НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Защо възкръсна

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Защо възкръсна

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, човек, сега, казва, христос, възкръснал, живот, земя, стане, казвам, слънце, съзнание, бог, мене, дойде, работа, казвате, хора ,

 Неделни беседи , София, 29 Януари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Фир-фюр-фен“

Ще прочета двайсет и осма глава от евангелието на Матея – до единайсети стих.

„Духът Божи“

Ще взема част от шестия стих: „Не е тук, защото възкръсна.“

Ако въпросът е сега да анализираме един процес, един процес неанализиран – разлагане на нещата. Когато човек умре, нещата се разлагат. Когато човек се ражда, започва да живее, нещата в него се съграждат, растене има. Когато ние искаме да узнаем какви са елементите в света, ние искаме да знаем ония условия, при които елементите съществуват, защото други елементи, високи планински върхове, възкресението, животът, тези думи тепърва има да ги изучавате, те са непонятни думи. Запример възкръсна – човек трябва да оживее, да стане, за да възкръсне. Онзи, който не разбира, не може да намери никаква връзка между думите оживява, стана и възкръсна. Вие може да ги тълкувате както искате, но има един естествен ред на нещата, защото не е онова, което ние разбираме външно. Запример във вашия ум може да седи идеята, човек да се роди, да израсне, да си направи положение и да поживее малко на земята, но кой не го е постигнал. Това е процес, където най-малките същества го постигат. Кой не се е родил, кой не се е осигурил донякъде, кой не е живял, но малцина са, които са разбрали в какво седи вътрешният живот. Казвате: „Мене това не ме интересува.“ Има неща, които трябва да ни интересуват. Това не е философски въпрос. „Мене – казвате – това не ме интересува.“ Нима, като се качите на някой трен, тебе няма да те интересува дали ще иде на предназначението, че може да стане катастрофа. Или някой път, като се качите на някой параход, не се интересуваш какво ще стане с този параход, че може да потъне. Щом ти си се качил на този параход, ти не може да не се интересуваш от него. Щом ти кажеш: „Не се качвам на този параход“, не може да не се интересуваш. Казваш: „Еди-коя си философия мене не ме интересува.“ Има два начина за интересуване.

Думата възкръсна, това е най-великото, което човек тепърва трябва да изучава. Той може да каже, че това е нещо невъзможно. Невъзможните неща са само глупавите неща в света. Когато говорим за невъзможно, разбираме глупавото. Умните неща са възможни. Следователно възкресението, това е най-разумното, което съществува на земята. По-висока идея от възкресението няма. Какво нещо е възкресението? То е труден въпрос. То е все таки да ме питате какво нещо е красотата. Но кажете ми, колцина писатели има, които може да определят какво нещо е красотата. Казвате, че очите са хубави, лицето – хубаво, веждите – хубави, устата – хубави, всичко е хубаво и красиво в това лице. Но кое е онова специалното, което те привлича, което ти прави впечатление зад красотата. Тази сила, която седи зад красотата, е неизвестна. Ти може да направиш една статуя красива, може да направиш от восък една красива статуя с тънки вежди, с красиви черти, но зад всички тия красиви черти седи нещо, което в статуята го няма, а в човека го има. Значи красотата има външно облекло. Красивата уста, красивите вежди, очи, чело, нос, лице, това е дреха на красотата. За тази красота има нещо, което те привлича, което е неописуемо. Чувстваш в дадения случай, че има нещо, което те привлича. И ти, като видиш една красива уста, чувстваш в дадения случай, че има нещо, което те привлича. Ти като видиш красотата, веднага ти светва. Има красиви черти и като ги видиш, веднага ти светва, където и да ходиш, ако си бил песимист в живота, обезсмислил се е животът ти, веднага имаш идеал в света и казваш: „Колко е красив този човек.“ И в тебе се заражда желание и ти да бъдеш като него. Следователно под думата възкресение, то е един идеал, който постепенно ще се постига. То е едно състояние, което човек трябва да постигне.

Възкресението е достъпно за човешкото съзнание. Човек трябва да има, най-първо, благородно сърце, чисто сърце, светъл ум, да има една добра воля. Та казвам сега, във възкресението има едно благородство. Мнозина говорят за върха Монт Еверес. Някои казват: „Аз съм виждал този висок планински връх.“ Ти си го виждал, но какво се крие зад него. Ние всеки ден виждаме Слънцето, но какво се крие зад него, не знаем. Всеки ден виждаме Месечината, но какво се крие зад нея, не знаем. Ние всеки ден виждаме звездите, но какво се крие зад тях, не знаем. Гледаме, наблюдаваме с големите тръби, правят астрономите изчисления – дълги и широки, и разправят такива небивалици. Запример, ако сегашните хора направят цели свои скачки за небето и ако бяха преди 500–600 години, щяха да ги считат за умопобъркани. Светлината, която иде от Слънцето, и пътят, който тя изминава за една година, като пътува по 300 хиляди километра в секунда, това е една мярка. И може да си представите, че с този телескоп ще започнат да виждат звезди, които са имали своето съществувание преди хиляда и седемстотин години. Туй показва онази безширност, в която ние живеем. Ние сме като създания, като листи на едно голямо дърво. Ти казваш: „Мен не ме интересува голямото дърво.“ Как да не те интересува. Твоето съществувание зависи от съществуванието на това дърво. Ако то е добре организирано, ти ще живееш. Ако то не е добре организирано, ти не можеш да живееш.

Казвам сега, трябва да имате една правилна философия. Не че сега вашата философия не е правилна. Тя е правилна. Не че сегашните ваши възгледи са криви. Те са отлични, но те са за този момент. Следващия момент туй, което сега знаете, ще бъде безпредметно. Вчерашното ядене днес е безпредметно. Вчера си ял много сладко, днес си гладен. Трябва да ядеш. Днешното ядене е за днес, утрешното е за утре. Вие казвате: „Едно време в какво са вярвали хората?“ То е било едно време. Оставете какво е било едно време. Сега в какво трябва да вярваме. Сега, настоящето. Не само като българи, защото вие ще заблудите, вие още не знаете какво нещо е българин или какво нещо е англичанин, или французин. Но ако се спрем, то е един въпрос много отвлечен. Тия народи – ето аз как представям народите – това са синове на един богат баща, един цар, който оставил наследство, и сега делба има, братята се грижат кой да вземе повече. Един от братята взел повече, друг – по-малко, и всеки е недоволен, че брат му взел повече и досега още не са се разбрали помежду си. Вие мислите, че баща им умрял. Сега ще се върне бащата и ще намери синовете си, че те се карат. Като се върне, ще повика тия синове и ще ги попита за какво се карат, кое именно делят. Защо именно да не могат да живеят по братски. Казва някой: „Аз малко имам.“ Че колко ти трябва тебе да живееш? Ти имаш цял хамбар, пълен с жито. Тебе колко ти трябва? Половин килограм хляб на ден и ядене, и едва ли ще изядеш хляба. Някои повече изяждат. И тъй както ви виждам, едва ще изядете триста грама, а вие се безпокоите за 100 килограма. Че се безпокоите, аз се радвам, защо не, защото, като се безпокоиш, то е работа. Някой на мене ми казва: „Аз много страдам.“ Отлична работа е то, отлична работа е скръбта. „Много се мъча.“ Отлична работа е това. „Имам сиромашия.“ Отлична работа е това. „Богат съм.“ Отлична работа е. „Учен съм.“ Отлична работа е. „Студент съм.“ То е само работа. Разни степени. Ако студентът разбираше, той щеше да стане учен човек, ще се радва. Ако студентът мисли, че нищо няма да стане, той се смущава. Ако даже най-учените хора в света мислят, че няма вече да учат, няма място за тях, няма какво да учат.

Някои хора сега – такива религиозни има, казват: „Като идем в небето...“ Живееш в небето две–три години, после ти дотегне. Че тебе в небето няма да те оставят две–, три хиляди години да живееш. Щом станеш недоволен, непременно ще те пратят на земята, да се измени състоянието, да се обогатиш. Ти дойдеш да живееш, ще ти вземат онова богатство, ще те направят сиромах. Ти ще започнеш да мислиш пак за старото място.

Да дойдем до думата възкресение. Възкресението е най-същественото, което изключва всичките възможности на мъчения и вътрешни недоразумения, състояния, в които човек съзнава, че той не може да умира. Човек, който съзнава в дадения случай, че при всичките сегашни противоречия той е господар, той не съзнава, че е сиромах. Този човек на възкресението той е господар навсякъде. Той може да живее на Земята, пък може да иде и на Слънцето, може да иде и на Месечината, може да иде където иска, където поиска душата му, свободен е той. Ако иска, може да стане сиромах; ако иска, може да стане богат; ако иска, може да стане учен; ако иска, може да стане прост, може да стане болен, може да завземе всички положения. Стане болен, за да бъде достъпен за болестите. Той не е болен, но се прави на болен. Само разликата е тази, че този, който е възкръснал, смъртта, като го хване, другояче постъпва. Изпочупва си всичките зъби. Смъртта, като хване един възкръснал човек, казва: „Оставете го, той не е за мене.“ Смъртта, като сдъвка един възкръснал човек, втори път не го бута. Като го види: „Отдалече“ – казва. Даже и най-здравите зъби на смъртта ги е страх от един възкръснал човек. Питам, щом смъртта се уплаши от тебе, от кого ще се плашиш какво ще стане с тебе. Сега във вашия ум ще остане мисълта, туй нещо възможно ли е. Питам сега, ако ти си представиш един човешки зародиш под микроскопа – защото много мъчно е човешкият зародиш да се различи от зародишите на каквото и да е друго животно – и да ви попитат: „Нещо от този зародиш, човек може ли да излезе?“, казвате: „Невъзможно е.“ Но този зародиш, като го туриш при известни условия, може да излезе цял един философ, може да излезе един светия, нещо ще излезе. То, като го гледаш такъв нищожен отвътре, ще кажеш: „Всичко може да стане, но от туй човек не може да стане.“ Тия чудеса стават всеки ден. Ние търсим други някои чудеса.

Та казвам, съвременната наука ни разкрива – чудесата са скрити вътре в нас. Ти мислиш, въодушевяваш се от великата мисъл, но тази мисъл е у тебе. Но на кое място е мисълта, не знаеш. Учените хора, които сега изследват, милостивите хора, онзи милостивият човек се различава от онзи, който не е милостив. Главите им се различават. На онзи немилостивия човек главата отпреде е спитена, смачкана е. А главата на милостивия човек не е смачкана. Главата на човек, който обича да послъгва, е смачкана, а главата на онзи, който не обича да послъгва, не е смачкана. Човек, който обича да краде, главата му е смачкана, а онзи, който не обича да краде, не е смачкана. Казвате, че някой лъже. Смачкана е главата му. Къде е смачкана, на кое място е смачкана главата? Следователно трябва да се поправи тази глава на туй място, като се повдигне, и този човек ще стане милостив. Един американски френолог дава картина, дето морализират един човек с много недъзи по всичките педагогически правила. Другите го гледат, обстрелват го със стрели, стрелят в челото, главата, навсякъде са надупкали, но повече от 100 стрели, но никой не е ударил намясто. Те не знаят причината защо този човек постъпвал така. И тогава тяхната работа мяза на следното.

В Америка в един чифлик един бивол полудял, започнал да гони хората, да скача. И в тази местност имало човек, който се разговарял с животните. Разговорът седял в това: той просто турял ръката си на туй животно и разговарял се е. Как се е разговарял, това не може да се разправя, но ще приемете, че се е разговарял. Туй е факт, който един автор дава. И след като си турил ръката отгоре на главата на бивола, казва му: „Каква е тази работа, защо бодеш? Не те ли хранят?“ „Много добре ме хранят, но има нещо в задната част на крака ми, влязло е и страшно ме безпокои. Да се извади. То ме безпокои, затова скачам.“ Той ритал, за да се намери умен човек, за да го извади. Като гледат, в крака един голям трън се е забил и като извадили тръна, този бивол престанал да боде. Какво ще кажете? „Едно съвпадение.“ Не е съвпадение. Вие ще попитате този бивол може ли да говори. Чудна работа, че ние имаме съвсем изопачени понятия. Бог е мислил за животните със своето разумно слово и казва: „Бъдете животни.“ Със своето разумно слово вложил в тях нещо разумно. Ние мислим, че не са умни. Много умни са животните. Ние вървим по друга линия, но да отказваме интелигентността на животните, туй значи, че Господ се е занимавал с глупави работи. Природата е свързана разумно. Тя не може да създаде глупави работи. Ако животните са нейно творение, те са разумни. Тя не може да създаде нещо глупаво. Ако един философ е писал една книга, за да разбереш, не трябва да съдиш само по външната форма, трябва да съдиш по съдържанието.

Та някои отнасят въпроса, дали Христос е възкръснал, или не. Те не разрешават въпроса. Дали Христос е възкръснал, само един знае. Кой? Христос. Искат да докажат дали Христос възкръснал, или не. Никой не може да докаже. Христос се явява на своите ученици и казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте учението.“ Какво ще доказваме. Онзи, който възкръснал – Христос, от 2000 години убеждава хората, че е възкръснал. Сега ще дойде някой, ще пише един трактат, да доказва, че е възкръснал. Как ще докаже той? Вие ще кажете: „Докажи.“ Не може да докаже. Ще повикаме Христа, но вие готови ли сте сега да го повикаме.

Във вас има едно американско любопитство. Вие отивате тук-там. Един виден пианист – виртуоз, който дошъл, французин, един човек на науката – да го слушаш, трябва да платиш 32 лева, а онези, които са на първите редове, трябва да платят 140, 150, 200 лева, за да го слушат. Представете си, че вие сте платили, имате първото място и все ще гледате ръцете му научно, в мърдането на ръцете. Това е музика. Трябва да схванете, да разбирате вътре. Питам сега. Даже да повикаме Христа, то е много казано. В този случай аз не може да го повикам, най-първо. На изложение ли? Пък Христос само веднъж се е показал на изложение. Знаете ли кое беше изложението на Христа. Когато го покачиха на кръста, то беше първото изложение на Христа. Христос казва: „Втори път не може. Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи. Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт. Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа. Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание. Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не. Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал. Това е важното. Христос е възкръснал, не може да се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.

Аз не може да се съмнявам в това, в което Христос не се е съмнявал. Христос е възкръснал, той знае. Какво ще се съмнявам аз, когато слънцето изгрява. Може ли да се съмнявам в него? Не може. Ако слънцето не е изгряло, то е друг въпрос, но при изгрялото слънце мога ли да се съмнявам. Някой може да каже: „Аз може да се съмнявам.“ Може да се съмнявате, ако не сте видели, но има неща, в които ние не може да се съмняваме, а има неща, в които ние може да се съмняваме. Ти не може да се съмняваш, че след като те угостят с един хубав обед, ти не може да се съмняваш дали си ял, или не. Ти не може да се съмняваш, след като си бил болен 4–5 години, оздравял си, дигнал си се от леглото, ходиш, чувстваш светлината и топлината, радваш се. Ти не може да се съмняваш дали си здрав, или не, дали това е реално нещо, или не, защото реалността всякога подразбира, че ние сме господари на условията, при които ние живеем. Когато човек изгуби възможността или господарството на условията или изгуби онази хармоничната връзка, тогава идват илюзиите. Илюзия е, че може да мислиш, че нещо го имаш, когато го нямаш. Ти може да мислиш, че си силен или не. Тук преди няколко дена говорих с един млад момък, че му говоря: „Човек, за да бъде силен – казвам му – както те виждам, ти си много слаб.“ Казва: „Не съм слаб. Аз може да нося 150 кила на гърба си.“ Породи се съмнение. Казвам: „Да проверя.“ Аз нося 3 торби цимент на гърба си, ще купя, 250 лева близо ми трябват за цимента, ще опитам дали може да носи. По 50 кг всяка торба, какво има да се съмнявам. Той казва, че можел да носи по три торби цимент. Три торби, това са 150 кг – да не би да са такива – по 10 торби едната.

Та казвам, ние се съмняваме дали Христос е възкръснал, или не. Христос дали е възкръснал, той знае. Въпросът е сега, може ли ние да възкръснем. Не е въпрос дали Христос е възкръснал, или не. Дали вие може да възкръснете, то е важното сега. Няма какво да доказвам, че Христос е възкръснал. Ако Христос не беше възкръснал, християнството не би го имало в този живот. Ще кажете – онова противоречие, което съществува в християнството. Туй противоречие, което съществува в християнството, съществува в по-голямата част от верующите – дали Христос е възкръснал, или не. Следователно лошата част на християнството иде от безверниците – дали Христос е възкръснал, или не. Щом вярваме, че Христос е възкръснал, тогава принципът, който ние прилагаме в живота, трябва да бъде друг. Ти не може да говориш за Божията Любов, ако не прилагаш. Как ще говоря за любовта, ако тази любов не е в мене или ако аз не съм съучастник на Божията Любов. Най-малката част от Божията Любов, която може да проникне, тя може да произведе възкресението вътре.

Та казвам, този ангел не е тук и защо Христос не е между нас. Защото е възкръснал. Че, най-първо, ако вие възкръснете, вие ще се опростите със сегашното ваше съзнание, със сегашния ваш живот, с вашето съзнание, в което има вътрешно терзание, вътрешно недоволство: един момент – доволни, друг момент – недоволни, съмнение, завист, ревнувание, какво ли не. Те са хубави неща, но винаги са неразбрани работи. Вие не знаете какво нещо е съмнението, вие не знаете запример какво нещо е ревността. За Бога се казва, че е ревнив. Какво нещо е ревността на Бога? Ревнува, за да накара хората да бъдат добри, да направят добро. Ние ревнуваме, защото ги нямаме. Ние ревнуваме, защото ги нямаме да ги владеем. Когато Господ ревнува за един човек, той го прави човек, а когато ние ревнуваме, добрия човек ние го правим лош, не му даваме свобода, ние му приписваме известни престъпления, какво ли не. И сега ги имаме. Вземете един мъж, който има красива жена. Той ѝ натрапва толкоз престъпления. Каквото и да му казвате, той казва: „Тя ме лъже.“ Докато тя не беше се оженила заради него, беше светица. Сега е голяма грешница. Единственият грях седи в това, че тя се е оженила заради него. Ако има едно престъпление, което тя е направила, престъплението седи в това, че тя е красива и се е оженила за един човек, който няма красив ум, красиво сърце и благородна душа. Нима аз трябва да стана стражар на една красива жена, да я пазя от нейните подхлъзвания. То не е в божествения закон. Бог на земята оставя всинца ви свободни.

Остави човешката душа свободна. Бог има вяра в нас, човешката душа е красива, но Бог ни вярва. Ние като грешим хиляди пъти, той има вяра в нас. Той казва: „Ще се поправят.“ Дойде ангелът, каже: „Съгреши.“ И той го погледна. Господ се позасмя малко. Сега ние ще кажем, че това само може Бог да направи. Това, което Бог може да направи, ние може да правим като него, понеже той живее в нас. Това, което слънцето може да направи, и вие може да направите. Вие не може да го направите в голям размер, но всеки от вас е в състояние да запали един огънчец в миниатюр. Сега вече това е закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени.

Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, непременно трябва да се освободим от закона на самосъзнанието, от тия терзания. Ти лягаш с терзание и ставаш с терзание – все терзания, с едно вътрешно предчувствие, че в бъдеще може да ти се случи нещо лошо. Този ще умре, онзи ще умре, ще станеш нещастен, ще изгубиш имането си, нивата си, какво ли не иде в твоя ум. Като започне да остаряваш, чувстваш – краката ти отслабват, умът ти отслабва, не знаеш какво нещо е онзи свят, какво ще ми кажеш. И мислиш какво ще се прави. Почваш да определяш ковчега, определяш дрехите, с които да те заровят, кой да те къпе, след като умреш. Как да го опеят, с каква дълга риза да го облекат, после казва да го накичат с цветя. Умрял, пък иска да го накичат. После казва: „Като умра, да дойдете да ме полеете.“ Умрял, пък иска да му завиват, да му поливат на гроба, казва: „Да не ме забравите.“ Иска да мислят заради него. Какво разбирате под думата умрял? Тя е една страшна дума, една неразбрана дума е. Но ако ние разбираме в нейния смисъл смъртта, намираме една разбрана страна. Под думата възкресение ние разбираме – това е невъзможно заради нас, ние не може да възкръснем. Христос може да е възкръснал, вярно е.

Под думата Христос разбираме Бог, който ни е създал. Когато Бог взе онази малко пръст в рая, че направил един човек, този човек е бил без съзнание, тогава той му вдъхнал нещо и той станал жива душа. Питам, какъв беше човекът, преди да му вдъхне Господ? Този човек е живял, и тогава се събужда самосъзнанието на човека. И имаше съзнание в човека и като съгреши човек в рая, се събуди самосъзнанието и вече 8000 години този процес на самосъзнанието е влизане в греха. То е процес на самосъзнанието, че ние не живеем както трябва. Има друг един процес, който ние наричаме закона на спасението, възкресение, Царство Божие, Любов.

Всичките тия термини означават една велика истина. Това е последно тъй нареченото свръхсъзнание на човека, което носи безсмъртие на човека. Той трябва да се освободи от сегашното положение. Казвате: „Как ще стане?“ Ако във вас влезе свръхсъзнанието, или някои го наричат космическото съзнание, вие ще добиете един вътрешен мир, няма да се безпокоите. Аз го наричам понякой път – вие имате магическата тояжка. Онзи човек, който има космическото съзнание, той върви през гората, за него нищо не значи. Като тропне, и виелицата престава. Като тропне на облаците, махнат се. Слънцето го огрее. Седне някъде, сняг има, тропне, ще запали огън, ще се наяде. Наоколо хората се безпокоят, а той седи тих и спокоен, гледа радостен и весел. Този човек, който има космическо съзнание, като влезе в бедната къща, ще започнат да му се оплакват. Той само ще тропне и тия забравят, че са бедни. Вече на масата им има изобилно всичко, дрехи облича, няма да има за какво да се оплакват. Ще започне да хвърля своите парцали. Докато той е вкъщи, ще бъдат добре облечени. Той ще се ръкува, ще се усмихнат и ще излезе, и те ще се питат: „Кой ли беше този човек, някой богаташ, милионер, който донесе тези дрехи?“

Онзи богатият човек, на когото сърцето се е отворило, да отиде в някоя бедна къща, свръхсъзнанието в него го е подтикнало, в него божественото говори. Нима, ако вие отидете да жертвате живота си някога, че във вас е обикновено съзнание. Не, у вас божественото е трепнало и благодарение на тия моменти в живота, които ние проявяваме, нашият живот се осмисля и колкото повече се проявяват тия хубавите черти, ние ще станем по-силни. Не да бягаме от живота. Хората, които не разбирали живота, са ходили в горите, ходили са в манастири, какво не правят хората, за да се спасят. Войни правят, избиват се, и всичко туй – за да придобият своята свобода, за придобиването на свободата. Онези, които вярвате, вие казвате: „Да дойде някой отвън, да ни помогне.“ Може да дойде някой отвън. Когато човек беше готов, Бог го взе в ръцете си, вдъхна Бог от своето дихание в тази пръст, събуди се пръстта, влезе в рая и какво казва Адам. Кажете ми коя беше първата дума, която Адам каза. Адам каза на Господа, след като Бог му вдъхна диханието, той видя Бога и ние знаем, че Бог е вдъхнал и мене. Но какво Адам е казал, ние не знаем.

Ето какво казва Христос, който е представител на рая: „Както Отец има живот в себе си, така е дал и на себе си живот.“ Тъй е казал Адам на Господа: „Господи, да бъде благословено името ти, че тури твоя живот в мене и аз ще се постарая да оправдая онова, което ти си ми дал.“ Вие ще кажете, че Адам не е могъл. Че онзи, който дойде на кръста, кой беше? Пак Адам беше. Той казва: „Да покажа своята любов.“ И той казва: „Мислите ли, че може една жена да ме съблазни.“ Те се заблуждават хората. Втория път като дойде, Адам никак не търсеше жена. Никога не казваше, че му трябва другарка. В райската градина му трябваше другарка, но втория път като дойде, казва, че син человечески дойде, не да му послужат. Той не дойде като в рая да му послужат, но дойде да служи на хората. Дойде да послужи и на жени, и на мъже. Казва: „Ще ме опитат вторият Адам какъв съм.“ Казват му: „Ти цар не искаш ли да станеш?“ Христос казва: „Не.“ Защото да станеш цар, трябва да се ожениш, да народиш деца наследници, ще се карат. Той казва: „Не искам царство, нито наследство искам, нито искам деца да раждам, които да се карат.“ Не иска да ражда деца, които да се карат, да го наследят. Ами знаеше ли какви ще бъдат последствията на кръста? „Предпочитам – казва Христос – кръста, отколкото да нося една жена.“ Онази жена, която носеше, Господ извади, търси мърморица вън. Аз ви изнасям една истина. Буквално не е вярно, но по дух е вярно. Тя го безпокои, той иска да я види, тази мърморица го безпокои, да излезе вън от него. Господ му казва: „Страдание ще имаш.“ „Господи, ти си всемъдър, направи нещо.“ Господ го приспа. И направи първата хирургическа операция. Извади едно ребро. То не е лесна работа. Трябваше в дълбок сън да го приспи. И като му направи, олекна му. Той мислеше, че му олекна. Но тази мърморица – аз казвам мърморица, Адам не разбра дълбокия смисъл. Тя не беше мърморица, но не разбираше езика. Казва ѝ мърморица, понеже езика ѝ не разбираше и досега още мъжът не е разбрал жената и жената не е разбрала мъжа. Жената разбира един мъж, на когото да разчита. Той да ѝ бъде верен. Пък мъжът разчита на жената, да има една помощница, която да му помага. Това са вече користолюбиви цели, които влизат вътре в Битието.

Онова, което Бог е създал, никой няма право да господарува на него. За животните е казано, но за човека никъде не е казано, понеже Бог създаде човека по образ и подобие свое. Не е позволено никому да владее това, което Бог е създал. То е морал. Не се позволява. Ти може да владееш животни със словото, но онова, което е направено по образ и подобие, да заповядваш, да го владееш, не може. И без това го владееш, и без това е слуга, то за тебе е направено, няма какво да владееш. Бог и досега служи на хората, както никой не е служил, отдалече предвижда техните нужди. Какво не им направил: дал сърце, храна и за хиляди години има още да разполага. За всички е помислил. Какво има да заповядваме още на Господа. Българите имат една поговорка. Казват: „Белята си търси.“ Единственото нещо, което ни очаква, е онова, което Бог е вложил в нас – той е вложил нещо подобно на себе си, да развием ние божественото в нас, туй е пътят на сегашното развитие. Ние говорим за човешка еволюция, но ние говорим за доброто, за любовта.

Каква любов подразбираме? Любов частична. Любовта е обща. Частичната любов сега се ражда в нашето съзнание като една частна собственост. Общата любов някои разбират разпуснатост. Аз разбирам целокупната любов, която примирява всичките противоречия, единство има. Когато се стремим към Бога, ние имаме единната любов. Може да се различаваме. Всеки може да е различен в проявленията на своя характер, понеже целта е еднаква. Онези, които излизат от Бога, всеки си има своя цел. Като излезе от центъра към периферията, всеки човек може да стане център и целият свят да го обича. То е невъзможно. Как ще ме обичат хората? Аз не съм създал света. За да ме обичат, какво ще им дам? Когато ние обичаме Бога, чакаме от него сила, енергия и светлина, и въздух, и храна, и вода, и мисъл, и чувство, всичко иде навреме. Като престанем да мислим за Бога, ние умираме.

Сега вие вярвате, че като ядете хляба, вие вярвате в Бога. Като приемате въздуха, вие вярвате в Бога. Като влиза светлината във вашите очи, вие вярвате в Бога. Не е до човешките понятия, във външното в буквалния смисъл. Но има едно съзнание в нас, което ние потъпкваме в себе си. Има нещо у тебе, когато ти направиш едно добро и никой не те е видял, има нещо, което те одобрява, чувстваш един дълбок вътрешен мир. Кое е това? Това е божественото, което е скрито в тебе. Господ казва: „Добре си сторил. Аз те похвалявам, продължавай да правиш така, да придобиваш знание, което да те повдига. Не за себе си, но за благото на другите.“ Ти чувстваш онзи вътрешен глас, който одобрява твоите постъпки. Туй, което в нас поощрява всичко добро в нашите мисли, в чувствата, в постъпките, то е божественото, то е великото, което е създало човека. Докато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато престане да е верен, той започва да остарява, изгубва своята сила, най-после може да се обезвери в своето начало, изгубва смисъла на живота и всички външни условия на живота вече се изменят.

И най-първо, човек трябва да възстанови любовта си към Бога, не към себе си, но да се вгледа вътрешно, да наблюдава онова състояние, което има. Я вижте онзи учения човек, под микроскопа наблюдава, описва, после извади закона и написва цяло съчинение. Онзи геолог, който наблюдава пластовете, пречупванията, огъванията, тяхната дебелина, с години като е наблюдавал и като е мислил, мислил, той дохожда до едно разрешение. Човек, който иска да разреши въпроса, той трябва да разреши въпроса, възможно ли е да възкръсне, или не. Най-първо, той трябва да живее. После да стане, и в ставането трябва да мисли. Ставането разбираме мислене. Възкресението е по-висок процес от мисленето. Следователно, като влезем във възкресението, ние ще влезем в един свят, тъй както една гъсеница е минала в пеперуда. Невъзможното за гъсеницата е възможно за пеперудата. Туй, което за нас е невъзможно сега, в новото съзнание, което вече се заражда в нас, за божественото съзнание то е възможно. Това съзнание е в зародиш в нас. И ако по някой път се обезсърчавате, вие се радвайте, защото обезсърченият, страданията, мъчнотиите в живота, които идат, те са признак, че вие имате възможност да добиете онова – най-великото в света, към което вие се стремите.

Някой казва: „Мене наука не ми трябва.“ Не. Тебе ти трябва наука, изкуство, музика ти трябва, знанието ти трябва, всичко ти трябва. Един човек, придобил закона на възкресението, той ще знае как да оправи своите работи, ще знае как да оправи работите на своите ближни. Мислите сега, че ако имаме пари всичките европейски държави, ако имате едного, който е възкръснал, работите другояче щяха да бъдат. Ако във всяка държава имаше по 12 души, които са възкръснали, те са най-умните хора, които знаят ония закони, по които се строи животът. Защото да се победи едно съмнение в човека, съмнението всякога се ражда от закона на невежеството. Там, дето има знание, там има стремеж, разрешение, а дето има невежество, съзнание има. Аз виждам нещо, което не е вярно. Същевременно аз вярвам, че туй, което търся, ще го постигна. Казвам, ние, от това гледище ние сме в гроба – вътре с една надписана плоча. Ходиш, ходиш, и в края на краищата какво те очаква. Ще направят паметник, че тук лежи един, който живял толкоз и толкоз години, умрял от такава болест, Господ да го прости. Това са обикновени украшения.

Ангелът казва: „Възкръсна. Идете и кажете на вашите братя и ще ви срещна в Галилея.“ Думата Галилея означава възвишения живот. За да разберем какво значи Христовото възкресение, то е достояние, то е една отворена врата, през която всички напреднали души може да минат. Всеки един може да мине през тази врата. Казва Христос: „В последния ден аз ще възкреся всички, които вярват в него.“ Какво подразбираме ние под думата възкресение. Всички, които вярват, ще възкръснат. Питам, кое е онова, което ни въздържа? Някои вече са възкръснали. Аз доста възкръснали хора срещам. Доста хора съм срещал, които са възкръснали. Може да кажете кои са възкръснали. Когато Христос е възкръснал, дошли са в Йерусалим заедно с него много. Те ходят, приказват, ядат и пият с другите хора, даже имат и къщи, живеят, но техните къщи са приюти, дето се спират отрудените хора, на които помагат. Ще кажете: „Вярно ли е?“ Вярно е. За мене това е вярно. Туй, което за мене е вярно, за вас може да не е вярно. Аз не искам сега да ви занимавам с една материя. Вие ще кажете, че ще ви отвлека от живота. Аз не искам да ви отвличам от живота. Аз искам да ви извадя от тинята на живота. Тази тиня е потребна. Този живот е потребен, но той е само тор за онзи великия живот, който тепърва иде сега и в който вие влизате. Торта като носиш на нивата, тази тор се осмисля. Растенията, които посаждаш, те ще превърнат торта в хранителни вещества.

Сега да ви прочета една статистика. Някой път ние сме насилени да разберем един принцип. Те са неприятности на американските загуби. Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е. Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода. Всеки свободен да бъде. По-правият път – свободен. Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила. Вярата искат да ни наложат, една вяра насила. Понеже православната църква е държавна, знаете колко ще коства. Всичките убеждения, всички религиозни вярвания, моралът, какъвто и да е, човек трябва да бъде съвършено свободен. Туй е учението, което трябва да се проповядва.

Сега ние не сме против никой институт, който работи. Но всеки един институт, който не работи правилно, като казвам, че не функционира правилно, не трябва да се докачат. Ако една машина не работи правилно, ако един вагон не функционира правилно, трябва тренът да се поправи. Той може да се сърди. Всеки един човек, който не разбира истината, трябва да се счита враг на народа си, за враг на отечеството или враг на религията. Но така не се разсъждава, казвате. И в политическия живот, и в религиозния живот, какъвто и да е друг живот, има един и същи смисъл. В политическия живот, той е на външната граница, в който се включва общественият живот. Общественият живот включва религиозния живот. Религиозният живот включва индивидуалния живот. Индивидуалният живот включва науката, която трябва да внесе светлина в света.

Човек има задължение към един свят, който го е гарантирал. Най-първо, един българин е гарантиран от България. Един англичанин е гарантиран от Англия, но всеки един англичанин и българин, най-първо, природата го е гарантирала. Та според законите на прераждането един българин може да дойде да се прероди между англичаните и той ще стане англичанин. Каква разлика има? Ако той е българин и като българин е бил добър, като се прероди в Англия, той като англичанин ще има симпатия към българския народ. Ще пише най-хубавите статии за България. Ако не е бил добър българин, ще пише най-лоши статии, ще пише – това са българите, онова са българите, аз ги зная. Ние желаем много българи да се въплътят между французите, да се въплътят между американците и да идат и да пишат добре. И колкото повече българи се въплътят, за нас е по-добре. И за тия народи е по-добре. Някои ще питат дали туй е вярно, или не. Туй е все таки да питате дали Христос се е родил, или не. Туй е все едно да питате дали Адам е създаден, или туй е само една измислица на Мойсея.

Аз питам дали земята едно време е била в първообразно състояние и как е станала твърда отпосле. Че е твърда, това знаем сега, но че е била в паровидно състояние, туй доказват учените. Ние знаем, че е твърда, а че е била в паровидно състояние, туй е вече предположение. Ние не отхвърляме това, като говорим така, то е само разсъждение. Дали земята е била паровидна, туй е едно състояние, което земята е минала в по-добри условия, еволюция е това. Земята е като едно живо същество, тя слиза, дошла и до туй твърдо състояние. Сега в земята започва един обратен процес.

Аз считам едно небесно тяло като пъпка. Уподобявам като пъпка на едно дърво. Най-първо, тази пъпка събира всичкия материал, после започва да расте, развива се, разцъфтява се, завързва, образува един плод, който пада издолу. И следователно нашата земя в пространството е като един цвят, който ще се разцъфне. Ние, живите същества на земята, сме ароматът, който ще излезе от този цвят, ще отиде към Бога и Господ ще почувства едно благоухание, че земята се е разцъфнала. Туй аз предполагам. Тъй аз разбирам. За мене туй има смисъл. Казвате – всичките хора, които излизат от земята, благородните, които излизат от небето, носят аромат. Туй е плод. Ние, разумните хора, даваме цена на земята. Без нас пет пари не струва. Една къща има цена само за онзи разумен човек, който живее в къщата. Не който минава и поглежда. Ние, които живеем на земята, ние, разумните същества, даваме цена на земята. Земята е земя за нас. Ако ние не сме, тя никаква земя не е. Слънцето е слънце, заради онези същества, които живеят там, че ни изпращат светлина. Техните умове са толкова светли, че топлят. Вие казвате: „Има ли хора на слънцето?“ Че има, разбира се. Само че те не изгарят. Казвате: „Докажи това.“ Елате да ви заведа там, няма какво да ви доказвам. Който иска, нека си вземе билета, аз ще му покажа пътя. Аз ще тръгна, той да върви след мене. Но аз да го нося, никога няма да го направя.

Сега може да ме питате дали на слънцето може да идеш. Дали аз може да ида, вие предполагате. Аз зная самата истина, но сега казвам за разговор. Когато кажа, аз може да ида, не разбирам сега физическия човек, не разбирам сегашното обикновено съзнание, но разбирам онова божественото в мене, божествения принцип, едно начало, в което аз може да се движа навсякъде. Аз това го зная. Ако аз река сега да отида на слънцето, аз трябва да напусна земята, нищо повече. Ако отида до Слънцето, като намерят тялото ми някъде, невежите ще кажат: „Той си е починал.“ И ще го заровят в земята. Ако река да направя този опит, трябва да туря тялото си в някоя пещера и да има двама–трима души да го пазят, че като се върна, да си вляза в тялото. Какво ще ви разправям сега за слънцето. Жителите на Слънцето имат желание да живеят на Земята. Много жители има тук въплътени. Тях ги наричат слънчевите типове. Те са жителите на Слънцето, слънчевите типове. После има жители от Юпитер. Много венерини типове има сега, надошли жители на Земята от Венера. Има жители от Сатурн, от Нептун, от Меркурий. Насъбрали се 10–12 типа и най-после имате земни типове.

Земните типове се отличават, че са тъмни, черни. Слънчевите типове са светли, весели, радостни, музиканти. Аз ви казвам и вие считате това положение, което аз ви казвам, като Робинзон Крузо. Казвате: „Дали е станало, или не.“ Възможно е. Има вероятност. Но казвам – според мене всяко нещо, което се описва в природата, е вярно, няма нищо лъжливо. Има лъжливи неща – в дадения случай, ако ви кажа, че аз може да ида в слънцето, то е въпрос. Аз сега може да ида. Но ако кажа, че аз на слънцето мога да отида, то е въпрос. Ако сега ида, но ако кажа, че на слънцето мога да ида, ако кажа, че сега с тялото мога да ида, вие имате право вече да се съмнявате. И аз се съмнявам във вас, но има положения, дето и аз, и вие може да идете.

При сегашното наше разбиране да възкръснем, тъй както сме, не може да възкръсне човек. Човек трябва да има съвсем ново разбиране. Той не трябва да прави едно скъсване със стария живот. Казвате: „Да скъсам със стария живот.“ Не, животът трябва да се трансформира. Аз гледам сега какво донесоха. Две тенекии варено жито. Един българин го варил. Туй вареното жито в захар се превръща. Аз, като го гледам, ще кажа: „Турена е захар.“ Казва: „Никаква захар няма. Самото жито се превръща в захар.“ Трябва да дойде да ни посети на Изгрева. Ще го питам: „От житото ли е тази захар, или ти я туряш?“ Казвам, някои неща може да мислите, че аз турям нещо от себе си, прави сте. Ако аз турям нещо от себе си, че искам да ви убедя, че от мен произтича, прави сте. Ако нещата произтичат от самия предмет, тогава въпросът другояче седи. Та казвам сега, ние разглеждаме възкресението на Христа. Той е един фактор на човешката душа, един от великите мощни фактори. Христос неведнъж е идвал на земята и този въпрос не се повдига, понеже хората имат различни разбирания. Казват, че той втори път ще дойде. Той казва на своите ученици: „Идете да проповядвате това учение и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ На Павла се яви, когато отиваше да гони християните и му казва: „Павле, защо ме гониш?“ След като му се яви, Павел възкръсна. Оттам насетне Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мене.“ Апостол Павел падна от коня. Под този кон разбираме обикновеното разбиране. Той падна от обикновеното разбиране и след това, след това отиде при друг ученик, който тури ръцете си, махна магически и казва: „Паднаха люспи от неговите очи.“ След това апостол Павел седя три години в пустинята, учи в някоя школа. Той казва, че Откровението, новото съзнание, което доби, „при мене се яви Христос, като на последен изверг.“

Сега ние трябва да вярваме на тия показания, които апостол Павел даде. Не само апостол Павел, но много християни има като апостол Павел, които са възкръснали. Ако ние очакваме като християни да бъдем погребани, някой православен или някой католик, да идем с това посвещение да мислим кой е по-прав – православният или другите, не зная какво учение е това.

Човек трябва да дойде до това положение, да има едно друго разбиране, да вижда във всички същества божественото. Да вижда, че Бог живее. Човек да дойде, да обича хората. Всеки човек има нещо божествено и да виждаме във всяко живо същество разумното Слово Божие. Да виждаме в най-глупавите растения, че Бог живее и че той ти говори. Като погледнеш нагоре и надолу, навсякъде по земята да слушаш гласа на онзи, който те е създал. Той казва: „Адаме, Адаме.“ Пророците казват: „Сине човечески, сине човечески.“ Как е вашата работа, как върви? Син човечески, като те срещне, като каже думата сестра, че туй е най-благородното, което може да ти каже, като те срещне. Каже ти брат, то е най-благородната дума. Брат разбирам само когато космическото съзнание се е пробудило. Сестра е най-великата дума. Майка е най-великата дума. Баща, брат. Тия думи като се разберат хубаво, тогава ние ще оживеем в света, ние ще се обичаме в света. Ние казваме: „Брат, ще се мре.“ Оставете. Има смърт, дето няма братство. Има смърт, дето няма сестринство. Има смърт, дето няма майчинство. Има смърт, дето няма бащинство. Има смърт навсякъде, дето няма любов. Там, дето е Божията Любов, смъртта е изключена.

Та казвам сега, имаме един от нашите стари братя, който е възкръснал. „Идете – казва – и кажете на братята ми да ме срещнат в Галилея.“ По-напреде казваше: „Вие сте ми приятели.“ Казва: „Идете и кажете на моите братя – туй, което аз реализирах, отивам да ви приготвя място, че дето съм аз, и вие да бъдете. Туй, което аз имам, и вие ще имате.“ Питам тогава, всичките ваши мъчения, които сега имате, вашите терзания, които имате, вашите съмнения колко пари струват. Ако един ясновидец – който има прозрението, има един нов начин да се проектира до слънцето, да видите какво има на слънцето, не струва ли повече, отколкото да имаш един голям телескоп, който сега се строи. Не че не е хубаво да имате такъв телескоп, но казвам един метод, ако е по отношение, да знаеш. Кое е по-хубаво: да се наядеш или само да си близнеш храната, само плода да виждаш отвън или да вкусваш от този плод. Кое е по-хубаво: да ти доказват за хубавия, красивия живот или да станеш съучастник на живота. Възкресението е участване в онзи безсмъртния живот, в туй общество, в което сега се намираме. Не че сегашният метод, по който хората вървят, е лош. Те ще постигнат нещо, но казвам, за нас, които търсим разрешението на важното в живота, ние трябва да употребим съвсем друг метод.

Тогава в древността един от древните царе всички онези, които са обвинявали в някое престъпление, той ги затваря в един палат с всичките удобства, каквото искат да правят: и добро, и зло, всички възможности, но отвън наблюдавал и в тях ставали известни промени. Докато имало отвън работа, той знаел, че работата върви, но щом външните работи преставали, нищо не могло да се върши. Като преставали да работят вътре, замисляли са се защо са в този палат вътре, какво е тяхното предназначение. Те си имали известни уреди, по които познавали, че отвън преставала всяка една деятелност, и тогава ги пущали на свобода, докато разрешили въпроса, това да направим, онова да направим.

Господ вижда, че ние правим нещо и когато казваме: „Загазихме, тази работа няма да излезе наникъде“, тогава дойде някой ангел с ключа, отвори и казва: „Излезте сега на свобода.“ Не да се обезсърчавате. Трябва да дойдем да работим в съгласие с Бога и да кажем: „Аз и Господ, който живее в мене, всичките мои братя, всички, които мислят, каквото Господ мисли, всичко, каквото аз мисля, и всичко, каквото моите братя мислят, туй ще бъде.“ И тогава ще бъде като онзи турски ходжа, който кръщавал едно дете. В турско време избягали българите, че нямало поп, пък повикал един ходжа да кръсти детето. Човекът не знаел как да кръщава. Ходжата взема детето и казва: „Как го кръщавате?“ Взел един котел, той потопил детето във водата и като не знае какво да каже, казва: „Да стане, както попът казва. Да стане, както попът казва.“

Сега и аз казвам, и ние да натиснем туй в нас и да кажем: „Да стане тъй, както Господ е казал.“

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Осемнадесета неделна беседа
29 януари 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, човек, сега, казва, христос, възкръснал, живот, земя, стане, казвам, слънце, съзнание, бог, мене, дойде, работа, казвате, хора ,

 Неделни беседи , София, 29 Януари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder