НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новата песен

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Новата песен

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, хора, може, съм, песен, има, работа, всички, дум, музика, свиря, време, бог, себе, тебе, години, разбира, цигулка ,

Общ Окултен клас , София, 25 Януари 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета 4-та глава от Посланието към Ефесяните.

Един от стремежите на хората е да придобиват знания. В стремежа си да придобиват повече знания, те приличат на музикантите, които се състезават кой да излезе по-голям виртуоз, да се прослави пред хората. Същото състезание се забелязва и в религиозния живот. Като влезе в религиозно общество, човек проявява амбиция да се състезава в окръжаващите, да излезе по-голям виртуоз в духовно отношение. Не е лошо да се състезава човек, но това е външната страна на живота. Някога външната страна е човешка, а вътрешната – Божествена. Някога е обратно: външната страна е Божествена, а вътрешната – човешка. Значи не всякога вътрешната страна е Божествена. Трябва да различавате тези неща, да не изпадате в противоречия.

„И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, в което бидохте призвани; с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да се претърпявате един друг с Любов.“ (– 1-ви и 2-ри стих.)

Какво значи „достоен“? Това значи, да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле. Достойнството се отнася до външната страна на живота. Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство. Това не е за упрек, но външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека.

„Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен. Който не разбира това, казва, че смиреният е слаб човек. Лъже се той, силата на човека се крие в смирението. Казват за някого: „Той е кротичък“. Искат да кажат, че е слаб. Не, слабият не може да бъде нито кротък, нито смирен. Кроткият и смиреният е високо добродетелен. Когато слабият иска да стане силен, той върши престъпление. Смиреният никога не върши престъпление. Следователно светът се нуждае от силни хора, които са готови да станат слаби, а не от слаби, които се стремят да станат силни, да заповядват, да управляват.

„Един Господ, една вяра, едно кръщение.“ (– 5-ти стих.)

„Един Бог и Отец над всички, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.“ (– 6-ти стих.) Под „един Господ“, разбираме мекия елемент в човека. В този Господ ти вярваш. Господ се проявява в мекотата, която осмисля нещата, а Бог – в силата. Когато говорим за външния свят, разбираме Бога, а когато говорим за вътрешния свят, разбираме Господа, който украсява нещата. „И Той даде едни да са апостоли, други – пророци, други пък – благовестници, а други – пастири и учители.“ (– 11-ти стих.)

„За усъвършенстване на светиите в делото на служенето, в назиданието на делото Христово.“ (– 12-ти стих.) Значи не се проповядва на простите хора, а на светиите; те да се усъвършенстват в служене. Така разбира апостол Павел. „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познаването на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта, на Христовата пълнота.“ (– 13-ти стих.)

„И да се облечете с новия човек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ (– 24-ти стих.)

„Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина; защото сме удове един на друг.“ (– 25-ти стих.)

Помнете: „В правда и светост на истината“. Отхвърлете лъжата, защото човек сам се лъже. – За кого е писана тази глава? – За мнозина. Злото и доброто, за които е писано, се отнасят до онези, които разбират и които могат да ги използват. Човек трябва да се стреми към правилното разбиране на нещата. Питате: „Къде е Бог? Къде е мястото на мисълта? Къде е мястото на чувствата?“ – Мисълта е в мозъка, а чувствата – под лъжичката. – „Къде е волята на човека?“ – В ръцете и краката. Като се говори за ръце и крака, обикновеният човек разбира едно, а ученият – друго. Под „ръце и крака“ разбираме органи за движение и работа. С краката човек ходи, изминава пътя, който му е определен; с ръцете той работи, свършва работата, която му е дадена. Под „ръце и крака“ ученият разбира волята, т.е. разумното начало в човека. Глупавият се движи безцелно и върши глупости; разумният обаче се движи съзнателно и работи, върши добри дела. В историята на човечеството няма да срещнете глупав човек, който да е свършил едно гениално дело. Глупавият казва: „Днес съм глупав, но все ще поумнея някога“. Една турска пословица казва: „Не било на 50-те, та ще бъде на 90-те“. Ако като млад не си умен, като стар никога няма да бъдеш умен. По-скоро очаквай да оглупееш, отколкото да поумнееш. – „Сега не разбирам този въпрос, но после ще го разбера.“ – Ако сега не си го разбрал, и после няма да го разбереш. Ако ябълковата семка очаква да придобие своите качества след посаждането ѝ в земята, тя е загубена. Семката трябва да съдържа качествата си преди посаждането ѝ в земята. Посади ли се веднъж, тя трябва да очаква благоприятните условия, за да израсте.

