всички хора мислятъ, че сѫ родени, въ сѫщность, тѣ сѫ добити. Питайте едного отъ сегашнитѣ родени хора, отде е дошълъ, кои сѫ майка му и баща му, кѫде сѫ тѣ днесъ, кѫде е отечеството му, той ще ви каже, че не знае отде е дошълъ и кѫде ще иде. Знае, че родителитѣ му сѫ умрѣли, но кои сѫ тѣ, отде идатъ, сѫщо не знае; кое е истинското му отечество, и това не знае. Какво знание има този човѣкъ? Каква философия има той за живота? Родениятъ отъ Бога знае своя произходъ. Който не знае произхода си, той е добитъ, не е роденъ. Между думитѣ „добиване и убиване” има нѣщо близко. Сѫщо така и на английски думитѣ „лоеръ” (законоведецъ) и „лаеръ” (лъжецъ) сѫ близки по изговаряне, но различни по значение: Като се подхлъзне нѣкога езикътъ, може, вмѣсто законоведецъ да излѣзе лъжецъ и обратно.

Христосъ казва: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да види Царството Божие.” Превеждаме: За да добиемъ Царството Божие, за да възприемемъ външната свѣтлина, която ще внесе въ нашия умъ цвѣтоветѣ и формитѣ на тѣлата, потрѣбни сѫ впечатления, които отпосле ще се обработватъ. Реални нѣща не сѫ видимитѣ, а невидимитѣ, които възприемаме вѫтрешно. Нѣкой хора, свѣтски и религиозни, иматъ криво схващане, като мислятъ, че виждатъ нѣщата само външно. Външното виждане наричаме гледане. За да видимъ физически единъ предметъ, съзнанието ни трѣбва да бѫде будно. За да виждаме предмета външно и вѫтрешно, т. е. и физически, и духовно, нуждни сѫ мѫдрость и любовь. Не можешъ да познаешъ човѣка, докато не го обичашъ; не можешъ да го разберешъ, докато не се свържешъ съ разумностьта, която работи въ него. Разбиране между хората има само тамъ, дето тоноветѣ вибриратъ хармонично. Когато съчетанието между тоноветѣ е хармонично, казваме, че между тѣхъ сѫществува известна разумность. Въ това отношение, Божествената музика представя проява на мѫдростьта, т. е. на разумно, мѫдро съчетание на тоноветѣ. Когато иска да изрази нѣкоя нѣжна часть отъ пиесата, музикантътъ избира такова съчетание на вибриращитѣ тонове, което може да произведе съответенъ ефектъ върху човѣшката душа. Когато иска да изрази любовьта си къмъ момата, момъкътъ понижава гласа си, да стане тихъ и мекъ. Когато искате да покажете, че сте недоволни отъ нѣкого, вие повишавате гласа си, свивате вежди, намръщвате се, показвате юмруци.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Христосъ говори за новораждането, като условие за вѫтрешно виждане. Както бубата има стремежъ да се превърне въ пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нѣщата вѫтрешно. Когато работи съ желание да придобие материалитѣ, необходими за неговото новораждане. човѣкъ е на правъ пѫть. Който мисли, че ще намѣри тѣзи материали въ физическия свѣтъ и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мѫчнотиитѣ, изпитанията, на които човѣкъ се натъква, до известна степень спъватъ неговото развитие, но той трѣбва да прави усилия, да ги преодолява. Той знае, че смисълътъ на живота е въ Царството Божие, дето ще намѣри своитѣ близки, които обича, и които го обичатъ. Той знае, че смисълътъ на живота е въ придобиване на Царството Божие, т. е. въ придобиване на свѣта на хармонията и красотата, на свѣтлината и простора. Къмъ този свѣтъ, именно, се стремятъ съзнателно и несъзнателно всички мѫже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намѣрите въ Царството Божие, въ свѣта на безсмъртието. Не е далечъ отъ насъ този свѣтъ. Той ни обикаля отвредъ; той прониква и въ насъ. Разстоянието отъ нашия свѣтъ до Царството Божие е само една стомилионна часть отъ милиметъра. Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ периферията на живота. Съ това тѣ се отдалечаватъ отъ Бога и отъ Царството Божие. Има хора, които се стремятъ къмъ центъра на живота, т. е. къмъ Бога, къмъ Неговото царство, но тѣ сѫ малко на брой. Повечето вървятъ къмъ периферията: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н. И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата. Истинскиятъ пѫть на душата е къмъ Бога. Това означава вѫтрешенъ стремежъ, съсрѣдоточаване на човѣка къмъ неговото висше, Божествено съзнание.

Какъ намира човѣкъ своето висше съзнание, или това на своя ближенъ? Ще кажете, като люби. Вѣрно е, че любовьта отваря всички пѫтища на човѣка, но за коя любовь говорите? Напримѣръ, жената се стреми къмъ своя мѫжъ. — Кѫде е мѫжътъ ѝ? Или кѫде е жената? Тя хваща рѫцетѣ му, гледа го въ очитѣ, но казва, че е студенъ къмъ нея, не я обича. Какви доказателства има тя, че мѫжътъ ѝ не я обича? Нека жената вземе своя термометъръ и провѣри, каква топлина има мѫжътъ ѝ. Ако има 37° топлина, той не е студенъ. Може ли да наречете студенъ онзи човѣкъ, който има 37° топлина? И азъ мѣря съ своя термометъръ и виждамъ, че този човѣкъ има 37° топлина. Значи, друго нѣщо подразбиратъ мѫжътъ и жената, когато сѫ недоволни единъ отъ другъ и се обвиняватъ въ студенина.

Нѣкои казватъ, че Христосъ говорилъ съ символи, служилъ си съ преносния смисълъ на думитѣ. — Вашиятъ езикъ какъвъ е? Какъ е възможно топлиятъ човѣкъ да бѫде студенъ? Азъ пъкъ зная студени хора, които сѫ топли. Колкото е вѣрно вашето твърдение, толкова е вѣрно и моето. Това е неопредѣленъ езикъ, неопредѣлена философия. Действително, има хора, на които топлината не е опредѣлена, постоянно се мѣни. Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е промѣнлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, раздѣлено на сто дѣления, т. е. на сто градуса. Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течность и толкова наливате, но всѣкога оставате изненадани. Защо? — Шишето е пукнато точно на 37то дѣление, и надъ това дѣление течностьта се излива навънъ.

Вие очаквате вашия мѫжъ да има 100° топлина, а оставате изненадани. Той отправя къмъ васъ само 37° топлина. Отъ това гледище, казвате, че мѫжътъ ви е студенъ къмъ васъ, не ви обича. Какво трѣбва да направите, за да ви обича? — Да си купите ново шише, въ което да турите мѫжа си и да го пазите внимателно, да не се пукне нѣкѫде, та топлината и съдържанието му да изтекатъ навънъ. Само така мѫжътъ ви ще има постоянна и неизмѣнна любовь къмъ васъ.

„Да се роди нѣкой изново”. Това значи, да влѣзе човѣкъ въ шишето си, което има 100° топлина и 100 к. см. вемѣстимость. Обаче, 37° топлина не е голѣма. При тази топлина се извършватъ обикновени процеси. При нея човѣкъ не може да разсѫждава зрѣло, нито да люби зрѣло. А човѣкъ трѣбва да се новороди, да придобие новъ елементъ въ живота си. Съвременнитѣ психолози наричатъ „новораждането” процесъ на пробуждане на човѣшкото съзнание; мистицитѣ го наричатъ проникване и проява на Божия Духъ и проява на Божествената душа въ човѣка. Духътъ и душата посещаватъ човѣка и си заминаватъ, но ако останатъ за дълго време въ него, тѣ обхващатъ напълно ума, сърдцето и волята му. Този процесъ наричаме „новораждане”. Тогава човѣкъ е бремененъ съ Божествени мисли и желания. Той е господарь на своя животъ и владѣе изкуството да се качва на небето и да слиза въ ада по свое желание. Като чуватъ да се говори за ада, хората се страхуватъ, плашатъ се отъ лошитѣ духове, не искатъ да ги срѣщатъ на пѫтя си. Който се е новородилъ, не се страхува отъ ада. И да слѣзе тамъ, жителитѣ му го посрѣщатъ добре, всички му ставатъ на крака и му се подчиняватъ. Щомъ напусне ада, тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Дано не дойде пакъ между насъ. Страшенъ е животътъ въ ада. За да излѣзе оттамъ и да придобие безсмъртието, човѣкъ трѣбва да се новороди.

Каква е разликата между васъ и близкитѣ ви, които сѫ заминали за онзи свѣтъ? Вие сте облѣчени въ дрехи отъ гѫста материя, а тѣ — въ дрехи отъ порѣдка и фина материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а тѣ не могатъ — нѣматъ органи за това. Съ една дума, вашиятъ животъ се различава коренно отъ тѣхния. Каквато е разликата между гѫсеницата и пеперудата, такава е и между васъ и астралнитѣ сѫщества. Тѣ иматъ дотолкова отношение къмъ васъ, доколкото водите добъръ животъ. Видятъ ли, че вие мислите само за ядене и пиене, тѣ се огорчаватъ. Нѣкои хора се отвращаватъ отъ лекия животъ, още докато сѫ на земята. Така и бабитѣ, като виждатъ млади моми и момци да се любятъ, чудятъ се на ума имъ и се питатъ, какъ не имъ омръзнало това. Тѣ мислятъ, че сѫ поумнѣли, че сѫ надрасли тѣзи нѣща. Въ сѫщность, тѣ сѫ далечъ още отъ това. Изкуство е човѣкъ да се отказва доброволно отъ временнитѣ и преходни желания. Изкуство е човѣкъ да има всички условия да пие и доброволно да се откаже отъ пиене. Такъвъ човѣкъ е съ характеръ. Той е разбралъ Божествения животъ.

Какъ се познава човѣшкиятъ характеръ? — По два начина: като турите богатия и високопоставенъ човѣкъ при бедни условия, или като поставите бедния при богати условия. Ако богатиятъ не измѣни убежденията и разбиранията си и запази добритѣ си отношения къмъ хората, той е човѣкъ съ характеръ. Ако бедниятъ не се забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си къмъ своитѣ близки, и той е човѣкъ съ характеръ. Това сѫ новородени хора, които сѫ изработили нѣщо ценно въ себе си. Има нѣща въ свѣта, които всѣки може да ви вземе — пари, дрехи, кѫщи, имоти, даже и мѫжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има нѣща, които никой не може да ви отнеме. Това сѫ вашитѣ добродетели, вашиятъ характеръ. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате. Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува, и на музиканта да свири?

Христосъ казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молецъ разяжда, нито ръжда разваля.” Той има предъ видъ събиране на богатства и съкровища, които обуславятъ новораждането. Не прави ли сѫщото и детето, което е въ утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове отъ нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия животъ. Следъ това то се ражда. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на свѣта и пита, защо Богъ създаде свѣта по този начинъ. Защо създаде човѣка съ толкова вѫтрешни органи? Защо му сѫ нуждни мозъкъ, бѣлъ дробъ, сърдце и стомахъ? Не може ли безъ тѣхъ? — Не може. Чрезъ тѣзи органи човѣкъ се свързва съ ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, отъ които черпи знания за своето повдигане.

Въ староеврейски езикъ серафимитѣ се наричали „духове на Божия вѣнецъ”. Чрезъ бѣлия дробъ човѣкъ се свързва съ херувимитѣ. Ето защо, като дишате, мислете за тѣзи духове и за тѣхната мѫдрость. Значи, мѫдростьта се придобива чрезъ дишането. Чрезъ сърдцето си човѣкъ е свързанъ съ друга иерархия, наречена „Престоли”, т. е. Божественъ разумъ. Биенето на сърдцето показва, че сме свързани съ тази иерархия. Защо се страхува човѣкъ отъ спиране на сърдцето? — Да не прекѫсне тази връзка. Ако спре сърдцето, човѣкъ изгубва разума си. Чрезъ стомаха той е свързанъ съ други иерархии — сѫщества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човѣкъ става по-разположенъ, по-добъръ, по- благороденъ, готовъ на жертви. Гладенъ ли е, не можешъ да се приближишъ до него. Отъ стомаха се отива въ черния дробъ, чрезъ който човѣкъ се свързва съ друга иерархия, наречена „Власти” или Божествена сила. Разстройството на черния дробъ се познава по пожълтяването на очитѣ. Това показва, че има нѣщо дисхармонично въ чувствата на човѣка. Ако разстройството на черния дробъ е голѣмо, явява се жълтеница. Това показва, че между Божественитѣ власти и човѣка има нѣкаква дисхармония. Какъ се лѣкува жълтеницата? — Чрезъ възстановяване на хармонията между Божественитѣ власти и човѣка. Чрезъ жлъчката човѣкъ е свързанъ съ сѫществата на доброто. Прекѫсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на доброто въ човѣка и пукването на жлъчката, това сѫ синоними. Казватъ за нѣкого, че е много жлъченъ. За да се намали жлъчностьта, трѣбва да се увеличи добротата на човѣка. Когато жлъчката е въ нормално състояние, добротата и любовьта се увеличаватъ. Ако омразата се увеличава, любовьта се намалява. Това е законъ, който регулира отношенията между силитѣ. Никой не може да избѣгне този законъ. Каже ли нѣкой, че не иска да бѫде добъръ, той ще бѫде лошъ. Ако не иска да бѫде ученъ, ще бѫде невежа. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ възвишеното, което може да го предпази отъ деградиране. Следъ черния дробъ се отива въ далака, чрезъ който човѣкъ се свързва съ друга иерархия — Началствата, наречени Божествена Правда и победа въ свѣта. Увеличаването и разстройството на далака показва, че правдата е нарушена, и човѣкъ е въ дисхармония съ Началствата. Друга иерархия сѫ арахангелитѣ, сѫщества на Божията слава. Тѣ рѫководятъ народитѣ. Тѣ иматъ отношение къмъ бъбрецитѣ. Който не слави Господа и не се въодушевява отъ великото въ природата, не може да бѫде въ връзка съ арахангелитѣ и страда отъ разстройство въ бъбрецитѣ. Ще каже нѣкой, че нѣма защо да се възхищава отъ великото въ природата, докато предъ него стои трапеза съ печени пиленца, прасенца и буйно червено винце. Нѣма защо да търси смисъла на живота, когато го вижда реално предъ себе си. Така мисли животното, но човѣкътъ на XX вѣкъ не може да мисли по този начинъ и да се възхищава отъ преходни нѣща. Утре ще го заболятъ бъбрецитѣ и ще търси причината на заболяването. Най-после слизаме до иерархията на ангелитѣ, които сѫ основа на живота. За да бѫдемъ въ връзка съ тѣхъ — всички хора — мѫже, жени и деца трѣбва да раждатъ. Който не може да роди една възвишена мисъль, едно добро желание, не е свързанъ съ ангелитѣ. Всѣки моментъ трѣбва да раждате. Който не ражда, самъ прекѫсва връзката си съ ангелитѣ. Като се върнете по домоветѣ си, нека всѣки се запита, защо има мозъкъ, бѣлъ дробъ, сърдце, стомахъ, черенъ дробъ, далакъ и бъбреци. Така ще си спомните за връзката, която сѫществува между възвишения свѣтъ и васъ. Само така ще разберете, че не сте свободни да мислите, да чувствувате и да действувате, както искате.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Какво представя новораждането? — Съвокупность отъ последователни процеси. Новородениятъ държи зрѣла ябълка въ рѫката и вижда въ нея редица процеси, извършени единъ следъ другъ. Той опитва вкуса на зрѣлата ябълка и казва, че животътъ има смисълъ. Докато дойде до новораждането, човѣкъ разбира живота дотолкова, доколкото познава процеситѣ, презъ които е миналъ, които наблюдава и изучава. Който е проследилъ покълването на ябълката и преждевременно я отскубналъ, той знае само този процесъ. Обаче, ябълчната сѣмка минава презъ покълване, разлистване, цъвтене, връзване и узрѣване на плода. Изучавайте всички процеси, които ставатъ въ природата, за да разберете себе си и своитѣ ближни. Който е миналъ презъ процеситѣ на развитата ябълка, той се е новородилъ, той е ученъ човѣкъ. Той не се страхува отъ горчивата н кисела ябълка, защото знае, че процеситѣ въ нея не сѫ завършени. При това положение, той не може да каже, че животътъ е горчивъ, че нѣма смисълъ. Всички хора познаватъ живота, но отчасти. Всѣки го опиталъ донѣкѫде, както ученитѣ, които познаватъ развитието на ябълчната сѣмка само въ нѣкои отъ нейнитѣ фази. Малцина сѫ имали търпение да наблюдаватъ всичкитѣ процеси отначало докрай. Такива сѫ познанията на хората и въ различнитѣ области на науката.

Нѣкой възприеме идеитѣ на новото учение, на любовьта, върви до едно мѣсто и казва: Кой ще чака края на това учение? Нѣмамъ търпение да видя резултата. Сега има по-важни работи. Той се отказва още въ началото. Кои сѫ важнитѣ работи? — За момата е важно да намѣри нѣкой момъкъ, да я храни и облича; за момъка е важно да намѣри нѣкоя мома, да гледа кѫщата му и да му готви. Всѣки намира смисълъ въ нѣщо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържатъ да видятъ новото учение съ листа и пѫпки и се отказватъ; намиратъ, че времената сѫ тежки, трѣбва да подобрятъ положението си, да помогнатъ за повдигане на отечеството имъ. Въ този стремежъ тѣ помагатъ на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видятъ, че идеитѣ, които подържатъ, се разцъвтяватъ, тѣ спиратъ дотукъ и започватъ да се организиратъ въ общества и казватъ: Да приложимъ вече идеитѣ си въ борба съ злото. Нѣма защо да се спираме върху Христовитѣ думи, да не се противимъ на злото. Тръгватъ тѣ въ борба противъ злото, но нѣматъ никакъвъ резултатъ. Четвъртата категория продължава пѫтя си къмъ Божественото учение, съ търпение дочакватъ връзване на плода и узрѣването му. Всички трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение да вкусятъ отъ плодоветѣ па дървото, което Христосъ е посадилъ. Опитайте плодоветѣ на това дърво, за да влѣзете въ връзка съ възвишенитѣ духове отъ различнитѣ иерархии.

Нѣкои искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли, като отидатъ на онзи свѣтъ. Колкото се познавате на земята, толкова ще се познавате и на онзи свѣтъ. Голѣмо разнообразие сѫществува и на земята, и въ другия свѣтъ. Такова разнообразие сѫществува и въ проявитѣ на хората въ приложението на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество е специфична проява на любовьта. Хората не виждатъ това разнообразие, но възвишениятъ свѣтъ се интересува. Тамъ всички сѫщества спиратъ работата си за моментъ и отправятъ вниманието си къмъ сѫществото, което люби. Необятна е любовьта въ своитѣ прояви, необятна е и въ голѣмото си разнообразие. Можете ли да изчерпите водата отъ единъ изворъ съ пълнене на бутилки? При това, водата въ всѣка пълна бутилка се различава отъ водата въ бутилката, която се пълни. Водата, която е текла преди десеть години, се различава отъ тази, която тече днесъ; днешната вода ще се различава отъ бѫдещата. Водата на миналитѣ вѣкове се различава отъ нашата. Това се отнася и до човѣшкитѣ чувства и мисли, до проявитѣ на любовьта и мѫдростьта.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Съ това Христосъ иска да каже, че който не се роди отъ вода и отъ духъ, не може да разбере проявитѣ на великата Божия Любовь и Мѫдрость, не може да разбере смисъла на живота, не може да придобие вѫтрешна радость, доброта и сила. Да се родишъ отъ вода, това значи, да станешъ пластиченъ и подвиженъ като нея. Нѣма сѫщество по-силно отъ водата, и нѣма сѫщество по-слабо отъ водата. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде слабъ като водата, за да стане силенъ като нея. Когато нѣкой пита, защо сме слаби, отговарямъ: За да станемъ силни. Слабото съдържа въ себе си елементитѣ на силното. За да се прояви силното, нуждни сѫ условия. „Отъ вода и духъ”. Духътъ подразбира разумния принципъ, който владѣе изкуството да превръща малкитѣ и слабитѣ нѣща въ велики и силни. Думитѣ на Христа „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие”, подразбиратъ: Когато слабото и великото влѣзатъ въ човѣка, той може да види Царството Божие. Който не е билъ слабъ, никога не може да бѫде силенъ. Въ този смисълъ, задачата на човѣка се заключава въ използуване на най- малкитѣ страдания, да извае отъ тѣхъ нѣщо велико и ценно. Много отъ страданията на хората се дължатъ на неправилното поставяне на нѣщата. Тѣ сѫ поставили Божественитѣ нѣща на последно мѣсто, а човѣшкитѣ на първо, съ което внасятъ голѣма дисхармония въ живота си.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Новораждането е необходимость въ живота; то опредѣля неговия смисълъ. Като се стреми къмъ новораждане, човѣкъ се разширява. Който не разбира смисъла на новораждането, разширява се, безъ да знае защо. И, въ края на краищата, самъ се обременява и отегчава. Той си прави кѫщи, купува си имоти, дава подъ наемъ, но вмѣсто да осмисли живота си, повече се обърква. Наемателитѣ се каратъ помежду си, и той се кара съ тѣхъ; тѣ не плащатъ редовно наемитѣ си, причиняватъ повреди на кѫщата и т. н. Тукъ може да се приложи поговорката: Нѣмала си баба белица, купила си прасенце.” Това значи неразбиране на великия процесъ на новораждането. Човѣкъ не е дошълъ на земята да си прави кѫщи, да ги дава подъ наемъ, да става рентиеръ. Той е дошълъ да работи съ ума, съ сърдцето и съ волята си.

Преди да е билъ готовъ за работа, трѣбвало да мине презъ мѫчението и труда. Казано е, че човѣкъ се мѫчи, ангелитѣ се трудятъ, а Богъ работи. Често Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Мѫчатъ се. Впрегнали сме ги да копаятъ и оратъ нивата. Богъ отговаря: Нека я изоратъ и посѣятъ. Следъ това ще дойда Азъ, да я ожъна. Като събера житото, ще ги извикамъ, и всички заедно ще седнемъ да си похапнемъ. Така Богъ работи. Следователно, който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учишъ и възпитавашъ хората, това е трудъ; да имъ готвишъ, да чукашъ лукъ и месо, това е мѫчение. Не е тежка работата на човѣка; тежко е, че усилията му оставатъ неоценени. Следъ като прекаралъ съ часове въ кухнята, ще му кажатъ: Нищо не струва яденето. — Докога ще се мѫчимъ? — Докато разберете смисъла на живота и се откажете отъ неестественитѣ желания, които водятъ къмъ неестествени пѫтища.

Едно време Богъ направилъ две рѣки, които пусналъ да текатъ по опредѣленъ пѫть: едната вървѣла надолу. а другата — нагоре. Първата рѣка минавала презъ черноземъ, поради което била мѫтна; втората минавала презъ чисти пластове, затова водата ѝ била чиста. До едно мѣсто и дветѣ рѣки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло редъ да се раздѣлятъ, тѣ решили да направятъ нѣкѫде дупка, да слѣятъ водитѣ си, да се усилятъ и съ това да подобрятъ положението си. Направили дупка, слѣли водитѣ си и образували една рѣка, водата на която била мѫтна. Тѣ не постигнали желанието си, да придобиятъ чистъ животъ, и, въ края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестественитѣ пѫтища всѣкога носятъ лоши последствия. Това става и въ съвременнитѣ общества. Вмѣсто да следватъ пѫтя, който Богъ имъ опредѣлилъ, тѣ се отклоняватъ и тръгватъ по неестественитѣ пѫтища на живота. Грѣшникътъ да върви по своя пѫть, праведниятъ — по своя, но никога да не смѣсватъ пѫтищата си.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Новораждането не подразбира сливане водитѣ на две рѣки, и дветѣ да изгубятъ чистотата си. Новораждането подразбира възприемане на Христовия животъ въ себе си: чистата вода ще приеме Христовия животъ и ще следва своя пѫть. Мѫтната вода първо ще мине презъ земнитѣ пластове, ще се пречисти и, като стане бистра, и тя ще възприеме Христовия пѫть и ще продължи движението си. Пѣсъчнитѣ пластове, презъ които се пречиства водата, сѫ страданията. Днесъ и българитѣ минаватъ презъ земнитѣ пластове, т. е. презъ страданията, за да се пречистятъ. Единъ день всички, които сѫ преминали презъ страданията, ще благодарятъ и ще видятъ, какво сѫ придобили. Пазете правилото, да не вливате чистата вода въ нечистата, чистия животъ въ нечистия, но да се стремите къмъ процеса на новораждането, който носи благоприятни условия за вашето развитие. Ако ви пита нѣкой, какво носи новораждането, отговорете: Новораждането носи въ себе си условия за запалване на изгасналитѣ свѣщи на хората, за изправяне недѫзитѣ на тѣлата имъ, за отваряне очитѣ на слѣпитѣ, ушитѣ на глухитѣ и т. н. Само Богъ е въ състояние да оправи живота на хората. Само Той е въ състояние да издигне падналитѣ хора и да оправи тѣхния пѫть. Само Той е въ състояние да оправи изопаченитѣ сърдца на майкитѣ, изкривенитѣ умове на бащитѣ, разстроенитѣ жлъчки на синоветѣ и разстроенитѣ далаци на дъщеритѣ. Когато се изправятъ хората, тогава ще се създадатъ благородни общества и семейства. Докато се оплакватъ отъ разстройство на черния дробъ, на жлъчката, на бъбрецитѣ и на далака, никакво подобрение не може да се очаква.

Когато всички удове на човѣшкия организъмъ се оправятъ, тогава и свѣтътъ ще се оправи. Постѫпвайте и вие като Бога. Видите ли, че умътъ и сърдцето на брата ви сѫ изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи. Това значи, да правите добро. Какъ ще направите добро, не мислете. Важно е да имате желание да го правите. Силното желание отваря очитѣ на човѣка и му дава възможность да помага. Ако си гладенъ, за предпочитане е да ти дадатъ черенъ хлѣбъ, отколкото да очаквашъ съ дни и седмици обещания бѣлъ хлѣбъ. Много време ще чака гладниятъ за бѣлъ хлѣбъ! За предпочитане е приживе да дадешъ нѣщо на човѣка отъ богатството и благата си, отколкото да му оставишъ следъ смъртьта си хиляди или милиони лева. Малкото, дадено на време, струва повече отъ многото, дадено не на време. Богъ дава всѣкога на време и на мѣсто. Хората отлагатъ нѣщата за далечното или близко бѫдеще. Не, доброто, което си намислилъ да направишъ, направи го още днесъ. Отлагането не разрешава въпроситѣ.

Днесъ отъ всички хора се изисква да поставятъ доброто за основа на своя животъ. Това се иска и отъ българитѣ. Хората изневѣряватъ на доброто, когато искатъ да придобиятъ повече знания, богатства, сила, отколкото могатъ да носятъ. Право ли е това? Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си раница, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници. Тѣ ще го пресрещнатъ, ще го убиятъ и ще го обератъ. За да мине спокойно презъ гората, той трѣбва да облѣче старитѣ си дрехи и на гърба си да носи раница съ малко хлѣбъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ. Животътъ носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днесъ могатъ да се използуватъ. Който е дошълъ до състоянието на пеперудата, ще се ползува отъ добритѣ условия на живота; който не е излѣзълъ отъ състоянието на гѫсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква отъ условията на живота.

„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Съ други думи казано: Ако не поправите мозъка, бѣлия дробъ, стомаха, жлъчката, черния дробъ, бъбрецитѣ си и ако не раждате, не можете да бѫдете добъръ, силенъ, разуменъ и благороденъ човѣкъ. Това е учението, което можете да приложите въ живота си. Ако нѣкой се оплаква, че мозъкътъ му не работи, както трѣбва, кека мисли усилено, да прочисти пѫтищата, по които текатъ умственитѣ енергии. — Голѣми мѫчнотии имамъ. — Приложи волята си, за да се справишъ съ мѫчнотиитѣ си. Прилагайте ума, сърдцето и волята си съзнателно, за да живѣете добре. Това не значи, че ще избѣгнете мѫчнотиитѣ. Много мѫчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пѫти човѣкъ ще се излюпва, много пѫти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие. Между сегашното виждане и тогавашното ще има голѣма разлика. Нѣкой видѣлъ Христа, Бога, а като го питатъ, роденъ ли е отъ вода и духъ, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роденъ отъ вода и духъ, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видѣлъ обикновенъ човѣкъ, съ бѣла брада и съ корона на глава, но това не е Богъ. Ако види нѣкой младъ момъкъ, това не е Христосъ. — Видѣхъ ангелъ. — Въпросъ е, дали си видѣлъ истински ангелъ. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския ангелъ има голѣма разлика. Да видишъ ангелъ, това значи, да се преобрази цѣлия ти животъ. Ти ставашъ по-добъръ, разширявашъ се, придобивашъ по-голѣма свѣтлина. Да видишъ Бога, това значи, да станешъ светия.

„Само чистиятъ по сърдце може да види Бога.” Мойсей, който бѣше чистъ и светъ човѣкъ, само единъ пѫть видѣ Бога, и то гърба, а не лицето Му. Животътъ ви ще се преобрази, ако видите само една частица отъ Бога. За да видите поне частица отъ дрехата Му, вие трѣбва да се освободите отъ своитѣ отрицателни прояви: злоба, зависть, омраза, гнѣвъ и др. Защо не изслушвате спокойно вашата сестра или вашия братъ, когато ви разправятъ свои красиви опитности? Не завиждайте на никого. Ако днесъ нѣкой има една хубава опитность, вие ще имате на другия день. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото да не се дава известно благо. Отворете ума и сърдцето си, да възприемете красиви мисли и чувства. Когато едновременно въ ума и въ сърдцето ви влѣзатъ една благородна и възвишена мисъль и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бѫдете готови да се жертвувате за тѣхъ. Не гледайте на нѣщата и на проявитѣ само отъ външната имъ страна. Често външностьта лъже хората. Отивате нѣкѫде на гости и казвате, че домакинята не била любезна къмъ васъ, не ви се усмихнала. Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето любимо дете? Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, съ затворени очи, като че не я вижда. Щомъ я хване между лапитѣ си, тогава ѝ се усмихва. Обаче, майката се усмихва вѫтрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всѣкога искрена и чиста. Не е набоженъ онзи, който нѣма любовь въ себе си. Не е християнинъ онзи, който говори да правишъ добро, безъ да прилага доброто.

Човѣкъ трѣбва да различава истинското добро отъ привидното, както и истинското зло отъ привидното. Нѣкой изпразва кесията ви и казва, че направилъ това съ цель да помага на беднитѣ. Понеже вие не сте изпълнили задължението си къмъ беднитѣ, той го изпълнява вмѣсто васъ. Остави човѣка свободенъ, самъ да изпълни задълженията си. Това не е християнство. Това не е процесъ на новораждане. Всѣки трѣбва да се новороди, за да могатъ водата и духътъ да работятъ въ него, да създадатъ условия за придобиване на любовьта, на мѫдростьта, на радостьта и на силата. Само така човѣкъ може да види Царството Божие. Само Учительтъ може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане въ Царството Божие. Ако слънцето не изпраща своята свѣтлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде. Безъ учитель ученикътъ нищо не може да направи.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Това значи: ако не се свържете съ възвишенитѣ сѫщества — съ ангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ, началствата, престолитѣ, не може да се новородите. Новораждането освобождава човѣка отъ смъртьта, която го ограничава и лишава отъ условия за придобиване на всички добродетели. Нека всѣки каже въ себе си: Праведниятъ не умира. Никой не може да вземе добродетелитѣ му, никой не може да вземе душата му. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.”

Задачата на всѣки човѣкъ, на всѣки българинъ е да познае своя Баща и да каже: Готовъ съмъ вече да изпълня първо волята на Баща си, а следъ това и на своя ближенъ. Богъ ще му отговори: Да бѫде благословенъ този народъ, този човѣкъ, който е готовъ да ми служи съ любовь. Азъ ще платя всичкитѣ му дългове, ще му направя нова кѫща, ще му дамъ добри синове и дъщери.

Иде Божието благословение върху българския народъ. Иде Божието благословение за всички народи. Които сѫ готови, ще провѣрятъ това следъ десеть години, други нѣкои — следъ сто години, а най- неподготвенитѣ — следъ хиляда години. Всички ще провѣрятъ, че думитѣ ми сѫ истинни и ще кажатъ: Благодаримъ Ти, Господи, че отвори очитѣ ни да виждаме. Тогава всички ще се убедите, че страданията, които днесъ преживявате, не могатъ да се сравнятъ съ славата, която ще дойде следъ десеть, сто или хиляда години.

17. Беседа отъ Учителя, държана на 6 октомврий, 1918 г. София.

НАГОРЕ




placeholder