Днес всички хора очакват да придобият нещо отвън. – Не, сега ще ви се дадат условия, за да израсте това, което е вложено във вас. Лошите условия – мъчнотии, страдания, несгоди – са външни стимули, които заставят вложеното в човека да се прояви. Дошла една мъчнотия – нищо от това. Тя е вълна, която ще отстраниш с крака си и ще продължиш пътя си. Дошла скръб в живота ти – ще я хванеш с ръцете си, ще я сложиш настрана и ще вървиш напред. Дошъл страхът, цял трепериш, сърцето ти ще изскочи навън. – Има ли нещо лошо в страха? Треперенето на сърцето показва, че си жив. Сърцата на всички живи хора треперят, туптят. Ще кажете, че това са противоречия. – Така е, без противоречия не може. Те са за силните, гениалните и великите хора. Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа. Ако не страдаш, то гледа на тебе снизходително, като на човек, който не може да работи. Следователно радвай се, че страдаш. Ако нямаш страдания, съжалявай за това.

Дойде някой при мене и казва: „Знаеш ли колко страдам?“ – Какво от това? Щом страдаш, ти си човек, който работи. От тебе ще излезе нещо добро. Като говоря така за страданията, не искам само да ви утешавам и насърчавам, но казвам, че страданията са подтик, чрез който вложеното в човека расте и се развива. Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Който не разбира този закон, тъкмо израсте Божественото, той го отчупи. На другата година отново израсте, но той пак го отчупи. Така продължава човек, докато най-после се умори да го чупи и го оставя вече свободно да расте. Няма случай в живота, когато Божественото е спряло своето развитие. Кога и да е, то ще израсте, но ще закъснее в развитието си. На Изгрев имаше едно малко, слабо дръвче, което едва беше израсло. То беше на път, където минаваха всички: този го стъпче, онзи го стъпче, така не можеше да расте свободно. Най-после му се даде възможност да израсте. Мястото му не било добро, трябвало да се извади оттам. Оставете дръвчето да си расте свободно. То не иска да умре и казва: „Ако на Изгрев не мога да израсна, къде на друго място ще израсна?“ – „Какво да правим с това дръвче?“ – Елате, ще ви кажа какво да правите. Вземете няколко колчета, забийте ги около дръвчето, съединете ги с тел и ще видите какво ще стане. Щом престанаха да стъпват върху дръвчето, в скоро време то се съживи и започна да расте. – „Не е на добро място посадено.“ – Според хората някои неща не са на мястото си, но според Бога са точно на място поставени.

Мнозина очакват да получат всичко наготово, да им дойде някакво откровение. И това може, но докато получат откровението, ще бъде късно. Те ще се огледат един ден в огледалото и ще видят, че са остарели. Искат да ходят, не могат, краката им не държат. Все придобиват, все очакват нещо, докато един ден всеки за себе си каже: „Нищо не придобих“. – Не очаквай да придобиеш нещо следната година. Каквото искаш да придобиеш, гледай да го придобиеш още днес. Не очаквайте да получите нещо отвън. Ето, аз ви говоря, но това е условие за вас. Вие трябва да работите, да използвате условията. Като четете Писанието и други книги, всичко превеждайте, за да се ползвате от него. Нека в ума ви остане само една дума, но съществена, върху която може да мислите.

Често говорите за вярата. – В какво вярвате? – „В Любовта.“ – По-хубаво нещо от Любовта няма, но как я прилагате? За да разбера как прилагате Любовта, гледам на какво разстояние се поставяте един от друг. Видя ли, че някой се приближава много близо до мене, зная, че той иска да взима, а не да дава. Докато хората се прегръщат и целуват, те само взимат. Слънцето близо ли е до нас? То е на грамадно разстояние от нас, въпреки това изобилно и непрестанно дава. Не мислете, че ако сте близо един до друг, само тогава можете да давате. Неразбраните неща са далеч от хората, а разбраните – близо. Следователно, ако се разбирате, вие сте близо; ако не се разбирате, сте далеч. Разстоянието между хората зависи от взаимното им разбиране. Близо си до някого, ако те разбира; ако не те разбира, ти си далеч от него. Истинската близост означава разбиране между два ума, две сърца, две души и два духа. Няма по-красиво нещо от тази близост. Като знаеш това, не търси Бога отвън, не желай да бъдеш близо до Него. Желай да Го разбираш. Щом разбираш Бога, Той ще се всели в тебе. Казваш: „Познавам този човек, разбирам го“. – Как го позна? – „Огледах го от главата до краката и разбрах, че е добър човек.“ – Докато делиш хората на добри и лоши и от добрите очакваш нещо, а от лошите нищо не очакваш, ти си в света на илюзиите. Някой може да не е добър, но това не ти дава право да го пренебрегваш. Съзнанието му още не е пробудено. Един ден той ще се пробуди и ще прояви доброто в себе си. Днес той води два живота едновременно: външен и вътрешен. Как ще живееш добре с него? Знай, че всеки човек е условие за тебе, чрез него да придобиеш нещо. И ти си условие за него, той да придобие нещо чрез тебе. Никой не е пратен на земята да слугува на другите, нито да им господарува. Слуга и господар, това са временни условия в човешкия живот. В едно отношение майката и бащата са слуги, а в друго отношение – господари. В едно отношение синът и дъщерята са слуги, а в друго отношение – господари. Какво се разбира под понятието „слуга“? В Писанието най-почетно място се дава на слугата. Когато Бог изпрати Своя възлюбен Син на земята, даде Му почетната служба слуга на човечеството. За тази служба, именно, Христос мина през такива страдания, каквито никой досега не е минавал. Той беше подложен на поругания, обиди, оплювания, докато най-после Го разпнаха на кръст. При това положение Христос не можа даже да се оплаче и се обърна към Бога с думите: „Отче, прости ги, те не знаят какво правят“. Христос научи нещо от страданията, разбра как трябва да се помага на хората. И вие, като сте дошли на земята, все ще научите нещо, ще кажете на Баща си какво сте научили. Всички имате изпитания, страдания и мъчнотии, без да знаете защо идват те. Имате дарби и способности, без да знаете защо ви са дадени. Много неща имате, но много неща сте изгубили, заложили сте ги. Сега трябва да работите, да ги откупите. В света съществува един голям битпазар, където се купуват заложените вещи. Какво сте заложили, не е моя работа да ви разправям. Ваша работа е да си ги откупите. Аз нямам време да отварям архивите, да ви показвам какво сте заложили. Вие сами ще си спомните това. Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват. Имаш дарба, която не расте. – Защо? – Заложил си я. Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват. – Защо? – Заложил си ги.

Казано е в Писанието: „Ние сме удове“. Под „уд“ хората разбират орган, в ограничен смисъл на думата. Обаче в широк смисъл, под „уд“ се разбира орган на Божественото тяло. Няма по-добри условия за човека от тези, да бъде уд на Божествения организъм. Ти влизаш в един организъм да помагаш. Ти ще помагаш, ще бъдеш носител на Божественото, но и на тебе ще помагат.

Като ви говоря така, вие мислите, че съм недоволен от някого. – Недоволството е човешка работа. Защо ще съм недоволен? Ако не сте направили баницата, както трябва, или материалите не са пресни, ще ви кажа, че не харесвам баницата, без да бъда недоволен. Обидата, недоволството са лични работи. Аз не искам нито баницата ви, нито яденето ви. – „Не сме добре облечени, окъсани сме.“ – Това е ваша работа. Ако сте добре облечени, вие ще се радвате; ако не сте добре облечени, вие ще скърбите. Някога аз се радвам на окъсаните дрехи. Какво ще кажете за разпуканата и скъсана обвивка на ореха? Докато е със здрава обвивка, орехът стои високо на дървото. Щом започне да се къса обвивката, орехът слиза на земята. След това ще взема един камък, ще чукна ореха и ще му кажа: Хайде да отидеш на училище! Ще минеш през царската врата – устата, където те чакат професори, да те възпитават и учат. Това е алегория. Казвате: „Да не е тази уста, това гърло, по-леко ще се преживее“. – Това гърло е на мястото си. Ако то не се отваря и затваря, ти нищо няма да научиш.

Първо, Божието благословение минава през гърлото, после отива в стомаха, от там – в белите дробове, и най-после се качва в мозъка. Ако не е така, ти не можеш да реализираш твоите мисли. – „Как ли живеят ангелите?“ – И те имат същите удове, като хората, но не постъпват като тях. Ангелът има нос, но не се секне като хората; той има уста, но не плюе като хората. – „Как се разбира това?“ – Не може да го разберете. За вас е важно да разберете себе си. – „Ти разбираш ли ангелите?“ – Разбирам ги по-добре от вас. Всеки ден се срещам и разговарям с тях. Колко хубаво се разговаряме! Ангелът не ме разглежда от главата до петите, като вас. Той не се съмнява в мене. Ако ми пише писмо, в него няма нищо двусмислено. Хубави писма пишат ангелите; те имат отличен език. Всяка дума, казана от тях, е точно на време и на място. Хората са ме лъгали много, но досега нито един ангел не ме е излъгал. Като срещна добър човек, за мене той е въплътен ангел. По това се отличава добрия от лошия човек. И разумният човек, който служи на Бога, е въплътен ангел. – „Аз мога ли да бъда ангел?“ – Да, от тебе зависи. И ти може да бъдеш ангел, но да не знаеш това. Някога си ангел, без да съзнаваш това; някога носиш името Ангел, без да си такъв. Ангелът е същество с чиста мисъл, с голяма интелигентност, със светъл ум. Той не разбира кое заставя хората да грешат. Понеже пътят към злото и греха е затворен за ангела, той се чуди как е възможно човек да греши. И започва да прави своите изследвания, да намери причината на греха. Така той идва до заключението, че малка причина е заставила човека да греши. Въпреки това, той се чуди как е възможно такава малка причина да произвежда греха. Някога най-малкото раздвижване на въздуха е причина да изгуби човек равновесието си. Достатъчно е да се мерне нещо пред очите му, или да лъхне отнякъде вятър, за да каже той: „Не вярвам вече в никого!“ В заключение, ангелът казва: „Деликатно същество е човекът“. Ангелът влага повече топлина в живота на човека, но работите му не вървят добре. Той разширява прозорците му, внася повече светлина, но работите му пак не се нареждат. Ангелът среща един човек, който му се оплаква: „Знаеш ли каква горчива дума ми казаха?“ Ангелът се чуди как е възможно, една дума да мине през ухото и да се отрази като горчивина в устата! – „Много горчива беше тази дума.“ – „Откъде знаеш, че е горчива? – пита ангелът. – Кажи ми каква беше тази дума?“ – „Чух я с ушите си и тя се отрази зле върху мене.“ – Помни, горчивите думи не влизат през ухото. Горчивите думи са заблуждения и криви мисли и чувства. Ти си мислиш, че някой ти е казал горчива дума. Всъщност тя не е горчива. Какво ти е казал? Че си невежа. Възразяваш: „Аз да съм невежа?“ – Разбира се, че ти си невежа, даже и простак си. Ти си толкова голям простак, че можаха да те излъжат да влезеш в утробата на майка си и там, в затвора, да прекараш цели 9 месеца. След това да те возят в количка 2–3 години и най-после, като пораснеш, да станеш философ и да питаш хората: „Знаете ли, кой съм аз?“ – Да, знаем, онзи в количката.

Мнозина ме питат къде съм роден. – Никъде не съм се раждал. – „В количка не са ли те возили?“ – Не. – „Как така?“ – Нали в окултизма се говори за новораждане, т.е. два пъти роден. Ако е въпрос за раждане, аз и 10 пъти съм раждан, но съм изведнъж роден. Впрочем, това са недоказани факти. За мен думите „роден“ и „нероден“ нищо не означават. Те са далечни, отвлечени понятия. Далечни са малките неща, а близки са големите; далечни са неразбраните неща, а близки – разбраните. Сега аз ще ви питам: Коя дума е горчива? Всяка криворазбрана дума е горчива. Ти мислиш дълго време върху тази дума и като неразбрана, тя произвежда горчивина в устата ти. И лошата дума произвежда горчивина. По отражение, горчивината се предава и на устата. Всъщност твоят ближен е нямал намерение да те огорчи. Недоволният се запитва защо Бог го е създал лош, защо не го е направил талантлив, гениален, да се справя лесно с мъчнотиите си. Това е крива мисъл, която отваря вратата на недоволството. То е старият господар, който отвреме–навреме те посещава. И ти изпълняваш неговата воля. Старият ти господар те товари и разтоварва по свое желание. Така постъпват с кираджийските коне.

Питаш: „От кои съм аз?“ – Ти си от свободните коне, които пасат свободно в гората. Ти си от свободните моми, които само обикалят хорото, докато някой момък им се усмихне. – Слушай, не се лъжи! Същото казвам и на момъка: „Не се лъжи!“ Не приемай китката от момата. Късаните цветя са човешките лъжи. С китката момата иска да каже: „Каквито са цветята в китката, такъв ще стане и твоят дом, когато аз вляза в него“. Момъкът слага червен пояс на кръста си, с което иска да каже на момата: „Виждаш ли този пояс, такава ще те направя – бяла и червена“. – Да, но този пояс е краден. Момъкът взел вълна от гърба на овцата, боядисал я червено и с това лъже момата, че ще я направи щастлива. С краден пояс щастие не се постига. Не е лесно да станеш щастлив. Ако аз бях мома, нямаше да се лъжа от червения пояс на момъка. Вътрешната връзка между хората не трябва да се основава на външните неща, които внасят разочарование.

Сега, не мислете, че това се отнася до вас; не казвайте, че и вие сте постъпвали по същия начин. Не се занимавайте с миналото. Някой посещавал кръчмата, пил до забрава, след което го набили хубаво. Аз не се спирам върху това. Има между вас, които никога не са посещавали кръчмите и не са пили. – „Какво да се прави?“ – Не ходи в кръчмата. Не позволявай на кръчмаря да те бие. Щом допускаш това, ти си бил пиян. Дойде ли кръчмарят срещу тебе, ти пръв трябва да го събориш на земята и да му кажеш: „Нямаш право да продаваш вино, да опиваш хората“. И дяволът е кръчмар. Като дойде при тебе, той ти казва само една дума, която пуска бръмбар в главата ти. Тази дума е като чашата с виното. Щом изпиеш чашата, пожелаваш втора, трета, докато се напиеш съвършено и казваш: „Аз ще му дам да разбере кой съм!“ Защо трябваше да пиеш толкова вино? – „И аз сам не зная.“ – Аз съм виждал сестри и братя, които се напиват, макар че минават за духовни. Срещне ги някой и им каже какво се говори за тях. Те веднага кипват и започват да се разправят. Аз извикам брата или сестрата и казвам: Имам хубаво 20-годишно вино. Искаш ли да ти дам от него? – „Искам.“ – Пиеш, но скоро стомахът ти се разстройва. След това трябва да вземеш рициново масло, за да се изпотиш и прочистиш. После, като изтрезнееш, казваш: „По-добре да не бях пил“. – Прав си. По-добре да изпълняваш Божията воля, отколкото да пиеш. И аз, като ставам рано сутрин, първата ми задача е да изпълня волята Божия – да обичам онова, което Бог е създал. Във всичко да виждам Неговото величие и красота. Така, аз не се спирам върху човешките прояви и отношения към мене. Аз нося кърпичка в джоба си и щом ми дойде на ума да кажа нещо не на място, веднага отварям кърпичката и плюя в нея. – „Не трябва да плюеш в кърпата.“ – Това е моя работа.

Научете се да превеждате нещата. Ако се занимавате с лишенията, при които живеете – нямате дрехи, обувки, въглища и др., светът никога няма да се оправи. Изкуство е, при най-големите страдания да се яви у тебе любовно чувство към всичко живо. Животът ти ще се измени и осмисли. Затова е нужна вяра в живия Господ, Който е в тебе. Това значи да се махне камъкът на твоя гроб. Този камък потиска душата на всеки човек. Той е същият, който затиска и покълващото семе. Ако не може да израсте, семето или ще се изкриви, или ще заглъхне. Следователно махни камъка от душата си, за да могат всички дарби и способности да растат на свобода. Не го ли отмахнеш, ти сам ще се осакатиш.

Сега, като ви говоря така, аз не искам да отвличам вниманието ви от вашите интереси, нито искам да кажа, че нямате знания. Напротив, вие имате толкова много знания и добродетели, че не знаете как да се справите с тях. Вие имате толкова много костюми, че не знаете кой от тях да облечете. Според мене, 7 костюма ви са достатъчни: за всеки ден от седмицата по един костюм. Кой костюм ще облечете седмия ден, когато отивате при Бога? Тогава ще облечете най-хубавата си дреха – дрехата на Любовта. Като облечеш тази дреха, лицето ти ще бъде весело и засмяно. Ще кажеш: „Татко, свърших работата, която ми беше определил“. Бог ще се усмихне и ще си каже: „Имам един син, на когото мога да разчитам“.

Велика наука е да знаеш как да изпълняваш волята на своя небесен Баща. Това не е лесна работа, както не е лесно да свириш и пееш. Големи мъчнотии е минал музикантът, докато си пробие път. Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: „Цигулар къща не храни“. Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех, гениален музикант. Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките ме питаха какво ще постигна, като се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота. – Не е най-необходимото, но е много важно нещо. Тя върви паралелно с живота. От 25 години аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си, както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата. Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му идва музиката. Тя прави чудеса.

Ще ви приведа един пример за въздействието на музиката. Преди години живях във Варна. Хазяйката ми имаше дюкян в къщата си, който даде под наем на един кръчмар. Всяка вечер се събираха хора в кръчмата, които свиреха и пееха по цели нощи. Невъзможно беше да се работи вечер, но не можеше и да се спи. Мислех си какво да правя. Казах на хазяйката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум, но той не я послуша. Да изляза от квартирата си, и това не направих. Най-после, реших да си послужа с музиката. Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката си и започнах да свиря. По едно време слушам, в кръчмата настана тишина. Един след друг посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време, и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде, далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но аз зная колко ми костваше това свирене. Реших в себе си: втори път няма да свиря това парче. Ако химикът, със задушливите газове, произвежда известен ефект на далечни разстояния, защо музиката, със своите тонове, да не произведе известно влияние върху умовете и сърцата на хората? Всеки музикант трябва да познава силата на своята музика и въздействието ѝ върху човека. Аз нямам предвид разрушителното действие на задушливите газове, но говоря за благотворното влияние на музиката. Колко време трябваше да свиря онази вечер, за която ви споменах, за да въздействам на хората да не пият. В края на краищата и кръчмарят стана почтен човек, напусна занаята си и започна друга работа. В първо време хазяйката изгуби малко материални средства, но после положението ѝ се подобри. Тя даде дюкяна си за бакалница и беше по-доволна.

Голяма сила се крие в музиката. Трептенията, които вложих в цигулката, разрушиха трептенията на винопийците. – „Имаш ли право да постъпваш така?“ – Има ли право кръчмарят да събира хората около себе си и да ги опива? – Той трябва да се прехранва, да поддържа семейството си. Само с кръчмарство ли може човек да се прехранва? Ето защо, като дойде дяволът при вас, пейте и свирете. – „Какво да пеем или да свирим?“ – Българинът с тамян прогонва дявола. Едно е важно: или да прогоните дявола, или да го заставите да ви се подчинява, да го направите слуга. Когато дойдоха небесното войнство при Христа, пяха му песента: „Свет, свет, Господ Саваот“. Значи и вие трябва да пеете такава песен, която да има дълбок смисъл. Ще свирите и пеете така, че да постигнете целта си.

Разстоянието от главичката на цигулката до края е всичко 32 сантиметра. В тези 32 сантиметра се крие магическата сила на цигулката. Музикантът трябва да е свирил най-малко 20 години на цигулка, за да владее позициите, да може леко, естествено да минава от една позиция в друга. Колкото по-нагоре отива, толкова по-големи мъчнотии среща. Понеже местата на тоновете в цигулката не са определени, цигуларят трябва да има особено чувствително и развито ухо, да схваща и най-малката разлика между тоновете, да ги предава в тяхната чистота. Когато се научи да свири във всички позиции, цигуларят взима по няколко тона заедно и ги съчетава в акорди. Изобщо, цигулката изисква голяма точност, голямо концентриране. Ти не можеш да свириш добре, ако умът ти не е концентриран. Казваш: „Не зная защо, днес не ми върви цигулката“. Цигулката е направена от някой майстор, а тоновете излизат от онзи, който свири на нея. Мнозина свирят и пеят, но още не са дошли до Божествената музика и песен. Трябва да бъдеш голям майстор, за да преодолееш мъчнотиите, които срещаш на пътя си. За да дойдеш до Божествената музика, всеки ден ще се натъкваш на препятствия, поставени от човека. Божественото расте и се развива при големи противоречия и противодействия. Те водят към истинското, хармонично съчетание на тоновете.

Говоря за музиката, но това не значи, че всички можете да бъдете музиканти. Обаче всички можете да пеете и да мислите. Всеки не може да бъде цигулар, но всеки може да бъде градинар, да обработва мозъка си, както градинарят – своята градина. Ако не обработваш мозъка си, ти не си човек. Ако не обработваш сърцето си, не си човек. Ако не развиваш волята си, не си човек. Отивам по-далеч и казвам: Ако не можеш да пееш и свириш, не можеш да се наречеш човек. – „Срам ме е да пея.“ – Защо те е срам? – „От критиката.“ – Остави критиката настрана. Ще кажеш, може би, че музиката е достигнала своето крайно развитие. Не, още много има да се учи. Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва. Гъдулката е мъжът, който свири. Мъжът е една гъдулка, жената – втора. Те настройват гъдулките си и заедно свирят.

Основната мисъл, която искам да ви оставя, е да имате Любов в душата си. Вие имате любов, но вашата любов е специфична. Първо проявете Любовта, а после я изучавайте. Като се прояви Любовта у вас, тя ще събуди всичките ви дарби и способности, всички красиви и благородни чувства. Само така ще разберете какво трябва да правите всеки ден. – „Аз не мога да направя нищо.“ – Работи в областта на Любовта и ще видиш какво можеш да направиш. Като пееш и свириш, ще разбереш за какво си способен. От 25 години аз свиря на цигулка всеки ден, поне по 15–20 минути, и съм разбрал какво може човек да направи и какво Бог прави. Преди години ме запитаха: „Ти годен ли си?“ – Годен съм. – „Къде е годеницата ти?“ – Аз я нося винаги със себе си. – „Къде е тя?“ – Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език. Никога не говори лоши думи. Великият Божи Дух е вложил мисълта си в човека и чрез нея Той създал инструментите, на които се свири. Не е лесно да направиш инструмент. Велик е бил онзи, който пръв е открил азбуката, перото, инструмента. Велик е бил Онзи, Който е създал очите – прозорците на човешката къща. Хиляди години разумният свят е работил, докато създаде удовете на човешкото тяло, т.е. на къщата, в която душата живее.

Мисълта, която искам да ви оставя днес, е – всеки да избере нещо, върху което да работи. Работете например върху движението. Голямо е значението на движението. Ако ораторът знае как да държи ръцете си и как да ги движи, той може да произведе преврат в слушателите си. Едно хармонично движение, направено на място, крие в себе си цяла наука. Във вървежа на човека също има цяла наука. С движението на краката едновременно се движат и умът, и сърцето. Това не е нищо друго, освен вътрешна работа на човека. Истински човек е онзи, който има хармония в движението на краката, ръцете, ума, сърцето и волята. Някой няма пет пари в джоба си. Намира се в трудно положение, но не знае какво да прави. Много просто – музикант си; вземи цигулката си, излез на пътя и свири. Певец си – излез на пътя и пей. Излез сред София да свириш и пееш. След това сложи парите в джоба си и продължи своя път. Но ти се стесняваш, не знаеш какво ще кажат хората за тебе. В това няма нищо срамно. Да нагрубяваш хората, това е срамно. За предпочитане е да ходиш и пееш по улиците, отколкото да нагрубяваш, да обиждаш хората и да вършиш престъпления. Време е вече да влезете в новия път и да заживеете по нов начин. И старият път не е лош, но е много дълъг. Той има много извивания, много заобикалки. Той е подобен на реката, която лъкатуши. Аз ви давам най-краткия път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди години. Ако идеята за Бога не може да ви направи свободни, защо ви е тя? Ако идеята за Любовта, Мъдростта, Истината, за живота, знанието и свободата не могат да ви направят свободни, защо ви са те? Казвате: „И с тези идеи остаряхме“. – Защо не се подмладите? – Не знаем как. – Аз ще ви дам начин за подмладяване. Ще ви науча как да се освободите от недостатъците. – Невежи сме, слаби хора сме. – Ще ви дам начин, как да придобиете знание и сила. Обаче това не може да стане изведнъж. Аз мога да ви преподам една лекция по музика в един час, но преди това ще ви изпратя при един професор по музика, да се подготвите. Като свършите при него курса по музиката, тогава ще влезете в областта на новата музика. Засега тази област още не е разбрана за вас. Днес не може да се говори за окултна музика. Тя изисква дълбоко разбиране. Какво ще разберете, ако ви кажа да изпеете нещо в терца, кварта или квинта? Някои ще разберат, но повечето ще останат чужди за нея. Те не са музикални.

Днес аз не искам да свиря. – Защо? – Времето не е подходящо. Когато времето не е подходящо, мнозина не разбират музиката. И тогава, вместо да събуди у човека положителни качества, тя събужда отрицателни. затова е казано в Писанието: „Всяко нещо си има своето време“. Как се познава това? – То се подсказва отвътре. – Кога трябва да пее или да свири човек? – Когато се намира в тъжно, мрачно състояние на духа. Той трябва да си пее тихо, за себе си, докато измени състоянието си. Каква музика е тази, която не може да измени състоянието на човека? Музиката е дадена за вътрешна услуга на хората. Аз говоря за вътрешната, интимната, неофициалната страна на музиката. Сега мога да ви изсвиря една българска песен. Питате: „Защо българската песен е толкова тъжна?“ – Тъгата в нея представлява отпечатък от миналото. Като свиря тези песни, аз се свързвам с тъгата на българина, след което трябва да употребя усилие и време, за да се освободя от нея. Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той е изгубил едно от най-хубавите си чувства – Любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: „Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко“. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Той казвал: „Докато е време, ще си поиграя, ще си посвиря, че ако искат, нека ме бият“. (Учителят свири тихо една българска песен, след нея друга, хороводна и трета – тъжна.) Те означават: „Загазихме я ние! Няма ли някой да ни покаже пътя, откъде да минем?“

Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо, когато доброто е основа, а разумността – цел, с която Духът гради великите бъднини“.

Основната мисъл на тази лекция е, че вие имате дарби и способности повече, отколкото си мислите. Не сте благодарни от това, което имате, защото не сте работили правилно. Че нямате успех в работата си, това не показва липса на дарби и способности. Имате препятствия – ще ги преодолявате. Работете така, че всеки да прояви особеното в себе си. Стремете се към разнообразието на живота. Затова всеки да си избере нещо специфично, върху което да работи: един да работи върху ръцете си, да им предаде хубава форма, друг върху вървежа си, да се научи да стъпва така, че да изразява музика, трети – върху красотата. – „Да се молим на Бога, да ни даде нещо наготово.“ – Молитвата е велико нещо. Моли се, но така, че молитвата ти да се придружава с песен, музика, учене и работа. Само така ще разрешиш задачите си. В широк смисъл на думата, молитвата подразбира работа. Като учиш и работиш, ти се молиш. – „За нас ли е това нещо?“ – За вас, разбира се. Като ви наблюдавам, намирам, че някои от вас са добри скулптури, хубави бюстове сте изработили. Това, което всеки човек представлява, е резултат на неговата собствена работа. Всеки сам себе си е изработил. Казваш: „Нищо не мога да направя“. – Лъжеш се, ти си скулптор, сам си изработил своето тяло. Какво повече искаш? Сега ще ви дам една работа, а именно, да смекчите езика си, да го привикнете да изговаря думите меко, сладко. Засега езикът на повечето хора е груб. Мъжът казва на жена си: „Маро, дай хляба!“ В думите му се чете заповед, настойчивост. Ако иска да задоволи жена си, мъжът трябва да се обърне към нея нежно, внимателно и да ѝ каже: „Маро, моля ти се, донеси хляба“. Като го донесе, той трябва да ѝ каже: „Благодаря, много си добра и услужлива“. Като слуша мекия и сладък език на мъжа си, и жената отговаря по същия начин. Тя е доволна от него и се стреми да му услужва с любов. И двамата са готови да дават от себе си. Когато цигуларят свири добре, публиката е доволна от него и е готова да дава повече. Ако не свири добре, публиката нищо не дава.

И тъй, всеки трябва да работи, да развива в себе си нещо специфично. Някой иска да стане набожен. – Това е мъчна работа. Ето, от толкова години работите духовно и още не сте постигнали ценни резултати. Друг иска да стане голям оратор. И това не се постига лесно. Ако говориш като всички хора, ще кажат: „Обикновено говори“. Говориш логично, казват: „Сухо говори“. Говориш отвлечено, казват: „Разхвърляно говори“. Сега и аз, като говоря, мисля по какъв начин да ви задоволя. Има начин, по който мога да задоволя всичките си слушатели. Като свърша беседата си, ще се спра пред вратата и като се ръкувате с мене, на всекиго ще дам в ръката по една златна монета. Тогава ще кажете: „Много хубаво говори този човек. Отлични идеи изнася! Ще дохождаме редовно да го слушаме. Не само че нищо не взима, но отгоре на това и дава. Беседите му са нещо особено!“ – Така е, но подобна беседа аз държа един път в петте години. Представете си, че ме слушат 200 души и на всеки дам по една златна монета. Знаете ли на каква сума възлиза? Ще кажете, че ви подкупвам. Като ви се плаща за нещо, не ви ли подкупват? Обаче аз съм решил да работя и да свиря даром. Имам златни монети в джоба си. Вместо да ми тежат, решил съм да ги дам, за да ми олекне. На мене ще олекне, а слушателите ми ще си отидат по домовете доволни.

Какво представлява златото? – Знанието, което трябва даром да раздавате на хората. То е общо достояние на всички. Всеки трябва да получи по нещо от твоето знание. Правиш добро на някого, без да очакваш благодарност. Това добро ще даде своя плод. Като слушате беседата, и да не я разберете цялата, все ще остане една мисъл в ума ви, която ще принесе своя плод. При среща с познати и вие ще кажете по една мисъл от беседата, върху която те ще мислят. Всяка мисъл, изказана навреме и с любов, принася своето благословение. Всяка блага дума, всяка добра мисъл идват от Бога. Изобщо добрите, разумните, хубавите неща винаги идват от Бога. В това отношение човек е проводник на Божественото. Следователно работете съзнателно върху себе си, да приемете правилно Божественото и да го предадете правилно.

Искате да ви свиря български песни. Какво ще придобиете от тъжните български песни? Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин, как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите. Аз зная една песен и я наричам „Песен за изправяне на погрешките“. Аз я свиря един път на 10 години. Зная и друга една песен, която свиря един път на 20 години. Тя е „Песента на Блудния син“. Досега съм я свирил 3 пъти. Като я свиря, аз се изцапвам толкова много, че след това дълго време се чистя. Скъпо струва такава песен. В тази песен се изнасят причините и последствията за падането на човека. В тъжните песни се крие упадъкът на дадена култура. Бъдещето ще открие в европейската музика причините за упадъка на съвременната култура. Днес ние се нуждаем от една нова песен – „Песен на Любовта“, която носи живот. Ние се нуждаем от нова песен – „Песен на Мъдростта“, която носи знание. Ние се нуждаем от нова песен – „Песен на Истината“, която носи свобода. Тази е новата песен.

Лекция от Учителя, държана на 25 януари 1933 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, хора, може, съм, песен, има, работа, всички, дум, музика, свиря, време, бог, себе, тебе, години, разбира, цигулка ,

Общ Окултен клас , София, 25 Януари 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder